Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от н.п. Яне Янев и група народни представители на 4.11.2009 г. и законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011 г.

---

Д О К Л А Д


На заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от н.п. Яне Янев и група народни представители и законопроекта за хазарта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, представителите на Държавната комисия по хазарта: Калоян Кръстев - председател, Десислава Панова - главен секретар, Меглена Христова - началник на отдел „Административно-правно и информационно обслужване” и Милан Илиев – началник на отдел „Методология и разрешения”, Сергей Кацаров - началник на отдел в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Васил Панов – директор на дирекция ”Контрол” в Националната агенция за приходите, представителите на Българския институт по метрология - Димка Иванова - председател и Стоян Стоев - главен секретар, представители на Асоциацията за дистанционни залагания, на Българската игрална асоциация, на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител н.п. Яне Янев и група народни представители цели да усъвършенства действащия Закон за хазарта и да въведе ефективна регулация на хазартната дейност. Наред с това се предлага създаването на нов Раздел Х „Организиране и провеждане на хазартни игри чрез интернет или друга телекомуникационна връзка”, с който се регламентира редът и начинът за организирането на хазартните игри чрез интернет в съответствие с наложилата се световна практика и се ограничава незаконния хазарт. Предлага се Държавната комисия по хазарта да може да разрешава провеждането на игрите чрез интернет само когато съоръженията се намират на територията на България и при осигурена връзка за предаването на данните за направените залози и изплатените печалби до информационната система на Националната агенция за приходите. Въвежда се и изискване организаторът на игрите да няма констатирани нарушения най-малко на две пълни планови проверки.
Предлагат се изменения и в административно-наказателната част на Закона за хазарта, като се завишават санкциите.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от председателя на Държавната комисия по хазарта – Калоян Кръстев.
Със законопроекта се предлагат изменения на съществуващи разпоредби в действащия Закон за хазарта, с които същите се прецизират и допълват с оглед практиката по прилагане на закона и се попълват законови празноти. Регламентира се и нов способ за предоставяне на хазартни услуги – осъществяването им от разстояние.
Със законопроекта се въвеждат изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, които организират хазартните игри и дейности, като тези инвестиции могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. С цел гарантиране извършването на инвестициите в шестмесечен срок след издаването на първоначалния лиценз за организиране на дейност по закона е предвидена възможност за окончателно отнемане на този лиценз, в случай че инвестициите не бъдат направени. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) ще има право да наложи такава принудителна административна мярка в случаите, в които организаторите не докажат както извършването на инвестициите и притежаването на средствата в пълен размер, така и техния произход. В законопроекта са определени и условията, на които трябва да отговарят лицата, които подават документи за издаване на лицензи, и посочените в законопроекта свързани с тях лица.
Предлагат се конкретни забранителни норми, насочени както към организаторите на хазартните игри и дейности, така и към обектите, игралното и комуникационно оборудване. Забранява се рекламата на хазартни игри като превантивна мярка срещу пристрастяването към тях.
Прецизират се критериите при определянето на игрите, които не се смятат за хазартни.
В глава втора на законопроекта, където се регламентира държавният надзор върху хазарта, се запазва структурата на ДКХ. Основните правомощия по издаване и отнемане на лицензи за дейностите по закона и по приемане и утвърждаване на различни правила и документи остават в компетентност на комисията като колегиален орган.
Предлага се по-подробна уредба на правомощията на колегиалния орган, процедурата по провеждане на неговите заседания, както и участието на заинтересованите лица в тях. Уеднаквява се терминологията на законопроекта с тази на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Използваният в действащия закон разрешителен режим се заменя с лицензионен.
Регламентира се процедурата за приемане от ДКХ на общите задължителни правила, условия и изисквания за организирането и провеждането на хазартни игри.
В глава втора на законопроекта се уреждат правилата за водене на административното производство, инициативата за неговото започване, както и страните и техните права в производството.
Предлагат се норми, регламентиращи продължаването на срока на действие на издаден лиценз, каквито в действащия закон липсват.
Нов момент в законопроекта е и подробната регулация на процедурата и сроковете за извършване на промени в обстоятелствата по издадените лицензи, както и за спирането и възобновяването на дейността.
В глава трета се посочват видовете хазартни игри, които могат да се организират на територията на страната. В общите положения се въвеждат изисквания към организаторите на хазартни игри и условия за извършване на дейността. Игрите се систематизират съобразно техния характер, като за всеки вид се дава определение, механизъм на провеждане и начин на разпределение на печалбите.
В действащия закон лотарийните игри са разграничени основно по периода на тяхното провеждане, докато в предложените текстове на законопроекта изрично се изброяват видовете лотарийни игри, тяхната същност и период на провеждане.
По отношение на експлоатираните игрални автомати в игралните зали и казина се предлага увеличаване на минималния брой на автоматите, което е свързано с предвидените инвестиционни условия за организирането на игрите и дейностите.
За първи път се регулира организирането на турнири за игри с карти в игрални казина, които са разпространени масово и трайно са се наложили по света.
Важен нов момент в законопроекта е предложената нормативна уредба, отнасяща се до организирането на игрите от разстояние. Новата уредба е регламентирана в глава първа и глава трета на законопроекта - въвеждат се ясни правила за организирането на хазартните игри от разстояние чрез интернет и чрез електронни съобщителни средства. Допуска се възможността всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, да се осъществяват чрез този способ – от разстояние. Определят се конкретните изисквания и условия за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние, като: физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора да е на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство; да има открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции; централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция за приходите, включително за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Със законопроекта се въвеждат и критерии за преценка относно наличието на петгодишен опит в организирането на съответната игра преди подаване на искането за издаване на лиценз. Допуска се възможността наличието на такъв опит да се доказва не само по отношение на дружеството заявител, но и по отношение на неговите съдружници и акционери с квалифицирано участие. Признава се опит, натрупан от организатора или от негови съдружници и акционери в страната, в която те са извършвали законно хазартна дейност, независимо дали на територията на Европейския съюз или извън него.
В законопроекта се въвеждат и изисквания за минимално необходимото съдържание на интернет страницата на организатора, начина на участие, приемането на залози, осчетоводяването и изплащането на печалби и други технически изисквания към игралното оборудване.
В глава четвърта на законопроекта се урежда процедурата и последиците от прилагане на принудителните административни мерки (ПАМ)- временно и окончателно отнемане на лицензи на организатори на хазартни игри или на дейности по закона. Изчерпателно се посочват основанията за прилагането на ПАМ. За първи път се регламентира и възможността за разпореждане с притежаваното игрално оборудване както по време на действие на издадения лиценз за организиране на хазартни игри, така и при прекратяването му, като във втория случай значително се разширява кръгът на лица, на които може да се прехвърли това имущество.
В глава пета на законопроекта, в която се съдържат административнонаказателните разпоредби се предлагат завишени размери на глобите и имуществените санкции. Разширява се и кръгът на лицата, подлежащи на административно наказване при извършването на хазартна дейност без лиценз, като в него се включват и тези лица, които подпомагат или посредничат при извършването на такива игри без лиценз. Предвижда се отнемане в полза на държавата на игралните съоръжения, наличните парични средства, както и всички останали парични средства, получени от лица, в резултат на организиране и провеждане на хазартна дейност без лиценз. Предлага се ПАМ да бъдат прилагани както самостоятелно, така и кумулативно с предвидените в законопроекта административни наказания. Урежда се унищожаването на отнетото в полза на държавата негодно игрално оборудване, както и изоставеното игрално оборудване, което не е потърсено в тримесечен срок от датата на влизане в сила на акта, на основание на който то подлежи на връщане.
В Преходните и заключителните разпоредби се регламентират редът и сроковете за приключване на образуваните административни производства пред ДКХ по действащия закон. Изрично се указва, че издадените досега разрешения запазват действието си, но всички заварени организатори на хазартни игри и на други дейности са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с новия Закон за хазарта в 10-месечен срок от влизането му в сила.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за неподкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител н.п. Яне Янев и група народни представители, поради това, че от Министерския съвет е внесен нов законопроект за хазарта и за подкрепа на законопроекта, с вносител Министерския съвет. В хода на дискусията се поставиха редица въпроси, които следва да бъдат обсъдени и да се направят съответните промени в законопроекта между първото и второто четене на същия, като например: в чл. 5, ал. 2 да се намали отлагателния 6 месечен срок за доказване на инвестициите и произхода на средствата на лицата, на които са издадени лицензи по закона; в чл. 6, ал. 1, т. 3 да се измени, като се въведе изискване при организиране на хазартна игра от разстояние комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на играта, да са разположени само на територията на България, с оглед осъществяване на ефективен контрол от страна на контролните органи; да се прецизира разпоредбата на чл. 10 относно забраната за рекламата на хазартните игри, като се забрани само директното приканване за участие в игрите, а не изобщо рекламата на хазартни игри; да се допълни текста на чл. 22, ал. 1, т. 8 като се добави изискване игралните съоръжения, които се произвеждат или внасят в страната да могат да се експлоатират, след изпитването им в акредитирани лаборатории или в Българския институт по метрология и последващо одобряване на типа или модификацията им от Българския институт по метрология; с оглед предвиденото в чл. 22, ал. 1, т. 13 правомощие на ДКХ да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица без лиценз, да се регламентира кой и по какъв ред ще осъществява филтрирането на сайтовете и как ще се осъществява контрола затова; да се промени данъчното облагане при игрите от разстояние, като вместо залозите се облагат брутните приходи на организатора на игрите.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител н.п. Яне Янев и група народни представители: „Въздържали се” - 7 народни представители, „Против” - 8 народни представители, без „За”.
2. по законопроекта за хазарта, с вносител Министерския съвет: „За”- 13 народни представители, „Въздържали се”- 2 народни представители, без „Против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от н.п. Яне Янев и група народни представители на 4.11.2009 г. и да приеме Законопроекта за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА