Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище
"Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище
"Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
21/01/2014
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СДЕЛКАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ” ПРЕЗ 2005 г., КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЯВЯВАНЕ НА ЛЕТИЩЕТО ЗА ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
ПРЕЗ 2008 г. и 2010 г.
ПРОТОКОЛ
№ 5
Днес, 21 януари 2014 г. от 14.30 часа в зала 142 на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонда на МО.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добър ден на всички. Вече имаме кворум – петима народни представители от комисията са тук. Уважаеми господа народни представители, предлагам ви следния дневен ред на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. – точка единствена – Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонд на Министерство на отбраната.
Поканили сме господин Иван Иванов – заместник-министър на отбраната, господин Огнян Йоцов – директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната“, госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в МО, Иван Гаврилов – бивш директор на Изпълнителната агенция за собственост на Министерство на отбраната и бивш заместник-министър на отбраната.
Нека да гласуваме дневния ред. Имате ли други предложения за точки от днешния дневен ред? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 5, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Дневният ред е приет.
Искам да ви информирам, че направихме всичко възможно господин Иван Гаврилов да бъде уведомен и поканен. Проведен е и телефонен разговор с него, а също така е изпратено писмо. Разбрах, че писмото е пристигнало по неговата поща. Господин Гаврилов не се яви на нашата покана. Това е за информация. Господин Иван Иванов в момента е ангажиран заедно с госпожа Стоянова са ангажирани в прокуратурата. Вместо тях днес тук са Гергана Пейчевска – началник отдел „Правно осигуряване на собствеността“, дирекция „Правнонормативна дейност“ и Добромир Тотев – постоянен секретар на отбраната.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонда на МО
Уважаеми господа народни представители Вие си спомняте, че на предишното изслушване на Министерство на отбраната имаше зададени няколко въпроса. Аз искам да благодаря на министерството за това, че изпратихте своите отговори. Надявам се, че повечето от вас са се запознали с тях. Ако искате, да прочета и отговорите, за да не се повтарят, ще отнеме малко време.
По първия въпрос – докладите за оценки в пълен обем от Министерство на отбраната и областния управител на област София – представена е извадка от доклада на оценителя за имот № 00147 от Националната оценителска компания – три листа – е предоставен с писмо на министерството до комисията. С това писмо, което ни е изпратено, са предоставили копие на пълния оценителски доклад от 10 май 2007 г. – 86 листа, което е на наше разположение. На въпроса кой е извършил оценката на апартаментите, кой е бил лицензираният оценител, на кого е възложена тази задача, съгласно чл. 45 от ЗДС, оценките на заменяните имоти са изготвяни от независими лицензирани оценители. Изготвянето на експертната оценка на апартаментите е извършено от Олег Йорданов Димов – лиценз № 84/30 от 2001 г., съгласно Договор RD 20-5 от 12 януари 2007 г., който е сключен между Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ на Министерство на отбраната за имота в гр. София и от Любомир Тодоров Иванов – лиценз № 96/52, сключен със същия този договор, Изпълнителна агенция, която се е занимавала с имотите в гр. Пловдив.
С протоколен опис, рег. № 60-00-2305 от 23.06.2008 г., документите от административното досие на процедурата по замяна, в това число и оригиналът на пазарната оценка на имота, са представени на представителя на регионалната служба „Военна полиция“ – София. Във връзка с извършваната проверка след изясняване на обстоятелствата къде се намират към настоящия момент изготвените пазарни оценки на жилищата, е изпратено писмо до ръководителя на регионалната служба „Военна служба „Полиция“ – София, структура на служба „Военна полиция“. За получения отговор ще ни уведомят допълнително. Информацията относно оценките на апартаментите по замяна с „Индустриален парк София“ АД би следвало да се съхранява в областна администрация на град София.
По четвъртия въпрос правена ли е оценка на пистата, или само е правена оценка на земята около площта, от приложеното копие на оценката на номинираната от нас страница 63 в таблица 26 е видно, че е извършена оценка на пистата за излитане и кацане, като съоръжение с определена пазарна стойност 751 349 лв.
Като стана дума за оценката на апартаментите, всички апартаменти ли са били нови, или са били в незавършен вид, или са били стари, по Договора за замяна от 6 юли 2007 г. между областния управител на Софийска област Емил Димитров, „Индустриален парк София“ АД Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ на Министерство на отбраната, са придобити 106 броя недвижими имоти – апартаменти и ателиета, от които в София – 79, в Пловдив – 27. Имотите са новопостроени през 2005, 2006 и 2007 година.
По шестия въпрос – да се направи изчерпателна проверка дали във времето след придобиването на тези апартаменти по повод на замяната Министерство на отбраната е ангажирало финансови средства за тяхното ремонтиране след замяната. След придобиването имотите на всички придобити жилищни имоти в град Пловдив е извършен ремонт и обзавеждане, а за град София – 18 от тях са обзаведени напълно и 5 – частично. Процедурите по ремонта и обзавеждането на тези имоти са проведени от дирекция „Инвестиционна и експлоатационна дейност на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ на Министерство на отбраната и от 2008 г. имотите не са имали определено предназначение по чл. 3 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилищата при условията на свободно договаряне.
С министерски заповеди ЗС-99/9 юли 2008 и ЗС 106 от 30 юли 2008 г. и ЗС – 111 от 12 август 2008 г. на получените имоти е определено предназначение служебни, което определя настаняване по реда на глава Втора, раздел Шести от отменената наредба, тоест, за ръководни кадри по смисъла на наредбата. Това им предназначение за ръководни кадри е запазени до момента – на 27 имота от придобитите по замяна с „Индустриален парк София“ АД и за два имота от същата земя в град Пловдив.
В останалите имоти по цитираната замяна настаняването е извършено при спазване на поредността в обявените от министерските заповеди списъци на картотекираните като нуждаещи се от жилище военнослужещи и цивилни служители на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната.
По отношение на преценката з целесъобразността за ползване на летището аз мисля, че тук всички сме запознати с няколкото писма, които министерството е издало, че това може да се ползва за селскостопански…“ и т.н., да не ви запознавам с отговоря, който е по-дълъг. То е същото да не се повтаряме, ние вече няколко пъти тези документи сме цитирали и гледали.
По въпрос осем – до момента на продажбата, замяната, Министерството на културата имало ли е интереси дали е имало някакъв опит да бъде обявен този обект за паметник на културата, правени ли са опити, било ли е обсъждано в Министерство на отбраната и някои от ведомствата, които съответно отговарят за този обект – на този въпрос отговор получихме също от Министерството на културата при предишното заседание. Ако искате, накратко да прочета това, което са извадили нашите експерти, но то ще се повтори, разбира се.
Началникът на НСО ген. лейтенант Румен Миланов с писмо до министъра на отбраната Веселин Близнаков – това е 2006 г. – пише, че от 1995 г. НСО осъществява професионална подготовка на водачите на специализиран транспорт и тактическа подготовка на личните охранители, като ползва за полигон бившата база на ОСО – летище „Божурище“, представляваща аероклуб „Божурище“, част от войсковия имот 10/44. Миланов иска съдействие НСО да продължи да ползва и управлява пистата безвъзмездно.
Подобни искания са отправяни до министъра на отбраната 2002-2005 г., но това не касае въпроса.
„Становище на изпълнителния директор: Молбата на НСО не може да бъде удовлетворена поради предприети разпоредителни действия вече с този имот.“ Писмото е от 2005 г. и на база на това писмо на 23 август
2006 г. Румен Миланов изпраща искането до господин министър Близнаков.
За Съюза на автомобилистите – това не касае пряко промяната на статута за това, за което говорим; конкретните отговори получихме на предишното заседание.
Има ли апартамент, който да е бил без акт 16 по време на замяната? Единствено за 17 броя имоти в гр. София, ул. Тодор Каблешков № 53, блок А – акт образец 16 и Протокол за установяване на годност за ползване на строежа, е съставен на 7.12.2007 г., тоест, след сключване на договора за замяната. Тоест, 17 апартамента са били без акт, но акт 16 е пуснат на 7.12.2007 г. поради тази причина тези имоти са били прието от Министерство на отбраната от Изпълнителната агенция с приемо-предавателен протокол, опис от 15 февруари 2008 г. Към настоящия момент всички имоти имат акт 16, както и актове за частна държавна собственост.
Имотите, които граничат с летище на разпореждане на Министерство на отбраната – кой терен с кой статут е в момента по отношение управление от страна на Министерство на отбраната – това също го знаем, да не ви информирам допълнително. Имот 00273 – това е поделение, с решение на Министерски съвет № 744/11.09.2012 г. е предоставен на Министерството на икономиката и енергетиката. Имот 132 е на „ТЕРЕМ“. Имот №№1, действащ, е предоставен в управление на ВВС. Да чета ли останалите? Други ги знаете.
По въпрос 12 – справка за това, продавани ли са апартаменти на военнослужещи от жилищния фонд на Министерство на отбраната в София и Пловдив – било след пенсиониране и т.н., с договор ВИ-42-32/19.12.2008 г. един от придобитите от замяната с „Индустриален парк София“ АД имот в гр. София, находящ се на ул. Тодор Каблешков № 53, вх. А, ет. 7, ап. 704 е заменен с жилище, собственост на военнослужещ.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Въоръжените сили на Република България, „Държавен брой“, вестник 16/26.02. е отменена глава 10 „Социална политика“, респективно, отпада възможността за продажба – замяна на имоти и жилищния фонд на Министерство на отбраната, с изключение на тези, попадащи в приложното поле на чл. 319, ал. 2 от закона, а именно, намиращите се в населени места, в които вече няма структури на Министерство на отбраната, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия.
Предоставената информация през годините какви продажби и замени на жилища от фонд на Министерство на отбраната са правени за периода 2005-2010 г. Но това не са жилища, които са по договора.
През 2005 г. в София – 6, в Пловдив – 1; 2007: 28 в София, 4 в Пловдив; 2008: 17 в София и 11 в Пловдив; 2009 г.: 18 в София, 1 – в Пловдив; 2010 г.: 3 апартамента в София.
Общо в София са продадени 72 апартамента, в Пловдив – 17 апартамента.
Следващата таблица е замяната, както казахте: 2005 г.: в София – 8, в Пловдив – 15; 2006: 1 апартамент в София е заменен, 2007: 4 апартамента са заменени в София, 3 – в Пловдив; 2008 г.: 1 апартамент е заменен в София. Други заменки през останалите години не са правени, или, 14 апартамента в София и 18 апартамента в Пловдив – общо 32 апартамента; в периода 2008 г.: общо 32 апартамента са – 14 в София и 18 в Пловдив; в периода 2008 г. разпоредителните сделки с имотите от жилищния фонд на Министерство на отбраната са извършени при условия и ред, определени в Наредбата с разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения и жилищен фонд на Министерство на отбраната, който влиза в сила от 4 април 1999 г., прието с Постановление на Министерския съвет № 83/27 април 1999 г.
По цитираната наредба права на купувач са имали: кадрови военнослужещи, офицери и сержанти за Военноморските сили, старшини от Министерство на отбраната, кадрови военнослужещи от Министерство на отбраната, освободени от кадрова военна служба, поради пенсиониране, както и в резултат на осъществяването на структурната реформа в Министерство на отбраната, семейства на кадровите военнослужещи от Министерство на отбраната, загинали при или по повод изпълнение на военната си служба, военни служители и работници от Министерство на отбраната.
На основание чл. 3, ал. 3 от наредба по жилищата – от 1999 г., разпределението на жилищата според предназначението им се извършва със заповед на министъра на отбраната, като жилищата от ведомствения жилищен фонд по своето предназначение са били жилища за продажба или замяна, жилища за отдаване под наем, служебни жилища, резервни жилища.
Със Заповед ОХ – 674/31.10.2006 г., предназначението на жилищата в гр. София и гр. Пловдив се определят като жилища за отдаване под наем, което по същество спира продажбите на жилищни имоти в тези градове. Заповедта е отменена с министерска заповед ОХ – 632/8.09.2008 г. Отчетените по-горе продажби в тези периоди са на процедури по продажба, замяна, стартирали преди обявяването на заповедта, която цитирах по-напред, или 674/31.10.2006 г.
Издаването на заповед № 632/18.09.2008 г. възобновява продажбата на жилища, като със заповед ЗС – 40/23.02.2009 г. е въведено ограничението за продажба единствено на жилища, строени преди 1986 г. и да се нуждаят от извършване на основен ремонт. Фактически от получените с договора за замяна апартаменти е извършено разпореждане или замяна само с един от тях.
Още веднъж искам да благодаря, за това, че своевременно ни изпратихте въпросите.
Уважаеми господа народни представители, имате правото да задавате доуточняващи въпроси по предоставените ни отговори от страна на Министерство на отбраната или нови въпроси. Кой желае да вземе думата? Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, аз ще се опитам да кажа няколко думи. Въпросите са, бих казал, излишни към господата, защото ние каним министри, заместник-министри хора, които не знам доколко могат да отговорят, първо. Второ, от този отговор – искам просто за протокола да се запише: ние не се интересувахме дали са заменени тези получени апартаменти, а ставаше дума, че при предишното заседание вие казахте, че тази замяна е станала, защото е имало остра нужда от жилища. Армията е имала остра нужда от жилища. Ако аз притежавам някакъв имот или собственост, имам много нужда от него, аз не бих го заменил или продал, защото тук, за да се заменят общо 32 апартамента в Пловдив и в София, значи вие сте получили апартаменти в други градове, където не ви трябват, вие нямате поделения. Това – първо.
Второ, продадените жилища са общо 89 в Пловдив, 72 в София, но от вашия фонд, от вашия жилищен фонд. Ако вие сте се нуждаели от толкова много жилища и военнослужещите са се нуждаели, защо сте ги продавали тези жилища? Аз не знам само че вие как ще ми отговорите, защото вие не може да ми отговорите на този въпрос.
Тук виждам, че от общият брой на заменени и продадени жилища за този период след замяната на летище „Божурище“ 121 жилища са били махнати от вашия фонд, а в същото време едно летище, което по съмнителни оценки – аз затова питам за оценките, за протокола, вие не може да ми отговорите защо писта за излитане и кацане, която е на стойност на километър колкото струва магистрала, е продадена, оценена е на 26 лв. на квадратен метър. То е смешно. Както казваме, мокетът струва толкова, а това е писта. Доста скъпо съоръжение е. Как е оценено това нещо, на каква база? Аз нямам към вас въпроси. затова ще поискам тези оценители на имотите, които са правили оценките, защото не може да не се види, то е очевидно, че този имот летище „Божурище“ е оценен заедно с всичките сгради в него, които са 4000 кв.м. застроена площ на масивни сгради и 1000 кв.м. сгради, които са метални конструкции, и с всичките писти и съоръжения са оценени на 9.80 лв. на квадратен метър. В същото време другите три имота, които се предлагат в замяна, които нямат нищо – поляна, земеделска земя, както вие казвате, са оценени на 17 лева. Това не ви ли води вас като представители на министерство… мисля, че тук умишлено е занижена тази цена?
Второ, този, който е приел тези апартаменти, ми е чудно защо е нарушил разпореждане № 7? Искам да отбележа за протокола, че в Разпореждане № 7 изрично е записано, че жилищата в София не трябва да надвишават 520 евро като оценка. Не трябва да я надвишават, а в Пловдив - 480 евро. Кой е направил тази оценка и си е направил цени който както му дойде за добре? Оценителите са си свършили работата, дали са си оценките по пазарна стойност. Смятате ли вие, че ако закупя един вход от апартаментите те ще бъдат на същата стойност, каквато е пазарната цена? И след като има разпореждане? Не искам към вас да отправям въпроса, но след това комисията – казвам ви го за сведение, че държавата само с тази оценка се ощетява с над 4 милиона лева, без другите оценки, които са занижени, с които също ощетяваме държавата. Само с тази цена, която сте дали на апартаментите и сте ги приели - военното министерство е приело стойността на тези апартаменти на квадратен метър, те са по 700-800 евро на квадратен метър при положение, че има разпореждане за 500 максимум. Не виждам причина това да стане. Но към вас аз не знам какъв въпрос да задам. Ако може някой да отговори защо е станало така, да отговори, но аз мисля, че тук трябва други органи да се заемат с разследването защо се е нарушила Разпоредба № 6 на Министерски съвет. Това е грубо нарушаване.
Ще използвам случая, искам да ви подаря на вас нещо, да го покажете и на министъра, и на заместник-министъра, нещо, което е изготвено от Полското Министерство на отбраната – календар, който ще ви го подаря, който за този период преди Втората световна война е в чест на сътрудничеството на българската военна авиация и полската авиация, защото тук сме обучавали и полски летци, и не само полски летци. Това е календар за тази година. Надявам се, че не може да ме у прекнете, че съм помолил полското правителство да направи такъв календар; те са го направили много преди да създадем тази комисия (подарява календара на служителите на МО).
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключихте ли, господин Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви и аз. Други въпроси има ли? Някакъв отговор на въпроса на господин Велчев? Имате думата.
ДОРОМИР ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, господин Велчев, членове на комисията, действително благодаря за календара, ще го предадем на министъра и на заместник-министрите. Един факт: 1936 г. България е имала повече бойни самолети от Съединените щати. Това е факт, който го пише в книгата „100 години българска авиация“. Действително, тогава американците не са имали бойна авиация, докато ние сме имали близо 400 самолета – 98 полски, казанлъшко производство, 200 самолета.
Аз ще се постарая по принцип да отговоря, първо, защо сме взимали апартаменти от заменки и същевременно сме продавали. Армията перманентно има нужда. В момента има картотекирани 6000 души нуждаещи се от жилища. Тая цифра, общо взето, през годините е била същата. Освен това, при навършване на пенсионна възраст при определени години – 20, 25 години, са имали право да закупят тези, които са били живеели под наем, да закупят жилищата от ведомствения фонд. Така че те са намалявали в годините горе-долу с темпа, който е показан в таблицата. Даже ми се струва, че това е занижено, по-малко са били покупките от средно това, което се е извършвало през последните 10, 15, 20 години, да не говорим за преди това. Така че, армията винаги има нужда от имоти. Ние в момента имаме нужда от апартаменти, тъй като безквартирните са много. Тези заменки по принцип са били спрени още през 2008 година. Наистина, това е било, по мое мнение, една порочна практика. Как се оценява единият имот? Обикновено винаги има подозрение, че цената, на която продава държавата, съответно, лицензирани оценители, а те са лицензирани оценители, винаги има подозрение, че се продават на по-ниска стойността, а се купува на по-висока стойност. Това, общо взето, е подозрение не само в България, а навсякъде по света, като се правят такива заменки. Затова в 208 г. тази практика е прекратена. В момента ние не използваме тая практика на заменките, в смисъл, законът не го позволява. Така че това се е случвало преди 2008 година. Цялата работа е ясна, аз се запознах от няколко дена – министърът ми възложи да дойда тук на тази комисия. запознах се с въпроса по-обстойно. Наистина, минават годините, ето, вече почти осем-девет години стават от този случай и и колкото повече минават годините, толкова нещата изглеждат някак си по-различно от тогава, как са се взимали решенията, сега са отстранени много от тия практики, но това не променя случая, който е извършван тогава, не оневинява и хората, които са го направили сигурно.
Доколкото разбирам въпроса за тези оценители, единият от въпросите е как са били оценени апартаментите. Не зная сезирана ли е била прокуратурата, имало ли е следствие. По принцип е имало проверка на прокуратурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В 2006 година, доколкото си спомням. Така ли беше? Да, по първата процедура беше.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Но така или иначе, наистина и ние, и експертите, които сме от министерството въобще, надали могат да кажат повече, отколкото едно производство на прокуратурата по този въпрос всъщност как е направена оценката и какво са имали предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Става дума за решение на Министерски съвет от 2005 г., където се казва, че апартаментите при вземане на първото решение за замяна на апартаменти срещу земеделски земи в село Гамизово, е записано, че не трябва да надвишават стойността -за София е от 470 до 520, за Пловдив – от 400 до 480. Погледнато от пазарна стойност, може би отговарят на тези квартали, които са, но са по-високи от това, което е заложено в решението. Това беше въпросът считате ли, че е нарушена тази заповед по този начин, тоест, решението на Министерски съвет.
Този въпрос го зададох на предишния път. Беше зададен от господин Свиленски, защото тогава проследихме да видим дали са по-високи цените от пазара, които са обявявани в този период. От това, което ние направихме с нашите възможности, се установи, че са близко до тези пазарни цени, на които са били, от продажбите в тези квартали, но че е по-високо от това, което е заложено в разпореждане № 6 от 7 юни 2005 г. на Министерския съвет. Това е единственото несъответствие, което установихме по отношение на решението. Ще моля ако не може да отговорите сега имало ли е промяна на това решение, защото може би има такова, уведомявано ли е правителството след това, защото да се вземе такова ограничително решение, все пак се е имал предвид броят на апартаментите, какви са били причините.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Да, това трябва да го проверим и ще ви отговорим допълнително. В момента няма как да ви отговорим. Може би някакви съображения са написани в предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: При нас няма информация въобще точно по този въпрос, предоставена. Господин Велчев иска да допълни въпроса.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие бяхте прав, че винаги има съмнение при дадената оценка защо това, което е оценено като държавно, е на по-ниска стойност, а това, което държавата получава, е на по-висока стойност. Ако може да се отговори защо. Ето, вижте, в тази разпоредба е написано. Дадени са четири имота за замяна и, да речем, предполагам, че тези четири имота точно това са имали предвид военното министерство, че иска срещу тези имоти да получи апартамент. Интересно е точно това, че този имот специално е занижен два пъти спрямо другите имоти при положение, че на него има и писта, ето, оценена е. Ако може да дадете, тук са упоменати в нотариалния акт, който сме получили, има за всеки апартамент цена. По този начин човек придобива представа колко струва този апартамент, това, което държавата получава от собственика, който го заменя. Но никъде не е упоменато - в точка първа този имот, който вие заменяте, е с много сгради. Те са изброени, масивни постройки са. Някъде има ли, както Вие дадохте стойността на пистата, имате ли стойността на тези постройки?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има ги в оценката на всички при нас. Ще ви помоля да отидете в кабинет 481. Имаме пълната информация, ще ви моля наистина първо да проверявате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защото тук го нямам в тези материали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук са една минимална част от документите, които са дошли. Всички документи са в кабинета, може да се запознаете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защото имаше случай за по 6 лв. на квадратен метър застроена площ, а след това държавата получава 780 евро насреща срещу 6 лева.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Това е направено от оценителите. Апартаментите са на 12 600 000 лв. На стойността на летището със сградите, с всичко – 106 апартамента и 600 000 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приравнено е с пари.
Други въпроси имате ли, господа народни представители?
Господин Кирилов, искате ли думата?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. Благодаря, господин председател. Първо, искам да поднеса извинение, че закъснях с няколко минути и не можах да чуя това, което четяхте в самото начало, но се радвам, че получих копие от отговора на Министерство на отбраната. Аз бих искал да попитам представителите на Министерство на отбраната по въпроса, който е посочен като въпрос № 7 по отношение на преценка за целесъобразността на ползването на летището като такова. Изложени са данни за становище на ген-лейтенант Стефан Попов – началник на Главния щаб на ВВС с положителна резолюция на началника на Генералния щаб на Българската армия ген Михо Михов.
Бих искал да Ви питам изложеното изчерпателно ли е, може ли да добавите нещо в тази връзка. В по-предишното заседание, когато поставих този въпрос, си позволих по-подробно да аргументирам. Според мен е имало поне три цикъла на вътрешно докладване в Министерство на отбраната относно нуждата на този имот и съответно неговото отпадане. Включително съм сигурен, убеден съм, че такова докладване е било извършено и по повод на промяна на акта за публична държавна собственост и след това апорта на този имот в капитала на „ВОИНТЕХ“, или внасянето, или предоставянето.
ГЕРГАНА ПЕЙЧЕВСКА: Не е апортиран никога в капитала на „ВОИНТЕХ“. Затова има и документ.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще помоля: изяснете ги тези факти.
Благодаря.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Това е регулярна процедура, която за всеки имот, който е с отпаднала необходимост и за предоставянето за съответното разпореждане. Действително, от съответните командири, които са юридически – тогава Главният щаб на Военновъздушните сили не са били самостоятелни юридически лица, но сега са юридически лица. По принцип те трябва да дадат района като имот с отпаднала необходимост, да се започне процедурата. Впоследствие се извършва преактуването. Господин Йоцов може да даде информация дали се различава сегашната, - защото аз съм повече знаещ по отношение на сегашната процедура, която се прави - дали е имало някаква разлика през тази година и сега. Но по принцип има становища на Главния щаб на Военновъздушните сили, на Генералния щаб тогава генерал Михо Михов, с което е дадено, че летище „Божурище“ не се използва от Военновъздушните сили и съответно е дадено на Изпълнителната агенция „Управление на частна държавна собственост, която го е приела. По нейния устройствен правилник (сега такава структура не съществува) са имали такова задължение и са го предложили за съответното разпореждане. Така че мисля, че като процедура нещата са спазени по тогавашните нормативни документи, които са съществували. Сега наистина е малко по-различно, тъй като нямаме такава Изпълнителна агенция. Директно министерството, главната дирекция „Инфраструктура“ се разпорежда. Но тогава Изпълнителната агенция е самостоятелно юридическо лице и там са извършвани съответните действия по преактуването. Но не ми е известно и въобще на хората, които проучваха, дали е имало някаква дискусия, дали вътре в министерството е имало становища, които са били разнопосочни. От това, което е предоставено, няма такива данни, че е имало различни становища по използването на летище "Божурище". Просто тук е дадено еднозначно от Въоръжените сили, Главния щаб на ВВС и Генералния щаб, че летището е с отпаднала необходимост и може да се предаде на Изпълнителната агенция за разпоредителни действия.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако разрешите, да добавя още нещо, за да е ясно къде са станали нещата. Тук госпожа Стоянова ни е направила цялата история, какви актове са издавани от 1997 година, когато е започнала вече промяната на статута, досега от всички министри на отбраната. Само едно нещо ще прочета: със заповед З-27 на министъра на отбраната Бойко Ноев от 5 февруари 2001 г. тази заповед е относно ликвидацията на управление „Предказармена подготовка на младежта“ – МО. Назначава се комисия, която да изготви ликвидационен акт и баланс за ликвидация на управлението. До 30 март 2001 г. комисията окончателно да приключи дейността си и да представи на министъра за утвърждаване на ликвидационен акт. Оттогава приключва историята с подготовката на кадри в летище "Божурище". Аз не искам да говоря, че преди това е предоставяно на Аероклуб „Божурище“ със заповед № 27 и т.н. Възможности на „ВОИНТЕХ“. Но закриването на ОСО е фактически от тази дата и ликвидацията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, което прочетохте, господин председател, е много полезно, защото то е всъщност допълнителният ми въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз разбрах, че натам се насочвате и затова Ви го казах директно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Принципно оценката относно целесъобразността в държавните структури, управляващи държавни имоти, се извършва от комисия. Тук затова поставих въпроса как е било по онова време в Министерство на отбраната. Уважаемият колега каза: имаме доклади на командири на формирования. Аз видях въпросното становище от началника на Генералния щаб, което всъщност пресъздава становище на ръководството на Главния щаб на ВВС и което е в два абзаца, тоест, тук не се съдържа кой знае какъв анализ, а ако търси предложенията, те са пък в съвсем различна посока. Те са да се предаде за управление на Агенция за младежта и спорта или на една от двете общини – София или Божурище. Очевидно е, че от тези две предложения, които са направени като алтернативни, след това се е случило нещо друго, за да се стигне до обосновката, доклада на министър Свинаров, който е гледан в Министерски съвет.
Това становище е от 2002 година.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Тези предложения, които са направени от командира на ВВС и началника на Генералния щаб тогава, всъщност са си просто предложения. Те не ангажират ръководството на Министерство на отбраната с действия по отношение на управлението на имота. Те си дават мнението, че не им е необходим този имот на българската армия. Реално това са дали двамата генерали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И това е била позиция, която те винаги са поддържали след 1970 и коя година беше – когато се прави пистата именно с целта да се подготвят младежи? Така че предназначението на летището и в този период, и преди 1989 година е било свързано именно с подготовка на кадри, и с авиацията за малките самолети. Въпросът обаче е откога започва актът на ликвидация след ликвидирането… ВОИНТЕХ по-точно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да навлизаме в детайли. Каква е хронологията не коментирам. Аз искам да се доближим в максимална степен до познанието за фактическата преценка за необходимостта на този имот. Умишлено се въздържаме да цитираме документа, защото към 2002 г. се казва „Не се стопанисва“ въпросното летище. Ако тръгнем по линия на стопанисването, също ще възникнат множество въпроси. Безспорно е, че в един момент вътрешно сте търсили някакво решение за какво да се използва. Да, възприели сте на по-ниско от военното му приложение на този имот. Да, ползван е от граждански или други структури с цел подпомагане на отбраната, но в един момент някой казва и решават. Забравяме за всичко, забравяме за тоя имот като летище, забравяме за ОСО като история, забравяме за тренировки, забравяме за автомобилисти, забравяме за НСО, които също имат интерес от тоя имот. Този имот ни е ценен за замяна. Това формиране на тази воля, ако има документи, книжа или някаква история, кажете ни.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: С отпадането на ОСО и „ВОИНТЕХ“ – ликвидацията 2002 година, реално то е отпаднало като функция по отношение на функциите за младежта и спорта. При Главния щаб на Военновъздушните сили също не отива тази функция, те нямат отговорност и такива задължения, те не са приемници на функциите на „ВОИНТЕХ“, както са били, на ОСО.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „ВОИНТЕХ“ няма никакви функции по подготовката.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: ТО като летище е предадено на Главния щаб на Военновъздушните сили, но такава функция по младежта и спорта те не са имали, така че те са го дали с имот с отпаднала необходимост, тъй като не е имало такава функция.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Аз имам един въпрос, който е свързан по принцип с паметниците на културата и сгради и терени, които са пряко свързани с българската военна история. Имало ли е политика на Министерство на отбраната през всички тези години, където ясно да се кае, защото е ясно – България става член на НАТО, променя се структурата на Българската армия, променят се изискванията към Българската армия, много имоти ще отпаднат. Имало ли е ясна политика кои обекти трябва да бъдат запазени като част от военната ни история, като паметник на културата така, както говорим сега за Божурище, или никога този въпрос не е обсъждан, няма такова предложение от страна и на политическите ръководства, разбира се, и от страна на Генералния щаб. Аз пак казвам: не е политика на Генералния щаб да се занимава с история, но все пак като българска армия смятам, че и те трябва да имат отношение по този въпрос. Имало ли е някакви предложения, включително досега до 2013 година, че определени обекти трябва да бъдат запазени като обекти, които са важни за нашата история и съответно да имат стойността на паметник на културата или музей, с изключение на Пловдив, разбира се.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Министерство на отбраната винаги е имало отношение към паметниците на културата свързани с армията и нашият Национален военно-исторически музей е доказателство. Един хубав музей, който беше, точно в тези години се разви значително. Примерно, паркът „Владислав Варненчик“ във Варна - той е към Военно-морския музей, запазен е, летище „Крумово“ със самолетите, за което споменахте. Даже и в момента тече една процедура по предоставяне на един имот за складов район, който ще бъде към Националния военно-исторически музей. Но то и това си има някакви граници. По принцип всеки войскови район представлява някакъв паметник. Ако трябва всички тези райони да ги причисляваме като райони към Националния военно-исторически музей и да ги запазваме, някак си и това си има някакъв предел. Крумово е решен като филиал на музея със самолетите, образците, които се пазят там. Това можело да стане и на Божурище, но междувременно явно че тежестта е била авиацията – основно е в Пловдивския район съсредоточена. Така че имаме и Закон за военните паметници по инициатива на Министерство на отбраната, който регламентира нещата.
Така или иначе обаче, това има някакъв предел. Не може всеки освободен войскови район, който е част от българската история, от историята на Българската армия, автоматично при освобождаването му да го правим музеен район и музеен експонат. Така се случва примерно и не само с Военно-историческия музей. Например, в Ямбол се създаде музей. Благодарение на кмета на Ямбол, който скоро беше на посещение, от линията Крали Марко, тези танкове, които бяха – Майбахит – голяма част от тях са като експонати в музея. Те се предават безвъзмездно от Министерство на отбраната. Даже и район сме им дали, експонати им даваме. Там подпомагам развитието на този музей, който не е към нашия исторически музей, а просто си е общински музей, регионален музей. Така че Министерство на отбраната определено има и политика, има и закон и което можем, го правим, но то не може всеки отпаднал район да го правим на музей. Някак си то си има граници и това.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси имате ли? Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Просто няма как да не продължа Вашия въпрос. Благодаря Ви за този въпрос. Вярно е, че много си го пазех за накрая въпроса, но той всъщност е следният. Между 2002 и 2005 година какви ангажименти е поемало Министерство на отбраната по отношение на всички международни структури за изработване на критерии за конверсия на недвижими имоти, с оглед на тяхното гражданско предназначение? Не коментирам, знам, че НАТО изискваше да има такива критерии. Не знам дали да влизаме в тоя дебат сега, защото в един момент ще кажете: критериите е възможно да са засекретени. Не са секретни, но трябва през този период да има критерии, защото това, което и председателят, и Вие казвате, е следното: За всеки от тези имоти е вършена преценка така, както за военното НДК е извършена преценката, че е по-уместно този имот вече да не е за военно-историческия музей. На него ще му намерите друг терен в Слатина, да кажем, неговото предназначение би могло да бъде променено в смисъла, в който е променено. Има критерии. Затова толкова настоятелно ви питам.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Аз за такива международни критерии …
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са ваши критерии, но са изисквани от международните организации.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Записахме си въпроса. Ще направим една допълнителна проверка. Но аз все пак имам поглед по дейностите ви по НАТО. Аз поне не знам да има такива критерии от тяхна страна за конверсия, особено конверсия на райони. Има критерии за действащи по програмата ЕНСИП за инвестиции в сигурността.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има критерии по упражняване, каква част от освободените войскови райони се предоставят на общините. Това е крайна политика поне в три правителства в последно време. Докладите на Министерски съвет за предоставяне на имоти с отпаднала нужда за отбраната на общини – това вече седма, осма година си върви.
ДОМРОМИР ТОТЕВ: Така е. Имаме стратегия, имаме такива планове. Но те не са продиктувани от някакви критерии за конверсия от страна на НАТО.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В стратегията няма ли критерии? Имало ли е стратегия към 2002-2003 г.?
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Винаги, от 1999 година поне досега – план за освобождаване на имоти с отпаднала необходимост винаги е имало, и стратегия имаше, и план и се е работило и продаване, освобождаване, даване на общини винаги е имало през тези години.
По отношение на НАТО за конверсия на такива райони аз още веднъж казвам, че не ми е известно да има някакви такива критерии. НАТО по-скоро се интересува от летища, от неговите проекти по ЕНСИП програмата. Примерно, има две летища, в които се правят инвестиции. Но за имоти с отпаднала необходимост…
ГЕРГАНА ПЕЙЧЕВСКА: Ако позволите, господин Кирилов, да допълня господин Тотев. По отношение на това, което казвате, имало ли е изискване на международни организации за изготвяне на критерии за конверсия на военни имоти, директно на този въпрос не бих могла да ви отговоря, но бих могла да ви отговоря, че в рамките на НАТО имаше една инициатива, която се казваше „РАКВИАК“ и този център е разположен в Загреб. Може би в периода 2005-2007 г. със сигурност знам, че имаше работни групи, които обсъждаха по-скоро опита на различните държави членки на НАТО или кандидат членки на НАТО по отношение на управлението на военните имоти и респективно механизмите, по които съответното национално законодателство използва и е приело като нормативна уредба по отношение на предоставянето на тези имоти на други както държавни, така общински, така и неправителствени структури.
От страна на Министерство на отбраната ние сме участвали както в тази работна група, която обменяше опит по отношение на освобождаването от военни имоти, така и в работната група по отношение на провежданата социална адаптация на подлежащите на освобождаване от военна служба, така и по отношение на проблемите, които стояха пред Военнопромишления комплекс.
Не ми е известно обаче по линия на РАКВИАК или по линия на НАТО да са свеждани някакви изисквания, които ние респективно да се налага да имплементираме в Националното ни законодателство – било в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане, било в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Но при всичките уважение и задълбочеността, с която вие сте ангажиран по въпроса, ще направим допълнителни проверки и ще Ви уведомим. Благодаря.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Аз бих добавил само, че от 1999 г. досега аз поне съм взимал участие в четири международни консултантски групи, които са ни съветвали по отношение на развитието на политиката на Въоръжените сили, като започнете от Кивинаарското изледване 1999 г., Айдата, Емпиарайс и СЕНААР – четирите групи. И четирите групи са предлагали ускорено да се освобождаваме от излишните войскови имоти, тъй като това е свързано с разходи. То наистина е свързано с разходи. Така че техните препоръки са били: „колкото се може ускорено се освобождавайте“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Виждам, че няма други въпроси. Най-напред да благодаря и на парламентарните секретари на Министерство на отбраната и на Министерството на културата за тяхното съдействие. Благодаря и на вас затова, че се отзовахте на поканата, на медиите също. Да помоля преди да закрия заседанието да останем по някои оперативни въпроси с народните представители. Желая ви приятен ден. За днес приключихме.
/Заседанието беше закрито – в 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВАК:
/Петър Мутафчиев/
Стенограф:
Файлът съдържа 42 260 знака.
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СДЕЛКАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ” ПРЕЗ 2005 г., КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЯВЯВАНЕ НА ЛЕТИЩЕТО ЗА ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
ПРЕЗ 2008 г. и 2010 г.
ПРОТОКОЛ
№ 5
Днес, 21 януари 2014 г. от 14.30 часа в зала 142 на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонда на МО.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добър ден на всички. Вече имаме кворум – петима народни представители от комисията са тук. Уважаеми господа народни представители, предлагам ви следния дневен ред на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. – точка единствена – Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонд на Министерство на отбраната.
Поканили сме господин Иван Иванов – заместник-министър на отбраната, господин Огнян Йоцов – директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната“, госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в МО, Иван Гаврилов – бивш директор на Изпълнителната агенция за собственост на Министерство на отбраната и бивш заместник-министър на отбраната.
Нека да гласуваме дневния ред. Имате ли други предложения за точки от днешния дневен ред? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 5, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Дневният ред е приет.
Искам да ви информирам, че направихме всичко възможно господин Иван Гаврилов да бъде уведомен и поканен. Проведен е и телефонен разговор с него, а също така е изпратено писмо. Разбрах, че писмото е пристигнало по неговата поща. Господин Гаврилов не се яви на нашата покана. Това е за информация. Господин Иван Иванов в момента е ангажиран заедно с госпожа Стоянова са ангажирани в прокуратурата. Вместо тях днес тук са Гергана Пейчевска – началник отдел „Правно осигуряване на собствеността“, дирекция „Правнонормативна дейност“ и Добромир Тотев – постоянен секретар на отбраната.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване на представители на Министерство на отбраната във връзка с процедурата по деактуването на летище „Божурище“ и сделката по замяна на имота срещу жилища за фонда на МО
Уважаеми господа народни представители Вие си спомняте, че на предишното изслушване на Министерство на отбраната имаше зададени няколко въпроса. Аз искам да благодаря на министерството за това, че изпратихте своите отговори. Надявам се, че повечето от вас са се запознали с тях. Ако искате, да прочета и отговорите, за да не се повтарят, ще отнеме малко време.
По първия въпрос – докладите за оценки в пълен обем от Министерство на отбраната и областния управител на област София – представена е извадка от доклада на оценителя за имот № 00147 от Националната оценителска компания – три листа – е предоставен с писмо на министерството до комисията. С това писмо, което ни е изпратено, са предоставили копие на пълния оценителски доклад от 10 май 2007 г. – 86 листа, което е на наше разположение. На въпроса кой е извършил оценката на апартаментите, кой е бил лицензираният оценител, на кого е възложена тази задача, съгласно чл. 45 от ЗДС, оценките на заменяните имоти са изготвяни от независими лицензирани оценители. Изготвянето на експертната оценка на апартаментите е извършено от Олег Йорданов Димов – лиценз № 84/30 от 2001 г., съгласно Договор RD 20-5 от 12 януари 2007 г., който е сключен между Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ на Министерство на отбраната за имота в гр. София и от Любомир Тодоров Иванов – лиценз № 96/52, сключен със същия този договор, Изпълнителна агенция, която се е занимавала с имотите в гр. Пловдив.
С протоколен опис, рег. № 60-00-2305 от 23.06.2008 г., документите от административното досие на процедурата по замяна, в това число и оригиналът на пазарната оценка на имота, са представени на представителя на регионалната служба „Военна полиция“ – София. Във връзка с извършваната проверка след изясняване на обстоятелствата къде се намират към настоящия момент изготвените пазарни оценки на жилищата, е изпратено писмо до ръководителя на регионалната служба „Военна служба „Полиция“ – София, структура на служба „Военна полиция“. За получения отговор ще ни уведомят допълнително. Информацията относно оценките на апартаментите по замяна с „Индустриален парк София“ АД би следвало да се съхранява в областна администрация на град София.
По четвъртия въпрос правена ли е оценка на пистата, или само е правена оценка на земята около площта, от приложеното копие на оценката на номинираната от нас страница 63 в таблица 26 е видно, че е извършена оценка на пистата за излитане и кацане, като съоръжение с определена пазарна стойност 751 349 лв.
Като стана дума за оценката на апартаментите, всички апартаменти ли са били нови, или са били в незавършен вид, или са били стари, по Договора за замяна от 6 юли 2007 г. между областния управител на Софийска област Емил Димитров, „Индустриален парк София“ АД Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ на Министерство на отбраната, са придобити 106 броя недвижими имоти – апартаменти и ателиета, от които в София – 79, в Пловдив – 27. Имотите са новопостроени през 2005, 2006 и 2007 година.
По шестия въпрос – да се направи изчерпателна проверка дали във времето след придобиването на тези апартаменти по повод на замяната Министерство на отбраната е ангажирало финансови средства за тяхното ремонтиране след замяната. След придобиването имотите на всички придобити жилищни имоти в град Пловдив е извършен ремонт и обзавеждане, а за град София – 18 от тях са обзаведени напълно и 5 – частично. Процедурите по ремонта и обзавеждането на тези имоти са проведени от дирекция „Инвестиционна и експлоатационна дейност на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ на Министерство на отбраната и от 2008 г. имотите не са имали определено предназначение по чл. 3 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилищата при условията на свободно договаряне.
С министерски заповеди ЗС-99/9 юли 2008 и ЗС 106 от 30 юли 2008 г. и ЗС – 111 от 12 август 2008 г. на получените имоти е определено предназначение служебни, което определя настаняване по реда на глава Втора, раздел Шести от отменената наредба, тоест, за ръководни кадри по смисъла на наредбата. Това им предназначение за ръководни кадри е запазени до момента – на 27 имота от придобитите по замяна с „Индустриален парк София“ АД и за два имота от същата земя в град Пловдив.
В останалите имоти по цитираната замяна настаняването е извършено при спазване на поредността в обявените от министерските заповеди списъци на картотекираните като нуждаещи се от жилище военнослужещи и цивилни служители на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната.
По отношение на преценката з целесъобразността за ползване на летището аз мисля, че тук всички сме запознати с няколкото писма, които министерството е издало, че това може да се ползва за селскостопански…“ и т.н., да не ви запознавам с отговоря, който е по-дълъг. То е същото да не се повтаряме, ние вече няколко пъти тези документи сме цитирали и гледали.
По въпрос осем – до момента на продажбата, замяната, Министерството на културата имало ли е интереси дали е имало някакъв опит да бъде обявен този обект за паметник на културата, правени ли са опити, било ли е обсъждано в Министерство на отбраната и някои от ведомствата, които съответно отговарят за този обект – на този въпрос отговор получихме също от Министерството на културата при предишното заседание. Ако искате, накратко да прочета това, което са извадили нашите експерти, но то ще се повтори, разбира се.
Началникът на НСО ген. лейтенант Румен Миланов с писмо до министъра на отбраната Веселин Близнаков – това е 2006 г. – пише, че от 1995 г. НСО осъществява професионална подготовка на водачите на специализиран транспорт и тактическа подготовка на личните охранители, като ползва за полигон бившата база на ОСО – летище „Божурище“, представляваща аероклуб „Божурище“, част от войсковия имот 10/44. Миланов иска съдействие НСО да продължи да ползва и управлява пистата безвъзмездно.
Подобни искания са отправяни до министъра на отбраната 2002-2005 г., но това не касае въпроса.
„Становище на изпълнителния директор: Молбата на НСО не може да бъде удовлетворена поради предприети разпоредителни действия вече с този имот.“ Писмото е от 2005 г. и на база на това писмо на 23 август
2006 г. Румен Миланов изпраща искането до господин министър Близнаков.
За Съюза на автомобилистите – това не касае пряко промяната на статута за това, за което говорим; конкретните отговори получихме на предишното заседание.
Има ли апартамент, който да е бил без акт 16 по време на замяната? Единствено за 17 броя имоти в гр. София, ул. Тодор Каблешков № 53, блок А – акт образец 16 и Протокол за установяване на годност за ползване на строежа, е съставен на 7.12.2007 г., тоест, след сключване на договора за замяната. Тоест, 17 апартамента са били без акт, но акт 16 е пуснат на 7.12.2007 г. поради тази причина тези имоти са били прието от Министерство на отбраната от Изпълнителната агенция с приемо-предавателен протокол, опис от 15 февруари 2008 г. Към настоящия момент всички имоти имат акт 16, както и актове за частна държавна собственост.
Имотите, които граничат с летище на разпореждане на Министерство на отбраната – кой терен с кой статут е в момента по отношение управление от страна на Министерство на отбраната – това също го знаем, да не ви информирам допълнително. Имот 00273 – това е поделение, с решение на Министерски съвет № 744/11.09.2012 г. е предоставен на Министерството на икономиката и енергетиката. Имот 132 е на „ТЕРЕМ“. Имот №№1, действащ, е предоставен в управление на ВВС. Да чета ли останалите? Други ги знаете.
По въпрос 12 – справка за това, продавани ли са апартаменти на военнослужещи от жилищния фонд на Министерство на отбраната в София и Пловдив – било след пенсиониране и т.н., с договор ВИ-42-32/19.12.2008 г. един от придобитите от замяната с „Индустриален парк София“ АД имот в гр. София, находящ се на ул. Тодор Каблешков № 53, вх. А, ет. 7, ап. 704 е заменен с жилище, собственост на военнослужещ.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Въоръжените сили на Република България, „Държавен брой“, вестник 16/26.02. е отменена глава 10 „Социална политика“, респективно, отпада възможността за продажба – замяна на имоти и жилищния фонд на Министерство на отбраната, с изключение на тези, попадащи в приложното поле на чл. 319, ал. 2 от закона, а именно, намиращите се в населени места, в които вече няма структури на Министерство на отбраната, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия.
Предоставената информация през годините какви продажби и замени на жилища от фонд на Министерство на отбраната са правени за периода 2005-2010 г. Но това не са жилища, които са по договора.
През 2005 г. в София – 6, в Пловдив – 1; 2007: 28 в София, 4 в Пловдив; 2008: 17 в София и 11 в Пловдив; 2009 г.: 18 в София, 1 – в Пловдив; 2010 г.: 3 апартамента в София.
Общо в София са продадени 72 апартамента, в Пловдив – 17 апартамента.
Следващата таблица е замяната, както казахте: 2005 г.: в София – 8, в Пловдив – 15; 2006: 1 апартамент в София е заменен, 2007: 4 апартамента са заменени в София, 3 – в Пловдив; 2008 г.: 1 апартамент е заменен в София. Други заменки през останалите години не са правени, или, 14 апартамента в София и 18 апартамента в Пловдив – общо 32 апартамента; в периода 2008 г.: общо 32 апартамента са – 14 в София и 18 в Пловдив; в периода 2008 г. разпоредителните сделки с имотите от жилищния фонд на Министерство на отбраната са извършени при условия и ред, определени в Наредбата с разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения и жилищен фонд на Министерство на отбраната, който влиза в сила от 4 април 1999 г., прието с Постановление на Министерския съвет № 83/27 април 1999 г.
По цитираната наредба права на купувач са имали: кадрови военнослужещи, офицери и сержанти за Военноморските сили, старшини от Министерство на отбраната, кадрови военнослужещи от Министерство на отбраната, освободени от кадрова военна служба, поради пенсиониране, както и в резултат на осъществяването на структурната реформа в Министерство на отбраната, семейства на кадровите военнослужещи от Министерство на отбраната, загинали при или по повод изпълнение на военната си служба, военни служители и работници от Министерство на отбраната.
На основание чл. 3, ал. 3 от наредба по жилищата – от 1999 г., разпределението на жилищата според предназначението им се извършва със заповед на министъра на отбраната, като жилищата от ведомствения жилищен фонд по своето предназначение са били жилища за продажба или замяна, жилища за отдаване под наем, служебни жилища, резервни жилища.
Със Заповед ОХ – 674/31.10.2006 г., предназначението на жилищата в гр. София и гр. Пловдив се определят като жилища за отдаване под наем, което по същество спира продажбите на жилищни имоти в тези градове. Заповедта е отменена с министерска заповед ОХ – 632/8.09.2008 г. Отчетените по-горе продажби в тези периоди са на процедури по продажба, замяна, стартирали преди обявяването на заповедта, която цитирах по-напред, или 674/31.10.2006 г.
Издаването на заповед № 632/18.09.2008 г. възобновява продажбата на жилища, като със заповед ЗС – 40/23.02.2009 г. е въведено ограничението за продажба единствено на жилища, строени преди 1986 г. и да се нуждаят от извършване на основен ремонт. Фактически от получените с договора за замяна апартаменти е извършено разпореждане или замяна само с един от тях.
Още веднъж искам да благодаря, за това, че своевременно ни изпратихте въпросите.
Уважаеми господа народни представители, имате правото да задавате доуточняващи въпроси по предоставените ни отговори от страна на Министерство на отбраната или нови въпроси. Кой желае да вземе думата? Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, аз ще се опитам да кажа няколко думи. Въпросите са, бих казал, излишни към господата, защото ние каним министри, заместник-министри хора, които не знам доколко могат да отговорят, първо. Второ, от този отговор – искам просто за протокола да се запише: ние не се интересувахме дали са заменени тези получени апартаменти, а ставаше дума, че при предишното заседание вие казахте, че тази замяна е станала, защото е имало остра нужда от жилища. Армията е имала остра нужда от жилища. Ако аз притежавам някакъв имот или собственост, имам много нужда от него, аз не бих го заменил или продал, защото тук, за да се заменят общо 32 апартамента в Пловдив и в София, значи вие сте получили апартаменти в други градове, където не ви трябват, вие нямате поделения. Това – първо.
Второ, продадените жилища са общо 89 в Пловдив, 72 в София, но от вашия фонд, от вашия жилищен фонд. Ако вие сте се нуждаели от толкова много жилища и военнослужещите са се нуждаели, защо сте ги продавали тези жилища? Аз не знам само че вие как ще ми отговорите, защото вие не може да ми отговорите на този въпрос.
Тук виждам, че от общият брой на заменени и продадени жилища за този период след замяната на летище „Божурище“ 121 жилища са били махнати от вашия фонд, а в същото време едно летище, което по съмнителни оценки – аз затова питам за оценките, за протокола, вие не може да ми отговорите защо писта за излитане и кацане, която е на стойност на километър колкото струва магистрала, е продадена, оценена е на 26 лв. на квадратен метър. То е смешно. Както казваме, мокетът струва толкова, а това е писта. Доста скъпо съоръжение е. Как е оценено това нещо, на каква база? Аз нямам към вас въпроси. затова ще поискам тези оценители на имотите, които са правили оценките, защото не може да не се види, то е очевидно, че този имот летище „Божурище“ е оценен заедно с всичките сгради в него, които са 4000 кв.м. застроена площ на масивни сгради и 1000 кв.м. сгради, които са метални конструкции, и с всичките писти и съоръжения са оценени на 9.80 лв. на квадратен метър. В същото време другите три имота, които се предлагат в замяна, които нямат нищо – поляна, земеделска земя, както вие казвате, са оценени на 17 лева. Това не ви ли води вас като представители на министерство… мисля, че тук умишлено е занижена тази цена?
Второ, този, който е приел тези апартаменти, ми е чудно защо е нарушил разпореждане № 7? Искам да отбележа за протокола, че в Разпореждане № 7 изрично е записано, че жилищата в София не трябва да надвишават 520 евро като оценка. Не трябва да я надвишават, а в Пловдив - 480 евро. Кой е направил тази оценка и си е направил цени който както му дойде за добре? Оценителите са си свършили работата, дали са си оценките по пазарна стойност. Смятате ли вие, че ако закупя един вход от апартаментите те ще бъдат на същата стойност, каквато е пазарната цена? И след като има разпореждане? Не искам към вас да отправям въпроса, но след това комисията – казвам ви го за сведение, че държавата само с тази оценка се ощетява с над 4 милиона лева, без другите оценки, които са занижени, с които също ощетяваме държавата. Само с тази цена, която сте дали на апартаментите и сте ги приели - военното министерство е приело стойността на тези апартаменти на квадратен метър, те са по 700-800 евро на квадратен метър при положение, че има разпореждане за 500 максимум. Не виждам причина това да стане. Но към вас аз не знам какъв въпрос да задам. Ако може някой да отговори защо е станало така, да отговори, но аз мисля, че тук трябва други органи да се заемат с разследването защо се е нарушила Разпоредба № 6 на Министерски съвет. Това е грубо нарушаване.
Ще използвам случая, искам да ви подаря на вас нещо, да го покажете и на министъра, и на заместник-министъра, нещо, което е изготвено от Полското Министерство на отбраната – календар, който ще ви го подаря, който за този период преди Втората световна война е в чест на сътрудничеството на българската военна авиация и полската авиация, защото тук сме обучавали и полски летци, и не само полски летци. Това е календар за тази година. Надявам се, че не може да ме у прекнете, че съм помолил полското правителство да направи такъв календар; те са го направили много преди да създадем тази комисия (подарява календара на служителите на МО).
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключихте ли, господин Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви и аз. Други въпроси има ли? Някакъв отговор на въпроса на господин Велчев? Имате думата.
ДОРОМИР ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, господин Велчев, членове на комисията, действително благодаря за календара, ще го предадем на министъра и на заместник-министрите. Един факт: 1936 г. България е имала повече бойни самолети от Съединените щати. Това е факт, който го пише в книгата „100 години българска авиация“. Действително, тогава американците не са имали бойна авиация, докато ние сме имали близо 400 самолета – 98 полски, казанлъшко производство, 200 самолета.
Аз ще се постарая по принцип да отговоря, първо, защо сме взимали апартаменти от заменки и същевременно сме продавали. Армията перманентно има нужда. В момента има картотекирани 6000 души нуждаещи се от жилища. Тая цифра, общо взето, през годините е била същата. Освен това, при навършване на пенсионна възраст при определени години – 20, 25 години, са имали право да закупят тези, които са били живеели под наем, да закупят жилищата от ведомствения фонд. Така че те са намалявали в годините горе-долу с темпа, който е показан в таблицата. Даже ми се струва, че това е занижено, по-малко са били покупките от средно това, което се е извършвало през последните 10, 15, 20 години, да не говорим за преди това. Така че, армията винаги има нужда от имоти. Ние в момента имаме нужда от апартаменти, тъй като безквартирните са много. Тези заменки по принцип са били спрени още през 2008 година. Наистина, това е било, по мое мнение, една порочна практика. Как се оценява единият имот? Обикновено винаги има подозрение, че цената, на която продава държавата, съответно, лицензирани оценители, а те са лицензирани оценители, винаги има подозрение, че се продават на по-ниска стойността, а се купува на по-висока стойност. Това, общо взето, е подозрение не само в България, а навсякъде по света, като се правят такива заменки. Затова в 208 г. тази практика е прекратена. В момента ние не използваме тая практика на заменките, в смисъл, законът не го позволява. Така че това се е случвало преди 2008 година. Цялата работа е ясна, аз се запознах от няколко дена – министърът ми възложи да дойда тук на тази комисия. запознах се с въпроса по-обстойно. Наистина, минават годините, ето, вече почти осем-девет години стават от този случай и и колкото повече минават годините, толкова нещата изглеждат някак си по-различно от тогава, как са се взимали решенията, сега са отстранени много от тия практики, но това не променя случая, който е извършван тогава, не оневинява и хората, които са го направили сигурно.
Доколкото разбирам въпроса за тези оценители, единият от въпросите е как са били оценени апартаментите. Не зная сезирана ли е била прокуратурата, имало ли е следствие. По принцип е имало проверка на прокуратурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В 2006 година, доколкото си спомням. Така ли беше? Да, по първата процедура беше.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Но така или иначе, наистина и ние, и експертите, които сме от министерството въобще, надали могат да кажат повече, отколкото едно производство на прокуратурата по този въпрос всъщност как е направена оценката и какво са имали предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Става дума за решение на Министерски съвет от 2005 г., където се казва, че апартаментите при вземане на първото решение за замяна на апартаменти срещу земеделски земи в село Гамизово, е записано, че не трябва да надвишават стойността -за София е от 470 до 520, за Пловдив – от 400 до 480. Погледнато от пазарна стойност, може би отговарят на тези квартали, които са, но са по-високи от това, което е заложено в решението. Това беше въпросът считате ли, че е нарушена тази заповед по този начин, тоест, решението на Министерски съвет.
Този въпрос го зададох на предишния път. Беше зададен от господин Свиленски, защото тогава проследихме да видим дали са по-високи цените от пазара, които са обявявани в този период. От това, което ние направихме с нашите възможности, се установи, че са близко до тези пазарни цени, на които са били, от продажбите в тези квартали, но че е по-високо от това, което е заложено в разпореждане № 6 от 7 юни 2005 г. на Министерския съвет. Това е единственото несъответствие, което установихме по отношение на решението. Ще моля ако не може да отговорите сега имало ли е промяна на това решение, защото може би има такова, уведомявано ли е правителството след това, защото да се вземе такова ограничително решение, все пак се е имал предвид броят на апартаментите, какви са били причините.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Да, това трябва да го проверим и ще ви отговорим допълнително. В момента няма как да ви отговорим. Може би някакви съображения са написани в предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: При нас няма информация въобще точно по този въпрос, предоставена. Господин Велчев иска да допълни въпроса.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие бяхте прав, че винаги има съмнение при дадената оценка защо това, което е оценено като държавно, е на по-ниска стойност, а това, което държавата получава, е на по-висока стойност. Ако може да се отговори защо. Ето, вижте, в тази разпоредба е написано. Дадени са четири имота за замяна и, да речем, предполагам, че тези четири имота точно това са имали предвид военното министерство, че иска срещу тези имоти да получи апартамент. Интересно е точно това, че този имот специално е занижен два пъти спрямо другите имоти при положение, че на него има и писта, ето, оценена е. Ако може да дадете, тук са упоменати в нотариалния акт, който сме получили, има за всеки апартамент цена. По този начин човек придобива представа колко струва този апартамент, това, което държавата получава от собственика, който го заменя. Но никъде не е упоменато - в точка първа този имот, който вие заменяте, е с много сгради. Те са изброени, масивни постройки са. Някъде има ли, както Вие дадохте стойността на пистата, имате ли стойността на тези постройки?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има ги в оценката на всички при нас. Ще ви помоля да отидете в кабинет 481. Имаме пълната информация, ще ви моля наистина първо да проверявате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защото тук го нямам в тези материали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук са една минимална част от документите, които са дошли. Всички документи са в кабинета, може да се запознаете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защото имаше случай за по 6 лв. на квадратен метър застроена площ, а след това държавата получава 780 евро насреща срещу 6 лева.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Това е направено от оценителите. Апартаментите са на 12 600 000 лв. На стойността на летището със сградите, с всичко – 106 апартамента и 600 000 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приравнено е с пари.
Други въпроси имате ли, господа народни представители?
Господин Кирилов, искате ли думата?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. Благодаря, господин председател. Първо, искам да поднеса извинение, че закъснях с няколко минути и не можах да чуя това, което четяхте в самото начало, но се радвам, че получих копие от отговора на Министерство на отбраната. Аз бих искал да попитам представителите на Министерство на отбраната по въпроса, който е посочен като въпрос № 7 по отношение на преценка за целесъобразността на ползването на летището като такова. Изложени са данни за становище на ген-лейтенант Стефан Попов – началник на Главния щаб на ВВС с положителна резолюция на началника на Генералния щаб на Българската армия ген Михо Михов.
Бих искал да Ви питам изложеното изчерпателно ли е, може ли да добавите нещо в тази връзка. В по-предишното заседание, когато поставих този въпрос, си позволих по-подробно да аргументирам. Според мен е имало поне три цикъла на вътрешно докладване в Министерство на отбраната относно нуждата на този имот и съответно неговото отпадане. Включително съм сигурен, убеден съм, че такова докладване е било извършено и по повод на промяна на акта за публична държавна собственост и след това апорта на този имот в капитала на „ВОИНТЕХ“, или внасянето, или предоставянето.
ГЕРГАНА ПЕЙЧЕВСКА: Не е апортиран никога в капитала на „ВОИНТЕХ“. Затова има и документ.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще помоля: изяснете ги тези факти.
Благодаря.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Това е регулярна процедура, която за всеки имот, който е с отпаднала необходимост и за предоставянето за съответното разпореждане. Действително, от съответните командири, които са юридически – тогава Главният щаб на Военновъздушните сили не са били самостоятелни юридически лица, но сега са юридически лица. По принцип те трябва да дадат района като имот с отпаднала необходимост, да се започне процедурата. Впоследствие се извършва преактуването. Господин Йоцов може да даде информация дали се различава сегашната, - защото аз съм повече знаещ по отношение на сегашната процедура, която се прави - дали е имало някаква разлика през тази година и сега. Но по принцип има становища на Главния щаб на Военновъздушните сили, на Генералния щаб тогава генерал Михо Михов, с което е дадено, че летище „Божурище“ не се използва от Военновъздушните сили и съответно е дадено на Изпълнителната агенция „Управление на частна държавна собственост, която го е приела. По нейния устройствен правилник (сега такава структура не съществува) са имали такова задължение и са го предложили за съответното разпореждане. Така че мисля, че като процедура нещата са спазени по тогавашните нормативни документи, които са съществували. Сега наистина е малко по-различно, тъй като нямаме такава Изпълнителна агенция. Директно министерството, главната дирекция „Инфраструктура“ се разпорежда. Но тогава Изпълнителната агенция е самостоятелно юридическо лице и там са извършвани съответните действия по преактуването. Но не ми е известно и въобще на хората, които проучваха, дали е имало някаква дискусия, дали вътре в министерството е имало становища, които са били разнопосочни. От това, което е предоставено, няма такива данни, че е имало различни становища по използването на летище "Божурище". Просто тук е дадено еднозначно от Въоръжените сили, Главния щаб на ВВС и Генералния щаб, че летището е с отпаднала необходимост и може да се предаде на Изпълнителната агенция за разпоредителни действия.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако разрешите, да добавя още нещо, за да е ясно къде са станали нещата. Тук госпожа Стоянова ни е направила цялата история, какви актове са издавани от 1997 година, когато е започнала вече промяната на статута, досега от всички министри на отбраната. Само едно нещо ще прочета: със заповед З-27 на министъра на отбраната Бойко Ноев от 5 февруари 2001 г. тази заповед е относно ликвидацията на управление „Предказармена подготовка на младежта“ – МО. Назначава се комисия, която да изготви ликвидационен акт и баланс за ликвидация на управлението. До 30 март 2001 г. комисията окончателно да приключи дейността си и да представи на министъра за утвърждаване на ликвидационен акт. Оттогава приключва историята с подготовката на кадри в летище "Божурище". Аз не искам да говоря, че преди това е предоставяно на Аероклуб „Божурище“ със заповед № 27 и т.н. Възможности на „ВОИНТЕХ“. Но закриването на ОСО е фактически от тази дата и ликвидацията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, което прочетохте, господин председател, е много полезно, защото то е всъщност допълнителният ми въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз разбрах, че натам се насочвате и затова Ви го казах директно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Принципно оценката относно целесъобразността в държавните структури, управляващи държавни имоти, се извършва от комисия. Тук затова поставих въпроса как е било по онова време в Министерство на отбраната. Уважаемият колега каза: имаме доклади на командири на формирования. Аз видях въпросното становище от началника на Генералния щаб, което всъщност пресъздава становище на ръководството на Главния щаб на ВВС и което е в два абзаца, тоест, тук не се съдържа кой знае какъв анализ, а ако търси предложенията, те са пък в съвсем различна посока. Те са да се предаде за управление на Агенция за младежта и спорта или на една от двете общини – София или Божурище. Очевидно е, че от тези две предложения, които са направени като алтернативни, след това се е случило нещо друго, за да се стигне до обосновката, доклада на министър Свинаров, който е гледан в Министерски съвет.
Това становище е от 2002 година.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Тези предложения, които са направени от командира на ВВС и началника на Генералния щаб тогава, всъщност са си просто предложения. Те не ангажират ръководството на Министерство на отбраната с действия по отношение на управлението на имота. Те си дават мнението, че не им е необходим този имот на българската армия. Реално това са дали двамата генерали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И това е била позиция, която те винаги са поддържали след 1970 и коя година беше – когато се прави пистата именно с целта да се подготвят младежи? Така че предназначението на летището и в този период, и преди 1989 година е било свързано именно с подготовка на кадри, и с авиацията за малките самолети. Въпросът обаче е откога започва актът на ликвидация след ликвидирането… ВОИНТЕХ по-точно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да навлизаме в детайли. Каква е хронологията не коментирам. Аз искам да се доближим в максимална степен до познанието за фактическата преценка за необходимостта на този имот. Умишлено се въздържаме да цитираме документа, защото към 2002 г. се казва „Не се стопанисва“ въпросното летище. Ако тръгнем по линия на стопанисването, също ще възникнат множество въпроси. Безспорно е, че в един момент вътрешно сте търсили някакво решение за какво да се използва. Да, възприели сте на по-ниско от военното му приложение на този имот. Да, ползван е от граждански или други структури с цел подпомагане на отбраната, но в един момент някой казва и решават. Забравяме за всичко, забравяме за тоя имот като летище, забравяме за ОСО като история, забравяме за тренировки, забравяме за автомобилисти, забравяме за НСО, които също имат интерес от тоя имот. Този имот ни е ценен за замяна. Това формиране на тази воля, ако има документи, книжа или някаква история, кажете ни.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: С отпадането на ОСО и „ВОИНТЕХ“ – ликвидацията 2002 година, реално то е отпаднало като функция по отношение на функциите за младежта и спорта. При Главния щаб на Военновъздушните сили също не отива тази функция, те нямат отговорност и такива задължения, те не са приемници на функциите на „ВОИНТЕХ“, както са били, на ОСО.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „ВОИНТЕХ“ няма никакви функции по подготовката.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: ТО като летище е предадено на Главния щаб на Военновъздушните сили, но такава функция по младежта и спорта те не са имали, така че те са го дали с имот с отпаднала необходимост, тъй като не е имало такава функция.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Аз имам един въпрос, който е свързан по принцип с паметниците на културата и сгради и терени, които са пряко свързани с българската военна история. Имало ли е политика на Министерство на отбраната през всички тези години, където ясно да се кае, защото е ясно – България става член на НАТО, променя се структурата на Българската армия, променят се изискванията към Българската армия, много имоти ще отпаднат. Имало ли е ясна политика кои обекти трябва да бъдат запазени като част от военната ни история, като паметник на културата така, както говорим сега за Божурище, или никога този въпрос не е обсъждан, няма такова предложение от страна и на политическите ръководства, разбира се, и от страна на Генералния щаб. Аз пак казвам: не е политика на Генералния щаб да се занимава с история, но все пак като българска армия смятам, че и те трябва да имат отношение по този въпрос. Имало ли е някакви предложения, включително досега до 2013 година, че определени обекти трябва да бъдат запазени като обекти, които са важни за нашата история и съответно да имат стойността на паметник на културата или музей, с изключение на Пловдив, разбира се.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Министерство на отбраната винаги е имало отношение към паметниците на културата свързани с армията и нашият Национален военно-исторически музей е доказателство. Един хубав музей, който беше, точно в тези години се разви значително. Примерно, паркът „Владислав Варненчик“ във Варна - той е към Военно-морския музей, запазен е, летище „Крумово“ със самолетите, за което споменахте. Даже и в момента тече една процедура по предоставяне на един имот за складов район, който ще бъде към Националния военно-исторически музей. Но то и това си има някакви граници. По принцип всеки войскови район представлява някакъв паметник. Ако трябва всички тези райони да ги причисляваме като райони към Националния военно-исторически музей и да ги запазваме, някак си и това си има някакъв предел. Крумово е решен като филиал на музея със самолетите, образците, които се пазят там. Това можело да стане и на Божурище, но междувременно явно че тежестта е била авиацията – основно е в Пловдивския район съсредоточена. Така че имаме и Закон за военните паметници по инициатива на Министерство на отбраната, който регламентира нещата.
Така или иначе обаче, това има някакъв предел. Не може всеки освободен войскови район, който е част от българската история, от историята на Българската армия, автоматично при освобождаването му да го правим музеен район и музеен експонат. Така се случва примерно и не само с Военно-историческия музей. Например, в Ямбол се създаде музей. Благодарение на кмета на Ямбол, който скоро беше на посещение, от линията Крали Марко, тези танкове, които бяха – Майбахит – голяма част от тях са като експонати в музея. Те се предават безвъзмездно от Министерство на отбраната. Даже и район сме им дали, експонати им даваме. Там подпомагам развитието на този музей, който не е към нашия исторически музей, а просто си е общински музей, регионален музей. Така че Министерство на отбраната определено има и политика, има и закон и което можем, го правим, но то не може всеки отпаднал район да го правим на музей. Някак си то си има граници и това.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси имате ли? Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Просто няма как да не продължа Вашия въпрос. Благодаря Ви за този въпрос. Вярно е, че много си го пазех за накрая въпроса, но той всъщност е следният. Между 2002 и 2005 година какви ангажименти е поемало Министерство на отбраната по отношение на всички международни структури за изработване на критерии за конверсия на недвижими имоти, с оглед на тяхното гражданско предназначение? Не коментирам, знам, че НАТО изискваше да има такива критерии. Не знам дали да влизаме в тоя дебат сега, защото в един момент ще кажете: критериите е възможно да са засекретени. Не са секретни, но трябва през този период да има критерии, защото това, което и председателят, и Вие казвате, е следното: За всеки от тези имоти е вършена преценка така, както за военното НДК е извършена преценката, че е по-уместно този имот вече да не е за военно-историческия музей. На него ще му намерите друг терен в Слатина, да кажем, неговото предназначение би могло да бъде променено в смисъла, в който е променено. Има критерии. Затова толкова настоятелно ви питам.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Аз за такива международни критерии …
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са ваши критерии, но са изисквани от международните организации.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Записахме си въпроса. Ще направим една допълнителна проверка. Но аз все пак имам поглед по дейностите ви по НАТО. Аз поне не знам да има такива критерии от тяхна страна за конверсия, особено конверсия на райони. Има критерии за действащи по програмата ЕНСИП за инвестиции в сигурността.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има критерии по упражняване, каква част от освободените войскови райони се предоставят на общините. Това е крайна политика поне в три правителства в последно време. Докладите на Министерски съвет за предоставяне на имоти с отпаднала нужда за отбраната на общини – това вече седма, осма година си върви.
ДОМРОМИР ТОТЕВ: Така е. Имаме стратегия, имаме такива планове. Но те не са продиктувани от някакви критерии за конверсия от страна на НАТО.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В стратегията няма ли критерии? Имало ли е стратегия към 2002-2003 г.?
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Винаги, от 1999 година поне досега – план за освобождаване на имоти с отпаднала необходимост винаги е имало, и стратегия имаше, и план и се е работило и продаване, освобождаване, даване на общини винаги е имало през тези години.
По отношение на НАТО за конверсия на такива райони аз още веднъж казвам, че не ми е известно да има някакви такива критерии. НАТО по-скоро се интересува от летища, от неговите проекти по ЕНСИП програмата. Примерно, има две летища, в които се правят инвестиции. Но за имоти с отпаднала необходимост…
ГЕРГАНА ПЕЙЧЕВСКА: Ако позволите, господин Кирилов, да допълня господин Тотев. По отношение на това, което казвате, имало ли е изискване на международни организации за изготвяне на критерии за конверсия на военни имоти, директно на този въпрос не бих могла да ви отговоря, но бих могла да ви отговоря, че в рамките на НАТО имаше една инициатива, която се казваше „РАКВИАК“ и този център е разположен в Загреб. Може би в периода 2005-2007 г. със сигурност знам, че имаше работни групи, които обсъждаха по-скоро опита на различните държави членки на НАТО или кандидат членки на НАТО по отношение на управлението на военните имоти и респективно механизмите, по които съответното национално законодателство използва и е приело като нормативна уредба по отношение на предоставянето на тези имоти на други както държавни, така общински, така и неправителствени структури.
От страна на Министерство на отбраната ние сме участвали както в тази работна група, която обменяше опит по отношение на освобождаването от военни имоти, така и в работната група по отношение на провежданата социална адаптация на подлежащите на освобождаване от военна служба, така и по отношение на проблемите, които стояха пред Военнопромишления комплекс.
Не ми е известно обаче по линия на РАКВИАК или по линия на НАТО да са свеждани някакви изисквания, които ние респективно да се налага да имплементираме в Националното ни законодателство – било в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане, било в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Но при всичките уважение и задълбочеността, с която вие сте ангажиран по въпроса, ще направим допълнителни проверки и ще Ви уведомим. Благодаря.
ДОБРОМИР ТОТЕВ: Аз бих добавил само, че от 1999 г. досега аз поне съм взимал участие в четири международни консултантски групи, които са ни съветвали по отношение на развитието на политиката на Въоръжените сили, като започнете от Кивинаарското изледване 1999 г., Айдата, Емпиарайс и СЕНААР – четирите групи. И четирите групи са предлагали ускорено да се освобождаваме от излишните войскови имоти, тъй като това е свързано с разходи. То наистина е свързано с разходи. Така че техните препоръки са били: „колкото се може ускорено се освобождавайте“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Виждам, че няма други въпроси. Най-напред да благодаря и на парламентарните секретари на Министерство на отбраната и на Министерството на културата за тяхното съдействие. Благодаря и на вас затова, че се отзовахте на поканата, на медиите също. Да помоля преди да закрия заседанието да останем по някои оперативни въпроси с народните представители. Желая ви приятен ден. За днес приключихме.
/Заседанието беше закрито – в 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВАК:
/Петър Мутафчиев/
Стенограф:
Файлът съдържа 42 260 знака.
