П Р О Т О К О Л

№ 3

---

На 27 януари 2011 година (четвъртък), от 15.00 часа в зала 134 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието беше открито в 15.10 часа и ръководено от г-жа Менда Стоянова – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

***
( Начало 15.10 часа)

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум. Предлагам днешното заседание на комисията да протече при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на информация от Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници” относно: „Мерките и резултатите от борбата с контрабандата на цигари през последните 18 месеца”.
2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-3, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 година.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за даване на съгласие Министерски съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка / България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица/, № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21.01.2011 год.
Има ли предложения за допълнителни точки или изменение на предложения дневен ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Гласували „за” - 20, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Изслушване на информация от господин Ваньо Танов. Господин Ваньо Танов е подготвил материал, който мисля че всички вие получихте. Давам думата на господин Танов.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Благодаря. Ние представихме един материал, който мисля че е стигнал до всички депутати. Миналата година, по средата на годината дискутирахме въпросът с приходите и ангажиментите, които поемаме по отношение на изпълнението на плана. В момента съм предоставил справки за крайните резултати по отношение на приходите. Не знам как ще протече дискусията, дали ще бъдат задавани въпроси по тази част или направо да преминем по отношение на контрабандата с цигари.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танов, направете ни кратка презентация както сте се подготвили, защото приходите от акцизи не са само от цигари и след това ще детайлизираме.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Подготвил съм в началото и всички го виждат, условията при които са постигнати финансовите резултати през 2010 година. Съжалявам, че нямам мултимедия и не знам дали е необходимо да чета, или всички присъстващи ще ги видят тези резултати.
Важното, което може да се отбележи за 2010 година е, че имаме номинален ръст на вносът от трети страни, което се изразява в 17,4 %, при спад обаче на физическите обеми с 3.1 % и по-високите борсови цени водят до този номинален ръст. По-висок е курсът на лева към щатския долар от 1,42 долара през 2009 година, 1.47 е долара през 2010 година, по-висока е цената на внесения суров петрол с 37.4 %. По-висока е цената на внесените метали средно с 21 %. По-висока е вносната цена и на руди с 35 % и това, което имаме като данни – спад на крайното потребление с 5.5% за деветмесечието, тъй като не са излезли резултатите от последното тримесечие. Увеличаване на акцизните ставки на цигарите и тютюна за пушене, което е за 2010 година.
Планът, който ни беше поставен като финансови резултати, които трябваше да постигнем – общите приходи са 6 552 млн. лева, ние сме изпълнили 6 596 млн.лева, процентното изпълнение е 100 %. За сравнение през 2009 година приходите са били 6 358 млн.лева, разликата от 2009 – 2010 година е 238 000 000 лева, или ръст спрямо 2009 година с 3.7 %. Планът, който ни беше заложен е 2 600 млн.лева, постигнати са 2 903 млн.лева. Процентното изпълнение е 111 % в сравнение с 2009 година с 520 млн.лева повече ДДС е събрано, или ръста е 21.8 %.
По отношение на акцизите, планът ни беше 3 900 млн.лева, събрани са 3 968 млн.лева. Процентът на изпълнение е 91.5 % и имаме разлика 2010 – 2009 година в минус 276.5 млн.лева.
По отношение на митата. При план 92 млн.лева, изпълнението е 119 млн.лева и процентът на изпълнение на плана е 129 %. Тук са таблиците, които са показани, по отношение на ДДС, внос.
Сега искам да се спра основно на акцизите, тъй като вторият въпрос, на който трябва да отговоря е какво правим по отношение на контрабандата, но основно тя влияе, когато говорим за контрабанда на горива, контрабанда на тютюневи изделия, тя влияе върху приходите от акциза. Общо брутният размер за 2010 година по отношение на горива е 2 249 млн.лева при 2 232 млн.лева, разликата е от 17 млн.лева, или около 0.8 % имаме ръст по отношение на горивата.
По отношение на тютюневите изделия. За 2010 година е 1 686 млн.лева, при 1 788 млн.лева и разликата е от минус 101 млн.лева.
По отношение на високоалкохолните напитки. За 2010 година – 168 млн.лева, при 112 млн.лева за 2009 год. Ръст от 56 млн.лева или 50 % повече събран акциз по отношение на високоалкохолните напитки.
В таблица са изразени приходите от акциз по горива. Това, което е като нетен размер по отношение на горивата за 2010 година – има разлика от 71 млн.лева. Първо искам да кажа, че ние като нетен размер още в началото на годината направихме голямото възстановяване от 78 млн.лева на селскостопанските производители, имаше изоставане по отношение възстановяването на акциз във времето преди това и в края на годината ние завършихме при нулеви задължения,включително тъй като имахме преизпълнение, това което беше като дължим акциз за възстановяване през м.януари, ние го възстановихме в края на м.декември и от там се получава тази разлика, защото ние възстановихме повече от 70 млн.лева на фирмите и по този начин им позволихме те в най-тежкият период от началото на годината да разполагат с финансов ресурс. Мисля, че те посрещнаха това изключително добре и аз твърдя, че това е за първи път се случва Агенция Митници да има нулеви задължения към фирмите и при това плана да е изпълнен.
По отношение на горивата. Поне по тази статистика, която има при нас, от големите фирми, които са вносители и разпространители на горива, те отчитат спад на потреблението от 32 % до 40 % за различните фирми, а ние отчитаме преизпълнение на приходите от горива, с което искам още веднъж да кажа, че в края на краищата мерките, които предприехме, законодателните промени по отношение на Закона за акцизите и данъчните складове започнаха да дават резултати. Почти 80 % вече от данъчните складове са приведени в изискванията на Наредба № 3, т.е. всички горива, които влизат в данъчният склад се измерват и всички, които искат горива, които излизат от данъчния склад и върху които се дължи акциз, също се знаят. Тази информация директно постъпва в Агенция Митници. В момента разработваме задание тази информация да може да става при автоматичен анализ. Искаме да обединим усилията си заедно с НАП и това, което е измерено като продажби по бензиностанциите ежемесечно да бъде сравнявано с освободените количества потребление, с платен акциз и ако има разлики, да можем да правим съответния анализ. Според мен вече е въпрос на време да бъде изготвен само този софтуерен продукт и да намерим финансиране за неговото изготвяне. По този начин аз завършвам въпросът с горивата и мисля, че това което провеждахме през годината, т.е. досега както в НАП нещата стояха на декларативен характер и всяка фирма каквото пожелае и каквото сметне, че трябва да декларира и да плати са коренно променени и можахме в условия на криза да извадим от порядъка на 35 % - 40 % от сивия сектор и да постигнем тези резултати.
По същият начин стои въпросът с високоалкохолните напитки.Там преизпълнението е над 50 %. Това, което прилагахме в началото на годината до въвеждането и влизането в сила на Наредба № 3, знаете че за всеки един производител се записваше номера, с който започва и номера на бандерола с който свършва, изготвяше се протокол и ние ежемесечно, още преди той да подаде декларация ние знаехме какви количества той трябва да декларира и сравнявахме дали има някакви разлики. Това доведе до сериозни положителни резултати. Повече от 90 % вече са приведени в съответствие с изискванията на Наредба № 3 и аз съм удовлетворен от това, което е постигнато, защото наистина в реално време наблюдаваме технологичните процеси, какви количества по месеци се произвеждат, включително може да се прави анализ кога тези количества се реализират.
Сега ще премина към тютюневите изделия. По отношение на тютюневите изделия както разбрахте в брутен размер те са 100 млн.лева, а в нетен размер 247 млн.лева.Тук влизат около 180 млн.лева, 160 млн.лева са възстановен акциз по отношение на цигарите, които бяха изгорени, при увеличенията 2008 г. срещу 2009 г. и 2009 г. срещу 2010 година. Около 20 млн. са бандероли, които са неизползвани в периода 2006 – 2007 година. Казвам това, защото в края на краищата досега /по-късно ще ви покажа една таблица/ в годините, в които няма увеличение и в годините, в които има увеличение се получават едни съществени разлики, за това ние изместихме не периода м.януари – м.януари, защото през м.януари се внася акциза за м.декември, а когато има увеличение на акциза на цигарите, тъй като е имало винаги 3-месечен или 6-месечен гратисен период, в януари тогава в тези години влиза за 3 месеца напред и това променя картината. За това е изместено от м.февруари – м.февруари, за да има реална картина.
Понеже ще дискутираме въпросът за контрабандата, виждат се определени закономерности. През 2005 година е първото сериозно увеличение на акцизът на цигарите, тогава имаме спад във физическите обеми около 6 млрд. къса за 2006 година. Контрабандата обаче е на много по-ниско ниво, защото тогава съществуват магазините Тутифри и голяма част от недостига на цигари, които трябва да бъдат на по-ниска стойност се компенсира през магазините Тутифри. Знаете, че там цената на тези цигари, аз знам за българските цигари, например в Румъния в тези безмитни магазини е 40 стотинки, сега контрабандните цигари примерно са 2.50 лв.Така че тази разлика я има като физически обем още в 2006 година. Сега в 2009 година срещу 2010 година отново имаме много сериозно увеличаване на акциза, средно с около 46 % и това води до около 7 млрд.лева намаление на физическите обеми. Тук обаче вече сме в съвсем друга ситуация, няма ги тези безмитни магазини, защото в 2006 година и търговци и производители, разпространители на цигари бяха доволни от това, че има безмитни магазини, защото голяма част /правили сме това сравнение/ от вноса на фирмите вносители е минал през магазините на Тутифри и за тях това е било изгодно, защото в края на краищата печалбата, която се трупа от предлагането на цигари си влиза при тях, примерно ако са продадени през магазините не влиза акциза в държавата.
В 2010 година сме в коренно различна ситуация. Този недостиг на цигари на ниска стойност, който да задоволи тази част от населението, която е с ниски доходи и няма възможности да пуши цигари при този висок акциз, вече започва задоволяването му с контрабандни цигари, но фалшиви контрабандни цигари. Това е най-силно в периода м. януари - м. февруари - м. март 2010 година, след което започва да се търси алтернатива, тъй като тези цигари – фалшивите, са с изключително ниско качество, те са отрова за пушачите и всеки един от тях се стреми да намери някаква алтернатива. Започва сериозно използване на нарязан тютюн. Ние сме направили изчисление – близо половин милиард от този тютюн, който официално е продаден като нарязан тютюн могат да бъдат изготвени, това което ние не знаем и няма как да го проконтролираме, примерно в Родопския край, изостаналите райони, там където имаме информация, че те саморъчно си приготвят тютюна, изваряват го, нарязват го и пушат. Все пак голяма част от населението, което няма доходи търси цигари с по-ниска стойност. Основно към края на 2010 година предпочитанието отива към цигарите с акцизен бандерол и то от страни, които са извън Европейският съюз, където акциза е по-нисък и намалява количеството на цигари, на така широко използваното менте.
Второто нещо, в този период, това нещо е установено и потвърдено, включително и от ОЛАВ, се структурират и започват да работят четири нелегални фабрики за производство на цигари в Гърция, които използват същите опаковки, каквито са на контрабандните цигари и в този период, вие виждате от средата на годината започва едно масово влизане на цигари през вътрешни граници, които са основно през Гърция. Има периоди, в които в рамките на 40 дни са задържани 29 ТИР-а и тази инвазия от Гърция продължава.
Голяма част от контрабандните цигари, които пристигат от Китай, се стоварват на пристанища в Солун, на пристанища в Месин и част от цигарите, които са от Молдова и Украйна минават през румънска граница. Натискът на сръбски, молдовански, украински цигари с акцизен бандерол, но поради ниската стойност продължава и до края на годината да съществува. За това има голям стремеж за прехвърляне, особено по отношение на Западна граница, чрез жп транспорт за прехвърляне на цигари с нисък бандерол от съседни страни.
Анализирайки всички тези факти, сме се стремили да намерим някакво решение, което до известна степен да доведе до подобряване на събираемостта по отношение на акциза на цигари. Анализът обаче, който правим показва, че в края на краищата в много от случаите не можем да бъдем партньори с разпространителите на цигари, тъй като всяка една от фирмите преследва определени цели. Огромен беше натискът на 90 % от фирмите да се увеличи акцизът върху нарезния тютюн. Големите фирми Филип Морис, Бритиш Американ Табако, те знаят че техните клиенти са платежоспособни, всеки един от тях примерно който пуши Малборо, дали то ще бъде 5 лева или ще бъде 5.30 не е от голямо значение, тези клиенти при тях са постоянни, даже ако сте забелязали те по средата на годината си позволиха и повишиха цената на цигарите с 20 – 30 стотинки, защото не рискуваха нищо, имаха една постоянна клиентела. Те настояваха магазините, които са за продажба на цигари да бъдат по ДДС. На тези фирми не може да повлияе това, защото те никога не са имали клиенти в малките населени места, където населението не е платежоспособно и никога не е пушило Давидоф или Малборо и т.н. За това в момента ние правим една справка и се оказва, че може би вече в 40 % от населените места нямат легитимни места за продажба на цигари, няма и интерес към тези цигари поради високата стойност. Търговците също не проявяват интерес, въпреки че лиценза е безплатен, те отказват да имат лиценз за цигари.
Според мен посоките, по които трябва да вървим са две. Едната е чрез технически мерки. Работим по много проекти, макар че поради законодателни промени изискват много време. През м.февруари т.г. стартира процедура за закупуване на три скенера, за два скенера вече има сключени договори, които са съществуващи, но не работят, за тяхното абгребване в Германия, в същото време работим и по линия на Световната банка и очакваме до края на м.март т.г. да бъде проведена процедура съгласно закона и да бъдат закупени 4 рентгена, с които да затворим пристанищата Варна и Бургас, Калотина и Капитан Андреево. Аз мисля, че тези мерки няма да са достатъчни. Анализът показва, че на четири ТИР-а, три да задържим единият е достатъчен да избие загубите от предходните три, които са задържани, т.е. докато има пазар винаги ще има този стремеж за повече и повече цигари да бъдат вкарвани, рискът е минимален. Необходими са и законодателни промени, защото това в момента е най-доходоносният бизнес, по-доходоносен е от наркотиците, нормата на печалба е много по-голяма, риска е минимален, наказателната отговорност е минимална и това стимулира всички организирани престъпни групи, които са били свързани било с наркотици, било с друг вид престъпна дейност да се пренасочат и да използват каналите и позициите си в момента по отношение на цигарите.
Това, което ние предлагаме, продължаваме да твърдим е, че Булгартабак, тъй като е държавна фирма, това в момента според мен е подходящото решение, тя може да мине да работи на себестойност, да пусне на пазара една или две марки цигари, които да бъдат в най-ниския сигмент и да бъдат достъпни за голяма част от по-бедното население. По този начин те да не търсят контрабандните цигари, поради недостатъчни средства, а да минат на тези марки цигари. В потвърждение на това аз ще ви покажа една таблица. Примерно Кинкс, които продават на най-ниските цени, са увеличили с около 16-17 процента пазарният си дял и имат около 125млн. внесен акциз в държавата, което изпреварва в момента акциза на много други фирми. Втората, която е с близка цена до четирите лева, това е Карелия и тя в момента е с 15 % пазарен дял, т.е. тя задоволява една част от това население, което е с ниски доходи.
Последното нещо, по което искам да разсъждаваме. Аз имам една таблица, съжалявам че няма мултимедия, за да я покажа. По официални данни пушачите в България трябва да са около 2, 5 милиона, макар че до момента в България няма направено такова изследване. Ако разделим това количество, върху което е платен акцизът на тези 2.5 милиона пушачи, излиза че всеки един от пушачите дневно изпушва по 13 цигари. Ако видим обаче данните, ще установим, че има активни, средно активни пушачи, но за България данните които имаме между 18 и 19 къса дневно се полагат на един пушач, защото някой пуши примерно половин кутия, друг пуши кутия и половина, друг пуши по-малко, но осреднено представлява 18-19 къса. Ако толкова цигари приемем, че се изпушват и ги умножим по броя на пушачите, ние трябва да имаме 16 900 милиона къса, това е теоретично, които трябва да бъдат обложени с акциз, в момента сме на 10,5 милиарда. Ако прибавим тези, които са произведени от тютюна, за който е платен акциз в нарязано състояние, отиваме към 11 милиарда къса, т.е. за 5 милиарда къса не се получава акциз . Ако се върнем към годините, пак казвам това число е било същото, при ситуация когато има рязко увеличение на акциза – 2006 година, след известен период от време има стабилизиране на пазара, с нарастване на доходите на населението започват отново да растат физическите обеми.
Мисля, че посочената статистика отново показва, че тези 5 милиарда къса, които трябва да бъдат изпушени от пушачите, стремежът е точно там да се търсят мерки, които да доведат част от населението, защото пак казвам че това е теоретично, но колкото се може по-голяма част от тази група хора да минат към някакви легални начини на снабдяване с цигари. За това мисля, че една от мерките, която трябва да бъде приложена е евентуално да се търси вариант, тъй като акцизът на цигарите е ясно че няма да бъде понижен, да се търси вариант нарезният тютюн да не бъде с такава висока стойност, поне аз така мисля и той да задоволи част от това население, което е с ниски доходи и тези пари все пак да отидат в легална дейност, отколкото да отидат в сивия сектор. Мисля, че това е едно от възможните решения. Разбира се ние предвиждаме и съответните законодателни промени. Едно от нещата, които смятаме, че би довело до сериозен резултат, защото през лятото, когато провеждаме изключително масивни операции по отношение на изземване на фалшиви цигари, вътре в страната и по границите, в най-силният период, когато сме имали най-високи успехи, ако погледнем по месеци цифрите, виждаме че точно в този период има около 25 % /м.юни – м.юли/ има качване на акциза, който внасят фирмите. Аз продължавам да твърдя, и то си е по закон така, че това е криминално деяние, ние трябва да направим така, че чрез законодателни промени да дадем възможност на полицейския състав да може при намиране на такива количества, примерно на пазара, да могат да съставят актове , когато видят 5 кутии цигари например, защото се чака да дойде митнически служител и да състави акт, т.е. да си споделим отговорностите и правомощията. По отношение на дознанието да могат и митническите служители, които задържат по-големи количества веднага да могат да образуват дознание и да водят съответното разследване. В момента полицейските служители, понеже не могат да съставят актове, за няколко кутии цигари образуват дознание. Прокуратурата е затрупана от дознания, които на по-късен етап ги прекратява и ги връща при нас за административно отношение. Започва едно движение на излишни преписки и това не води до ефективност.
Вторият момент е, че аз мисля че не трябва да бъдат обединявани и не трябва да бъдат правени смесени групи за проверка, тъй като ресурсът на митниците по отношение на оперативен състав е около 100 човека, а ресурсът на МВР е много по-голям. Ако ние можем да изградим 10 групи, МВР може да изгради 100 групи. Ако сме в съвместни екипи ние се ограничаваме в тези 10 групи, защото ние само в толкова може да участваме. Това би довело до много по-сериозни резултати по отношение на разпространението на цигари. Аз смятам, че за границите сме изготвили достатъчно добър и силен анализ, изготвихме и софтуерен продукт. Знаете, че бяха закупени и монтирани 10 кантара на възлови места, които измерват и общото натоварване и общото тегло. На базата на разликата в осовото натоварване откриваме тапата, защото на една ос теглото е по-малко, в сравнение с другата. Проверени са всички рискови стоки, с които може да се прави тапа и този анализ на риска е вкаран, включително и в момента се тества в софтуерния продукт, който създадохме по отношение на пътни такси и разрешителни. Той дава за мен добри резултати и с по-малко средства, отколкото скенерите, тъй като един скенер струва над 2 млн.евро, а един такъв кантар е от порядъка на 25 000 лева.Винаги разбира се и от другата страна правят този анализ и се стремят да противодействат. В момента примерно вместо с автомобили, те започнаха да прекарват цигарите с голям брой микробуси и разчитат на това, че този голям брой микробуси са разпръснати по трите пункта по вътрешни граници и ще имат по-голяма успеваемост и по-малък риск. Ние се стремим да правим анализ и на всяко действие отговаряме с определена степен противодействие.
Пак казвам, не съм убеден че единствено само с чисто силови мерки ние ще постигнем успех, защото колкото и големи количества да залагаме идва един момент, в който те не влияят по никакъв начин на повишаването на акциза, да вземем това че една голяма част от тях не са предназначени за България, те са транзитно преминаващи през България и са предназначени за Европейския съюз. Ако направим една сметка, тези количества са много повече от нуждите на нашия пазар – задържаните количества, което от друга страна показва, че все пак България по отношение на ангажиментите си към другите страни от Европейския съюз дава съществен принос и аз през м.ноември и м.декември по информация на ОЛАВ ние имахме задържани по-големи количества цигари, отколкото всички европейски страни. Друг е въпросът това доколко влияе на нашите икономически показатели.Като дейност обаче се отчита от всички страни-членки на Европейския съюз, многократно получаваме похвали, включително в момента сме поканени от ОЛАВ да участваме в проект Херкулес на базата на тези високи резултати за предоставяне на финансов ресурс за закупуване на техника по отношение на контрабандата. Ако искате тези таблици мога да ги размножа и да ви ги предоставя. Имаме отразен в таблица и акцизът по фирми за годината. Ако някой го интересува също можем да я представим.
Понеже тук стана дума по месеци и по години за акцизът, основното намаление от 276 млн.лева е в Булгартабак, което не може да компенсира увеличението по видовете фирми, защото в тази среда те се оказват в най-тежка ситуация от гледна точка на това, че техните цигари се доближиха по стойност до цигарите, които са от вносителите и те са най-потърпевши.
С това завършвам, ако имате някои въпроси съм готов да отговарям.Ако желаете, тези таблици можем да ги размножим, за да може всеки в края на краищата да си направи собствен анализ и до известна степен може да се съгласи с това, което изложих или да не се съгласи, да предложи нещо по-разумно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танов. Колеги имате думата за въпроси и коментари.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Танов, преди да стигнем до цигарите, аз гледам тук данните за ДДС от внос, увеличение на практика от 21,8 %, в сравнение с 2009 година. По цени на суров петрол. За суровият петрол се е увеличила цената, или въобще по-високата цена е 37,4 %. Увеличението на проходите от акцизи от горива е 17 %, всъщност това е разликата между 2009 г. и 2010 година. От какво идва това все пак доста голямо разминаване между приходите от суровия петрол?
Кажете ми какво става с вносът на преработени горива? Има ли връзка намалението на обемите на внесеният суров петрол по някакъв начин с внесените горива в България? Тук има спад на физическият обем с 11.9 % на суровия петрол.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: За нас внос е вносът от трети страни. Вчера слушат НАП като говореха за внос или за износ към Румъния, Гърция, това е вътрешна общностна търговия, която при нас няма как да бъде засечена. При нас се засича вносът примерно на горива от трети страни, защото се плаща ДДС, а движението на горивата от Гърция се движат с съответния пад, който е електронен, може да бъде направена една такава съпоставка, но в момента ние не разполагаме с тази таблица и аз трябва да импровизирам сега.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Недейте да импровизирате, просто ми кажете чисто качествено. Има ли връзка между намаляване на внесените количества суров петрол с внесените по-големи количества горива?
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Да, има завишаване на внесените количества горива от страни от Европейския съюз – Румъния и Гърция.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: И те съответстват на намалените количества суров петрол.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Това ми е трудно в момента да отговоря дали точно съответстват, въпрос на изчисления.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като Вие на практика казахте това, което исках да Ви попитам за намалените количества обмитени цигари, на практика те са 6 милиарда къса по-малко. Господин Танов, как контролираме вътрешните пунктове, като Кулата и какъв последващ контрол се оказва. Вие тук предишният път, през м.септември ни разказахте как сега като отиде Дянков в Китай, едни скенери като ще тръгнат веднага от там, които може би няма да може да ги платим с таксите от проверките, но така почти сме на границата. Сега чета Ваши изявления, че тепърва ще правим обществени поръчки за такива скенери. Колко са скенерите, които работят по границата и кога ще заработят другите? Работят ли мобилните групи. Като го имаше Крал Ейджънс някак си работеха, нещо от време на време четяхме там, тук хванали нещо. Какво става с дирекция Митническо разследване и разузнаване, тя е вече без началник 4-5 месеца? Имате ли нужда въобще нужда от такава дирекция, или ще я карате без митническо разузнаване и въобще как я карате и с един заместник? Така ли ще продължите да работите, има ли въобще нужда митницата от други заместници.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изслушването е по акциза и цигарите. Тук ще правим кадрова политика ли.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Кадровата политика е част от борбата с контрабандата, ако няма кой да я прави, няма кой да лови контрабандата. Тук да стигнем и до въпросът има ли други хора, които кадруват в митниците, освен тези които са публично известни, имам предвид народни представители от други региони, примерно от Видинския, които също така са си контактували с Вас и са Ви лансирали една или друга фигура. Това са ми въпросите.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Понеже попитахте за Кулата. Мисля, че въпросът за Кулата не е удачен, защото от 249 млн.къса цигари задържани, 80 % са задържани точно на Кулата, което говори че структурната реформа, която направихме и приведохме структурите на митниците в съответствие с тези на Европейския съюз е успешна, защото една е структурата при затворени граници, друга трябва да бъде структурата при държава, която е член на Европейския съюз и част от границите са и вътрешни граници и трябва да се работи по съвсем други правила. Ние почти два пъти увеличихме бройките на последващият контрол. Може да представя ако желаете колко ревизии са извършени през 2010 година, въпреки че има недостиг на кадрови ресурс. В момента тече изключително сериозно обучение не само на новоназначени млади служители, но и едномесечно обучение на служители, които могат в къс период от време да проведат обучение, това са хора които са завършили счетоводство и контрол и в рамките на месец да опознаят митническата материя, за да могат да се включат в тези ревизии. Точно два пъти е увеличен щатът на последващия контрол, което смятам че е в съответствие с това, което трябва да се случва в бъдеще, тъй като имаме вътрешни граници и проверките трябва да бъдат извършвани чрез последващ контрол.
По отношение на мобилните групи. Почти всички операции, които се извършват на територията на страната, стават с тяхното участие. От 12 мобилните групи в момента са 24 екипите, които работят. В момента работим по проект за структуриране на страната на зони и преминаване на денонощен режим на работа на тези мобилни групи, чрез изграждане на Национален център за анализ на риска, който в реално време ще анализира и ще подава тази информация. Анализ на риска по отношение на акцизите, автоматичен анализ от това, което постъпва, включително следене на електронните падове, влизането на горивата и при евентуално отклонение, въвеждането на JPS, при което 250 автомобила, които транспортират гориво се контролират чрез JPS , така че ние по всяко време на денонощието да можем да отреагираме в реално време ако получим отклонение от този маршрут, който е зададен и аз мисля, че имаме много сериозни успехи. Автомобили, които са с гориво за Банско, ние ги намираме във Варна.
Това, което ме попитахте за митническото разузнаване и разследване. Да, няма началник на Дирекция Митническо разузнаване и разследване. Беше проведен конкурс, от явилите се кандидати никой не спечели този конкурс и в момента има временно изпълняващ тази длъжност.
По отношение на заместниците. Аз имах заместник, който по една или друга причина напусна. Аз ще изготвя предложение за заместник. По отношение на Митническо разузнаване и разследване и последващ контрол, защото това беше в неговата част, когато намеря човек, в който съм убеден, че той няма да ме подведе и мисля че в скоро време това няма да се случи, така че аз изпълнявам и тези функции на този заместник по отношение на митническото разузнаване и разследване.
Митническото разузнаване и разследване точно през 2010 година започва да придобива вид на дирекция не само по име Митническо разузнаване и разследване, защото разузнавателните й функции смея да твърдя, че са нараснали достатъчно много, нямаме разследващите правомощия и се надявам, че в през м.февруари, със съгласието на всички, ще бъде внесено в Парламента и ще бъдат дадени правомощия по разследване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танов.
Господин Радославов, имате думата.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, уважаеми колеги, че ние трябва да подкрепим предложението на шефа на митниците за рязания тютюн. Анализът, който дава доказа моята правота, за което аз и в комисията и в Пленарна зала говорих, че това не е уместно, както беше предложението от 120 – 150 лева, добре че приехме някаква средна цифра от 130 лева, но се вижда, че това като решение очевидно не е добро. За това правя конкретно предложение, за което и той пледира към комисията, за законодателни промени в това отношение и мисля, че не е нужно да се аргументирам втори път. Той достатъчно защити тази теза, така че това ми е предложението – да подкрепим този апел, което очевидно ще допринесе за повишаване на събираемостта на акцизите. Благодаря.
ПРЕДС. МАНДА СТОЯНОВА: Има думата г-н Имамов.
Г-Н АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Танов, аз слушах внимателно и прегледах вашата презентация. Направи ми впечатление, че картинката на стр.13 на тази презентация не съдържа много важна информация, която може да ни даде основание за някакви сериозни изводи за борбата с контрабандата, по отношение задържането на контрабандни цигари.Например вие казвате, че през 2008 година са задържани 13.7 млн.къса, през 2009 година 20.6 къса. По време на една ваша акция, не съм сигурен, мисля че премиерът спомена, че при задържането на едно сериозно количество на южната ни граница сте ползвали информационната система на Шенген. Ако наистина сте ползвали тази система, вие бихте могли да кажете във връзка с тази картинка какъв е потокът на контрабандните цигари през годината. Извинявайте, че ще използвам такова примитивно сравнение, до да кажа през м.декември съм хванал повече „снежинки”, отколкото през м.септември нищо не ми говори, защото през м.декември вали повече сняг. Така и тук стоят нещата – 249.7 милиона къса задържани от колко, колко са минали тогава. Това се отнася и за 2008 година – 13.7 млн.къса от колко, колко са минали. Става дума за оценки, които тези системи имат, тези системи имат оценки приблизителни „от – до”. Колко приблизително минават контрабандни цигари, бихте ли казали? Естествено, те няма да са точно, но може да се каже една приблизителна цифра. Тази картинка би могла да бъде много по-информативна, не знам дали това е направено съзнателно или несъзнателно. Колко процента приблизително се хващат, колко процента престават да бъдат контрабандни? За съжаление много често тази картинка се използва като едно от основните доказателства за борба с контрабандата.
Другите ми въпроси са свързани с дискусии, които са ставали в тази комисия, вие ги повдигнахте основателно. Например за акцизът на рязания тютюн. Ние приехме законът миналата година, имаше сериозна дискусия тук, имаше предложение да не се променя този акциз, имаше и сериозни аргументи за това, а в сегашния закон е записано нещо повече – не 130 само за тази година, сакън да не изпуснем – за следващата да бъде 150. Това е записано в закона. Моят въпрос е имате ли намерение, Вие споменахте че бихте могли да предприемете някаква законодателна инициатива, правите ли някакви предложения и какви ще бъдат тези предложения.
На второ място по отношение на уравняването на стойността на вноса на цигари. Вие споменахте това като сериозен проблем и аз съм абсолютно съгласен с Вас. Това беше също една тема за сериозна дискусия в тази комисия и това е проблем на съотношението между двата елемента на акциза. Ако отворите стенограмите от тези комисии ще видите, че ние тогава предупреждавахме, че това съотношение на двата елемента, имам предвид специфичния, пропорционалния акциз ще бъде точно за това, но намаляване на разликата между вносните и българските цигари ще удари директно българското производство. Имате ли намерение също в това отношение да направите някакви законодателни промени?
На следващо място споменахте също така, че 45 % от населените места са без легитимни продавачи на легитимни цигари. Така е за съжаление. Аз, за да допълня картинката , ще ви кажа че около толкова процента са населените места в България, където вие няма да намерите легитимни цигари с бандерол. Идете в Родопите, в някои малки населени места, потърсете си цигари където и да е, ще ви предложат голямо разнообразие от марки, но нито една от тези кутии, които ще ви предложат не е с бандерол, т.е. не е легитимна. Това е за съжаление печалното състояние в момента. Във връзка с това Вие смятате ли за необходимо да се направят предложения в това отношение, т.е. да се облекчат условията продавачите на нелегитимни цигари, защото на всички е ясно, че в момента те не се ангажират с тази легитимна дейност, поради регистрацията им по ДДС, както Вие се изразихте поради натиска на големите фирми. Благодаря.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Предлагам отзад напред да отговарям на въпросите. За легитимните продавачи. Ние в сряда провеждахме среща с вносители, производители на цигари, но сме провели изключително много срещи по населени места, не е проблемът това, че трябва да бъдат регистрирани по ДДС, а проблемът е в това защото няма купувачи на легитимните цигари в малките населени места. Дистрибуторите минават, но не могат да оставят цигари, защото никой не ги търси и не се продават на тази цена, така че цената е определящото, търсенето е определящо. Ако в тези населени места можеха да ги продават, няма никаква пречка те да поискат такъв лиценз, още повече че той е безплатен. Те нямат такъв ресурс да заплатят едни цигари на дистрибуторите, които няма на кого да продадат. Така че аз го казах в една светлина, Вие си го изтълкувайте в друга. Целите усилия, извън тези които са силови, трябва да бъдат насочени в друга посока.
Това, което ме попитахте за тази табличка.Аз като служител на МВР знам: извършени престъпления-разкрити и колко са останали неразкрити. В случаят няма как да знам колко цигари евентуално са влезли в страната нелегално. Аз знам какво сме хванали като количества и по-голямото десетократно и двайсетократно количество задържане на контрабандни цигари първо до някаква степен говори за ефективността на нашата работа и второ говори наистина за големият натиск, тъй като има търсене и големия натиск на такива цигари да бъдат вкарани не само на територията на нашата страна, а и в страни от Европейския съюз.
Аз мисля, че през 2012 година, когато ще има ново повишение от страните-членки на Европейския съюз, и те трябва да вдигнат минимум 90 евро за 1 000 къса, ще има отново преразпределение, защото ние в определени периоди сме само транзитираща страна, тъй като Сърбия примерно в момента транзитира, при условие, че цигарите са 1.80, той как да продаде контрабандните цигари на 2.00 лева. В тези случаи тя е само транзитираща и тези, които минават отиват за страни от Европейския съюз с високия акциз, но аз мисля че никой не може да отговори какво количество цигари евентуално е влязло в страната. Теоретично може да се каже, че това количество е до този недостиг, който казахме на ресурс. Дали е задоволен целият, не.
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, господин Танов, Вие всъщност отчитате изпълнение на план, но аз искам да уточня, че това е актуализираният план. Тази година той е актуализиран в средата на годината, в сравнение с началният план сте твърде назад. Но тъй като аз винаги съм уважавал сравненията с достигнато в предходна година, дотолкова доколкото планът е една прогноза, която не винаги се сбъдва, от тази гледна точка да се съсредоточим, и Вие така сте направили в интерес на истината, върху резултатите от 2010 година срещу резултатите от 2009 година. Само че при цигарите има една особеност. Тук говорим за по-ниски приходи и значително по-висок акциз и цифрите ако се гледат просто номинално, не дават точна представа за размера на загубата на приходи. Ние тук сме спорили в тази комисия, дискусиите са за това, да се спори, къде точно, и сме разпределяли ръстът в приходите от този висок акциз, а само няколко месеца по-късно говорихме какво ще съкращаваме, за да може да компенсираме загубата на приходи. Сега хубаво би било, това като въпрос мога да го оформя към Вас да обясните на моите колеги от управляващото мнозинство, че сбъркаха, когато увеличиха 200 единици, а не с една , което беше минималното изискване, тъй като аз и моите колеги не успяхме да им го обясним тогава, не сме били достатъчно убедителни. Дадохме унгарският пример, които също така направиха през 2006 година стъпки и няколко месеца след това се върнаха.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: И вие направихте така през 2005 година.
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, и ние сме направили така. Не е грешка образно казано да сгрешиш, грешка е да не искаш да си признаеш грешката. Председателката ако ми позволи да кажа, че с нея лично водехме спор и за структурата на договорен специфичен акциз и също не можахме да се разберем, че така наказваме българският производител или производителят на по-евтини цигари и облагодетелстваме лукса в цигарите, по начина по който го направихме с това съотношение договорен специфичен акциз и сега доколкото чух вие също отчитате, че това свиване на ножицата в ценовите параметри на цигарите ни е изиграло също лоша шега. За това говори и г-н Танов. Вие може да прецените, но си струва да се мисли отново за връщане на 64 евра, ако не се лъжа гратисния период беше до 2018 година, може и да бъркам вече. До 2018 година има време да стигнем до 90 евра. Както каза г-н Танов до 2014 година имаме две-три години. Не случайно комисията тук даде на всички новоприсъединени страни гратисни периоди, те не са много щедри в гратисните периоди, това им е икономическа логика.Това не е измислено ей така, защото имаме честни сини очи.
Аз имам още един въпрос за формите на взаимодействие с МВР. Ние преди време имахме няколко споразумения, имахме и някакъв опит, колко е добър е въпрос на оценки. Правехме проверки ежемесечно по няколко пъти в месеца на зелена граница, имахме съвместни проверки, тъй като си давахме сметка, че контрабандата не е само и единствено митничарски проблем, даже е по-малко митничарски проблем, отколкото проблем на другата институция, която има и други инструменти, с които не разполагат митничарите. Как стои въпросът сега? Работите ли по тези споразумения, актуализирали ли сте ги? Би трябвало според мен да ги актуализирате, да ги нагласите съобразно вашите представи за взаимодействие между двете институции, ние може да сме бъркали.
Това са въпросите, които исках да поставя - по отношение на ставките и взаимодействието ви с МВР.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Вие първо казахте актуализиран. Искам да направя едно отношение, че е актуализиран по отношение на акциза, по отношение на ДДС не е актуализиран, обратното с 200 млн.лева е в повече, спрямо плана на 2006 г. беше заложен, а ние изпълнихме много повече. Акцизът беше актуализиран само в частта цигари /тютюн/, не знам колко е правилно, не съм аз човекът, който трябва да оценява, но дефакто физическите обеми, които са през 2009 година, бяха механично умножени по новата ставка и тогава се получи такъв акциз. Няма държава на това земно кълбо, която при увеличаването на акцизът, дори и на кебапчетата да увеличиш, пак ще има намаление, защото е жизнено необходимо. Да не намелят физическите обеми от цигари. Целта на увеличаването на акцизът е точно намаляване на физическите обеми, т.е. ограничаване на пушенето, така че няма как при същите физически обеми да ги постигнем, същата тази грешка се отчете и беше актуализирана.
С едно не съм съгласен по отношение на загубите. Сега в момента цигарите са 5 лева, ако бяхме ги увеличили на 10 лева, загубите ще бъдат два пъти по-големи, това е нещо, което го няма, загубил си нещо, което никога не си притежавал. Тези пари ги няма в населението и няма от къде да ги дадат, за да ги вземеш.
Аз мисля, че вие ще се съгласите с мен, ние правихме анализ, в рамките на 10 години се върнахме назад по отношение на акцизът, той се движи от брутното вътрешно потребление в рамките на 6.8 % до 7.1 % и никога не е надвишавал тези проценти. Те са скачени съдове. Увеличавайки акцизът за цигарите, допускаме хипотетично, че примерно вие имате 300 лева, които месечно сте отделили за да карате автомобил, да употребявате примерно някакъв алкохол и да пушите цигари, вдигайки се акцизът, в рамките на тези 300 лева, ако вие дадете повече пари за цигари, ще спадне потреблението на горива. Това показва този анализ и той не е само в България, а във всички страни. А по отношение на цигарите и тази методика ни беше предложена от Международният валутен фонд, за 10 години те са изследвали след всяко едно увеличение какво се случва във всяка една от страните в Европейския съюз. Те твърдят, че това е зависимост и при 10 процентно увеличаване на акцизът, около 4 % намаляват физическите обеми. При 46 % увеличение на акцизът при нас, около 20 % трябва да намалее физическият обем и за това от началото на годината ние казахме, че предполагаемите количества цигари и си казахме, че още в края на 2009 година и в началото на 2010 година, ще бъде в рамките на 11 милиарда и то е толкова. В животът не се случват чудеса, има икономическа логика, има обективни закони, които действат и които не могат да бъдат променени и за това по отношение на тези милиарди загуби, за които се говори, единствено с това не съм съгласен. За мен реалните загуби са от порядъка на разликата в акциз между 2009 година и 2010 година. Ако приемем, че не беше увеличен акцизът, бихме събрали евентуално същия, какъвто е събран миналата година, а е ясно, че физическите обеми ще бъдат много по-малки и ако си спомняте 2006 година при увеличаване тогава на акцизът на цигарите и акцизът на алкохола, по отношение на алкохола имаше 25 % спад във физическите обеми и по-високи приходи при този спад от 25 %. Тази пропорция зависи в кой период е, според мен в условията на икономическа криза, при намалено потребление, при намаление на доходите, това не може да бъде компенсирано, поне аз така мисля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
Г-Н ДАРИН МАТОВ: Аз не мога да приема напълно това, което каза г-н Танов, защото ако това е така както твърдите, значи за какво сме се събрали тук, какво обсъждаме, щом няма загуби. Контрабандата ако не я считаме, че е изтичане на доходи или загуби, може би е въпрос на израз това. Аз не съм отворил темата за косвените загуби и за косвените ефекти по-точно, загуби не е уместна дума и за разместване на структурата на домакинските разходи, но това е една дълга тема.
Аз по отношение на взаимоотношението МВР и Агенция Митници имах въпрос, ако може да ни кажете нещо по него.
Г-Н КИРЧО ДИМИТРОВ: Господин Танов, моят въпрос е в тази насока. Тъй като имате намерение да се инкриминира изпълнителното деяние, което общо взето чисто юридически и като фактически състав е който държи, разпространява, продава, превозва акцизни стоки, е в нарушение на разпоредбите. До къде сте стигнали с подготовката на един такъв законопроект, защото Вие сте абсолютно прав. Това дава възможност за двоен контрол, като инкриминирайки това деяние се дава възможност вече по дефиниция, по НПК да се намесва и полицията и това ще има изключително силен ефект. Въпросът ми е до къде сте стигнали с подготовката, тъй като е необходима една законодателна процедура за спазване на срока, а това е доста сериозна работа, ще отнеме време. Така че имате ли някаква насока в това отношение и екипът ви работи ли юридическата формулировка и внасянето в Министерски съвет, а после и в Народното събрание.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Ще се опитам да отговоря едновременно и на двата въпроса. Ние като предложение за изменение на Наказателният процесуален кодекс сме го направили в понеделник. Аз казах, че са необходими промени в Наказателно процесуалния кодекс, с цел даване на правомощия на митническите служители да имат разследващи правомощия. Там са регламентирани нещата по отношение на това кой има право да разследва и за това казвам, че тези промени , които ще предложим са готови. Министърът на финансите е насрочил за понеделник среща между Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и експерти от Министерството на финансите в лицето на Агенция Митници. При това обсъждане ако има съгласие, ще бъдат внесени сигурно непосредствено след това материалите, ако има по определени текстове нещо, което да бъде оправено или променено, но аз се надявам, че най-късно в средата на м.февруари т.г. ние ще бъдем в готовност да внесем тези промени, тъй като вече мисля, че има разбиране във всички да се случат тези промени, защото трябва да има и това нещо.Ако някой не ти иска промени, ти колкото и да ги даваш, ако няма нагласата, няма да се получи.
По отношение на плановете за взаимодействие. Ние сме направили доста голяма актуализация в това, което имаме инструкции за взаимодействие. Налага се от фактът пак казвам тези инструкции, които са били изготвени през 2006 година да се променят, вие ще се съгласите, че тогава са готвени за държава, която не е била член на Европейския съюз. Сега във връзка с вътрешните граници и особено с предстоящото ни влизане в Шенген нещата коренно се променят. В един момент се съгласете, че примерно по вътрешни граници няма да има дори гранични служители, т.е. друга организация е необходима вътре в страната и от тази гледна точка ясно трябва да се разграничат функциите на всяка една от институциите. Не е нормално да се отправят критики непрекъснато към Митницата, при условие че няма митница на тази граница и няма внос, дори се стигна до там Прокуратурата да иска вноса да става през Кулата, така че доста хора живеят с по-стари представи и непрекъснато коментират нещата от 2000 г. и 2001 г. какво се е случвало, но тогава не сме били членки на Европейския съюз и съвсем по друг начин са стояли нещата. Така че наистина предстои уточняване и на правоохранителните и на митническите органи, кой какви правомощия ще има и къде трябва да са те. Освен това България работи по отношение на митническото законодателство и по Европейския митнически кодекс В момента се работи и от 1 януари 2013 година трябва да влезе модернизираният правилник по Европейски митнически кодекс, т.е. ние имаме строги ангажименти по отношение на сигурността, свързани с това европейско законодателство, като искам да подчертая, че няма национално митническо законодателство, а има законодателство на Европейския съюз, докато по отношение на акцизите, там всяка една държава има своите права да прави собствено законодателство, а по отношение на митническото не е така. Така че наистина предстои уточняване на доста от нещата и все пак трябва да се намери някакъв баланс, защото сте съгласни, че винаги всяко ведомство по някакъв начин се стреми да защитава своите ведомствени интереси и да не зависи от нещо, което примерно смята, че трябва да стане. Аз мисля, че ще се намери консенсус по тези въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танов. Колеги, предлагам да приключим дискусията по тази точка.
Г-Н КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз имам един много кратък въпрос към господин Танов. Аз лично смятам, че няма как да няма контрабанда след това драстично увеличение на акциза върху тютюневите изделия. За това обаче спомага и икономическата криза, в която се намираме и тук е моя въпрос. Моят въпрос е върху това, което вече споменахте преди малко за връзката между НАП и Агенция Митници, споменахте за софтуерен продукт. Има ли такъв, няма ли, каква е връзката на настоящия етап и какво се предвижда в тази насока?
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Аз споменах това във връзка с контролът по отношение на една от акцизните стоки – горивата, тъй като при нас има изготвен софтуер и той беше приложим. Ние желаем продължението, последният трети модул, който включва автоматичен анализ на тези данни да бъде изготвен съвместно с НАП, т.е. двете системи да говорят на един и същи език и да бъдат съвместими. Тази връзка, която беше направена преди между НАП и Агенция Митници може да върши единствено справочна дейност. Две системи, които не си говорят помежду си, няма как да има този ефект, който се очаква. Защото твърдя, че във всичките тези години от присъединителният период до този момент това, което има като софтуер в Агенция Митници България, това го има във всички европейски страни. Нашите системи са съвместими със системите на всяка една от европейските страни, защото на дата 01 ние трябва да въведем електронната декларация и ги въвеждат всички митници от всички страни, докато в НАП не стоят по този начин нещата. Не се съвместяват и за да не се допусне пак същото, да кажем че сме обединили нещо, което не може да се обедини, ние искаме последния модул да бъде разработен съвместно и двете системи да се обслужват, да правят автоматично анализа – влязло-продадено-изравнено. За това става въпрос.
Аз съм разговарял с министъра, нашето задание ние сме го изготвили, искаме да проведем една такава среща с НАП и след това да бъде обявена обществена поръчка за изготвяне на софтуер, който да обхване тези два въпроса.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Господин Танов, моят въпрос ще бъде много кратък. Виждам, че напредва времето. Аз искам да попитам споменахте за митниците на Румъния, румънската граница, гръцката граница, сръбската граница. Не чух да кажете нещо за Свиленградската граница или умишлено изтървахте тази граница. Както знаем в момента там основен поминък на населението е именно контрабандата на цигари. Доколкото си спомням там направихте и една реорганизация, свързана с митниците, т.е. обединихте КПП-та с митничарите. Именно в този контекст е моят въпрос – подобри ли се организацията на работа на Свиленградската митница, след направената от вас реорганизация, след като в момента сме свидетели на едни огромни задръствания от ТИР-ве и дали това не доведе до намаляване на бдителността на митничарите по отношение на контрабандата на цигари. Благодаря ви.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Аз ще отговоря на въпросът, но смятам че има една малка неточност. По отношение на три граници Лесово, Капитан Андреево и Калотина, във връзка с влизането ни в Шенген, беше прехвърлена работата на една линия – гранична полиция, заедно с митници и проверките да стават на едно спиране. Вие сте прав, на границата Свиленград това се извършва точно по този начин – на една линия. В момента задръстването, което се получава на тези граници е във връзка с нещо друго. От 01 януари 2011 година влезе електронното деклариране на всички стоки и при това електронно деклариране един час преди да пристигнете на съответният пункт, вие трябва по електронен път, с електронен подпис да сте описали разбираемо в цялата декларация всяка една от стоките и да бъде подадена към съответната митница. В рамките на този 1 час, това е изискване на Европейският съюз, да може да бъде направен анализа на риска и когато пристигнете на границата, ние да кажем: „Да, ще бъде извършена проверка, попада в червена, жълта, зелена зона” или ще минете без такава физическа проверка.Ние започнахме още от средата на миналата година да обучаваме фирмите как да попълват тези документи. Една част от тях подходиха по този въпрос сериозно, друга част не. Проведохме обучение на турските транспортни фирми.Изискването е не да бъдат попълнени тези документи от шофьора, а да бъдат попълнени от съответното юридическо лице, което представлява фирмата, защото то в края на краищата има и друго значение. В края на краищата има и електронен подпис и когато се установи, че вие сте подали декларация с неверни данни пред надлежен орган, може да ви се търси наказателна отговорност. По този начин се избягва това, което ставаше досега – всеки декларира някаква стока и от представителя на фирмата не можеш да търсиш никаква отговорност. Сега нещата стоят по съвсем друг начин. Мисля, че вече нещата започват да се избистрят, тези колони ги няма. А що се отнася специално до Свиленград, там нещата са доста специфични. Има вход в понеделник и вторник, тъй като повечето в страни от Европейският съюз събота и неделя е забранено придвижването на ТИР-ве и за тези два дни целият транспорт се струпва и в понеделник вече на нашата граница, от наша страна има колона. В края на седмицата – четвъртък и петък има стремеж от турска страна всичко, което е там да напусне страната още преди да са дошли тези два дни, в които им е забранено движението. Многократно сме правили срещи с тях и мисля, че този процес също ще го регулираме.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз Ви благодаря, но основният ми въпрос беше свързан с контрабанда на цигари, което се явява вече поминък на населението там. Каква ще бъде организацията и дали тази организация, създадена от вас там води до борба с тази контрабанда? Това ми беше основният въпрос, а не във връзка със задръстванията на границата.
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Аз се стремях да отговоря изчерпателно на целият въпрос. Естествено, че това което го предприемаме на границата, го предприемаме с цел да намалим контрабандният внос на цигари, включително в момента разговаряме по въпроса с Гранична полиция да няма пеши преминаване през границата, тъй като турската страна не приема пеши. Какво се получава? Всички тези 100 човека, които пеши преминават през нашата граница търсят от другата страна да се качат на някакво превозно средство, след което се натъпчат с цигари, връщат се обратно и слизат преди границата и тези 100 човека как да ги контролираш. Мисля, че този въпрос също ще бъде решен и не е в противоречие с европейските норми, които разрешават и трябва задължително да има коридор за хора, които пеша да могат да преминават границата. Това се касае за случаите, когато и едната и другата страна приемат, а при условие, че турската страна не приема, не е нормално ние да допускаме това.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз ще бъда кратък, тъй като времето наистина напредна. Аз Ви разбирам, че бягате от въпросът за взаимоотношенията между Агенция Митници и МВР. Това е нормално според мен, тъй като напоследък те най-малкото могат да бъдат обозначени като сложни. Има един случай, който ме интересува каква е съдбата му, след като беше разкрит. Става въпрос за този кораб,който беше хванат, МВР претендираха, че са извършили операцията, по-късно вие, някакви разминавания се получиха. Изобщо каква е съдбата на този кораб с тези цигари, какво се случи с тези цигари? Те последно контрабандни ли се оказаха и ли не са контрабанда, защото някак си това остана неизяснено в публичното пространство?
Г-Н ВАНЬО ТАНОВ: Да, ще отговоря на този въпрос. Въпросните цигари са „Джин Лин” са едни от най-разпространените контрабандни цигари. Месец или два преди това имаме два случая на задържане през Кулата на огромни количества от тази марка. По отношение на въпросните цигари от митническото разузнаване беше получена информация, че такива цигари тръгват от Молдова със съответен морски транспорт. В момента, в който те се движат извън териториални води на България, ние нямаме правомощия да извършваме на транзитно преминаващи кораби, извън нашата територия, да извършваме някакви проверки. Този кораб обаче, поради техническа причина се наложи да влезе в териториални води на България и акостира на българско пристанище. От тук нататък това, което може да бъде направено тези цигари да не попаднат контрабандно в нашата страна е да се търсят възможности да бъдат иззети. Една от възможностите и единствената възможност е да се търси по Закона за марките и географските означения, че не отговарят на съответната марка, тъй като това което е изискване като атрибути, какво трябва съществува върху кутията, го нямаше. В такива случаи маркопритежателят е този, който трябва да предяви граждански иск в съответния съд и да каже: „Някой използва тези цигари, които са от моята марка”. Такава претенция имаше отправена. Не знам по какви причини по-късно маркопритежателят си оттегли исканията. Ние сме изпълнили изцяло митническото законодателство. След като този кораб е влязъл на наша територия, тези цигари са в насипно състояние в трюмовете, цигарите са иззети и поставени под митнически контрол, докато трае ремонта на кораба. След приключването на ремонта на кораба ние искаме при нас да се появи легитимният притежател на тези цигари и да каже каква ще бъде дестинацията на тези цигари, за да може да бъде извършен контрол. До вчера такъв легитимен представител не се е появил в Агенция Митници и тези цигари са под митнически контрол. Стоейки под митнически контрол, за мен е предотвратена възможността по-късно да бъдат разтоварени на наше или на чуждо пристанище и да се върнат обратно в страната. Така че не всичко може да бъде облечено от гледна точка на законодателството, да кажем че това е чиста контрабанда, трябва да се използват всички възможни механизми за ограничаване на проникването на такива цигари. В случаят ние използваме Закона за марките и географските означения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танов. Колеги, предлагам да приключваме дискусията. Мисля, че тя беше достатъчно дълга и много подробна. Да благодарим на господин Танов и да му пожелаем успех в борбата с контрабандата на цигари.

Предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред – 2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-3, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 година.
Господин Юлиян Войнов – Началник отдел в Дирекция Икономическа и финансова политика на Министерство на финансите и г-жа Ана-Мария Янкова – държавен експерт в Дирекция Икономическа и финансова политика присъстват на нашето заседание по тази точка.
Пред вас е докладът, който е подготвен предварително от комисията. Можете да го видите от приложението към програмата. Кои са точките, които касаят повече финансовата и данъчната рамка и които ние предлагаме на днешното наше заседание, за да бъдат гласувани като точки и които да бъдат включени в програмата на Народното събрание през 2011 година? Това са точките, по които нашето Народно събрание ще осъществи наблюдение и контрол. В приложението към програмата има 92 точки. Те са в различни области, но ние предлагаме на вашето внимание тези точки.
Ако господин Войнов иска да добави нещо. Моля, заповядайте.
Г-Н ЮЛИЯН ВОЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Преди това искам да се извиня от името на заместник министъра Боряна Пенчева, която поради служебен ангажимент в чужбина не може да присъства. Всъщност Вие представихте годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Това, което касае финансовите и икономическите въпроси може да бъде обобщено в няколко основни точки.
На първо място това е Стратегия Европа 2020 и нейното приложение в държавите-членки. Това касае най-вече изработването на национална програма за реформи и конвергентните програми на съответните държави. На второ място това са подобряване на критериите, заложени в Пакта за стабилност и растеж и във връзка с предложението на комисията за шестте правни предложения. На следващо място това е позицията на България, свързана с бюджетът на Европейския съюз. По-нататък е разглеждат финансовите пазари и услуги, данъчната политика както и въпроса с митническата политика.
Това са най-общо точките. Аз разбира се мога да вляза в детайли по всяка една от тях, но предвид напредналото време ще се задоволя само с това и ако има някакви въпроси ще отговоря.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате ли въпроси? Ако нямате въпроси, предлагам да гласуваме това, което ние ще предложим на практика на Народното събрание като точки, които да влязат в годишната работна програма на Народното събрание, така както са ви представени по доклада на комисията.
Който е за така предложените точки, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.

Преминаваме към точка трета от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за даване на съгласие Министерски съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка / България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица/, № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21.01.2011 год.
Заповядайте, госпожо Стоянова да ни представите проекта.
Г-ЖА ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ако ми позволите, бих искала да извиня пред вас заместник министърът на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова. Тя лично помоли да я извините, че не може да присъства днес, тъй като има много важна среща в Министерство на здравеопазването, във връзка с Оперативна програма Регионално развитие.
Аз се казвам Йорданка Стоянова и съм директор на Дирекция Инфраструктурни проекти в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, която отговаря за управлението на този държавен инвестиционен заем. Ще ви представя накратко хронологията на заема. През 1999 година Европейска инвестиционна банка предлага на България заем от 28 млн.евро, който да бъде използван като съфинансиране, национално, към един голям проект, финансиран от програма ИСПА на Европейския съюз и този проект се нарича „Изграждане на пречиствателни станции в басейна на река Марица – Стара Загора- Димитровград и Хасково”. Заедно с Европейската комисия банката разпределя компонентите на проекта, като с 15 % съфинансира Стара Загора и Димитровград и 100 % финансира пречиствателната станция в Хасково. По време на периодът 2000 – 2010 година се случиха няколко промени както във финансовият меморандум по ИСПА, така и изменение на държавния инвестиционен заем. През 2005 година Европейската комисия удължава финансовият меморандум и включва допълнителни компоненти в този голям проект. Само за ваша информация контрибуцията от програма ИСПА и държавният бюджет на Република България е 43.4 млн.евро, основно за Стара Загора и Димитровград. Европейската комисия изменя меморандумът, включва допълнителни компоненти, с които ние усвояваме спестените средства от тръжните процедури за изграждане на пречиствателните станции и респективно Министерството на регионалното развитие и благоустройството като основен заемополучател моли Европейската инвестиционна банка да измени параметрите на заема, което се случва с Изменение № 1. Удължаваме срокът на усвояване на траншовете от Европейската инвестиционна банка до м.април 2009 година. Променя се погасителният план на заема и това Изменение № 1 е ратифицирано от българския Парламент.
Впоследствие по искане на нашите крайни бенефициенти Димитровград, Европейската комисия се съгласи да финансира още един компонент – Водоснабдителна мрежа в Димитровград. Още веднъж изменихме финансовият меморандум, включихме и този компонент и тъй като времето нямаше да стигне да се изпълнят всички компоненти, да се усвоят както финансовите инструменти, така и заема, Министерството на регионалното развитие и благоустройството поиска удължаване на срока на действие на този финансов договор до края на 2010 година, което означава че ние имаме право да искаме траншове от банката, не по-късно от 31 декември 2010 година. Това изменение № 2 също беше одобрено от българския Парламент.
В крайна сметка рекапитулацията в края на 2010 година е следната: всички компоненти от този проект, включително и трите пречиствателни станции са построени. Пречиствателна станция Димитровград е въведена в експлоатация, през м.февруари т.г. пречиствателната станция в Стара Загора ще бъде въведена в експлоатация. Малко по-късно ще бъде въведена в експлоатация и пречиствателната станция в Хасково. Това, което предложиха колегите от Европейската инвестиционна банка, тъй като те непрекъснато наблюдаваха процеса, през цялата 2010 година, дали напредваме , как изпълняваме проекта, те предложиха да изчистим техническото описание на този заем, което беше фактически заложено, така както е заложено през 1999 година. Всъщност целта на това Изменение № 3 е само да актуализираме техническото описание на проекта, с всички компоненти, не променяме никакви финансови параметри. За ваша информация трябва да кажа, че ние поискахме навреме последният транш от 3 млн.евро, лично министъра на регионалното развитие и благоустройството го поиска на 22 декември 2010 година и получихме транша на 18 януари 2011 година, така че формално трябва да одобрим това изменение № 3, за да е всичко точно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.Имате ли въпроси? Госпожа Стоянова много изчерпателно и много прагматично направи своето изказване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Изчерпахме дневният ред. Благодаря ви за активността.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 17.10 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/Менда Стоянова /