Относно: законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.

---

Д О К Л А Д


На свое заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, Десислава Йорданова – старши юрисконсулт и Розанела Ангелова – държавен експерт в дирекция „Митническо разследване и разузнаване” в Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) предвижда разширяване кръга на разследващите органи по досъдебните производства чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор. Подобен нормативен подход е бил възприет и в предишни редакции на Наказателно-процесуалния кодекс от 1999 г. и 2000 г. чрез включването на митническия дознател сред кръга на разследващите органи. Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската Комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава 25 „Митнически съюз”. Такива препоръки са давани последователно както в няколко доклада на ЕК за годините от 2002 г. до 2004 г., така и в последния Междинен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за България от 18 февруари 2011 г. Подобни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави членки на ЕС.
Същността на модела на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него.
Законопроектът предвижда разследващите митнически инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система. Изброяването им в НПК е изчерпателно и включва следните видове престъпления:
• престъпления, свързани с нарушение на специалния режим, под който са поставени акцизните стоки, а именно търговията и държането на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи;
• престъпления, осъществявани чрез пренасяне през митническата граница на стоки без знанието и разрешението на митниците – квалифицираната контрабанда;
• престъпления, извършвани чрез нарушаване на правилата за транзитен превоз;
• престъпления, извършени чрез нарушаване на специализирания административен режим, под който са поставени валутните ценности;
• укриването и неплащането на данъчни задължения в големи размери;
• неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет.
С възлагането на функциите по разследване на тези престъпления на разследващите митническите инспектори се цели постигане на по-голяма оперативност, бързина и по-висока ефективност на досъдебните производства в резултат на притежаваната от съответните митнически органи квалификация, специални знания и пряк достъп до необходимите за разследването материали и документи.
Въвеждането на митническото разследване в наказателнопроцесуалното право ще доведе както до повишаване ефективността на разследването на този вид престъпления, така и до тяхното предотвратяване чрез отчитане на напредък при разкриването и наказването на този вид деяния. Следва да се отбележи, че всички тези престъпления оказват отражение върху приходната част на държавния бюджет.
С оглед гарантиране своевременната разкриваемост на престъпленията, качественото обезпечаване и процесуалната годност на събраните доказателства на митническите органи се предоставя възможност при наличие на данни за извършено престъпление в неотложни случаи да могат да съставят протокол, с който да се счита, че досъдебното производство е образувано и събраните доказателства да могат да се използват при провеждането на съдебната фаза.
С предложените промени и независимо от разширяването на кръга на разследващите органи се запазва принципът, че прокурорът осъществява общото ръководство и надзор в досъдебното производство върху разследващите органи. Указанията му по воденето на разследването са задължителни и за разследващите митнически инспектори и не подлежат на възражение.
В рамките на изчерпателно изброените случаи, при които разследващите митнически инспектори ще осъществяват разследване по реда на НПК, е въведено допълнително ограничение в зависимост от субекта на престъплението. Изключена е възможността митническите инспектори да могат да разследват горепосочените престъпления, когато в извършването на самото престъпление е взело участие лице, което също е служител на Агенция „Митници”. По този начин се премахва възможността в рамките на митническата администрация да се извършва разследване на служители от други служители.
С цел прецизиране на уредбата е допълнен и чл. 411в, ал. 2 от НПК, който се отнася до кръга разследващи органи по дела подсъдни на специализирания наказателен съд. Към изброените в този текст на НПК разследващи органи се добавят и разследващите митнически инспектори, които изрично ще бъдат определяни със заповед на директора на Агенция „Митници”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „За”- 14 народни представители, без „Против” и „Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.

София, 16 септември 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА