П Р О Т О К О Л

№ 22

---

На 30 септември 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Преди да ви предложа дневния ред искам да ви представя нашите специални гости. Това са ученици от Финансово стопанската гимназия в гр. Плевен. Те днес са на посещение в Парламента и ги поканихме на нашето заседание на Комисията по бюджет финанси. Ще присъстват на първата точка от нашия дневен ред. Да им пожелаем много успехи в училище. На добър час след училище. И да се надяваме, че ще бъдат доволни и ще научат нови неща от днешното си посещение. /Ръкопляскания!/ Благодаря.
Предлагам на вашето внимание днешното заседание да премине при следния дневния ред.


Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на рамково споразумение между правителството на Репубилка България и Федералиня съвет на Конфедерацията Швейцария относно изпълнението на българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономичеките и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 002-02-35, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 година.
2. Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29.07.2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерски съвет.
4. Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г.
5. Обсъждане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г. – второ четене.
Имате ли предложения, допълнения към така предложения ви от мен дневен ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
При нас е министър Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз. Той ще ни представи законопроекта за ратификация на рамково споразумение между Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
Заповядайте г-н Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и г-да народни представители, уважаеми гости,
Имате текста на споразумението в материалите, така че няма да изпадам в детайли, само ще маркирам основните неща. Рамковото споразумение беше подписано на 7 септември от българска страна от мен, от швейцарска страна от президента г-жа Ойтхарт и от външния министър Каумирей. Рамката е 76 млн. швейцарски франка или малко над 105 млн. лв. Обхваща няколко сфери на подкрепа. Като започнем от сигурността. Това вероятно са мерките, които ще стартират най-бързо, защото там има предвидени средства за подпомагане приемането на България в Шенген. Има средства за социалната сфера, за екология в това число, третирането на отпадъците и възобновяеми енергийни източници.
Няколко неща стоят като предизвикателство пред нас предвид осъществяването на това споразумение. Едното е гарантирането на чиста и ясна демаркация. Не бива да позволяваме от това споразумение да се изразходват средства, които биха могли да бъдат финансирани от седемте оперативни програми. Това е по-малък, по-гъвкав, специфичен инструмент. И е редно да се насочат средствата към такива серии, които не остават покрити от структурните и кохизионния фонд. Признание за държавата България е подписването на това споразумение от швейцарска страна. От една страна това е вид увереност в българските системи за финансово управление и контрол, които съществуват. Специално европейските пари. Доколкото средствата от споразумението ще се разпределят посредством тези механизми.
Продължават да текат преговори по отношение на различните приоритетни области. Опитваме се в тези преговори да насочим вниманието на нашите партньори към сферите, където действително има най-голяма нужда. Това е накратко.
Моля да обърнете внимание на един важен детайл. Освен всички надлежни държавни органи в Конфедерация Швейцария, за това споразумение за отпускането на това финансиране са се произнесли и швейцарските граждани. Проведен е референдум. С 53 процента е взето решение за отпускането на подобна финансова помощ. Това не е израз само на солидарността на Швейцария предвид факта, че тя е реално въвлечена в общия пазар, но и солидарност конкретно насочена към България и българските граждани.
Заедно с г-жа Кръстева сме от екипа. Ние сме в състояние да отговорим, ако имате по-конкретни въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на министър Дончев.
Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Аз имам един съвсем кратък въпрос. Какво имате предвид под третиране на отпадъци? Казахте, че могат да бъдат използвани за третиране на отпадъци.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Има предвидена такава мярка. Мога да намеря точно текста как звучи. Стремежът ни тук, ние имаме оперативна програма околна среда по отношение на която има предвидени значителни средства за изграждането на така наречените регионалния системи за управление на отпадъците. Това са така да ги наречем депата. Тук размера на финансовата помощ е доста по-скромен. По моя преценка абсолютно безсмислено ние да го насочваме примерно към изграждането на едно депо или на някакво съоръжение на някое от депата. България има непокрити нишови сфери, отново свързани с третирането на отпадъците. Тук може да посочим третирането на опасни отпадъци, защо не третирането и на болничните отпадъци. С швейцарската страна текат преговори това финансиране да се насочи в ограничен брой проекти, които обаче да задоволят, може да е някаква тясна, но една съществуваща нужда. Опитвам се да открия точно по какъв начин е записано. Към момента формално няма нищо повече от този генерален запис, който е в споразумението. Въпрос на преговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси. Заповядайте г-н Николов.
НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател. Аз имам един въпрос, понеже знам, че има за интеграцията на ромите предвидени пари в това споразумение. Интересува ме управлението на тези пари за интеграция пак ли през NJO-та познати ще минават или ще има правителствена политика.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По различните оси държа да отбележа едни от осите се управляват пряко от българска страна, други от швейцарска страна. Това попада в офисите, които ще се управляват от швейцарските ни партньори. Но при срещите и в Швейцария и на техническите и на политическите срещи, при разговорите които текат с експертите, аз изразих нашата позиция. Нашата позиция е следната. Редно е средствата, които са насочени за интеграция да бъдат инвестирани в максимално прагматични мерки. За мен вярвам, че ще получа подкрепата ви в това отношение, инвестирането на средства за кампании, отново възбуждане на дебати по оста дискриминация антидискриминация, не е особено конструктивно и това няма да бъдат добре похарчени пари. Но средствата конкретно похарчени в мерки свързани с повишаване на достъпа до образованието, до здравеопазване както и така наречената интеграция на пазара на труда ще бъдат добре похарчени пари. Това което споменах, че България има 15 години опит в прилагането на интеграционни мерки, има и добър и лош опит. Добрата новина тук е, че ние може да се поучим от този опит и да не повтаряме стари грешки. Пак повтарям, това е решение по скоро на швейцарските партньори, но аз ще настоявам средствата да бъдат изразходвани максимално прагматично.
КОРМАН ИМАМОВ: Какъв е срока на споразумението?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Средствата които бяха споменати като финансова рамка трябва да бъдат изразходвани до края на 2019 г.
КОРМАН ИМАМОВ: След приключването на този срок продължава ли действието на фондовете?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това е извън обхвата на настоящето споразумение. Биха могли да бъдат водени преговори с швейцарската страна, но не ми звучи особено реалистично. Веднага обяснявам. Общо политическата причина за произхода на тези средства. Знаете, че Конфедерация Швейцария, без да е член на Съюза малко или много е въвлечена, както споменах преди малко в общия пазар. Тя се ползва от предимствата на общия пазар, без да е член на Съюза. С освобождаването на тези средства тя по някакъв начин се ангажира с така наречената кохизионна политика. Тя подпомага по-младите, по-бедни членове на Европейския съюз. Това е общо политическата причина за произхода на тези средства. Да се надяваме до 2019 г. България да няма поводи да бъде подпомагана като млад, недостатъчно богат член на Съюза.
КОРМАН ИМАМОВ: С тези средства ще бъдат създадени съответните фондове по допустимите дейности. Мисълта ми беше след приключване на срока на споразумението ще приключат ли действията на тези фондове и те могат да продължат, да продължи работата им.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Както във всички проекти с европейско финансиране тук има така нареченото изискване за устойчивост. Наше изискване и на швейцарските ни партньори е създадените структури и действащи механизми да продължат да действат по-дълго време. Ако говорите за структурите за разпределение на средствата може би нямате някакво опасение, че ще се създават нови администрации и агенции или нещо подобно. Няма да бъдат създавани такива. Има техническа помощ, която ще се ангажира само в рамките на изпълнението на съответната мярка, нови административни структури не. Ангажимент към самите проекти всичко е изградено, всичко е създадено вероятно в рамките на така наречения петгодишен санитарен срок за устойчивост.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин министър, ако ми позволите един малко по-страничен въпрос. Доколкото си спомням, все още не е закрит швейцарския доверителен фонд. Мислено ли е евентуално той да управлява тези средства. Тъй като швейцарците имаха добри впечатления от неговата работа и той има натрупан опит, но няма ресурси?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Може да влезем в детайли, защото по отношение на всяка от осите има различен модел на управление. Както споменах, част от осите се управляват от българска, част от осите се управляват от швейцарска страна. Като основен агент от швейцарска страна ще бъде швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.
Колкото до доверителния фонд и аз нямам информация да е закрит. Наред с това не мога да кажа каква дейност точно изпълнява в последно време. Доколкото аз знам дори на техническите разговори не са водени разговори в подобна посока. Само да допълня, става дума за разпределение на безвъзмездно финансиране. Доколкото знам целите на фонда са били в малко по друга посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Ако нямате повече въпроси подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляването на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейския съюз № 002-02-35, внесен то Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
Благодаря на министър Дончев. Благодаря и на децата.

По точка втора. Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г.
Да ни представи закона тук е зам. министър Камен Кичев, както и г-н Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Господин Кичев имате думата.
КАМЕН КИЧЕВ: Добър ден уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа,
Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози ще прочета с по едно изречение основните промени, които предлагаме. Искам само преди да ги прочета да кажа само няколко неща около закона, който е доста обсъждан и в медии и къде ли не. Причината за това е, че 86 процента от всички превози в България се извършват с автомобили. И при такава голяма заинтересованост със сигурност всеки един закон ще има и против и за него. Такива които го подкрепят и такива, които не са облагодетелствани от този закон. Или по скоро в нашия случай ние се борим със сивата икономика. И това е причината, поради която аз съм днес тук и предлагам този закон във вида в който го предлагаме.
1. Въвеждат се нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач. Предприятията, които упражняват професията автомобилен превозвач трябва да са действително и трайно установени в една от държавите членки на Европейския съюз. Мотивите за новия критерий установяване и целите, които се постигат са следните: Държавата членка носи отговорност и т.н.
2. Изрично се въвежда като основание за отнемане лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на обществеността неспазването на срока за предоставяне на доказателства за финансова стабилност и с цел продиктуване промяната във връзка с непрестанното фалиране, закриване на фирми, неизплащане, неизвършване на превози.
3. Законопроектът предвижда създаване на ново правомощие, което представлява и задължение на общинските съвети свързано с регулацията на таксиметровите превози. Също доста дискутирана тема. Това касае най вече въвеждането на пределни цени, които трябва да регулират таксиметровите услуги като такива.
4. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози по отношение на контрола за спазване изискванията на закона и налаганите санкции има за цел синхронизиране закона с директива от 2009 – 5 от Европейската общност, като административно наказателните разпоредби са изцяло съобразени с вида и тежестта на нарушенията установени от директивата.
5. Предлага се разпоредба с която се създава задължение на кметовете на общини да определят маршрута на движение на пътните превозни средства с които се извършват превози с атракционна цел, като се съобразяват с условията за безопасност и сигурност на пътниците. Това касае туристическите влакчета, камиончета и други такива съоръжения в много случаи не ясни въобще какви са те.
6. Предвиждат се специализирани и случайни превози на деца или ученици да се извършва от водачи, чиято възраст е не по-малко от 25 години и не по-голяма от 60 години. По този начин се гарантира наличие на житейска зрялост, възможност за адекватни реакции при всяка ситуация на пътя, както и професионален опит на водачите.
Създава се задължение за товародателя и лицето, което извършва товаренето да не допускат масата на превозното средство да не надвишава допустимата максимална маса отразена в свидетелството му за регистрация. / Свързано с контрола, с претоварването, което за съжаление също е практика./
С предлаганите промени свързани с републиканската транспортна схема се отчита несъответствие между реалната потребност от пътуване в настоящия момент и наличния брой курсове по съответните направления.
Към настоящия момент съществуват над 2700 разписания по републиканската транспортна схема и при недостатъчния за рентабилна превозна дейност пътнико-поток се появява тенденция за неспазване на разписанията, нелоялна конкуренция като се влошава транспортното обслужване.
Искам да добавя, че транспортна схема ще бъде изцяло съгласувана и с железопътната такава, която до момента не е факт. Двете работят абсолютно самостоятелно една от друга, което е абсолютно неправилно, имайки предвид средствата, които държавата отделя за железопътен транспорт. Това е и европейска практика навсякъде по отношение на тази схема.
Засилват се наказанията за извършени нарушения. Тук в повечето случаи нарушенията са от до. Ние казваме няма от до. Отиваме или към средна или към най-висока сума по отношение на наказанията. Това изцяло касае и тази комисия, защото считаме, че по този начин ще се повишат и приходите в бюджета от глобите, които събираме. Това колегите от КАТ вече го доказаха с някои от промените, които се случиха там.
Колеги, това са основните промени, които ние предвиждаме. Готов съм да отговарям и колегата Арнаудов експертно може да отговорим на вашите въпроси свързани с този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, въпроси. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, запознах се с мотивите на законопроекта. Като цяло насоките са много добри. Ясни са основните цели, които се стремят да се постигнат. Аз имам един въпрос и е свързан с регулацията на цените на таксиметровите превози и въвеждането на максималния размер. Искам да попитам зам. министър това ли е единствения вариант за ценово регулиране в един конкурентен пазар. Пределно ми е ясно каква е целта. Да се контролират тези така наречени “копърки” таксита, които карат с неправомерно високи цени. Но нека да оставим самия пазар да каже колко е цената. Общинският съвет ще бъде ли най-компетентния да каже колко да бъде максималната цена. Представете си, че един общински съвет реши, че максималната цена трябва да бъде 20 ст. на километър. И това нещо го фиксира. Означава ли, че хората трябва да бъдат без таксиметров превоз в тази община. Би следвало да има становище на Комисията за защита на конкуренцията основно по тези членове на закона.
Благодаря.
КАМЕН КИЧЕВ: Въпросът е много наболял, много сериозен по отношение на “копърките”. Ние ще регулираме крайната цена, защото в момента говорим за измама, за недостатъчна информираност и за недостатъчно показване на клиентите каква е крайната цена на услугата. Таксиметровата услуга се явява част от градския транспорт в един град. Имайки предвид това не можем да играем на принципа “сляп карти не играе”, защото горе долу те на този принцип работят. За съжаление мога да се съглася с вас, че това не е най-правилния начин, но в общините хората на тази община са тези, които са избрали тези общински съвети и при разговор с превозвачите в съответната община ще трябва да бъдат постигнати нивата и необходимостта от тези услуги. Аз също така смятам, че на много места тази минимална цена, ако има такава. Защото ще има и минимална цена. Тя е много ниска. В момента това возене на 59 ст. Няма такава практика в Европейския съюз някои да вози за 30 евро цента. Те ни се подиграват на нас, като идват тук да правят проверки по чуждите фирми, които идват да правят проверка на пазара в България въобще. Той се вози за 6 евро от летището до града. Това също не е нормално. Колкото е ненормално 100, толкова е ненормално и 6 евро. Аз така го мисля лично. По този начин ние си подбиваме разходите в България. Ще кажат: “В България е много евтино всичко. Нека заплатите да бъдат еди колко си на служителите.” Не е редно.
Тази практика сме я заимствали и от други страни членки в Европейския съюз. Колегата ми подсказва Дания, Унгария, Холандия, Финландия, Ирландия, Чехия, Белгия навсякъде има въведени максимални цени на таксиметровите услуги. В момента също така ние отнемаме лицензии. Като отнемаме лицензии той няма право да превозва. Но ние го наказваме за други нарушения. Не във връзка с цената, а във връзка с това, че той имитира друга компания и по този начин брендва автомобила си. Ние го наказваме за това, че той извършва измамна рекламна. На тази база им се отнема лицензиите. Но въпреки това тази мярка се явява неефикасна. Така че аз също ви разбирам. Мястото на което се извършват най-много нарушения е летище София. Ние не може да ги спрем те да обикалят. Те в момента не могат да спрат там, но продължават да обикалят. Аз не мога да ги спра да карат. Това означава, че им нарушавам човешките права. Нямаш право да минаваш с колата си през зона, която има обществен достъп.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За тези 59 ст., които казахте на километър, някой регулирал ли е тази цена административно. Има регулатор. Това е невидимата ръка на пазара. Щом хората карат на 59 ст., значи това е цената, това е пазара. Не можем ли да търсим по-голяма информираност на клиента, който влезе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих добавила, ние подобен проблем преди години имахме с чейнч бюрата по морето. Не че са изчезнали. Но там също имаше такива невъзможни курсове. И там решението се търсеше и се намери чрез задължение на тези чейнч бюра да имат много ясно написано цената на курса и т.н., както и възможност при съмнение за измами да се свързват с телефони на НАП. Тоест там се търсеше този механизъм на информираност на клиента, а не административна регулация.
Искам да попитам, имате ли от гилдията становище как реагират те на това?
КАМЕН КИЧЕВ: Ние по отношение на информираност на клиентите се опитваме да предприемем необходимите мерки. Всички таксиметрови автомобили бяха задължени да сложат лепенки на които ясно да е отбелязана сумата за която те возят и цената на километър, за която те извършват таксиметровата услуга. Тук не става въпрос за измама. Аз не мога да го санкционирам, ако той е взел 50 лв. при положение, че то му е написано на вън на прозореца на автомобила. И това е предложението до което ние стигнахме. Това е европейската практика. Ние не може да ги санкционираме за това, че той вози на безкрайно скъпа цена и по този начин буквално лъже, подвежда хората. Предложението, което имам е да регулираме горната рамка. По отношение на долната рамка, който на каквото смята, че може да вози и му излиза сметката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли становището на гилдията?
СИМЕОН АРНАУДОВ: Уважаеми дами и господа народни представители,
Гилдията е разделена общо взето повечето около 7 браншови организации подкрепят това предложение и само две не подкрепят. Като в тези две браншови организации, които не подкрепят са предимно всички фирми, които използват точно този приом. Те се маскират като известни марки, а използват невралгични места, където хората не обръщат внимание. Просто се качват, а това са болници, летища, ж.п. гари. Сделката е била сключена, но клиента не е бил уведомен надлежно. И тук се получава едно надлъгване и след което този превозвач е абсолютно изряден и даже органите на реда санкционират клиента, който не иска да заплати необосновано високата сума. И наистина има един проблем в обществото по този въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не е ли възможно да не е фиксирана като пределна цена, която трябва да се прилага, до която трябва да се прилагат. Нека да бъде пределна цена, но тези които имат желание да карат на по-висока цена да ги задължим да бъдат с червени табели, ако трябва или по този начин, който да се вижда, че той е над средното за пазара. Това да. По-скъп е. Някои компании може да иска и с ролс ройс да прави таксиметрови превози и тогава неговата разходна норма на километър би била много по-скъпа. Да има някаква по-висока информираност. Да не вкарваме ценова регулация в пазара. Според мен той е достатъчно конкурентен.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че има много резон в това, което се предлага за тази пределна цена, защото бих добавил към този списък и Германия. И там е така. Дори в Мюнхен е една цената, а в Берлин е друга. Това не значи, че като има пределна цена се нарушава пазарния принцип. Защо всички трябва автоматично да карат на тази пределна цена. Точно в името на конкуренцията ще има разлика в цените и всички няма да сложат най-високата цена, ако искат да печелят клиенти.
Второ, в момента знаем, че си правят картелни споразумения точно големите фирми негласно и пак си поддържат горе долу някакви цени. Така че пазар свободен, добронамерен едва ли има. В София поне съм сигурен, че е така.
На една моя близка преди 20 дни й взимат 42 лв. от автогара София до Орлов мост. Тя интелигентна жена, но носила много багаж и влиза в първото такси, като не очаква, че може да има такава цена. Аз лично подкрепям този подход. И не мисля, че той нарушава в случая пазарния принцип. В България очевидно сме в такава ситуация, че трябва да се вземат някои екстрени не до там типични мерки. Особено в таксиметровия транспорт, това е очевидно. Няма защо да си крием главата в пясъка. За да защитим правата на гражданите, аз бих подкрепил точно тази поправка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз се притеснявам примерно за София, както споменахте 59 ст.. ако общинския съвет приеме 60 ст. всички други малки фирми ще ги убием и ще остане само тази. Трябва да има някаква регулация на тази цена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да попитам, тук е оставено изцяло на общинските съвети да вземат решение. Предвиждате ли наредба с която да има единни критерии и всички общински съвети по едни критерии нещо да правят.
КАМЕН КИЧЕВ: Проблемът като такъв с тези да ги нарека двойно, тройно, четворно по-скъпи таксиметрови услуги е в няколко общини. Той не е във всички общини. Три са общините в които се случва действието в София, във Варна и в Бургас. В Бургас са много малко тези случаи. В другите общини ги няма тези случаи. Така че те сами по себе си са регулирани. Тук се борим с няколко хора, които използват чужда реклама и на базата на нея се получават повече средства. Аз смятам, че не може да имаме единен стандарт в общините. Цената на таксиметровата услуга във Враца и таксиметровата услуга в София е различна. Нуждата е различна, възможността на хората да плащат е различна и т.н. Така че това е ролята на общинските съвети да вземат това решение. Това също се отнася и за фиксирани цени. По отношение на летищата цените до летища или до курорти ще бъдат фиксирани като такива. Каквато също е европейската практика. В Австрия, в Германия навсякъде цената до летището е фиксирана.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само да допълня по отношение на методика към общините ние в момента подготвяме нещо като методика. Но тук не искаме да се намесваме в работата на общините. Ако сме питани, ние ще съветваме. Но нищо повече. Аз не мога да кажа на кмета и на общинския съвет как да постъпи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е много опасна практика. Общините са 264 с изключително голяма разлика в техния административен капацитет да го наречем така. Не знам дали е редно, независимо, че сме за децентрализацията и самостоятелността на общините да вземат решение, все пак да няма някакви критерии, които да бъдат единни за всички.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз най-напред искам да кажа няколко думи за този проблем. Според мен става дума за спекулативна цена и общините и държавата трябва задължително да се намесят. Спекулативната цена засяга незначителна част от тези, които управляват тази дейност. Така че тя трябва да бъде регулирана. Отделен стандарт за общините не означава еднаква цена. Трябва да има общи принципи по които да се регламентира горната граница и евентуално на тази цена. Смятам, че трябва да има някаква форма на намеса. Защото става дума за измама. Става дума за дейност, която нарушава принципите на конкуренцията. Но когато ние регулираме подобни цени трябва да се помисли евентуално за някакви форми подобни на затворен тип професии. Тоест да се ограничава броя на такситата в определено населено място или в определена община. Това което в момента става в много държави. В момента шофьорите на големи коли в Гърция стачкуват точно по такъв проблем. Защото се знае точно определен район или за определена дейност колко от тези автомобили могат да упражняват дейност. По този начин те взаимно няма да си пречат. Това не е лесен въпрос за решаване. И ние трябва да дадем възможност общините по някакъв начин да го решават на територията на своята община.
Що се отнася до целия законопроект, аз смятам, че тук има неща, които трябва да бъдат подкрепени и те са свързани главно със засилване на регулацията на транспортната дейност, която увеличава сигурността на пътниците. Това е основното, което заслужава да бъде подкрепено. Това са мерките свързани с изискванията за упражняване на професията и т.н. Обаче някои от разпоредбите на този закон имат, според мен значителен социален негативен ефект. Например новите транспортни схеми влошават чувствително транспортното обслужване в някои райони, особено планински, полупланински, малки населени места и т.н.
На второ място, тези транспортни схеми, ако не бъдат разработени както трябва ще доведат до фалита на много малки транспортни фирми с всичките последствия от подобни фалити, особено в провинцията.
И на следващо място, оставам с впечатление, че тези схеми спазват един не особено лицеприятен принцип. Тоест да облекчим едва ли не ж.п. транспорта и от там държавата да дава по-малко субсидии, за да намали загубите на ж.п. транспорта и автомобилния транспорт да не бъде достатъчно конкурентен, за да може пътнико-потока по някакъв начин да бъде насочен и към влаковете, не само към автобусите. Според мен това е неправилна тенденция и трябва да се търсят други решения свързани с повишаване ефективността на ж.п. транспорта и да се даде по-голяма свобода на пътниците да избират дали ще пътуват с влак до Бургас или с автобуси, без да му налагаме някакви предварителни условия, които нарушават неговото право на избор.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мисля, че няма да се стигне до толкова ожесточен дебат, защото доста настървено спорим по два основни въпроса. Единият е с такситата. Нещо което беше предопределено от общественото мнение. Защото аз до този момент не съм чул сериозно възражение. Предопределено е от практиката на нашите европейски партньори, изнесе се в пресата. Днес го чухме и тук от господата от министерството по най-легалния начин прочетено, кои държави са го въвели. Тоест ние нямаше да открием топлата вода.
Естеството на тази услуга е такава. Тя е по-особена услуга. Тя е много по-особена отколкото да се сложат информационни табла по чейнч бюрата. Тук става въпрос за нощ, дъжд, неочаквано положение и нужда възникнала някъде, понякога форсмажорна. И тук г-н Имамов много точно употреби думата измама. Да, това е измама по Наказателния кодекс, такава каквато състава предполага. В момента не мога да цитирам точно състава и текста, номера на члена. “Който въведе в заблуждение другиго, за да получи имотна облага.” Ако не се касаеше до отделни случаи от които всеки сам по себе си е маловажен случай по смисъла на чл.9 от Наказателния кодекс, ако се касаеше до тези съотношения като измама между действително онова, което гражданина дава предвид, на това, че се е излъгал щеше да има място наистина за наказателна отговорност и лицата щяха да бъдат подвеждани. Тук се касае до маловажен случай, тъй като това е поредица от такива случаи. Всеки от които сам по себе си има признаците на чл.9 ал.2, т.е. маловажен случай. Иначе чл.9 на Наказателния кодекс се състои от две части. Ал.1. Който извърши виновно влияние вън от закона е наказуемо и т.н. И чл.2. Не се наказва и не е престъпление, когато е маловажен случай. Има състава на ал.1, но е маловажен случай. Тук се касае до малки последици.
Какво става. И по други закони, технологията която комисията прилага, изведнъж някой се обявява против съответното предложение с аргумента, че е антипазарно, антилиберално и т.н. Нищо антипазарно няма това да бъде пресечена тази практика при която се извършва престъпление в продължение на много години. И тези които от време на време като мен пътуват с таксита, когато са си оставили личната кола някъде можем да обясним какво е ноу хау на тази технология. От центъра до Бояна 28 лв. За какво говорим. Това не го казвам за това, че ми се е случвало лично. Но искам да кажа, че това се случва на българския гражданин и на българския потребител. Така че нека да оставим големите приказки. Стига с тази криворазбрана либералност или либерализация. В света нещата са тръгнали към реглажи. И като държава и като общество да си влезем в ролята и да го направи този реглаж, заради който никой няма да ни обвини, че потъпква основите на пазарната икономика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам тук малко да уточня. Може би г-н Червенкондев ще ме подкрепи, а може и да се разминаваме тук. Става дума за следното. Когато говорим за измама и говорим за 59 ст. има и друг вид измама. Да накараме таксиметровите шофьори, вие всички сте икономисти и можете да сметнете амортизациите на този автомобил и да ги изплащате и да видите, че на третата година след над 10 часово шофиране не могат да изплатят автомобила. И в един момент общинския съвет да обяви 60 ст. да остане една фирма на пазара и на следващата година да обяви примерно 2 лв. и тази фирма да бъде абсолютен монополист. Затова говорим. По някакъв начин трябва да има регулация на цената, така че да не убием конкуренцията. Ние не говорим, че не трябва да се махнат тези измами. Това е факт. Но става дума от една измама да не отидем в друга измама. Трябва да се регулира по някакъв начин, да не влезнат 10 или 20 общински съветници в споразумения с една голяма фирма и в един момент да се чудим защо сме гласували такъв закон. Затова говорим в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говориш за критерии.
КАМЕН КИЧЕВ: Имаме изготвена методика по отношение на определяне на пределни цени. Но все още не сме провели разговори със Сдружението на общините, затова до колко ние на тях може да им дадем тази методика. Който пожелае от нас такава методика ще му бъде давана. Колегата, който в момента е зам. кмет по транспорта и участва в подготвянето на тези промени. Така че ние имаме необходимата методика. Общината която има нужда от такава методика ще бъде съветвана по този начин.
По отношение на либерализацията, аз смятам, че ние не може да допуснем хаос, защото в момента такъв има. По отношение на забраните, които ние въвеждаме и опитвайки се да направим другите видове транспорт по-конкурентни, аз лично стоя зад такива забрани. Трябва да има забрани, защото иначе допускаме възможността всеки да прави каквото си иска. Инфраструктурата в България в момента не го позволява. Нашата пътна инфраструктура е абсолютно претоварена за сметка на всички други видове, които са празни до почти празни и ги оставяме единствено по този начин да загинат. Това е европейска практика и американска. Ние не си го измисляме. Навсякъде има забрани, като започнем от превоза на товарни автомобили. Има забрани по отношение на колко хора пътуват в една кола. Има забрани по отношение на кои пътища се ползват в градовете, в центровете на градовете. В много европейски държави има магистрали по които има специална лента по която може да вървят само автомобили с повече от трима човека. Не може да оставим българите да решават кой кога ще ходи с всичко. Става хаос. По тази причина ние се опитваме да въведем регулация.
По отношение на транспортната схема единствено ще коментирам, че малките общини, областните ще имат три схеми. Имаме републиканска, областна и общинска. Републиканската по никакъв начин не влияе на областите и особено на малките области в които са тези трудно достъпни територии, до които ние плащаме субсидия да се извършват тези превози. Така че там ние няма да променим нито един договор, на нито един превозвач към момента.
Също така с въвеждане на републиканката транспортна схема ние няма да прекратим нито един съществуващ договор. Те ще са в сила до тяхното изтичане. Говорим за преход от рамките на 10 години за тази републиканска схема. Ние трябва да предприемем нещо. Най-лесно е да не направя нищо. В интерес на истината, аз можех да кажа, че няма да се занимавам с това и никой нямаше да ме атакува. Ако не правим нищо, бездействието води до 2700 полупразни автобуси, които се състезават между София и Пловдив кой ще вземе повече пътници. Директни превози ще има до всяка точка стига да има икономическа калкулация те да се случват. Това е ситуацията колеги. Малко съм емоционален, защото вече го обяснявах на толкова медии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го обяснявате още много. Други въпроси има ли?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да задам въпрос във връзка с т. 2 от мотивите, която е свързана с доказателства за финансова стабилност. Прави впечатление, че в проекта за допълнение и изменение от стр. 9 до стр. 24 се говори само за глоби, наказания и други санкции и мерки. Това е добре. Търси се едно дисциплиниране, повишаване на качеството, по-силна регулация. Но ако наистина няма добър контрол те стават излишни и стават неефективни.
Давам пример. В момента сме в криза. По-малките, по-слабите фирми превозвачи по какви критерии ще докажат финансова стабилност. Ако бъдат подложени на един много стриктен контрол и то подбран стриктен контрол, те няма да могат да имат тази финансова стабилност като по-големите играчи на пазара. Така че останах с впечатлението, че се стремим към малко ограничаване на конкуренцията. Нека да има 30 фирми, които пътуват от София до Пловдив. От това печелят пътниците. Ако някой тръгва да превозва, една от тези 30 фирми, значи той има изгода. Ако ги намалим на 15, тогава цените ще скочат. Те ще печелят повече превозвачите. Нека да има стандарти за качество. Това засяга такситата. Защото един лиценз за такси трябва да може да храни едно семейство. И този който притежава този лиценз за това такси, тъй като това е прехраната на семейството му, той трябва да милее за него и да поддържа стандартите и правилата, които са заложени. Да се предпазва от глобите и по този начин аз съм сигурен, че такситата ще са удобни, чисти, нови. Общинският съвет мисля, че спокойно ще може да прецени каква такса да сложи. Защото такситата са конкуренция на градския транспорт. Ако са по-високи цените на такситата, ако са по-качествени и удобни може да има известен прилив към градски транспорт, обаче чистото и комфортно превозно средство е друг стимул. Там да се избегнат и другите проблеми, които възникват и с “копърките”, за които казахте. Мисля че се върви в правилна посока в това отношение.
