Д О К Л А Д

Относно: предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти COM(2011) 142 окончателен по т. 26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-25, внесена от Министерския съвет на 19.04.2011 г.

---

На заседание, проведено на 12 май 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите - Боряна Пенчева - заместник-министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Снежана Колева – държавен експерт в същата дирекция, от Българска народна банка - Калин Христов – подуправител и Венцислав Аспарухов – експерт в дирекция” Международни отношения”.
Предложението за директива и рамковата позиция на Министерския съвет бяха представени от г-жа Боряна Пенчева.
Предложението за Директива на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти определя единни и ясни правила относно договорите за кредит за жилищни имоти, което ще доведе до по-голямо хармонизиране на ипотечните стандарти и практики в отделните държави-членки.
Целите на предложението са в две основни насоки:
1. да се създаде ефективен и конкурентен единен пазар за ипотечни кредити с високо равнище на защита на потребителите;
2. повишаване на финансовата стабилност, като се гарантира, че пазарите на ипотечни кредити функционират при високо ниво на отговорност и сигурност.
Директивата обхваща договорите за кредит, обезпечени с ипотека или друго обезпечение, за покупка на имот и някои договори за кредит за ремонт на имот. Не се изключва възможността някои държави-членки да разширят обхвата на директивата, включвайки в него и други потребители като малките и средните предприятия, или определени сделки с търговски имоти.
Въвеждат се общи принципи за маркетинговите и рекламните съобщения. Определя се формата и съдържанието на информацията, която трябва да бъде включена в рекламите. Определя се съдържанието на информацията, която кредиторите и кредитните посредници следва да предоставят на потребителя, като например: обща информация за предлаганите кредитни продукти; персонализирана информация чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ); разяснения за предлагания договор или договори за кредит съобразени с познанията и опита на потребителя; информация при промени на лихвения процент по кредита.
С чл.12 и Приложение І от предложението за Директива се определят формулата и метода за изчисляване на годишния процент на разходите, като се предвижда възможност за изменение на посочената методология.
Въвежда се задължение за оценяване на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договор за кредит.
Създава се възможност за потребителя да погаси кредита преди изтичане срока на договора за кредит, като условията за упражняване на това право са предоставени на държавите-членки.
С членове 19 до 23 от предложението за директива се въвеждат пруденциални и надзорни изисквания за кредитните посредници и некредитни институции.
Изисква се държавите-членки да определят органи, компетентни за прилагането на директивата; да създадат органи за извънсъдебно обезщетяване при разрешаване на спорове между кредиторите/ кредитните посредници или потребителите и да предвидят подходящи административни мерки или наказания при нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с изискванията на директивата в т.ч. лицензиране, регистрация, професионални изисквания.

Спазване принципа на субсидиарност и пропорционалност

Предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС. Целта на предложението - създаване на вътрешен пазар на ипотечни кредити, отличаващ се с високо равнище на защита на потребителите и улесняващ предоставянето на услуги в целия ЕС, не би могла да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, действащи поотделно, в следствие на което мярката следва да бъде приета на равнището на Съюза.
По отношение на принципа на пропорционалност, определен в чл.5, параграф 4, предложението за регламент не надхвърля необходимото за постигане на посочената цел.

Позиция на Република България

Република България подкрепя предложението за директива на Европейския Парламент и Съвета относно договорите за кредит за жилищни имоти. Мерките, заложени в директивата, ще доведат до повишаване на доверието на потребителите към кредиторите и кредитните посредници и до намаляване на вероятността потребителите да закупят продукт, който не могат да си позволят и който би могъл да доведе до свръхзадлъжнялост, неизпълнение и реализиране на обезпечението.
Предложението за директива предвижда Комисията да бъде оправомощена да приеме няколко делегирани акта на по-късен етап (както се посочва в членове 6(4), 8(4), 9(3), 10(3), 14(5) и 16(2)). Българската страна счита, че тези правомощия на Комисията са прекалено широки и засягат твърде спорни и съществени елементи от предложението и че предложените предметни области трябва да бъдат уредени от самата директива, а не от делегирани актове на Комисията.
В преамбюла на директивата се предвижда възможност за държавите-членки за понататъшна регулация в някои области, като възможност за публикуване на насоки относно метода и критериите за оценка на кредитоспособността на потребителя чрез определяне таван на съотношенията заем-доходи и заем-цена на недвижими имоти; изясняване дали кредитните посредници също ще имат право на достъп до подобна база данни; поясняване дали изискванията за упълномощаване и последваща регистрация ще се отнасят до отделните заети лица в рамките на кредитните институции-посредници. Българската страна счита, че подобен запис не е необходим, тъй като липсата на подобни разпоредби не препятства държавите-членки да регулират посочените области в националното си законодателство (според точка 7 от преамбюла, в областите извън обхвата на настоящата директива държавите-членки следва да могат да запазят или въведат национални законодателни разпоредби).
България принципно подкрепя предмета на предложението за директива, като счита за ненужно разширяването обхвата на директивата и по отношение на физически и юридически лица, които не са потребители, и по-конкретно до микро, малки и средни предприятия. Редица от разпоредбите на директивата не са приложими по отношение на тези лица, като например анализа на кредитоспособността, за който са характерни съвсем различни критерии, база данни, изисквания за обезпечения и т.н. По тази причина, българската страна счита, че съответния текст от преамбюла е подвеждащ и предлага той да се заличи.
С оглед засилването защитата на потребителя и във връзка с аналогични разпоредби в Директивата за потребителския кредит (ДПК), българската страна предлага нова разпоредба в директивата, която да предвижда задължение информацията от Европейския стандартизиран формуляр да се съдържа и в договора.
В директивата се съдържат неясни текстове във връзка с предоставянето на съвети и препоръки от страна на кредитодателите, респ. кредитните посредници, задължения за сравнение на оферти, както и оценка доколко потребителят е имал достатъчно време да оцени офертите. Неяснотата на текстовете би затруднила транспонирането им и в последствие тяхното прилагане и би довела до евентуални спорове. Поради това тези текстове трябва да се доразвият, като се конкретизира и изясни как биха се прилагали.
България има резерви по отношение въвеждането на минимални изисквания за персонала на кредиторите и кредитните посредници. Директивата обхваща целия персонал на кредитора, като не прави разграничение на тези, които предлагат или продават кредитни продукти на потребителя от техническия персонал. Изискванията по ал. 1, т. ”а” следва да се прилагат само по отношение на търговския персонал на кредитора. Също така гарантирането на подходящото ниво на квалификация и знания на търговския персонал следва да остане задължение на кредитора.
Параграф 1 (i) от директивата (който гласи, че в преддоговорната информация трябва бъде посочено дали има възможност за предсрочно погасяване) е в противоречие с чл.18, който предвижда задължение на държавите-членки да гарантират, че потребителят във всички случаи има законово или договорно-гарантирано право на предсрочно погасяване. За това следва изрично да бъдат посочени случаите, в които потребителят няма да има възможност за предсрочно погасяване, като това следва да бъде упоменато и в чл.18, като изключение от общото правило, а ако няма такива случаи, то първата част от изречението следва да се заличи.
България подкрепя въвеждането на изисквания за кредитоспособност на потребителя, но изборът на методология и на критериите за оценка на кредитоспособността на потребителите следва да остане правомощие на кредиторите.
По параграф. 2, б.„д” следва текстът да бъде прецизиран, тъй като автоматизираните вътрешни системи са част от търговската тайна.
България подкрепя въвеждане на право на потребителя на предсрочно погасяване на кредита, но счита, че за защита интереса на кредитора следва да бъде включен текст, даващ право на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение при предсрочно погасяване, а не тази защита да е оставена на дискрецията на държавите-членки. Това е важно, особено по отношение на кредитори, които са взели дългосрочни ресурси с цел предоставяне на дългосрочни ипотечни кредити при висока цена и тези средства не могат да бъдат реинвестирани в случай на предсрочно погасяване. Така ще се гарантират интересите и на двете страни и ще постигне по-голяма стабилност на сектора.
България приветства въвеждане на регулацията на кредитното посредничество, но относно установяването на единен паспорт за кредитните посредници счита, че на този етап ще е трудно да се предвидят последствията от въвеждането на подобни изисквания. Освен това въвеждането на лицензионен режим и свързаният с него надзор върху кредитните посредници предполагат отпускането на значителни ресурси от страна на държавите-членки, най-вече в сферата на банковия надзор.
Предложението за единен паспорт на кредитните посредници е продиктувано от практиката на застрахователните и инвестиционни посредници, но докато Директивата за пазарите на финансовите инструменти и Директивата за застрахователните посредници изчерпателно регулират дейността на тези посредници, то предложената регулация в това предложение за директива е крайно недостатъчна. За това подобно на разпоредбите в тези директиви, следва да бъде въведена строга регулация по отношение избягването на конфликти на интереси при предоставяне на услуги от страна на кредитните посредници.
На този ранен етап България не подкрепя въвеждането на единен паспорт, като счита установяването на национален лицензионен режим за по-подходящ инструмент.
След представяне на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти COM(2011) 142 се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около следното

становище:

Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията, внесена от Министерския съвет относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти COM(2011) 142.
Предложението за директива съответства като цяло на принципите на субсидиарност и пропорционалност, но следва да се отбележи, че посоченото в чл. 6, параграф 1, б. „а” изискване за минимална компетентност на служителите на кредитора е изискване, което е предмет на национална компетентност и включването му в директивата, поражда съмнение за нарушаване на принципа на субсидиарност.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя така предложения вариант за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011) 142), тъй като счита, че същата е съобразена с интересите на страната.

Становището беше прието единодушно с 18 гласа „За”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА