ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СДЕЛКАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ” ПРЕЗ 2005 г., КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА
ПО ОБЯВЯВАНЕ НА ЛЕТИЩЕТО ЗА ПАМЕТНИК
НА КУЛТУРАТА ПРЕЗ 2008 г. и 2010 г.



ПРОТОКОЛ
№ 2

---

Днес, 17 декември 2013 г. от 15.00 часа се състоя редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на Министерството на отбраната, Министерството на културата, Областния управител на София област.
2. Разни.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добър ден на всички! В момента от 8-членния състав присъстват петима народни представители. Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание. Преди да обявя дневния ред, ще помоля Министерството на културата, Министерство на отбраната и областна управа област София да заемат местата срещу комисията.
Предлагам ви, уважаеми господа и дами, следния дневен ред. 1. Изслушване на Министерство на отбраната, Министерството на културата и областна управа София във връзка с казуса летище „Божурище“. 2. Разни. Има ли други предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
Гласуване: за – 5, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: С пет гласа за приемаме дневния ред. Искам да информирам народните представители и ще помоля да се индикирате също за нашите гости, които сме поканили, във връзка с точка 1 от дневния ред. Господин Иван Иванов – заместник-министър на отбраната, господин Огнян Йоцов, директор „Военна инфраструктура“, госпожа Георгица Стоянова – директор Правна нормативна дейност“ и госпожа Ина Тодорова – парламентарен секретар на Министерство на отбраната; от областна управа София област: госпожа Даниела Бакърджиева – заместник областен управител, госпожа Ива Соколова – директор на дирекция за административно-правно обслужване и господин Аспарух Аспарухов – кмет на община „Божурище“; от Министерството на културата: госпожа Велислава Кръстева – заместник-министър, арх. Димитрийка Добрева – главен инспектор в главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, госпожа Милда Паунова – Правна дирекция и госпожа Екатерина Русева – парламентарен секретар.
Уважаеми дами и господа, аз предлагам най-напред да започнем с Министерство на отбраната. Тук ли са представителите на Министерство на отбраната? Да помоля да ги поканите, защото е обявено за 15.00 часа. Добър ден и заповядайте. От Министерството на културата са тук. От Областната управа тук ли са представителите? Да.
Добре дошли, господин заместник-министър. Ние започнахме с дневния ни ред и тъй като решихме първо вие като Министерство на отбраната – принципал на летище „Божурище“ до извършването на сделката да представите вашата позиция по казуса, който съществува в момента.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на Министерство на отбраната, Министерството на културата и областна управа на София област във връзка с казуса летище „Божурище“

ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми господа народни представители, за тези, които не ме познават, казвам се Иван Иванов и съм заместник-министър на отбраната. С мен са директорът на дирекция „Правна“ госпожа Георгица Стоянова и изпълняващият длъжността директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната“ господин Огнян Йоцов.
По казуса, който ще дискутираме, ние сме предоставили информация. Аз ще я потвърдя и съвсем информативно ще се спра на основните моменти, след което сме в готовност да отговоря на вашите въпроси. Имотът в летище „Божурище“ е имот на „Воинтекс“, който престава да съществува като „Воинтекс“, с решение на Министерския съвет преминава в управление на Агенция „Управление на частната държавна собственост на Министерство на отбраната“. През 2003 г. този имот е разделен и обособен и имот от площ 1045 дка и 532 кв.м. с шестнадесет сгради е обособен като отделен имот под номер 1044. Това е имотът, за който ще дискутираме. През 2005 г. с решение на Министерския съвет имотът е обявен за частна държавна собственост и е съставен актът за частна държавна собственост. От 8.07.2005 г.
Замяната на имота и по принцип на частна държавна собственост в управление на Министерство на отбраната срещу жилища – собственост на физически и юридически лица – е осъществена съгласно Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане. Съгласно актуалната към датата на замяната нормативна уредба, компетентен да извърши разпореждането е бил областният управител по местонахождение на имота, като се изисква съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството и такова е изискано.
За замяната областният управител на Софийска област е издал заповед – имате номера на заповедта – от 22.06.2007 г. и е сключил с „Индустриален парк София“ договор за замяна. Този договор е от 6.07.2007 г. вписан е в съответните служби по вписванията, гр. София, гр. Пловдив и гр. Сливница. Замяната е извършена на база на оценка на имотите изготвени от независим лицензиран оценител. В настоящия случай са налице необходимите санкции и целесъобразността на сделката, които са дадени от Министерския съвет и Министерство на регионалното развитие по предложение на министъра на отбраната да се извърши замяна с цел осигуряване на жилища и ателиета за нуждите на ведомствения жилищен фонд. Наличието на такъв фонд за задоволяване на жилищни нужди на военнослужещи и цивилните служещи от Министерство на отбраната и Българската армия и структурите на пряко подчинение е вменено като задължение на Министерство на отбраната с разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
На основание решение на Министерския съвет № 6 от 7.06.2005 г. и със заповед на министъра на отбраната под № 226/13.06.2005 г. е наредено да започнат преговори за извършване на замяна при параметрите, които по-горе посочих. Този имот - още веднъж повтарям, неговите параметри са 1045 дка 532 кв.м. и 16 броя сгради – в разпореждане № 9/13.07.2005 г. е ревизирана самата замяна.
След замяната – това е изключително важно – по параметрите на тази сделка е сезирана прокуратурата. Близо една година са извършвани проверки по тази сделка и в резултат на проверките с постановление от 15.06.2006 г. на Софийска градска прокуратура, същата отказва да образува предварително производство и преписката е прекратена, след което процедурата по замяна е продължила, което е видно от Протокол № 52 от заседание на Министерския съвет от 21.12.2006 г., точка 63 от това заседание.
Посоченият имот е с данъчна оценка 130 377.80 лв., като е изготвена пазарна оценка от независим лицензиран оценител към 10.05.2007 г. и имотът е оценен на 13 153 918 лв. без данък добавена стойност. В замяна на този имот, на държавата е прехвърлено правото на собственост върху имоти – собственост на индустриален парк АД – 106 апартамента на обща стойност 12 555 000 лв., които са предоставени в управление на Министерство на отбраната. Разликата в стойността на имотите – предмет на замяната, от 603 918 лв. е заплатена от „Индустриален парк“ АД на Министерство на отбраната по банкова сметка. Посочена е банковата сметка в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК с надежден платежен документ от 5.07.2007 г.
На основание чл. 45, във връзка с чл. 48, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 61, ал. 1 от Правилника за неговото прилагане, е дадено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, областният управител на Софийска област издава своя заповед Р 83/22.06.2007 г. за извършване на замяната. Подписан е договор от 6.07.2007 г. за замяна на недвижим имот, който е сключен по реда на Закона за държавната собственост между областния управител на Софийска област и „Индустриален парк София“ АД, съгласно който областният управител на Софийска област прехвърля на „Индустриален парк София“ АД, което е представлявано от съответния представител, недвижим имот, частна собственост – собственост в управление на Министерство на отбраната.
Имотът - вече ви запознах кой е, а в замяна на този имот Министерство на отбраната, както ви казах и по-рано, придобива 106 апартамента: 79 апартамента – това са 72 броя апартамента и 7 броя ателиета в град София, 27 броя апартаменти, от които 22 броя апартаменти и 5 броя ателиета в град Пловдив. „Индустриален парк София“ АД става собственик съответно на този имот, за който преди малко споменах. Извършена е с приемо-предавателен протокол и фактически с този протокол е въведен във въвод, във владение, новият собственик на 17.12.2007 г., със заповед на областния управител всичко това е вече вписано, съгласно закона. Съгласно приемо-предавателния протокол са приети всички апартаменти от Министерство на отбраната и те са включени във Военно-жилищния фонд на министерството.
Това е историята, до която Министерство на отбраната има пряко отношение към тази замяна. Впоследствие вие сте запознати. Ние сме готови да вземем отношение и по следващите процедури. Чакам вашите въпроси и, разбира с, сме готови да ви дадем и нашето становище по въпроса след съответната дискусия.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Аз искам наистина да благодаря за бързата реакция на нашето за предоставяне на необходимата информация. Уважаеми народни представители, вие виждате в становището, което ви е дадено: има и пълен опис на документите, които са ни представени. Те са на разположение, както и от останалите ведомства, от Министерството на културата и от областна управа София област, в стая 480, където с пълната документация всеки един от нас може да се запознае на място.
Преди да ви дам думата за въпроси към заместник-министъра на отбраната и екипа, който е днес тук на нашето заседание, аз искам да ви помоля за още един документ, който да ни се представи. Разбрах, че вие имате решението на прокуратурата след разследването. Ако може, да ни бъде предоставено, ако не, ние ще го поискаме от прокуратурата в София.
Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми господа народни представители. Желае ли някой да зададе въпроси? Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. За съжаление, въпреки че днес в 13.30 часа опитах да се запозная с получените в експресен порядък книжа в стая 480, не успях да сторя това. запознавам се в момента със списъка на представените документи от страна на Министерство на отбраната. Струва ми се, че този списък е в голяма степен изчерпателен. Бих искал обаче в частта и с оглед коментарите от първото ни заседание във връзка с оценките, които са извършени на заменяемите имоти, виждам, че колегите са изпратили резюме на оценките – в единия случай три листа, в другия случай два листа и коментирахме това, че би следвало да съобразяваме използваните оценителски методи в докладите за оценка, така че макар това да е един огромен вероятно обем документация, струва ми се, че е добре да поискаме и да получим и оценките дотолкова, доколкото би следвало да ги имаме като база и като основа за преценка дали да назначаваме евентуално контролни оценки, или да искаме становища на оценители по отношение на използваните методи на оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Конкретен въпрос или само предложение имате?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, предложих Министерство на отбраната или областна администрация на Софийска област, защото и двете ведомства имат оценителните доклади, да представят оценките в пълния обем, а не в резюме, в два или три листа.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По отношение на апартаментите има пълен обем от оценки, но предлагам да се запознаем първо с материала и ако нещо допълнително изискваме, то тогава да ме упълномощите да изискам тази информация от областна управа.
Господин заместник-министър.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще ви предоставим решението на прокуратурата, разбира се.
Относно оценките, някои от оценките все още мисля, че са налични в Министерство на отбраната, поне така ме увериха експертите. Но за съжаление, тази структура отдавна е престанала своето съществуване и може би ще се забавим, тъй като трябва да ги търсим в държавния архив във Велико Търново, но ще изпълним това искане.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Тъй като сме по въпроса за оценките, искам да ви попитам. Ясно е, че българска оценителска компания е оценила летище „Божурище“. Кой е извършил оценките на апартаментите? Може ли да ни информирате за това? Аз също се опитах да се запозная добре с документацията; този факт не го намерих.
Благодаря Ви.
ОГНЯН ЙОЦОВ: В писмения материал, който е като информация, не е описано кой е извършил тези оценки, но в документацията, която е приложена, от 450 страници – сега наизуст да не коментирам – има информация от оценителя, който е осъществ явал оценките. Ако е необходимо, Министерство на отбраната ще се погрижи да го изпрати като допълнително изписано кой точно е извършил оценките.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защото ние получихме информация за летището, и то подробна от Вас, знае се кой е оценителят, включително оценката как е, но за апартаментите нямаме информация кой е бил лицензираният оценител, на който е възложена тая задача.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Разбрах. Тази информация ще ви бъде представена.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Желателно е да я допълним. Имате думата. Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, тъй като в тази оценка първо за летището говоря, някъде направена ли е оценка за самата писта, която е 800 метра, бетонова писта. Има ли оценка на пистата, или е само направена оценката като земя, като площ? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, тъй като стана дума за оценката на апартаментите, всичките апартаменти ли са били нови, или са били в незавършен вид, от една страна, или са били стари? Въпросът ми е в такъв смисъл – вие много добре знаете, когато сте приели тези жилища, необходими ли са били средства от страна на Министерство на отбраната, за да може да се ремонтират или да се пригодят за живеене тези жилища и ако не, в какъв процент от тези жилища се е наложило ремонти и т.н.?
ОГНЯН ЙОЦОВ: Благодаря, господин Велчев. Що се касае до апартаментите, те са изписани в списъка към самия акт на Министерския съвет, те са дадени като адреси, което показва, че става въпрос за апартаменти на територията на София и на Пловдив и ателиета, които са факт, не става въпрос за апартаменти ново строителство; факт.
Що се касае до ремонта, аз ще имам грижата да направим изчерпателна проверка дали във времето след придобиване на тези апартаменти по повод замяната Министерство на отбраната е ангажирало финансови средства за тяхното ремонтиране – така разбрах въпроса. В смисъл, след замяната. Това, разбира се, ще бъде заедно с другите въпроси, които бяха поставени ще бъде коректно отговорено. Разбрах въпроса като доста актуален.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявайте, господин председател, трудно е да се постигне изчерпателност в този огромен обем документация, но тъй като колегите от Министерство на отбраната с тук, аз бих искал да поставя следния въпрос. По отношение на преценката за целесъобразността на ползването на летището като такова. Имало ли е при вас вътрешни доклади и процедура по вътрешно докладване във връзка с целесъобразността от запазването или отпадане на необходимостта от този обект като летище? Има ли други документи, пак по линия на докладването, освен доклада на заместник-министъра на отбраната Соня Янкулова, който е бил, във връзка с вземане на решение на Министерски съвет?
ИВАН ИВАНОВ: господин председател, господин Кирилов, уважаеми господа народни представители, този въпрос е изключително основателен. Аз в момента не мога да ви дам отговор. ще проверя преписката и ще предоставим допълнително цялата документация, касаеща целесъобразността за продаването на това летище, но от чисто военна техническа гледна точка, ние в момента имаме единадесет подобни летища, които са в структурата на имотите с отпаднала необходимост. Със сериозното съкращаване числеността на Българската армия, в това число и на Военновъздушните сили, тези летища така или иначе трябва, разбира се, в съответствие със законовите норми, да бъдат отстъпени и да излязат от структурата на Министерство на отбраната. Това го казвам с болка, тъй като аз също бих искал да имаме достатъчно авиация и да ги ползваме, но такива са реалностите.
Конкретно на вашия въпрос, ще ви предоставим информацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Хафъзов, имате думата.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Иванов, както разбираме, летището е обявено за паметник на културата след продажбата на самия имот. До момента на продажбата Министерството на културата имало ли е интереси и дали е имало някакви опити да бъде обявен този обект за паметник на културата? Лично от гледна точка на военната компетенция като исторически сантимент, вие правили ли сте опити, било ли е обсъждано в министерството или в някои от ведомствата, които съответно отговарят за този обект, защо с такова закъснение, и то именно от гледна точка отново на културтрегерите или тези дейци, които се занимават именно с тази дейност. Вие като представител на Министерство на отбраната дали знаете за такива опити от страна на военни, на хора от Вашето ведомство?
ИВАН ИВАНОВ: На мен не ми е известно до този момент до 2010 година, когато е взето това решение. От 5.07.2010 г. е заповедта за деклариране и обявяване на имота исторически културна ценност, тоест, комплекс с предварително категория от национален значение. До този момент Министерството на културата не е предявявало такова искане. Разбира се, ние имаме многократни искания от неправителствени организации, работещи в областта на отбраната, в случая на авиацията, които са искали отделни части за тяхна дейност, примерно, но като обект от национално значение, до този момент, 2010 година, не е имало такова искане в Министерство на отбраната.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, Вие казахте, че до 2010 година не е имало такива заявления, така ли разбрах?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Заповедта е издадена 2010 г.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, има една от 2008 г. на професор Данаилов.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има утвърден протокол – това, което е представено от културата, но мисля към Министерството на културата да зададем този въпрос.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Интересно е, че не са го знаели това в Министерство на отбраната. От 2008 г. е заповедта на професор Данаилов за обявяване за паметник на културата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Велчев, пред мен е цялата хронология: 2007 година, след като е осъществен този акт на приемане и предаване, по същество Министерство на отбраната няма отношение повече към съдбата на летище „Божурище“. Това категорично е нашата позиция. Дали е имало някакво друго искане към Министерството на културата или към „Технологичен парк“ АД, ние това нещо няма как да го знаем. Към Министерство на отбраната след 2007 г. не е постъпвало такова искане официално, поне на мен не ми е известно.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да уточня, и към вас не е имало от инициативни комитети? Не е имало възражения за това, че продавате летището?
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът беше не от инициативни комитети, въпросът беше конкретен – от Министерството на културата. От Министерството на културата аз казах, че няма. От неправителствени организации – те може да са и инициативни комитети, да, имало е, и то по принцип имаме редица искания не само за „Божурище“, а за редица обекти, които те желаят да ползват за тяхната дейност. Аз мисля, че бях категорично ясен, че такива искания от неправителствени организации е имало.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли да ни представите тези искания?
ИВАН ИВАНОВ: Те са представени, господин Велчев, всичко го има.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имаме пълна документация на всичко това, така че ще може да се запознаете. Аз предлагам да попитаме Министерството на културата освен заповедта на министър Вежди Рашидов, в 2008 година заповед за деклариране на национален паметник на културата или с културна ценност и т.н. издавана ли е от министър Данаилов?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не, не е издавана. Ние сме предоставили пълната документация по хронология на всички документи които съпътстват казуса.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Данаилов - аз се запознах, но ще помоля и народните представители също внимателно да разгледаме информацията – е одобрил протокола от заседанието на съвета. Но заповед тогава не е издавана. Това разбрах от документите ,които са представени от Министерството на културата. Но за да приключим с отбраната, господин Шопов, имахте ли Вие въпрос?
ПАВЕЛ ШОПОВ: На мен ми се иска да върна лентата с подобни въпроси на последните малко по-назад. Известно ли ви е как е обективирано решението Министерство на отбраната да продаде, или да замени, както е в случая, имота? Искам да поясня: с какъв акт е взето решението на ниво Министерство на отбраната, понеже не съм наясно с вашата технология, която може би е по-особена, като в едно Министерство на отбраната, дали това е станало с решение на колективен орган в Министерство на отбраната, или това е по усмотрение и взето решение от министъра на отбраната само, първо? По-нататък бих отишъл до това: имате ли някакви данни, в които определени служители на Министерство на отбраната не са били съгласни с този акт, опонирали са? Евентуално аз разсъждавам. За да видим генезиса на това решение, вътре от вашето министерство, на мен ми се иска да изясним задкулисието дали отнякъде е наредено съответно министърът на отбраната да започне, или това е станало по негова инициатива, или решението е прокарано максимално обтекаемо и на широка основа, база на съответните отдели на министерството. Разсъждавам в този план. Мисля, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин заместник-министър.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов, да, изключително основателни са вашите въпроси. Аз мога да ви отговоря, на този етап поне, само по същество. След като обектът „Летище Божурище“ попада в графата войскови имоти с отпаднала необходимост, те подлежат на някакви разпоредителни действия. В случая тогавашното законодателство е позволявало тази замяна. Определено трябва да се гледат документите, генезиса, както казахте, на целия проблем и това нещо ние можем да ви отговорим. Оставям думата на директор на дирекция „Военна инфраструктура“ в Министерство на отбраната.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Господин Шопов, действително е интерес въпросът. Фактът, че през 2002 г. този имот от „Воинтекс“ е придобит в тогавашната изпълнителна агенция „Управление на частна държавна собственост“ на Министерство на отбраната, сам по себе си говори, че това е един имот с отпаднала необходимост на военното ведомство, за щото тази агенция беше точно събирателният образ на имотите, които са с отпаднала необходимост. Даже самото й заглавие „частна държавна собственост“ провокира по-нататък разпореждането на тези имоти като частни имоти – държавна собственост. Неслучайно и по-късно този имот се преобразува в частна държавна собственост.
Разбира се, що се касае до конкретиката на това, точните документи, кога е взето решението, кой е инициаторът, коя е докладната записка, защото факт е, че този имот попада в тази агенция като цяло като събирателен образ на имотите с отпаднала необходимост е едно на ръка, но аз разбирам Вашия въпрос по друг начин. Аз го разбирам точно в конкретния случай да се изясни как, с коя докладна записка кои отговорни длъжностни лица и т.н., което ние ще направим, както каза и заместник-министърът на отбраната.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви. Ако може, разбира се, и документите да бъдат изпратени, тъй като трябва да проследим.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Те вероятно може да са и в класьорите, но все пак въпросите са конкретни.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да проследим цялата процедура от самото начало.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Ще го направим това. Ако са в класьорите, ще ви уведомим кои точно документи са.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Ако няма други въпроси, да задам два окончателни въпроса, пак свързани с апартаментите. Има ли апартамент, който да е приет без акт 16 по време на замянката? Това е единият въпрос и тъй като вие ни предложихте скица на имота с прилежащите други държавни имоти около летище „Божурище“, интересува ме имот 151 – имате ли я скицата пред вас, или да ви я донесем?
ОГНЯН ЙОЦОВ: Не, пред нас я нямаме, но го познаваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имот 151, 132, 219 – това имоти на разпореждане на Министерство на отбраната ли са?
ОГНЯН ЙОЦОВ: Които са около летището.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Които граничат с летището?
ОГНЯН ЙОЦОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Това е за скицата. Що се касае до апартаментите, за които стана дума дали имат акт 16, фактът, че тези апартаменти са приети с приемо-предавателен протокол и те са вече елемент, част от военно-жилищен фонд на Министерство на отбраната, нормално е тези апартаменти да имат акт 16. Аз обаче за по-пълна информация към вас, уважаеми господин председател и уважаеми народни представители, ще направим една допълнителна проверка да сме абсолютно категорични. Сто и шест апартамента са, възможно е да има, ако има изобщо, някакво документално несъответствие, но така или иначе тези апартаменти са във Военножилищния фонд и са ползваеми апартаменти като такива, което води до извода, че е нормално те да са с акт 16.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Говорим за момента на сделката.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Говорим всичко към момента на сделката.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За имотите не ми отговорихте, за скицата.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Тези имоти, които са около летището – да, действително това са имоти сега към настоящия момент искате да получите информация, или към онзи момент?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Към сегашния момент.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Към сегашния момент тези имоти, които са около летището в момента, те са доста значителен брой имоти, те са в управление на Министерство на отбраната, като една част от тях, които граничат също с летище „Божурище“, със съответни решения на Министерския съвет са предоставени на индустриални зони към ЕАД, което е към Министерството на икономиката и енергетиката и туризма, но на самата скица можем да ви посочим кои са.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще Ви помоля да ни пратите информация и за това, кой терен с какъв статут е в момента по отношение на управление от страна на МО.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъде направено, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много ме притеснява, уважаеми колеги и всички отговарящи от ведомствата, че като че ли се съсредоточаваме, говорим само за самото летище, а има нещо много съществено, което за мен тези четири декара в центъра на София, които, по груби мои изчисления, струват точно толкова, колкото всичките апартаменти. Колегите юристи добре ме разбират. Тези четири декара са някъде в абсолютния център. Прощавайте, но досега не съм си изяснил точно мястото. Това е най-простото, разбира се, може да ми отговорите просто и ясно: „там и там…“. Но как тези декари са прилепени към летище „Божурище“, кога са се озовали в тоя пакет, така да се каже, на престацията от страна на държавата? Тези четири декара отдавна ли, преди това ли са се водили и са били някакъв елемент, част от летище „Божурище“ и каква е била връзката на летище „Божурище“ с тия четири декара в абсолютния център, или в един момент, когато се очертава сделката, някой отнякъде ги е извадил, иззел от някаква друга структура или актив на Министерство на отбраната и ги е пуснал да вървят заедно? Този въпрос мисля, че е много важен. Иска ми се да говорим едновременно за летище „Божурище“ и за тези четири декара да не ги забравяме. По мои груби изчисления тези четири декара в центъра на София струват колкото всичките 100 и колкото апартамента са.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Господин заместник-министър?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, господин Шопов, аз и моите експерти, честно казано, не можем да разберем за кои четири декара става въпрос. Ако ни поясните, да ни дадете някаква подсказка?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека да ви кажат. Първо ми кажете включена ли е в сделката - хубаво е да се отговори на този въпрос – това е пред Министерството на финансите градинката, където се намира, с Информационния център на НАТО плюс кафенетата и т.н. Тези имоти включени ли са в тази сделка, или не са включени? Първо на този въпрос отговорете.
ИВАН ИВАНОВ: Краткият отговор е: не, не са включени.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Има думата господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Благодаря, господин председател. Аз се включвам точно в тая тема, тъй като този въпрос – и краткият отговор „не“, всъщност и въпросът, и отговорът се намират тук, в Постановлението на Министерски съвет от 7 юни 2005 година.
Уважаеми колеги и уважаеми гости на комисията, Министерски съвет е разпоредил и е възложил и е упълномощил министъра на отбраната да извърши разпоредителна сделка с имоти, които са с отпаднала войскова необходимост. Министерски съвет с решението си точно са казали: имот еди къде си в землището на Гурмазово, имот – еди къде си в землището на Гурмазово, имот – еди къде си в землището на Гурмазово и имот последно – еди къде си в землището на село Гурмазово. Замяната се извършва срещу еди какви си апартаменти, като условията са да бъдат построени след 2000 година, да бъдат в еди коя си зона в съответните градове – София, Пловдив и Варна. Целта на тази замяна е била да се окомплектова нуждата на Министерство на отбраната с имоти, които да бъдат предоставени на военнослужещи, нали така да разбирам? Тоест, един имот или няколко – три, четири, пет имота, върху които има претенции представителите на Министерството на културата, но те са така или иначе с отпаднала войскова необходимост, вие сте ги предложили на Министерски съвет, Министерски съвет е казал: Да, след като са с отпаднала военна необходимост, те минават в статут на частна държавна собственост и възлагаме на тогавашния министър към 2005 година (не знам кой е бил) да извърши сделка по замяна, да отчужди собствеността и в замяна на това да вземе 106 апартамента, които да отговарят на такива, такива и такива критерии. Защо? Вие сте имали нужда от тези имоти да си окомплектовате примерно с военнослужещи, да им давате къде да живеят, къде да бъдат разквартировани и т.н.
Въпросът ми е: към този момент обективна необходимост към тези апартаменти решение на Министерство на отбраната имало ли е, с което да кажат: „Да, ние се нуждаем от тези апартаменти“?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз благодаря за този въпрос. Благодаря ви, защото той ми позволява да ви кажа каква е реалната ситуация с жилищната политика в Министерство на отбраната. В момента ние имаме малко над 3000 апартамента собственост на Министерство на отбраната при регистрирани нуждаещи се от квартири военнослужещи над 14 000 човека. Тоест, ако ние вземем под внимание, без да се спирам по същество на детайлите на тази замяна, Министерство на отбраната има много сериозна нужда от жилища и апартаменти. За да завърша своето изложение, искам да кажа, че жалкото е, че много пъти са се давали войскови имоти, без Министерство на отбраната да получава нищо в наличност. Така че за мен това е една възможност Министерство на отбраната действително да поеме 106 апартамента, които, разбира се, са крайно недостатъчни, но все пак по-добре нещо, отколкото нищо.
Благодаря Ви.
МИТХАТ МЕТИН: Важно ми е за протокола да прозвучи. Към този момент Вие не сте отчуждили тези имоти. Тези апартаменти продължават да бъдат в патримониума на Вашето министерство. Те са все още собственост на Министерство на отбраната. Няма последващи промени върху собствеността, замени, продажби и т.н. Те са си ваши, или не?
ИВАН ИВАНОВ: Апартаментите са собственост на Министерство на отбраната и държа да подчертая защо. Министерство на отбраната няма право да продава апартаменти, освен в гарнизони, които са с отпаднала необходимост. Аз не зная гарнизон Пловдив и гарнизон София да са гарнизони с отпаднала необходимост. Тоест, отговорът ми е: да, в тези апартаменти живеят български военнослужещи.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев и ще ви помоля да преминем към областната управа.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да уточня също нещо точно по този въпрос. Искате да кажете, че от 2000 г. насам министерството не е продавало по никакъв повод апартаменти на служители, било излизайки в пенсия или по тоя начин, не са продавани никакви жилища? Така Ви разбирам, че вие не сте имали право, не сте продавали жилища.
ИВАН ИВАНОВ: Говорим за след 2007 г., тоест за периода, за който ние говорим за тези апартаменти, господин Велчев, Министерство на отбраната продава само и единствено апартаменти в гарнизони, които са с отпаднала необходимост, тоест разформировани са, няма войскови единици и няма действащи военнослужещи. Тези гарнизони са категоризирани и със специална заповед се извършват тези действия по промяна на собствеността.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, на територията на Пловдив и София не сте продавали апартаменти? Така ли е?
ИВАН ИВАНОВ: Говорим за тези 106 апартаменти.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не говорим за тези 106 апартаменти. Тъй като сте много зле с този фонд, както казахте, продавали ли сте апартаменти на военнослужещи от този фонд в София и в Пловдив – това е въпросът ми.
ИВАН ИВАНОВ: Ако говорим за 106 апартамента или изобщо от фонда в София?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не се правете, че не разбирате, оставете тези 106 апартамента, тях сте ги получили. Аз не питам от тях дали сте продавали. Аз казвам дали от вашия жилищен фонд сте продавали жилища на военнослужещи - било то след пенсиониране и т.н.?
ИВАН ИВАНОВ: За кой период, господин Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От 2005 г., тогава сте искали замяната, от 2005 г., защото тогава сте поискали тази замяна.
ИВАН ИВАНОВ: Добре, ще бъде подготвена такава справка.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е дали са продавани апартаменти там, където има гарнизони, където има нужда от такива жилища. Никой не пита примерно в Първомай, където отпадна поделението. Там жилища сигурно сте продавали, и то много по-рано.
ИВАН ИВАНОВ: Разбрах въпроса Ви, господин Велчев. Аз искам да ви кажа, че ще ви направим най-подробна справка относно продажбата на тези апартаменти за София и Пловдив. В момента Министерство на отбраната категорично (говоря за периода от юни месец досега) не продава апартаменти, има стройна жилищна политика. Напротив, искаме да придобиваме апартаменти, тъй като нашите военнослужещи живеят действително в не много добри условия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Да преминем към областната управа, област София. Госпожо заместник-областен управител, имате думата да представите Вашата позиция. Аз предварително също искам да Ви благодаря за експедитивното предоставяне на необходимата ни документация и за стриктното изпълнение на това, което поискахме. Лично поздравете господин областния управител от мен и му благодарете от мое име. Имате думата.
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: Добър ден. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, колеги, за протокола, съгласно заповед 359, замествам областния управител с пълни правомощия и в това си качество искам да запозная уважаемата комисия с няколко важни факти от хронологията на тази сделка и ролята на институцията областен управител в нея.
За да има яснота, искам в самото начало да се върна – говоря, като документи и като фактология. Към 5 август 2003 г. имаме налично акт за държавна собственост 0577 за публична държавна собственост, одобрен от министъра на отбраната. Искам да направя едно пояснение. В тази най-далечна ретроспекция актът за държавна собственост не е на областен управител, а е на Министерство на отбраната. Това ще даде яснота на самата комисия по отношение на обективните факти.
След този акт за държавна собственост следва относимото към нещо решение 309 – вече отивам към самата сделка, на Министерски съвет, който решава да обяви така идентифицирания имот от публична за частна държавна собственост. Решението гласи, че областният управител на Софийска област да състави акт за частна държавна собственост, откъдето тръгва и процедирането, за да стане възможно каквото и да е друго да се случи. Исках да уточня този момент, че ние нямаме акт за държавна собственост по чл. 18. Господин Кирилов сигурно много добре разбира за какво говоря. Аз гледам обективните факти и документите.
На мен ми се струва – не искам да отегчавам комисията, изреждайки много писма и поредицата от решения на Министерски съвет, но правя това и ще цитирам няколко основни, които изясняват самата фактическа обстановка, свързана със сделката. Освен това решение № 309, което касае преобразуването в частна държавна собственост, след което е издаден съответният акт за частна държавна собственост от дата 7 юли 2005 година. Тоест, в тази сделка ние имаме няколко областни управители – държа да уточня обективните факти.
С Разпореждане № 9 на Министерски съвет от 13 юли 2005 г. е постановено – Министерски съвет решава – да се извърши замяна на имот – частна държавна собственост, находящ се в съответното землище, с недвижими имоти подробно описани в приложението на разпореждането. Искам да обърна внимание особено на това разпореждане № 9 на Министерски съвет, защото то е представено и е основна част от всички документи, които са 897 страници, за да може уважаемата комисия да се запознае най-подробно. То е един много съществен момент, защото в него са описани точно въпросните 106 апартамента, идентифициран е имотът за замяна и са описани тези 106 апартамента по зони в самото разпореждане на Министерски съвет.
След това искам да обърна внимание на един ключов документ. Това е меморандумът, който е сключен на 29 декември 2006 година. Той е тристранен, той е между Министерство на отбраната, Индустриалния парк и Министерство на регионалното развитие и благоустройството към онзи момент. Ще си позволя точно да цитирам целта на меморандума. Страните сключват настоящия меморандум с цел извършване на замяна на недвижим имот, който е идентифициран в самия меморандум и дори в точка 3 на меморандума страните се споразумяват да си сътрудничат за постигане на целта на настоящия меморандум и да изпълнят решението на Министерски съвет, по възможност даже е указано до 15 януари – визира се въпросното решение.
Тези факти ги излагам пред комисията, за да дойдем хронологично до момента, в който започва процедурата по самата замяна, съгласно Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение. Там ясно са разписани членовете. Говоря за действащото законодателство към онзи момент – чл. 45 от ЗДС и от ППЗДС, от правилника, който го прилага (от 61 до 65).
Много внимателно слушах, когато колегите от Министерство на отбраната представяха своето мнение изобщо и фактите. За да бъде напълно ясно, Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ към Министерство на отбраната изготвя писмо на 1 август 2007 г. до областен управител и в него ясно е разписана целесъобразността на Министерство на отбраната на тази сделка, тоест, във връзка с реализиране стратегията за развитие на социалната политика, касаеща придобиване и управление на имоти от ведомствен жилищен фонд и удовлетворяване на безквартирните военнослужещи и граждански лица. Това е писмо на изпълнителна агенция „Държавна собственост“ на Министерство на отбраната.
Това са едни от основните моменти, като възложител и на двете оценки на имота е Министерство на отбраната. Вие знаете, уважаемата комисия се е запознала – едната оценка ние имаме в резюме, първата оценка, която е върната от Министерство на регионалното развитие във връзка с това, че е отменен правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост и се изготвя втора оценка, която ние даже в момента разполагаме с нея в пълния й обем, така че можем да реагираме както прецените, въпреки че тя е представена в тези документи но разполагаме с оригинала, не в резюме, а с пълната оценка на предмета на замяната.
Тези изготвени пазарни оценки на имотите – уточних, че първата е съгласно отменения Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, като забележката на Министерство на регионалното развитие е била именно, защото там методологията е по базисни цени, след това се изготвя втората оценка. Давам тези разяснения, за да може да бъдат коректни тези моменти.
След Решение № 6 на Министерски съвет от 7 юни, което исках да уточня, от 7 юни 2005 г. има друго решение, в което се казва да се извърши замяна на следните имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерство на отбраната. Отново е идентифициран имотът и също така са идентифицирани и въпросните апартаменти – зонирани по зонирането, което е направено. В тези условия вече започва процедурата при институцията областен управител, издаването на проект на заповед, която се изпраща за принципно съгласие по законосъобразност в Министерство на регионалното развитие и благоустройството към онзи момент. Следващият етап вече е договорът.
Искам да стане много ясно, че тези решения на Министерски съвет, които изброих, меморандумът основно, всички писма от изпълнителната агенция в Закона за държавната собственост и правилника, който го прилага към онзи момент, на онова действащо законодателство, всъщност областният управител е поставен в условия на обвързана компетентност и няма другия вариант – оперативна самостоятелност, за да може да направи някакъв избор. Говоря ви съобразно решенията на Министерски съвет, които така са оформени – абсолютно всички документи, и то изпълнява тези финални процедури, свързани с изпълнението на решенията на Министерски съвет и, разбира се, исканията по замяната на самото Министерство на отбраната, което много ясно е разписало каква е целесъобразността по отношение на въпросните 106 апартамента. Аз ви цитирах преди малко.
Ако имате някакви въпроси по отношение на това, което изнесох като фактология пред вас, аз съм на ваше разположение, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители. Току що коментирахме точно двете решения на Министерски съвет по този въпрос, доколко е в правото на Министерски съвет включително да взима подобни решения. Имате думата. Няма ли въпроси?
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: Аз искам да уточня, господин председател, в сега действащия Закон за държавната собственост и правилника, който го прилага, има специална алинея за извършване на замени на собственост на Министерство на отбраната. Неслучайно и в предишните действащи е имало, но сега е изключително ясно разписано. Тоест, сега, към този момент много ясно е указано как се процедира, как извършва замяна областен управител. Това е ал. 5 на чл. 45, където е разписана замяната. Говоря за сега действащия. „Замяна на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерство на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля съответно 500 000 лева, се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерски съвет министърът на отбраната издава заповед и сключва договор за замяна.“ Ето тук е тази относително оперативна самостоятелност, за която говорех, ето, имаме алинея, която е ясно разписана. Говоря за сега действащото законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Всички сме в комисия, която обследва случая.
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: За да не сме в условия на такава обвързана компетентност и за да има по-малко такива комисии.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това ни дава оптимизъм, честно казано, защото всички се досещахме, че този случай има връзка с промените, които в бъдеще бяха направени.
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: Всеки един подобен случай би имал връзка.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Отново имате думата за въпроси. Ако няма, да благодарим на г-жа Бакърджиева. Още веднъж искам да кажа, че ако е необходимо да се изиска пълната оценка, съответно ще ви информираме и ще се надяваме бързо да получим тази информация, но нека най-напред народните представители да се запознаят подробно и с данъчните оценки, и с оценките, които са направени на имота и на апартаментите и тогава ако има някакви допълнителни въпроси, съответно да се разберем с вас. Ще ви помоля да останете да приключим и с Министерството на културата, защото могат да възникнат въпроси.
Господин Шопов има думата и след него господин Кирилов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За да стане ясно, общо взето, илюстриран е случаят. един апартамент се заменя средно за 20 декара – това е простата сметка.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние ще коментираме това след като изслушаме съответно отделните институции. Ние правихме една кратка сметка, че примерно апартаментите в София на квадрат се получава от 600 до 680 евро – говоря за апартаменти в „Младост“, „Студентски град“ и в квартал „Витоша“ по оценките, които сега са ни предоставени. Ако разделим на квадратен метър летището, излиза, че оценката е 12 – 12,5 лева на кв.м. или 12 000 – на декар. Това са простите сметки, но не мисля сега да коментираме тези въпроси. След като получим пълната информация, нека тогава вече да дебатираме по тях.
Думата има Министерството на културата, госпожа заместник-министър.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема комисия, господа народни представители, господа и дами, гости на комисията, във връзка с ваше изходящо писмо с № 353/2028 от 9 декември т.г., Министерството на културата ще изрази следното становище, като преди това ще информирам комисията за предоставената от нас документация, съгласно искането ви във връзка с учредената Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище”. Предоставено е на комисията - по опис това са: съдържанието на протоколи, заповеди, писма и други документи, свързани с този акт, които са 25 на брой. За да не ви отегчавам, съвсем накратко ще ви запозная с въпросното наше становище, касаещо определянето на статут на паметник на културата на т.нар. летище „Божурище“.
На заседание на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, съгласно тогава действащия закон, така се именува експертният съвет, който работи във връзка с паметниците на културата, със заповед от 29 януари 2008 г. на министъра на културата, е обсъдено отворено писмо от Инициативен комитет, представляващ българската авиационна общност с искане за обявяването на летището в Божурище за паметник на културата от национално значение.
Със свой протокол от 30 януари 2008 г. Националният съвет за опазване на недвижимите паметници на културата взима следните решения, които препоръчва на тогавашния министър на културата: препоръчва на министъра на културата летище „Божурище“ да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строги фиксирани граници и охранителна зона, препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен. За протокола тук ще направя малък коментар, че цялата процедура стартира след като вече е финализирана продажбата на въпросния терен. Тоест това са двете точки, които Националният съвет за опазване на недвижимите паметници на културата на базата на въпросното писмо предлага на министъра на културата за взимане на решение.
С писмо от 5 март 2010 година, тоест две години по-късно министърът на културата изисква от директора на НИНКН (Института за паметниците на културата) в десетдневен срок да изготви и внесе в Министерството на културата предварителна оценка и предложение за издаване на декларационен акт за летище „Божурище“. Текстът ще ви бъде предоставен писмено, но между единия и другия акт има отстояние от две години.
Предложението за деклариране е изпратено в Министерството на културата с писмо от 30 април 2010 г. на НИНКН. (НИПК е старото име на института; това е Институтът по паметници на културата.) Предложението е разгледано и прието на заседание на СЕСОНЦ (това е новото име на комисията, експертния съвет, който е към министъра на културата), касаещ паметниците на културата, състояло се на 10 май 2010 година.
Със своя заповед от 5 юли 2010 година министърът на културата декларира исторически летищен комплекс „Божурище“, землището на село Гурмазово с предварителна класификация – групова урбанистично-историческа недвижима културна ценност – комплекс с предварителна категория национално значение и са определени временните режими на опазване, които са както следва:
- А: като териториален обхват включва поземлени имоти 147, 132 и част от 134 от картата на възстановената собственост в землището на село Гурмазово;
- Б: – предписание за опазване, съгласно които се запазва оригиналната функция на историческия комплекс действащо летище с допускане на социализация и адаптация на съставните му елементи за функция, съответстваща на културната, научната стойности и обществената значимост на научния комплекс. Не се допускат регулационни промени. Запазва се историческата устройствена структура по кадастъра от 1928 година. Препоръчва се запазване и експониране на жп отсечката, свързана с първоначалния етап на строеж на летището;
- В: дава следните предписания за опазване на съставните сектори на комплекса, съответно за сектор летателно поле не се допуска застрояване, освен налагащото се по функционални съображения и по задължителните технически параметри и сервитути, свързано с обслужването на летателните дейности. За сектора първото военно и гражданско летище допуска ново застрояване и монтаж на съоръжение при доказана необходимост във връзка с развитието на автентичната функция и съвременното развитие на комплекса, изисква се съхраняване на екстериора и запазване във висока степен в автентичността на сградите от първото военно и гражданско летище, като се допускат частични изменения в плановата структура при адаптирането с цел тяхната социализация. Допускат се промени в оригиналните планове и пространствена структура за административните и обслужващите сгради на летищния комплекс. Изисква се запазване на оригиналната алейна мрежа до размерната дървесна растителност и архитектурните паркови елементи.
В изпълнение на заповед от 4.10.2013 г. на заместник-министър на културата, Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ извърши проверка на документацията, свързана с декларирането на летищния комплекс „Божурище“, при която беше констатирано следното:
Първо, декларирането на летище „Божурище“ за групова, урбанистична и историческа недвижима културна ценност комплекс става три години, след като „Индустриален парк София“ ЕАД придобива имота.
Второ, не е изпълнена препоръката на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата от 2008 година да се национализира имотът.
Трето, в предварителната оценка, която по-скоро е историческа справка, са изброени и описани несъществуващи по време на декларирането сгради, които са били разположени извън параметрите на поземлен имот 147.
Четвърто, изискването за запазване на оригиналната функция на исторически комплекс - действащо летище е несъстоятелно при условие, че имотът не е действащо летище десетилетия преди това.
Пето, в териториалния обхват на груповата културна ценност са включени поземлен имот 132 и 124, към които никой не предявява претенции във връзка с декларирания паметник на културата.
Поставените в точка В изисквания от предписанията за опазване на сектор първото военно и гражданско летище са не изпълними и поради факта, че е запазена единствено сградата на аерогарата, хангарът на „Луфтханза“ и съществуващите едноетажни постройки, които нямат никаква културна или научна стойност, не са декларирани като единични паметници на културата, липсва алейна мрежа и елементи на парковата среда.
С решение от 3 декември 2013 година петчленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 1123/2013 г. е оставило в сила решение № 5819 от 24 април 2013 г., постановено по административно дело 16/054 от 2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменена заповедта на № RD 9D 0002/05.07.2010 г. на министъра на културата за деклариране на исторически летищен комплекс „Божурище“ в село Гурмазово за групова урбанистична историческа и недвижима ценност комплекс с предварителна категория национално значение.
Решението на петчленния състав на върховния административен съд е окончателно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Имате думата за въпроси, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Кръстева, не разбрах какво четохте досега – становище на министерството, в което казахте, че десетилетия не се използва това летище и че нямало алеен парк и т.н. Това ваше становище ли е, на министерството, или на съда четохте? Не можах да разбера. Само пояснение за това, което четохте преди малко. Всичките тези неща, които описвахте за аерогарата, за хангара и т.н., това е ваше становище, на министерството, нали? Конкретно ми кажете – да или не.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Уважаеми господин Велчев, въпросното становище ще Ви бъде предоставено писмено, за да може да се запознаете с него, ако разрешите и ако желаете да спазваме добрия тон на диалог.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Исках само да уточня, питах чие е.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Това е становище на Министерството на културата, апропо, със същото становище Вие се запознахте преди, ако не се лъжа, месец, когато и по Ваше искане ние назначихме проверка, която цитирах тук и в становището, която проверка беше извършена за определянето на статута, която беше извършена от главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“. Така че тук бяха цитирани становищата и заключенията на експертите на Министерството на културата.
Благодаря Ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Искате да кажете, че това, което е станало през 2008 година с 26.-членен състав – чета: професори и всякакви личности, историци, това нещо не е актуално и не важи? Сегашното ваше становище е актуалното, предишното не е? Така ли е?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Както вече отбелязах, цялата хронология на отдаването на статут, на декларирането на статут на паметник на културата на летище „Божурище“ е предоставена на вниманието на комисията надлежно. Цитирах и описа на документацията, която е предоставена. Много ви моля, запознайте се с тази документация, защото може би не е станало ясно от начина, по който бяха изложени пред вас и хронологията, и фактите по установяване на предоставянето на статут. Органът, чието становище Вие цитирате, е експертен съвет, който съгласно тогава действащия закон работи към министъра на културата, който има вменени права в закона да дава експертно становище, което впоследствие трябва да се подлага, по усмотрение, разбира се, от министъра на културата. Тоест, няма решение за окончателно отдаване на статут на летище „Божурище“ и това решение до днешна дата не е било издадено от нито един от предходните министри, тоест процедурата не е била довършена.
Благодаря отново.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз затова ще Ви предложа, господин Велчев – добри бяха Вашите въпроси по отношение на това каква е сегашната позиция на Министерството на културата, но аз ще Ви предложа наистина въпросите да са насочени към хронологията и какви са възможностите оттук нататък за решаване на този въпрос.
Господин Кирилов, имате думата. Ще ви моля, не ме игнорирайгте като водещ. Нека да си спазвам тази роля, тъй като видях, че запазихте добрия тон – г-жа Кръстева с г-н Велчев, затова не си позволих да прекъсна диалога между вас.
Благодаря ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо заместник-министър, и на мен не ми станаха ясни някои факти във вашето актуално становище. Приемам накратко че имате предвид вашето становище като министерство – сега е равно на становището на петчленния състав на Върховен административен съд. Но искам да попитам за следното. Явно този статут е коментиран още от 2008 година, още в първото решение на тогавашното – условно го наричам, НИПК – като мярка, макар да е извършена разпоредителна мярка, но НИПК съветва да се одържави имотът, за който се коментира, че има такъв статут. По-после вече законът предвижда особени последици по отношение на разпореждането, когато имотът е паметник на културата.
Моето питане обаче е следното. Във вашите дирекции, включително в института водена ли е кореспонденция по отношение на защита на държавния интерес върху този недвижим имот, който би могъл да се окаже с въпросния защитен статут, кой на кого е докладвал, какви доклади в рамките на три министерства – защото като гледам, три екипа са се сменили в Министерството на културата – какви доклади и становища са изразявани от отделните дирекции.
Конкретно питането ми е по тоя запис да се одържави имотът - и в двата протокола, в интерес на истината, го има – какво е направило Министерството на културата? Кой експерт е обяснявал на министъра на културата „това не може да стане“ или „може да стане, но по еди какъв си начин“?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Госпожо Кръстева, кой ще отговори от екипа?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин председател. Аз предлагам по отношение на процедурата за одържавяване на имот директорът на дирекция „Правна“ Милда Паунова да вземе отношение.
Що се отнася до останалата част от въпросите касаещи пряко определянето на статут – директорът на главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ г-жа Димитрийка Добрев.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Имате думата.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители - членове на комисията, не съм запозната и не съм видяла кореспонденция между Министерството на културата и други министерства относно одържавяването в период 2008-2010 г. до издаването на заповедта на министъра за деклариране на имота. Имам спомен, че са текли такива разговори в последващия период поне устно, но с това ме е запознавал представителят на летците авиатори – адвокат Тома Ковачев, че текат някакви разговори с Министерство на отбраната и не знам още какви за одържавяване на имота. Но защо това не се е случило не мога да отговоря. Не е инициирана никаква процедура от страна на министерството, доколкото съм прегледала документацията. Нито периодът 2008-2010, нито след това. Това е, което мога да допълня.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имах предвид вътре във вашите структури и дирекции.
МИЛДА ПАУНОВА: Не съм видяла и такава кореспонденция. Според мен този въпрос не е обсъждан, с изключение на това заседание - препоръката на съвета.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати и гости на комисията, това, което се е случило през 2008 г. на въпросния експертен съвет при министъра на културата, пред мен е протоколът с изказванията на експертите, които са участвали в заседанието на този съвет. Цитирам, един изказващ се: „отчитаме историческата стойност на летище „Божурище“ като първо военно и гражданско летище в България, но считаме, че … представителят на Националния институт за паметници на културата – чрез премахване правото на разпореждане на Министерство на отбраната върху имота и финализираната замяна се предопределя невъзможността за запазване предназначението на терена като летище и съответно провеждане на процедурата за обявяването му като паметник на културата 2008 година.“
Защо предложението за обявяване не е направено преди да се извършат замените на имота и обявявайки го, възможно ли е да бъдат запазени функциите му? Проблемът, който обсъждаме, е юридически проблем, а на заседанието не присъстват юристи. Това е първо. Неслучайно тази процедура, този експертен съвет, който е препоръчал на министъра на културата да бъде обявено летище „Божурище“ за паметник на културата, не е продължила и не е финализирано декларирането. Очевидно е имало проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест, Вие твърдите, че 2998 година експертният съвет не е продължил своята работа, за да се стигне до издаване на заповед. Така ли?
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: В заседанието е инициирано под форма писмо на инициативния комитет. С техните аргументи хората, които са били летци и т.н., които имат сантименти, и летището безспорно има историческа стойност, но освен техните аргументи, на това заседание никакви други не са изслушвани във връзка с това, че досега, дотогава, до този момент никой не се е занимавал с проучването.
То е препоръчало на министъра на културата да бъде обявено за паметник летище „Божурище“ за паметник на културата от национално значение при строго фиксирани граници и охранителна зона. Препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен. Това е през 2008 година. Оттук нататък няма никакъв коментар по въпроса до 2010 г.
Всеки протокол на експертния съвет се одобрява от министъра на културата. Оттук нататък следващата информация е от 2010 година.
Началото на 2010 година, когато до Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат“ пир Министерството на културата, явно директорът на НИПК, което тогава не е НИПК, а НИОНЦ ли беше, не знам, защото се смениха много имена – явно е бил уведомен с писмо да започне процедурата по регистриране и даване временен статут на летище „Божурище“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това кога е било?
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Госпожа Кандулкова на 12.03. е отговорила по повод писмо от .5.03 на Министерството на културата и казва, че тъй като процедурата по регистриране на обекта не е финализирана по реда на чл. 65, т. 3 от ЗКН, предвид решенията на този протокол от 2008 г., Националният институт за паметници на културата, тя ще издаде заповед, специално комисия ще има задача след проучване да изготви предложение за класификация на летище „Божурище“, определяне на граници, охранителна зона, както и режими за опазване. Това е, което мога да ви кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: След това?
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Тези изготвени оценки, граници, режими, охранителна зона се докладват на новия експертен съвет на НСОНСОНГЦ със заповед на министъра се декларира, изготвя се протокол № 2 от 10.05 и със заповед на министъра от 05.07 се декларира недвижим обект, декларира се 2010 година за групова урбанистична и историческа културна ценност комплекс с предварителна категория национално значение, определени временни режими за опазване, определен териториален обхват и предписания за опазване.
ИВА СОКОЛОВА: (Областна администрация) Уважаеми народни представители, не мога категорично да отговоря, тъй като информация оттам нататък след приключването на договора в областната администрация не е водена и няма такава информация. Предоставена ни е само от 2010 година информация от Министерството на културата, копое от заповедта, с което е обявена паметник на културата. Нищо повече като информация след издадената заповед и договор.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, не е имало пречка, но дали е имало инициатива - за това може да попитате кмета на Божурище, а не областната администрация, тъй като разрешителните и исканията за строителна дейност се адресират към главния архитект на общината.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре.
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, аз цитирах подробно цялата не основна, а цялата хронология и всички документи, които касаят процедурата в тези 900 страници които предоставихме на комисията, се съдържа абсолютно всичко.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря. Господин Велчев има думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Първо, имам два кратки въпроса. Госпожа Добрева и госпожа Паунова откога работят в министерството на тези постове? Тези, които са през 2008 г., когато е взето това решение, все пак Вие сте била директор на отдел „Правен“, нали? Председателят зададе този въпрос, аз също не разбрах дали има отговор. кой не си е свършил работата не разбрах. След като е взето решение, след като даже 2010 г. има заповед, защо не е доведено докрай? Лош съвет ли са му давали на министъра, или някой не си е свършил работата в министерството?
МИЛДА ПАУНОВА: Не е доведена работата докрай за кое по отношение на заповедта – за това всъщност, че сезирането е извършено с протокол от 2008 г., това ли имате предвид? Аз мога да ви отговоря директно и отговорът е в становището на госпожа Кандулкова, директорът на НИНКН. Според мен, тя не е искала тогава да се произнесе с акт на нейното подведомство, на НИНКН и е прехвърлила сезирането към протокола от 2008 година, откъдето са тръгнали най-вероятно пороците, тълкувайки решението на съда, който казва, че всъщност липсва сезиране на административния орган с истинско предложение на директора на НИНКН за образуване на административното производство и това е един от пороците на административното производство. Тоест всъщност становище на директора на НИНКН, предложение за образуване няма. Тя е написала че счита, че е достатъчен протоколът на Съвета от 2008 г., при който тогава не е уведомен заинтересуваната страна „Индустриален парк“. Това е друг порок на административното производство.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А по закон се изисква позиция?
МИЛДА ПАУНОВА: Да, задължително.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Значи въпросната госпожа не си е свършила работата, така ли да го разбирам?
МИЛДА ПАУНОВА: Аз така считам, четейки решението на съда.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Добрева, Вие прочетохте на един от членовете някакво становище. Там има и на другите становища. Защо четете само негативното, това, което би било добре или добре възприето от собствениците, но аз говоря от страна на държавата. Там са 26 членове, доколкото знам, с 1 „въздържал се“ е било прието решението от 26 членове, така ли е? Вие четете може би точно изказването на този, който се е въздържал?
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Господин Велчев, аз просто исках да обясня защо две години от 2008 г. досега, може би процедурата по даване на временен статут или обявяване и даване на окончателен статут на летище „Божурище“ не е приключила, не е започнала даже, разбирате ли?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Според вас може ли да се изясни чия е вината? Аз се връщам на първоначалното – има една комисия, която установява, която не е на случаен принцип, нито е събрана от улицата; всичките хора са експерти, включително историци и т.н. Това, което прочетохте, че това е паметник на културата с национално значение, дори европейско, мисля, че имаше и такова определение. Защо според Вас и може ли да се види кой е виновникът, за да не се стига сега до съд? Да се обяви – ето, не са уведомени собствениците, има ред пропуски. Те са пропуски. Не мога да си обясня. Защо Ви питам? Според мен това не право от това летище паметник на културата, ако някой не си е свършил работата в министерството. Има ли такава вероятност да се открие кой, поради каква причина, както каза госпожа Паунова преди малко, че предполага, че предполага, че една от института не си е свършила работата. Можем ли в това разследване, затова е и тази комисия, да разберем кои са виновниците за това? Някой може би просто от небрежност – за мен е престъпна небрежност, но има ли възможност вие в това министерство, защото там отиват нещата, че в министерството някой не си е свършил работата докрай. Това е въпросът ми.
МИЛДА ПАУНОВА: Само да добавя по повод на въпроса на господин Велчев, че всъщност в съдебното решение също така се сочи, че не е свършена работата и по отношение на описанието на декларирания обект, че не е обективно е описан реалът и т.н., тоест, несвършената работа и в двете посоки – и в посока за създаване на пороци за издаване на административния акт, и в посока обаче на това, че, казва съдът, не е установен по непротиворечив начин видът на обекта, респ. намиращите се в него сгради, поради което в заповедта на министъра на културата липсва съществен елемент, а именно, непротиворечива и коректно описание на декларирания обект.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един уточняващ въпрос. На тези дела кой представляваше Министерството на културата? Срещу този апарат, който е много силна адвокатска кантора, от Министерството на културата, тъй като професор Данаилов ви предупреди преди няколко месеца и го заяви на заседание на Комисията по култура, че трябва да се вземе много сериозен адвокатски състав, който да защити паметника на културата, какво направи Министерството на културата по този въпрос?
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове, уважаеми господин Велчев, в съдебното производство, което се е развило в три или четири инстанции, министерството е представлявано и от процесуален представител, и от юристите на министерството, включително и аз съм се явявала в съдебното производство. Считам, че съдебното производство е водено добре и считам, че Министерството на културата не би могло да си позволи големи разходи за скъпи адвокатски кантори.
Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дали сте ми думата, господин председател, продължавам да си изяснявам. Според Вас държавата не може да си позволи разходи, за да запази един паметник на културата? Този паметник няма стойност.
МИЛДА ПАУНОВА: Не ме разбрахте правилно, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казахте, че не може да си позволи толкова пари, така го разбрах.
МИЛДА ПАУНОВА: Аз считам, че квалификацията на юристите в министерството е добра и невинаги най-скъпо платените адвокати са по-добрите юристи.
Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това ми звучи във футбола: добре играхме, ама паднахме. Много добре играхме, ама паднахме.
МИЛДА ПАУНОВА: Само господин Данаилов може да ме подкрепи защото според мен е добър юрист.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Желае ли някой да вземе думата? Господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Бих искал преди всичко да взема нещо като позиция по-скоро, а въпрос няма да има. Аз, доколкото разбирам, в крайна сметка конституционно установените норми в държавата все още действат. Собствеността в държавата бива публична и частна. Собствеността – публична бива еди каква си и еди каква си, но и двете реално са защитени със закон по един и същи начин. До момента, в който е имало съдебни спорове относно статута на една земя, прехвърлителната сделка, транспорирането на собственост от един патримониум в друг – казвам го за хората, които не са юристи – излиза от собственост на Министерство на отбраната и влиза в собственост на частното дружество инвеститор, впоследствие сделката се оспорва пред съда и съдът излиза с определени решения. Доколкото разбирам, е тричленен и петчленен състав. На мен ми се струва, че се прави някакво внушение. Аз разсъждавам като юрист. Струва ми се че се прави някакво внушение, че в крайна сметка Върховният административен съд не си е свършил работата. Много ви моля, дайте да не влизаме в констатации и да не влизаме особено в протокола на тая комисия, да не влизаме в констатации които касаят дейността на Върховния административен съд, защото има разделение на властите. Ние сме законодателен орган. Да, в момента по волята на парламентарната група на ГЕРБ сме създали такава комисия, аз участвам като парламентарист. Ние осъществяваме специализирана форма на граждански контрол. Аз, бидейки народен представител, в момента представлявам Народно събрание в отношенията на Народно събрание с държавните ведомства и институции, които са били въвлечени под някаква форма и начин в тази процедура и тази сделка.
Ако тръгнем в момента да говорим какво е направил Върховен административен съд, какво не е направил Върховен административен съд, какво са направили процесуалните представители на ищец, на ответник и така насетне, влизаме в едно блато, от което и Народно събрание няма да излезе добре.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Метин. Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз си позволявам да поискам думата, защото колегата Метин за втори път взима думата не за въпрос, а за да изрази позиция. Аз се чувствам малко ощетен, защото ако сме във фазата на пледоарии и на защита, и ние ще излагаме теза и позиция, но сега идеята е да се концентрираме повече към установяване на основната информация, защото аз признавам, че сега се запознавам с конкретните документи по сделката и по случая.
Само искам да спомена, и то го споменавам в защита на госпожа Паунова, че аз имам положително отношение и към професионалната й квалификация, и към съвместната ни работа в миналото по съвсем, съвсем други казуси. Много бих се изкушил, но това си е наша работа, да изчетем специално вашия закон, а не да искаме становище за колизията в правните режими по отделните закони за защита на културното наследство, в кой момент действа и е имало възможност за защита екс леге, тоест по силата на закона и в кой момент влиза друг нормативен ред който урежда, да кажем декларативен характер? Не е ваша работа да ни обучавате, наша работа е, на юристите, да изследваме тези въпроси.
Позволявам си, защото взех думата, да помоля колегите от Софийска област. Не сме гледали тези 900 документа или 900 страници, но аз бих имал много въпроси, свързани не само с трансформацията от публична в частна държавна собственост и евентуално момента на апорта вече като частна собственост във „Воинтех“. Аз наистина искам да видя актовете, всички, нищо че не са по чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Ясно е, че не са такива, но включително – и тук малко пропуснахме – имало ли е, известно ли ви е да е имало секретни актове за държавна собственост, издавани от Министерство на отбраната? Колегата от Министерство на отбраната остана и му благодаря за това. Много е важно да установим идентичността на имота и неговия статут през всичките тези трансформации?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мисля, че никой не е ощетен по отношение на това, да дава позиции по конкретните въпроси, така че надявам се, че нямате упреци към начина на водене на заседанието. Заповядайте, ако конкретно искате да отговорите.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, във всички документи, които са представени на Министерство на отбраната – те са към над 450 – вътре са сложени, разбира се, и актовете за държавна собственост. Те са изнесени като информации в писмото до вас, господин Мутафчиев, от името на министъра на отбраната. Като номера да не ги цитирам, за да не губим време, само споделям, че имотът в управление на „Воинтех“ като ЕООД на Министерство на отбраната всъщност този имот води своето начало още от ОСО и от постановление на Министерски съвет № 72/1992 г. Така че ако е необходимо - това, което се зададе като въпрос – ние ще изследваме максимално назад. Така разбрах въпроса. Почти убедено мога да кажа, че не съществуват документи с класифицирана информация, тъй като изхождайки от обстоятелството, че това е бивш обект на организация за съдействие на отбраната, бивш аероклуб, на който са провеждани тренировъчни и учебни дейности, едва ли той има някакво начало, поне до ОСО, като класифицирана информация. Но не пречи, архивът на Министерство на отбраната е достатъчно богат, да видим назад във времето дали няма нещо, когато въпросното летище е било преди… Така разбирам въпроса. Ще направи, не е проблем да направим това изследване. То ще бъде интересно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От 2003 г., откакто е актът за публична държавна собственост, случаят е ясен. Въпросът е преди това дали има в друг режим акт. Това го казвам с оглед и в решенията на Министерски съвет, и в сделката по замяна на мен не ми харесва описанието на имота. Действително тук би следвало да влезем в конкретен детайл и да сравняваме всички актове с всички карти. Надявам се и кметът да помогне, и той да покаже какво има в неговите служби по отношение на този имот като актуален статут.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря ви, господин Кирилов. Ще отговорите ли, господин кмете, за да минем към въпроси, които конкретно касаят обявяването на статута?
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, благодаря ви за възможността най-после и представител на местните структури на властта да присъства в авоарите на парламента, щастлив съм от факта, че съм между вас, да чуя и аз за първи път историята от начало до край. Разбира се документи към мен няма. Въпроси седят на дневен ред много по този казус. Гражданите на община Божурище със сигурност с доволни от факта, че в момента не летят самолети там - програма минимум, защото вече е тихо и спим по по-различен начин. Уважавам всички хобита, защото и аз имам не едно и две. Предполагам, че всички имаме. Но истината е тази че когато говорим за паметници на културата, когато говорим за нещо, което касае културното и историческо наследство, всички трябва да имаме високи нива на отговорност, но в крайна сметка трябва да кажем, че от тези 1045 дка за хората, които не са идвали, реално има не повече от 300-400 кв.м. застроена площ, които реално можем да кажем, че са такива.
Истинското културно-исторически наследство на територията на Божурище е във Военния завод и т.нар. поделение „Орлите“. Това са фактите. След като дойде комисията през 2010 г. на територията на нашата община и посети общинската администрация, ние съдействахме тогава да се направи 100-процентов оглед на територията и дори и самите те констатираха това нещо. Преди малко госпожите от Министерството на културата го представиха. Аз обърнах внимание на нещата как са се развивали във времето там на тази територия. Те са няколко парцела. Министерство на отбраната е продало и част от терените. Едните вече, т.нар. културни паметници, са халета, складове. Другите културни паметници се използват от Военния завод, а нещото, върху което аз сериозно обръщах внимание още в годините преди да стана кмет, като човек който инициираше редица инициативи на територията на нашата община, в поделението „Орлите“ имаше доста интересни неща, които вече са изчезнали, унищожени от природата. Никой не обърна внимание през всичкото това време. Понеже говорим за историческо наследство, на територията на Божурище имаме и други. Имаме стенописи на Казаков – шеста година това нещо го коментирам. Не едно и две писма са към Министерството на културата. Как мислите? Дали се е случило нещо - абсолютно нищо, и в периода, в който говорим, че летище „Божурище“ е паметник на културата – също така пак нищо. Понеже абсолютно подходящо е към днешна дата да хулим всичко онова, което евентуално ще бъде добро за развитието на държавата, бих казал, че през 2010 г. в община Божурище постъпи проектно предложение от страна на инвеститорите – италианска компания, която не знам какво име имаше, да се направи там реален паметник на културата, да се възстанови всичко онова, което го наричаме ние „реално културно историческо наследство“. То е един хангар и старата аерогара.
Пистата е строена – за тези, които не знаят – през 1976 година. Тогава е имало друг любител на хобитата, ако не ме лъже, бивш министър на туризма Лъчезар … Второто име не мога да си спомня, но тогава се е инициирало изграждането на пистата. Реалността е тази че това летище е било с отпаднала необходимост много, много години преди това и ние, гражданите на община „Божурище“ сме щастливи от факта, че в момента на нашата територия, над небето на Божурище, на България, не летят самолети. През 1928 година в Божурище е имало 16 къщи, когато е имало това летище. Шестнадесет къщи, от които 15 питейни заведения, да ги наречем кръчми. За всички ни е ясно защо са създадени тези домове в този период там. В Божурище вече живеят повече от 10 000 души и не можем да мислим за летище вече там.
Уважавам хорат, които имат своите сантиментални спомени и са ангажирани с това да се развива авиацията на територията на България. Но истината е тази че сме прекалено бедни, за да можем да си позволяваме да развиваме и тази дейност на територията ни. За всички онези, аз съм се обръщал и към гражданите, които наистина много ограничен брой със своите сантиментални спомени на територията на Божурище, които желаят да летят на тази територия – самолети, самолетчета, да се възползват от тази любителска дейност. С цялото ми уважение, но има други летища, могат да развиват тази дейност там.
Не знам, но информацията, която стига до мен за летището, което е в Елин Пелин, мисля, че е в едно от селата, е, че то е със затихващи функции и че не намира развитие, за съжаление, пак поради същата причина.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможността да кажа тези неща. От името на по-голямата част на хората, които живеят на територията на нашата община. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви и аз, господин кмете. Господин Велчев има въпрос към Вас.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Направо ми е тъжно, господин Аспарухов, като Ви слушам и като Ви гледам. Вие не знам какво разбирате под история и паметник, но ще Ви кажа, че и в Америка, и в целия свят като се каже „Божурище“, се има предвид летище „Божурище“, а не 15-те кръчми, които сте имали. Колко избиратели, в смисъл пълнолетни жители имате в Божурище? Горе-долу, не точно. Пълнолетни граждани, жители? Колко са избирателите?
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: Избирателите на територията на Божурище са близо 7000.
Имаме подписка на 6000 жители на Божурище, които искат летището. Вие чувате ли се какво говорите в момента? Това и в медиите ще го изкарат. И Вие говорите от името на всички жители на Божурище колко щастливо живеят вече, защото нямало самолети. Ще ви кажа, че самолетите продължават да летят над Божурище, които са от гражданска авиация които кацат на София и шумът е много пъти по-висок от този на тези малки самолетчета, които са летели досега. Ако не вярвате, това можем да го експериментираме и ще видите, че няма да ги чувате. това, което казахте, че сте много бедни за авиация, може би някои хора искат по този начин, като се махне летището, да станат по-богати, но няма да стане. Просто Ви го казвам Духовно ще станете по-бедни.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам да запазим добрия тон, господин Велчев. Господин кмете, имате ли някакъв отговор?
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: И аз бих помолил да запазим добрия тон. И когато правите подписки, господин Велчев, от уважение към местната изпълнителната и съдебната власт, не е лошо да ги прилагате навсякъде, да стигат до тях, до тяхното знание. Подписка за 6000 човека, които са съгласни да се лети над Божурище, аз съм категоричен, че това нещо е абсурдно, невъзможно и ако искате, да направим нови подписки. Ние ги правихме през 2007 и през 2011 година тези подписки и знаете резултатите.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Излязохме от темата. Ще ви моля да се върнем към конкретни въпроси, защото виждам, че Министерството на културата тръпне от въпросите, които ще им задам след малко.
МИТХАТ МЕТИН: За да внеса малко ведрина, все пак това е предметът на дейност на тази комисия. Ето, че и колегите от ГЕРБ току що дадоха, и то много сериозна, политическа позиция. Току що казаха: Ето, така и така, 6000 човека искат да се лети над Божурище.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че за нашата комисия по този въпрос е важно мнението на живеещите в този район и ще го имаме предвид. Не можем да не се съобразим с това, но аз ви предлагам да влезем точно в нашите рамки на комисията, тоест сделката и обявяването на обекта за национален паметник на културата. Аз имам няколко въпроса и ако ми позволите като председател да ги задам.
Първият ми въпрос е свързан с това, тук вече има решение на съда, окончателно решение, с което се отменя заповедта на министъра на културата. Това означава ли, че всякакви възможности за обявяването на летище Божурище“ за паметник на културата вече са пропилени или има процедури, по които може отново да бъде обявен за паметник на културата?
Второ, това, което господин кметът каза – до Министерството на културата, задавам ви го като въпрос, не че съм чел документацията, но аз искам да го чуя тук, в протокола, за да чуя Вашата позиция. пристигало ли е предложение след инициативата на Инициативния комитет за обявяването на паметника да се изгради такава музейна сбирка, която да бъде на част от територията от летище „Божурище“? Правени ли са срещи с Инициативния комитет и каква е позицията, министерството запознато ли е с позицията на Инициативния комитет?
Имам още два въпроса, но нека да получа отговор на тези.
Благодаря Ви.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател. В обратен ред – отговора на въпросите, които поставихте. Заявено желание за изграждането на музеен комплекс на мястото или на малка част от терена на летище „Божурище“ има изразено от страна на инвеститора и това желание е било изразено 2010 година. Предоставен е идеен проект, който е на разположение в министерството – четири или пет декара би обхващал един такъв евентуален музеен комплекс. Темата на въпросния предложен комплекс е музей на българската военна авиация.
Що се отнася до Инициативния комитет за спасяване на летище „Божурище“, от тяхна страна няма предоставено подобно намерение. Провеждани са няколкократно срещи с тях, включително в рамките на настоящия мандат, срещи, на които беше коментирана тази възможност, която възможност те на този етап отхвърлят, тъй като настояват за изпълнението на предложението на експертния съвет от 2008 г. за одържавяване на имота. Това тяхно становище и поддържането на това тяхно становище е заявено писмено в Министерството на културата. Това също е част от кореспонденцията, която ви е предоставена на вниманието.
Що се отнася до правните възможности за обявяването на статут на един или друг обект, в случая само ще цитирам общо възможностите, които предоставя законът, тъй като включително и културното наследство все пак представлява динамична структура, няма ограничения във времето за това дали може да се работи по установяването на статута на една или друга сграда по отношение на недвижимото културно наследство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам въпрос, който е към всички. Имало ли е инициатива за замяна на част от земята, която е на летището, тоест приемаме пистата заедно с прилежащите сгради на тези четири декара, разбира се и с отстоянието, което е необходимо за нейното ползване, с други държавни имоти? Предлагано ли е нещо подобно на инвеститора, за да бъде запазен примерно като паметник на културата летище „Божурище“? Имало ли е такова предложение и коментирано ли е въобще в отделните ведомства – и в Министерство на отбраната, и съответно в Министерството на културата, и в областна управа?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Нека госпожа Паунова да обясни, ако е имало подобни разговори, за които аз нямам информация.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, по спомени, както ви казах, аз съм имала срещи с адвокат Тома Ковачев, посъветвах го да се конституира в съдебното производство, защото не се беше конституирал като страна. Той ми споделяше, че текат преговорите в Министерство на отбраната, доколкото знам в Министерски съвет. В предишния мандат включително за замяна на имотите между „Индустриалния парк“ и други, които държавата ще предостави, респ. Министерство на отбраната. Но това са устни разговори и информации. Аз не зная доколко са били официални като срещи.
ОГНЯН ЙОЦОВ: В становището на Министерство на отбраната това нещо е отразено. Действително е имало срещи в Министерство на отбраната по отношение на други имоти, които да послужат за замяна спрямо така придобития имот от „Индустриален парк София“ АД чрез замяната през 2006-2007 година. Министерство на отбраната е подавало за преглед, преценка свои имоти, включително и в района на местност Гурмазово, селището Гурмазово, община Божурище и те са записани тук в основния материал. Разбира се ,има ги и в пакета от документи като писма, кореспонденция с „Индустриален парк София“ АД, така че не става въпрос за чуване и мисли, а става въпрос за конкретни документи.
Нещо повече, нормално и е важно за уважаемите народни представители да знаете, че включително има подбрани, тоест одобрени по някакъв начин от „Индустриален парк София“ АД като тяхна преценка, четири имота, тоест те са счели че това и възможно да бъде предмет на една замяна и тези четири имота са изписани: два са в Гурмазово, грубо казано, 135 дка, още 71 дка, един имот във Връбница в квартал Обеля от 61 дка и един имот в район – 52 дка. Всичко това е описано, затова съм по-кратък.
Тоест, те са преценили, че тези имоти могат да бъдат предмет на замяна, тоест те да ги придобият за сметка на освобождаването. Трябва да се изравнят съответно параметрите. Тези четири имота е ясно, че те считат, че не са достатъчни.
Нещо повече, да допълня с писмо от Министерство на отбраната от 2013 г., март месец, тази информация е изпратена на Министерството на културата, тъй като ако е трябвало да се осъществи такава замяна, тя е трябвало да бъде осъществена респективно по закона и затова тези имоти са пратени в Министерството на културата. Логиката е те да се отнемат от Министерство на отбраната и респективно да се процедират по-нататък.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На културата, за да може те при одържавяване на летището да изповядат сделка с размяна за тези имоти, които те предварително искат.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Именно, предполагам, че го има и в техния материал или пакет от документи. Ние сме го приложили.
Следва да отбележим обаче, че това нещо, и то е записано в становището на Министерство на отбраната, като действие не следва да се счита, че е само ангажимент едва ли не на Министерство на отбраната. Тоест за една такава замяна с „Индустриален парк“ АД е нормално, може да участват и други институции, които разполагат със съответни имоти. Така че мога да кажа в заключение, че Министерство на отбраната е било и е откликвало винаги в този период на тези разговори с подходящи имоти, доколкото те да бъдат огледани, прецизирани и примерно одобрени от дружеството като предмет на замяна, тоест само четири.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тя е останала между двете министерства, не е слизала вече по-надолу към областна управа, така че да ги не ги питаме повече.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Не, ние нямаме решение на Министерски съвет, с което Министерството на културата първо да поиска от нас тези четири имота и по-нататък да ги придобие с решение на Министерския съвет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Един въпрос към господин кмета. Аз го зададох преди известно време. Бихте ли ми казали проявявали ли са инвеститорите досега намерение за реализация на проекта, който те възнамеряваха да изградят на територията на община „Божурище“, тоест искали ли са строителни разрешения в целия този период, в който все още имаше неяснота по статута на летището? Представяни ли са пред вас проекти?
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: Господин председателю, уважаеми народни представители, аз ще започна отзад напред по темата. И в момента в общината, мисля, че миналата или по-миналата седмица в края бяха инициирани от тяхна страна действия. Те са свързани с издаване на виза и скица за проектиране от страна на главния архитект към дружеството. Аз не знам – обръщам се към юристите, които са тук, с кой закон да ги спрем ние при положение, че има вече решение на съда в петчленен състав с невъзможност за обжалване. Мисля, че община Божурище, всички общини на територията на общината нямат правови основания да ги спират. В противен случай ни падаме под ударите на закона.
В годините назад също е имало такива предложения от тяхна страна, инициативи, но в този етап ние не сме били във възможността да издадем такива документи, тъй като сме имали изричната забрана от страна на Министерството на културата. Това е отговор конкретно на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека юристите да кажат, но аз малко съм несъгласен с подобна теза, защото до издаването на заповедта на министъра е нямало никаква пречка да се поиска право на строеж примерно, за да се започне, скица.
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: В какъв период говорите?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Говоря, от 2007 до 2010 година.
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: Де факто от 2008 – 2010 г. по-скоро, не от преди това. Преди това не смея да твърдя, но мисля, че няма инициатива от тяхна страна.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате ли други въпроси? Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Исках да поясня във връзка с това, което каза колегата от Министерство на отбраната. Аз имам такава информация за предлагана замяна плюс тези имоти, които Вие казахте и 150 дка на ІV-и километър, защото това сме го разисквали. Аз не крия, че при мен идваха и италиански посланик, и собствениците и сме разговаряли за тези замени. Предлагаха им да избират, да мислят и по този повод също ме интересува този имот 151, за който и председателят каза, да ни кажете колко декара е. Той също е престанал да действа като поделение.
АСПАРУХ АСПАРУХОВ: Този на ІV-и километър ли?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Говоря за до летището, по скицата 151-и имот. То е поделение, което вече не е поделение, с отпаднала необходимост е. Колко е квадратурата, колко декара е този имот – за следващия път може би. Но знаете ли Вие за тази замяна, защото пред мен се предлагаше в преговорите 150 дка на ІV-и километър, като стойността на земята там е в пъти от стойността на тази земя, което те са взели.
ОГНЯН ЙОЦОВ: Аз казах, имотите, които са били предмет на проверка от страна на „Индустриален парк София“ АД и преценка, че биха могли да бъдат в замяна, в Божурище са два. Единият е 000024 от близо 6 дка, който е с акт за частна държавна собственост. Другият имот е 000199 от близо 72 дка. Това е в Гурмазово, Божурище. Аз си записах, господин Велчев, вие коментирахте имот 151 или 151 дка? Имот 151 до Божурище – това ще го уточним със схемата. Поне на този етап те са си пожелали тези два имота.
Що се касае за имота, който е в „Младост“, да, действително те бяха преценили, че там има сериозни територии, но - може би това е известно, там се разви Техпаркът и реално имотът, който се предложи на „Индустриален парк София“ АД, е от 52 дка, което е реално зад „Бриколаж“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Госпожа Кръстева искаше думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин председател. По отношение на уточняването на обстоятелствата около недовършената процедура по отношение на даването на статут, макар и временен, в изпълнение на заповедта на министъра на културата за отдаване на временен статут, категория национално значение, ще уточня само за господин Велчев, който може би не е информиран, че има статут местно значение, национално значение и световно значение. Статут европейско значение няма, поне не е предвиден в нашия закон, а законът е приет 2009 година. Така че по отношение на чл. 12 от Закона за културното наследство, който допуска в случай на отдаването и на временен, и на постоянен статут на паметник на културата от национално световно значение, с решение на Министерски съвет да бъде освободен даден имот, срещу който собственикът да бъде компенсиран с друг имот. Текст 12 не е приложен в този случай, независимо от наличието на заповед на министъра на културата. Това, разбира се, към днешна дата вече е невъзможно за реализация, тъй като има постановление на петчленен състав на Върховния административен съд.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Ако няма въпроси, аз предлагам да приключим по точка първа. Да ви благодарим още веднъж и да отправя една покана, господин кмете, към Вас. Ще ви бъдем на гости утре на оглед специално на летище „Божурище“. Всички народни представители ще бъдем на територията в 15.00 часа, един час имаме на разположение, ще се радваме да бъдете и Вие сред нас, за да ни покажете и други паметници. Ако желае госпожа Кръстева, също може да дойде, ако иска, ако е свободна.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря ви още веднъж- Молбата ми към Министерство на отбраната е: нека в началото на следващата година да получим тази информация най-късно, допълнително, за която говорихме. Аз ще я опиша от протокола и чрез нашите сътрудници ще ви изпратим допълнително писмо. Ние ще направим проверка и допълнително ще ви потвърдим, но молбата е да бъде в началото на годината, говоря, най-късно до 5-и – 6-и, за да може народните представители да се запознаят и на първото заседание на комисията за следващата година съответно да можем да вземем предвид материалите, които сте ни изпратили. Благодаря ви, желая ви всичко най-добро.
Госпожа заместник-областен управител?
ДАНИЕЛА БАКЪРДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Само искам да направя едно уточнение на уважаемата комисия, че допълнително ще изпратим колежката искаше пълната оценка. Ние сме я предоставили, но още един път ще я изпратим и към нея ще приложим по отношение на въпросите на господин Кирилов цялата поредица от актове за държавна собственост, частна държавна собственост, които са на трима областни управители, които са следствие на трансформацията от публична в частна. Юли месец се случва една поредица от актове за държавна собственост, които впоследствие вече касаят самата замяна, за да се изясни всичко. В месец юли е единият акт за държавна собственост, който е от областен управител Александър Григоров. След това отново в месец юли, но 9 юли (тук е „8“-и) господин Кътев областен управител прави разделени са имотите в Гурмазово, има отново три АДС-та, които всъщност са предмет на замяната. За да бъде всичко коректно и ясно, ще ги приложим тях към оценката.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви още веднъж.
Закривам днешното заседание.
/Закрито – в 17.30 часа./

Председател:
/Петър Мутафчиев/