Специално за представянето на документи за финансова стабилност имам известни притеснения.
СИМЕОН АРНАУДОВ: Уважаеми дами и господа, народни представители, специално по отношение на финансовата стабилност това е един от критериите, който е задължителен по регламент, затова едни превозвач да притежава лиценз. Критерият се доказва чрез наличието на достатъчно средства и ресурси, а именно 9000 евро за първо превозно средство и 5000 за всяко следващо. Така че независимо от големите на превозвача той е единен за всички. А тук искаме да въведем условия за отнемане на лиценза, когато не е спазен срока за доказване. Тоест, има срокове в които тази финансова стабилност трябва да се доказва. Това е на всеки две години. И когато не се докаже в срок, тогава вече не са налице основанията дори по регламент да притежава лиценз. И в момента може да се влачи дори с 3, 4 месеца, докато ние отнемем лиценза, а той когато го докаже примерно след три месеца, финансовата стабилност, тогава отпада и основанието. Но това е задължително той да бъде финансово стабилен през цялото време, когато има лиценз – 5 години. Това е специално за финансовата стабилност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други за изказване няма. Закриваме дискусията по темата. Подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на закона за автомобилните превози № 002-01-75 внесен от Министерски съвет на 13.08.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка трета. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29.07.2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерски съвет.
Кой ще ни представи споразумението?
Заповядайте от Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Уважаеми народни представители, на първо място бих искала да извиня отсъствието на г-жа Павлова – зам. министър на регионалното развитие, която в момента е на бизнес посещение в Брюксел с представителите на Европейската комисия.
По отношение на настоящето финансово споразумение ще ви представя общата рамка, която е свързана с предоставянето на 33 млн. евро от бюджета на оперативната програма в полза на Европейска инвестиционна банка, която ще отреди така наречения холдингов фонд въз основа на който ще бъдат определени два фонда за градско развитие на територията на страната. Единият фонд ще бъде с цел инвестиции в градско развитие на територията на София. Другият фонд ще бъде за останалите шест големи града в лицето на Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе и Плевен. Самите фондове ще инвестират в така наречените проекти за градско развитие, които ще бъдат с основна насоченост публично частно партньорство. Проекти които ще имат висока обществена значимост. И ще имат своя така наречен приходоносен ефект за фондовете. Такива са мултифункционални културни зали, търговски зони, спортни съоръжения, паркинги и гаражи, индустриални зони, както и друга инфраструктура необходима за градското развитие на територията на седемте града.
Като цяло това е най общата рамка. Инвестицията е от страна на оперативната програма, от приоритет – устойчиво градско развитие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Въпроси?
АСЕН АГОВ: Не ми е ясна схемата на фонда. Защото вече го дискутирахме в Комисията по европейски въпроси. Ние отстъпваме от програмата за регионално развитие на инвестиционната банка. И тя на практика създава управителен орган на фонда. Останалите средства как ще генерират. Освен тези 30 млн. общината ли ще дава пари, на частния капиталов пазар ли ще се генерират пари? Как този фонд ще функционира?
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: В рамките на изпълнение на самите проекти, тези проекти са проекти генериращи по своята същност приходи. Ако примерно вземем един паркинг, той генерира приходи. Съответно възвръщаемостта на фонда ще бъде под формата на тези приходи. Изискване по финансовото споразумение при инвестиции в такива проекти цялата генерирана печалба да се възвръща в този фонд, който съответно акумулира допълнителен бюджет и има ефект за нови проекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други за изказване? Няма. Благодаря.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка 29.07.2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Преминаваме към точка четвърта. Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г.
Законопроектът ще ни представи зам. министър Горанов.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема г-жо председател, проектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции цели хармонизиране на българското законодателство с последните достижения на правото на Европейския съюз в тази сфера и преодоляването на несъвършенства и пропуски в нашата уредба в нашия закон, установени от практиката по прилагането, както и привеждане на разпоредбите в съответствие с изменени други закони. С проекта се предвиждат основни изисквания на директива 2009 -111 ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 2006 – 48, 2006 – 49 и 2007 – 64 ЕО.
По отношение на банки филиали на централни институции определени елементи на собствения капитал, големи експозиции надзорна уредба и управление при кризи, чиято цел е да се повиши ефективността на надзора и да се подобри сътрудничеството между компетентните органи в отделните държави членки, които упражняват надзор върху банките. Особено по отношение на тези от тях, които извършват дейност в няколко държави членки, както и на банковите групи и финансовите холдинги включващи дружества със седалище в различни държави членки.
Измененията до голяма степен са в отговор на финансовата криза, която изостри вниманието върху необходимостта от по-добра координация между отделните органи с цел осигуряване на цялата необходима информация при осъществяване на възложените й функции за запазване на стабилност в отделните държави. С цел усъвършенстване на системата за надзор върху банките в групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки, проектът въвежда изискване за вземане на съвместни решения между компетентните органи при определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал.
Със законопроектът се предвижда и създаването на надзорни колегии, чиято задача е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация на действията на компетентните органи при упражняване на текущия надзор и при възникване на определени извънредни ситуации.
Наред с транспонирането на разпоредбите на директива 111 – 2009 ЕО в закона се правят изменения и допълнения продиктувани от натрупаната практика и насочени към усъвършенстване на заложените механизми. С оглед привеждане в по-пълно съответствие с приложение 1 на директива 48 2006 – ЕО се изменя обхвата на дейността пи придобиване на вземания извършени от банките и финансови институции. Допълва се режима на издаваните от Българска народна банка разрешения, като се извеждат на законово ниво разпоредби относно специфичните условия за преобразуване на банки. Досегашната им уредба е в Наредба № 2 за лицензиите. Сега се предлагат подобни норми да се качат на ниво закон. Подобрява се законовата уредба за защита права на банковите клиенти чрез въвеждане на задължения за банките да уведомяват депозанта, респективно кредитополучателя при промяна на лихвите. А при кредитите и при промяна и на общите разходи.
В съответствие с препоръка 384 – 2009 – ЕО на Европейската комисия от 30 април 2009 г. се поставя законова основа на изискването по отношение политиките по възнагражденията, които провеждат банките като се регламентират основните принципи на тяхното изграждане и се създава законова делегация за по-детайлна уредба от страна на Българската народна банка.
В съответствие с изискването на чл.4 § 1 второ изречение от директива 111 2009 – ЕО се предвижда закона да влезе в сила от 31.12.2010 г. Съгласно цитираната разпоредба държавите членки следва да изготвят съответните актове за въвеждане директивата в националното законодателство в срок до 31 октомври 2010 г. В същата връзка е и молбата към комисията на този законопроект да бъде даден определен приоритет, с оглед приемането му в сроковете, които изисква директивата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов.
Колеги, имате думата за въпроси и становища.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с уведомяването на клиентите при изменяне на лихвата, аз искам да попитам, понеже според мен съществува недоразумение. Тъй като в България лихвата се формира на база, примерно юрибор, софибор и т.н. плюс твърд процент. Интересува ме, когато се променят именно от тази база, а не надбавката трябва ли да уведомявате клиентите? Това ме интересува. Как ще се прилага? Според мен текстът както е записан, банките трябва да уведомяват при всяка промяна на цялостната лихва, а не само на надбавката.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Несъмнено за клиента е важно какво ще плаща. Това го интересува клиента. Дали е базата или надбавката. При всяка промяна, защото това е най-важното за един клиент. Да знае какво плаща за даден продукт. Обикновено надбавката е фиксирана още в договора. Докато плаващия компонент по принцип е референтния лихвен процент. Но когато той се изменя естествено, че банката е добре да уведоми клиентите си.
ПЛАМЕН ОРЕШАРНСКИ: Господин Симеонов, нещо не се разбираме. Искате да кажете, че в края на всеки работен ден банката ще обявява всичките си клиенти за смяната на либора. Той се изменя всеки ден.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Аз казах, когато е свързано с лихвата, която ще заплаща клиента. Банките не променят всеки ден лихвите, които начисляват. Лихвите се начисляват примерно на 22-ро число или на 25-то число на база на договора. Никога не е действала система при която всеки ден да се начислява различна лихва. Това е технически доста трудно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи не всеки ден, а всеки месец. Всеки месец трябва да уведомяват клиентите си.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Когато има промяна за клиента, че той ще плаща повече.
АСЕН АГОВ: Това е болезнен въпрос, както за банките, така и за клиентите на банките. Банките обикновено, когато сключват договор за кредит калкулират или имат някаква прогноза за флуктуация на пазара и по този начин си гарантират приходите. Тогава когато наистина скочат лихвите повече отколкото е необходимо, те правят коректив и ти изпращат писмо с което те уведомяват. Сключваш договор и приемаш определена лихва примерно 9,5 лихва върху кредит.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да попитам, § 9 как реално ще се изпълнява? Защото ако наистина в даден месец има промяна на лихвения процент, какъвто и да е съставен лихвен процент или компонент от разходите по кредита означава, че банката трябва да уведоми всеки един свой кредитополучател поотделно. Така ли да го разбирам.
РУМЕН СИМЕОНОВ: В договорите винаги е казано при какви изменения на базовия лихвен процент настъпва и последствие за този, който плаща. Примерно ако либора се движи в някакви малки граници той при начисляването на лихвата ще бъде такъв, какъвто е бил при договаряне. Ако обаче се получат по-големи отклонения от нормалното, което обикновено се записва в договора и тогава ще настъпи промяна и за длъжника. Това е плаващия лихвен процент. Фиксираният лихвен процент значи, че през цялото време ще се плаща 7 или 6 или колкото е договорено. Плаващият лихвен процент е свързан именно с плаването на базата. Но това не става ежедневно, както г-н Орешарски каза, а само тогава когато тези отклонения са значителни. Тоест има значителни промени на пазара.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да ви попитам, тъй като е записано § 9. Нека да го прочетем. “В случаите на увеличаване на лихвата или на общите разходи по кредит банката уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизането на промяната в сила, като посочва размера на променените погасителни вноски.” Ще се приложи ли това нещо, ако така го гласуваме. Това питам директно и искам отговор.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Затова го предлагаме, за да се приложи.
ИРИНА МАРЦЕВА – главен секретар на Асоциацията на банките.
Тъй като този въпрос беше поставен и при предишното обсъждане за първото четене в Икономическата комисия. Това което там, според мен се оформи като предложение беше, че тези два параграфа има смисъл да бъдат допълнително изяснени и дискутирани. Вероятно между първо и второ четене да се прецизират, точно поради това, че се оказа, че има различни тълкувания, как се приема значението на написаните текстове.
Това което каза г-н Симеонов е логично, разбира се, но всъщност според нас, то не се вижда съвсем ясно така в текста. По скоро се разбра по буквално. Така че моето предложение към Комисията, ако разбира се смята за приемливо, нека да се помисли малко за прецизиране на тези два текста. Тъй като идеята е ясна, но въпроса е да не се навлиза в някакви прекомерни изисквания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми колеги, за банките е много важно и за клиентите на банките предвидимостта при развитието на един продукт, особено при кредитите. Когато банката формира лихвения си процент пазара може да играе. Но когато не излиза от това, което той е договорил с клиента си, банката не предприема действие по уведомяване. Когато пазара скочи повече и банката реши да предприеме действия по коригиране на лихвата си, тогава информира своя клиент. Това може да стане веднъж в годината, веднъж на три години, в зависимост от маржа който е сложен и печалбата, която реализира.
ИРИНА МАРЦЕВА: Може би трябва да се прави разграничение за какви кредити говорим, защото има различни условия за бизнесклиенти и за граждани. Но има логика в това, което каза преждеговорившия. В смисъл, че промените не са автоматични и винаги има някакъв марж в рамките на който не се извършва промяна, тъй като самата банка е сложно непрекъснато да прави калкулация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз смятам, че вие сте права. Текстът трябва да се прецизира, за да има еднозначно тълкуване и да няма въпроси.
АСЕН АГОВ: Имам още един въпрос. Тъй като в последно време въпреки стагнацията на кредитния пазар има увеличение на вноските. Хора се оплакват постоянно и пишат писма, че има увеличение на вноските по кредитите. Дали са ипотечни кредити, дали са други кредити. Като банката казва, че са увеличени разходите и без да дава повече обяснения в тези писма. Това е практика, която примерно при много високо доверие между клиента и банката може да се приемат тези аргументи. Но тъй като нямаме много доверие в банките, поради скандалните обстоятелства около банковото дело през последните няколко години. Искам да знам тези разходи закона предвижда ли разходите като такива, дали включват и разходите по погасяване на лоши кредити. Аз примерно като кредитополучател не желая да плащам за онези, които не си плащат кредитите. И с дефиницията на разходите на банката би трябвало да бъде много ясно. Да не включва разходите по покриване на лошите кредити.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов, вие ли ще вземете отношение.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Интересно размишление. Но аз не знам някоя банка да е казвала, че вдига разходите. Разходът по отношение на клиента винаги се свързва с лихвата. Да, при определени ситуации лихвата нараства и от тази лихва естествено и разходите, които заплаща длъжника се увеличават. А що се касае какви са разходите на банките е видно от отчета за приходите и разходите. Разходите на банките са разходи за лихви. Те също плащат лихви. И за съжаление не набират ресурс по един процент на пазара в евро, а ги набират по 5, 6 и нагоре. Ако някой може да осигури такъв евтин ресурс, тогава разбира се ще може да обвиняваме банките, че те вдигат лихвите по кредитите, за да покриват лошите си кредити. Но лошите кредити разбира се, също са финансов разход, защото те са потенциална загуба.
АСЕН АГОВ: Трябва ли клиентите да плащат за други, които са недобросъвестни клиенти?
РУМЕН СИМЕОНОВ: Основната печалба на банките идва между маржа. Разликата която плащат по лихвите и прихода, който плащат по лихвите. Колко е в момента маржа в България? Около 3 и нещо процента при 10 в Англия, например.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции § 002-01-63.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма.
Приема се.
Благодаря. Законът е подкрепен.
Преминаваме към последна точка пета. Обсъждане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30.06.2010 г. – второ четене.
Доклад относно законопроект за данък върху застрахователните премии № 002-01-58 внесен от Министерски съвет на 30.06.2010 г. проект – второ четене.
Закон за данъка върху застрахователните премии. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Подлагам на гласуване, който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прима се.
Глава І Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава І.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Който е за, моля да гласува.
Чл.1. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.1, чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава ІІ. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІІ чл.7, чл.8, чл.9, чл.10, чл.11, чл.12 и чл.13.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава ІІІ. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІІІ - чл.14, чл.15, чл.16, чл.17 и чл.18.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава ІV. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІV - Чл.19.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава V. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава V - чл.20, чл.21 и чл.22.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Допълнителни разпоредби § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на допълнителната разпоредба и § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на преходни и заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 2. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 2. Работната група предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 2.
§ 2 чл.10 ал.2, чл.21 и § 3 т.1 и т.2 не се прилага за застрахователни договори сключени преди влизането на закона в сила.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 5. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 5. работната група предлага следната редакция на § 5, който става § 4.
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря. Законът е приет на второ четене.
Моля да чуем възраженията на Асоциацията.
ОРЛИН ПЕНЕВ – председател на Асоциацията на българските застрахователи.
В общи линии нямаме силни възражения срещу това, което е написано. Но някои от текстовете при нас възбудиха малко недоумение и технически проблеми. В смисъл за договорите по Закона за обществените поръчки. Тъй като закона влиза в сила от 1 януари и ще бъдат облагаеми договори, които са сключени в периода след 1 септември, доколкото разбирам според закона. Това означава ли, че парите от едно перо в бюджета ще отидат в друго перо в бюджета? Тези договори трябва да бъдат облагаеми на практика след 1 януари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вноските по тези договори след 1 януари. Те отиват в догодина в бюджета, не си отиват в тази година. Те не са с произход тази година. Те са с произход следващата година.
ОРЛИН ПЕНЕВ: От едно перо в бюджета ще отидат в друго перо в бюджета. Възложителите, които са бюджетни предприятия ще плащат повече, отколкото са плащали тази година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е неутрален косвен данък. той важи за всички видове ваши клиенти. Тук не говорим кой го плаща от неговата печалба и кой го плаща от държавния бюджет.
ОРЛИН ПЕНЕВ: § 2 беше изключен, сега § 2 отпада.
АНТОАНЕТА ДИМУЛАРОВА: Само едно уточнение да внеса. Става въпрос за платени премии. Законът облага платените премии. От тук насетне без значение кой договор кога е сключен и за какво се отнася. Така че имаме едно облагане на паричен поток, без да бъркаме договорите.
ЛИДИЯ АТЕВА: За нас това е изключително тежък технически проблем. Защото ще касае може би около 3 – 4 млн. полици. А имайте предвид, че вие облагате и сключените през тази година полици по които ще има плащания догодина. Това за нас технически представлява изключително голяма трудност да уведомим нашите клиенти. Представете си го това касае включително и всички тук в тази зала. Защото при разсрочените вноски особено тежък е проблема с гражданската отговорност 2 млн. и половина автомобила имат полици. Това са 2 млн. и половина договори по които поне половината си представете в тази криза, че са на разсрочено плащане. Няма как всеки български гражданин да бъде уведомен от нас. Това е много скъпо мероприятие. Второ, не могат да бъдат намерени хората. Те дават някакви адреси и телефони. Местят се. Всичко това е динамично. Някои от тях си плащат без да се обадят, по банков път, с банкови карти. Как ще съберем тези пари? Трябваше да има един преходен период. За това тези текстове бяха предвидени и много дълго ги обсъждахме. Касае се за огромно количество граждани, засегнати пряко. Ще бъдат затруднени всички едновременно. Бихме искали поне тези, които са сключени през тази година и има вноски през следващата, поне те да останат необложени и в следващата година. И нека срока да е една година, шест месеца от тук нататък. Влизането в сила по скоро бих казала. Проблемът ще е голям. Няма да се съберат тези данъци. Ще се чудим как да го направим това нещо. Ще изпаднем и ние в данъчни проблеми и гражданите. Данъкът е техен. Застрахователите са трансмисия на тези пари. Това е данък като ДДС. Това е косвен данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря.
Закривам заседанието.

/Закрито в 16 часа и 35 минути/