Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
15/10/2009
ПРОТОКОЛ № 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 15.10.2009 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
2. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г.
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: по точка 1: от Министерството на финансите: Лидия Атева – началник на отдел „Счетоводна практика” и Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Счетоводна практика”; по точка 2: от Министерството на финансите: Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежана Колева – държавен експерт от дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, от БНБ: Светослав Ангелов – началник на отдел „Надзорни регулации и управление на риска” и Нели Кордовска – главен директор, управление „Банков надзор”; по точка 3: Лилия Витошка – и.д. директор дирекция „Инвестиционна политика”, Христина Гайдарска – главен експерт – дирекция „Инвестиционна политика, анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите”, Илона Стойкова – началник-отдел на дирекция „Правна, нормативни актове в икономиката”.
- / -
МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден! Петнадесет човека от Комисията по бюджет и финанси присъстват, имаме кворум и откривам заседанието.
Предлагам на вниманието ви за гласуване дневния ред за днешното заседание. Първа точка от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
Поканили сме от Министерство на финансите г-жа Лидия Атева – началник на отдел „Счетоводна практика” и г-н Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Счетоводна практика”, които не ги виждам, но сигурно ще дойдат.
Точка втора е: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г. По точка втора сме поканили да присъстват г-жа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, г-жа Снежана Колева – държавен експерт от дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – и двете от Министерство на финансите, г-н Светослав Ангелов – началник на отдел „Надзорни регулации и управление на риска” към БНБ и г-жа Нели Кордовска – главен директор, управление „Банков надзор” на БНБ.
В предварително раздадения ви проект за дневен ред има и точка трета: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г.
По тази точка сме поканили да присъстват г-жа Лилия Витошка – изпълняващ длъжността директор дирекция „Инвестиционна политика”, г-жа Христина Гайдарска – главен експерт – дирекция „Инвестиционна политика, анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите”, г-жа Илона Стойкова – началник-отдел на дирекция „Правна, нормативни актове в икономиката”.
Като точка четвърта в проекта за дневен ред беше предвиден Отчет за дейността на Сметната палата за 2008 г., № 924-00-8, внесен от Сметната палата на 30.09.2009 г.
Предлагам тази точка четвърта да отпадне от днешния дневен ред или по-скоро да я отложим за по-следващата седмица. Г-н Главчев, моля да изложите мотивите за това предложение.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Мотивите ни, за да отпадне тази точка, са, че съгласно чл. 24 от Закона за Сметната палата, ал. 3, отчетът за дейността се гледа съвместно с Годишния финансов отчет на Сметната палата. Така двата заедно се гледат. Видяхме, че по други отчети, които гледахме, не е много добре да се отделят финансовият отчет от Отчета на дейността. Това също е един от мотивите ни, но основният е да спазим разпоредбите на закона, които са в този смисъл. Одиторите, които работят в Сметната палата, са в завършващ етап. Очакваме до около три-четири дена да са готови, тоест отлагането е съвсем минимално, както виждате и мислим, че би било по-добре.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вашата комисия ще успее да направи доклада, така че по-следващата седмица да го гледаме заедно с този отчет?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други предложения и мнения по дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред без точка четвърта. Който е съгласен, моля да гласува! Благодаря. Приема се единодушно.
Комисията гласува направеното предложение с 19 гласа „за”.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като колегите от БНБ и „Държавен дълг и финансови пазари” заеха мястото, предлагам да започнем с точка втора от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз във връзка с Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви, отнасящи се за капиталовите изисквания за търговските портфейли и за прессекюритизацията и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.
По точка 2 от дневния ред, на практика по точка 2 от Годишната програма, давам думата на колегите за изложение.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодарим за предоставената ни възможност да представим пред комисията съвсем накратко, разбира се, основните моменти, които касаят предложенията за изменение на визираните от Вас Директиви 48 и 39 на Европейския съвет по отношение на Директивата за капиталовите изисквания. Без да губим Вашето време и без да навлизаме в излишни подробности, които не са необходими за целта на представянето, искам съвсем накратко да дам обща информация за тези законодателни изменения, които най-общо имат за цел да оптимизират рамката на директивата, като оптимизациите касаят преди всичко създаването на по-ефективни стимули и практики за управление на риска. На второ място, това са по-адекватни и по-високи изисквания за капитала на банките, и не на последно място, да подобрят правилата за оповестяване на рисковите позиции чрез представянето им на участниците на пазара. По този начин се счита, че ще се гарантира по-висока ефективност при регулирането на банковия капитал в Европейския съюз, което се извършва по силата на Директивите за капиталовите изисквания и също така по принцип ще бъда избегнати тези проциклични въздействия върху реалната икономика, които в момента наблюдаваме. Целта обаче е внимателен подход по отношение на тези допълнителни регулации, предвид необходимостта от запазване на конкурентната позиция на банковия сектор в Европейския съюз.
Основните предложения се отнасят до четири елемента, които са търговски портфейл, прессекюритизация, оповестяване на рисковете, свързани с секюритизацията и надзорен преглед на политиките за определяне на възнагражденията в банковия сектор.
По отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли на банките се предвижда да бъдат въведени изменения, които обхващат необходимостта от добавянето към обикновената стойност на един допълнителен капиталов буфер, който се определя на базата на стойността по 3 в условията на стрес, разбира се.
Вторият акцент касае разширяването на съществуващи покрития за риск от неизпълнение в търговския портфейл, като неговото предназначение преди всичко е да се компенсират загуби, при които промяната за вероятността за неизпълнение не е на имитента.
Третият съществен момент в частта търговски портфейли, това са: определяне покритието със секюритизирани позиции в търговския портфейл на базата на едно обикновено претегляне на риска, който вече съществува за банковия портфейл, като, разбира се, се отчитат трудностите, които са свързани с методологията на моделирането.
Като цяло подобен регламент по отношение на търговските портфейли ще доведе до подобряване на адекватността на капиталовите изисквания за банките и от значение за заздравяването на финансовата стабилност и в най-малка степен за минимизиране на прекаленото проциклично развитие на финансовата система.
По отношение на прессекюритизация какво бихме могли да кажем? Капиталовите изисквания за прессекюритизирани позиции ще бъдат повишени в съответствие с подхода, който е развит от Базелския комитет за всяка оценка на кредитния рейтинг на тези прессекюритизирани позиции ще бъде дадено едно по-голямо тегло, отколкото на секюритизираните позиции, като на практика тези по-високи тегла ще бъдат определени в съответствие с по-големия риск на очаквани загуби от обезценка.
Изискванията за оповестяване на рисковете, свързани с прессекюритизацията са в съответствие с международно съгласуваните стандарти и ще бъдат засилени в редица области, като например: секюритизираните позиции в търговския портфейл и спонсориране на задбалансовите средства със специална цел. Тази промяна ще подобри осведомеността на инвеститорите относно рисковия портфейл на банката и ще подсилят банковите стимули да управляват по-ефективно рисковете, като позволят на участниците на пазара, разбира се, да упражняват натиск за едно по-дисциплинирано поведение.
Последният важен елемент, това е надзорният преглед на политиките за определяне на възнагражденията, изключително чувствителна тема. Предвижда въвеждане на обвързващо задължение за кредитните институции инвестиционните дружества да приемат политики и практики за определяне на тези възнаграждения, които преди всичко да бъдат в съответствие с ефективното управление в тези банкови институции. Всички национални надзорни органи се предвижда да могат да налагат както финансови, така и нефинансови наказания на дружества, които не са в състояние да докажат, че спазват съответните принципи по начин, подходящ за тяхната вътрешна структура и бизнес модел на развитие. Очаква се тези предложени изменения да влязат в сила най-рано в края на 2010 г. и те в най-малка степен са взаимно свързани с други разпоредби на Директивата за капиталовите изисквания, които вече са в действие от 2007 ви 2008 г. Всички държави-членки подкрепят в значителна степен предложението на Европейската комисия за Директивата и, разбира се, Република България не прави изключение. Предложените изменения са в отговор на финансовата криза и считаме, че ще укрепят рамката на Директивата за капиталовите изисквания, което на практика трябва да доведе до едни по-ефективни стимули и практики за управление на риска и не в малка степен за по-адекватни и по-стабилни изисквания за капитала на банките и засилено оповестяване на техните рискови експозиции пред участниците на пазара.
Така че съвсем накратко това са основните моменти. Ако имате някакви конкретни въпроси, както и колегата от Българска народна банка, бихме могли да отговорим или да коментираме допълнително. Благодаря за вниманието.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Аз да попитам ли нещо? Нека да попитам все пак. Понеже това е един малко различен за нас проблем, може ли да ни обясните съвсем практически как това ще се отрази на българската банкова система. Практически имаме ли в този момент, в тази година, в следващата година практическо отражение, или евентуално това ще даде отражение тогава, когато нашата банкова система се развие и започне да работи с други инструменти, които в момента не ползва?
НЕЛИ КОРДОВСКА: Уважаема госпожо председател, аз ще се опитам да отговоря съвсем накратко на Вашия въпрос, макар че мога веднага да кажа, че в самия Ви въпрос се съдържа и едва ли не отговорът, защото действително след влизането в сила на тези изменения в директивата ние ще бъдем принудени, тоест задължени да ги транспонираме в нашето законодателство. На практика обаче, както беше и фокусиран въпросът Ви, е много силно да се каже, че ще имат практически ефект върху дейността и капиталовата адекватност на българските банки. Защо? Защото предполагам, тези, които са запознати по-конкретно с дейността, със състоянието на българската банкова система и портфейлите на банките, са наясно, че търговските портфейли на българските банки са незначителни по обем в сравнение, да речем, с кредитните портфейли. Съответно капиталовите изисквания за търговски портфейли, които ние наблюдаваме и изискваме от банките, са несъществена част от общите капиталови изисквания за банките и в момента към последно тримесечие те са не повече от 3,5% от всички капиталови изисквания, тоест, съвсем несъществен е обемът на този портфейл в общите активи на банките в България.
Съответно ако говорим за секюритизация, буквално се броят на пръсти банките, които имат секюритизирани инструменти в портфейлите си. Мога да ви кажа, че са не повече от 3-4 от всички банки. Отделно през секюритизирани инструменти или прессекюритизация българските банки нямат към този момент.
Тоест виждате сами, че поради обхвата на измененията, които се предлагат за Директивата за капиталови изисквания и предвид това, че те основно визират търговския портфейл на банките, секюритизирани и прессекюритизирани позиции именно, поради които експозиции водещите европейски банкови групи понесоха най-големи загуби през действащата криза, на практика у нас няма да се отразят съществено на стойностите на капитала и изискванията спрямо капитала в българската банкова система.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имаме ли други въпроси? След това последното обяснение, предлагам да гласуваме „Подкрепяме позицията на правителството по този проблем. Моля, който е съгласен, да гласува. Благодаря. Приема се с пълно единодушие.
Комисията гласува направеното предложение с 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.
Благодаря ви за представянето.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес. Става дума за годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите. Това е малко по-интересно .Предполагам, че тук за всички ни ще бъде интересно и може би ще имаме въпроси и становища. Г-жа Атева, Вие ли ще представите позицията? Заповядайте!
ЛИДИЯ АТЕВА: Благодаря, госпожо председател. Бих искала накратко да резюмирам предложението за изменение на Директива 4, тоест, Директива 78/660 на Европейската общност. Предложението е свързано с възможност държавите членки да освободят микросубектите от обхвата на Четвърта дружествена директива, която касае изготвянето на финансовите отчети от дружествата в Европейския съюз. Представеният проект визира обхвата на тези микропредприятия съобразно превишаването на два от следните показатели към 31 декември на съответната година. Това са: балансова стойност на активите, нетни приходи за продажби за съответната година и численост на персонала.
Критериите са твърде високи по отношение на българските микропредприятия. Тази дефиниция, предложена в директивата, няма отношение към дефиницията, която е разписана в Закона за малки и средни предприятия, тъй като балансовата стойност на активите се визира на 500 хиляди евро, нетните приходи от продажби – на 1 милион евро и средната численост на персонала се визира на 10 души. Тоест когато предприятието превишава два от тези три критерия, предложени в директивата, то се счита за микропредприятие и може да не съставя финансови отчети, изключва се от обхвата на директивата.
Това облекчение е възможност, тоест опция държавата членка да транспонира съответно в законодателството си, предвид възприетата в последните няколко години програма на Европейската комисия за намаляване на административната тежест към съответните предприятия. Дебатът във връзка с това предложение на Европейската комисия започна още през 2006 г., продължава и до момента. Следва да се отбележи, че по това предложение на различни нива в Европейската комисия са дискутирани мненията на различните държави членки, като през 2009 г., месец юни е формирано блокиращо малцинство, тоест седем държави не са съгласни с предложената промяна. Последно, проблемът е дебатиран на Регулаторния комитет по счетоводство към Европейската комисия на 2 октомври, където отново се дава информация, че това блокиращо малцинство остава и предстои да бъде взето окончателно решение по предложението за промяна на Четвърта директива през сегашното председателство, тоест има се предвид във възможно най-кратко време, тъй като това е от интерес на държавите членки.
От страна на България предложената позиция беше разгледана на няколко заседания на Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет. Следва да отбележа, че беше предизвикана много сериозна дискусия предвид предложението на Министерството на икономиката за категорично въвеждане на тази опция в българското законодателство, тоест дори предложение да не се приема под формата на предложения от комисията вариант. Направи се много сериозна оценка от Института за пазарна икономика, която, разбира се, беше обсъдена и разгледана от наша страна. Дебатите продължават, в смисъл на това, че по-скоро идеята е да се възприеме предложения от Европейската комисия вариант за въвеждане на опцията, тоест това нещо да се приеме от нас, а степента, в която всяка една държава членка трябва да преведе съответно законодателството си, да се оцени на национално ниво. Предвид на това, така предложената от Министерството на финансите позиция беше приета на заседанието на 7 септември, но тъй като въпросът все още се дебатира и на европейско ниво какви мерки точно ще бъдат приложени в националното законодателство, ще продължи да стои като отворен въпрос.
Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги? Заповядайте!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Явно това е спорен въпрос, спорен не политически, а чисто бюджетно, финансово, експертно, икономически и от много още гледни точки. Доколкото виждам, проблемите, общо взето, са поне два. Така ги виждам. Единият – за първи път въз основа на това май ще се въведе легално определение на понятието малък бизнес или среден – не знам точно как, защото така наречените микросубекти всъщност са това, което досега говорим и тук въпросът е ако имаме различни критерии с европейските страни, изразени в тези показатели, които бяха изброени. Това е единият въпрос.
Другият въпрос е предвид на една доста сива икономика, каквато имаме, средство, спасение от която до голяма степен са тези отчети, дали изобщо е уместно да приемаме това правило някои от субектите да не правят отчети и да не подлежат, да не бъдат задължавани в тая насока.
Това са основно въпросите, които ще породят много спорове явно.
Другият ми въпрос е: доколко се изисква от нас да го въведем, в какви срокове и бихме ли могли и да го отложим - това също е вариант- докато се види как въпросът ще се реши в Европа, защото се вижда, че и там има спор. Аз предлагам ако е възможно и ако не сме притиснати с някакви изрични, преклузивни срокове, да започнем този дебат и тук, както е почнат вече на експертно ниво и в министерството и да не се опитваме днес да излизаме с някаква категорична позиция „за” или „против” с гласуване, за да вкарваме в пленарна зала въпроса. Какви са сроковете в тази връзка?
ЛИДИЯ АТЕВА: Предложението касае опция за държавите членки. Ако това нещо бъде подкрепено в България като предложение за промяна на директива, то не би довела категорично до някакви задължителни промени в националното законодателство. Възможност е тази опция някога да бъде приета в българското законодателство, като се направи съответно оценка на национално ниво в каква степен и доколко и в какви параметри да бъдат освободени тези предприятия. Позицията ни, която е одобрена на заседание на Министерският съвет, е изключително балансирана, тъй като България винаги е подкрепяла намаляването на административната тежест за своите предприятия, така че в определена степен на един по-следващ етап ние бихме могли да въведем известни облекчения към нашите малки предприятия.
По повод на първия Ви въпрос за критериите бих искала да уточня, че тези критерии са до размерите в директивата, тоест те могат да бъдат приведени на национално ниво и в по-ниски размери. Тоест ние на национално ниво в един по-следващ момент може да определим до тези критерии нашите предприятия, които да бъдат освободени от една тежест, от един отчет, но за съжаление, не могат да бъдат изцяло освободени от съставянето на финансовия отчет и по очевидни причини. Биха могли да бъдат приведени някакви мерки. Така че рамковата позиция, одобрена на заседание на СЕВ, е един удачен вариант България да подкрепи предложението за въвеждане на опция в Четвърта директива за освобождаване на микропредприятията от съставяне на финансови отчети.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Атева. Други въпроси? Аз искам обаче да попитам: все пак това е опция, обаче тя е за освобождаване. Ние в нашия Закон за счетоводство също класифицираме предприятията, имаме и малки предприятия, но те правят финансови отчети, макар и облекчени. Приемайки обаче тази опция, дори и да влезем в критериите на нашия Закон за счетоводството, ако приемем, че той е съобразен с нашата икономическа реалност, ние пак не можем да си позволим дори на тези малки предприятия въобще да не водят финансови отчети, което означа, че пак никога няма да влезем в тази възможност. Тук не се предвижда вариант за облекчени финансови отчети, а въобще за освобождаването.
ЛИДИЯ АТЕВА: В Четвърта директива се предвижда отчет за приходи, разходи и баланс, за да бъда по-конкретна. В момента всички предприятия, съставят и отчет за паричен поток, което, примерно би могло да бъде едно възможно облекчение на следващ етап за тези малки и средни предприятия, както и редица други неща, но те никога не биха могли да бъдат съвсем и напълно изключени от обхвата на Четвърта директива по една основна причина. Ако те бъдат изключени от обхвата на Четвърта директива напълно и не съставят финансови отчети, това би довело до невъзможност да се изпълняват задълженията на статистическите органи, на Националния статистически институт във връзка с Директива 58/97 за събиране на информация от стопанските субекти.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Тези държави, които подкрепят тази директива, как ще се оправят със статистическите си данни, след като явно доста техни микропредприятия не правят отчети?
ЛИДИЯ АТЕВА: Събират информацията не на база финансовия отчет очевидно, по друг начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може би за данъчен контрол също ползват друга информация, а не информацията финансови отчети.
ЛИДИЯ АТЕВА: Да. Там данъчната декларация е по друг начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Там този контрол не е базира на счетоводната отчетност?
ЛИДИЯ АТЕВА: Точно така, има съвсем друго разделяне на финансови и данъчни отчети.
МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Войнов да допълните.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Искам и аз да направя един малък коментар, госпожо председател. Към този момент нещата стоят по следния начин. Първият вариант: Европейският съюз не приема директивата. За нас вече не седят въпроси, защото нищо не трябва да променяме. Втори вариант: приема се след определен период от време. Оттук нататък това, което ще трябва да направи Народното събрание като избор, защото само то може да освободи съответно предприятията от това, е да се направи един много детайлен анализ на това, защо на нас са ни отчетите. Да кажем следното. За много голяма част от микропредприятията те са едно бреме. Никой не го ползва, освен… дори и данъчните вече не го ползват. Данъчните ползват, ако може така да кажем, данъчните, органът по приходите, единствено отчета за приходите и разходите в някаква степен. Те си влизат на ревизия. Тоест тогава ще бъде удачно зададен въпросът: ако се изготвя някаква информация и никой няма необходимост от нея, то тогава защо да бъде изготвяна?
Към настоящия момент това, което ние считаме, е, че дружествата, които се облагат с корпоративен данък, поне трябва да изготвят един отчет за приходите и разходите, а останалите форми – отчет за собствен капитал, паричен поток, приложения, оповестявания – те са едно бреме. Дори ако вземем един отчет на едно малко предприятие и видим дали е спазило всички стандарти, ще видим, че то не ги е спазило. Какво му се случва на това предприятие сега? Нищо. Нито НАП го глобява, защото НАП ще го глоби, ако има по-малко данъци. Ако то не е оповестило свързаните си лица, чудо голямо, НАП изобщо не се интересува от това. Тоест, НАП в момента контролира някои неща, които водят до различни данъци.
Други предприятия, примерно тези, които са на патент, на тях само трябва да им сверим приходите да не излязат над 50 хиляди. Повече нас не ни интересуват те. Тоест, една немалка част от фирмите просто счетоводството не е необходимо нито на управителя, нито на потребителите на финансовите отчети извън него, както се казва, самият управител има в главата си един негов отчет, който е доста по-верен и честен, отколкото е отчетът, който той предлага. Така че това е дебат, който вие ще водите тук на един по-късен етап.
За статистическите, по изискванията, които има статистиката за изготвянето на отчетите, няма как да не бъдат отменени. Те са друга история, но въпросът е в това: ако нещо не е необходимо на никого, защо ни е? Просто ние не се опасяваме от това, че част от счетоводителите ще останат без работа или ще им се намалят хонорарите. Какво като им се намалят хонорарите? Някой страда ли от това?
ЛИДИЯ АТЕВА: Тук бих искала да обърна внимание, че част от тези микропредприятия е възможно да бъдат предприятия, които са листвани на борсата. Анализът е много тънък. Не може така, с лека ръка всичките да се отменят, тоест все пак за някакви цели на някои дружества е възможно да е необходимо представянето на пълен финансов отчет.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз си мисля, че той има точна дефиниция кое микропредприятие, мисля, че беше до десет души персонал и вероятно ако трябва да прецизираме нещо закона…
МЕНДА СТОЯНОВА: В нашето законодателство имате предвид?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Може да не съм точен, но има прието някакво разбиране по този въпрос. Тоест това, което пледира господинът, значи, че вероятно ние трябва да конкретизираме някои показатели кое да считаме като микропредприятие, за което евентуално да важат тези въпроси. Сега може би нямаме готовност може би, доколкото разбирам.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме още в процес на преговори, така че може въобще да не се стигне до това и да се надяваме, че няма да се стигне до това и блокиращата квота на седемте държави ще ни спаси да заемаме отрицателна позиция.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, колеги, трябва да имаме предвид обстоятелството, че това е само една рамкова позиция. Прочетете първото изречение на предложението. Това е първа стъпка, първи етап към подготовката на директива на Европейския съюз. Това, което в момента обсъждаме, ще даде възможност на нашите органи в Европейския съюз да заемат някаква позиция по подготовката на тази директива. След като бъде изготвена тази директива, беше казано, че тя изобщо може да не бъде приета, тя може да бъде отхвърлена, чак след това следва етап за промяна на нашето законодателство по посока на това – дефиниция и т.н. Така че аз предлагам да приемем рамковата позиция, да дадем възможност за водене на преговори и когато му дойде времето и обсъждаме Закона за счетоводството, ако е необходимо, ще повдигнем и обсъждаме въпроса за това, що е малко предприятие, микропредприятие, трябва ли да има документация или не трябва.
Благодаря.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моето изказване беше в същия смисъл. Аз наистина също предлагам да приемем тази рамкова позиция, защото тя не води до промяна в българското законодателство на този етап.
МЕНДА СТОЯНОВА: Засега.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дебатът наистина трябва да се проведе, но едва ако това бъде прието от всички страни и ако тогава ние решим да променяме законодателството, за да прилагаме тази опция в България.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДАРИН МАТОВ: Аз съм на същото становище. Исках само да питам тези параметри, тези три условия, за които говорихме, така ли е записано в Четвъртата директива, че съгласно тази директива предприятия, които имат балансова стойност на активите до 500 хиляди евро, численост на персонала 10 човека и нетен размер на приходите от продажби 1 милион евро – това ли са параметрите, в които ние трябва да влезем?
ЛИДИЯ АТЕВА: Това са параметрите, в които ние евентуално бихме влезли, тъй като те формират дефиницията на малко и средно предприятие.
ДАРИН МАТОВ: Параметрите в Четвъртата директива са това?
ЛИДИЯ АТЕВА: Да, това са параметрите на микропредприятие до тези размери, тоест могат да бъдат по-ниски, но не по-високи.
ДАРИН МАТОВ: Разбира се, оттук нататък наистина ще предстои един много сериозен дебат. Аз се бях подготвил за такъв, но не е сега моментът. Разбира се, ще трябва да се даде възможност да се започне от това и оттам нататък вече, разбира се, ще си проведем този дебат. Той ще бъде много интересен, разбира се.
Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се, но ако ще има дебат, сега трябва да има, защото като подкрепим позицията, тя си остава такава, а после от това ако произтекат задължения, които ние като законодателен орган трябва да гласуваме в нашето законодателство, ще бъде късно, защото ще трябва да ги гласуваме, така да се каже, по неволя. Но аз искам да ви зачета член 1а на проектодирективата, както го предлагат, за да сме наясно какво точно всъщност подкрепя нашето правителство.
„1. Държавите членки могат да освободят от задълженията по настоящата директива дружествата, които към датата на приключване на баланса не надхвърлят праговете по два от следните три критерия.”
Това са тези критерии, за които говорихме. По-нататък има още и ако искате, ще ги зачета на цяло, но тук за мен е важна думата „могат”. Тоест, дори и да се приеме, ние ще имаме възможност да кажем, че ние искаме. Тоест, като „могат”, може и да не могат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз все пак ви предлагам да не влизаме в ролята на данъчната администрация. След като Министерството на финансите - аз се надявам, че то представлява и позицията на Националната агенция по приходите чрез Министерският съвет - имат позиция, да подкрепим тази директива. Струва ми се, че ние като законодатели не би трябвало да нарушаваме ентусиазма на Министерският съвет да освобождава бизнеса от излишни административни тежести. Така че в този смисъл не виждам кой знае каква причина да не подкрепим директивата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Ако не, предлагам да гласуваме „подкрепяме позицията на правителството по тази директива”. Моля, който е съгласен, да гласува.
Против? Въздържали се? Двама.
Комисията приема направеното предложение със 17 гласа „за”, 0 гласа против и 2 гласа „въздържали се”.
Благодаря ви.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка трета от дневния ред: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа. Г-жа Лилия Витошка, г-жа Христина Гайдарска и г-жа Илона Стойкова ще ни представят накратко споразумението.
ИЛОНА СТОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представеното на вашето внимание споразумение беше предложено като проект от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То беше предложено поради членството ни в Европейския съюз, което изисква България от страна бенефициент да стане донор, да предостави финансова помощ за развитие на съседните страни-нечленки на Европейския съюз. Целевата финансова помощ е в размер на 50 хиляди евро и се предоставя еднократно от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тъй като споразумението беше подписано от ОИСР на 22 декември 2008 г., не беше възможно да се спазят сроковете по него и това наложи подписването на анекс. Целта на анекса е да измени сроковете, съгласно което финансовата помощ ще се предостави до 15 декември 2009 г. след представяне на съответната фактура от ОИСР. Целта на финансовата помощ ще се окаже подкрепа на инвестиционната харта на ОИСР, в частност на Инвестиционния комитет за Югоизточна Европа в действията му за подобряване на бизнес климата и насърчаване на инвестициите в страните от Югоизточна Европа. Помощта е предназначена за осъществяване на дейностите на Инвестиционния комитет, индекса на инвестиционната реформа за 2009 г., индекса на политиката за малките и средните предприятия за 2009 г. и работата на четирите работни групи към инвестиционния комитет. Споразумението и анекса подлежат на ратификация, тъй като съдържат финансови задължения и е предвидено уреждане на международни спорове чрез арбитър.
Очакваните резултати са укрепване на позицията на България в региона на Югоизточна Европа и на отношенията ни с тази организация. Освен това считаме, че ще се подобрят конкурентните позиции на страната ни чрез увеличаване на възможностите ни за осъществяване на бизнес контакти в региона и привличане на повече инвестиции.
Благодаря за вниманието.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Въпроси? Становища?
Предлагам да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се? Единодушно се приема. Благодаря.
Комисията приема направеното предложение с 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.
С това изчерпахме официалния дневен ред. Ако ми позволите, преди да приключим, искам да направя нещо, което трябваше да направим на миналото заседание. Искам да ви представя сътрудниците на Комисията по бюджет и финанси. Вече сме в пълен състав и да ви кажа кой за какво отговаря, така че да можете да се обръщате към всеки един от тях. съгласно разпределението, което направихме.
На първо място, г-н Бабамов – предполагам, че всички го познавате, г-жа Мариана Баросова и г-ца Диляна Петрова - тримата колеги ще отговарят за работата на комисията в частта по държавния и общинските бюджети, устройство, видове бюджети, самите бюджети, бюджета на Сметната палата и другите във връзка с консолидирания бюджет, както и по законите за Сметната палата, законите за Държавната финансова инспекция, БНБ, Финансовия надзор, Застраховането, мерките срещу финансиране на тероризма, за гарантиране на влогове в банки, вътрешния одит в публичния сектор, независимия финансов одит, безмитната търговия, мерките срещу изпирането на пари, Валутния закон, Закона за кооперациите, Закона за финансовото управление на дейността.
Г-н Бабамов специално ще отговаря и за други задачи, свързани с комисията и най-вече със задачите, свързани с подкомисията, тъй като сега на практика ще конструираме обхвата на нейната работа. Там г-жа Баросова на практика ще осъществява обслужването на комисията, но, така да се каже, г-н Бабамов ще работи заедно с г-н Главчев за структуриране на дейността на комисията. Г-жа Милка Стоянова – познавате я, предполагам, тя ще бъде експерт по данъчните закони, Закона за счетоводството и всички останали законопроекти, имащи отношение към данъчноосигурителната политика. Г-жа Виолета Боянова, която е сътрудник на комисията, към която ще се обръщате във всички случаи и проблеми във връзка с деловодство, поща, абонаменти, финанси на комисията и подкомисията, сайта на комисията, достъпа на външни лица и всички останали организационни и административни проблеми на комисията и на подкомисията. Тя отговаря и за справките за присъствието. Това беше за сведение, телефоните ги имате в телефонния указател, сътрудниците са на ваше разположение.
Ако няма друго, закривам днешното заседание.
Едно друго съобщение. Макар и малко предварително, искам да ви обявя, че на 11 ноември ще имаме съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и с Комисията по европейските фондове, на което ще присъства г-жа Сандолова, нашият представител в Европейската сметна палата и ще направи официалното представяне на доклада от одита на Европейската сметна палата за изразходване на европейските средства през 2008 г. Това е в сряда от 15 часа, защото трябваше да потвърдим и за нея присъствието й, а ние в четвъртък ще гледаме данъчните закони.
Още едно съобщение: вчера Министерският съвет прие пакета от данъчни закони. Надявам се, г-н Шарлепов – тръгнал си е – трябваше да уточним дали има промяна след приемането им от пакета, който е внесен. Ако няма промяна, ще ги получите утре по имейлите всичките. Ако има промяна, ще я отразим и тогава ще ви ги изпратим.
Ако няма друго, благодаря ви! Приятна почивка.
/Край – 15.50 ч./
СТЕНОГРАФ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/
Файлът съдържа 38315 знаци.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 15.10.2009 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
2. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г.
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: по точка 1: от Министерството на финансите: Лидия Атева – началник на отдел „Счетоводна практика” и Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Счетоводна практика”; по точка 2: от Министерството на финансите: Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежана Колева – държавен експерт от дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, от БНБ: Светослав Ангелов – началник на отдел „Надзорни регулации и управление на риска” и Нели Кордовска – главен директор, управление „Банков надзор”; по точка 3: Лилия Витошка – и.д. директор дирекция „Инвестиционна политика”, Христина Гайдарска – главен експерт – дирекция „Инвестиционна политика, анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите”, Илона Стойкова – началник-отдел на дирекция „Правна, нормативни актове в икономиката”.
- / -
МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден! Петнадесет човека от Комисията по бюджет и финанси присъстват, имаме кворум и откривам заседанието.
Предлагам на вниманието ви за гласуване дневния ред за днешното заседание. Първа точка от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г.
Поканили сме от Министерство на финансите г-жа Лидия Атева – началник на отдел „Счетоводна практика” и г-н Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Счетоводна практика”, които не ги виждам, но сигурно ще дойдат.
Точка втора е: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13, внесена на 18.09.2009 г. По точка втора сме поканили да присъстват г-жа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, г-жа Снежана Колева – държавен експерт от дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – и двете от Министерство на финансите, г-н Светослав Ангелов – началник на отдел „Надзорни регулации и управление на риска” към БНБ и г-жа Нели Кордовска – главен директор, управление „Банков надзор” на БНБ.
В предварително раздадения ви проект за дневен ред има и точка трета: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г.
По тази точка сме поканили да присъстват г-жа Лилия Витошка – изпълняващ длъжността директор дирекция „Инвестиционна политика”, г-жа Христина Гайдарска – главен експерт – дирекция „Инвестиционна политика, анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите”, г-жа Илона Стойкова – началник-отдел на дирекция „Правна, нормативни актове в икономиката”.
Като точка четвърта в проекта за дневен ред беше предвиден Отчет за дейността на Сметната палата за 2008 г., № 924-00-8, внесен от Сметната палата на 30.09.2009 г.
Предлагам тази точка четвърта да отпадне от днешния дневен ред или по-скоро да я отложим за по-следващата седмица. Г-н Главчев, моля да изложите мотивите за това предложение.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Мотивите ни, за да отпадне тази точка, са, че съгласно чл. 24 от Закона за Сметната палата, ал. 3, отчетът за дейността се гледа съвместно с Годишния финансов отчет на Сметната палата. Така двата заедно се гледат. Видяхме, че по други отчети, които гледахме, не е много добре да се отделят финансовият отчет от Отчета на дейността. Това също е един от мотивите ни, но основният е да спазим разпоредбите на закона, които са в този смисъл. Одиторите, които работят в Сметната палата, са в завършващ етап. Очакваме до около три-четири дена да са готови, тоест отлагането е съвсем минимално, както виждате и мислим, че би било по-добре.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вашата комисия ще успее да направи доклада, така че по-следващата седмица да го гледаме заедно с този отчет?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други предложения и мнения по дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред без точка четвърта. Който е съгласен, моля да гласува! Благодаря. Приема се единодушно.
Комисията гласува направеното предложение с 19 гласа „за”.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като колегите от БНБ и „Държавен дълг и финансови пазари” заеха мястото, предлагам да започнем с точка втора от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз във връзка с Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви, отнасящи се за капиталовите изисквания за търговските портфейли и за прессекюритизацията и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.
По точка 2 от дневния ред, на практика по точка 2 от Годишната програма, давам думата на колегите за изложение.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодарим за предоставената ни възможност да представим пред комисията съвсем накратко, разбира се, основните моменти, които касаят предложенията за изменение на визираните от Вас Директиви 48 и 39 на Европейския съвет по отношение на Директивата за капиталовите изисквания. Без да губим Вашето време и без да навлизаме в излишни подробности, които не са необходими за целта на представянето, искам съвсем накратко да дам обща информация за тези законодателни изменения, които най-общо имат за цел да оптимизират рамката на директивата, като оптимизациите касаят преди всичко създаването на по-ефективни стимули и практики за управление на риска. На второ място, това са по-адекватни и по-високи изисквания за капитала на банките, и не на последно място, да подобрят правилата за оповестяване на рисковите позиции чрез представянето им на участниците на пазара. По този начин се счита, че ще се гарантира по-висока ефективност при регулирането на банковия капитал в Европейския съюз, което се извършва по силата на Директивите за капиталовите изисквания и също така по принцип ще бъда избегнати тези проциклични въздействия върху реалната икономика, които в момента наблюдаваме. Целта обаче е внимателен подход по отношение на тези допълнителни регулации, предвид необходимостта от запазване на конкурентната позиция на банковия сектор в Европейския съюз.
Основните предложения се отнасят до четири елемента, които са търговски портфейл, прессекюритизация, оповестяване на рисковете, свързани с секюритизацията и надзорен преглед на политиките за определяне на възнагражденията в банковия сектор.
По отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли на банките се предвижда да бъдат въведени изменения, които обхващат необходимостта от добавянето към обикновената стойност на един допълнителен капиталов буфер, който се определя на базата на стойността по 3 в условията на стрес, разбира се.
Вторият акцент касае разширяването на съществуващи покрития за риск от неизпълнение в търговския портфейл, като неговото предназначение преди всичко е да се компенсират загуби, при които промяната за вероятността за неизпълнение не е на имитента.
Третият съществен момент в частта търговски портфейли, това са: определяне покритието със секюритизирани позиции в търговския портфейл на базата на едно обикновено претегляне на риска, който вече съществува за банковия портфейл, като, разбира се, се отчитат трудностите, които са свързани с методологията на моделирането.
Като цяло подобен регламент по отношение на търговските портфейли ще доведе до подобряване на адекватността на капиталовите изисквания за банките и от значение за заздравяването на финансовата стабилност и в най-малка степен за минимизиране на прекаленото проциклично развитие на финансовата система.
По отношение на прессекюритизация какво бихме могли да кажем? Капиталовите изисквания за прессекюритизирани позиции ще бъдат повишени в съответствие с подхода, който е развит от Базелския комитет за всяка оценка на кредитния рейтинг на тези прессекюритизирани позиции ще бъде дадено едно по-голямо тегло, отколкото на секюритизираните позиции, като на практика тези по-високи тегла ще бъдат определени в съответствие с по-големия риск на очаквани загуби от обезценка.
Изискванията за оповестяване на рисковете, свързани с прессекюритизацията са в съответствие с международно съгласуваните стандарти и ще бъдат засилени в редица области, като например: секюритизираните позиции в търговския портфейл и спонсориране на задбалансовите средства със специална цел. Тази промяна ще подобри осведомеността на инвеститорите относно рисковия портфейл на банката и ще подсилят банковите стимули да управляват по-ефективно рисковете, като позволят на участниците на пазара, разбира се, да упражняват натиск за едно по-дисциплинирано поведение.
Последният важен елемент, това е надзорният преглед на политиките за определяне на възнагражденията, изключително чувствителна тема. Предвижда въвеждане на обвързващо задължение за кредитните институции инвестиционните дружества да приемат политики и практики за определяне на тези възнаграждения, които преди всичко да бъдат в съответствие с ефективното управление в тези банкови институции. Всички национални надзорни органи се предвижда да могат да налагат както финансови, така и нефинансови наказания на дружества, които не са в състояние да докажат, че спазват съответните принципи по начин, подходящ за тяхната вътрешна структура и бизнес модел на развитие. Очаква се тези предложени изменения да влязат в сила най-рано в края на 2010 г. и те в най-малка степен са взаимно свързани с други разпоредби на Директивата за капиталовите изисквания, които вече са в действие от 2007 ви 2008 г. Всички държави-членки подкрепят в значителна степен предложението на Европейската комисия за Директивата и, разбира се, Република България не прави изключение. Предложените изменения са в отговор на финансовата криза и считаме, че ще укрепят рамката на Директивата за капиталовите изисквания, което на практика трябва да доведе до едни по-ефективни стимули и практики за управление на риска и не в малка степен за по-адекватни и по-стабилни изисквания за капитала на банките и засилено оповестяване на техните рискови експозиции пред участниците на пазара.
Така че съвсем накратко това са основните моменти. Ако имате някакви конкретни въпроси, както и колегата от Българска народна банка, бихме могли да отговорим или да коментираме допълнително. Благодаря за вниманието.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Аз да попитам ли нещо? Нека да попитам все пак. Понеже това е един малко различен за нас проблем, може ли да ни обясните съвсем практически как това ще се отрази на българската банкова система. Практически имаме ли в този момент, в тази година, в следващата година практическо отражение, или евентуално това ще даде отражение тогава, когато нашата банкова система се развие и започне да работи с други инструменти, които в момента не ползва?
НЕЛИ КОРДОВСКА: Уважаема госпожо председател, аз ще се опитам да отговоря съвсем накратко на Вашия въпрос, макар че мога веднага да кажа, че в самия Ви въпрос се съдържа и едва ли не отговорът, защото действително след влизането в сила на тези изменения в директивата ние ще бъдем принудени, тоест задължени да ги транспонираме в нашето законодателство. На практика обаче, както беше и фокусиран въпросът Ви, е много силно да се каже, че ще имат практически ефект върху дейността и капиталовата адекватност на българските банки. Защо? Защото предполагам, тези, които са запознати по-конкретно с дейността, със състоянието на българската банкова система и портфейлите на банките, са наясно, че търговските портфейли на българските банки са незначителни по обем в сравнение, да речем, с кредитните портфейли. Съответно капиталовите изисквания за търговски портфейли, които ние наблюдаваме и изискваме от банките, са несъществена част от общите капиталови изисквания за банките и в момента към последно тримесечие те са не повече от 3,5% от всички капиталови изисквания, тоест, съвсем несъществен е обемът на този портфейл в общите активи на банките в България.
Съответно ако говорим за секюритизация, буквално се броят на пръсти банките, които имат секюритизирани инструменти в портфейлите си. Мога да ви кажа, че са не повече от 3-4 от всички банки. Отделно през секюритизирани инструменти или прессекюритизация българските банки нямат към този момент.
Тоест виждате сами, че поради обхвата на измененията, които се предлагат за Директивата за капиталови изисквания и предвид това, че те основно визират търговския портфейл на банките, секюритизирани и прессекюритизирани позиции именно, поради които експозиции водещите европейски банкови групи понесоха най-големи загуби през действащата криза, на практика у нас няма да се отразят съществено на стойностите на капитала и изискванията спрямо капитала в българската банкова система.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имаме ли други въпроси? След това последното обяснение, предлагам да гласуваме „Подкрепяме позицията на правителството по този проблем. Моля, който е съгласен, да гласува. Благодаря. Приема се с пълно единодушие.
Комисията гласува направеното предложение с 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.
Благодаря ви за представянето.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред: Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес. Става дума за годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите. Това е малко по-интересно .Предполагам, че тук за всички ни ще бъде интересно и може би ще имаме въпроси и становища. Г-жа Атева, Вие ли ще представите позицията? Заповядайте!
ЛИДИЯ АТЕВА: Благодаря, госпожо председател. Бих искала накратко да резюмирам предложението за изменение на Директива 4, тоест, Директива 78/660 на Европейската общност. Предложението е свързано с възможност държавите членки да освободят микросубектите от обхвата на Четвърта дружествена директива, която касае изготвянето на финансовите отчети от дружествата в Европейския съюз. Представеният проект визира обхвата на тези микропредприятия съобразно превишаването на два от следните показатели към 31 декември на съответната година. Това са: балансова стойност на активите, нетни приходи за продажби за съответната година и численост на персонала.
Критериите са твърде високи по отношение на българските микропредприятия. Тази дефиниция, предложена в директивата, няма отношение към дефиницията, която е разписана в Закона за малки и средни предприятия, тъй като балансовата стойност на активите се визира на 500 хиляди евро, нетните приходи от продажби – на 1 милион евро и средната численост на персонала се визира на 10 души. Тоест когато предприятието превишава два от тези три критерия, предложени в директивата, то се счита за микропредприятие и може да не съставя финансови отчети, изключва се от обхвата на директивата.
Това облекчение е възможност, тоест опция държавата членка да транспонира съответно в законодателството си, предвид възприетата в последните няколко години програма на Европейската комисия за намаляване на административната тежест към съответните предприятия. Дебатът във връзка с това предложение на Европейската комисия започна още през 2006 г., продължава и до момента. Следва да се отбележи, че по това предложение на различни нива в Европейската комисия са дискутирани мненията на различните държави членки, като през 2009 г., месец юни е формирано блокиращо малцинство, тоест седем държави не са съгласни с предложената промяна. Последно, проблемът е дебатиран на Регулаторния комитет по счетоводство към Европейската комисия на 2 октомври, където отново се дава информация, че това блокиращо малцинство остава и предстои да бъде взето окончателно решение по предложението за промяна на Четвърта директива през сегашното председателство, тоест има се предвид във възможно най-кратко време, тъй като това е от интерес на държавите членки.
От страна на България предложената позиция беше разгледана на няколко заседания на Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет. Следва да отбележа, че беше предизвикана много сериозна дискусия предвид предложението на Министерството на икономиката за категорично въвеждане на тази опция в българското законодателство, тоест дори предложение да не се приема под формата на предложения от комисията вариант. Направи се много сериозна оценка от Института за пазарна икономика, която, разбира се, беше обсъдена и разгледана от наша страна. Дебатите продължават, в смисъл на това, че по-скоро идеята е да се възприеме предложения от Европейската комисия вариант за въвеждане на опцията, тоест това нещо да се приеме от нас, а степента, в която всяка една държава членка трябва да преведе съответно законодателството си, да се оцени на национално ниво. Предвид на това, така предложената от Министерството на финансите позиция беше приета на заседанието на 7 септември, но тъй като въпросът все още се дебатира и на европейско ниво какви мерки точно ще бъдат приложени в националното законодателство, ще продължи да стои като отворен въпрос.
Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги? Заповядайте!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Явно това е спорен въпрос, спорен не политически, а чисто бюджетно, финансово, експертно, икономически и от много още гледни точки. Доколкото виждам, проблемите, общо взето, са поне два. Така ги виждам. Единият – за първи път въз основа на това май ще се въведе легално определение на понятието малък бизнес или среден – не знам точно как, защото така наречените микросубекти всъщност са това, което досега говорим и тук въпросът е ако имаме различни критерии с европейските страни, изразени в тези показатели, които бяха изброени. Това е единият въпрос.
Другият въпрос е предвид на една доста сива икономика, каквато имаме, средство, спасение от която до голяма степен са тези отчети, дали изобщо е уместно да приемаме това правило някои от субектите да не правят отчети и да не подлежат, да не бъдат задължавани в тая насока.
Това са основно въпросите, които ще породят много спорове явно.
Другият ми въпрос е: доколко се изисква от нас да го въведем, в какви срокове и бихме ли могли и да го отложим - това също е вариант- докато се види как въпросът ще се реши в Европа, защото се вижда, че и там има спор. Аз предлагам ако е възможно и ако не сме притиснати с някакви изрични, преклузивни срокове, да започнем този дебат и тук, както е почнат вече на експертно ниво и в министерството и да не се опитваме днес да излизаме с някаква категорична позиция „за” или „против” с гласуване, за да вкарваме в пленарна зала въпроса. Какви са сроковете в тази връзка?
ЛИДИЯ АТЕВА: Предложението касае опция за държавите членки. Ако това нещо бъде подкрепено в България като предложение за промяна на директива, то не би довела категорично до някакви задължителни промени в националното законодателство. Възможност е тази опция някога да бъде приета в българското законодателство, като се направи съответно оценка на национално ниво в каква степен и доколко и в какви параметри да бъдат освободени тези предприятия. Позицията ни, която е одобрена на заседание на Министерският съвет, е изключително балансирана, тъй като България винаги е подкрепяла намаляването на административната тежест за своите предприятия, така че в определена степен на един по-следващ етап ние бихме могли да въведем известни облекчения към нашите малки предприятия.
По повод на първия Ви въпрос за критериите бих искала да уточня, че тези критерии са до размерите в директивата, тоест те могат да бъдат приведени на национално ниво и в по-ниски размери. Тоест ние на национално ниво в един по-следващ момент може да определим до тези критерии нашите предприятия, които да бъдат освободени от една тежест, от един отчет, но за съжаление, не могат да бъдат изцяло освободени от съставянето на финансовия отчет и по очевидни причини. Биха могли да бъдат приведени някакви мерки. Така че рамковата позиция, одобрена на заседание на СЕВ, е един удачен вариант България да подкрепи предложението за въвеждане на опция в Четвърта директива за освобождаване на микропредприятията от съставяне на финансови отчети.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Атева. Други въпроси? Аз искам обаче да попитам: все пак това е опция, обаче тя е за освобождаване. Ние в нашия Закон за счетоводство също класифицираме предприятията, имаме и малки предприятия, но те правят финансови отчети, макар и облекчени. Приемайки обаче тази опция, дори и да влезем в критериите на нашия Закон за счетоводството, ако приемем, че той е съобразен с нашата икономическа реалност, ние пак не можем да си позволим дори на тези малки предприятия въобще да не водят финансови отчети, което означа, че пак никога няма да влезем в тази възможност. Тук не се предвижда вариант за облекчени финансови отчети, а въобще за освобождаването.
ЛИДИЯ АТЕВА: В Четвърта директива се предвижда отчет за приходи, разходи и баланс, за да бъда по-конкретна. В момента всички предприятия, съставят и отчет за паричен поток, което, примерно би могло да бъде едно възможно облекчение на следващ етап за тези малки и средни предприятия, както и редица други неща, но те никога не биха могли да бъдат съвсем и напълно изключени от обхвата на Четвърта директива по една основна причина. Ако те бъдат изключени от обхвата на Четвърта директива напълно и не съставят финансови отчети, това би довело до невъзможност да се изпълняват задълженията на статистическите органи, на Националния статистически институт във връзка с Директива 58/97 за събиране на информация от стопанските субекти.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Тези държави, които подкрепят тази директива, как ще се оправят със статистическите си данни, след като явно доста техни микропредприятия не правят отчети?
ЛИДИЯ АТЕВА: Събират информацията не на база финансовия отчет очевидно, по друг начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може би за данъчен контрол също ползват друга информация, а не информацията финансови отчети.
ЛИДИЯ АТЕВА: Да. Там данъчната декларация е по друг начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Там този контрол не е базира на счетоводната отчетност?
ЛИДИЯ АТЕВА: Точно така, има съвсем друго разделяне на финансови и данъчни отчети.
МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Войнов да допълните.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Искам и аз да направя един малък коментар, госпожо председател. Към този момент нещата стоят по следния начин. Първият вариант: Европейският съюз не приема директивата. За нас вече не седят въпроси, защото нищо не трябва да променяме. Втори вариант: приема се след определен период от време. Оттук нататък това, което ще трябва да направи Народното събрание като избор, защото само то може да освободи съответно предприятията от това, е да се направи един много детайлен анализ на това, защо на нас са ни отчетите. Да кажем следното. За много голяма част от микропредприятията те са едно бреме. Никой не го ползва, освен… дори и данъчните вече не го ползват. Данъчните ползват, ако може така да кажем, данъчните, органът по приходите, единствено отчета за приходите и разходите в някаква степен. Те си влизат на ревизия. Тоест тогава ще бъде удачно зададен въпросът: ако се изготвя някаква информация и никой няма необходимост от нея, то тогава защо да бъде изготвяна?
Към настоящия момент това, което ние считаме, е, че дружествата, които се облагат с корпоративен данък, поне трябва да изготвят един отчет за приходите и разходите, а останалите форми – отчет за собствен капитал, паричен поток, приложения, оповестявания – те са едно бреме. Дори ако вземем един отчет на едно малко предприятие и видим дали е спазило всички стандарти, ще видим, че то не ги е спазило. Какво му се случва на това предприятие сега? Нищо. Нито НАП го глобява, защото НАП ще го глоби, ако има по-малко данъци. Ако то не е оповестило свързаните си лица, чудо голямо, НАП изобщо не се интересува от това. Тоест, НАП в момента контролира някои неща, които водят до различни данъци.
Други предприятия, примерно тези, които са на патент, на тях само трябва да им сверим приходите да не излязат над 50 хиляди. Повече нас не ни интересуват те. Тоест, една немалка част от фирмите просто счетоводството не е необходимо нито на управителя, нито на потребителите на финансовите отчети извън него, както се казва, самият управител има в главата си един негов отчет, който е доста по-верен и честен, отколкото е отчетът, който той предлага. Така че това е дебат, който вие ще водите тук на един по-късен етап.
За статистическите, по изискванията, които има статистиката за изготвянето на отчетите, няма как да не бъдат отменени. Те са друга история, но въпросът е в това: ако нещо не е необходимо на никого, защо ни е? Просто ние не се опасяваме от това, че част от счетоводителите ще останат без работа или ще им се намалят хонорарите. Какво като им се намалят хонорарите? Някой страда ли от това?
ЛИДИЯ АТЕВА: Тук бих искала да обърна внимание, че част от тези микропредприятия е възможно да бъдат предприятия, които са листвани на борсата. Анализът е много тънък. Не може така, с лека ръка всичките да се отменят, тоест все пак за някакви цели на някои дружества е възможно да е необходимо представянето на пълен финансов отчет.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз си мисля, че той има точна дефиниция кое микропредприятие, мисля, че беше до десет души персонал и вероятно ако трябва да прецизираме нещо закона…
МЕНДА СТОЯНОВА: В нашето законодателство имате предвид?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Може да не съм точен, но има прието някакво разбиране по този въпрос. Тоест това, което пледира господинът, значи, че вероятно ние трябва да конкретизираме някои показатели кое да считаме като микропредприятие, за което евентуално да важат тези въпроси. Сега може би нямаме готовност може би, доколкото разбирам.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме още в процес на преговори, така че може въобще да не се стигне до това и да се надяваме, че няма да се стигне до това и блокиращата квота на седемте държави ще ни спаси да заемаме отрицателна позиция.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, колеги, трябва да имаме предвид обстоятелството, че това е само една рамкова позиция. Прочетете първото изречение на предложението. Това е първа стъпка, първи етап към подготовката на директива на Европейския съюз. Това, което в момента обсъждаме, ще даде възможност на нашите органи в Европейския съюз да заемат някаква позиция по подготовката на тази директива. След като бъде изготвена тази директива, беше казано, че тя изобщо може да не бъде приета, тя може да бъде отхвърлена, чак след това следва етап за промяна на нашето законодателство по посока на това – дефиниция и т.н. Така че аз предлагам да приемем рамковата позиция, да дадем възможност за водене на преговори и когато му дойде времето и обсъждаме Закона за счетоводството, ако е необходимо, ще повдигнем и обсъждаме въпроса за това, що е малко предприятие, микропредприятие, трябва ли да има документация или не трябва.
Благодаря.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моето изказване беше в същия смисъл. Аз наистина също предлагам да приемем тази рамкова позиция, защото тя не води до промяна в българското законодателство на този етап.
МЕНДА СТОЯНОВА: Засега.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дебатът наистина трябва да се проведе, но едва ако това бъде прието от всички страни и ако тогава ние решим да променяме законодателството, за да прилагаме тази опция в България.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДАРИН МАТОВ: Аз съм на същото становище. Исках само да питам тези параметри, тези три условия, за които говорихме, така ли е записано в Четвъртата директива, че съгласно тази директива предприятия, които имат балансова стойност на активите до 500 хиляди евро, численост на персонала 10 човека и нетен размер на приходите от продажби 1 милион евро – това ли са параметрите, в които ние трябва да влезем?
ЛИДИЯ АТЕВА: Това са параметрите, в които ние евентуално бихме влезли, тъй като те формират дефиницията на малко и средно предприятие.
ДАРИН МАТОВ: Параметрите в Четвъртата директива са това?
ЛИДИЯ АТЕВА: Да, това са параметрите на микропредприятие до тези размери, тоест могат да бъдат по-ниски, но не по-високи.
ДАРИН МАТОВ: Разбира се, оттук нататък наистина ще предстои един много сериозен дебат. Аз се бях подготвил за такъв, но не е сега моментът. Разбира се, ще трябва да се даде възможност да се започне от това и оттам нататък вече, разбира се, ще си проведем този дебат. Той ще бъде много интересен, разбира се.
Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се, но ако ще има дебат, сега трябва да има, защото като подкрепим позицията, тя си остава такава, а после от това ако произтекат задължения, които ние като законодателен орган трябва да гласуваме в нашето законодателство, ще бъде късно, защото ще трябва да ги гласуваме, така да се каже, по неволя. Но аз искам да ви зачета член 1а на проектодирективата, както го предлагат, за да сме наясно какво точно всъщност подкрепя нашето правителство.
„1. Държавите членки могат да освободят от задълженията по настоящата директива дружествата, които към датата на приключване на баланса не надхвърлят праговете по два от следните три критерия.”
Това са тези критерии, за които говорихме. По-нататък има още и ако искате, ще ги зачета на цяло, но тук за мен е важна думата „могат”. Тоест, дори и да се приеме, ние ще имаме възможност да кажем, че ние искаме. Тоест, като „могат”, може и да не могат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз все пак ви предлагам да не влизаме в ролята на данъчната администрация. След като Министерството на финансите - аз се надявам, че то представлява и позицията на Националната агенция по приходите чрез Министерският съвет - имат позиция, да подкрепим тази директива. Струва ми се, че ние като законодатели не би трябвало да нарушаваме ентусиазма на Министерският съвет да освобождава бизнеса от излишни административни тежести. Така че в този смисъл не виждам кой знае каква причина да не подкрепим директивата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Ако не, предлагам да гласуваме „подкрепяме позицията на правителството по тази директива”. Моля, който е съгласен, да гласува.
Против? Въздържали се? Двама.
Комисията приема направеното предложение със 17 гласа „за”, 0 гласа против и 2 гласа „въздържали се”.
Благодаря ви.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка трета от дневния ред: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа. Г-жа Лилия Витошка, г-жа Христина Гайдарска и г-жа Илона Стойкова ще ни представят накратко споразумението.
ИЛОНА СТОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представеното на вашето внимание споразумение беше предложено като проект от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То беше предложено поради членството ни в Европейския съюз, което изисква България от страна бенефициент да стане донор, да предостави финансова помощ за развитие на съседните страни-нечленки на Европейския съюз. Целевата финансова помощ е в размер на 50 хиляди евро и се предоставя еднократно от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тъй като споразумението беше подписано от ОИСР на 22 декември 2008 г., не беше възможно да се спазят сроковете по него и това наложи подписването на анекс. Целта на анекса е да измени сроковете, съгласно което финансовата помощ ще се предостави до 15 декември 2009 г. след представяне на съответната фактура от ОИСР. Целта на финансовата помощ ще се окаже подкрепа на инвестиционната харта на ОИСР, в частност на Инвестиционния комитет за Югоизточна Европа в действията му за подобряване на бизнес климата и насърчаване на инвестициите в страните от Югоизточна Европа. Помощта е предназначена за осъществяване на дейностите на Инвестиционния комитет, индекса на инвестиционната реформа за 2009 г., индекса на политиката за малките и средните предприятия за 2009 г. и работата на четирите работни групи към инвестиционния комитет. Споразумението и анекса подлежат на ратификация, тъй като съдържат финансови задължения и е предвидено уреждане на международни спорове чрез арбитър.
Очакваните резултати са укрепване на позицията на България в региона на Югоизточна Европа и на отношенията ни с тази организация. Освен това считаме, че ще се подобрят конкурентните позиции на страната ни чрез увеличаване на възможностите ни за осъществяване на бизнес контакти в региона и привличане на повече инвестиции.
Благодаря за вниманието.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Въпроси? Становища?
Предлагам да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се? Единодушно се приема. Благодаря.
Комисията приема направеното предложение с 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.
С това изчерпахме официалния дневен ред. Ако ми позволите, преди да приключим, искам да направя нещо, което трябваше да направим на миналото заседание. Искам да ви представя сътрудниците на Комисията по бюджет и финанси. Вече сме в пълен състав и да ви кажа кой за какво отговаря, така че да можете да се обръщате към всеки един от тях. съгласно разпределението, което направихме.
На първо място, г-н Бабамов – предполагам, че всички го познавате, г-жа Мариана Баросова и г-ца Диляна Петрова - тримата колеги ще отговарят за работата на комисията в частта по държавния и общинските бюджети, устройство, видове бюджети, самите бюджети, бюджета на Сметната палата и другите във връзка с консолидирания бюджет, както и по законите за Сметната палата, законите за Държавната финансова инспекция, БНБ, Финансовия надзор, Застраховането, мерките срещу финансиране на тероризма, за гарантиране на влогове в банки, вътрешния одит в публичния сектор, независимия финансов одит, безмитната търговия, мерките срещу изпирането на пари, Валутния закон, Закона за кооперациите, Закона за финансовото управление на дейността.
Г-н Бабамов специално ще отговаря и за други задачи, свързани с комисията и най-вече със задачите, свързани с подкомисията, тъй като сега на практика ще конструираме обхвата на нейната работа. Там г-жа Баросова на практика ще осъществява обслужването на комисията, но, така да се каже, г-н Бабамов ще работи заедно с г-н Главчев за структуриране на дейността на комисията. Г-жа Милка Стоянова – познавате я, предполагам, тя ще бъде експерт по данъчните закони, Закона за счетоводството и всички останали законопроекти, имащи отношение към данъчноосигурителната политика. Г-жа Виолета Боянова, която е сътрудник на комисията, към която ще се обръщате във всички случаи и проблеми във връзка с деловодство, поща, абонаменти, финанси на комисията и подкомисията, сайта на комисията, достъпа на външни лица и всички останали организационни и административни проблеми на комисията и на подкомисията. Тя отговаря и за справките за присъствието. Това беше за сведение, телефоните ги имате в телефонния указател, сътрудниците са на ваше разположение.
Ако няма друго, закривам днешното заседание.
Едно друго съобщение. Макар и малко предварително, искам да ви обявя, че на 11 ноември ще имаме съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и с Комисията по европейските фондове, на което ще присъства г-жа Сандолова, нашият представител в Европейската сметна палата и ще направи официалното представяне на доклада от одита на Европейската сметна палата за изразходване на европейските средства през 2008 г. Това е в сряда от 15 часа, защото трябваше да потвърдим и за нея присъствието й, а ние в четвъртък ще гледаме данъчните закони.
Още едно съобщение: вчера Министерският съвет прие пакета от данъчни закони. Надявам се, г-н Шарлепов – тръгнал си е – трябваше да уточним дали има промяна след приемането им от пакета, който е внесен. Ако няма промяна, ще ги получите утре по имейлите всичките. Ако има промяна, ще я отразим и тогава ще ви ги изпратим.
Ако няма друго, благодаря ви! Приятна почивка.
/Край – 15.50 ч./
СТЕНОГРАФ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/
Файлът съдържа 38315 знаци.
2007
201
