П Р О Т О К О Л

№ 1

---

На 21 януари 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси, първото за новата сесия и за новата 2010 г. С пожелание към всички колеги за много здраве, лично и на техните семейства и близки, за много успехи и за много обич и мир около вас. Да сме живи и здрави и да имаме успешна година.
Предлагам ви днешното заседание да мине при следния дневен ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1.Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерски съвет на 29.12.2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария на Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерски съвет на 04.01.2010 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група н.п. на 19.11.2009 година.
Едно отлагане имахме последния път на този ЗИД.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 06.01.2010 г.
6. Други.

Имате ли становища, допълнения към дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така прочетения от мен дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме по точка първа към разглеждане на законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г.
Госпожа Валентина Симеонова - зам. министър на Министерство на труда и социалната политика сме поканили да ни представи законопроекта.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще представя на вашето внимание някои от основните направления на промяна и защо беше приет този законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд.
Социалноинвестиционния фонд е създаден със Закона за Социалноинвестиционния фонд през 2002 г. като юридическо лице второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика и с цел подкрепа на изпълнението на приоритетни проекти и дейности включени в Националния план за икономическо развитие и в Националния план за регионално развитие. След направен анализ на състоянието на административните структури и изпълнение на мерките на правителството за реформа в държавната администрация, Съветът за административна реформа към Министерски съвет с решение от 25.11.2009 г. е приел, че по отношение на структурите на Министерството на труда и социалната политика се предвижда закриване на Социалноинвестиционния фонд. Мотивите в решението са функциите изпълнявани от ЗИФ в подкрепа на Националния план за икономическо развитие и Националния план за национално развитие са неактуални, поради изтичане на техния срок през 2006 г. Функции на фонда изпълнявани от самото министерство и Министерство на регионалното развитие и благоустройството има възможности за финансиране на проекти от фондовете на Европейския съюз, вместо със субсидии от държавата. Междувременно със Закона е ратифицирано взаимно споразумение проект за социално включване между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, съгласно което Социалноинвестиционния фонд поема цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта. С оглед обезпечаване на поетите ангажименти към Международната банка за възстановяване и развитие и осигуряване на устойчивост и приемственост по стартиралия проект, предстои обособяване на звено в Министерството, което да поеме управлението на дейностите по проекта. Въпросът свързан със закриване на СИФ и осъществяване на дейността в МТСП е обсъден и с експерти на Международната банка за възстановяване и развитие, които изразяват принципна подкрепа и съгласие.
В тази връзка се предлага функциите и дейностите по проект за социално включване да преминат към Министерството на труда и социалната политика, като за служителите на СИФ се предвижда прекратяване на правоотношенията при условията на чл.328, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Дейността ще бъде обезпечена чрез увеличаване на щатната численост на Министерството с осем щатни бройки, за сметка на бройки от закрития фонд с постановление на Министерския съвет. В проекта се предвижда Министерския съвет в срок до един месец от влизането в сила на Закона да назначи ликвидационна комисия, която да извърши ликвидацията в срок от три месеца от назначаването й. Като допълнение бих казала, че тези осем бройки, които предвиждаме да работят в новата структура на МТСП, ангажирана с проекта за социално включване ще бъдат колеги от Социалноинвестиционния фонд, които са работили по досегашни проекти на Световна банка и имат опит в тази работа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате възможността да зададете въпроси. Има съгласие на Световната банка. Предварително е дискутирано това с нея.
РЕПЛИКА: Кога изтича срока за това взаимно споразумение?
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Старото взаимно споразумение изтече на 31 декември 2009 г., а новото е до 2012 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Новото взаимно споразумение има ли общо с досегашното?
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: В същност това беше един от мотивите, тъй като новия заем е ориентиран към детската целева група от 0 до 7 години и е необходим друг профил на специалисти, които ще бъдат ангажирани с този проект. Така че ние ще създаваме обществен съвет по този проект, но в него ще включим по скоро институции, които имат отношение към детското развитие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси има ли? Няма. Ние не сме водеща Комисия по този законопроект. Комисията по труда и социалната политика е водеща. Тогава подлагам на гласуване предложения от Министерски съвет законопроект за закриване на Социалноинвестициониня фонд № 002-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г.
Който е за подкрепата, моля да гласува.
Гласували 13 “за”. Против няма. Въздържали се 5.
Приема се.
По втора точка

Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”.
По тази точка имаме представители на Министерство на икономиката и енергетиката г-жа Иванка Диловска – директор на Дирекция “Европейски политики, стратегии и проекти” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти” - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” в МИЕТ
Петър Попчев – Дирекция “Политически въпроси” в МВнР.

ИВАНКА ДИЛОВСКА: Уважаеми дами и господа, съвместно предлагаме на вашето внимание предложение за ратификация със Закона на споразумение подписано между пет държави, относно проекта “Набуко” съвместно от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на външните работи, като това съвместно предлагане произтича от решение на Министерския съвет взето през м. декември миналата година, с което решение се одобрява подписаното споразумение между петте държави, относно проекта “Набуко” и се възлага на двете министерства да предложат на вашето внимание Закона за ратифициране на това споразумение. Петте държави, които са подписали този документ, това споразумение са транзитиращите държави през които бъдещия проект “Набуко” ще преминава – Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. Това споразумение е подписано от представители на петте държави през лятото на миналата година в Анкара. От българска страна е подписано от премиера на Република България, тогава г-н Сергей Станишев.
Какво представлява това споразумение. Споразумението е насочено към създаване на благоприятни политически, регулаторни и законодателни условия, които да улеснят изпълнението на този проект. Проектът “Набуко” е приоритетен за Европейския съюз, тъй като се предполага, че чрез него ще се диверсифицират, ще се разнообразят доставките на природен газ за Европа. Този проект започва от южната и източната граница на Турция. Точките от които започва не са определени, тъй като все още не са договорени необходимите количества газ от хипотетичните държави и доставчици. Преминава през тези пет държави, които са страни по споразумението и завършва в Австрия, където има един газов център, наречен Баумгартен.
През “Набуко” се предполага, че ще преминат между 25 и 31 млр. кубически метра газ годишно и има една специфика, която налага подписването на това споразумение. Обръщам ви внимание върху нея. В същност чл. 3 е важния в споразумението, където се прилага един по-особен режим на продажба на природния газ, който изисква дерогация на газовата директива, която действа в момента. Съгласно газовата директива, операторите на тръбите за природен газ, могат единствено да пренасят газ, но не могат да се занимават с неговата покупка и продажба. Тоест има отделяне на дейностите по транспорт, от дейностите по търговия. С чл. 3 се изисква дерогация на това изискване на директивата, като с оглед на сигурността на транзитиращите държави се разрешава половината от количество газ, което ще преминава през бъдещия тръбопровод “Набуко” да бъде разпределяно и продавано на териториите на транзитиращите държави. Става дума за 15 млр. куб. метра годишно, които могат да бъдат продавани по този по-особен начин.
Втората особеност на проекта е създаването на хармонизирани тарифи, чрез които ще се подава природния газ, през всичките тези пет държави, въпреки наличието на различни регулаторни национални режими. И това, което искам да ви кажа като характеристика на проекта е наличието на международно дружество “Набуко”, от което участват като акционери всички транзитиращи държави. И освен тези пет транзитиращи държави, които участват в международното дружество “Набуко” като акционери, там участва също немската компания RV. С привличането на RV като шести акционер, въпреки че няма нищо общо териториално с проекта е направено, за да може да се осъществи финансов гръб на проекта. Да има достатъчно финансови средства и той да може да бъде финансово подкрепен.
За уважаемата комисия по бюджет и финанси, също така е важно да знаете, че съгласно това споразумение държавите, които са страни по споразумението не поемат никакви финансови ангажименти относно финансирането на проекта. Задълженията са свързани с благоприятни политически, регулаторни условия и подкрепа на местните компании, националните компании, които ще участват в изпълнението на проекта.
След като проекта бъде ратифициран от всички държави, страни по това споразумение, предстои да бъдат избрани местни представители, членове на така наречения Комитет по “Набуко”, които вече да могат да създават оперативно хармонизирани връзки между петте държави и да се започнат технологичните работи по изпълнението на проекта. Основните рискове по проекта са два. Единият е ресурсен. Не са осигурени достатъчно количества газ, които да запълнят тръбите и вторият е произтичащ от ресурсния финансов, тъй като никой не би вложил финанси, докато не са гарантирани количествата газ, които фактически ще допринесат за възвръщаемост на подобна инвестиция.
Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какви са ангажиментите на Турция по това споразумение?
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, за да отговоря на този въпрос по договореностите с колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бих казал следното. Турция се явява ключова транзитна страна. Тръбата там ще бъде в продължение на 1000 км. Ангажиментите на Турция са по изключение да предостави през първите три години от започване на функциониране на “Набуко” като жизнен проект, тръбите които днес са собственост на турската национална държавна компания “Боташ” в отсечката от Анкара до източните и южните граници на Турция.
В споразумението това е формулирано като предложение за замяна. “Набуко” е предвидена като газопреносна система, интегрална със специална тръба от самата първа начална точка на границата с Турция до платформата в Баумгартен.
Турция също прие да следва изцяло европейското енергийно законодателство. Това е много голям ангажимент. Предстои да се провери нейната добра воля, при сключването на така нареченото споразумение за подкрепа на проекта. Защото ангажимента пое турската делегация на преговорите с това споразумение. Остава и всички турски държавни органи да потвърдят това. Казвам го, защото на уважаемата комисия се налага да гледа и българското споразумение, след като се ратифицира това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, Турция се отказа от претенцията си да бъде нетранзитна държава и се съгласи с изискванията на Европейската енергийна харта.
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Турция се съгласи. Тя се отказа и от първоначалната си претенция да полза на преференциални цени 15 процента от ресурса по съображения от национална сигурност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някаква схема от разпределението на тези 50 процента, които ще останат за ползване от държавите транзитиращи ?
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Все още няма, но се предполага, че това ще е въз основа на съответни дялове. Естествено най-големия дял е на Турция. Нашият е 400 км.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това какво значи в кубически метри газ?
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Ако имате предвид г-н Овчаров кой колко е заявил, нашата страна е заявила квота от милиард и половина кубически метра газ. Затова ако си спомняте, когато тук на 13 ноември в София се подписа един меморандум за разбирателство между България и Азербайджан за пренос на газ през Черно море, комплесиран газ, президента на Републиката, г-н Първанов заяви, че това ще бъде в или извън квотата на България в “Набуко”.
ВЪПРОС: Имате ли информация към днешна дата парламентите на кои страни по споразумението са ратифицирали?
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Ратифицирала е само Унгария. Унгария е една от най-активните страни по “Набуко”. Спомняте си през януари 2009 беше организирана конференция на най-високо равнище по “Набуко”. През октомври 2009 г. Унгария ратифицира. Турските колеги миналата седмица на конференция в Батуми ни информираха, че до края на този месец очакват и турския меджлис да ратифицира. Румъния също се кани в първите два, три месеца на тази година, а надявам се, че и Народното събрание, разбира се, вие ще решите кога. Австрия се бави по съвсем други съображения. Тя иска да изиграе една сложна игра с Южен поток. И затова засега е непредвидимо тя кога ще ратифицира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Ако няма, ми позволете, тъй като сме съпътстваща комисия трябва да запишем финансовите условия. Да обърнем внимание на чл.3 т.3.2. там се казва, че всяка държава страна по споразумението полага всички усилия да предприеме разумно необходимите законодателни мерки, за да осъществи изпълнението на дейностите по проекта. Тази разпоредба не се тълкува като приложима за данъчния режим на дружествата на “Набуко”. Тоест няма да имаме задължения за някакви данъчни облекчения.
И второто изречение - Нищо в това споразумение не задължава държавите, страни по споразумението да финансират проекта “Набуко” или да приемат финансови задължения по отношение на проекта “Набуко”, т.е по отношение на данъчната и бюджетната част нямаме ангажименти, които да обсъждаме.
Ако няма други въпроси, който е съгласен с този законопроект, моля да гласува за.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за представянето.

По точка трета
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария на Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерски съвет на 04.01.2010 г.
При нас е д-р Тонка Върнева – директор на Дирекция “Управление на специализирани донорски програми” в Министерство на здравеопазването, което ще ни представи този законопроект.
ТОНКА ВЪРНЕВА: Уважаеми господа народни представители, позволете ми да ви представя споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма укрепване на националната програма по туберкулоза в България, което беше подписано от министъра на здравеопазването на 19 ноември 2009 г. в изпълнение на решение 880 на Министерския съвет. На практика споразумението влезе в сила от датата на подписването до прилагането на вътрешно-правните правила за неговото ратифициране, съгласно изискванията на глобалния фонд.
Първо, искам да кажа, че глобалния фонд в момента е най-голямата финансова институция в областта на здравно-социалните проблеми. Той беше сформиран с консенсус на Генерална асамблея на ООН, когато беше постигнато споразумение, че три са най-големите здравно-социални проблеми на ХХ и ХХІ век. Това са СПИН, туберкулоза и малария. Това са три глобални пандемии и съответно този фонд, който в момента е над 14 млр. На конкурсен принцип всички държави в света, които отговарят на критерии поставени от фонда и Световната банка могат в условията на конкуренция да получават такова финансиране. На практика това е петото споразумение. Подписали сме три споразумения по програма СПИН и това е второто по туберкулоза. Това беше възможно след като глобалния фонд отчете, че споразуменията се изпълняват. Имат добро финансово и програмно изпълнение Първата програма по СПИН беше на сто процента програмно и финансово изпълнена. Това споразумение на практика допълва дейностите по националната програма по туберкулоза. Съгласно процедурите на фонда, одобрено е финансиране за пет годишен период на стойност 9,4 млн. евро. Първата фаза е на стойност 3 млн. 282 695 евро. И в момента ние предлагаме за ратификация първа фаза на споразумението по туберкулоза.
Основният индикатор на това споразумение е да се намали заболеваемостта от 38 на 100 000 до 27 на 100 000 през 2014 година, когато изтича това споразумение.
Съгласно клаузите на споразумението чл.12 и анекса на споразумението, необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число и разходите за митнически сборове, мита, данъци и такси, а така също и ДДС, които се налагат в съответствие с действащото законодателство, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети в Министерство на здравеопазването. На практика за тази и следващата година те възлизат на сумата между 350 и 450 000 лв. и са заложени в бюджета.
Съгласно принципите на предоставяне на средства, глобалният фонд за всяка държава е избрал местен представител на глобалния фонд. За България това е международната одиторска фирма KPMG, която е така наречения местен представител на фонда /”МПФ”/. Изпълнили сме всички условия. Тоест имаме изградена система за програмен и финансов мониторинг, които са съответно оценени от KPMG и Секретариата на глобалния фонд.
Друго което бих желала да кажа в допълнение, че това е първата международна програма в сферата на здравеопазването, която получи много висока оценка и България е пилотна държава на глобалния фонд в региона на Източна Европа и Централна Азия.
Основните бенифициенти на програмата това са най-уязвимите групи. На първо място, това е ромската общност, лицата лишени от свобода, инжекционно употребяващи наркотици. Като нова група сме добавили бежанци и лица търсещи убежище. Така също и емигранти и деца на улицата и юноши в социалните заведения. Като индиректни групи това са на практика цялото население на страната.
Това е първата програма, която е включила заедно с програмата по СПИН емигрантите като основно уязвима група.
Това което е важно да се знае, че тази програма, както казах в началото, кофинансира изпълнението на дейностите по националната програма по туберкулоза, която се финансира от бюджета на Министерство на здравеопазването. Включени са 28 лечебни заведения. По едно лечебно заведение във всеки от 28-те областни центрове. Избрани са доцмениджъри и съответно 83 патронажни сестри, които вече са започнали своята работа. Тоест, покриват се дейности за превенция контролна туберкулоза на регионално ниво. Това са специализираните болници и съответно диспансерите за лечение на туберкулоза.
Тази програма има за цел да подобри диагностиката, лечението в активната и в продължителната фаза и най-вече наблюдението на пациентите в продължителната фаза. Като другият основен индикатор това е съответно процента на излекуваните от туберкулоза. Те са над 85 процента.
Аз тук не се спирам върху програмните. Има много ясно заложени индикатори. Глобалният фонд е главно финансова институция и те предоставят средства след отчитане на средствата, които са предоставили за първият шест месечен период след получаване на оценка. Тогава се предоставят следващите траншове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване този законопроект за ратифициране на споразумението, за предоставяне на безвъзмездна помощ от Програма укрепване на Националната програма по туберкулоза в България.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

По точка четвърта
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група н.п. на 19.11.2009 година.
Вносителите ги няма. Говорихме с вносителите. Казаха ни, че няма да дойдат. На едно от последните заседания миналата година коментирахме този законопроект и искам само да ви припомня, че отложихме неговото гледане в комисията сега, за да може да предоставим възможност на вносителите да ни представят икономическа обосновка на този законопроект. Тоест неговото влияние как и какво ще бъде върху бюджета, в какви периоди и т.н. Вярно, че те няма да го направят. По тази причина сме поканили представител на Министерство на финансите г-н Иван Еничаров – началник на отдел в “Дирекция юрисконсулство” в МФ и Гаврил Митов – изп. Директор на Националния жилищен компенсаторен фонд в МС. Те ще ни запознаят със становището на Министерство на финансите от една страна. От друга страна те са ни предоставили и данни, които ние поискахме, независимо, че това беше ангажимент на вносителите, с които евентуално ще се запознаем и ще се опитаме да вземем решение.
ИВАН ЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерство на финансите счита, че представения проектозакон не следва да бъде подкрепен, като мотивите ни затова са в две насоки. Първата насока е чисто финансово този законопроект и неговото изпълнение не са обезпечени. И по предварителни разчети в случай, че бъде приет този проектозакон, това ще струва на държавата между 1 млр. 250 млн. и 12 млр. Виждате ножицата е доста голяма, толкова много пари. Но в законопроекта има един текст в който се казва, че на всеки шест месеца трябва да се актуализира спестовното число, левовия индекс с който се обезщетяват правоимащите лица.
Тъй като този процес повече от 10 години не е намерил разрешението си, имам предвид не са обезщетени всички лица, които имат многогодишни спестовни влогове, а се обезщетяват само лицата, които са попаднали в групата на правоимащите, т.е. подредени са в съответните категории и отговарят на условията предвидени в закона. Фискът ще бъде невъзможно да поеме един такъв финансов натиск от толкова много средства.
Като цяло законопроекта предлага да бъдат отменени всички условия на които трябва да отговарят лицата притежатели на жилищно спестовни влогове. И те да станат правоимащи екслеге. Освен това в законопроекта се предлага притежателите на жилищно-спестовни влогове да могат да търгуват с влогове свободно. И на практика да се появи една нова форма на търговия, която е неприемлива за държавата. Тоест спестовното число е просто число. То нито има номинална стойност, нито може да бъде предмет на търговия. Единственото, което законодателя си е позволил да допусне през тези години, това е да могат да бъдат предмет на дарения и на замяна с низходящи, възходящи. Тоест, с лица които са от най-тесен кръг по отношение на титулярите на жилищно-спестовните влогове.
Поради това ние считаме, че всяка промяна в този закон, който беше предмет на разглеждане от Конституционния съд, първо ще въздейства в една или друга степен популистки по отношение на правоимащите и на цялото население. Но от друга страна ще промени реда и условията за обезщетяване на многогодишните спестители. И би се получило парадокс при лица, които са правоимащи и са подредени като правоимащи преди години и са получили вече обезщетенията си, да получат номинално много по-ниски стойности на обезщетяване от тези, които в случай, че бъде приет този законопроект, ще получат обезщетение след две или пет години. Поради което предлагаме да не бъде подкрепян от уважаемата комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате възможност да зададете въпроси и да изразите становище. Ако искате в допълнение да ви запозная с няколко цифри, които ни предостави министерството и фонда във връзка с този законопроект.
Към момента на практика правоимащи по този законопроект са всички лица, които са имали жилищно-спестовни влогове открити към 31 декември 1990 г. и престояли в Банка ДСК повече от пет години. И към 30 септември 2009 г., това са З15 000 влога. Тези 315 000 влога, ако се изчислят по спестовните числа по формулата по която се изчисляват са 22 млр. 812 млн. и т.н спестовни числа. От тези 315 000 влога към 30.09.2009 г. на условията по чл.2 от Закона са предявили претенции и са отговорили 140 000 влога за 13 млр. лихвочисла, грубо казвам. Разбира се тази цифра от 139 до края на 2009 г., когато е срока за предявяване на претенциите, последно удължения срок, може би ще е малко по-голяма от тази. От тези 140 000, защото това е 139 940 влога, към момента са компенсирани 90 000 и остават за компенсация 49 739.
Това което остава за компенсация са 3 млр. 655 млн. точки, спестовни числа. Умножено по последната цифра 0,08 лв., колкото струва една точка, означава, че държавата е поела ангажимент към тези лица да изплати около 250 млн. компенсации.
Ако приемем законопроекта, това би означавало всичките 315 000, които имат такива влогове отговарящи на тези условия, да получат право, т.е. тези 22 млр. точки като ги умножим по 0,8 ст. виждате за каква цифра става дума.
РЕПЛИКА: Стават 1 млр. 600 млн. 550, но от тях трябва да извадим 250 млн., за които вече са взети решения за финансиране и остават някъде 1 млр. 250 млн. това е при положение, че една лихвоточка остане 8 ст. но тя ако стана 50 ст. или 1 лв. може да се стигне до 12 млр.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението е като отпаднат ограниченията, след като започнем да ги актуализираме тези 8 ст. на шест месеца, ние знаем докъде ще стигне. Това е общо взето цифровата част на това предложение. В тази връзка, ако имате някакви въпроси или становища, имате думата.
Ако няма, подлагам на гласуване този законопроект. Който е за внесения от н.п. Яне Янев и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, моля да гласува за.
Гласували “за” няма.
Против? Против 12. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Законопроектът се отхвърля.

Преминаваме към последна пета точка.
ЗИД на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 06.01.2010 г.
Този законопроект се гледа вчера в Икономическа водеща комисия. Ние сме съпътстваща комисия.
Законопроектът ще ни представи г-жа Матова – н-к отдел “Производствени опасни отпадъци” в Министерство на околната среда и водите.
ОЛЯ МАТОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се помъча с няколко думи да ви представя накратко основните промени в настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Една от главните причини за внасяне на този закон за изменение и допълнение на закона, това е че имаме пропуски в транспониране на някои членове в четири директиви, които касаят управлението на отпадъците. Директивата за депониране на отпадъци, директивата за отпадъци от електрическо и електронно оборудване, директивата за батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори. Както и директивата за изгаряне на отпадъци. Успоредно с това се въвеждат националните норми правила, контролни органи по прилагане на регламент 1013 на Европейския съюз относно превозите на отпадъци в рамките през и извън европейската общност.
С прилаганите изменения и допълнения се цели да бъде постигнато едно точно транспониране, тъй като много добре знаете, че ние сме поели ангажименти за съгласуване като първа стъпка на нашето национално законодателство с изискванията на европейското законодателство.
Един от основните моменти, които се въвеждат с този закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е свързан с прилагането на няколко члена от директивата за депониране на отпадъци, които касаят осигуряване на финансова гаранция, финансов механизъм, финансов инструмент за всички видове депа, за поемане на периода на закриване и след експлоатационни грижи и мониторинг на депата. Този период определен нормативно в законодателството е дълъг 30 годишен период.
Европейското законодателство изисква всяка страна да осигури средства, така че да се извърши мониторинга. Като тези средства трябва да бъдат гарантирани по някакъв начин от държавата.
Финансовият инструмент, който се прилага в настоящия момент е въз основа на една банкова сметка за чужди средства, която се открива към регионалните структури на Министерството на околната среда и водите и в която постъпват средства от общините за покриване на разходите в този период. Основната цел е да не се допусне липса на средства за голяма част от депата, които евентуално след това да се подсигуряват по пътя на държавния бюджет. Може би на всички вас е известно, че в същност управлението на битовите и строителните отпадъци, които са едни от най-масовите като количество отпадъци са изцяло в правомощията на общините. Същевременно отговорност на производителите на големите количества производствени, в някои случаи и опасни отпадъци, индустриални отпадъци е изцяло в правомощията на собствениците на съответните отпадъци. Това са обикновено фирмите, които образуват тези отпадъци.
За да може да се гарантира, че собственика на отпадъка или този, който е отговорен за неговото трайно обезвреждане, ще подсигури и ще поеме тези разходи за закриване и след експлоатационни грижи и трябва да бъде разработен подобен финансов механизъм.
Допълнително се въвежда така наречената такса депониране. Доколко е коректен като термин, това е друг въпрос, но тя има една основна цел, да отклони отпадъците, които могат да бъдат преработени, рециклирани, на които материала може да бъде използван за някаква цел, да ги отклони от депата. По този начин ще се намали количеството отпадъци, които постъпват в депата. Ще се удължи експлоатационния срок на депата и т.н. В същност по този начин ще се стимулира рециклиращата индустрия, която борави с този вид отпадъци или с част от тях, като суровинна база.
Във всичките тези финансови механизми на този етап са само заложени основите, идеята в Закона за управление на отпадъците. Допълнително подробно ще бъдат разработени разходите, разчетите по какъв начин ще бъдат определени. Как ще бъдат разходвани тези средства. В подзаконов нормативен акт съвместно с Министерство на околната среда и водите, съвместно с Министерството на финансите, вероятно и с постановление и на Министерски съвет, както е заложено в Закона за изменение и допълнения.
Допълнителните промени, които споменах свързани с прилагането на другите директиви относно батерии и акумулатори и електрическо и електронно оборудване са свързани с изискването за въвеждане на регистри, на лица, които пускат на пазара този вид оборудване, този вид батерии и акумулатори, тъй като те са задължените лица. Те носят отговорността от събиране и рециклиране след това на отпадъците от този вид оборудване и масово разпространени отпадъци най общо казано.
Други промени, които са направени в закона, те са свързани не с европейското законодателство, а те са свързани с изчистване и облекчаване на някои забелязани по-правилни инструменти в процеса на прилагане на закона и са свързани до известна степен с облекчаване на бизнеса. Дотолкова, доколкото част от разрешителните режими, които съществуват в законодателството по управление на отпадъците минават на облекчен регистрационен режим. Това е случая с транспониране на отпадъци. Дотолкова доколкото транспонирането в случай, че се касае за опасни отпадъци и се контролира по друго законодателство, не е необходимо да има специално допълнителен контрол и от страна на законодателството по управление на отпадъците.
Облекчение за икономическите субекти, които извършват така наречената операция по временно съхраняване на отпадъци. Това са всички предприятия, които всъщност произвеждат в своята дейност, образуват от тяхната дейност отпадъци. Облекчението за тях е, че те също няма да подлежат на разрешителен или регистрационен режим. Те само ще разработват програма за управление на своите отпадъци в които трябва да покажат мерките, които вземат свързани с това управление.
Допълнителни промени, които са направени в законодателството по предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъци са свързани с уточняване на така наречената административна роля на регионалните сдружения. Всички може би сте запознати, че в процеса на изграждане на системата от 56 регионални депа в цялата страна имаме закъснение, огромни затруднения свързани със съвместната ни дейност, с общините, с усвояване на средствата от европейската общност. Проблемът считам, че има достатъчна публичност, така че не е необходимо допълнително да навлизам в подробности и да го разяснявам.
За преодоляване на част от тези проблеми считаме, че е добре да бъде заложен и сме заложили в предлагания проект на Закона за изменение и допълнение, на Закона за управление на отпадъците, основната роля на така наречените регионални сдружения. Регионалните сдружения са разписани като юридически лица, които се създават по този закон. Заложили сме минималните изисквания, които законодателството по управление на отпадъците предявява към регионалните сдружения. По този начин това няма да бъдат досега съществуващите регионални сдружения, които са по Закона за доброволното сдружаване. Това няма да бъдат търговски сдружения. Това ще бъдат специални сдружения създадени по този закон. Тяхната основна задача ще бъде да управляват регионалната система, която в общия случай се състои от едно депо на този етап заедно с претоварени станции, заедно с други съоръжения за третиране на отпадъците.
Разписани са основни правила за взаимоотношения между общините. Основната цел е да може да се подпомогнат общините за намиране на най-доброто решение, за постигане на споразумение вътре в един регион за управление на така наречената система от депо и други съоръжения за крайно обезвреждане на отпадъците.
В тази връзка сме работили в активно сътрудничество с Националното сдружение на общините, някои от кметовете. Разбира се все още имаме неща, които уточняваме на ход. Продължаваме своя диалог с тях. Така че да достигнем до работещ механизъм, който да подсигури всъщност крайната цел, усвояването на средствата и изграждане на системата за обезвреждане на отпадъци от тези 56 регионални депа, които са заложени в законодателството.
В тази връзка са въведени някои дисциплиниращи текстове към общините - общини и кметове, които не са изпълнили задълженията си в срока във връзка със Закона за управление на отпадъците. Не са подали на време документи. Не са пристъпили към изграждане на депо, тогава когато е изчерпано депото или няма възможност за депониране и т.н. да бъдат лишени от държавно финансиране. Стига се до парадокса, че се отпускат пари, стоят пари, няма проекти. Не се стига до споразумение в общините в един регион, за да се изготви и да се представи предложение и те остават неустроени. Това е основната цел.
От друга страна считаме, че дотолкова доколкото, както вече споменах, общините са основната отговорна институция при управление на битовите и строителни отпадъци, полагаме основите на амбициозната цел, да могат общините по някакъв начин да стигнат до извода и да пристъпят към финансиране самостоятелно. Защото много добре знаете на този етап тези депа се изграждат със средства от държавния бюджет, от европейските фондове и т.н.
Като общините все още не са дозрели до там, че да се разбере, че в същност това е задължението и трябва да бъдат осигурени средства за бъдещи инвестиции и най вече това, което споменах първоначално за закриване и след експлоатационни грижи на депата.
В тази връзка е въведен и един член, който може би до известна степен е провокиран, всички знаете, от проблемите със софийските отпадъци. До 10 процента от депата, които са изградени и 50 процента с държавни средства, със средства от държавния бюджет да бъдат предоставени до 10 процента от оставащия им капацитет, да бъде предоставен за използване от други общини, за изпълнение на национални цели свързани с прилагане на Националната програма за управление на отпадъците.
Допълнително в закона се въвежда изискването всички собственици на пътища да бъдат отговорни, на различните видове пътища, които съществуват в нашата страна, да бъдат отговорни за събиране и почистване и предаване на отпадъците в зоните край пътя, по пътя и т.н. За по следващо третиране, за да осигурим едно управление на отпадъците на всяко ниво, в това число и по пътищата, които знаете какъв вид имат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Аз лично не знам как вие виждате функционирането на тези регионални сдружения, защото те имат много сериозни функции заложени в закона. Ще стане ли факт това? Областният управител няма отношение. Има някакъв съвещателен глас. Каква е ролята му.
ОЛЯ МАТОВА: Областният управител в общото събрание има само съвещателен глас, т.е., той да присъства, да бъде уведомен, да знае за проблемите. В някои случаи знаете има по двама областни управители или един областен управител е в две регионални сдружения, тъй като тези региони не съвпадат с областите, които са административните области в нашата страна. Неговата функция на този етап е до там. Мъчим се да намерим някакъв начин. Всичко което сме разписали, изискванията относно регионалните сдружения са само основните, базовите изисквания. Проблемите които сме имали досега заедно с общините и с кметовете при работата със сега съществуващите регионални сдружения. Може би ще имаме и имаме някои допълнителни неща за уточняване, но текст по текст по отношение на регионалните сдружения сме работили съвместно с Националното сдружение и с част от кметовете на общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Аз питам за вашето мнение, ще заработят ли тези регионални сдружения?
ОЛЯ МАТОВА: Това е нашето основно желание. Всичко това е работено. При нас има отделни дирекции, които управляват фондовете. И в този проект и за в бъдеще считаме, че съвместно с тях трябва да работим, за да може да не пречим точно на това да имаме еднакви изисквания, еднакви условия. Така че да бъдат отпуснати, реално усвоявани тези средства, които се отпускат. Надяваме се това да е правилната посока. Сядайки на масата, разсъждавайки над това, какво трябва да бъде регионалното сдружение, виждайки различните форми, които съществуват към момента. Стига се до там, че започва проект без общините да са си изяснили взаимоотношенията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой го прави този проект?
ОЛЯ МАТОВА: Проектът се финансира от региона, водещата община, изясняване на функциите на водещата община.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една община в момента стартира проект, другите не знаят. Как ще се промени това?
ОЛЯ МАТОВА: Точно това считаме, че може да се промени, че трябва да се промени, за да не се стига до там, след това отделна община да се оплаква. Затова сме дали три годишен период в който досега съществуващите регионални сдружения, които все пак работят добре или да се създадат нови регионални сдружения, които спазвайки тези норми, които сме разписали - начина за вземане решения, дава им се свобода. Същевременно се залагат някои задължителни елементи, да направят работещо това регионално сдружаване на общините. В един от инструментите е заложена една и съща цена за приемане на отпадъците, но в рамките на регионалната система. Голям проблем беше досега отдалечените общини, които возят на далечни разстояния. Често пъти са малки. Елементите на тази цена са включени вътре и е описано. Така че в тази цена да се включат транспортните разходи вътре в системата.
ВЪПРОС: Може ли да дадете пример кои сдружения работят добре?
ОЛЯ МАТОВА: Формално създадени има много регионални сдружения. Когато вървяха дискусиите и обсъжданията, на които присъстваха и кметове, по същия начин при нас дойдоха кметове и казаха: “Вие защо искате сега да ни създавате нова форма като ние си имаме хубава работеща?” Един от тези кметове например беше на Велико Търново или еколог, няма значение. Може да не е бил точно кмета.
Какво работите добре, като досега еди какво си още не сте успели в срок, в съответствие с програмите, с плановете да го направите. “ Да, но ние успяхме. Точно постигнахме споразумение.”
Много добре, че сте постигнали споразумение, но сега трябва да заложете тези правила в това споразумение, което вие твърдите, че вече сте постигнали.
Тригодишния период, който сме дали има за цел основно да продължи работата по проектите, за да не стопираме тяхната дейност, да не стопираме средствата. И през този тригодишен период евентуално да се трансформира. Защото част вече от съществуващите, такива каквито съществуват - такива работещи, слабо работещи или почти не работещи, просто трябва да могат да продължат да работят по проектите, които вече са стартирали. Да не се спира тяхната дейност.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Най-основния проблем наистина е с цената, което трябва да плащат малките общини за депонирането на отпадъци. В Хасково например ние имаме едно новоизградено депо, което е в Харманли. Районирането е така направено, че има 4 или 5 по-малки общини, които трябва да карат в Харманли. Вече шест месеца мисля, че не карат в Харманли, а хвърлят където им падне и си плащат глобите, защото те оспорват цената, която община Харманли е гласувала на общински съвет за депониране на тези отпадъци, като смятат че тя е прекалено висока, една от най-високите в страната.
Начина по който са създадени тези сдружения и начина на вземане на решения, доколкото аз разбрах от законопроекта е, че тежестта на гласа се базира на броя на жителите на дадена община, ако съм разбрал правилно. В нашия случай Община Харманли има 60 000 души, а четирите по-малки общини, които трябва да карат там боклук имат съответно 40 000 души жители, примерно. Това значи, че Община Харманли еднолично ще взема решения и ще определя цената и всички останали решения в това сдружение. Това е което мен ме притесни, като четохме на първо четене предложенията.
ОЛЯ МАТОВА: В чл.19 а, б, в, г и т.н. в една от точките е заложено, че решението, свързани в това число и с определяне на цената, се извършва от общото събрание, като се вземат решения в които да са представени две трети от кметовете, които обаче представляват две трети от населението. Знаете много добре защо сме включили населението. Все пак на този етап на много места все още не съществува теглене на отпадъците, така че да го изчисляваме на тон отпадък. Въпреки че всички сметки трябва да се водят на тон отпадък. И все пак основен критерий за генерираните отпадъци реално, това е броя на населението. Така че една от тежестите при вземане на решения на основа на населението, това е на основа на най-голямото количество отпадъци, които се генерират от дадена община.
От друга страна, считаме че с включването на участието при вземане на решения на две трети от представяне на кметовете, ще се гарантират интересите на малките общини, точно за които става въпрос. И нашата цел с въвеждане на тази единна цена е именно да се облекчат, както вече казах, разбира се, тези малки общини при цената която заплащат. Техните транспортни разходи на практика ще се поемат от разходите, които се събират от големите общини. Защото от някъде парите трябва да дойдат на практика. Затова въвеждаме така наречената единна цена, която не е на вход на депото, а тя е на вход в системата. По този начин обикновено за най-отдалечените региони е предвидено изграждане на претоварни станции. На вход на претоварната станция се счита вход в системата и цената ще бъде еднаква за всички общини, които участват в регионалната система.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Идеята е, че две трети от кметовете присъстват наистина, но един кмет в повечето случи има повече от две трети от населението в това сдружение. Така че той отново еднолично ще взема това решение и въпроса е в това, защото най-притеснителното е цената. Има ли орган, има ли процедура по която тази цена да се контролира? Или сдружението само определя каква е цената без значение каква е тя.
ОЛЯ МАТОВА: Това беше в резултат на дебат с Националното сдружение на общините в Република България, специално да се разпише какви са компонентите на тази цена, на които е дадено право, дотолкова доколкото да се запазят правата на местното самоуправление и да се определя фактически от общото събрание, от колективния орган, от управителния орган на сдружението. Така че примерно ще имаме една цена за едно сдружение в един регион. Вероятно друга цена за друго сдружение в друг регион. Но цената вътре в региона за отделните общини, целта е да бъде една и съща.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отново на този въпрос, но смятам че е важен. Тези депа обикновено се дават на някой за експлоатация и той има определени експлоатационни разходи. Общината в която се намира даденото депо сключва договор и отдава на концесия за управление това депо на една частна фирма със съответно условия, които тя успее да договори на този търг. В някои случаи тази цена е много висока. Тя е прекомерно висока. И по този начин се получава изкривяване, че за един договор, който е сключила една община трябва всички останали общини да плащат едва ли не.
ОЛЯ МАТОВА: Това е един проблем, който го знаем. Знае се и от нас. С тази цел да се подпомогне и да се отстрани тази несправедливост, този проблем сме заложили в законодателството, че в същност собствеността на депото се решава от общото събрание. Кой ще бъде собственик на депото се решава от общото събрание. Общината която е собственик или публично-частно съпартньорство може да има, може да има друг собственик, съсобственик. Дори общините настояваха да има и съсобственик. Тя ще определя тази община, която е собственик или общините, които са собственик или другите, те ще водят процедурата по ЗОП. Но възлагането на поръчката, избора на лицето, което ще управлява депото по ЗОП и от там експлоатационните разходи и т.н., всичко това отново ще минава през решение на общото събрание. По този начин считаме, че до известна степен ще дадем право на всички общини. Именно това беше нашата основна цел. всички общини във възможно най-висока степен на равнопоставеност да участват в управление на тази регионална система. Определяне на цените, определяне на това какви съоръжения да се изграждат в бъдеще, къде да се изграждат тези съоръжения, защото знаете има изискване след това и за допълнителни съоръжения, не само за едно депо. Тоест, те да управляват на практика тази система. Те да вземат решения и те да я управляват всички заедно чрез общото събрание. Доколко вероятно това не е перфектно, може би ще се наложат някои допълнения, някои изменения на някои от точките, но това е била целта към която сме се стремили.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам два кратки въпроса. Имате ли оценка за това с колко ще натоварите общините с този нов закон? Предвидени ли са тези средства в бюджет 2010. Доколкото разбрах този закон влиза тази година в сила.
ОЛЯ МАТОВА: На този етап са заложени механизмите, както казах, само нормативно, за осигуряване на тези финансови инструменти. Сметките, начин на това какви ще бъдат тези отчисления за отделните региони, за отделните депа, за отделните видове отпадъци. По какъв начин ще се събират средствата и т.н. Всичко това ще бъде обект на следващо обсъждане и решение в подзаконовия нормативен акт, който ще бъде разработен. Доколко и как тази година ще влезе в сила.
И сега в т. 3 на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси пише, че общините трябва да осигуряват средства, освен за изграждане и експлоатация на депата и за закриване след експлоатационни грижи. Доколко те ги осигуряват, вие сами знаете. Така че нашата цел е поетапно това да стане. Дали ще стане тази година, може би колегата ми да допълни нещо.
РАДОСЛАВ СМИЛЯНОВ: Само искам да спомена, че тези финансови механизми би трябвало да влезнат в сила от 1 януари 2011 г. В смисъл няма да рефлектира върху бюджетите за 2010 г. И пак да допълня, че по принцип в тези общински бюджети те трябва да си ги предвидят тези средства по реда на Закона за местните данъци и такси и съгласно този чл.66 т.3. Тоест, ние не добавяме нови средства. Ние просто искаме да гарантираме, че тези средства, които са предвидени в общинските бюджети по реда на Закона за местните данъци и такси, наистина ще бъдат отделени и тях ще ги има. Защото до този момент ги няма. И като стане въпрос, че трябва да се рекултивира депо идват на вратата на Министерство на околната среда и водите или пред държавен бюджет и казват: “Дайте ни парите да направим това и това”. И ние трябва да ги вземем тези пари от държавния бюджет. Искаме да гарантираме така, че тези средства наистина ще се отделят, ще ги има отстрани и няма да се налага да търсим пари от държавния бюджет, за да се извърши тази дейност. По принцип тези средства трябва да се набират от самите общини, когато говорим за общинските депа. Защото все пак има и депа за производствени отпадъци към предприятията, които вече не ги касае този Закон за местните данъци и такси. Там също трябва да се отделят тези средства, за да не можем в един момент дадена фирма да фалира и да се изнесе от страната и да остане депото в един вид, който подлежи на рекултивация. Тук пак трябва държавата да се намеси, за да осигури средствата, за да се направи рекултивация. Това искаме, да защитим данъкоплатеца от тези излишни разходи, които би трябвало да са за сметка на други хора, притежателите на отпадъци.
ИВАН ИВАНОВ: Водеща община с най-много жители би следвало да има най-голямо участие. Кметът на тази община не желае да се прави депо. Иска публично-частно партньорство, защото там е неговия интерес, там му е комисионната. И протака нещата с години и продължава да ги протака. Община Пазарджик. Какво прави държавата в такъв случай?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той държи сдружението.
ИВАН ИВАНОВ: Той държи сдружението. Даже не прави нищо, за да се създаде сдружение. Няма желание да има сдружение. Не го пуска в дневния ред заедно с общинските съветници, които са също много заинтересовани, защото си получават част от тази комисионна и в този град, в този район няма да има депо. Какво прави държавата в случая?
ОЛЯ МАТОВА: От една страна са разписани текстове, които съответния кмет, макар и на водеща община да носи своята отговорност, затова че не е изградил адекватна система за управление на отпадъците. В случай, че някоя община, не зная точно какъв е случая, който визирате, реши че тя няма да се съобразява с това, което е и реши сама да изгражда чрез публично-частно партньорство депото си, тя е отговорна изцяло да си подсигури средствата за изграждане и за всичко останало и няма право да се ползва от средства от всичките тези фондове, които преди малко изредихме.
ИВАН ИВАНОВ: Специално за Пазарджик, цялото министерство знае за случая. Много ваши колеги са на ясно. Мисля, че бихте могли чрез тях да наберете повече информация. Случаят е частен, не искам да занимавам колегите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той както е частен, така не е частен.
ИВАН ИВАНОВ: Общината не му е еднолично дружество, за да решава какво да прави. Държавата трябва да има позиция, когато има средства отделени и от европейски фондове и от самата държава. Той да решава, че по друг начин ще решава въпроса и с отпадъците. Смятам, че тук държавата трябва да има някаква позиция.
РАДОСЛАВ СМИЛЯНОВ: Не съм запознат в детайли с конкретни случай, но все пак трябва да се има предвид и следното. В един момент когато се види, че нещата не стават, най-накрая ще трябва да дойдат балеровачките от София да ги преместим в Пазарджик, като затворим местните депа и тогава вече кмета на общината да се чуди къде да си сложи отпадъците. И това е крайния, грубия вариант. Ще плащат хората в Пазарджик, които са избрали този кмет, който не може да реши и проблема.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз имам въпрос. Предвидени ли са някакви санкции за тези случаи, които документираме? Защото би трябвало да има санкция, а не следващия кмет, който дойде да понася негативите или нерешените проблеми.
ОЛЯ МАТОВА: Санкции в законодателството по отношение на кметовете и тяхната отговорност по управление на отпадъците, най-общо казано, съществуват и сега. Те са и засилени до известна степен. На много места са направени по-респектиращи. Ние считаме, че една основна санкция ще бъде и това, те да бъдат лишени от държавно финансиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е за кмета. Това е за общината.
ОЛЯ МАТОВА: Тук има санкции и за кмета. За общината е това, че тя няма да получи средствата. Но санкции за кмета в закона и сега съществуват.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Би трябвало да има лична отговорност, която да се носи.
ОЛЯ МАТОВА: Всички промени в чл.19, чл.71, в чл.17, в чл.16 по отношение задължения на кметовете е с цел по някакъв начин да обвържем кметовете, да обвържем общината. Този проблем сме го разисквали и сме го обсъждали с изпълнение на задълженията им и те лично да бъда задължени с изпълнение на задълженията им.
Другата страна на нещата, когато ние слагаме някакви по-рестриктивни мерки, да кажем някои от текстовете бяха леко променени. Тогава общините казват: Вие ни отнемате местното самоуправление. Нашето право, свобода на местно самоуправление.
И в момента в който им се каже: Да, но имате и местни задължения и те са свързани с изграждане и всичко останало, поддръжка на тези депа или на тези съоръжения, каквито и да са те, тогава казват: Да, но вие знаете, колко е висока такса битови отпадъци, как всички плащаме и т.н.
На практика трябва навсякъде да се мине към такса битови отпадъци, не на база на това, което в момента се плаща, а на база на килограм. Това е целта с изграждането на тези нови депа, защото вече на тях задължително има кантар, везна. И тогава вече когато се приема и всяка община плаща не на това какви жилища има в нейното населено място, а на това колко отпадъци предава. Целта е тя да е заинтересована да минимизира количеството отпадъци, които отиват на депото, за да плаща по-малко нейното население и вече от там, със съответната община да бъде по-малко и таксата за конкретната община. Мъчим се да намерим баланс между местното самоуправление, задълженията и това през цялото време целта на закона и промените, които касаят общините. Управлението на отпадъците в частта общини, където се докосваме е била тази. Да осъзнаят, да задължим общините да изпълняват задълженията си, които и досега имат. Но които негласно всички считат, че държавата ще осигури средства, че Европейския съюз ще осигури средства. Само че нашата цел е да им кажем, средствата от Европейския съюз ще бъдат до този момент до който ние изградим тези депа.
На следващият етап вие трябва да си подсигурите парите за изграждане на нови клетки към тях или да решите какво друго съоръжение ще изграждате, за да не ги запълвате. Защото не е тайна и това. Как се изградиха някои депа и как сега отново вдигат ръка, да им дадем допълнителни средства, за нови клетки.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз съм съгласен, че подхода е правилен и по този начин ще се решат много въпроси и стратегически погледнато, ние натам трябва да вървим. Въпросът е обаче, че аз съм убеден, че ще има случаи в които цената, която малките общини ще трябва да плащат в някои сдружения ще бъде много по-висока от реалните разходи и мисля, че трябва да има орган, който да контролира тази цена, за да сме сигурни, че там няма злоупотреби. Не се бъркаме по никакъв начин в децентрализацията, защото ние в момента имаме Закон за местните данъци и такси, където определяме от до, граници и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложения Закон за изменение и допълнение. Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред. Ако нямате други въпроси по точка 6 – други, приключваме.
Закривам заседанието.

/Закрито в 16, 25 часа/