П Р О Т О К О Л

№ 24

---

На 21 октомври 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.10 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предложението ми за дневен ред е следното:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12.10.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г.
3. Представяне и обсъждане Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 910-00-68, внесен от НОИ на 22.05.2009 г. и Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010-00-97, внесен от Националния осигурителен институт на 16.06.2010 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г.
Други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12.10.2010 година.

По този законопроект при нас е Димитър Костов – подуправител на БНБ и г-жа Нина Стоянова – главен юрист
От Комисията за финансов надзор
Г-жа Валентина Стефанова – н-к отдел “Методология на финансовия надзор”
Г-жа Анна Андонова – гл. експерт в отдел “Юрисконсултство и нормативна уредба”
Закона ще ни представи заместник министър Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви г-жо председател. Накратко ще ви представя основните мотиви и предмет на измененията предложени със Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Най-обобщено мога да кажа, че мотивите за предложените изменения в този и в някои други закони е свързан с хармонизиране на националното законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз, най вече транспониране с изменения в директиви. Транспониране на приети изменения в директивата относно окончателността на сетълмента платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като се установява режим, който гарантира окончателност на нарежданията за превод, нетира неизпълнимост на обезпеченията по отношение на националните и чуждестранни участници в сетълмента в платежните системи и в системите на сетълмент на ценни книжа.
Във връзка с изискването на компетентните органи да гарантират, че правилата относно момента на въвеждане в оперативно съвместимите системи са съгласувани и ще бъде избегната правна несигурност, в случай на неизпълнение от страна на някои от участващите системи, законопроекта се предвижда при оперативно съвместими системи всяка от тях да определя в свои собствени правила момента на въвеждане в система. Така че да гарантира, че правилата на съответните оперативно съвместими системи са съгласувани в това отношение.
С оглед избягване на системен риск в същата връзка е въведено изискване всяка от системите да определя в собствените правила момента на неотменимост по начин гарантиращ, че правилата на всички оперативно съвместими системи в това отношение са съгласувани.
Предложено е и транспониране на приети изменения в директивата относно предприемането, упражняването и потенциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари. Измененията са продиктувани от възникване на нови предплатени електронни платежни продукти. Има за цел създаване на ясна правна рамка по отношение дейността на издателите на електронни пари и същевременно осигуряване на адекватно равнище по потенциалния надзор спрямо тази дейност.
Въведени са ясни определения за електронни пари. Като е дадено достатъчно широко определение, за да не се възпрепятстват технологичните иновации и да се обхванат не само всички продукти налични на пазара, но и продукти, които могат да бъдат разработени в бъдеще. Въведена е възможност за обратно изкупуване на електронни пари, което не означава, че средства получени в замяна на електронните пари представляват депозити или други възстановими средства.
Режимът на потенциален надзор на институциите за електронни пари е приведен в по-голямо съответствие с рисковете пред които са изправени тези институции и е съгласуван с режима на потенциален надзор прилаган за платежни институции в съответствие с директивата за платежните услуги от 2007 г. Намален е значително размера на изискуемия начален капитал от 1 млн. евро на 350 000 евро в нашето законодателство 700 000 лв. Запазени са надзорните правомощия, за да се гарантира, че към еднаквите по вид рискове се подхожда по еднакъв начин спрямо всички доставчици на платежни услуги.
С предложения законопроект се изменя и закона за договорите за финансово обезпечение, което се налага поради изменението в директивата относно финансовите обезпечения. Измененията са в две насоки. За да се улесни използването на вземания по кредити като финансово обезпечени се премахват или забраняват всички административни тежести, като задължение за уведомяване и регистрация, които биха направили трудно осъществими прехвърлянията по вземанията по кредити. Включването на вземанията по кредити в списък предоставен на обезпечено лице в писмена форма е достатъчно, за да бъдат индивидуализирани вземанията и да бъде доказан факта на предоставянето им между страните пред длъжника и спрямо трети лица. За да не се подлага на риск положението на обезпечените лица, длъжниците по вземания по кредит, които могат да се откажат в писмена форма в правото си на прихващане, както и от правата си произтичащи от правилата за банкова тайна, ако това пречи или ограничава възможността на кредитора да предоставя информация за целите на финансовото обезпечение.
Четвъртата група изменения са промени в закона за гарантиране влоговете в банките. Това отново е хармонизиращо изменение свързано с увеличаване на гарантирания размер на депозитите, продиктувано от измененията в директивата относно схемите за гарантиране на депозити. До 31-ви 2010 г. държавите членки трябва да въведат фиксиран, гарантиран размер на депозитите от 100 000 евро. В този смисъл проекта предвижда размера на гарантираните депозити да нарасне до 196 000 лв. Като целта е да се избегнат пазарни нарушения, поради прехвърляне на депозити в държави членки с по-малък размер на гаранции в такива с по-висока защита на депозитите. Възприето е единен размер на гаранциите и равни условия в рамките на вътрешния пазар на ЕС.
Последното изменение в Закона за държавния дълг наложен с оглед необходимостта от прецизиране на разпоредбите относно регистрите водени от подепозитарите на държавни ценни книжа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата, включително и гостите, ако желае някой думата. Въпроси, становища? Няма.
Тогава подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12.10.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
Благодаря.

Преминаваме към точка втора
Представяне и обсъждане н законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г.
Господин Горанов заповядайте. По този законопроект при нас е изпълнителния директор на НАП, г-н Красимир Стефанов и екипа. Асоциацията на банките – г-н Румен Симеонов от БНБ. От КРИБ колегите.
Заповядайте да представите законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви г-жо председател. Предложения законопроект за изменение в ДОПК е насочен основно към подобряване капацитета на органите по приходите за борба с ограничаването на така наречения сив сектор в икономиката. Той е плод на многократно обсъждане със социалните партньори и най вече работодателските организации и мерки свързани с подобряване на бизнес средата и ограничаване на нелоялната конкуренция чрез премахване възможността за нелоялна конкуренция за сметка на неплащане на данъци. С него се предвижда противодействие на възможностите за избягване плащането на задълженията за данъци и вноски чрез съсредоточаване на публични задължения у лица, които не притежават или липсва вероятно за бъдеще да притежават активи, като по този начин се осуетява предварително възможността за събиране на задълженията. В данъчно осигурителния процесуален кодекс е предложено да се разшири кръга на лицата, които отговарят като трети задължени лица за задълженията на юридическите лица.
Предложено е значително удължаване на срока в който НАП може да извършва необходимите предварителни контролни обезпечителни действия при увеличаване на едноличен търговец, прекратяване на юридическо лице търговец или преобразуване по Търговския закон. Предложени са изменения в Търговския закон за ограничаване възможността за придобиване качеството на едноличен търговец, прокурист, управител на дружество с ограничена отговорност за лица, които са обявени в несъстоятелност или които са участвали в управлението на дружеството обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Странно защо в годините подобно ограничение съществува за членовете на управителните съвети на акционерни дружества и за управители на акционерни дружества, изпълнителни директори. По отношение на прокуристи дружество с ограничена отговорност в Търговския закон подобни ограничения не съществуват.
Предвиждат се мерки, които да противодействат на укриването на обороти и скрито изплащане на заплати от фирмите с изменение в ДОПК, което да допусне извършване на ревизии със задължения на осигурителни вноски при условията на чл.122 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. По аналог определяне размера на данъци и вноски чрез анализ на обичайна икономическа дейност. Подобен инструмент не е нов. Но той досега можеше да бъде прилаган само по отношение на задължения за данъци. Предвижда се същия инструмент да може да се ползва и по отношение на установяване на задължения за осигурителни вноски.
Предложено е да се дава достъп до данните от кредитни досиета при ревизия или проверка на лицата, като се разширява кръга на хипотезите за приложимост на чл.122 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс в случаите на определен обем разплащания в брой.
Предложени са и вътрешно-организационни за Националната агенция за приходите мерки, сред които са въвеждане на ротация при извършване на ревизия на задължените лица за осигуряване на повече ефективност, безпристрастност и избягване на обвързване на контролните органи с контролираните лица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за становища, изказвания, гостите също, който пожелае да заповяда.
МИЛЕН РАЙКОВ – Конфедерация на работодателите и индустриалците
За нас ДОПК е най-притеснителния данъчен закон, който има най-голям принос към изграждането на имиджа на България като несигурна и агресивна данъчна юрисдикция. С предложените промени неравнопоставеността между субектите на данъчния процес се задълбочава, а правата на определен кръг данъкоплатци допълнително силно се стесняват. Не е взето отношение към трайно предлагани от нас предложения като отмяна на процедурата по приложение на СИДО. Напротив сложността на тази процедура се задълбочава допълнително поставяйки под въпрос практическата възможност за прилагане на международни договори по които Република България е страна. Приемането на предложението в този им вид и запазването на съществуващи положения в Данъчно осигурителния процесуален кодекс могат да бъдат видяни от ЕС и като нарушение на европейското право. В тази връзка сме депозирали становище, в което се съдържат както принципни предложения, така и коментари към конкретни текстове от предложения Закона за изменение и допълнение на ДОПК.
Предлагаме и конкретни мерки за увеличаване на събираемостта от данъци, осигуровки и лихви върху тях, в случай на доброволно разкриване на допуснати данъчни нарушения. Нашето становище е депозирано и може да се запознаете с него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли въпроси? Имате думата.
Господин Симеонов заповядайте.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Благодаря г-жо председател. Ние имаме бележки по този законопроект, които са свързани с § 14, с който се променя Закона за кредитните институции, които бяхме дали на авторите на този проект в предварителен порядък. Нашите мотиви не са и ние не вървим против правото и намерението на данъчните органи за една по-ефективна дейност. А по скоро нашите аргументи против така предложения текст е, че той е неработещ и ще създаде много повече въпроси и конфликти при неговото прилагане, отколкото реално да подобри работата на данъчните органи.
Също така установихме, че авторите на проекта по този параграф очевидно не са се запознали с един основополагащ международен стандарт, именно за допускане до банкова информация за данъчни цели на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където както знаете болшинството от страните членки членуват. България и Румъния не членуват за съжаление. Установихме също така, че в България все още не е приложена така наречената директива за депозитните сметки, която е в сила от 2005 г. и която е основа на всички тези да ги наречем скандали и размяна на дискове, за които мисля че българските органи ходиха да търсят информация. А ние нямаме разпоредби по отношение на резиденти, нерезиденти и т.н. Остава се с впечатление, че едва ли не кредитите са данъчно облагаеми. Тоест има една непропорционалност в това предложение.
Като се погледнат и мотивите на вносителите се вижда, че основния мотив за такова искане е различие в отчетите, които се предоставят на банките при взимане на кредитни решения, респективно и в данъчните за определяне на данъчната основа. Освен че този проблем е бих казал, преодолян в голямата си степен с отчетите, трябва да се има предвид, че финансови отчети се изискват от кредитополучателите само за един ограничен кръг от кредити. Това са корпоративните кредити, които са някъде около 30 процента от кредитния портфейл.
Освен това възниква въпроса кой отчет е верния. Този предоставян на банката или този на данъчните. Ако е обратното. Значи тогава би трябвало да запишем, че банките ще имат право на достъп до ревизионните актове на данъчните служби, за да видят дали тези отчети, които са предоставени в банките не са верни.
Струва ни се, че така предложен текста не е хармоничен. Тоест, ако се види този международен стандарт, който е одобрен и от Организацията на обединените нации и изброява практиките на различни страни, ще се види, че действително данъчните органи имат все повече възможност изисквайки определени данни от банките да верифицират своите данни, респективно да са по-ефективни. Тук се набляга само на един момент, само на кредити и документи въз основа на които е издаден кредита, което за нас е неразбираемо най-малкото. И пак казвам в този си вид този текст ще породи повече проблеми за самите данъчни, отколкото ще им помогне в работата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбрах, че вие по принцип не сте против, а има ли вариант, който предлагате, така че да има работещ текст. Данъчните да получават необходимата им информация.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Аз затова апелирах към данъчните да прочетат този важен документ, който е основа за подобряване на работата на данъчните по отношение на ползване на данъчната информация и да видят дали в друга страна има по този начин. Има страни, които да речем дори в Италия данъчната полиция има право да изземва голям кръг от документи, което е уредено със специален закон. Но странното е, че примерно данъчните не се интересуват от сметки, от салдата по тези сметки, за да видят дали това, което е записано в баланса е вярно или не. А искат да видят едни документи, които в голямата си част са вътрешни документи на банката. Това са решения на управителни съвети, решения на кредитни комитети. Може би банките по-добре ще кажат. Това е един огромен набор от документи, които не са данъчно релевантни. Едно е да се говори за документи, които са създадени от задълженото лице, респективно кредитополучателя. Друго е всички онези документи, едва ли не се остава с впечатление, че данъчните ще извършват ревизия на банките как са дали кредита.
РАДКА ТОНЧЕВА – изпълнителен директор на Обединена българска банка и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските банки
Нещо което ни притеснява и нас в този законопроект, като изцяло подкрепям това, което каза г-н Симеонов от БНБ, включително и това, че ние не искаме държавата да не си събира данъците е начина по който е записан текста в предложението. Така както е записано, че банките трябва да предоставят документите въз основа на които е отпуснат кредита, значи че ние като трябва да предоставим абсолютно всички документи въз основа на които банката е взела решение за отпускането на този кредит. Тук не се включват само финансовите отчети на съответния кредитополучател. Паричните потоци, които те са ни предоставили примерно за връщането на кредита, отчета за приходите и разходите. Включително данъчни декларации имаме представени от нашите кредитополучатели. Ние задължително ги искаме тези данъчни декларации, за да видим към този момент той какви взаимоотношения има с данъчната администрация по отношение коректността на плащанията от него. Тук става въпрос за документи които са чисто вътрешна банкова процедура. И всяка една банка има различен ред. Колкото и да са общи, ако мога да кажа правилата на банките. Но всяка една банка си има собствен ред, собствена процедура, собствена практика по която се разрешават тези кредити. Трябва ли да даваме примерно мнението, което влиза в някакъв кредитен комитет на съответно ниво, на базата на което ние сме поели този кредитен риск. Защото разрешаването на банковия кредит зависи от политиката на банката в момента, от апетита за риска, който има банката в момента по отношение на тези кредити. Нашето притеснение е, че точно този текст не казва ясно какво точно ние ще предоставяме на данъчните. В мотивите е записано кредитното досие. Добре, но кажете какво точно в това кредитно досие ви е необходимо.
Защото ние наистина имаме документи, които са предоставени от нашите кредитополучатели, въз основа на които започва работата по отпускането на кредита. Но има и документи които са си чисто наши. И аз съм съгласна с г-н Симеонов. Излиза така, че ревизията, която ще прави данъчната администрация едва ли не излиза, че ще прави ревизия на банката. Дайте да видим сега банките как са ги разрешили тези кредити. Точно на тези фирми, граждани и т.н. Ако трябва нещо да се прецизира в тази посока, това е ясно и точно какво бихме могли ние като банки да дадем, така че да ви свърши най-добре и най-полезно работата.
Защото трябва да се има предвид и нещо друго, което е много съществено за нас. По принцип банковата тайна не само в България, а и в света е основата за доверието към банковата система. Ние трябва да го направим така този законопроект, това което вие ще решите като народни представители да запишете в него, че да не се създават предпоставки за някакъв шум между взаимоотношенията между нашите клиенти и банките в България. Нашите клиенти трябва да са на ясно с това, което ние ще предоставяме на данъчните, за да си носят разбира се, по-нататък отговорността за това. Някак си не ни се иска да се прехвърля това, че някой не си е платил данъците и е бил некоректен към държавата и съответно данъчната администрация не е успяла да си свърши работата, да се прехвърли към нас към банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Общо взето правилно ли разбрах. И вие и г-н Симеонов не сте против данъчните да получават информация, за да си свършат работата. Въпросът е текста да бъде прецизиран така, че да е ясно на всички, точно каква част от информацията на кредитното досие ще бъде предоставена по този ред, така че и вие да знаете и вашите клиенти да знаят.
РАДКА ТОНЧЕВА: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правилно съм разбрала. Господин Стефанов имате думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Искам да кажа, че по тази тема имахме среща с Асоциацията на банките на която присъстваше и вицепремиера Дянков. И тяхното виждане на Асоциацията и нашето виждане е, че трябва данъчните да имат достъп до определена информация и тя трябва може би наистина да бъде регламентирана, каква точно да бъде. Никой не иска да ревизира банките, как точно сте дали кредита, на какви становища? А документи, които касаят нашата дейност, за анализ на риска и т.н. Даже беше взето решение, не знам докъде стигна това нещо, експерти от Асоциация на банките и наши експерти да седнат и да изчистят този текст като цяло. Да се регламентират документите до които ще имаме достъп. Даже нещо друго, Асоциацията на банките имаше притеснение точно по отношение на банковата тайна. Само искам да ви кажа, че няма държава в Европейския съюз в която приходната администрация да няма в поне 50 процента от държавите директен достъп до банковите досиета, не само до банковите досиета, но и до банковите сметки има и аз мога да ви ги кажа и да ви ги цитирам кои са държавите.
Другата част от държавите при поискване на такава информация, банките са задължени директно да я предоставят. Ако нямаме доверие на институция като НАП по отношение на опазване на данъчната тайна, това вече е друга тема на разговор. Така че аз съм съгласен, че може би наистина трябва да се регламентират точно какви документи НАП може да изисква, но след като седнат експертите, както се разбраха на тази среща от Асоциацията на банките и нашите експерти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние гласуваме закона на първо четене по принцип. Разбираме, че нямаме принципни различия за предоставяне на информация. Между първо и второ четене, работна група включваща експерти и от едната и от другата страна заедно с нас ще уточнят конкретно текста, така че да е удовлетворителен за двете страни.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз ви уверявам, че сме го прочели преди да правим какъвто и да е текст. Още повече, че наши методолози участват във всички постоянни комисии към Европейския съюз.
РАДКА ТОНЧЕВА: Наистина ние имахме среща в Асоциацията на търговските банки. Наистина се разбрахме да работим заедно и съвместно по-нататък до проекта. Ние също направихме проучване каква е практиката в Европейския съюз по отношение на разкриване на банковата тайна. Да така е. Имат достъп данъчните в страните от Европейския съюз до сметки и депозити и т.н. Но там много ясно е казано, до какви сметки. И в нито една от тези страни в които ние получихме информация как се работи, никъде не е записано достъп до кредитното досие. Няма такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрахме се, че ще конкретизираме текста между двете четения.
РАДКА ТОНЧЕВА: Ние сме на разположение.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз имам и друго предложение. Според мен е изключително неясна ситуацията при която уж са водени някакви преговори, а е вкаран законопроекта в парламента, без да има някакво одобрение и в крайна сметка разбирам, от това, което се случва в момента в залата. И от тази гледна точка предлагам законопроекта да бъде изтеглен, да бъдат уточнени всички тези неща и да бъде вкаран, когато няма такива противоречия.
ИРИНА МАРЦЕВА: Чисто процедурно да обясня, че проекта вече беше приет от Министерски съвет, когато се видяхме. Така че той просто влезе в Народно събрание. Чисто технически изяснявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятам, че няма проблем в Народното събрание да бъде оправен законопроекта. Мисля, че това е част от нашата работа.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да обърна малко внимание във връзка с това. Точно от каква информация има нужда данъчната администрация. Защото ако се спрем на кредитното досие, договора за кредит е един вид пазарлък между кредитополучателя и банката. Примерно разсъждавам от моя гледна точка. Аз ако съм фирма и имам нужда от някакъв кредит, аз трябва да се покажа в най-добрата светлина, в която мога. Да кажем, ако имам нужда от 50 000 лв. трябва да си покажа документацията за 100000 лв. Всичко е рози, слънчево време, пиша, декларирам оборотите, бизнеса върви, очакванията с пазара. Данъчните, ако имате достъп до тази информация, която аз съм я декларирал, ще кажете вие тук сте се подписали, обаче цифрите ви са малко по-различни. Аз ако съм убедил банката в това нещо и тя ми е повярвала. Данъчната администрация може да попадне и на нездравословна информация и после да влезе в съдебни спорове с кредитополучателя и т.н. Защото някои банки са по-либерални при едни и същи цифри, други са по-консервативни и т.н.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Колегата има предвид, че в банката обикновено този който иска кредити е оптимист, а в данъчните е песимист. Защото там дава на базата на доходите, а тук получава. Това е съвсем нормално. Моят въпрос е следния. Понеже казахте, че познавате международната практика. Има ли такава практика някъде в света, където обмена на информация между банки и данъчни да бъде двупосочен? Тоест вие имате ли потребност понякога да ползвате данъчна информация, за да можете да я използвате при вземане на решения за това да отпускате ли кредити или не. И какъв размер кредити да отпускате?
РАДКА ТОНЧЕВА: Ние в момента използваме информация от данъчните. Всеки един клиент който дойде при нас с искане за кредит, първото нещо заедно с балансите, отчета за прихода и разходите, искаме данъчната декларация, удостоверение от данъчните, затова към момента те в какъв статус към данъчните са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така че върви в двете посоки.
РАДКА ТОНЧЕВА: Да, това е за физическите лица. И от НОИ за физическите лица как се плащат осигуровки и т.н.
АСЕН АГОВ: Размених вече няколко думи с г-н Горанов. Има такъв проблем, че в рамките на Европейския съюз сме в рамките на един общ европейски пазар и банков включително. Независимо, че банките са регистрирани като национални юридически лица. Нашето ДОПК действа само на територията на България. И има ли процедура по която аз питам и трябва ли да се направи процедура по която при започнало данъчно производство тук, в България да може чрез европейска някаква заповед и прочее, някакъв инструмент да има достъп и проверка на сметките на лицето в други европейски банки. Примерно ОББ е Нешънъл банка ъф грис. Нали така?
РАДКА ТОНЧЕВА: Тя е собственик на ОББ.
АСЕН АГОВ: Не е МБЖ, а е дъщеря на МБЖ. Във всички случаи обаче, ако аз имам сметки в МБЖ, как при данъчното производство се стига до тези сметки. Това според мен нашия законодател дълбоко не е предвидил. И от тази гледна точка, според мен трябва да се мисли и в тази посока. Защото ако г-н Стефанов ходеше да събира дискове в Германия с едни добри намерения, не във всички случаи могат да се съберат тези дискове. И как сме решили ние този въпрос. И мисля, че е време да бъде решен и този въпрос. Защото не е тайна, както тук шеговито отбеляза г-н Горанов, не е тайна, че в банките в Люксембург част от нашите данъкоплатци имат своите добре защитени от банковата тайна на Люксембург влогове. Тоест не трябва ли да помислим сега да решим и този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да отговори г-н Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Господин Агов, има такъв механизъм и той действа. Всяка година всички държави членки обменят по между си информация за така наречените доходи от спестявания. Тоест лихвите които сте получили по банкови сметки в други държави членки, проблемът е, че на три държави членки е разрешено да не предоставят такава информация. Това са Австрия, Люксембург и Белгия. За сметка на това, те облагат този доход от лихва с техен данък.
АСЕН АГОВ: Имате ли достъп до тяхната данъчна администрация?
РОСЕН ИВАНОВ: Имаме достатъчно директиви за взаимно съдействие и обмен на информация, включително за събиране на вземания между държавите членки. Механизмът е сравнително тромав, но има механизъм. Включително за достъп при необходимост до банкова информация. Така че има такива механизми. Точно за Люксембург тази директива не се прилага точно в този вид. И от там всъщност България получава, евентуално ако има български граждани със сметки в Люксембург, от там България получава някакви пари, без да разбира обаче точно кой български гражданин е платил този данък. Така че такива механизми има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. И това също е част от ОПК.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз посочих тази директива, която не е приложена в България. Тя е в сила от 2005 г. Това е този въпрос по който г-н Агов говори. А именно това е банковата информация, която се разменя за данъчни цели между различните юрисдикции в страните членки извън него. Тя не е приложена, аз не го виждам поне в този кодекс.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако говорим за същата директива това е за обмен на информация от доходи от спестявания. Не е вярно, че не е приложена. Тя е приложена от преди две години. и то именно чрез изменение в Данъчно осигурителния процесуален кодекс и Закона за облагане на доходите на физическите лица. Може би говорите за някаква друга директива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да видим номера на тази директива, поне по номера да се ориентираме дали е същата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател. Аз искам да изразя само едно опасение, ако се изисква кредитно досие знаем много добре, че между кредитния инспектор и между кредитополучателя тече доста лична информация. И общо взето хората, които искат кредит обикновено са по-светлата част на бизнеса. А тези които са в по-тъмната, общо взето не им трябват пари за кредит. Това няма ли да уплаши кредитополучателите. И без това влошения кредитен пазар да не отиват към банките, а да търсят други форми на инвестиране. Ако не се прецизират текстовете каква информация именно точно да се получава от цялостното кредитно досие.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само като допълнение. Разбрахме всички, че тук говорим за доста деликатна материя, каквато е банкова тайна и тя може да се оприличи, че съвсем се доближава до тайната на личния лекар. Защото личния банкер определено наистина получава информация такава, каквато получава и личния лекар. Но в тази връзка в чл. 62, мисля че е регламентирано добре, по какъв начин банковата и професионална тайна може да се разкрива. Това е с мотивирано решение. Не може ли по тази процедура по чл. 62 да се искат и кредитните досиета или тази информация, която вие искате да бъде наистина не при директно поискване от страна на администрацията. Мисля, че процедурата е съвсем бърза и не подлежи на обжалване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Моето питане е аналогично на колегите. Аз мисля, че колкото по-либерално напредваме в това, че едва ли не за нуждите на данъчна администрация съвсем свободно могат и неща, които са известна тайна на кредитополучателя на банките, дали това също няма да ни се отрази в това, да отблъснем евентуално фактически, говорим за три държави, където банковата тайна е толкова солидно защитена. И много ясно е, че там от цял свят едва ли не ще има хора, които с тези банки ще работят, ще получават кредити и ще влагат пари там. Дали ние по този начин не лишаваме българските банки, т.е. банките на българска територия да бъдат притегателни за чуждестранни клиенти и дали по този начин няма да влошим работата на нашите банки.
Това е принципен въпрос и не е толкова лесно обяснението. Ясно е, че данъчната администрация тя си гони максимално интереса, ако може и стотинките да ги хване в интерес на държавата, разбира се. Но аз си мисля, че трябва да има някакъв баланс и в крайна сметка да не залитнем прекалено много в това либерално, ако мога така да кажа законодателство. То е много опасно. И тук трябва много да се прецизират тези текстове. И затова колегата, който предложи, дали не е по-разумно малко да се оттегли и достатъчно време да има тези неща да се изчистят, а не тук между първо и второ четене да се намери някакво решение, което очевидно може поради липса на време да не е най-доброто. Защото времето помага някои неща да се преосмислят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Радославов. Не случайно тук са представители на банките и на БНБ. Мисля, че ясно стана, че те не са против текста въобще, а прецизиране на текста с техни експерти, с експерти на Министерство на финансите и НАП и с наше участие. Всеки от нас, който желае е добре дошъл в работната група. Ще изчистим текста, така че да не попречим на банките да работят.
Има ли друг желаещ, който да вземе отношение по ДОПК. Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няколко думи в допълнение на дебата във връзка с притесненията свързани с достъпа до информацията или документите използвани за вземане на решение за отпускане на кредит. Тук става въпрос за шест човека в държавата. Шест органа, физически шест човека са тези директори, които са предмет на нормата, които могат да поискат от съответната банка подобна информация. Това първо.
Второ, ние по принцип се обединяваме около обстоятелството или около заключението, че понякога данъчно задължените лица са изкушени да представят различна информация пред данъчните органи и пред банките за целите на отпускането на кредит. Коя е вярната, това ще установят данъчните органи по реда на същия ДОПК, когато имат съмнение , че са подведени. Но според вас, принципно след като всеки един от нас е убеден, г-н Исмаилов го разказа, че след като всеки един от нас е убеден, че съществува риск, кредитополучателите да предоставят различна информация пред НАП и пред банките пред които те кандидатстват, след като многократно в тази комисия, темата неформална икономика, жаргонно наричаме сива, е била предмет на дебати. И спорът колко процента заема тя от националното стопанство е между 10 и 40, не виждам някой, който да може да изкара принципен аргумент против достъпа на приходната администрация до информация, която лицата са произвели за пред банките. Склонен съм да мисля, че има основание в това, че данъчните не бива или не им е цел да ревизират процеса на вземане на решения в рамките на една кредитна институция. Но няма нищо лошо в това, те да имат произведената от данъчно задължените лица и предоставена на банката информация по повод на кандидатстването за кредит. Това са две различни неща.
В този смисъл, аз мисля че ние може да намерим общ език с банките, така че да не ревизираме банките, а да разпрострем предмета на контрол, който иска да осъществи НАП върху данъчно задължените лица и информацията произведена от тях, за целите на отпускането на кредита, за да може там където такова несъответствие се установи. И тук веднага давам отговор. Да, данъчната администрация по 122 и по други норми на Данъчно осигурителния процесуален кодекс може да установи истината или да обложи лицето по начин, по който до голяма степен да има връзка с неговото имуществено състояние. В противен случай, ние все повече ще губим битката с неформалната икономика и ще търсим други начини да финансираме разходната част на същия този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой иска думата по тази тема или по други теми от ДОПК?
ИВАН КОЛЕВ: Аз искам един кратък въпрос. Ако се окаже, че отчетите и документите пред НАП са истинските, а тези пред банката са неверните, тогава банките ще се ползват ли от тази комуникация по някакъв начин?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът е към банките ще се ползват ли от тази информация.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колеги, това което най-общо по-глобално е притеснителното, че колкото повече държавата иска права, правомощия, да стиска кокошката, която ражда златните яйца, да бърка по навътре в нея и накрая да извади коремно-чревния тракт. Разбирате какво искам да кажа. Притеснителното е, че с много подобни правомощия, много лесно си изземват права, но после в икономиката, в активността на икономическите субекти това се отразява. Това със сигурност ще има отражение върху работата на банките, доверието в сектора. Сивата икономика не е чак толкова страшно нещо, уважаеми представители на държавата. Обаче ако в държавата се събират достатъчно данъци и гражданите живеят добре, сивата икономика не е толкова страшна. Никой не се е преборил със сивата икономика докрай. Мисля, че нямате илюзията, че сивата икономика ще падне на 1 – 2 процента? И не ни е това целта. Защото това може да доведе наистина до задушаване на кокошката при една такава ситуация в каквато сме. Това са моите съображения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим по тази тема.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Представяте ли си колеги, при тази огромна между фирмена задлъжнялост в България, което е реален факт, аз се чудя, че накрая сигурно няма нито една банка да отпусне кредит на който и да е, ако всичко се извади показ, на всеки един кредитополучател. Така че не е толкова елементарен този въпрос, както ни се струва. Всичко ще излезе на яве и по този начин всички гешефти ще бъдат неутрализирани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам по тази тема да приключим. Ако имате по други точки от ДОПК? Нямате по други точки от ДОПК.
Тогава да преминем към гласуване. За останалите точки нямате проблеми. Всичко е изяснено. Така ли?
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка трета
Представяне и обсъждане отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 910-00-68, внесен от НОИ на 22.05.2009 г. и Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010-00-97, внесен от Националния осигурителен институт на 16.06.2010 г.
При нас е Христина Митрева – управител на НОИ
Г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ
Г-жа Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ.
Госпожа Митрева, вие ще ни ги представите отчетите.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Понеже се отчитат две години едновременно, много бързо ще представя отчета за 2008 г. и за 2009 г. През 2008 г. се отчете повишена събираемост на осигурителните вноски 441 млн. лв. повече. Нарастване на пенсиите, номинално с 21,8 на сто и реално с 8,4 на сто спрямо 2007 г. Средната пенсия на един пенсионер 2008 г. беше 208 лв. 97 ст. През 2008 г. бяха направени два пъти изчисления на пенсиите. Единия път по швейцарското правило от 1 юли и втори път от 1 октомври всички пенсии бяха преизчислени със средния осигурителен доход от 2007 г., което доведе до това номинално увеличение с 22 процента близо.
В структурата на приходите най-голям е относителния дял на приходите от осигурителни вноски от работодателите 61 на сто. Личните вноски 33,7 на сто. И вноските от самоосигуряващи се 4,16 на сто. В структурата на разходите най-големия относителен дял и на разходите за пенсии е 87,33 на сто. Както казах средната пенсия нарасна номинално с 21 процента.
Коефициентът на заместване на дохода т.е. средната пенсия спрямо нетната работна заплата или нетния осигурителен доход през 2008 г. достигна до 53,3 на сто. Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт през 2008 г. бяха 8,4 на сто. В структурата на изплатените парични помощи и обезщетения най-голям относителен дял заемат разходите за общо заболяване 44,4 на сто. След това са разходите за бременност, раждане и майчинство – 37,80 на сто. В 2009 г. вече структурата на разходите за обезщетения и помощи имаше доста по-различна картина.
И през 2008 г. беше осъществяван контрол по експертизата на трайно намалената работоспособност. При 204 000 постановени разпореждания на ТЕЛК, експертни решения лекарите представители на НОИ в ТЕЛК са обжалвали 8356 решения, като част от тях са прикрепени, тъй като всъщност се е видяло че няма основание за издаване на болнични листове. Отменените болнични листове са 3900 за 35 599 дни, което е с 23 на сто повече от 2007 г.
По програмата профилактика и рехабилитация на НОИ са изразходвани 22 млн. 900 000 лв., като при заведенията за профилактика и рехабилитация са преминали 57 501 лица със среден разход 398 лв. на едно лице.
Фондовете накрая в 2008 г. резултата по фондове е фонд “Пенсии” е завършил с дефицит 1 млр. 962 млн. лв. Фонд “Общо заболяване и майчинство” с дефицит 55 млн. 400 000 лв. Фонд “Безработица” с излишък 54 млн. лв.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е занулен. Той винаги се приключва на нула. Тъй като през бюджета на Националния осигурителен институт преминават всички трансфери, в това число и субсидията за покриване на недостига или дефицита в НОИ. И този дефицит през 2008 г. беше 1 млр. 456 млн. лв. Това е за 2008 г.
През 2009 г. имаше намаляване размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” от 1 януари с 4 процентни пункта. Бяха договорени по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии с 26,6 на сто в сравнение с 2008 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 беше увеличен на 260 лв. За първи път в 2009 г. държавата се включи като осигурител с 12 на сто, върху сбора от осигурителните доходи на осигурените лица за фонд “Пенсии”. И вноската за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се намали от 0,5 на сто на 0,1 на сто.
В разходите. Имаше три увеличения на пенсиите през 2009 г. Първо от 1 януари се увеличи минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички свързани с нея минимални размери с 10 на сто. От 1 април се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на сто на 1,1 на сто. Също от 1 април се повиши максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 490 на 700 лв. От 1 юли имаше осъвременяване на пенсиите с 9 на сто. Също през 2009 г. се увеличи продължителността на обезщетението за бременност и раждане от 315 на 410 дни. Увеличи се и размера на обезщетението при отглеждане на малко дете от 220 на 240 лв. и се промениха максималния и минимален размер на месечното обезщетение за безработица. Тогава се въведе за първи път дневен минимален и максимален размер, съответно 6 и 12 лв. или 240 лв. максимален размер.
По приходите. В същност 2009 г. за разлика от 2008 г., когато имаше преизпълнение на приходите 441 млн. лв. в 2009 г. приходите бяха изпълнени на 86,52 %, което означаваше около 560 млн. по-малко приходи. Разходите бяха малко превишени с почти 1% и субсидията на централния републикански бюджет, вместо 852 млн. лв. стана 1 млр. 523 млн. лв, поради неизпълнението на приходите и превишаването на разходите, особено превишаване на разходите за безработица, вместо 111 млн. те в края на годината бяха 237 млн. лв., високото ниво на безработица. Както казах неизпълнението на приходите е с 13,48%. Пенсиите нараснаха номинално в резултат на трите увеличения с 17 на сто и реално с 13,8 на сто. Краткосрочните обезщетения разходите превишението беше с 23,20 на сто, както в безработица, така и в болест, бременност и раждане са тези трите най-големи параграфа по разходите.
Социалната пенсия се измени от 1 януари беше 92 лв. 53 ст. увеличението с 10 процента, а от 1 юли размера й стана 100 лв. 86 ст. Това е по така нареченото швейцарско правило. Коефициента на заместване на дохода през 2009 г. беше почти 58 на сто, нетния коефициент на заместване, а разхода за пенсия от брутния вътрешен продукт 9,8 на сто. При обезщетенията за разходите за помощи и обезщетения по Кодекса за социално осигуряване имаме превишение при разходите за общо заболяване с 2,1 на сто. Като особена тенденция, която се отчита 2010 г. е бързото, рязкото увеличаване на средния размер на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане и за безработица. Превишението в средно дневното обезщетение е 35,6 на сто при обезщетенията за болест. При майчинството средно дневното обезщетение е с 20,3 на сто по-високо, а при безработицата е също с 6,9 на сто по-високо обезщетение. По профилактика и рехабилитация са изразходвани 25 млн. 256 000 лв. и в заведенията за профилактика и рехабилитация са преминали 57 258 лица със среден разход 441 лв.
И накрая по фондове резултата е: Фонд “Пенсии” завърши с недостиг 1 млр. 300 млн. 400 000 лв. Фонд “Общо заболяване и майчинство” с недостиг 199 млн. лв. Фонд “Безработица” с недостиг 70 млн. 100 000 лв.
Благодаря ви.
Общият дефицит 1 млр. 500 млн. а тази година ще е още по-голям. Тази година ще е 2 млр. 150 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на г-жа Митрева. Пропуснах да спомена г-н Валери Апостолов, член на Сметната палата, ресор социално осигуряване. Затова предполагам е тук. Ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, съгласно Закона за Сметната палата, Сметната палата всяка година извършва одитни доклади по отчета за изпълнението на бюджета на НОИ. Както знаете на НЗОК и БНБ. Тези одитни доклади де юре са одитни доклади, но по същество това са становища, които имат за цел да направят разрез по отношение на спазването на нормативните изисквания, свързани с изготвяне, приемане, представяне на отчета за изпълнение на бюджета пред Народното събрание и съответствие на структурата със съдържанието на отчета. За двете години съвсем накратко ще кажа, че отчета за изпълнение на бюджета на ДОО е изготвен при спазване на законовите разпоредби по съставяне, приемане и представяне в Народното събрание.
Отчета за изпълнение на бюджета съответства по структура и съдържание на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и разпоредителните действия със средствата по бюджета и по бюджет на отделните фондове в бюджета на НОИ са законосъобразни. Обаче искам да подчертая и нещо, тъй като числата, които госпожа Митрева съобщи са и в нашите доклади, за да не ви отегчавам ще съобщя само различното, което е извън нейния отчет. А именно Сметната палата е установила превишаване на следните разходи: за обезщетение и помощи за безработица, за парични обезщетения за бременност и раждане и парични обезщетения за временна неработоспособност, увеличение брой безработни лица с право на обезщетения и приетите законодателни промени за по-висок минимален размер на паричното обезщетение за безработни. Увеличения брой на майките, по-високия размер на осигурителния доход, от който се изчисляват паричните обезщетения за майчинство и увеличения срок за изплащане обезщетенията за бременност и раждане. Както и на по-висок осигурителен доход през 2009 г., който е база за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност.
За забавяне плащането на болничните листове и обезщетенията по КСО, отражение дава авансовото плащане на заплатите в бюджетната сфера преди изтичането на месеца. По обжалваните от НОЙ некоректни, незаконосъобразно издадени болнични листове, органите на медицинската експертиза се произнасят с голямо закъснение, което води до забавяне изплащането на обезщетенията на лицата. Събраните приходи по бюджета на ДОО не покриват направените разходи. Нарушен е основния разходо-покривен принцип на бюджета на ДОО. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване размера на допълнително получената субсидия от Републиканския бюджет, което води до намаляване на финансовата стабилност на бюджета на ДОО. Нарастването на разходите на общественото осигуряване изпреварва нарастването на приходите. И в тази връзка Сметната палата счита, че са необходими промени в посока на разширяване обхвата на капиталовия принцип в социалното осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата. Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: И аз искам да благодаря госпожо председател, колеги на г-жа Митрева за професионалния доклад, който виждаме, че и Сметната палата приема всичко, което се излага в него за достоверно. И си мисля, да си пожелаем нека България да има такива години като 2008 примерно и 2009, където държавата да е могла да осигури такава социална политика и да има достатъчно пари, за да има субсидии от Републиканския бюджет, с който да се покрива дефицита на НОИ. Имало ги е парите и значи тази политика на практика е била добра за хората през тези години. И въпреки това остават над 8 млр. фискален резерв. Аз затова пожелавам все така да може българската държава и съответните управления да се похвалят с такива резултати и следващите години НОИ да ни представя аналогични бюджети с увеличени пенсии, средни заплати и т.н. Така че благодаря. Аз ще подкрепя отчета.
ИВАН КОЛЕВ: Първо 2008 г. действително е бил на излишък бюджета на НОИ, не е имало дефицити. Става въпрос, че тези социални придобивки и увеличения са основно в 2009 г. и те се плащат в бюджета за 2009 и за 2010 г. Така че аз съм за излишъци и икономиката да работи по-добре, но социалните придобивки сега ние ги плащаме. Това трябва да се знае ясно.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да благодаря на г-н Радославов за пламенната му реч, която предполагам, че ще придобие повече сила в залата. Аз бих казал, че резерва, който сте оставали от 12 на 8 млр. и при условие, че сребърния фонд е там и от 2 процента от здравни осигуровки, които всеки един от нас плаща, а не вие сте оставили. Така че благодаря за това, че го споменавате. И че винаги НОИ е завършвала на дефицит, както виждаме. Ние се опитваме да я балансираме след 2020 г. с реформата, която ще правим.
Искам да попитам нещо. Знам, че когато имаше пари се раздаваше 13-та, 14-та и т.н. заплати, а в трансферите дали са фигурирали тези пари от държавата с осигуровките към НОИ.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Винаги, когато е имало 13-та и 14-та заплата чрез вноските са се увеличавали приходите, така че това е намалявало частта на държавата, когато трябва да се покрие определен дефицит или недостиг. Но при добавките, когато се дават за пенсиите, де факто тези добавки не променят базата, което не натоварва допълнително разхода за пенсии. Така че ние наистина имахме години в които особено в декември месец сме получавали почти двойно повече приходи в сравнение с ноември месец. Даже сме имали и три години 2003-та и 2005-та година бяха с по 120 процента увеличение на приходите в м. декември спрямо ноември. Защото имаше много забавени заплати и вече в края на годината всичко се изчистваше и декември буквално до последните дни сме получавали приходи от вноски.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, каквото и да се говори това са факти. Те трудно могат да бъдат оспорени. Освен да си пожелаем много скоро тези факти да бъдат цел в следващите две, три години да се случат. Тук има показатели, които трябва да ги запомним и наистина да бъдат цел на социалната система. Например 2008 г. коефициента е 53 процента. 2009 г. 58 процента. Ние почти сме стигнали европейските стандарти по отношение на този коефициент. Ние най-добросъвестно ви желаем под вашето управление следващите две, три години да постигнем тези показатели.
ДАРИН МАТОВ: Явно тук се политизира въпроса, но аз само искам да спомена две неща. Това поне което записах от казаното от г-жа Митрева, че в 2008 г. има събираемост в повече с 441 млн., а в 2009 г. неизпълнение на приходите с 560 млн. Това са факти наистина. Но аз мисля, че не трябва да се политизира проблема, а да се мисли от тук нататък какво ще се прави. Защото на практика с всяко едно намаление на осигурителната тежест това го видяхме, веднага рефлектира върху НОИ. И трябва държавата да се намеси много сериозно по отношение на субсидирането на НОИ до размера на това, което ще се загуби. Така че по скоро отново се връщаме към основния проблем, че наистина, ако се изпълни този ангажимент, който беше започнал в началото ГЕРБ с двата процента и още 3 процента до края на мандата, наистина това ще окаже пагубно влияние върху НОИ. Така че там е основния проблем и там е заровено кучето и по скоро там трябва да се акцентира.
Благодаря.
ИВАН КОЛЕВ: ГЕРБ е писал в програмата до 5 процента. Не изкривявайте програмата на ГЕРБ, до 5 процента. Не е казал 5 процента.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Господин Матов, кучето някъде другаде е заровено, тъй като може да поспорим доста по темата, че причината за дефицита в НОИ и т.н. е голямата безработица и реално кризата, а не намалението на осигуровките. Защото намалението на осигуровките е една антикризисна мярка, която целеше намаляване в по-малки темпове на безработицата, която в някаква степен не се е получило. В никакъв случай това не е основната причина, а е кризата.
ИВАН КОЛЕВ: Аз ще се присъединя към мнението на колегата и искам да репликирам колегата Дарин Матов. Аз също смятам, че причината за по-малката събираемост, не е в намалението на осигурителната тежест, напротив много добре показа, че като намалихме данъка и минахме по принцип на плоския данък вие видяхте колко много се вдигнаха приходите. Така че мисля, че няма потвърждение и не е вярно това твърдение, а нещо друго. Аз съм изумен. Защото от вън си говорихме, че именно намалението на данъците води до по-големи приходи, а г-н Матов сега нещо друго коментира тук. И съм изненадан. Но все пак е вид данъчна тежест.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че тръгнахме в друга посока на дебата. А може би по скоро трябва да се съсредоточим върху цифрите и модела.
ИВАН КОЛЕВ: Даже бих призовал колегите от ГЕРБ по-бързо да намалят с 5 процента ставката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега съм си дала думата на мен. Иска ми се по скоро това разглеждане на бюджета на ДОО за 2008 и 2009 г. да ни насочи към това, този модел в крайна сметка, ако продължи нататък, ще бъде ли ефективен и ще може ли държавата да издържи на него. Може би тези въпроси трябва да си поставим. Защото ако погледнем отчета ще видим, че в приходите държавата участва в три големи пера.
Първото перо е осигурителни вноски, където държавата внася осигурителните вноски за всички свои държавни служители – МВР, МНО и т.н. Тук аз не мога да видя колко от тези 3 млр. 708 млн. осигурителни вноски са именно в тази част. Това не можем да го видим в момента. Отделно държавата внася 2 млр. 69 млн. трансфер 12 на сто върху осигурителните доходи на всички осигурени лица. Тоест тя участва втори път като съосигурител на абсолютно всички осигурени лица. И най-накрая се формира един дефицит, който видяхме, че от 1 млр. 300 млн. за 2008 г. е 1 млр. 500 млн. за 2009 г, а за 2010 ще бъде над 2 млр. лв.
Тоест, ако погледнем общо приходи и трансфери за 2009 г. 7 млр. 600 млн., ние ще видим, че много повече от половината от тях представляват вноската на държавата, която е от данъци. От данъци ние трансферираме в бюджета на ДОО и трябва да си признаем. И това за съжаление е тенденция през последните години. И може би по скоро, ако искаме да има някакъв конструктивен дебат, той трябва да е в тази посока. Моделът който работи от 2000 г. досега явно не може да постигне целта си, приходите и разходите да бъдат балансирани. Значи нещо в разчетите, тогава когато е въвеждан модела, може би не е било точно или във времето, когато този модел е бил прилаган 10 години, нещо се е изкривило. Може би в тази посока бихте могли г-жо Митрева да ни кажете, защото от много години се занимавате с това. Лично аз смятам, че това би бил по-интересния дебат, какво е сбъркано тук и какво трябва да се поправи.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: В същност не беше сбъркано в модела, когато започнахме. Защото започнахме с 32 процента вноска за пенсия. Наистина това беше една от най-високите вноски в цяла Европа. Но стигнахме и до другата крайност, че в 2008 г. от 32 процента вноска за пенсия паднахме на 18 процента вноска за пенсия и в 2009 г. вече държавата влезе и като осигурител с 12 процента. При това в 2000 година разчетите показваха един доста по-бърз растеж на икономиката на доходите и всичко това беше включено в така наречените актюерски разчети и анализи. Защото базата за изчисляване на приходите от осигурителни вноски са доходите и заетите лица.
В годините всъщност започна едно намаляване на вноската. В същото време по-бързо увеличаване на разходите. Най-показателна е 2009 г., когато се задържаха доходите, особено на работещите в бюджетната сфера. А в същото време имаше три увеличения на пенсиите средно с 19,7, акумулирано, което всъщност ни даде само за миналата година ни разтвори ножицата между приходи и разходи с около 750 млн. допълнително. Същото беше в частта на увеличаване на обезщетението и на продължителността на получаване на обезщетения за бременност и раждане, в България с най-дългия период на получаване на обезщетения за бременност и раждане. Тоест със социалната политика и със социалното осигуряване се търсеше решение от една страна на стимулиране на икономиката и на бизнес, чрез намаляване на вноските. По-бързо изпреварващо подобряване стандарта на хората, които имат нужда и са изпаднали в риск, било то бременност, раждане, безработица, болест, пенсионери. Но нарушавайки баланса между приходи и разходи това всъщност увеличаваше дефицита. Защото, за да бъде балансирана една система, все пак и на входа и на изхода политиките трябва да са много добре обмислени.
По-страшното е, че много пъти се взимаха решенията като за годината казваха, примерно намалението на вноската с 2 процентни пункта е да кажем 400 млн. за годината. Да но това е за годината. Но акумулирания ефект от намаляването на вноските, от тези доста по-облагодетелствани режими по обезщетенията, всъщност дългосрочния им ефект, защото ние всяка година сме изчислявали една политика какво струва като годишен ефект и какво във времето като акумулиран ефект. И сме правили това и за Световната банка и за Международния валутен фонд, защото за това нещо трябва да се държи сметка. В края на краищата хората, които ще изпращат тези дефицити и негативи са хората сред нас. Защото аз вече съм в доста хубава възраст, но трябва да мислим за хората сред нас. Затова винаги сме казвали, че когато се взима едно решение, то трябва да бъде много добре обмислено и с много добър анализ, точно какви са ефектите. Не само годишните, но и дългосрочните.
В 2000 г. когато правихме разчетите при такива макропоказатели за развитие на икономиката, на бизнеса, на доходи, на производителност на труда, ако беше запазена в нас като 32 процента, предвиждаше се тогава в 2004 г. да стартират универсалните фондове, а не 2002 с 2 процента. Вярно с ниска вноска, но две години напред се изтегли. Тук има хора, които са участвали в тези неща. А всичко това вече промени картината. Ако бяха се запазили допусканите в 2007 г. фонд “Пенсии” щеше да е на излишък.
В момента също правим разчети от политиките, които се предлагат като краткосрочни и дългосрочни мерки за стабилизиране на системата и за адекватност на пенсиите. Ще ви ги дадем тези разчети и графиките, защото са много интересни. Но въпросът е когато правиш едни допускания доколко ще ги спазиш във времето и вече от тук нататък се говори. Грешен ли е модела или политиките, които са прилагани в годините не са били изцяло огледани и от приходната и от разходна част. Сега това се опитваме и с Агенцията по приходите правим срещи. Започнахме за проблема не начислени възнаграждения, което също ни притеснява. Какъв ще е ефекта от това, че ние включваме, че върху неначислени възнаграждения, ние де факто започваме да изпращаме обезщетения. И де факто едно неначислено възнаграждение, след това когато го начисли, ако е в друг размер, ние даже не може да санкционираме лицето, защото то е било добросъвестно при получаване на обезщетението. Така че това ни предстои също тук един голям дебат с вашата комисия и с НАП в КСО. И в същност това са част от проблемите. Но че системата е много тежка за решаване, с натрупани проблеми не от 2000 г., а от 1990 г., защото ние забавихме реформата. Ето последния пример, професионалните фондове. Това което снощи се взе. И ако искате само две думи да ви кажа. Има ли опасност или няма опасност.
Подложени сме на доста голям натиск, защото едва ли не смятат, че НОИ иска да прибере тези пари и че с тези пари ще запушва дупки. Проблемът е, че в професионалните фондове за 10 години не е достатъчен периода да се натрупат достатъчно средства, даже и да има пълен период на осигуряване. 120 вноски върху висок доход, а той на много места не е бил и много висок, осем години да се получава срочна пенсия за І категория и 3 години срочна пенсия за ІІ категория труд. Това което фондовете дадоха като официална информация, е че са само 7 процента от осигурените лица в професионални фондове и има пълен период на осигуряване 120 вноски. А че за по-малко от 1 процент има средства, които да формират една пенсия, която да е равна на пенсията на категорийните, която се изпраща от НОИ с превръщането на стажа. За І категория средната пенсия е 568 лв., за ІІ категория средната пенсия е 379. Ако съм сгрешила в числата е съвсем малко, плюс минус два, три лева.
Единият проблем е, че за хората, ако от 1 януари 2011 г. трябва от фондовете да се отпуска тази пенсия, част от тях отиват на пенсии 40, 50, 60 лв. има и по-ниски пенсии.
Второ, в периода когато се акумулират тези пари в индивидуални партиди, периодите на бременност и раждане, периодите на болничните не са осигурени с вноски. Такъв е закона. Тоест, има хора, които са боледували. Там не са им внасяни вноски. И в индивидуалните партиди хората нямат вина, че нямат вноски за тези периоди. Това е законодателството. И не на последно място, проблема с хората, които имат категориен труд преди 2000 г. Защото в 2000 г. се преработи наредбата за категоризиране на труда и част от хората от ІІ станаха ІІІ, от І станаха ІІ. В същност от 680 000 категорийни работници в 2000 г. те станаха 150 – 160 000. Четири пъти почти се намалиха категорийните. По регионите предполагам знаете този проблем и напрежението, което тогава съществуваше.
И сега тези хора могат да имат категориен стаж преди 2000 г. десет за І и 15 за ІІ категория. След 2000 г., поради това, че се прие категоризиране и нямат участие в професионалните фондове, до 31 декември 2010 г. до края на годината те могат да се пенсионират, ранно пенсиониране. Могат да получат и го получават от І стълб. Но когато се премахне тази разпоредба на § 4 от 1 януари 2011 г., те отиват на общата възраст 63 години. Тоест, не само тези, които имат професионалните фондове участие по-младите и могат да получат професионална пенсия, ако имат пари за такава, висока или ниска, защото фондовете могат да пращат, но каква пенсия. Но отиват. Без решение в момента е и проблема с тези, които имат категориен стаж преди 2000 г. И мислехме, че всичко това трябва в близките няколко седмици, месеци да ги решим. Вчера имахме среща с пенсионните фондове. Но така или иначе това е взетото решение.
Това което искам да уверя, още днес направихме среща с Комисията за финансов надзор, утре ни предстои с банките и банковия надзор. Ние няма да пипаме активите на фондовете. Просто тези ако са в депозити при определени условия или са в пари в чужбина или в други инвестиционни инструменти, просто може да се смени титуляра. И вместо да е професионалния пенсионен фонд, титуляра става специалния фонд за ранно пенсиониране. Парите от партидите ще отидат от професионалните фондове в този специален фонд. Те няма да се смесят с парите от фонд “Пенсии” за всички останали работници. Тоест те ще се ползват само за тези категорийни работници за ранно пенсиониране.
От тези пари, които са в банкови депозити или други активи, понеже ще идват и текущите вноски, ние смятаме, че в първите месеци и години част от парите могат да са за сметка на текущи вноски и една по-малка част, примерно да се тегли от банковия депозит. Но нито ще се развалят депозитите, нито активите ще ги съберем, ако активите са в имущества и се даде поне до 2015 г. един срок, така че нито да се срине фондов пазар, нито нещо друго. Така че по всички неща, ние започнахме да мислим. Ще поканим и фондовете. Не трябва да се създава напрежение. Някои хора казват, това са индивидуални партиди. Това са индивидуални партиди, но те са за пенсия. Те пак ще отидат за пенсия на тези хора и то за по-висока пенсия. Само на тези хора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятате ли, че когато фонда стане солидарен и започнат да се изплащат пенсиите на тези хора, в пълен размер до 60 години примерно от този фонд, тези пари ще стигнат за колко време?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Изчислихме, че тези пари ще стигнат, ако продължат да се инвестират може би за 12 – 13 години. Ние смятаме при сегашната възраст, която е 47 години за жените от І категория и 52 години за мъжете. Те тази срочна пенсия, ако така останат нещата при сегашните условия, една жена трябва да получава 13 години срочна пенсия, което е пълен абсурд.
Вторият проблем е повишаване. Вторият момент за който ние мислим, в момента в който започне да нараства стажа за трета категория за І и ІІ категории леко да започне да се увеличава възрастта, така че те да получават 8 години по-рано І категория и 3 години по-рано ІІ категория, както е в същност чл.168. Защото сега има колизия между § 4 и чл.168. И никой не иска да признае, че от 1994 г. за категорийните работници възрастта не е променяна. България е с най-ниската възраст за пенсиониране на категорийни работници. Така че и това нещо трябва постепенно в годините с шест месеца или с четири месеца да се променя. И когато вече тази пенсия ще се получава по-къс период, тогава парите във времето за много по-дълъг период ще стигнат. Може да се мисли евентуално както Учителския пенсионен фонд за намалена пенсия. Докато лицето получи пенсията за нормалната възраст, т.е. за ІІІ категория труд, защото там в Учителския пенсионен фонд имаме леко редуциране на пенсията с 0,2 процента. Така че това са механизми с които някаква гъвкавост може да се предложи. Но към момента най-важното е да се запази спокойствието на хората, че на никой не му се ощетяват права. Напротив, той ще получава тази пенсия. Само за него, само от този специален фонд. Вярно няма да са индивидуални партиди, но какво значи партида с пет вноски? Имаме хора, които имат партида по 12 по 18 лева. 130 000 човека са с партиди, които не са пълни и са под 4 години, а в партидите има пари. Каква пенсия ще се осигури на тези хора? Така че нещата са сложни, отговорни. Но въпросът е че трябва да се намери наистина доброто решение и то решение в една такава обстановка, която да не създава нагласата, че нещо се отнема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз си позволявам да кажа, че сигурно сте права. Но както на всички стана ясно, това е един комплекс от неща, които трябва да се случат. Самото солидаризиране на тези пенсионни фондове само по себе си няма въобще да реши проблема, ако то не е свързано с останалите мерки. Има ли съгласие по другата част от мерките?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Има. Аз мисля, понеже участвам в Националния съвет. В същност започнахме с много раздалечени позиции работодатели и синдикати и вие виждате, че този процес вече втори месец тече и различни послания се пускат. Ту 95 процента сме се съгласили, ту отново се раздалечават социалните партньори и правителството. В същност ябълката на раздора беше именно ранното пенсиониране по § 4. Първо беше 2014 г. правителствения вариант, който се изтегли до 2012 г. А фондовете и федерациите на работещите при вредни и тежки условия предложиха 2017 г. След това 2022, 2024 г. и това някак си даваше гаранции на фондовете, че няма да се изчерпат пари, че те няма да пращат, а само ще акумулират. Тоест, през цялото време се говореше, че този § 4 ще бъде удължен. Той вече е удължаван три пъти все по тези причини. И това някак си успиваше всички страни. Не говоря само за фондовете, за Комисията за финансов надзор. Ние в НОИ няколко пъти сме казвали, срока наближава и възрастта , ако не се пипа е опасно. И първото ни предложение беше възрастта за категорийните. Имаше също по вестниците писано. Защото просто отчитаме реалностите. Но така или иначе не се случи нищо.
И в същност сега вече около всички точки, те са 14 точки на националното споразумение сме се обединили. Остана онзи ден, когато се разделихме в неделя, този параграф 4. В понеделник влезнахме на Надзорен съвет и Национален съвет за тристранно сътрудничество с един текст. Вчера след Министерски съвет излезе друг текст. Днес вече работим по това, което е като решение на Министерския съвет. Но работим всички и мисля че наистина ще успеем да предложим едни разумни и балансирани решения. Това е към момента.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаема г-жо Митрева, аз има един такъв въпрос. Прехвърляйки парите от пенсионните фондове в този доверителен солидарен, не е ли противоконституционно това? Дали няма да се атакува в Конституционния съд? Мислено ли е по този въпрос?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Незная какви ще са мотивите. За мен не е противоконституционно. То ще е противоконституционно, ако с парите на тези хора, които имат вноски се плащат други пенсии. Това е специализиран фонд. Тези пари ще отиват в този фонд на който ще се плащат пенсиите за хората, които се пенсионират след 1 януари 2012 г., които са имали участие в професионалните фондове. Тоест няма да се смесят с фонд “Пенсии”. Само няма индивидуална партида, защото фонда е солидарен. Но аз пак ви казвам, това че няма индивидуална партида не ги лишава хората от права. И затова не мога да допусна, че може да се обяви за противоконституционно. Днес имахме и с Комисията за финансов надзор, това е регулатора.
И ние имаме притеснения. Да кажа, че не сме притеснени институцията не е така, защото и един друг проблем, който също го поемаме от другата година, че започваме ние сами да архивираме всички документи, което досега на външен изпълнител се възлагаше. И ние и тази задача я поемаме, за да си организираме по-добре работата, контрола и да спестим пари. Но така или иначе, преди да сме видели какво могат хората, които ще подготвят кое е противоконституционно. От гледна точка, на човек, който съм в системата, мисля че не може да се намери мотив, който да бъде обявен за противоконституционен. Парите не отиват на друго място. Не отиват за други хора. Парите отиват за пенсиите точно на тези хора. Става общо право. Но става общо право, защото аз гарантирам и в повечето случаи ще гарантираме и по-високите пенсии.
Тези с големите партиди, както сега същото е и с тавана на пенсиите. Сега открито да си кажем, какво се случва с тавана на пенсиите. Има много хора, които имат много по-висок изчислен размер на пенсиите, но държавата е преценила, че към момента щом такъв е принципа, че към момента всички от тези хора, независимо, че имаме и по 1500 – 1600 лв. изчислени пенсии, те получават 700. В една солидарна държава, когато се вижда, че има дисбаланс. Защото това ще компрометира цялата ни пенсионна система. Това ще рече, че ние 10 години и на Международен валутен фонд и на Световна банка и на какви ли не организации, а и те са ни давали оценки, че нашата пенсионна система е добре направена. Ние не отиваме там където е допълнителната пенсия, универсалните фондове, която ще се получава наравно с пенсията от първия стълб. Там партидите си остават. Там вноските всичко това е допълнително.
Но когато тя е срочна пенсия, когато е малка по размер, нали този човек с 50 лв. пенсия ще дойде на социалното подпомагане, ще дойде в НОИ и ще каже: “Доплатете ми сега до минималния гарантиран размер на пенсията за ОСВ, който е 136 лв. Само че ние нямаме основание да доплащаме. Защото 7 и 12 процента от вноската от 2000 г. са отивали в професионалните фондове. Ние нямаме законовото основание да доплащаме на тези хора. А те са над 90 процента. И това са данни на пенсионните фондове. Това не са мои данни. Защото аз не знам партидите. Но те ни ги дадоха като информация. И затова се искаше удължаване на срока, за да се натрупат пари. Сега какво се е натрупвало не го коментирам. Аз само казвам, че това решение, което е взето, ние трябва да го изпълняваме и търсим начини по които тези решения да бъдат от тук нататък добрите решения. Иначе никакво доверие в системата. Никаква обществена и подкрепа. А на нас ни е най-трудно. Трябва да ви кажа, че Института в момента откъдето и да го погледнем служителите са притеснени, защото са им много къси сроковете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Митрева. Имате ли въпроси колеги?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, това наистина е един много важен въпрос и актуален в момента. Що се отнася до професионалните фондове, струва ми се, че нещата не стоят толкова елементарно. Представете си, че всички ние сме внасяли някакви пари в тези професионални фондове и там стоят на наша сметка. Някои имат нулеви сметки, нищо не са внасяли. Друг е внесъл 5 лева. Обаче трети, четвърти може да е внесъл, 10, 15, 20 000 лв. и изведнъж всичките тези сметки ги отваряме, събираме ги на куп и ги вкарваме в някакъв солидарен фонд. Това е направено. Това е коопериране на социалната система. Влизаме в ТКЗС, кой с малко декари, кой с повече, а след това всички ще получават спрямо потребностите си. Държавата трябва да намери други механизми и да реши финансовия проблем за системата. Да даде възможност на частните инициативи в социалната област да се развиват.
Ето сега например възниква въпроса. Има ли информация. Аз нямам предвид НОИ. Те са изпълнители. Става дума за политически решения. Има ли информация как са нараснали тези професионални фондове през последните години. Как са мениджирани тези фондове? Какво им пречи? Защо не са нараснали парите там. Нали това беше целта. Тези пари да растат по някакъв начин. Чрез инвестиране в акции, в най-различни системи. И как са растяли тези фондове. И какво може да направи държавата? Що се отнася до генералните проблеми свързани със системата, аз мога да споделя някои неща. Все пак имам известен опит. Но това ще прозвучи като самокритика, защото политическите оценки не са добри за онова време, когато страната беше във финансов разцвет.
Ние през 2000 г. не успяхме с тези актюерски разчети да прогнозираме кризата, икономическия цикъл. Никой тогава не е мислил, че ще има криза 2009 г. – 2010 г, за да може да предвидим тези процеси. И какво ще се получи. Получи се така, че когато България имаше големи възможности на върха на икономическия цикъл, т.е. във фазата на икономическия растеж, ние тогава си позволихме наистина много неща. Увеличихме пенсиите. Намалихме вноските. Не предвидихме, че след това следва един друг период. Ето това направихме, което разбира се, тогава можеше да си го позволим. И това влезе в сериозно противоречие с основни принципи на управление на тези кризисни процеси. Обикновено когато сме в разцвет, тогава трябва да търсим механизми за охлаждане на икономиката. Не за намаление на данъците и осигуровките. Така се залага бомба за следващия цикъл. Аз го казах, че това не е политически анализ, защото по скоро съдържателен. По скоро научен анализ на нещата. А когато има криза, ако при нас данъка не беше 10 процента, а беше 20, сега щяхме да имаме възможност да намалим поне с 5 процента. По време на криза, данъчната система, включително и осигуровките трябва да стимулират икономическото развитие. Това е с тяхното намаляване, а ние направихме обратното. Все едно да дадете допинг на един спортист, който е във върховна форма. Безсмислено. Той просто е във форма.
Аз споделям тези неща, за да подчертая нашата добронамереност и да търсим общото решение на проблема.
Благодаря.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно приема.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Не може да има в партидите по 20000 лв., защото винаги имаше таван на осигурителните вноски и върху този таван най-много са се внасяли. Така че самите фондове казаха, че най-високата пенсия, която може да се изчисли, който се осигурява на 120 вноски, на най-високия осигурителен доход при 12 процента при първа категория, неговата пенсия в най-добрия случай ще е около 760 лв. Аз ви казах, за първа категория труд средната пенсия е 569 лв. Наистина има преразпределение. Но въпроса е, че тези с такава пенсия ще са може би единици или дай Боже да са един, два, пет процента, но не са и толкова. И това е информация на фондовете. Така че от тук вече трябваше да се търси решението. Това принуди всъщност и синдикати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Митрева. Мисля че за всички беше много полезно и интересно.
Предлагам да прекратим дебатите по темата и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Който е съгласен да приемем отчета, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Подлагам на гласуване отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.
Който е съгласен да приемем отчета на бюджета, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.

Преминаваме към последната точка от дневния ред, точка четвърта.
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г.
Има думата Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Става въпрос за чл.44 а. Здравните вноски по раздел V се разходват единствено за разходи и трансфери по НЗОК. Тук целта на промяната в закона е да се гарантира невъзможност събраните средства от здравно осигурителните вноски на работещите по трудов договор, а също така и здравно осигурителните вноски на самоосигуряващите се и на работодателите да се използват извън системата на здравеопазването. Същото се отнася и за здравно осигурителните вноски на лицата, които са по § 5. Става въпрос за децата, става въпрос за пенсионерите, които също се заплащат от държавния бюджет.
Промяната според нас, би повишила тази увереност на гражданите, че наистина събраните средства ще се използват изцяло за финансиране на здравната система.
Благодаря ви.
ИВАН КОЛЕВ: Аз искам да поправя г-н Димитров, тъй като в Закона за здравното осигуряване тези здравни вноски нямат право да се ползват от абсолютно нищо друго. И те никога не са ползвани. Причината за натрупване на излишъци е съвсем различна. Това първо.
Второ, предложението конкретно е, тези здравни вноски се ползват от системата на НЗОК. Когато говорим за здравни плащания има здравни плащания през Министерство на здравеопазването и т.н. Така че предложението е различно спрямо това, което представяте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Искаш да кажеш, че г-н Бойко Борисов това, което каза, че са използвали за финансиране на пенсиите не е вярно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да започваме този дебат сега тук в 17.15 часа. Много ви моля.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Става въпрос за средствата, които през текущата година се събират наистина да се използват за здравеопазване, а да не отиват в предходния остатък. Добре знаете за какво става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тази формулировка не означава точно това, което вие казахте, че средствата ще бъдат използвани само за здравеопазване. Защото трансферите на НЗОК могат да бъдат в най-различни посоки. НЗОК може да си направи трансфери на Министерството на спорта. Какъв е проблема? Това не е здравеопазване.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Само да поясня още нещо, значи става въпрос за трансферите и разходите от НЗОК, които са включени в бюджета на НЗОК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и становища, ако няма, да го подлагам на гласуване.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Благодаря за днешното заседание. Другият четвъртък ще има заседание съвместно с Икономическата комисия.
Закривам заседанието.

/Закрито в 17,20 часа/