Доклад
Относно:рамкова позиция на Министерския съвет по т. 33, 34, 35, 36, 37 и 38 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.) – 1. Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; 2. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията и икономическите политики; 3. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия; 4. Предложение за директива на Съвета относно изискванията на бюджетните рамки на държавите членки; 5. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната, 6. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозаната, № 102-00-15, внесена на 16.03.2011 г.

---

На съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, проведено на 30 март 2011 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законодателните предложения на Европейската комисия по т. 33-38 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз и представената рамкова позиция на Министерския съвет на Р България.
Рамковата позиция на Министерския съвет беше представена от г-жа Боряна Пенчева- заместник-министър на финансите.
Законодателните предложения на ЕК са насочени към по-ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и подобряване на наблюдението и координацията на икономическите политики в условията на глобалната икономическа криза. Основните моменти в законодателните предложения и позицията на Р България по тях са следните:
По т. 33 - предложението за Регламент за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит е провокирано от необходимостта от координиране на икономическите политики на държавите-членки на ЕС и осъществяване на засилен надзор върху тези политики в рамките на Икономическия и паричен съюз.
Основната цел на Регламента е да се насърчи поддържането от страна на държавите-членки на стабилни бюджетни позиции и устойчиви публични финанси, като част от общата политика за насърчаване на растежа, създаването на работни места и устойчиво развитие в ЕС в контекста на изпълнението на програмата „Европа 2020”.
Корективните мерки на ПСР имат за цел да предпазват от големи грешки в бюджетните политики, които биха могли да подложат на риск устойчивостта на публичните финанси и потенциално да застрашат ИПС. Това се изразява в задължение за държавите-членки да избягват прекомерни дефицити по държавния бюджет, които се определят въз основа на количествен праг за дефицита (3 % от БВП) и дълга (60 % от БВП или намаляващ с достатъчни темпове към тази стойност). Процедурата при прекомерен дефицит (ППД), която привежда в действие забраната за прекомерен дефицит, предвижда поредица от стъпки, които в крайна сметка могат да доведат до налагане на финансови санкции за държавите от еврозоната.
От представената рамкова позиция на МС е видно, че Република България принципно подкрепя предложените промени в регламента, особено по отношение на придаването на по-голяма тежест на дълговия критерий.


По т. 34 - Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията върху икономическите политики представлява предпазната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който изисква от държавите-членки да постигат и поддържат средносрочна бюджетна цел. Спазването на средносрочната бюджетна цел за състоянието на бюджета следва да позволи на държавите-членки да имат предпазен марж спрямо референтната стойност от 3 % от БВП, за да се подсигури бърз напредък към устойчивост, както и за да има възможност за бюджетно маневриране, особено като се имат предвид нуждите от публични инвестиции. За да се подсигури спазване на рамката за финансов надзор на Съюза от страна на участващите държави-членки, следва да бъде създаден специален механизъм за прилагане въз основа на член 136 от Договора за случаите, в които преобладава устойчиво и значително отклонение от благоразумното водене на фискална политика.
Тези изменения имат за цел засилване на координацията на икономическата политика, особено чрез ефективно привеждане в действие на икономическия надзор на фискалните политики на държавите-членки чрез подходящи стимули и санкции и чрез засилване на вниманието към държавния дълг и фискалната устойчивост. По силата на този Регламент държавите се задължават всяка година между 1 и 30 април да предоставят на Съвета и на Комисията информацията, необходима за упражняването на регулярния многостранен надзор съгласно член 121 от Договора, под формата на конвергентна програма, която създава необходимата основа за стабилност на цените и за силен устойчив растеж, спомагащ за създаването на заетост.
От представената рамкова позиция на МС е видно, че Република България принципно подкрепя предложените промени в регламента. Освен това България принципно подкрепя първоначалното предложение на ЕК освен траекторията на приспособяване на структурния дефицит към средносрочната бюджетна цел, да се държи сметка и за динамиката на разходите, нето от дискреционните разходи. Счита се, че оценката за отклоненията на реалния валутен и флуктуациите на нормалния валутен курс за страните извън еврозоната би следвало да се извършва на базата на отклонението на валутните курсове от средносрочния/ дългосрочен тренд.


По т. 35 - Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия е важна част от цялостната нова стратегия за гарантиране на устойчив растеж на ЕС (Европа 2020). Предложението установява подробни правила за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия в рамките на Европейския съюз. Въвежда се един нов елемент в процеса на икономическия надзор -процедура при прекомерно неравновесие.
Процедурата при прекомерно неравновесие (ППН) включва редовно оценяване на риска от неравновесие, като съдържа механизъм за предупреждение, в съчетание с разпоредби, даващи възможност за корективни действия при неблагоприятни макроикономически неравновесия извън обхвата на фискалната политика. ППН важи за всички държави-членки на ЕС.
За откриването на неравновесията Комисията ще състави индикативна таблица, съдържаща набор от макроикономически и макрофинансови показатели за държавите-членки. Показателите ще бъдат анализирани задълбочено от Комисията и при установяване на наличие на големи неравновесия, които застрашават правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, по препоръка на Комисията, Съветът може съгласно чл.121, параграф 4 от ДФЕС да препоръча на съответната държава-членка да предприеме корективни действия в определен срок и да представи план за корективни действия, съдържащ предвижданите мерки. Съветът е длъжен да публикува отправените до държавата-членка препоръки и да информира Европейския парламент за тези препоръки.
Планът за корективни действия на съответната държава-членка се одобрява от Съвета. Изпълнението на плана се наблюдава от Комисията, а държавата-членка се отчита за изпълнението пред Съвета.
Процедурата при прекомерно неравновесие може да бъде спряна временно, ако Съветът реши, че съответната държава-членка е предприела целесъобразни действия.
Процедурата при прекомерно неравновесие се прекратява, когато Съветът заключи, въз основа на препоръка на Комисията, че в държавата-членка вече не съществуват прекомерни неравновесия.
От представената рамкова позиция на МС е видно, че Република България не подкрепя така направеното Предложение за Регламент на Европейската комисия и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси (2010/0281 (COD) и изразява следните съображения и възражения:
Механизмът за ранно предупреждение не следва да се изгражда на базата на ограничен набор от показатели със симетрични прагове, изчислени от исторически статистически данни за периода от 1970 г. до момента. Това е прекалено опростен подход, който ще дава подвеждащи сигнали за състоянието на конкретна икономика.
Неприемливо е публикуването на показателите и праговете им, които са едни и същи, независимо от степента на конвергенция на съответната държава-членка. Така изграденият механизъм за ранно предупреждение поставя всяка държава-членка под заплахата да бъде неоснователно посочена като държава с макроикономически дисбаланси, което може да повлияе негативно на инвестиционния климат, поведението на бизнеса и оттам върху общия икономически растеж.
Подробният и задълбочен анализ на показателите следва да се извършва от Комисията съвместно с националните власти и като първа фаза от наблюдението и оценката на рисковете от макроикономически дисбаланси. В доклада на Комисията следва обективно да бъдат представени и аргументите на засегнатата държава-членка. Докладът от този анализ съдържа чувствителна за съответната държава информация, и не следва да става публичен, без предварителното и изрично съгласие на засегната държава.
Препоръките, които Съвета отправя на държава-членка, по предложение на Комисията, не следва да изискват промяна в прилаганата в съответната държава обща рамка на макроикономическата политика - надзорна рамка, рамка на парична политика или данъчна политика.
В процедурите по предприемане на коригиращи действия също следва да се спазва принципът, че препоръките на Съвета не трябва да изискват промяна в прилаганата в съответната страна обща рамка на макроикономическата политика.
Целта на посочените съображения и предложения е да се предотврати създаването на напрежение на пазарите при недостатъчни данни и аргументи за наличие на прекомерни макроикономически дисбаланси в дадена държава-членка.
За България е важно също така при оценката на макроикономическите дисбаланси да се отчетат характеристиките на догонващите страни в ЕС по отношение на динамизма на протичащите в тях икономическите процеси и продължаващото преструктуриране на техните икономики.

Т. 36- Предложението за Директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки има за цел да определи задълженията на националните органи да спазват разпоредбите на чл.3 от Протокол №12 към ДЕС и ДФЕС, относно процедурата при прекомерен дефицит.
С предложението за Директива се определят подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки, необходими за гарантиране на ефективността на процедурата при прекомерен дефицит. Съответно от държавите-членки се изисква да поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на държавното управление и съдържат информацията, необходима за съставяне на данните, базирани на ESA 95.
Държавите-членки следва да гарантират, че фискалното планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, изработени въз основа на актуална информация. Макроикономическите и бюджетни прогнози следва да обхващат алтернативни макроикономически сценарии с оглед проучване на тенденциите на променливите фискални показатели в различните икономически условия.
Държавите-членки следва да въведат числово изразени фискални правила, способстващи спазването на праговете за дефицит и за дълг, и приемането на многогодишна перспектива за фискално планиране, включително спазването на средносрочните бюджетни цели.
Годишните закони за бюджета на държавите-членки следва да отразяват ограниченията, наложени от техните действащи числово изразени фискални правила, а планирането на годишния закон за бюджета е необходимо да се базира на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.
Националните власти следва да гарантират прозрачността на бюджетните процедури, чрез осигуряването на подробна информация относно съществуващите извънбюджетни фондове, данъчни разходи и условни пасиви.
От представената рамкова позиция на МС е видно, че България изразява принципна подкрепа за Предложението за Директива на Съвета относно изискванията към бюджетните рамки на държавите-членки (2010/0277 (NLE) и изразява следните съображения и възражения:
Тъй като формулирането и прилагането на фискалната политика е национална отговорност, от изключителна важност е целите на Пакта за стабилност и растеж да са отразени в националните бюджетни рамки, т.е. основният набор от елементи, които са базата на националното фискално управление (счетоводни системи, статистика, прогнози, фискални правила, бюджетни процедури и фискални взаимоотношения с други субекти, като например местни власти). Отвъд основният набор от елементи трябва да бъде предвиден и набор от необвързващи допълнителни стандарти, покриващи основно употребата на т.нар. бюджетиране „отгоре-надолу”, фискалните правила и ролята на органи като т.нар. „фискални съвети”, които да осигуряват независими анализи, оценки и прогнози, свързани с вътрешни въпроси по фискалните политики.
Необходимо е да се прецизират някои аспекти в Глава III „Прогнози" като се подчертае водещата роля на националните власти при изготвянето на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, тъй като те разполагат с по-голям ресурс и с по-добра експертиза относно протичащите в страната икономически процеси.


Т. 37- Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната е представено от Европейската комисия на 29 септември 2010 г.
В предложението се определя система от санкции, целящи по-ефективно прилагане на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в еврозоната (чл. 1 от предложението). Санкциите за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, целят създването на стимули за провеждане на разумна фискална политика.
В чл. 3 от предложението за регламент се предвижда учредяване на лихвоносен депозит, което се налага от Съвета временно на държава-члена, чиято парична единица е еврото и която е получила препоръка за предприемане на необходимите коригиращи действия, но не осъществява задоволителен напредък към бюджетната консолидация. След като Съветът се увери, че ситуацията е преодоляна, наложеният лихвоносен депозит се освобождава в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви.
Съгласно чл. 4 от предложението за регламент е предвидено учредяване на безлихвен депозит при приемане на решение на Съвета за установяване на наличието на прекомерен дефицит. Когато Съветът установи че държавата-членка не е предприела ефективни действия в отговор на отправена препоръка, той може да реши да наложи глоба на държавата-членка (чл. 5).
При приемане на наказателните мерки от Съвета, право на глас имат само държавите-членки, чиято парична единица е еврото, като не се зачита гласа на визираната държава-членка (чл. 8).
От представената рамкова позиция на МС е видно, че България изразява принципна подкрепа за предложения Регламент за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната. Предложението за регламент ще допринесе за правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз и за по-ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната. Към момента, то засяга само страните от еврозоната, но клаузите му са от съществено значение и за България, тъй като по силата на Договора за присъединяване, България има задължението да се присъедини към еврозоната.


Т. 38 - Предложението за регламент относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната е представено от ЕК на 29 септември 2010 г. като част от законодателните предложения на ЕК относно засилване на Пакта за стабилност и растеж и подобряване на координацията на икономическите политики.
С предложението се създава система от глоби с цел ефективно коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната (чл. 1 от предложението).
Годишната глоба, предложена от Комисията, е в размер на 0,1 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година. Въпреки това, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията, тя може да предложи глобата да бъде намалена или отменена (чл. 2).
Съгласно чл. 4, събраните приходи от глоби се разпределят между страните, които не са в процедура на прекомерно неравновесие и нямат прекомерен бюджетен дефицит, пропорционално на техния дял в общия брутен национален доход.
При приемане на наказателните мерки от Съвета, право на глас отново имат само държавите-членки, чиято парична единица е еврото, като не се зачита гласа на визираната държава-членка (чл. 5).
От представената рамкова позиция на МС е видно, че Р България изразява резерви по отношение на този проект на Регламент. Основното притеснение е свързано с налагането на глоби на базата на новосъздаващ се механизъм за оценка на макроикономически неравновесия и неясен обхват на евентуалните препоръки за коригиращи действия. Счита се, че основните усилия следва да бъдат насочени към постигането на съгласие относно идентифициране и превенция на макроикономическите неравновесия и едва след това да се обсъжда приемането на регулация за почти автоматичното налагане на глоби.
Тъй като България не е част от еврозоната, предложението за регламент няма да има силно финансово въздействие върху нея. Въпреки това, налагането на глоби на базата на предвидения механизъм за оценка на макроикономически неравновесия би могъл да има неблагоприятни последици след присъединяването ни към еврозоната.
След проведеното обсъждане на законодателните предложения на ЕК, при проведеното гласуване, с 13 гласа „За”, 6 гласа „Въздържали се”, без „Против”, Комисията по бюджет и финанси подкрепи рамкова позиция на Министерския съвет по т. 33, 34, 35, 36, 37 и 38 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.) – 1. Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; 2. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията и икономическите политики; 3. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия; 4. Предложение за директива на Съвета относно изискванията на бюджетните рамки на държавите членки; 5. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната, 6. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозаната, № 102-00-15, внесена на 16.03.2011 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА