ДОКЛАД
по законопроект за
държавния бюджет на Република България за 2010 г.,

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



Д О К Л А Д

по законопроект за
държавния бюджет на Република България за 2010 г.,
№ 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10. 2009 г.


На съвместно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм разгледаха внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник-министър председател и Министър на финансите, Владислав Горанов – заместник-министър на финансите и следните директори на дирекции в Министерството на финансите - Добрин Пинджуров, Светла Костова, Пенка Драгнева, Силвия Инджова и Весела Данева; Божидар Нанев – Министър на здравеопазването, Иван Колев - член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет и следните членове на Висшия съдебен съвет –Стефан Петров, Мая Кипринска, Маргарита Радкова, Лазар Груев – Председател на Върховния касационен съд, Валери Първанов – заместник-главен прокурор, Иван Славчов – Главен секретар на Народното събрание, Иван Искров – Управител на БНБ, Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, Валери Димитров – Председател на Сметната палата, Валери Апостолов – член на Сметната палата, Сотир Ушев – Управител на НОИ и Весела Караиванова-Начева – Подуправител на НОИ, Кирил Желев – член на Комисията за финансов надзор, Дора Янкова – Председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, Константин Тренчев – Президент на КТ „Подкрепа”, Николай Ненков – заместник-председател на КНСБ и Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ, Георги Ставракев – заместник-председател на Българския лекарски съюз и др.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет е съставил проектозакона за държавния бюджет за 2010 г. и го е внесъл в Народното събрание на 29 октомври 2009 г., с което е спазил предвидения в закона двумесечен срок преди началото на бюджетната година.
В законопроекта на държавния бюджет за 2010 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на Съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това Правителството е изпълнило изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
От името на Правителството Консолидираната фискална програма и законопроекта за държавния бюджет за 2010 г. бяха представени от г-н Симеон Дянков; бюджета на съдебната власт от г-н Иван Колев и бюджета на Народното събрание от г-н Иван Славчов.
В доклада на Министерския съвет и експозето на министър Дянков се изтъква, че през 2008 г. глобалната финансова криза и последвалите отрицателни ефекти са довели до забавяне на световната икономика, което се е отразило най-осезателно в края на годината. Поради слабо вътрешно потребление и ограничени инвестиции американската и европейската икономики са забавили растежа си през втората половина на 2008 г., а през последните три месеца на годината са отбелязали отрицателен растеж.
От началото на 2009 г. неблагоприятното развитие е продължило и през второто тримесечие спадът се е задълбочил. През последните месеци на настоящата година обаче се забелязват признаци на стабилизация и възстановяване в сектора на производството, както в САЩ, така и в Европа. Възможно е още през четвъртото тримесечие на 2009 г. да бъде отбелязан положителен растеж в САЩ, а с известно закъснение и в европейските страни.
Предлаганата макрорамка на страната е изготвена, като са взети под внимание основните допускания за спад на европейската икономика през 2009 г. с 4 %, и 2010 г. с 0.1 % и възстановяване едва през 2011 г., когато БВП на ЕС се очаква да се увеличи с 2 % в реално изражение
Във връзка с прогнозата за състоянието на европейската икономика в периода 2009-2011 г. се предлага очакваното развитие на националната икономика през 2009 г. и прогнозата за 2010 г. да имат следните измерения:



Основни макроикономически показатели:
Макроикономически показатели 2008
Отчет 2009
Очаквано 2010
Прогноза
1 БВП по текущи цени (млн.лв.) 66 728 63 710 63 518
1.1 Реален растеж (%) 6.0 % -6.3 % -2.0 %
2. Хармонизирана инфлация (%)
- края на годината
- средна за периода
7.2 %
11.9 %
1.8 %
2.3 %

2.2 %
2.2 %
3.


Валутен курс (USD/BGN)
-в края на годината
-средногодишен

1.39
1.34

1.45
1.45

1.45
1.45

4. Текуща сметка (млн.евро)
- в % от БВП - 8 653.1
-25.4 % - 3 579.0
- 11.0 % - 2 584.5
- 8.0 %

5. Преки чуждестранни
инвестиции (млн.евро)
- в % от БВП
6 549.0
19.2 %
3 000.0
9.2 %
3 300.0
10.2 %

В резултат на финансовата криза и влошаването на световната икономика през 2009 г. се очаква българската икономика да се свие с 6.3 % в реално изражение, а делът на инвестициите да намалее до 26.5 % от БВП (при 38.4% от БВП за 2008 г. Това от своя страна предполага свиване в реално изражение от 30 %. Предвижда се намаляване на потреблението на домакинствата с 4 % в реално изражение и ограничаване на правителствените разходи, което ще доведе до свиване на потреблението на правителството с 3 % в реално изражение. В резултат на това през 2009 г. се очаква общото потребление да се свие в реално изражение с 4.2 %.
През 2010 г. се очаква българската икономика да бъде с отрицателен растеж от 2 %. Процес на възстановяване на икономиката ще започне да се наблюдава през 2011 г., като двигател на растежа се очаква да бъде износът.

Инфлация
Общата годишна инфлация в края на 2009 г.се предвижда на 1.8 %, а средногодишната от 2.3 %. Вътрешните фактори през 2010 г. ще ограничават общото нарастване на цените, тъй като номиналните разходи на труд няма да бъдат проинфлационен фактор. Безработицата ще се увеличава и нарастването на заплатите ще е по-ниско от растежа на производителността на труда. Само въвеждането на нови по-високи акцизни ставки при цигарите ще допринесе за покачване на общата инфлация в края на 2010 г. с 0.4 процентни пункта. За 2010 г. прогнозата е средногодишната стойност на инфлацията и тази в края на годината да са около 2.2 %.
В прогнозата е заложен средногодишен валутен курс за 2009 г. от 1.45 лева за щатски долар, като през 2010 г. се очаква този валутен курс да се запази в същия размер.
През 2009 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се снижи до 11.0 % от БВП при 25.4 през 2008 г.Основен фактор за тази динамика е подобряването на дефицита по търговския баланс. Предвижда се за 2010 г. дефицитът по текущата сметка да се намали до -2 584.5 млн. евро или на -8.0 % от БВП.
Световната финансова криза ще се отрази негативно върху потоците по финансовата сметка. Очаква се преките чуждестранни инвестиции в края на 2009 г. да възлязат на 3 млрд.евро, а прогнозата за 2010 г. е те да се увеличат с 300 млн евро спрямо очакваното за 2009 г.
Спадът във външното търсене и вътрешната инвестиционна активност през 2009 г. и 2010 г. се очаква да засегне негативно пазара на труда през разглежданите две години. Очаква се общата заетост да намалее, съответно с 4.9 % през 2009 г. и с 2.5 % през 2010 г. Най-голям спад на заетостта се очаква от втората половина на 2009 г., който поради известен лаг, с който пазарът на труда реагира на понижената икономическа активност, ще се пренесе и през 2010 г.
През 2009 г. се очаква производителността на труда да отбележи намаление на годишна база, поради забавената реакция на работодателите спрямо спада в икономическата активност. Равнището на безработицата се очаква да се увеличи съответно до 9.5 % през 2009 г. и 11.4 % през 2010 г. Понижената икономическа активност дава основание да се очаква и значително забавяне на темпа на растеж на доходите от труд.
Прогнозата за БВП за 2009 г., направена през есента на 2008 г. предвижда националната икономика да реализира БВП в размер на 73 485 млн.лв. В резултат на настъпилата и у нас финансова и икономическа криза с нейните негативни последствия върху националната икономика и финансите, е направена нова оценка за размера на БВП за 2009 г., която възлиза на 63 710 млн.лв.Тази оценка е по-малка от първоначалния разчет с 9 775 млн.лв. Това намаление на БВП има и своето негативно отражение върху размера на планираните за 2009 г. постъпления в бюджета, които съответно при разчет от 32 556 млн.лв. се очакват в размер на 25 960 млн.лв. Следователно в резултат на кризата се получава нова, по ниска икономическа и финансова база върху която следва да се изготви Консолидираната фискална програма и държавния бюджет. При условията на криза през 2010 г. Правителството предлага следната



Консолидирана фискална програма за 2010 г.
Показатели 2009
Програма 2009
Очаквано 2010
Проект
(в млн.лв.)
І. Общо приходи
(% от БВП) 32 556.3
44.3% 25 960.2
40.7% 26 395.0
41.6%
1.Данъчни приходи 25 728.2 20 917,2 20 947.7
1.1.Преки данъци 10 946.1 9251.4 8 779.0
1.2.Косвени данъци 13 795.8 10 994.4 11448.2
1.3.Други данъци 986.2 670.4 719.4
2.Неданъчни приходи 3 817.8 3 678.2 3 394.2
3.Помощи 3 010.3 1 364.7 2053.1

Общо разходи
(% от БВП) 29 430.2
40.0% 25 153.9
39.5% 26 081.0
41.1%
1.Текущи нелихвени р-ди 22 692.4 20 808.8 21 242.7
2.Капиталови разходи 5129.0 3 817.2 3 903.8
3.Резерв за непредвидени
неотложни разходи 891.3 - 273.7
4.Лихви 636.7 527.9 580.8
5.Прираст на държ.резерв и изкупуване на земед.продукция 80.8 - 80.0

Вноска в общия бюджет на ЕС 931.8 806.3 779.7
(% от БВП) 1.3% 1.3% 1.2%
Общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС 30 362.0 25 960.2 26 860.7
(% от БВП) 41.3% 40.7% 42.3%
Бюджетно салдо 2 194.3 0.0 -465.7
(% от БВП) 3.0% 0.0% -0.7%


Консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т.1 от Закона за счетоводството.
От началото на 2009 г. развитието на икономическата ситуация следва по-песимистичен сценарии от прогнозирания в края на 2008 година при изготвянето на разчетите по ЗДБРБ за 2009 г.
Оценката за очакваното неизпълнение на приходите за годината на консолидирано ниво превишава заложения буфер в ЗДБРБ за 2009 г. за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет на 90 % от планираните в закона и 3 %-то положително бюджетно салдо в общ размер на около 3.9 млрд. лв.
Усилията на Правителството за неутрална бюджетна позиция за 2009 г., са наложили одобряването на допълнителни спешни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет. Фискалният ефект от тези мерки е около 1.15 млрд. лв. при оценка за общ недостиг около 2.5 млрд. лв. за постигането на балансиран бюджет. Усилията за осигуряване на икономии в разходите ще продължат.
Освен по линия на ограничаване на разходите, мерки са предприети и за подобряване събираемостта на приходите, от които се очаква да постъпят допълнително около 1.0 млрд.лв.
Актуализираните оценки за основните параметри по КФП за 2009 г., направени на база на отчетните данни за шестте месеца на годината и прогнозата за оставащите месеци до края на годината, очертават сериозно изоставане в приходната част на бюджета спрямо разчетите по програмата. Прогнозата е приходите и помощите по консолидирания бюджет за годината, вкл. мерките на правителството, да се изпълнят под планирания годишен разчет, като неизпълнението може да възлезе на около 20-22 %. Основната част от това неизпълнение се очертава в данъчните приходи главно от косвените данъци (ДДС, акцизи)с около 20-25 %, корпоративните данъци с около 29 %, приходите от осигуровки на държавното обществено осигуряване и НЗОК с 9-10 %, данъците върху доходите на физическите лица с 12-13 %, имуществените данъци и др.
Очаква се също така значително по-ниско усвояване на средствата от ЕС – помощите от Структурните и Кохезионния фондове, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския земеделски фонд за рибарство и др. (около 50 % от планираните помощи).
С цел осигуряване на стабилна бюджетна позиция през 2010 година, при променените икономически условия и ограничен бюджетен ресурс, усилията на правителството са насочени към: стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазването на данъчни ставки при преките данъци в съчетание с по-ниската осигурителна тежест за работодателите в подкрепа на икономическия растеж и заетостта; засилване на фискалната дисциплина; оптимизиране и приоритизиране на разходните политики; повишаване събираемостта на приходите и постигане на балансиран национален бюджет за 2010 г.
При преките данъци се предвижда запазване на размера на данъчните ставки.
При косвените данъци е предвидено повишаване на ставките на някои акцизни стоки, съгласно договорените с Европейския комисия преходни периоди и с оглед на достигане на минималните за общността нива на акцизите.
Най-силен ефект върху преодоляване на негативните последици от кризата върху заетостта и доходите на българските граждани е предвиденото намаление на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 2 процентни пункта, считано от 1 януари 2010 г. Намалението на осигурителната вноска през 2010 г. ще бъде 1.1 процентен пункт за работодателя и 0.9 пункта за работника.
С цел по-висока осигурителна защита на работниците и служителите, загубили своето работно място поради несъстоятелност на техния работодател, през 2010 г. максималният месечен размер на обезщетението от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ще се увеличи от две и половина минимални работни заплати (600 лв.) до три минимални работни заплати (720 лв.).
Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица остават непроменени в сравнение с 2009 г., съответно 120 лв. и 240 лв. Същото се отнася и за размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, което остава 240 лв. и през 2010 г.
Като мярка за повишаване на приходите от осигурителни вноски и ограничаване на сивата икономика, през 2010 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица ще се увеличи от 260 лв. до 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 1.01.2010 г. ще бъде 240 лв.
Максималният месечен размер на осигурителния доход остава 2 000 лв. за 2010 г.
При условията на съществуващата в страната криза и очаквано неизпълнение на прогнозата за БВП за 2009 г. с 9 775 млн.лв. (прогноза 73 485 – очаквано 63 710 млн. лв.) и очаквано неизпълнение на програмата за приходите по КФП за 2009 г. с 6 596.1 млн. лв. (програма 32 556.3 – очаквано 25 960.2 млн. лв.) Правителството предлага приходите по консолидираната фискална програма за 2010 г. да са в размер на 26.4 млрд.лв., което е с 19 % по-малко от Програмата за 2009 г. и с около 435 млн.лв. повече от очакваното изпълнение към 31.12.2009 г. Размерът на приходите е прогнозиран при увеличаване на ставките на някои акцизни стоки и запазване на ставките на другите преки и косвени данъци, както и намаляване на общата осигурителна тежест с 2 процентни пункта.
Спрямо разчетите, включени в приходите на закона за бюджета за 2009 г., спадът при косвените данъци е 17 %, от ДДС и мита е 29%, а при акцизите се наблюдава повишение от 6 % При преките данъци се предвижда спад от 20 %, като най-значителен е спадът в приходите на социалното и здравното осигуряване и приходите от корпоративни данъци.
Общите разходи по националния бюджет са в размер на 24.4 млрд.лв., което представлява 38.4 % от БВП, докато размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма възлиза на 26.9 млрд.лв. или 42.3% от БВП, като в тази сума са включени и средствата за сметка на помощта от ЕС.
Капиталовите разходи по консолидираната фискална програма възлизат на 6.1 % от БВП, в т.ч. 3.0 % инвестиции с източник националния бюджет и 3.1 % от БВП средства от ЕС. Инвестиционните разходи са приоритетно насочени към екологична и пътна инфраструктура. Намалението на капиталовите разходи спрямо заложените 7 % от БВП в Програмата за 2009 г. е за сметка на намалението на инвестициите с източник националния бюджет с 1.7 % от БВП при увеличение на средствата от ЕС от 0.9 % от БВП.
В разпределението на разходите на КФП по функционални направления с най -голям относителен дял е това на социалните разходи. Размерът на разходите в социалния сектор през последните години непрекъснато нараства, като за 2010 г. той възлиза на сума 9 573.7 млн. лв.или с 559.4 млн.лв. повече от очакваното изпълнение за 2009 г., на 36.7% от общите разходи и 15.1 % от БВП. Спрямо програмата за 2009 г. ръстът е от 2.3% от БВП. Този ръст се компенсира чрез намаление на разходите в останалите сектори без тези, определени от правителството като приоритетни.
В социалните разходи най-голям относителен дял (75.3 на сто) имат разходите за пенсии, които за 2010 г. са разчетени на сума 7 208.8 млн. лв. срещу прогнозата за очакваното изпълнение за 2009г.- 6 525.2 млн. лв. или в повече с 683.6 млн. лв.
Публичните разходи за образование през последните години са на нива над 4.0 % от БВП, като с бюджета за 2010 г. се предвижда това равнище да е 4.2 % от БВП. Очакваният по-малък размер на БВП за 2010 г. изисква по-ефективно разходване на средствата, чрез приоритизиране на мерките за повишаване на качеството на образованието и осигуряването на равен достъп.
Разходите за здравеопазване се запазват на нивото от 2009 г. от 4.2 % от БВП, като номиналният им размер възлиза на 2.6 млрд.лв. С оглед смекчаване въздействието на кризата върху здравната система е необходимо да бъдат предприети забавените реформи за преструктуриране и подобряване на ефективността на системата.
В бюджета за 2010 г. са предвидени разходи за опазване на околната среда, които възлизат на 1.6 % от БВП при 1.3 % от БВП в Програмата за 2009 г. Това увеличение на разходите се налага от съществуващите сериозни екологични предизвикателства с големи финансови и икономически измерения, които изискват държавата на централно и местно ниво да продължи да играе важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите чрез мобилизиране основно на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет.
В периода преди и след присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) България получава значителна финансова и техническа помощ с цел подкрепа на икономиката, инфраструктурата, човешкия потенциал, поддържане на благоприятна бизнес среда и социално включване.
Проект на държавния бюджет за 2010 г.
Съгласно чл. 87, ал.2 от Конституцията на Република България, законопроекта на Държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
В изпълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, Глава втора „Съставяне на държавния бюджет”, Министерският съвет през 2008 година внесе в Народното събрание законопроект за държавния бюджет за 2009 година, който се придружаваше от прогнози на макроикономически показатели и проект на консолидирана фискална програма, които съдържаха следните основни (водещи) показатели:

в млн.лева
Наименование 2009 г. закон
1 2
БВП 73 485.0
КФП –приходи 32 556.3
Републикански бюджет - приходи 20 955.0

От първата половина на 2009 г. световната икономическа криза обхвана и българската икономика. Това наложи новото правителство да направи преглед на изпълнението на макроикономическите показатели и консолидираната фискална рамка към края на м. август 2009 г. и да направи оценка за изпълнението им до края на 2009 г.
Спадът на БВП, който се очаква през 2009 г. да бъде 9 775 млн.лв спрямо програмата и от там спадът и на приходите за бюджета, наложиха на Правителството да изостави досегашната практика за сравнителна база на следващи годишни разработки да служат одобрените за текущата година размери на икономически и финансови показатели, а за база за бюджет 2010 г. прие очакваното изпълнение на БВП и приходите по консолидирания държавен бюджет за 2009 г.
Във връзка с гореизложеното Министерският съвет въз основа на окачваното изпълнение на бюджета за 2009 г. внесе в Народното събрание проект на държавен бюджет за 2010 г. с реалистична приходна и добре разпределена по бюджети, видове разходи и функции разходна част и трансфери към бюджетите на другите съставни части на Консолидираната фискална програма.
Спазени са изискванията на чл. 20 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 1 и чл.2 от проектозакона за ДБ на РБ за 2010 г. са съставени веднъж с бюджета на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет и втори път със становище на Министерския съвет. Разликата се състои в това, че Министерският съвет предлага по-малка субсидия за бюджета на съдебната власт със 172.3 млн.лв. от тази предложена от ВСС. Също така, съгласно чл. 19 и чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет е представен в Народното събрание заедно с мотивиран доклад и консолидирана фискална програма.

І. Републикански бюджет
Таблиците за приходите, разходите и трансферите са разработени по проекта на републиканския бюджет със становището на Министерския съвет по чл. 1 на законопроекта.

1. Предлагат се следните приходи:
No ПОКАЗАТЕЛИ
Проект
2010

(млн. лв.) Относителен дял към
общо приходи (%)
Общо приходи 17 002.1 100.00
В това число:
1. Данъчни 15 237.6 89.62
2. Не данъчни приходи 1 755.9 10.33
3. Помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми 8.6 0.05
В приходната част на бюджет са включени предложените от Правителството промени в данъчното законодателство, внесено в Народното събрание и прието на първо гласуване.
По републиканския бюджет е предвидено да постъпят общо приходи в размер на 17 002.1 млн.лв. Тази сума се получава от очаквани данъчни приходи в размер на 15 237.6 млн.лв. или относителен дял 89.62 на сто, неданъчни приходи в размер на 1 755.9 млн.лв. с относителен дял 10.33 на сто и помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми в размер на 8.6 млн.лв.
От данъчните приходи с най-голяма сума са постъпленията от ДДС – 6 800 млн.лв. Този данък се предвижда да постъпи от сделки в страната и вътрешнообщностни постъпления, от трети страни 2 700 млн.лв. и от ефект от законодателните промени и стари задължения от минали години 150 млн.лв. Този разчет се основава на ефективна събираемост за 2010 г. 90.5 на сто при очаквана ефективност за 2009 г. 90 на сто.
Следващият по големина косвен данък са акцизите – в размер на 4 510.2 млн.лв.
Основните промени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизите за различните видове стоки и със засилване на контрола от митническите органи и мерките за борбата със „сивата икономика”.
От предложените увеличения на ставките на акцизните стоки се очаква в държавния бюджет да постъпят допълнително около 232 млн.лв.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са 1 965.2 млн.лв. Прогнозата е направена при запазване на единната данъчна ставка за всички данъкоплатци – 10 на сто (без необлагаем минимум), с изключение на доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, за които ставката остава 15 на сто
Корпоративните данъци се предвиждат на сума 1 503.3 млн.лв. Тази прогноза е направена при запазване на законодателната рамка, имаща влияние върху размера на постъпленията от корпоративните данъци; запазване размера на данъчната ставка по корпоративния данък от 10 на сто; запазване размера на ставката от 5 на сто за данъците от дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни и юридически лица.

2. Предлагат се разходи, както следва:

No ПОКАЗАТЕЛИ
(млн. лв.) Проект
2010
Общо разходи, трансфери и вноска в ЕС 18 518.7
ІI Разходи 8 043.0
В т. ч.:
1. Текущи разходи
в т.ч. лихви - общо 6 735.4
576.1
2. Капиталови разходи 1 140.0
3. Прираст на държавният резерв 80.0
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи 87.5
ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски)– нето 9 696.0
От тях за :
- Общините 2 249.7
- ДОО 4 828.6
- НЗОК 945.6
- Съдебна власт 292.7
- Национален фонд към МФ 389.3
- Държавен фонд „Земеделие” към МЗХ 380.3
ІV. Вноска за бюджета на ЕС 779.7
V. Бюджетно салдо - 1 516.6

Общата сума на разходите по републиканския бюджет е в размер на 18 518.7 млн.лв., в т.ч. разходи 8 043.0 млн.лв., трансфери 9 696.0 млн.лв. и вноска за бюджета на ЕС 779.7 млн.лв.
От общата сума най-голям е делът на текущите разходи – 6 735.4 млн.лв. От тях за заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски за тях са предвидени 2 807.8 млн.лв., за стипендии 12.1 млн.лв., за издръжка 2 075.3 млн.лв., за субсидии на нефинансови предприятия 449.8 млн.лв., за субсидии на юридически лица с нестопанска цел 48.5 млн.лв., за лихви по външни заеми .430.1 млн.лв., за лихви по вътрешни заеми 146.1 млн.лв. и за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 720.9 млн.лв.
Следващи по размер суми са капиталовите разходи – 1 140.0 млн.лв. От тях за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 005.1 млн.лв. и за капиталови трансфери 134.9 млн.лв. Предвиден е прираст на държавния резерв 80.0 и резерв за непредвидени и неотложни разходи общо 87.5 млн.лв., от които за структурни реформи 6.5 млн.лв. и за предотвратяване овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 81.0 млн.лв. За трансфери – нето се предлага да се предоставят на общините 2 249.7 млн.лв., на ДОО 4 828.6 млн.лв., на НЗОК 945.6 млн.лв., за бюджета на съдебната власт 292.7 млн.лв., на Народното събрание 50.0 млн.лв., на БНР 48.1 млн.лв., на БНТ 60.1 млн.лв., за държавните висши училища 384.5 млн.лв., за БАН 84.7 млн.лв., за националния фонд към МФ (нето) 389.3 млн.лв. и за Държавния фонд „Земеделие” 380.3 млн.лв. За общия бюджет на ЕС е предвидена вноска 779.7 млн.лв.
При горните размери на приходи и разходи се предлага отрицателно бюджетно салдо в размер на - 1 516.6 млн.лв.
Финансирането на републиканския бюджет за 2010 г. се състои от положителен нетен размер на външното и вътрешно финансиране, и на предоставените заеми към крайните бенефициенти по държавни инвестиционни заеми. Очакваните постъпления от приватизация.са в размер на 201.5 млн.лв.
ІІ.Бюджет на съдебната власт.
1. По приходите
Висшият съдебен съвет предлага за 2010 г. приходите по бюджета на Съдебната власт да се определят на 75.0 млн.лв., от които 10.0 млн.лв. приходи от дейността и 65.0 млн. лв. приходи от съдебни такси. Това предложение е 87 на сто от планираните за 2009 г. приходи (86.15 млн. лв.). В същото време, отчетните данни за изпълнението на приходите към 30 септември 2009 г. е 76.7 млн. лв., а до края на годината се очаква постъпленията да бъдат над 90 млн.лв. Затова Министерският съвет предлага приходите по бюджета на Съдебната власт за 2010 г. да бъдат 95.0 млн. лв. С цел да не се допусне нарушаване на баланса на бюджета на Съдебната власт в случай, че в хода на бюджетната година предложените от Министерския съвет приходи не бъдат изпълнени от страна на органите на съдебната власт, в проектобюджета за 2010 г. е предвидена разпоредба в чл.2, ал. 5, съгласно която неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да бъде за сметка на наличностите по сметки от предходните години и при недостиг на тези средства, разликата от неизпълнението да се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал.3.
2. По разходите
Висшият съдебен съвет предлага размера на разходите да бъде 540.0 млн. лв., от които 507.5 млн.лв. за текущи разходи, 31.9 млн. лв. за капиталови разходи и 0.6 млн.лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи. Тази сума е по-голяма и от разходите по бюджета на съдебната власт, одобрени със Закона за държавния бюджет за 2009 г. със 101.7 млн. лв. или 23.2 %. От материалите по доклада се вижда, че Висшият съдебен съвет при определянето на тази сума се е ръководил от необходимостта за оптимално финансово осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, насочена към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебно изпълнение и алтернативно решаване на спорове.
Министерският съвет, като е взел предвид влошените икономически показатели през настоящата година и прогнозата за 2010г., предлага размера на разходите по бюджета на Съдебната власт да не бъдат повече от 387.7 млн. лв., от които: 384.7 млн. лв. за текущи разходи; 2.45 млн. лв.за капиталови разходи и 0.6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи. Следователно предложението на Правителството е по-малко с 152.3 млн. лв. в общите разходи от предложението на ВВС. Тази обща разлика се разпределя: 122.8 млн. лв. в текущи разходи и 29.4 млн. лв. в капиталови разходи. Освен тези капиталови разходи в бюджета на Министерството на правосъдието са включени още 13.8 млн. лв. в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на имуществото на съдебната власт. Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите са осигурени по бюджета на Министерството на правосъдието.
От горните размери на приходите и разходите произтичат следните взаимоотношения между бюджета на Съдебната власт и централния бюджет:
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2010 г. се предлага увеличение на субсидията от републиканския бюджет от 352.2 млн. лв. за 2009 г. на 465.0 млн. лв. за 2010 г., т.е. нарастване на субсидията със 112.8 млн. лв. или със 32.0%. Увеличението на субсидията е резултат от предложеното намаление на приходите с 11.1 млн. лв. и увеличение на разходите с 101.7 млн. лв., от които за текущи разходи със 79.2 млн. лв. и за капиталови разходи 22.5 млн. лв.
Министерският съвет в становището си по чл.1 и чл.2 е предложил субсидия за бюджета на Съдебната власт за 2010 г. в размер на 292.7 млн.лв., която е обвързана с предложените от него размери на собствени приходи и разходи.
Освен разликите в стойностните показатели отразени в чл. 1 и чл.2, ал. 1 и 2 на законопроекта за държавния бюджет за 2010 г. има различия и по чл. 2, ал. 3, 5 и 6..
По ал.3:
Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 3”:
„При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебна власт.”
Предложената от ВСС ал. 3 не съдържа никакви условия и ограничения за измененията в бюджетните разходи, одобрени с ал. 1 и разпределени по органи в ал. 2 на същия член. Освен това, следва да се има предвид провежданата рестриктивна фискална политика по отношение на публичните разходи (вкл. разходите за заплати) в условията на финансова и икономическа креза.
Затова Министерският съвет предлага за ал. 3 да се запази действащата разпоредба, а именно: „При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебна власт, които не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала, одобрени с ал. 1.”
По ал. 5:
ВСС предлага следното съдържание на ал. 5: „Реализираните в края на годината икономии от средствата за бюджетни разходи, остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и се използват по решение на ВСС през следващата година.”
С ал. 1 на чл. 2 от законопроекта се определят основните бюджетни разходи, а с ал. 2 – тяхното разпределение по органи на съдебната власт, независимо от това какъв е източника на средствата за тяхното покриване – собствените приходи или предоставената от централния бюджет субсидия, затова Министерският съвет не подкрепя предложената от ВСС редакция на ал. 5.
По ал. 6:
ВСС предлага следното съдържание на ал. 6: „Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.”
МС приема по принцип предложения текст на ал. 6, като предлага следната редакция: „Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности, изпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.”
Следва да се има предвид също така и че съгласно чл. 361, ал. 4 от Закона за съдебната власт неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Висшият съдебен съвет предлага в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да се включи нов § със следното съдържание:
„§ …Министерският съвет, съгласувано с ВСС, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.”
Министеркият съвет не подкрепя предложението на ВСС с мотива, че не са налице условия за промяна във взаимоотношенията на бюджета на съдебната власт с централния бюджет, извън регламентираните с чл. 2 от проекта.
ІІІ. Бюджет на Народното събрание.
Проектобюджетът на Народното събрание беше разгледан на заседание на подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. След обсъждането му подкомисията взе решение да подкрепи проектобюджета на Народното събрание за 2010 год. След изпълнението на всички съгласувателни бюджетни процедури, предвидени в Правилника за дейността на Народното събрание и Закона за устройство на държавния бюджет, по време на което страните са уточнили своите позиции и с проектозакона за държавния бюджет на РБ за 2010 г., Министерският съвет предлага бюджетът на Народното събрание да има следните параметри:
- приходи – 3.0 млн.лв.;
- разходи – 53.0 млн.лв. (в т.ч. – текущи разходи 49.4 млн.лв.; капиталови разходи от 3.1 млн.лв. и резерв за неотложни и непредвидени разходи 0.5 млн.лв
- субсидията от централния бюджет е получена като разлика от предложените разходи и неданъчните приходи и е в размер на 50.0 млн.лв.
Бюджетът на Народното събрание е балансиран.
Общата сума на разходите по функционални области е както следва:
- функционална област “Представителен и ефективен парламент”, в т.ч. Резерв за неотложни и непредвидени разходи – 29.4 млн.лв.;
- функционална област “Осигуряващи дейности” – 22.6 млн.лв., и
- функционална област “Съпътстваща дейност”, в т.ч. (Икономически и социален съвет) – 1.0 млн.лв;
IV. Бюджет на Сметната палата
Предложените разходи за 2010 год. на Сметната палата са в размер на 16.7 млн.лв., от които за текущи разходи 16.4 млн.лв. и за капиталови разходи 0.4 млн.лв.
Субсидията за 2010 год. год. е предложена в размер на 16.7 млн.лв.
V. Бюджет на Комисията за финансов надзор.
По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 4.0 млн.лв. Разходите са в размер на 6.5 млн.лв. От общата сума на разходите за текущи разходи са заделени 6.3 млн.лв. и за капиталови разходи 0.2 млн.лв.
Предвидено е Комисията да получи субсидия от централния бюджет 2.5 млн.лв.
VІ. Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства
За държавните органи, министерства и ведомства за 2010 год. се предлага да постъпят собствени приходи 1 196.4 млн.лв.
За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлага разходи на сума 5 638.4 млн.лв.
Предвиденият нетен размер на трансферите е -375.3 млн.лв.
Нетният размер на субсидията/вноската за ЦБ на държавните органи, министерствата и ведомствата през 2010 год. се предлага на 4 918.4 6 млн.лв.
Предвидено е положително бюджетно салдо на сума 101.4 млн.лв.
VІІ. Взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините.
Размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2010 г. са предвидени общо в размер на 2 249.7 млн. лв. под формата на субсидии по видове, както следва:
- обща субсидия за на делегираните от държавата дейности 1 876.9 млн. лв.
- трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 242.6 млн.лв.; и
- трансфери за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 12.6 млн.лв.
- целева субсидия за капиталови разходи 117.6 млн.лв. в т.ч. за екологични обекти 40,0 млн. лв., и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 45.0 млн.лв.

Общински бюджети
В млн.лв.

ОБЩО От тях:
Местни дейности От тях:
Делегирани от държавата дейности
Приходи на общините от местни дейности
В т.ч. 1 701.9

1 701.9


1. Данъчни приходи 581.0 581.0
2. Неданъчни приходи 1 101.1 1 101.1
3. Помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми 19.8 19.8

РАЗХОДИ 3 474.1 1 537.2 1 936.9
1. Текущи разходи 2 835.0 958.1 1 876.9
2. Капиталови разходи 639.1 579.1 60.0

3. Трансфер 2 249.7 312.8 1 936.9

БЮДЖЕТНО САЛДО 477.5 477.5
След експозето на заместник-министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков изложение по проекта на бюджета на съдебната власт направи Иван Колев- член на ВСС и председател на бюджетната комисия.
Той подчерта, че предложеният от Министерски съвет бюджет на съдебната власт за 2010 г. няма да позволи:
- подобряване на материалните условия в съдебната власт, сигурността в съдебната система и усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт;
- назначаване на младши съдии и прокурори и обявяване на конкурси за първоначално назначаване на магистрати в съдебната система;
- изграждане на единната информационна система за противодействие на престъпността и други отговорности, възложени със закон.

Проекта на бюджета на Народното събрание беше представен от г-н Иван Славчов – главен секретар, който изтъкна, че изработването на бюджета на Народното събрание е съобразена с новата икономическа среда, като са спазени всички указания на Министерски съвет и на Министерство на финансите. Изпълнени са също така всички съгласувателни процедури, определени в закона.
Народното събрание от 1 септември 2009 г. е извърши оптимизация чрез преструктуриране и намаляване състава на администрацията.
В съответствие с ПМС № 196 от 11 август 2009 за допълнителни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет за 2009 г. Народно събрание е намалило бюджета си с 5.6 млн.лв. и съгласно чл. 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. бюджетните разходи на Парламента са ограничени с 5.9 млн.лв., т.е. това, което е планирано за 2010 г. не надхвърля очакваното изпълнение за 2009 г. и е съпоставим с отчета за изпълнение на 2008 г.
В резултат на гореизложеното в бюджета на Народното събрание за 2010 г. са предвидени приходи в размер на 3 млн., разходи в размер на 53 млн. и 50 млн. трансфер от централния бюджет.
Изказване по законопроекта направи г-н Иван Искров – управител на БНБ. Той изрази подкрепата на ръководството на Централната банка и приветства усилията на Министерство на финансите да балансира бюджета за 2010 г., и по този начин България да бъде една от малкото държави в Европа с балансиран бюджет. Това ще бъде условие за макроикономическа стабилност, доверие в публичните финанси и доверие в българската банкова система, което от своя страна ще допринесе за поддържане доверието на международните инвеститори и на техните капитали.
Г-н Искров изтъкна, че банковата система е стабилна и добре капитализирана и функционира нормално. Депозитите на българските граждани продължават да нарастват, което също е признание за устойчивостта в условията на глобална криза. Тази стабилност поддържа притока на чуждестранни инвестиции в икономиката, който при очакване към брутен вътрешен продукт не повече от 30 процента, се оказва, че ще бъде от порядъка на 50 процента в сравнение с предходни години.
Подчертано бе, че базисния сценарий на БНБ за растежа на българската икономика през 2010 г. се различава от този на правителството. Експертите на БНБ очакват темпа на реален икономически растеж през 2010 г. да остане близък до нула, включително и малко положителен може би от порядъка на нула до 0,5 процента.
Прогнозата за инфлацията не се различава от тази на Министерство на финансите. Тя е около 2 процента. Очаква се равнището на безработица да продължи да нараства и през 2010 г., защото фирмите ще се стремят да повишават производителността на труда и конкурентоспособността си, главно чрез влияние на някои фактори на производство и най вече оптимизиране на персонала. По същата причина темпа на нарастване на средната номинална работна заплата се очаква да продължи да се забавя.
Кредитният растеж у нас ще започне бавно да нараства, без да достига високите стойности от 2008 г. Банките са достатъчно ликвидни.
Променена е структурата на икономическия растеж. Ако преди години се е разчитало главно на търсенето, на вътрешното търсене за инвестиции и потребителско търсене, то и през двете първо и второ тримесечие на 2009 г. тези фактори са с отрицателен принос към растежа, т.е. намаляват растежа и за първи път имаме положителен принос на външно-търговската дейност, на износа на страната към брутния вътрешен продукт.
Очаква се драстичното свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс да продължи и през целия период на 3 годишната прогноза 2009 – 2011. БНБ очаква за 2010 г. дефицита да е от порядъка на 9,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Г-н Искров информира, че през м. април тази година БНБ е внесла 401 млн. лв. в приход на държавния бюджет. Още около 60 – 70 млн. досега са изплатени по депозитни сметки на различни бюджетни организации. Той подчерта, че заложената вноска в бюджет 2010 в размер на 300 млн.лв. ще бъде изпълнена.

По взаимоотношенията на републиканския бюджет с бюджетите на общините изказване направи г-жа Дора Янкова – председател на Националното сдружение на общините в Република България.

В изпълнение на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинските бюджети между НСОРБ и Министерството на финансите е проведена консултация за обсъждане предложението на сдружението за общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет. Съгласуваните въпроси са отразени в законопроекта на държавния бюджет за 2010 г., а за различията е съставен и подписан на 27 октомври 2009 г. Протокол за разногласията между Министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по проекта на бюджет на Република България за 2010 г. в частта за общините.

Нерешени между двете страни са останали следните въпроси:
1. По държавните трансфери:
- Осигуряване на финансов ресурс и възстановяване текста на § 34 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., относно подпомагане на общините с обективен структурен дефицит.
- Увеличаване на средствата за зимното поддържане и снегопочистване с 3.4 млн.лв., а за изграждане на основен ремонт на общинските пътища – с 5 млн.лв.
- Драстичното намаляване на средствата за единен стандарт за общинската администрация – с 45.5 млн.лв. Намалението според тях не трябва да бъде с повече от 25 млн.лв.
- Да бъде променено разпределението по тримесечие за предоставяне на държавните трансфери: за общата субсидия за делегираните държавни дейности за тримесечие (чл. 13, ал. 1) – 30/25/20/25 и за целевата субсидия за капиталови разходи (чл. 13, ал. 2) – 20/25/30/25.
2. Осигуряване на държавна политика, която да гарантира усвояването на средствата от ЕС:
- общините да поемат до 2 % съфинансиране на своите проекти по структурните и кохезионния фонд на ЕС;
- осигуряване на съответните ресурси за покриване на ДДС по националния план за развитие на селските райони, както и за невъзстановимия ДДС за проекти по ОТ „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”;
- Предоставяне чрез бюджета на МРРБ до 20 млн.лв. за подпомагане на финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране разходите по обслужване на дълга към Фонд ФЛАГ.
3. Промяна на регламенти, които могат да доведат до блокиране дейността на общините:
- намаляване прага от 80 на 75 %, като задължителен критерий за разпределяне на средствата по единни разходни стандарти на база на брой ученици (§ 54, ал. 5);
- отпадане на текста на § 55, ал. 9, създаващ възможност за намаляване на трансферите за образованието при определени условия;
- отпадане на § 39, ал. 2 и 3.

По отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване и неговите взаимоотношения с държавния бюджет заместник-министър Христина Митрева изтъкна, че за 2010 година субсидията за покриване недостига във фонд “Пенсии” се увеличава на 2.62 млрд.лв., което се дължи от една страна на намалението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта и от друга страна на целогодишното действие на увеличението на пенсиите от 2009 г.

Представителят на Комисия за финансов надзор Кирил Желев – член на Комисията изрази становище, че предвидените в законопроекта средства за издръжка на Комисията за финансов надзор и на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори са намалени в по-голям размер от необходимото за осъществяването на дейността им при условията на криза.

Председателят на Сметната палата Валери Димитров подчерта, че въпреки сериозното намаление на разходите по бюджета на Сметната тя ще поддържа високо качество на своята дейност.


По законопроекта се проведе дискусия, по време на която се подчерта, че:
- проектобюджета е балансиран в условия на криза и е важно този баланс да се запази балансиран и до края на 2010 г.;
- буферите в сравнение с предишни години са по-малки и има резерв в размер на 270 млн. лв.;
- занапред количественото намаляване на разходите трябва да става с методология за оценка на ефективността;
- осигуряване на съответните ресурси за покриване на ДДС за проекти по оперативните програми за развитие на селските райони.



След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., с включен проект на бюджет на съдебната власт в чл. 1 и 2, съставен от Висшия съдебен съвет: “За” – 4 народни представители, “Въздържали се”- 17 народни представители”, без “Против”.
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., с включен проект на бюджет на съдебната власт в чл. 1 и 2 със становище на Министерския съвет: “За” – 16 народни представители, “Против”- 5 народни представители, без “Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет в чл. 1 и 2.

София, 16 ноември 2009 год.