П Р О Т О К О Л

№ 23

---

На 07 октомври 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.10 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предложението ми за дневен ред е следното:
1. Запознаване на народните представители, членове на комисията с новата методика по която ще се изчислява брутния вътрешен продукт на Република България.
Запознаването ще направи доц. д-р Мариана Коцева – председател на НСИ. Освен г-жа Коцева с нея е и г-жа Елка Атанасова – директор Дирекция “Макроикономическа статистика”
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
Предлагам двете точки по ратификациите да ги отложим за накрая, тъй като г-н Горанов има ангажимент и няма да може да присътва, а е хубаво на данъчнтие закони да е тук.
3. Представяне и обсъжане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 година.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
6. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
7. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
8. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.

Имате думата за предложения. Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Давам думата на г-жа Коцева да ни представи накратко методиката.
МАРИАНА КОЦЕВА: Благодаря г-жо Стоянова. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н заместник министър. След този анонс ще се постаря наистина да бъда кратка, но достатъчно ясна. Като разбира се, ние сме ви предоставили материали и можем да отговорим допълнително или да предоставим информация по конкретни въпроси свързани с изчисляването на БВП.
Първо благодаря за поканата, защото смятам, че прозрачността и повечето говорене затова как Националната статистика изчислява важните икономически и социални числа е в полза на всички. От тази гледна точка аз ще се постарая с презентацията, която е с доста слайдове, да акцентирам само върху най-важните неща.
Първо искам да ви уверя, че това не е напълно нова методика за изчисляване на брутния вътрешен продукт. Националният статистически институт работи по европейската методология от 2000 година. Тъй като първото условие, за да се присъедини една държава към Европейския съюз е да изчислява по европейски стандарти брутния вътрешен продукт. А това, което е направено след приемането на тази методология непрекъснато се добавят нови отделни елементи. Три такива елемента са в същност доуточнени при изчисляването на брутния вътрешен продукт.
Единият елемент е допълнителни дооценки за неформалната икономика или сивата икономика. Другият елемент е изчисляване на приноса на финансовите посредници за брутния вътрешен продукт. И то това е направено само за годините до 2002, защото ние сме били задължени да си изчисляваме приноса на финансовите услуги към БВП, за да се присъединим към Европейския съюз от 2002 г. по тази методика. Но за да има съпоставимост, ние преизчислихме и за минали години по същата европейска методика приноса на финансовия сектор. И последният елемент е свързан с изчисляване или предоставяне на по-точна информация за данъците и социалните осигуровки, което може би за вас тук като икономисти и като хора, които взимат решения в областта на бюджета и финансите на държавата ще бъде най-интересна. Аз ще се спра малко по-подробно на всеки от трите елемента.
Следващият важен момент, може би г-жа Атанасова да ми помага, нашият директор макроикономическа статистика, за да става по-бързо. Какви са причините за ревизията? Ревизията е абсолютно задължителна. Тоест, задължението ни произтича от европейски регламенти. И в тази презентация сме ви дали номерата на регламентите, където всеки може да провери. Регламентът, който ни задължава да изчисляваме приноса на финансовия сектор е 18- 82 от 2002 година, а регламентът за метода за данъци и социални осигуровки е 25-16 от 2000 г.
Второто важно нещо е, че това не е ревизия, която е решена сега. Решението за ревизията е взето през 2008 г. и в продължение на две години сме подготвяли изчисленията. Като аз ще помоля г-жа Атанасова да отида направо на слайда, който е свързан с процедурата. Да кажем няколко думи по елементи, за да съм изчерпателна. Причините са ни задължения от Европейския съюз.
Елементите. Първият елемент е неформалната икономика. Направени са допълнителни оценки за куфарната търговия, бакшишите и недекларираните касови приходи по методология разработена с немската статистика Дестатис и по методология хармонизирана с Европейския съюз. Имаме няколко слайда, които обясняват какви са елементите на икономиката. Ако имате въпроси ще отговоря. И сме ви сложили една табличка, в която ви даваме информация за приноса на неформалната икономика т.е. какъв процент е от брутния вътрешен продукт. За първи път НСИ публикува такива данни. Досега НСИ не е публикувал такива данни. Горе долу през последните години между 10 и 12 процента е неформалната икономика. Ако брутния вътрешен продукт примерно ви е 60 млр. от него 6 млр. в текущи цени е неформалната икономика. Това е за неформалната икономика.
За данъците. Това е най-интересната част за вас, тъй като тази тема е много дискутирана. В Европа има две методики за изчисляване на данъците и социалните осигуровки, които се използват. Едната е на касова основа, която се практикува в оперативната работа на Министерство на финансите, Агенцията по приходите и митниците. И другата е на начислена основа. Това което ние сме направили сега, което ни задължава регламента е да направим връзка между двете. Какво означава това?
Ние и досега сме давали винаги данъците и осигуровките като статистика на начислена основа. Но това, което Европейската комисия ни задължава с този регламент е да даваме още по-подробна информация към момента на отчитането, колко от начислените данъци са събрани към момента. Тоест имайки информация от касовата основа, от приходите ние получаваме подробно информация. Влезналите през м. май приходи от данък ДДС имаме подробна разбивка благодарение на колегите от НАП и от митниците, за кои точно задължения са изплатени през този месец май. И така ние може да отнесем, примерно да кажем влизат 100 лв. Знаем, че 80 от тях се отнасят за изплащане на данъци, които са начислени през предния месец, погасяват това задължение. И ние го отнасяме и знаем, че това са начислени и платени за м. май. Примерно за останалите може да бъде възстановено ДДС. То също се отнася към периода за който е възникнало. Това е идеята на този метод. Да може по-подробно не само да имат информация затова какви са ви начислените данъци, но и към момента към който статистиката отчита, колко от тях са реално изплатени и каква част не са съответно събрани. Това е допълнителната информация. И това е направено за всички видове данъци от 1995 г. досега по години и по тримесечия. Тоест ние разполагаме вече с една много подробна информативна база, която може да послужи не само просто, за да се изчисли БВП, а за допълнителни анализи и управленски политики.
Да видите какъв е ефекта от ревизията. Направил сме една таблица и сме я предоставили в електронен вид, която ви дава ефекта. В номинално изражение горе долу всяка година се прибавя към БВП между 2 и 4 млр. а изразено в икономически растеж, в годините в които има икономически растеж, а това са почти годините, всичките от 2000 до 2009 имаме едно прибавяне с 0,1. Ако растежа примерно е бил 6, сега става 6,1, ако е бил 5,4 става 5,5, тъй като имаме малка дооценка на брутния вътрешен продукт и тенденцията абсолютно не се променя. Това е важно за макроикономистите, които правят анализ.
Само за последната година където имаме минус 5 годишен растеж, сега след дооценките е минус 4,9. Това е ефекта. Затова не може да се говори за нова методика или тотална ревизия, а има прецизиране на три елемента на брутния вътрешен продукт. Неформалната икономика, финансовия сектор и то за годините преди 2001 г. и за данъците, данъчните приходи, точно колко са начислени и събрани.
Друго което мога да ви кажа, когато става въпрос за данни за брутния вътрешен продукт е хубаво да се знае, за да има яснота, че ние даваме няколко вида данни, така както прави Европейската комисия. Имаме първо брутен вътрешен продукт в левове, в номинално изражение по текущи цени. След което трябва да направим, така наречения реален брутен вътрешен продукт, т.е. да махнем инфлацията. Това е следващия показател. Като Европейския съюз възприе една методология, че ще правим брутен вътрешен продукт по съпоставими цени на 2000 година. Тоест взе се решение като бази, че ще бъдат само годините на 0,5. Досега НСИ работеше с база 2001 г., защото не бяха върнати за предишните години по европейската методология показателите. Сега тази ревизия включва и преизчисляване по цени на 2000 година, защото сме задължени от Европейския съюз. Следващата година, която ще бъде базова ще бъде 2005. След това ще бъде 2010 , след това 2015 г. Това е също нов елемент.
И последният нов елемент, който предизвикваше доста коментари. Знаете много хора ни питат излизаме ли от рецесията, влизаме ли, какво става с икономиката. За целта бяхме доста време критикувани, че Националния статистически институт не дава данни какъв е растежа за текущото спрямо предходното тримесечие. Давахме само на годишна основа. А това е много важно, защото нещата се развиват много динамично и е много важно всяко тримесечие да се следи какво става. За да може да се направи такова сравнение е необходимо да се направи сезонно изглаждане. Ето тази графика ви показва какъв е смисъла на това сезонно изглаждане. Тази вълнообразна линия са фактическите данни за брутния вътрешен продукт по тримесечие. И винаги имаме една сезонност. Винаги в България БВП през второто и третото тримесечие е по-голям по простата причина, че има много сектори като строителство, дори и в индустрията, туризъм, които по-добре се развиват през летните месеци. Затова ако не махнете този ефект и ако сравнявате примерно третото с второто винаги ще имате ръст, просто защото това винаги е така, благодарение на факта, че имаме сезонност.
За целта необходимо да се елиминира този ефект на сезонност. Има европейска методика за това. България я прилага. Ние сме ви сложили едно отделно листче, което ви казва каква е точно методиката, къде може да се видят подробности. Благодарение на това вече България предоставя сезонно изгладени данни и може да се сравняват текущо тримесечие с предходно тримесечие. До този момент България беше единствената страна в Европейския съюз, когато се дава прессъобщението на Евростат за БВП. Нямаше данни спрямо предходното тримесечие, защото липсваше този момент на сезонно изглаждане. Има две звездички, които показваха, че за България е изключение и данните не са сезонно изгладени. Тоест и това е направено и вече с това мога да ви кажа, че сме абсолютно изпълнили всички критерии на Евростат за предоставяне на данни за брутния вътрешен продукт.
На следващата таблица сме ви дали по-подробно да видите по отделни сектори, имате я в по-голям вид в приложените ви материали, да видите по елементи как се развива икономиката. Тези данни са на нашия сайт. Публични са. Аз искам да ви насоча вниманието към основните неща и да остана на разположение за въпроси.
И може би в заключение бих могла да кажа, че наистина това е огромен труд, защото колегите от Дирекция “Макроикономическа статистика”, представете си това е от 1995 до 2010 г. преизчисляване на всичко. Да уточня само, че НСИ винаги публикува данните си в 11 часа по предварително оповестен календар, който е на нашия сайт. На 8 септември оповестихме първо годишните данни. На 24 септември оповестихме тримесечните данни и на 30 септември една седмица по-късно, беше ни необходима една седмица, за да направим сезонно изгладените данни. Това е логиката, която сме следвали. Всички данни са на сайта на НСИ. Всичките са оповестени с прессъобщения. Ако това може да се възприеме като въведение, надявам се информативно, но кратко. Оставам на разположение за допълнителни въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колежката Коцева вероятно е разбрала, че основния въпрос, който интересува политиците тук е, обективен ли е икономическия ръст, който обявихте за второто тримесечие 0,5 процента? Това ги интересува.
МАРИЯНА КОЦЕВА: За мен това е число, което е изчислено по методика. Какво значи обективен. Методика, която е 500 страници на Европейската комисия. Това е растеж, който дава трето тримесечие спрямо второто тримесечие от сезонно изгладените данни, след отстранен ефект от сезонните фактори.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз мисля че всеки един, който малко или много професионално има представа от характера на работата на Националния статистически институт би трябвало тя да оцени този огромен труд, който е свършен от целия колектив. И аз лично изразявам личното си удовлетворение и благодарност за работата на Националния статистически институт и на неговата председателка. Така че мисля, че по достойнство трябва да приемем всичко това, което ще ни даде много повече възможности и на управлението и на нас като народни представители да имаме ясна представа не само за текущите години, но и от 1995 г. Ако някой се интересува би могъл да има едни съпоставими данни. Така че благодаря. Искам да кажа, че ще подкрепя тази презентация.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Коцева, бихте ли ни казали какво се крие зад тази номерация N 1 до N 7. Какво разбираме под икономически скрити дейности? Няколко прости примери, за да разберем за какво става дума. Какво разбираме под незаконни дейности? Единици с непазарна продукция? Непроучени юридически лица, непроучени физически лица, не вярна информация, липсващи непълни данни. Това е единия въпрос.
Като гледам таблицата с актуализираните данни за брутния вътрешен продукт прави впечатлеине, че те наистина са някъде с около 1/10, някъде са 2/ 10, но има години в които те са 5 десети, почти 10 процента. Коя е причинта за тези разлики примерно 2003 г., където актуализираната стойност от 5 става 5,5, което е доста по-голямо. Какъв е феноменът около 2003 г.
Третият ми въпрос е, онзи ден премиера така бодро обяви, че сме излезнали от рецесията, понеже растем спрямо предидущото тримесечие. Аз обаче като гледам тази графика, ние сме излезнали от кризата още третото тримесечие на 2009 г. и то много рязко сме излезнали. Брутният вътрешен продукт спрямо предходното тримесечие.
МАРИАНА КОЦЕВА: Благодаря за конкретните въпроси. Аз ще помоля г-жа Елка Атанасова, която е директор «Макроикономическа статистика» експертно и по-стегнато, предполагам, ще може да отговори. Аз ще добавя нещо, ако е необходимо.
ЕЛКА АТАНАСОВА: Първият въпрос, който се отнася за тази номерация N 1 - S 7, това е така наречения табличен метод, който е възприет за всички страни членки. Той е разработен на базата на ръководство, което е съвместно между Евростат и Ойсиди, икономическата организация за развитие. N 1 това са икономически скритите дейности. Тоест това са единиците, които умишлено избягват регистрация с цел неплащане на данъци, социално осигурителни вноски и основно това е сектор домакинства.
На базата на проведения туйнинг проект, за който спомена г-жа Коцева, един от подкомпонентите на компонент 3, който беше именно за усъвършенстване данните и изчерпателността на данните за национални сметки бяха проведени изследвания. Една част от тези резултати са включени тук. Тоест това са такива, които не са регистрирани, които не са си обявили техните доходи. Например предоставяне на услуги по ремонт поддръжка.
МАРИАНА КОЦЕВА: Извършване ремонт, без да имате регистрирана фирма или гледате деца и ви се плаща на ръка, без регистрирана фирма. Такъв тип дейност.
ЕЛКА АТАНАСОВА: Що се отнася до N 2 незаконните дейности, това са производство, търговия, потребление на наркотици, крадени автомобили и т.н. На този етап България не разполага с тези данни официално в нашите оценки за брутния вътрешен продукт. В момента се работи по този въпрос съвместно с експерти от другите страни членки.
Що се отнася до N 3 единиците с непазарна продукция. Тук влиза неформалната производствената дейност, индивидуално жилищно строителство, производство на селскостопанска продукция за собствено потребление. Това са некорпорираните дейности. Такива за селското стопанство, които не могат да бъдат отделени. N 4 това са непроучените юридически лица. това са на база на изследвания на отчели се и неотчели се фирми. Именно това, което би следвало да бъде в бизнес регистъра, но по някакъв начин, тъй като те са под прага, който ги задължава, те не са се отчели. Правят се допълнителни изследвания точно за целите на национални сметки за оценка на данните за брутния вътрешен продукт и тези дооценки се включват в нашите данни. N 5 непроучените физически лица тук влизат самонаетите. Тоест това са тези лица, които не са включени в годишното изследване на бизнес статистика, тъй като не са предприятия, но те са включени по един или по друг начин в друг вид административен регистър. Свободните професии те са самонаети.
N 6 това са подаването на невярна, некоректна информация. Тоест най-често това е подценяване на приходите, надценяване на разходите. Като N 6 като пример могат да се дадат работещи без трудов договор или без всякакъв договор. Също така допълнителен доход, те отчитат като доход в натура или на наетите се предоставят такива доходи, които никъде не са отчетени. Също така скрити обороти. Като N 7 това са липсващи непълни данни
Тук като пример може да се каже дохода в натура, също така бакшишите. Това е най-накратко обяснение какво влиза в тези елементи от N 1 до N 7.
Що се отнася до втория въпрос за ревизраните данни и това, че темпа не е точно еднакъв за всичките години. Това много зависи от това, което е внедрено като нови допълнителни елементи по методологията за оценка на БВП. Една от причините е именно ревизията за физим, косвено измерените услуги на финансовите посредници, които г-жа Коцева отбеляза. За годините за които ние имаме актуализирани данни, например за физим се използват данни от платежен баланс и от годишната отчетност на търговските банки, тези данни са ревизирани.
Също така другата причина, която е по-голямата, по-основателната, това е именно при прилагането на новия метод за данъците, времевото изместване. Там не е с еднакъв процент влиянието на новия метод по години. Целта е тук да бъдат отразени тези операции, които се явяват за момента, които са предоставени. Тоест момента на реализиране на транзакцията, която поражда данъчното задължение момента на отчитане на данъците.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като сме ги преизчислили са довели до тази по-голяма разлика за 2005 г.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Възможно е да предоставим допълнително тази справка, защото по наше предварително виждане, тъй като подробните данни не са пред нас, основната заслуга е на финансовия сектор. Нали имаме три елемента. Неформална икономика, финансов сектор и данъците. Това което казват колегите не можем подробно да кажем да ви предоставим информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Основната заслуга на финансовия сектор е не само за 2003 г., а въобще за ръста от тези три елемента.
ЕЛКА АТАНАСОВА: Тук се има предвид точно този елемент, който е косвено измерени услуги на финансовите посредници. Това което беше включено в оценките за брутния вътрешен продукт до 2002 г. и затова ние имахме прекъсване на динамичния ред. Сега с тази ревизия вече няма. И това е една от причините също. При наличие на актуализирани данни съответно те водят до промяна на останалите данни, чиито компоненти са те.
Също така може да бъде изготвена справка и да се види именно влиянието на данъците, социалните осигуровки за целия този ревизиран период, да се покаже.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Ако имаме 4 млр. може да ви предоставим колко от тези 4 млр. идват от данъци, колко от финанси, колко идват от неформална икономика. Това може да го направим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По елементите на не наблюдаваната икономика на мен ми се изясни. Но не ми е ясно влиянието на финансовия сектор. Какво представлява това? За данъците и социалните осигуровки е ясно.
ЕЛКА АТАНАСОВА: Косвено измерените услуги на финансовите посредници, те отразяват финансовите операции, които се осъществяват между институционалните единици сектори и търговските банки.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Това са кредитите и заемите, които банките дават на останалите сектори. Това се има предвид под финансови посредници.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво се променя, методиката на отчитане, какво точно?
ЕЛКА АТАНАСОВА: До 2002 г. той е отчитан като БВП само част от корективите. Корективи плюс добавена стойност БВП като едно цяло число. След тази ревизия този физим, така наречения, косвено измерените услуги на финансовите посредници са разпределени по икономически дейности и по институционални сектори. Това е изискване на ЕВРОСТАТ. Този метод се прилага за всички страни членки.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Преразпределение между отделните сектори. Специално за финансовите посредници ние прилагахме такава методология досега, но само от 2002 г. назад. Сега сме върнали тази методология т.е. сме я приложили за годините преди 2002 г. Това е едното нещо, което направихме. Изчислени са старите години по новата методология.
Второто нещо е по-точно преразпределено вътре в БВП между отделните сектори.
ЕЛКА АТАНАСОВА: Разпределеният и неразпределеният физим, косвено измерени услуги на финансови посредници, те са различни. Влияе. И точно затова ние имахме прекъсване на динамичния ред. Единствено променен е за 2007 – 2008 г.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Най-доброто което може да направим е да предоставим справката по трите компонента. Ако са 4 млр. колко идват от неформалната икономика, колко идват от финансовия сектор и колко идват от данъци. Това е най-доброто което може да направим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОАЯНОВА: Благодаря ви. Разчитам, е ще го изпратите по имейла на Комисията. Ние ще го дадем на колегите и ако има въпроси тези, които се интересуват ще искаме да ни го доизяснят.
МАРИЯНА КОЦЕВА: По отношение на рецесията. Техническото, статистическото определение за край на рецесията е първото тримесечие, в което се регистрира растеж положителен на БВП спрямо предишното. И аз бих ви помолила да погледнете в таблицата, която е над графиката и там пише брутен вътрешен продукт на последния ред. Там са растежите. Вярно, че са много ситни, но може да го покажем и на компютъра. Вижда се, че второто тримесечие на 2009 г. е точно нула, за което вие попитахте. Тоест това е гранична стойност. Не съм питала досега ЕВРОСТАТ какво става когато е нула. Плюс ли е или е минус?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да не е спрямо предишното тримесечие.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Спрямо предишното. Предишното е минус 6, следващото е нула, следващото е минус 0,1, минус 0,2, минус 0,5. Сега третото спрямо второто е плюс 0,5.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако използваме вашата логика след като сме излезнали от рецесията още второто тримесечие на 2009 г. За едно тримесечие не се влиза. Там трябват две тримесечия и то на годишна база.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Икономистите така са решили. Две трябват, за да влезете в рецесия, но едно трябва, за да излезете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И от тук нататък все си излизаме от рецесията и сме на плюс.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Ако проследите другите европейски икономики, ние за първи път правим тези числа, така че точно това очакваме да има анализи. Там също е така. Немците, французите, испанците също имат 0,1, дори 0,2 и след това пак е минус, след това пак е плюс. Не е в нашите компетенции да даваме анализ. Дали сме ви работа. Дали сме ви храна за мислене. Това е нашата задача.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. заповядайте г-н Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз разбрах, че във връзка с незаконните дейности в момента го изчислявате. Тоест нямате данни. Мисълта ми е следната. Понеже разни Енджиота са изчислявали във връзка с проституция и дрогата, която се разпространява, че е между 7 и 10 процента от БВП. Въпросът ми е такъв. При условие, че дадете данни и може да хрумне на някой наш колега примерно да легализира проституциятаq с цел да се вземат пари. Мисълта ми е каква е степента на грешка, която ще дадат именно тези данни, тоест процента при условие, че вие нямате обективни данни дадени. Не знам как ги събирате. Тази методология какъв процент на грешка дава за числото, което ще дадете?
ЕЛКА АТАНАСОВА: Ние не можем да коментираме и да дадем някаква оценка на тези данни, тъй като ние нямаме включени данни. Ние може да коментираме и да обясняваме данните, които ние сме произвели.
МАРИЯНА КОЦЕВА: В същото време аз бих апелирала като председател на НПИ да попитаме тези, които предоставят данни, ако имат методики да дойдат, да кажат и да го официализираме. Или научен колектив да го приложим, да го измерваме. Ние сме за това. Те как са го измерили?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други въпроси.
АСЕН АГОВ: Гледам тази папка с почти иначе трайни вътре букви и цифри, което не е упрек към вас. Така е излезнало. Всичките имаме компютри и всичките имаме екрани. Тази хартия тук заедно с папките сигурно е много средства. Няма нужда от това нещо. Тази презентация ни е абсолютно достатъчна. Това е излишен разход и излишна вреда на природата. Това го казвам най-сериозно. Трябва веднъж за винаги да се откажем от тези хартиени носители, които от тук директно отиват в коша. Защото го получаваме същото това нещо на имейла си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Коцева вие ще ни го оставите в електронен вид.
МАРИЯНА КОЦЕВА: Ние сме ви го предоставили в електронен вид начина на разпечатване на решения на екипа тук. Така че ако трябва пак ще го изпратим, но го имате в електронен вид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма. Да благодарим на г-жа Коцева.
МАРИЯНА КОЦЕВА: И аз ви благодаря много за големия интерес. И ако може допълнително информация да предоставим, с удоволствие, защото мисля, че това е в полза на всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към точка втора - Представяне и обсъждане на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
По този законопроект тук са проф. Михаил Динев, шефа на ИДЕС, проф. Димитров – шефа на Сметната палата, г-н Горанов.
Давам думата на колежката Донева накратко да ни представи основните промени в законопроекта.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми господин Горанов, уважаеми г-да проф. Димитров, проф. Динев, уважаеми колеги, искам само да маркирам основните неща, които предлагаме като вносители в законопроекта, който ви е представен. Като преди това само ще уточня кое налага всъщност съставянето и предлагането на вашето внимание на един съвсем нов закон за Сметната палата. Причините могат да бъдат обособени в две. Първата причина за предлагането на новия закон е различната контролна среда в която в момента се осъществява дейността на Сметната палата. Какво имам предвид.
Сега действащия закон е от 2001 г., когато започна всъщност реформата в националната контролна система в държавния финансов контрол. През 2006 г. вече се затвори глава V, присъединителна глава 28 – финансов контрол с приемането на три законопроекта. Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, определящ управленската отговорност. Закона за вътрешния одит в публичния сектор, като част от мониторинга като елемент на контролната среда. И Закона за държавната финансова инспекция с който плановата дейност на финансовата инспекция беше прекратена и се премина на дейност по сигнали и жалби.Точно с приемането на тези три законопроекта се промени всъщност тази контролна среда в която е разписан сега действащия Закон за Сметна палата. Това е едната причина.
Втората причина е, че за своето действие от 10 години от 2001 г. досега, сега действащия закон успя ясно да отграничи кои са несъвършенствата му. Ще посоча само три, макар че ако се изпада в детайли има доста такива. На първо място е заложената в момента колегиална форма, колегиален модел на Сметна палата. В момента Сметната палата се състои от 11 члена, единият от които председател, които се избират от народно събрание. Но председателят има един по-особен статут като пръв сред равни. Той има едни по-различни и по-големи правомощия със сега действащия закон, което го поставя в едно затруднено положение, поради факта, че с правните норми от закона той притежава определени правомощия, но следва да действа като член на колегиален орган.
От друга страна положението на членовете на Сметната палата един път като такива и втори път като ръководители на отделения, т.е. с изпълнителни функции по отношение на одитната дейност, също създава проблем, когато трябва да се гласуват решенията на Сметната палата. Членовете вземат решения за действия, които са извършени в качеството си на ръководители на одитната дейност. Неясни отношения в този колегиален модел, неясни отношения между членове, между председател. Да не говорим затова, че с този тип устройство Сметната палата не може да поеме отговорност в онзи смисъл в който бихме искали. Знаем, че колективния орган всъщност не води до търсене на отговорност.
Второ несъвършенство в сега действащия закон е всъщност обхвата, който от 2006 г., когато вече финансовата инспекция не извършва планови проверки, оформи се една ниша в публичния сектор. Останаха извън обекта на контрол редица търговски дружества и държавни предприятия, както и други юридически лица, които до тогава бяха регулярно инспектирани от инспекцията. Затова това налага увеличаване на обхвата на одитната дейност.
Третият недостатък е абсолютната липса на изисквания за професионални умения и професионални познания, говоря за сега действащия закон, както от членовете на Сметната палата, така и одиторите. Всичко това определя необходимостта от новия закон. Това което ние предлагаме, ще маркирам само четири основни момента, за да бъда по-кратка. Това е първо четене на закона и мисля, че това са основните неща, като правя уговорката, прецизирането на текстовете ще стане между първо и второ четене.
На първо място предлагаме състава на Сметната палата да бъде от председател и двама зам. председатели. Такъв е модела в Естония, Литва, Унгария, Словакия, Словения. Каква е целта? Целта е да може по някакъв начин да се персонифицира отговорността. Председателят и заместниците му пак ще бъдат избирани от Народното събрание. Председателят ще има възможност да делегира свои правомощия, като естествено делегирането на правомощията няма да го освобождава от отговорност.
Второ важно нещо е въвеждането на изискванията за професионални умения и опит у членовете. В сега действащия закон единственото изискване е да си член на Сметната беше икономическо или юридическо образование и 10 години стаж по специалността, което правеше възможно един специалист с икономическо образование, да речем работещ и трупащ стаж като организатор по труда или като счетоводител или като началник на ТРЗ да стане член на Сметната палата. Всички знаем, че одитната дейност е специфична. Тя работи по стандарти. Има специална терминология. Меко казано досега действащия закон поставяше едно абсурдно положение да заемат тази длъжност лица, които нямат тези одиторски познания. Да не говорим за умения.
Третото ново, което въвеждаме е приемането на така наречения Консултативен съвет, който всъщност да гарантира прозрачността върху дейността на Сметната палата. Този консултативен съвет има наистина консултативни функции. Дава становища и препоръки, които не са задължителни за председателя, но това е един орган, който ще опосредства движението на информацията от Сметната палата и Народното събрание. Този консултативен съвет с разписаните в новия законопроект функции ще подпомага оперативната одитна дейност. Най-накратко, това са основните неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси, становища.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз няма да подкрепя този законопроект. Ще се опитам да ви кажа защо. Повечето изменения, според мен ни връщат назад, а не правят крачки напред, както по отношение на органа на управление възприетата преди време колегиална форма на управление за институция като Сметна палата има значителни преимущества пред единоначалието, което си има свои предимства в други сфери, най вече в стопанска и в изпълнителна власт и т.н.
Позоваването на ДФК и опитите на много места да се препишат на Сметната палата функции на ДФК е в същност носталгията по старото ДФК. Бих искал да ви обърна внимание, че ДФК в този вид в който ние имаме в момента като инспекция, няма никъде в 27-те страни членки. А ние в момента се опитваме на Сметната палата да препишем функции на старото ДФК. Всъщност ние почти ще доближим Сметната палата до принципите на които функционираше държавния финансов контрол от централизираната икономика. И от тази гледна точка какво точно правим. Това дали е стъпка напред или подведени може от за призиви на промяна. Но не всяка промяна е добра. Самоцелна промяна може да е и в двете посоки. Аз тук виждам, че е във втората посока. Тоест, връщаме се към нещо, което не знам как ще работи в сегашните условия. Това са ми коментарите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Орешарски. Други колеги. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Първият ми конкретен въпрос е какво означава имунитета на председателя. Председателят се ползва с имунитет при условията и по реда на чл.70 от Конституцията на Република България. За кои още длъжности в България ще въведем такъв институционален имунитет и какъв е принципа на който ще го въвеждаме. Ще го въведем ли за Комисията по финансов надзор примерно, за Комисията за защита на конкуренцията. ДКЕВР примерно защото и там е много сложна ситуацията. За министрите ще въведем ли институционален имунитет. Това ми е първия въпрос.
Вторият ми въпрос е до голяма степен свързан и с това, което каза и г-н Орешарски. Смешно звучи Сметна палата, която има само един председател и двама заместници. Каква е тази палата? Това е нещо като Людвиг ІV – “Държавата това съм аз.” Къде е палатата? Председателят на Сметната палата, заместниците му и това е палата. Какво общо има това с палата. Палата означава наистина обществен орган, в който има значително по-широко представителство. Така че в този смисъл тук очевидно има голямо противоречие между Сметна палата като термин и като съдържание на някакъв обществен орган, колективен орган и това, което ние се опитваме да наложим като абсолютно еднолично, йерархично управление на структурата.
Третият ми въпрос е свързан с този консултативен съвет. Сигурно има нужда от него. Но начина по който е конструиран, той е консултативен или някакъв надзорен съвет. По скоро е надзорен съвет, защото той ще оказва, така да се каже контрол върху дейността на самата палата. Ще приема отчетите, одитите. Какво му е консултативното в този случай. Да си го наречем надзорен, но тогава не виждам логиката поради която председателя на Сметната палата ще бъде председател и на Надзорния съвет. Няма как едновременно и да се надзираваш, сам себе си да надзираваш.
Струва ми се и малко преувеличени изискванията, които налагаме към председателя и зам. председателите и членовете на Сметната палата. Това е 15 годишен професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството. Защо 15 години. Защо не 12, защо не 20. Според мен 15 години е едно доста голямо изискване и сериозно изискване, което ми се вижда прекалено, още повече за един орган, в който искаме да вкараме нещо свежо, нещо ново. А не да е орган, който е орган на стереотипите и на неща, които се правят многократно. Това са ми бележките. Аз също няма да го подкрепя този законопроект.
Господин Цветанов беше казал веднъж, че депутатите трябва да попрекратят със законодателната си дейност, защото внасят лобистки закони. Не казвам, че този е лобиски. Като гледам обема му, това е един изключително сериозен законопроект. И не ми се вижда естествено и реално, чисто депутатска инициатива, не подкрепена от Министерския съвет, не минала през Министерския съвет, не минала през цялостна политическа оценка да се внася от народни представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да взема отношение по това, което г-н Овчаров каза, преди следващите изказвания.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз лично и нашата парламентарна група няма да подкрепим текста, защото аргументите които чухме досега за несъвършенствата, те биха могли да бъдат усъвършенствани. Не са достатъчно силни, така че да се предприеме такава коренна, фундаментална смяна на този модел. Сметната палата още от създаването си 1881 г. е бил колегиален орган. Сега се поставя една фигура отгоре, която има много силни правомощия. Това до какво по-добро ще доведе, много се съмнявам. Има текстове, които с въвеждането на платено одитирине на част от организацията в публичния сектор, които намирисват за известен лобизъм в тази посока. Правя една кратка отметка и подминавам натам.
Сериозно разгледахме и поработихме по законопректа. Ние ще ви представим на вас колеги, които сте вносители на този текст, но има много неразбории свързани с функцията на одитора, който е орган на Сметната палата. Той се обезличава. Говорим, че в момента могат да бъдат избрани на тези конкурси хора, които нямат икономическо и юридическо образование. Имаше едни текстове.
Ние ще ви представим тези бележки. Искам да се спра и на правомощията, които се дават на председателя. Те дори на места се равняват по ранг с правомощията, които има министър-председателя, изземат се функции на съдебната власт и на министъра на финансите. Това са наши констатации в членовете в които това е посочено.
Аз споменах, не само не предоставя необходимия статут на одиторите. Те сигурно ще се изкажат. А напротив, този проект ги поставя в най-неблагоприятно положение спрямо всички останали, работещи в държавни сектори. Дали ще бъдат държавни служители, какви ще бъдат те точно? Досега наистина палатата е институция от ранга на висшите съдилища. Толкова високо в йерархията на държавната организация и структура. Тежестта на тези, които ще работят там мисля, че се обезличава и от там и резултата от нейната работа.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че споделям това, което е казано от колегите. Искам да допълня само следното. Не ми стана много ясно, това означава, че само регистрирани одитори едва ли не ще могат да кандидатстват за членове. Защото не е достатъчно само юридическо или икономическо образование, но трябва да имат точно специализирани знания. Това ли означава? Да се отговори. Защото ако е така е пар екселанс лобиране за тези одиори, които знаем, които заверяват одити, правят и на политическите партии. Ако е само за такива, не бих го приел категорично. Като допълнение на всичко, което беше казано.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Леко се спомена в мотивите наистина действащия модел и закон и правила и процедури, те бяха детайлно разгледани по време на предприсъединителния, преговорния процес в глава контрол и този преглед мина без всякакви забележки. Нека и това да се отчете като факт и сегашните промени, дали ще има коментари по тях и как те ще се отразят на погледа на Европейската комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги има ли? Да кажа аз няколко думи и после ще може да продължим дискусията.
На първо място от изказването на преждеговорившите стана ясно, като че ли супер нов модел тук е измислен, който не се вписва нито с европейски изисквания, нито с каквито и да било други. Искам да кажа, че Сметна палата в Европа точно под наименованието Сметна палата в Европа, може би по-добре от мен тук проф. Димитров ще каже, има три вида модели. Единият от които е досега възприетия в България модел на колегиалния орган. Вторият вид модел е модела на генералния одитор, именно на председателя на Сметната палата. И третият модел има характер и на съдебен орган. Така че това е точно модел пасващ на Сметна палата. Така че думите “палата не пасва на генералния одитор” не е правилно.
От друга страна направен е преглед на всички сметни палата в Европа. Имаме специално поръчано и направено проучване. И съгласно това проучване е ясно, че и трите модела съществуват в Европа. Като най-малко разпространен е модела на Съдебна палата, така да се каже със съдебни функции. Моделът на колективният орган го има в по-старите икономики, в по-старите демокрации. Докато по-младите демокрации са именно ориентирани към модела на генералния одитор.
Консултативният съвет също така не е измислен или открит от авторите. Той съществува в други палати като коригиращ консултативен орган, точно осигуряващ прозрачността и служещ за корекции, без да навлиза в независимостта на Сметната палата и на решенията, които взема тя. Това са двата важни момента. Така че ми се струва, че в този аспект неправилно смятате, че се измисля някакъв нов модел, който противоречи на европейските модели.
По отношение на мястото на одиторите и тяхното обезличаване, категорично не съм съгласна с това. Напротив, изискванията към одиторите се увеличават, но изискванията към тях са именно за знания, професионални умения, които те ще докажат чрез полагане на съответния изпит. И по този начин само може да се утвърди и увеличи техния авторитет, а не да се намали.
По отношение на държавни служители Сметната палата не е орган, който може да влезе в закона за държавния служител. Те и досега не са държавни служители, така че нищо в този аспект не се променя в техния статут.
По отношение на образованието, искам да ви кажа, че България е едва ли не единствената, в чиято Сметна палата до момента могат да работят само икономисти или юристи. Напротив, навсякъде в света всички притежаващи необходимото ниво на образование с различни видове професии работят в Сметната палата и това е правилно. Защото Сметната палата одитира различни видове сектори от икономиката и специалните познания в определен сектор комбинирани със знанията и уменията на одиторските технологии и практики, които те трябва да владеят именно ги прави по-ефективни в дейността си. Така че в този аспект, аз мисля, че ние правим една сериозна крачка напред.
Другото важно нещо, което до момента не се спомена и на което не се обърна внимание, но аз мисля, че е изключително важно, това е въвеждането на международно признатите одиторски стандарти. Те и досега се прилагаха, но не бяха описани в закона и не се прилагаха пряко. Това е технологията по която ще се изравним за начина на правене на одитите с останалите сметни палати.
Имаше и въпроси, които касаят 15 години или 10 години. Тези неща може да ги коментираме между първо и второ четене. Може да има аргументи плюс и минус, както и по отношение на имунитета на председателя идеята е била да има функционален имунитет. Но може да го разгледаме между първо и второ четене може да преценим дали е необходимо да има такъв имунитет. Това са според мен подробности, които може да изгладим. По-важно е за мен на това първо четене, вие да изкажете своето становище по принципните промени, които се правят тук.
Имаше още нещо за платеното одитиране. Надявам се, че и този закон няма да бъде квалифициран като лобистки. Изобщо в него не става дума за платено одитиране. Напротив, след анализа който беше направен на дейността на Сметната палата, ние констатирахме, че много голяма част от времевия и трудов ресурс се използва за извършване на одит за заверка на годишните финансови отчети. Относителният дял на другите два вида одити, одита на финансовото управление, одита на изпълнението, които по мое мнение са много по-ценни и даващи много по-задълбочена информация затова как се управляват публичните средства и имущества имат по-нисък относителен дял и мисля, че е крайно време нашата палата да пренасочи усилията си в тази посока. Затова обаче е необходимо одита за заверка на финансовите отчети да се ограничи.
Аз ще дам един пример. Ако си спомняте скандала, който се случи във връзка с одита на Министерски съвет. Там беше извършен одит за заверка на финансовия отчет, където не бяха констатирани забележки. А възложения от Народното събрание одит на изпълнението констатира редица нарушения, които не бяха констатирани в предишния одит. До известна степен одитния екип извършил първия одит по заверката, сигурно има своята вина за някои от тях. Но аз бих казала, че по скоро методиката, методологията, обхвата на този вид одит не им е позволявала да стигнат в дълбочина. И точно това ние искахме да ограничим броя на заверките с печат върху годишните отчети и да пренасочим ресурса към другите заверки, като освободим от заверка. Не ги караме да правят платена заверка, а освободим от заверка малките общини до 10 млн. и от първостепенните разпоредители висшите училища.
В последствие когато получихме становището на Министерство на финансите стана ясно, че евентуално този текст би противоречал на двата текста в Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. Като в първия закон е казано, че Министерство на финансите прави годишен отчет на държавния бюджет на базата на отчетите на всички първостепенни разпоредители заверени от Сметната палата. Тук влизат 40-те броя висши училища. Тук имаме известно противоречие, по скоро несъгласуване между двата текста. За мен ще бъде важно между първо и второ четене да дискутираме с Министерство на финансите, доколко тази заверка върху отчетите на тези училища гарантира верността на отчета на държавния бюджет. Но още по-странен е текста в Закона за общинските бюджети, където е казано, че общинските съвети предоставят годишните отчети на Министерство на финансите за сведение заверени от Сметната палата. Така че в този аспект между първо и второ четене ние имаме две възможности. Или да останем на тази позиция като отменим съответните текстове в другите два закона или да се откажем от това за сметка на повишаване на качеството на одитната дейност.
Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Само до допълня може ли, като реплика към г-н Корман Исмаилов. Аз искам само да прочета две изречения от доклада, който е извършен в резултат на партньорска проверка на Сигма, което е програма за подкрепа на държавно стопанско управление. Тази проверка е поискана от сегашните членове на Сметната палата, от сегашния състав. Приключило е с доклад през 2006 г. Само две изречения в отговор на това което казахте. Според партньорите е уместно членовете да включат в своя стратегически план за развитие пълен преглед на Закона за сметната палата с цел приемането на нов, съвременен закон основаващ се на международните одитни стандарти. Това че наистина в момента още тогава 2006 г., пак казвам, когато се приключи глава 28 и се извърши реформата във финансовия контрол, още тогава партньорите констатират несъответствие всъщност на дейността със ситуацията, която после е в резултат на приемането на законите.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Няма проблем. Подкрепяме въвеждането на международните стандарти. Това се прави в този закон. Но аз искам да обърна внимание на консултативния съвет за който г-н Овчаров каза. Този съвет ми изглежда малко като един паразитиращ орган по отношение на неговите правомощия, права и т.н. Той е малко като борд или като надзорен съвет, който дава становище и препоръки по редица въпроси, които не са задължителни. Дават му се функции да представя за разглеждане в Народното събрание, не си спомням точно в кой член беше, на определени доклади. Но това значи, че той трябва да бъде запознат с всички доклади, които издава Сметната палата. Получава средства по една минимална работна заплата на заседание. Струва ми се доста излишен.
Има един друг момент, който аз пропуснах в първото си изказване за признаване на стаж по специалността. Юристите и другите, които работят в Сметната палата на тях няма да им се признава юридически стаж. Това установяваме от текстовете, които са там. Това как ще мотивира хората да работят в тази институция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да ви кажа, че консултативния съвет е орган, който съществува и в други палати, които са на този принцип. Искам да ви кажа, че основната помощ, която оказа на работната група за формирането на консултативния съвет беше помощ от колеги от Европейската сметна палата. Казвам го, за да не си мислите, че ние тук сме измислили един паразитен орган, който да създава само проблеми. Няма нищо лошо в това, че неговите препоръки не са задължителни. Напротив. Точно по този начин се гарантира независимостта на Сметната палата, което е задължителен елемент. Но едновременно с това неговите препоръки и мнения могат да бъдат обществено достояние и да окажат по този начин въздействие върху Сметната палата чрез общественото достояние и Народното събрание.
Колкото до юридическия стаж, съгласна съм с вас. Текстът ще го прецизираме между първо и второ четене. Не е била такава идеята, но начина по който е изписан означава, че юридически стаж ще могат да ползват само онези, които работят като юристи, на длъжност юристи в Сметната палата. А одиторите с юридическо образование не, но смятам, че не е била такава идеята. Не е добре написан текста. Това ще го оправим. Както и чакам всякакви други подробности от този сорт, които сме пропуснали или не добре изказани.
Благодаря.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Фактът че този съвет ще се избира от Народното събрание, при положение, че има такива размити функции пак води до въпрос.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искам да попитам като следя логиката на това, което излагате, дали предпочитате да паразитирате 11 членове на колегиален орган пред това да паразитират пет от Консултативен съвет, които теоретично се паразитират. Докато в момента се паразитират 11 члена на колегиален орган.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Това значи ли, че всички членове на всички колегиални органи паразитират – Конституционен съд, Върховен административен съд.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това го извеждам като логика на това, което казахте досега. Да останат колегиалните органи, които са в размер на 11 човека, които получават далеч повече.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Това е традиция, която не е проблем в тази практика.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Къде е традиция?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В България е традиция.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, стигаме до същността на въпроса. С този закон ние не променяме Закона за Сметната палата. Ние променяме модела по който е работила Сметната палата досега. Това са 16 години. Би могло да стане така. Аз не съм против това да се смени модела. За да направим това, би трябвало някой да направи един анализ и да каже. Действащия колегиален модел на Сметната палата за този 16 годишен период показа следните недостатъци, първо, второ, трето и т.н. Поради тези причини ние предлагаме да бъде сменен модела на който работи Сметната палата. Такова нещо аз до момента нито съм видял някъде, нито съм чул. Господин председателя на Сметната палата би могъл да каже в персонален план, дали колегиалната концепция на Сметната палата е виновна примерно за това нарушение, което се е случило някога си или нещо друго е причината? Защото така непрекъснато ще си остава подозрението, че правим едни промени, за да намалим един състав, за да уволним едни хора и да назначим други хора. Досега едни са паразитирали, а сега искаме други да паразитират. Това не е подход. Не възразявам да намерим начина и подхода да преизберем досегашния председател на Сметната палата за още един мандат. Не възразявам да бъде намален състава на досегашната Сметна палата. Но ако сменяме модел трябва да бъде ясно защо го сменяме. Каква е същността на това което правим и каква е причината поради която го предприемаме това.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Раздаден ни е и в зала ние ще обсъждаме доклада на Сметната палата. Ако там не приемем този доклад разбирам, че имаме сериозен проблем с институцията, с работата. Както искате може да бъдат формулирани тези неща. Обаче доклада като го видях е много сериозен и е много обемен. Аз съм сигурен, че тези хора не са паразитирали там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Категорично смятам, че вие неправилно интерпретирате нещата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ако наистина по време на този дебат се докаже, че има много сериозни институционални проблеми, много сериозни проблеми във функциите в резултатите от дейността, нека да се търси лична отговорност. Нека да има уволнения, както се прави. Колко е ефективно, колко е неефективно. Това е в реда на нещата. Несъвършенства могат да бъдат преодоляни. В това число и персонални отговорности могат да се търсят. Но точно тази промяна така голяма, така съдържателна и то с много спорни моменти. Аз се спрях само на част от тях. Има много несъответствия на пасване с други нормативни актове и закони. Така че има много неизгладени неща, които утре, вдруги ден ще бъдат пак въпрос на дебат. Така че мисля, че аргументите и мотивите не са достатъчно силни.
Благодаря.
АСЕН АГОВ: Споменахте Европейската Сметна палата. Как е устроена тя?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не съм имала предвид устройството на Европейската сметна палата.
АСЕН АГОВ: Любопитен съм да видя кой модел използва Европейския съюз.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, след вашите разяснения за тези три модела, това че колегиалния модел, съществуващия бил типичен на по-старите демокрации, а новия е едва ли не на нововъзникващите демокрации Говорим за този на генералния одитор, който казвате, че е в основата на тези промени, които предлагате. Това поражда едни други мисли в глава на всеки, който би желал да се замисли. Аз лично смятам, че това което се прави от световните финансови институции и които ни докараха и тази световна криза и т.н., т.е. този неолиберален модел никак не го харесвам. Защото ако и той тръгне да се прилага като презумпция за централизиране в случая, аз си мисля, че се централизира управлението, това което предлагате на Сметната палта. И това, че аргумента тук на колежката, че сегашния председател има статут на пръв сред равни. Дайте да променим и на Народното събрание, защото и председателя на Народното събрание е пръв сред равни. Да направим и там командна система в цялото Народно събрание и сутрин да козируваме като влизаме. И да си върнем модела на др. Тодор Живков, както си беше едно време и всичко ще си върви “по мед и масло”.
И другият ми конкретен въпрос е, правена ли е сметка, финансово с този нов модел издръжката на Сметната палата как ще изглежда. Дали ще си правят някаква икономия, след като общия призив е да намаляваме публичните разходи на държавата или с всичките тези неща, които се предвиждат. Правена ли е такава аритметика, по този модел досега годишната издръжка е толкова и ще стане толкова?
Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Искам да направя една справка, че всъщност дилемата генерален одитор или колегия е дилема само за сметни палати, които работят от парламентарен тип устройство на държавата. Ще спомена генерален одитор съществува в Австрия, Унгария, Словакия, Словения, Финландия, Естония и Литва. В държавите където има еднолични сметни палати има и консултативни съвети. В Полша, Унгария, Швеция и Литва. Ние не правим нищо по-различно. Идеята е някой да може да носи отговорността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега ще дам думата на проф. Димитров. Професор Динев ако иска думата. И да се ориентираме към приключване на дебата.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря г-жо председател. Само да кажа по въпроса на г-н Агов. Европейската Сметна палата е изградена на колегиален принцип. Но това е поради обстоятелството, че там всяка държава членка има свой представител. Той участва в различни колегиални формати. Тя е одитна институция, която следи за общите средства на европейската общност. Така че нашия представител там участва в определени колегиални формати.
АСЕН АГОВ: Англосаксонският дял на сметните палати е генерален одитор. Така че не само тези които изброихте, но и в САЩ е така. Генерален одитор е с 15 годишен мандат. Така че не е откритие. Дори аз бих казал не е нужно много да гледаме встрани какво става. По-добре е да видим тук ефективен ли беше този модел или не беше. И мисля, че г-н Овчаров го спомена този момент.
Проф. МИХАИЛ ДИНЕВ: Според мен, не че хората, които съставляваха тези 11 души бяха лоши. Обстоятелствата бяха такива. Председателят наистина нямаше никакви правомощия спрямо тях. Всеки от тях ръководеше отдел и всеки от тях си защитаваше интереса. Лично аз към всеки един от тези 10 плюс председателя, имам чудесни отношения. Работили сме заедно много добре. Но наистина се получаваше една невъзможност този орган да решава генерални въпроси. Още повече, че аз поставям един важен въпрос тук. Ние имаме национална контролна система или поне така я споменаваме, от 300 и няколко органа. А контрола отчитаме винаги, че не е наред, че нямаме контрол, че той е слаб, не е ефективен и т.н. Трябва да има някаква институция, която има възможност поне общата методология, общите насоки да дава. И аз този консултативен орган го виждам точно в тази позиция. Да не е само за Сметната палата. Да има възможност да организира, не организационно, разбира се, но методологически, да направлява действията на множеството контролни органи, които съществуват в нашата страна. Това е единия момент.
Вторият момент е лобисткия момент, който разбира се винаги е отправен или в този случай е отправен към одитната институция, Института на дипломираните експерт счетоводители. Искам да заявя, господа народни представители, Института на дипломираните експерт счетоводители няма абсолютно никакъв интерес към това да взема клиенти от общините. Тоест, ако това се получи ние само ще помогнем на Сметната палата, за да освободи ресурс, за да може да си гледа другата работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой не ви ги дава тези клиенти.
Проф. МИХАИЛ ДИНЕВ: Понеже така се каза. Дори някой вас ви представяха като одитор. Трябваше да обяснявам, че не сте.
Що се отнася до другия интерес. Можете ли да си представите един одитор на частна практика да я пренебрегне и да отиде да работи в Сметната палата. Аз лично не си го представям. Така че това опасение, което го има, че едва ли не този закон се прави за хора от тази професионална общност, няма как на практика да се осъществи.
Кое ни харесва на нас като управителен съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в този закон. Това че наистина се създава работна обстановка. Друг е въпроса дали ще бъдат двама, трима, четири или пет няма значение. Трябва да се създадат възможности и да се разкъса тази връзка дирекция, зам. председатели или членове на Сметната палата, което наистина не е възможно да свърши ефективна работа. Така че в това отношение колективния орган аз го възприемам. Отново казвам, не се отказвайте от консултативен орган и не го разглеждайте само като едва ли не паразитен орган или орган, който само ще дава съвети. Аз го виждам също като работен орган. В него трябва да има предимно професионалисти. Той да съдейства за единството на националната контролна система.
Благодаря.
АСЕН АГОВ: Консултативен значи да съветва. Да се намери по-подходящо заглавие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов, поръчваме ви вие творчески да подходите по въпроса.
КОРМАН ИСМАИЛОВ : Гледам тук чл. 22 за консултативния съвет на Сметната палата. На него му се вменяват няколко контролиращи функции. Как ще контролира и оценява дейността на независима върховна одитна институция, каквато е самата Сметна палата на одиторите.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той не контролира дейността на Сметната палата, а контролира качеството на одиторските услуги извършени от одиторите. Контрол по качеството прави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако има нещо съществено, заповядайте.
В такъв случай подлагам на първо гласуване Законопроекта за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 «за».
Против един.
Въздържали се пет.
Приема се. Благодаря ви.
Преминаваме към точка трета - Представяне и обсъжане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 година.
Господин Горанов имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представяме на вашето внимание предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Основните изменения в него са свързани с въвеждане на изискванията на директива 2010 – 2012 ЕС на Съвета от 16 февруари за изменение на директиви свързани с облагане акциз на тютюневи изделия, като всъщност основните изменения в този смисъл са промени във формилировките по отношение на третирането на отделните тютюневи изделия. Предвижда се и достигане на минималните акцизни ставки върху горивата, а така също и предложение, което не е продиктувано от членството ни в Европейския съюз. Предложено е повишение на акцизните ставки върху тютюна за пушене от 100 лв. на 152 лв. за килограм, изчислен при средна цена на регистрираните за периода януари – юли 2010 г. продажби на цигари при 4 лв. 40 ст. за кутия цигари средна цена.
Съгласно поетите ангажименти от договора за присъединяване не по-късно от 2013 г. трябва да достигнем минималните акцизни нива за облагане за ЕС. Като ставките за горивата, които предлагаме да бъдат променени са по отношение на бензина от 685 на 710 лв. за 1000 литра. По отношение на дизела от 600 на 615 лв. за 1000 литра, която все още остава по-ниска от размера на минималния акциз за дизела, който е 645 лв. за 1000 литра.
По отношение на смесите от обезоловен бензин в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни от 664 лв. на 688 за 1000 литра. По отношение на смесите от газьол, в които има биодизел между 4 и 5 процента от обема се предалага акциза да бъде завишен от 582 лв. на 596. Отлага се възстановяването на платен акциз за електрическата енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управители на железопътната инфраструктура за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяване на дейността им до произнасяне от страна на европейската комися по отношение допустимостта на този вид възстановяване на акциз.
Има някои предложения с чисто редакционен и правно-технически характер, които имат за цел прецизиране на законовите текстове с оглед правоприлагането им. Това най-общо са предложените изменения в този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това ли са крайните стойности до които трябва да повишаваме.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това са минималните нива, които трябва да бъдат достигнати.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тях ги достигаме тази година, а за дизела 2013 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Там е 330 евро.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Там сме го разделили 615 до 645. Очевидно следващите две години ще добавяме по 15 лв. Коя е логиката за това специално отношение към дизела и керосина в сравнение с бензина и безоловния бензин?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По отношение на газьола ние имаме възможност до 2013 г. да достигаме тези нива, докато по отношение на другите постигането е от 2011 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За бензина 710 лв. е крайната минимална стойност. Срокът е 2011 г. за дизела и керосина е 2013 и ще достигнем 2013 г. За безоловния бензин в определени смеси с биоетанол 688 лв. е крайната минимална ставка. И тя трябва да бъде достигната 2011 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По скоро бих обобщил г-н Овчаров вашия въпрос, изпреварваме ли някъде графика? В график сме. Единствената възможност за по-плавно нарастване по отношение на дизела, където сме разпределили 300 на три и относително еднакви части до 2013 г. Що се касае до керосина, там знаете, че има възстановяване на акциза. Така или иначе ставката там не от значение. Той се събира и след това веднага се възстановява.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи изравняване акциза върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при средно притеглена продажна цена на дребно за периода 2010 г. в размер 45 лв. за кутия?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Общо взето технологично на база на данни от Булгартабак в една цигара се влага един грам тютюн. Идеята е как един килограм рязан тютюн да се приравни към цигари, за да се каже в един момент, че 148 лв. акциз върху цигарите трябва да бъде приравнен към 1 килограм рязан тютюн за пушене. Това се прави през допускането колко грама тютюн се влагат в една цигара и през средната регистрирана цена за периода януари – юли на статистически отчетената средна цена на продажба на цигари 4 лв. 45. Ако се вземе най-високата цена 6 лв. регистрирана за някои видове цигари, то тогава за да направим съпоставка между килограм и 1000 къса цигари, тогава бихме отишли на около 170, 180 лв. на килограм рязан тютюн. Избрали сме средната продажна цена статистически отчетена за периода януари – юли на цигари в България. Тоест това е опит за прехвърляне от килограм към 1000 къса цигари.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз това го разбрах, но все пак ми се струва доста пресилено сравнението на този ниско качествен тютюн и цигарите, които се произвеждат с него с общо взето високо качествени цигари. Да кажем средно статистическата може би не е най-високо качествена.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние сме взели средно качествения рязан тютюн. Защото има и много качествени рязани тютюни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и становища по този законопроект? Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тук вдигнахме достатъчно акциза на цигарите. Сега това грижа за здравето на пушачите ли е? По-бедните да си свиват едни цигари и него го вдигаме. Чувам, че има някаква проявена загриженост да не е с най-скъпия рязан тютюн, но да е най-ниския и че това едва ли не се смята като най-малкото евентуално увеличение, което би било редно да се направи. Ние мислим ли, че в тази държава има и много по-бедни хора. Тези които пушат лули и парадират даже с пушене на рязан тютюн, огромното мнозинство са принудени да си свиват сами цигари, защото тези цигари си станаха скъпи. Някакви стойности за акциза на горивата, които трябва да ги стигнем в Европейския съюз. Тази Европейска комисия защо не постави изисквания за вдигане на средния доход на гражданите на България като член на Европейския съюз и всички повишения на акцизите да се съпостави с доходите. Защото в България хората обедняват, а ние гоним средни цени на акциза и какво ли не за Европейския съюз. Да ни дадат достатъчно такива проекти и пари, а не да ни ги цедят проект по проект, за да може хората да си купуват и по-скъпия бензин. Ние някак си по задължение сме длъжни едва ли не да оскъпяваме ред неща, които тук касаят и крайния потребител гражданина, следвайки някаква политика на Европейския съюз. Но аз мисля че трябва да се защитават и националните интереси и то да защитаваме правата на българските граждани. Така че трябва да се помисли. Специално за рязания тютюн и него да го направи като висококачествения и те не знам какво ще правят. Ще започнат да си произвеждат други треви.
АСЕН АГОВ: Госпожо Стоянова, при това увеличаване на акцизите, когато гледам числата в предложения бюджет общо взето събираемостта на акцизите не е по-висока, отколкото тази година. Как става така, че имаме повишаване на акцизите. Тук когато слушахме доклада на г-н Танов, шефа на Агенция митници разбрахме, че има преизпълнение и са въведени много измервателни уреди, които са в данъчните складове. А защо числата в бюджета не отговарят на всичките тези намерения. Тоест има сякаш в политиката, която се залага в този закон би трябвало да очакваме значителен ръст в събираемостта и числото на акцизите. Това обаче не личи от залегналото число в бюджета. Бихте ли ми обяснили това несъответствие, което има между числата в бюджета и сега приемания закон.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбирам вашия въпрос г-н Агов като притеснение дали е подценена приходната част на бюджета. До вчера имаше притеснение за обратното, но така или иначе нормално е при динамиката на анализа на бюджета постоянно да изникват различни въпроси. Има ръст от около 4 процента приблизително, разбира се цитирам по памет, тъй като не съм готов да дебатираме днес проектобюджета. По скоро проекта на Закона за акцизите и данъчните складове. Около 300 млн. е ръста, което не знам на вас много или малко ви се струва. Но ако видите индивидуалните ставки, които се изменят тук. Ставките примерно при горивата се изменят средно с 2 до 3 процента, ако сравните номиналното изменение. Така че при равни други условия може да се счита, че неизменението на акциза върху алкохола, който представлява относително малка част от общите приходи от акцизи. Тоест запазването на равнището на акциза на спирта плюс минималните увеличения на акциза на отделните други групи акцизни стоки с 2 – 3 процента, отговаря на политиката за повишаване на събираемостта. Тъй като спрямо актуализирания бюджет ръста е някъде около 300 млн. или около 4 процента средно на общите приходи от акцизи в следващата година. Тоест, тези ръстове, които виждате плюс повишения контрол свързан с измервателните уреди са отчетени. Това първо. Второ, не виждам къде има основание да се търси огромно в проценти нарастване на акцизни ставки, които да донесат някаква по-голяма оценка в приходната част на приходите от акциз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 «за».
Против? Един.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е подкрепен.

Преминаваме към точка четвърта - Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема г-жо председател, в Закона за корпоративното подоходно облагане са направени минимални изменения, които могат да бъдат обобщени по следния начин. Предлага се намаляване от 10 на 5 на сто данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платеца и получателя на дохода са свързани лица и при изпълнение на определени условия описани в закона. Предлага се облагането на чуждестранни юридичаески лица установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, така наречените офшорни зони да бъде въведено подобно с данък от 10 на сто за доходите им от услуги с източник България. Подчертавам, само по отношение на доходите им от услуги с източник България. Изравнява се данъчното третиране на грешки свързани с данъчни амортиризуеми активи с общия ред за коригиране на счетоводните грешки. Предложена е и промяна в данъчно осигурителния процесуален кодекс, с която се дефинира понятието притежател на дохода за целите на прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
В Закона за държавния бюджет за 2011 г., който разбира се, не е тема на дебат е определена и общата квота на облекченията свързани с предоставянето на ваучери за храна от лицензирани оператори. Това са най-общо измененията предмет на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане за следващата година.
Ваучерите като обем квота облекчения в 2011 са на нивото на 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги. Има думата Васил Тодоров от БТПП.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Ще маркирам накратко неща, които многократно сме правили като предложение в Закона за корпоративното подоходно облагане, но които не са отразени в сега представения законопроект. Не е отразено нашето предложение за отмяна на данъка върху дивидента. Също така не срещаме и отразяване в преходни и заключителни разпоредби на законопроекта на облекчаване на изискванията за съставяне документи от търговските представителства, които не са юридически лица и които не осъществяват стопанска дейност. Имам предвид счетоводната отчетност. Също така не срещаме тук отразено нашето предложение за отмяна на данъчното облагане на командировъчните разходи признати за разход проекти. В нашето становище, което сме депозирали на председателя на Комисията също така сме маркирали несъгласието във връзка с предложението за намаляване на амортизационните норми, въпреки че то е отпаднало. Искаме да маркираме нашето несъгласие при евентуално поставяне отново на обсъждане на тази идея.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го няма.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Отпаднало е. Маркираме го. Евентуално ако се появи в бъдеще.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други въпроси и становища? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
Гласували 12 «за».
Против? Няма.
Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Най-общо основните изменения в Закона за данъка върху добавената стойност са свързани с хармонизация с няколко директиви на Съвета. Предложени са изменения свързани с директива 162 от 2009 г. ЕС на Съвета свързани с правилата за облагане доставките на газ и електроенергия. Предложени са изменения свързани с директива 69-2009 ЕО на Съвета по отношение на избягване на данъци по внос. Изменения свързани с директива 8208 ЕО на Съвета 12 февруари 2008 за изменение на директива 112 – 2006 ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги. Изменения свързани с директива 132 ЕО от 2009 на Съвета от 19.10.2009 г. за определяне на приложното поле на чл.143 б. “б” и б.”в”от директива 112 от 2006 ЕО.
Има няколко изменения продиктувани от решения на съда на ЕС или от констатирани несъответствия с общностното право от които биха могли да произтекат санкции срещу Република България. Променено е данъчното третиране на предоставянето на концесии, които досега се смятаха за дейност извън обхвата на Закона за данък добавена стойност. Изравнено е прилагането на намалена данъчна ставка за настаняване от хотелиери, като намалената ставка вече ще се прилага за всички доставки по настаняване. Не само за тези, които участват в организирано пътуване. Темата беше дълго предмет на дебати, вероятно известна на народните представители. Предложението на Министерския съвет е да бъде определена обща единна ставка по отношение на настаняването в размер на 9 процента. Като тези изменения да влезнат в сила от 1 април 2011 г.
Направени са промени свързани с прецизиране на текстове, свързани с практическото прилагане на законопроекта. Това което си заслужва отбелязване свързано с улесняване на администрирането на приемането на декларации, в които се отразяват вътрешно общностните сделки на лица. Статистиката показва, че около 80 процента от задължените лица подават тези декларации по електронен път. С оглед оптимизиране на процесите е предложено подаването на тези декларации от началото на следващата година да става единствено по електронен път.
Това са в същност и най-значимите изменения извън техническите, които са намерили место в предложения от Министерския съвет законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма.
Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Едва ли щеше да повлияе на вашето гласуване. Пропуснах да спомена, че сме хармонизирали режима на облагане на доставките на зъбни протези. Ние имаме инфриджмънт по отношение на облагането на тези медицински изделия Ако не бяхме предвидили измененията щяхме да търпим санкции.

По точка шеста Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По отношение на измененията в този проект е предвидено облагане на чуждестранни физичеки лица установени в юрисдикция с преференциален данъчен режим. С окончателен данък от 10 процента за получените от тях възнаграждения за услуги или права, както и неустойки и обезщетения. Това е аналога със Закона за корпоративно подоходно облагане.
Предвидено е авансовия данък за доходи от наем или друго предоставяне на права или имущества да се удържа и внася от платеца на дохода, когато платеца е предприятие или самоосигуряващо се лице. Ред аналогичен на възприетия за доходите от извън трудови правоотношения. Това е с цел подобряване събираемостта и избягването на не плащане на данъци от този вид доходи. Предложени са изменения относно попълване на пропуски, актуализиране на терминологията и улесняване на данъчно задължените лица по този закон при изпълнение на някои от техните задължения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги имате думата за въпроси. Колегата от Българска търговско промишлена палата.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Искам само да маркирам, че липсва това, което от доста време предлагаме в този законопроект. Това е уеднаквяването на данъчната ставка на едноличнтие търговци с тези на останалите търговци в Търговския закон. Това предложение считаме, че следва да залегне при новото изменеине на Закона за данъка върху доходите на физически лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друго мнение. Госпожа Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря г-жо председател, уважаеми г-н заместник минитър, уважаеми колеги, имам само два въпроса. Първият въпрос е свързан с това, фактически в момента с новите алинеи, ал. 4 и ал. 5 към чл. 44 авансовия данък ще се удържа от наемателя. Да вземем този казус за наем. От тук нататък вече това ще го прилагаме за предприятия или за самоосигуряващо се лице. Тоест, например един земеделски производител или стопанин със селскостопански двор с животни, той е самоосигуряващо се лице. Ако той си наеме примерно в с. Иваново един обор, при него за да се спре този данък да се удържи това би било огромно затруднение предвид факта, че той трябва по някакъв начин да го осчетоводи. Счетоводна къща ли трябва да си наема.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Трябва само да си удържи 10 процента от това, което ще плати на наемодателя. Няма нужда от никаква счетоводна къща.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: А после това нещо от там нататък как ще стигне при вас като документи? Кой ще му издаде на него тези документи?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Кое точно как ще стигне като документи? Допускането, че няма документи за тази сделка, допуска нарушаване на закона. Той би трябвало да има договор на база, на който договор да са определени месечните или годишни наемни плащания. Той трябва на база на договора който има, така или иначе той прави плащането към наемодателя трябва да плати на него 90 процента. Десетте процента, които са в полза на фиска да бъдат представени на фиска.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Той трябва към годишната си декларация да представи документ за това. Той сам ли ще го направи? Давам примера с малкото населено място и големия град. Естествено не говорим за юридическо лице. Това е ясно как ще се случи.
ВЛЪЧКОВА: В случая става въпрос само за ангажимент по отношение на удържането и внасянето на данъка. Задължението за деклариране на дохода си остава на лицето, което го е получило. Наемодателя, а не наемателя.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Вие какво доказателство ще имате, че е удържал бай Пенчо от Иваново този данък при него.
ВЛЪЧКОВА: Ще му издаде службена бележка в която ще казва.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Кой?
ВЛЪЧКОВА: Този който го е удържал.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Баба Ивана от Иваново.
ВЛЪЧКОВА: Този който е наел имота, той в момента като ползва услуги издава служебни бележки за тези доходи. Примерно за консултации някакви, ако ползва земеделския производител във вашия пример.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: В повечето случаи в такива населени места, хората не ползват такива услуги. Нямат такива неща.
ВЛЪЧКОВА: И физическото лице трябва да издаде квитанция примерно.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Това в момента което се предлага за мен е утежняване на положението.
ВЛЪЧКОВА: Във всички случаи дохода следва да се документира. В закона документирането е с няколко документа. В този случай би било с квитанция, която съдържа реквизитите по чл. 7 ал. 1 от Закона за счетоводството. Трябва да я издаде наемодателя. В момента е така. Ние казваме от 1 януари, сега се предлага, този който е наел помещението, той да издаде друг документ, който е сметката за изплатени суми. В това се състои. А наемодателя няма да издава в този случай. С един единствен документ се документира наема и досега и след това.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Двама съседи в едно такова село по между си ще разменят едни бележки за удържан данък, както впоследствие се променя следващия член.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Аз пак тръгвам от там. Вие презюмирате, че тези обороти понастоящем не се докуменитрат по никакъв начин и подобни доходи не са обект на облагане. Ако това презумирате, вие презумирате и досега неизпълнение на закона.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Ние не говорим затова.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: За какво говорите? Сега подобни стопански операции трябва да бъдат коментирани. Платецът на дохода трябва да издаде документ. Този данък преди предложените изменения е трябвало да бъде внасян от данъчно задълженото лице в сроковете по действащия закон. А сега ние предлагаме коректор на данъка да бъде не данъчно задълженото лице, а този който генерира дохода, този който заплаща цената. Трябва да го внесе в момента в който е дължимо плащането.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Наем за 1000 лв. и фактически в договора за наем, където пише, че цената му е 1000 лв. Трябва вътре да има едва ли не клауза, че 10 процента от наема, т.е. 100 лв. се дължат на фиска. И аз като наемател на нея ще й платя 900 лв , а другите 100 лв. ще трябва да ги приведа.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: В данъчната декларация си го е написала. Това което правим в момента означава, че вкарваме още едни бележки. Имаме бележка за удържане на данък. Не са разпределени на Правна комисия и не са гледани от Правна комисия.
Последното изречение на същата нова ал. 4 казва: В тези случаи дължимия авансов данък се определя като облагаемия доход в чл. 31 се умножи по данъчната ставка 10 на сто. Ако погледнем чл. 44 ал. 1, където се предлага как се изчислява това нещо спрямо лицето, което придобива дохода от наем и четем: »Дължим банков данък върху разликата между облагаемия доход и чл.41 », което е същото както е тук, но и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. И в този случай върху каква стойност изчисляваме авансовия данък? По ал. 1 стара или по ал. 4 нова? Ал. 1 не я променяме, защото няма такова предложение. Едното е върху разликата между вече намалената стойност 10 процента разходи и осигурителните вноски. Новата алинея е само върху намалените с 10 процента разходи и осигурителните вноски, ако новата алинея е само върху намалените с 10 процента разходи. Това са два различн начина на изчисление.
ВЛЪЧКОВА: За какъв случай говорим? Когато платеца на дохода е основно предприятие? Когато платец на дохода е физическо лице ще се определи по ал. 1 размера на данъка. Когато платеца на дохода е предприятие авансовия данък ще се определи по ал. 4. като не се приспадат осигуровките. Обръщаме внимание, че осигурителни вноки за доходи от наем не се дължат. Осигуровки за пенсионно осигуряване на задължителни осигурителни вноски. Има някои изключения само по отношение на Закона за здравнвото осигуряване, но те са извънредно малко случаите. Направили сме проверка като сме направили това предложение.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Аз съм самоосигуряващо се лице по ал. 1 или по ал. 4. Наела съм си едно помещение и в него си упражнявам свободната професия и съм физическо лице. По кой начин ще си изчисля.
ВЛЪЧКОВА: Когато плащате на наемодателя, който е физическо лице, тогава ще приложите ал. 4 и ще му удържите. Примерно ако наема е 100 лв. ще му платите 90 и ще внесете 10 в бюджета. Това е.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Самият договор когато е за 1000 лв. трябва да има клауза, че договора може да е за 1000 лв., наемателят ще плаща 900 лв. Трябва да го има в договора и 100 лв. наемателя ще ги плаща на фиска. В договорът трябва да има такава клазуа, че е за 1000 лв.
АСЕН АГОВ: Наемам за 20 дни къща на море или на планина. Искат ми 10 лв. на ден. И аз всеки ден трябва да внасям по един лев.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предлагам този дебат професионален, експертен, да го проведем в съответствие с парламентарния правилник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заместник министър Горанов е прав. И да го изчистим между първо и второ четене. Аз ще помоля колегите от данъчна политика да разиграят различните видове случаи и между първо и второ четене да ни ги представят точно, за да видим има ли проблем или няма.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да кажа защо няма да подкрепя този текст. Защото той създава усложнения на наемателите, които според мен са повече от наемодателите. Предполагам, че хората които отдават имоти, отдават по няколко имота. Сегашната практика беше по-добра в края на годината те да си декларират и да си плащат. Всеки месец един наемател, особено в по-малките градове и села, където няма банкови клонове да отидеш да си внесеш данъка, да платиш банкова такса усложнения, натоварване и в това число и финансови.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да затворим все пак дебата само ще прочета. «Когато платеца на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущества е предприятие или самоосигуряващо се лице.» Тоест само предприятията или самоосигуряващите се лица, които имат куп други задължения месечно по отношение на осигуряване и вноски, само те са задължени да извършват коректор на данъци.
Тук най-близката аналогия е работодателите /осигурителите/ когато извършват това по отношение на данъка върху доходите на физическите лица за своите служители. Тук не говорим за физически лица, които нямат никакви други месечни задължения по отношение на фиска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г. , който е за, моля да гласува.
Гласували 12 «за».
Против? Няма.
Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.

По точка седма
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
Госпожа Искра Славчева ще ни каже какво се предвижда там.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Ше бъда съвсем кратка. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Катар е изключително важна. Считам че Катар е държава, която ще се оформи като инвеститор и в България. Тъй като по принцип Катар вече е в категорията на големите инвеститори. По принцип държвата е много малка. Населението е 2 – 3 милиона. Но се оформя като един изключително голям финансов център, търговски център, транспортен център и енергиен център. Петнадесет процента от залежите на газ са в Катар. Освен това Катар е първият в света по износ на втечнен газ. Определено това дава основание държавите да го предпочитат като инвеститор и като държава с която биха могли да договарят. Затова казвам дано и в България да се настани инвеститор като Катар.
Важен момент в спогодбата е, че ние предвидихме и обмен и на банкова информация. Това е нещо, което е много важно от гледна точка на неправомерно източване на доходи и прането на пари. Това е накратко за Катар и необходимостта от тази спогодба, която е доста важна и значима.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 «за».
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Приема се.

По точка осма
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.
Госпожо Славчева имате думата.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Касае се за протокол за изменение и допълнение на Спогодбата между България и Армения, която беше сключена 1995 г. Това изменение се налага поради промените в българското данъчно законодателство настъпили след 1998 г. и основно критерия за местно лице за данъчни цели, който беше възприет в новото данъчно законодателство прието към този момент 1998 г. До този момент критерия беше гражданство, което в определен смисъл беше широко понятие, тъй като всички граждани в цял свят трябваше да се считат за местни лица на България, което не е приемливо. От друга страна гражданите можеха само да бъдат с местни лица, а не тези лица, които примерно пребивават в България цял живот, чуждестранни граждани и цял живот живеят в България, независимо, че не са български граждани. Те не можеха да ползват облекчения по спогодбата. Затова това беше най-важния момент, който наложи изменението на спогодбата и паралелно с това се въведоха някои други изменения в данъчните ставки. Намалихме ги, тъй като нашите данъчни ставки паднаха. Дефинициите за данъците по новите данъчни закони, това е с три изречения. Нещо което наложи подписването на този протокол за изменение и допълнение на спогодбата.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

/Закрито в 17 часа и 30 минути/