П Р О Т О К О Л

№ 12

---

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам ви днешното заседание да мине при следния дневен ред. Това което ви предлагам в момента е малко по-различно от това, което вие имате.

Д н е в е н р е д:
По първа точка имаме да до гласуваме две точки от Закона за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност от миналия път, ако си спомняте.
Втора точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове внесен от Министерски съвет – второ четене.
Трета точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерски съвет – второ четене.
По първа точка от дневния ред
Имаме гости, представители на Висшия адвокатски съвет, които между първо и второ четене депозираха при нас становище, плюс допълнително становище на Висшия адвокатски съвет. Тъй като точката за облагане на процесуалното представителство на адвокатите на физически лица и облагането му с ДДС, остана за днешния ден. Точката е доста различна, свързана с европейското право и ние трябва да имаме максимална информация за да вземем решение днес. На нашето заседание присъстват експерти от отдел “Европейско право” на Народното събрание. Експерт от Министерство на външните работи, както и експерти от Дирекция “Процесуално представителство” на Министерски съвет, които се занимават също с тези неща. И разбира се, Министерство на финансите.
Господин Борисов, аз ще ви помоля съвсем накратко да ни уведомите за становището на Висшия адвокатски съвет относно облагането с ДДС.
БОРИСОВ: Становището на Висшия адвокатски съвет е категорично. То е против отмяната на т. 5 от чл. 44 ал. 1. Тоест, освобождаването на представителството само на физически лица от облагане на възнагражденията на адвокатите, за защита на физически лица. Социалните съображения и конституционните ще ги спестя. Те са понятни. В общи линии това ще засегне най-бедните и най-затруднените граждани, като ще ги обложи с допълнителен данък правосъдие.
В писменото становище на адвокатския съвет сме отразили аргументация защо е неправилно твърдението, че на България ще бъдат наложени санкции, ако тя не премахне освобождаването на адвокатската защита на физическите лица. Посочили сме разпоредбите от директива 112. Аргументите се свеждат до това. Представителството на физическите лица никога не е било облагано, включително през 2007 г. Това данъчна администрация го знае много добре. В перипетиите на отмяната от конституционен съд и от Върховен административен съд на различните указания и допълнения, дори и в Данъчна администрация има указание да не се събира данък представителство на физически лица и такива адвокати да не бъдат регистрирани. Поради тази причина в становището на Комисията в т. 35 се съдържа невярно твърдение, че през 2007 г. тези възнаграждения са били облагани, поради което те следва да продължат да бъдат облагани. Аргументирали сме се със съответните разпоредби от директива 112.
На второ място, не е вярно твърдението на мисията на България в Брюксел, че ако не премахнат това освобождаване, веднага ще последват санкции. Санкции няма да последват по две причини.
Първо, за да се наложи глоба, трябва да мине процеса по установяване на нарушението. Едва когато то е установено и безспорно, тогава комисията би могла да наложи глоба. В писмото на мисията на България в тази насока се позовават включително на два отменени регламента. Тоест не се позовават на нищо.
На второ място, тук г-н Орешарски може би ще ни помогне, но доколкото схващаме, вноската на България се изчислява при база ДДС – 50 процента от брутния национален продукт. А в България този размер е 57. Каквото и да освобождава българския парламент правилно или неправилно, ако не се падне под тази цифра 50 процента, никакво довнасяне не е възможно. Така че и този аргумент не е верен. Позовали сме на решението по дело с Финландия. Вижда се при въпрос, макар и за служебната защита Финландия е спечелила това дело. Упрекът на Комисията е отхвърлен.
Поради тези причини Висшия адвокатски съвет смята, че не следва да се премахва освобождаването в чл. 44 ал. 1 т. 5 на възнагражденията за защита на физически лица в процеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Предлагам от Министерство на финансите, господин Горанов вие ли ще започнете?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, колеги,
Ние имахме една среща на която успяхме да споделим нашите притеснения. Те не са фискални дотолкова, доколкото нашите разчети и изчисления не се променят в зависимост от това решение и то не е продиктувано от фискални съображения. Нашите притеснения са дали едно или друго решение в тази посока няма да доведе до сериозни санкции за българската държава. Нашата позиция остава към днешна дата непроменена, че ние не можем да поемем този риск, който от гледна точка на Министерство на финансите е обективен и съществува за нас достатъчна увереност, че ще претърпим санкция от едно подобно решение и запазваме нашата позиция. Тук са колеги експерти, които могат да развият нашите тези. Разбира се, решението в някаква степен може да бъде и целесъобразно, дотолкова доколкото част от аргументите, които се изтъкнаха не са безспорни от фактологична гледна точка. Въпрос на тълкуване е и то тълкуване извън капацитета на икономистите, дали всъщност една законова норма, която е действала от 1 януари 2007 г., до нейната отмяна, дали е произвела действие или не. Дали са били освободени тогава тези доставки, дали не са били. Това е много сериозен казус. Ще дам възможност на колегите експерти да развият нашата теза. Предполагам, пак подчертавам, единствените притеснения на Министерство на финансите са, че ние продължаваме да считаме, че една подобна процедура ще завърши неблагоприятно за България и тогава ще трябва някой да поеме отговорност и да обясни защо санкциите наложени от Европейската комисия трябва да бъдат платени, а те имаме основание да смятаме, че няма да са пренебрежимо малки.
Моля, ако прецените да дадем думата на експертите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Горанов. Аз ще си позволя преди да дам думата, да формулирам така както аз съм го разбрала. И ако аз не съм го разбрала правилно или колегите имат допълнителни въпроси да ни дообясни г-н Борисов, за да знаем за какво говорим.
В становището на Висши адвокатски съвет аз виждам един аргумент, който евентуално може да се използва пред Европейската комисия, респективно пред Европейски съд, ако Комисията не се съгласи и този един единствен аргумент може да бъде в полза на освобождаване на процесуалното представителство и той се свежда до това, че към 1 януари 2007 г., датата на присъединяването към Европейския съюз в Закона по ДДС на Република България, адвокатските услуги са били освободени и в тази връзка може да продължим да ги освобождаваме и занапред, тъй като сме влезнали в тази преференция. Това е вашето твърдение.
Ние миналия път говорихме, така че на нас сега трябва да ни се изясни по този аргумент, наистина към 1 януари 2007 г. били ли са освободени адвокатските услуги или не са били освободени, тъй като след това имаше решение на Конституционния съд за по-късно. Това е едното, което мисля, че трябва да ни стане ясно, за да разберем дали този аргумент може да го считаме за достатъчно сериозен, който да издържи пред Европейската комисия и пред Европейския съд.
И второто, което аз виждам. Ако това не е достатъчно ще ме допълните. Това е, че Висшия адвокатски съвет смята, че процедурата пред Европейския съд е доста дълга във времето. Тоест, ние там ще имаме възможност, което ни дава основание. Както и това, че санкциите, които евентуално би ни наложил съда, ако не приеме нашите аргументи, ще бъдат наложени след приключване на тази съдебна процедура. Тоест ние там имаме във времето да отлагаме, така да се каже процедурата и дотогава бихме могли да вземем временно решение да запазим това освобождаване и като се произнесе Европейски съд, ако се стигне до там, ще видим какво ще се случи. Ако Комисията не се съгласи говорим за европейската. Защото това го имаше във вашето становище.
БОРИСОВ: В течение на 2010 може да го завършим този разговор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правилно съм разбрала позицията ви, нали?
БОРИСОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така че аз много моля експертите, които ще се произнасят да се съсредоточат върху тези два аспекта, ако е възможно за да може максимално да получим информация, заради която бихме могли да вземе едно решение.
Министерство на финансите, кой ще говори? Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Както вече г-н Горанов каза, Министерство на финансите не е съгласно с посочените от Висшия адвокатски съвет аргументи. Без да влизам на дълго и на широко в споровете, според нас не е решаващо това, дали на 1 януари 2007 г. са били освободени и облагаеми тези сделки. Според нас те са били облагаеми. Това е друг въпрос. Но това не е от решаващо значение, Тъй като чл. 371 от директивата не може да се използва случая на България. Дерогациите на държавите членки, които са се присъединили по-късно към Европейския съюз са посочили съвсем друг раздел на директивата. И на чл. 271 от директивата България не може да се позовава изобщо. Тя се отнася за държави членки, които са се присъединили към 1 януари 1978 г. Дерогациите за държавите членки присъединени в по-късна дата са в съвсем друг раздел. Раздел 2 от същата глава. Така че Българя не може да се позовава на този текст от директивата.
Освен това според нас на 1 януари 2007 г. тези услуги бяха облагаеми. Докато Конституционния съд не отмени съответната разпоредба на ЗДДС тя е произвела своето действие.
И другият аргумент който беше посочен за финландското решение, то според нас изобщо не е приложимо в български случай. Спорът между Комисията и Финландия е бил, дали следва да се облагат с данък върху добавена стойност адвокатски услуги и те дори не са адвокатски, а услуги по правна помощ предоставени от държавни служители. Във Финландия има държавна служба за служебна защита, където работят държавни служители, които получават заплата. И те не са адвокати. И там спорът е бил дали тази правна помощ предоставена от държавни служители следва да бъде облагана с ДДС, тъй като евентуално нарушава конкуренцията между адвокатите на свободна практика и така предоставената помощ от страна на държавата. Да, Финландия е спечелила делото, но то има съвсем друг предмет. Съвсем друг проблем се разглежда там. Ако България прецени да измени начина по който предоставя правна защита на по-бедните слоеве от населението, това е съвсем друг въпрос. Ако България реши да въведе държавна служба за правна защита на хората, които не могат да си позволят такава, тогава ние сме напълно съгласни, че ще можем да се позовем на същото това решение на съда на Европейската общност по делото между Комисията и Финландия и България би могла с много сериозни аргументи, с огромна увереност, да твърди, че ще спечели в бъдеще подобно дело. Тогава става дума за защита предоставена не от адвокати, а защита предоставена от държавни служители, които са назначени на държавна служба към някакъв държавен орган, било то Министерство на правосъдието или съответния съд или нещо друго. Така че считаме, че и това позоваване на решението на Финландия не е коректно в случая.
А що се отнася до това дали следва да се остави спора за 2010 г. или за 2011 г. и т.н , това вече естествено Парламента би могъл да реши, но нашето становище е, че при едно евентуално дело заведено в съда на Европейската общност срещу България, с голяма степен на вероятност бихме могли да твърдим, че Българи ще загуби подобно дело.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Кой ще вземе думата от експертите? От Министерски съвет.
РАЯ ГУТУРАНОВА: Експерт съм в Дирекция “Координация по европейските въпроси”, което е координиращото звено в до съдебната процедура. И становището на нашата дирекция е категорично, че българската позиция не би могла да се изменя относно информационното писмо на Комисията, тъй като то вече е заявено и категорично не може да бъде променена позицията на българското правителство. Един вид да кажем, че няма да се съобразим с европейското законодателство. Категорично не може да се изменя българската позиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може да се изменя процедура, така да се каже, защото ние сме я заявили, т.е. нямаме законов начин по който да изтеглим тази позиция и да я заменим с друга.
РАЯ ГУТУРАНОВА: Това е позицията на нашата дирекция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, август месец Министерски съвет е гласувал и е приел позицията.
РАЯ ГУТУРАНОВА: Позицията се съгласува, съгласно координационния механизъм и се изготвя в Министерство на финансите. Тъй като това е по тяхната област и се приема от Съвета по европейски въпроси, което е консултативното звено в българския координационен механизъм, което е на ниво зам. министри, ръководители на работни групи. Но е от позицията на Министерство на финансите. Не е за Министерски съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли законов начин да сменим позицията?
РАЯ ГУТУРАНОВА: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това което бих си позволила да кажа, за това което колегите се опитват за дерогацията. България е трябвало да договори тази дерогация по тези разпоредби на директивата в процеса на преговори. Това не е станало. Дерогацията е трябвало да се договори в процеса на преговорите с Европейския съюз. Това не е станало така че България не може да се позовава на дерогацията, което имат другите държави членки.
Още един път да задам въпроса, за да мога да получа ясен отговор. На 1 януари 2007 г. , ако тази услуга е била освободена по българското законодателство е трябвало да има дерогация. Трябвало е да сме договорили дерогация. А тъй като такава не е договорена малко е вероятно сега да се признае, че е така. В процеса на преговори е трябвало да се договори. Ако искате колежката, която е за процедурата за която питате, дали има нормативно основание. Имаше въпрос от г-н Борисов, коя е пречката да се оттегли становището.
БОРИСОВ: Може ли една реплика, тъй като вече трима представители на администрацията се изказват. Безобразието в този случай е, че когато идва писмото от Комисията, то се движи между данъчната администрация и Министерство на финансите и никой не благоволява да поиска становище на засегнатата страна. Това не е предмет на Висшия адвокатски съвет. Сега казват свършен факт, защото ние написахме вече отговора. Нищо че не сме ви взели мнението. Този свършен факт не произтича от никакъв нормативен акт. Ако може да се позове някой на нормативна разпоредба, която ни пречи да влезем в диалог с комисията, нека да го каже. Самата комисия обаче в писмото си казва, че ако на 1 януари не са се облагали адвокатските услуги, то биха могли да продължават да не бъдат облагани в т. 35. Това го казва европейската комисия. Това не го казва Висшия адвокатски съвет. И говори за фактическо облагане. Нека да се чете писмото на комисията, а не да се теоретизира за действието на директивата. Буквалният прочит ще ви даде достатъчно основание, за да може да го решите. Чл. 371 е обща разпоредба. Следват конкретни дерогации по-нататък. Той урежда въпросите, които не се засягат от конкретните дерогации. Вие представяте ли си какво ще стане, ако се обложи безплатната адвокатска помощ в България. Кой откъде ще ги вземе тези пари, които и в момента не стигат и са изчерпани и не може да се осъществи тази защита. И правосъдието боксува поради тази причина.
ВЕСЕЛА КИРОВА: Министерски съвет
Искам да обясня, че съществува така наречения координационен механизъм по европейските въпроси, който е разпореден с постановление № 85 на Министерски съвет от 2007 г. и там се урежда начина по който се изготвя и се гласуват позициите. Независимо, че тази позиция е изготвена от Министерство на финансите, тя е съгласувана по предвидени постановления и се уреждат абсолютно всички министерства и ведомства и това е позицията на България. Това е позицията, която нашата държава вече е изразила пред Европейската комисия. С този отговор на България, на официалното уведомително писмо е приключил този етап от процедурата по нарушение. Искам да обърна внимание, че в момента ние не сме в някаква информационна фаза, в която даваме сведения за нашето законодателство. Ние се намираме на специална процедура срещу България, която е стартирана от Европейската комисия.
Искам да взема отношение във връзка с твърдението колко бавно се налагат санкциите по процедурите. През 2007 г. Европейската комисия приема свое съобщение, което се нарича Европа на резултатите и в което тя заявява началото на коренно нов подход при третирането на тези процедури по нарушението. След излизането на това съобщение вече по нареждане на комисарите се събират всеки месец, за да обсъждат процедурите по нарушение, а не както до този момент на 4 или на 5 месеца. И аз мога да ви дам пример с процедура срещу България, която до този момент е стигнала до най-далечната си фаза и това е случая с номера за спешни повиквания 112. По него официалното уведомително писмо е получено на 23 октомври 2007 г. На 3 април 2008 г. имаме мотивирано становище и на 17 септември 2008 г. е взето решение да се сезира съда на Европейската общност. Знаете, че това решение беше отложено с три месеца, поради което в рамките на тези три месеца България успя да приведе в действие със своята практика и не се стигна до съда. Но виждате, че тези твърдения за години наред, които продължават процедурата вече не отговарят на истината в момента. Това е просто остаряла информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз имам един допълнителен въпрос, ако вие може да ми отговорите. Има ли промяна във времето, когато се налагат санкциите във връзка с Лисабонския договор и промените по него.?
ВЕСЕЛА КИРОВА: Това е още един аргумент в полза на това, че процедурата се ускорява. По Лисабонския договор е предвидена възможност да се наложат парични санкции още с първото свое съдебно решение. Тоест, с решението с което констатира нарушение. А не да има едно съдебно решение, което да е втора процедура и да следва пак съдебно решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно Лисабонски договор налагането на санкцията става с първото решение, а не с последното решение на Европейския съд? Така ли?
ВЕСЕЛА КИРОВА: Това е възможност за Европейската комисия да поиска това да стане, още с първото решение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какви могат да бъдат евентуалните санкции срещу България при решение на съда? Тоест, отиваме до крайната фаза. Какво може да бъде окончателното решение срещу България.
ЦВЕТКО ИВАНОВ: Дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз”. Бяхме към Министерския съвет и с изменението на устройствения правилник преминахме към администрацията на Външно министерство. Старши правителствен процесуален агент.
За да отговоря на въпроса на колегата, Дирекцията се присъединява към аргументите изложени от Министерство на финансите и Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерски съвет. Наистина става въпрос за дерогация по чл. 371, в който се говори, че 10-те държави членки от 2004 г. се гледа законодателството към датата на тяхното присъединяване. Не знам защо са се позовали на чл. 370 от приложение № 10. Там става въпрос за съвсем различно нещо.
Относно санкцията, която може да бъде наложена на държавата, може да бъде наложена еднократна глоба или заедно с периодична санкция до изпълнение на задължението на държавата което произтича от европейското право. Наистина, че периода от едното производство до стигане на осъдително решение е дълъг, но това не може да се говори за всяко едно дело. Има и дела, които много бързо са приключили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някакви приблизителни цифри можете ли да ни кажете?
ЦВЕТКО ИВАНОВ: Не мога да ви дам.
ЦЕНОВА: Искам да припомня как се стигна до освобождаването на адвокатските услуги, тук в Парламента 2006 г. Всички бяха на ясно, че нямаме право да освобождаваме адвокатските услуги от облагане с ДДС. По стечение на обстоятелствата първо и второ гласуване на съответния текст освободиха адвокатските услуги. Наложи се след два, три месеца това беше някъде юни месец 2006 г. След няколко месеца отново се внесе законопроекта. Тогава се гласува на трето гласуване облагане на адвокатските услуги. И на това основание падна в Конституционни съд разпоредбата. А не че сме го договорили, не че сме имали право към този момент да освободим адвокатските услуги. Тук истината е, че в Парламента политическата воля в един момент беше такава, да се обединим около освобождаване на адвокатските услуги. Който се интересува може да види стенограмите от този период. Тогава нещата стояха по този начин. Така че не може да говорим, че до 1 януари 2007 г. не е имало знания в България, че адвокатските услуги не трябва да бъдат освободени. В Европа в момента само в Гърция и Белгия има освобождаване на адвокатските услуги от облагане. А във всички останали държави те се облагат. Дори в момента срещу Франция се води дело и се иска облагане на адвокатските услуги.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам да декларирам конфликт на интереси, тъй като имам статут на адвокат, поради което няма да изказвам мнение. Каквото разбира се има. Няма да гласувам разбира се.
РЕПЛИКА: Аз имам само един въпрос. Свързан е със служебната защита. Практически как един служебен защитник ще плаща дължимото ДДС на практика?
ЦВЕТКО ИВАНОВ: Както всяко друго лице получава плащане не от клиента си, а от трето лице. Както всяка една получена субсидия примерно се облага. По същия начин ще се обложи полученото възнаграждение което се плаща не от неговия клиент, а се плаща от съдебната система. Господин Борисов каза, че безплатната защита щяла да се облага с ДДС. Няма такова нещо. С ДДС се облагат възмездните доставките на стоки и услуги. Безвъзмездните не се облагат с ДДС изобщо. Защитата е безплатна за гражданина. А ДДС ще трябва да се защити от Бюрото за правна помощ, а не от адвоката. Защото преди малко казахте, че адвоката ще го плати.
РЕПЛИКА: Адвокатът ще вземе парите от Бюрото за правна помощ и съответно ще задели 20-те процента.
ЦВЕТКО ИВАНОВ: Това, че средствата от Бюрото за правна помощ ще трябва да бъдат съответно заличени.
МИТКОВА: Тъй като стана дума, че парите ще идват от Бюрото за правна помощ, проблемът с изплащането на възнаграждението на защитниците е свързана с това, че възнагражденията се изплащат в едногодишен период след оказване на тази услуга. Това на практика, реално как ще се плати ДДС. Ако го приемем това в момента в този казус ще попаднем.
РЕПЛИКА: Адвокатите може би ще се окажат в ситуация подобна на много други регистрирани по ДДС лица, които са завършили доставката на съответни стоки и услуги, но не са си получили плащането. Не са единствено адвокатите. И освен това трябва да се обърне внимание на нещо друго. ДДС ще се начислява само по регистрираните по ДДС адвокати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен това става дума за адвокати във връзка със служебна защита.
РЕПЛИКА: Вие ми казвате, че в момента като бъда назначен за служебен защитник, тогава ще трябва от моя джоб да взема и да чакам една година бюрото да ми плати. Това означава, че аз ще откажа да бъдат служебен защитник. И всеки ще откаже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо чакаме една година Бюрото да ни плати.
РЕПЛИКА: Защото нямат пари.
ГОРАНОВ: Госпожо председател, аз мисля че вкарваме дебата не в данъчното законодателство, а в разходни политики. Безспорно държавата, особено в период на криза изпитва определени затруднения. Но това не е аргумент, който ще помогне на едно или друго решение на днешното заседание. Примерно липсата на пари на държавата да направи още преди присъединяването да изпълни ангажиментите по единен номер 112, не беше аргумент на Комисията да не задейства процедурата. Аргументът да няма осъдително решение, беше че успяхме да изпълним ангажиментите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли въпроси и становища, ако няма гласуваме. Преминаваме към гласуване на § 12, който отложихме. Първо, имаме предложение на Министерски съвет, което се отнася до отмяна на ал. 1 т. 5 на чл. 44. тоест, до отмяна на преференцията. Имаме две предложения. Това е първото на Министерски съвет и второто е предложение на н.п. Петър Димитров. Параграф 12 да отпадне, т.е. да остане освободена услугата по процесуално представителство.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.п. Петър Димитров.
Който е за приемане предложението на н.п. Петър Димитров § 12 да отпадне, т.е. услугата по процесуално представителство да остане освободена по ДДС, моля да гласува.
Гласували 5 “За”.
Против? Седем против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Предложението на н.п. Петър Димитров не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Министерски съвет § 12 в чл. 44 ал. 1 т. 5 да се отмени.
Който е за предложението на Министерски съвет моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет въздържал се.
Предложението на Министерския съвет се подкрепя от Комисията.
Благодаря ви.
Колеги, подлагам на прегласуване от миналото заседание § 48, където сме допуснали техническа грешка и два пъти една алинея е дублирана. Сега ви предлагам да гласуваме нов текст на този параграф 48, който става § 50 със следната редакция. Той е бил от две алинеи и те се дублират. Със следната редакция: правото на приспадане на данъчен кредит възникнало до 1 януари 2010 г. за което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период през който е възникнало това право може да се упражни в някой от 12-те данъчни периоди следващи данъчния период през който е възникнало това право.
Който е съгласен с този текст на§ 48, който става 50, моля да гласува.
.................
Против? Въздържали се?
Колеги, във връзка с това, че отложихме текста за облагането на адвокатската услуга, ние отложихме и текста на § 49, който е свързан с предишния § 12, затова ви предлагам на гласуване, което отложихме на § 49, който става § 51 със следната редакция. Имате я пред вас. Това е във връзка с § 12, който гласувахме.
Който е за редакцията на § 49, който става § 51, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Въздържали се?
Приема се.
По ДДС. Миналия път гласувахме за леките автомобили. Но не сме гласували преходен параграф за тези случаи при които ще има промяна от 1 януари. Става въпрос за автомобилите, които няма да имат фабрично монтирани места.
Господин Главчев между първо и второ четене предложи текст за леките автомобили, който ние приехме. И в който се предвиждаше, може ли да кажете г-н Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предвиждаше се да се запази до сега действащия режим за автомобилите, които са на лизинг и остават да си изпълняват вноските по лизинговия договор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тази връзка ни трябва преходен параграф.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За тези които до този момент са по лизингови договори и които ползват данъчен кредит, независимо, че имат монтирани седалките. Не са знаели, че това ще отпадне. Предложението е да продължи да действа. Докато в Преходните и заключителните разпоредби да продължи да действа досегашния им режим. Това е предложение на Асоциацията на вносителя на автомобили. Те изказаха тези доводи, които според мен имат основание да се съобразят или нямат. Вие ще решите това. Решение е за данъчния кредит, който е по лизинговата вноска, а не за експлоатационните разходи във варианта в който се предлагат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези които до този момент образно казано са заблудили държавата и не плащат ДДС върху тези автомобили, ние сега им даваме възможност да продължат.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има и които не са заблудили държавата. Ако искаме да вкараме текст срещу джиповете, аз съм съгласен. Нали това е идеята.
РЕПЛИКА: Даваме преференции на хора, които по един или по друг начин не плащат в пълна степен данъчните си задължения към държавата.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен това не мисля, че тези, които са заблудили държавата сключват договори за лизинг.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно те са договори за лизинг.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има доста автомобили, които се използват за предназначение по дейността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го обсъждахме миналия път. Това е единствено възможния текст, ако искаме те да ползват данъчния кредит за ремонти, за гориво и т.н. Не само за данъчния кредит при изкупуване на автомобила, а за експлоатационните разходи и по-нататък.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен всичко друго, в предложението е написано, че ако те си продадат автомобила, това облекчение отпада.
РЕПЛИКА: Последно само за лизинговите ли автомобили говорим, без експлоатационните разходи по тях.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За лизинговите автомобили и експлоатационните разходи.
РЕПЛИКА: Предлагам да ги разделим тези две като параграфи, тъй като има разминаване. При експлоатационните разходи не би следвало да се ползват данъчни кредити. Лизинговите вноски, разбирам ДДС да е като данъчен кредит, но не и експлоатационните разходи.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към момента на закупуване те са спазвали съответната законова разпоредба, която е действала към момента. Те са действали правомерно. Ние не може сега да ги санкционираме. Това е принципът на предложението.
РЕПЛИКА: Проблемът тук е, че самият актив автомобила, ние не може да го разделим на две части и да кажем, за половината ще ползвате данъчен кредит, за другата половина няма да ползвате. Тъй като вече е започнато ползването на право на данъчен кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за данъчния кредит върху самия актив автомобила.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да го цепим на две. Или трябва да се признае или трябва да се откаже. Тъй като това е едно право, което е започнало и е упражнено преди влизането в сила на този закон, според мен липсва всякаква логика, да му предаваме едва ли не да му предаваме обратно действие на закона и да откажем право на данъчния кредит за вече ползван такъв. За експлоатационните разходи това не е така. Ние съвсем спокойно може да ги разделим на експлоатационни разходи до 1 януари и експлоатационни разходи след 1 януари. За тези до 1 януари ще имаме право на данъчен кредит, за тези след 1 януари няма да има. За нас няма никаква логика за експлоатационните разходи след 1 януари да се следва право на данъчен кредит.
РЕПЛИКА: А при положение, че за актива има право.
РЕПЛИКА: Тези експлоатационни разходи с какво са свързани? С актива или с нещо друго.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз съм съгласен с вас. На актива се дава право на данъчен кредит, за да не се наруши принципа на не забраната на даване на обратно действие на неблагоприятен за лицата закон. Само и единствено по тази причина се дава право на данъчен кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ал. 1 предвижда да има право на експлоатационни разходи.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Същността е дали да се ползват само за актива или за актива и експлоатационните разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля експертите от Министерство на финансите да обяснят ясно и точно ал. 1 на този параграф, която казва: Ограничението на чл. 70 ал. 1 т. 4 и т. 5, като точка 5 е за стоки и услуги свързани с поддръжката, ремонта, подобрение и експлоатация и прочее, не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било на лице и е възникнало до 31.12.2009 г. включително, за леки автомобили на които броят на монтираните от производителя места за сядане, без мястото на водача да не превишава пет.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Това означава, че тези автомобили за които и експлоатационни разходи за които правото на данъчен кредит е възникнало до 31 декември 2009 г. ще бъде упражнено за всичко. Само за това което е възникнало, правото което е възникнало до 31 декември. За покупките до 31 декември. Ал. 2 и ал. 3 се отнася за лизинговите автомобили. Ал. 1 е обща и е уточняваща.
ИВАН КОЛЕВ: Аз изцяло се солидаризирам с мнението на колегата. Действително логиката е точно такава, към момента на възникване на данъчния кредит и ние даваме право с плащането на лизинговите вноски да го ползват и това право изтича след определен период, бил той пет годишен срок от този лизинг. Докато едни експлоатационни разходи са неограничени във времето. Той може 10 години да го ползва този автомобил и това право да продължи. И логиката е точно такава. Даваме му право да ползва данъчен кредит, тъй като той го е ползвал в момента на покупката със задна дата, докато на експлоатационните разходи след 1 януари 2010 г. той трябва да се приравни с всички останали, които нямат право на данъчен кредит. Така, че аз съм изцяло солидарен с мнението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма. Подлагам проекта на гласуване. Имате ли още въпроси г-н Червенкондев?
Който е за предложения текст на този параграф, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се?
Текстът се приема.
Приключихме със Закона за данъка върху добавената стойност.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните добавки.
Второ четене
Колеги, работната група подкрепя текста на вносител за наименованието на Закона.
Който е за, моля да гласува. Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 1 има предложение на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев. Работната група е подкрепила това предложение. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Който е за тази редакция на § 1, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 2 предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Който е за текста на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Нов параграф. Предложение на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде нов параграф 3.
Който е за този параграф, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 4. Предложение на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 6. Предложение на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев § 6 да се измени. Работната група подкрепя по принцип предложение. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7.
ДИЛЯН ДОБРЕВ: Искам да оттегля ал.9 на предложения от мен § 6. Става въпрос за текста до влизане в сила или до оспорването на административния акт пред съда може да бъде сключвано споразумение между административни органи и освободения от акциз краен потребител при условията на чл.20 От административно процесуалния кодекс. Оттеглям предложението си за този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме редакцията на работната група на § 6, който става § 7 и в който текста на ал.9, която г-н Добрев оттегли, го няма.
Който е за тази редакция на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Предложение на Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде нов параграф 8 със съответната редакция.
Има ли против тази редакция на § 8? Няма.
Въздържали се? Двама.
§ 7. Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
Има ли желаещи да се изкажат?
РУБЕН РОДРИГЕС: Генерален мениджър на “Бритиш американ табако – България”. Бих искал да направя едно предложение във връзка с чл. 25 по отношение на възстановяване на акциза на цигарите. “Бритиш американ табако” и другите тютюневи компании имахме две срещи с министър Дянков и представители на Агенция митници през миналия месец. И по време на тези срещи всички се съгласихме, че в закона ще се запази възможността за възстановяване на платен акциз на цигари, които не са били реализирани в преходния период след влизане в сила на новата акцизна ставка. Във връзка с това предлагаме да се направи едно уточнение на чл.25. Така че той не се прилага в случаите по чл.25 а. За съжаление това уточнение не е отразено в текста с промените в закона сега и тази неяснота ще доведе до различно тълкуване и спорове в бъдеще, което ние всички като отговорни законодатели и мениджъри със сигурност бихме искали да избегнем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От Агенция “Митници”.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Нашето становище е, че в чл. 25 а, достатъчно категорично и ясно е дадена тази възможност. И няма необходимост от провеждане на такива изменения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси и становища? Кой може да ни прочете чл.25 а от Закона?
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Чл.25а от Закона за акцизите. В сила от 31 март 2009 г. Ал.1. Платеният акциз за цигарите подлепени с бандерол, които не са били реализирани на пазара в срок по § 18 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове се възстановява на лицата по чл.64 ал.1 и ал.2 и ал.3 в случаите на унищожаване под контрола на митническите органи.
Смятам, че този текст касае всички случаи, тютюневи изделия и по-конкретно цигари се унищожават под контрола на митниците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
ВЕРЖИНИЯ ДЕВЕЛЕКОВА – “Филип Mорис”
Искам да кажа, че с 25а, който беше създаден миналата година се дава възможност за унищожаване и възстановяване на акциз, изключително и само по § 18 при смяна на акцизна ставка и при възможност да се изчерпят количествата. Но с така предложения текст в момента се изключват всички други възможности на производителите да връщат стока от пазара, говоря съвсем народен език, за да стане ясно. Когато стоката не може да бъде продадена, да не може да се възстановява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но това не е предмет на това, което в момента дискутираме.
ВИРЖИНИЯ ДЕВЕЛЕКОВА:Става въпрос за чл.25а. стоките, които са излезнали на пазара и са освободени за потребление да не могат да бъдат унищожавани и да се възстановява акциз. Тогава когато потребителя не е могъл да потреби по някакви причини тази стока, това означава, че той не е могъл да консумира акциза. Тоест, производителя трябва да има възможност да изкупи стоката, да я върне при себе си, да я унищожи и да възстанови акциз.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: идеята на промяната тук е, че с отпадането на 60 дневния срок след който акциза на бандеролите трябва да бъде заплатен, единственият момент в който ще възникне заплащане на акциза е когато той излезе реално от склада. Когато стоката излиза от склада се счита, че тя е в достатъчно добро състояние физическо и всякакво, за да може да бъде продадена. Така че аз не виждам логиката след един месец, тя не е някаква нетрайна стока и да се развали за да се върне и да се унищожи и да се възстанови акциза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен с текста, който работната група предлага за § 7, който става § 9, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Приема се.
По § 8 има предложение на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10.
Въпроси становища, изказвания? Няма.
Против текста на работната група на § 8, който става § 10. Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и работната група предлага да се създаде нов § 11. Редакцията е пред вас.
Въпроси и становища?
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: Този текст е доста странен, защото в него има да се възстановява акциз в 30 дневен срок от датата на издаване на протокол за констатирана автентичност на бандероли. А в протокола за констатирана автентичност се издава не по-късно от 60 дни за подаване на искане за възстановяване. А искането за възстановяване се подава единствено след подаването на протокола за констатирана автентичност. Има противоречие и процедурата е описана по друг член и това не може да съществува в този вид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие за кой параграф говорите? Ние сме на новия § 11. чл.28 т.7.
Подлагам на гласуване текста на новия § 11.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът се приема.
Предложение на н.п. Диан Червенкондев и Валентин Николов за нов параграф. Работната група подкрепя предложението. По същия член имаме предложение и на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. И това предложение е подкрепено. Работната група предлага да се създаде нов § 12, като в чл. 29 се правят следните изменения.
Въпроси, становища? Няма.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се подкрепя единодушно.
Предложение на н.п. Яни Янев и група народни представители за нов параграф
ЯНИ ЯНЕВ: В случая става дума за акцизната ставка на алкохола и алкохолните напитки. В чл. 31 нашето предложение е в т. 1. думите от 1,50 лв. се заменят на 2,20. Става въпрос за бирата. Става въпроса за 1,50 лв. на хектолитър да стане на 2,20. Това е едното. И второто е т. 5, думите 1100 се заменят с 1500. Тук става въпрос за етилов алкохол на един хектолитър чист алкохол.
И на първо четене аз казах мотивите си, че в рамките на Европейския съюз ставката за данъка, за акциза върху бирата и етиловия алкохол и по специално за бирата, за което имаше доста коментари, варира между 0,748 евро на хектолитър в Румъния и достига до 25,11 евро на хектолитър в Холандия. Основният мотив, който посочих е това, че искам да защитим българското производство, защото се оказва, че 90 процента от предприятията, които произвеждат бира, пивоварните са чужди предприятия. И дори консумативите, които използват също са внос. Така че това е нашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За т. 5 ще кажете ли нещо. Защото до тук беше т. 1 за бирата.
ЯНИ ЯНЕВ: Тук имаме предвид етиловия алкохол като това в никакъв случай няма да засегне частните спиртовари в случая. Говорим за домашния алкохол, който се произвежда в никакъв случай няма да го засегне и въобще не засяга това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за други становища по предложението на н.п. Яни Янев за двете точки.
ИВАНА РАДОМИРОВА: Уважаема госпожа председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Съюзът на пивоварите благодари за възможността, която ни давате да представим своята позиция относно внесеното предложение за увеличаване акциза на бирата. Аз съм главния секретар на Съюза Ивана Радомирова и представлявам интересите на всички компании от бранша, както и тук са членовете на Управителния съвет. Държа да подчертая, че представляваме около 96 процента от индустрията – производство на пиво, малц и хмел. Всички пивоварни компании в страната, производители на бира са български търговски дружества, регистрирани съобразно българското законодателство, съобразно изискванията на Закона за акциза и данъчните складове и заплащат всички дължими данъци и такси към бюджета на Република България. В тази връзка искам да подчертая, че за миналата година по данни на Ърст Тентянк, които ние приемаме, че са верни, защото съвпадат и с нашите данни, платените към бюджета общо постъпления от пивоварната индустрия възлизат на 190 млн. евро. А приносът ни към брутния вътрешен продукт е 160 млн. евро. Всички по-важни цифри ние сме си позволили да ги дадем в приложенията към внесеното от нас становище.
Направените инвестиции общо за периода на преструктуриране и приватизация са 720 млн. лв., а само за миналата година това са 90 млн. лв. , а за първите шест месеца на тази година са 40 млн. лв. Те са инвестирани вътре в страната, освен тях нашите работодатели изплащат значителен дял осигуровки, корпоративни данъци. Разбира се, осигуряват се всички работещи в бранша с дължимите за това вноски. Ако трябва специални данни ще дам за акциза и за събрания данък ДДС. Ние сме много загрижени от това предложение, което е внасяно в комисията, защото ако акциза бъде увеличен при сегашната сложна икономическа ситуация, спад на пазара в момента от 10 процента, разбира се и в производството и за следващата година още 10 процента, което е нашата прогноза, това ще доведе до колапс на нашата индустрия. И в това отношение ние не сме голословни, тъй като 2005 г., съобразно изискванията на европейското законодателство, предварително трябваше да бъде вдигнат акциза на бирата от 1.05 ст. на 1,50. и то в условия на икономически растеж. Това доведе до закриването на три пивоварни завода и на съкращаването на 800 човека. Ние сме разтревожени от това, че една подобна мярка ще усложни ситуацията и ще бъдат затворени не по-малко от една трета от сегашните работни места на пряко заетите в индустрията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички народни представители имат материала, ако имате нещо към него да добавите.
АЛЕКСАНДЪР ГРЪНЧАРОВ – член на Управителния съвет на Съюза на българските пивовари
Сега разбирам по-дълбоко мотивите, които са подтикнали към това предложение. Искам само да заявя, че близо 100 процента от всички бутилки, етикети и капачки се произвеждат в България и 75 процента от употребявания малц също се произвежда в България, а също така и 30 процента от хмела, за съжаление това е целия хмел, който България произвежда. Тоест, ако ние погледнем на пивоварната индустрия, като на индустрия, която изцяло е на чисто, изцяло е на светло. Чухте какви данъци се внасят и какви са нашите контрибуции към нашия бюджет. За нас е абсолютно неприемливо по такъв начин в края на годината, тогава когато нашите бюджети вече са готови, когато ние сме поели ангажименти към нашите компании майки, какво ще направим и как ще правим, да се случват тези неща.
Ние вече споменахме, че пазара на бира спадна 10 процента тази година. За съжаление ние догодина очакваме още 10 процента спад. В същото време една от основните компании в България спечели търг за закупуване на хлебозавод, с цел разширяване на своето производство в Благоевград и планира до края на годината да закупи този парцел, за да може да инвестира над 50 млн. лв. следващите три години и да създаде още 100 работни места. Не това е начина ние да бъдем поставени пред свършен факт в края на годината, когато ние трудно бихме реагирали.
Що се касае до нивата на акциз, аз искам да заявя, че България съвсем не е страната с най-нисък акциз. На нашите нива има седем страни между които Румъния, много е важно това с цел близост и потенциален внос от Румъния, Чехия и Германия. Двете най-бирени страни в Европейския съюз, Малта, Люксембург и Естония. Тоест, акциза който ние имаме на бирата в България съвсем не е някакво изключение и съвсем не е на дъното на акцизите на всички страни членки на ЕО.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз мисля, че аргументите, които се изложиха от производителите на пиво са основателни. Не е в интерес, както се изтъкна и на държавата и на ред български производители за заетата работна ръка, да приемем това предложение. Аз ще гласувам против.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз също благодаря на господата за обстойното представяне на мотивите относно пивоварната индустрия. Ние от Синята коалиция също ще гласуваме против предложението на г-н Яни Янев и народни представители за вдигане акциза на бирата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища, включително и по т. 2 от предложението на г-н Яни Янев.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ – председател на Националната лозаро-винарска камара
Благодаря ви г-жо председател, че ми предоставихте възможност да взема отношение по разглеждания текст. Националната лозаро-винарска камара е категорично против вдигане на акциза в този момент, когато икономическата криза се отразява много сериозно на сектора около 20 – 25 процента спад на продажбите. И почти сигурно няма да увеличи тази повишена ставка, събираемостта на акциза. Напротив, всичките аргументи, които колегите пивовари казаха, те важат и за ракиите. Но има една малка особеност. Ние имаме два много силни и ясни знака, че в България сивия сектор в производството на ракии се разраства. И увеличаването на акциза ще доведе до още по-голямо нарастване на този сив сектор. Тези два аргумента са, че на първо място, ако спада при високо алкохолните напитки, коняци и други подобни е от порядъка на 10 – 15 процента, то при ракиите спада е приблизително 40 процента в продажбите на нашите производители, които са лицензирани. Това е много сигурен показател, тъй като в същност коняци и други подобни се произвеждат много по-трудно в нелегитимни условия. В същност става дума за разрастване на сивия сектор чрез така наречените малки специализирани обекти за дестилиране или известни още като селски казани. Затова и ние сме предложили не малко текстове, по-нататък в закона. И аз се надявам да имам възможност да обоснова нашите мотиви.
И вторият сигурен аргумент, който води към нашето разбиране, че сивия сектор тази година се разраства, това е, че едни 80 000 тона грозде тази година не са изкупени от лицензираните производители на вино и ракия. Това със сигурност е грозде, което не е останало по полето, а е отишло в домашни условия, в мазета, гаражи и други подобни, за които медиите постоянно информират.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Мавродиев има думата.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Госпожо председател, благодаря ви. Аз искам да подкрепя Лозаро-винарската камара в тази теза, защото и аз я споделям. И мисля, че сега не е момент да увеличаваме тежестта на облагане на местните производители на подобни артикули на алкохол. Защото наистина това ще увеличи сивия сектор и бих искал да добавя, че много важно е, че всички тези производители обединени в Лозаро-винарската камара създават доста сериозен брой работни места, плащат данъци и мисля, че това е важно, както за българския бюджет това е своеобразна анти кризисна мярка да запазим тези работни места и да не позволим сивия сектор да доминира в производството на подобни напитки. И аз лично ще гласувам против подобно увеличаване на данъците и призовавам всички вие да не подкрепяте тази точка в т.5 от чл.31.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Нека да чуем становището на Министерство на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Спомняте си може би, че на един по-ранен етап Министерство на финансите обсъждаше идеи за промени в акциза на алкохола. В случая бяхме предложили за спирта. Безспорно не сме хора, които не познават ситуацията, в която се намира бранша, както по отношение на бирата, така и по отношение на алкохола. Това което може да направим като коментар е, че по принцип анализа, който направихме за акцизните ставки на бирата и на спирта в България стои по различен начин по отношение на двата вида акциз. По отношение на спирта, може да се твърди, че сме една от държавите с най-ниски доставки. Не също може да се каже по отношение на бирата. В този смисъл позицията на Министерство на финансите е, че ние сме по-склонни да подкрепим някаква стъпка на увеличение на акциза на спирта и ние се въздържаме да подкрепим увеличение на акциза на бирата. Това е позицията на Министерство на финансите.
Считаме все пак, че стъпката предложена от народните представители от РЗС г-н Янев и група е доста сериозна. И може би по-умерено движение на акциза на спирта в посока нагоре би могло да бъде подкрепено. Такава рязка стъпка и ми се струва непремерена.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ние също се обявяваме против това тотално вдигане на ставката. Може би някакво вдигане от порядъка на 1200 лв. за етилов алкохол за един хектолитър, може би ще е някаква по-разумна ставка. Разбирам, опасенията на колегата относно фиска. Но мисля, че не е необходимо да вдигаме толкова много и да вкарваме все повече този бизнес в сивия сектор. Така че ние от самото начало се обявихме против вдигането на тази ставка. Но мисля, че е по-разумно да бъде някъде от порядъка на 1250 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правите предложение за 1250 лв.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих Ви обърнал внимание, че акциза върху алкохола се събира най-трудно и е най-еластичен към всякакви изменения в размерите на акциза. Дори тук видях една тенденция, която показва, че през тази година акциза ще бъде събран в много по-малка степен отколкото миналата година. Без да правя излишни коментари сещате се какво бих могъл да кажа. Но няма да кажа това, а ще кажа, че вероятно хората в резултат на намаленото търсене са минали към сиви сектор и икономическата криза е създала предпоставки да се употребяват възможно най-евтините питиета. А възможно най-евтините са такива без акциз. На всички ни е ясно. И ако искаме да разширим тази практика може рязко да вдигнем акциза. И тогава ще съберем още по-малко приход.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че производството особено на вино, то не се облага. Исках да кажа винарската индустрия, всичко от грозде се произвежда, но конкретно говоря за ракията и за всички други наши производства и то основно на ракията, мисля че в действително в този момент не е удачно да повишаваме акциза. Изтъкнати са аргументи. И аз ще гласувам против вдигане на акциза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване по отделно. По предложението на н.п. Яни Янев и група народни представители, подлагам на гласуване т. 1, а именно: в т. 1 думите “1,50 лв.” се заменят с” 2,20 лв.” Това е за бирата.
Който е за тази промяна, моля да гласува.
Гласувал “за” – един.
Против? Въздържали се?
Не се променя.
Текстът се отхвърля, тъй като по този текст няма друго предложение, остава текста на действащата ставка в Закона за акциза и данъчните складове.
Подлагам на гласуване т. 2, а именно: В т. 5 от чл. 31 на Закона, думите 1100 лв. се заменят с 1500 лв. това е за алкохола.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението направено от н.п. Кирчо Димитров по същата точка, където думите от 1100 лв. се заменят с 1250 лв.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Трима.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 9, където имаме предложение на н.п. Мартин Димитров и н.п. Иван Иванов. Работната група не подкрепя предложението.
Тук имаме и предложение на н.п. Валентин Николов и на н.п. Диан Червенколев пак по § 9, като работната група подкрепя предложението.
Тук имаме и трето предложение от н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев, което работната група също подкрепя и работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13. Моля вносителите да кажат по две думи за своите предложения. От името на г-н Мартин Димитров има ли кой да се изкаже? Няма.
Валентин Колев, Диан Черенкондев ще се изкажат ли?
РЕПЛИКА: Става въпрос за горивата, които трябваше да бъдат маркирани, съответно да се използват преференциите от земеделските производители да отпадне маркировката. Като съответно преференциите, които земеделските производители трябва да ползват и да бъдат облекчени, да бъдат разпределяни чрез системата за национални доплащания. Като направените сметки, че това са за около 70 млн. и ще бъдат разпределени под формата на национални доплащания към директивата за плащането. Да отпадне маркировката за този вид горива за земеделски производители.
Колеги, преди да коментираме измененията в чл. 32 искам да се върнем на измененията в чл. 31. Тъй като ние тук не приехме предложението на г-н Яни Янев, а приехме друго предложение, аз искам да ви обърна внимание, че в същия член 31 по този начин ние вдигаме и акциза на ракията от казани.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Акцизът върху домашно дестилирания алкохол може да бъде не по-малко от 50 на сто от акциза върху спирта. В тази връзка след като подкрепихте изменения в чл. 31 по отношение на акциза на спирта и понеже по регламент акциза по дерогация за домашната ракия не може да бъде по-малко от половината от акциза за спирта, следва да променим и акциза върху домашната ракия, като в чл. 31 т. 6 числото 550 се замени с 625, което е точно 50 процента от установения акциз върху спирта. Това е във връзка с подкрепеното вече предложение, дотолкова доколкото не може да противоречи на националното законодателство на регламента, в същата връзка следва да се промени и т. 6.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз мисля, че тук влизаме в конфликт с правилата за обсъждане. Ние сме в състояние да правим само редакционни промени, а не по същество. Така че ми се струва, че тук някак си влизаме в конфликт с правилата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже тук имаме дерогация, аз не знам дали може да го оставим по този начин. Имаме два варианта или ще връщаме и прегласуваме т. 5. Тоест връщаме се на старото положение. Или гласуваме и тази точка, където автоматично се вдига и акциза на домашно произведената ракия.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Още една добавка. Аз мисля, че тук по отношение на домашната ракия знаете, че ние имахме ясна политическа позиция изразена и от г-н Борисов, че ние няма да коригираме облагането на домашната ракия и ми се струва, че това е важно да бъде отстоявано в момента по тази точка. Затова аз мисля, че е добре да прегласуваме. Предлагам да прегласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението за прегласуване на чл. 31 т. 2 предложено от н.п. Кирчо Димитров. Кой е за да прегласуваме тази точка.
Против? Въздържали се?
Приема се.
Подлагам на прегласуване предложението на н.п. Кирчо Димитров във връзка с изменение на т. 5. А именно акциза на алкохола да се вдигне на 1250. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Въздържали се?
Приема се отново същия текст.
РЕПЛИКА: За да спазим регламента, комисията трябва да предложи на изменение и т. 6 на същия чл. 31, в който числото 550, да бъде заменено с 625.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване промяната на т. 6, където числото 550 да бъде заменено с 625. Който е за тази промяна, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението се приема.
Чл. 32. Има ли становища и изказвания по трите предложения на народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и н.п. Иван Иванов, което работната група не подкрепя. Кой е за това предложение.
Против? Въздържали се?
Предложението се отхвърля.
Двете предложения на Валентин Николов и Деан Червенкондев, както и на Дилян Добрев са приети от работната група и влизат в окончателната редакция на § 9, който става § 13, а именно измененията в чл.32.
Има ли съображения? Няма.
Който е съгласен с текста на § 9, който става § 13, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът се приема.
§ 10. Имаме две предложения на Валентин Николов и на Дилян Добрев, които работната група подкрепя. Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с текста предложен от работната група за изменеше в чл.33, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Продължаваме с § 11, където е постъпило предложение на н.п. Делян Добрев. Работната група подкрепя предложението и подкрепя и по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 11, с който се създава чл.33 а.
Въпроси и становища?
Който е съгласен с тази редакция на работната група на чл. 33 а, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 12. работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 16 и предлага нова редакция на § 16. Чл. 34. има ли въпроси и становища? Няма.
Който е за текста на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 13. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17.
Изказвания? Няма.
Който е за текста на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Предложение на н.п. Диан Червенкондев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 18, който е изменение на чл. 38.
Има ли въпроси и становища по въпроса. Това е за рязания тютюн. Сто лева за килограм.
ИВАН БИЛАРЕВ – „Булгартабак”
При вече увеличения акциз от 76 евро на 1000 къса за цигарите, ако се приеме 100 лв. за тютюна за пушене, който е за ръчно свиване и за тютюн за лула, се получава приблизително два пъти разлика в цените, когато трябва да се направят ръчно свивани цигари, например 20. И тези които трябва да се купят от магазина във вид на цигара, която се продава в опаковка. Според нас това ще доведе до масово увеличение на потреблението на рязан тютюн, което аз казвам да има равнопоставеност. Което според нас, колкото е повече увеличението на тютюна за ръчно свиване на цигари, толкова се влиза и в една друга посока, която е свързана с ограничението на Европейския съюз по отношение на катраните и никотина в една цигара. При тези цигари, които ръчно се свиват, никой не знае какво е съдържанието вътре. Досега беше 45 лв. и 10 процента, което създава доста голяма разлика. Ние считаме, че това тотално ще увеличи пазарния дял на тютюна за ръчно свиване на цигари и няма да се събере акциза от тези 76 евро, които се формират при цигарите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли съображения от вносителите?
РЕПЛИКА: Считаме че практиката е нормална в Европейския съюз. Акцизът да бъде около две трети от акциза, който е за цигарите. Нормално е да бъде около 100 лв., а не да бъде повече в рамките на тези 148 лв. Потреблението е много по-малко и мисля, че това е една добра крачка за равнопоставеност на тези два продукта.
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: Искам от името на „Филип Морис” да подкрепя изказването направено от г-н Биларев от „Булгартабак”, че акциза върху рязания тютюн трябва да се приближи максимално до акциза, който е върху цигарите, за да се предотврати преминаването на потребителите към продукт, който е по-евтин и ще донесе по-малко акциз в бюджета, което е целта на Финансовото министерство, изпълняване на фискалната политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бихте ли коментирали каква е практиката в Европа на съотношение на акциза на рязания тютюн и цигарите.
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: В директивите, които бяха споменати се казва, че акциза върху рязания тютюн трябва да бъде поне най-малко две трети от акциза за цигарите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест, толкова колкото горе долу е предложено от вносителите. Вие предлагате да бъде равен.
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: Ние предлагаме възможно най-висок и близък до този на цигарите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други становища? Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 18 по чл. 38, акциза за ставките на тютюн за лула и цигари да е 100 лв. на килограм.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 14. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев. Подкрепено е от работната група. Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя като предлага следната редакция на § 14, който става 19. Това е във връзка с изменение на чл. 39. Становища?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз очаквах, че ще има дебати в обратна посока между специфичния и пропорционални акциз. Бих искал да задам въпрос, при новата редакция при кой клас цигари ще бъде най-високо увеличението – нисък, среден, висок клас. По моите изчисления на ум, тъй като не съм правил сметки с калкулатор, новото предложение ще доведе до най-малко увеличение на най-високия клас цигари. Така ли е? Ако е така, не го подкрепям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз нямам справка пред мен. Министерство на финансите имате ли справка, която може да даде този отговор.
БИЛАРЕВ: Ще ви информирам с колко ще се увеличат цигарите при новите акцизни ставки. Сега най-продаваната ценова категория цигари е 3 лв. С новият акциз тя ще стане 4 лв. и 12 ст. при равни други условия. Шипка и Хасково ще стане от 2,30 на 3,76. Невадата от 2,50 на 3,87, Голдън Гейт от 2,80 ще стане на 4.02. Парламент ще стане от 5 лв. на 5, 54.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стеснява се разликата между най-ниския клас цигари и по-качествения клас цигари.
ИМАМОВ: Аз мисля, че колегите трябва да анализираме внимателно предложенията на Министерство на финансите от една страна, по отношение на разпределението на акциза между пропорционален и специфичен, както и това предложение на г-жа Менда Стоянова и на г-н Димитър Главчев. Според мен много е важно да се видят ефектите от тези предложения. Когато тръгваме да увеличаваме акциза при варианта например на Министерство на финансите, ние ще стигнем при най-евтините цигари, увеличението на акциза е средно с 1 лв. 30 по разчетите, които са правени при мен. А при най-скъпите цигари произвеждани от западните производители около 80 ст. Нали това е правилното? За мен това лично е една много сериозна и лично за мен неприемлива диспропорция по отношение на цените. Защо? Защото по този начин, първо ние удряме местните производители. На второ място, трябва да се има предвид, че тези производители са инвестирали серозно във фабрики, в мощности в работни места.
Вторият ефект ще бъде удар върху потребителите. Тоест най-бедните хора ще трябва да плащат една доста по-висока пропорционално увеличена цена, отколкото хората, които са по-богати и могат да си позволят да купуват скъпи и качествени цигари.
На трето място, не трябва да се забравя, че с цялото ми уважение към западните производители, те в България нямат никакви инвестиции, освен търговски отдели с N броя търговци продаващи цигари. Тоест, поддържат търговски офиси. Няма нищо лошо, но ние трябва да си зададем въпроса, какво правим с местните производители, какво правим с българските цигари и какво правим с бедните потребители на тези цигари, които в момента ние на практика почти двойно ще увеличим за тях тежестта върху ниските и среден клас цигари.
На мен ми е странно, че Булгартабак подкрепя това предложение, защото две трети от пазара на Булгартабак, по анализа, който имам тук по марки цигари, на практика е в ниския и среден клас цигари. Тоест, това на практика ще свали сериозно стойността на Булгартабак и ще удари две трети от техния пазар за цигари. Тоест, аз лично смятам, че ако трябва да избираме между двата варианта на Министерство на финансите и на уважаваните от мен колеги, г-жа Менда Стоянова и Димитър Главчев, мисля че все пак по-доброто разпределение с относително малко по-малка тежест е на Министерство на финансите. Тъй като другото води още по-тежък ефект. Но аз лично бих си позволил да предложа един среден вариант в момента на вниманието на всички вас колеги, с молба да го обсъдим, защото той ще има ефект върху това да създаде справедлива пропорция между евтините и средния клас цигари и този на най-скъпите производители. И по този начин ще пазим работни места, ще пазим местно производство и ще защитим най-ниско доходните групи потребители.
И затова аз искам да ви предложа вариант с 44 процента пропорционален акциз и с 53 лв. на другия вид акциз за 1000 къса цигари. И ви моля да погледнете внимателно и да помислите по отношение на това, което се предлага, защото ефектите са много тежки и като работни места и социални и по отношение на местното производство. И цената на Булгартабак отива на никъде. Тоест, това става едно ненужно предприятие при приватизация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам единственият вносител да вземе становище.
ИВАН БИЛАРЕВ: Има някакво неразбиране по отношение на това, че Булгартабак работи в ниския и в средния ценови сегмент. Ние не работим в ниския и в средния ценови сегмент. Нашите най-продавани марки, това е марката Виктори. И тя не е 2,30, а колко са се продали от Шипка и от Арда, вие може да видите в изследванията на Нилсън, може да видите и в продажбата на бандероли от Министерство на финансите. Идеята на високия специфичен акциз е да се ограничи ценовата война. Защото в голямата възможност да има пропорционална част, може да има доста голямо различие и в ниския ценови сегмент да има много голяма ценова война. При този голям акциз от 76 евро, като най-добрия вариант е да не се вдига този акциз. Ако се мисли за това какво ще пушат хората които са по-бедни, те ще отидат точно към това, да си свиват цигари ръчно. Защото те не могат да издържат и тези 4 лв. и 12 ст. Така че дали ще бъде 4,12 лв. Ардата или ще бъде 4,60 или 4,50 Виктори, вие сами може да си направите сметка.
Сигурността в събираемостта на акциза при високата специфична част от гледна точка на фиска вече е ясно. Той е на къс.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз бих искал да задам въпрос, защото аз имам справка за вашия пазарен дял. Продажбата на Викори е една трета от вашия пазарен дял. Всичките останали две трети са в по-ниския клас цигари, като стойност. Нали на практика всичко което давам като данни, това е от изследването на Нилсен. Две трети от вашия пазар е в ниския и в средния клас цигари. Това са данните. А що се касае до тезата за това, че хората ще отидат да свиват ръчно цигари, аз мисля, че няма такива мазохисти, които да тръгнат да правят това нещо от тютюнопушачите на първо място. Не може да презумираме мазохизъм в потребителите. А на второ място ми се струва, че по скоро тези хора ще ги изпратим в сивия сектор да търсят контрабандните цигари по пазарите и съответно да потребяват контрабандния внос на цигари, който според мен ще се увеличи при такова разпределение на ставките на акциза. Затова аз мисля, че трябва много внимателно да анализираме и ако не сме сигурни в това, какви са ефектите по скоро да поискаме допълнителни анализи и да се гледат отново тези точки. Но аз лично нямам никакво колебание, че според мен тези варианти ще ударят сериозно и българските потребители и най-неплатежоспособните купувачи и ще облагодетелстват контрабандистите и съответно вносителите на скъпи цигари от големите цигарени концерни. Аз не виждам къде е интереса на Булгартабак в това или на българските производители. И моля да анализирате.
РУБЕН РОДРИГЕС: От „Бритиш американ табако”, г-жо председател. Благодаря ви, че ми дадохте думата. Бих искал да ви представя някои математически данни, за да може да улесним вашия избор при вземане на решение.
При предложението на Министерство на финансите, ако то бъде прието, цигарите от високо ценови сегмент ще стигнат цена 5,03 ст., а цигарите в ниския ценови сегмент ще стигнат 4 лв. 11 ст. При предложението на Булгартабак, цигарите от високия ценови сегмент ще стигнат само ниво 4 лв. 76 ст., а ниския ценови сегмент ще остане на 4 лв. 11 ст.
При предложението на народния представител, което беше направено последно, цигарите от високия ценови сегмент ще бъдат на 5 лв. 30 ст., а цигарите в ниския ценови сегмент ще бъдат 3 лв. 80 ст. Като Компания “Бритиш американ табако” смята, че акциза трябва да е структуриран по начин така, че да не е в полза на някоя определена компания. И както и при първата ни среща в комисията подкрепям изцяло предложението на Министерство на финансите, защото смятаме, че е справедливо и не ползва една определена компания.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Представител съм на третата по големина компания в света, която се занимава с тютюн и тютюневи изделия „Джапан табако интернешънъл”. По въпроса който обсъждате, ние бихме искали да заявим няколко неща. От предложенията, които бяха повдигнати подкрепяме предложението на Министерство на финансите. Но искаме да споменем, че в резултат на вчерашната среща, която имахме с Агенция “Митници” бяха изнесени едни доста притеснителни данни и тенденции в българския пазар. А именно, че за последните два месеца, септември и октомври на тази година, като се сравнява със същия период през миналата година, заплатения акциз е по-малко между 40 и 50 процента. В този смисъл ние считаме, че толкова драстичното повишаване на акциза върху цигарите ще доведе до сериозно повишаване на цените на дребно, въпреки че дори и в момента, българите плащат едни от най-високите цени на цигари в Европейския съюз, предвид ниската им покупателна способност.
В редица европейски страни увеличаването на акциза върху цигарите е довело до увеличаване на контрабандата и трансграничната търговия, която от своя страна допринесе дори до по-ниски приходи в държавната хазна. Нашите анализи показват, че високите данъци значително свиват легалния пазар на цигари, за които е заплатен акциз. За сметка на това, реалното потребление остава почти непроменено, защото се увеличава дела на пушачите, които преминават на контрабандни продукти. Такива данни вчера бяха изнесени от Агенция “Митници”.
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: Мисля, че за втори път ще повторя това, което миналия път съм казвала. Подкрепяме предложението на г-жа Менда Стоянова. То е изцяло в съгласие с фискалната политика и здравната политика, която Министерство на финансите обяви за осигуряване на предвидими и гарантирани приходи от акцизи в бюджета от цигари. Защото специфичната част на акциза е тази, която гарантира, а тази която не гарантира е зависимостта от цените. И колкото по-висок е адвалорния компонент, толкова по-голяма е тенденцията на производителите по изкуствен начин да занижават цените. Това наблюдавахме през тази година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване текста на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14 на чл. 39. Това е на стр. 13 и стр. 14.
Който е за така изменен чл. 39, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се текста.
Продължаваме с § 15. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 20. Текстът го виждате. Изменение в чл.43.
Изказвания? Няма.
Който е за така предложения текст, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 16. Тук има предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21. А именно: в чл.44 ал.1 да се създаде т.7.
Въпроси и становища? Няма.
Който е за текста на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Текстът се подкрепя.
§ 17. Има предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17. Чл.47 ал.1.
Становища, изказвания?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ:
Председател съм на Българска петролна и газова асоциация. За тези които не познават организацията, това е представителната организация на търговците на течни горива – газ, пропан и бутан и на част от търговците с природен газ. Търговците обединени в тази организация са всички онези известни имена, които вие знаете – Лукойл, Петрол, Шелоен, Еко, Ромпетрол, Витогаз, Топливо, Булмаркет и т.н. Това са търговците, които представляват по-голямата част от светлата част на бизнеса. Представляват 70 процента от търговията на дребно с горива. Горе долу същият процент от търговията на дребно с газ пропан, бутан и над 50 процента от търговията на едро с горива.
Подкрепям изцяло закона. Подкрепяме всяка мярка насочена против затягане на контрола, тъй като това е крачка в правилна посока срещу сивия сектор, който очевидно в търговията с горива е особено значим. Имахме доста предложения по закона. Част от тях коментирахме с колегите от Агенция “Митници”. Те бяха приети. Останаха няколко, които колегите не приеха. От Агенция “Митници”, ние бихме искали да представим пред вас, защото според нас са важни и защото пречат на бизнеса и ще пречат. Първото от тях е по § 17, ако позволите съвсем накратко мотивите. Имам още два, три текста предложения.
МАЯ БЛАГОЕВА: Обсъждали сме с колегите от Агенция “Митници” да се допълни в чл. 47, касаещ лицензирането на скородържателите, да се специфицира отделна алинея и допълнение към ал. 1, касаеща скородържателите които произвеждат енергийни продукти. В частност конкретизираме за горивата, тъй като всичките знаете проблемите в този сектор. Бихме искали да се включи текст, който гласи за всички производители на енергийни продукти важи изискването за регистриран и изцяло внесен капитал на по-малко от 1 млн. лв. Като това ще уеднакви изискванията с търговците на енергийни продукти, тъй като в момента производителите на енергийни продукти нямат изискване за капитал. Съответно това е много отворена ниша в този сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища, Агенция “Митници”.
РЕПЛИКА: Ние не възразяваме срещу едно такова предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го направите в следващия закон. Сега сме на § 22, чл.47 ал.1 по редакцията на работната група.
Който е съгласен с редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 18. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 18, който става § 23.
Имате ли други становища? Който е за текста на чл.48, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 24 за чл.51. Това е техническа редакция.
Становища, мнения? Няма.
Който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов параграф със следната редакция на чл.53.
Мнения и становища? Няма.
Който е за редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се.
Предложението се приема единодушно.
Предложение на н.п. Стоян Мавродиев и н.п. Димитър Главчев за създаване на нов параграф, като в чл.53 се създава точка три.
Работната група не подкрепя предложението.
Становища на вносител? Въпроси?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Становището на Националната лозаро-винарска камара е следното: В случая става дума за точка, която въвежда изискване за минимално декларирано количество в размер на 50 хектолитра, което означава 5 т. ракия. Пет тона ракия при малко по-рано гласувания текст на съдове до 500 л. означава производство за два, три дни. Това е количество, което е абсолютно необходимо при условие, че анализа който имаме в камарата показва, че 90 процента от селските казани декларират годишно производство между 2000 и 3000 литра. Тоест два и три тона. Това е абсолютно прикриване на производството. Затова ние считаме че трябва да бъде подкрепено предложението направено от народните представители Мавродиев и Главчев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Няма. подлагам на гласуване предложението на народния представител Стоян Мавродиев. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Въздържали се?
Предложението се отхвърля.
§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя. § 19 става § 26. е
Може и другия текст на § 20, където също се подкрепя текста на вносителя и се променя само номера на параграфа.
Който е за двата текста, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложения на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за създаване на нов параграф. В чл.57 се правят изменения. Работната група не подкрепя предложените. Работната група предлага да се създаде нов параграф 27. Кой ще обясни. Заповядате господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги, не ми е ясно какви са възраженията на Агенция “Митници”, доколкото разбирам. Бих се радвал, ако те могат да изяснят защо не споделят тази реакция, по какви съображения и аргументи. Ще бъде ценно за всички нас. Редакцията на чл. 57 ал. 1 в същност от една страна хармонизира нашето законодателство с директива 92, 83 на Европейската икономическа общност, на Съвета за хармонизиране на структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Ние тук директно отиваме към хармонизиране на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз. Така че това не е нещо извън задължителни директиви на Европейския съюз. Освен това мисля, че е изключително важно да не позволяваме облагодетелстване на определени стопански субекти чрез предоставяне на данъчни облекчения, което също е изрично записано в тази директива. Така че мисля, че много важно е да погледнем редакцията на чл. 57 ал. 1. И аз мисля, че това е една доста добра редакция, която следва и европейското законодателство абсолютно пунктуално.
ПАВЕЛ МОЛЛОВ: Ако този текст бъде отхвърлен, така както е предложен, според нас текста е добре предложен. Това означава, буквално да кажем, господа, които варите ракия в селските казани, ние ви вдигнахме акциза, но няма да се интересуваме от това, че сме вдигнали акциза, тъй като няма да го събираме. Това е казано простичко. В предложението, което са направили народните представители Мавродиев и Главчев има също така текст, който касае ал. 3, който според нас е изключително важен, а той касае въвеждането на измервателна апаратура. В момента няма друга измервателна апаратура в селските казани, освен копа /?/, което само по себе си е несериозно. При условие, че лицензираните производители на които преди малко вдигнахте акциза са обект на едни въвеждания, включително за калибрирани резервоари, да се налага допълнително измерване. Има една тотална неравнопоставеност. Тоест, като професионална организация, ние пледираме за равнопоставеност на лицензираните производители, които са големи дестилери с малките специализирани обекти за дестилиране. Става дума за измервателна апаратура, която не струва скъпо, която е по силите на абсолютно всеки казан.
Третото нещо, което според нас е важно в този текст, това са текстовете, които касаят работното време на обектите. Заложено е да работят целогодишно. Предложението да се работи половин година, когато има плодови суровини, така както е записано в закона за виното, който препраща към Закона за акцизите и данъчните складове, че облекченията се ползват при производство на ракия в селските казани за плодове, които са домашно производство излиза, че ако имаме производство извън месеците, които са посочени тук в предложението, то трябва примерно да изваряваме ракия от банани или от портокали, което е несериозно. Сами разбирате, че тези ограничения са насочени всъщност към подобряване на контрола в тези обекти. Затова ние подкрепяме изцяло в цялата пълнота тези предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министерство на финансите по директивата.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Бих искала да внеса малко яснота по изискванията на директивата чл. 22 ал. 1 от директива 9283. Тя наистина регламентира, че 50 процента от основната ставка могат да се прилагат само за ракия, която е произведена в малки обекти за дестилиране, които годишно произвеждат не повече от 10 хектолитра чист алкохол. И този алкохол е предназначен за продажба. Република България не се възползва от тази опция на директивата чл. 22 ал. 1. Ние имаме дерогация по чл. 22 ал. 6, където Европейската комисия ни позволява да прилагаме 50 процента ставка върху ракията, която е произведена с плодове и грозде собствено производство на съответните домакинства не повече от 30 литра. Така че не сме задължени да въвеждаме изискване за независимост на икономическите субекти. Правна икономическа независимост и да не работят под лиценз, не сме задължени.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз не чух аргументи, имате ли вие някакво несъгласие с въвеждането на измервателни уреди. Аз мисля, че това е изцяло в интерес на фиска и на държавата да контролира количествата произвеждан алкохол в тези обекти. Така че те да не отиват да се продават нелегално в туби покрай пътищата и по пазарите. Мисля, че точно това е целта на измервателната апаратура. И по този начин Вие от Министерство на финансите ще може да контролирате всеки излезнал литър от тези съоръжения и по този начин да следим наистина да се спазва закона, доколкото има преференция по отношение на акциза за лично производство и всичко над тези количества да бъде облагано с данъци и тези пари да влезнат в бюджета. Аз мисля, че това е в полза на българското правителство и на българската държава. Затова е предложено от мен и от колегата Главчев.
Освен това по отношение на малките обекти за дестилиране, мисля че също е важен периода, защото в противен случай ние отиваме, отново вкарваме големи количества в сивия сектор. И вие ако погледнете статистиката ще видите, че от тези малки обекти държавата е събрала миналата година по памет цитирам, някъде около 500 000 лв. при потенциал прогнозен, според количествата, които се произвеждат и броя на обектите, някъде около 90 млн. лв. са пропуснати да бъдат събрани в националния бюджет.
Ако в условие на криза ние не искаме 90 млн., които да насочим към социални дейности, пенсии, здравеопазване и други важни за правителството задачи, тогава аз това мога да го разбера. В противен случай не го разбирам, защото тези 90 млн. директно ги даваме в джобовете на нелегалните търговци по пазарите и пътищата, продаващи дори опасен за здравето алкохол.
Колеги, важно е да чуем какви са аргументите. Защо вие смятате, че това не е възможно с измервателната апаратура.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не съм съгласен с г-н Моллов. На много места в България хората си държат виното с джибрата и пролетта си правят ракия. Това че от 1 януари до 1 юли ще се прави ракия от банани е невярно. Хората в Северозападна България си правят ракия точно пролетта. Така че срока е неприемлив за мен.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Госпожо председател, бих искал да дам едно пояснение относно измерителните уреди. Така или иначе в Закона за акцизите и данъчните складове този предмет е разгледан. Предстои да се издаде наредба в тази връзка, в която ще се регламентират всички случаи, които касаят производството на акцизни стоки. Освен това искам да добавя, че по-голямата част от така наречените селски казани са с доста годишна история и едва ли биха могли да отговорят на повечето от тези точки в това предложение, което би означавало моменталното им затваряне. И като последен мотив от нашата страна, ние въвеждаме едно ограничение до 500 литра от обема на тези съдове за изваряване на ракия. Което според нас ще ограничи значително възможността да се произвежда такъв продукт, който да е предназначен за пазара. Тъй като в момента се използват такива казани, които са със значително по-големи обеми. Като казвам значително, имам предвид десетки пъти по-големи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения и становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за нов параграф 20.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Трима за.
Против? Четири. Въздържали се?
Предложението не се приема.
Предложение на работната група за създаване на нов § 28. а именно в чл. 57 ал. 3 т. 1 да се добави: “за търговския регистър”.
Който е за този текст, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 21. Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за изменение на т.2 в § 21 на вносителя . Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, а именно изменение в чл.57 а.
Въпроси становища? Няма.
Който е съгласен с текста, моля да гласува “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 22 на вносител. Работната група подкрепя по принцип текста и предлага нова редакция на § 22, който става § 30.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 23. Тук имаме предложени на н.п. Дилян Добрев и н.п. Димитър Главчев.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага следната нова редакция на § 23, който става § 32.
Господин Главчев ще оттеглите ли ал. 5, както заявихте на работната група.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да потвърждавам оттеглянето на ал. 5 от чл. 58.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Редакцията на работната група е съобразена с това оттегляне, тъй като го коментирахме на работна група.
Подлагам на гласуване текста на чл. 58, както е даден от работната група.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
§ 24. Отново имаме предложение на народните представители Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя по принцип предложението, подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24.
Въпроси и становища?
ДИМИТЪР ТОРТОПОВ: Представлявам „Еко България” и говоря от името на членовете на Българската петролна и газова асоциация. По отношение на така направеното предложение нашето мнение е, че в чл. 57 в, ал. 1 т. 6, ако се приеме по този начин се приравнява статуквото на бензиностанцията до статуквото на лицензиран данъчен склад. Също така това се подчертава и в ал. 2 в текста преди т. 1, където се казва, че думите “седалищен адрес на управление” се заменят с “местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки. Според нас по този начин се зачертава отново една стара и добре работеща търговска практика, която не само в Република България, но и в страните членки на Европейския съюз, в страни като Полша, като Белгия, като Холандия, като Чехия, като Словакия в тези държави тази практика съществува и работи без абсолютно никакви проблеми.
Въвеждането на този текст, който също така е свързан и с текста в новосъздадения член 91 б в § 47 стр. 54 на така предложения закон за изменение на акцизите и данъчните складове, по този начин се слага край на тази практика, което ще доведе до силно затрудняване на логистичната схема на вносителите на горива в България. И при което нарушаване на логистичната схема ще доведе до поскъпване на горивата от порядъка на 30 до 40 процента неминуемо. Ще ви кажа защо. Нашата компания притежава 80 бензиностанции. Ние сме собственост на гръцките рафинерии Хелен и Петролиум и ние сме от добрите инвеститори в България и сме един от сериозните данъкоплатци, които си плащат и акциза и ДДС и всякакви видове данъци, без никакви проблеми, без никакво закъснение.
Става въпрос за това, че внасяме, в същото положение са и Шел, в същото положение са и колегите от ОМV, в същото положение от Ром петрол. Ние внасяме горива от Гърция, те внасят горива от Румъния. При въвеждането на тези горива в България, ние сега ще бъдем задължени всяка една наша бензиностанция да бъде регистрирана по своето местонахождение. Тоест ще имаме 80 регистрации като регистриран търговец. Ще имаме 80 банкови гаранции, които трябва да обслужваме и да контролираме. Ще имаме 80 места в които трябва да се вложи съответния архив по придружителния акцизен документ и по акцизната данъчна декларация. Така че всичко това, самото понятие регистриран търговец напълно го обезсмисля. Ако ние тръгнем да спазваме тази схема, това ще доведе до много сериозно покачване на цените на горивата. Тъй като транспорта пак казвам е една сериозна част, едно сериозно перо в ценообразуването на горивата у нас.
Освен това тези текстове, както в § 24, който ще стане § 31 и в § 47, тези текстове за съжаление не са съобразени със свойствата на горивата. Всички колеги от различни други браншови организации свързани с алкохол, тютюн други акцизни стоки. Техните стоки могат да бъдат пакетирани. Техните стоки могат да има бандерол. Техните стоки могат да бъдат контролирани като бройка. При нас при горивата, това не е възможно да се случи.
Освен това трябва да се отчита факта, че горивото като цяло представлява една смес от въглеводороди, която в летния период разширява своя обем, а в зимния период намалява своя обем. И тук възниква при нас въпроса. Нито една от петролните компании в България не може предварително точно да определи какво количество гориво ще предостави до своя обект. В смисъл, ако приемем, особено лятно време, че ако за един обект трябва да доставим 5000 литра бензин на бензиностанция и който трябва да разтоварим на този обект и с който 5000 литра бензин ние ще стигнем капацитета на нашия резервоар, само в течение на високите температури през деня, когато пристигне цистерната за разтоварване в тази цистерна има не малка вероятност да останат от порядъка на 1000 - 1200 литра, които не могат да бъдат разтоварени в резервоара, поради простата причина, че предишното гориво в резервоара е увеличило обема си. При това положение каква се случва с тези 1200 литра, които ние сме доставили и които ние сме длъжни да разтоварим в този склад.
По така предложените текстове ние нямаме право да разтоварим това количество в друг склад. По така предложените текстове, тук колегите от ОМV ще вземат отношение, ние нямаме право да върнем този продукт в складова база, ако сме лицензиран складодържател. И въпросът е какво правим с този продукт при положение, че ние сме регистриран търговец нямаме лицензиран склад на територията на страната. И какво правим с това гориво тъй като закона ни забранява да го разтоварим на друг обект.
Моля, да се обърне внимание на това, че тази практика за която говорим, регистриран търговец във вида в който в момента действа в България, действа и в изброените държави членки на Европейския съюз. Ние предложихме на Агенция “Митници” вариант в който петролния бизнес да спонсорира и да плати измервателни уреди т.е. да закупим кантари, които да се сложат на Кулата и на Русе и където хода на тези стоки на територията на България да бъдат пряко контролирани като количества.
С две думи ние предлагаме тези текстове да отпаднат в цитираните от нас параграфи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси, становища. Заповядайте господин Николов.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: В отговор мога да кажа, че това за което стана въпрос в момента е и към сега действащото законодателство не бе разрешено. Няма такава възможност предвидена от законодателя, горивото да се разкарва по различните бензиностанции и да се разтоварва къде колкото и както му дойде за добре. Така или иначе във всички документи, които придружават стоката има посочено място за получаване и то е едно единствено. Така че, аз не мога да разбера точно какво се иска в момента.
ДИМИТЪР ТОРТОПОВ: Тъй като нашата компания беше първата която се регистрира като регистриран търговец в България, нашето свидетелство е № 1. Става въпрос за следното. В сега действащото законодателство фирмата ни първо може да се регистрира по място на седалищен адрес на управление. Тоест не сме длъжни да регистрираме всяка Една своя бензиностанция по нейното местонахождение В смисъл да си регистрирам бензиностанцията във Варна или да си регистрирам бензиностанцията в Ямбол, в Кърджали. Това в момента не съществува. Затова също така говорим.
В същото време 2007 г. е приет Закона за акцизите и данъчните складове. 2007 г. този Закон беше приет без Агенция “Митници” да го дискутира с представители на Българска петролна и газова асоциация или с който и да е представител на бранша. След като се прие закона, ние бяхме на среща в Агенция “Митници” и с експертите, които стоят до вас г-н Николов и ние с тях разговаряхме и обяснихме на какъв принцип на работа работим и за какво става въпрос при регистрирания търговец. Благодарение на това и на разбирането проявено от вас, в продължение на две години ние работим по начина, който е описан в момента. И ние не може да приемем, че две години сме работил по този начин, две години ние сме спазвали стриктно закона, плащал сме акцизите си и ДДС без грам закъснение и сега всичко това трябва да се промени в името на борбата със сиви сектор.
Ние считаме, че тази мярка няма да доведе до ограничаване на сивия сектор. Ние считаме, че тази мярка прехвърля проблема от болната на здравата глава. Ние считаме, че ако този закон се приеме по този начин единствено ще се постигне повишаване цените на горивата и след период от време по отношение на сивия сектор ние пак отново ще се видим и ни пак отново ще дискутираме какво може да предложи петролния бизнес за ограничаване на сивия сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и становища? На вас ви е ясно, че като имаме текст, ние друг не може да правим сега. Предлагате да отпадне.
Има ли някой, който може да внесе това предложение да отпадне текста, защото той няма право да предлага на комисията?
Подлагам на гласуване текста на § 31 за изменение на чл. 57 в. Текстът на работната група. Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
Когато Комисията по бюджет и финанси има заседание обявява в сайта и то е открито за всички, които желаят да коментират още на първо четене. Има процедури, които не могат да бъдат нарушавани.
Продължаваме с § 25. По него има предложение на н.п. Делян Добрев и Димитър Главчев, което работната група подкрепя по принцип, както и подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 25, който става § 33.
Становища по въпроса? Няма.
Гласуваме за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
§ 26. Има предложение на н.п. Делян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 34.
Някой иска ли да попита или да изрази становище по този параграф? За пояснение на присъстващите. Всичко това е гледано много подробно на работна група и затова колегите мълчат. Ние сме ги гледали два дни тези текстове.
§ 26, който става § 34, подлагам го на гласуване.
Против? Няма Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
§ 27. Комисията подкрепя по принцип предложение на н.п. Делян Добрев и Димитър Главчев и вносителя и предлага нова редакция на § 27, който става 35.
Въпроси и становища?
Подлагам на гласуване параграфа. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
§ 28 по вносител подкрепен. Гласуваме за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 29 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 30. Предложение на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев относно чл. 61. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става 38.
Становище и въпроси. Заповядайте г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз се надявам, че представителите отново на Министерство на финансите и на Митниците ще кажат аргументи против идеята за калибриране и за фабрично удостоверение за калибриране, което беше предложено от мен и колегата Главчев и което аз мисля, че има доста сериозен смисъл отново с оглед на целите за по-голям контрол. Беше подкрепена тази идея, че е напълно възможно поканените от нас представителите на Комитета по стандартизация и метеорология. Така че учудвам се защо това предложение може да има други аргументи за него, при положение, че създава предпоставки за по-голям контрол. Нали това е целта на приходната администрация. Надявам се да чуем анализа. Аз мисля, че това е важно да бъде обсъдено и подкрепено, защото е добра идея с оглед на контрола на държавата по тези съображения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Мавродиев. Аз мисля, че в работната група разглеждахме много подробно становището на метеорологията И тяхното становище беше точно обратното. Вие запознати ли сте с неговото становище?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Мисля, че на предишна комисия председателя на тази институция в същност изрази точно становище за подкрепа на възможността за уреди за калибриране, доколкото си спомням. Ако след това нещо се е случило в мое отсъствие тъй като аз поради болнични не участвах в работната група, би било интересно да чуя другите съображения. Доколкото ми е известно, те не са присъствали на работната група представители на Комитета по стандартизация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те бяха на първото четене и след това представиха писмено становище.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Те тогава изразиха съгласие с това. Даже дискутирахме цената на калибрирането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Писменото им становище е различно.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз не съм го виждал това писмо и затова помолих за разяснение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте ли си предложението или ще го гласуваме.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако има такова становище, тогава го оттегляме. Би било интересно да чуем “Митниците” и Министерство на финансите. Нека да го гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване текста по предложението на Стоян Мавродиев, което работната група не подкрепи. Моля, който е за този текст на чл. 61 да гласува.
Гласували “за” четирима.
Против? Трима. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя на § 30, който става 38.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 31 текст на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
Следващото е § 32. По § 32 имаме предложение на н.п. Делян Добрев. Работната група го подкрепя. Както и по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция на § 32. Става дума за изменение на чл.64. Въпроси и становища.
РУБЕН РОДРИГЕС: „Бритиш американ табако” не подкрепя предложението да се заявява бандероли в количество не по-голямо от средно месечните продажби дори е увеличено с 15 процента. Това отново поставя международните компании в по-неблагоприятно положение в сравнение с местните компании. Нашите фабрики в които произвеждаме цигари са в Германия, Полша и други европейски държави и ние заявяваме бандеролите в България в зависимост от по-големи производствени планове. Поради това, ограничението, което се поставя в закона е недостатъчно за нас. Това изискване ще създаде големи затруднения на международните компании да получават точното количество бандероли и това ще се превърне в не основателна пречка за търговия, съгласно правилата на Световната търговска организация. И също така на основателно количествено ограничение, съгласно законите на Европейския съюз.
Това предложение също така е в разрез с общото правило на Световната търговска организация за третиране на международните компании по същия начин, както се третират местните компании. И в допълнение на това, ограничението създава затруднение при въвеждане на нов продукт на пазара и ни ограничава при задоволяване на нуждите на нашите потребители в България. В този смисъл нашето предложение, ограничението да се сведе до двумесечните средно месечните продажби на базата на предходното тримесечие. Тоест, вместо едномесечните продажби плюс 15 процента, нашето предложение да бъдат двумесечните средномесечни продажби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук има една нова ал. 9. Тя не ви ли върши работа.
ВЕРЖИНИЯ ДИВЕЛЕКОВА: За съжаление тази алинея предоставя възможността ние да искаме разрешение да ни бъде предоставена възможността да поръчваме повече бандероли. Но това е свързано отново с бюрократични трудности, ние да подаваме искания, да чакаме това разрешение и все пак няма ясни критерии на базата на какво това разрешение се издава. Поради това искаме малко да се увеличи, за да не се затрудняват нашите операции в България.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: След отпадане на 60 дневния срок след който възниква задължение за заплащане на акциза на получените бандероли, това е в същност единствения механизъм за контрол върху тези бандероли. Ако наистина се допусне да могат да получават фирмите спокойно двумесечния размер на потребяваните до този момент бандероли. Това от една страна би дало възможност да речем на недобросъвестни фирми да натрупат в кратко време огромен обем бандероли, които никога да не влезнат в регулярни пазар на страната и от друга страна би допуснало възможност за презапасяване, на каквото явление бяхме свидетели в началото на тази година.
РЕПЛИКА: Само искам да подчертая, че тук не става въпрос за плащане. Ясно е, че ние няма да ги плащаме след изтичане на 60 дни, тъй като това вече е отменено. Става въпрос за планиране на производството. Това исках да уточня, че ние не се притесняваме от плащане. Притесняваме се от невъзможност да планираме производството на големи фабрики, които произвеждат за цяла Европа, не само за малкия пазар на България.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Разбира се, че не става въпрос за самото плащане. Аз с това започнах. Но отпадайки необходимостта от това плащане в 60 дневен срок в същност всяка една фирма, която няма никакви финансови възможности, би могла да поръча огромни количества бандероли, които никога да не влезнат, за да не бъде заплатен дължимия акциз и да се появят след това на пазара, без да е заплатен акциза. В същност това е един начин за регулация. Ако фирмите от сектора смятат, че да си заплащат предварително, за тях е по-добре, ние не възразяваме.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Бих искал само да допълня , че със създаденото ограничение се налага още една мярка върху играчите на този пазар и още повече върху малките. Тези които имат по-малък пазарен дял. И не им се дава възможност да се развиват на пазара. В допълнение, що се отнася до нас, бих има производства дори и във Финландия, което значително ще затрудни производствения ни цикъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Други въпроси и становища? Има ли народен представител, който иска да внесе такова изменение? Няма.
Подлагам на гласуване.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл.64 § 33.
ПРОТВ? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам § 41, става дума за чл.65 на гласуване.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 34 текст по вносител гласуваме за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за нов параграф,за чл.68, тук се правят тези изменения. Работната група не подкрепя това предложение. Становище на вносител.
РЕПЛИКА: Становището на вносителят е в подкрепа на предложението. Аз лично не виждам особен смисъл в замяната на думите пет екземпляра с четири екземпляра. Не виждам аргументите да се намаляват тези 5 екземпляра с четири екземпляра. Какво точно ще промени това. Не виждам защо не се подкрепя това предложение.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Колеги само да ви поясня, че предложението пет е в Закона, а предложение 4 е в Правилника за прилагане на закона. В случая трябва да се приеме единни стандарт. Или за 4 или за 5. Но няма смисъл повече от 4 екземпляра.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Не може да ползваме като основание за отмяна на закона, това че Правилника в случая не съответства на закона. А би трябвало от юридическа гледна точка да бъде обратното. Тоест, би трябвало да се водим по закона и да внесем корекцията в Правилника. Там да бъде пет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли аргументи за ал.6 да получим.
РЕПЛИКА: Става дума за това, че много от собствените си нелицензирани складове са собственици на два склада примерно, които са един до друг. И за да прехвърлят стока от единия склад в другия се налага да попълват сами на себе си документация. Това е съображението. Когато е един и същи собственика, той пише документи сам на себе си. Всичко това е обект на контрол, разбира се.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Искам да кажа, че всяко изваждане на стоката от склада и придвижване би трябвало да се придружава от ПАД. Това от една страна. И от друга страна не виждам начин в закона да се упоменат само складовете, които са от отсрещната страна на улицата, защото освен такива складове има складове, които са от отсрещната страна на страната и това би дало възможност по пътищата на родината да се движат едни акцизни стоки, които няма да се придружават от никакъв документ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте ли предложението или да го гласуваме?
ГЛАВЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Следващият § 34 б. Кой ще аргументира? Господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Става дума за изравняване на сроковете, за документацията, която се контролира, дневниците които се водят от всички производители на ракия и на високо алкохолни напитки и документите, които се контролират от митниците. Изравняване на сроковете в които те трябва да представят едни и същи документи. В единия случай от Изпълнителната агенция, в другия случай от митниците. Затова става дума.
В момента е 15 дни в закона разписано, а 45 дни в другия. Това е особеността да се изравни. От гледна точка на документация е по-лесно. Това е съображението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Агенция “Митници” вашето становище.
АЛЕКСОВ: Бих искал да кажа, че тук става въпрос за придвижване на стоки в рамките на страната и не виждам какво биха правили тези стоки 45 дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не стоки, а документи.
АЛЕКСОВ: Документите в същност си придружават стоката. Това е един твърде дълъг срок. Би нарушил значително контролните функции на Агенцията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друго становище? Вносителят оттегля или гласуваме?
ГЛАВЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: § 35 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на този параграф. Миналият път го гледахме подробно. Има ли становища и мнения по него? Няма.
Подлагам § 43 на гласуване. Който е за текста на работната група на § 43, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е единодушно.
Предложение за нов параграф на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 44. Становища и мнения? Няма.
Гласуваме § 44 в редакцията на работната група.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфа се приема.
§ 36 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на Стоян Мавродиев за създаване на нов параграф. Работната група не подкрепя предложението. Ще го мотивирате ли?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Този нов параграф прецизира и коментира въпроса с обезпеченията, за да може да се даде ясно законово определение на понятията всеки момент и пълен размер. В случая законодателя допуска употреба на хипотетични величини, което намира изражение в блокиране на значителни средства от страна на даващите гаранцията, което създава тежки затруднения на производителите и въобще на организацията на производство на тези стоки. Поради това аз мисля, че би било добре да облекчим самите лицензирани складодържатели, както и производителите, тъй като ние ги натоварваме наистина с един огромен и прекомерен размер на обезпечение, които не са задължителни по директива 9212 на Европейския съюз. И на второ място в условията на сегашната икономическа и финансова криза. Натоварването с тези допълнителни обезпечения и банкови гаранции ще ангажира значителни суми и за дълготрайни материални активи за обезпечаване гаранциите, което струва допълнителни доста големи суми в полза на банките като такси и подържане на банкови гаранции.
И не на последно място, по този начин мисля че това би било и своеобразна антикризисна мярка.
РЕПЛИКА: Само да допълня колегата Мавродиев, няма фискални последствия от това предложение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз наблюдавам с интерес дебата в който се търси баланс между не увреждането на периода на криза на производителите. Но темата специално с акциза и данъчните складове, винаги е предизвиквала много коментари и винаги много деликатно трябва да коментираме и търсим баланса между защита интереса на държавата и създаване на възможност за контролни механизми от страна на митническата администрация. Специфичното когато коментираме темата акциз е, че в същност той не се плаща от търговците. Той не е техен и никога не е бил техен. Затова аргументи за антикризисна мярка при косвеното облагане не са докрай издържани в случая, особено когато не говорим за прехвърляем косвен данък, какъвто е данъка върху добавената стойност, а говорим за акциз, който се дължи от производителя или търговеца и в същност той никога не е бил негов, защото в края на краищата го плаща този, който потребява. Това е данък върху потребление.
Общият ми коментар върху повечето предложения на отделни народни представители, да трябва да се търси този баланс между защита на определени интереси със стопанска целесъобразност. Същевременно обаче сме свидетели на една тенденция за значително разминаване между действителното потребление на акцизни стоки или стоки за които се дължи акциз в България и количествата, които статистиката на митническата администрация отчита.
Ние не бива да изпадаме в нито една от двете крайности да превръщаме митницата в репресивен орган, убивайки бизнеса. Същевременно не бива да стигаме до там, зейналата врата, защото да намалее за две години на половина потреблението на акцизни стоки примерно във физическия обем, някак си не се обяснява от живия живот като практика. Точно в периода на криза и когато имаме значително предизвикателство с промяна на някои акцизни ставки в следващата година, мисля че по скоро трябва да дадем възможност на екипа на Агенция “Митници” да си свърши работата и именно в година на криза лек превес трябва да вземе държавния интерес, особено когато социалната политика е издигната като приоритет. Без емоционални аргументи, с аргументи по целесъобразност участниците, представителите на Министерство на финансите в работната група са подкрепяли подобни предложения за увеличаване правомощията или възможностите за контрол, не толкова правомощията на Агенция “Митници”.
Живият живот в България показва или практиката показва, че склонността да се избягва плащането на акциз се е превърнало в национален спорт. Прави впечатление, че ако гледаме статистиката на Агенция “Митници” всички българи спират да пият и да пушат и това е устойчива тенденция в последните години. Практиката обаче не показва това. И в момента в който изменяме акцизни ставки, защото това се налага, за да покриваме сериозните социални ангажименти към държавата, когато брутния вътрешен продукт се свива, трябва да бъдем много отговорни не само към разходните политики, които наскоро в зала се гласуваха. Не говоря за държавния бюджет, когато опозицията не можа да вземе участие, говорим за следващият ден, когато се гласува Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закова за бюджета на Здравно осигурителната каса. Знаете че натиска за осигуряване на допълнителни възможности за разходи е подкрепен от всички, примерно в сферата на здравеопазването.
Всички трябва да подкрепим усилията на приходните администрации на държавата да съберат поне това, което се дължи. Тук не говорим за репресии. Затова трябва да търсим винаги баланси от двете страни. Да пазиш като антикризисна мярка един бизнес значи да намаляваш прякото облагане. ГЕРБ предлага това. Ние намаляваме осигурителната тежести и защитаваме упорито намаляването на осигурителната тежест. Но ние не може да твърдим това, че имаме антикризисна мярка, когато стимулираме или отнемаме възможността на контролните орани да съберат едно косвено бреме, което е с цел не само гаранитиране в иска и даване възможност за предпазване на гражданите от потреблението на стоки с ниско качество и доказано вредни за здравето.
В този смисъл апелирам предложенията свързани с възможността Агенция “Митници” да осъществява ефективен контрол, особено в условията на липса на граница, когато говорим за движение на акцизни стоки в рамките на общността, усилията на Агенция “Митници” и текстовете, които са включени тук и които дават възможност за по-ефективен контрол да бъдат подкрепени. В ръцете на Министерския съвет и на правителството е да преценят в един момент Агенция “Митници” по някакъв начин уврежда националния интерес, въпреки че не бива да презюмираме подобно нещо, да вземем колективни мерки.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Искам да направя едно пояснение допълнително към това, което народните представители мотивираха. Става дума за обезпечение. Става дума за това, че взимайки повод от думите на г-н Горанов в крайна сметка заинтересовани сме всички като общество да произвеждаме по-качествени продукти и да консумираме по-качествени продукти. Задържането на дестилати е технологичен приом за производство на по-високо качествени ракии, коняци и т.н. когато тези дестилати са с високо обезпечение, всяка една фирма се стреми да се лиши от такива затворени средства и съответно да произвежда повече на брой по количество асортименти и по-ниско качествени продукти. Тоест, ако се приеме предложението за намаляване на обезпечението от 30 на 10 процента, без да се уврежда по никакъв начин събираемостта, просто ще се отворят средства за производство на качествени продукти, които иначе отиват в банките за обезпечение. Затова става дума.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще възпрепятства ли дейността приемането на този текст?
НИКОЛОВ: Първо, искам да внеса едно уточнение, че дестилатите и към момента се обезпечават с 10 процента от дължимия акциз, така че да не бъдат подведени уважаемите депутати. Аз мисля, че 30 процента, който е процента с който се обезпечават стоките, които се намират в склада е достатъчно облекчение. А това, което в същност се иска сто на сто от размера на акциза, дължим за средно месечното количество това е т.3. Към момента е 150 процента, но той е продиктуван от това, че срока в който се изплаща дължимия акциз е месец и половина. И заради това и обезпечението е 150 процента от дължимия акциз за освободените за потребление стоки. Тоест, това са стоките, които са извадени от склада. Увеличава се риска в случай на отклонение на такива стоки да не може да си съберем вземането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Гласуваме предложението на Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за нов § 36 а.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се.
Предложението не се подкрепя.
По вносител § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42.
Който е за изброените от мен параграфи по текст на вносителя, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
§ 43 има предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението, както подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 52. Става дума за чл.85. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 45.
Който е за текста, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 44 и § 45 по вносител. Становище? Няма.
Подлагам двата текстове на гласуване.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Двата параграфа се приемат единодушно.
Предложение на н.п. Стоян Мавродиев за създаване на нов параграф 45 а. Работната група подкрепя предложението за ал.1 и не го подкрепя в останалата част. Работната група предлага да се създаде нов параграф 55. Именно създаване на чл. 88 б в частта само на първата алинея на предложението на народните представители.
Становища, мнения? Вносителите оттегляте или гласуваме не подкрепената част от ал.ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
Който е за тези алинеи от втора до седма включително, моля да гласуват.
Против? Един. Въздържали се за тези алинеи. Останалите.
Текстът не се подкрепя.
Текста на работната група, който на практика е текста на ал.1 на вносителите. Който е за текст на работната група за новия параграф 55, моля да гласува.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
§ 46. Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев, работната група подкрепя по принцип предложението. Подкрепя по принцип вносителя и предлага текста в следната редакция: § 43 става § 56.
Изказвания? Няма.
Който е за текста на § 56, чл.91 а, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 47 става § 57. Текст по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се подкрепя.
Предложение на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за създаване на нов § 47а във връзка с чл. 92 ал. 3, която предлагат да се отмени. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 58.
Становище? Няма.
Гласуваме текста на работната група.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 48 текст по вносител и § 49 също е текст по вносител.
Становища. Предлагам двата параграфа да гласуваме едновременно. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев създаване на нов § 49 а.
ГЛАВЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работната група предлага нов § 61, като се създава в глава 7 чл. 101 буква “б”.
Има ли въпроси?
РУБЕН РОДРИГЕС:
По отношение на задължителната регистрация, която се въвежда по ДДС на всички търговци с тютюневи изделия бих искал да кажа, че „Бритиш американ табако” не подкрепя това предложение. Това ще създаде по-голяма бюрокрация. Не смятам, че ще помогне за ограничаване на незаконната търговия, а ще раздели търговците на две. Едни които са легални и имат регистрация по ДДС и продават легални продукти. И едни други които нямат регистрация по ДДС и продават само незаконни продукти.
Ние трябва да насочим вниманието си върху големите риби, а не върху 28 000 търговци на дребно, които продават цигари, за да изкарат прехраната си. Сигурно си спомняте, че подобна разпоредба беше въведена вече в началото на тази година 2009 за задължителна регистрация по ДДС. След това беше отменена с обратна сила, просто защото тя не работеше. В случай, че не приемете нашето предложение да не се създава такава задължителна регистрация, поне ви моля да обърнете внимание и да дадете достатъчен преходен период на всички тези 28 000 търговци на дребно да могат да се регистрират по Закона за ДДС. Защото имайте предвид, че с този член, който в момента ще гласувате, вие също така ги карате те да си извадят нови разрешителни за търговия с тютюн, тъй като вече органа, който ще издава тези разрешителни не е общината, а е митницата. Така че моля ви помислете и им дайте поне шест месечен срок, за да могат да се справят. Досега регистрацията за продажба на тютюневи изделия беше по Закона за тютюна и се издаваше от съответната община. Сега се прехвърля към митниците.
ЛИЛИ БОЯНОВА: На работната група беше обсъдено срока да бъде шест месеца. Затова аз правя предложение в заключителните разпоредби да бъде шест месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да погледнем в тази връзка § 87. Това ли е преходния параграф. Параграфа 87 срока е до 1 май. Тоест повече от шест месеца от датата на обнародване.
ЛИЛИ БОЯНОВА: На последната страница в § 96, който е стар 62 е записано, че § 61 влиза в сила от 1 април 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 87 говори, че лицата по чл. 101 б, които осъществяват дейност към датата на влизане в сила на този закон, подават заявление за издаване на разрешения срок до 1 май 2010 г.
ОТДЕЛ ПРАВЕН: Последният параграф за влизане в сила, който е за 64 по вносител не е разгледан и оправен, тъй като много от текстовете ще претърпят промяна, с оглед новите параграфи, които се създават в момента в закона. А отделно има и много параграфи, които не са съобразени с влизането в сила от 1 април и от датата на влизане на закона в сила. Така че тепърва ще бъдат оправени с оглед цялото приемане на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може ли в § 87 да се фиксира точно и регистрацията по ДДС. Тя е за разрешителните. А за регистрацията ще препращаме към последния параграф.
ОТДЕЛ ПРАВЕН: Тези параграфи, ние ги направихме на работна група. Така че този параграф не е бил въобще обсъждан в § 64 по вносител. Така че той е в § 87, който ви се предлага. И ще бъде може би от влизане в сила на закона. Ще видим как ще го направим, за да го съобразим с § 87. Той не е третиран от вносителя. Така че не се бъркайте с § 64 по вносител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава срокът 1 май според вас достатъчен ли е госпожо Боянова. Връщам се на вашето предложение.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Декември месец са повече почивни дни. Нека да приемем да бъде по-дълъг срока. Това ще облекчи регистрацията.
БИЛАРЕВ: Не мога само да разбера колегите преди мен, които се изказаха, защо говорят за задължителна регистрация по ДДС? Няма задължителна регистрация по ДДС. Има изискване да е регистриран по ДДС, ако иска да продава тютюневи изделия. В тази връзка, ако не се регистрират всички по ДДС, които продават акцизни стоки има неравнопоставеност между търговците. Това се стимулира – търговията без фактури. А най-много страдат всички легални производители от това да се продава без фактури. Не е въпроса в този размер на ДДС на търговската отстъпка, която ще се икономиса, която преизчислено е между 15 и 20 млн. Тук вече става дума за язви, които да прокарват точно тази част, която е с криенето и на безбандеролни цигари. И в същност, идеята е колкото е възможно даже тези брой обекти да бъдат намалени, за да имат възможност митниците много по-лесно да ги контролират. Защото не е нормално в България да имаме 30 000 търговски обекта, които продават цигари. Тъй като във Франция например са 35 000. Франция 62 млн., в Австрия са 8000. Значи въпросът опира в това, по естествен начин да се съберат. Когато един търговски обект му е между другото продажбата на цигари, той се изкушава да вземе и друго. Когато е бизнес, той вече го пази. Затова идеята да бъдат регистрирани по ДДС и да има възможност, да има съпоставимост и да има лоялна конкуренция и между търговците на дребно.
А по отношение на срока, мисля че тези срокове, които в момента се обсъждат са абсолютно достатъчни до тогава да станат.
ИВАН КОЛЕВ: Действително преди това е имало отмяна на задължителна регистрация по ДДС, но там проблема е бил не друг, а точно срока. Сроковете са били прекалено кратки, не е могло да се извърши в тези кратки срокове пререгистрация, затова са направили крачка назад.
По задължителната регистрация на всички търговци, които искат да продават цигарени изделия, мисля че сме на едно мнение, че трябва да се въведе такава регистрация. Освен това, ако действително се постигне този ефект, който беше коментиран да се разделят на две, едните които продават легални цигари, а другите които продават нелегални цигари, това ще бъде ефекта, който търсим реално.
Що се отнася до срока, ако искате да се обединим върху един малко по-дълъг срок, бил той 1 юни. Нека да има достатъчно време. След този срок да нямат претенции спрямо тази регистрация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го гласуваме. Помнете го когато стигнем § 87.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Един принципен коментар. Когато гласувате, ПРЕХОДИТЕ, тук забелязвам, че е предвидено изискването за регистрация по ДДС да влезе в сила отлагателно. Изискването за пререгистрация също да има определен срок. Аз ви предлагам, за да не съкратим двата срока и единия да зависи от другия и в края на краищата да остане половин или един месец, ако ме разбирате какво искам да кажа, трябва да въведете от 1 януари изискването за задължителна регистрация по ДДС и да отложите времето в което им се дава възможност да изпълнят това условие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма задължителна регистрация.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Задължителна регистрация, ако иска да търгува с тази акцизна стока. Аз това имам предвид. В противен случай, така както е направена конструкцията от норми, изискването за регистрация по ДДС ще влезе в сила от 1 май, ще влезе в сила от средата на годината или от отлагателния срок, а изискването за регистрация в Митници или издаването на ново разрешение ще влезе в сила. В същност срока за пререгистрация ще бъде 5 месеца. Ако срока за регистрация по ДДС е 4 месеца, то едновременно да изпълним двете условия и да се регистрира става един месец.
Ако изискването за регистрация по ДДС го въведете отложено и изискването за пререгистрация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние въвеждаме изискване за изваждане на разрешително. А за да поиска да извади разрешително, той трябва да е регистриран по ДДС. И ние не му определяме срок за регистрация по ДДС. Той може и да си е регистриран вече.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тогава срока за въвеждане на това изискване за регистрация трябва да е от началото на годината. А времето за издаване на новото разрешително трябва да бъде отложено.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Горанов искаше да каже следното, че ако това го въведем в момента трябва да предвидим срок в който те ще трябва да се хармонизират в закона, т.е. да си извадят въпросните разрешителни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Текстът на 87 е за вадене на разрешително. За да си извадиш разрешително трябва да си регистриран по ДДС. Това означава, че поне един месец преди да ти изтече крайния срок на разрешително трябва да си регистриран по ДДС.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Ние трябва да им дадем по-дълъг срок в който да се регистрират тези, които искат да продават и след това вече ще има един месец.
РЕПЛИКА: Удължаваме и двата срока. И за регистрация по ДДС и за вадене на лиценз. Той ако се регистрира в последния момент по ДДС на петия месец.
РЕПЛИКА: Ще има натиск върху нас. Задължете ги още от сега, за да са на ясно, че след пет месеца изискването към тях ще е такова. Моля колегите от Агенция “Митници” да го коментират.
РЕПЛИКА: Това което иска да каже г-н Горанов е, че те в последните няколко дни ще се струпат в Националната агенция по приходи, за да искат регистрация по ДДС и притиснати от крайния срок в който трябва да си подадат искането при нас.
РЕПЛИКА: Ако гледаме такава хипотеза, винаги в последния момент има искане за регистрация на ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те или ще се струпат в Агенция “Митници” или в НАП.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Може да се остави един месец между двете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, когато стигнем § 87 да удължим срока до юни, но защо да забъркваме регистрацията по ДДС. Голяма част от тях са си регистрирани по ДДС. Няма защо да се регистрират. От тези 28 000 обекта ли за които говорим.
Предлагам да продължим. Гласуваме новия § 61, става дума за чл.101 б. “б”, така както е по текст на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 50 е по вносител. Становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага нов § 63, с текст по чл.103.
Становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 51 е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 52. Тук имаме предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 52, който става § 65.
Мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 65.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 53. Имаме предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за т.1. Работната група подкрепя по принцип предложението. Тук имаме още едно предложение на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за създаване на чл. 122 а. Работната група не подкрепя това предложение.
И още едно предложение пак в същия параграф за създаване на нов член 123 а. Също не е подкрепено от комисията. Работната група предлага § 53 т.1 да се обособи в отделен параграф. А в т.2 всеки член да се измени с отделен параграф на основание чл.50 от тук с 883 за прилагане Закона за нормативните актове.
Подлагам първо на гласуване предложенията на н.п. Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за създаване на нов член 122 а.
Становища на вносител?
РЕПЛИКА:
Становището също е в полза на бюджета и на правителството с цел да се покаже достатъчна воля по отношение на налагане на санкции за лицата, които произвеждат акцизни стоки и съответно заобикалят закона или въобще не плащат дължим акциз минавайки в сивия сектор. Целта на тези завишени санкции е обичайната цел на санкциите да има превенция и стимул на лицата, които произвеждат акцизни стоки по отношение на стриктно спазване на закона. Затова аз мисля, че принципно, въпреки завишаване на санкцията, по-големият размер на такава ще бъде положителен за преследването на фискалните цели от страна на правителството. И аз лично сега споделям тази философия, че по този начин ще покажем политическа воля да не допускаме заобикалянето на данъчния закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На практика тези глоби за които тук говорим, те са по чл.101 б, които се оттеглят, така че и това трябва да го оттеглите.
Остава да коментираме 123 а. Там същите ли са аргументите.
РЕПЛИКА: Същите са аргументите. Въпросът е Министерство на финансите да каже позицията си.
РЕПЛИКА:
Предлагам колегите от Агенция “Митници” да пояснят.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Не зная дали ние точно трябва да коментираме размера на глобите, но това което мога да кажа като практика в момента е, че може би най-масовия случай на наложени наказания за малки количества стоки, които след това в съда, поради очевидното несъответствие на размера на наказанието спрямо предмета на нарушението обикновено отпадат. И тъй като тук в предложението се променят основно минималните размери, това не е точно удачния вариант. Защото би довело до още по-масово отпадане на наложените наказания.
ГОРАНОВ: Това което обясни зам. директора на Агенция “Митници” е, че когато хванеш някой с един стек цигари, който струва примерно 40 – 50 лв. и му наложиш подобна санкция, която има огромно разминаване между нанесената вреда и санкцията, която му се налага, съда намирайки това за несъответствие, всички тези актове падат в съда. Тук трябва да се търси много тънък баланс. Има ли сме разговори с Министерство на правосъдието, как да се подобри практиката в това отношение. Очевидно какво се случва на практика при продажба. Това което примерно аз съм наблюдавал. В един малък търговски обект стои един стек, който примерно е предмет на контрабанда. Само че съвсем наблизо някъде има тонове акцизна стока, която е с невнесен акциз. Ти когато отидеш да проверяваш съответния обект, разбира се, винаги откриваш само един стек. Ти никога не откриваш камиона спрял на близо. И в същност, ако стигнем до подобно увеличение, едва ли целите на мярката ще бъдат изпълнени. Имаме основание да смятаме, че ще дадем допълнителен повод и аргумент на съда да търси несъответствие между нарушението и размера на наказанието, което се налага.
РЕПЛИКА: Това ще се случи с малките контрабандисти. Ако се хване голям контрабандист няма да отпадне от съда.
РЕПЛИКА: Големите контрабандисти са засегнати от санкция в размер на двойния акциз.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Принципно приемам логиката на г-н Горанов. Той е прав е затова, че едно е налагане на санкция, друго е в съда да се случи това. Няма смисъл да подлагаме на гласуване тогава.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте.
Подлагам на гласуване § 53, който става § 66 в редакцията на работната група, който е направен на отделни параграфи.
Има ли изказвания и становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 67, като след чл.103 “з” се създава раздел ІІ с наименование: Административни наказания, за да може да се спази указа за прилагане на нормативните актове.
Има ли становища? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 68, който е на практика създаване на нов член 108 а. Тук работната група не стигна до размери на глоби и го оставихме да го решаваме тук на второ четене. Предложение за размери на глоби. Агенция “Митници”.
Ако искате мога да ви прочета чл. 46 на Закона за тютюна, който казва: Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия, както е тук, в нарушение на техните членове 29, 30 и 35. В нашия случай 101, се наказва с глоба. Тук глобата е от 15 000 до 50 000, съответно имуществена санкция за юридическите лица от 50 000 до 100 000 и се отнема разрешението за срок от една година, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата. Тук глобите са много големи.
Глоба за физическо лице, минимум 15 000 до 50 000.
Глоба за юридическо лице минимум от 50 000 до 100000. Плюс отнемане на разрешение за една година, плюс отнемане на тютюневите изделия в полза на държавата.
Тук въпроса е да останат ли тези размери на глобите, които са много големи.
РЕПЛИКА: Дали действат превантивно. Защото това е идеята.
РЕПЛИКА: Тези санкции не ги налага Агенция “Митници” и ние не можем да кажем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не ги е налагала досега
РЕПЛИКА: Не сме контролен орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега ще дойдат в този закон.
РЕПЛИКА: Тук става въпрос за органа, който е издава разрешение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук става дума за тези, които продават тютюневи изделия, без да са получили разрешение от Агенция “Митници” и без да са регистрирани по ДДС респективно. За тях става дума.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Глобите трябва да са събираеми. Защото като се наложи една глоба от 15 000, тя става автоматически несъбираема. Това е като Закона за движение по пътищата. Глобите са събираеми. Нека да ги направим събираеми, за да може да има някакъв ефект.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това което се обясни, че Агенция “Митници” не може да вземе становище е, защото досега разрешителните за търговия с тютюневи изделия са издавани от общините. Тук трябва да преценим какво казва този текст и от там да си поставим наказанието. Ние трябва ли да разглеждаме хипотеза, в която толерираме въобще поведение на някой, който е с ясното съзнание, че няма право да извършва подобна дейност, а си позволява да я извършва и то легално. Защото имаш търговски обект, в който трябва да поставиш на щанда тези тютюневи изделия или поне да се окаже, че се продават достатъчно добре, за да може някой да си ги потърси там. Трябва да потърсим причината поради която законодателя е взел подобно решение в Закона за тютюневите изделия. И с подобен аргумент да го пренесем и тук. Аз мисля, че не съществува пречка да възпроизведем по аналог размера. Имаме няколко месеца до правоприлагането през които, ако някой излезе с достатъчно разумен аргумент срещу този размер да мислим друго решение. Ние тук не трябва да имаме аргумент за събираемост. Тук не ни е аргумента за събираемост, защото тук не искаме въобще да има такава практика. Затова размера на глобите е толкова висок предвиден в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Това което бих могъл да ви предложа е да пренесете и размера от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ИВАН КОЛЕВ: Ние в момента, ако коментираме пренасянето от единия закон в другия трябва да имаме някакви аргументи с които да ги намалим. Аз също мисля, че такива аргументи на този етап не могат да се цитират. Затова е по-добре действително да пренесем сега действащите нормативи в този закон.
РЕПЛИКА: Действително разрешителните се издаваха от кметовете и от общините, но се контролираше този процес от Агенция “Митници”. Така че когато имаше такива нарушения как се санкционираше това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой не го санкционираше, защото нямаше кой. Но не е от Агенция “Митници”. За глобата имаше едно единствено предложение на н.п. Иван Колев. Размерите да бъдат от 15 до 50 за глоба и от 50 до 100 за имуществената санкция. Както при повторно нарушение, съответно глобата да е от 50 до 100, имуществената санкция от 100 до 150. Предлагам това предложение за гласуване.
Друго предложение има ли освен това?
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Работната група предлага нов § 69, § 70, § 71, § 72, § 73, § 74, § 75, § 76, § 77 и § 78. Това е онзи член развит по параграфи, както казахте Указа за нормативните актове. Има ли становище и възражения?
Който е за тези параграфи, които прочетох, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се ? Няма.
Текстовете се приемат.
§ 54, текст на вносителя, който се подкрепя от работната група.
Подлагам на гласуване § 54, който става § 79.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се няма.
Текстът се приема.
§ 55. Текст на вносител, който работната група не приема и предлага да отпадне, тъй като промените са направени на систематичното място в закона. И тук няма за какво да го има този параграф. Технически проблем.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Допълнителна разпоредба
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието “допълнителна разпоредба” да се измени на “допълнителни разпоредби”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 56. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя предлага следната редакция на този параграф:
Който е за този текст, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема единодушно.
Текстове по вносител без редакции.
§§ 57, 58, 59, 60, 61.
Становища и мнения? Няма.
Който е за, моля да гласува?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се параграфите.
Предложение на н.п. Дилян Добрев Димитър Главчев за § 62. Работната група подкрепя предложението, както и по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 62, който става § 86.
Становища по текста? Няма.
Който е за този текст, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде § 87, който коментирахме. А именно: лицата по чл.101 б да подават заявление, за издаване на разрешения в срок до 1 май 2010 г.
БОЯНОВА: Правя предложение този срок да бъде 1 юли или 30 юни.
БИЛАРЕВ: Миналата година когато имаше подобно обсъждане за тази промяна беше изтърван един преходен етап, за да се регистрират хората. Те януари всичките отидоха и на практика половината от нерегистрираните за един месец се регистрираха. Не виждам защо трябва да бъде срока шест месеца и от там нататък да се изпълнява при положение, че акциза трябва да се събира още на следващия ден след нова година. И тук ако хората знаят, че трябва да бъдат всички документи окомплектовани на 1 март никакъв не е проблема да бъде два месеца. Защото те и в декември могат да го направят.
НИКОЛОВ: Само искам да допълня, че това е срока само срока за подаване на заявлението. Те имат още един месец в който трябва да се произнесем.
Срокът се продължава. Той става шест месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако документите им не са наред?
НИКОЛОВ: Срокът се продължава. Той става шест месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища за срока освен това, което изказа г-жа Боянова? Няма.
Подлагам на гласуване срока, който предложи г-жа Боянова 30 юни.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на работната група. Срокът е до 30 април. Целият параграф със срока до 30 април.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 63. Това е текст на вносител, а има и предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев. Работната група не подкрепя.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 63 и предлага да отпаднат.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 88.
Становища?
БОЯНОВА: Тук може би трябва да въведем някакъв срок, защото разпоредбата е заключителна и така както е направена няма вид на заключителна разпоредба. Трябва да кажем в шест месечен срок от влизането в сила на този закон, министъра на финансите вече от Агенция “Митници” да каже дали с наредба, с какъв акт ще се определят тези условия.
НИКОЛОВ: Мисля че най-подходящо наредба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да сложим на министъра един срок.
НИКОЛОВ : Срокът е за изготвяне н наредбата. Мисля че шест месеца е достатъчен срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагаме редакцията да бъде шест месечен срок.
НИКОЛОВ: Директивата би трябвало да влезе в сила от 1 април. Това означава, че дотогава наредбата би трябвало да е готова, за да не се създаде затруднение в работата. Срокът да е три месеца от влизане в сила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В срок от три месеца от влизане в сила на настоящия закон министъра на финансите издава наредба за определяне условията и реда за подаване по електронен път на документите по този закон.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Дилян Добрев за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 89.
Имаме ли тук някакви становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението се приема.
Предложение на н.п. Дилян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф. Параграф в Закона за митниците.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 90. Изменение в Закона за митниците.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 90.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с пълно единодушие.
Работната група предлага да се създаде и § 91 в Закона за ветеринаро-медицинската дейност. Заменят се наименованията.
В § 92 в Закона за кредитните институции пак се заменят наименованията.
Закона за пазарите и финансовите инструменти пак се заменят наименованията.
Предлагам трите параграфа да ги гласуваме заедно.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде § 94 в Закона за тютюна и тютюневите изделия във връзка с разрешението. Тук имате ли някакви възражения, въпроси.
РЕПЛИКА: Нека Митницата каже. Началника на Митницата има бюра. Бюрата ще имат ли право да издават тези разрешения?
НИКОЛОВ: Не, тъй като съгласно закона акцизните стоки се обработват само в териториалните митнически учреждения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друг е въпроса, че те могат да бъдат организирани и да бъдат подавани документите в съответните митнически бюра, които служебно да ги придвижват и да получават отново разрешението от съответните митнически бюра. Това обаче е ваша разпоредба и трябва да си я оправите вътре. Тяхна, но важи за хората.
НИКОЛОВ: Ще направим такава организация, че да може да се подава по възможно най-лесния за икономическите оператори начин. Но самата обработка и вземането на решение ще стане от началника на Митниците.
БОЯНОВА: Предлагам думите: Издадена от началника на митниците по местонахождението на търговския склад и обект да отпадне тук. И да запишем: Издадена по условията и реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Тъй като той ще препрати към Правилника. И вече условията и реда ще са уредени там. А ние в Закона за акцизите на съответното място казваме, че разрешението се издава от началника.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласни сте с този текст. Гласуваме го с тази редакция. Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 95 – Закона за местните данъци и такси. 113 и 114 се отменя. Това са разрешенията, които се издават от общините и таксите съответно.
Става дума занапред. Така или иначе еднократното лицензиране е приключило.
§ 95. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 64. Има предложение на Валентин Николов и Диан Червенкондев в § 64 думите: “и т. 2 б” се заличават.
Предлагам да гласуваме новия § 96, но той ще има малко корекции в параграфите, защото всичко стана с преномериране.
Гласуваме § 96.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Закон за акциз на данъчните складове приехме на второ гласуване в нашата комисия.
По точка трета от дневни ред
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. по вносител. §2, § 3, § 4, § 5. Това са текстове по вносител.
Има ли становища? Няма.
Който е съгласен с текстовете, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите до 5-ти се приемат.
§ 6. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и § 7 по вносител.
Имате ли становища за § 6 и § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 и § 7.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с единодушие.
Предложение на н.п. Янаки Стоилов и н.п. Михаил Миков. То е оттеглено, но има постъпило писмо от Янаки Стоилов, който казва: Във връзка с наше предложение относно второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, уведомяваме вас и членовете на Комисията, че поради допусната техническа грешка, предложението се отнася до второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В съответствие с посоченото оттегляме нашето предложение, без то да бъде включвано и обсъждано в доклада на закона за корпоративното подоходно облагане за второ четене. Молим същото предложение очевидно от неговата номерация по параграф и член и от неговото съдържание да бъде зачетено като направено в срока на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тъй като обсъждането по този законопроект е приключило в комисията, тъй като ние приключихме обсъждането на второ четене, когато дойде това, предлагаме то да бъде включено в доклада, макар и със становище, че не се подкрепя.
Разчитаме на вашето разбиране, че ще се запази действителната ни волята като вносители на предложението и да се обсъди неговото съдържание в пленарно заседание.
По принцип то е внесено в последния ден на срока по ЗОДФЛ и в първия ден на срока по ЗКПО. Ако ние го бяхме получило по ЗОДФЛ, щяхме да го гледаме тогава. Но тъй като то беше получено по ЗКПО, ние въобще не го включихме. Но то е в срока. Имаме ли процедурен вариант да се връщаме на ЗОДФЛ и трябва ли да го правим?
ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА” на Народното събрание.
Единственото което може да направите да го счетете като становище на Комисията да мине. Иначе то е по съвсем друг законопроект, по съвсем друг номер внесено и разпределено съответно от председателя на Народното събрание. Такава практика не сме имали. Но не ви е включено и нямате основание да го включите в самия доклад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямаме основание да го гледаме.
Има два варианта, единият вариант е, ние ако сега по някакъв начин намерим процедура и го включим в ЗОДФЛ и го отхвърлим съответно. Последицата ще бъде, че има дебат в зала по този текст. Ако ние не го включим няма да може да дадем възможност за дебат в зала по този текст, но има ли възможност те по процедура да ни атакуват в залата, че не сме го разгледали. Кое е по-правилно юридически? Кое е правно възможно?
Те в залата не могат да ни предложат нищо, което не е предлагано в Комисия. То е внесено в срока, не знам дали не могат да го внесат в зала.
След като приключим ЗКПО ще се върнем на ЗОДФЛ.
РЕПЛИКА: Като цяло вие ще трябва да се върнете на ЗКПО.
РЕПЛИКА: Аз бих искал да подкрепя г-н Горанов. Преди малко изказа същото становище, както и от други колеги чух, че няма това да отговаря на правна процедура да гледаме нещо което те не са внесли по конкретния закон. Те според мен нямат никакви правни основания да претендират каквото и да е в зала, вносителите Янаки Стоилов и другите.
РЕПЛИКА: Тук коментираме техническа грешка. Те са го внесли в срока, но техническата грешка и са го поставили в единия закон, вместо в другия.
РЕПЛИКА: Това, че са сгрешили законите и не са спазили процедурата, не е проблем на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: § 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 9 Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага малка редакция. § 10 също е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Предложение на н.п. Стефан Данаилов.
Работната група не подкрепя предложението.
Господин Войнов на работна група говорихме, че на практика няма смисъл от този текст, тъй като той е уреден в други текстове.
ВОЙНОВ: В момента Закона за корпоративното подоходно облагане казва следното нещо, че когато в даден нормативен акт определен разход е определен като задължителен, Закона за корпоративното подоходно облагане го признава. Посочените от г-н Данаилов разходи са задължителни, съгласно нормативен акт, поради което въз основа на чл.11 те и сега са признати.
Други становища? Работната група не подкрепя предложението.
Който е за предложението на Стефан Данаилов? Няма.
Не се приема.
§ 11 по вносител. § 12 по вносител. § 13 по вносител. § 14 по вносител. § 15 по вносител.§ 16 по вносител. § 17 по вносител.
Становища и въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен с текстовете до 17, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за нов § 18 а. Чл. 179 се отменя.
Работната група подкрепя предложението.
Трябва да гласуваме предложението на н.п. Менда Стоянова за отмяна на чл. 179 – земеделските производители.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 18 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага създаване на нов § 19. Това е чл. 182 в който се създава ал. 5, в която се казва, че данъчно облекчение представляващо държавна помощ за земеделски производители не се прилага. Господин Войнов чл. 182 ал. 5.
ВОЙНОВ: По отношение на земеделските производители в законопроекта са заложени няколко разпоредби. Едната е тази, която вие съобщихте за отмяна на посочения член. Същият член се замества с други, за да може да отговорят изискванията на данъчното облекчение на правото на Европейския съюз. В посочения от вас чл. 182 се казва, че ако предприятието е в затруднение, то не може да ползва това данъчно облекчение, изискването на Европейския съюз, тъй като предприятията в затруднение имат други схеми на подпомагане, а не по такъв начин. Тоест, ще противоречим на изискванията на Европейския съюз.
РЕПЛИКА: Дефиниция на затруднение.
ВОЙНОВ: В Допълнителните разпоредби на закона е дадено какво е определение на предприятие в затруднение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл. 182 в който се създава тази ал. 5 се нарича данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения. И тук са изброени всички хипотези и ние създаваме една нова хипотеза, която е във връзка с това, че ще имаме облекчение за земеделските производители, ако го нотифицираме.
ВОЙНОВ: Това е т. 30 от § 1 от Преходните и заключителните разпоредби, който гласи следното: Предприятие в затруднение. Предприятие за което е налице един от следните критерии: за дружества с ограничена отговорност или акционерно дружество, когато регистрирания му капитал намалее с повече от 50 на сто. Като повече от 25 на сто през последните 12 месеца. За останалите дружества, когато собствения му капитал намалее съответно с 50 на сто.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: има го. Това си е в закона основен текст. Гласуваме § 19.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 19, § 20 и § 21 със съответната преномерация по текста на вносител.
Становища има ли?
ПРАВЕН ОТДЕЛ: Във връзка с § 20 относно отмяната на чл. 186 искам да обърна внимание, че в чл.188 ал.3 – Преотстъпения данък инвестиран в активите и намалението на данъка по чл. 186 се натрупват с друга държавна помощ. Тоест, при отмяната на чл. 186 и оставяйки позоваването в ал. 3 на чл. 188, фактически, ние се позоваваме по един отменен член. Днес имахме разговори с представители на Министерство на финансите. Моля, ако може да го отложим, ако намерим правна техническа форма да бъде редактиран по друг начин текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако не променим ал. 3 какво ще се случи. Просто е техническа некоректност. Но от нея няма да произтича нищо.
ВОЙНОВ: Аз искам да внеса малко яснота по съответния текст. Този член който ние отменяме 186 е текст, който не действа в момента, а е действал само през 2007 г. Нашата идея е да го няма в Закона, да не се объркват лицата, че има нещо аналогично, което могат да ползват. Поради което казваме, съответния член да бъде отменен. В един друг член се прави препратка към този член, който предлагаме да се отмени, като идеята тук е, че ако дадено лице примерно през 2007 г. не ползва облекчения, Законът изисква това облекчение да се препрати към всички допълнителни помощи, които той е ползвал през следващите години.
Един пример, ако 2007 г. е ползвал облекчение по този член, който отменяме 186 за 1000 лв., а 2010 ползва друго облекчение, друга помощ за 5000 лв., ние искаме той да продължи да ги прибавя, да ги събира, защото европейското законодателство изисква. Иначе няма как да се съберат. Поради което нашият мотив е така да изглеждат правно разпоредбите, че той след 2010 г. да може да прибавя онова облекчение, което е ползвал 2007 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да си остане чл. 186, макар и отменено от 1 януари 2010 г. ще върши ли работа?
ВОЙНОВ: Ако ние оттеглим предложението си да не се отменя чл. 186.
Ако си остане в ал. 3 на 188, записа 186 е върши ли работа. Независимо, че ние ще отмени 186.
ВОЙНОВ: Да, ще върши работа, защото той е действал във времето, когато е ползвал помощта.
РЕПЛИКА:
Тук коментираме не действието на алинеята, а самата редакция .
ВОЙНОВ: Точно така. Как да изглежда така, че да отговаря на изискванията на Европейския съюз. Като предложението ни за не отмяна в този чл. 188 ал. 3 е следната. Ако правно може да съществува под следната форма, ние сме съгласни. В чл. 188 ал. 3 да се каже: По отменения чл. 186. Това което мога да ви кажа е от практиката от предишните закони. В момента действащия ЗКПО е използван по отменения ЗКПО от миналата година, в който се уреждат няколко неща. В миналия ЗКПО има изричен текст по отменения чл.20 от Закона за чуждестранните инвестиции. Тоест, в правния мир съществува нещо от сорта на по отменен член. Въпросът е, че тези неща са били в Преходни и заключителни разпоредби.
Може би за изяснение. Ние искаме облекчението, което е ползвано преди да се натрупва с нови помощи. Ако махнем от този член за натрупване този текст от 2010 няма как да ги натрупва. От това се притесняваме, че Европейската комисия ще каже, защо не ги натрупвате, въпреки че сте го отменили.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Защо текстово не включим смисъла на това, което вие казвате и да препратим към това, че искаме да запазим ползването на старите помощи. Да го напишем описателно. Няма ли да е достатъчно това? Без да се позоваваме на вече отменен текст и отменен член.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Другият вариант е да уважим желанието на Янаки Стоилов от залата, който не искаше да се отменя и да не го отменяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той е отменен практически.
РЕПЛИКА: Той е произвел действия, но не е отменен.
ВОЙНОВ: Това което казва г-н Горанов изцяло решава въпроса.
ПРАВЕН ОТДЕЛ: Ако не се отмени чл. 186, фактически нещата ще се решат, макар че към настоящия момент той също не се прилага.
РЕПЛИКА: Той се прилага, но е произвел действие.
ВОЙНОВ: Ако някой оттегли предложението 186 да се отмени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да направите редакция на 188 ал. 3 с описание и ще го отложим този текст за гласуване в петък след пленарно заседание.
ВОЙНОВ: Ще помоля ваши юристи да се съберат с наши юристи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Утре да има текст по имейла.
Ние гласуваме сега до 21.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Трите параграфа 19, 20 и 21 се приемат.
Тук ще създаваме нов параграф, който ще гласуваме в петък за нова редакция на чл. 188 ал. 3. След пленарното ще се съберем долу в „Огледалната” зала и ще гласуваме на бързо този текст.
Работната група предлага да се създаде нов параграф. С който се създава нов член 189 б. Това е един член, който ние миналия път много обсъждахме и който са ни дали като последна редакция за данъчно облекчение представляващо държавна помощ за земеделски производители, което както е написано ще се иска за него нотификация от европейската комисия. Имаме преходен параграф, в който казваме, че този чл. 189 б ще действа.
На стр. 15. данъчно облекчение по 189 б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост в правилата в областта на държавните помощи и т.н.
Администратор на държавната помощ по чл.189 б е министъра на земеделието и храните. Това което уточнихме миналия път.
Нямаме избор. Това е някаква опция. В противен случай трябва да остане отменено. Дали ще получим такава нотификация, дал няма да получим, кога ще я получим. Обръщам ви внимание, че преходния действат до 2013, защото в момента насоките са до 2013, тоест, за земеделието за помощи.
Гласуваме § нов за нов член 189 “б” в тази редакция.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 22 и § 23 и § 24. По вносител, имате ли нещо да коментираме? Няма.
Подлагам на гласуване трите параграфа за.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Дарин Матов за нов параграф 25.
ДАРИН МИТОВ: Аз искам веднага да помоля, ако може утре във връзка с прецизиране на текстовете по отношение на това, което ние сме предложили и по първия и по втория текст, да го отложим за гледане за утре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да го отложим.
ДАРИН МАТОВ: Искаме да прецизираме текстовете на нашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отлагаме § 25 предложението на Дарин Митов за утре за гласуване в 13.00 часа в „Огледалната” зала.
Отлагаме § 25 и § 26. Отиваме на § 27. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Член на Управителния съвет на Българската асоциация за развлекателни игри. Имаме следния коментар. Тъй като този член основно касае игрални съоръжения, които са разположени в казина и игрални зали, тази дейност от сектора е неразривно свързана с туризма в България. И много от нашите колеги имат такива зали и казина в курорти, които са сезонни.
Текстът предвижда данъка да се дължи, независимо дали хазарта е от съоръжения вписани с решение за осъществяване на хазартни игри и са експлоатирани.
ИВАН КОЛЕВ: Ако съответния организатор декларира, че сезона е приключил и че не експлоатира хазартните съоръжения би могло да се помисли да се облекчи този организатор, защото той ще трябва да плаща данък примерно 8 месеца в годината в които не експлоатира тези хазартни съоръжения. И това го поставя в изключително неизгодна позиция на не равнопоставеност.
Той ще уволни работниците. Ще ги освободи. Няма да могат да обслужват тези игрални съоръжения. Но факта че са му вписани в разрешението за лиценза, той ще трябва да плаща данък на тях. Има начини, този въпрос да се реши по друг начин. Той трябва да декларира и може да ги изнесе от помещението, където те биха могли да бъдат оперирани. Може да ги сложи на склад. Може да декларира в митницата, че ги е сложил на такъв склад за периода в който те не се използват. Разрешението винаги е за срок, а минималния срок е пет години. Разрешение за три месеца няма кой да издава и да го спира, защото там са тежки такси за всяко едно разрешение.
РУМЕН ЙОРДАНОВ: И аз съм член на Управителния съвет. По Закона за хазарта, ние когато временно преустановяваме тази дейност по форсмажорни обстоятелства и затова, което казва колегата, поздравяваме комисията по хазарта. Тя идва да ни проверява и ние затваряме игралната зала, изнасяме съоръженията и тези съоръжения не са в експлоатация. Също данъчната администрация ни проверява след подаване на такова искане, че временно ние сме преустановили дейността. И този текст ни кара да плащаме само за някои права, без да имаме дейност.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, аз искам да ви кажа, че до § 33 всичко касае хазарта. Ако искате да го оставим до § 33. Утре ще гледаме хазарта.
ВОЙНОВ: Аз ще изразя мнение по въпроса. По отношение на този данък, който е определен на база хазартно съоръжение, ние виждаме, че той се отклонява от логиката на корпоративния данък. В смисъл такъв, че корпоративни данък зависи от печалбите. Тук този данък зависи от това, дали имаме съоръжения за игра. Тоест, това е нещо като патентен данък за лицата, които извършват тази дейност.
Когато едно лице извършващо патентен данък, за лицата, които извършват тази дейност. Когато едно лице извършващо патентна дейност спре да извършва своята дейност в определен период от време, ние му събираме също целия данък, защото това е начин за определяне на дължимия данък. Този данък не зависи нито от размера на спечеленото, нито от размера на оборота, той е един плосък данък, който е определен на база някакви разчети. И една игрална зала може да се окаже така, че да печели много, но до плаща същия данък. Друг да печели по-малко и да плаща същия данък. Един може да оперира с хазартното съоръжение определен брой дни, друг да не оперира. Трябва да бъдем супер справедливи и това означава, че трябва да се опише някакъв механизъм за изчисляване пропорционално на дните през съответното тримесечие, тъй като ще бъде използван да се разделя и да се изчислява някакъв размер на съответния данък. На брой дни използван през съответното тримесечие.
ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е възможно. Това е разумно предложение. Досега данъка се дължи за съответно тримесечие. Ако се каже, че ще се работи повече от едно тримесечие може да се окаже, че ще се работи за половината от следващото тримесечие и това да се декларира и да бъде проверено. И по този начин тези субекти, които извършват тази дейност ще бъдат абсолютно защитени и справедливи и равнопоставени. Защото ако те работят само 90 дни, това е едно тримесечие. Ако работят 105 дни, това вече влиза във второто тримесечие. Трябва ли да плащат за остатъка на тримесечието. Защото сезона не е повече от 105 дни в България, какъвто и да е зимен или летен.
ВОЙНОВ: Тук проблема е, ако в рамките на едно тримесечие има част от дните в които не го експлоатира.
ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Говорим за частника. Той ще закръгли. Ще каже: Аз ще експлоатирам 105 дни в рамките на един цял сезон.
ВОЙНОВ: Когато определяме неговия данък как ще го изчислим.
ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много лесно. Разделя се тримесечието в което активно е работил, данъка който трябва да заплати за тримесечието в който активно е работил и се умножава по дните в следващото тримесечие в което примерно не е работил толкова активно. Получава се средно на ден колко е бил данъка в активното тримесечие. Това се умножава по другите 15 дни, които е работил в следващото тримесечие. И по този начин се определя данъка. След тези 15 дни той трябва да декларира и да бъде проверен, че не експлоатира тези съоръжения и ги съхранява на съответно друго място, не там където биха могли да бъдат експлоатирани. Защото лиценза за тази дейност се дава за съответното място. Ако съоръженията не са налични в това място след като той е обявил,че няма да бъдат експлоатирани, там няма как да се упражнява дейността. Те могат да бъдат прибрани, запечатани и т.н.
ДАРИН МАТОВ: Само да допълня. От Комисията по хазарта и от териториалните данъчни дирекции на нас ни се прави контрол, след като подадем това искане за временно прекратяване на дейността. За да не през Комисия, че сме затворили на народен език казваме, залата. Тя минава, проверява, съставя констативен протокол. Същото правят и данъчните органи.
ИВАН КОЕЛВ: Трябва да се мисли за изключително прост механизъм, а не такъв сложен, какъвто се коментира в момента. Що се отнася до плащането на данъка, явно в момента с това предложение възниква заплащане на данък за целия период в годината. Досега явно е било само за този период на дейност, било два, три и повече месеца. Не е най-справедливо, ако досега са плащали само за периода за дейността за месеците и изведнъж автоматично за цяла година да им пренесем данъка. Така че ако искате да го отложим този текст за утре. До утре ще измислим някаква формула. Автоматично да прехвърлим от периода, който е бил за цяла година не е справедливо.
ДАРИН МАТОВ: Да предложа да бъде данък определен за всеки започнат месец. Започва пет дни от месеца, плаща за месеца. Примерно казваме, еди колко си месечно за всеки започнат месец да се заплаща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На мен не ми стана ясно промяната в този текст каква цел има. Затягане на контрола, защото не може да го контролираме това.
ВОЙНОВ: Данъкът в момента се изчислява на база тримесечие. Проблемът е, ако в рамките на едно тримесечие част от дните не го използваш.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е това проблема.
ИВАН КОЕВ: Тримесечието, което си декларирала ти си длъжен да го платиш. Работил не работил, ти го плащаш. Може да го платиш разсрочено, но до края на тримесечието си задължен да го платиш. Става въпрос за един сезон, който продължава четири месеца. Защо този месец от четирите месеца държавата да изпусне. Той ще плати за едно тримесечие, а трябва да плаща за цяла година. Мога да ви кажа че ако се очаква да се увеличат приходите в бюджета няма да се случи, защото повечето колеги със сезонни казина ще затворят. Няма да работят въобще за цялата година. И ще си освободят персонала.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека вносителят ни обясни каква е била целта на този текст.
ВОЙНОВ: В момента искам да прочета действащия текст в закона. И той е следния: За тримесечията преди издаване и след отнемане решението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение, данък не се дължи. Тоест за тримесечие, през което ние нямаме съответния лиценз данък не се дължи.
РУМЕН ЙОРДАНОВ: Лицензиите се дават минимум за пет години. Те не се дават за тримесечие. Те се дават за минимум пет години, защото кой ще прави инвестиции и ще купува съоръжения, ако няма възможност за пет години да ги експлоатира.
ВОЙНОВ: А защо когато дойде този момент той не иска за съответното хазартно съоръжение да му се отнеме съответния лиценз.
АЛЕКСАНЪДР ТУМПАРОВ: Губиш правата, губиш лиценза и трябва отново да кандидатстваш за нов лиценз в същото място следващата година, следващият сезон.
РЕПЛИКА: Може да се запише: не по-малко от три месеца.
ВОЙНОВ: Целта е била да не е чак толкова справедливо. Защото кой е определил на времето 300 или 500 или на 800 на тримесечие. Как е определена примерно сумата от 300 лв, за да разделяме толкова много в тримесечие.
КОЛЕВ: Тук говорим за справедливост, не за конкретна сума, такса. Говорим за справедливост, това което искаме да се внася.
МАРОДИЕВ: Не виждам проблем да измислим една формула и начин по който да отчетем. И да се отрази това конкретно в Закона. Може би това, което предложи колегата Червенкондев е добра идея.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Според нас съществуващия текст е достатъчно ясен и предвижда точно това. И се спазва много стриктно. Даже организаторите рискуват да заплатят второ тримесечие за съответния сезон. И вместо три месеца сезон, те ги правят шест месеца сезонни, от които работят на практика 3 месеца и 15 дни, но си плащат съответния данък и до края на второто тримесечие. Те го правят така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво ще подобри предложението на Червенкондев. Сегашният текст с какво ще го подобри? Вносителят съгласен ли е да отпадне текста?
ДАРИН МАТОВ: Нека да решим утре дали да отпаден този текст. Имаме аргументи, които не са изцяло изговорени в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще трябва всичко да оставим за утре по хазарта. Съгласни ли сте утре да оставим всичко за хазарта?
РЕПЛИКА: Мисля че е добра идея, тъй като са свързани текстовете.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук имаме представители. Ние сме ви поканили затова да чуем вашето мнение и то има значение. По всички текстове, които са по хазарта си кажете мнението. Досега вие не взехте отношение по отложените. Кажете си сега становището, нищо че са отложени за утре.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Българската асоциация за развлекателни хазартни игри подкрепя предложението на г-н Дарин Матов. В чл. 222 думите “стойността на направените залози” да се замени със “Разликата между стойността на направените залози и стойността на изплатените печалби”. Мога да кажа аргументи. Аргументи които са против за внесеното предложение от г-н Мартин Димитров и Марияна Даракчиева и н.п. Кирчо Димитров, ставката от 10 на 15, да стане на 15 процента, при същата данъчна основа. Дали имаме възможност да кажем аргументите. Аргументите са следните. Може да се каже, че при тази ситуация са нарушени основни принципи за свободна конкуренция. А именно принципа на равно третиране. Действащата в Република България политика, нарушава принципа на европейското право за равнопоставеност и неутралност на данъчното облагане. Целта на данъчното облагане е да се осигурят равни условия за данъкоплатците и данъка да бъде определен справедливо. Същевременно наложената данъчна политика на държавите членски в Европейския съюз е да се облага реалния приход на организация. Тоест разликата между получените приходи и направените залози и изплатените печалби. Така ще се спази един основен данъчен принцип, да не се облагат разходи, каквито са на практика изплатените печалби. Защото те не са приход, а разход за организатора. В така действащите текстове сега при тази данъчна основа в ЗКПО, този данък е на практика алтернативен данък. Алтернативен данък се прилага, ако няма точност и не може с точност да бъде установен финансовия или счетоводния резултат на дадена дейност и организаторите, които третират този данък са задължени да има изградена компютърна система, която да е пряко свързана с органите на НАП с Данъчната служба и такава програма, която по всяко време, данъчните органи могат да направят справка и да получат точни резултати за наличния оборот, изплатените печалби. И по този начин да се определи една друга данъчна основа, която да ги равнопостави с всички останали участници в икономически живот на държавата.
Ставка от 15 процента върху данъчна основа от направените залози означава, мога да кажа само последствията. Тук колегите от другите сектори говореха за сива икономика, означава, че хазарта в тази посока ще мине може би не в сивия. Това е непосилен данък. Това на практика означава 80 процента данък печалба за организаторите.
При наличие на такива технически средства, които има съвременния живот, ние като организатори сме подложени на изключително неравностойна конкуренция от страна на интернет операторите, които оперират нелегално и не плащат нито един лев данък в България. Това няма да може да стане лесно. Това е много трудно. При тази ситуация интернет операторите точат от българските граждани към 1 милиард и половина лева. Ние не говорим тук, че няма да се увеличат приходите в бюджета. Нашите специалисти са изчислили, че само за първите шест месеца приходите от този вид дейност ще спаднат с 80 процента в бюджета. Но това не е големия проблем. Проблемът е, че ще се увеличат огромните парични маси, които ще излизат извън границата на държавата. Защото когато ние не можем да предложим такава адекватна на тези оператори услуга, като продукт, условие за участие в игрите. Ние не може да ги предложим на българския участник в игрите, потребител, те ще отидат съвсем спокойно в интернет. Това се случва в последните три години главоломно. Всички държави си го решават този въпрос по някакъв начин. Но аз ви казвам, че няма как да се реши, ако по никакъв друг законов начин няма как да се реши проблема, ако ние не сме равнопоставени с тези, кои упражняват същата дейност в чужбина.
И не на последно място, ако вземем практиките в Европа, мога да кажа като човек, който има 30 години опит в този бизнес и по данните които имаме от всички държави в света, с 15 процента данък върху постъплението от залози, това ще бъде първия такъв най-висок данък в света.
Тук сме ви дали в нашето изложение данни, които може всеки да провери какви са практиките в европейските държави. В Австрия е от 2 до 5,7 процента, в зависимост от размера на постъпленията в залози. Те са на база на постъпленията от залози, но само от 2 до 5,7. Тези които имат по-добър оборот, по големи постъпления от залози плащат 2 процента. Тези които имат по-малък плащат 5,7. Да вземе Великобритания например. Там е променена данъчната основа. И в момента в който 2007 г. английското правителство промени данъчната основа на реална данъчна основа, всички офшорни оператори, които работеха извън кралството се върнаха обратно в Англия. И в много краткосрочен план приходите в бюджета на Великобритания се увеличиха. Защото те се върнаха вече при равнопоставени условия да работят и да плащат данъци на територията на обединеното кралство. Същото е в Гърция, Дания, Естония. Вие ги имате тези данни. Такъв данък ще бъде прецедент. Такава висока ставка. И казваме че няма да има положителен ефект. Нашето мнение е, че ще има отрицателен ефект. Може би ще трябва да се засили репресивния апарат, за да се справи с нелегалния хазарт, който ще се шири тогава. Аз съм упражнявал тази дейност по време на социалистическия режим и мога да ви кажа, че дори една диктатура не можеше да се справи с нелегалния хазарт, който имаше в България. А сега особено при наличието на тези технически възможности и съвременни средства, много трудно поне с равнопоставеност държавата ще се справи с незаконния хазарт, който няма да е сив, а ще е черен. И огромни пари над 2 млр. лв. ще изтичат годишно от България към тези овшорни интернет сайтове, които и в момента работят незаконно и оперират на нашата територия и се рекламират по всички медии.
ИВАН КОЛЕВ: Има ли конкуренция между интернет сайтовете и другия хазартен бизнес в България? Те предлагат една друга услуга, която е мястото на извършване на възлагането. Те предлагат една и съща услуга. Те предлагат същите игри, които предлагат надземните оператори. Надземните оператори разкриват работни места. Плащат данъци върху заплатите.
РЕПЛИКА: Когато съм си в къщи и компютъра е пред мен, ако предпочитам да залагам в къщи, аз пак ще предпочета да залагам в къщи. Имам предвид откъм местоположение. Ако ние предложим същия равностоен продукт облекчени от данъци.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: В залата има други условия. Има нещо различно. Ако нашите лицензирани оператори могат да предложат същия по вид услуга, разликата между интернет защо няма да се отклоняват средствата ще ви обясня. Минимум една седмица чакаш да си получиш обратно печалбата като играеш в Интернет. Когато имаш надземната мрежа, може да ти бъдат изплатени веднага след настъпването на събитието, което ти определя печалбата или най-малкото на другия ден. Само заради това, българските потребители ще участват в тези игри в България. И това е изключително важно. И сега операторите мога да ви кажа, че са си разкрили банкови клонове по места. Понеже по Закона за хазарта и по закона за прането на пари и финансиране на туризма ние сме длъжни да плащаме определена сума пари в брой, над тази сума трябва да ги плащаме по банков път. Мога да ви кажа, че ние сме разкрили по места банкови офиси съвместно с банките, спазени всички условия. Плащаме в брой.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по отношение качеството на услугата, която предлагате.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Качеството на услугата ще определи участието на потребителя в игрите. Ако това качество на услугата се убие с един такъв данък 80 процента, който ще надмине 80 процента върху направените залози, едно че няма да се равнопоставим като субекти, които извършват икономическа дейност в България. Няма да сме равнопоставени към всички тези, които вършат подобна икономическа дейност в света.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо го изчислявате 80 процента. Това за мен е един данък оборот или ДДС.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Това не е реалния оборот.
ПЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма друг освен този. Той е еднократен.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Има данък върху реалната данъчна основа. Ще внесем предложение да се направи данък печалба. Лесно може да се определи печалбата на един организатор. След като сървъра няма дейност в България, след като много малко са дейностите, които сървъра на съответния организатор да е свързан директно с данъчната служба и да има огледален сървър, където данъчните да могат по всяко време да видят. Това не е за електронния, а за надземния хазарт. Чл.327 от Закона за хазарта ни задължи да я изградим за наша сметка и да я предоставим на данъчната служба. Данъчните органи по всяко време могат да определят какъв е оборота и каква е печалбата на този организатор. По-голяма прозрачност от това няма.
КОЛЕВ: В момента в който се извърши залога, това се отчита както при нас, така и в данъчната служба.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Господин Колев да не се учудвате защо 80 процента, зам. министър Горанов може да ви обясни. Защото вие на мен не ми вярвате явно. Тези дейности, тези оператори връщат 75 процента от направените залози. Иначе не са конкурентоспособни. Минималното е 75 процента. На база на 25 процента, ако сложим тези 15 процента, които са на база на 100 процента от направените залози, на база на 25 процента, разберете за какво става въпрос.
РЕПЛИКА: Тези 75 процента не са някаква база.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Много лесно може да се определи. Аз съм взел едни примери това много лесно се определя. Тук имаме примери какви са коефициентите, които предлагат незаконните интернет оператори на потребител в България и каква е разликата с коефициента на един оператор като еврофутбол например. Понеже той има по-голям данък от тях, той не може да определи такава атрактивна ставка на коефициенти за залог. И в крайна сметка всичко отива и играе в интернет оператори. Тук са дадени само три примера. Много лесно се изчислява коефициента на който работи даден оператор. Ако се раздели числото на 100 на съответни коефициент.
РЕПЛИКА: Ние сме длъжни по закона за хазарта да връщаме 70 процента при игралните автомати. А при останалите игри минимум 50 процента по закон. Така че няма статистика. Има закон тук.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Мога да ви кажа, че в следващия член, където се предвижда увеличение на игралните съоръжения автомати и ролетки и игри за карти, там увеличението е със 70 процента. Тук говорим за някакви увеличения за 5 – 10 процента. За една ролетка са ангажирани 12 души млади хора, тясно специализирани, които не могат да станат шлосери, не могат да станат зидари. Тук има една статистика, която е взета от комисията по хазарта. Около 60 000 човека работят в сектора. Какво ще направи един организатор като му е непосилен данъка с ролетката. Той ще се откаже от нея. Ще си намали броя на игралните съоръжения. 12 човека директно си отиват. А сега същия този организатор, освен че плаща този данък преди да е настъпило събитието. Дали е спечелил или не няма никакво значение. Той го дължи. Той плаща и данък върху заплатите на тези хора и създава 60000 работни места. Ако се очаква увеличение на приходи в бюджета няма да стане. Казвам ви го от опита. Призоваваме да се прояви едно разбиране. Сигурно има някакво неразбиране в материята. Готови сме да съдействаме, ако се прояви разбиране, естествено. Но ви казваме следното, 70 процента данък увеличение е изключително тежко. Ние говорим и за текста, който следва. С 50 процента организаторите ще си намалят броя на игралните съоръжения. Това го гарантираме. Това е правено вече при предишно увеличение и може да ви дадем данни за това. С 50 процента ще се намалят. И ако се цели да се увеличат приходите няма да стане.
РЕПЛИКА: Ако вземете информация от НАП, приходите за деветмесечието, говоря за намалени игрални съоръжения и за намалено плащане на тези твърди вноски по ЗКПО са намалени с 40 процента, а оборота на другите игри е паднал под 50 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искахме да поговорим, защото утре няма да има такава възможност да си задаваме въпроси и да си отговаряме. Иначе по принцип отлагаме до § 28. Може да гласуваме § 29. Имате ли обструкции по § 29.
От § 25 до § 28 го отлагаме за утре след пленарното.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Има ли нужда ние да присъстваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нужда. Ние чухме вашите аргументи. Нека да ги прецизират и ще вземем становище.
Продължаваме с § 29, § 30, § 31, § 32. Имаме ли становища по тези текстове? Няма.
Предлагам гласуване за всички ан блок.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 33. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на този текст. Това е § 1 от допълнителните разпоредби.
Който за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 34. Гласуваме заглавието.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 34. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на работната група за нови параграфи. Те са във връзка с текста за земеделските производители. Казваме, че отлагаме данъчното облекчение на новия член 189 б. Казвам че администратор на тази държавна помощ е Министерство на земеделието да ги съди и да събира държавните помощи. И трето, казваме, че корпоративния данък по реда на този член се преотстъпва в срок до 31 декември 2013 г., когато изтичат насоките приети от Европейската комисия за държавните помощи в земеделското и горското стопанство.
Има ли друго мнение. Няма.
ИВАНКА ВАСИЛЕВА – Министерство на земеделието
Искам да направя уточнение, че Министерство на държавната помощ не би трябвало да бъде Министерство на земеделието, тъй като тази помощ ще се управлява от Националната агенция по приходите. Министърът на земеделието ще уведоми Европейската комисия. Но не е коректно разписано, че администратор на помощта е Министерство на земеделието.
ГОРАНОВ: Аз разбирам притесненията на Министерство на земеделието. Но позицията на Министерство на финансите е, че се корени във всички политика на тази държава. Предлагаме, че след като проявяваме разбиране, че тръгваме в една процедура в която вероятността да не успеем докрай е по-висока от тази, да успеем. Всеки ресорен министър да си поеме отговорността към сектора за който отговаря и оставаме твърдо на позицията, че предложението на работната група е коректно изготвено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да го гласуваме. Като получим нотификация може да търсим други варианти. Ако не получим няма никакъв смисъл. Няма никакво значение.
ИВАНКА ВАСИЛЕВА: Това, че Министерство на земеделието ще прави нотификация не го прави администратор на помощта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли друго становище различно от това, което е предложено и което четох? Няма.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Оттук нататък имаме § 35 по вносител § 36, §37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42.
Има ли становища, въпроси? Няма.
Който е съгласен с всичките текстове ан блок, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приключихме за днес.
ГОРАНОВ: На колегите от земеделието да им помогнем още малко в тяхната работа. И да им обърнем внимание по това, което правим по отношение на ЗКПО. Трябва по някакъв начин да се направят някакви изменения подобни на тези, които са пропуснали да направят в Закона за данък върху доходите на физическите лица. Не знам дали и как ще го направим като подготовка за зала, но ако искаме да направим подобно нещо и върху Закона за данък върху доходите на физическите лица касаещи едноличните търговци и земеделци е да мислим нещо в тази посока. Имаме текстове, които сме подготвили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отиваме на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Там ни остана да решим въпроса с Янаки Стоилов. И тук това за което говори г-н Горанов, понеже правим нещо за юридическите лица, а едноличните търговци остават във физическите лица. А те са стопански субекти, земеделските производители. Идеята е в този текст на 189 б да се вкарат едноличните търговци. Но юристите са на мнение, че това не е чисто. И затова има предложение да направим промяна в Закона за данъка върху доходите на физическите лица.
Текстът е така: В чл.48 се създават нови две алинеи 6 и 7, които гласят следното нещо:
Ал. 6 Данъкът върху годишната данъчна основа са доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители с годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по 189 б по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест препращаме към текста.
Ал.7 Преотстъпването по данъка по ал.6 представляващо държавна помощ за земеделските производители не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение.
Това решава до известна степен проблема на едноличните търговци като равнопоставеност на стопански субекти на юридическите лица. Тук имаме ли други мнения и становища. Това означа ли, че препраща към нотификацията на този член. Иначе не може да действа. Като няма член няма и условия.
ВОЙНОВ: Малко по-долу в текста който четете има предложение за промяна в Преходни и заключителни разпоредби, където е уреден самият процес на разрешение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преходни и заключителни, преотстъпването на данъка по чл. 48 ал. 6 се прилага за постановяване на положително решение от Европейската комисия. Тук нямаме 2013-та.
ВОЙНОВ: Това юридически трябва да се прецени дали препращането към условията на реда при условията по ЗКПО касае 2011 г. Ако искате да се допълни изрично, за да няма спор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че същия текст, който е в ЗКПО да бъде тук. Съгласни ли сте?
И тук в допълнителните разпореди се предлага нова точка 21 с думите непреработена растителна и животинска продукция се заменят с непреработени продукти от селското стопанство аналогично на ЗКПО.
Гласуваме това в Закона за физическите лица.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За Янаки Стоилов решаваме да действаме прагматично т.е. да гледаме текста. Какво иска н.п. Янаки Стоилов. В чл.25 на Закона за физическите лица. Годишната данъчна основа по трудови правоотношения.
РЕПЛИКА: Предлага необлагаем минимум в размер на минималната заплата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато годишната данъчна основа за доходите от трудово правоотношения определяна по предходната алинея не надвишава годишния минимален осигурителен доход за само осигуряващи се лица, облагаемия доход се намалява със сума равна на размера на минималната работна заплата за годината.
Кой ще се подготви за аргументация по този текст? Лили и Иван.
Подлагам на гласуване текста по предложението на Янаки Стоилов и Михаил Миков.
Предложението е отхвърлено.
Утре в 13.00 часа в „Огледалната” зала заседание на Комисията.
Закривам заседанието.
/Закрито в 21.00 часа/



СТЕНОГРАФ:
/Силвия Михайлова/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ
И ФИНАНСИ:
/ М. Стоянова /