Д О К Л А Д

Относно: предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) COM (2011) 121 и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-25, внесени на 19.04.2011 г.

---

На заседание, проведено на 4 май 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и рамковата позиция на Министерския съвет по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
На заседанието присъстваха Боряна Пенчева - заместник-министър на финансите и г- жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите.
Предложението за директива и рамковата позиция на Министерския съвет бяха представени от г-жа Боряна Пенчева.
Предложението за Директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък въвежда единни правила за групово корпоративно облагане на компании, които осъществяват дейност на територията на ЕС.

Основни моменти в предложението за директива:

1. Определяне на данъчната основа (данъчни приходи и разходи)

Проектът на директива предвижда общата корпоративна основа да се определя по общи правила за целия ЕС за признаване на данъчни приходи и разходи (данъчен баланс) за всяко дружество, което е част от група. Дружеството майка, което е основен данъкоплатец ще консолидира данъчната основа за цялата група. Вътрешно груповите транзакции се елиминират за данъчни цели.

2. Консолидация и механизъм за разпределение

На консолидация подлежат данъчните основи на членовете на групата. Отрицателна консолидирана основа може да се пренася и да се приспада от следваща положителна консолидирана основа. При формиране на консолидираната основа се елиминират вътрешно груповите сделки и транзакции, за които също така не се начислява или удържа данък при източника. Сключените между държавите-членки двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане не се прилагат между членовете на групата. Получените от трети части (дружества извън групата, независимо от държавата на установяване) доходи или начислен данък при източника върху пасивни доходи към трети части се разпределят между всички участници в групата. Консолидираната данъчна основа се разпределя от основния данъкоплатец – дружеството майка, между всички членове на групата, като например делът на дружество А от групата в консолидираната основа се определя по следната формула:



Във формулата участват с равна тежест три фактора – продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Важен елемент е фактора продажби, при определянето на който се променя цялата теория на корпоративното облагане Предложението за директива въвежда принципите на ДДС в прякото облагане, т.е. облагане на печалбите не в държавата на възникването им, а в държавата на потребление.
Определената по формулата част на всяко дружество от групата в общата консолидирана основа се облага с корпоративната данъчна ставка на държавата-членка, в която е установено дружеството.

3. Административна рамка

Предвижда се въвеждане на обща административна рамка за цялата група, която включва деклариране на общата консолидирана основа, извършване на данъчни проверки и ревизии, административно и съдебно обжалване.

3.1 Деклариране

Основният данъкоплатец (дружеството майка) консолидира данъчната основа на цялата група и подава една данъчна декларация пред данъчната администрация (главен данъчен орган) на държавата, в която е установен. Данъчната година е всеки 12-месечен период и може да не съвпада с календарната година.

3.2 Извършване на проверки и ревизии

Главният данъчен орган инициира и координира извършването на данъчни проверки и ревизии на членове на групата. Извършването на данъчна проверка или ревизия може да се инициира и по искане на данъчна администрация на държава-членка различна от главния данъчен орган. Данъчна проверка или ревизия се извършва съобразно разпоредбите на националното законодателство на държавата-членка, в която се извършват. Главният данъчен орган обобщава резултатите от извършените проверки и ревизии на членове на групата.
3.3 Обжалване

Административното и съдебно обжалване се осъществява по реда и условията на националното законодателство на главния данъчен орган.
Разногласия между държавите членки се решават по съдебен ред съгласно националното законодателство на главния данъчен орган.

Становище на другите държави - членки на Европейския съюз по въпроса

На проведеното на 28 април 2011 г. заседание на работната група в гр. Брюксел, Белгия с участието на представители на всички държави членки, България, Словакия и Унгария са изразили резерви по представения документ. Няколко държави не са изразили позиция, но в болшинството си държавите-членки са подкрепили предложението.

Оценка на въздействието за България
1. Съществуваща българска нормативна база и съответно - необходимост от промени в българската нормативна база.
Корпоративното подоходно облагане в България се осъществява по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова административна рамка в ДОПК.

2. Очаквано отражение върху бизнеса и/или администрацията

Очаква се значително повишаване на административната тежест за бизнеса във връзка с изпълнение на данъчните задължения и прилагането на нова данъчна отчетност. Администрирането на два паралелни режима за корпоративно облагане ще доведе до съществено увеличаване на разходите на администрацията.

3. Очаквано финансово въздействие, в т.ч. необходимост от осигуряване на допълнителни национални финансови ресурси за бъдещото прилагане на решението по въпроса:

3.1. Очаквано въздействие върху бюджета
Съгласно изготвената оценка на въздействието от ЕК използването на предложения в директивата разпределителния механизъм, ще доведе до намаляване на корпоративната данъчна основа с 22.3 % и до намаляване на приходите от корпоративен данък в бюджета. В оценката на ЕК не е изчислен ефекта от премахването на данък при източника върху груповите транзакции и ефекта от разпределението на пасивните доходи получени от трети части между членовете от групата.
Въвеждането на ОКООКД ще доведе и до увеличаване разходите на администрацията във връзка с прилагането на новите правила (първоначални разходи за въвеждане на директивата – програмни продукти и обучение на персонала, разходи за поддържане на два различни режима на администриране, разходи за извършване на ревизии – командировка извън страната, разходи за превод на материали, съдебни разходи и др).

3.2. Очаквано въздействие върху икономическото развитие на страната

В момента България е с най-ниската ставка на корпоративния данък - 10 процента и ефективна данъчна ставка за възвръщаемост на капитала - 14.5 %.
За да бъдат компенсирани загубите за бюджета от въвеждането на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, ще е необходимо данъчната ставка на корпоративния данък да бъде увеличена с 3-4%, което ще доведе до допълнително увеличаване на ефективната данъчна ставка и засилване на негативния ефект върху инвестициите.
Съгласно изготвен икономически анализ от Ernst & Young LLP относно въвеждането на директивата за България се очаква промяна за следните макроикономически показатели :
 намаление на БВП (с 3 % при задължителна ОКООКД и с 0.7 % при доброволна ОКООКД)
 намаление на заетостта (с 0.8 % при задължителна ОКООКД и с 0.1% при доброволна ОКООКД)
 намаление на преките чуждестранни инвестиции (с 11.7 % при задължителна ОКООКД и с 0.6 % при доброволна ОКООКД)

4. Положителни очаквания от приемането на решението на Европейския съюз

Положителните очаквания от въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на мултинационални корпорации са свързани основно с ограничаване на възможностите за агресивно данъчно планиране и намаляване разходите за прилагане на трансферно ценообразуване и пренасянето на загуби с трансграничен елемент .

5. Отрицателни очаквания от приемането на решението на Европейския съюз

Отрицателните очаквания за България са свързани с въздействието върху икономиката като цяло и с увеличаване на разходите за администриране на корпоративния данък.

Спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност

Предложението не съответства на принципа на субсидиарност и пропорционалност.

Субсидиарност

„По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза”. (член 5, параграф 3 от ДЕС)

Следа да се има предвид, че Договорът за функциониране на Европейския съюз не предвижда специална разпоредба за хармонизиране на директните данъци и определянето на данъчна политика е част от суверенното право на държавата членка. Предложението за Директива въвежда регулация на материята на ниво ЕС, което не съответства на принципа на субсидиарност. Комисията по бюджет и финанси не смята, че ЕК е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, съгласно Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон.

Пропорционалност

„По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите”. (Член 5, параграф 4 от ДЕС)

Комисията по бюджет и финанси смята, че предложението за Директива не съответства на принципа на пропорционалност, тъй като ЕС предприема мерки, които надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.
Директивата води до въвеждането на две различни системи за корпоративен данък. Това води до административна и финансова тежест за държавите-членки. Проектът на Директивата предвижда пълно разграничаване на данъчните от счетоводните правила чрез въвеждане на данъчен баланс с данъчно признати приходи и разход, въз основа на които ще се определя общата данъчна основа. На настоящия етап, българското данъчно законодателство, по отношение на корпоративното облагане, се базира на приложимите счетоводни стандарти (МСС/НСФОМСП) и формираната по този начин счетоводна печалба, която се преобразува за данъчни цели. Корпоративното подоходно облагане в България се осъществява по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова административна рамка в ДОПК. Администрирането на два паралелни режима за корпоративно облагане ще доведе до съществено увеличаване на разходите на администрацията.

Позиция на Република България
Република България е против въвеждането на обща консолидирана основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
Българската страна счита, че въвеждането на механизъм за обща консолидирана корпоративна основа за всички държави-членки ще лиши Европейския съюз от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и данъчни ставки, което ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции от ЕС към трети страни с по-благоприятни данъчни режими.
Поставените в проекта цели за преодоляване на данъчните пречки пред развитието на вътрешния пазар, като намаляване на разходите, свързани с прилагането на трансферно ценообразуване и пренасяне на загуби не са достатъчен мотив за въвеждане на нова система в корпоративното облагане, което ще доведе до съществено увеличаване на разходите за администриране на корпоративния данък, както за администрациите на държавите-членки, така и за бизнеса.
Предложението за директива включва неприемливи за България елементи, като най-проблемен е предложеният механизъм за разпределяне на общата консолидирана основа. Трите фактора от формулата за разпределение не са обективни критерии, на базата на които е възможно да се изчисли делът на всяко дружество от групата в общата основа. Предложеният разпределителен механизъм не отразява адекватно спецификата в икономиките на държавите-членки и разликата в икономическото развие и стандарта на живот.
Независимо от това, че проектът на директива не предвижда хармонизиране на данъчните ставки, негативните ефекти за отделните държави-членки от въвеждането на консолидирана данъчна основа е възможно да се компенсират само с промяна в данъчната ставка. Това от своя страна, на практика, ще лиши държавите-членки от важен лост за регулиране на макроикономическата стабилност и възможност за осигуряване на балансирани бюджети.
Съществен проблем представлява и предложената обща административна рамка. Българската страна счита, че предложението не е изчерпателно разработено в частта за административните процедури. Не са взети предвид огромните различия в прилаганите процедури по администриране на корпоративните данъци в различните държави-членки, както и разликата в структурата, състава и организацията на работа на данъчните администрации. Въвеждането на два паралелни процесуални режима при администриране на корпоративните данъци от една страна ще доведе до значително нарастване в разходите на администрациите и на бизнеса, а от друга до възможна дискриминация при администрирането и обслужването на едни и същи по вид задължения между различните групи данъкоплатци. Друг проблем, който не е засегнат е въпросът за езика, на който ще бъде водена данъчната отчетност от данъкоплатците, ще се подават данъчните декларации, ще се извършват данъчните проверки и ще се издават административните актове и езикът, на който ще се осъществява координацията между данъчните администрации.
След представяне на предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и рамковата позиция на Министерския съвет се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около следното

становище:

Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията, внесена от Министерския съвет относно предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) COM (2011) 121 по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
Комисията по бюджет и финанси счита, че предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък не съответства на данъчната политика и националния интерес на Република България. Комисията отбелязва, че предложението също така не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Европейската комисия не е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, в съответствие с изискванията на чл. 5 параграф 3 от ДЕС и Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон. По отношение на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, Комисията е на мнение, че предложението за Директива надхвърля необходимото за постигане на целите на договорите, тъй като води до допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки.
Следователно Комисията по бюджет и финанси не подкрепя приемането на така предложения проект за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) COM (2011) 121.

Становището беше прието единодушно с 18 гласа „За”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА