П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 28 януари 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси, Предлагам ви днешното заседание да мине при следния дневен ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т.3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО.
Цветанка Михайлова – началник отдел “Регулация на финансови пазари” в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Меглена Христова – главен експерт в отдел “Регулация на финансови пазари” в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Атанас Иванов – експерт в отдел “Надзорни регулации и управление на риска”, дирекция “Надзорна политика”, управление “Банков надзор” в БНБ.
2. Обсъждане и приемане на становище на Комисията по бюджет и финанси във връзка с определението на Конституционния съд от 22.12.2009 г., с приложено искането на президента на Република България с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 16/2009 г., за установяване противоконституционност на § 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност /обн. ДВ, бр. 95/2009 г./.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерски съвет на 11.12.2009 г.
Йоанна Петрова Германова – и.д. директор на дирекция “Социална закрила и социално включване” в МТСП
Елена Кременлиева – н-к отдел “Социално включване, политики за децата и семействата” в МТСП.
Има ли други предложения или допълнения към дневния ред?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, на едно от първите заседания на Комисията припомних, че в предишния състав на Комисията на Народното събрание имахме възможността всички народни представители, членове на Комисията по бюджет и финанси към средата на месеца, т.е. точно на 17-ти да получаваме данните за изпълнението на държавния бюджет за предходящия месец или полугодие или както се получава.
Вие казахте тогава, че ще проверите как стоят тези неща и ще може ли това да продължи. То към настоящия момент не е продължено. Не само, че не е продължено, но Министерство на финансите с изключително големи закъснения изнася информацията на техния сайт. Затова продължавам моето питане към вас, дали ще бъде възможно това.
И второто ми е малко по-конкретно. Дали ще бъде възможно да получим официална информация, а не от Божидар Данев, затова колко е ДДС към края на годината към частните фирми и въобще към икономиеските агенти в България. И също така неразплатените държавни задължения към общините към края на 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За ДДС съм сигурна, че данни има към общините.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има неразплатени плащания към общините. Те бяха към 400 млн. в един момент. После уж намаляха, после в края на годината пак се повишиха.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще разговаряме с Министерство на финансите и на следващата комисия ще ги поканим за пояснение.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Госпожо председател, аз имам една допълнителна молба. По някакъв начин да получим конвергентната програма в старото правителство, /непрозрачно/. Винаги на сайта се публикуваха такива документи с които страната се представя пред Брюксел - още проектите, обсъждания, добавки. Сега имаме краен вариант изпратен в Брюксел да го получим, поне членовете на Комисията. На сайта го няма. Това е друга тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не беше допълнение към дневния ред. Това са уточнения. Има ли други становища или допълнения към дневния ред? Няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към т.1 – Рамковата позиция на Министерски съвет по т.3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Тук при нас са Цветанка Михайлова – началник отдел “Регулация на финансови пазари” в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” в МФ, която ще ни представи проекта.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господа народни представители, на 10 декември миналата година имах възможност пак на заседание на тази комисия да ви запозная с рамковата позиция на Министерски съвет относно изграждането, общо архитектурата на новите надзорни органи в областта на финансовия надзор. Най-общо пакета регламенти с които се предвижда създаването на новата система на европейския финансов надзор вече са пред финализиране и като пряк резултат и във връзка с този пакет регламенти за създаване на новите европейски надзорни органи е подготвен проект на директива за изменение в секторното законодателство, която е предмет на днешната рамкова позиция.
Изготвянето на този проект на директива е пряко свързано с изменения конкретни в секторното законодателство. Тези промени засягат определяне на подходящ обхват и на по-общите правомощия, които са предвидени в споменатите вече регламенти. Като в случая се налага конкретизиране на тези правомощия в секторното законодателство. С предложения проект на директива се предвиждат изменения в 11 директиви в областта на финансовите услуги, а именно:
- това е директивата за капиталовите изисквания;
- директивата за финансовите конгломерати;
- директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване;
- директивата относно пазарната злоупотреба;
- директивата относно пазарите на финансови инструменти;
- директивата за проспектите и прозрачността;
- директивата относно окончателност на сетълмента;
- директивата срещу изпирането на пари;
- директивата относно предприятията за колективно инвестиране, в прехвърлими ценни книжа.
Тази директива, тъй като изменя голям пакет от 11 директиви е наречена с работното наименование омнибус директива и по-конкретно омнибус 1, тъй като се очаква да има още един проект на директива, омнибус 2, която ще включва изменение в секторното законодателство в областта на застраховането. Тъй като към момента, когато беше подготвен проекта на омнибус 1 все още не беше финализирана директивата платежоспособност 2 в областта на застраховането. Очаква се този втори етап да бъде финализиран през м. март т.г.
Тъй като темите застъпени в тази директива са твърде технически, бих искала в по-обобщен вид да ви запозная с тези изменения. Вие разполагате в детайли с рамковата позиция. Ако се наложат конкретни въпроси, тук присъстват експерти от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор. Ще ви отговорим на конкретни въпроси.
Областите в които са предложени изменения с проекта на директива попадат предимно в три основни сфери. Първата е определяне на обхвата на техническите стандарти. В регламентите за създаване на европейските надзорни органи беше вменено ново задължение и правомощие на тези надзорни органи да изработват технически стандарти, които впоследствие да бъдат одобрявани от европейската комисия. Тези технически стандарти тук се доразвиват и конкретно идеята и задачата на тази директива е да конкретизира точно областите в които европейските надзорни органи ще имат право да изготвят такива технически стандарти. Конкретно са посочени именно тези области.
Втората насока като една забележка, условието е наистина да става дума за технически стандарти, да не става дума за политически решения. И от тази гледна точка е необходим експертния опит на надзорните експерти в областта на надзора и затова се въвеждат именно с този правен инструмент.
Втората насока в която се предлагат изменения, това е за регламентирането, това е правен инструмент, отново във връзка с предоставянето на европейските надзорни органи. Правомощие да осъществява разрешаване на спорове между националните надзорни органи, като досега нямаше правна възможност комитетите от трето ниво да решават по правно задължителен начин тези спорове. Това е другата насока, в която регламентите не можеха да посочат точно за кои казуси ще се отнасят и това става именно с тази директива, която посочва конкретни области, които съществуват в момента в секторното законодателство и при които е предвидено съвместно вземане на решения от националните надзорни органи.
Третата област в която ще се извършат промени или са предложени промени, това са изменения от общ характер, техническо актуализиране на наименованията на новите надзорни органи. Уреждането на прехвърляне на настоящите функции на действащите комитети от трето ниво върху новите комитети, задължения за сътрудничество и обмен на информация, както и осъществяване на международни контакти, водене на регистър и други изменения.
Предвижда се, това е важен момент може би за вас, а и за нас също, изискванията на тази директива да бъде извършено в националното законодателство в рамките на 12 месеца от обнародването й и в държавен вестник, което е значително по-добър вариант в сравнение с първоначално предложения до края на тази година. В резултат на приемане на проекта ще се наложи изменение в няколко нормативни актове, в които съществуват разпоредби и те се изменят с тази директива. Това е Кодекса за социалното осигуряване, Закона за кредитните институции, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за допълнителния надзор за финансовите конгломерати, Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти, както и промени в съответните подзаконови актове.
Това е относно общата информация във връзка с проекта на директива. Принципно държавите членки подкрепят това изменение, а и то произтича пряко от регламентите, които вече са приети като общ подход и вървят преговорите между Съвета и Европейския парламент. Така че в рамките на тези регламенти има консенсус между държавите членки и тук е въпрос на по-технически разговори.
България е изразила бележки, с които разполагате в първоначалния вариант на рамкова позиция и които бяха изпратени в Европейската комисия, които бяха представени на самото заседание на работната група по финансови услуги през октомври и декември месец. След което беше изработен компромисен вариант и той беше предоставен за обсъждане в началото на януари т.г. Повечето от бележките на българската страна бяха отчетени, за което ние сме особено доволни. Някои от тях бяха свързани с конкретизиране изискванията за предоставяне на информация, конкретизиране на сферите в които трябва да се изготвят такива технически стандарти, тъй като ние считахме, че някои сфери, които бяха предложени не са подходящи за такъв инструмент, а би трябвало само с инструкции и указания да се работи в тях. Повечето от бележките са отразени.
Изрично задоволство имаме в направените в компромисното предложение промени в текстовете, с които се изменя директивата за капиталовите изисквания. Тъй като се конкретизира начина по който се упражнява правомощието на новите надзорни органи да уреждат разногласия между националните надзорни органи. В случаите когато не може да бъде постигнато съвместно решение между двата национални надзорни органа и въпросът е отнесен до европейския национален орган, той може да се произнесе с решение, което да реши спора само по правно обвързващ начин, като осигури спазването на приложимото право на Европейския съюз. Важният момент е, че с направените промени решението на Европейския надзорен орган не може да измести правото на дискреционна преценка на националния надзорен орган в случаите, когато той има такова право, съгласно сега действащото секторно законодателство. Това беше нашата основна бележка и за наше задоволство, тя е отразена.
Компромисният вариант има една бележка, която ние продължаваме да поддържаме и тя е свързана с искането да бъде предоставена, да бъде изработена дефиниция на понятието разпоредби от провинциално естество, която според нас е твърде обща и трябва да намери конкретизация и правна легална дефиниция. За нас е важно, специално в регламента, който е свързан със създаването на органа в областта на застраховането и пенсионното осигуряване, да има яснота по този въпрос.
Вчера и днес се провежда заседание в работната група по финансови услуги към Съвета, разглежда се компромисното предложение. Там ще бъде представена позицията на българската страна. Като се надяваме скоро да бъде постигнато съгласие и приет общ подход между държавите членки. Това е най-общо информация за директивата. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Михайлова. Колеги, имате възможност за въпроси. Няма въпроси.
Който е съгласен с така изложената ни рамкова позиция, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора - Обсъждане и приемане на становище на Комисията по бюджет и финанси във връзка с определението на Конституционния съд.
С разпореждане на председателя на Народното събрание ни е изпратено за разглеждане и изразяване на становище определение на Конституционния съд във връзка с искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на § 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност приет на 25 декември 2009 г. Става въпрос за ДДС на услугите по процесуалното представителство на адвокатите.
Всички вие имате раздаден проект на такова становище. Искате ли да го прочета отново или това не е необходимо? Общо взето становището е структурирано в две части, в два раздела. Първият раздел е по повод на доводи относно оспорването на противоконституционност на атакувания текст по чл.6, чл.30, чл.56, чл. 60 и чл. 122 от Конституцията. Много подробно е описано. И във втората част са доводи във връзка с необходимостта от съответствие на българското законодателство с директивата на Съвета по ДДС.
Ние общо взето когато гласувахме текста, в дебатите повече сме се спирали на тези доводи от втората част на становището, така че мисля, че те би трябвало да са ви пределно ясни. По отношение на първата част е именно притовоконституционност по тези текстове на Конституцията.
Имате ли въпроси, становища? И на правната комисия е разпределено за становище. Ние си вършим нашата работа. Това становище ние го даваме до председателя на парламента и той преценява и го изпраща на Конституционния съд като наше становище. Ние сме привлечени като подпомагаща страна в това дело. И на тази основа сме длъжни да дадем това становище. Да го подлагам ли на гласуване?
Който подкрепя това становище, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Четирима.
Приема се.
Преминаваме към точка трета - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Ние не сме водеща комисия. Заместник-министър Христина Митрева помоли да отложим на трето място, за да успее да дойде. Тя сигурно ще дойде.
Тук присъстват: Йоанна Петрова Германова – и.д. директор на дирекция “Социална закрила и социално включване” в МТСП.
Елена Кременлиева – н-к отдел “Социално включване, политики за децата и семействата” в МТСП.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Ще представим най-важните и най-основните промени, които предлагаме в Закона за интеграция на хората с увреждания. На първо място предлагаме да разшири кръга на областите за интеграция на хората с увреждания. Наред с трудовата заетост, предлагаме да бъде включена и професионалната реализация. Съществени промени предлагаме в диалога с гражданското общество. Предлагаме включване освен на национално представителни организации и за хора с увреждания, да бъдат включени и други организации, които работят за защита правата на хората с увреждания и тяхната интеграция. На тези организации предлагаме да бъде дадена възможност за участие в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
По предложение на сега членуващите национално представени организации е определена квота от 15 процента от състава на Съвета за участие на другите организации.
Друго много съществено направление на промените е свързано със социалната оценка. В няколко насоки са промените, които предлагаме. Едната от тях е състава на Комисията, която извършва социална оценка. Въвеждаме принципа за експертност на хората, които я извършват. За първи път ще имаме лекар, психолог, педагог в комисиите. Самата социална оценка като реален шанс за анализ на възможностите и на способностите на хората с увреждания и тяхната нужда от определени интеграционни мерки също се разширява. Включваме области като възможности за социално включване, рехабилитация, образование и трудова заетост.
Съществени промени предлагаме и в социалната защита на хората с увреждания. Те са основно две. Едната е свързана с месечната интеграционна добавка на хората с увреждания. Предлагаме тази помощ такава каквато е в настоящия закон да бъде трансформирана в нов вид финансова помощ, по смисъла на Закона за социално подпомагане с доходен критерий и в зависимост от степента и вида на уврежданията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това кой параграф е от този законопроект, който ние имаме?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Параграф 19. За премахване на месечната добавка за интеграция на хората с увреждания. Параграф 18 е новия вид финансова помощ, която предлагаме да влезе в сила от 1 януари 2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Която ще замени отменените.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Тук изхождам от концепцията, че в същност интеграцията на хората с увреждания не се случват само с парично подпомагане, каквато е настоящата добавка по Закона за интеграция на хората с увреждания, с предоставяне на достъп до ползване на определен вид услуги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие във връзка с чл. 41 А въвеждате тази социална оценка.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: В чл.12 е въведена вече социалната оценка, а ние правим промени, за да я усъвършенстваме. Но финансовата помощ ще бъде давана също по предложение на Комисията, която извършва социална оценка. Самата помощ ще бъде давана за услуги за рехабилитация, за образование, заетост, социални услуги, достъпна среда, т.е. обхващаме всички области на интеграция на хората с увреждания с нов вид финансова подкрепа, която няма да е парично подпомагане, а напротив, подпомагане за ползване на конкретни услуги. Това е разликата между добавката. Това ще бъдат възможности за ползване съответни услуги, за които те няма да заплащат. В момента се готвят финансови стандарти. нещо като личен бюджет. Там средствата следват човека и затова сме предложили да бъде въведено от 2011 г., за да имаме тази готовност с бюджета за 2011 г. Съответно какви пари ще струва новия вид финансова подкрепа. В момента се разработва финансовия стандарт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нас ни интересуват по скоро финансовите измерения, тъй като сме Комисия за бюджет и финанси свързани с останалите текстове.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз бих искал да знам колко е сегашната помощ за хората в неравностойно положение, колко са доплащанията. Като ги отменяме в какъв обем ги заместваме с така наречените предполагаеми услуги, които те ще ползват. Съгласувано ли е примерно с техните организации? Те съгласни ли са с това? Не става ли така, че да отменяме нещо, което е реално с нещо, което е виртуално? Заменяме едни реални разходи, едни реални помощи с предполагаеми услуги, които сигурно 80 процента от тях просто няма да ползват и никога няма да се допрат до тях. И ако е така какъв е смисъла от това в дадената ситуация. Бюджета ли, кризата ли?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако могат да обобщят колко средства се икономисват?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Икономисват ли се?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Това са вътрешни прогнози от разчети правени в Агенцията за социално подпомагане. Средствата, които се икономисват от подобен тип промяна във вида подпомагане са приблизително около 25 млн. лв. И това представлява около 30 процента от предвидените средства за 2010 г. Ако мога да допълня отговора си и да отговоря на въпроса, който беше зададен. С въвеждането на доходен критерий по отношение на паричната помощ, паричното подпомагане на хората с увреждания, каква икономия ще бъде направена в бюджета. Това са около 25 млн. лв. Ние говорим в момента за новия вид финансова помощ, която се предвижда от 2011 г., да върви паралелно със социалното подпомагане, което ще бъде, с новия вид помощ. Аз говоря за два различни типа подпомагане. Ако до момента е имало само месечна добавка за социална интеграция на хората с увреждания, която е без доходен тест по Закона за интеграция на хората с увреждания, през 2011 г. ще има освен парична помощ, но с доходен тест за хората с увреждания и нов вид финансова помощ, която няма да има никакъв доходен тест. Тя се предоставя за определени нужди. Имат нужда от някаква услуга за ползване в дневен център, те ползват тази услуга по пътя на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тук говорим за този индивидуален бюджет. В България все още няма такъв в сферата на социалните услуги. 2010 г. ще получават единствено социална помощ за хора с увреждания по Закона за социално подпомагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По новия закон. Тоест тези, които отговарят на подоходния критерий. Те ще получат пари, а услугата ще я получат 2011 г. За 2011 г. тези 25 млн. ще отидат за услуги ли?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Те са за 2010 г. спестени.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тук е малко трудно за всички да асимилираме. За да ни стане ясно, какво ще бъде за 2010 г. и какво ще бъде за 2011 г., защото аз разбрах, че и двете неща ще важат за 2011 г. и двете мерки от 1 януари 2011 г. После се разбра, че и за 2010 ще има промяна от това, което е било за 2009 г. За 2010 г. какво предвиждат и какво предвиждат за 2011 г. , за да стане ясно на всички за 2010 г. и на тези заинтересовани представители на организациите. Тогава допълнителните въпроси ще станат излишни, ако сме на ясно с това.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: За 2010 г. предвиждаме социална помощ за хората с трайни увреждания по смисъла на Закона за социалното подпомагане с доходен тест. Това е за 2010 г.
За 2011 г. предвиждаме въвеждане на такава помощ, подкрепа по скоро за получаване и ползване на определени услуги. Паралелно с това ще продължава вече помощта, която се дава по Закона за социално подпомагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пак с подоходен тест.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Финансовата подкрепа е без подоходен тест, докато това, което се дава по закона за социално подпомагане ще бъде с подоходен тест. Тоест, 2010 г. остава само с такъв тип подпомагане с подоходен тест. А през 2011 г. вече ще има освен парично подпомагане, ще има и подпомагане за ползване на социални услуги, без такъв тест.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На мен не ми се струва много справедливо, да отложим с една година получаването на услугите без подоходен тест. Ако нямаме готовност да предоставим услугите от 2010 г. в комплект с финансовото подпомагане с доходен тест, не е ли по-добре или да си продължат да подпомагат финансово подпомагане без подоходен тест за 2010 г., а от 2011 г. ще въведем комплект. Или явно не можем да ги въведем услугите от 2009 г., защото нямаме готовност. И по скоро този текст, който предлагате за въвеждане на подоходен тест да отиде от 2011 г., по логично е да си остане без подоходен тест, а от 2011 г. в комплект като вървят двете неща да си бъдат комплект. И да кажем, ето тук получавате 20 лв. към пенсията. Но можете да ходите в разни заведения, да получавате рехабилитация. Къде са тези социални услуги, къде са регламентирани тези социални услуги, които те ще получат.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: В Закона за социално подпомагане и в Правилника за прилагане Закона за социално подпомагане. Той урежда материята на социалните услуги. Освен това ще бъдат услуги за образование, услуги за заетост. Част от тях са в самия Закон за интеграция на хората с увреждания.
Ако мога да допълня за това, което казахте, водещата комисия е социалната комисия по този законопроект. Те го приеха по принцип на първо четене с уговорката, че между първо и второ четене има определени предложения на народните представители, именно във връзка с интеграционната добавка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние ще ги напишем в нашето становище, ако има такива. Други въпроси по тези текстове или по следващите? Защото тук също има някакви промени за следващите текстове чл. 44, чл. 45. Няма въпроси.
Може ли да ни обясните чл.44, чл.45 какво включват тези изменения? Този чл.44 е нов. Няма място за паркиране. Това отпада, за което съм за.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Ние изменяме текста, тъй като въвеждаме определени дребни поправки в текста, а не от по съществените, че за първи път въвеждаме координационен механизъм между ангажираните институции по отношение на дейностите за предоставяне технически помощни средства и медицински изделия. Освен това, въвеждаме помощ за изработване на техническо помощно средство и медицинско изделие, тъй като към момента единствено помощта е била за покупка и за ремонт. Но самият текст на чл.44 се запазва почти същия като предишния текст. Просто въпрос на техника. Той не е нов. И в момента ползва такъв тип целеви помощи като преустройство на жилище, лично моторно превозно средство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво се случва с това място за паркиране. Аз не случайно казах, защото наистина изчезва. Защо се налага да се махне този текст?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Мястото за паркиране го няма. Това е помощ, която за момента не се ползва. Това не е помощ, която се дава на едно лице да си направи на обществено място, място за паркиране. Реално местата за паркиране се правят по съответните общини от държавата със съответните средства, които не са средства лично предоставени на хората с увреждания.
Има разлика за това да има място за паркиране и това да се предостави някаква помощ на самото лице. Да се адаптира място за паркиране. Тя е помощ, която не се използва. Няма как да го направиш това място, защото е на обществено място. То е обществено място и няма как лицето да си приспособи на обществено място, място за себе си.
РЕПЛИКА: Срещу този текст стояли ли са някакви пари?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Те не могат реално да се предоставят. Това е текст, който не е работил така или иначе.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега по закона сме били длъжни да предоставим на всеки инвалид пари, с които той да си приспособи някакво място за паркиране около блока или някъде другаде.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Не е за всеки човек с увреждане тази помощ. Подробностите са в Правилника за Закона за интеграция на хората с увреждания. Това са хора с много тежки увреждания, които никога не са ползвали тази помощ. Те трябва да кандидатстват за този вид помощ и ако отговарят на съответните условия те ще я получат. Но то не е за всички хора с увреждания, тъй като не всички се нуждаят.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква ще бъде тази помощ?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: В момента никой не я ползва и ще ми бъде трудно да ви кажа за какво се използва. Никой не е използвал до момента такава помощ, така че не бих могла да ви кажа точно за какво я използват.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква е била презумпцията, като е вкаран този текст.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Трудно ми е да го обясня, тъй като той е съществувал още от предишния Закона за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания от 1998 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие трябва да ни го обясните г-н Овчаров, защото той е приет по онова време.
Имате ли други въпроси? Аз имам друг въпрос, ако разрешите. Чл.45 ал.1 Помощите по чл.44 ал.1 т.2 и т.4 се освобождават от данъци и такси. Това е стария текст, който остава. Но понеже са отменени в стария текст има освобождаване по чл.42 и чл.43, които са отменени. Излиза, че сега няма освобождаване на онази финансова помощ, която ще се получи срещу подоходен критерий.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Ако месечната добавка за интеграция на хората с увреждания премине към Закона за социално подпомагане, там този текст не е необходим, защото няма да плащат данъци и такси върху социалната помощ, която получават. Тук тези текстове за месечните добавки са махнати от общия текст за освобождаване от данъци и такси, защото по нашия законопроект не е предвидено да съществуват в този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже ние ще дадем бележка да няма подоходен критерий, означава, че трябва да искаме и тук възстановяване на съответния текст за освобождаване. Дали точно този ще се върне, незнам. Вие ще видите какво трябва да се прави, но ще трябва да искаме корекции и тук.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Става въпрос само за месечната добавка за социална интеграция, тъй като помощта която е добавката за деца с увреждане, тя ще премине към Закона за семейно подпомагане, Закона за семейни помощи с деца. Тя се запазва в абсолютно същия вид, като размер, като начин на определяне и разбира се, без доходен тест.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси. Има ли желаещи да кажат нещо?
Д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА – председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди.
За парко-местото да ви кажа, за да приключим с този въпрос. Поднормативно никога не е бил уреден този въпрос, какво съдържание всъщност се влага, какво се плаща и никога не се е плащало. И понеже питахте какво конкретно може да се плаща. Аз имам конкретни примери от членове на моята Асоциация. Жена, която примерно ще плати, за да сложи такава скоба, за да не й паркират постоянно на нейното место. Тези места за паркиране се определят с други нормативни документи. Всеки един инвалид, който е със затруднение в придвижването и специално най вече за хората на инвалидни колички може да получи парко-место пред жилището където живее. Общината идва и му слага табелка със син знак и то си е негово местото. Ако човек иска да сложи скоба или нещо друго си го плаща лично. Никога досега поднормативно не е бил уреден този въпрос. Това е типичен пример от 2005 г., как много текстове от този закон са абсолютно кухи.
Сега се правят едни опити нещата да се променят. По същество ще кажа. Аз подкрепям наистина добавката за социална интеграция да не е по този начин, който е в момента. Тази добавка за социална интеграция беше замислена много хубаво от 2005 г., но се опорочи. И се опорочи, поради това, че нещата при инвалидите се гледат повърхностно, несериозно. Бюджетът се планира несериозно. Добавката за социална интеграция започна да се дава на абсолютно всички инвалиди, както по комунистическо време всичко се даваше на всички инвалиди без никакво диференциране. На първа, втора, трета група знаете групите инвалидност как се дават. Отначало бяха заложени 50 млн., след това станаха 60 млн., станаха 90 млн. Над 100 млн. всяка година започнаха да потъват от държавния бюджет за тази добавка за социална интеграция, без абсолютно никакъв ефект. И вие понеже г-жо председател попитахте, колко взима всеки един инвалид. Един инвалид сто процента с чужда помощ взима 20 – 25 лева, колкото взима и трета група и втора група.
Най-лошото е, че тази добавка за социална интеграция, ще ви дам един пример. Вчера отивам в социалната служба и идва един млад мъж, който пита служителката:”Приемате ли документи? Дошъл съм да подам документи за интеграцията на майка ми?” Това е смехотворно. И наистина това трябва да се промени. Друг е въпроса как. Как да се направи така, че тези огромни пари над 100 млн. всяка година да отидат разумно и целенасочено.
Вие попитахте, Министерството правило ли е някакви разчети. Те казаха 25 млн., че ще бъдат икономисани. Съмнявам се. Тези разчети на какви реални цифри са базирани, защото добавката за социална интеграция досега се получаваше от всички инвалиди първа, втора и трета група, без обаче да се подава декларация за доход. Ние не знаем, министерството не знае, социалните служби не знаят, всички тези инвалиди, близо 400 000, които са взимали тази добавка за социална интеграция кой какви доходи. Вие откъде знаете кой ще отпадне сега, като се прехвърлят тези пари към Закона за социално подпомагане и се плащат по доходен текст, колко от тези около 400 000, колко от тях ще отпаднат. Вие не им знаете доходите на тези хора. Вие предполагате сигурно някакви доходи, но вие реално не знаете доходите на хората, на които плащате тази добавка за социална интеграция. Аз подкрепям тези пари. Този текст да се пренапише.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се въведе ли подоходен критерий?
Д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Ще кажа за този подоходен критерий, защото много се спекулира. За добавката за социална интеграция още преди години сме говорили и сме давали пример от европейската практика. Никъде за така наречените компенсаторни видове плащани, в Германия, Франция, Англия, ако вземем и по-близките ни страни за тежките групи инвалиди, няма подоходен тест. Тя им се дава като компенсация за функционалния дефицит и се плаща за насърчаване на мобилността, за трудовата заетост. Те искат да отпадне това, но вие правилно зададохте въпроса. За 2010 г. какво всъщност реално е планирало министерството да прави за тези инвалиди? Било за тяхната мобилност, било за тяхната трудова заетост, било за тяхното образование, обучение или преквалификация. Подоходен тест за компенсаторните плащания или у нас, така наречената интеграционна добавка за инвалиди не трябва да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А какъв критерий трябва да има, за да не се разпределят на калпак тези пари?
Д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Естествено както е в цяла Европа. Парите за така наречените компенсаторни плащания или интеграционни се дават според тежестта на увреждането на най-тежките групи инвалиди. Не се дават на трета група инвалиди, а се дават само на най-тежките групи инвалиди и то като компенсация за функционален дефицит. Примерно човек на инвалидна количка на който му е невъзможно да ходи, на него му се плаща конкретно, за да се насърчи неговата мобилност. Няма да дадем на хора трета група, които примерно нямат нужда от този вид компенсаторно плащане. По този начин ще се уредят нещата, когато се направи диференциране. Това разбира се, ще бъде много трудно, защото истинският проблем започва от ТЕЛК-овете. Вие много добре го знаете това. Докато не решим въпроса с ТЕЛК-овете, никога няма да решим всички тези проблеми по отношение политиката на инвалиди, която въобще не може да се планира правилно. Първо ние не знаем колко са инвалидите. Статистика до днес не е направена. И когато се планира бюджета за следващата година за политиката за инвалиди, как се планира този бюджет. Как се планира като ние не разполагаме с никакви цифри. Ние знаем ли колко са примерно инвалидите в активна трудоспособна възраст, които имат нужда именно от някакъв вид финансова подкрепа, за да бъдат трудово заети? Затова аз съм против доходния критерий.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате диференциация на друг принцип.
Д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: По този начин по който е в момента, това не може да остане в закона. Защото отиват едни, както ви казах, над 100 млн. без никакъв ефект. Но трябва да се помисли какво и как да се направи. По този начин по който ние просто ги изхвърляме тези плащания и ги прехвърляме в Закона за социалното подпомагане, но насреща не правим нищо, аз се съмнявам, че ще има някакъв финансов ефект.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Само едно допълнение. През цялото време говорят за тази наредба от 2005 г., а днес сме 2010 г. Става дума за 486 000 души български граждани съответно в първа, втора и трета категория. Усещате ли, че с броя на нарастването, броя на инвалидите в България, как прави неактуални наредбите, които са били актуални към 2005 г. Така че политиката, която трябва да се вземе, вие сама подсказахте, системата трябва да се гледа година за година едва ли не. Защото това е половин милион български граждани, които искат по една или друга причина да бъдат преброявани, да има преразпределение и да бъдат подпомагани. Затова сте изключително права, но не може вашата констатация да се измъкне от контекста на бройки, средства отделени за тези хора. Така че това е дълга тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания и становища? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване предложения текст с тези забележки, които ще формулираме в тази посока в която ви казах. Евентуално за отлагане на въвеждането на подоходния критерий за 2011 г., тоест за 2010 г. да остане досегашната добавка, без подоходен критерий, докато в комплект не влезнат и останалите социални услуги. Както и ако това се приеме, да се направят съответните промени в текста за освобождаване на тези месечни добавки от данъци и такси.
С така направените бележки, който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Други въпроси има ли? Ако няма други въпроси, благодаря на дамите.
Искам да ви кажа за информация, че сме получили писмо от Националното сдружение на общините, че започват формиране на работни групи за подготовка на Закона за местните данъци и такси и ни питат кой желае да участва в тези групи, като най-малкото да е информиран. Ние ще изпратим експерт от комисията. Кой иска да работи активно по Закона за местните данъци и такси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямам спомен Сдружението на общините да има законодателна инициатива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма законодателна инициатива.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да си готвят предложенията. Като ги подготвят ще направим тук работна група. Ще ги гледаме тези предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някои от народните представители, който желае да е в течение на предложенията, които ще готвят Националното сдружение?
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

/Закрито в 16.00 часа/


37 575 знака – 17 стр.