Д О К Л А Д

Относно: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от н.п. Мартин Димитров и група народни представители на 21.12.2011 г., № 254-01-46, внесен от н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов на 23.03.2012 г., № 254-01-60, внесен от н.п. Кирчо Димитров и група народни представители на 11.05.2012 г. и № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.

---

Д О К Л А Д


На заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от н.п. Мартин Димитров и група народни представители, от н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов, от н.п. Кирчо Димитров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: Владислав Горанов - заместник - министър, Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика”, Красимир Сивев и Мина Янкова - началници на отдели в същата дирекция и от Националната агенция за приходите - Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно - осигурителна методология”.
Законопроектът с вносители н.п. Мартин Димитров и група народни представители беше представен от н.п. Кирчо Димитров. Със законопроекта се предлага да се създаде нова ал. 3 в чл. 118 на Закона за данък върху добавената стойност, с която задължението за подмяна на фискалните устройства и за установяване на дистанционна връзка с НАП да се въведе само за лицата, регистрирани по ДДС.
Законопроектът с вносители н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов беше представен от н.п. Павел Шопов. Със законопроекта се предлага, при извършване на дарение чрез телекомуникационна услуга, стойността на дарението да не се облага с ДДС.
Законопроектът с вносители н.п. Кирчо Димитров и група народни представители беше представен от н.п. Кирчо Димитров. Със законопроекта също се предлага, при извършване на дарение чрез телекомуникационна услуга, стойността на дарението да не се облага с ДДС.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник - министъра на финансите Владислав Горанов.
Целта на предложените изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност е да се хармонизира българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решенията на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и да се прецизират някои от действащите разпоредби, които затрудняват практическото прилагане на закона.

Със законопроекта се предлагат следните промени в Закона за данък върху добавената стойност:

1. Предлагат се промени във връзка с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице;
2. Във връзка с изискванията на Директива 2010/45/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност се предлагат промени, с които се определят условията и правилата за фактуриране на доставките с цел ясно да се разграничи държавата членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. Предлагат се изменения и по отношение на някои изисквания относно информацията, която следва да се посочва във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и относно електронното фактуриране. Фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите;
3. Във връзка с несъответствие на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕС се предлага промяна, която възстановява правната уредба, действала преди датата на присъединяването ни към ЕС, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили;
4. Предлага се изменение, с което безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна облагаема доставка;
5. Създава се разпоредба за определяне на данъчна основа при доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги;
6. Предлага се удължаване на срока от 7 на 45 дни за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация по ДДС;
7. Дава се право на лицата, които не са приспаднали данъчен кредит за стоките и услугите, които при придобиването им са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейности извън независимата икономическа дейност, да могат да приспаднат данъчен кредит, в случай че променят предназначението на стоките и услугите и ги използват за облагаеми доставки;
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в други закони, като: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за счетоводството, Закона за здравното осигуряване и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за здравното осигуряване и част от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица са свързани с проекта за намаляване на банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска чрез въвеждане на една банкова сметка без кодове за вид плащане. Тази промяна ще доведе до намаляване на разходите на задължените лица за такси, свързани с банковите преводи за заплащане на публични задължения, както и до намаляване на грешките, допускани от задължените лица и търговските банки, произтичащи от многобройните кодове за вид плащане и различните банкови сметки за данъци и осигуровки.
В тази връзка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване се предлагат следните промени:

1. Предлага се промяна в чл. 169 от ДОПК, като се въвежда поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му – чрез декларация или издаден от администрацията акт;
2. Запазва се досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване правата на осигурените лица;
3. По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги;
4. Предлага се намаляване на лихвите за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски, като се уеднаквяват с тези за задълженията за данъци, с което се постига еднакво третиране на публичните задължения;

Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане:

1. Предлага се нов ред за определяне и внасяне на авансовите вноски за корпоративния данък – вноските да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, а не на база данъчните им печалби от предходни години. Предлага се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв. да не правят авансови вноски за корпоративен данък, при приходи в диапазона между 300 000 лв. и 3 000 000 лв. да правят тримесечни авансови вноски, а тези с приходи за предходната година, които превишават 3 000 000 лв. да правят месечни авансови вноски;
2. Предлага се данъкът върху разходите от месечен да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година;
3. Във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., се предлагат разпоредби, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние.
За хазартните игри (лотарии, томболи, числови лотарийни игри Бинго и Кено, тото, лото и игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти) се предлага да се запази ставката 15 на сто и да се въведе намалена ставка 7 на сто, когато игрите са организирани от разстояние. Намалената ставка ще може да се прилага след постановяване на положително решение от ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисионна за участие, данъкът върху хазартната дейност се предлага да е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисионни.
4. Предлага се данъкът върху приходите на бюджетните предприятия и данъкът върху дейността от опериране на кораби да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред;
5. Въвежда се нова разпоредба, с която разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Това предложение е свързано със задължение на Република България като държава - страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и с Препоръките от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели;
6. Създава се нова административнонаказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна – необходимите реквизити, срок и др., както и техническа промяна в условията за издаване/отнемане на разрешенията за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна.

Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица:

1. Предлага се данъчната стойност на имуществото да бъде цена на придобиване при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на недвижимото имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик;
2. Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения;
3. Конкретизират се доходите, за които предприятията – платци ще изготвят справка за изплатените през годината доходи;
4. Предвижда се доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство да станат облагаеми от 1 януари 2013 г. Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата и ще се облага с окончателен данък в размер 10 на сто, като същият ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.
4. Предлага се да се изравнят сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.

Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за акцизите и данъчните складове:

1. Предвижда се промяна в акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС;
2. Предлага се да отпадне задължението за регистрация по закона на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво. Целта е да се облекчат лицата, извършващи дейности по продажби на природен газ единствено за моторно гориво, като по този начин те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз.
3. Създава се допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85 от закона, в който да се вписват законовите основания за недължимост на акциза, което ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на правната уредба за целите на освобождаването от облагане с акциз.
4. Във връзка с разработването от Агенция „Митници“ на интегрирана информационна система, която обхваща движението и контрола на всички акцизни стоки, се допълват реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6.
5. Предлагат се две нови разпоредби в чл. 86 във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки, с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.

Със законопроекта се предлагат промени и в Закона за счетоводството, като постъпилите в предприятията на чужд език данъчни документи по смисъла на ЗДДС се изключват от общите изисквания за задължителен превод на български език. Промяната произтича от въвеждането на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).

Законопроектът предвижда и промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, съгласно която Фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Предложението за промяна е породено от правния статут, нормативно регламентираните функции и целите, за които Фондът за компенсиране на инвеститорите е създаден.

След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която се изразиха становища за неподкрепа на законопроектите, внесени от н.п. Мартин Димитров и група народни представители, от н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов и от н.п. Кирчо Димитров и група народни представители и за подкрепа на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Аргументът срещу законопроекта с вносители н.п. Мартин Димитров и група народни представители е, че мярката за подмяна на фискалните устройства и за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите е въведена за всички лица, независимо от регистрацията им по ДДС, като част от мерките за борба със сивата икономика и изключването от нея на нерегистрираните по ДДС лица няма да доведе до търсения ефект. Освен това към момента лицата вече са привели дейността си в съответствие с това изискване на закона. Аргументът срещу законопроектите с вносители н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов и н.п. Кирчо Димитров и група народни представители е, че не е необходима законодателна промяна, тъй като към момента въпроса е уреден законодателно. По отношение прилагането на закона министърът на финансите вече е издал указание за единно прилагане на ЗДДС в случаите на дарение, извършено чрез текстово съобщение – SMS или телефонно обаждане, където е пояснено, че операторът не следва да начислява ДДС върху стойността на определената за дарение сума.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта с вносители н.п. Мартин Димитров и група народни представители: „За”- 3 народни представители, „Въздържали се” - 16 народни представители, без „Против”.
2. по законопроекта с вносители н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов: „За”- 4 народни представители, „Въздържали се” - 16 народни представители, без „Против”.
3. по законопроекта с вносители н.п. Кирчо Димитров и група народни представители: „За”- 5 народни представители, „Въздържали се” - 15 народни представители, без „Против”.
4. по законопроекта с вносител Министерския съвет: „За”- 13 народни представители, „Против” - 7 народни представители и „Въздържали се” - 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от н.п Мартин Димитров и група народни представители, № 254-01-46, внесен от н.п. Огнян Стоичков и н.п. Павел Шопов и № 254-01-60, внесен от н.п. Кирчо Димитров и група народни представители и да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА