П Р О Т О К О Л
№ 7

---

ДНЕВЕН РЕД:

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет – за първо четене и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, за първо четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет – за първо четене.
3. Освобождаване на член на подкомисията за отчетност на публичния сектор и избор на нов член – това е във връзка с освобождаването на господин Грозданов от нашата постоянна комисия.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет – за първо четене и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, за първо четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет – за първо четене.
3. Освобождаване на член на подкомисията за отчетност на публичния сектор и избор на нов член – това е във връзка с освобождаването на господин Грозданов от нашата постоянна комисия.
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да работим по този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народния представител Мартин Димитров – за първо четене.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От страна на вносителите:
Владислав Горанов – зам.-министър на финансите;
Пенка Драгнева – н-к отдел в Дирекция „Данъчна политика” в МФ;
Даниела Влъчкова – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика”;
Венетка Тодорова – н-к отдел в Дирекция „Данъчна политика” в МФ;
Татяна Накова – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика” в МФ;
Лидия Атева – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика” в МФ
Маргарита Борисова – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика” при МФ;
Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП;
Цветана Янкова – главен експерт по приходите в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Освен това имаме гости на нашата комисия:
Красимир Николов – представител на агенция „Митници”;
Бисер Славков – изпъл. директор на холдинг „Кооперативен бизнес” АД;
Иван Биларев – изпъл. директор на „Булгартабак холдинг”;
Рубен Родригес - представител на „Бритиш американ табако”;
Борислав Георгиев - представител на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
Пламен Моллов – председател на Националната лозаро-винарска камара.
Започваме със законопроекта на народния представител Мартин Димитров.
Има думата господин Димитров да представи законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Представям законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
„Чл. 1. Наименованието на Закона за корпоративното подоходно облагане се изменя на Закон за корпоративно облагане”.
Чл. 200, ал. 1 се изменя, както следва:
„Чл. 200. Данъчна ставка на данъка върху доходите по чл. 194 – 1 на сто.”
Мотивите са следните.
Нивата на данъчните ставки са изключително важен елемент при провеждането на адекватна макроикономическа политика, насочена към генериране на устойчив икономически растеж и увеличение на инвестициите.
От нивата на ставките до голяма степен зависи интензитетът на предприемаческата активност. Те оказват силно влияние върху инвестиционните решения както на местния бизнес, така и на потенциалните чуждестранни инвеститори в българската икономика.
Факт е, че емпиричните анализи във всички държави доказват, че намаляването на данъчната тежест за фирми води до ускорен икономически растеж, породен от увеличената инвестиционна активност.
В контекста на засилена международна конкуренция за привличане на капитали, особено в районите на Централна и Източна Европа, при равни други условия нивото на данъчните ставки играе решаваща роля за привличане на чуждестранни инвестиции.
В такава ситуация България би следвало да провежда по-адекватна макроикономическа политика, основен компонент от която би следвало да е намаляването на данъчната тежест.
Още повече през последното десетилетие в глобален мащаб се приема подход, при който тежестта на предходната част в държавните бюджети се пренася все повече върху непреките данъци.
В този контекст може да се твърди, че част от една успешна данъчна политика, насочена към постигане на устойчив растеж, би следвало да е максималното редуциране на данъка върху дивидентите, чиято ставка в момента е 5 – 1 процент. Трябва да се отбележи, че основен проблем при този данък е, че с неговото прилагане се стига до двойно облагане на данъчните субекти. Веднъж търговските дружества плащат корпоративен данък 10 процента и после, разпределяйки нетната печалба, удържат при източника още 5 процента от разпределените под формата на дивидент средства.
В случая липсва елементарна справедливост. Веднъж обложени, компаниите плащат на държавата и втори път.
Редуцирането на данъка върху дивидентите би изиграло решаваща роля и за развитието на капиталовия пазар в България и би повишило привлекателността на инвестирането в акции, пренасочвайки средствата към български компании, котирани на борсата ни. Още повече през последните години се забелязва тенденция все повече публични дружества, листвани на борсата, да провеждат устойчива дивидентна политика.
Чуждестранните институционални инвеститори също биха предпочели да инвестират в акции на дружества, опериращи в държави с ниска данъчна тежест, включително където няма облагане на дивидентите.
Факт е, че към момента голяма част от акциите на компаниите, регистрирани на Българската фондова борса в София, са собственост на международни инвеститори.
Едновременно с това премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за повишаване на инвестиционната активност и пренасочване на повече средства към реалната икономика. Тоест вместо компаниите да плащат данък върху дивидентите, спестените средства да бъдат реинвестирани в бизнеса им.
На мнение сме, че наименованието на самия нормативен акт трябва да бъде променено на Закон за корпоративното облагане, тъй като по него реално не се извършва облагане на самите доходи (за да бъде наречено облагането „подоходно”), освен в случая на данъка върху дивидентите. В масовия случай по Закона за корпоративното подоходно облагане се облагат печалби, а не доходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам от страна на Министерския съвет господин Горанов да представи и другия законопроект и тогава да обсъдим двата заедно.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Представям ви предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Неведнъж имах възможността да подчертая, че измененията, които предлага Министерският съвет в пакета данъчни закони за 2010 година, са продиктувани от два основни мотива, първият от които, пак казвам, е хармонизацията с достиженията на европейското право, а вторият е подобряване на режимите в съответните материални данъчни закони.
Разбира се, има и едно чисто параметрично изменение, свързано с увеличение на корпоративния данък за хазартните дейности от тото и лото, който се предлага да бъде увеличен от 10 на 12 на сто.
Изменение по аналог с предложеното в Закона за данъка върху доходите на физическите лица е една процедура, по която имаше възражения на Брюксел за третирането на доходите на чуждестранни лица от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство. Съгласно действащия закон чуждестранните физически лица се облагат с данък върху брутния размер на получените доходи, което Европейската комисия намира за нередно. В този смисъл е предложена възможност чуждестранните физически лица от Европейския съюз да могат да преизчисляват данъка, отчитайки разходите по получените доходи.
Премахва се изискването за подаване на годишен финансов отчет. Коментирахме го и по отношение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица за едноличните търговци, когато те са предприятия.
Увеличаваме кръга, в полза на което направено дарение може да служи за данъчно облекчение, добавяне фонд за асистирана репродукция и център фонд за трансплантация.
Предложено е отмяна на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции в определени отрасли – селско стопанство, преработвателна промишленост, високи технологии и инфраструктура. Подобно облекчение и сега съществува в действащото законодателство. Облекчението, за което говорим, беше предложено от народни представители в предишно Народно събрание. То така и не изигра своята роля, тъй като то може да се прилага при последваща нотификация. Подобна възможност, пак казвам, съществува в действащото законодателство в друга форма.
Това накратко са предложенията, които Министерският съвет предлага в частта на Закона за корпоративното подоходно облагане. Госпожо председател, вероятно възможност за коментар по предложения законопроект от народния представител Мартин Димитров ще имам после. Или сега?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие приключихте ли с представянето на законопроекта, внесен от Министерския съвет?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Можем да открием дискусията и по двата законопроекта едновременно. Имате думата за изказвания по двата законопроекта. Ако искате Вие да вземете отношение, можем да започнем с Вас, господин Горанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Възползвам се от Вашата покана, госпожо председател, да започна пръв изказванията.
Едва ли ще ви учуди, че по аналог не, но със същите аргументи правителството и в частност Министерството на финансите не може да подкрепи законопроекта, предложен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, свързан с данъка върху дивидента. Изтъкнахме чисто фискалните мотиви, свързани със загубата, която евентуално се очаква за бюджета.
Не можем да приемем два от аргументите, изтъкнати в мотивите на законопроекта на господин Мартин Димитров.
Първо, няма никаква пряка зависимост между склонността да се инвестира, и дивидента, който едно публично или не публично дружество разпределя и формира.
Същевременно България е страната с едни от най-ниските преки данъци. Може би проблемът в това доколко чуждестранни инвеститори са склонни да правят това в България не е точно в прякото облагане на инвестиционната дейност.
Отново повтарям наши оценки, че загуба от подобно облекчаване – допълнително намаляване на този данък, би било около 76 млн. лв. – 56 млн. лв. от акционери, съдружници и физически лица и 20 млн. лв. от юридически лица.
Пак казвам, посочва се, че ниският данък дивидент бил пречка за инвестиране в България. Не намирам мотиви за това твърдение.
Посочва се, че облагането с този данък води до двукратно облагане на вече обложена с корпоративен данък печалба. Само че тук имаме два различни субекта. И по повод на Закона за данъка върху доходите на физическите лица имах възможност да го кажа, и отново ще повторя. Дивидентът е доход за инвеститора. А доходът на предприятието се нарича печалба. Това са два различни субекта и не можем да твърдим, че правим двойно облагане.
С тези мотиви Министерството на финансите и въобще Министерският съвет не подкрепя предложените изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да благодаря на господин Горанов. Тези мотиви на предното заседание на Комисията по бюджет и финанси също ги коментирахме и днес надълго и нашироко се коментираха нещата в Народното събрание. Аз не считам, че трябва пак наново да излагаме мотиви, пак тук да се убеждаваме.
Затова, госпожо председател, ако няма други разисквания, предлагам да преминем към гласуване. Днес с това се занимавахме, предния път с това се занимавахме.
Само по чл. 1 – относно изменението на наименованието на закона. Предложението е да се измени на „Закон за корпоративно облагане”, а не подоходно.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: има и много доходи, които се облагат според този закон. Така че няма нищо лошо наименованието му действително да съдържа в себе си предметния обхват на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други становища? – Няма. Да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта на господин Мартин Димитров и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 3, против 1, въздържали се 18.
Съгласно гласуването, Комисията по бюджет и финанси не подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Мартин Димитров.
Подлагам на гласуване втория законопроект - на Министерския съвет.
Който е съгласен да приемем на първо четене този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 16, против няма, въздържали се 6.
В резултат на това гласуване Комисията по бюджет и финанси подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г. – първо четене.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Красимир Николов – заместник-директор на агенция „Митници”
Божидар Алексов – директор на Дирекция „Акцизи”;
Наташа Петрова – началник отдел в Дирекция „Акцизи”;
Соня Вълкова – директор на Дирекция „Правна”.
Давам думата на заместник-министър Горанов да представи законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще се спра накратко на основните параметрични промени, които предлагаме.
Вероятно изкушени от материята, всички народни представители в детайли са се запознали с мотивите на правителството за тези предложения. Така или иначе добрият ред изисква да ги представя пред Комисията по бюджет и финанси.
Ще се опитам максимално стегнато да представя първо параметричните изменения, свързани с някои ставки на акцизите, след което – изменения, свързани с възможността на митническата администрация да се справя по-добре с неформалната икономика за избягване внасянето на акциз.
Предлагаме увеличение на акцизните ставки за цигари от 41 лв. за 1000 къса и 40,5 на сто от продажната цена на 74 лв. за 1000 къса и 36 на сто от продажната цена.
Въвежда се минимален общ акциз върху цигарите в размер на 137 лв. за 1000 къса.
Предлага се минимално увеличение на акциза за керосина от 565 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра.
Предлага се увеличение на акциза на електрическата енергия за стопански нужди от 1,40 лв. за мегават/часа на 2 лв. за мегават/час.
Общият фискален ефект, който очакваме, разбира се, с допълнителни мерки за подобряване на събираемостта, от всички тези изменения, които цитирах, е 232 млн. лв. допълнително за 2010 г.
Предложени са изменения във връзка с Директива № 2008/118, която влиза в сила от 1 април 2010 година – компютъризиране на движението и контрол на акцизните стоки чрез системата на движение и контрол на акцизни стоки и въвеждане на нови понятия и процедури при работата с компютърната система.
Сериозен дебат предизвикаха още преди приемането им от Министерския съвет измененията, които предлагаме като опит за справяне с наблюдаваните големи по обем избягвания от плащане на акциз. Редица изменения са предвидени в този смисъл:
Отмяна на режима на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторни горива, използвани за обработка на земя от земеделските производители;
Въвеждане на система за продажба на маркирани горива, газьол и керосин, използвани за отопление и обработка на земеделска земя с акцизни ставки в размер на 50 лв. за 1000 литра.
Въвеждане на задължение за лицата, които ще освобождават за потребление маркирани горива, да разполагат със заверен документ по образец от лицето, което ще използва тези стоки за съответното предназначение. В случай че не разполагат с този документ, лицата ще бъдат задължени за разликата между намалената ставка и определената в закона стандартна акцизна ставка за дадения вид гориво. Това предложение е с цел установяване използването на маркираните горива по предназначение (за селскостопански нужди и отопление);
Въвеждане на акцизна ставка за тежките корабни горива в размер 600 лв. за 1000 кг;
 Въвеждане на нулева акцизна ставка за смазочните масла, като по този начин те ще бъдат обект на контрол от митническите органи;
 Въвеждане на допълнителни изисквания, свързани с издаването на лицензи за управление на данъчен склад и с регистрацията на регистрирания търговец и нерегистрирания търговец; Тук не се предвижда прелицензиране, а допълнителни изисквания.
 Разделяне на процеса на производството от процесите, свързани с чисто физическото смесване на горивата. Определени са обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад, както и тези, които се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение;
 Въвежда се изискване към лицата, прилагащи режима за отложено плащане на акциз, за задължително разтоварване в обектите, които са посочени в лиценза или в удостоверението за регистрация;
 Отмяна на задължението за заплащане на акциз при изтичането на 60-дневния срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание. Във връзка с това е уточнено, че бандеролите се поръчват ежемесечно на базата на средномесечното количество на освободените за потребление стоки. По-големи количества могат да се заявяват след решение на началника на компетентното митническо учреждение;
 Ограничава се общата вместимост на съдовете за производство на етилов алкохол в малките обекти за дестилиране до 500 литра;
 Предвижда се забрана за складирането в данъчен склад на стоки с платен акциз. В извънредни случаи това може да става след разрешение от компетентното митническо учреждение;
 Предвижда се с цел засилване на административния контрол да се въведат и по-строги административно-наказателни санкции и да се увеличат правомощията на митническите органи – права да изземват и задържат стоки, предмет на нарушение на закона, да налагат обезпечителни мерки, които включват запор на движими вещи и вземания, включително по сметки банки, запор върху стоки в оборот и възбрана върху недвижими имоти; засилен контрол по отношение на средства за измерване и най-вече увеличаване на размера на имуществените санкции
Във връзка с отстраняването на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно технически характер, които целят прецизиране на законовите текстове и терминологично съответствие с европейските актове.
Надяваме се, че с всичките тези мерки ще успеем да се справим с един много тревожен процес в последните години, в който наблюдавахме, че при всяка промяна на акцизна ставка българите престават да пият, престават да пушат от гледна точка на статистиката и ние наистина ставаме една богу подобна нация, лишена от всякакви пороци, облагани с акциз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам дебата.
Има думата за изказване господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Преди малко явно не разбрах и не успях да се включа.
В изказването, което днес направих в пленарната зала, ставаше въпрос за едно допълнение във връзка с подаването на декларациите – годишните финансови отчети за статистиката. Но предполагам, че ще има възможност да го кажа на първо четене в залата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпрос ли имахте?
ДАРИН МАТОВ: Не, не е въпрос, а просто исках да вметна това, което вметнах и днес. То касае т. 53 от § 19 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Тук касае т. 56 – 59 на § 33. Това е същото, само че вече за предприятия по ЗКПО. Но ще го кажа в залата.
А сега искам само да обърна внимание върху две неща.
По принцип наистина измененията, които се предлагат в Закона за акцизите и данъчните складове, имат резон с всичко това, което е описано като предложение. Искам обаче да наблегна на два въпроса. И то най-вече върху тези изменения, които са според мене във връзка с борбата със сивата икономика.
Първото е отмяна на режима на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторните горива на база 7.5 литра на декар за обработваема земя, използвани за обработка на земеделска земя от земеделските производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители. Смятам, че това облекчение ще доведе до доста негативни реакции от страна на земеделските производители и до още по-голямо напрежение в този отрасъл.
Мотивите ми са, че цените на горивата постоянно растат нагоре, защото зависят от световния пазар, регулират се от българската комисия за определяне цените на енергоносителите, а в същото време цените на земеделските култури не се регулират от никого и зависят изцяло от свободния пазар в страната ни. А за съжаление той е в ръцете на определени групировки.
Като се има предвид факта, че стоковата борса въобще не може да се намеси и да повлияе положително на пазара на земеделските продукти, излиза, че тези участници в стопанския живот, а именно земеделските производители отново ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо всички останали участници в стопанския живот на страната. Затова не знам доколко държавата би спечелила от тази преференция, но по-добре е да не се пипа това преотстъпване.
Това е едното.
Втората ми забележка е във връзка с въвеждане на система за продажба на маркирани горива, газьол и керосин, използвани за отопление и обработка на земеделска земя с акцизна ставка в размер на 50 лв. за 1000 литра. Между другото опитът с маркирането вече е пробван в предходни години и вие го знаете добре и практически не работи. Точно затова е по-добре да остане и това преотстъпване.
Това са ми двете забележки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, най-напред искам да направя едно процедурно предложение. Ако има представител на „Булгартабак”, да чуем становището му за промени в акцизите на цигарите.
И второ, имам въпрос конкретно към представителите на Министерството на финансите.
В § 9 на стр. 3, т. „б” – биоетанол с код еди-кой си се заличава. Какво става с акциза на този биоетанол?
Освен това ми кажете този код съответства ли на биоетанола или на нещо друго.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мога ли да обясня само за биоетанола. Просто биоетанола не се използва в чист вид като гориво. Заради това той може да се използва като гориво, единствено след като се смеси с органично гориво, което се извършва в данъчен склад. Затова се заличава.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво означава тогава – че няма да има акциз?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такава позиция по принцип.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: След като се смеси с другото гориво, акцизната ставка е като на ..
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откри се темата от господин Матов във връзка с акциза на горивата за земеделски производители. Предлагам да дискутираме по тази тема, а после да минем на цигарите, ако не възразявате.
По темата за облекчението на земеделските производители и начина на неговото ползване. Има думата госпожа Танева. Тя не е член на нашата комисия, но е шеф на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взимам думата като председател на Комисията по земеделието и горите, като изрично уточнявам, че нямам специално упълномощаване за изказването, което ще направя. Вчера имахме редовно заседание на нашата комисия и така се случи, че колегите от агенция „Митници” бяха в сградата. Ние ги поканихме след края на нашия обявен дневен ред да дискутираме така направеното предложение. И пред вас искам да изложа съвсем систематизирано общото становище на членовете на нашата комисия, че предложената отмяна на сега действащия режим за възстановяване на акциза на земеделските производители е възможно да доведе до повече проблеми.
Така направеното предложение, без пълна яснота за начина и готовността да се прилага новият режим от следващата година, буди у нас безпокойство. Първо, част от земеделските производители могат да не се възползват от това по повод възможността малките такива да бъдат снабдявани, както и възможността такива облекчения да ползват лица, които няма да употребяват въпросното гориво за тези нужди.
Ние по-скоро бихме искали да обърнем внимание, че ако трябва да бъдем по-стриктни, може би било по-добре да диференцираме това облекчение за три основни вида земеделски производители – визирам зърнопроизводители, производители на зеленчуци и плодове и животновъди, отколкото да правим такава принципна промяна в режима на това облекчение.
Това искам да направя като забележка от нашата комисия. Вече е въпрос на дебати при второто гласуване.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Като допълнение по темата. Отмяната предвижда и премахването на база 7.5 литра на декар, която би дала възможност на различни интерпретации и злоупотреби. А в публичното пространство в по-дългосрочен план би се събрало негативно обществено мнение към тази форма на доставка на горива.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам само нещо да допълня. Наистина в момента ползването на това облекчение от земеделските производители е тежко администрирано. За това няма спор. Очевидно е, че предложената промяна ще доведе до положителни последици, в смисъл, че това администриране няма да го има, а освен това ще може веднага да се ползва това облекчение. Докато сега е няколко месеца по-късно. Но все пак трябва да помислим за последиците във всички аспекти и тогава да преминем към приемането или не на предложената промяна на режима.
Благодаря за вниманието и желая успешна работа на комисията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имам един въпрос: коя е причината, поради която се отказваме от досега действащия механизъм? Административните процедури ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви отговоря вероятно заедно с това, което госпожа Танева сподели. Там също имаше въпроси.
Заповядайте, господин Радославов.
РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги! Аз мисля, че след като и Европейската комисия, доколкото разбирам има решение за стимулиране, особено на млекопроизводството, даже се говори за 15 00 евро на стопанство, в цялата политика на Европейския съюз по отношение на селското стопанство, най-общо казано, има една грижа в тази криза да се подпомогнат земеделските производители.
Аз мисля, че тук трябва много внимателно да процедираме с премахването на тази преференция, която досега я има. Ако има някакви нарушения и възможности да се спекулира, вероятно налице има такава възможност.
Дали не е по-добре да се помисли как да се направи контрол, че да се минимизират тези загуби от спекула, отколкото поначало да решим да няма никакви преференции? Или може би, както предлага колежката, да се помисли за конкретни видове селскостопански дейци, примерно в зърнопроизводството. Да не е тотално за всички. Но според мене ще бъде грешка в тази криза въобще да се откажем от всякаква възможност малко от малко да подпомогнем земеделските производители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов, Вие не сте разбрали. Не се премахва тази преференция. Заменя се формата, под която се предоставя. Просто беше по един начин досега, сега се предлага да се промени начинът, по който се дават.
РАДОСЛАВОВ: Аз понеже влязох малко по-късно. По принцип съм „за” да има такава преференция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Ако няма други изказвани по темата, да дадем думата на вносителите, за да ни обяснят за какво става дума.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: : Преди да дам думата на колегите от агенция „Митници” за общ коментар, искам да кажа следното. Чувам две точно противоположни тези. Едната теза е, че фискът е застрашен от липсата на капацитет за контрол. Другата теза е, че премахваме облекчението, което не е така. Заменяме начина на реализация на едно съществуващо облекчение, възстановяване с реализация на гориво, без за него да е събран този акциз.
По-големият проблем е една дълго пазена тайна. Не знам дали да ви я споделя днес на това заседание, защото тя е тема между първо и второ гласуване.
Госпожо Стоянова?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отвори дебата. Трябва да излезем от тази зала и да тръгнем да обясняваме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Този дебат трябва да се води.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той не е дебат за съжаление.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По-големият проблем, колеги, особено тези, които представляват земеделската гилдия, искам да чуете внимателно това, което ще ви кажа. Независимо какво решим – днес, утре в пленарната зала и какво обнародваме в „Държавен вестник”, тази помощ съществува досега. България не е нотифицирала. Следователно ние от следващата година не можем да я прилагаме. Трябва да започнем процедура за нотификация, което ще отнеме година – две. И не само тази помощ за земеделските производители, а всичките, свързани с прякото облагане.
Този дебат не започна, но той е за тази маса.
РАДОСЛАВОВ: Тук са и хората, които ще кажат защо не е започнал.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Исках само да го знаете. Защото вероятно между първо и второ гласуване председателят на комисията ще бъде изкушен да предложи отмяна на някои преференции в областта на прякото облагане, които са недопустими, и поставяне на текстове под условие по отношение на този вид подпомагане, което следва да бъде нотифицирано.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА Ние сме наясно с това. Но за съжаление – не да звучи като оправдание, сегашното ръководство на министерството няма вина за това, че когато е било необходимо, в сроковете не е отпочнала тази процедура. Аз бих предложила в момента възможните облекчения да останат просто като подусловие в закона. Мисля, че би било по-работещо, ако все пак успеем по-рано да вземем такава нотификация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вероятно така и ще стане, госпожо Танева. Аз мисля, че трябва по-скоро да ни отговорят от агенция „Митници” за новия начин, по който се предлага да се ползва това облекчение. Дали сега или когато го нотифицираме.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Добър ден, дами и господа. Аз съм заместник-директор на агенция „Митници”.
Всъщност наистина въпросите бяха в две групи. Аз ще се спра по-скоро на техническата част от изпълнението на тези мерки.
Първо, за причините, които доведоха до предложението за тези промени. Предполагам всички знаете, че към момента земеделските производители бяха подложени на една доста продължителна и тежка административна процедура, която затрудняваше дейността на агенция „Митници”, тъй като в два момента – два пъти в годината, се подават стотици хиляди отчетни документи, които би трябвало да бъдат проверени и съответните ръководители на териториални митнически учреждения да издадат административни актове, с които да одобрят или да не одобрят тези искания за възстановяване на акциз.
Това във времето се проточи и всъщност в продължение на повече от половин година земеделските производители не можеха да се ползват от тези облекчения. Всъщност това е едно от нещата, които са ни водили.
Другото е, че този огромен административен капацитет, който се занимаваше с проверката на тези документи, по този начин може да бъде освободен и да извършва други проверки, свързани с прилагането на акцизното законодателство. Освен това смея да твърдя, че и досега действащият механизъм не е бил перфектен и е допускал под една или друга форма заобикалянето на тези мерки.
Всичко това, както и това, че поради това, че агротехнологията изисква различни количества гориво за различните видове обработки, докато сега всичко вървеше под един общ знаменател, би довело до едно по-равномерно и по-справедливо разпределение на тези облекчения.
Това са плюсовете. Наистина разбирам притесненията. Преди много години в нашата страна е имало такава система за контрол. Аз съм бил много малък по това време, но въпреки това имам някакви спомени. Сега бих казал, че и технологията е по-напреднала и, от друга страна, дава възможност тази система за контрол на обектите, където се извършва разпространяването на горивото, тоест на бензиностанциите, а и в самите складове. Това е една по-добра степен на контрол върху това как точно се използва това гориво. Защото не е тайна, че и досега част от това гориво отиваше не по предназначението си.
Всъщност всичките тези мотиви са ни довели до това предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин заместник, имате ли информация дали Министерството на земеделието и горите е започнало процедура по нотификация? Досега тази помощ е била реализирана. Това на базата на нотификация ли е или не?
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Тригодишният преходен период, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понеже съм взел думата, ще кажа, че аз помня това боядисване на горивото. Трябва да ви кажа, че то се провали тотално. В селските дворове ще се появят лаборатории за обезцветяване. Технологиите в това отношение също са напреднали, гарантирам ви. Просто намерете друг начин за реализация.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Само едно уточнение. Маркерите всъщност са два. Единият е за цвят, другият е така нареченият тестов маркер, който е безцветен, но който всъщност дава реакция при извършването на контролни действия. Той е доста труден за премахване. Не че е невъзможно, но би оскъпило доста процедурата и направило икономически неизгодна една такава операция.
Освен това то остава следа в доста дълъг период от време. Така че независимо от това, че лицето може след това да почисти резервоара и да сипе чисто гориво, при една евентуална проверка дори след един месец това нещо би се установило. И то би си понесло съответните последици.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие наистина ли вярвате, че ще тръгнете да проверявате колите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също се притеснявам от гледна точка на контрола и ще ви моля да се спрете в тази посока.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Не колите, но бензиностанциите ще ги проверим сто процента. Колите би трябвало да се зареждат там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси по темата? – Няма. Приключихме с темата „Земеделски производители и акциз на горива”.
Да преминем към цигарите. Давам думата на представителя на „Булгартабак” господин Иван Биларев да вземе отношение.
ИВАН БИЛАРЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изпълнителен директор на „Булгартабак холдинг”.
Ние и 90 процента от компаниите, които участват на пазара, имахме няколко поредици от срещи и с агенция „Митници”, и с Министерството на финансите, лично с господин Симеон Дянков, във връзка с увеличение на акциза. Всички, които произвеждат и внасят цигари, по принцип са обезпокоени от реалното увеличение на акциза. Тъй като от опит знаем, че това води до увеличаване на нерегламентираната търговия.
След като бяхме уверени, че това е положението и че трябва да има повече приходи в бюджета, ние направихме няколко предложения, при което всъщност да има смисъл да се обезпечат тези вземания от бюджета чрез акциза. Едно от тях е самата структура на акциза.
При така предложеното въвеждане за първи път в България на минимален изискуем акциз от 137 лв., при 76 евро според нас той е безсмислен, тъй като всички ценови категории, които ще се увеличат като цени, в един момент тези 137 лв. те така и така ще си ги платят. Даже те стават 146 лв.
Затова нашето предложение е минималният изискуем акциз да бъде 150 лв. това всъщност гарантира. Под него не може да се пада при плащането на акциза. Има го в 20 страни от Европейския съюз.
Второто нещо, което ние искахме и което сме го написали, е възможно най-висока специфична част в структурата на акциза, което при сегашното ниво от 76 евро при базата, която Министерството на финансите изчислява за 3 лв. най-продавана ценова категория, тъй като според нас базата е малко по-висока – не е 3 лв., а е 3,20 лв., но при базата, която Министерството на финансите изчислява за 3 лв. най-продавана ценова категория, това означава 102 лв. на 1000 къса и 22 процента от крайната цена.
Защо? Първо, защото при високо специфичен акциз е най-сигурно събирането на акциза, тоест той е на твърда ставка.
Второто нещо е, че се ограничава възможността от ценова война между производители и вносители, тъй като вече това не зависи толкова от производителите и вносителите да определят цената, да влияе върху цената адвалорната част, която е процент от крайната цена.
При това увеличение обаче на акциза ние искахме да споделим опита, който имаме от предишните увеличения на акциза, където наистина има увеличение на нерегламентираната търговия. Нашите опасения са, че страните, които са около България, са с доста по-нисък праг. Те са между 10 и 40 евро.
Рязкото увеличение на акциза според нас трябва да бъде придружено и от други мерки, които, за да обезпечат събираемостта, трябва да се приемат задължително, за да може да се ограничи контрабандата. Едно от тях е промяна на лицензионния режим при издаване на разрешителните за продажба на тютюневи изделия това да става от този орган, който всъщност ще проверява нещата. Тъй като в момента те се издават от общините, а агенция „Митници” контролира. Нашето предложение беше в разговора с агенция „Митници” лицензирането на търговските обекти да се извършва от агенция „Митници|” при строго определени критерии от тях.
Един от критериите, който ние вече наблюдаваме толкова години и от който има нужда, е регистрация по ДДС на всички търговски обекти, които продават акцизни стоки. Защото в момента има по наши изчисления, с които ние работим на пазара, около 29 000 точки за продажба на тютюневи изделия, от които около 40 процента не са регистрирани по ДДС. И се явява нелоялна конкуренция между самите търговци. Това е едното.
Второ, при не регистрацията по ДДС на търговски обекти, които продават цигари, се появява възможността да се крият обороти и най-вече да се спекулира, включително с контрабандни цигари, да се продават контрабандни цигари.
Другите мерки, които са задължителни и които трябва да се приемат успоредно с увеличението на акциза, са включително пълна регистрация и следяемост на продажбите на оборотите, може би връзване към структурите на агенцията на данъчните органи.
Другото е наистина по-високи санкции за нарушителите.
В момента се получават парадокси, примерно като се регистрира нерегламентирана търговия, просто глобите, които се налагат или наказанията, които се налагат, автоматично след няколко дена оборот се покриват и изобщо не се интересуват какво се случва оттук нататък.
Господин Николов много добре знае колко страдат митничарите при налагане на митническо нарушение. Най-минималната ставка е 1000 лв., но после пада в съда, защото не съответства на деянието, което примерно е 50 лв. Това е основното.
Чрез тези мерки ще се доведе до намаляване на броя на точките на продажба на тютюневи изделия и изобщо на акцизни стоки, където ще бъде много по-лесен контролът от контролиращите органи. Тъй като ние считаме, че в България 29 000 обекта за продажба на цигари са твърде много. Сравнението е с няколко страни от Европейския съюз. Примерно във Франция има 35 000 точки за продажба на цигари на 62 млн., а в Австрия са 8000 точките. Те са много по-контролирани и за тях вече става бизнес, не става между другото да продават и други стоки. Тогава те вече пазят своя бизнес и не посягат да работят с нерегламентирана търговия.
Това са нашите предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един въпрос. Това съотношение на двата компонента – какво смятате, господин Биларев, ще окаже ли влияние на пазарния дял на продажбите? Особено драстичното намаление на пропорционалния акциз, който от 40,5 на сто пада на 36 на сто.
ИВАН БИЛАРЕВ: Даже ние искаме да бъде още по-драстично намалението на пропорционалния акциз. И то защото, пак ви казвам, тогава вече няма ценова война. Тогава има само качество. Който произвежда качество, той ще продава. А който купува – това ще е избор на хората.
В същото време ценовата война при високо адвалорен компонент е вече факт. Ние го имаме на пазара.
И второ, всички страни от Европейския съюз, които са минали през този етап с висока адвалорна ставка, след това са въвеждали минимални цени, въпреки че това е в противоречие с Европейския съюз. И в Италия има минимални цени, и във Финландия има минимални цени, под които не се продава.
Така че високата валорна ставка на практика провокира ценова война между производители и вносители. Колкото е по-малка тя, толкова акцизът става на 1000 къса твърда ставка и конкуренцията е на база качество. Да, пазарният дял на „Булгартабак” спада. Това е съвсем нормално в една такава обстановка. Но в същото време нашите изчисления към момента са, че има около 30 процента контрабанда. И ние точно затова искаме да се внесат такива поправки, че те да ограничат точно тази контрабанда. А с рязкото увеличаване на акциза опитът показва – господин Орешарски е тук, през 2006 година от 19 евро стана 39 евро. „Булгартабак” тогава беше в пълен монопол на пазара, така да се каже, тъй като ние не бяхме още членове на Европейския съюз, и нашите продажби спаднаха с 27 процента. Така че това е като опит. Нашите опасения са тези.
ЛИЛИ ИВАНОВА: Аз имам въпрос. Тъй като в началото на годината имаше такава регистрация на търговците на цигари, въпросът ми е към бившите управляващи – защо това беше отменена тази регистрация на търговците на цигари? Имало е причина, за да я отмените.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Причината беше, че го въведохме много бързо и нямаше време действително хората да се регистрират. Въпросът е да се направи разумно и достатъчно добре да бъде подготвено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно това предлага сега господин Биларев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: То не е лошо да се направи. Аз бих го подкрепил пак. Въпросът е да се направи така, че достатъчно добре да бъде подготвено, така че да могат да бъдат контролирани всичките тези процеси. Иначе ще стане същото – вместо да изпишем вежди, пак ще извадим очи.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Имаше една мъдрост за умните и глупавите, че умните се учели от грешките на другите, а само глупавите – от собствените грешки. И аз бих препоръчал на вносителите да изучат унгарския опит. Те също имаха такова шоково вдигане на акциза преди няколко години и след това трябваше да връщат, защото въобще си разбиха приходите от акциз. Приходът им спадна, не се увеличи над достигнатото равнище при старата ставка на акциза. Интерес представлява, може да се проучи този опит.
Що се касае до предлаганото съотношение специфичен и адвалорен елемент вътре в акциза, аз не го разбирам много добре. Не мисля, че това е в интерес на местните производители. Но ако те така преценяват, все пак те са по-добри специалисти. Аз разсъждавам по-принципно, че обикновено по-слабият, каквито сме ние с големите монополи, има повече интерес от адвалорен елемент, като принцип. Вече в конкретната ситуация на пазара може би има нещо, което аз не улавям.
ИВАН БАЛАРЕВ: Искам само нещо да допълня. Всъщност всички производители и вносители патят от ценова война. Колкото е повече адвалорната част, толкова възможността да има големи разлики е по-голяма. А и сигурността в събирането на акциза може да не бъде 76 евро в този случай.
Ние искаме да има еднакви условия за всички, но в същото време да има съревнование на качество. Да не бъдат ценови войни. При ценовите войни всички губят. Някои от тях – повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата представителят на „Бритиш американ табако”.
РУБЕН РОДРИГЕС: Аз съм генерален мениджър на „Бритиш американ табако” за България. Само от 3 месеца съм в страната и все още не мога да говоря български език.
През изминалите седмици ние като индустрия и „Бритиш американ табако” имахме среща с министъра на финансите и разбираме нуждата на държавата от допълнителни средства в бюджета.
Госпожо председател, ние внесохме нашето предложение за промени в Закона за акцизите по официалния ред. Тук само ще маркирам основните неща.
Бихме искали в чл. 25 да бъде добавено едно изречение, което да предотврати противоречието с чл. 25а, тоест да се запази възможността за възстановяване на акциза при унищожаване на цигари под административен контрол.
По отношение на ограниченията, които се въвеждат за брой бандероли, които могат да се поръчват на месечна база, нашето предложение е да бъде в увеличена базата спрямо тази, която се предлага от Министерството на финансите, за да се даде възможност на международните компании, които не произвеждат в България, да могат да поръчват нужното количество бандероли и да го изпращат в своите фабрики, в които произвеждат.
Начинът, по който ние искаме да се конкурираме на българския пазар, е, че предлагаме продукти с високо качество, а не с това как ще бъде разпределен акцизът. Заради това ние напълно подкрепяме предложението на Министерството на финансите за разпределение на специфичния адвалорен елемент 50 на 50.
Така цените от всички ценови категории в портфолията на компаниите ще бъдат увеличени равномерно, без някой от тях да се ползва от преимуществото на високо специфичен или високо адвалорен елемент.
Бих искал да направя една бележка и да обърна вашето внимание по отношение на минималния акциз, който се налага, и предложението, което колегите от „Булгартабак” направиха. Ние считаме, че ако се въведе минимален акциз от 150 лв., това би противоречало на европейските изисквания и по-конкретно на директива № 2002/10 на Съвета на Европа, в която се казва, че минималният акциз не трябва да надвишава акциза, който е върху най-продаваната ценова категория, което в нашия случай е 148 лв. Тоест минималният акциз не може да бъде 150 лв. при параметрите, както са зададени в момента от Министерството на финансите, тъй като в този случай ще бъде в противоречие с директивата. Нашето предложение е той да бъде фиксиран на 148 лв., така, `както е минимално допустимото ниво според изискванията на директивата. Благодаря ви за времето, което ни предоставихте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги! Аз си мисля, че всеки здравомислещ човек, който защитава националния интерес в условията на такава гигантска икономическа криза, би трябвало да се замисли за някаква форма на подкрепа на българските производители, независимо за каква сфера на дейност става въпрос.
На всички ни беше ясно, че в България в технологично отношение нивото падна много ниско и че ще е трудна конкурентно способността на българските производители в сравнение с тези страни от Европейския съюз. Това беше, мога да кажа, най-сериозното предизвикателство. На тези хора, които не са се занимавали с индустрия, не беше ясно, че това ще бъде най-трудното –нашите фирми да могат технологично да се преоборудват, за да бъдат конкурентноспособни на такива мощни транснационални компании в един свободен пазар, не само в Европейския съюз, а въобще на световния пазар.
Изредиха се най-различни правителства с различни партийни цветове. Така или иначе аз лично не можах да усетя осезаема дългосрочна стратегия на страната в защита на българското производство, имайки предвид глобалната икономика. Ние всички, които се занимаваме с политика, сме в дълг на българските производители. И това нещо се усеща, както се казва, за най-различни сфери на производство.
Едно от малките традиционни производства в България е тютюнопроизводството. В България е имало тютюнев и винен монопол. Тоест държавата винаги е запазвала някакви сфери на защита на някакъв вид производство, което все пак има външни пазари. И ми се струва, че в случая, както каза изпълнителният директор на „Булгартабак”, условията трябва да са равни и да се конкурират по качество. Ами как ще бъдат равни условията на „Булгартабак” с тези мощни, огромни компании, които разполагат със стотици милиарди и с най-съвременни технологии. Това с магическа пръчка да стане, нашите производители трудно могат да устоят на тази конкуренция. И е ясно на всички тук, че това драстично вдигане на акциза ще удари нашите производители.
Питам се аз: замисляме ли се ние в тази криза, че се борим да запазим работни места? И че българското правителство прави всичко възможно, като всяко едно българско правителство, ако може да разкрие нови работни места, ако може да смекчи този удар върху цялостното ни развитие и производство? И сега не се замисляме и с лека ръка да приемем нещо, което априори не е приемливо. В една пазарна икономика е нормално всеки да се състезава. И който може, ще оживее, който не може, си отива. Добре, но не са чак толкова много българските производства, които имат традиции, които би трябвало да бъдат подпомогнати даже и в тези условия, в които сме с ангажиментите на Европейския съюз. Има очевидно начини това да се направи.
Аз апелирам да се замислим все пак, че зад това производство на цигари има някои, които произвеждат тютюн, и че това касае няколко десетки хиляди производители. И че няма алтернатива, с която тези хора да си изкарват прехраната. И че може би точно в условията на една криза, която вече сериозно навлезе в България, аз съм абсолютно сигурен, че всяка една страна – членка на Европейския съюз, сто процента си мисли как да си защити своите интереси. Няма такива алтруисти, които ще си сложат главата на дръвника – и каквото стане.
Затова аз апелирам съвсем сериозно да мислим за българския национален интерес. Не съм такъв специалист във финансовата област. Аз говоря по принцип. Трябва да се мисли за българския национален интерес. В случая става въпрос за тютюнопроизводството. Това важи и за всичко друго, което го имаме все още. И трябва да се мисли и в перспектива. Това е, което исках да кажа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, мисля, че дискусията тръгва в една погрешна посока. Моят интерес в случая няма почти нищо общо с производството на тютюн. Защото българският тютюн много отдавна е на пазарни условия и той се изнася. Тук е господин Биларев и той ще каже дали в производството на „Булгартабак” влиза повече от 10 процента български тютюн. Толкова ли е, господин Биларев?
ИВАН БИЛАРЕВ: Малко повече.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един-два процента повече. България изнася зърно и тютюн и малко някои други култури. Българският тютюн се изнася. Тук става дума за друго. Аз съм учуден, че шефът на „Булгартабак” заявява, че тази структура на акциза ще доведе до понижаване на пазарния дял на „Булгартабак” и това е нещо нормално. Това е тревожната констатация.
Предстои приватизация на „Булгартабак”. Как ще се отрази това на тази приватизация?
Много лесно е да кажем, че пушачите трябва да пушат качествени цигари. Не ни остава нищо друго, освен да пожелаем на „Булгартабак” да произвежда „Марлборо” и още по-качествени цигари. Дано да го направят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Биларев, Вие искахте думата.
ИВАН БИЛАРЕВ: Само две уточнения искам да допълня.
Наистина тази тема няма нищо общо с тютюнопроизводството. И това трябва ясно да се разграничи. Цигареното производство е един въпрос, който е коренно различен от тютюнопроизводството в страната. Тютюнопроизводството е тема на друга дискусия. Там е вече въпрос на субсидии, въпрос на пазар и т.н. Деветдесет и пет процента от производството на тютюн, който се произвежда в България, се изнася. Това е едното.
Второ. Аз пак казвам, че реално погледнато, спадането на пазарните дялове и спадането на пазарния дял на „Булгартабак” основно се дължи на това, че има 30 и повече процента контрабанда. Ако се вземат мерки да се ограничи контрабандата, тогава това няма да е така. Това е основният въпрос.
Следващото нещо, което е като структура на акциза. Аз не казвам, че е нормално да спада пазарният дял. Казвам ви, че има ценова война. Казвам ви, че въпросът опира до това, че има включително производство на цигари, които са в някаква степен по-малко от това, което може да се произведе. Така че те се налагат като цена. Затова ние подкрепяме въвеждането на минимален изискуем акциз.
А що се отнася до това дали е 100 процента от 76-те евро тези 148 лв. или 150 лв., има страни, които са и със 111 процента минимален изискуем акциз от това, което са определили. Става дума в Европейския съюз. Има го това нещо. Така че това е основното.
Въпросът е следният. Когато ние казваме, че рязкото увеличение на акциза наистина води до спад на всички, бизнесът като цяло го притеснява - ние сме имали срещи в асоциацията, в която членуват производители, които държат 90 процента от пазара, - че около нас са с много ниски ставки и се опасяваме как ще се справят органите да ги спират. Това е въпросът, а не защото не искаме повече приходи. Затова предлагаме да се вкарат и допълнителни неща, които да гарантират събираемостта на акциза. И тогава, когато ставаше дума за ДДС - регистрациите, миналата година наистина се въведе, но в последния момент, ние сега казваме да има достатъчно време да се пререгистрират хората, които искат да продават цигари. Не да е задължителна регистрацията на тези, които искат да продават цигари, а този, който иска да продава цигари, да бъде регистриран, това да бъде едно от условията за тази дейност. Тъй като когато има еднакви правила на самия пазар, те в момента са неконкурентни, между тях има нелоялна конкуренция. Четиридесет процента са без фактури, другите 60 процента са с фактури. Едните плащат 20 процента на нея, другите не плащат 20 процента на нея.
Тези, които не са регистрирани, повече от тях посягат на цигари, които са нерегламентирани. И тук въпросът от нерегламентираните цигари не е само в това, че бюджетът губи много, губят и производителите, които са лоялни, легални.
И второ, никой не знае тези цигари какво съдържат. Никой не може да каже контрабандните цигари къде са произведени, какво има в тях. Бандеролната лепенка не е само знак за платен акциз, тя е знак за отговорността на този, който го произвежда, че той контролира това производство и че отговаря на условията, които са общоевропейски. Ние имаме ограничение на катрани, на никотин, на въглероден окис и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Биларев, искам да Ви попитам вашето предложение съобразено ли е с изискванията на европейските директиви за възможностите на съотношенията между двата компонента вътре в акциза?
ИВАН БИЛАРЕВ: Съобразено е. Само че по наше виждане тук има малко разминаване с Министерството на финансите за най-продавана ценова категория. Тъй като според нас най-продаваната ценова категория не е 3 лв., а е 3,20 лв. Тогава вече се получава друга ставка. Тогава трябва да бъде 101 лв., ако тази ще е специфичната, и 22 процента. Защото за най-продавана ценова категория в закона е казано „към 1 януари”. Това означава края на декември. Всъщност 3-те лева идват от някаква средна цена през годината. От една страна, това е нашето опасение.
Второ, специфичната част според директивата не трябва да надвишава 55 процента от общата данъчна тежест. И това е точно тази граница. Затова има 22 процента адвалорна част.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз, без да влизам в голяма част от подробностите, бих искал само да кажа, че аргументът за ценовата война, доколкото е ясен на всички присъстващи, според мене е нещо, което трябва да имаме предвид. „Булгартабак” в сегашното си състояние не е в кондиция, за да издържи такава война. Ясно е, че вносителите на цигари са значително по-конкурентноспособни и по-дълго време биха могли да издържат такава ценова война, включително и продаване на дъмпинг. Което за едно дружество като „Булгартабак” с тежки социални отговорности, казано много образно, ще бъде на практика убийство. А като имаме предвид, че готвим „Булгартабак” за приватизация, за кой ли път, то ние на практика ще подготвим едно дружество в лошо финансово състояние, на практика пред фалит.
Затова лично моето мнение е, че бихме могли да подкрепим, разбира се, до параметрите, които Европейският съюз залага – 55 процента и т.н., предложението на „Булгартабак”. Правили сме го и друг път.
Разбира се, и Министерството на финансите трябва да си каже мнението, и Министерството на икономиката трябва да си каже мнението. Но лично моята позиция е в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие се доверявате на „Булгартабак”.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се доверявам на елементарната икономическа логика, а не на „Булгартабак”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата представителят на „Филип Морис”.
ВИРДЖИНИЯ ДЖЕНЕЛЕПОВА: Това, което искам да кажа, е че сме били свидетели и други години при обсъждане на структурата на акциза. Целта тук не е да се защити една или друга компания, интересите на една или друга компания, а наистина да гледаме в посока на това, което Министерството на финансите иска да постигне. А то е приходи в бюджета, а също и за здравни цели. Това може да бъде постигнато, ако се повиши специфичната част.
РЕПЛИКА: Хайде да не се продават цигари!
ВИРДЖИНИЯ ДЖЕНЕЛЕПОВА: Тогава, когато продуктът легално съществува на пазара и 50 процента от населението пуши, мисля, че е шега вероятно.
Това, което ние също защитаваме, е повишаване на специфичната част възможно най-високо - дори в предложението на Министерството на финансите това се вижда, то е в правилната посока, - и намаляване на адвалорната част.
Затова ние подкрепяме това, което „Булгартабак” предлага, не защото е защита за „Булгартабак”, а защото ще доведе до гарантирани, предвидими приходи в бюджета.
Относно най-продаваната ценова категория, ние всички гледаме пазарните данни. Да, тя за изминалата година е между 3,20 и 3,40. Така че този минимално изискуем акциз трябва да бъде фиксиран на не по-малко от 150 лв., за да отговаря наистина на най-продаваната ценова категория.
В директивата за акцизите, която в момента върви към приключване след разглеждането й в не знам колко годишен период, минимално изискуемият акциз ще бъде с неограничено ниво, така че всяка държава членка може сама да определя дали да е 100 процента или повече от акциза, който се дължи на най-продаваната ценова категория.
Имаме и други предложения, които са технически, специфични, изпратили сме ги до Министерството на финансите, до агенция „Митници”. Надяваме се да бъдат взети под внимание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може да ги представите и при нас.
ВИРДЖИНИЯ ДЖЕНЕЛЕПОВА: Добре, ще ги представим.
Обсъждахме и мисля, че стигнахме до консенсус с представителя на агенция „Митници” относно една промяна в чл. 45, ал. 2. Не е предложено в законопроекта. Отнася се за задължението за заплащане на разликата в акцизната ставка, когато тя се променя, за налични количества при лицата като нас. Смятаме, че такова изискване не води нито до допълнителен приход за приходите в бюджета, а само утежнява ситуацията и на компанията, и на агенция „Митници”. Защото това, което се случва, е, че когато в компаниите останат налични количества цигари, те ги прехвърлят на друга своя компания или на дистрибутор, тоест допълнително акциз не се плаща. Или другият вариант е да се унищожат, вече при платен акциз. И това, което при нас се случва – ние очакваме възстановяване на този доплатен акциз.
Предлагаме чл. 45, ал. 2 да бъде изменен така, че да остане задължението за алкохолите. Там, където цената не се изписва на бандерола. За съжаление при изписване на цена на бандерол при тримесечен срок за продажба на стари количества не е възможно и нито една компания не би продавала с доплатен акциз разликата, особено сега, когато се увеличи толкова много. Ние не бихме продавали и никоя компания не би продавала на стари цени. А това е задължително.
Там, където в други държави членки го има това, там няма цена, изписана на бандерола. И това е възможно. Акцизът е данък, който се поема от потребителя. И да, ако има доплащане, потребителят поема разликата. Но не и компаниите. Това е едно от предложенията.
Другото беше свързано с броя на бандеролите, които можем да поръчваме от следващата година. Подкрепяме намерението и на Министерството на финансите, и на хората от агенция „Митници” за контрол на този брой.
Това, което договорихме на срещата с министъра на финансите, е да се увеличи до двойния средномесечен размер за предишните 12 месеца. Но впоследствие разговаряхме с представители на агенция „Митници”. Те смятат, че това е високо. Ние сме склонни да бъде намалено това количество, но да не остава само един месец средно. Защото това е бариера за компаниите да растат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да направя само едно уточнение по отношение на най-продаваната марка цигари. Не знам как я смятат колегите – статистически или по какъв метод. Но данните, с които разполага Министерството на финансите, показват, че на база на закупени акцизни бандероли най-големият дял – 18,3 процента, е при цена от 3 лв. Оттам нататък, след като разбираме, че след време директивата ще бъде променена, да, това е вярно, очаква се новата директива скоро да бъде приета и изискването да отпадне, оттам нататък на много интересен дебат сме свидетели, с различни социални нюанси.
Вероятно когато е въвеждан този модел на акцизно облагане с две ставки, се е търсила така наречената социална цигара, еволюцията в обществените отношения и въобще към цигарите вероятно с времето се е променила и се променя всеки ден. Но ние тук търсим много интересен баланс и сме в едно такова особено състояние, в което се опитваме да разберем всички на тази маса защо ли всички с такова единодушие не са съгласни с предложението на Министерството на финансите за съотношение между специфичен и адвалорен акциз.
Единственото нещо, което бих могъл да кажа, е, че ние задълбочено ще се опитаме да анализираме защо има такова единодушие у всички, в това число и българските производители, за да знаем, че сме направили най-доброто за потребителя - а най-доброто за потребителя така или иначе е да не пуши, - за да сме сигурни, че сме защитили национални интереси, а не интереси на едни или други.
В този смисъл между първо и второ гласуване сме готови да участваме в дебат в рамките на Комисията по бюджет и финанси, ако бъдем поканени, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По тази тема доста се изговори. Беше много интересно за всички. Явно дебатът ще продължи между първо и второ четене и тогава ще се решават нещата, естествено и с експертната помощ, изчисления и пр. На Министерството на финансите.
По други теми от Закона за акциза и данъчните складове.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос към заместник-министър Горанов. В чл. 14, 34а, чета дословно думите „1,40 лв.” се заменят с „2 лв.”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е ток.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, за тока става въпрос.
И в мотивите съответно – за електрическата енергия за стопански нужди от 1,40 лв. за 1 мегават/час на 2 лв. на мегават/час; поетите ангажименти от договора за присъединяване и програмата за постепенното повишаване на акцизните ставки, представени на Европейската комисия.
Конкретният ми въпрос е: точно ли е определено, че трябва да бъде тази сума или сте взели максимално високата. Защо? Защото с това драстично повишаване на цената на тока...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За стопански нужди, нали така?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, за стопански нужди говори, ние ще изправим отново нашите предприятия, които и в момента не работят на пълни обороти, пред дилемата да ги затворим.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако позволите, госпожо председател, да отговоря на поставения въпрос.
Коментарът ми е, че първо трябва да се съзнава, че ако търсим съотношение, някой би казал – огромен процент нарастване. Това е минималната възможна ставка. След изтичане на преходния период това е минималната възможна ставка от 2 лв. за мегават/час.
Проблемът, който имаме, е разделението между потреблението за стопански цели и битовото потребление. Европейският съюз допуска определяне на двойно по-ниска ставка за стопанско потребление. Тоест ние бихме могли да въведем наполовина ставка за стопанското потребление. Но няма как или поне не сме открили все още механизъм как да го контролираме, за да сме сигурни, че прилагаме минималните ставки за Общността, които са дадени като възможност.
По-скоро тук коментарът трябва да бъде следният. Мегават е огромно количество енергия. Хората, които боравят с тези мерни единици, могат да си представят тези 60 стотинки, пренесени в това количество енергия, как участват в крайната цена на 1 киловат. Да, безспорно имаме нарастване- общата оценка за допълнителен акциз при равни други условия е от около 8 млн. лв. Нали си представяте това число в рамките на общия оборот потребление на електроенергия, че не е това, което ще събори българската икономика. Но все пак говорим за мегават. И за минимална неизбежна ставка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за отговора. Но все пак имайте предвид, че произведената от нас продукция е металоемка и енергоемка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: То затова има акциз. Не е за хвалба това нещо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че опасенията ми наистина са големи и дано да не даде такова голямо отражение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата господин Моллов, председател на Националната лозаро-винарската камара.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да благодаря, че ми представяте възможността да ви изложа позицията на професионалното сдружение в областта на винарството и лозарството в България по предлаганите промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Преди всичко искам да приветствам усилията за промените, които се предлагат в този закон в посока на повишаване събираемостта на акциза и подобряване на регламентацията на сектора.
Почти един единствен параграф в проекта, който е предложен от вносителите, засяга алкохолния бранш и ние го приветстваме. Това е § 2, който предлага ограничението на съдовете в обектите за дестилация, известни като специализирани малки обекти за дестилация, да бъде на 500 литра съвместимост.
Самият опит, който се натрупа през последните една-две години с прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове, даде основание на нашето сдружение да направи един много детайлен анализ на тесните места в прилагането на закона и възможностите за събираемост на данъка. Ние предлагаме един пакет от законодателни промени, които според нас съществено ще подобрят регламентацията в сектора и ще ограничат до голяма степен разширяването на сивата част от сектора, която според наши данни през настоящата година ще бъде над 50 процента.
Не бих искал да ви отегчавам с детайлен анализ на всички наши предложения. Ще се опитам в резюме да ви дам основните акценти, които ние сме предложили и сме коментирали със съответните компетентни органи.
На първо място, една част от нашите предложения са насочени към това да бъде регламентирано производството на алкохол в специализирани малки обекти за дестилация, тъй като информацията, с която разполагаме, е, че в България в момента има над 9 хиляди подобни обекта, чиято вместимост в много голяма степен, един процент над 30, понеже става дума за свързани юридически лица, е съизмерима с легитимните дестилери, които са лицензирани. По този начин, ползвайки възможността за производство при облекчени условия на алкохол с 50 процента облагане или частично освобождаване облагането с акциз до 30 литра на семейство, в крайна сметка тази вратичка в закона се ползва от недобросъвестни спекуланти, които предлагат произведеното количество алкохол на пазара. Ние имаме сигурна информация за това.
В тази връзка искам само да ви дам едни цифри, които може би ще затвърдят тази моя теза, а именно, че миналата година от подобни обекти за дестилация са внесени в държавната хазна 434 000 лв. акциз, което, съизмерено с 1665 лицензирани обекта прави приблизително 120 литра количество алкохол, което се произвежда денонощно в тези обекти.
Сами съзнавате, че когато те работят денонощно целогодишно, това е едно абсолютно смешно количество.
Нашите изчисления сочат, че в подобни обекти се произвеждат годишно над 40 млн. литра ракия. И това, което ние предлагаме с промените, които сме предложили, е всъщност да се въведе режим на контрол върху този тип обекти.
Тук бих искал да направя едно много ясно разграничение, тъй като улавям в коментарите на някои от колегите нюанси в социален аспект. Само да кажа предварително, че ние не сме против дългогодишната традиция за производство и консумация на домашен алкохол. Но както е записано в Закона за виното и спиртните напитки, става дума за алкохол, който се консумира в домашни условия, а не такъв, който, ползвайки това облекчение в закона, се ползва след това с търговска цел.
Основните акценти в този смисъл са три и аз бих искал да акцентирам върху тях.
На първо място, това е предложение за въвеждане на икономическа несвързаност на специализираните малки обекти за дестилиране, тъй като нашите данни сочат, че има многобройни такива, в които 20 до 30 специализирани малки обекти са притежание на едно и също юридическо лице, било то фирма, кооперация или някакъв друг род свързаност. Но така или иначе става дума за едни наистина промишлени по своята вместимост съоръжения, които са разпръснати на различни места в страната.
По отношение на първото бих искал да напомня, че има директива на Европейския съюз, аз, разбира се, мога да я цитирам точно коя е, която задължава тези обекти, след като ползват облекчен акциз и облекчени условия за работа, наистина да бъдат несвързани.
На второ място, нашето предложение е свързано с въвеждането на възможности за определяне на количеството, което се изварява в тези обекти, тъй като става дума за невъзможност практически да се осъществи точен контрол. Това е нещо като когато черпим електрически ток, да няма електромер или когато изразходваме вода, да няма водомер. Ние искаме да се въведат разходомерни уреди, които не са скъпи по своята инвестиция, но биха облекчили до голяма степен контрола върху тези обекти. В този смисъл са текстовете, които сме предложили.
На трето място, сме предложили различни текстове, които касаят документацията, която съпровожда този тип производство, тъй като всичките 107 лицензирани промишлени дестилери в България работят с 6 подробни дневника, които са обект на постоянен контрол от различните контролни органи. И в това няма нищо лошо, тъй като дава една гаранция за количествата, които преминават през тези дестилери. Но такива дневници, технически паспорти за самите съоръжения, регистри на тези, които са произвели съоръженията и респективно които предлагат продукцията, също така придружителни документи по отношение на суровината, при транспорт на суровина, свързани с работното време и т.н. Всичките тези съоръжения, които аз ги обобщавам в един пункт, касаят преди всичко възможността на контролните органи да осъществяват функцията по контрол. Оттам ние считаме ,че това ще даде възможност и за по-голяма събираемост на акциза.
На следващо място, една част от предложенията ни са насочени към оптимизиране на работата на предприятията, които са лицензирани, и възможността за контрол върху тях. Тъй като считаме, че възможността законовите текстове, ако се подобрят малко, ще дадат по-добра възможност на контролните органи да вършат своята работа.
Тези предложения ще ги обобщя в три основни пункта.
На първо място, това е уеднаквяване на режима, който предлага Законът за акцизите и данъчните складове и правилникът за неговото приложение. Оказа се, че има разминаване. И за да ви дам пример в това отношение, ще ви споделя, че така наречените падове, това са придружителни административни документи, с които се съпровожда продукцията, съгласно правилника трябва да бъдат в четири екземпляра, а съгласно закона – в пет екземпляра. Това създава много пъти дискомфорт в осъществяването на производството, а оттам и на контрола.
На второ място, има недомислени текстове, които практиката показва, че не работят, а именно тогава, когато един и същи собственик има два данъчни склада и премества продукция от единия в другия, а те примерно са разположени от двете страни на улицата, се налага той да издава сам на себе си подобни придружителни административни документи, което е един нонсенс. При условие, че всяко едно движение той предварително го обявява на контролните органи и то става в тяхно присъствие.
На трето място, друг подобен текст, който в практиката се оказва безсмислен, това е проблемът с така наречените калибрирани съдове. Много от модерните предприятия, които са създадени в България през последните години, разполагат с подобни калибрирани съдове, които са произведени от лицензирани производители, и те са измерени при съответните изисквания на Закона за техническите мерки и изисквания, при условия, при които са калибрирани и се знае точният им обем. Липсата обаче на разпис в закона, че подобна промишлена калибровка се счита, все едно че има уред, който измерва обема на този съд, дава възможност на контролните органи с друг тип уреди, които не са непременно лицензиране, да правят второ измерване, което понякога се различава от температурните разлики с това, което всъщност е вместимостта на съда. Оттам се получават едни безумни действия на контролните органи в посока на примерно начет за 30 литра разлика, което примерно при един резервоар от 20 тона е нормална разлика в рамките на половин градус. И т.н., да не влизам в подробности.
Искам да кажа само, че с тези примери се показва, че Законът за акцизите и данъчните складове има нужда от усъвършенстване на някои текстове точно в този смисъл, които ще подобрят контрола.
И последното, което бих искал да представя на вашето внимание, това е въпросът за обезпечаването на резервите, когато те се съхраняват. Става дума за така наречените дестилати, които се съхраняват.
С текста, който е разписан в закона и изискването и изискването 30 процента обезпечение върху подобни дестилати всъщност се постига един антиефект по отношение на качеството на продукта, тъй като самите дестилери не са заинтересовани да затварят голям обем ресурси. По този начин те не са заинтересовани да съхраняват такъв дестилат. А технологията изисква за качествените коняци и други напитки такъв дестилат да се съхранява много често над 18 месеца.
В този смисъл предложението е вместо 30 процента това обезпечение да бъде 10 процента, тъй като то ще има същият превантивен ефект, но от друга страна няма да затваря ресурси, които иначе самите предприятия, за да могат да разполагат с оборотни средства, взимат като ресурс от банките. По този начин ние всъщност с това 30-процентно обезпечение всъщност захранваме банковата система, а не захранваме родното производство.
Това са най-съществените моменти, които сме предложили. Ние сме готови между първо и второ четене да ги предоставим абсолютно детайлно в разпис със съответната мотивировка и обосновка на комисията, за да бъдат обект на вашето внимание. И тогава ако ни поканите, вече подробно по всяко едно от предложенията ще направим нашите конкретни бележки и мотиви, които считаме, че са целесъобразни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Славков.
БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с последната тема – за производство на винени напитки и етилов алкохол. Аз представлявам една организация, която има единствено присъствие от тези акцизни стоки само при така наречените малки специализирани обекти за етилов алкохол или както са известни като пунктове за изваряване на ракия.
В този смисъл това, което се прави като предложение от страна на Лозаро-винарската камара, безспорно представлява интерес, тъй като то е насочено към подобряване на нещата, но в същото време отваря и някои спорни моменти.
Аз ще се спра само на два от тях, а останалите считам, че те са повече от техническо общество и за тях ще си дадем писмено становище.
Първият въпрос е свързан с това, което се каза, че трябва да се дефинира текстът по отношение на това, че тези малки обекти трябва да имат правна и икономическа независимост. В същото време господин Моллов говори за юридически свързани лица.
Безспорно това е важна тема, тук няма спор. Но ние имаме две неща, които искам да кажа.
На първо място, ние имаме определение за свързани лица. Очевидно този въпрос е регламентиран в нашето законодателство и е въпрос оттук нататък то да бъде спазвано.
Вторият въпрос е, когато говорим за такава правна и икономическа независимост и третираме свързаност между лица, много интересно е ако дам пример за нашата система. Тя между другото е цитирана в материала и затова ще дам две данни.
Първото е, че от тези 1556 малки обекта, регистрирани в страната за 2008 година, 548 са в системата на ЦКС. Това означава около 30 на сто. От тях 282 са действащи, в смисъл стопанисвани от самата система, към 106 са отдадени под наем и остатъкът от 186 на практика са неизползваеми, тоест това са не действащи пунктове за ракия.
От тази позиция като погледнем нещата, трябва да видим и втория момент в тази структура. Тези пунктове са изградени, забележете – в населени места, в които действа съответната кооперация. Следователно тя има дейност там, има и такъв пункт и на тази база обслужва член-кооператори, разбира се, и физически лица.
Така че явно е трудно да се говори в една такава структура и ситуация, че има свързаност. Едва ли можем да говорим, че една такава система едва ли не подбива пазара на лицензираните, едрите винопроизводители и производители на такъв етилов алкохол.
Така че аз нямам нищо против това, което се предлага от страна на камарата, но то подлежи на уточняване като редакция в евентуален текст, ако бъде възприето това нещо. това е първото, което искам да спомена като проблем, който вероятно трябва да се дискутира.
Вторият проблем, който също е много интересен, е за въвеждането на измервателните уреди. Наистина идеята е добра, виждали сме и в чужбина как се прави. Тук искам да подчертая, че сме го виждали при големите лицензирани производители на етилов алкохол. Хубаво е, че искаме и при да го внедрим. Проблемът е, че когато говорим за определени уреди за измерване, били те като разходометри, теглилки и т.н., трябва да отчетем в какво състояние са в момента нашите пунктове. Основната част, тези, които са примерно в нашата система, са стари казани. При тях, за да стане една варка, след това трябва да се разглоби, да се мие, да се почисти, отново да се зарежда. Представете си каква технология и какво чудо ще настане оттук нататък.
Така че очевидно за да говорим за такива уреди, би трябвало наистина да се проучи добре фактическото положение, да се направи една снимка и на база на това да се търси наистина решение за технически уреди и как могат те да се внедрят. В противен случай има опасност ние повече да навредим на тези малки обекти, отколкото да подпомогнем нещата.
И накрая искам да подчертая, че тези малки обекти в никакъв случай не подбиват нито пазара на големите лицензирани производители, нито са основната причина за това, че има малко събран акциз. Така че нека не прехвърляме нещата от здравата на болната глава. А за останалите неща ще пуснем писмено становище. Включително предлагам на Лозаро-винарската камара, ако искат, да седнем между двете четения и да уеднаквим позициите, за да се намери наистина добро решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бих искала да чуем мнението и на метрологията.
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз съм председател на Агенция „Метрология и технически надзор”.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бях помолен да коментирам два члена от проекта за закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Аз ви представих писмено становище по тези два члена. В чл. 57 искаме да добавим текст „както и местоположението на средствата за измерване”. Този текст вече съществува в проекта в чл. 48. Просто той се синхронизира по същия начин, както е заложен и в чл. 48. Това е § 18 на проекта.
Що се касае до промените в чл. 61, ал. 2 и това, което се коментира тук, за мене най-простичкото нещо е, за да се използват средствата за измерване, те да бъдат законни. Законни са онези средства за измерване, съгласно Закона за измерванията, който е съгласуван и синхронизиран с европейските директиви, средствата, които се използват за търговски плащания, да бъдат калибрирани в лаборатории, които са акредитирани. Тогава всички тези въпроси просто ще отпаднат и няма да има никакви въпросителни, тъй като те издават съответните документи, включително калибрационно свидетелство, в което е изписано това, което каза и господин Моллов – каква е неопределеността. А неопределеността се определя от редица фактори, включително и от температурата. И там са вече пропуските, които се допускат при измерването на различните количества, обеми и т.н.
Така че нашата позиция е съвсем ясна и категорична и Ви предлагаме в чл. 61, ал. 2 да се запише: „Производителите на стоки по чл. 2, ал. 1 са длъжни да използват калибрирани от акредитирана лаборатория съдове за производство и съхранение на акцизни стоки”. Просто, ясно и в съответствие със Закона за измерванията.
Това е, което мога да Ви кажа. Мисля, че това ще бъде най-облекченият режим за всички, включително за производителите, включително и за контролните органи, включително и за колегите от митниците, пък и за нас.
БИСЕР СЛАВКОВ: По повод на това, което каза колегата от сдружението на специализираните малки обекти. Не можем да говорим, че те са в някакво окаяно състояние, ако оттам минават над 200 хиляди тона грозде ежегодно и тези 200 000 тона грозде отговарят на 150 млн. акциз. По-важно за нас е да въведем контрол в системата. И аз изхождам от тази национална позиция. Защото е важно не сегашното състояние, а да въвеждаме регламент, който ще даде равен старт на всички онези, които произвеждат големи количества. А самото техническо решение за поставяне на разходомери и т.н. въобще не зависи от възрастта на съоръжението. То е едно много елементарно. Ние имаме готовност със съответен проект и т.н., в случай че това се приеме като законодателно решение, да окажем съдействие на съответните органи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само един въпрос. Имате ли информация колко струват тези дебитомери, които трябва да се монтират при всеки казан?
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Имаме представа. Не представляват такава тежест. Зависи от обема, който искате. Ако искате големи обеми, там действително цените са по-големи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обемът е 500 литра. Нали го предлагаме?
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: При 500 литра калибрирането на такъв един прибор в никакъв случай не може да представлява съотношение, което е непоносимо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: колко?
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Искате точна цифра?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Горе-долу.
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Цифрата е в зависимост от калибровъчното свидетелство, което се изисква. Защото вътре има много параметри. Но може да се движи в границите между 300 и 500 лв. За това става въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз, понеже съм вътрешен одитор, едно грамче струваше около 200 лв. със свидетелство за калибровка. Така че не съм много сигурен, че точно толкова струва.
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз ви казах, че това е относително. Ако вие ще мерите злато с това грамче.... Извинявайте, но нещата са други. Затова не ви казвам точна цифра, защото си има график.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От друга страна, моите наблюдения са, че реално погледнато избягването на акциза се прави най-вече от средните и едрите производители на спиртни напитки. Какво имам предвид?
Аз знам поне няколко пивоварни, които продават в момента наливен алкохол. Говорим за лицензирани. Да не казвам за най-едрите, които внасят през Турция и Русия бандероли, с които всички знаем по какъв начин се избягва акциза.
Така че аз мисля, че оттам изтича най-много акциза, а не от малките спиртоварни. Това е мое лично мнение и затова си мисля, че там трябва да се наблегне повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, господин Матев.
ДАРИН МАТЕВ: Понеже говорим за акциз и досега се споменаха акцизните стоки, като се мине през горива, алкохол и цигари. Колегата каза за равен старт. Обаче изглежда никой не говори за бирата. А това е наистина сериозна тема.
Искам да се обърна към господин Горанов. Защото преди известно време чух, че министърът на финансите каза, че нямало акциз на бирата. Да ви осведомя само, че бирата в България е с най-нисък акциз в Европа след Китай. Акцизът е 0,75 евро за хектолитър/градус плато.
Защо, господа, не отидохте към увеличаваме акциза на бирата? Първо, защото в момента почти цялата печалба от бирените предприятия се изнася в чуждестранни фирми и дори суровината за производство на бирата пристига от чужбина.
Не смятате ли, че бирата конкурира винопроизводството, след като ние искаме да бъдем известни с това, че в Европа сме наследници на траките.
И нещо друго. Колко са пивоварните предприятия в България? – Единадесет, от които само едно българско. Колко са винарните и алкохолната индустрия? Броят на регистрираните предприятия е 274. И колко от тези предприятия са българска собственост? – В бирената индустрия от 11 само 1 – ММ-Варна.
Защо не обръщаме внимание на това? Защо оттук не опитаме по някакъв начин да напълним републиканския бюджет с повишаване на акциза, специално върху бирата и по този начин наистина да дадем равен старт и наистина да не създаваме изкуствена конкуренция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Направете предложение.
ДАРИН МАТЕВ: И както каза колегата преди мене, да защитим българското производство. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Матев, но ми се струва, че този въпрос е малко риторичен. Ако Вие имате подобна идея, конституцията и Правилникът на Народното събрание Ви дава възможност да направите конкретно предложение.
ДАРИН МАТЕВ: Наистина ще направя конкретно предложение. Но искам да чуя какво мисли Министерството на финансите по въпроса.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не мога да ангажирам министерството в частния случай, тъй като общата акцизна политика е съгласувана с цялото правителство, много дълго беше дискутирана. Знаете, че имаше едни идеи за увеличение на акциза на спирта, от които впоследствие се отказахме.
Въпреки сериозността на дебата и сериозността на мястото, на което се намирам, ще си позволя да се пошегувам, че не сме предвидили акциза на бирата, тъй като аз съм любител на бира.
Но извън това, ако трябва да говорим сериозно, много тежък и философски е дебатът, при положение че акцизът е краен косвен данък, дали печалбите на тези, които произвеждат бира, остават или напускат България.
Също много философски е дебатът дали е по-добре да се пият високо градусови алкохолни напитки или бира.
Различни модели има в света. Прави ми впечатление, че по-прогресиращите нации повече пият бира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли още изказвания по темата на Закона за акциза и данъчните складове? – Няма.
Много добър разговор се получи. Аз мисля, че на всички ни беше полезен. Но това означава, че ще имаме повече работа между първо и второ четене. Всички, които днес се изказаха и направиха свои предложения, ще помоля да ги оформят писмено и да ги представят в комисията.
Предлагам да гласуваме внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за акциза и данъчните складове.
Който е съгласен да подкрепим внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 17, против няма, въздържали се 3.
В резултат на гласуването обявявам следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по бюджет и финанси подкрепя на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект.
Благодаря на всички гости.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Освобождаване на член на подкомисията за отчетност на публичния сектор и избор на нов член.
На основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с решение от 22 октомври 2009 година Народното събрание освободи:
Народния представител Борис Крумов Грозданов като член на Комисията по бюджет и финанси.
Тъй като господин Грозданов беше избран за член на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор, предлагам да го освободим и от задълженията му на член на подкомисията и на основание чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на негово място да бъде избрана народния представител Ваня Донева.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: за 20, против и въздържали се няма. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрита в 17,15 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
(Менда Стоянова)