Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
11/02/2014
    ПРОТОКОЛ
    № 6
    На 11 февруари 2014 г. от 10.30 ч. в зала 242 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
    Списъци на присъстващите народни представители и гости се прилагат.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:
    1. Обсъждане на Проект за заключителен доклад за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедура по обявяването на летището за паметник на културата през 2008 – 2010 г.
    * * *

    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум.
    Предлагам Ви в днешния дневен ред единствена точка да бъде:
    1. Обсъждане на Проект за заключителен доклад за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедура по обявяването на летището за паметник на културата през 2008 – 2010 г.
    Имате ли други предложения?
    Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
    Гласуване: 5 гласа „за”, „против” и „въздържа ли” се няма.

    Преминаваме директно към: ТОЧКА ПЪРВА
    Уважаеми дами и господа, както се бяхме разбрали на предишното заседание, предоставили сме Ви проекта за доклад на нашата комисия, който е от порядъка на 93 страници. Няма да се спирам конкретно на констатациите, на частта по отношение установяването на обстоятелствата. Искам да Ви кажа само, че той е в няколко раздела.
    Първият раздел е въведение към това, което трябва да направи комисията.
    Вторият раздел е констатация и обстоятелства около сделката за продажбата.
    Третият раздел е по отношение на културния статут на летище „Божурище” и съответно продадения имот, и последна част – констатации и предложения за решение на Народното събрание.
    Искам да изразя благодарност към нашите сътрудници, които за кратко време, основно с тяхната помощ успяхме да подготвим този доклад, още веднъж ще кажа, е близо 100 страници, в който сме се постарали изцяло да констатираме всички обстоятелства, които са били в тези две посоки; да съберем максимално доказателства за тях и да се опитаме да Ви предложим констатации, които, надявам се от обсъждането с Вас, ще бъдат дообогатени, направени допълнителни предложения. Ще ги обсъдим заедно и ще можем в срока, за който Народното събрание ни даде мандат, да представим съответно този доклад, ясно разбирайки, че и нашите констатации са важни. Предложенията ни са важни.
    По-нататъшната работа е какво решение ще вземе българското правителство като изпълнителна власт, която може да реши казуса „Божурище”, а също така и при предоставянето, прокуратурата да констатира и на база на нашия доклад има ли закононарушение, или не.
    Ще спра дотук и предоставям възможността Вие също да вземете думата за конкретни предложения.
    Господин Шопов, заповядайте.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще ме извините, аз ще изкажа моето съображение поради участието ми в Комисията по изборния кодекс.
    Доклада можем да разделим на няколко части, от които, за мен най-съществена е частта, в която се правят констатациите. Тя е напълно коректна, много изчерпателна, изключително задълбочена. В нея се изяснява цялата фактическа обстановка. Тя действително е, както е необходимо в такива доклади, обяснителна и изяснителна.
    Другата фаза и другата част на доклада, където се правят обаче изводи и се мисли за мерки, които да се предприемат, общо взето не съответства на тази констативна фаза, на заключенията, направени в нея и на изводите, тъй като там се вижда какви тежки нарушения са направени – приватизационната сделка, и нарушаване на много процедури по обявяването на обекта за паметник на културата.
    Тази част, в която се описват мерките, бих нарекъл „несъответстваща” със своята примирителност и, бих казал, една мекост, едно чувство, като че ли сме изправени пред свършени факти, като че ли има някакво нежелание да се променят обществени отношения, свързани с приватизационната сделка и нарушените процедури, като че ли има нежелание да се стигне до радикални крути мерки, каквото съм очаквал през време на цялата работа на комисията.
    Имам чувството, че в тази част само последното изречение, последният абзац е адекватен – да се изпрати докладът на прокуратурата. (Реплика.)
    Да, разбира се, че трябва да се изпрати докладът на прокуратурата, само че можеше да се направят конкретни препоръки към Министерството на отбраната, което е субектът, титулярят на евентуален иск за обявяване на сделката за нищожна, защото има основание за това или другото – развалянето на сделката.
    Явно е обаче, че на Министерството на отбраната, което е настанило определен брой военнослужещи и техни семейства в тези апартаменти, му е неудобно да връща лентата назад, което би означавало, че при евентуално спечелване на делото – връщане на имота в патримониума на Министерството на отбраната, но и връщането на този „n” броя апартаменти, които струват жълти стотинки в сравнение с този несравнимо по-ценен, голям имот, с извършени правонарушения и престъпления от оценители по време на процедурата. Да не говорим, ако се изследва въпросът и за противоправни действия на служебни лица, за да бъде извършена сделката по този начин.
    Затова аз лично ще гласувам „въздържал се”, като в пленарната зала ще направим предложение за по-категорични и по-ясни мерки, които трябва да бъдат взети, а не само да се ограничим с тази констатация на фактите, по отношение на което нямам никакви забележки. Благодаря.
    Нека гласът ми да се вземе за „въздържал се” и ще тръгвам. Както казах, отивам в Комисията по изработване на Изборния кодекс.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тогава ще си позволя, ако ми разрешите, да ме изслушаш и мен, защото аз също искам да...
    Господин Велчев, заповядайте.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, също искам да благодаря на целия екип, който е подготвил този доклад – това е доста голям труд. Точно затова искам да кажа, че недоумявам защо толкова се бърза с приключването, след като вчера на обед ми беше даден този доклад. Имахме извънредни заседания. Нямах възможност да го прегледам. Снощи късно вечерта съм чел и гледал, но това не значи, че сега мога, както и господин Шопов каза, да дам веднага някакво становище.
    Необходимо е този доклад да се разгледа много внимателно, защото констатациите на пръв поглед, само Ви казвам, господин Шопов каза, че констатациите са много изчерпателни, аз не бих се съгласил. Защо? Защото, ето в т.3 става дума, че е констатирано, че поради липса на жилища, едва ли не Министерството на отбраната е било принудено да направи тези замени.
    Аз не съм съгласен, защото в същия период, когато те са се нуждаели адски много от апартаменти и са заменили нещо, което няма стойност, пак подчертавам, няма стойност за държавата, са го заменили за 106 апартамента, след което са продали и заменили от техния фонд за същия период – 120 и няколко апартаменти. Ако те са имали толкова нужда, защо вземат апартаменти и в същото време продават или заменят апартаменти в София и в Пловдив – 120 и няколко апартаменти? Това защо не е отразено, след като ние констатираме?
    Другото нещо, което не е отбелязано тук – самите оценки са направени по начин, който буди съмнение дали всичко е точно, честно и прозрачно направено като оценки. Защо например четирите обекта, които са поставени с Разпореждане № 6 от юни месец 2005 г., забележете, четири обекта има за замени, при които трите обекта нямат никакво застрояване или, бих казал, че са земеделска земя, са оценени на 17лв и нещо на квадратен метър? В същото време „Божурище”, което е с 81 хил. кв. метра инфраструктура – писти, рольошки, пътища, алеи и заедно с 5250 кв.метра застроени сгради, се оценява на 11 лв. на кв.метър. Как става това нещо?
    Забележете, оценките, което би трябвало да го има в нашата констатация, защото тук са дадени цифри, но не е подробно описано например това, че тези 81 хил. кв. метра, които включват и пистата, са оценени на 9.80 лв. на квадратен метър.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ужас!
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е смешно, трагично! Ние не го записваме това нещо, за да се обърне внимание – когато един ден хората прочетат този доклад, те няма да вникнат в тези неща, с които ние тук два месеца се занимаваме и вникваме.
    Това потвърждава, в доклада го има, но също не е отбелязано. Вижте: обръщам внимание – прокуратурата, Военно-окръжна прокуратура на 8 юли 2005 г. – военен прокурор капитан Ангелов постановява, забележете, какво е написано: „Тъй като става дума за имоти с изключително висока стойност и съществува реална опасност да бъде нарушен държавният интерес, постанових да се преустановят всякакви действия по финализиране на сделката”.
    Забележете, на 15 юни 2006 г. небезизвестният прокурор Роман Василев от Софийска градска прокуратура, от по-високо ниво се слиза на Софийска градска прокуратура казва: „Отказвам да образувам предварително производство и прекратявам преписка № 289” и дава възможност да се замени този имот. Това нещо защо не е отразено? Нали казваме, че ние ще...
    Данните и фактите тук са много. Ако започна да говоря за всяко едно нещо, особено това, тук е споменато, но не е посочено точно, защо Разпореждане № 6, на базата на което става цялата замяна, първо условие – апартаментите да са, ние сме посочили, има пределна стойност, която посочва, че в София могат да бъдат от 470 евро до 520 евро на кв. метър оценката и замяната – това е много важен елемент. В Пловдив – от 400 до 481.
    Второ условие, общата квадратура на апартаментите, които трябва да получи Министерството на отбраната е 10 хил. 300 кв.метра. Това не е спазено – те са 8500. Държавата е ощетена, като апартаментите след това са дадени за оценка на някакви двама оценители, записал съм имената им – Олег Димов е оценявал апартаментите в София, Любомир Иванов – в Пловдив, са дали оценки, забележете, при положение че за Пловдив оценката в това разпореждане се изисква да не надвишава 480 евро, той дава оценка на апартаменти в Пловдив – 860 евро на кв. метър. Това не е ли пренебрегване на министерско разпореждане?! Тези неща трябваше да се отразят. Когато се дава на прокуратурата, трябва да се каже защо.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, част от тези неща са отразени и моля, бъдете коректен.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Част от тях! Аз съм коректен, казах го. Аз посочих...
    Господин Мутафчиев, не е упрек към Вас. Само казвам, че има пропуск.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Много Ви моля, патосът нека да бъде добър, но да е подкрепен с факти.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, аз затова посочвам цифри. Патосът, извинявайте, но както има една много българска реклама: „Не можах да се сдържа”.(Смее се.) Когато виждам тези нередности, не мога да остана безучастен и да ми е все едно. Естествено, че с патос говоря. Не знам, такъв човек съм. Когато виждам толкова явни нарушения и да казвам: ами дайте, да дадем на правителството, то да си реши. То какво реши досега – и едно, и второ, и трето правителство след като е безспорен... Нали това е заключението, ние също го казваме – това е безспорен паметник на културата.
    През тези два месеца всички се убедихме, че няма никакво съмнение, че това е паметник с национално значение. Дори аз мисля, че бихме могли да се обърнем към госпожа Бокова, дали не е и със световно значение този паметник и не го казвам просто така? (Оживление в залата.) Смейте се, но ми покажете по-старо действащо летище в Европа, да не говоря в света, с толкова история. В София има сгради, построени в 1934 г. – всички са паметници на културата.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, нека да се придържаме към доклада и да видим какво правим с този доклад.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз Ви казах моето мнение. Аз също бих гласувал „въздържал се” и искам да се даде възможност, достатъчно време, казвам достатъчно време, не прекалено много, за да може всеки един от нас да даде своите препоръки. Тук също подкрепям господин Шопов, че трябва да има много по-ясно становище на тази комисия какво би могло да се направи. Не само да се хвърли документ и хайде, някой да се оправя нататък.
    Ние сме парламент, ние сме народни избраници и смятам, че от нас много зависи. Защо да нямаме препоръки? Защо бягате от препоръки? Бягаме от отговорност ли? Някой друг да вземе тази отговорност?
    Мисля, че господин Шопов е прав – подкрепям го! Ако трябва и, точно на кои въпроси трябва да обърне внимание прокуратурата.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
    Тъй като започнахме дебата, господин Шопов иска да отиде в другата комисия, което е безспорно негово право, искам да кажа само няколко неща и да не се съглася с част от упреците.
    Документацията първоначално е в зала 480 и е на разположение на всеки един народен представител. През целия този период с нашите сътрудници, знаете, че се старахме да обобщим тази информация, да Ви подадем сламки, за да се знае къде-какво има написано.
    На последното заседание се разбрахме, че народните представители трябва да предложат и конкретни виждания по отношение на констатациите, техни предложения, за да можем да ги обобщим и да направим проект, който да обсъдим, да коригираме и съответно от там нататък да вървим към неговото приемане. За съжаление, извинете ме, не е упрек към никой, но тъй като се говори, че се бърза и така нататък – да, за седмица и половина беше подготвен този доклад. Мисля, че това е напълно достатъчно време.
    Констатациите са написани примерно от мен и от госпожа Стоянова. Това е на база на анализа, ние сме се старали нито да бъдем крайни, нито да бъдем много меки. В края на краищата това е резултат от колективен труд. Този труд няма да бъде колективен, ако никой от народните представители не ни представи конкретни предложения. Затова ние чакахме през тази седмица и половина да получим поне едно предложение. За съжаление, това не стана.
    Нямам нищо против – да, изпратено е и така нататък. Сега не е необходимо да говоря по всички подробности за техническата работа в комисията. Нямам нищо против примерно да оставим възможност да се доразгледа докладът. Да, наистина дадохме Ви го в понеделник в последния вариант. Нека до петък да имаме тази възможност и да се разберем примерно – разбрах, че господин Велчев има заседание – в понеделник или във вторник да имаме заключителното заседание.
    Още веднъж искам да кажа – не е въпросът народният представител да каже: „Аз ще се въздържа към този доклад”. Този доклад е наш и трябва да направим всичко възможно той да отговаря на задачата, която ни е възложила Народното събрание. Прочетете я, тя е в наименованието на комисията: да се констатират и установят всички обстоятелства около сделката и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата. Мисля, че това сме го изпълнили дори сме си позволили в една част да стигнем до констатации и препоръки.
    Ако погледнем в поставената ни задача, ние не трябва да правим констатации и препоръки. Така е заложена задачата. Ние сме си позволили да направим заключение, пак казвам, да, не са крайни – нито много меки, нито много остри. В края на краищата Вие може да помогнете да намерим точния тон, който трябва да бъде тонът на комисията.
    Още нещо – категорично не мога да изразя съгласие, че ние трябва да поемем отговорността на която й да е институция и да предлагаме конкретни решения.
    Още веднъж искам да кажа: не искам Народното събрание и народните представители да бъдем използвани за това след време, заради това че е провалена определена инвестиция, сделка или съответно, че някой не си е изпълнил ангажимента по отношение на Закона за паметниците на културата, да се оправдава с решение на комисията. Ние трябва ясно и категорично да кажем кой трябва да изпълни тази задача. Но конкретни, задължителни препоръки към изпълнителната власт, струва ми се, че първо, недопустимо е като парламентарна власт да подхождаме по този начин. Ние можем да правим закони, можем да вземаме конкретни решения, но все пак нека комисията да го реши. Това е моето мнение.
    Другото, което смятам, е – да, трябва да бъде даден на прокуратурата. Нека да се засилят и констатациите, да стане ясно точно какви са нашите притеснения по отношение на сделката и прокуратурата отново да разгледа нашия доклад и да реши трябва ли да върви отново към разследване на случая, или не. И с това да приключим.
    Още нещо, нека да бъдем коректни към тези, които ни възложиха задачата. Нека да изпълним задачата си в срок от два месеца – не са малко два месеца, напълно достатъчни са. Ние можем да викаме още десет пъти на заседание 50 човека. Не е наша работа да оценяваме на едно по-ниско ниво прокуратурата. Когато запишем в доклада и Вие предложите защо е било еди-кое си отменено от Градска прокуратура при ситуации, че е имало такова възражение, нека главният прокурор да прецени. Това не е задача на Народното събрание. Ние можем да го констатираме и да го предложим на прокуратурата – да седне и да разгледа този случай, но нищо повече! Мисля наистина да покажем на хората в края на краищата, че ние също спазваме законите и Конституцията на България.
    В този смисъл, пак казвам, виждам, че няма готовност за конкретни предложения. Ако искате да удължим срока с няколко дни и да вземем решение кога да се съберем, за да приемем окончателния вариант. Разбира се, на председателя и на сътрудниците задачата ще бъде да предложим и конкретните текстове в един нов доклад.
    Господин Метин.
    МИТХАТ МЕТИН: Понеже по процедурата господинът, не за друго.
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин председател, достатъчно сме изнервени и обръщам внимание на всички председатели на временни и постоянни комисии, все пак спазвайте правилника.
    Първо, не е коректно да събираме две извънредни комисии по едно и също време. Аз искам да участвам и в двете, както и колегата Шопов иска да участва и в двете. При това, при свръх натовареност снощи съм чел пункт по пункт целия доклад. Опитал съм се, стигнал съм до 25-30 страница. Искам да изразя отношение и становище и да се върна да работя по Изборния кодекс.
    При положение че заварих Вашето изложение, не виждам защо трябваше да го повтаряте пак и да не ми давате думата.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мисля, че първото ми изложение е това, което говорих. След това отговорих на господин Велчев, нямаше нищо общо, надявам се следващия път да ме слушате внимателно. Благодаря Ви.
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на доклада. Действително експертите на комисията са работили, възпроизвели са съществена част от фактическия материал, главно документите. Смятам обаче, че представени по този начин, те са представени необективно. Определено смятам, че има тенденция да се шлифова изводът, който се налага от едни или други факти, включително обемът и обхвата на изводите да се ограничават и да се насочват в неправилна посока.
    Едновременно с това има огромна претенция. Докладът започва с това, че ние сме прегледали всички заповеди, относими към казуса и то в двата им аспекта – законосъобразност и целесъобразност. При това положение, аз, ако държите да остане „целесъобразност” ще настоявам генералното първо заключение да бъде: „изключително незаконосъобразна сделка е това” и ние изразяваме отрицателното становище. Защото при липса на политика Министерството на отбраната харизва един имот с маскировката „ведомствени жилища”. Преценете доколко е целесъобразността. Шлагерът на всички заменкаджии назад във времето беше: „да оправим жилищната политика” – или жилищната политика на общината, или жилищната политика на не знам кое ведомства.
    Хубаво е, вземам повод, че тук вярно се цитира пълният обхват на Разпореждане № 6, тост втори, трети и четвърти имот. Да, но го няма в анализа.
    Твърдиш, че безпристрастно сме направили обективна, точна и изчерпателна информация. Това са лозунги, които, извинявайте, не мисля, че можем да ги постигнем. Хубаво е да се стремим към това, но не можем да ги постигнем.
    Защо най-напред е изведено под „необходими уточнения” обяснение, което чухме: то това летище не било летище сега. Хубаво! Имаме статут на имота по-назад, имаме изследване относно статута. Това е седмата, осмата характеристика на недвижимия имот – докога е имал характера на летище, на авиоклуб...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предложете да отпадне, да не го казвам.
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението ми е...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е колективен труд. Като искате да бъде колективен, не бъдете редактор. Извинявайте, че Ви прекъсвам, но в името на добрия тон нека да бъдем комисията, която предлага. Ако някой смята, че трябва да бъде редактор на експертите и на нас, това е съвсем друг въпрос. Това е общ доклад. Направен е на база на това, което сме се постарали, без да имаме нито едно предложение от който и да е народен представител. Когато започнем да коментираме това, бъдете така добри, вкарайте си Вашите предложения. Кажете: „Аз смятам това, че трябва да се промени еди-как си”. А не като редактор да ми казвате: „Вие защо сте писали еди-кое си”? Писали сме това, което, примерно сме мислили сътрудници и аз. Нали?! Хайде, кажете го как искате да бъде точно. Това е по-важно.
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се опитвам точно това да направя. Не бих искал да бъда редактор, както и не виждам съществената разлика при това етикиране. Опитвам се да изразя становище. Ако има възможност – да, в порядъка, в който се разберем: дали самостоятелно като предложение по текста, или в какъв формат, ще направим допълнение съответно...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: С името, пуснете го, за да знаем промените. Ще ги вкараме, ще...
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И с такъв текст имаме готовност, господин председател, имаме готовност и в тази посока. Ще ги представя като знаем каква е идеята за подредба, защото аз се опитах да коментирам чисто структурни неща, които касаят подхода. Вместо да си го пишем това, този, който е писал, много лесно може да си го преструктурира, включително да допълни.
    Примерно в статута на имота, ще Ви кажа, статутът на имота го няма от 1948 г. до 1990 г. Къде му е акта за държавна собственост на този имот за тези 40 години? Какви са отбелязванията в така наречения „стар акт за държавна собственост”? И много такива въпроси до 20 страница, но като ще го приемате като редакторство, аз спирам да говоря.
    Да, настоявам да имаме възможност, за да дадем бележки или ако искате отделно становище – ще изрази такова становище.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, благодаря Ви.
    МИТХАТ МЕТИН: Господин председател, благодаря.
    За протокола също бих искал да кажа, че помолих експертите на комисията да получа малко по-рано докладът, тъй като в събота и неделя имах възможност да го чета. Разбира се, правилникът на Народното събрание разпорежда да бъде представен 24 часа преди заседанието на комисията, което формално беше спазено. В този ред на мисли благодаря на експертите за положения интелектуален труд, благодаря и на колегите от Временната комисия, разбира се, и на Вас, господин председател.
    Господин председател, Вие сте опитен парламентарист може би имате най-голям опит от нас тук като позиция в Събранието. Бих искал да кажа, че като цяло уважавам експертизата на колегата Кирилов. Каза доста верни и смислени неща, но като цяло не мога да се съглася с неговата политическа позиция. Категорично ще се противопоставя на тезата, разбира се, той не я защити докрай, но ще се противопоставя на тезата, че сделката не е целесъобразна. Ние не сме орган, който може да се произнася по целесъобразността на сделката. Знаете, че ние сме политически орган и идеята е от тук да дадем сигнал на обществеността, че сме парламентаристи и се водим преди всичко от духа на закона, а не от някакви, да кажа, политически цели.
    Господин председател, като всеки един интелектуален труд, този доклад може да бъде и по-добър. Разбира се, разликата между интелектуален труд като доклад и нещо по-добро вече граничи – дали един интелектуален труд е шедьовър, или не е. Ние смеем да кажем, че този доклад отразява дейността на комисията. Отразявайки дейността на комисията, разбира се, ние ще се съобразим с още констатации. В констатациите от дейността на комисията, разбира се, трябва да намерят място и тези на колегите от ГЕРБ. Но, крайност в записването за това като запис в констатация и препоръки от комисията, че едва ли не сделката е нецелесъобразна... Всъщност Вие незаконосъобразна ли казахте, или нецелесъобразна?
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Незаконосъобразна.
    МИТХАТ МЕТИН: Това, дума да не става! Сделката си има своето законово основание, съвсем отделен е въпросът – господин Кирилов каза, че наистина от 1949 г. до насетне не е имало адекватна жилищна политика по отношение на военнослужещите и Министерството на народната отбрана, впоследствие Министерството на отбраната не е било добър стопанин по функциите на всеки един имот.
    Аз не съм специалист по отношение примерно с какъв документ и с какъв индивидуален административен акт еди-кое си землище се определя за летище. Защото летището е фактически военната характеристика на имота или някаква допълнителна гражданска характеристика. От тази гледна точка констатациите, написани в доклада, за мен са наистина приемливи.
    Вземам повод от това и може би няма да вземам думата повече, разбира се, ако не се наложи, ако не влезем в някакъв дебат, аз също ще отсъствам в началото на другата седмица. Имам посещение с председателя на Народното събрание в чужбина и мисля, че ще се върнем във вторник. Така че ако искате да се съобразите и с колегата, в сряда да я направим и така всички колеги ще могат да се включат...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В сряда има много комисии – две извънредни комисии, но няма никакъв проблем да бъде в сряда или в четвъртък. Важното е да спазим срока, да сме готови.
    МИТХАТ МЕТИН: При това положение, ако е толкова невъзможно за вторник, с колегата от моята парламентарна група ще се договорим за обща позиция – не знам дали имам право да дам мандат на колегата, не знам как е точно по правилник. Мога ли да му дам мандат да гласува на заседание на комисия, на което аз ще отсъствам? Вижте го това.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Решихме, че ще бъде в четвъртък от 14.30 ч.
    МИТХАТ МЕТИН: Да, благодаря засега.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Заповядайте, господин Свиленски.
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
    Аз също изказах благодарност към екипа, подготвил материала. Казвам, че аз лично не съм допринесъл с нищо за написването, но внимателно слушах през всичките заседания всички участници и всичко, което се случваше.
    Искам да бъда малко по-конкретен именно по предложенията, констатациите и по решенията. Предполагам, че в самия доклад всичко е отразено както е представено и както сме го установили тук. Това, което считам, че трябва да бъде записано, не го приемайте като редакция, тъй като, разбира се, че един текст, който е писан от няколко човека, всеки следващ е редактор. Така че, в този смисъл сигурно ще бъде като редакция.
    Мисля, че от първата среща още, когато инвеститорът беше тук, той самият заяви, че е закупил земеделска земя и мисля, че ние трябва да го напишем това като констатация: „Комисията констатира, че еди-кой си инвеститор е закупил от държавата земеделска земя”. Защото това поставя и дава отговор на много от въпросите защо се случило от там нататък всичко останало. Ние си говорим за летище, а той си говори за земеделска земя. От там нататък...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е констатирано по-нататък в доклада.
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За мен важната част от доклада са констатациите и решенията – това да бъде изведено.
    Второто нещо, ако, разбира се, не представлява някаква трудност, водейки се от заглавието на комисията и след това процедурата по обявяване, по този начин да подредим и самите констатации: първо, касаещи сделката, а след това, касаещи обявяването. Да изкараме на преден план примерно т. 4 нататък, а след това примерно „комисията констатира, че липсва ясна държавна политика за определяне на културно историческа значимост”. Това може да бъде по-назад.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, с тире ... по който е сформиран...
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Втора точка, не знам дали е нужно да го пишем това цялото – историята на „Воинтех”, дали да влиза в констатациите. За мен е излишно, то е ясно какво. Може би само последното – че през 2002 г. е назначена от министъра на отбраната Централна ликвидационна комисия, която съставя актове за недвижими имоти. Всичко друго е ясно и не е в обхвата на нашата комисия какво се е случвало през 1992 г., 2001 г. и така нататък.
    За цените на имотите е отразено – съгласен съм.
    Стигам до решенията. Мисля, че т. 2, която казва: „Като отчита безспорното историческо значение на летище „Божурище”, констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки по съхраняване на историческата памет и за ускоряване на реализацията на инвестиционния проект”.
    Мисля, че тази точка изцяло може да отпадне. Първо, ние им пожелаваме да съхранят, това си е разбираемо – българското правителство и който и да е орган да съхранява историческата памет.
    За ускоряване реализацията на инвестиционния проект, пак не е наша работа да даваме някакъв знак дали да се ускорява, или да не се ускорява – не е в предмета на комисията.
    Точка четвърта и пета може да се обединят в една, като стане: „докладът да бъде представен на Министерския съвет за евентуални промени в нормативната база и на прокуратурата за проверка за законосъобразността”, тъй като това са двете неща, които в крайна сметка могат да произлязат след нашата работа.
    Да остане: точка първа – приема доклада, и точка четвърта и пета да се обединят в едно. Другите неща преценете Вие.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да остане първа – втора?
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: втора може да отпадне. Аз не виждам какъв е
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Първа и трета да останат, втора да отпадне, като те са първа, втора, а четвърта и пета, стават трета точка от доклада.
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, това са редакционните ме забележки.
    Пак казвам, готов съм специално за точка втора да говорим. Но трябва да стане ясно за хората след нас, които ще четат доклада, че...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А допълнение за решение, няма?
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, аз последната не я бях видял, че е на последната страница, а то я има, което...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Свиленски, ще Ви помоля наистина, независимо че го има в стенограмата, направете предложенията писмено, независимо че една част са редакционни, другата част са съществени като предложения. Затова ще Ви моля да го направите и в писмен вид, за да улесним експертите и председателя, разбира се, когато подготвяме доклада. Благодаря.
    Господин Велчев, с удоволствие Ви давам думата..
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Искам да поясня нещо. Не знам защо реагирахте така на моето изказване. Започнах с това, че виждам колко много труд е положен за този доклад, отчитам го това нещо. Точно защото е положен много труд за този доклад и е много голям по обем, затова казах, че ни трябва повече време, за да се запознаем.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма спор за това.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че и Вие, и колегите, и експертите останахте с впечатлението, че омаловажавам техния труд. Нищо подобно! Въпросът е, че и аз изчаквах да излезе доклада, да се запозная, за да кажа според нас какво би могло да се промени точно. Колегата преди малко каза, че трябват някои допълнения, не го приемайте като редакция от наша страна, но нали трябва да стъпим на нещо, за да кажем: да, тук трябва да се допълни или нещо, да кажем мнението си. Иначе как? Ако става дума само за „съгласни” и „несъгласни” с доклада, мисля, че това не е целта ни.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Никой не е целял това.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ето, например, когато говорим за констатациите, искам само да допълня, че тук не сме констатирали и не е записано именно за тези огромни разлики, за които споменах – неспазване на Разпореждане № 6. Мисля, че трябва да го констатираме и не казвам защо не сте го написали. Точно това ще бъде едно от моите предложения – да се види защо, като гледам цялото Разпореждане № 6, почти нищо не е спазено от него – нито както квадратура, нито цените. От там наистина се нарушават държавни интереси. Ако не обърнем внимание как точно ще го кажем: дали ще го кажем като констатация, както господин Метин казва, че нямаме право да даваме такава оценка, но след като за някои неща даваме и си позволяваме да преминем една граница, както и Вие преди малко казахте, и даваме някакво становище – или ще махнем всички становища, или ще стигнем до по-крайни решения или становища. Не може за едно нещо да споменем, което каза и колегата Свиленски, че тези цени – трябва да видим какво правим. След като е земеделска земя, дори и тук е описано, но не е изведено като становище, защо има скица, дори и скицата, по която е извършена продажбата, пише летище? Навсякъде във всички документи пише, че това е летище, а ние искаме тук да го изкараме някак си или не го казваме, или го премълчаваме и го изкарваме, че това не е летище и едва ли не те не са знаели, че купуват летище. Във всички скици, във всички документи, които предхождат замяната, пише: летище „Божурище”. То и в историята се знае, че е летище. Като се каже „Божурище” се знае летище „Божурище”, не се знае поляните на Божурище.
    Присъединявам се към колегите. Надявам се, че ще имаме възможност спокойно да поработим, въпреки че тази седмица съм ангажиран, поемам ангажимента да си взема всички материали с мен. Ще имам възможност да разглеждам, да се консултирам и да излезем с точни, конкретни предложения за заключителната част, защото това е важно.
    Наистина, колеги, виждам, че са събрани, отразени са. Само че важно е, когато всичките тези 90 страници документи и накрая остават две или три страници констатации, много е важно какво ще пише в тези три страници, защото това ще покаже дали ние сме си свършили работата като народни представители. Тези 90 страници са работа не точно наша, а на експертите и на хората, които са работили върху доклада – това е тяхната работа. Нашата е последните 2-3 страници. Затова е важно как ще ги направим тези страници. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Радвам се, че към края на комисията горе-долу се разбрахме кой за какво говори. Моят упрек към редакторската дейност беше именно в този смисъл, не че нямате право да редактирате. Право е, разбира се, когато се приема доклад да се правят промени и в текстовите части, но упрекът ми беше, че не получихме нито едно предложение. Сега се надявам, че не само ще кажем: тук експертите и председателят, не ми харесва това изречение, което ние го приемаме напълно нормално и това е задача, пак казвам, на комисията, но ще има и конкретни предложения, които ще дадат оценка изцяло на фактологическата част, към която можем да се обединим като комисия, защото това основно е доклад на комисията. Той нито не е на председателя, нито пък най-малко е на експерта Галя Стоянова или на който и да е друг експерт.
    Ще Ви помоля, ако искате да се разберем, за да може тя да подготви, защото ако заседанието е в четвъртък, поне във вторник трябва да получите окончателния вариант. Кажете ми до коя дата поемаме ангажимента, до кой ден, до коя дата, за да изпратим писмените си предложения, за да знам и аз от там нататък с Галя Стоянова да седнем и да започнем да ги прибавяме като отделни предложения, за да може да запознаем и народните представители с окончателния проект за доклад. Кога да бъде?
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че на заседанието всеки може тогава да донесе и мисля, че комисията затова заседава, за да се видят тези предложения и да се гласуват – приемат ли се, или не се приемат. Това е смисълът на комисията. Примерно давам предложение да се вкара този текст като заключение, тук ние го гласуваме. Експертката няма ангажимента да изработи предложенията. Ние си ги подготвяме и ние ги приемаме тук и след това се включват.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искате да кажете да не ги предавате писмено.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: При дебатиране на следващото заседание ще кажем какви виждания имаме.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господа, нека да си облекчим работата. Друго е всеки един, за да вземе решение, да го прочете. Друго е да се надприказваме. Мисля, че комисията няма да стигне до никъде, ако наистина нямаме конкретните писмени предложения за промени на текст. Затова се постарахме да имаме проект, по който след време...
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Който може да ги изпрати до петък, в края на деня.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, нека да бъде до петък, ако искате до неделя, не ни притеснява и до неделя, и до понеделник сутринта да е.
    Хайде, да се разберем до вторник. Даваме Ви достатъчно време, но ще Ви моля в интерес на работата, която ще вършим. В противен случай – всеки да предлага нещо по текстовете, ще стане пълна каша, няма да имаме яснота върху доклада, после ще има упреци: защо е написано така, аз казах еди-как си.
    Има си правила, нека да ги спазим, затова предложението да бъде писмено – до вторник сутринта на служебния мейл, който Вие го имате.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: До вторник на обяд.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, на обяд. Поради заетост на народните представители от ГЕРБ, удължаваме с още шест часа. (Смее се.)
    Други предложения има ли? Няма.
    Уточняваме се до вторник да бъдат получени предложенията писмено и ще обсъждаме писмените предложения. Ако има някакво изключение, ще си го позволим с общо решение на всички.
    В четвъртък, заседание от 14.30 ч.
    ГАЛЯ СТОЯНОВА: Искам междувременно да ги имам, за да ги включа.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те ще си ги защитят, евентуално ние трябва да го предложим като доклад за второ четене, така че да са описани по този начин. Там където има предложение, в този доклад, аз искам да се запише, както е по законите за второ четене, за да има някаква подреденост в нашата работа.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председател, може ли един уточняващ въпрос? Пак казвам, дано да не съм прав, да не става дума за някакво бързане. Вие сте парламентарист с по-дълъг стаж, аз не знам дали има временна комисия, която да е влязла в срока си. Ние дадохме минималния срок за временна комисия – два месеца, сега гледаме да спазим този срок до часа и то по един толкова важен въпрос. За Авиоотряд 28, където не знам за какво се разправяхме, нямаше никакви нарушения, се удължаваха срокове. Тук искаме за въпрос, който касае националната гордост, идентичност и така нататък, ние гледаме да го претупаме. Не знам, дано да не е претупване.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, няма нито едно предложение от народен представител.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще има.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Чуйте ме, за изслушване допълнително на хора. Това е пълното право на всеки един от нас. Ако смятате, че документацията, която ни е предоставена, мисля, че успяхме да съберем почти изцяло документацията, свързана с този проблем. Елате да видите колко папки са в стаята – 480. Изслушахме възловите лица, безспорно не може всички да доведем. Исках да чуя Гаврилов – не дойде.
    Нямаше никакво предложение. Остана ни да напишем проекта за доклада, да Ви го предадем на Вас и на следващо заседание да преминем към окончателното му приемане. Казах Ви, че не ни беше целта да го приемем точно днес. Но да имате доклада, да се чуе мнението на всички, ако трябва да го отложим, както и приех това предложение – ще го отложим с една седмица. Двадесет и трети е нашият срок. Какви са ни мотивите, за да го удължим? Никакво бързане няма. Ние можем да си говорим още две години по този казус.
    Това е проблемът на политиката в България. Затова винаги съм казвал, че съм противник на създаването на такива отделни комисии. Има комисия по корупцията. Ако тук имаше проблем само с корупцията, отива си там този сигнал – Комисията по корупцията, и ние искаме от председателя той да вземе решение в най-кратки срокове. Затова е избрана тази комисия и тя е на паритет доколкото знам.
    Тук говорим, че е свързано и с паметник на културата и така нататък. Какво толкова? Каквото пожелахме, това направихме всички ние. От тук нататък ни останаха две седмици, в които да пишем докладите, малко повече от две седмици. Двадесет и трети е крайният ни срок, нека да го изпълним. Ако трябва да разпитваме още някой, да събираме още данни, които могат да променят констатациите и решенията, които ще предложим, добре, ако имате такива съмнения, кажете – викаме този и този. Но да извикаме прокуратурата, за да питаме Роман Василев защо бил направил еди-кое си миля, че това не е в нашите правомощия и той може да не ни даде обяснение. По-добре да сезираме главния прокурор, ако такава констатация е направена от комисията, за да може той да каже дали е спазил правата си като негов подчинен, или не, или е прикрил нещо. Това е друг въпрос. Наистина мисля, че наше задължение е да си свършим в срока и това не е бързане с някаква целесъобразност по отношение на доклада или на казуса „Божурище”. Благодаря.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали мога да взема думата? Значи пак не бях разбран правилно. Аз да съм казал, че искам да изслушваме хора? Моята молба единствено е сега, когато има този доклад, мисля, че е морално част от хората, които са идвали тук и са говорили, преди да се гласува този закон, да кажат мнението си. Повечето от тях са участници в целия този процес.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кои те?
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ако щете Институтът за паметниците на културата, ако щете инициативните комитети. В този доклад ми направи впечатление...
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е доклад на комисията, господин Велчев. Всички, които трябваше да изслушаме, ги изслушахме. Това е нашата задача. Ако искате да ползвате експертна помощ, е Ваше право. Но аз мисля, че времето, което имахме, пак казвам – седмица и половина се даде за конкретни предложения.
    Имате доклада, ще имате пак седмица и няколко дни – от понеделника, до четвъртъка е седмица и половина. Не мисля, че е необходимо повече време – един месец да обсъждаме доклад, включително и като предложение в тази посока.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Значи свършихме толкова много работа и накрая набързо да вземем решение.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, искате да поискаме от Народното събрание да удължим...
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не искам. Става дума да не се бърза.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако има такова предложение, длъжен съм да го поставя на гласуване. Предложете го, ще го гласуваме и комисията ще вземе решение необходимо ли е... Ако считате, че един месец трябва да гледаме доклада и е необходимо удължаване с още един месец заради доклада, съгласен да подложа на гласуване такова предложение. Ако искате допълнително да бъдат изслушани хора, мое задължение е, ще го поставя на гласуване.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Всеки, който е чел доклада вижда колко много организации са писали, интересували са се; до президент, до кой ли не – до министър-председатели са писани писма, петиции всякакви и сега ние, мисля, че морално право наше е тези хора да ги запознаем с този доклад. Мисля, че трябва да ги запознаем, защото говорим за прозрачност и винаги казваме, че гражданското общество трябва да участва в управлението на държавата.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, какво е конкретното Ви предложение, за да Ви разберем всички правилно?
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Конкретното ми предложение е да не се дава някакъв окончателно срок, в който трябва обезателно да гласуваме нещата.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, на 23-и е срокът, в който приключва комисията. Предлагате ли удължаване на срока, за да може доклада да се гледа в по-дълъг период от 23-и.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ако на следващото заседание установим, че не можем да стигнем до някакви решения... На мен ми се искаше тази комисия с пълно единодушие да вземе решенията както по заключенията, така и по последните три страници на доклада. Ако не може да го вземем, мисля, че трябва да се удължи срокът, докато не стигнем до правилното решение. Това е много важен въпрос! Тук не се политизират нещата. Не става дума опозицията ще гласува така, управляващите така. Мисля, че това е въпрос, за който няма опозиция, няма управляващи! Затова казвам, че трябва да стигнем до пълно единодушие, а не защото срокът свършвал. Какво като свършва този срок?! Защо непрекъснато казваме – 23-и, 23-и? Добре, той може да стане 23 март – какъв е проблемът?
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Направете предложение, за да мога да го предложа на председателя и да влезе в пленарната зала.
    Ще Ви моля, тъй като Вие настоявате всичко да бъде в реда си, в четвъртък като го предложите, ние ще минем в този срок защото четвъртък е 20 февруари и кога ще гласува Народното събрание да ни удължи срока.
    МИТХАТ МЕТИН: Може ли да взема отношение по предложеното от господин Велчев.
    Съгласен съм с доста неща от това, което той каза с едно обаче голямо „но”.
    Първо, Вие в рамките на нашите предложения удължихте срока за запознаване, отсрочихте следващото заседание след осем или девет дни, ако броим от днес. Всеки един парламентарист, независимо каква външна експертиза ще ползва, разполага в този девет дневен срок с достатъчно възможности да даде писмени предложения или да направи консултации с Вас, за да бъде оформен по някакъв приемлив начин за цялата комисия констатациите и препоръките.
    Никой не отнема правото на господин Велчев да се възползва от тази възможност, която Вие току-що му давате – тези девет дни.
    Не мога да се съглася обаче с едно допълнително удължаване, казвам го в рамките на дебата при господин Велчев, защото ние няма да правим законодателни промени, няма да излизаме с предложение за законодателна промяна. Ако Вие кажете, както бяхме във Временната анкетна комисия, която председателстваше господин Добрев – в тази комисия вече имаше други задачи, други възможности, а ние се възползвахме, изпратихме материали еди-къде си, еди-какво си. На всичко отгоре се ангажирахме и с промени в определени закони. Тогава да удължим с още две седмици или с месец срока. Мисля, че в рамките на мандата, който Народното събрание гласува на комисията, ние свършихме добра работа. Сега сами на себе си казваме: не сме се справили със задачата. Дайте ни още време”.
    Господин Велчев, каквато и външна експертиза да ползвате, имате девет дневен срок, в който на следващото заседание може да представите Вашите предложения, които естествено в процедурата ще бъдат гласувани и голяма част от тях може би ще бъдат и приети. Благодаря Ви.
    ПРЕДС ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин Метин.
    Господин Велчев.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Метин, разбирам Ви. Хубав е този дебат, защото ще стигнем до някакво единомислие, ако мога да кажа.
    Искам да Ви попитам: ако в четвъртък, след девет дни, примерно аз съм представил във вторник, както се разбираме, някакво предложение, хипотетично говоря и то не бъде прието и отиваме на кантар – едните са „за”, другите са „против”. Какво правим тогава? Хвърляме го така и казваме, как ще го приемем, няма да го приемем. Нали трябва да стигнем до това, което казах: иска ми се всички решения и този доклад да се приеме с 8 гласа, а не да има „въздържали се”, да има „против” и така нататък. Ето това е свършена работа. Ние ще сме я свършили прекрасно работата, ако докладът и тези констатации са приети с пълно единодушие. Тогава ние сме си свършили работата. Но ако оставим нещата на кантар и някои неща не са казани или примерно някой не иска да се включват тези констатации, нашите предложения. Какво правим тогава? Какво правим, кажете ми? В четвъртък какво ще направим, ако се окаже, че половината от предложенията, които се предлагат независимо от кого, не се приемат? Тогава какво правим? Затваряме папката и казваме: ние сме си свършили работата. Така ли?
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, дотук се различаваме в мисленето по един съществен въпрос. Две седмици имаше време всеки да представи на база на документацията и изслушванията своята позиция за заключителната част, за констатациите и за предложението на Народното събрание. Ако това ни беше предоставено, ние щяхме да си спестим и тези девет дни, с които от днес удължаваме. Защо? Защото сега цяла седмица щяхме да имаме време да обсъждаме всички тези неща. Изчака се да се представи докладът от експертите и от председателя. Да, имаме девет дни, нека да се включим в това време, защото по логиката, ако не достигнем до консенсус, може и две години комисията да заседаваме. Не мисля, че имаме основание за това. Обществеността очаква от нас в края на краищата да излезем с доклада, да го представим пред всички, пред цялото българско общество и да кажем: свършихме това! Те ще дадат оценка колко добре сме си свършили работата или не сме си я свършили.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От сега не предлагам удължаване на времето.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие по този начин ни създавате очакване за такова предложение от Ваша страна. Въздържайте се. Благодаря.
    МИТХАТ МЕТИН: Да удължим срока на Народното събрание с още една година и е готова работата.(Смее се.)
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те настояват по принцип за оставка на Народното събрание, за предсрочни избори. Ако вземе да се случи в периода на удължаване от една година, тогава каква позиция ще вземем, господин Велчев, сигурно ще гласуваме...
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали не забравяте, че в предишното Народно събрание, Вие настоявахте за оставка на правителството. (Оживление.)
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ма то и стана!
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Стана, защото сме демократи по характер, не с кръв сме взели властта.
    ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.
    Още веднъж напомням на народните представители, че ние очакваме до вторник, до обяд, Вашите конкретни предложения, които да обсъждаме в доклада, така че да успеем да си свършим работата навреме и да стигнем до консенсус, както пожела господин Велчев.
    Благодаря Ви за отделеното време!
    Желая спорен работен ден на всички народни представители, журналисти и представители на министерствата!
    Закривам заседанието!
    (Закрито в 11.30 ч.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /П. Мутафчиев/
    Стенограф:
    Файлът съдържа 49 658 знаци.
    Форма за търсене
    Ключова дума