П Р О Т О К О Л

№ 10

---

На 11 ноември 2009 г., /сряда/ от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2008 година от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата и от
16.00 ч. Самостоятелно заседание на Комисията по бюджет и финанси
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса са социалното осигуряване № 954-01-30, внесен от народния представител Мартин Димитров и група н.п. на 16.10.2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране на Европейския съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9/4/ на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26.10.2009 г.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

* * *
/ Начало 14.40 часа/

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и на Постоянната комисия по външна политика и отбрана.
Днешното съвместно заседание включва една точка и тя е: Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2008 година от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата.
Позволете ми от ваше име да приветствам госпожа Сандолова с добре дошла. Тя ни гостува вече за втори път в рамките на този парламент. Бяхме в същия формат миналия път и тя ни обеща това, което днес ще изпълни на тази наша съвместна комисия.
Моля, който е съгласен с тази точка от дневния ред за съвместното заседание от двете комисии, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
След като приключим с точка първа продължаваме с Комисията по бюджет и финанси, моля колегите да останат след това, за да продължим с още две наши точки.
По точка първа от така гласувания дневния ред давам думата на госпожа Сандолова за представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата. Заповядайте госпожо Сандолова.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря госпожа Стоянова. Уважаеми председатели на комисии, членове на Българския парламент, уважаеми дами и господа,
Много се радвам за втори път да се видим с вас и да изпълня наистина обещаното, което беше казано лятото. Аз мисля, че не напразна беше тази наша първа среща, която направихме през лятото. Сега ще си спестим малко време да се опознаваме взаимно. Ще си спестим малко време да съобщаваме какво е Европейска сметна палата. И ще ме извините, защото аз няма да мога от тук да водя своята презентация. Ще се преместя на другото място, което ми е определено от техниката. Предлагам следните три части, ако е възможно и ако имам съгласието на председателите и на членовете на комисиите. Предлагам ви в 15 – 20 минути да представя общите резултати на Европейската сметна палата за разходването на бюджета 2008 г. След това 15 – 20 минути да подпомогна прочита на текстовете, които са свързани с България в последния доклад, които касаят земеделието и проведената от Европейската сметна палата проверка на някои от разходите в земеделието. И след това ако има някакви въпроси съм готова в рамките на 10 минути, доколкото ми позволява времето и данните с които разполагам, ако има въпроси да ви отговоря. Това е моето виждане като структура за днешната презентация и за тази точка първа, ако се приема това нещо.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Нека да започнем и ще видим с приключването на презентацията, как сме с необходимостта от допълнителни въпроси, с времето и т.н.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаеми народни представители, както казах този първи слайт днес ще си го спестим, защото ние направихме през лято една среща по отношение на това, че външния одитор на европейските пари и тяхното разходване представлява Европейската сметна палата. В два слайда в най-общи линии съм подготвила една обща представа на която се базира и с която започва и доклада на Европейската сметна палата. Това са приходите на Европейския съюз през финансова 2008 г. Виждате източниците на тези приходи. По последни данни от системата до която аз имам достъп, приходната част, която е дошла от българска страна се равнява на 363, 70 млн. Те са изпълнени за 2008 г. виждате приходната част, че най вече плащат държавите, които имат по-голям ръст.
Разходната част е нещо много интересно. Напоследък и много дискутирано на други равнища в Европейския парламент. Виждате земеделие и природни ресурси – 48 процента от общите разходи, които представляват 117 млр. евра.
Земеделие и природни ресурси почти всичките години досега представлява една доминантна част на разходите, като някои от годините дори стига повече от 50 процента. Това което в момента, може би и нашите депутати споделят с вас, дискутира се бъдещето на земеделската политика и именно относителния дял дали да се свива тази една голяма част на финансирането на земеделието и природните ресурси или да се запази този един голям дял, който виждате, че достига почти половината от разходната част на бюджета. Има различни виждания. Аз само ви уведомявам за този дебат. До голяма степен в зависимост от избора на новия комисар по земеделието може би така новите тенденции ще се спрат на запазване на този дял като основен дял или на постепенното му намаляване. Има интересни мотиви и в едната и в другата посока на развитие на политиката.
Виждате втория дял по големина – сближаване. Това са така наречените кохезионни фондове. Не знам кое е по-разбираемо. Дали кохезионните фондове или това сближаване. Но това е установения превод. В България усвоените средства за 2008 г. по данните на системата на комисията са 962.3 млн. евра. От които една голяма част, може би най-голямата част са за селско стопанство и природни ресурси 420.1. Голяма част също имаме от 271.7 за устойчиво развитие и усвоени средства. 201 млн. имаме Европа като глобален партньор. Това е разширяването. Това са основните пера, по които България през 2008 г. е успяла да усвои средства и които средства естествено не се проверяват от Европейската сметна палата. Нещо което пропуснах да ви кажа. Вчера сутринта в 9 часа в зала на Бюджетната комисия и Комисията за бюджет и контрол на Европейския парламент, председателят на Сметната палата в присъствие на всички членове представи резултатите от проверката на 2008 финансова година на разходването на бюджетните средства. Доста интересни въпроси се зададоха след това. Доста интересен беше дебата около приемането на тази проверка. Европейска сметна палата вчера разпространи две основни послания, ако бих могла да кажа. Сметната палата работейки въз основа на многото случаи, които се проверяват достигна до извода, че е необходимо да се препоръча опростяване на някои от системите и правилата за усвояване на средства. Тъй като вие ще видите по-нататък един от основните изводи и препоръки е, че все още се открива доста голямо количество грешки в областите, където правилата са твърде сложни. Като такива сложни правила, аз след малко ще ви посоча.
Има и в земеделието, когато земеделието започне да се кръстосва с изискванията на екологията, така нареченото кръстосано засичане на критерии за отпускане на пари. Тогава нещата стават малко по-тромави и тежки. Но на Комисията е препоръчано, това е едно от посланията на Сметната палата тази година, да се помисли за опростяване на тези правила.
Второто нещо колеги е много сериозното може би послание този път не толкова към Комисията, колкото към държавите членки за изключително внимание към качеството на контролните и разплащателни системи в държавите членки. Защото над 80 процента от парите, които се усвояват се усвояват на базата на контрол и управление в държавите членки. Така че тази една, превежда се, споделена отговорност или споделено управление, което на практика е основата за усвояването на средствата, изисква изключително голямо внимание върху тези системи. Защо? Защото най-вече комисията и парламента, който отпуска, разпределя средствата, комисията която ги управлява, иска непременно да знае, че тези системи работят ефективно. Тъй като тяхното действие е насочено, както ние лятото си говорихме с вас, то е насочено към превенция на риска от грешки. И ето аз ще се върна отново на този слайд, които е много опростен, но вие вероятно тази логика я познавате вече отдавна, за да видите бюджета на Европейския съюз горе долу в най-общи линии като систематика как се управлява.
Приетите държави виждате, там има документиране и направо бенефициенти. Това което като грешки ще видите след малко, там се работи с една система на посредничество на доста много НПО и други нестопански организации. Рискът от грешки обикновено се намира там. Ето вие виждате това деклариране, което ние имаме и в сближаване и в земеделие. Именното то е деклариране, което се извършва от бенефициентите. Представлява една зона, която е много сериозно високо рискова. Тъй като трябва да съществуват системи, които да са в състояние веднага да контролират качеството на подадената декларация, нейната вярност. Това означава самата държавна институция, разплащателната агенция, съответното министерство да разполагат с достатъчна информация, която да осъществи контроли и да каже тази декларация, вярна ли е информацията в нея или не е вярна информацията в нея, още преди да са нареден парите, преди те да са изплатени. Това е превенцията. Това е управлението на риска, с която цел се създават всички тези системи на администриране и контрол, така наречения ИСАК Малко по-сложен е от това, което аз обяснявам. ИСАК, който трябва да гарантира намаляване на грешките най-вече в подадените декларации, най вече в разпределение на средствата. Но ние ще се върнем на тази логика скоро.
Това което виждате е дадено в нашия годишен доклад. Това са равнищата на контрола в Европейския съюз, които се осъществяват. Това е цялостния контрол, който се осъществява от комисията, която е изпълнителната власт на европейско равнище. Тя има свой контролен орган. Има си свой одитен орган, който е вътрешен одитор на самата комисия. Имат право да влизат и да проверяват както в страните членки, така и на равнище на отчетността и дейността на самите различни управления в комисията. Например в управление земеделие или в управление транспорт и т.н.
Така че вие виждате, че на равнище Европейски съюз нещата са доста по-сериозни като обем, за да бъдат проверявани. Така че задължително одита на европейско равнище, както тук господин Валери Димитров би могъл да каже и одита на национално равнище в България се осъществява на базата на извадки. Какво представлява извадката. Извадката се прави на чисто статически принцип. Влиза в съответния подконтролен обект. Търси се една сигурност, че извадката е достатъчно представителна, за да може това, което е находка в извадката да бъде разпространено като извод и като заключение за качеството на цялата система или за всички нейни елементи.
По-нататък искам да ви запозная с нещо, което трябва да се знае, за да може непременно правилно да се прочете доклада на Европейската сметна палата. Това е класификацията на докладваните грешки и какво представляват тези грешки. Защото много често ни питат журналисти какво означава, че има грешки споменати в доклада на Сметната палата. Представлява ли това някакво престъпление, представлява ли това някаква кражба или т.н.
На базата на това, че одитните институции работят на база извадка, не могат да се гарантират две неща. Одитната институция събира достатъчно доказателства за съответното нарушение по законосъобразност, дотолкова доколкото то да е доказано като нарушение и дотолкова доколкото това нарушение да може да се предположи или не съответно престъпление, или криминално деяние свързано с това нарушение. Ако има достатъчно основание за търсене на съответна отговорност или основание да се подозира, че има престъпление или криминално деяние, то тогава сметните палата, мисля че господин Валери Димитров е тук и ще потвърди също, както българската, така всички останали, така и Европейската сметна палата е задължена, длъжна е по закон и отговаря за това нещо, да предостави на съответните следствени органи случая за нарушаване на законосъобразността.
В случая на европейско равнище, Европейска сметна палата ние работим с органа ОЛАФ. Вие сте чували достатъчно за него. Няма нужда да се връщаме на това. Това е разследващия орган, който води съответните разследвания, дали има или няма престъпления по отношение на закононарушение. Така че когато разчитаме след малко доклада и съответната глава, която касае България, много моля да разбирате, че нещата са достатъчно изследвани, за да се знае, че от тях не произтичат престъпления. Ако се съмняваше одитора, че от тях произтичат престъпления, това означава, че ние ще сме дали на ОЛАФ съответните случаи за разглеждане.
По-нататък искам да подпомогна с тази графика прочита на доклада. Едно схематично обобщаване се дава, по отношение на всички политики се правят оценки. Какво представяла и какво цели одита. Одитът цели от една страна на базата на извадка да покаже в различните политики и разходите, които се правят там, в какъв процент грешки могат да се срещнат. Когато грешките са под 2 процента за една съответна визуализация, ние употребяваме зелен цвят. Когато грешките са между 2 и 5 процента ние употребяваме жълт цвят. Той е малко по-преходен. И вече над 5 процента се смята една критична граница от европейския основен одитор, който се оценява като нещо, което е невъзприемчиво или на одитен език това означава становище, което е отрицателно за съответните направени операции и за тяхната законосъобразност.
От лявата страна ще видите другата цел на извършването на одита, а именно той се концентрира върху оценка на системите, които разпределят и изплащат парите. Системите по същия начин се проверяват на базата на извадка. Проверяват се всички вътрешни контроли, които те трябва да имат и отново на базата на грешки се правят три класификации. Системите са ефективни и те се боядисват в зелено. Частично са ефективни или техните ключови контроли частично работят. И те са неефективни, когато са в червената зона. Това е много необходимото нещо, което трябва да се знае. Дали са свързани с измама грешките, аз мисля, че вече обясних.
В най-общи линии ще ви представя общото одитно становище за 2008 г. на Европейската сметна палата. Виждате, че становището се разпределя на две главни части. Едното е становище по отношение на надеждността на отчетите, като за втора година Европейската сметна палата дава позитивна оценка на надеждността на отчетите на европейските финансови отчети, като това означава, че те вярно и честно отразяват финансовото състояние на европейската общност.
По отношение на системите за управление за счетоводство там вече има едно усъвършенстване и едно развитие. Законосъобразността и редовността на отчетите е второто становище, което се формулира по отношение на допуснатите грешки. Какво значи законосъобразност и редовност. Това означава, проверява се едно съответствие на всички видове операции, доколко те са извършени в съответствие с европейските регламенти. И тъй като такива оценки не могат да бъдат обобщавани, то те се извършват и се формулира становището за законосъобразност по отделни глави и политики на изпълнението на европейския бюджет. И вие ще видите законосъобразност и редовност на отчетите имаме. Виждате, че становище чисто, един вид, зеленото становище без всякакви забележки са дадени на частите на приходната част, на политика образоване и земеделие и на административни и други разходи. Становище с резерви и това е нещо много интересно и ново. Становище с резерви означава, че има определени забележки или както се казва, то е становище със резерви.
Земеделие и природни ресурси, вие видяхте, колко голяма е тази част на разходите. За първа година в историята на европейската отчетност не е с негативно становище. За първа година земеделие и природни ресурси като общо финансиране от европейския бюджет завършва само с резерви и то резервите са изключително в развитие на селските райони и финансирането по развитие на селските райони.
Икономически и финансови въпроси. Законосъобразност и редовност на операциите във всички съществени аспекти, с изключение на разходите по шестата рамкова програма за изследване на технологичното развитие, отново имаме резерви. И отрицателно становище, това колеги означава над 5 процента грешки. И неефективни системи са констатирани в политиката на сближаване. Това са кохезионните фондове. Изследване енергетика и транспорт, външна помощ, развитие и разширяване.
Това е таблицата, която ще намерите на съответната страница и в големия доклад. В него ще видите процентните грешки, които са по операциите и оценката на системите, които са базирани, за да администрират и контролират съответното протичане на операциите.
Вчера основния дебат в парламента беше по отношение на тази графика. Защото виждате, че колегите, които са работили на вън в Европейския парламент и имат представа. 2005 – 2008 г. това представлява мандата на предходната комисия в най-общи линии. Тази картинка, този одит, това развитие, както виждате е една съществена тенденция на подобряване на управлението на европейските средства. Обща тенденция за намаляване на честотата на грешките и това може да се каже също и по отношение на контролните системи, едно подобряване на контролните системи, беше основната тема на дебата, тъй като тази тенденция, тази картинка представлява една основна оценка на предходната комисия, която завършва своя мандат сега.
Отделните одитни становища в доста по-бързо развитие ще ги представя, както са в доклада по приходната част. Нямаме засягане с грешки. Земеделие и природни ресурси 55 млр. евра. Това са страшно много пари. От които имаме 420 усвоени, почти половин милиард. Никак не са малко за нас. Тук има забележки на равнище Европейски съюз.
Политиката на сближаване е една от най-критикуваната част на разходване на европейските средства. Тук ние достигнахме до една оценка на грешките над 11 процента, което означава, че е имало случаи в които дори платени пари не е трябвало да бъдат плащани. Те подлежат на връщане. От там нататък се оскъпява ресурса и т.н. Това беше втората интересна част на дебата вчера в Европейския парламент, за който аз съм длъжна да ви уведомя.
Изследване енергетика и транспорт 7,5 млр. евра. Аз мисля, че тук също ще имаме един голям интерес по отношение на това, че България доколкото е известна информацията има правата да получи едни сериозни пари по отношение на затваряне на блоковете в АЕЦ “Козлодуй”. Но това което аз предполагам чисто професионално е, че тези пари няма да бъдат дадени, ако съответни проверки не преминат по позитивен начин по отношение на енергетиката и усвояването на средствата за затварянето на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”. Такива блокове има затворени и в Словакия и в Латвия. В Словакия са затворени два блока в Латвия един. И по един общ ред се полагат европейски пари в голяма част за затихващия процес на затваряне на блоковете. Това е едно сериозно финансиране, което аз мисля, че трябва да се подготви и съответно с едни добри контролни системи за усвояване на тези пари. Защото парите съществуват вече и са разпределени в европейския бюджет.
Имаме външна помощ развитие и разширяване. Тук нищо интересно няма за нас. Образование и гражданско общество. Нямаме някакви особени неща. Икономически финансови въпроси, както виждате системите са частично ефективни. Административните и други разходи са чисти. И препоръките като за финал искам да ги преповторя, на Европейската сметна палата, защото ние ги формулирахме дълго време и на базата на изключително много информация, която беше получена от извадките и проверки във всичките 27 държави членки и във всичките пари, които са разходвани по отделните политики.
Едното което споменах е насърчаване на опростяването при изготвяне на бъдещите предложения в различни области на политиките и одобряване на механизма за коригиране на грешки посредством финансови корекции, отписване или възстановяване на неправомерно извършени разходи. Това беше вчера третата много интересна тема. Защото ако се види общата цифра, много от вас могат да прочетат общите цифри на баланса на Европейския съюз. Ще видите, че тази година беше дебатирано и факта е, че тези предварително авансово преведени пари са доста голямо количество в баланса на Европейския съюз. Бяха зададени не малко въпроси към комисията и към управляващия бюджетните средства на комисията. По същия начин едно доста голямо забавяне и доста сложни процедури съществуват в случаите, когато са приведени средства и те подлежат на връщане. Или по програми, които не са изпълнени, но средствата са приведени и те са прекратени и парите се дължат на обратно, отново тези корекции, които се правят се оказва, че се извършват доста тромаво, доста бавно. И те ограничават точността в най-голям детайл на отразяването на финансовото състояние и към края на съответната финансова година на равнище на Европейския съюз. Но това са въпроси, които не касаят толкова много българския парламент. Аз го казвам за информация на хората от вас, които се интересуват от балансовите отчети на Европейския съюз.
Необходимостта от опростяване на правилата го споменахме. И това ще трябва да бъде направено, защото Европейската сметна палата за втора година, вчера от председателя господин Калдейра, неколкократно беше споменато това нещо.
Последният въпрос който вчера беше много коментиран, това е каква е ролята на местните правителства, на държавите членки като правителства, може би господин Димитров и на националните сметни палати, каква е ролята по отношение на участието и съмишленичеството и изграждането на една такава обща съмишленост по отношение и на изграждане на системите и на техния контрол в държавата членка. Защото колеги не е най-правилният начин, след като 80 процента от средствата се управляват и се разпределят тук в самата държава, в България, да трябва да дойде, с извинение, Европейската сметна палата и да каже тази система не работи много добре. За мен това не е най-добрия начин. Може би има малко по-добри начини и при съответната съмишленост и активност по-голяма на самите институции в държавите. Споменавала съм и миналата година. Колегите, които бяха и миналата година на моя отчет, знаят, че съществуват и тези декларации. Все още България не дава тази декларация, но мисля че това е въпрос на парламентарно обсъждане. До тук беше първата част на представянето на общия бюджет.
Аз съм готова да премина към втората част. Уважаеми народни представители, до вчера сутринта доклада на Европейската сметна палата и има го и на български език. Той е около 400 страници. Това е официален вестник 269. Представлява официалното публикуване на целия наш доклад. Той е и на български. Ще го намерите и в интернет. От вчера сутринта, той е публикуван на страницата и на Сметната палата на Европейския парламент и мисля че още на няколко страници може да намерите пълня текст на доклада на Европейската сметна палата. Неговата структура представлява резултатите и становищата, които ние формираме по всяка една глава, по всяка една политика от изпълнение на европейския бюджет. Това което искам да споделя с вас, както споделих и миналата година, но този път ние малко повече сме споменати, касае глава V. Глава V в доклада тази година е разходване на средствата в земеделие и природни ресурси. Нещата вътре са много добре представени и аз само искам да подпомогна разбирането на тези текстове, защото тези текстове ще трябва да се разберат по един правилен начин.
Както вече казах, одита на Европейската сметна палата се извършва на извадков принцип. Тази година, тези извадки се формират на база на анализа на рисковете, на база на разпределение да се покрие целия обхват на разходване на бюджета и т.н. Няма да се спирам на това. Но тази година за финансовата 2008 г. говорим, България попадна заедно с Естония, Румъния и Полша. Това е стр.90 от глава V на доклада, която казва, фактически показва къде е извършена проверката тази година в разходването. Проверени са директни плащания по системата за единни плащания на площ, на хектар. Като по съответната методика са покрити и двете оценки. Направена е оценка и за законосъобразност на транзакциите и оценка на системите за контрол или в случая, тук са проверявани плащания, които минават през СЕП и през ИСАК, за да се оцени ефективността на действие на системата ИСАК в земеделието.
Намираме се на обхват на одита на стр.91. Виждате в 5.11. Аз ви представям оригиналните текстове, за да мога нормално да ви дам допълнителната информация, която е необходима. Тук пише, че по отношение на системите за управление и контрол, палатата направи проверка на надеждността на въведените системи за заявки на плащане по Европейския фонд за гарантиране на земеделието в избрани разплащателни агенции в четири държави членки, прилагащи схемата за единно плащане на площ СЕПП. Вие знаете колеги, че тази схема се прилага само в 15 държави членки, защото тя е опростено въвеждане на целия СЕПП. Ние работим само по един критерий, плащане на площ. Другите държави работят не само по един критерий. Общата тенденция обаче в земеделието е да се намалява връзката на плащанията от реколтата. Защото няма да бъде много справедливо за държавите на които не им е много плодородна земята, когато се свърже с реколтата, плащането и разни други имат забележки.
Вижте какво пише малко по-нататък. Тази проверка е направена идентично в България, Естония, Полша и Румъния, в четири държави членки. И малко по-надолу, следва да се отбележи, че за България и Румъния 2008 г. е първата пълна селскостопанска година за която се прилага схемата. Този запис беше направен и добавен след така наречената процедура на обсъждане на констатациите на Европейската сметна палата, който беше проведен през есента. Защо? Много от нещата, които бяха набелязани, претърпяха едно позитивно развитие като се започне още от първите месеци на 2009 г.
Това което искам да подчертая е плащанията касаят плащания извършвани през 2008 г., които касаят кампания земеделска 2007 г., именно затова е направен този запис. Виждате одита винаги работи с един твърде сериозен /ЛАК /?/ във времето, който трябва да бъде отбелязван, когато тези текстове се разглеждат. Като ваша допълнителна информация, разбира се, само за народните представители мога да докладвам, че проверката се извърши в Министерство на земеделието в продължение на две мисии – март месец, след това имаше по-късна мисия. През есента имаше мисия. Всички тези констатации са били на бюрото на съответния министър на земеделието и на следващия наследник и т.н. Посетени са и Разплащателната агенция, най-вече фонда е работено вътре и във Варна, Сливен и Разград е направена извадка на директно плащане. Като искам да ви кажа, че екипа от одитори, който се състоеше от белгиец, англичанин и т.н., доста интернационална група, ще видите след малко имат мисия, която е обикаляла терените на место. И затова и констатациите са съответно доста в детайли направени.
Отиваме на оценката на редовност на операциите. Този запис, който ще намерите на стр.92 касае не одита на Европейската сметна палата. Касае едно потвърждаване на одитите извършен от вътрешния контрол на Комисията. Методиката на Европейска сметна палата е да докладва не само своите резултати, но ние разполагаме и с материалите на вътрешния одит на комисията. И когато ние прегледаме всичкия доказателствен материал и начина по който вътрешния одит на Комисията е достигнал до съответните изводи, то тогава методиката позволява да се цитира извода, който е направен от вътрешния одит на комисията. И вие може да прочетете тук, че годишния отчет за дейността на отговорния за земеделието генерален директор, става дума за генерална дирекция “Земеделие” в Комисията, съдържа резерви по отношение на разходите по програма САПАРД в България и Румъния, както и по отношение на мерките за развитие на селските райони в рамките на ОЗ /?/ 2. Виждате, че тази резерва, която е изразена от генералния директор на Дирекция “Земеделие” на Комисията, касае един обхват, който не е покрит от одита на Европейската сметна палата. Европейска сметна палата е проверила само плащанията по СЕПП от фонда за гарантиране на земеделието. Докато тук се цитира вече една бележка, една резерва, която е отразена в официалния доклад, който се публикува на генералния директор на земеделието по отношение на разходите на САПАРД в България и Румъния и най-вече на развитие на селските райони. Тези проверки се правят по същия начин, по същата методика от вътрешния контрол на Комисията и Сметната палата, за да ги цитира е проверила всички доказателствени материали по тях.
От долу под линия ще прочетете в 9, че резервата по отношение на САПАРД е свързана със сериозни недостатъци на системата за управление и контрол. Това е същата система за управление и контрол. Резервата по отношение на мерките за развитие на селските райони в рамките на ОС 2 /?/ е свързана с процентните грешки, значително надвишаващи прага на същественост използван от Европейската сметна палата. Това означава, че грешката е надвишила 5 процента. Това което са видели нашите одитори в техните забележки. Това е прочита. Аз повече не мога да ви дам сведения за това, защото това е съобщение за проверка на вътрешния контрол на Комисията и е изразено в доклада.
Намираме се на стр. 98. В 5.32 започва тази част в която са направени съответни проверки от Европейската сметна палата, за да се оцени качеството на системата за управление в земеделието. На ред 6 пише следното: Важни недостатъци бяха констатирани при прилагането на ключови елементи от системата в обединеното кралство Шотландия, България и Румъния.
Тази констатация колеги, мога да съобщя допълнително, че е базирана на извадка от над 60 транзакции, които са проврени и тези транзакции са показали много висока степен на грешка.
Искам да ви обърна внимание на следващата страница на всяка цена, на отговора на комисията. И отговора на Комисията е именно по тази оценка. Като Комисията казва, че по отношение на ИСАК в Българи и Румъния. ИСАК това е системата за администриране и контрол в нашата държава в земеделието. Отново се казва, че ние за първа година, те бяха изложили годишния доклад на дейността.
Освен това с цел преодоляване на тези недостатъци по всеобхватен и неправилен начин и двете държави членки по искане на комисията определиха план за действие през 2009 г. Тук искам още веднъж да подчертая следното. 2008 г. са плащанията. 2009 г. началото се прави одита. Той се развива през 2009 г. Този план на действие ви е известен на вас. Има на Комисията доклади по него. Това което може да се каже в момента по отношение на развитието и изпълнението на доклада и от одиторите и от моите колеги в Комисията, мога да кажа че България има напредък по отношение на преодоляване на недостатъците. Който се изразява в това, че категориите земи са вече по съвсем друг начин представени. Системата за идентификация на земеделските парцели, която ще видите сега, наново се критикува, вече ще бъде извършено съвършено ново заснемане, което е подготвено да се извърши. За някои от констатациите са направени пълни проверки от страна на нашата Разплащателна агенция. Така че искам да ви подскажа, че една формулировка на Комисията по отношение на България и Румъния, че трябва да се има предвид, че те са в първата година на смазване на системата, искам да кажа, че трябва да се разбира като едно доверие, което се дава на държавата и едно време, което й се дава, за да изгради системата максимално добре. Гласува се някакво доверие. Това е добрата новина от всички тези лоши, споменавани, които тук са направени в доклада за 2008 г.
Намираме се на фонда за гарантиране на земеделието. Виждате системата за идентификация на земеделските парцели. Представлява база данни, в която се записват всички земеделски площи в държавите членки. Примерът долу, който е даден 1:1 е примера от България и ние зачетем максималната допустима за подпомагане площ и т.н., държавите членки. За какво става дума?
Вие сте членове на не случайни комисии. Става дума за тази категоризация на земята, която е в тази система за идентификация на парцелите, която дава определен процент от парцелите, които не предизвикват плащане. И когато парцела е в този код 6, за който вие знаете, че 75 процента не трябва да подлежи на плащане. Този код 6 като развитие искам да кажа, че през 2008 г. вече не съществува. Това е добрата новина. Разпределени са към другите видове. Парцелите са уточнени в своя характер. Но одиторите като хора, които си разбират работата и знаят че когато се каже код 6 и 75 процента не е основание за плащане, трябва да се плаща там са отишли и са проверили точно там, където риска е най-висок. Вие ще видите в следващата констатация 5.43, това е стр.104 Виждате, че точно в този код 6 в парцелите са проверени 34 плащания извършени плащания. Това са 34 парцела по които е извършено плащане. И всичките тези 34 парцела принадлежат към код 6. Тази категория парцели които до 75 процента не съдържат части. Това е когато има къща, път или нещо друго, което не може да бъде произвеждано с него, то тогава имаме един процент, който не поражда плащане.
Важното е, че от 34 случаи колеги, са намерени 12, в които плащането е извършено неправомерно и имаме още 6 в които частично неправомерно е извършено плащането. Какво е произлязло от това. Новината е лоша, защото този, който разбира от извадки, знае че това е над 50 процента съвпадение. Имаме попадение. Много лоша оценка произлиза от това нещо.
Каква е реакцията на Министерството, която все пак е одобрена по време на процедурите след това. Реакцията е, че Разплащателната агенция е направила пълна проверка за която вие може би знаете, на всички тези плащания по код 6, където са намерени от 2928 общи плащания и 443 плащания на бенефициенти, като се изисква неправомерно връщане. Те са били неправомерни плащания. От тези неправомерни плащания 191 вече са покрити от бъдещата субсидия за 2009 г. Така че бенефициентите не дължат. Няма да бъдат дадени парите. И 252 са отворени процедури по съдебен ред за изискване на съответните средства. Това са данните с които разполага одитния екип. И аз съм длъжна да ви запозная с това нещо. Но тази активност от страна на Разплащателната агенция и министерството на българските власти е приета много позитивно от комисията, защото този проблем е бил отстранен, както и уточняване на всички парцели в код 6 е бил извършен. Така че това трябва да се знае.
Сега ще разгледаме една табличка, която аз ви раздадох цветна, защото иначе на компютъра ще я видите само черно бяла. Тя представлява именно това цветно представяне на оценката за системите. Отгоре ще видите оценка за избраните системи за управление и контрол. Системи мониторинг на ИСАК и на СЕПП, което е за България в съответния случай. Виждате България на предпоследния ред с усвоени 166 млн. евра, защото за кампания 2007 бяха 200. До момента на проверката са били усвоени 166 млн.и виждате съответните нарушения, които са били доказани. Не е регистриран точния размер на подходящата за подпомагане площ. През 2008 г. една от констатациите на палатата е, че има изключително голямо движение на пререгистрация на парцелите от една в друга категория. Но това разбира се не е толкова лошо, но не е и толкова добро. Зависи как се извършва това. Имаме 7 регистрация на допусната площ е ненадеждна и не се отразява върху площта за която е обработена. Какво означава това?
Това означава, че цялото заснемане, което съществува в електронния регистър за идентификация на парцелите е ненадеждно. Това е оценката на одиторите. Затова и добрата новина е, че вече е реагирано и че вече е направен търга. Не знам кой го е спечелил там. В одитните екипи имат само информация, че вече има готовност за ново заснемане на земите, защото нещата са много прости. Когато се подава декларация в тази система съществува информация. За този парцел какво представлява, какви проценти от него и т.н. Ако декларацията е погрешна, но ти имаш качествената система за идентификация, то в момента контролите ще заработят. И ще кажем тази декларация е боклук или тя трябва да бъде поправена или някой там иска да мошеничества и т.н., но системата ще реагира. Това е гаранцията. И това е фактически най-голямата забележка. Гаранцията е да има надеждна, вярна и точна, модерна информация в системата за идентификация на парцелите, за да се гарантира правомерността на плащанията по всеки един парцел. Да не може никой субективно да се намесва, да не може да мине декларация, която умишлено или неумишлено е било декларирана, наддекларирано в парцели или нещо друго, което да се различава от фактологията.
И в 8, колеги, това са заявления подписани от едно физическо лице. Много искам да ви занимая с този случай. Защото трябва юристи да се занимаят с този случай, ако искат земеделието да върви. Знаете, че понякога тази унификация, която се налага на европейско равнище изисква и едно малко по-гъвкаво прилагане в страни членки. Защо? Защото ще кажем следния пример. Например ползването на пасищата в България. Традицията в България не е традицията в Белгия, не е традицията в Люксембург. В Люксембург ще ви кажа, две крави ограда. Кравите седят там. И това отдолу получава за пасище. Този отгоре получава за кравата. Обаче у нас не е така. Имате едно село и цялото село си пасе кравите на общинската мера. Въпросът е как ние да приложим европейските работи, да ги приложим тук. Хората влезнаха в реалностите. Защото това са реалности. Каква е констатацията, колеги.
На базата на тази специфика са намерени няколко случаи в които един от ползвателите. Имаме ползватели на общинската мера. Един от тези ползватели, които обикновено плащат наем на общината, плащайки наем на общината те имат право да получат европейски пари за поддържане на това пасище. Декларацията е подадена от един от тези ползватели. Подавайки я на един от тези ползватели одитора казва: Има подмяна на субекта на деклариране.
Проверката отива по надолу. Аз следих проверката. Казах: ще проверите дадени ли са парите на всичките хора. Има ли списък на всичките хора? Да. Парите са получени. Дадени са примерно на 60 човека. Получени са от тези 60 човека, които ползват тази мера. Обаче декларацията е подписана от един и то възрастен човек, доколкото аз разбрах. Юридически казус. Много ви моля да се замислите, каква е била препоръката на одиторите НПО.
Аз не бих могла да потвърдя подобно нещо. Аз не съм специалист в селското стопанство. Много моля хората, които са специалисти, които са юристи, да се намери форма. Имаше сдружение на граждани. Имаше една такава форма, при която няма да се отчита счетоводно и т.н. Имаше такава правна форма. Дайте им на хората съвет. Министерството това да го договорира с комисията. Да съобщи, че това у нас е прието. Отразяване на съответната действителност. Да си свършим работата. Да няма такава констатация. Защото тази констатация звучи, като че ли някой е взел парите. Не, не ги е взел и аз затова съм тук да ви кажа. Това е проверено. Никой не е взел тези пари. Те са си дадени на хората. Подмяна на субекта означава това в България. Трябва да се научат 100-те човека, които ползват общинската мера ли се казва, пасище, как да си подават декларацията. Много моля за това, защото мен наистина ме боли за тези работи. Това е в най-общи линии, което исках да споделя с вас.
Аз се надявам на базата на последния доклад, който вие също ще видите на комисията по отношение на мерките взети от Румъния и България, аз наистина се надявам започнатите неща от началото на 2009 г. до нейния край за мен ще бъдат много решаващи по отношение на изграждане на системите. Нека да се правят разумни, ефикасни, бързи действия, за да се получи наистина едно доверие, че нашите системи работят по нормален начин. И аз наистина се надявам на база на резултатите, които имаме от по-нататъшни проверки, че мерки се взимат. Надявам се това да е последната година в която влизаме в докладите и с този оптимизъм искам да завърша днешното споделяне на резултатите с вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви госпожо Сандолова. Колеги, гости имате думата за въпроси, за становища по изнесения интересен материал от госпожа Сандолова.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Това което се постави в края на доклада като проблем наистина съществува. И е факт, че у нас част от пасищата се използват като ливади и те се косят особено в планинските райони в края на юни и началото на юли месец. Като дойде една проверка май месец се оказва, че ние сме в противоречие с очакванията на проверяващите това, което те да видят. Затова наистина органите от Министерство на земеделието, които кореспондират със съответните дирекции в Брюксел трябва да направят тези уведомявания и трябва наистина да обясним как стоят нещата. Защото при нас кравите не пасат в реални граници, както е в Европа, а пасат ходейки на номадски принцип, коя където мине. И доколкото са останали крави, разбира се. Но това е в този детайли. Аз искам да благодаря за представения доклад. И се надявам, че от тук нататък всички държавни институции, които реално разпореждат по някакъв начин средства от Европейския съюз ще се запознаят с него, за да може при бъдещите проверки от Европейската сметна палата, когато попаднем в ролетката за извършване на такива проверки, особено като се има предвид, че сме страна с по-висока степен на риск, да сме на ясно и да се окаже, че нещата са направени по един добър начин и няма да предизвика констатации, които да доведат до санкции по отношение на България. в смисъл санкции имам предвид, невъзможност да ползваме съответно определени за България средства.
Заповядайте колеги, обръщам се към нашата част на комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Искам да запитам тези 252 отворени процедури за връщане има ли някакъв срок за връщане?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Това е по съдебен ред връщане. Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото процедурата е възникнала по инициатива на Разплащателната агенция, която е проверила абсолютно всички случаи. Така че аз не мога да ви отговоря за сроковете, които по съдебен ред ще настъпят. Но за европейската палата е било важно, да се предприемат мерки, да се проверят всички случаи от този характер и да се ликвидират последствията. Парите подлежат на връщане по принцип.
Аз само искам да добавя това което господин Чукарски каза. Ако прочетете още повече в детайли доклада ще видите и нещо друго интересно. Това касае няколко констатации, които са направени при проверка на место. Одиторите на Сметната палата са ходили по ливадите, за да проверяват пасищата. И има констатации, които казват, че пасището не е пасище, защото имало храсти, защото нямало фекалии от животни и т.н., значи до там се стига. В този ред, тези констатации отпаднаха след разговорите. Защо? Защото именно отново говорим за специфика на пасището. Какви дейности трябва да се извършват, за да се счита, че едно пасище като си получил за него земята, значи ти го поддържаш. Това се дава в стандартите и има констатация в която вие ще прочетете, че българският стандарт не достатъчно уточнява в ГАЕК /?/, не достатъчно уточнява какви дейности трябва да се направят срещу тези един получени пари да го поддържаш това пасище. То е същото. Там трябва да ви кажа, че толкова много вали в тези държави в Централна Европа, че е зелено цяла зима. У нас тревата изсъхва в средата, в края на август. Там е зелено непрекъснато. Там ако не косиш на две седмици, до метър и половина им растат тревите. Това са разлики. Хубавата новина е, че стандарта е направен. И вече са взет мерки от страна на министерството, мисля че юни месец 2008 г.
НЕДЖИМИ АЛИ: Уважаеми колеги, аз имам един въпрос във връзка с препоръката на одита за опростяване на правилата. Защото в крайна сметка тези правила са консултирани преди с Европейската комисия. Това е малко озадачаващо, защо примерно тези правил са приети на база многобройни срещи, дискусии, на база даже и стандарти. И за тези храсти за които говорим, те не знаят какво значи кози да имат в Европейския съюз. Това също беше проблем, доколкото си спомням. Ако може да ни кажете точно какво се има предвид под опростяване на правилата.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Първо трябва да разберете, че тази препоръка на Сметната палата е твърде глобално дадена. Тя е дадена по отношение на правилата, които ще регламентират програмата 2013 – 2017 – 1019 г. Това е предстоящата програма за разпределение на европейските пари. Става дума затова, не което вече е договорено, а за това което би могло да бъде усъвършенствано като прилагане, което е дало грешка при прилагането. И давам конкретен пример. В земеделието знаете този ГАК /?/, който ние сега го спазваме, ГАК, който е само агро културните критерии за добри земеделски условия. А когато прибавим и ГАЕК, имаме и критерии за добри екологични условия. И ще ви кажа има пари и програми, които това кръстосано засичане на изпълнението на добрите земеделски условия с добрите екологични условия, в момента доста от страните вече пищят срещу това нещо, защото те трябва толкова усилия да положат, за да кръстосат тези изисквания, толкова разнообразни случаи се получават, че вече трудно се управлява когато е толкова сложно. Това е един от типичните примери, кръстосването между агрокритериите и екологичните критерии за получаване на европейските пари, който е бил база за тази препоръка, която ние даваме от миналата година още. Там има много грешки и те се базират точно на тази сложност на критериите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги, от гостите някой, ако има въпроси или становища. Ако няма повече да благодарим на госпожа Сандолова за интересното представяне. За нас беше полезно. И да помоля бюджетна комисия да остане. Останалите както желаят.
Обявявам почивка 15 минути.

/ След почивката/
/Начало 16.00 часа/

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да продължим днешното заседание на Бюджетната комисия, като ви предлагам да разгледаме още две точки.
Точка втора: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса са социалното осигуряване № 954-01-30, внесен от народния представител Мартин Димитров и група н.п. на 16.10.2009 г.
Във връзка с този законопроект сме поканили да присъстват от страна на Министерство на финансите госпожа Илиана Владова – главен експерт в Дирекция “Държавни разходи”, господин Даниел Стойков – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”. И от Националния осигурителен институт при нас е г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ. Господин Йосиф Милушев не го виждам.
Точка трета: Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране на Европейския съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9/4/ на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26.10.2009 г.
Който е съгласен с така предложените две точки от дневния ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора.
Кой ще представи законопроекта?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колеги, ще ви прочета законопроекта на Синята коалиция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
1. Чл.6/1/ т.1 се изменя както следва: Тринадесет на сто за фонд “Пенсии” за лицата родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условия на І и ІІ категория труд и за тези по чл.4 ал.1 т.4, както и за следователите по Закона за съдебната власт 21 на сто.
2. Чл.6 /1/ т.1 се изменя както следва: Седем на сто за фонд “Пенсии” за лицата родени след 31 декември 1959 г. , а за работещите при условията на І и ІІ категория труд и за тези по чл.4 /1/ т.4, както и за следователите по Закона за съдебната власт 16 на сто.
Чл.6 /3/ т.8 се изменя както следва: от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата родени преди 1 януари 1960 г. се разпределя така: 6,5 на сто за сметка на осигуреното лице и 13 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице.
в/ 6,5 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл.4 ал.1 т.4, както и за следователите по Закона за съдебната власт 13 на сто.
Чл.6 /3/ т.9 се изменя както следва: от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата родени след 31 декември 1959 г. се разпределя така: 3,5 на сто за сметка на осигуреното лице и 7 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице. 3.5 за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл.4/1/ т.4, както и за следователите по Закона за съдебната власт 10,2 на сто.
Чл.42 /2/ изречение второ се заменя както следва: В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават обезщетение за оставане без работа изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
Чл.42 /2/ изречение трето отпада.
Чл.48 а се изменя както следва: Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение. Ако имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Чл.49 /1/ изречение първо се изменя както следва: Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от средно дневното брутно трудово възнаграждение или средно дневния осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. А за самоосигуряващите се лица внесени осигурителни вноски на общо заболяване и майчинство за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната нетрудоспособност, поради бременност и раждане.
Чл.84 /1/ се изменя както следва: Пенсионерът има право на добавка в размер 30 на сто считано от 1.01.2010 г. и 40 на сто считано от 1.01.2012 г. от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалия съпруг /съпруга/.
Добавя се нова буква “г” към чл.157 /1/ т.1 както следва: г/ от 2010 г. 6 на сто.
Чл.157/3/ се изменя както следва: От 1 януари 2010 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
1.За сметка на осигуреното лице 3 на сто, за сметка на осигурителя 3 на сто.
Чл.170 /1/ се изменя както следва: при смърт на осигуреното лице на наследниците преживелия съпруг, низходящите, възходящите или роднините по съребрена линия до втора степен се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазва реда на наследяване и размера на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството.
Предлагам да прочета и мотивите, за да може по-бързо да стане всичко и след това вече да ги дискутираме.
Мотиви. Основната идея залегнала в настоящия законопроект е тази за намаляване на осигурителната тежест. Предлага се това редуциране да е реално с 5 процентни пункта. Същевременно се увеличава размера на вноската в така наречения втори стълб за лица родени след 31.12.1959 г. Увеличението с 1 процентен пункт от досегашните 5 процента на 6 процента. Положение, което не се е променяло от 2007 г. насам. Данните показват, че извършеното на няколко пъти през последното десетилетие редуциране на осигурителната тежест не се отразява негативно на събираемостта. Същевременно се смята, че по този начин гражданите и бизнеса са били облекчени с около 10 млр. лв., което от своя страна е имало изключително положителен ефект върху потреблението, заетостта, както и привличането на чуждестранните инвеститори и в крайна сметка върху националната икономика като цяло. Високите осигуровки са най-важната причина за укриване на реалните доходи в България. Това води до множество негативни ефекти, пропуснати ползи за бюджета, по-ниски пенсии, разходи на администрацията за проверки и инспекции от една страна, а от друга страна разходи, както за бизнеса, така и за трудещите се за избягване плащането на осигуровки.
Изследвания в Световната банка от 2005 г. посочва, че осигуровки, които са по-високи от 15 процента върху заплатата водят до по-високи разходи на труд в икономиката, насърчават недекларирането на доходи и обезкуражават предлагането на труд. Това от своя страна означава, че по-малка част от изработеното от работещите остава за тях. Тоест, доходите им са по-ниски от реално постижимото. Ефектът върху работодателите, осигурените е сходен.
Високите осигуровки обезкуражават хората да работят повече. Когато един човек знае, ако иска да спазва закона, че трябва да пожертва повече от 40 процента от спечеленото, осигуровки и данък, за да се изплати на държавата, стимулите му за работа силно намаляват. Той е изправен пред дилемата да работи допълнително часове и да плати високите осигуровки или да прави нещо друго. Свързаните ефекти от това решение са по-ниски спестявания в икономиката, по-ниски инвестиции, по-малко възможно предприемачи, които започват бизнес и в крайна сметка пропуснати ползи в националната икономика. Същевременно трябва да се отбележи, че по-ниските осигуровки ще остават по-голям разполагаем доход у работещите и служителите, които повишават тяхната покупателна способност и възможността да потребяват стоки и услуги обложени с косвени данъци, ДДС и акцизи. Това от своя страна би довело до допълнителни приходи в бюджета. Наред с това спестените от частния сектор осигуровки водят или до увеличаване на печалбата или до увеличаване на заплатите. И двете се облагат с данък от 10 процента, което също неизбежно води до допълнителни приходи в бюджета.
Намаляване социалната тежест би имала ефект върху всички в България, като предлаганата от нас формула се отразява положително както на осигурителите, така и на осигурените. Положителния ефект няма да се ограничи до определена група производители или потребители, а ще се усети от всички работещи, както и от работодателите. Не трябва да се пропуска и положителното влияние върху пенсионно осигурителните дружества, както и потенциалното нарастване на средствата по индивидуални партиди, които могат да бъдат и наследявани.
Трябва да се отбележи също така, че едно редуциране на осигуровките и ефектен начин за правителството да компенсира гражданите и бизнеса за неизбежното нарастване на нивата на акцизите заложено в разчетите им на средно срочната фискална рамка за периода 2010 – 2013 г., като по този начин бъде предотвратено увеличаването на общата данъчна тежест върху българските граждани и фирми.
Намалението на осигуровките и ефекта от повече разполагаем доход за работещите, ще има силно положителни ефекти за пазара на труда. Един от тях е увеличаване стимулите за хората в предпенсионна възраст да продължат да работят, избягвайки по този начин ранното пенсиониране, което е проблем за България.
На следващо място по-ниските осигуровки ще стимулират някои хора, които са дълготрайно безработни или не участват на пазара на труда да започнат работа или да стартират бизнес. Това не е маловажно, тъй като в момента у нас има над 1,5 млн. души, които са икономически неактивни, не желаят да работят, не търсят работа, учат, посещават курсове за преквалификация или поради лични причини не работят.
Според изследване на Световната банка намалението 6 процента на облагането на труда води до нарастване на заетостта от 3 до 4,8 пункта, което е добра причина за намаляване на осигуровките за правителството, което декларира, че иска да увеличи участието на хората на пазара на труда. Осигурителната тежест продължава да бъде най-голямото данъчно бреме върху бизнеса и хората в България. Въпреки намаляването на осигуровките с 6 процентни пункта през 2006 г. и с нови 3 проценти пункта през 2007 г. общата осигурителна тежест е запазване на ниво от порядъка на 33,5 или по-малко от 1/3 от заработеното от работника. Голяма част от тези 33,5 процента се заплащат от работодателя и на практика остават скрити за работника, служителя, тъй като не се отразяват директно във фиша на заплатата. Въпреки това, в крайна сметка тези осигурителни вноски са част от разходите на труд на работодателя, което означава, че реално цялата осигурителна тежест се поема от самия работник. При едни и същи разходи за труд на бизнеса по-ниските осигуровки би означавали по-висока заплата, т.е. повече пари на разположение на трудещите се.
Твърде вероятно е да се появят допълнителни динамични ефекти в резултат на намалението на осигуровките. При предишни намаления се появиха такива. По-голяма събираемост, по-ниска безработица, по-малко сива икономика, по-висока заетост. Възможно е да се появят и по-силни динамични ефекти, както при данъка върху печалбата. През 2007 г. ставката на корпоративния данък беше намалена до 10 процента и въпреки това приходите от него не намаляха, а точно обратното, увеличиха се рекордно. На практика през 2008 г. при 10 процента данък печалба за фирмите, бюджетът има повече приходи от този данък, отколкото когато данъка беше над 30 процента. Ако осигуровките се намалят достатъчно и по тях най-вероятно ще се повтори подобен ефект.
Социалните осигуровки като вид данък, когато са твърде високи водят до изкривявания и свръх данъчно бреме, което променя стимулите в икономиката. Наличието на относително голям сив пазар на труда в България и практиката да не се декларират реалните доходи показва, че за работещите връзката бъдещи пенсионни осигуровки е слаба. И за тях по-големия разполагаем доход сега има по-голяма полезност от очакваното увеличение на пенсията, в резултат от плащането на пълния размер на осигуровките.
Ако трябва да обобщим относително високото облагане на труда има следните ефекти върху икономиката. Разрастване на неформалния сектор, по-високи разходи на труд и по-нисък разполагаем доход за работещите. Последиците се изразяват в по-висока безработица, по-ниска производителност на труда, по ниски инвестиции и спестявания в икономиката, в крайна сметка водят до по-нисък икономически растеж.
Проучване от 2009 г. с автор настоящия вицепремиер и финансов министър г-н Дянков стигат до извода, че намаляването на осигурителната тежест ще намали безработицата и в най-лошия случай ще има превантивен ефект спрямо увеличаването й. С настоящия законопроект предлагаме промени в редица други текстове в Кодекса на социалното осигуряване. В сегашният си вид Кодекса за социално осигуряване съдържа две големи противоречия, които съответно засягат две от значимите социално рискови групи. Касае се за бременните жени майки и лицата с увреждания, пенсионерите. Тези противоречия произтичат от разпоредбите на чл.4 ал.1 и чл.41 ал.1 от една страна и чл.48 и чл.49 ал.1 от друга. Поради тази причина предлагаме съкращаване на сроковете по чл.48 а и чл.49 ал.1 от сегашните 12 месеца.
Осигурителен стаж съответно внесени в осигурителните вноски за общо заболяване на майчинството на шест месеца в съответствие на чл.40 и чл.41. Въпросната промяна е в сила от 1.01.2009 г. и тогавашните управляващи с гордост обявиха повишаването на срока за обезщетението от 270 на 410 календарни дни, но в повечето случаи получения общ размер на обезщетението е в ущърб на бенефициента. Понастоящем бременните жени търсят начин за допълнително социално осигуряване чрез втори фиктивен трудов договор в случаите когато това е възможно. Например държавните общински служители нямат това право. Рязко се покачват разходите за социално осигуряване на тези лица.
Чл.48 и чл.49 е в разрез с чл.40 и чл.41. Не може в общи случай обезщетението за временна нетрудоспособност да се предоставя според изискванията за шест месеца общ осигурителен стаж и да се изчислява върху осигурителния доход шест месеца назад. А специфичната група бременни майки на новородени деца да се третира при по-неблагоприятни условия. А именно изискване за 12 месеца общ осигурителен стаж и обезщетението да се изчислява върху осигурителния доход 12 месеца назад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преди да продължим дискусията, позволете ми от ваше име и от свое име да ви честитя международния ден на социалното осигуряване, който е и професионален празник на българските осигурители в лицето на представителите на Националния осигурителен институт, както и на бившия представител на Националния осигурителен институт госпожа Митрева.
Откривам дискусията. По наше искане Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт са представили свои становища по така внесения законопроект, който господин Димитров ни представи. Моля НОИ да представи накратко, ако е възможно своето становище.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вие всички сте запознати със становището на Националния осигурителен институт. Това е един законопроект, който по своята си същност предлага няколко основни промени в Кодекса за социално осигуряване. Аз бих искала да се спра на ефектите до които ще доведат тези промени. Намалението на осигурителната вноска с още 5 процентни пункта за родените след 1959 г. и 6 процентни пункта преди 1959 г. ще доведе до ефект 752 млн. лв. недостиг във фонд “Пенсии”. По отношение на преценката на правото и намаляването на размера от 12 месеца на 6 месеца, аз бих искала да напомня на народните представители, че България е с един от най-дългия период на получаване на обезщетения за бременност и раждане и това е 410 дни. Преценката на правото е удължена от 6 месеца на 12 месеца, с оглед да се ограничат фиктивните трудови договори и осигуряването върху по-висока база. Тъй като при 2000 лв. осигуряване получават една година 12 месеца 90 процента обезщетение. Ако ние сега го намалим на шест месеца, това ще доведе до допълнителен разход във фонд “общо заболяване, бременност и раждане”, също увеличихме и периода на обезщетенията за отглеждането на деца.
Другата промяна, това е увеличение на добавката на починалия съпруг, така наречената вдовишка добавка. Вие знаете, че с проектите на Закона за държавното обществено осигуряване тази добавка се увеличава с 5 процентни пункта следващата година, а предложението, което сега чухме, предлагат от 1 януари 2010 г. вдовишката добавка да стане 30 процента и 40 процента от 1януари 2012 г. Това ще доведе до допълнителен разход 171 млн. лв. Бих искала да добавя, че намаляването на осигурителните вноски от периода 2006 до 2009 г. с 13 процентни пункта не доведоха до нужното увеличаване на приходите в осигурителната система и във фонд “Пенсии”. Ако внимателно погледнете статистиката и на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт, вие ще видите, че нивото на заплатите на които се осигуряват хората на трудово правоотношение, с изключение на държавния сектор не показва увеличение, с изключение на ръста, чрез който по икономически дейности административно се увеличават минималните осигурителни прагове.
Така че такава зависимост на намаление на осигурителните вноски, увеличаване на приходите и насочване на средствата от намаляване на осигурителните вноски в иновации, в подобряване на качеството на труда и оставане на разполагаем доход в работниците ние не виждаме.
С намаляване на осигурителната вноска сега за 2010 г. разполагаем доход ще остане и в работника и в работодателя. Защото намалението на вноската е съответно в съотношението 60:40. И не на последно място, обаче е само по ред, но не и по значение. Миналата седмица ние приехме Закона за бюджета на държавата, проекта на Закон за бюджет на държавно обществено осигуряване. Те са съгласуване с бюджетната процедура, с решението на Министерски съвет. И аз не чух от вас освен мотивите, какво е вашето предложение за допълнително финансиране на този недостиг, който ще се появи, ако бъдат приети тези ваши предложения. Аз се радвам, че тук на тази дискусия е и госпожа Христина Митрева, която е зам. министър на труда и социалната политика, но най-важното главен актюер на Национални осигурителен институт и тя ще говори по-подробно за зависимостта намаление на осигурителни вноски, после доход от пенсия. Така че вашите предложения са по принцип възможни при положение, че вие кажете откъде ще се намерят допълнителни източници, за да покрият този недостиг, който е около 1 млр. лв. сумарно за всичките ваши мерки.
КИРЧО ДИМИРОВ: Може ли аз да отговоря. Нали не очаквате аз да ви кажа откъде да ги намерим тези пари. Няма да са от обществени поръчки, които ги прави Националния осигурителен институт в лицето на господин Ушев. Що се касае до нашите предложения, ние някои неща дори сме ги взаимствали от програмата на ГЕРБ, които също предлагат вдовишката пенсия да бъде 40 процента. Но там също не е оказан срока. Тоест периода е по-дълъг. А ние предлагаме да бъде точно определен период.
По отношение на бременните жени, нашето предложение мисля, че е наистина разумно. Защо трябва да ги ощетяваме тях при положение, че мислим, че е по-разумно шест месеца да бъде този срок. Не трябва винаги да изхождаме от това, че може да има злоупотреби. Затова има администрация, затова има Национално осигурителен институт, които да ги следят тези неща. Не може всяко нещо ние да го съобразяваме примерно с вас.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Не става въпрос за съобразяване с институциите или с това може ли една администрация да се справи или не и дали има даже финансови ресурси. Става въпрос за принципи на осигуряването. И мисля че от там трябва да изхождаме винаги, когато правим промени в един или в друг закон, както става предложение за Кодекса за социално осигуряване.
Първо предложението по параграф от 1 до 4 е възприет различен подход при определяне размерите на осигурителните вноски за различните категории осигурени лица. За работещите при условие на ІІІ категория труд и самоосигуряващите се при намаляване на вноската с 5 или 6 процентни пункта, а за работещите при условията на І и ІІ категория труд не се правят никакви предложения за промени. А де факто това са хората, които придобиват право на пенсия 3 до 8 години по-рано и по-дълго време получават пенсия, освен това, това са хората които имат превръщане на стажа във формулата и по този начин се получават и по-високи пенсии. Така че тук просто се нарушава принципа.
Второто нещо по предложенията за параграф 5 и параграф 6. Обезщетенията за временна нетрудоспособност и осигурително обезпечение, което се изпраща с цел да замести част от загубеното трудово възнаграждение на осигуреното лице, което временно е неработоспособно. Няма държава членска в Европейския съюз, която за един и същи период да изпраща два вида обезщетение. Така че тук също се нарушава осигурителен принцип. Защо трябва да е 12 месеца. Само ще ви кажа. Осигурителната вноска за фонд “Общо заболяване, бременност и майчинство” е 3,5 процента. Върху 2000 лв. доход, това са 70 лв. на месец. Бременната жена ако работи шест месеца, за 4 месеца ще бъдат внесени 420 лв. В същото време тази жена след това 410 дни ще получава 90 процента върху 2000 лв. Говоря ако е върху 2000. Как може да излезе и да бъде стабилен фонд “Общо заболяване и майчинство”, както и фонд “Пенсия”, ако винаги се нарушава този баланс между осигурителен принос и осигурително обезщетение и осигурително пращане. Значи тази система, за която говорим че трябва да стане финансово стабилна, тя никога не може да стане финансово стабилна, след като по този начин ние казваме: Да, да имат хората права, но няма значение колко време участват в осигуряването и с какво участват.Така че трябва да си даваме сметка все пак, когато са искат едни права, какво стои срещу тези права.
По параграф 7 и параграф 8 за ползвани права при регламентирани от КСО се изисква, както казах, наличието на определен осигурителен принос. Става въпрос за измененията в чл.48 а, чл.49 от Кодекса на труда и може би лицето да придобие право на обезщетение, когато е в друг вид време на нетрудоспособност. Това както казах, не може за един и същ период лицето да получава два вида обезщетения. Затова какви начини той намира ще работи ли по втори трудов договор. Това са проблеми на трудовото законодателство. Не може всички проблеми в осигурителното законодателство да се прехвърлят само на Осигурителният институт на това законодателство.
По параграф 9 – Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Знаете че там е предвидено вдовишката добавка да стане от 20 на 25 процента. Наистина в програмата на правителството и средносрочната фискална рамка е заложено, че вдовишката добавка ще достигне до 40 процента, но там е на етапи. Защото ако имаше финансова възможност няма проблем. Казвате не е ваша работа да се намерят парите. Не е наша работа, но нали все пак трябва този ресурс да се осигури. Нали трябва като обещаеш нещо и като правиш една промяна в законопроекта да кажеш, тези пари ще бъдат осигурени. Тези пари не могат да бъдат осигурени на този етап и затова е преценено, че това ще стане на стъпки.
По параграфи 10 и 11 смятаме, че към настоящия момент не може да се увеличи размера на осигурителната вноска от 5 на 6 на сто. Това е за втори стълб. Както и за предложението в параграф 12 за кръга на лицата, които при смърт на осигуреното в универсален и професионален план имат право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида. Ние сме правили срещи и с пенсионните фондове, които администрират допълнителното задължително и доброволното пенсионно осигуряване. И те също са на мнение, че този кръг е достатъчно широк и че всичко това е съобразено и със Закона за наследството. Само там където при определени обстоятелства лицата могат да попаднат и братята и сестрите. Така че смятаме, че и там не трябва да се правят никакви изменения.
Само да кажа това, което е твърдението, че 40 процента от доходите на лицата отиват за осигурителни вноски и за данъци. Това просто не е така. Защото общата осигурителна тежест за социално осигуряване, здравно осигуряване и за всички видове фондове на държавното обществено осигуряване е 19 процента и 10 процента данък са 29 процента. Но първо се приспадат осигурителните вноски и върху тези осигурителни вноски се дължи този данък 10 процента. Така че това става някъде около 24 процента обща тежест. А другото е за сметка на работодателя. Но това не намалява доходите на лицата.
Намалявайки вноската, ние натоварваме всички хора с повече данъци, които вместо да отиват за здравеопазване и за образование и за другите сектори, те отиват в пенсионното осигуряване и в попълването на пенсионния фонд. Пенсионерите също си плащат чрез данъците част от техните пенсии, защото дефицита във фонд “Пенсии” става за догодина 2 млр. 62 млн. лв., а заедно с участието на държавата 5 млр. лева е участието във фонд “Пенсии”. Така че всяко предложение се прави и от гледна точка на финансов ефект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като становищата и на Министерство на труда и социалната политика и на НОИ бяха достатъчно изчерпателни и убедителни. Ако не се обидят колегите от Министерство на финансите, аз ще кажа, че тяхното становище също не подкрепя във всичките му точки законопроекта.
Има ли други мнения и предложения от страна на народните представители. Заповядайте господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това което ще кажа провокиран от онзи доклад, който ни беше раздаден по миналата седмица. Там намерих едни данни в тези 400 страници които повече приличаха на блок за мода, издаден в 350 – 360 екземпляра, които зачезнаха някъде. Не знам дали някой ги е чел. На фона на всичко се твърдеше, сигурно ще кажете, че това е дребнотемие. Аз не мисля, че е дребнотемие, че били много малки разходите за общественото осигуряване. И били процент и нещо, но на фона на милиардите защото с това се сравнява, това са много милиони.
Моят въпрос в тази връзка предвид на съкращенията, на щатовете и икономиите, които се правят за всички сфери е тази година в сравнение с миналата и по миналата, разбира се, предвиждат ли се съкращения, първо на щатове и после на разходи. Защото като гледах тези 350 екземпляра, твърде безсмислено издадени, ползата от преди това доклада за Европейската сметна палата за мен е, че нейния доклад бил 400 страници, но по-малко луксозен, ми направи впечатление в ръцете на представляващата е този, че направи това сравнение. Какво се предвижда в проценти в милиони и то мисля, че доста милиони, като съкращаване на разходите за самата осигурителна система в проценти и като бройка на щатове.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Аз мога да отговоря за Министерство на труда и социалната политика. Като намаление на числеността се предвижда до 15 процента съкращаване. Казвам до 15, защото ще има структури, където не може да има намаление на числеността. Това са Главна инспекция по труда, това са контролните органи на Министерство на труда. Както и Агенцията по заетостта, където се очаква по-високо равнище на безработица, на курсове за обучение и квалификация по оперативна програма човешки ресурси. Така че и там няма да има съкращения, но в другите структури на Министерство на труда съкращенията може и да са по-високи. Измерени като разходи за дейността от 26 млн. на 13 млн. и 200000 лв. е издръжката на Министерство на труда за 2010 година. Тоест, почти двойно. Това е което аз мога да кажа за Министерството в което работя.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Става въпрос за цялата система.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: И аз ще обявя, че в Националния осигурителен институт са направени съответните стъпки за намаляване на административните разходи. Те се виждат и в проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. На 30 процента са намалени капиталовите разходи, издръжката на института, фонд “Работна заплата” се коригира, не се предвиждат увеличенията, така както за всички в бюджетната сфера. Въпреки че Националния осигурителен институт е автономна институция и числеността на персонала и Фонд “Работна заплата” се защитават със Закона за бюджета. Ние също сме направили своите преструктурирания в рамките на дирекциите. Искам да ви кажа, че тази вълна от хора, които са във временна неработоспособност и плащането на обезщетения за безработица, Института трябва да е готов кадрово и технически да обезпечи тези дейности, защото ние ги администрираме. Но в рамките на възможностите без да нарушаваме административното производство, ние също сме се съобразили с намаляване на разходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви госпожо Караиванова. Други изказван по същество има ли? Няма. Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми зам. министър и представители на НОИ,
Аз мисля, че аргументите, които бяха изложени от НОИ и зам. министър Митрева са достатъчно аргументирани в условията на такава тежка криза, в която е държавата не би следвало да се предприемат действия, които само биха утежнили изпълнението на ангажиментите, които има НОИ – социалното осигуряване. Никакви съкращения, палеативни мерки не биха компенсирали този голям дефицит, който се очертава, ако бъдат приети тези предложения. За съжаление в сегашните условия моето мнение е, че колкото и примамливи да са предложенията на колегите, мисля че е много рисково да бъдат приети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други мнения и становища? Няма. Ще пристъпим към гласуване.
Който е за законопроекта внесен от Мартин Димитров, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Въздържали се двама.
Законопроектът се отхвърля.
Преминаваме към точка трета
Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране на Европейския съюз – България от 29 декември 2006 г.
Да ни представят законопроекта сме поканили и са тук господин Бончо Бончев – началник отдел “Обща координация по въпросите на Европейския съюз” и госпожа Лорета Маноилова – Началник отдел “Техническо регулиране – машини електрическо електронно оборудване”.
БОНЧО БОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание представям проект на Закон за ратифициране на Решение № 3 от 2006 г. на Съвета за асоцииране на Европейския съюз – България за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9/4/ на Протокол 2 към Европейското споразумение.
Позволете ми накратко да изложа причините и хронологията за появата на това решение, както и неговите цели. Съгласно европейското споразумение за асоцииране от 1993 г. на България се предоставя пет годишен гратисен период, който започва от 1 януари 1993 г. до 31 декември 1997 г. през който България може да предоставя по изключение държавна помощ за преструктуриране на стоманодобивния си отрасъл. Такава помощ е предоставена през 1999 г. по време на приватизацията на Кремиковци. И за преодоляване на това нарушение в сроковете за предоставяне на държавна помощ през 2002 г. България и Европейския съюз подписаха допълнителен протокол, в който България по изключение можеше да предоставя такава държавна помощ, беше удължен с 8 години или до датата на присъединяването, което от двете се случи по-рано. Това удължаване на срока за предоставяне на държавна помощ беше вече обвързано с изготвянето и одобряването от Европейската комисия на програма за преструктуриране на стоманодобивната промишленост и индивидуален план за жизнеспособност за предприятията, които са ползвали държавна помощ. Това в същност отговаряше на изискванията на Европейския съюз, които позволяват държавна помощ да се предоставя само на основание съществуването на подобна програма за преструктуриране, която да докаже, че отрасъла и конкретно предприятието получило държавна помощ в бъдеще ще бъде жизнеспособно и ще се развива самостоятелно в условията на конкуренция и свободен пазар.
В съответствие с този допълнителен протокол бяха разработени национална програма и индивидуален план. Искам да отворя скоба. В тази национална програма участваха Кремиковци, ПРОМЕТ и Стомана – Перник. А индивидуален план беше направен само за Кремиковци, тъй като единствен той е ползвал държавна помощ. Тези документи бяха приети от Министерски съвет и от Съвета на Европейския съюз през 2004 г., като срокът на програмата беше 31 декември 2006 г.
През 2005 г. в хода на мониторинга върху хода на изпълнението на тези програма и план, независимите експерти на Европейската комисия, които извършваха одита, установиха, че има съществени нарушения в изпълнението от страна на Кремиковци, които по всяка вероятност нямаше да му позволят да изпълни показателите в неговия индивидуален план. В същото време през август 2005 г. Кремиковци смени собственика си, като новия собственик именно Глобъл – стил – холдинг юнитед – България, разработи стратегия за развитието на фирмата предвиждаща съществени промени в технологията на производството на стомана, реализацията на продукцията, инвестиционната програма, която беше най-съществена и друг аспекти, които всъщност наложиха модифицирането и актуализирането на индивидуалния план на Кремиковци.
Новият инвеститор успя да гарантира пред Европейската комисия и ги убеди, че неговите инвестиционни намерения са сериозни. Той ще изпълни заложените показатели в индивидуалния план. Но предвид новите инвестиционни виждания и времето свързано с преминаването за прехвърлянето на собствеността и поемането на ръководството, той се нуждае от едно удължаване на програмата. Такова удължаване на програмата беше договорено. И бяха разработени актуализирани програма и индивидуален план за Кремиковци, които бяха съответно приети от Министерския съвет на 13 септември 2006 г. и от Съвета по асоцииране Европейския съюз – България с решение от 29 декември 2006 г. Именно това решение, което в момента е предмет на вашето внимание. Това са накратко причините и хронологията за появата на решение № 3.
Основните цели на това решение са две. На първо място, Европейската комисия констатира, че представената в България актуализирана програма за преструктуриране и индивидуален план отговарят на изискванията за постигане на жизнеспособност в условията на нормален пазар и конкуренция. И на второ място конкретизират се ангажиментите на Република България и Европейската комисия за осигуряване на мониторинга на изпълнението на тези програми и план.
Основният ангажимент който е записан за България, предвижда в случай, че мониторинга по програмата за преструктуриране и индивидуалният план покажат, че не са изпълнили съответните условия към споразумението и ключови мерки за преструктуриране на плана за жизнеспособност, включително и реализирането на всички инвестиции или, че държавата е предоставила допълнителна държавна помощ в периода на преструктуриране, България да изисква от получателя, в случая Кремиковци, да възстанови всяка получена помощ в нарушение на тези условия преди или след присъединяването към Европейския съюз.
В същност посочването на този ангажимент в решение № 3 има за цел да реши един друг проблем. Самата първоначална програма беше със срок до декември 2006 г., Тоест, преди членството на България в Европейския съюз, поради което въпроса с преструктурирането на стоманодобивната промишленост не беше включено договора за присъединяване. В последствие, когато беше удължен срока на програмата, договора за присъединяване беше подписан и този въпрос нямаше как да бъде внесен в него. Това наложи този ангажимент на България по отношение на мониторинга на програмата да бъде записан в решение № 3. Това решение на практика е изменение на допълнителния протокол, който заедно с европейското споразумение за асоцииране са ратифицирани със закон, поради което се предлага и това решение да бъде ратифицирано със закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Има ли въпроси и становища?
СТОЯН ОВЧАРОВ: Аз не мога да разбера за какво го правим това нещо сега? Толкова неща са минали и то е толкова неактуално. Коя е причината, поради която нещо, което не сме направили 2006, не сме направили 2007 г., не сме направили 2008 г. сега изведнъж ще го включваме със задна дата в един протокол при положение, че от тук нататък тази програма за жизнеспособност няма кой да я изпълнява. И не вярвам някой да започне да дава помощи на Кремиковци. Малко ми се вижда цялата работа “след дъжд качулка”. Извинявайте.
БОНЧО БОНЕВ: Въпросът е абсолютно резонен. Формално погледнато с този акт приключваме процеса на документа, движението на документа, приет, утвърден, ратифициран. Защо чак сега. За съжаление трябва да констатираме, че администрацията на Европейската комисия не е по-добра от всяка друга администрация. Проблемът е следния. Решението беше подписано на 29 декември 2006 г. , а Комитетът по асоцииране се закри на 31-ви. Вследствие на което документацията му отиде в архив. И се оказа изключително сложно да се извади едно решение от архива. Това беше някъде около година и половина чрез три дирекции. Добрата новина беше, че последния ротационен председател беше бившия министър на външните работи Ивайло Калфин и чрез него и чрез посланика в края на 2008 г. успяхме да извадим това решение от архива на Европейската комисия, след което имаше едно технологично време, което е свързано с превод на 23 езика, съгласуване, редактиране. И на практика ние го получихме официално от Европейската комисия.
СТОЯН ОВЧАРОВ: Разбрах, завършваме движението на документа.
БОНЧО БОНЕВ: Да, завършваме движението на документа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен да ви прочета проекта на Закон за ратифициране на решение № 3 – 2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл.3 от допълнителния протокол към европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните държави членски от една страна и Република България от друга страна, относно удължаване на срока предвиден в чл.9 ал.4 на протокол 2 към европейското споразумение.
Член единствен ратифицира решение № 3 – 2006 г. на Съвета за асоцииране Европейския съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл.3 от допълнителния протокол към европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните държави членки от една страна и Република България от друга страна, относно удължаване на срока предвиден в чл.9 на ал.4 на протокол 2 към европейското споразумение.
Който е съгласен с така предложения ви проект за закон, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито в 17.00 часа/
СТЕНОГРАФ:
/С. Михайлова/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ М. Стоянова /