Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт
25/03/2014
    ПРОТОКОЛ

    № 9
    На 25 март 2014 г., /вторник / от 12.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция “Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.

    Заседанието бе открито в 12.15 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
    * * *

    / Начало 12 часа и 15 минути /


    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, минаха 15 минути, в които настъпва условието падащ кворум по Правилника. Имаме право да открием заседанието на Комисията.
    Дневният ред е предварително обявен.
    Разглеждане на документи от постъпила информация и изслушване на г-жа Кристина Патрашкова – главен редактор на вестник “Галерия” и господин Явор Дачков – зам.-главен редактор по времето, по което се развиват събитията, предмет на обследване от нашата Временна комисия.
    Има ли допълнения към дневния ред? Няма.
    Моля, който е съгласен с дневния ред да гласува.
    Против? Няма. Въздържала се? Няма.
    Приема се.
    Бих искал само да кажа за членовете на Комисията, че постъпи информация между двете заседания и исканото от нас административно дело. То е в господин Лазаров в момента. В един екземпляр е. Ще помоля членовете на Комисията, който иска да го разгледа и да се запознае с него. В Комисията по бюджет и финанси е, където е седалището на Временната комисия. Ще бъде на ваше разположение.
    Пристъпваме към изслушване.
    Първо искам да кажа добре дошли на госпожа Патрашкова и на господин Дачков. Благодаря ви от името на цялата Комисия за отзивчивостта и за това, че приехте нашата покана. Нашата Комисия вече върви към приключване на своята дейност и би било некоректно и неправилно да не помолим и за вашата гледна точка, тъй като вие и вестник “Галерия” сте всъщност причината обществото да научи за този разговор и събитията около него. Затова си позволих да ви поканя и ви благодаря, че се отзовахте на тази покана.
    Предлагам, преди колегите да зададат своите въпроси, да направите едно изложение по случая, как възникна записа, какви действия предприехте, вашата гледна точка. Заповядайте. Имате думата.
    ЯВОР ДАЧКОВ: Понеже аз получих записа, затова ще си позволя да започна първи, не че проявявам не кавалерство към Криси.
    Този запис беше поредица от записи, които постъпиха в Редакцията на вестник “Галерия” по различни начини, от разговори, както ние тогава ги нарекохме, разговорите на властта. Разговори между господин Бойко Борисов, тогава премиер на Република България. Господин Ваньо Танов, тогава шеф на Агенция “Митници”. Господин Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите. Неговият заместник господин Владислав Горанов, тогава. Серия от записи, мисля че бяха около две, три серии, които получихме в разстояние на около три седмици в началото на 2011 г., м.януари.
    Специално за записа, който е предмет на разследване на вашата Комисия, ще кажа следното. Аз го получих пред Редакцията на вестника. Беше привечер, доста тъмно тогава, от някакъв човек, който не се представи. Аз бях подготвен, че може би ще получа такива записи. Тъй като вече бяхме публикували една част от записите между Ваньо Танов и Симеон Дянков. Така че това не ме изненада. Когато в Редакцията влезнахме и започнахме да слушаме записа, стана ясно, че това е запис между самия премиер тогава и Ваньо Танов. Мисля, че бяха четири записа. Първо разговор между премиера и господин Танов. След това разговор между Ваньо Танов и Антони Странджев, негов заместник. След това обратно мисля, че имаше докладване от Ваньо Танов към премиера, че работата е свършена. И още един разговор между Симеон Дянков, ако не се лъжа. Мина доста време.
    Когато чухме записа, това беше вечерта. Точната дата не си спомням. Мисля, че на 13 февруари може би е било, ние си дадохме сметка, че държим в ръцете си уникално нещо. И досега смятам, че това беше пряко изобличение в корупция и злоупотреба с власт, което и досега казвам, не е имало в нито една страна в новата история на съвременните демокрации. Дори аферата Уотъргейт е странична и не засяга пряко президента. Тоест, той не е записан вътре. Докато тук имахме директен запис на това, как премиера нарежда на шефа на Митниците да прекрати проверка във фабрика, в която се произвежда незаконно алкохол. Това ставаше ясно от цялата поредица записи.
    Затова ние решихме още на следващия ден да дадем пресконференция заедно с публикацията във вестник “Галерия”, да огласим тези записи.
    Междувременно от няколко източника бяхме проучили, че записите, които получаваме са сигурни и са автентични. Идват от МВР. Нещо, което тогава не можехме да кажем. Всеки журналист си има тактика на поведение. Никой нямаше да ни повярва в онова време, че имаме записи, такива които са правени от Вътрешните работи. Ние знаехме, че това е по някакъв начин някаква разработка, но не знаехме, още каква. По-късно се оказа, че това е било част от разработка срещу, Ваньо Танов. Но така или иначе цяла нощ, моята съпруга сваляше на текст записите, за да може да го отпечатаме във вестника. На другия ден сутринта ги сложихме да се наливат в страниците. И когато на обяд вестника излезе, ние заедно с Криси Патрашкова и нашия адвокат тогава, дадохме пресконференция, на която пуснахме тези записи и ги огласихме.
    Веднага след това още на същия ден господин Борисов каза в Парламента тук, от трибуната на Народното събрание, че може би записите са манипулирани, което ни хвърли наистина в голям стрес. И затова ние решихме да потърсим независима експертиза за тях. Като започнахме да търсим в интернет реномирани европейски лаборатории, които се занимават с такива неща. И попаднахме на лабораторията Липсадон, една от най-реномираните френски лаборатории, които се занимават с аудиозаписи.
    Насочихме се към нея, защото видяхме в сайта им, че те работят тясно с тяхното Министерство на правосъдието. И техните експертизи се използват, въпреки че са частна лаборатория, техните експертизи се използва за доказателство в съда. Нещо което от правна гледна точка е изключително важно.
    Свързахме се с тях. Те ни дадоха оферта. Изпратихме записа. Те казаха, че в тридневен срок ще ни отговорят, ще ни дадат експертиза. Дадохме само единия запис между господин Бойко Борисов и господин Ваньо Танов, първият запис.
    Когато разбраха, че става дума за премиер и за нещо толкова сериозно, те самите ни помолиха да забавят малко експертизата, да им дадем поне една седмица срок. Нещо което ние направихме. Спомням си, че дори и цената, която платихме за тази експертиза беше около 6000 евро, тогава. И след една седмица те наистина ни изпратиха експертизата по електронната поща. Държа да кажа това и говоря толкова опитно, тъй като се явявах и пред Прокуратурата, за да дам показания. Там ми поискаха оригинал от експертизата, но ние я получихме по електронната поща сертифицирана, подписана. Дадохме веднага за превод и то легализиран превод, легален на оторизирано бюро и я публикувахме, както във вестник “Галерия”, така и в сайта “Гласове”, който аз управлявам. И досега тя стои там и може да я намерите, както на френски, така и на български език. Но тази експертиза много подробна, с много диаграми на целия разговор. Всъщност заключението е най-важно. Заключението казваше, че това е презапис. Нещо което ние знаехме разбира се, отлично. Но в този презапис разговорът е монолитен, цял, ненакърним, кохерентен. Няма данни за прибавяне или изваждане на нещо от него.
    Това което беше най-важно за нас, особено след изявлението на премиера, че сме манипулирали записите. И от тук нататък вече знаете как се развиха събитията. Извадихме още разговори. Имаше един друг разговор, в който премиера искаше да се преназначи един човек от Митницата.
    Когато започнахме да събираме по-сериозна информация за тези разговори, на следващия ден, след като се видяхме с важни информатори, пред Редакцията ни избухна бомба, категорично предупреждение. И досега разследването не показа кой постави тази бомба. Тя щеше за убие един от нашите колеги. И с това ще приключа моя разказ. Защото с тази бомба се сложи край на изтичането на записи към вестника. След това не получихме нито един. Затова го прибавям, за да не мислите, че спекулирам, че не е към предмета на вашето разследване.
    След като се случи този взрив, ние престанахме да получаваме записи. Имахме информация, че такива има в изобилие. Споменаваше се думата 30. Намесваха се различни министри. Но това са неща, които не мога да докажа. И затова спирам до тук.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Дачков. Госпожо Патрашкова имате ли да добавите нещо.
    КРИСТИНА ПАТРАШКОВА: Ще направя малка добавка към хронологията, която изложи господин Дачков. Ние наистина се обърнахме тогава към авторитетната френска лаботароия Липсадон.
    Искам да уточня, че записите се появиха по време, когато ГЕРБ бяха в най-силните си години. Дори когато дадохме пресконференцията в залата на БТА, в залата нямаше представител на нито една от големите телевизии. Това говори за отношението между властта и журналистиката в онези години.
    Когато скандала стана огромен, колегите се чудиха откъде да вземат записи. Когато ние решихме да направим тази експертиза, искам да ви кажа, че нито една институция в България не пожела и не се ангажира с направата на експертиза. Това че специализирани звена в МВР отказаха, мен не ме изненада. Голямото ми разочарование беше от Българската академия на науките. Дори и там те се страхуваха да направят експертиза и да потвърдят или да отрекат автентичността на разговорите.
    Освен това, аз смятам за изключително недопустимо поведението на тогавашния премиер Борисов, който от трибуната на Народното събрание обвини колегата Явор Дачков, че му е звънял по телефона, за да скалъпва този разговор, защото той знаел какви сме ние, разполагали сме със страшна апаратура и сме скалъпили този разговор.
    След това в продължение на може би година, той упорито продължаваше да твърди, че такъв разговор не е воден. Между другото бившия шеф на Агенция “Митници”, господин Ваньо Танов и досега твърди, че това е разговор, който е скалъпен от три други разговора. И смятам, че това е едно скандално и недопустимо поведение на хора, които са заемали толкова високи етажи във власт и които искат да се върнат в нея. Защото решенията и експертизите на тази лаборатория. Между другото тя е една от малкото, чиито експертизи се приемат за доказателство в Съда. Тя работи с тамошното Министерство на правосъдието.
    И у нас хора, като Ваньо Танов продължават да подлагат на съмнение, решението на тази лаборатория, което ме кара да мисля, че се изказват по същия начин и за ред други важни факти от обществения живот. Това е малко допълнение.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Ще дам думата на колегите за въпроси.
    Става въпрос за разговора, който дадохте за анализ във френската лаборатория. Разговор, който публикувахте във вестник “Галерия”. Аз имам разпечатка от този разговор.
    Това е разговора, в който Бойко Борисов казва: Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади пак.
    Ваньо Танов: Да.
    Бойко Борисов: В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони и т.н.
    Това е разговора. Нали ще може да предоставите на Комисията заключенията на лабораторията. Може и по електронен път.
    ЯВОР ДАЧКОВ: Да, разбира се. Аз пак казвам, че те са интернет пространството и всеки може да ги изтегли. А ще ги изтегля от там и ще ви ги изпратя. Нямаме нищо дори в Прокуратурата.
    В допълнение, заедно с пресконференцията, първото нещо което направихме преди дори да дадем пресконференцията беше да изпратим флашката и сигнал до главния прокурор, тогава господин Борис Велчев. Така че флашката с оригиналния запис, този който аз получих, той е пак презапис, се намира в Националната следствена служба. Мисля, че и досега.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам само един въпрос към вас. По онова време, след огласяването на разговорите, имало ли е към вас някакъв директен или индиректен натиск от страна на властта, на структури на властта?
    ЯВОР ДАЧКОВ: За себе си мога да кажа, че директен не, но след това изявление на премиера, повечето от колегите обявиха, че ние обслужваме мафията, че съчиняваме записи. Пострада доброто ни име във всеки случай, със сигурност. Директни заплахи не, но бомбата сама по себе си беше такъв опит за сплашване. И вече от тук нататък, това че не се разкри кой направи този взрив. Дори имаше внушение, че ние самите едва ли не сме си го направили. Там имаше човек, който можеше да загине, показва отношението и на управляващите и на по-голямата част от медиите, които тогава бяха под неистов контрол.
    КРИСТИНА ПАТРАШКОВА: Да, аз се присъединявам. По-голям натиск и заплаха от това, да избухне бомба пред редакция, аз не мога да си представя. Това навсякъде по света е изключително медийно събитие. Искам да кажа, че тогава чуждестранните медии се оказаха много по-шокирани от случващото се в България, отколкото българските. Дойдоха екипи от чуждестранни телевизии, от френска телевизия, снимаха филми. За огромно съжаление, нашите колеги тогава общо взето лансираха тезата, че това си го правим сами, за да се саморекламираме, което е пълен абсурд.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги имате думата за въпроси, изказвания, становища. Господин Карадайъ.
    МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря ви господин председател. Аз имам един въпрос. Тъй като поне по спомен, аз доколкото си спомням, тези записи бяха изпратени и към български институции за експертиза. Техните заключения вие имате ли ги? Видяхте ли ги? Съпоставено с френската лаборатория как изглеждат и как звучат?
    ЯВОР ДАЧКОВ: Аз си спомням за един опит в БАН, да се направи нещо като анализ, който в края на краищата нямаше никакво заключение.
    КРИСТИНА ПАТРАШКОВА: Аз изпратих официално писмо до тогавашния шеф на БАН. Трябва да проверя точно кой беше. Официално писмо, след което получих официален отговор, че в БАН не могат да се ангажират и нямат такива експерти, които да направят тази експертиза. Тоест, ние дори не стигнахме до изпращане на записа. Това специално за БАН си го спомням много добре.
    ЯВОР ДАЧКОВ: Това което мога да кажа, че след като Прокуратурата се задейства. Тоест ние изпратихме по наш сигнал записа там, би трябвало също те да са назначили някаква експертиза. Но от опита ми в гражданското дело, което водих в съда по този въпрос, с господин Борисов, знам че експерти отказваха директно. Без да обясняват защо. Съдията тогава се видя в чудо, защото не можеше да намери в цялата страна нито един експерт. Накрая като се оказа, че имало такъв, се оказа, че той е загинал при автомобилна катастрофа. Бог да го прости. Наистина един изключителен специалист. Но така или иначе според нас, такива експертизи могат да се направят и в България и в най-обикновено аудио студио, стига специалистите да са добри. Това не е някакъв проблем.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Проблемът е, че няма запис вече.
    ЯВОР ДАЧКОВ: Това е един друг въпрос. Всички знае, това са записи на изтекли СРС-та. Това е запис на събран под съответния законов ред. Някой е нарушил закона. След като първо го е държал толкова дълго, без да предприеме действия срещу, господин Танов. Вие сте запознати по-добре от мен със законовата материя. Знаете, че СРС или се използва като доказателство в съда или се унищожава на момента, след като няма производство в някакъв изтекъл срок, което вече ме навежда на мисълта, че вътре в МВР се е случило някакво нарушение, за да могат тези записи да оцелеят толкова дълго. Да бъдат презаписани и да излязат. Мисля, че разликата между правенето на записите и тяхното появяване на бял свят е някъде около девет месеца. Те са правени, доколкото си спомням през м.март 2010 г. А при нас дойдоха през януари 2011 г.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има ли други въпроси колеги?
    МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само едно уточнение, ако позволите. Отказваха експертите или не се намираха? Защото твърдението, че нямаме експерти в ХХІ век – епохата на айти технологиите, печелим световните олимпиади. Някак си не ми се връзва. Самият аз съм учил такава специалност.
    КРИСТИНА ПАТРАШКОВА: Аз ще се опитам да намеря точно официалното писмо отговор от БАН, което получихме. Но смисълът беше точно такъв, че те нямат точно такъв тип експерти, които да дадат категорично мнение по този въпрос. И тогава имахме отказ. Аз не знам точно кое звено в МВР разполага с такива експерти. Но помня, че тогава също получихме такъв отказ. А и не съм си представяла, че в онези години и при МВР оглавявано от Цветан Цветанов, някой щеше да потвърди автентичността на записите. Казвам го категорично.
    ПРЕС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли други въпроси. Няма.
    Искам да ви благодаря още веднъж за отзивчивостта, за проявената гражданска съвест и затова, че пожелахте да свидетелствате в тази Комисия.
    Ние продължаваме нашата работа, за да изясним този случай, който вестник “Галерия” направи достояние на обществото. Още веднъж ви благодаря. Желая ви приятен ден. Ще се възползваме и от правото си, когато приключим, да ви дадем доклада и на вас, защото сте, така да се каже първопричината да се появи този запис.
    КРИСТИНА ПАТРАШКОВА: Ние също ви благодарим. Желая искрено успех на Комисията независимо, че в нея има и както е редно да има представител на всички политически партии. Вие сте депутати хора, които смятам, че трябва да се борите за истината. Така че дано да няма политически пристрастия при окончателните изводи, които ще направите. Защото ние сме убедени в това, че сме били прави и че сме изложили истината. И ако истината излиза по-често, всички ще имаме полза. Това е което имах да кажа.
    АВОР ДАЧКОВ: Благодаря и аз. Приятна работа.
    ПРЕСД ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Приятен ден и на вас.
    Уважаеми колеги, преди да приключим заседанието, аз ви предлагам да вземем решение за следващото заседание. Общо взето, от ситуацията, която се изясни, документи, писма които писахме, отвсякъде получихме отговори. Коментирахме ги. Мисля, че изслушахме повечето от длъжностните лица.
    Предлагам ви два сценария на работа от тук нататък. Единият е да започнем да пишем доклада. Ако позволите, аз ще направя сценарий за доклада, ще го докладвам. Самият доклад ще го направим. Ще си отбележи всеки бележките, съгласията, не съгласията, всичко. Дано да може да направим такъв доклад, който да бъде приет с консенсус от Комисията. Това ще бъде много добро постижение за Парламента.
    Аз ще се постарая да отразя обективно фактите, но има още една опция, която искам да я предложа на вашето внимание. Редно би било. Не казвам, че очаквам да се случи, но редно би било да дадем възможност на господин Бойко Борисов да изрази становище пред Комисията, ако има такова желание. Защото в противен случай, ще бъдем обвинени при това справедливо, че не сме му дали думата в тази Комисия. И ако смятате, че е редно, аз мисля да му напишем едно писмо за следващото заседание, да го поканим, ако има желание да си каже становището, виждането по въпроса, ако няма, няма. Ние да отправим тази покана, защото наистина не би било правилно обекта на разследване на Комисията, а това са разговорите между него и господин Танов, след като сме изслушали господин Танов, да не изслушаме и него. Това е моето предложение към вас. Аз ще напиша такова писмо. Следващият вторник, ако имаме извънредно заседание, между 11 и 12 часа, в зависимост от ситуацията, ще ви пусна преди това съобщение за заседание. Ако няма заседание от 15.30 часа след обяд. Ще поканим господин Борисов. Ако господин Борисов дойде, ще изслушаме неговата гледна точка. Ако не дойде ще започнем подготовка за доклада.
    Мисля, че срока на Комисията е 12 април. Беше 12 февруари. Удължихме с два месеца. При добра стегната работа може да се вместим в срока.
    ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Днес или вчера е дошло делото, което доста време го чакаме. То е доста обемисто и аз мисля, че който има желание да се запознае с него, където вие посочихте. Разбира се, безсмислено е да се снимат тези материали. До другата седмица евентуално. И тогава на следващото заседание, все пак от делото е възможно, не казвам, че ще стане, да се наложи да бъдат изяснявани някакви обстоятелства или да разпитаме. Защото има и друга страна. Освен Агенция “Митници” в цялата тази история има и друга страна, представители на Фирмата. Да си запазим правото следващата седмица евентуално да поискаме и да погледнем и какви други документи. Ако не се лъжа, ние в началото на Комисията стана въпрос да направим запитване в Прокуратурата има ли висящо, няма ли висящо до съдебно производство по същество.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имаме отговор.
    ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм пропуснал. Бях в болнични.
    ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговор има. Има производство. Дори много от длъжностните лица, които идваха да свидетелстват в Комисията казаха, че не е приключило. А имахме и писмо от Прокуратурата от двете следователки, които водят делото. Изискаха ни във връзка с изнесени данни, дневника за спирта и показанията на Иван Манев. Изпратихме ги им с подпис, както са ни ги изпратили на нас. Има производство, което върви и в момента. Имаме и отговор от Прокуратурата. Но съм съгласен за делото. Ако има нужда на следващото заседание. Аз чертая сценарий при който, ако има нужда ще поканим. Ще удължим срока, ако трябва. Няма проблем.
    Благодаря ви.
    Закривам заседанието.
    / Закрито в 12 часа и 45 минути /

    Стенограф: Силвия Михайлова


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
    АНКЕТНА КОМИСИЯ:
    /Йордан Цонев/
    Форма за търсене
    Ключова дума