Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
24/03/2011
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 24 март 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.15 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и предлагам да започне днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам заседанието да протече при следния дневния ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 год. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 154-01-5, внесен от Пенко Атанасов Атанасов и група народни представители на 26.01.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 154-01-34, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 22.03.2011 г.
3. Проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Имате ли предложения за допълнение или промени в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 год. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
Законопроектът ще ни представи г-жа Ангелова
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: През м.юли 2010 г. със заповед на министъра на труда и социалната политика е утвърдена нова структура на националната класификация на професиите и длъжностите в България, която трябва да влезе от 2011 г. Тази нова структура е съобразена с международната стандартна класификация на професиите 2008 г. При тази нова класификация на професиите и длъжностите автоматично някои професии и длъжности преминават в по-висок клас, което автоматично води до по-висок минимален осигурителен доход. Това обстоятелство, обаче не е било забелязано от всички браншови представителни организации, когато са се договаряли минималните осигурителни прагове по професии и длъжности в края на миналата година. Не е отчетено и за медицинските сестри, лаборантите, акушерките и рехабилитаторите, защото при тях се получи един парадокс. Оказа се, че според новия класификатор на професиите и длъжностите, те трябва да се осигуряват на минимален осигурителен доход за главна медицинска сестра и за старша медицинска сестра на 1100 лв., а редовите медицински сестри трябва да се осигуряват на минимален осигурителен доход 820 лв., колкото един лекар в една болница. Това породи напрежение сред тези лица и сред директорите на съответните общински държавни болници, защото те не са предвидили във фонд “Работна заплата” необходимите средства за изплащане на тези по-високи двойни осигуровки. Само за информация искам да ви кажа, че средните заплати на медицинските сестри са около 460 лв., а на старшите сестри около 475 лв.
Поради значителното несъответствие между размерите на брутното трудово възнаграждение и минималния осигурителен доход върху който следва да се осигуряват специалистите по здравни грижи, ние предлагаме група народни представители промяна на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване насочен към намаляване на минималния осигурителен доход за първи клас специалисти от 820 и 1100 лв. на 500 и 580 лв. а за втори клас специалисти, в които са медицинските сестри от 550 и 780 на 440 и 540 лв.
Поради същите съображения е прието и предложението на Българската православна църква и се предлага минималния осигурителен доход за енорийските свещеници да бъде намален от 540 лв. на 307 лв. В допълнение към това искам само да кажа, че към законопроекта в § 1 т. 3 е допусната една техническа грешка. Да се чете в т. 3 не в ред 77, а в ред 74, което ще бъде оправено между първо и второ четене.
Другото на което искам да ви заостря вниманието. Вчера законопроекта се разгледа и се прие единодушно на заседание на Комисията по труда и социална политика. Ние сме предложили вносителите в § 2 закона да влезе от 1 януари 2011 г. При дебатите в Комисията по труд и социална политика възникна предложение, че ако не може от 1 януари 2011 г., защото може би имат и становището на Националната агенция по приходите, а вие сте точно специалистите и ще кажете дали от 1 януари или от 1 април, ние сме съгласни да влезе и от 1 април 2011 г. или другия вариант е от първо число на месеца следващ месеца на обнародване на промяната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Ангелова. Пропуснах да кажа, че по точка първа при нас е г-жа Христина Митрева – управител на НОИ, г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ и г-н Емил Мирославов от Министерство на труда и социалната политика.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Тогава аз си давам думата. Смятам, че е по-правилно законопроекта да влезе в сила от 1 април. Ние няма да успеем да го приемем на две четения, макар че ще използваме максимално бързата процедура до 1 април. Но обявявайки го, че ще е от 1 април може би до 10-то число на април ще се подават декларации. Ако законопроектът влезе в сила от 1 януари, това освен, че е нарушение, тъй като това е материален закон и със стара дата не е редно да влезе в сила. Макар че когато е в интерес на данъкоплатците или на осигурените лица би могло да се допусне такова нещо, но ще настане пълен хаос. Пуснати са декларации образец 1, пуснати са декларации образец 6. изчислени са пенсии, изчислени са болнични. Извършени са плащания. Ако това всичко трябва да се коригира значи ще бъде някакъв пълен хаос и смятам, че не бива да го правим. Затова аз лично ще подкрепя една промяна на § 2 в сила от 1 април.
Други изказвания по темата? Заповядайте г-н Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Безспорно това предложение е наистина добро. Знаем, че се получи социално напрежение най вече от медицинските сестри. Но аз все пак искам да чуя становището на НОИ. Това касае Националния осигурителен институт и да чуем тяхното становище преди да гласуваме.
Заповядате г-жо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа членове на Бюджетната комисия. Искам да допълня, че проекта мина и на разглеждане в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, една задължителна процедура и там беше приет с пълно болшинство. Промяната касае 31 000 лица, които са от тази икономическа дейност хуманитарна здравеопазване – медицински сестри, акушерки, лаборанти или рехабилитатори и около 1000 свещеници. Наистина при договарянето на минималните прагове в писмото на министъра беше записано да се ползва новата класификация на професиите и длъжностите. Допусната е грешка. Проведоха се разговори и с Министерство на здравеопазването и с Асоциацията на акушерките. Така че беше постигнат пълен консенсус какво трябва да се направи.
Само ще допълня към това, което каза г-жа Стоянова, че другия проблем, който може да създаде трудности, че има и прихващане на ДДС, защото понякога дължим и вноски, когато не могат да се съберат. С данъчно-осигурителната сметка в НАП се извършва и тази процедура. Така , че наистина връщането към дата 1 януари ще създаде много затруднения. Предложението е много целесъобразно. Това е което мога да допълня. Направени са финансови разчети. В същност няма да се ощети приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Ще са няколко милиона. Трудно е точно да кажем. Но по-малко от 6, 7 млн ще е. Може и да е под 5 млн., защото минималните осигурителни прагове са препоръчителни. Тоест, те са задължителни, но не значи че върху тях се осигуряват лицата. Те трябва да се осигуряват върху действителните си доходи. И в същност средния осигурителен доход, който отчитаме по икономически дейности и групи професии е горе долу с около 56 – 60% по-висок от средния минимален доход за икономическата дейност. Така че това, че е въпрос на поведение на работодателите доколко ги осигуряват върху реалните им възнаграждения и доколко използват минималния праг. Но няма да е голяма загубата, още повече че тя ще действа девет месеца, а не цяла година, ако се върне от 1 януари.
Имаме писма и от енорийските свещеници пак в тази връзка. Реши се и за Светия синод. Направиха предложение за енорийските свещеници. Там също се получи, защото те не са само към Светия синод, а имаме и към другите църкви. Но проблема тотално е решен, защото бяха проведени разговори. Те са за предходен период, а ни изчистваме от тук нататък. Проверяват се колко работят на трудови договори. Оказва, че част от енорийските свещеници не работят на трудови договори. А договора е специален само с църквата, който е в някакъв формат богослужение. Така че и това вече се изчиства.
Благодаря ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И отпада проблема.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Работодателят е Господ Бог, така са го записали. Нямат работно време. Така е по канона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос. Изчерпани ли са всички случаи, да не се наложи утре още един законопроект да се внася.
Още един въпрос. Очевидно сега има някакви плащания свързани със старите осигурителни плащания, старите осигурителни прагове. Ще възникне ли някакво искане от тези, които са извършвали тези плащания? Ще се създадат ли проблем в това отношение?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: По първия въпрос, министър Младенов когато започне процедурата по ново договаряне, там където има напрежение във връзка с класификацията 2011 г. изпрати до всички социални партньори уведомително писмо, с което предложи срока 14 март да могат всички работодатели и синдикати, които участват в процеса на договаряне да направят предложение. Имаше създадена работна група. Това бяха единствените предложения, въпреки че и напомнително писмо се изпрати. Защото класификацията е променила степента само за тези видове професии и икономически дейности.
По отношение на това, че до 1 април те ще плащат по сега действащия праг преди промяната, също бяха проведени срещи с болниците, с Министерство на здравеопазването. Увериха, че ако промяната се направи към април месец, ще успеят да се справят с проблема с по-високите осигурителни прагове, защото самите те казаха, че някои болници от отрасъл хуманитарно здравеопазване нямат проблем с изплащането на този праг.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното осигуряване за 2011 г. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря на колегите от НОИ.
Преминаваме към точка втора.
Имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Първият законопроект е внесен от н.п. Пенко Атанасов и група народни представители, а другия от Десислава Танева. Те са по една и съща материя. Първо Пенко Атанасов ще ни представи неговия законопроект. След това Десислава Танева и обсъждането да го направим общо и ще гласуваме отделно по двата законопроекта.
Заповядайте г-н Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, аз се радвам, че нашия законопроект внесен след реакция на хората, които тръгнаха да си плащат данъците и се видяха в чудо от ситуацията в която попадат. И се радвам, че този дебат макар и във времето позакъснял, поне аз така си мисля, все пак дойде до вашата комисия и ще влезе в зала. Разбирам, че ГЕРБ и представителите на земеделския сектор и на финансите са работили по другия законопроект. Аз искам няколко думи да кажа за нашия. Мисля, че той е едно елегантно и просто решение на въпроса и на ситуацията в която бяха поставени тези земеделци, които са физически лица и не са регистрирани като юридически. И това което предлагаме, защото досегашната уредба в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се преотстъпваше 60 на сто от оборота като разход и за данъчна основа по този закон се приемаха 40% от оборота на земеделските производители, които не са регистрирани като търговски дружества.
Когато този закон се приемаше, аз останах тогава с убеждението и коментара който беше, че те се приравняват заедно с компаньонки, с адвокати, с нотариуси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ще е с компаньонки. Трябва да сложим патентен данък тогава.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Нека да поспорим. Въпросът е, че земеделските производители, тези които са физически лица, вероятно следите това по Евростат, каква е средната рентабилност на земеделския сектор. За 2009 г., тя е минус 12%. За 2010 г. се очаква да бъде около плюс 6, но то е свързано с по-високите цени на земеделските продукти. И не случайно в тази връзка е нашето предложение. Аз пак казвам, мисля че то е по-простото, по-доброто, по-работещото. Това което вие предлагате. Аз разбирам, че сте го огледали от много страни. Вероятно сте прави за повечето от предложенията. Това което ме притеснява мен е, че действително, тези дребните земеделски производители ще бъдат поставени в ситуация в която ще бъдат затруднени по начина на водене на счетоводство. Това е което исках да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, съвсем накратко ще представя законопроекта, който е внесен от група народни представители от ГЕРБ и който касае облагането на доходите на земеделските производители регистрирани като такива и тютюнопроизводителите, които са физически лица. С нашето предложение предлагаме тези земеделски производители, тютюнопроизводители, които са регистрирани да изберат как да бъдат облагани, като със създаването на новия чл.29а, тези които са регистрирани по данък добавена стойност задължително да се облагат по реда на едноличните търговци с представяне на годишна данъчна декларация, а тези които не са регистрирани да имат право за избор между двата режима по реда на еднолични търговци или на физическите лица с нормативно признати разходи. Както беше досега. Като този избор се упражнява в продължение на пет години.
Искам също така да кажа, защо това го считам, като едно много добро решение. Първо, защото това е справедливо и прави еднакво третиране на всички видове земеделски производители. Искам да обясня защо голяма част от земеделските производители са физически лица. Земеделието се възстановява в България веднага след 90-те години. По-късно особено в 2007 г. започнаха да се прилагат много мерки за подпомагане по европейския земеделски фонд, държавни помощи. Всички тези мерки имаха ограничителни условия относно това, което се подпомагаше и част от тези земеделски производители дори и да искаха не можеха от физически лица да се регистрират като търговски дружества.
В същото време земеделските производители в крайна сметка извършват стопанска дейност, която е нормално да се облага, така както се облагат едни работещи земеделски производители, които са търговски дружества. И аз смятам, че с този режим ние унифицираме и правим еднакво облагането на всички лица, независимо като какъв правен субект работят в сектора.
Освен това с допълнителния параграф в преходни и заключителни разпоредби изправяме още една неточност, бих казала или разминаване. До 2009 г. всички знаем, че доходите от земеделска дейност бяха освободени по една нотификация от данък. Но в същото време част от подпомаганията по тези различни схеми от европейските фондове, държавни помощи за стопанската 2008 – 2009 г., включително и за някои животновъди за 2009 г., включително за тютюнопроизводителите за 2009 дойдоха в 2010 година. С този параграф помощите за тези стопански години ще бъдат третирани по реда за 2009 г., т.е. няма да се облагат, което е едно справедливо решаване на казуса, който възникна с плащанията в двете различни години.
Използвам случая да благодаря на г-жа Менда Стоянова и на всички експерти от Министерство на финансите, които помогнаха за това. За мен това е много важно. Аз не го казвам от някаква дипломация, а като истинско убеждение, защото проблема е много голям особено за сектор животновъдство, който е на загуба вследствие на ценовите равнища на зърнените храни. Практически сектор животновъдство е на загуба. Не може да обслужва задълженията си. Ако стария режим на облагане остане в сила, практически ние ще трябва да увеличим нормата на тяхната загуба. С това предложение този проблем се коригира.
Това което исках още да спомена, тъй като ние все още с всички експерти, които са работили по този законопроект водим разговори да намерим разрешение и за тези физически лица, земеделски производители, които са били регистрирани по ДДС за 2010 г. да се възползват от този режим на облагане. И се надявам, че докато не изтече процедурния срок за финализиране на приемането на законопроекта, ние ще намерим такъв вариант.
Законопроектът уравнява или прави данъчното облагане на земеделски производител принципно и справедливо за всички. Аз моля да бъде подкрепен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и по двата законопроекта. Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател. Аз ще се уловя за последната дума на г-жа Танева, че вторият законопроект наистина е справедлив. И ще направя една връзка с първия. Ще обясня защо аз няма да подкрепя първия законопроект. И ще кажа за това, че една от основните причини е, че с него се предлага единствено промяна на процента на нормативно признати разходи. Въпросът не е в процента. И 99% да бяхте предложили остава несправедливия принцип на облагане и на определяне на печалба с нормативно определени разходи.
Какво имам предвид. Веднага ще дам един пример. Ако един частен земеделски стопанин е закупил активи за 500 000 лв., което включва трактор, комбайн и евентуално някакъв прикачен инвентар. Ако греша поправете ме. Тези 500 000 лв. активи носят на година 30% амортизация, което означава 150 000 лв. разходи само за амортизация. Ако дохода на лицето е 150 000 лв. за годината, тези нормативно признати разходи пак ще са недостатъчни, защото само разходите за амортизация са 100%, без да включваме торове, препарати, без да включваме семена, без да включваме фонд “Работна заплата”, без да включваме застраховки на продукция и т.н. Искам правилно да бъда разбрана. Наистина вторият законопроект решава в голяма степен проблема с облагането, защото там с възможността за избор, не смятам, че ще бъде затруднен земеделския производител.
Съществуването на опция за избор между облагане по корпоративен начин и с нормативно признати разходи е един доста сериозен жест, една сериозна възможност, земеделския производител да избере по кой начин да се облага. И пак твърдя, че не е въпроса в процента, а в принципа на облагане. Може би остава отворен въпроса, доколко наистина би трябвало да има едно таково облагане с нормативно признати разходи, тъй като по никакъв начин не може да бъде определен реалния процент от когото и да било, освен от самия бизнес. В тази връзка искам да кажа, че малко смешно ми изглеждат мотивите г-н Атанасов, с уважение към вас, че 10% от оборота може да се счита за реален размер на печалбата. Това е несериозно. Защото никой не може да реши какъв е процента на печалбата, първо заради различна бизнес среда. Второ, знаете, че печалбата също може да бъде функция от менажирането. Така че най-малко ние може да решим, че 10% е нормалната печалба за сектора.
Благодаря.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз благодаря за отношението, което взехте. Но вие приехте този 40 процентен. Ние предлагаме сега 10. не ли така? Вие тогава сте били толкова недалновидни, колкото ние сега. Така че не приемам това отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ние отменихме чл.13 с който тези доходи бяха необлагаеми. Знаете коя е причината. Така че не ние сме определили този процент. С отмяната на чл.13, доходите те минават на облагане по чл.29. Процента не е определен от нас.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колежката донякъде обясни нещата. Става въпрос за нотификацията. Всичко дойде от тази нотификация, която вие през 2009 г., колега закъсняхте да я извършите. И от там за да се компенсират нещата се прие точно това облагане.
ПЕНКО АТАНАСОВ: А вие защо не предприехте стъпки за нотификация.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ние не бяхме на власт. Тройната коалиция беше на власт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Конструктивно по текстовете. Господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта на Десислава Танева и няма да подкрепя на г-н Атанасов, защото досега имахме една такава неравнопоставеност между физическите лица- земеделски производители и едноличните търговци, този въпрос сега се решава във втория законопроект. И в тази връзка смятам, че няма никакъв проблем в това, което се взе като решение, наистина тези промени касаят една верижна промяна в ДОПК, ЗКПО, Закона за местните данъци и такси и т.н., което е перфектно. Но искам тук само една забележка да отправя и то предполагам към г-жа Танева. Специално за чл. 29 а, ал. 5, в която се казва, че “лицата избрали реда за облагане по ал. 3 прилагат този ред за срок не по-кратък от пет последователни данъчни години.” Какво сте имали предвид под това? Пет последователни години. Защо да не бъдат три години? Защо трябва да бъдат задължени пет последователни години?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви разбрах, но във всички обществени отношения, които регулираме, в крайна сметка трябва да има последователност, с оглед на прогнозирането на приходите за фиска. Не може всяка година, според това, ако тази година нормата на доход като физическо лице ми е сто процента и ми е изгоден този режим, другата година съм на загуба и ми е изгоден еди кой си режим. В крайна сметка трябва да има планиране за фиска от страна на държавата.
ДАРИН МАТОВ: Благодаря ви. И другото е по отношение на воденето на счетоводството. Аз още миналата година засегнах този въпрос за водене на счетоводството от физическите лица земеделски производители и смятам, че това е много благоприятно не само за фиска, но смятам и за самите тях, защото това ще ги дисциплинира. Още повече, че те нямат задължение, както разбирам по предложението в законопроекта, когато не подлежат на финансов одит или имат приходи до 100 000 лв. да представят не годишен финансов отчет, а само отчет за приходи и разходи. Това смятам че е положително. И ако се приеме, г-н Атанасов вашето предложение отново ще има една неравнопоставеност между тези две групи, отново ще ги поставим в неравнопоставено положение. А сега с този законопроект, смятам че това ще се реши.
Благодаря ви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, понятието справедливост не знам какво съдържание има тук. Но си спомням една друга фраза, едни развиващи се страни. Възроптаха и казаха, че не е достатъчно да имаме свободна търговия, нужна ни е справедлива търговия, без да сме на ясно какво означава това.
Бих желал някой да си представи това, какво означава селянина да попълва счетоводни документи и да се отчита всяка година. И какви доходи фиска ще има от една подобна дейност. Това са стоици хиляди дребни производители. Как ще стане, как ще оцените вие натуралното му потребление? Това което събира от градината и се храни с него. Ще го оповестявате ли? Ще редуцирате ли разходите му с доматите и чушките от собствената му градина? Колеги, това са едни добри пожелания. На практика не е възможно да се реализират. Тези предложения са добри за големите земеделски производители. Аз в тези предложения виждам отговор на исканията да речем, на зърнопроизводителите, които десетки хиляди декари обработват. За тях не е проблем да отчитат разходи. Ще видите какви разходи ще отчитат и какви данъци ще плащат зърнопроизводителите през следващата година.
Ние по принцип сме против облагането на доходи от непреработена земеделска продукция. Ако има европейски проблеми да се търсят начини да се разрешат. В противен случай ние сме за символично облагане на тези доходи, без да се затормозява този селянин да попълва счетоводство, да събира документи. Кой дава документ, ако някой му изоре нивичката? Кой дава документ, ако някой си продаде кравата или я заколи на някой празник в селото. Това е българския селски живот. Това са действителностите в българското село. Какво ще стане? Как ще ги отразим тези законови изисквания на практика. Аз се въздържа да подкрепя този законопроект.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че с този законопроект, ние не променяме задължението или липсата на такова задължение на физическите лица-земеделски производители да подават данъчна декларация. В момента действащия режим е с нормативно признати разходи 60%. Освен това, искам да ви обърна внимание, че в преходни и заключителни разпоредби за параграфа за който говорих, аз се учудвам, че вие сте въздържал се. Казвам го, без каквато и политика да влагам в изказването си. Тютюнопроизводителите точно получиха плащания за 2009 г. полагаеми в 2010 и в момента колега, ако този ред не се промени, те ще трябва да се обложат върху 40% от тези плащания. А вие ще гласувате въздържал се по законопроект, който ще отмени това плащане. Това за мен категорично е необяснимо. И с този законопроект и по сега действащия режим в крайна сметка всяко физическо лице-земеделски производител, тютюнопроизводител е задължен да подава декларация за облагане на доходите. Зависи по кой ред. И се говори, че с този законопроект се въвежда допълнителна административна тежест, категорично не е вярно. Просто режима става еднакъв за всички производители.
Второ, тютюнопроизводителите, които подадоха заявление по наредбата за доплащания са 32 000. Те не са стотици хиляди. Основният проблем по досегашния режим, е че един и същи сектор се облага с различни ставки, само поради различната правна форма в която се извършва дейността. Другото което е, че основния проблем е за животновъдите, не за зърнопроизводителите. Първо зърнопроизводителите в основната си част са юридически лица. Основният проблем, особено при сега действащото данъчно облагане за сектор, който категорично е на загуба за миналата година, е че ние трябва да му увеличим нормата на загуба, ако остане досегашния режим на облагане. Въпросът е много сериозен. И най-важното от което трябва да изходим, е че в момента действащия режим облага една и съща стопанска дейност, именно земеделска по различни начини и то в пъти, което е неправилно.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колежке, ние ще подкрепим това предложение. То е само една точка от целия ви законопроект. И при това вие трябва да кажете, че важи еднократно. Не важи за всички случаи от тук нататък, при всички субсидии и помощи, които се получават от Европейския съюз. Така ли е? Така е. Значи важи еднократно.
Вие сте права, че земеделските производители бяха длъжни да попълват декларации, без да плащат данъци. Но попитайте данъчните, колко от тези десетки хиляди са подали декларации изобщо. Попитайте ги, те ще ви дадат информация. Това не се изпълнява. И понеже не е свързано с плащания, няма задължения и никой не ги е следил тези неща. Попитайте колко декларации са подадени в данъчното?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика. Господин Имамов, факта е следния. Нашите български производители, независимо дали са земеделци или други трябва да се научат да спазват закона. Много години не плащайки данъци, те смятаха, че са извън закона. Това, че ние като физически лица, потребители не си събираме и не искаме документи за разходите, които правим, това не оправдава, че тези хора няма да могат да си съберат документи за разходи. Самата форма на счетоводство, която тук сме записали е много проста. Една купчина фактури и едни цифрички по тях, които трябва да се съберат. Това е отчета за приходи и разходи. И да се види разликата.
Ако ние кажем, че те нямат интелектуална или физическа възможност да си събират документи за разходи, да си изискват документи за разходи, това означава да кажем, че ние по този начин допълнително стимулираме сивата икономика. Тоест да няма документи при извършването на каквито и да било стопански операции, потребителски или някакви други. Така че в този смисъл, аз мисля, че вие не сте прав. Това ще бъде един процес, който в крайна сметка ще доведе до дисциплиниране на всеки един български гражданин да исква документ, когато прави сделка. Аз винаги си вземам касовия бон и когато е по-голяма поръчката искам и фактура, защото знам за какво става дума. Не може да искаш постоянно от държавата национални доплащания, субсидии и друго и да нямаш никакъв ангажимент към тази държава. Това беше само по отношение на разходите и счетоводството. По принцип за тях се изисква изключително просто счетоводство.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Когато сравняваме двата законопроекта, само на пръв поглед изглежда, че този на Десислава Танева е по-изчерпателен. Аз винаги съм бил много скептичен към третирането на финансовите резултати на едноличниците, поради обективното смесване на работна заплата и предприемачески доход. Тоест, те се сливат в едно. Дори и само това обстоятелство да бъде ще ни разконцентрира малко при твърдата убеденост за справедливост, тъй като особено при производството за което говори и г-н Имамов, тук става въпрос за основно жив труд, който трудно може да бъде остойностен по какъвто и да е друг начин. При големите компании остойностяването е ясно. Дават ти някаква заплата. Дали е справедливо или не, толкова. Но при едноличника, той самия работи, изкарва някакъв доход и този доход е едновременно и заплата и предприемачески доход. И от тук нататък много трудно може да се обосноват предимства на тази форма срещу документи.
Затова аз лично бих подкрепил корекция на нормативно признатите разходи с цялата условност, че нормативно признатите разходи са една груба рамка, която се опитваме да сложим и да осредним различните иначе разходи при различните производители. Страхувам се, че законопроекта на г-жа Танева накрая може да остане без стойност, защото той запазва нормативно признатите разходи на 60 и ако за производителите се окаже, че не им е изгодно или не искат, или не могат да се възползват от опцията, на практика ние ще оставим сегашното положение. Да не го разглеждаме след няколко месеца отново. От това се притеснявам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, имам следната реплика към вас. Първо, аз смятам, че тези нормативно признати разходи не само за земеделските производители, а за всичките за които се отнасят трябва да изчезнат от нашия правен мир. Такива чудесии няма никъде из Европа. Колегите, които са го проучвали могат да го докажат. Таке че може би следващата стъпка е в посока абсолютно всички да преминат на приходи и разходи, просто счетоводство. Събират документи. От друга страна, ако ние повишим нормативно признатите разходи на 90%, това при всички случаи представлява държавна помощ и ще се иска нотификация за нея. Да не говорим, че по принцип когато имаме такива признати някакви проценти, без това да стъпва на документи, това също може да бъде счетено като помощ. Тоест, за сегашните проценти също може да бъде счетено като помощ.
Ако отидем на нормативно признати разходи и на нотификация за тези нормативно признати разходи, ние трябва да докажем по някакъв начин колко са те. За съжаление единствения легален начин е статистиката. И ако трябва да видим статистиката, която абсолютно съзнавам, че е изкривена и мога да обясня по какви причини, но това са официалните данни, за 2008 г. земеделските производители, които не са регистрирани като еднолични търговци по Търговския закон са отчели 30% печалба или разлика между приходи и разходи. За 2009 г. 29. Вие самите знаете защо това е така. И в крайна сметка това е официалната статистика на базата на данъчните декларации, които те бяха задължени и подаваха.
Това е цялата обработка на данъчните декларации. И това, че някой не е спазил закона и не си е декларирал доходите с данъчна декларация вече е друга тема и ние не бихме могли да аргументираме недобросъвестното поведение или поведението в нарушение на закона, не взимайки документи или не правейки декларация, не бихме могли да почерпим ползи от това недобросъвестно поведение. Поне аз така разсъждавам.
Господин Радославов има думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Какви ли не курсове за обучение и квалификация в тази държава се провеждат, включително нови професии, европейски фондове ползваме. Вероятно, сигурно се налага, може би самите данъчни служби, вие го решете, но да се помисли да се подпомогнат хора с по-ниско образование и от догодина да започнат да влизат в час. Защото изведнъж нищо не става.
Проблемът е много сериозен. Той не касае само този конкретен казус, според мен, защото аз ще ви кажа един много прост пример. Аз пазарувам от една зарзаватчийница от много години и хората масово се оплакват. Говоря ви за реалните доходи и документите за разходи. В стоковата борса Илиянци почти няма случай тези търговци на едро да им дават документ за реалната цена за която търговеца на дребно плаща. Това е сериозен проблем за отчитане на реалните разходи, независимо за коя сфера става въпрос. И тук сега с включването на търговските обекти на фискалните апарати директно в НАП, примерно, включително и за тази зарзаватчийница, как ще стане да принудим търговци на едно, които са си в борсата, реално да дават такива документи. Защото по този начин натоварваме крайни търговец. Той плаща повече, но официално се отчита по-малко. Това е принципен въпрос, че в България това е един процес. Няма да стане за три, четири месеца или за една година и да смятаме, че ще стане автоматично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други коментари по темата или да приключваме. Мисля че изяснихме всичко.
Подлагам на гласуване първо, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 13. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се отхвърля.
Подлагам на гласуване законопроекта на Десислава Танева и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Уважаеми колеги, като точка трета от нашия дневен ред бяхме записали - разглеждане и приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. Поради това, че в момента по тези теми текат в Икономическа комисия дебати, за съжаление при нас не може да дойде зам. министър, който да ни представи стратегия. Тук са г-жа Елисавета Михайлова – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти” и г-жа Джумалиева н-к отдел в същата дирекция. Ако вие нямате против, бихме могли да ни представят те стратегията и да я коментираме. Ако считате, че можем да я оставим за следващото заседание.
Имате ли против да отложим точката или да я гледаме? Да я отложим. Отлагаме точката.
ИВАН КОЛЕВ: Госпожо председател, искам да ви призова с цялото уважение към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, специално за тази точка да поканим министъра, тъй като все пак това е Енергийна стратегия на България. Така че най-добре е той да я представи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред приключихме днешното заседание.
В сряда сме обявили извънредна комисия съвместно с Европейската комисия, на която ще разгледаме – Националния план за реформи и шестте документа, пет регламента и една директива европейска във връзка с пакта за стабилност и растеж и рамковата позиция. Ние тепърва ще разглеждаме и други подобни документи и моля да бъдете активни в тази посока.
Заместник-министъра на финансите, Боряна Пенчева, тя и нейния екип са работили по тези документи за Националния план за реформи. И са работили в работните групи по изработване на регламентите и директивата. Така че те ще ни ги представят. И ако ние имаме въпроси е хубаво там да питаме и да си ги изясняваме.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 05 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
№ 7
На 24 март 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.15 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и предлагам да започне днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам заседанието да протече при следния дневния ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 год. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 154-01-5, внесен от Пенко Атанасов Атанасов и група народни представители на 26.01.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 154-01-34, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 22.03.2011 г.
3. Проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Имате ли предложения за допълнение или промени в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 год. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
Законопроектът ще ни представи г-жа Ангелова
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: През м.юли 2010 г. със заповед на министъра на труда и социалната политика е утвърдена нова структура на националната класификация на професиите и длъжностите в България, която трябва да влезе от 2011 г. Тази нова структура е съобразена с международната стандартна класификация на професиите 2008 г. При тази нова класификация на професиите и длъжностите автоматично някои професии и длъжности преминават в по-висок клас, което автоматично води до по-висок минимален осигурителен доход. Това обстоятелство, обаче не е било забелязано от всички браншови представителни организации, когато са се договаряли минималните осигурителни прагове по професии и длъжности в края на миналата година. Не е отчетено и за медицинските сестри, лаборантите, акушерките и рехабилитаторите, защото при тях се получи един парадокс. Оказа се, че според новия класификатор на професиите и длъжностите, те трябва да се осигуряват на минимален осигурителен доход за главна медицинска сестра и за старша медицинска сестра на 1100 лв., а редовите медицински сестри трябва да се осигуряват на минимален осигурителен доход 820 лв., колкото един лекар в една болница. Това породи напрежение сред тези лица и сред директорите на съответните общински държавни болници, защото те не са предвидили във фонд “Работна заплата” необходимите средства за изплащане на тези по-високи двойни осигуровки. Само за информация искам да ви кажа, че средните заплати на медицинските сестри са около 460 лв., а на старшите сестри около 475 лв.
Поради значителното несъответствие между размерите на брутното трудово възнаграждение и минималния осигурителен доход върху който следва да се осигуряват специалистите по здравни грижи, ние предлагаме група народни представители промяна на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване насочен към намаляване на минималния осигурителен доход за първи клас специалисти от 820 и 1100 лв. на 500 и 580 лв. а за втори клас специалисти, в които са медицинските сестри от 550 и 780 на 440 и 540 лв.
Поради същите съображения е прието и предложението на Българската православна църква и се предлага минималния осигурителен доход за енорийските свещеници да бъде намален от 540 лв. на 307 лв. В допълнение към това искам само да кажа, че към законопроекта в § 1 т. 3 е допусната една техническа грешка. Да се чете в т. 3 не в ред 77, а в ред 74, което ще бъде оправено между първо и второ четене.
Другото на което искам да ви заостря вниманието. Вчера законопроекта се разгледа и се прие единодушно на заседание на Комисията по труда и социална политика. Ние сме предложили вносителите в § 2 закона да влезе от 1 януари 2011 г. При дебатите в Комисията по труд и социална политика възникна предложение, че ако не може от 1 януари 2011 г., защото може би имат и становището на Националната агенция по приходите, а вие сте точно специалистите и ще кажете дали от 1 януари или от 1 април, ние сме съгласни да влезе и от 1 април 2011 г. или другия вариант е от първо число на месеца следващ месеца на обнародване на промяната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Ангелова. Пропуснах да кажа, че по точка първа при нас е г-жа Христина Митрева – управител на НОИ, г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ и г-н Емил Мирославов от Министерство на труда и социалната политика.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Тогава аз си давам думата. Смятам, че е по-правилно законопроекта да влезе в сила от 1 април. Ние няма да успеем да го приемем на две четения, макар че ще използваме максимално бързата процедура до 1 април. Но обявявайки го, че ще е от 1 април може би до 10-то число на април ще се подават декларации. Ако законопроектът влезе в сила от 1 януари, това освен, че е нарушение, тъй като това е материален закон и със стара дата не е редно да влезе в сила. Макар че когато е в интерес на данъкоплатците или на осигурените лица би могло да се допусне такова нещо, но ще настане пълен хаос. Пуснати са декларации образец 1, пуснати са декларации образец 6. изчислени са пенсии, изчислени са болнични. Извършени са плащания. Ако това всичко трябва да се коригира значи ще бъде някакъв пълен хаос и смятам, че не бива да го правим. Затова аз лично ще подкрепя една промяна на § 2 в сила от 1 април.
Други изказвания по темата? Заповядайте г-н Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Безспорно това предложение е наистина добро. Знаем, че се получи социално напрежение най вече от медицинските сестри. Но аз все пак искам да чуя становището на НОИ. Това касае Националния осигурителен институт и да чуем тяхното становище преди да гласуваме.
Заповядате г-жо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа членове на Бюджетната комисия. Искам да допълня, че проекта мина и на разглеждане в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, една задължителна процедура и там беше приет с пълно болшинство. Промяната касае 31 000 лица, които са от тази икономическа дейност хуманитарна здравеопазване – медицински сестри, акушерки, лаборанти или рехабилитатори и около 1000 свещеници. Наистина при договарянето на минималните прагове в писмото на министъра беше записано да се ползва новата класификация на професиите и длъжностите. Допусната е грешка. Проведоха се разговори и с Министерство на здравеопазването и с Асоциацията на акушерките. Така че беше постигнат пълен консенсус какво трябва да се направи.
Само ще допълня към това, което каза г-жа Стоянова, че другия проблем, който може да създаде трудности, че има и прихващане на ДДС, защото понякога дължим и вноски, когато не могат да се съберат. С данъчно-осигурителната сметка в НАП се извършва и тази процедура. Така , че наистина връщането към дата 1 януари ще създаде много затруднения. Предложението е много целесъобразно. Това е което мога да допълня. Направени са финансови разчети. В същност няма да се ощети приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Ще са няколко милиона. Трудно е точно да кажем. Но по-малко от 6, 7 млн ще е. Може и да е под 5 млн., защото минималните осигурителни прагове са препоръчителни. Тоест, те са задължителни, но не значи че върху тях се осигуряват лицата. Те трябва да се осигуряват върху действителните си доходи. И в същност средния осигурителен доход, който отчитаме по икономически дейности и групи професии е горе долу с около 56 – 60% по-висок от средния минимален доход за икономическата дейност. Така че това, че е въпрос на поведение на работодателите доколко ги осигуряват върху реалните им възнаграждения и доколко използват минималния праг. Но няма да е голяма загубата, още повече че тя ще действа девет месеца, а не цяла година, ако се върне от 1 януари.
Имаме писма и от енорийските свещеници пак в тази връзка. Реши се и за Светия синод. Направиха предложение за енорийските свещеници. Там също се получи, защото те не са само към Светия синод, а имаме и към другите църкви. Но проблема тотално е решен, защото бяха проведени разговори. Те са за предходен период, а ни изчистваме от тук нататък. Проверяват се колко работят на трудови договори. Оказва, че част от енорийските свещеници не работят на трудови договори. А договора е специален само с църквата, който е в някакъв формат богослужение. Така че и това вече се изчиства.
Благодаря ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И отпада проблема.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Работодателят е Господ Бог, така са го записали. Нямат работно време. Така е по канона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос. Изчерпани ли са всички случаи, да не се наложи утре още един законопроект да се внася.
Още един въпрос. Очевидно сега има някакви плащания свързани със старите осигурителни плащания, старите осигурителни прагове. Ще възникне ли някакво искане от тези, които са извършвали тези плащания? Ще се създадат ли проблем в това отношение?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: По първия въпрос, министър Младенов когато започне процедурата по ново договаряне, там където има напрежение във връзка с класификацията 2011 г. изпрати до всички социални партньори уведомително писмо, с което предложи срока 14 март да могат всички работодатели и синдикати, които участват в процеса на договаряне да направят предложение. Имаше създадена работна група. Това бяха единствените предложения, въпреки че и напомнително писмо се изпрати. Защото класификацията е променила степента само за тези видове професии и икономически дейности.
По отношение на това, че до 1 април те ще плащат по сега действащия праг преди промяната, също бяха проведени срещи с болниците, с Министерство на здравеопазването. Увериха, че ако промяната се направи към април месец, ще успеят да се справят с проблема с по-високите осигурителни прагове, защото самите те казаха, че някои болници от отрасъл хуманитарно здравеопазване нямат проблем с изплащането на този праг.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното осигуряване за 2011 г. № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря на колегите от НОИ.
Преминаваме към точка втора.
Имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Първият законопроект е внесен от н.п. Пенко Атанасов и група народни представители, а другия от Десислава Танева. Те са по една и съща материя. Първо Пенко Атанасов ще ни представи неговия законопроект. След това Десислава Танева и обсъждането да го направим общо и ще гласуваме отделно по двата законопроекта.
Заповядайте г-н Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, аз се радвам, че нашия законопроект внесен след реакция на хората, които тръгнаха да си плащат данъците и се видяха в чудо от ситуацията в която попадат. И се радвам, че този дебат макар и във времето позакъснял, поне аз така си мисля, все пак дойде до вашата комисия и ще влезе в зала. Разбирам, че ГЕРБ и представителите на земеделския сектор и на финансите са работили по другия законопроект. Аз искам няколко думи да кажа за нашия. Мисля, че той е едно елегантно и просто решение на въпроса и на ситуацията в която бяха поставени тези земеделци, които са физически лица и не са регистрирани като юридически. И това което предлагаме, защото досегашната уредба в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се преотстъпваше 60 на сто от оборота като разход и за данъчна основа по този закон се приемаха 40% от оборота на земеделските производители, които не са регистрирани като търговски дружества.
Когато този закон се приемаше, аз останах тогава с убеждението и коментара който беше, че те се приравняват заедно с компаньонки, с адвокати, с нотариуси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ще е с компаньонки. Трябва да сложим патентен данък тогава.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Нека да поспорим. Въпросът е, че земеделските производители, тези които са физически лица, вероятно следите това по Евростат, каква е средната рентабилност на земеделския сектор. За 2009 г., тя е минус 12%. За 2010 г. се очаква да бъде около плюс 6, но то е свързано с по-високите цени на земеделските продукти. И не случайно в тази връзка е нашето предложение. Аз пак казвам, мисля че то е по-простото, по-доброто, по-работещото. Това което вие предлагате. Аз разбирам, че сте го огледали от много страни. Вероятно сте прави за повечето от предложенията. Това което ме притеснява мен е, че действително, тези дребните земеделски производители ще бъдат поставени в ситуация в която ще бъдат затруднени по начина на водене на счетоводство. Това е което исках да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, съвсем накратко ще представя законопроекта, който е внесен от група народни представители от ГЕРБ и който касае облагането на доходите на земеделските производители регистрирани като такива и тютюнопроизводителите, които са физически лица. С нашето предложение предлагаме тези земеделски производители, тютюнопроизводители, които са регистрирани да изберат как да бъдат облагани, като със създаването на новия чл.29а, тези които са регистрирани по данък добавена стойност задължително да се облагат по реда на едноличните търговци с представяне на годишна данъчна декларация, а тези които не са регистрирани да имат право за избор между двата режима по реда на еднолични търговци или на физическите лица с нормативно признати разходи. Както беше досега. Като този избор се упражнява в продължение на пет години.
Искам също така да кажа, защо това го считам, като едно много добро решение. Първо, защото това е справедливо и прави еднакво третиране на всички видове земеделски производители. Искам да обясня защо голяма част от земеделските производители са физически лица. Земеделието се възстановява в България веднага след 90-те години. По-късно особено в 2007 г. започнаха да се прилагат много мерки за подпомагане по европейския земеделски фонд, държавни помощи. Всички тези мерки имаха ограничителни условия относно това, което се подпомагаше и част от тези земеделски производители дори и да искаха не можеха от физически лица да се регистрират като търговски дружества.
В същото време земеделските производители в крайна сметка извършват стопанска дейност, която е нормално да се облага, така както се облагат едни работещи земеделски производители, които са търговски дружества. И аз смятам, че с този режим ние унифицираме и правим еднакво облагането на всички лица, независимо като какъв правен субект работят в сектора.
Освен това с допълнителния параграф в преходни и заключителни разпоредби изправяме още една неточност, бих казала или разминаване. До 2009 г. всички знаем, че доходите от земеделска дейност бяха освободени по една нотификация от данък. Но в същото време част от подпомаганията по тези различни схеми от европейските фондове, държавни помощи за стопанската 2008 – 2009 г., включително и за някои животновъди за 2009 г., включително за тютюнопроизводителите за 2009 дойдоха в 2010 година. С този параграф помощите за тези стопански години ще бъдат третирани по реда за 2009 г., т.е. няма да се облагат, което е едно справедливо решаване на казуса, който възникна с плащанията в двете различни години.
Използвам случая да благодаря на г-жа Менда Стоянова и на всички експерти от Министерство на финансите, които помогнаха за това. За мен това е много важно. Аз не го казвам от някаква дипломация, а като истинско убеждение, защото проблема е много голям особено за сектор животновъдство, който е на загуба вследствие на ценовите равнища на зърнените храни. Практически сектор животновъдство е на загуба. Не може да обслужва задълженията си. Ако стария режим на облагане остане в сила, практически ние ще трябва да увеличим нормата на тяхната загуба. С това предложение този проблем се коригира.
Това което исках още да спомена, тъй като ние все още с всички експерти, които са работили по този законопроект водим разговори да намерим разрешение и за тези физически лица, земеделски производители, които са били регистрирани по ДДС за 2010 г. да се възползват от този режим на облагане. И се надявам, че докато не изтече процедурния срок за финализиране на приемането на законопроекта, ние ще намерим такъв вариант.
Законопроектът уравнява или прави данъчното облагане на земеделски производител принципно и справедливо за всички. Аз моля да бъде подкрепен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и по двата законопроекта. Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател. Аз ще се уловя за последната дума на г-жа Танева, че вторият законопроект наистина е справедлив. И ще направя една връзка с първия. Ще обясня защо аз няма да подкрепя първия законопроект. И ще кажа за това, че една от основните причини е, че с него се предлага единствено промяна на процента на нормативно признати разходи. Въпросът не е в процента. И 99% да бяхте предложили остава несправедливия принцип на облагане и на определяне на печалба с нормативно определени разходи.
Какво имам предвид. Веднага ще дам един пример. Ако един частен земеделски стопанин е закупил активи за 500 000 лв., което включва трактор, комбайн и евентуално някакъв прикачен инвентар. Ако греша поправете ме. Тези 500 000 лв. активи носят на година 30% амортизация, което означава 150 000 лв. разходи само за амортизация. Ако дохода на лицето е 150 000 лв. за годината, тези нормативно признати разходи пак ще са недостатъчни, защото само разходите за амортизация са 100%, без да включваме торове, препарати, без да включваме семена, без да включваме фонд “Работна заплата”, без да включваме застраховки на продукция и т.н. Искам правилно да бъда разбрана. Наистина вторият законопроект решава в голяма степен проблема с облагането, защото там с възможността за избор, не смятам, че ще бъде затруднен земеделския производител.
Съществуването на опция за избор между облагане по корпоративен начин и с нормативно признати разходи е един доста сериозен жест, една сериозна възможност, земеделския производител да избере по кой начин да се облага. И пак твърдя, че не е въпроса в процента, а в принципа на облагане. Може би остава отворен въпроса, доколко наистина би трябвало да има едно таково облагане с нормативно признати разходи, тъй като по никакъв начин не може да бъде определен реалния процент от когото и да било, освен от самия бизнес. В тази връзка искам да кажа, че малко смешно ми изглеждат мотивите г-н Атанасов, с уважение към вас, че 10% от оборота може да се счита за реален размер на печалбата. Това е несериозно. Защото никой не може да реши какъв е процента на печалбата, първо заради различна бизнес среда. Второ, знаете, че печалбата също може да бъде функция от менажирането. Така че най-малко ние може да решим, че 10% е нормалната печалба за сектора.
Благодаря.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз благодаря за отношението, което взехте. Но вие приехте този 40 процентен. Ние предлагаме сега 10. не ли така? Вие тогава сте били толкова недалновидни, колкото ние сега. Така че не приемам това отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ние отменихме чл.13 с който тези доходи бяха необлагаеми. Знаете коя е причината. Така че не ние сме определили този процент. С отмяната на чл.13, доходите те минават на облагане по чл.29. Процента не е определен от нас.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колежката донякъде обясни нещата. Става въпрос за нотификацията. Всичко дойде от тази нотификация, която вие през 2009 г., колега закъсняхте да я извършите. И от там за да се компенсират нещата се прие точно това облагане.
ПЕНКО АТАНАСОВ: А вие защо не предприехте стъпки за нотификация.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ние не бяхме на власт. Тройната коалиция беше на власт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Конструктивно по текстовете. Господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта на Десислава Танева и няма да подкрепя на г-н Атанасов, защото досега имахме една такава неравнопоставеност между физическите лица- земеделски производители и едноличните търговци, този въпрос сега се решава във втория законопроект. И в тази връзка смятам, че няма никакъв проблем в това, което се взе като решение, наистина тези промени касаят една верижна промяна в ДОПК, ЗКПО, Закона за местните данъци и такси и т.н., което е перфектно. Но искам тук само една забележка да отправя и то предполагам към г-жа Танева. Специално за чл. 29 а, ал. 5, в която се казва, че “лицата избрали реда за облагане по ал. 3 прилагат този ред за срок не по-кратък от пет последователни данъчни години.” Какво сте имали предвид под това? Пет последователни години. Защо да не бъдат три години? Защо трябва да бъдат задължени пет последователни години?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви разбрах, но във всички обществени отношения, които регулираме, в крайна сметка трябва да има последователност, с оглед на прогнозирането на приходите за фиска. Не може всяка година, според това, ако тази година нормата на доход като физическо лице ми е сто процента и ми е изгоден този режим, другата година съм на загуба и ми е изгоден еди кой си режим. В крайна сметка трябва да има планиране за фиска от страна на държавата.
ДАРИН МАТОВ: Благодаря ви. И другото е по отношение на воденето на счетоводството. Аз още миналата година засегнах този въпрос за водене на счетоводството от физическите лица земеделски производители и смятам, че това е много благоприятно не само за фиска, но смятам и за самите тях, защото това ще ги дисциплинира. Още повече, че те нямат задължение, както разбирам по предложението в законопроекта, когато не подлежат на финансов одит или имат приходи до 100 000 лв. да представят не годишен финансов отчет, а само отчет за приходи и разходи. Това смятам че е положително. И ако се приеме, г-н Атанасов вашето предложение отново ще има една неравнопоставеност между тези две групи, отново ще ги поставим в неравнопоставено положение. А сега с този законопроект, смятам че това ще се реши.
Благодаря ви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, понятието справедливост не знам какво съдържание има тук. Но си спомням една друга фраза, едни развиващи се страни. Възроптаха и казаха, че не е достатъчно да имаме свободна търговия, нужна ни е справедлива търговия, без да сме на ясно какво означава това.
Бих желал някой да си представи това, какво означава селянина да попълва счетоводни документи и да се отчита всяка година. И какви доходи фиска ще има от една подобна дейност. Това са стоици хиляди дребни производители. Как ще стане, как ще оцените вие натуралното му потребление? Това което събира от градината и се храни с него. Ще го оповестявате ли? Ще редуцирате ли разходите му с доматите и чушките от собствената му градина? Колеги, това са едни добри пожелания. На практика не е възможно да се реализират. Тези предложения са добри за големите земеделски производители. Аз в тези предложения виждам отговор на исканията да речем, на зърнопроизводителите, които десетки хиляди декари обработват. За тях не е проблем да отчитат разходи. Ще видите какви разходи ще отчитат и какви данъци ще плащат зърнопроизводителите през следващата година.
Ние по принцип сме против облагането на доходи от непреработена земеделска продукция. Ако има европейски проблеми да се търсят начини да се разрешат. В противен случай ние сме за символично облагане на тези доходи, без да се затормозява този селянин да попълва счетоводство, да събира документи. Кой дава документ, ако някой му изоре нивичката? Кой дава документ, ако някой си продаде кравата или я заколи на някой празник в селото. Това е българския селски живот. Това са действителностите в българското село. Какво ще стане? Как ще ги отразим тези законови изисквания на практика. Аз се въздържа да подкрепя този законопроект.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че с този законопроект, ние не променяме задължението или липсата на такова задължение на физическите лица-земеделски производители да подават данъчна декларация. В момента действащия режим е с нормативно признати разходи 60%. Освен това, искам да ви обърна внимание, че в преходни и заключителни разпоредби за параграфа за който говорих, аз се учудвам, че вие сте въздържал се. Казвам го, без каквато и политика да влагам в изказването си. Тютюнопроизводителите точно получиха плащания за 2009 г. полагаеми в 2010 и в момента колега, ако този ред не се промени, те ще трябва да се обложат върху 40% от тези плащания. А вие ще гласувате въздържал се по законопроект, който ще отмени това плащане. Това за мен категорично е необяснимо. И с този законопроект и по сега действащия режим в крайна сметка всяко физическо лице-земеделски производител, тютюнопроизводител е задължен да подава декларация за облагане на доходите. Зависи по кой ред. И се говори, че с този законопроект се въвежда допълнителна административна тежест, категорично не е вярно. Просто режима става еднакъв за всички производители.
Второ, тютюнопроизводителите, които подадоха заявление по наредбата за доплащания са 32 000. Те не са стотици хиляди. Основният проблем по досегашния режим, е че един и същи сектор се облага с различни ставки, само поради различната правна форма в която се извършва дейността. Другото което е, че основния проблем е за животновъдите, не за зърнопроизводителите. Първо зърнопроизводителите в основната си част са юридически лица. Основният проблем, особено при сега действащото данъчно облагане за сектор, който категорично е на загуба за миналата година, е че ние трябва да му увеличим нормата на загуба, ако остане досегашния режим на облагане. Въпросът е много сериозен. И най-важното от което трябва да изходим, е че в момента действащия режим облага една и съща стопанска дейност, именно земеделска по различни начини и то в пъти, което е неправилно.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колежке, ние ще подкрепим това предложение. То е само една точка от целия ви законопроект. И при това вие трябва да кажете, че важи еднократно. Не важи за всички случаи от тук нататък, при всички субсидии и помощи, които се получават от Европейския съюз. Така ли е? Така е. Значи важи еднократно.
Вие сте права, че земеделските производители бяха длъжни да попълват декларации, без да плащат данъци. Но попитайте данъчните, колко от тези десетки хиляди са подали декларации изобщо. Попитайте ги, те ще ви дадат информация. Това не се изпълнява. И понеже не е свързано с плащания, няма задължения и никой не ги е следил тези неща. Попитайте колко декларации са подадени в данъчното?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика. Господин Имамов, факта е следния. Нашите български производители, независимо дали са земеделци или други трябва да се научат да спазват закона. Много години не плащайки данъци, те смятаха, че са извън закона. Това, че ние като физически лица, потребители не си събираме и не искаме документи за разходите, които правим, това не оправдава, че тези хора няма да могат да си съберат документи за разходи. Самата форма на счетоводство, която тук сме записали е много проста. Една купчина фактури и едни цифрички по тях, които трябва да се съберат. Това е отчета за приходи и разходи. И да се види разликата.
Ако ние кажем, че те нямат интелектуална или физическа възможност да си събират документи за разходи, да си изискват документи за разходи, това означава да кажем, че ние по този начин допълнително стимулираме сивата икономика. Тоест да няма документи при извършването на каквито и да било стопански операции, потребителски или някакви други. Така че в този смисъл, аз мисля, че вие не сте прав. Това ще бъде един процес, който в крайна сметка ще доведе до дисциплиниране на всеки един български гражданин да исква документ, когато прави сделка. Аз винаги си вземам касовия бон и когато е по-голяма поръчката искам и фактура, защото знам за какво става дума. Не може да искаш постоянно от държавата национални доплащания, субсидии и друго и да нямаш никакъв ангажимент към тази държава. Това беше само по отношение на разходите и счетоводството. По принцип за тях се изисква изключително просто счетоводство.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Когато сравняваме двата законопроекта, само на пръв поглед изглежда, че този на Десислава Танева е по-изчерпателен. Аз винаги съм бил много скептичен към третирането на финансовите резултати на едноличниците, поради обективното смесване на работна заплата и предприемачески доход. Тоест, те се сливат в едно. Дори и само това обстоятелство да бъде ще ни разконцентрира малко при твърдата убеденост за справедливост, тъй като особено при производството за което говори и г-н Имамов, тук става въпрос за основно жив труд, който трудно може да бъде остойностен по какъвто и да е друг начин. При големите компании остойностяването е ясно. Дават ти някаква заплата. Дали е справедливо или не, толкова. Но при едноличника, той самия работи, изкарва някакъв доход и този доход е едновременно и заплата и предприемачески доход. И от тук нататък много трудно може да се обосноват предимства на тази форма срещу документи.
Затова аз лично бих подкрепил корекция на нормативно признатите разходи с цялата условност, че нормативно признатите разходи са една груба рамка, която се опитваме да сложим и да осредним различните иначе разходи при различните производители. Страхувам се, че законопроекта на г-жа Танева накрая може да остане без стойност, защото той запазва нормативно признатите разходи на 60 и ако за производителите се окаже, че не им е изгодно или не искат, или не могат да се възползват от опцията, на практика ние ще оставим сегашното положение. Да не го разглеждаме след няколко месеца отново. От това се притеснявам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, имам следната реплика към вас. Първо, аз смятам, че тези нормативно признати разходи не само за земеделските производители, а за всичките за които се отнасят трябва да изчезнат от нашия правен мир. Такива чудесии няма никъде из Европа. Колегите, които са го проучвали могат да го докажат. Таке че може би следващата стъпка е в посока абсолютно всички да преминат на приходи и разходи, просто счетоводство. Събират документи. От друга страна, ако ние повишим нормативно признатите разходи на 90%, това при всички случаи представлява държавна помощ и ще се иска нотификация за нея. Да не говорим, че по принцип когато имаме такива признати някакви проценти, без това да стъпва на документи, това също може да бъде счетено като помощ. Тоест, за сегашните проценти също може да бъде счетено като помощ.
Ако отидем на нормативно признати разходи и на нотификация за тези нормативно признати разходи, ние трябва да докажем по някакъв начин колко са те. За съжаление единствения легален начин е статистиката. И ако трябва да видим статистиката, която абсолютно съзнавам, че е изкривена и мога да обясня по какви причини, но това са официалните данни, за 2008 г. земеделските производители, които не са регистрирани като еднолични търговци по Търговския закон са отчели 30% печалба или разлика между приходи и разходи. За 2009 г. 29. Вие самите знаете защо това е така. И в крайна сметка това е официалната статистика на базата на данъчните декларации, които те бяха задължени и подаваха.
Това е цялата обработка на данъчните декларации. И това, че някой не е спазил закона и не си е декларирал доходите с данъчна декларация вече е друга тема и ние не бихме могли да аргументираме недобросъвестното поведение или поведението в нарушение на закона, не взимайки документи или не правейки декларация, не бихме могли да почерпим ползи от това недобросъвестно поведение. Поне аз така разсъждавам.
Господин Радославов има думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Какви ли не курсове за обучение и квалификация в тази държава се провеждат, включително нови професии, европейски фондове ползваме. Вероятно, сигурно се налага, може би самите данъчни служби, вие го решете, но да се помисли да се подпомогнат хора с по-ниско образование и от догодина да започнат да влизат в час. Защото изведнъж нищо не става.
Проблемът е много сериозен. Той не касае само този конкретен казус, според мен, защото аз ще ви кажа един много прост пример. Аз пазарувам от една зарзаватчийница от много години и хората масово се оплакват. Говоря ви за реалните доходи и документите за разходи. В стоковата борса Илиянци почти няма случай тези търговци на едро да им дават документ за реалната цена за която търговеца на дребно плаща. Това е сериозен проблем за отчитане на реалните разходи, независимо за коя сфера става въпрос. И тук сега с включването на търговските обекти на фискалните апарати директно в НАП, примерно, включително и за тази зарзаватчийница, как ще стане да принудим търговци на едно, които са си в борсата, реално да дават такива документи. Защото по този начин натоварваме крайни търговец. Той плаща повече, но официално се отчита по-малко. Това е принципен въпрос, че в България това е един процес. Няма да стане за три, четири месеца или за една година и да смятаме, че ще стане автоматично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други коментари по темата или да приключваме. Мисля че изяснихме всичко.
Подлагам на гласуване първо, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 13. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се отхвърля.
Подлагам на гласуване законопроекта на Десислава Танева и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Уважаеми колеги, като точка трета от нашия дневен ред бяхме записали - разглеждане и приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. Поради това, че в момента по тези теми текат в Икономическа комисия дебати, за съжаление при нас не може да дойде зам. министър, който да ни представи стратегия. Тук са г-жа Елисавета Михайлова – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти” и г-жа Джумалиева н-к отдел в същата дирекция. Ако вие нямате против, бихме могли да ни представят те стратегията и да я коментираме. Ако считате, че можем да я оставим за следващото заседание.
Имате ли против да отложим точката или да я гледаме? Да я отложим. Отлагаме точката.
ИВАН КОЛЕВ: Госпожо председател, искам да ви призова с цялото уважение към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, специално за тази точка да поканим министъра, тъй като все пак това е Енергийна стратегия на България. Така че най-добре е той да я представи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред приключихме днешното заседание.
В сряда сме обявили извънредна комисия съвместно с Европейската комисия, на която ще разгледаме – Националния план за реформи и шестте документа, пет регламента и една директива европейска във връзка с пакта за стабилност и растеж и рамковата позиция. Ние тепърва ще разглеждаме и други подобни документи и моля да бъдете активни в тази посока.
Заместник-министъра на финансите, Боряна Пенчева, тя и нейния екип са работили по тези документи за Националния план за реформи. И са работили в работните групи по изработване на регламентите и директивата. Така че те ще ни ги представят. И ако ние имаме въпроси е хубаво там да питаме и да си ги изясняваме.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 05 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
2007
201
