Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
15/07/2010
П Р О Т О К О Л
№ 18
Ha 15 юли 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.10 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам на вниманието ви следния дневен ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество /2006 г./, № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерски съвет на 08.07.2010 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма «Подобряване на контрола на туберколозата в България» между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 година.
Имате ли предложения за допълнения или промени в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа
Представяне и обсъждане на законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г.
Гости: Людмила Петкова – директор на дирекция «Данъчна политика»
Лидия Атева – н-к отдел в дирекция «Данъчна политика»
Димитър Войнов – гл. експерт в дирекция «Данъчна политика»
При нас са и от Асоциацията на българските застрахователи, тъй като те са основния контрагент по този закон. Ще имаме възможност да чуем и тяхното становище.
Кой ще представи законопроекта? Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вниманието ви законопроект за данък върху застрахователните премии. Законопроектът е изготвен във връзка с изпълнение на т. 9 от Приложението към решение 180 от 1 април 2010 г. на Министерски съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата и фискалната позиция. Законопроектът за данък върху застрахователните премии изпълнява посочената мярка като въвежда облагане с данък на застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори.
Предлага се на облагане да подлежат само тези застрахователни договори, рисковете на които са разположени в Република България. Предложеният данък по същността си е косвен данък. Законопроектът не променя съществуващия ред на облагане на печалбите на застрахователите, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предлага се да не подлежат на облагане с данък животозастраховането, договорите за презастраховане и рецесия, застрахователните договори, които покриват следните рискове, щети
и загуби на летателни апарати, плавателни съдове и гражданската отговорност свързана с притежаването и използването на същите. Застраховките на товарите по време на международен превоз, когато началната и крайната точка на превоза е извън територията на България. Изключването от облагане на животозастраховането е поради спецификите и данъчното третиране на застраховки живот, необходимостта от насърчаване на здравното и пенсионното застраховане и данъчното облагане в другите държави членки. Освобождаването от облагане на някои от посочените застрахователни договори е поради съществуващи трудности при определяне на държавата, където е разположен риска.
Предлага се данъчната основа за облагане с данък върху застрахователните премии да е получената застрахователна премия от застрахователя по облагаем застрахователен договор, като данъка става изискуем при получаването й от застрахователя.
Законопроектът дава възможност на застраховател, който осъществява дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги да определи данъчен представител, който да го представлява за всички негови данъчни правоотношения възникнали на основание на предложения законопроект. Дължимият данък се внася в бюджета ежемесечно, а данъчно задължените лица подават данъчна декларация пред Национална агенция за приходите за всяко тримесечие. Предложената данъчна ставка в закона е две на сто.
Предложено е Закона да влезе в сила от 1 септември 2010 г., като същия се прилага за облагаеми застрахователни договори, сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и за застрахователни премии получени след 31 август 2011 г. по застрахователни договори сключени преди 1 септември 2010 г. Законопроектът не се прилага по отношение на застрахователни договори, които са сключени след провеждане на обществена поръчка, ако срока за подаване на оферта за участие в поръчката е изтекъл преди 1 септември 2010 г., тъй като офертите няма да съдържат данъка по законопроекта. Предложеният данък не противоречи на изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането и презастраховането, предвид разпоредбата на чл..157 от директива 2009 – 138 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняване на застрахователна презастрахователна дейност. В повечето държави членки съществува подобно облагане на застрахователните премии, поради което застрахователите осъществяващи дейност в България ще бъдат в съпоставимо положение спрямо останалите европейски застрахователи. Принципно положение, не облагането с ДДС на застрахователните услуги в Европейския съюз, поради което повечето държави са въвели различни методи на облагане на застрахователните сделки. Най-популярните схеми на облагане в Европейския съюз са чрез отделен данък върху застрахователните премии, парафискални такси или гербов налог. В 18 от 26 държави членки, без България съществува данък върху застрахователните премии. Разнообразието в механизма на облагане е значително, като някои държави прилагат единна ставка, а в други ставките са диференцирани и в повечето случаи са разграничени по видове застраховки, като някои конкретни рискове са изключени от облагане. Като ставките на този данък варират от 1 процент до 42 за Дания.
За фиска до края на годината, ако закона се приеме от 1 септември 2010 г. ефекта е около 5 млн. лв., а ежегодно 20 млн. лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате възможност за въпроси и становища.
ДАРИН МАТОВ: Аз искам да обърна внимание върху две неща. Ясно е, че директива 2009 – 138 ЕО изисква до 31 октомври на 2012 г., съгласно чл. 157 от тази директива изисква наистина застрахователите да бъдат облагани с данък върху премиите. Но тук възникват два въпроса. Първият е в срока. Аз си мисля, че срока е прекалено кратък. И съм съгласен с предложението на Асоциацията на българските застрахователи, затова че се изисква технологично време. Защото през това време ще трябва да се изготви документация, ще трябва да има обучение и т.н. И аз смятам, че е съвсем нормално, след като директивата ни дава възможност до 31 октомври на 2012 г. да влезем в тази директива, в този чл. 157. Така че имаме време и може да го започнем от 1 януари 2011 г. и мисля, че това е разумния срок.
И второто нещо върху което искам да обърна внимание, не смятате ли, че това да не се облагат с данък премиите от животозастраховането ще постави застрахователите в неравностойно положение. Знаем, че има застрахователни дружества, които не се занимават с животозастраховане, а има и такива застрахователни дружества, които се занимават само с животозастраховане. Мисля че трябва да се помисли по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз се запознах с предложения законопроект. Той напълно отговаря на изискванията на европейските директиви. Доколкото становището на Асоциацията на българските застрахователи смятам, че има резон в техните предложения. И може да се вземат предвид между първо и второ четене. Но имам друг въпрос, който ме интересува по отношение на застрахователната полица, изписването на данъка в нея. Това означава ли, че тя ще стане документ, който да се ползва от данъчните служители или може тази данъчна ставка да се вписва в някакъв друг документ. Защото така както е описано в законопроекта застрахователната полица става ценна бланка, която да се ползва от данъчните служби. Вървим към електронизация на застрахователните полици. И според мен не би трябвало те да се печатат в печатници и да бъдат ценни бланки.
Само да допълня г-н Матов, общозастрахователните и животозастрахователните дружества са отделно по закон, съгласно Кодекса за застраховането.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз смятам, че няма как да приемем предложения срок за влизане в действие на закона от 1 септември, тъй като ще влезем в противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет. Току що приехме ревизия на бюджета за 2010 г. Обикновено бюджета се съставя на база на действащото законодателство. Няма как да го приемем от предложения срок 1 септември. Тоест, би трябвало, ако приемем въобще предложения законопроект във вида в който се предлага, това да стане от 1 януари 2011 г.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какъв е процента?
РЕПЛИКА: Два процента.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще си поставя въпроса от вчера. В Икономическа комисия го поставих, но не можах да разбера отговора. Сега ще го поставя пак. Какво ще стане с премиите по старите договори, сключени до 31 август 2010 г.? Казвате, че за тях ще се дължат премии след 1 септември 2011 г. Тоест, този период го даваме, за да могат да бъдат пренаписани старите договори. Да бъдат увеличени премиите, които плаща всеки един от застрахованите. Това ли е идеята? Правилно ли съм я разбрал.
Този законопроект, не знам причините поради които се внася отново. Не знам коя е причината поради която застрахователите и застрахователния бизнес бяха нарочени на тези срещи на тристранката на която уж са решаваха антикризисните мерки. И защо след като всички останали антикризисни мерки отидоха в небитието, остана само тази, която продължава, така да се каже, настойчиво да се движи. И данък лукс и той беше на бюджетната комисия. И данък хазарт беше тук, но някак си ги позабравихме, но този продължаваме да го движим. И това в някакви ускорени срокове. Разбирам застрахователите. На тях този вариант им е по-изгоден от предишния вариант, защото в предишния вариант се облагаха техните приходи. Сега директно тежестта се пренася върху самите застраховани, които ще трябва да плащат с 2 процента по-висока премия. Не че предишния път нямаше да отидат до тях, но поне щяха да бъдат по някакъв начин опосредствани. А и в крайна сметка проблема, който е възникнал в тристранката е този. Тези застрахователи вземат едни премии цял милиард, а плащат едни 5 млн. само данък. Дайте да им намерим някакъв механизъм, за да плащат повече. Ако това е целта, нещо не сте се справили със задачата. Вместо 5 млн. ще съберем 7, 8 или 10 – 12 млн., но 20 млн. няма да съберем. Но да кажем ще посъберем повече. Но ако искаме да правим някакво облагане на застраховането, да мислим някак си малко по-сериозно.
За старите договори ще ми кажете след малко. Техническите проблеми са ясни. Освен това проблемите са и конституционни. Няма как да влезе данъчен закон във втората половина на годината. Още повече, че има решение на Конституционния съд по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това решение е в друга връзка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В друга връзка, но си е съвсем правилно. Ако искате го пробвайте. Пробвайте да видим дали е в друга връзка. Имам предвид, че няма никаква логика, поради която трябва да бързаме в края на годината да правим това упражнение. Техническите проблеми са очевидни и те няма да могат да бъдат решени в този кратък период. А и министър-председателя нали каза, че няма да променяме данъци, няма да увеличаваме данъци. Не е логично ние да се борим за това да не увеличавате вие данъците и да изпълняваме указанията на министър-председателя. Затова си мисля, че разумното решение е този закон да бъде оставен за началото на следващата година. Да го разглеждаме в пакета с всички данъчни закони, които ще определят бюджета за следващата година. Още повече тези приходи, както стана ясно вчера на Икономическата комисия, не са предвидени в бюджета за тази година. Няма някаква логика поради която трябва да бързаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето изказване ме провокира и аз да се изкажа, ако разрешите да си дам сама думата.
Първо това за противоконституционността не е съвсем точно. Защото решението на Конституционния съд е по друг казус, а именно за данък, който се определя в рамките на годината, а не за косвен данък. Но вие сте прав, не по отношение на конституционността, а по отношение на това, че Закона за устройство на държавния бюджет има текстове, които ни пречат да приемаме данъчно облагане, което не е съобразено и разчетено в приходната част на бюджета. А това е факт. Приехме вече промяната в бюджета. И в тази връзка ще направим каквото трябва, за да бъдем съгласно закона. Конституцията в никакъв случай не нарушаваме.
На второ място по отношение на вашето изказване, че видите ли това е данък върху застрахованите. Всички данъци, независимо какви са, в крайна сметка се калкулират, вие сами го признахте, в цената и се понасят от потребителите. Но при един пазар и конкуренция, когато всяка компания привлича клиентите си и с цени, не може да се твърди, че изцяло този данък ще се поеме от потребителите. Известна част от него, вероятно ще поемат и застрахователите чрез цената, която предлагат.
Колкото до това дали се облагат стари периоди или други, аз ще дам на вносителите думата, за да изяснят какво са имали предвид. Но ми се струва, че по принцип, ако между първо и второ четене ние променим срока от 1 януари, целия този параграф от преходните ще трябва също да намери своята промяна и там да го конкретизираме в тази връзка.
Други желаещи. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Като косвен данък разбира се, направо на вашето изказване, няма начин как да не бъде поета част от данъчната тежест от потребителите на съответната услуга. Това е факт, както ДДС, така и много други такива данъци. Разбира се, че това е решение на самите застрахователни дружества. На нас всички ни е ясно какво ще бъде решението и в каква посока ще бъде разпределението на тежестта от този де факто нов данък. Ние няма да го подкрепим, защото по принцип ние не подкрепяме каквото и да е увеличение на данъчната тежест. За съжаление тази година това е третото или четвъртото увеличаване на данъци в сраната. Имаше увеличение на местни данъци. Данъци свързани с дейността на земеделските производители, увеличени осигурителни вноски на самоосигуряващите се земеделски производители. Сега това е пореден опит да се увеличи данъчната тежест въпреки категоричните заявления на вашата управляваща партия, че няма да се увеличават данъците. Така че аз съм напълно съгласен с г-н Овчаров, че не бива ние да стимулираме действия в обратна посока. Трябва да запазим данъчната тежест. Да не променяме данъците.
Що се отнася до това, дали трябва да започнем тази година, вие съвсем точно отбелязахте, че Закона за устройство на държавния бюджет ни забранява подобни действия. И ако разбира се, вие приемете този законопроект, вероятно той ще мине, при всички положения трябва да посочите начало на действието от 1 януари 2011 г. Но не знам как ще стане това, като министъра на финансите, както и премиера многократно заявиха, че от следващата година няма да се повишават данъци. Това е чисто нов данък. Това е нашето становище по законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако премиера и министъра на финансите преценят може да си го изтеглят. Няма проблеми.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз бих искал да задам няколко въпроса първо към НАП, относно текущото състояние и постъпления от застрахователите. Какви корпоративни и всякакви данъци към настоящия момент са събрани за тази година от застрахователите, на база и приходи и съответно и данъци.
Второ, може ли да установим какви данъци, съответно какви приходи са събрани от застрахователните брокери. И това е въпрос към Асоциацията на българските застрахователи? Какъв процент от застрахователния бизнес минава през застрахователните брокери и може ли да определим какви данъци се плащат от тях. Съответно ако може да кажете какви отстъпки или комисионни средно получават те и какви са нормални за Европа. Това и Комисията за финансов надзор може да каже, ако има представители, но явно няма.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В тази връзка към Асоциацията на българските застрахователи. Тъй като обема на този сектор, на този бизнес зависи в голяма степен от икономическата активност от тези, които се застраховат, с оглед на свиването на икономическата активност на кризата. Какъв е обема в момента на вашия бизнес? И ако наистина силно кризата ви удря, един допълнителен данък, сигурно още повече ще ви удари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за въпроси? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По въпроса който беше зададен за посочване на сумата на данъка в документа. В проектозакона е записано, че дължими данък се посочва на отделен ред в застрахователния договор или в полица. При самият документ, ако се издава електронна полица или съответно на хартиен носител отпечатана, изискването е само да е посочено на отделен ред, а не да е вписана трайно в самия документ. Като идеята е за по-лесно да се осъществява контрол от органите по приходите и съответно самите застрахователи по-лесно да попълват своите тримесечни декларации. Това е записано. Данъкът да бъде на отделен ред посочен.
По въпроса, който беше зададен за договорите сключени преди 1 септември и след 1 септември. Тъй като данъка се начислява при получени застрахователни премии, този закон се прилага за договори сключени след 1 септември 2010 г., но за старите договори, които са сключени или предоговорени преди 1 септември 2010 г. получените застрахователни премии след 1 септември 2011 г. се облагат с данък. Тоест, идеята е да не се допусне злоупотреба, примерно да се предоговорят застрахователни договори на 31 август 2010 г. примерно за 10 годишен период. И затова е даден един едногодишен период, в който по старите договори, получените премии за една година не се облагат с данък, а след това са облагаеми с този данък.
По въпросът за постъплението от застрахователните дружества към 30 юни 2010 г. общо внесените данъци от застрахователните дружества са 62 млн, в това число 54 млн. корпоративен данък, 5 млн. данък доходи на физически лица, 1,5 млн. данък върху добавена стойност и другите данъци са 400 000.
По отношение на самите застрахователни брокери, тъй като застрахователните дружества всички са регистрирани в Териториална дирекция големи данъкоплатци и осигурители, самите застрахователни брокери са доста по-големи на брой и не винаги в декларациите си посочват като основна дейност, примерно че са застрахователен брокер. Тоест, ако Комисията за финансов надзор може да предостави тази информация, кои са примерно застрахователните брокери, би могло да се каже какви са платените от тях данъци и съответно какви са приходите им за тази година или за минали години.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Като премиен приход от общо застраховане може да се каже, че за миналата година сумата е около 1 млр., по животозастраховане около 220 млн., като разбира се има някои нюанси, в зависимост от това дали ще вземе презастраховане или не.
По отношение на конкретни видове застраховки, бихме могли да предоставим информация затова къде е най-големия дял на сключените застраховки.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз искам да изразя мнението на Синята коалиция. Нашето мнение е, че ние няма да подкрепим този законопроект. Няколко са мотивите, поради които ние няма да го подкрепим.
На първо място е, че ние от Синята коалиция винаги сме били за намаляване на данъците, а не за увеличаване на данъците или за въвеждане на нов данък, в случая какъвто е този косвен данък.
Друг наш мотив е, че наистина ще се натоварят потребителите с този данък, а няма да се натовари бизнеса.
Трети много важен момент в това, че ние няма да го подкрепим. Ние считаме, че няма да има този ефект, който се очаква. Значи ли, че щом имаме по-малка събираемост, ние трябва да въвеждаме някакъв данък или да облагаме с данъци. Това са общо взето нашите мотиви, поради които ние няма да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз наистина не получих абсолютно никакъв отговор и от Асоциацията на застрахователите в България, какъв е дела на бизнеса, който застрахователните брокери упражняват и съответно имат ли информация какви данъци се внасят. Освен това какви са нормалните отстъпки. Информацията ми която имам е, че отстъпки ползват застрахователните брокери от 20 до 40 процента. Вярно ли е или не? И дали съответно срещу този приход съответстват и постъпления в бюджета. Моля ви да бъдете коректни и точни.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа, въпроса който беше поставен, информацията която искате може съвсем точно да бъде получена от Комисията по финансов надзор. Аз мога да цитирам само приблизителна информация, тъй като данните за застрахователния пазар са публично достояние към четвърти месец тази година, а не към шести. По разговори в Асоциацията се пада в общото застраховане от порядъка на 10 процента в сравнение с миналата година. В животозастраховането е доста по-голям.
По отношение на комисионните на застрахователните брокери, предполагам, че средната комисионна към настоящия момент е от порядъка на 20 процента върху целия застрахователен бизнес в общото застраховане.
Премийния приход, който реализират брокерите е над 30 процента от общия премиен приход, който се реализира в страната в общото застраховане. В животозастраховането може да се каже, че там посредническия бизнес е близо 90 процента, тъй като животозастраховките се подават основно чрез агенти и брокери. Но брокерското участие в животозастраховането е много по-малко отколкото в общото застраховане. Ако имате други въпроси съм готов да отговоря.
Аз бих искал да кажа някои неща. Благодаря на комисията, че отхвърли предишния законопроект. Доста харт поднесен към застрахователите. Считаме, че новия законопроект поднесен в условията на криза ще влоши показателите на застрахователния пазар от гледна точка на това, че независимо, че застрахователите биха могли да поемат част от новата данъчна тежест чрез редукция на тарифи или инвестиции в айти технологии с цел по-лесното издаване на полиците. Малко или много потреблението на застраховки ще бъде свито, имайки предвид, че специално в гражданската отговорност стоим отдавна далеч под необходимия минимум от 90 процента, който е поставен от националния съвет на бюрата. В момента сме на 76 процента. Рано или късно аз очаквам да ни сложат граничен контрол и тогава няма да имаме този свободен достъп до Европа на база на регистрационни табели, които имаме в момента.
Няма да повтарям това, което всички коментирахте тук, че сроковете са изключително кратки във връзка с въвеждането на този данък. И логично би било да бъдат отложени във времето с цел доработването, както каза и председателя на Комисията, че трябва да се доработят преходните и заключителни разпоредби и въпросите поставени от останалите депутати.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Ясно е, че трудно ще получа отговор, тъй като няма политическо лице от правителството сред експертите, които са тук. Но има други представители на политическа партия ГЕРБ, които биха могли да дадат някакво разяснение по темата. Това нееднократно вдигане на данъци в рамките на една година от мандата по никакъв начин не кореспондира с първоначално заявените намерения на партията преди изборите, за свиване на данъчната тежест, повече пари да останат в бизнеса, повече пари да останат в работниците, в хората които произвеждат и т.н. И от тази гледна точка ме интересува такава ли ще бъде политиката от тук нататък за увеличаване на данъчната тежест или ще се придържа управляващото мнозинство към политика, която е предложила на избирателите преди изборите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма политическо лице. Вносителят го няма. Това е изказване за зала.
АСЕН АГОВ: Защо изказване за зала г-жо председател? Тук има депутати от ГЕРБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА Няма кой да отговори на този въпрос г-н Агов. Този законопроект не е на депутатите от ГЕРБ, той е на Министерски съвет.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Аз само искам да направя едно уточнение по отношение на самия закон и на коментара, че от 2012 г. задължително следва да се облагат тези застрахователни услуги с данък, съгласно изискванията на Европейския съюз за такъв данък, няма изисквания за задължително облагане на застрахователните услуги с данък, а всяка държава членка има право, ако прецени да въведе или да не въвежда този данък.
Искам да погледнете този данък и от една друга гледна точка. Нека да не го гледаме като увеличаване на данъците, а просто като разширяване на сумата върху която се плащат данъци. Бих поставил следния въпрос. Защо едни услуги като застраховането ще бъдат изцяло без данък, а други услуги ще бъдат с 20 процента ДДС? Тоест от гледна точка на увеличаването на данъка, по скоро това би следвало да се разглежда като разширяване на основата върху която се изчисляват данъци, а не върху повишаване на размера на данъците. По отношение на европейските изисквания още един път правим уточнението, че това не е задължително. Но както г-жа Петкова каза, 18 държави членки са въвели подобен данък, някои като алтернатива на липсата на ДДС върху застраховането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи по темата? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30.06.2010 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 13 “за”. Против? Девет против. Въздържали се? Няма.
Благодаря. Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към точка втора.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество /2006 г./, № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 г.
Госпожа Силвана Любенова, вие ли ще го представите? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е представен законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за финансово сътруничество 2006 г. Спогодбата беше подписана на 7 юни 2010 г. в София. Като от името на правителството на Република България тя беше подписана от г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, а от правителството на Федерална Република Германия от извънредния и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България г-н Хьофнер.
Спогодбата определя рамката за финансово сътрудничество с Германия на основа на постигнатите 2006 г. договорености. Съгласно чл.1 ал.1 на Спогодбата се предвижда средствата по линия на финансовото сътрудничество за 2006 г. и неусвоени от 2003 г. средства да бъдат използвани за реализиране на проект комунална инфраструкура, техническа инфраструктура 2010 - 2013 г. Този проект ще се реализира със заем в размер на 34 млн. 373 000 евро и е заявен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Финансирането на проекта ще стане на основата на взаимно споразумение между Република България и кредитна банка за възстановяване (КfW). Заемът е предвиден в Приложение № 8 към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Проектите които ще се реализират с тези средства са насочени към превенция на наводнения, защита на бреговата линия в общините Русе, Силистра и Поморие. Това е най-основното по предложения законопрект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли становища, изказвания и въпроси по този законопроект?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз мисля, че няма народен представител, който да не подкрепи тази точка, тъй като става въпрос за сериозни неща. Знаем, че туберкулозата се връща за съжаление. И в България има много заболели, така че смятам, че трябва да приветстваме тази възможност да го подкрепим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Радославов ме кара да се изкажа, че не е точно така. Защото само преди 15 дни правителството прекрати изпълнението на други заеми от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка. Само защото някои хора изглежда малко късно разбраха, че и тези разходи влизат в разходните лимити на съответните ведомства. И от там влизат съответно в бюджетния дефицит. Така че когато го гласуваме този заем трябва да сме на ясно, че и той също влиза в тези разходи. И изразходването на средствата по този заем ще бъде отчетено като разход на бюджета и от там като бюджетен дефицит и ако съответно не бъде компенсирано с друг приход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други коментари и въпроси, моля който е за законопроекта за ратифициране спогодата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 2006 внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували 13 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се подкрепя.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Имам една молба г-жо председател, ако може да се ускори внасянето на законопроекта в пленарна зала, тъй като нашите партньори настояват за по-бърза ратификация, поради процедурите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Любенова, ще направим всичко възможно. Но ако отново нямате заместник-министър или министър в зала, няма да стане. Това което в момента правим е компромис. И аз не знам дали го разбирате.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Напълно ви разбирам. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка трета.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерски съвет на 08.07.2010 г.
Заместник министър Костов ще ни представи законопроекта.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и господа, предложения Закон за ратифициране е свързан с предоставянето на безвъзмездна техническа помощ от Световната банка на стойност 430 000 щатски долара. Във връзка с институционалната реорганизация на горския сектор.
Основният мотив е, че техническата помощ ще се използва от Изпълнителната агенция по горите към Министерство на земеделието и храните за завършване на провеждащата се институционална реорганизация, с цел обучение на основния личен състав за подобряване управлението на горите в страната и да подобри предоставянето на услуги от тази администрация.
Задължение от страна на Министерство на земеделието и храните е осигуряване на работно пространство, техническо оборудване, експерти. Приносът от страна на бенифициента, който ще доведе до разходване на средства ще бъде за сметка на утвърдените разходни лимити в бюджета на Министерство на земеделието и храните, респективно на Изпълнителната агенция по горите. Тоест няма натоварване на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Безвъзмездно финансиране.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
И вие ли искате в сряда да влезе?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз благодаря на Комисията. Трябва да кажа, че споразумението изтича. Тоест крайният срок е 30 август, ако не бъде ратифицирано.
По точка четвърта
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма «Подобряване на контрола на туберколозата в България» между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 година.
Законопроектът ще ни представи д-р Върлева - директор на дирекция “Управление на специализирани донорски програми”. Заповядайте.
Д-р ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря ви г-жо председател, благодаря на всички за жеста, който направихте към този документ.
Уважаеми господа народни представители, позволете ми да ви представя споразумението за изменение и допълнение на споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма подобряване на контрола на туберкулозата в България, което е подписано на 23 април т.г. Съответно да ви информирам, че първоначалното споразумение между Министерство на здравеопазването и Глобалния фонд беше подписано за първите две години за периода 2007 – 2009 г. Това е фаза 1 на стойност 7 млн. 48837 евро. Като през м. септември миналата година Българският национален координационен комитет за борба срещу СПИН и туберкулоза кандидатства пред глобалния фонд с искане за продължаване на финансирането по програмата за следващите три години за периода 2010 – 2012 г. Глобалният фонд направи оценка за изпълнението на програмата. Даде положителна оценка и съответно пое ангажимент, два поредни ангажимента. Първият ангажимент е за периода 2007 – 2011 г. да предостави на страната 11 млн. 786 112 евро. И съответно, съгласно процедурите на фонда вторият ангажимент е след нова оценка за 2012 г. да предостави средства в размер на 2 млн. 438 352 евро. На практика Глобалният фонд за целия петгодишен период е поел ангажимент да предостави общо 14 млн. 224 464 евро за финансиране на редица дейности за контрол на туберкулозата в страната.
За ваша информация, усвояването на средствата само за 2009 г. е в размер на 94 процента по това споразумение. Като общото усвояване на средства по фаза 1 е 65 процента. Като съответно сме поели ангажименти, т.е. и фонда и Министерството за съответно реновиране и различни договори за доставки на медицински материали и съответна апаратура за оставащите средства, които тази година ще бъдат съответно разплатени. Благодарение на практика на тази програма беше възможно намаляване на заболеваемостта от туберкулоза. Като през 2009 г. беше регистрирана заболеваемост 33,6 на сто хиляди. Като по друго споразумение с Глобалния фонд, ние сме поели заболеваемостта от туберкулоза, това е основния индикатор да бъде намалена през 2014 г., това е дългосрочна цел, на 27 на сто хиляди.
Дейностите по това споразумение на практика се изпълняват във всичките 28 региона в страната, като затова Министерство на здравеопазването е сключило договори с 28 лечебни заведения и 26 неправителствени организации. Благодарение на това споразумение, а така също и на доброто изпълнение на първата програма по СПИН, която приключи с усвояване на средствата на 100 процента, Глобалният фонд на последното си заседание взе решение следващото заседание на Глобалния фонд през м. декември тази година да се проведе в София – България. Това е една доста добра оценка за изпълнението на тези две програми финансирани от Глобалния фонд.
Това което може би е много важно да се каже, че в процеса на реформа в здравеопазването, благодарение на тези средства, които се получават от Глобалния фонд ще бъде гарантирана приемствеността и непрекъснатостта на здравното обслужване на пациентите с туберкулоза. Единственият ангажимент, който финансово е поет от Министерство на здравеопазването, това е необходимите средства за мита, данъци и такси да бъдат осигурени от бюджета на Министерство на здравеопазването. Това е след провеждане на процедури по ЗОП за доставка на стоки и съответно на услуги.
Предлагам на уважаемите членове на Комисията да ратифицират споразумението за продължаване на финансирането от Глобалния фонд.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси? Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на споразумението, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се подкрепя.
С това закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 30 минути/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/
№ 18
Ha 15 юли 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.10 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам на вниманието ви следния дневен ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество /2006 г./, № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерски съвет на 08.07.2010 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма «Подобряване на контрола на туберколозата в България» между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 година.
Имате ли предложения за допълнения или промени в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа
Представяне и обсъждане на законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г.
Гости: Людмила Петкова – директор на дирекция «Данъчна политика»
Лидия Атева – н-к отдел в дирекция «Данъчна политика»
Димитър Войнов – гл. експерт в дирекция «Данъчна политика»
При нас са и от Асоциацията на българските застрахователи, тъй като те са основния контрагент по този закон. Ще имаме възможност да чуем и тяхното становище.
Кой ще представи законопроекта? Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вниманието ви законопроект за данък върху застрахователните премии. Законопроектът е изготвен във връзка с изпълнение на т. 9 от Приложението към решение 180 от 1 април 2010 г. на Министерски съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата и фискалната позиция. Законопроектът за данък върху застрахователните премии изпълнява посочената мярка като въвежда облагане с данък на застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори.
Предлага се на облагане да подлежат само тези застрахователни договори, рисковете на които са разположени в Република България. Предложеният данък по същността си е косвен данък. Законопроектът не променя съществуващия ред на облагане на печалбите на застрахователите, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предлага се да не подлежат на облагане с данък животозастраховането, договорите за презастраховане и рецесия, застрахователните договори, които покриват следните рискове, щети
и загуби на летателни апарати, плавателни съдове и гражданската отговорност свързана с притежаването и използването на същите. Застраховките на товарите по време на международен превоз, когато началната и крайната точка на превоза е извън територията на България. Изключването от облагане на животозастраховането е поради спецификите и данъчното третиране на застраховки живот, необходимостта от насърчаване на здравното и пенсионното застраховане и данъчното облагане в другите държави членки. Освобождаването от облагане на някои от посочените застрахователни договори е поради съществуващи трудности при определяне на държавата, където е разположен риска.
Предлага се данъчната основа за облагане с данък върху застрахователните премии да е получената застрахователна премия от застрахователя по облагаем застрахователен договор, като данъка става изискуем при получаването й от застрахователя.
Законопроектът дава възможност на застраховател, който осъществява дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги да определи данъчен представител, който да го представлява за всички негови данъчни правоотношения възникнали на основание на предложения законопроект. Дължимият данък се внася в бюджета ежемесечно, а данъчно задължените лица подават данъчна декларация пред Национална агенция за приходите за всяко тримесечие. Предложената данъчна ставка в закона е две на сто.
Предложено е Закона да влезе в сила от 1 септември 2010 г., като същия се прилага за облагаеми застрахователни договори, сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и за застрахователни премии получени след 31 август 2011 г. по застрахователни договори сключени преди 1 септември 2010 г. Законопроектът не се прилага по отношение на застрахователни договори, които са сключени след провеждане на обществена поръчка, ако срока за подаване на оферта за участие в поръчката е изтекъл преди 1 септември 2010 г., тъй като офертите няма да съдържат данъка по законопроекта. Предложеният данък не противоречи на изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането и презастраховането, предвид разпоредбата на чл..157 от директива 2009 – 138 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняване на застрахователна презастрахователна дейност. В повечето държави членки съществува подобно облагане на застрахователните премии, поради което застрахователите осъществяващи дейност в България ще бъдат в съпоставимо положение спрямо останалите европейски застрахователи. Принципно положение, не облагането с ДДС на застрахователните услуги в Европейския съюз, поради което повечето държави са въвели различни методи на облагане на застрахователните сделки. Най-популярните схеми на облагане в Европейския съюз са чрез отделен данък върху застрахователните премии, парафискални такси или гербов налог. В 18 от 26 държави членки, без България съществува данък върху застрахователните премии. Разнообразието в механизма на облагане е значително, като някои държави прилагат единна ставка, а в други ставките са диференцирани и в повечето случаи са разграничени по видове застраховки, като някои конкретни рискове са изключени от облагане. Като ставките на този данък варират от 1 процент до 42 за Дания.
За фиска до края на годината, ако закона се приеме от 1 септември 2010 г. ефекта е около 5 млн. лв., а ежегодно 20 млн. лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате възможност за въпроси и становища.
ДАРИН МАТОВ: Аз искам да обърна внимание върху две неща. Ясно е, че директива 2009 – 138 ЕО изисква до 31 октомври на 2012 г., съгласно чл. 157 от тази директива изисква наистина застрахователите да бъдат облагани с данък върху премиите. Но тук възникват два въпроса. Първият е в срока. Аз си мисля, че срока е прекалено кратък. И съм съгласен с предложението на Асоциацията на българските застрахователи, затова че се изисква технологично време. Защото през това време ще трябва да се изготви документация, ще трябва да има обучение и т.н. И аз смятам, че е съвсем нормално, след като директивата ни дава възможност до 31 октомври на 2012 г. да влезем в тази директива, в този чл. 157. Така че имаме време и може да го започнем от 1 януари 2011 г. и мисля, че това е разумния срок.
И второто нещо върху което искам да обърна внимание, не смятате ли, че това да не се облагат с данък премиите от животозастраховането ще постави застрахователите в неравностойно положение. Знаем, че има застрахователни дружества, които не се занимават с животозастраховане, а има и такива застрахователни дружества, които се занимават само с животозастраховане. Мисля че трябва да се помисли по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз се запознах с предложения законопроект. Той напълно отговаря на изискванията на европейските директиви. Доколкото становището на Асоциацията на българските застрахователи смятам, че има резон в техните предложения. И може да се вземат предвид между първо и второ четене. Но имам друг въпрос, който ме интересува по отношение на застрахователната полица, изписването на данъка в нея. Това означава ли, че тя ще стане документ, който да се ползва от данъчните служители или може тази данъчна ставка да се вписва в някакъв друг документ. Защото така както е описано в законопроекта застрахователната полица става ценна бланка, която да се ползва от данъчните служби. Вървим към електронизация на застрахователните полици. И според мен не би трябвало те да се печатат в печатници и да бъдат ценни бланки.
Само да допълня г-н Матов, общозастрахователните и животозастрахователните дружества са отделно по закон, съгласно Кодекса за застраховането.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз смятам, че няма как да приемем предложения срок за влизане в действие на закона от 1 септември, тъй като ще влезем в противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет. Току що приехме ревизия на бюджета за 2010 г. Обикновено бюджета се съставя на база на действащото законодателство. Няма как да го приемем от предложения срок 1 септември. Тоест, би трябвало, ако приемем въобще предложения законопроект във вида в който се предлага, това да стане от 1 януари 2011 г.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какъв е процента?
РЕПЛИКА: Два процента.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще си поставя въпроса от вчера. В Икономическа комисия го поставих, но не можах да разбера отговора. Сега ще го поставя пак. Какво ще стане с премиите по старите договори, сключени до 31 август 2010 г.? Казвате, че за тях ще се дължат премии след 1 септември 2011 г. Тоест, този период го даваме, за да могат да бъдат пренаписани старите договори. Да бъдат увеличени премиите, които плаща всеки един от застрахованите. Това ли е идеята? Правилно ли съм я разбрал.
Този законопроект, не знам причините поради които се внася отново. Не знам коя е причината поради която застрахователите и застрахователния бизнес бяха нарочени на тези срещи на тристранката на която уж са решаваха антикризисните мерки. И защо след като всички останали антикризисни мерки отидоха в небитието, остана само тази, която продължава, така да се каже, настойчиво да се движи. И данък лукс и той беше на бюджетната комисия. И данък хазарт беше тук, но някак си ги позабравихме, но този продължаваме да го движим. И това в някакви ускорени срокове. Разбирам застрахователите. На тях този вариант им е по-изгоден от предишния вариант, защото в предишния вариант се облагаха техните приходи. Сега директно тежестта се пренася върху самите застраховани, които ще трябва да плащат с 2 процента по-висока премия. Не че предишния път нямаше да отидат до тях, но поне щяха да бъдат по някакъв начин опосредствани. А и в крайна сметка проблема, който е възникнал в тристранката е този. Тези застрахователи вземат едни премии цял милиард, а плащат едни 5 млн. само данък. Дайте да им намерим някакъв механизъм, за да плащат повече. Ако това е целта, нещо не сте се справили със задачата. Вместо 5 млн. ще съберем 7, 8 или 10 – 12 млн., но 20 млн. няма да съберем. Но да кажем ще посъберем повече. Но ако искаме да правим някакво облагане на застраховането, да мислим някак си малко по-сериозно.
За старите договори ще ми кажете след малко. Техническите проблеми са ясни. Освен това проблемите са и конституционни. Няма как да влезе данъчен закон във втората половина на годината. Още повече, че има решение на Конституционния съд по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това решение е в друга връзка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В друга връзка, но си е съвсем правилно. Ако искате го пробвайте. Пробвайте да видим дали е в друга връзка. Имам предвид, че няма никаква логика, поради която трябва да бързаме в края на годината да правим това упражнение. Техническите проблеми са очевидни и те няма да могат да бъдат решени в този кратък период. А и министър-председателя нали каза, че няма да променяме данъци, няма да увеличаваме данъци. Не е логично ние да се борим за това да не увеличавате вие данъците и да изпълняваме указанията на министър-председателя. Затова си мисля, че разумното решение е този закон да бъде оставен за началото на следващата година. Да го разглеждаме в пакета с всички данъчни закони, които ще определят бюджета за следващата година. Още повече тези приходи, както стана ясно вчера на Икономическата комисия, не са предвидени в бюджета за тази година. Няма някаква логика поради която трябва да бързаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето изказване ме провокира и аз да се изкажа, ако разрешите да си дам сама думата.
Първо това за противоконституционността не е съвсем точно. Защото решението на Конституционния съд е по друг казус, а именно за данък, който се определя в рамките на годината, а не за косвен данък. Но вие сте прав, не по отношение на конституционността, а по отношение на това, че Закона за устройство на държавния бюджет има текстове, които ни пречат да приемаме данъчно облагане, което не е съобразено и разчетено в приходната част на бюджета. А това е факт. Приехме вече промяната в бюджета. И в тази връзка ще направим каквото трябва, за да бъдем съгласно закона. Конституцията в никакъв случай не нарушаваме.
На второ място по отношение на вашето изказване, че видите ли това е данък върху застрахованите. Всички данъци, независимо какви са, в крайна сметка се калкулират, вие сами го признахте, в цената и се понасят от потребителите. Но при един пазар и конкуренция, когато всяка компания привлича клиентите си и с цени, не може да се твърди, че изцяло този данък ще се поеме от потребителите. Известна част от него, вероятно ще поемат и застрахователите чрез цената, която предлагат.
Колкото до това дали се облагат стари периоди или други, аз ще дам на вносителите думата, за да изяснят какво са имали предвид. Но ми се струва, че по принцип, ако между първо и второ четене ние променим срока от 1 януари, целия този параграф от преходните ще трябва също да намери своята промяна и там да го конкретизираме в тази връзка.
Други желаещи. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Като косвен данък разбира се, направо на вашето изказване, няма начин как да не бъде поета част от данъчната тежест от потребителите на съответната услуга. Това е факт, както ДДС, така и много други такива данъци. Разбира се, че това е решение на самите застрахователни дружества. На нас всички ни е ясно какво ще бъде решението и в каква посока ще бъде разпределението на тежестта от този де факто нов данък. Ние няма да го подкрепим, защото по принцип ние не подкрепяме каквото и да е увеличение на данъчната тежест. За съжаление тази година това е третото или четвъртото увеличаване на данъци в сраната. Имаше увеличение на местни данъци. Данъци свързани с дейността на земеделските производители, увеличени осигурителни вноски на самоосигуряващите се земеделски производители. Сега това е пореден опит да се увеличи данъчната тежест въпреки категоричните заявления на вашата управляваща партия, че няма да се увеличават данъците. Така че аз съм напълно съгласен с г-н Овчаров, че не бива ние да стимулираме действия в обратна посока. Трябва да запазим данъчната тежест. Да не променяме данъците.
Що се отнася до това, дали трябва да започнем тази година, вие съвсем точно отбелязахте, че Закона за устройство на държавния бюджет ни забранява подобни действия. И ако разбира се, вие приемете този законопроект, вероятно той ще мине, при всички положения трябва да посочите начало на действието от 1 януари 2011 г. Но не знам как ще стане това, като министъра на финансите, както и премиера многократно заявиха, че от следващата година няма да се повишават данъци. Това е чисто нов данък. Това е нашето становище по законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако премиера и министъра на финансите преценят може да си го изтеглят. Няма проблеми.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз бих искал да задам няколко въпроса първо към НАП, относно текущото състояние и постъпления от застрахователите. Какви корпоративни и всякакви данъци към настоящия момент са събрани за тази година от застрахователите, на база и приходи и съответно и данъци.
Второ, може ли да установим какви данъци, съответно какви приходи са събрани от застрахователните брокери. И това е въпрос към Асоциацията на българските застрахователи? Какъв процент от застрахователния бизнес минава през застрахователните брокери и може ли да определим какви данъци се плащат от тях. Съответно ако може да кажете какви отстъпки или комисионни средно получават те и какви са нормални за Европа. Това и Комисията за финансов надзор може да каже, ако има представители, но явно няма.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В тази връзка към Асоциацията на българските застрахователи. Тъй като обема на този сектор, на този бизнес зависи в голяма степен от икономическата активност от тези, които се застраховат, с оглед на свиването на икономическата активност на кризата. Какъв е обема в момента на вашия бизнес? И ако наистина силно кризата ви удря, един допълнителен данък, сигурно още повече ще ви удари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за въпроси? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По въпроса който беше зададен за посочване на сумата на данъка в документа. В проектозакона е записано, че дължими данък се посочва на отделен ред в застрахователния договор или в полица. При самият документ, ако се издава електронна полица или съответно на хартиен носител отпечатана, изискването е само да е посочено на отделен ред, а не да е вписана трайно в самия документ. Като идеята е за по-лесно да се осъществява контрол от органите по приходите и съответно самите застрахователи по-лесно да попълват своите тримесечни декларации. Това е записано. Данъкът да бъде на отделен ред посочен.
По въпроса, който беше зададен за договорите сключени преди 1 септември и след 1 септември. Тъй като данъка се начислява при получени застрахователни премии, този закон се прилага за договори сключени след 1 септември 2010 г., но за старите договори, които са сключени или предоговорени преди 1 септември 2010 г. получените застрахователни премии след 1 септември 2011 г. се облагат с данък. Тоест, идеята е да не се допусне злоупотреба, примерно да се предоговорят застрахователни договори на 31 август 2010 г. примерно за 10 годишен период. И затова е даден един едногодишен период, в който по старите договори, получените премии за една година не се облагат с данък, а след това са облагаеми с този данък.
По въпросът за постъплението от застрахователните дружества към 30 юни 2010 г. общо внесените данъци от застрахователните дружества са 62 млн, в това число 54 млн. корпоративен данък, 5 млн. данък доходи на физически лица, 1,5 млн. данък върху добавена стойност и другите данъци са 400 000.
По отношение на самите застрахователни брокери, тъй като застрахователните дружества всички са регистрирани в Териториална дирекция големи данъкоплатци и осигурители, самите застрахователни брокери са доста по-големи на брой и не винаги в декларациите си посочват като основна дейност, примерно че са застрахователен брокер. Тоест, ако Комисията за финансов надзор може да предостави тази информация, кои са примерно застрахователните брокери, би могло да се каже какви са платените от тях данъци и съответно какви са приходите им за тази година или за минали години.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Като премиен приход от общо застраховане може да се каже, че за миналата година сумата е около 1 млр., по животозастраховане около 220 млн., като разбира се има някои нюанси, в зависимост от това дали ще вземе презастраховане или не.
По отношение на конкретни видове застраховки, бихме могли да предоставим информация затова къде е най-големия дял на сключените застраховки.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз искам да изразя мнението на Синята коалиция. Нашето мнение е, че ние няма да подкрепим този законопроект. Няколко са мотивите, поради които ние няма да го подкрепим.
На първо място е, че ние от Синята коалиция винаги сме били за намаляване на данъците, а не за увеличаване на данъците или за въвеждане на нов данък, в случая какъвто е този косвен данък.
Друг наш мотив е, че наистина ще се натоварят потребителите с този данък, а няма да се натовари бизнеса.
Трети много важен момент в това, че ние няма да го подкрепим. Ние считаме, че няма да има този ефект, който се очаква. Значи ли, че щом имаме по-малка събираемост, ние трябва да въвеждаме някакъв данък или да облагаме с данъци. Това са общо взето нашите мотиви, поради които ние няма да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз наистина не получих абсолютно никакъв отговор и от Асоциацията на застрахователите в България, какъв е дела на бизнеса, който застрахователните брокери упражняват и съответно имат ли информация какви данъци се внасят. Освен това какви са нормалните отстъпки. Информацията ми която имам е, че отстъпки ползват застрахователните брокери от 20 до 40 процента. Вярно ли е или не? И дали съответно срещу този приход съответстват и постъпления в бюджета. Моля ви да бъдете коректни и точни.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа, въпроса който беше поставен, информацията която искате може съвсем точно да бъде получена от Комисията по финансов надзор. Аз мога да цитирам само приблизителна информация, тъй като данните за застрахователния пазар са публично достояние към четвърти месец тази година, а не към шести. По разговори в Асоциацията се пада в общото застраховане от порядъка на 10 процента в сравнение с миналата година. В животозастраховането е доста по-голям.
По отношение на комисионните на застрахователните брокери, предполагам, че средната комисионна към настоящия момент е от порядъка на 20 процента върху целия застрахователен бизнес в общото застраховане.
Премийния приход, който реализират брокерите е над 30 процента от общия премиен приход, който се реализира в страната в общото застраховане. В животозастраховането може да се каже, че там посредническия бизнес е близо 90 процента, тъй като животозастраховките се подават основно чрез агенти и брокери. Но брокерското участие в животозастраховането е много по-малко отколкото в общото застраховане. Ако имате други въпроси съм готов да отговоря.
Аз бих искал да кажа някои неща. Благодаря на комисията, че отхвърли предишния законопроект. Доста харт поднесен към застрахователите. Считаме, че новия законопроект поднесен в условията на криза ще влоши показателите на застрахователния пазар от гледна точка на това, че независимо, че застрахователите биха могли да поемат част от новата данъчна тежест чрез редукция на тарифи или инвестиции в айти технологии с цел по-лесното издаване на полиците. Малко или много потреблението на застраховки ще бъде свито, имайки предвид, че специално в гражданската отговорност стоим отдавна далеч под необходимия минимум от 90 процента, който е поставен от националния съвет на бюрата. В момента сме на 76 процента. Рано или късно аз очаквам да ни сложат граничен контрол и тогава няма да имаме този свободен достъп до Европа на база на регистрационни табели, които имаме в момента.
Няма да повтарям това, което всички коментирахте тук, че сроковете са изключително кратки във връзка с въвеждането на този данък. И логично би било да бъдат отложени във времето с цел доработването, както каза и председателя на Комисията, че трябва да се доработят преходните и заключителни разпоредби и въпросите поставени от останалите депутати.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Ясно е, че трудно ще получа отговор, тъй като няма политическо лице от правителството сред експертите, които са тук. Но има други представители на политическа партия ГЕРБ, които биха могли да дадат някакво разяснение по темата. Това нееднократно вдигане на данъци в рамките на една година от мандата по никакъв начин не кореспондира с първоначално заявените намерения на партията преди изборите, за свиване на данъчната тежест, повече пари да останат в бизнеса, повече пари да останат в работниците, в хората които произвеждат и т.н. И от тази гледна точка ме интересува такава ли ще бъде политиката от тук нататък за увеличаване на данъчната тежест или ще се придържа управляващото мнозинство към политика, която е предложила на избирателите преди изборите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма политическо лице. Вносителят го няма. Това е изказване за зала.
АСЕН АГОВ: Защо изказване за зала г-жо председател? Тук има депутати от ГЕРБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА Няма кой да отговори на този въпрос г-н Агов. Този законопроект не е на депутатите от ГЕРБ, той е на Министерски съвет.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Аз само искам да направя едно уточнение по отношение на самия закон и на коментара, че от 2012 г. задължително следва да се облагат тези застрахователни услуги с данък, съгласно изискванията на Европейския съюз за такъв данък, няма изисквания за задължително облагане на застрахователните услуги с данък, а всяка държава членка има право, ако прецени да въведе или да не въвежда този данък.
Искам да погледнете този данък и от една друга гледна точка. Нека да не го гледаме като увеличаване на данъците, а просто като разширяване на сумата върху която се плащат данъци. Бих поставил следния въпрос. Защо едни услуги като застраховането ще бъдат изцяло без данък, а други услуги ще бъдат с 20 процента ДДС? Тоест от гледна точка на увеличаването на данъка, по скоро това би следвало да се разглежда като разширяване на основата върху която се изчисляват данъци, а не върху повишаване на размера на данъците. По отношение на европейските изисквания още един път правим уточнението, че това не е задължително. Но както г-жа Петкова каза, 18 държави членки са въвели подобен данък, някои като алтернатива на липсата на ДДС върху застраховането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи по темата? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30.06.2010 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 13 “за”. Против? Девет против. Въздържали се? Няма.
Благодаря. Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към точка втора.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество /2006 г./, № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 г.
Госпожа Силвана Любенова, вие ли ще го представите? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е представен законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за финансово сътруничество 2006 г. Спогодбата беше подписана на 7 юни 2010 г. в София. Като от името на правителството на Република България тя беше подписана от г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, а от правителството на Федерална Република Германия от извънредния и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България г-н Хьофнер.
Спогодбата определя рамката за финансово сътрудничество с Германия на основа на постигнатите 2006 г. договорености. Съгласно чл.1 ал.1 на Спогодбата се предвижда средствата по линия на финансовото сътрудничество за 2006 г. и неусвоени от 2003 г. средства да бъдат използвани за реализиране на проект комунална инфраструкура, техническа инфраструктура 2010 - 2013 г. Този проект ще се реализира със заем в размер на 34 млн. 373 000 евро и е заявен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Финансирането на проекта ще стане на основата на взаимно споразумение между Република България и кредитна банка за възстановяване (КfW). Заемът е предвиден в Приложение № 8 към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Проектите които ще се реализират с тези средства са насочени към превенция на наводнения, защита на бреговата линия в общините Русе, Силистра и Поморие. Това е най-основното по предложения законопрект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли становища, изказвания и въпроси по този законопроект?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз мисля, че няма народен представител, който да не подкрепи тази точка, тъй като става въпрос за сериозни неща. Знаем, че туберкулозата се връща за съжаление. И в България има много заболели, така че смятам, че трябва да приветстваме тази възможност да го подкрепим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Радославов ме кара да се изкажа, че не е точно така. Защото само преди 15 дни правителството прекрати изпълнението на други заеми от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка. Само защото някои хора изглежда малко късно разбраха, че и тези разходи влизат в разходните лимити на съответните ведомства. И от там влизат съответно в бюджетния дефицит. Така че когато го гласуваме този заем трябва да сме на ясно, че и той също влиза в тези разходи. И изразходването на средствата по този заем ще бъде отчетено като разход на бюджета и от там като бюджетен дефицит и ако съответно не бъде компенсирано с друг приход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други коментари и въпроси, моля който е за законопроекта за ратифициране спогодата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 2006 внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували 13 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се подкрепя.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Имам една молба г-жо председател, ако може да се ускори внасянето на законопроекта в пленарна зала, тъй като нашите партньори настояват за по-бърза ратификация, поради процедурите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Любенова, ще направим всичко възможно. Но ако отново нямате заместник-министър или министър в зала, няма да стане. Това което в момента правим е компромис. И аз не знам дали го разбирате.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Напълно ви разбирам. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка трета.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерски съвет на 08.07.2010 г.
Заместник министър Костов ще ни представи законопроекта.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и господа, предложения Закон за ратифициране е свързан с предоставянето на безвъзмездна техническа помощ от Световната банка на стойност 430 000 щатски долара. Във връзка с институционалната реорганизация на горския сектор.
Основният мотив е, че техническата помощ ще се използва от Изпълнителната агенция по горите към Министерство на земеделието и храните за завършване на провеждащата се институционална реорганизация, с цел обучение на основния личен състав за подобряване управлението на горите в страната и да подобри предоставянето на услуги от тази администрация.
Задължение от страна на Министерство на земеделието и храните е осигуряване на работно пространство, техническо оборудване, експерти. Приносът от страна на бенифициента, който ще доведе до разходване на средства ще бъде за сметка на утвърдените разходни лимити в бюджета на Министерство на земеделието и храните, респективно на Изпълнителната агенция по горите. Тоест няма натоварване на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Безвъзмездно финансиране.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
И вие ли искате в сряда да влезе?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз благодаря на Комисията. Трябва да кажа, че споразумението изтича. Тоест крайният срок е 30 август, ако не бъде ратифицирано.
По точка четвърта
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма «Подобряване на контрола на туберколозата в България» между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерски съвет на 05.07.2010 година.
Законопроектът ще ни представи д-р Върлева - директор на дирекция “Управление на специализирани донорски програми”. Заповядайте.
Д-р ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря ви г-жо председател, благодаря на всички за жеста, който направихте към този документ.
Уважаеми господа народни представители, позволете ми да ви представя споразумението за изменение и допълнение на споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма подобряване на контрола на туберкулозата в България, което е подписано на 23 април т.г. Съответно да ви информирам, че първоначалното споразумение между Министерство на здравеопазването и Глобалния фонд беше подписано за първите две години за периода 2007 – 2009 г. Това е фаза 1 на стойност 7 млн. 48837 евро. Като през м. септември миналата година Българският национален координационен комитет за борба срещу СПИН и туберкулоза кандидатства пред глобалния фонд с искане за продължаване на финансирането по програмата за следващите три години за периода 2010 – 2012 г. Глобалният фонд направи оценка за изпълнението на програмата. Даде положителна оценка и съответно пое ангажимент, два поредни ангажимента. Първият ангажимент е за периода 2007 – 2011 г. да предостави на страната 11 млн. 786 112 евро. И съответно, съгласно процедурите на фонда вторият ангажимент е след нова оценка за 2012 г. да предостави средства в размер на 2 млн. 438 352 евро. На практика Глобалният фонд за целия петгодишен период е поел ангажимент да предостави общо 14 млн. 224 464 евро за финансиране на редица дейности за контрол на туберкулозата в страната.
За ваша информация, усвояването на средствата само за 2009 г. е в размер на 94 процента по това споразумение. Като общото усвояване на средства по фаза 1 е 65 процента. Като съответно сме поели ангажименти, т.е. и фонда и Министерството за съответно реновиране и различни договори за доставки на медицински материали и съответна апаратура за оставащите средства, които тази година ще бъдат съответно разплатени. Благодарение на практика на тази програма беше възможно намаляване на заболеваемостта от туберкулоза. Като през 2009 г. беше регистрирана заболеваемост 33,6 на сто хиляди. Като по друго споразумение с Глобалния фонд, ние сме поели заболеваемостта от туберкулоза, това е основния индикатор да бъде намалена през 2014 г., това е дългосрочна цел, на 27 на сто хиляди.
Дейностите по това споразумение на практика се изпълняват във всичките 28 региона в страната, като затова Министерство на здравеопазването е сключило договори с 28 лечебни заведения и 26 неправителствени организации. Благодарение на това споразумение, а така също и на доброто изпълнение на първата програма по СПИН, която приключи с усвояване на средствата на 100 процента, Глобалният фонд на последното си заседание взе решение следващото заседание на Глобалния фонд през м. декември тази година да се проведе в София – България. Това е една доста добра оценка за изпълнението на тези две програми финансирани от Глобалния фонд.
Това което може би е много важно да се каже, че в процеса на реформа в здравеопазването, благодарение на тези средства, които се получават от Глобалния фонд ще бъде гарантирана приемствеността и непрекъснатостта на здравното обслужване на пациентите с туберкулоза. Единственият ангажимент, който финансово е поет от Министерство на здравеопазването, това е необходимите средства за мита, данъци и такси да бъдат осигурени от бюджета на Министерство на здравеопазването. Това е след провеждане на процедури по ЗОП за доставка на стоки и съответно на услуги.
Предлагам на уважаемите членове на Комисията да ратифицират споразумението за продължаване на финансирането от Глобалния фонд.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси? Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на споразумението, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се подкрепя.
С това закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 30 минути/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/
2007
201
