Относно: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат COM(2011)453 окончателен и предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници COM(2011)452 окончателен, по т.25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), №102-00-60, внесени от Министерски съвет на 26.10.2011 г.

---

Д О К Л А Д

На заседание, проведено на 14 декември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законодателен пакет, състоящ се от предложения за директива и регламент, с които се регламентира правната рамка на дейността на кредитните институции, изискванията за надзор върху тях и инвестиционните посредници.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на финансите – Владислав Горанов – заместник министър и Снежанка Колева – главен експерт в отдел „Регулиране на финансовите пазари”, както и представители на БНБ – Даниела Бобева – директор на Дирекция „Международни отношения и европейска интеграция” и Атанас Иванов – главен експерт в отдел „Надзорни регулации и управление на риска”, Управление „Банков надзор”.
Предложенията за директива и регламент, както и рамковите позиции към тях на Министерския съвет бяха представени от г-жа Даниела Бобева.

Финансовата криза показа, че е необходима допълнителна регулаторна реформа, с която да се отстранят слабостите в рамката за капиталовите изисквания и в управлението на риска на финансовите институции, които допринесоха за сътресенията на световните финансови пазари. С предложения пакет от законодателни мерки се цели:
■ да се осигурят единни и ясни правила по отношение на дейността на кредитните институции и инвестиционните посредници, както и по отношение на изискванията за надзор върху тях;
■ да се гарантира по-висока ефективност при регулиране на капитала на дадена финансова институция в ЕС;
■ да се осигури по-висока защита на потребителите на банковите услуги;
■ да се ограничат неблагоприятните въздействия върху финансовата система и техния процикличен ефект, като същевременно се запази конкурентната позиция на европейския банков пазар спрямо останалите финансови пазари;
■ да се регламентират ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които по-добре осигуряват спазване на правилата на директивата за кредитните институции.
Предложението за директива съдържа следните нови елементи: разпоредби относно санкциите, ефективното корпоративно управление и разпоредби, които възпрепятстват прекомерното разчитане на външните кредитни оценки. Останалите елементи от предложението за директива се повтарят със съществуващото законодателство или представляват съобразяване с предложения регламент. С цел постигане на по-голяма яснота, предложението за директива обединява разпоредбите, отнасящи се до кредитните институции и инвестиционните посредници, визирани в Директива 2006/49/ЕС. Промените, свързани с издадения от Базелския комитет за банков надзор набор от подробни правила за капиталова адекватност и ликвидност на кредитните институции, които общо са познати като Базел III, са включени в предложението за регламент, с изключение на разпоредбите относно капиталовите маржове, които са включени в предложението за директива.
Основните моменти в предложението за регламент
1. Определение за „капитал”
Удръжки върху мажоритарни участия в застрахователни предпирятия и финансови конгломерати
Изискванията на Базел III са трансграничните банки да приспаднат от собствения си капитал значителни инвестиции в неконсолидирани застрахователни компании. Това има за цел да гарантира, че на дадена банка не е позволено да причислява капитала на дъщерно застрахователно дружество към собствения си капитал
Капитал с най-високо качество – критерии, постепенно изоставяне
Съгласно Базел III единствено обикновените акции притежават изключително високи качества, гарантиращи включването им в базисния капитал от първи ред. Наред с това се въвежда изискване останалите инструменти, елемент на капитала от първи ред да притежават характеристики, сходни с тези на обикновените акции, за да могат да покриват текущи банкови загуби.
Базел III предвижда десетгодишен период на постепенно изоставяне на някои емитирани от акционерните дружества инструменти, които не удовлетворяват новите правила. В настоящото предложение се предоставя такъв срок и на емитираните от акционерните дружества инструменти с най-високо качество, които не са обикновени акции, както и на премиите от емисии във връзка с тях.
Взаимоспомагателни дружества, кооперативни банки и сходни институции
Базел III гарантира, че новите правила могат да бъдат прилагани към финансовите инструменти от най-високо качество на дружествата, различни от акционерните – като взаимоспомагателни дружества, кооперативни банки и други подобни институции.
Миноритарно участие и някои финансови инструменти, издадени от дъщерни дружества
Миноритарно участие е капиталът на някои дъщерни дружества, притежаван от миноритарен акционер извън финансовата група. Базел III признава миноритарното участие единствено до степен, до която тези дъщерни дружества са институции, а капиталът отговаря на капиталовите изисквания и на новия предпазен капиталов буфер. Другият нов капиталов буфер – антицикличния, е важен макропруденциален инструмент, който може да бъде наложен от страна на надзорните органи с цел намаляване или увеличаване на кредитирането в различните фази на кредитния цикъл. Това предложение изгражда стабилни методи в ЕС за координиране използването от държавите членки на антицикличен буфер.
2. Третиране на специфичните експозиции
Разглеждане на експозиции към малките и средни предприятия
Съгласно настоящото законодателство на ЕС, банките могат да се възползват от преференциални рискови тегла, прилагани към експозициите на малките и средни предприятия (МСП). Това преференциално третиране ще продължава да е в сила и под Базел III, както и при проекта за предложение. По-изгодните капиталови изисквания за експозиции на МСП ще изискват на първо място преразглеждане на международната рамка на Базел. В предложението този въпрос е предмет на клауза за преразглеждане.
Комисията, консултирайки се с Европейския банков орган в рамките на 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, докладва за кредитирането на МСП и физически лица и представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всяко подходящо предложение.

Разглеждане на експозиции, произтичащи от финансиране на търговски дейности
Очаква се Базелският комитет за банков надзор да излезе със становище дали по-изгодните капиталови изисквания за търговско финансиране да бъдат определени едва към края на 2011 г. Следователно, това не е отразено в настоящото предложение, но е предвидена клауза за преразглеждане относно третирането на тези експозиции.

3. Кредитен риск на контрагента

Съгласно Базел III банките ще са задължени да поддържат допълнителен капитал срещу вероятността от повишаване на кредитния риск на контрагента. С това предложение ще се въведе ново капиталово изискване, което ще позволи на банките, използващи усъвършенстван подход по отношение оценката на кредитния риск, по-голямо и по-благоразумно признаване на подобно повишаване на риска и следователно по-добро отразяване на практиката на провизиране на бъдещи загуби.

4. Ликвидност
Изискване за покритие за ликвидност

Комисията е твърдо ангажирана с постигането на хармонизирано изискване по отношение нивата на ликвидност до 2015 г. В същото време несигурностите относно възможните нежелани последствия и периода на наблюдение на Базел III следва да бъдат взети под внимание.
Изискването за ликвидност в рамките на група от кредитни институции и/или инвестиционни посредници ще се прилага на ниво отделна кредитна институция или инвестиционен посредник. За разлика от клоновете, които нямат юридическа правосубектност, кредитните институции или инвестиционните посредници подлежат на задължения за плащане, които при стресови ситуации могат да доведат до отлив на ликвидност. Не може да се приема за даденост, че кредитните институции или инвестиционните посредници, принадлежащи към същата финансова група, когато първите се сблъскат с трудности при изпълняване на задълженията си за плащане.

Изискване за нетни активи
Комисията е твърдо ангажиране с достигането на минимален старндарт за изисквания за нетни активи до 1-ви януари 2018г. Тъй като с Базел III e определен период на наблюдение до 2018г., ще има достатъчно време да се изготви изискване за нетни активи под формата на предложение за съвместно вземане на решения, което ще бъде договорено между Парламента и Съвета преди края на периода на наблюдение.

5. Ливъридж

Коефициент на ливъридж е нов регулаторен инструмент в ЕС. В съответствие с Базел III, Комисията не предлага на този етап той да бъде обвързващ инструмент, а като за начало да се разглежда като допълнителна функция, която може да бъде прилагана при отделните банки по преценка на надзорните органи с оглед по-късното й преобразуване в обвързваща мярка („първи стълб”) през 2018 г., основаващо се на подходящи преглед и калибриране. Задълженията за отчитане ще позволят осъществяването на преглед и вземането на решение за въвеждането му като задължително изискване през 2018 г. В съответствие с Базел III, се предлага институциите да публикуват своите коефициенти на ливъридж от 2015 г.

Позиция на Република България

България подкрепя въвеждането на капиталовата рамка Базел III на европейско ниво. В същото време страната не подкрепя принципа на максимална хармонизация, предложен от ЕК чрез въвеждането с регламент на стандартите за пруденциален надзор за капиталовата адекватност и ликвидност. България застъпва позицията, че следва да се запази договореността и духа на Базел III и препоръките от доклада Де Ларозие капиталовите изисквания в европейските правни актове да имат минимална, а не максимална хармонизация. В този смисъл е и изразената от Европейския съвет за системен риск позиция по законодателния пакет CRD IV.
Това е особено важно за страна в режим на валутен борд, каквато е България, тъй като възможността да се допълва на местно ниво инструментариумът на общоевропейския надзорен режим може да се използва едновременно като средство за макроикономическа и макропруденциална политика и като средство за квазимонетарна политика.
В тази връзка най-добрият пример е отношението на капиталовата адекватност от 12% за банките в България (при 8% в Европа като минимален стандарт), което се предлага само частично да бъде заменено от новия режим на капиталови буфери. В този контекст Р. България изразява опасения, че има реална опасност в резултат на законодателни предложения на Европейската комисия да се стигне до своеобразно намаляване на капиталовите изисквания на българските банки, което е в разрез с най-новото Базелско споразумение.
Позицията на България е, че проектът за единен надзорен наръчник в някои отношения предлага самоцелна хармонизация на надзорните третирания в държавите членки в различни ситуации, като по този начин вреди на възможностите за провеждане на надзорна политика от съответните местни органи. В тази връзка предлагаме под формата на регламент да бъдат обособени единствено текстовете, които са с технически характер, освен ако разпоредбите относно изискванията за капитала и ликвидността не бъдат променени в посока гарантиране на минимална хармонизация.
България не приема концепцията за ликвидна подгрупа, залегнала в член 7 и член 19 от предложението за регламент. Основното притеснение е, че липсва законодателно отчетена взаимовръзка между значимостта на дадена банка или инвестиционен посредник за местния пазар и участието им в такава група. В държавите, чиито финансови системи са доминирани от чуждестранни банкови групи, както е в България, приемането на предложенията в сегашния им вид може да доведе до отлив на ликвидност от местните пазари. Затова считаме, че едновременното съществуване на много ликвидни подгрупи не бива автоматично да бъде допускано, освен ако те заедно, а не поотделно, не оказват влияние върху пазара на ликвидни активи.
По член 343 считаме, че предложеното рисково третиране на тясно свързани валути (каквито са левът и еврото) не отчита по подходящ начин липсата на валутен риск по отношение на валутните експозиции на българските кредитни институции и инвестиционни посредници, деноминирани в евро. В тази връзка категорично настояваме към сегашната разпоредба на член 343, алинея 1 да бъде добавен съответен текст, който да дава възможност за начисляване на валутен риск от 0% за двойка валути, за които е налице законово фиксиран и обезпечен валутен курс. Подобна редакция би гарантирала, че третирането на валутния риск в регламента би било в съответствие с прилаганата от българските власти през последните 14 години политика относно стабилността на валутния борд в България и липсата на валутен риск за експозициите деноминирани в евро на българските банки и инвестиционни посредници.

Спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност

Субсидиарност

„По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза”. (член 5, параграф 3 от ДЕС)

Предложението за регламент, което представлява част от законодателния пакет за уреждане на банковата дейност и на правилата за надзор върху банковите институции и инвестиционните дружества на европейско ниво, не съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от Договора за ЕС.
В условията на финансова и икономическа криза в Европа считаме, че така предложената от Европейската комисия законодателна рамка въвежда абсолютни изисквания към банковата система в ЕС, която възпрепятства държавите членки да въвеждат по-строги изисквания в своето законодателство т.е. Комисията предлага хармонизация на максимално ниво от 8%. Прекалено ниското ниво на капиталова адекватност за банковите институции може да има сериозни последици върху финансите на страната и икономиката ни като цяло. Наред с това предложената концепция за ликвидна подгрупа, както и предложеното рисково третиране на тясно свързани валути (каквито са левът и еврото) също биха довели до намаляване на финансовата стабилност на страната ни. Ето защо застъпваме становището, че държавите членки в рамките на своя суверинитет трябва да имат възможността и правото да предприемат мерки на национално ниво, които те считат за оправдани, за да гарантират финансовата и икономическата стабилност в страната си. Предложената от ЕК пълна хармонизация на различни части от предложението няма да доведе до постигането на целта за финансова стабилност в ЕС. В този смисъл считаме, че целта на предложението – постигане на финансова стабилност в Европа – ще се постигне, ако основните капиталови изисквания представляват минимални изисквания, т.е. както е договорено в Споразумението Базел III.


Пропорционалност

„По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите”. (Член 5, параграф 4 от ДЕС)


Комисията по бюджет и финанси смята, че предложенията за директива и регламент не съответстват на принципа на пропорционалност, тъй като предложените от ЕК изисквания към банковите институции и инвестиционните посредници не водят до постигането на целта за постигане на финансова стабилност в ЕС.
След представяне на предложенията за директива и регламент, както и на рамковата позиция на Министерския съвет се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около следното


становище:


Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията, внесена от Министерския съвет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).

В условията на финансова и икономическа криза в Европа считаме, че така предложената от Европейската комисия законодателна рамка въвежда абсолютни изисквания към банковата система в ЕС, която възпрепятства държавите членки да въвеждат по-строги изисквания в своето законодателство т.е. Комисията предлага хармонизация на максимално ниво от 8%. Прекалено ниското ниво на капиталова адекватност за банковите институции може да има сериозни последици върху финансите на страната и икономиката ни като цяло. Наред с това предложената концепция за ликвидна подгрупа, както и предложеното рисково третиране на тясно свързани валути (каквито са левът и еврото) също биха довели до намаляване на финансовата стабилност на страната ни. Ето защо застъпваме становището, че държавите членки в рамките на своя суверинитет трябва да имат възможността и правото да предприемат мерки на национално ниво, които те считат за оправдани, за да гарантират финансовата и икономическата стабилност в страната си. Предложената от ЕК пълна хармонизация на различни части от предложението няма да доведе до постигането на целта за финансова стабилност в ЕС. В този смисъл считаме, че целта на предложението – постигане на финансова стабилност в Европа – ще се постигне, ако основните капиталови изисквания представляват минимални изисквания, т.е. както е договорено в Споразумението Базел III.

С оглед на гореизложеното Комисията приема, че предложението не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепя приемането на така предложения пакет от законодателни мерки, с които се регламентират правната рамка на дейността на кредитните институции, изискванията за надзор върху тях и инвестиционните посредници.
Докладът и становището към него бяха подкрепени от всички присъстващи народни представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА