П Р О Т О К О Л

№ 6

---

На 25 март 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси има една единствена точка в дневния си ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14 внесен от н.п. Михаил Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
Тук е г-жа Мая Манолова от името на вносителите.
Поканили сме представители на Министерство на финансите, г-н Горанов за съжаление не можа да дойде, тъй като в 14.00 часа започва поредната среща на тристранната комисия. Но тук е г-жа Катя Парангозова – държавен експерт в Дирекция “Държавни разходи” на Министерство на финансите, която ще ни представи становището на МФ.
Тук е г-жа Жени Начева – директор на Националната здравно осигурителна каса.
Всички вие сте се запознали предполагам със закона и мотивите към него.
Давам думата на г-жа Манолова да ни представи законопроекта.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда кратка, предвид състава на Бюджетната комисия, хора от които се очакват определени компетенции по темата. И предвид това, че проблемите в здравния сектор и особено с оглед на предприетата от управляващите реформа са понятни вече по неволя на всеки български гражданин.
Ще започна с цитирането само на няколко цифри, които са съществени, а именно, че за 2010 г. парите за болнична помощ в бюджета са намалени с 222 млн. лв., оперативния резерв към НЗОК са 115 млн. И факта, че през м. януари с бюджетни средства предвидени за тази година бяха разплатени извършените дейности в болниците за м. ноември, нещо което се случва за първи път. Реформата в болничната помощ стартира с един процес на закриване на малки болници през месеците януари и февруари, което донесе на бюджета скромните 10 млн. лв. Но това също е достатъчно показателно, че един от проблемите на системата е недофинансирането. Още повече, с оглед така както е структуриран бюджета за здраве за тази година. Последваха стачки на общо практикуващите лекари във връзка с поредното неизпълнение на законовото задължение на касата да им разплати извършените дейности за м. януари. Намалени са парите за профилактика на общопрактикуващите лекари, а също и така наречените регулативни стандарти, което означава по-малко пари за гражданите за пациентите за различни изследвания, прегледи с апаратури и прочее.
Споменавам всичко това, защото при обсъждането в Правната комисия на този проблем касата заяви, че няма нужда от актуализация на бюджета. Тъй като пари в нея е имало. Но тук ще си позволя да цитирам още малко цифри. А именно, че по данни на сдружението на аптекарите, парите за лекарства за м. януари не са разплатени. Разплатени са около 90 процента за тях. В края на този месец трябва да има разплащане на дължимите пари от касата за първата половина на м. февруари, тъй като при тях плащането е на 30 работни дни, а не на 30 календарни. Но това означава, както те предупредиха, че в началото на м. април, ако последва забавяне в разплащането на касата в аптеките да липсват животоспасяващи лекарства.
За м. януари парите на болниците са разплатени в размер 50 – 60 процента, различно за различните болници, което означава, че хората които са ангажирани в болничната помощ не получават заплати, а част от тези, които получават заплати не биват осигурявани своевременно. Тъй като сами разбирате, че с половината от средствата няма как това да се случи.
Косвено признание на проблемите с финансирането на касата беше направено от самите управляващи с две идеи, които бяха лансирани в рамките на една седмица. Първата за вдигане на здравната вноска с 2 процента, втората с необходимостта държавните служители сами да поемат своето здравно и социално осигуряване. Като изчисленията за втората мярка бяха някъде в размер на 250 млн., което означава, че по признание на самите управляващи това са сумите, които не достигат в бюджета на Националната здравно осигурителна каса. Възникват някои допълнителни въпроси дали по този начин, ако поемат държавните служители сами своето здравно осигуряване, това означава, че изобщо държавата абдикира от задължението си да осигурява определени категории лица и дали изобщо ще бъдат внесени тези вноски.
Вторият въпрос, как така парите, които са за социално осигуряване ще отидат да пълнят дупките в бюджета на Националната здравно осигурителна каса.
Има и други въпроси, които могат да се зададат, а именно че по изявление на шефа на НАП за месеците януари и февруари са събрани 221 млн. от здравни вноски на гражданите. Едно изявление от шефа на касата за януари. Каза, че в касата от здравни вноски на гражданите са постъпили само 30 млн. Възниква въпроса, къде са парите. Цитирам официално изявление в пресата. Изобщо тук оставаме с впечатлението, че върви едно движение на средства от различни пера в бюджета, което не знам как в крайна сметка ще бъде оправдано.
И последното което ще кажа в защита на този законопроект е, че в крайна сметка парите в резерва на касата са пари за здраве. Това са пари които са събрани от хората за здраве. И тяхното ползване за всякакви други цели и това да поддържат баланса в бюджета или да обслужват някакви други фискални намерения е незаконно и противоречи изобщо на принципите на здравното осигуряване. Мисля че тези аргументи са достатъчни, за да подкрепя законопроекта с който искаме разблокирване на част от резерва на Здравно осигурителната каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Манолова. Становище на Министерство на финансите.
КАТЯ ПАРАНГОЗОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Становището на Министерство на финансите по внесения законопроект от н.п. Михаил Миков и група народни представители за изменение на Закона на бюджета на Националната здравно осигурителна каса е следното.
Направените предложения за промени със законопроекта са въпрос на политика и следва да се разглеждат в контекста на приоритетите и програмата на правителството за текущата година. Приоритетните политики в програмата за годината са обвързани в общата рамка на бюджета за годината и направените предложения за промени по бюджета на Националната здравно осигурителна каса следва да бъдат в съответствие с целите и мерките на реформата и одобрените от Народното събрание фискални цели за годината.
От друга страна считаме, че мотивите към предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г. не съдържат убедителни аргументи за очакваните ефекти в сферата на здравеопазването в контекста на усилията за повишаването на качеството на здравните услуги.
Решението на проблемите в сферата на здравеопазването, търсени единствено чрез увеличение на средствата за финансиране на сектора е явно недостатъчно за постигане на желаните резултати. Именно поради тази причина финансирането на системата на здравеопазването следва да се разглежда в по-широкия смисъл на целите на реформата в здравеопазването, с повишаване качеството на здравните услуги за населението, а не единствено като наливане на финансов ресурс в нереформирана и не до там ефективна система.
Предлаганото увеличение в законопроекта е за сметка на влошаване бюджетното салдо по бюджета на НЗОК за 2010 г. с 450 млн. лв. Закона за бюджета на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет и промени във финансовите параметри по бюджета на Националната здравно осигурителна каса не може да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителство. Резервът на НЗОК е част от фискалния резерв на държавата и отпускането на средства от този резерв води до влошаване на салдото по консолидираната фискална програма и до увеличаване бюджетния дефицит.
Поради горното Министерство на финансите не може да подкрепи направеното предложение за изменение Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Парангозова. Госпожо Начева имате думата.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще се опитам подкрепяйки позицията на Министерство на финансите да дам съвсем кратки отговори, информация за състоянието по бюджета на касата към днешна дата във връзка с поставените от г-жа Манолова въпроси. Ние считаме наистина, че промяна в параметрите по бюджета на касата през м. март е нецелесъобразна, предвид на обстоятелството, че нашата дейност през първите два месеца на годината показва възможности за намиране на допълнителни резерви в отделните направления на здравно-осигурителните плащания в посока оптимизиране равнището на разходите. И на този етап не бихме могли да дадем реална преценка за това, има ли необходимост от увеличаване на средствата в отделните направления на здравно-осигурителите плащания и с какъв размер да бъдат завишени те. Дали в първичната медицинска помощ, болничната или специализираната трябва да бъдат завишени средствата още през м. март с определена сума пари. Мисля че на този етап не може да дадем отговор на този въпрос. Защото освен ефективността от 10 млн. лв., ние намираме и допълнителни възможности, направления за минимизиране на разходите не поради закриване или откриване на нови лечебни заведения, нещо което касата няма възможност да прави, а поради проверки и прекратяване на договори, за които установяваме, че не съответстват на критериите за осъществяване на дейността.
Ефектите в болничната медицинска помощ, които се реализират през първите два месеца са на база прекратяване на договори с лечебни заведения по отделни клинични пътеки. В момента спрямо миналата година има около три лечебни заведения, които нямат договор по нито една клинична пътека с касата. Всички останали лечебни заведения имат договор за работа с касата. Но ние прекратяваме договора по отделни клинични пътеки, защото установяваме несъответствия, които бяха обявени и в медиите. Ако желаете мога да ви запозная и по-подробно с тях.
По отношение на плащанията за лекарства. Да, там е едно от малкото направления при които редовно спазваме сроковете за заплащане. Там се плаща на 15 дни. Но за първи път този месец сме превели 97 процента от дължимите за последната петнадесетдневка средства. Втората половина на м. януари, както беше отбелязано. Това са 400 000 лв., като сме привели средства в размер на 13 млн. лв. извън тези 400 000 лв. Плащанията ще бъдат направени в пълен размер към края на месеца, когато установим дали рецептите, които са отчетени при нас действително отговарят на изискванията за назначаване на тези рецепти. За първи път с възможностите, които имаме да засичаме електронно рецептите издадени от лекарите и отчетени от аптеките, установяваме несъответствие в около 10 процента от случаите, поради назначени медикаменти в противоречие на изискванията, които сме определили. Назначаване на повече от 10 медикамента на един пациент, на скъпо струващи и евтини лекарства и други редица несъответствия, които не отговарят на правилата за издаване и назначаване на лечение на пациентите. Преди да проверим тези обстоятелства не можем да си позволим да платим тези 3 процента на аптеките.
По отношение на плащанията на приходите и трансферите, източниците на приходи, които се събират по линия на Националната агенция за приходите. Това са приходи от здравно-осигурителни вноски. Наистина са в размер към 225 млн. лв., които са събрани и приведени в касата от НАП. Но трябва да отбележим, че имаше един голям ръст на неосигурени лица, които в момента във връзка с промените в Закона за здравното осигуряване са предприели действия за покриване на техните здравно-осигурителни права. Тоест, по отношение на прогноза за приходите от здравно-осигурителни вноски, считам, че на този етап е твърде рано да се даде оценка дали ще се спазват параметрите утвърдени със Закона за бюджета на касата, за да се търсят други източници на финансиране, които да заместват приходите, които трябва да съберем, както се предлага, със средства от оперативния резерв.
Що се отнася до трансферите, които Републиканския бюджет превежда към касата за категориите лица, които се осигуряват за сметка на Републиканския бюджет, ние имаме споразумение с Министерство на финансите и това е било всяка календарна година, да се привеждат трансферите на тримесечие с натрупване, тъй като информацията за размера на трансферите се базира на данни за брой лица, които се включват в категорията деца, пенсионери, социално слаби и безработни. Не може да получим тези средства преди да сме получили актуалните регистри за коректния брой лица, за които държавата трябва да приведе трансферите. Така че към края на м. март ситуацията по отношение на приходите ще се промени във връзка с отразяване и на трансферите, които Министерство на финансите ще приведе по бюджета на касата.
По отношение на регулативните стандарти. Да наистина имаше намаление и то е с 10 процента през първото тримесечие на годината. За тези от вас, които не са запознати, касата всяко тримесечие възлага брой направления, с които общо практикуващите лекари да имат право да назначават изследвания към специалист, изследвания за лабораторни тестове. Тези направления бяха намалени с 10 процента. Тези 10 процента бяха заделени като резерв в районните здравно-осигурителни каси. В случай на необходимост да бъдат предоставени на изпълнители на медицинска помощ.
Защо заделихме този резерв през първото тримесечие? Защото договорите с изпълнителите на медицинска помощ извън болнична се сключваха до средата на м. януари, така както беше определено в националния рамков договор. И ние нямахме ясна информация до края на февруари за броя на договорените партньори, които са сключили договор с касата в извън болничната помощ. Тоест, нямаше как да разпределим по-голям брой направления към договорни партньори, които не сме проверили дали сме сключили договор с касата в съответствие с изискванията, които сме поставили. Установи се голяма динамика в броя на изпълнителите на медицинска помощ от извънболничната в посока към болничната медицинска помощ. Много лекари бяха назначени на работа в болниците. Някои от тях работят на повече от един договор с извънболничната помощ. Тези обстоятелства трябваше да бъдат прецизирани преди на ниво лекар да си позволим да раздадем по-голям брой направления, зад които стоят и финансови средства.
По отношение на медицинските направления, както и всички останали дейности ежемесечно касата привежда средства в размер на не по-малко от 140 млн. лв. Като този месец в края на тази седмица ще бъдат наредени плащания към изпълнителите на извънболнична помощ първична и специализирана и за дейността, която те са извършили през м. февруари. На лечебните заведения за болнична помощ са заплатени 70 процента от средствата за дейността януари, защото всички те са подписали анекси, в които се каза, че останалия размер от средствата ща им бъде приведен след съответна проверка. Защо са приведени 70 процента. Те са приведени на всички изпълнители на медицинска помощ в абсолютно еднакъв размер, което осигурява възможността да бъдат заплатени възнагражденията на изпълнителите на медицинска помощ.
Установихме, че в лечебните заведени за болнична помощ на база на едни съвместни проверки с Министерство на здравеопазването не е имало ясно установени правила за разпределение на средствата за заплати. И там се оказва, че едни изпълнители на медицинска помощ получават заплати, които се различават с тези на други изпълнители на медицинска помощ. И вероятно трябва да бъдат предприети и сме предприели мерки към ръководителите на съответните лечебни заведения, вместо да се създават тревоги със средствата, които касата привежда за дейността да се направят по-стриктни правила, както за управление на административните разходи, така и за разпределение на заплатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси и становища?
Заповядайте г-жо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: След като чухме подробните мотиви на вносителите и подробното обяснение от страна на Здравната каса, може би всички си правим извода, че в момент на криза, когато бюджета на Националната осигурителна каса е част от консолидирания бюджет, не е точно сега момента да се прави това изменение.
Що се отнася до закритите болници, те не са закрити. На тях им предстои преструктуриране тъй като в тях лекарите, които са налични не могат да подпишат нито една пътека. И затова се налага тяхното преструктуриране. Смятам, че трябва да вземем под внимание мнението на директора на Здравната каса, г-жа Начева и да й се доверим да направят всичко възможно за събиране на допълнително пари в касата и да им дадем шанс да направят всичко възможно за здравната реформа, така че тя да се получи както е планирана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще питаме Здравната комисия. Въпросът е към Здравната комисия. Те са по здравната реформа. Ние сме по парите. Аз онзи ден казах на колегите. Ще разберем, че има здравна реформа като видим намаление на разходите в бюджета.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Стара приказка е, че трябва да се прецизират възнагражденията на един род специалисти като лекари, по дадена клинична пътека. Това се има предвид в дадено болнично заведение само за себе си или като обща мярка? Това не можах да го разбера. Защото те са като търговски дружества. Вероятно всяка болница сама за себе си ли ги определя. Как става възнаграждението? Това, ако може да поясните от проверките, които сте направили.
И другото за което говорим, че аз мисля, че тук всички, които сме на тази маса сме с убеждението, че трябва да има реформиране, тъй като са много голям брой болниците в България. Въпросът ми е, аз го бях задал и към министъра на здравеопазването, когато ставаше въпрос за договорите. Счита ли, че договори и не само на трудов договор, но и да кажем от другия тип граждански договори ще важи? Той ми каза, че според него би трябвало да важат и гражданските и трудовите договори. Говоря за там където има по двама, доколкото си спомням специалисти по дадена клинична пътека. Това как се тълкува от вас Националната здравно осигурителна каса? Дали задължително трябва да бъдат на трудов договор или може да бъдат и на граждански договор? Защото всички се убеждаваме, че има такива места, както да кажем Ардино, където просто са отдалечени тези по-малки болници от областния център. Вероятно за такива случаи би трябвало да се приеме да има и на граждански договор. Това не означава да се обезпечи възможността, хората които живеят по места да бъдат обслужвани, а не да се транспортират над 100 км. в областния център.
Благодаря.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Аз ще започна от втория въпрос. Тълкувание по отношение на изискванията за работата на специалистите дадено в Закона за здравното осигуряване, където е записано, че е един от критериите да има специалисти на основен трудов договор. Но вие сте прав, на територията на съответния регион няма необходимите специалисти, които да посрещнат нуждите на населението от обхвата на дейности, които са със спешен характер и застрашават здравето на хората в съответния регион, да се направи изключение И такива изключения сме направили със съгласието на министъра в региони като Гоце Делчев, Златоград, Девин. Това са райони които си спомням, без предварителна подготовка и други някои, където няма в момента изграден капацитет на Центъра за спешна медицинска помощ.
По отношение на първия ви въпрос несъответствията са в рамките на всяко едно лечебно заведение, защото възнагражденията на лекарите са обвързани с брой пациенти и заплащанията по клиничните пътеки. Ние установихме и всички знаем, че те са несправедливо финансирани на този етап, ако мога така абстрактно да се изразя, което създава изключителна неравнопоставеност между лекарите в самите лечебни заведения и средствата не се разпределят на принцип, лекари които работят в цялото лечебно заведение, както би следвало в търговските дружества, а по отделения и клиники на база решения на всяка една специфична клиника и отделение. Което е създало в годините, изключително много диспропорции.
На този етап ние не можем да направим нищо друго, тъй като стратегически говоря, преди да се промени механизма на финансиране, затова също много пъти сме коментирали, че подготвяме промяна на сегашния механизъм на финансиране, който всички по един или друг повод отчитат, че не дава необходимите финансови и икономически предпоставки за реално отразяване на себестойността на дейностите в лечебните заведения, само създава стимули за отчитане на повече и повече пациенти с цел акумулиране на приходи от мениджърите на болниците. Затова считаме, че като най-спешна мярка бихме могли със съдействието на министъра на здравеопазването, да се регламентират правила единни за лечебните заведения. Тези които са държавна собственост, разбира се. Поне с тях може да се започне, където да се гарантира, особено в условия на криза, както отбелязахме по-справедливо разпределение на ниво лечебно заведение. А не на ниво клиника, което да създаде възможности за елиминиране на диспропорциите на ниво клинични пътеки и себестойност на дейностите, които в момента касата заплаща за клинични пътеки. Постепенно във времето с въвеждането на нов модел на финансиране смятам, че този проблем ще се елиминира. Там ясно ще бъдат разписани правилата за формиране на работната заплата, които са обвързани със себестойността на лечение на пациентите, които се лекуват от всеки един изпълнител на медицинска помощ.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря. Удовлетворен съм от отговора.
ВАНЯ ДОНЕВА: Госпожо председател, искам да обявя публично своя вот и да помоля да напусна заседанието, понеже имам служебна ангажираност. Ще ми позволите ли да го направя аргументирано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да изчакаш.
ВАНЯ ДОНЕВА: Искам да кажа само своите аргументи. Изслушвайки и мотивите на вносителите на проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК и мотивите на г-жа Начева, за мен е много по-убедително прозвучаха аргументите на Здравна каса. Защото те разполагат с пълен обем данни, въз основа на които могат да направят своите анализи. И след като те правейки тези анализи уверяват, че има допълнителни резерви и не е сега момента да се променя бюджета на НЗОК, аз считам тези аргументи за по-силни.
Второ, имайки предвид, че бюджета на НЗОК е част от консолидирания не бива в момента да правим тази промяна. Това е вторият ми аргумент. И третият ми аргумент да приема по скоро становището, че не бих гласувала в подкрепа на мотивите на вносителите. Третият ми аргумент е, че наистина не бива да се дават допълнително средства в една система, която не е реформирана. Това вече като мантра започна да звучи, но е факт и мисля, че повечето ще се съгласим, че не бива да се наливат пари в нереформирана система.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам един въпрос към Министерство на финансите. Колко е фискалния резерв към днешна дата?
КАТЯ ПАРАНГОЗОВА: Не съм подготвена за отговор на такъв въпрос.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако ми позволите да кажа няколко думи. Госпожо председател, в сайта на Министерство на финансите в последната седмица е изчезнала всякаква информация за фискалния резерв и за изпълнението на бюджета през 2010 г. Преди две седмици имаше за януари месец, а сега и за януари няма. Всичко което се отнася за януари месец е изчистено от сайта на Министерство на финансите. Коментари нямам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това за мен е изненада, защото наистина не съм влизала в последните дни там, но имаше доста сериозна информация и аз се зарадвах, че най-после сайта на Министерството се попълва в пакет.
Други по темата? Няма.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не съм заразена от оптимизма на касата, затова че пари има, предвид факта, че на няколко пъти не се изпълняват законови задължения да се плаща в срок на изпълнителя на медицинска помощ и на фармацевти. И само искам да ви кажа, че както не сте се разплатили за м. януари на болниците, независимо от това в какъв размер са им заплатите. Тук няма да изпадам в подробности и да кажа, че по клинични пътеки се дължат определени суми, а вече кое медицинско заведение, което е търговско дружество как си ги разпределя си е негова работа. Вие просто имате законов ангажимент да плащате на дата. И за м. януари би следвало да платите в края на м. февруари. Сега сме края на м. март. За аптеките това, че не сте платили 3 процента за м.януари не е драматично. По-драматично е, че към края на м. март вече трябва да сте платили за първите 15 дни на м. февруари. И както вече обявиха фармацевтите, ако няма такова разплащане, в аптеките няма да има лекарства сред които и животоспасяващи, защото веригата е свързана. Те трябва да плащат на дистрибутори и т.н. Дано да сте права. Пари в касата да има и вие да си плащате в срок. Защото ако не го правите, това е проблем не само за изпълнителите на медицинска помощ, но и за всички български граждани и за всички нас като пациенти.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Само исках да допълня, че ние имаме среща следващата седмица с производители, търговци и аптеки, за да обсъдим именно този проблем, защото според аптеките ситуацията е една, но според търговците и производителите е съвсем друга, предвид на договорите, които те имат с аптеките, начините на доставка на плащане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, вие предлагате да се увеличи разходната част на бюджета на Здравната каса за сметка на излишъка, който е планиран през 2010 г. Тук имаме излишък по този бюджет, което означава, че според вас това ще реши проблема. Той няма да го реши, защото ние не знаем, дали този излишък въобще е факт и дали ще бъде факт, в зависимост от приходите, които има в Здравната каса. Защото ако приходите не се изпълнят в размера в който са планирани, това означава, че ние няма да имаме източник затова, за което вие говорите. И времето не е м. март. Когато това стане ясно, това ще се случи вероятно след средата на годината. И заедно с бюджета на Републиката и другия биха могли да се коментират промени в тези бюджети.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Стоянова, надявам се, че както е изчезнала информацията от страниците на Министерство на финансите не се е случило това с парите по сметките на Здравно осигурителната каса. В същност по двете цитирани сметки в БНБ, в които по данни за миналата година има акумулирани 860 млн. лв. Това са реални пари, които съществуваха като резерв на касата, акумулирани през 2009 г. Колко ще се съберат тази година, аз не съм кой знае какъв оптимист, предвид проблемите със събираемостта на Републиканския бюджет. Но така или иначе тези 450 млн. ги имаше доскоро в съответните сметки в БНБ. Така че това е предложението на мен и колегите от Коалиция за България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Струва ми се, че трябва предложения за промени в Закона за бюджета да се правят от хора, които знаят какво е бюджет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Против 12. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроекта не се подкрепя от Комисията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един процедурен въпрос. Аз за трети път ще го поставя този въпрос, който е свързан с това което каза и г-н Имамов. Поставих го още през м. август. И го поставих не защото искам да си правя упражнения на тема държавен бюджет. И не съм го поставил с някаква настойчивост или за да правя скандали. Тъй като виждате, че минаха девет месеца от тогава, поставихме го втори път преди два месеца. Искам да имаме ясен отговор. Ще имаме ли някаква информация за състоянието на държавния бюджет? И ще получаваме ли тази информация регулярно?
Става дума за три неща. Първото е състояние на бюджета. Второто е дефицита, това което не е трудно да се направи. И третото е неразплатените задължения към бизнеса по ДДС и въобще неразплатените. Просрочията другояче казано. Това е тема за хора, които искат да си получат парите за свършената работа. Защото тези 500 млн. или 560 млн., както чувам напоследък, те са само върха на айсберга. Това само фактурираните и признати от държавата свършени дейности от фирмите. Има още два пъти по толкова, които се мотаят по етажите на администрацията. Ние трябва да ги знаем какви са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще променим закона за устройство на държавния бюджет, за да може да ги знаем със сигурност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вторият ми въпрос е свързан с нещо друго. Не редно, според мен Бюджетната комисия да научава за дебатите и за идеите по антикризисните мерки от различни предавания, от всякакви синдикални лидери, при цялото ми уважение към тях или от лидери на работодателски организации.
РЕПЛИКА: Или от икономисчета на СОРОС.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие го казвате, аз не казвам нищо, защото те са писатели на официални документи на Народното събрание. Така че много ми се иска по някакъв начин да направим някаква дискусия по тези антикризисни мерки и тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да ги приеме правителството.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Според мен има смисъл да ги обсъдим преди да ги приеме правителството. Не виждам някаква логика тези мерки да се обсъждат с неидентифицирани летящи или нелетящи субекти и обекти, а ние да се чудим какво става, както и вие. Влизам ви в положението. Но по тези двата въпроса да помислим какво правим. Ако трябва министър Дянков или някое друго оторизирано от него лице да дойде тук да ни обясни, как се мисли, какво се мисли, кои са проблемите, които искаме да решаваме. Какви цели си поставяме с мерките, които ще предприемаме. Тази игра няма да доведе до добро.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В допълнение на това, което каза г-н Овчаров. Искам да ви кажа няколко процедури. Може би някои от вас не ги знаят. Вие знаете много добре, че външните наблюдатели от Комисията и от Фонда редовно контактуват с така наречената опозиция, която и да е тя. Не мога постоянно да им казвам нямам информация. Разбирате ме какво искам да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз поемам ангажимента писмено да поискаме от Министерство на финансите срокове, в които да ни предоставят регулярна информация по вашите първи предложения. В интерес на истината след като излезе на сайта тази богата информация за м. януари и тя излезе в един приличен срок февруари, смятах, че с това ще имаме решение на въпроса. Днес се учудвам, че няма допълнителна информация и даже и тя е изчезнала.
По отношение на антикризисните мерки може да инициираме наистина, да поканим зам. министър или министър да ни разкаже. Макар че виждате, че също не са ги приели в правителството. Това е друг проблем, дали трябва да ги дискутира Бюджетна комисия преди да са се уточнили правителството. Това е тяхно решение.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чисто политически. Според мен ще има доста по-голяма тежест, ако няколко човека от опозицията подкрепят една или друга мярка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А ще има ли такава подкрепа?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да видим за какво става дума. Трудно може да очаквате, че всичко ще правим. Но някои от нещата, които са разумни, очевидно състоянието в което се намира държавата вече изисква някаква форма на общо търсене на решения. Не знам как го разбирате. Може би още не сте узрели до това нещо, но опита с узряването е доста сложен.
ЛИЛИ БОЯНОВА: В момент на криза това предложение е много ценно.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз се опитвах по най-интелигентен начин да задам един въпрос на финансовия министър. Много кратко беше. Националните медии информираха българското общество за обсъждането като антикризисна мярка увеличение на ставката ДДС от 20 на 22 процента. Какво е вашето мнение като вицепремиер и министър на финансите по този въпрос? И за мое най-голямо учудване ми се върна въпроса.
Съгласно еди кой си член от Правилника фактически се отправят въпроси до правителството и министри по проблеми, които са в техния ресор на управление. Посочената от вас информация лансирана в медиите не ангажира с отговорност министъра на финансите по парламентарния контрол. Поради което ми се връща въпроса.
Така че предлагам в допълнение на тази среща на която ще поканим финансовия министър на среща в Комисията, поне тук да може да дискутираме този въпрос, а не да се лансира. Залива се общественото мнение с най-различни предложения. Човек не може да разбере кои са обсъждани в Министерство на финансите, кои се лансират от синдикатите. И аз най-добронамерено действително исках да каже министъра каква е позицията. Защото има и за и против. От една страна, ако се замислим, това ще удари бизнеса. Единствения източника на приходи реално ако се погледне е може би тази мярка. Така че не трябва всичките въпроси, които ние се опитваме като опозиция да задаваме са злонамерени. Понеже Радославов е от опозицията няма да му отговорим на въпроса.
Молбата ми е професионално да ги гледаме нещата и тук поне в тази комисия да може да има диалог с министъра по такива важни въпроси. Може би, би било полезно преди нещата да стигнат до пленарна зала. Това ми е предложението да го помисли председателя на Комисията. И за някои въпроси би могло да се намери някакво консенсусно, ако не сто процентово, но все пак разумно предложение, което на пръв поглед изглежда невероятно. Но аз мисля, че има хора, които имат глави на раменете си и по някои неща, които действително касаят държавата, а и интересите на всички може да очаквате, че ще има подкрепа. Не трябва да се възприема като едва ли не противници опозицията. Моето дълбоко убеждение е, че не трябва така да бъде. Трябва да търсим разумен изход от ситуацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам един процедурен въпрос преди да приключим. Има ли от вас желаещи да участват по-активно в работна група, която ще бъде по-близо информирана затова, какви промени в Закона за местните данъци и такси ще се правят по новия закон? Който има желание да каже, за да може да го викаме на работните групи с Националното сдружение на общините. Формира се такава група Националното сдружение на общините, специалисти от Министерство на финансите, от НАП.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

/Закрито в 16.00 часа/



Стенограф:Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/