1. Обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 15


На 12 март 2013 година, (вторник) от 11.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, така че можем да започнем днешното заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували „за” - 18 , против – няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.


Колеги, по първа точка наши гости са:
г-н Симеон Дянков – министър на финансите в оставка;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е записан г-н Любомир Петков – началник на отдел „Проекти” в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”.
Видях и други колеги от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте, заемете места около масата.
Колеги, започваме с доклада на второ четене.
Закон за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
По заглавието колеги желание за изказване?
Не виждам. Няма желание за изказване по заглавието.
Който е „за“ това заглавие, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против - 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Член единствен.
Ще го прочета, колеги, тъй като не е дълъг текста.
„Член единствен. Денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис, ратифицирано със закон от Народното събрание на 30 май 2007 г. (ДВ бр. 45 от 2007 г.).“
Тук има предложение от народния представител Георги Терзийски:
Член единствен става член първи.
Предложение от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова: „Член единствен да отпадне.“
Предложение от н.п. Георги Терзийски:
Създава се чл. 2:
„Чл. 2. Денонсирането влиза в сила при условие, че проектът има отрицателна оценка за въздействие на околната среда”.
Сега ви предлагам колеги чисто процедурно да дадем думата първо на народните представители, които са отправили писмени предложения.
Господин Терзийски, заповядайте да представите Вашето предложение.
Г-Н ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми дами и господа, господин министър в оставка, моето предложение беше продиктувано от факта, че това Народно събрание в последните дни и часове на своето съществуване прокарва едно решение за законопроект, един законопроект, което според мен няма легитимност това Народно събрание да приеме и няма нужното доверие в него, за да бъде приет на този етап, в това време този законопроект.
Тезите, които изтъкнахте в защита на законопроекта, считам че трябва да бъдат обстойно проверени от едно ново легитимно Народно събрание.
Господин министър, ако вие говорихте истината и ако вършехте това, което трябваше сега нямаше да сте в оставка. Ето защо аз считам, че е изключително грешно и неправилно това Народно събрание да приеме този законопроект. Още повече, че в тези последни дни изцяло прозира, че този законопроект не е продиктуван от интереси, които защитават нашите български национални интереси, т.е. този законопроект е продиктуван от чуждо влияние, от интереси които са извън България и претендирам, че това е достоверната и вярна информация. Считам, че презатлантическите господари на някои искат в момента да бъде приет този законопроект, с цел защитаване на техни интереси и интереси на стоящите на юг от България държави.
Беше изтъкнато, че икономически този проект е невъзможен. Вземането на това решение, на този законопроект за денонсиране на това споразумение ни поставя в изключително неизгодна посока, защото другите страни, които участват в него в тази ситуация могат да претендират за неустойки, т.е. след като този законопроект, както каза и министъра в оставка е икономически невъзможен, той няма да бъде реализиран. Защо ние излизаме в тази страна, от която да дадем основание на другите участници в това споразумение да искат неустойки от нас затова, че ние разваляме споразумението.
Последният аспект, който разглеждам и беше изтъкнат като аргумент да се приеме този законопроект, това е за отражението му върху околната среда. Негативното отражение върху околната среда.
Ето защо аз направих това предложение да се създаде чл. 2, който да доведе до влизане на денонсирането на това на споразумението за този проект едва когато има отрицателна оценка на ОВОС, т.е. когато има отрицателна оценка за влияние върху околната среда, а информацията е че има положителна оценка, но считам че това е логично и е редно да се приеме.
Ако въпреки всичко Народното събрание и на второ четене приеме този законопроект, то редно е да се приеме този член, който поне от малко ще докаже, че не защитавате единствено и само лобистки интереси и интереси, които са небългарски, в случая не национални наши.
Нека не забравяме, че това е проект от национално значение и е редно решението дали да се участва или не , дали да се подкрепя или не това споразумение, трябва да бъде взето от едно легитимно Народно събрание, избрано в началото на мандата си, с цялото си доверие с което то е встъпило във функциите си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Терзийски.
Ще ви дам думата за въпроси. Нека да чуем и другия колега, който е направил конкретно предложение.
Господин Петър Димитров или госпожа Корнелия Нинова, ще го представят?
Господин Петър Димитров, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, вече се познаваме достатъчно, почти 4 години сме заедно, за да разчитам, че ще гласувате по друг начин от този, който ви е нареден, но тъй като знаете, че напускам Парламента и нямам стратегически политически интереси, се обръщам към вас като към българин. Ние все пак трябва да отстояваме българският интерес, а не някакъв друг интерес.
Радвам се, че господин Дянков е тук.
Господин Дянков, има договор за изграждане на нефтопровода. Ние не можем да излезем на база Виенската конвенция. От този договор може да се излезе само когато нефтопроводът е изграден. Това е клаузата. Сега по непонятни за мен причини искам да обясните защо го правим. Ние денонсираме споразумението, с което ще дадем повод за искания към българската страна, ще изгубим не само парите, които досега сме похарчили, в т.ч. и вашето правителство и вие сега ще обясните защо сте ги харчили и вие тези пари. Ние ще дадем основание на руската и на гръцката страна да предявят иск към нас да им платим и техните харчове, а най-вероятно ще поискат и пропуснати ползи да бъдат покрити.
От тази гледна точка, с думи прости и спокойни да обясните какъв е интересът на България да денонсира това споразумение, какво печелим и какво губим. Аз си мисля, че освен загуба друго нищо не може да се случи.
Вторият въпрос. Вие, господин министър размахвахте едни 7 млрд. долара. Сравнявайки го с Южен поток, с каквото искате да го сравним, разбирате че това число е фантазия и то няма как да е истина, но дори и да е истина, това е проблем на проектната компания. Проектната компания би могла да реши, че не може да осигури финансиране. Събират се и се отказват от проекта. На тази основа няма искове към други страни, няма неустойки и т.н. Защо не го направим по този начин? Като политическа фантазия тези 7 млрд. долара са ясни, но разбирате, че никаква логика с която да ги обосновете тези 280 км да кажете и то не цена, субсидия трябва да има държавна в размер на 7 млрд. долара. Обяснете от къде се появяват тези 7 млрд. долара.
Аз имам тук становището на Министерството на околната среда и водите за ОВОС, където и на мен не ми е ясно точно какво все пак са казали, тъй като пише, че три пъти има негативна оценка, но оценката била положителна, но това е друг въпрос. Да разберем, подчертавам още веднъж, че екологичния риск по нищо не се отличава от екологичния риск за Нефтохим. С кораби върви доставката, не дай си боже може да аварира кораб, може да има разлив до размерите на един кораб. То дали ще кара нефтът за Нефтохим Бургас или ще го кара за този нефтопровод, ситуацията е аналогична. Не се променя риска. Да не говорим за това, че този нефт се преработва в България и там има и други емисии, но това е другата страна на въпроса, т.е. няма разлика между едното и другото. Те са изцяло аналогични и тук да спекулираме как ще унищожим туризма, да се правят сравнения с Мексиканския залив, където изригваше под налягане, а тук става въпрос за хора в най-големия случай, така че не е сериозно както и да го гледаме, да не говорим за това дали ще аварира кораба на нашия бряг или м проливите също не е кой знае каква разликата ако се отрови Черно море, ако е възможно да бъде отровено Черно море от авария на един кораб, то разликата няма да е голяма.
От тази гледна точка не са сериозни приказките за екологичния риск, не са сериозни приказките затова как сме питали хората с 29.7 участия, те били казали бургазлии по един национален проблем, в региона на Бургас казали „не”, без да е валиден референдума и това се изкарва като аргумент.
Беше направено още едно внушение в Пленарна зала. Никаква полза от този нефтопровод. Ползата ще е за Русия, ползата ще е за Гърция, за България само едни мижави транзитни такси.
Аз Ви питам, господин министър, каква е разликата в този аспект между южен поток и Бургас – Александруполис. Ползата за Русия и за онези, които ще потребяват газа. За България са транзитните такси и понеже господин Иванов много плачеше затова как ще разкопаем българска земя, и че просеката била 10 км около тези тръби, аз знам вероятно ще правим връзка между Черно море и Беломорието, няма да прекопаем по-малко земя с тежки машини за Южен поток от това, което ще бъде засегнато при изграждането на Бургас – Александруполис. Ако смятате, че е възможен друг вариант, също ще съм ви благодарен да го кажете.
Важният въпрос аз ще го обърна – не кой печели, а кой губи от реализацията на този проект. Векове са водени войни между Русия и Турция заради проливите и едно от важните неща, които минава през тези проливи е нефта.Съвсем естествено е заради своите стратегически интереси Русия да се опитва да си осигури друго трасе, което да минава през проливите, т.е. изграждането на Бургас – Александруполис , и на слепите е ясно, че засяга стратегически интереси на Турция. Те са преди всичко икономически, но засягат стратегически и те са преди всичко политически интереси на Турция. Кажете ми какъв е интересът на България да обслужи този стратегически интерес на Турция. Много ми е интересно. Вие сте политическа фигура. Дайте ни обосновка защо е толкова неизгодно за България – членка на Европейския съюз да запази проливите като единствено трасе за превозване на нефта, главно за Западна Европа.
Завършвам с това. Изграждането на този нефтопровод променя преди всичко стратегическата позиция на България, дава и друг потенциал, друго положение в международните отношения. Това ще бъдат нефтените проливи в бъдеще, ако този нефтопровод бъде факт.
Директната полза. Аз ще ви предложа нещо друго. Като ви е толкова неизгодно, продайте българския дял, нека го изграждат гърци и руснаци. Сложете държавна такса, тъй като вие прекрасно разбирате, че тези такси които са сложени може и да не стигат до българската държава, тъй като компания не може да работи на загуба и да имаме нула лева приходи от тези такси. Сменете схемата. Дайте им да го градят те, за да не харчат българите и България пари, а сложете държавна такса върху транзита през българска територия, за да има гарантирани доходи. Защо не ги направим тези неща? Изобщо с това денонсиране покажете ми поне мъничко къде е българският интерес, за да може и аз като българин да се наредя зад него.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички автори на предложения ги изслушахме много внимателно.
Господин Дянков заповядайте като човек, който е отговарял за проекта да чуем и Вашата гледна точка и след това колегите народни представители.
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, макар че по този проект доста е изговорено от различни гледни точки, аз се спирам на гледната точка на Министерство на финансите, която е чисто финансова.
Тя се гради на различните протоколи от общото дружество, но най-вече на протокола в края на 2009 година, когато за първи път се зададе въпроса дали този проект е търговски осъществим по начина, по който е разписано в споразумението и в края на протокола и трите страни отбелязвам се подписват под това, че по начина по който този проект е замислен, това не е цитат, той не е търговски осъществим и не е приемлив за банково кредитиране главно поради следните причини:
Първо, невъзможно е получаването на гарантирано доставяне на петрола за петролопровода.
Второ, проектът не би могъл да предложи конкурентноспособна тарифа, като същевременно е на печалба.
Трето, реализацията на проекта е въз основа на проектно финансиране (така пише в първоначалното споразумение) с ограничена отговорност и невъзможност при пазарни условия.
В края на това общо събрание, което е на 17 и 18 декември 2009 година акционерите решават да платят на Sosiete Generale да предложат като консултанти към проекта алтернативни идеи за финансиране. Този документ е публично достояние и към вас и тук не е българското правителство, а Sosiete Generale като консултант . Акционерното дружество дава три предложения, свързани с едно от предишните предложения на Транснефт. Трите предложения ги припомням. Всеки от вариантите изисква разплащане. Господин Петър Димитров е прав. Може да не е държавна субсидия. Наистина думата субсидия е може би неточна. Някой трябва да плати на тази компания съответно или 6.8 млрд. щатски долара при съфинансиране от Транснефт или 7 млрд. щатски долара при 70 % съфинансиране от Транснефт, или 7.9 млрд. щатски долара при финансирането, което се предлага от банков консорциум, воден от Sosiete Generale Експресбанк, така че това е цената, не е субсидия, но това е общата цена на проекта по начина, по който го виждат акционерите. България с приблизително ¼ от проекта като акционер, това означава между 1,5 и 2 млрд. щатски долара, за да може това да се построи.
Също в споразумението е записано, че максималната транзитна такса, която България може да получи е около 30 млн. долара на година. Ако сметнете едното към другото в най-добрият вариант този проект ще се изплати за около 60 – 65 години и това предполага пълна тръба от около 10 милиона кубически метра, а както се вижда на същото общо събрание на акционерите руската страна казва, че е може да гарантира повече от 2 – 2.5 млн. тона, така че ако и това се сметне излиза, че този проект може би ще се изплати след повече от 60 – 65 години. Можем да говорим и по другите неща, не съм аз експертът, но между другото говорих с министър в оставка Нора Караджова и тук трябва да поясня нещо. Няма одобрен ОВОС. Това, което всички казваме, че има одобрение всъщност е одобрение от страна на Министерство на околната среда и водите, че в доклада който преди три пъти са давали отрицание, защото не е имало достатъчно материали в него. Най-после докладът има достатъчно информация и данни, за да може да бъде евентуално разглеждан към получаване оценката ОВОС. Така че няма към тази дата одобрен ОВОС.
Да се спрем на финансовата страна. Този проект и в най-добрият си вид може да се изплати за над 60 – 65 години. Това е твърде много, за да е финансово изгодно за страната.
Благодаря.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев първи поиска думата, тъй като има спешни ангажименти и иска да вземе отношение.
Заповядайте, господин Цонев.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, аз заявих в зала, че подкрепям този законопроект и заявих и мотивите, поради които го подкрепям, но казах че за мен той икономически не е изгоден в този си вариант за страната. Ще добавя още един мотив. Искам да се съобразя с волята на част от бургаските граждани, които гласуваха против този законопроект, като припомня че аз бях мажоритарен кандидат на Движението за права и свободи в Бургас и получих 39 700 гласа, доста повече отколкото партията ми и смятам, че дължа това на моите съграждани, които гласуваха за мен като мажоритарен кандидат.
Моля да отбележите в протокола че подкрепям проектът в неговия член единствен и гласувам против предложенията на колегите народни представители.
Извинете ме, но трябва да напусна заседанието тъй като отивам на заседание на Партийното бюро.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други колеги народни представители? Заповядайте. Навлизаме в дискусията за второ четене.
Заповядайте, господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Дянков, моето ще бъде по-скоро въпрос. Не разбирам Вие не схванахте, или никой не Ви обясни, че този проект е преди всичко политически, и то преди всичко за Русия. Политически е той и за Гърция в известна степен. Икономически е проектът само за България.
Въпросът на вашето правителство и въобще на Проектната компания беше как да бъде максимализирана тази така да се каже икономическа полза от този проект. Вместо да направите това, вие решавате да се откажем от този проект. Вече говори тук господин Димитров за раздуханите заплахи от технологични катастрофи и за ред други неща, които бяха използвани в целия този механизъм.
Основният въпрос е защо ние се отказваме от проект, който при всички случаи щеше да носи икономическа полза за страната, който сам по себе си щеше да подобри инфраструктурата, включително и сега съществуваща, по която се снабдява комбината в Бургас, щеше да я направи значително по-високотехнологична, а не да се използват съоръжения и технологии от преди 50 години, както е сега. Щеше да намали значително и екологичните рискове в региона, а не да ги увеличи.
Имайки предвид всичко това, коя е наистина причината поради която ние решаваме да направим първата стъпка за денонсирането. Никаква логика няма в това действие. Русия не се отказва, Гърция не се отказва, отказваме се ние. Единствената страна, която би имала икономическа полза от това. За политическите проблеми говори господин Димитров. Ясно е. На някои държави очевидно им е изгодно целият поток на енергийни ресурси на Русия да бъде контролиран от Турция. Не знам тези държави дали вече разбирате, че този контрол не им гарантира това, което им гарантираше преди 5 години, като имам предвид какво се случва в Турция и не бягаме ли пред вятъра и не правим ли една стъпка, която е вредна даже и от гледна точка на интереса на тези държави, за които говорим, защото много по-лесно може да бъде контролиран този поток през една страна член на Европейския съюз, член на НАТО, отколкото през една страна, която има собствено виждане по развитието на ред политически процеси по целия свят, включително и в Близкия Изток.
От тази чисто политическа гледна точка си мисля защо правим това прибързано действие и честно си признавам не мога да намеря никаква логика и никакво обяснение. Ако може да ми помогнете, ще ви бъда много благодарен.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за още един въпрос, господин Курумбашев.
Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря.
Господин Дянков, искам да Ви задам следния въпрос. Чисто финансово като сте го погледнали този проект отправяли ли сте предложение към гръцката и към руската страна, в което да кажете: „Вижте, на нас проекта ни е финансово неизгоден. Ние искаме той да има поне същата норма на възвращаемост, каквато има например Южен поток”, ако приемем, че там вие сте приели, че Южен поток, финансиран по този начин има определена норма на възвращаемост и тя е добра за България. Освен това първо от гледна точка на норма на възвръщаемост и второ от гледна точка на риск, който се поема, т.е. от гледна точка на застраховане, защото това е вторият момент, независимо от това каква печалба има. Рискът, който трябва да бъде поет да не го сравняваме с една западна централа, но е значителен риск и той трябва да бъде платен от тези, които искат да реализират проекта, и то основно тези за които споменаха и моите колеги преди малко, т.е. ние провели ли сме този разговор и да кажем: „Вижте, нас просто не ни устройва тази норма на възвращаемост, която е предложена. Ние искаме друга норма на възвращаемост и ако тази норма бъде приета, и ако тези стандарти на застраховане бъдат приети, ние тогава, при тези условия бихме се съгласили да участваме в проекта”. Воден ли е такъв разговор, получили ли сме отказ.
Второто нещо е наистина този момент, който трябва да отчитате. Ние трябва да разберем чисто географски до кои държави се намираме по-близко и до кои държави се намираме по-далече. Не е път вземането на тези решения само в една посока. Очевидно че е някакъв баланс на интереси. Вие виждате едната ни южна съседка в каква посока се движи през последните десетина години и очевидно е, че ние трябва да имаме някакъв баланс на интересите, като на първо място гледаме какъв е нашия интерес, иначе поставяйки една светеща звезда, която да я следваме през цялото време се излагаме на съвсем други рискове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека се изслушваме, нека се уважаваме, може да сме на различно мнение, но водим цивилизована дискусия.
Господин Дянков, заповядайте.
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
На въпросите на господин Овчаров. Прав сте, че аз съм гледал към този проект от чисто финансова гледна точка. Може би наистина има както и господин Петър Димитров, както и Вие казахте по-голяма политическа картина. Аз поне и моят екип не сме се занимавали с тази картина, гледали сме цифрите и то сме гледали цифрите главно от гледна точка на конструкцията за финансиране на този проект, в който е записано ясно, че този проект ще се строи с проектно финансиране, само че никой от участниците, не само ние, а и никой от другите участници всъщност не е наясно как това проектно финансиране може да стане, затова са решили да извикат като консултант Sosiete Generale и затова Sosiete Generale всъщност е казал: „Няма как да стане като проектно финансиране, по някакъв начин трябва да се поемат гаранции от проектната компания и съответно от собствениците й” и са предложили тези три варианта, за които аз споменах. Така че проблемът за разлика може би от някои другите проекти, които спомена и господин Курумбашев е тук. Изначало никой не иска да финансира проекта. Тук нямаме идея от руска страна или от Ролснефт или от Транснефт , че те искат да финансират проекта. Всички казват: „Трябва да търсим по някакъв начин проектно финансиране”. Но не само самият доклад на Sosiete Generale, а и последващи два доклада на самите акционери, защото през това време,особено през 2009 г. наистина се търсят доста алтернативни начини на финансиране, но така и не се стига до това, което е записано в споразумението – начин на проектно финансиране. Като няма проектно финансиране всъщност първоначалното споразумение по юридическите норми не може да се осъществи. Всъщност това е темата. Как като си записал някакво споразумение , в него си записал и точния начин на финансиране, но се оказва че всички са съгласни, че този начин на финансиране няма как да сработи, може би има други начини, точно затова се дават тези алтернативи. Тогава един вид първото споразумение не може да се изпълни, дори и ние да искаме, дори и другите да искат. А междувременно и затова не сме стигнали господин Курумбашев до Вашия въпрос можем ли по някакъв начин да преговаряме, за да има обезпечена възвращаемост. Понеже никой не иска ода го финансира по начинът, по който споразумението предполага,няма как да говорим и за следващата стъпка какви отстъпки евентуално една или две от страните биха могли да направят.
А защо е необходимо това денонсиране. Първо от юридическа гледна точка ме уверяват експертите във финансовото министерство, които са същите експерти между другото от доста години насам. Това е едното. Просто за да довършим темата че първоначалното споразумение няма как да се изпълни с този начин на финансиране.Може би с времето, ако някои други хора са на власт, могат да измислят друго споразумение, но това споразумение няма как да се изпълни според финансовите му показатели и съответно и юридическата му годност.
Второто обаче е пак казвам цифрите. През 2009г. и 2010 година по този проект, просто за поддържането на проектната компания,общо е струвало на годишно ниво някъде около 9 млн.евро, от което България е плащала ¼ от 9 млн.евро, не е голяма сума, но все пак всяка година. Ние успяхме през 2011 година да го свалим до 6 млн.евро, значи за България 1.5 млн.евро. От 2012 г. вече на 2 млн.евро, просто със затихващи функции, но това пак е 1 млн.лева които сме платили през 2012 година просто да поддържаме едно акционерно дружество, което реално не може да си намери финансиране.
Завършвам с това, да господин Овчаров, може би сте прав, че тук има по-голяма политическа картина. Аз обаче като финансов министър, вече в оставка, съм гледал върху финансовата картина и тя е практически невъзможна за изпълнение по начина, по който първоначално е бил замислен проекта и водейки се това, моите експерти и аз смятаме, че затова трябва да се денонсира това споразумение. Пак казвам, ако в бъдеще други политически сили са на власт, смятат че това има по-голяма политическа картина, могат да го направят по друг начин. Дано това не се случи.
Това е моето мнение, но в този вариант това споразумение няма как да се случи
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Дянков.
Искам и аз да кажа няколко думи колеги по този важен проект.От самото начало ние от Синята коалиция винаги сме имали една и съща позиция основно защото разбираме интересът на Русия и интересът на Гърция от този проект. Интересът им е очевиден и ясен, но винаги сме задавали въпроса: „Кажете сега какъв е интереса на България?”. Защото излиза, че България поема всички екологични рискове и не случайно на три референдума хората казаха, че не го искат този проект.
Кажете ми друга тема, по която има три отрицателни референдума? Аз не мога да се сетя и това не е случайно. Защото колеги няма какво да се лъжем. С този проект се рискуват приходите от туризъм в България. Застрашава се българският туризъм, всичко друго са спекулации и потенциалната полза за България е минимална.Проект, който би се изплатил за 60 – 65 години е в добрия сценарии. Кажете ми имаме ли морално право, аз ви питам всички вас народни представители, да поемаме такъв риск за България, за българския туризъм, за цялото южно Черноморие. Нямаме право да поемаме такъв риск, като хора нямаме право да го поемаме.
Само това исках да кажа аз. Има ли други колеги.
Господин Бойчев, заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер в оставка, уважаеми колеги, аз слушах внимателно и един разумен довод не чух защо не трябва да денонсираме този проект. Икономически категорично е неизгоден за България. Вие се опитахте да неглижирате господине референдумите, които са проведени, но зад тях седят действително много хора в Бургаският регион и в общините, които са засегнати евентуално от този проект, ако се осъществи, които категорично казват че не го искат. Аз дори честно да ви кажа съжалявам вашите хора по места защото те нямат обяснение на това, което вие в момента защитавате като позиция да се продължи работата по този проект.
По повод екологията. Този проект в по-голямата му част , 280 км мисля че е тръбата, минава през българска територия, през защитени територии само. Вие миналата седмица вкарахте референдум да забраним строителството по българското Черноморие, парк Странджа, а тази тръба минава точно през парк Странджа. Казвате, че защитаваме турския интерес. Мога да ви кажа, че турците мило и драго дават да вземат нашите туристи. Правят всичко възможно по световните борси. С един такъв буик и постоянно два танкера в заливите между Бургас, Поморие и Несебър туризъм няма да имаме, няма как да имаме. Между другото това може би касае и финансовата част на проекта. Когато беше представен от проектната компания в Бургас, мисля че три пъти бяха в Бургас, беше поставен въпросът евентуално да представят и изпълнение за разтоварване на пристан.Те категорично казаха, че това много оскъпява проекта и го отхвърлиха.
Никаква логика няма този проект да бъде продължен и категорично този, който иска да го продължи не защитава българските национални интереси.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги.
Господин Петър Димитров, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, искам да Ви върна към въпроса, който Ви зададох и да получа отговор. Няма финансиране, не е реализуем проекта. Предложете, ликвидирайте проектната компания и денонсирайте този договор. Защо не го правите? Не правите това. Вие тръгвате по обратния път – да денонсираме споразумението, в резултат на което компанията, в която ние имаме по-малко от 24% , ще осъди България. Ние забраняваме на тази компания да реализира този проект. Защо не направите обратно, отговорете ми? Ето като няма финансиране, вие казвате: „Русия няма да осигури нефт”, какво има тогава. Дайте, разтурете компанията и този договор да бъде прекратен. Защо не го правите?
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дянков, на този въпрос да отговорите. Заповядайте.
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ: Наистина кратък отговор.Защото по този начин ни съветват и юристите, не само на Министерство на финансите, а външните юристи, които работят по този проект, че това е правилният начин.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какви са предимствата, обяснете ни?
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ: За да може като се ликвидира компанията, както Вие казвате, тогава да няма искове към България. Чисто юридически казус. Не е въпрос на финанси в случая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че бяха чути всички изказвания, всички взеха думата.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване.
Има първо предложение от народния представител Георги Терзийски: Член единствен става член 1.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 15, въздържали се – 1.
Не се приема.
Следва предложение от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова: Член единствен да отпадне.
Гласуваме предложенията по реда на постъпване.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 16, въздържали се – няма.
Не се приема.
Следва предложение от народния представител Георги Терзийски : Създава се чл. 2.
„Чл. 2. Денонсирането влиза в сила при условие, че проектът има отрицателна оценка за въздействието на околната среда”.
Който е „за“ това предложение на н.п. Георги Терзийски, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 15, въздържали се – 1.
Не се приема.
Подлагам на гласуване член единствен, както е по вносител и както ви го прочетох в началото на заседанието.
Който е „за“ този текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – 5, въздържали се – няма.
При това положение е приет член единствен и с това сме изчерпили темата.
Колеги, преминаваме към следващата точка. Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към проекта за решение, който е внесен от господин Михаил Миков и група народни представители.
Той беше представен, беше дискутиран.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката, енергетика и туризма -- г-н Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“, г-н Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политика за устойчиво енергийно развитие” и г-жа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”;
от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране -- няма гости, макар че са поканени.
от Български енергиен холдинг -- г-н Михаил Андонов – изпълнителен директор;
от Национална електрическа компания -- г-н Крум Анастасов – изпълнителен директор;
от Електроенергиен системен оператор -- г-н Иван Йотов – изпълнителен директор;
от Българска ветроенергийна асоциация -- г-н Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор и колеги;
от Българска фотоволтаична асоциация -- г-н Никола Газдов и колеги;
от Българска стопанска камара -- г-н Кирил Желязков и г-н Добри Митев.
Колеги, тази тема я дискутирахме. Имаше въпроси.
Има ли колеги, които пак желаят да вземат думата.
Ако няма колеги, аз имам един въпрос по тези предложения на БСП и моят въпрос е към господин Румен Овчаров.
Господин Овчаров, искам най-добронамерено да ви задам един въпрос. Вие като министър на енергетиката отменяте наличието на базова цена, която е по-ниска от общата цена на тока през 2006 година, ако не греша. Явно сте имали сериозни мотиви да го направите. Вашите колеги от БСП предлагат връщане на базовата цена и на двукомпонентната цена, т.е. тогава Вие правилно решение ли сте взели или сте допуснали според Вас грешка или смятате, че сега колегите от БСП са прави да правят едно такова предложение.
Аз видях, че Вие не сте подписали техните предложения. Това целенасочено ли е или смятате, че тези предложения трябва да бъдат приети.
Заповядайте, господин Овчаров.
Аз искам да Ви попитам, за да сме наясно.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, от четири години сте председател на тази комисия и така и не разбрахте, че не министъра командва решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. По мое време тази комисия имаше председател, който се казваше проф. Шушолов и аз въобще не съм се занимавал с неговите решения, а това решение тогава беше отменено от самата комисия, просто защото то беше въведено като временна мярка, ако не ме лъже паметта разбира се, през 2002 година с приемането на новата енергийна стратегия, с оглед на тежкото социално положение на българските граждани и то беше със срок до 2006 година. Не съм участвал във вземането на решения и няма как да участвам във вземането на подобно решение, но не съм бил против и смятах, че тогава това решение е правилно, защото политиката на правителството беше насочена в посока на увеличаване на доходите и те вече се увеличаваха, и то значително. До момента бяха с над 30 % по-високи, отколкото година преди това. Така че от тази гледна точка решението на комисията беше правилно тогава.
Предложението на колегите днес е също правилно, защото ние се върнахме с минимум 10 години назад от гледна точка на социалното положение на хората. Така че от тази гледна точка не виждам тук никаква драма и никакво противоречие. Има разлика от това предложение.
Извинявайте, ние сме през 21-ви век и определен кръг хора и то доста голям в България не могат да си плащат сметките за ток, не могат да си обезпечат плащанията за вода.
Аз мисля, че българската държава не може да бъде просто наблюдател на този процес, още повече след като хората излязоха и на улицата. Това е вече исконно право, правото на достъп до електроенергия и исконно право на всеки българин. Пак ви повтарям, 21-ви век сме, така че българската държава може да се намеси и да създаде малко по-добри условия за най-бедната част от българското население да имат достъпа до това право, правото на доставка на електроенергия. Няма нищо тук драматично. Не мисля, че сметките на някои от големите така да се каже играчи в електроенергийния пазар ще бъдат нарушени. Те са до такава степен всъщност объркани, че това допълнително не може да ги обърка повече, защото очевидно че за сметка на част от по-богатите потребители ще бъдат субсидирани част от по-бедните потребители. Да, вярно че това е кръстосано субсидиране, но няма абсолютно нищо фатално и нищо страшно, за да се направи по начина, по който е било направено. Сега дали ще бъде със същите количества, тогава бяха 75 квт/часа дневна плюс 100 квт/часа нощна, не си спомням точно, но в този размер бяха, дали ще бъдат същите числата и количествата е друга тема. Може да се направи сега една оценка колко са така да се каже минималните количества. Това може да го направи един експертен анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и не виждам нищо страшно в това предложение.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров поиска думата.
Колеги, ако желаете да се изкажете по тази тема, може да поискате също думата.
Заповядайте, господин Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, аз ще се удивя ако също тук отхвърлите това предложение, тъй като искам да го обърна.
Първото предложение, значи ЕРП-та да не могат да прекратяват електроснабдяването, какво искаме да можем да се измъкнем, защото знаете колко бяха чуждите инвеститори, знаете какъв беше бума със строителството. Знаете, че имаше недостиг на работна ръка в България, нямаше нужда, но сега тенденцията е точно обратната. Ето виждате това, което стана във Видин. На стотици места вече, семейства с малки деца, току що родени, нямат електричество. Явно, че за такива бедни трябва да има друга цена, за да може да има достъп до електроенергията. Това за разсрочването също смятам, че е безспорно. Няма нормални хора, които да не желаят да бъдат разсрочени сметките.
Завършвам с нормалното функциониране на ДКЕВР. Скъпи колеги, в една държава дето заявихме, че сме пречупили гръбнака на организираната престъпност, кажете ми как е назначен шефът на ДКЕВР, без да му поиска никой диплома за висше образование. Как е назначен шефът на ДКЕВР, без да има необходимият стаж. Вие разбирате ли, че това не е просто беззаконие. Ако нашата власт няма лостове да провери онзи, който го назначава има ли поне висше образование, има ли необходимия стаж, за какво нормално функциониране на ДКЕВР си говорим.
Аз много очаквах, че днес председателят на Комисията като прощален жест на властта, която му беше дадена в този Парламент ще покани министъра все пак да обясни как е назначена тази дама за шеф на ДКЕВР. Назначенията стават точно по принципа: тай край Търново някой се видял или на друго място се видял и той се оказва шеф на ДКЕВР, с нула часа практика в съответната област и без диплома за висше образование.Отговорността не е на Юлияна Иванова, тъй като тя не е лъгала. Събрал се баща й с премиера и решили да я направят шеф на ДКЕВР. Това, което е могла да направи е да си подаде оставката и тя си я подаде. Не може да функционира така държавата и затова ви призовавам дайте да ги приемем тези предложения. Те са разумни за този политически момент , в който се намираме.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Тази тема беше многократно дискутирана.
Господин Червенкондев, заповядайте.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, считам че това решение както е предложено от колегите в момента има единствено и само една роля – да се хареса на хората, които протестират, без да им дава каквито и да било решения на техните проблеми, нито това което каза господин Овчаров, господин Димитров, че видите ли за по-бедните ние ще направим някакви базови мощности, които ще бъдат на по-ниска цена. В коя точно точка го пише, не виждам.
Няма го точно това. Защото това ще касае единствено и само всички потребители, т.е. и по-богатите. Всички, които са с по-високи доходи, всички които могат да си позволят тази енергия. Няма никъде такова разделение.
В момента във всички тези точки от 1 до 5-та няма такъв текст. Пишете, че на хората които имат възможност да си плащат скъпата енергия да им намалим и на тях, и на всички като цяло, в енергетиката да се утежни ситуацията.
Това, което е в т. 1 - забрана върху правото на електроразпределителните дружества да прекратяват електроснабдяването, в момента на предишни заседания и всичко това, което се изнесе по медиите, има такова споразумение. Не за 3 месеца, а за 6 месеца да се разсрочват сметките, да не се прекратява достъпа до електроенергия на потребителите, така че това вече е направено.
Що се отнася за по-ниската цена на енергия. По-ниската цена на енергия с решение от този , който трябва да го вземе, това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не Народното събрание, не правителството съгласно европейските директиви и закони. Това се прие. От 5 март цената на електроенергията, която всички ние плащаме и която е определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се свали до 7-8 % по-ниска от това, което е било досега, т.е. ние като Парламент си свършихме работата и дадохме възможност на регулатора да направи тази преценка, да преразгледа съответно технологичните разходи, да прецизира всички останали електрообразуващи елементи и тази енергия да се намали.
Това, което в момента се дава в т. 5 „Възлага на Министерски съвет в най-кратък срок да осигури нормалното функциониране…”, това съгласно действащия Закон за енергетиката, уважаеми колеги, което е факт и което действа и в настоящия момент е напълно възможно. Ето има назначен нов председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Новият Министерски съвет, макар и служебен ще има ли право да го направи това нещо. Да отговорът е : ще има, законите са да се изпълняват, т.е. няма нито една точка, която да върши някаква работа на всички, които протестират.
Това, което трябва да се знае е, че популистките решения, това с което се иска да се яхне вълната на протестите, на този който посее вятър , ще пожъне буря. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем сега господин Миков. Моля да се изслушваме.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз съм упорит човек и за трети път ще обясня едни и същи неща бавно. Предното изказване показва, че човек може да изкара 4 години на едно място, но това да не се отрази особено на разбиранията му, светогледа му, разбирането му за света който го заобикаля и затова ще обясня пак.
Понеже имаше въпрос от господин Червенкондев къде се предвижда решаване на въпросът с двустъпалната тарифа. Това е решено със Стратегията от 2002 година, а сега понеже състоянието е различно, това е в т. 2, като се задължава Министерски съвет, този в оставка или следващия кабинет, да определи какви са базовите потребности. Те могат да бъдат 75 киловата дневна, както предишния път, но могат да бъдат и 80 киловата, могат да бъдат и 70 киловата. Не бива събранието да се ангажира с този въпрос. Изпълнителната власт е тази, която ако иска може да вземе онзи стандарт за базови потребности, уточнен със Световна банка във връзка с въвеждането на пазарните цени.
Аз искам обаче да кажа нещо. Аз го обяснявах веднъж, но пак ще го повторя. През м.юли или ще се вдигат още цените, или ще фалира системата. Нямате друг изход. Това са обективни неща, които са извън политическите заклинания и пр. и тогава, ако се вдигнат цените и не се определят базовите потребности и не се въведе за тях някакво друго заплащане, независимо какво ще става в държавата, хората вече ще чупят и ще бият по-сериозно, но трябва да е ясно кой носи отговорност затова.
Функция на Народното събрание е да даде онзи хоризонт на действие на изпълнителната власт – в оставка, служебна, която в този временен период да може да предприеме тези действия, за да облекчи състоянието на хората.
Другият вариант е да си останат нещата такива, каквито са.
По отношение на въпроса в т. 5. Очевидно конкретното мислене се е развило изключително от някои представители на законодателното тяло и те не могат да прочетат текст, в който има някакви абстрактни решения, които дават възможности.
Точка 5. Какво значи нормалното функциониране на ДКЕВР. Ние като вносители смятаме, че когато председателят и всички членове са си подали оставката, тези хора заявяват на онзи, който ги е изпратил там, че те не са склонни особено много в такъв труден момент да изпълняват задълженията си. Това значи оставката, уважаеми дами и господа. Тя не е нещо, при която да се каже: подадохме си оставката, пък ще работят 5 години още.
Това означава точка 5 и Министерски съвет, този който си отива и който нехае по тези въпроси, или следващият който ще дойде днес, обявен от Президента, да ги покани тези хора и да им каже: „Хора, вие като сте си подали оставките, ангажирани ли сте с това състояние. Ако не сте ангажирани, хайде тръгвайте си , да дойдат другите, които ние ще назначим”. Но там трябва да има не хора в оставка, там трябва да има хора, които ежедневно, ежечасно да решават тези проблеми, свързани със системата.
Това е точка 5, господин Червенкондев.
По отношение на точка 3. Като Министерският съвет определи размера на базовите потребности, тогава ДКЕВР да седне и да огледа къде са резервите и какви са възможностите. Тук няма императиви и точни числа. Затова трябва уважаеми Червенкондев малко по-голямо усилие на абстрактното мислене, иначе текстовете мисля, че са достатъчно ясни и подхождат на един Парламент да ги приеме като временни мерки, като временно решение, с оглед създалата се ситуация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, и аз ще взема думата, след като търпеливо изслушах и вносителите сега и предишни пъти.
Искам да ви кажа следното нещо абсолютно откровено. Особено опасно е в днешната ситуация да приемаме мерки, с които казваме на обществото: „Това ще доведе до по-ниски цени на тока и в крайна сметка да не получат това, което им се обещава”. Тези мерки са точно толкова опасни, колкото и колегите, които казват, че ще доведат до 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия за една нощ, един ден, един час и колкото е необходимо, т.е. в момента да бъдат излъгани хората е най-страшното нещо.
Това е причината и ние от синята коалиция да гласуваме „въздържали се” по мерките, които БСП предлага, защото с обещанието на хората, че едва ли не ще бъдат решени проблемите, те няма да бъдат решени. Тогава утре хората ще питат: „Добре, БСП предложи, ама къде беше акъла на тези другите в икономическата комисия да ни кажат, че ще ни решат проблемите, а всъщност да не бъдат решени”.
Колеги, знаете ли какви популистки неща можем да предложим и ние. Можем да предложим, гледайки и предложенията на БСП цената на тока 2 или 3 пъти да падне. Обаче утре като не стане каква е ползата от тези предложения.
Господин Миков, искам да ви кажа следното нещо откровено.
Ако вашето предложение щеше да доведе до по-добър живот на хората, няма никакво значение, че е БСП. Както БСП имаха предложение по Закона за защита на потребителите, бяха добри, бяха точни предложения, всяко едно сме подкрепили и за всяко едно съм се борил лично и аз. Само че тук ще излъжем народа и утре хората ще питат къде им беше акъла в тази Икономическа комисия да ни обещаят, че още утре цените на тока ще бъдат по-добри, че ще живеем по-добре и то да не се случи. Това ще ескалира още повече напрежение и ще девалвира мнението и отношението въобще към всички, затова хората не харесват и партиите, защото стане малко криза и започва популизъм, предложения. Популизъм, тежък популизъм.
Това, което направихме като Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм е да дадем право на ДКЕВР да променя цените на тока наистина когато е възможно това. Това е сериозното действие. От това сериозно действие последва намаление цената на тока. Това е нещо, което реално може да бъде направено и беше направено. Не е празно обещание, а е конкретно обещание, конкретно свършена работа.
Искам да кажа нещо и за ДКЕВР за назначението на Юлияна Иванова. Тази практика е много лоша, колеги. Да имаш проблеми в енергетиката и да сложиш човек, за който има съмнение по отношение на дипломата, извинявайте това допълнително доведе до проблеми, допълнително показа на обществото, че нещата не стоят както трябва.
От тук нататък членовете на контролни органи като ДКЕВР трябва да бъдат избирани прозрачно, отговорно. Как може да има съмнение в дипломата, това са абсурдни неща, за толкова важен контролен орган.
Председателят трябва да е с няколко дипломи, трябва да е безспорен авторитет.
Искам да завърша с това. Аз лично много се притеснявам и не одобрявам колеги да се дават на хората фалшиви и безпочвени обещания и илюзии, защото създавайки илюзии ние се вкарваме всички в един капан, който вие си мислите, че ще отмине със следващите избори, но той няма да отмине и затова трябва да се казва на хората истината. Истината трябва на моменти да е трудна, може да е нелицеприятна. Трябва да се казва истината на хората и да поемаме ангажименти, които ще изпълним, иначе вървим колеги по един много лош път, който не е добър път за България.
Това исках аз да ви кажа и това са мотивите ние от Синята коалиция да гласуваме „въздържали се”.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да кажа една прощална реплика.
На прощаване действително не знам кое е неизпълнимо. До месец май 2013 година да не могат да ти спират тока. Толкова неясно, толкова неизпълнимо, т.е. от другата страна спирайте до месец май 2013 г., това е просто фантастично решение.
Двустъпална база и потребности. Не знам за кого е неизпълнимо. Падна потреблението на ток затова, че българите масово минаха на базови потребности. Срещнах се вчера във Варна с познати, които казват: „Бяхме забравили този период, когато три пъти се връщахме от вратата, за да видим дали не е останала някоя лампа включена”. Хората са се върнали на базови потребности и аз не знам кое е толкова драматично и неизпълнимо, кажете го. Да няма безлихвен погасителен план за поне за период от 3 месеца. Ако ЕРП-та имат воля, те го правят, в т.ч. и по т. 1. ЕРП-та казали: „Ние за 6 месеца няма да го правим”. От тях зависи, но законодателят не може да нареди това да се случи и това за нормалното функциониране на ДКЕВР и ако това не е изпълнимо, дайте да запишем тогава един текст ДКЕВР да функционира ненормално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, имате думата.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като т. 6 да запишем да се спазват законите в България.
Ние сме законодател, който казва: пишем закони, които трябва да се изпълняват, това е нашата роля.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам само да кажа следното нещо, във връзка с въпроса на господин Петър Димитров. Разговарях с доста юристи и направих следната справка: оказа се, че в момента има 2 535 жалби, подадени към Енерго-Про, 2 334 към ЧЕЗ , 2 213 към ЕВН, които са довели до това да не бъде спиран тока, да бъде направена проверка и ефекта, за който вие говорите, колеги.
Задавам следния въпрос към редица уважавани юристи и той е следният: има ли опасност с решение на Парламента да бъде казано, че не се дължи лихва, но това решение под някаква форма да бъде оспорвано, то да отпадне и да се окаже, че хората са подведени и в крайна сметка ще плащат и ще дължат лихви върху тези плащания. Задавам този въпрос към редица юристи.
Ще Ви дам думата, господин Миков. Знам какво ще кажете, знам на кой текст от Конституцията ще се позовете, но ме изслушайте. Част от юристите казаха, че има този риск. Затова ви казах, че за мен най-лошото в момента е обществото да бъде подведено, да бъде измамено, да му бъдат обещани неща, които утре да не се случат и за които всички ние солидарно, защото няма значение, че БСП са ги направили тези предложения , да носим отговорност.
Вие от БСП казвате: утре живота ви веднага става по-добър и сметките ви по-ниски. Това не е вярно.
Това са нашите мотиви, колеги. Казвам ви ги директно и по най-честния начин. Това е моето безпокойство. Ако тези мерки подобряваха живота на хората няма никакъв проблем, че Михаил Миков ги е предложил или БСП. Бих ги подкрепил, както бих подкрепил всяко смислено решение в момента.
Заповядайте, господин Миков.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Два конкретни въпроса.
Не знам защо задавате въпроси за лихви. Те са несъотносими към внесеният проект за решение. Ние предлагаме като временна изключителна мярка спирането на тока да не се ползва, защото може да застраши живота и здравето на хората.
Има по-големи ценности да речем от фискалната дисциплина, така че за лихвите не знам защо сте ги питали тези колеги юристи. Прочетете внимателно точка 4.
Вторият въпрос. Дали ще направи животът на хората по-добър.Не, но няма да се създаде опасност за живота и здравето поради високите цени на еленергията, от която в много случаи зависи живота и здравето на хората. Затова става въпрос.
Тези мерки са в изключителен порядък поради изключително високото равнище на бедността – 49 % живеят в риск от бедност и поради това, че съвременния живот е във висока степен зависим от електрическата енергия, неосигуряването на достъп до електрическа енергия в определени ситуации може да създаде опасност за живота и здравето.
Още веднъж ви обръщам внимание, уважаеми господин председател. Това са само временни мерки, докато се създаде ДКЕВР с нормален състав, докато се вземат тези мерки, докато едно правителство започне в съгласие с БЕК, с НЕК да си вършат работата. Говори се да се свалят таксите, това са друг тип действия, които да си ги правят те, но на хората не трябва да им се прекъсва достъпът до еленергия, иначе ще живеят като в колибата навремето. Ето това им предлагате вие на тези, които не могат да си позволят да си платят тока. Те живеят като в началото на 20-ти век. С вашето гласуване, което вече заявихте, очевидно искате да го отхвърлите. Определени български граждани искате да ги върнете в началото на 20-ти век как се е живяло.Това дали някой има животоподдържащ апарат, дали някой е зависим или децата му от някакъв електрически уред, който като не го ползват може да създаде опасност за живота и здравето, очевидно няма никакво значение, а че живота не може да стане по-добър с такива временни мерки е ясно. Той до там е докаран животът в България от ГЕРБ, че трудно ще стане по-добър.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков, в т. 4 от вашето предложение пише: безлихвен погасителен план. Сега ще ви го прочета: „Задължава електроразпределителните дружества да предложат на своите битови потребители разсрочен безлихвен погасителен план за период най-малко от 3 месеца”.
Вижте, аз се притеснявам от следното нещо: обещаем ли им безлихвен, той трябва да е наистина безлихвен. Да не се окаже утре, че при оспорване на тези текстове, включително по съдебен път, ще натовари хората с лихви за много дълъг период от време, защото някой ги е излъгал.
Господин Миков, ние не можем да си позволим да лъжем българските граждани под никаква форма. Каквото им предложим, то трябва да се случи. Това е проблемът, за който аз ви говоря.
Други колеги, които искат думата.
Заповядайте, господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, поне накрая да не се залъгваме до такава степен. Господин Димитров тук се е загрижил за българският гражданин да не би случайно да го излъже. Четири години и вие заедно с ГЕРБ ги лъгахте тези граждани.
Не мога да разбера сега какъв ви е проблема. Предлагат се няколко много простички неща, които вече са работили, те не са измислени. Въведете двустепенната тарифа, абсолютно нищо не ви пречи. Вземете решение, ДКЕВР може да го направи. Без това решение той не може да го направи, защото закона не му позволява това.
Второ. Сега ми обяснявате, че сте променили законът и ДКЕВР вече може да вземе решение. Защо не го променихте така, както искат хората и както ви предлагахме ние. Защо не вкарате гражданският контрол вътре.Защото Бойко Борисов ви каза: променете закона, за да може утре да намалим цената и да хвърлите прах в очите на хората и господин Димитров сега ми казва, че някой друг се занимава с популизъм. Това е популизъм, защото много добре знаете, че след 3 месеца това решение ще трябва да бъде отменено, няма кой да я плаща тази сметка. Защото не е АЕЦ Козлодуй тази, от която ще вземеш по-евтина елекроенергия, защото я няма и ще трябва да се плаща високата електроенергия от възобновяемите енергийни източници. Балансът е вече такъв, че са над 900 мгвата. Вие го правите само ей така пред изборите, за да хвърлите прах в очите на хората. Това е истината.
Сега ви се предлагат две неща, които са разумни. Какво ви пречи, вземете решение? Нека ДКЕВР да го оцени. В крайна сметка за сметка на по-богатите, тези които потребяват повече електроенергия, ще бъдат субсидирани тези, които потребяват по-малко и тогава наистина хората ще имат право на електроенергия. Господин Червенкондев, това е въпрос на аритметика до ІV-ти клас. Какъв достъп на информация, какъв начин на живот? Без електроенергия в 21-ви век.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев иска реплика. След него господин Камен Петков.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, хубаво е да я направим тази аритметика и да я сметнем. Каква е разликата във вашата сметка, господин Овчаров и един от хората, които са социално слаби. Каква е сметката, защото казахте, че социално слабите ще плащат по-малко. Вашата сметка по-малка ли ще бъде.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако вие ползвате 200 квт/часа електроенергия за един месец и от тези 200 квт/часа – 180 квт/часа са ви на половин цена, колко ще ви се получи цялостния разчет. Той ще бъде примерно с 40 % по-нисък отколкото е сега. Ако вие ползвате 1000 часа електроенергия, и от тези 1 000 квт/часа 160 квт/часа са ви на половин цена, с колко ще ви се намали цената, с % 5 или 10 %. Затова става дума. Очевидно, за да се компенсира намалението за тези по-бедни граждани, ще трябва да се вдигне малко цената и за по-високите.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В решението няма това, че трябва да се вдигне цената на останалите.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем г-н Камен Петков.
Г-Н КАМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз ще подкрепя предложението на БСП, защото три години гласувам така, както чувствам нещата, независимо че бях свой сред чужди и чужд сред свои. Колко пъти съм гласувал за ваши неща, тъй като съм бил убеден в това, което правите, съм бил обвиняван от БСП и колко пъти съм гласувал за БСП, обвиняван от вас, но това е съдбата на независимия депутат.


Към вас ще се обърна колеги от ГЕРБ, защото при вас ум царува, ум умува, ум патки пасе.
Имахте цялата власт в ръцете си и какво направихте накрая.
Господин Червенкондев, трябва да си поемете и вие политическата отговорност. Когато повтарях тук, че Ангел Семерджиев ще ви бутне от власт, никой не ме чуваше и когато исках да го изслушаме тук, вие всички гласувахте „въздържали се” тогава. Защо? За да излезе сега целият български народ и да ви обвинява вас, а вие какво правите, казвате: предишните били виновни. Имахте 4 години възможност да оправите батаците на предишните, защо не го направихте.
В момента БСП се опитва да прокара нещо смислено, което ако ние не го приемем няма как да видим дали ще стане или няма да стане и защо да го отхвърлим в момента, само защото са БСП.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата г-н Иван Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, на три заседания водим дебат. На предишното заседание господин Румен Овчаров, г-жа Корнелия Нинова и г-н Петър Курумбашев не бяха дошли. На три заседания чувам едни и същи аргументи.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, просто ви предупреждавам, че можем да загубим кворум.
Думата има г-н Камен Петков.
Г-Н КАМЕН ПЕТКОВ: Аз ви казвам искрено и чистосърдечно. Дайте за последно да не се правим на маймуни и да омаскаряваме всичко. Ако наистина чувствате, че това нещо има смисъл, гласувайте. Няма какво да загубите. Половината от вас вече няма да са тук след един ден, така че поне си излезте с достойнство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са аргументите. Предлагам Ви да минем в процедура по гласуване. Виждам, че има съгласие.
Подлагам на гласуване проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.

По точка Разни, колеги, имате ли някакви въпроси? Не виждам.
Успешен ден на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(61 061 знака)