Относно: Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), №202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19.01.2012 г.

---

Д О К Л А Д

На заседание, проведено на 2 февруари 2012 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”.
Актуализираната позиция беше представена от Боряна Пенчева – заместник министър на финансите.

Новите моменти в така представената позиция са:

Постигането на целите на Европа 2020 е свързано, както с устойчивост в процеса на програмиране в дългосрочен план, така и с намирането на правилния баланс между необходимостта от гъвкавост при разпределяне на разходите и осигуряването на по-голяма предвидимост в контекста на изискванията за фискална консолидация в държавите-членки. В новата позиция изрично се посочва, че България подкрепя идеята за гъвкавост, но счита, че използването на инструментите за гъвкавост не трябва да става за сметка на бюджетната дисциплина и да не води до допълнително напрежение върху националните бюджети.
■ По отношение на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (EФПГ) България застъпва позицията, че той следва да остане извън предложената многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г., като ще изисква в Регламента за ЕФПГ да бъде съкратен периода от подаване на заявлението за кандидатстване от държавите членки до момента на реално предоставяне на помощта от страна на ЕФПГ; да се повиши ефективността и ефикасността на предоставяната в рамките на ЕФПГ финансова подкрепа; да се съобразят правилата за предоставяне на финансова помощ с актуалните предизвикателства пред икономиките и публичните финанси на държавите членки в ЕС.
■ България застъпва становището, че извън многогодишната финансова рамка следва да останат както Европейския фонд за развитие с оглед на специфичните му цели и съществуващия в момента механизъм за финансирането му, така и финансирането на големите проекти: Международен термоядрен експериментален реактор (ITER) и Глобален мониторинг за околната среда и безопасността (GMES).
■ В областта солидарност и инвестиции за устойчив растеж и заетост изрично се посочва, че България не подкрепя възможността за увеличаване на съфинансирането на страни, които ползват финансовата подкрепа от ЕС, тъй като това противоречи на предложените макроикономически условности и би имало демотивиращ ефект върху страните, които спазват стриктна финансова дисциплина. Страната ни не подкрепя предложението на ЕК за формиране на резерв, който да бъде разпределян на базата на напредъка в изпълнението на оперативните програми, тъй като това ограничава възможностите на държавите членки при програмиране, а разпределянето на средствата през 2019г. ограничава сериозно периода на тяхното договаряне и плащане. С оглед постигане на по-голяма съгласуваност между фондовете България подкрепя създаването на Обща стратегическа рамка, която включва Структурните и кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, които имат ключова роля при изпълнение на стратегията „Европа 2020”.
■ В областта на ядрената безопасност и извеждане от експлоатация България ще защитава обоснованото си искане за финансова подкрепа от ЕС в размер на 450 милиона евро за 2014-2020 като принос към програмата за ускорено извеждане от експлоатация на четирите блока на АЕЦ”Козлодуй”. Страната ще разчита на солидарността на ЕС и ще отстоява виждане за реално отчитане нуждите на държавите членки, спрели значителни мощности с политическо решение в процеса на присъединяване към ЕС.
■ В областта на Свързване на Европа България не подкрепя прехвърлянето на средства от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа, тъй като при одобряването на проекти от новия инструмент няма да се съблюдават националните алокации и това може да доведе до загуба на средства за страната. Страната ни очаква да получи повече информация относно това дали Механизмът ще подпомогне практическата реализация на националните стратегии за широколентов достъп.
■ В областта на общата селскостопанска политика се предвижда отпускането на помощи за развитие на селските райони да бъде модернизирано, като дяловете ще бъдат определени въз основа на редица обективни териториални и икономически критерии, които отразяват бъдещите икономически, социални, екологични и териториални цели на политиката. В тази връзка България ще изрази обоснована позиция след като Комисията представи конкретни критерии и показатели за измерване на количествените цели за прилагане на политиката за развитие на селските райони. Страната ни застъпва становището, че общата селскостопанска политика трябва да остане общностна политика със стабилен бюджет, гарантиращ постигането на целите, заложени в Договора за Европейския съюз. Подкрепяме здравата връзка между Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да бъде запазена чрез хармонизиране и съгласуване на правилата за управление и контрол както на ниво ЕС, така и на ниво държави членки. България не е склонна да приеме предложението на ЕК за ограничаване на тавана на помощта за Кохезионната политика до 2.5% от БВП, което на практика въвежда пропорционален подход, който противоречи на принципа на солидарността, според който ресурсите трябва да се концентрират върху най-бедните региони.
След дискусията по така представената актуализирана позиция се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 10 народни представители, „Въздържали се” – 5 народни представители и без „Против”.


София, 03 февруари 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА