П Р О Т О К О Л

№ 11

---

На 04 май 2011 г., /сряда/ от 15.00 часа в зала 134 пл. “Княз Александър І ” се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси,
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум и предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на предложение за директива на съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и рамковата позиция на Министерския съвет по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, № 102-00-25, внесена на 19.0402011 г.
2. Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство, за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 102-02-9, внесен от Министерски съвет на 1 април 2011 г.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли предложение за промяна на така предложения дневен ред? Няма. Който е съгласен, моля да гласува - „за”?
Гласуване: 18 гласа за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание, за да обезпечат двете точки от дневния ни ред, са: от Министерството на финансите – заместник-министър Боряна Пенчева и Людмила Петкова – директор дирекция „Данъчна политика”; от Министерство на вътрешните работи: заместник-министър Веселин Вучков и Мария Рангелова – началник „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на госпожа Пенчева да ни представи позицията на Министерски съвет по предложението за директива на съвета относно общата консолидирана данъчна основа. Заповядайте, госпожо Пенчева.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, наистина, съвсем накратко бих искала да ви представя този въпрос, който е от изключително важно значение за България. Това беше дискутирано и на вашето пленарно заседание днес сутринта.
От септември 2004 г. на неофициална среща на ЕКОФИН е поставен въпросът за разглеждане на такава директива за определяне на обща консолидирана данъчна основа. Създадена е една работна група с участието на Европейската комисия и страните членки, която през 2008 г. завършва работата по този пакет документи. Впоследствие този въпрос става част от общата инициатива Сингъл Маркет – Единен пазар, който към момента се дискутира от 27-те страни членки.
Тази година на 16 март на съвета беше представено едно предложение за директива, което, от една страна, цели опростяване и намаляване на административните пречки, опростяване на системата за данъчно облагане с цел да се подобри конкурентоспособността на Европа и да се подкрепи бизнесът. По тези цели има единство, всичките 27 страни считат, че Европа трябва наистина да бъде по-конкурентоспособна и бизнесът да бъде подкрепен. Тази цел обаче, съгласно предложението на комисията, може да бъде постигната чрез предоставяне на възможност на големите мултинационални компании да имат единна система за данъчно облагане на територията на Европейския съюз.
Предвижда се също така въвеждане на обслужване на едно гише, намаляване на разходите, свързани с трансферното ценообразуване, облекчаване на процеса на избягване на двойно данъчно облагане и т.н.
Като цяло директивата съдържа три основни групи въпроси. Първата група е свързана с определяне на данъчната основа, като се предвижда въвеждане на общи правила за изчисляване на данъчната основа за група от свързани дружества, които имат различни места на стопанска дейност в рамките на Европейския съюз. Първата група е за данъчната основа.
Втората основна група въпроси са за консолидация и механизма за разпределяне на данъчните основи между членовете на групата.
Третата основна група въпроси е за административната рамка, която е свързана с деклариране, извършване на проверки и ревизии и процедурите по обжалване.
В хода на дискусиите Министерството на финансите участва в работните групи. Представителите на дирекция „Данъчна политика” и на нашия екип в постоянното представителство в Брюксел участваха от самото начало. Ние от самото начало подчертахме, че сме за това опростяване, за по-доброто сътрудничество между данъчните власти от различните страни в рамките на съюза, за облекчаване на бизнеса, за въвеждана на услуги на едно гише и т.н.
Това, което ние последователно възразяваме, е въвеждането на обща консолидирана основа за корпоративно облагане. Това е и текстът на рамковата позиция, която беше одобрена. Тя беше разгледана и на Съвета по европейски въпроси и нееднократно изказвана. Република България е против въвеждането на общата консолидирана основа за корпоративно облагане. Българската страна счита, че въвеждането на такъв механизъм ще лиши страните членки от конкурентни предимства. В момента България е страната с най-ниски данъци от 1 януари както за гражданите така и за бизнеса и ние твърдо считаме, че това следва да продължи. Основните елементи, с които не можем да се съгласим, са: предложеният механизъм за изчисляване и разпределение на общата консолидирана данъчна основа.
Както знаете, с вас дори аз имах удоволствието да дискутирам този въпрос в отговор на господин Орешарски на предишно ваше заседание. Предвижда се една трифакторна формула за изчисляване на разпределителния механизъм по консолидираната данъчна основа. Тази трифакторна формула отчита три основни елементи: продажбите, заплащането цената на труда, заплатите и броя на служителите и активите.
В числителя стоят това, което е на местния пазар, на конкретния пазар, а в знаменателя на тези формули стои общият размер съответно на продажба и на заплащане и на активи, във всички знаменатели на трите елемента.
Тъй като България е малък пазар, обемът на продажбите на дружествата в България съответно е по-малък, тъй като заплатите в България не са високи и съответно са по-малки и тъй като активите на компаниите в България са по-малки, следователно самият факт на въвеждането на подобен механизъм би довел до намаляване на общото число, на общия размер на консолидираната данъчна основа.
Оттук произтичат опасенията, че евентуално това би довело до намаляване на приходите, което да не би да се наложи да бъде компенсирано с увеличаване на ставките.
Ние отчитаме този елемент и ползваме сериозни анализи на европейски изследователи. В Ирландия беше правен подобен анализ от неправителствени организации и от бизнес консултанти, така че на този етап считаме, че нашата позиция е, че предложеният разпределителен механизъм не отразява адекватно спецификата в икономиките на държавите членки и разликата в икономическото развитие и стандарта на живот.
Друг елемент от нашата позиция е по отношение на предложената административна рамка. Към момента българската страна счита, че предложението не е изчерпателно разработено в частта за административните процедури. Не са взети предвид огромните различия в прилагането на процедури по администриране на корпоративните данъци, както и разликата в структурата, състава и организацията на работа на данъчните администрации.
Ние наистина считаме, че трябва да има максимално облекчение за компаниите, но да не съществува дори потенциална възможност за дискриминация при администрирането и обслужването на едни и същи по вид задължения между различни групи данъкоплатци.
Друг проблем, който сме идентифицирали, е, че не е засегнат въпросът за езика, на който ще бъде водена данъчната отчетност от данъкоплатците, езика, на който ще се подават данъчните декларации, ще се извършват данъчни проверки и т.н., тоест, ние считаме, че е необходимо да продължи работата по тази директива, но като цяло към момента позицията ни е, че не подкрепяме предложението.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, очаквам Вашите въпроси, още повече че тая тема е много парлива, дискутираше се по медиите без конкретика. Сега е моментът да влезете в детайлите и да е ясна за всички. Заповядайте!
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Всъщност, по стечение на обстоятелствата само преди около два часа примерно ние обсъждахме Пакта „Евро плюс”. Там за n-ти път ни уверяваха като малки деца, че прякото облагане остава национален суверенитет, а два часа по-късно, в момента обсъждаме как ни се изплъзва данъчната основа. За това е ставало въпрос винаги; никога не е ставало въпрос, че някой ще дойде да ни размества ставките. Ставките ще ги разместват по индиректен начин: като ти вземат половината данъчна основа и те оставят да мислиш дали ще вдигаш този данък, може да свиваш разходи – твой проблем, може да вдигаш друг данък. Проблемът на бедния си е проблем на бедния, а не на богатия. За това е ставало въпрос, а не за дребни закачки, както се тълкуваха, според мен, до този момент. И това е най-голямата опасност, която виждаме на път да се реализира.
Това беше само в преамбюл, госпожо председател. Може да не е съвсем точен. Аз имам въпрос дали е правено изчисление, колкото и условно да е, разбира се, дали е правено някакво изчисление колко от данъчната основа ще изгубим – приблизително, закръглено, в порядък, около и т.н. Разбирам, че не може да се изчисли с точност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Преди да дам думата за отговор, господин Орешарски, искам едно уточнение да направим .Тук ще ни помогнат колегите от Министерството на финансите. Директивата за консолидираната основа за корпоративно облагане според това, което считам аз, по никакъв начин не е свързана с това, дали България се е присъединила към Пакта „Евро плюс” или не. Дори България да не се присъедини към Пакта „Евро плюс”, съвсем теоретично, директивата пак ще си я разглеждаме и пак ще я приемаме по реда на приемане на директивите и доколкото това се случи, ще трябва да си я траспонираме, както го изисква договорът на Европейския съюз. В този аспект нещата просто трябва да ги изчистим. Пактът „Евро плюс” е политическият документ, който говори и той, според мен, може да ни бъде от полза дотолкова, доколкото в него е записано, че данъчната политика остава национална отговорност, защитавайки позицията си по тази директива. Така мисля аз. Ако има други мнения по този преамбюл, моля да проведем дискусията, защото тя наистина е много важна.
ДАРИН МАТОВ: Аз наистина щях да започна с това, с което започна колегата Орешарски и това, което чухме от трибуната от министъра на финансите във връзка с това, че наистина национален прерогатив си остава данъчното облагане. Там чухме и от министъра на финансите това, че ние сме против единната данъчна ставка. В същото време сме и против обща данъчна основа.
Искам да попитам заместник-министър Пенчева какво би станало оттук нататък - ясно е, че преговорите ще продължават - ако ние продължаваме с това несъгласие, защото виждам, че с част от нещата ние се съгласяваме единствено по тази обща данъчна основа сме против. Какво би се получило оттук нататък, ако наистина се приеме някакъв заключителен документ. Виждам тук че в рамковата позиция на правителството, пък и в европейската директива, която имам пред себе си, че компенсирането на загубите в бюджета според – това не знам според Ърстен Янг ли е, които са правили някакви анализи – ще доведе до увеличаването на ставката на корпоративния данък с 3 до 4 процента, или въвеждането на тази нова основа ще доведе до повишаване на ефективната данъчна ставка до на 21,8%. Доколко тези изводи са реални и доколко ние можем да стъпим на този анализ? И пак се връщам на основния си въпрос: Какво би се случило, ако ние продължаваме да упорстваме и да казваме, че сме против тази единна данъчна ставка и данъчна основа?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз искам да направя само едно доуточнение към този въпрос. Не е ли по-коректно да не говорим за повишаване на данъчна ставка, а да говорим за загуби от данък. Говорим за данъчна основа и данък, а не за данъчна ставка. Не знам точно какви са тук изводите, които Вие цитирате.
Вторият ми уточняващ въпрос е тези изследвания, които тук са правени, на какъв етап са правени, защото имат промени в някои текстове на директивата. Взети ли са предвид, когато са правени тези изчисления?
Мисля, че и трите въпроса са в една посока.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз наистина бих искала да потвърдя това, което и днес беше подчертано и от министъра на финансите и от премиера и от Вас, че двете неща – политическия договор, Пактът „Евро плюс” и директивата, която технически се обсъжда в момента на работно ниво, за общата консолидирана данъчна основа, са две напълно различни неща и че наистина това, което и премиерът и министър Дянков заявиха днес, е точно така, че става въпрос в Пакта „Евро плюс” данъчната политика да бъде национален приоритет, като се работи в посока на данъчна координация.
По отношение на тези анализи аз бих предложила да не се фокусираме върху конкретните цифри и умишлено дори и на нашия екип правя бележка да не коментират тези цифри публично, които биха ни въвели в заблуждение.
Има два анализа, които са направени. Единият анализ е на Ърстенг Янг, поръчан от Ирландия, който обаче е ползвал статистически данни с двегодишна давност назад, който е направен в едни по-общи рамки и има индикативен характер. Така че това е едното.
Другото изследване е на комисията, което може да се счита за по-точно. Там се говори – цифрата е около 22, Вие казахте около 21,8, което също обаче е индикативно. Към днешна дата това, за което госпожа Стоянова съвършено коректно постави въпроса, е каква е реалната база, на която са направени тези сметки.
Да, не става въпрос за промяна на някакви ставки. Това наистина е национален приоритет. В тази посока е и предложението на министър Дянков за националния пакт за финансова стабилност. Тоест, ние въобще не коментираме промяната на корпоративния данък като ставка.
По отношение на данъчната основа – ето това е, което всъщност ще се дискутира.
Какво следва в чисто логически план? Оттук нататък следва още дискусия по този документ. Ако се стигне до юни месец до някакво разбирателство, би могла да бъде приета част от директивата, би могло и цялата директива. Самото приложение има четири опции. Аз бих искала да дам думата на госпожа Петкова, която да ни запознае с четирите опции какво би могло да се случи от въвеждането.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност когато се разглеждаше проектът за директива, самата Европейска комисия постави четири опции и в оценката на въздействието е разгледан какъв ще бъде ефектът върху бюджетните приходи, върху икономическото развитие по четири опции, като по тези опции всъщност тя включва една от тях в самата директива.
Първата възможност е общи правила, тоест, обща данъчна основа за всички дружества в Европейския съюз, но дружествата сами да избират дали да ползват тези правила. Тоест, без консолидация.
Втората опция е общи данъчни правила за всички дружества без консолидация.
Третата възможност е общи правила с консолидация, но групите да избират този режим.
Четвъртата възможност е общи правила с консолидация, задължителни за всички.
По принцип, тъй като консолидацията и разпределителният механизъм са два от елементите, които имат най-негативен ефект върху България, България би могла, например, да подкрепи общи правила, но, примерно, без консолидация, тъй като този негативен ефект, който се очаква върху бюджета и върху икономическото развитие на страната просто няма да го има, тоест, всички дружества в целия Европейски съюз прилагат единни правила. За формиране на данъчната основа. Но всъщност по тези правила печалбата, която е реализирана, ще си се облага в съответната държава. И тези правила, които се въвеждат в директивата, те са много близки до правилата, които в момента България прилага. Те въвеждат данъчни приходи и разходи, но ползвайки всъщност тези принципи, които са от международните счетоводни стандарти. Тоест, при нас базата, данъчната основа е широка и ако въведем тези правила, просто няма да има негативен ефект върху бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един уточняващ въпрос по тази тема. Ако ние можем да подкрепим евентуално тази опция на директивата, това има предвид.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Общи данъчни правила без консолидация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз обаче искам да уточним. Общи данъчни правила, казваш, че са близки до правилата за формиране на данъчната основа сега. Това означава ли, че след като се формира данъчната основа, данъчни облекчения или утежнения са извън тези правила и ще бъдат решавани от всяка държава?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност правилата са си еднакви и всеки си формира каквато основа се получи, но всъщност при този вариант няма да бъде решен проблемът, на база на който комисията е разработила проекта, проблемът с трансферното ценообразуване и с пренасянето на трансграничните загуби. Трансферното ценообразуване и по този начин, както е изготвена директивата, пак не се решава. Обаче при трансграничните загуби, при самата консолидация, ако едно френско дружество е на загуба, а българското е на печалба, при консолидацията, консолидираната, примерно, става на печалба и след разпределителния механизъм Франция може да получи данък, а България да не получи или по-малко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: При това положение няма ли да въстанат по-големите европейски страни, които имат облекчение на корпоративен данък, в смисъл, техни си облекчения, ако това се случи с тази обща основа?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В директивата е предвидено следното нещо. Примерно, прилагат се данъчните правила: консолидирана основа, разпределителния механизъм… При всички положения те казват в директивата, че преференции се прилагат към тази част, която си остава за държавата членка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако нямаме консолидация и разпределение, а само единна данъчна основа, какво се случва с данъчните облекчения?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Данъчните облекчения си остават. Няма проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това попитах първия път. Те си остават национално решение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, национално решение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще започна с последния въпрос, по който водихте диалог. Става дума за съдържанието на общите правила, дали се включват тези облекчения или не, остават ли там, където са били досега или не остават, задължаваме ли се ние да ги въведем, или не.
Аз смятам, че можем да подкрепим някакви общи правила, но те трябва да бъдат твърде, твърде общи, тоест, да не засегнат онази система, която в момента съществува в България и да не я засегнат чувствително. Защото тези оценки, които дават тук, наистина са притеснителни, колкото и да ни приканват и да не ги интерпретираме, те наистина са притеснителни. Тоест, данъчната основа ще си е с 22% близо, данъчната ставка може да се наложи да се увеличи от 10 на 13-14%, в най-лошия случай, отражението върху брутния вътрешен продукт е някъде с
-3%, заетостта – с близо -1%, а чуждестранните инвестиции – с -12%. Това според мене са стряскащи цифри за България, ако това се случи.
Затова, според мен, пак повтарям, бихме могли нещичко да подкрепим, ако ние държим да търсим онова, което е положително за нас и да го подкрепим. Това трябва да бъде една твърде, твърде обща система за формиране на данъчната основа, защото, вижте, колеги, основното тук е абсолютният размер на данъка. Колко лева ще плати една фирма данък? Зависи от ставката и от данъчната основа. Ние не променяме данъчната основа. Пипайки ставката, ние променяме парите, абсолютния размер на данъка, това е важно за фирмата. Колко – 10, 5, 6 милиона данъци плаща. Не ни интересува основата или ставката, ако абсолютният размер на данъка е нисък. Те всички си правят сметки с размера. Бюджетът се изчислява в милиарди левове, не се изчислява в проценти или еди какво си. Това е важно.
Аз мисля, че по този начин, пипайки данъчната основа, се оказва натиск върху ставката при всички положения, понеже ние имаме ниска ставка, движението на нашата ставка ще бъде нагоре. Няма накъде другаде да бъде, защото данъчната основа според мене е политически лост, който трябва да се използва от управляващите за правене на политика. При това, данъчната основа трябва да отразява адекватно структурата на производството в отделните страни, а то е съвършено различно от страните в Европейския съюз.
Що се отнася до това, което каза господин Орешарски, аз също мисля, че тук има една бъркотия. Ние обсъждаме директива на съвета. Тя е валидна за всички европейски страни. Господин Орешарски, няма значение дали ще бъдем в „Евро плюс”, тази директива ако се приеме, тя е задължителна за нас. А какво ще стане, като в „Евро плюс” се дефинират други, обратни правила, тоест, ние не приемаме промяна на данъчната основа. Това означава ли, че за членките на „Евро плюс” няма да важи тази директива? Означава ли? Не. Не означава. Това е бъркотията.
Има и други пактове в Европейския съюз, които си поставят собствени изисквания и условия. За тях вероятно друг път ще говорим.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Исках да добавя още, забравих да кажа, че освен корпоративният данък и по-ниска евентуално корпоративна основа, която би останала в резултат на разпределителния механизъм, при самата консолидация се елиминират вътрешногруповите сделки между фирмите в групата и няма да се налага данък при източника, което означава, че данък при източника, който сме удържали сега за европейски дружества просто ще бъде нула.
Другото нещо е, че в самите данъчни правила те предвиждат 50% от представителните разходи да се признават за данъчни цели. Сега ние ги облагаме с данък върху разходите, което означава, че и този данък отпада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И този ефект не е включен в анализа.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Той не е включен. Върху двата данъка не е включен ефектът в анализа на комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли още един въпрос да задам, който е чисто технологичен, административен. След като ние всички сме сигурни, че не можем да подкрепим консолидирана данъчна основа, какви са чисто правните възможности на България да реагира?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: България може да се обяви изцяло срещу консолидацията. Може да не се съгласи с разпределителния механизъм, като предложи друг разпределителен механизъм, който счита, че е по-адекватен и примерно, може срещу административната рамка. Но при всички положения когато се казва, че нещо, примерно, този разпределителен механизъм не е подходящ, трябва да се предложи друг алтернативен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Исках друг отговор – исках отговор по какъв начин се взема решението за директивата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Директивата се разглежда текст по тескт и всъщност се взима с единодушие, което означава, че ако ние не сме съгласни, тази директива не би могла да влезе в сила по никакъв начин. Но не може да се каже „не сме съгласни с този текст”. Ако се каже „не сме съгласни с този текст”, трябва да се предложи друг текст. Не може да се каже „не сме съгласни и приключваме”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, ние можем да бъдем съгласни с опцията единна данъчна основа – и толкова.
Още въпроси?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Имамов, в пакта няма нито една друга директива, не само тази. Пактът е намерение, а ние тук може би в следващите няколко месеца ще разглеждаме други директиви, нямащи нищо общо с пакта, но произтичащи от волята, отразена в пакта, да се направят общи документи и да минат през комисията, засягаща и страните, които не са се присъединили към пакта. За това става ВЪПРОС:.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но излиза, че това противоречи на това, което е записано в пакта, че е национална отговорност за нашата политика, но това вече е малко за медиите, а ние – по-технически да се включим в темата.
Имате ли още въпроси, всичко ли си изяснихме?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво е становището на другите държави по тази директива?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: На 28 април имаше среща на работна група на високо ниво, където една от темите беше за общата консолидирана основа. Въпросът, който всъщност беше зададен, не беше точно всяка държава членка да каже позицията си, а се зададе въпросът от председателството по-скоро как се вижда да бъде организирана дейността на работната група по това досие оттук нататък.
Три държави изразиха негативна позиция: ние, Словакия и Унгария. Имаше около пет-шест държави, които не изразиха позиция, защото въпросът не беше зададен така. Даже когато ние се изказахме, не сме казали „ние сме против”. Всъщност ние казахме, че някои от елементите на самата директива са притеснителни за България като консолидацията, разпределителния механизъм. Не се изразяваха позиции, защото не беше зададен така въпросът. Може би Германия и Франция бяха двете държави, които подкрепиха, но всъщност тя си е тяхна разработка.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Действително, тъй като това съгласува и на ЕКОФИН, ако една страна не е съгласна независимо че Германия и Франция и който и да е подкрепят, в момента, в който ние не сме съгласни, това решение няма да мине. Аз искам да ви уверя, че да, наистина, за съжаление в началото повече страни бяха срещу тая директива. В момента са по-малко. Но нашата позиция е категорична: против консолидацията и разпределителния механизъм. Така че ние ще защитаваме тая позиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колежката от европейско право иска да добави нещо за изясняване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ирландците бяха против, но вече не могат да са против. След този дефицит Ирландия вече просто се изказва неутрално.
АТАНАСКА КОЛЕВА (отдел „Европейско право”): Само във връзка с правомощията на националните парламенти бих искала да добавя, че това предложение се гледа за спазване на принципа на субсидиарност на всички национални парламенти, тоест, дали те смятат, че тази материя трябва да бъде уредена на национално ниво и съответно да се противопоставят на директивата, или на европейско ниво, като вече холандският парламент категорично се е произнесъл, че това е въпрос от национална компетентност. Те считат, че предложението противоречи на принципа на субсидиарност, тази материя трябва да бъде уредена на национално ниво и анализът на комисията не е достатъчен. Имаме същите правомощия по Лисабонския договор. Можем да изпратим мотивирано становище до Европейската комисия, в което се противопоставяме на приемането на това предложение и по този начин ще подкрепим и позицията на Министерски съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В зала ли трябва да се вземе това решение?
АТАНАСКА КОЛЕВА: Не, само от комисията. В доклада на комисията може да бъде отбелязано.
АСЕН АГОВ: Дълго обсъждахме в Синята коалиция тези въпроси. Ние сме категорично за това, да остане национален прерогатив това и по никакъв начин няма да приемем и да подкрепим въпросът да се урежда на високото европейско равнище. Това ще бъде категорична наша трайна политика, ние сме фиксирали това нещо. Затова моят призив към останалите членове на комисията е – това е политическа позиция и тази позиция се предопределя от Лисабонския договор - след като има пълномощие на парламента да се произнесе, нашият парламент би трябвало да възрази категорично, защото всяко изследване е в полза на една или друга теза. Така се прави, но въпреки всичко сегашната широка данъчна основа, която се практикува в България, според нас трябва да бъде запазена, съхранена и смятаме, че всяка стъпка, която се направи в обратна посока, дали ще бъде консолидирана или не данъчната основа, е политическа стъпка в ущърб на България, защото утре ще последва друга стъпка. Така, стъпка по стъпка, ще се окажем в положение да не можем да отказваме. Или, казано на езика на „Атака”, ще бъдем със „свалени гащи”.
От тази гледна точка аз смятам и призовавам колегите в никакъв случай да не приемат това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма. Всичко ни е ясно? В такъв случай преди да преминем към гласуване, ще помоля, за да е абсолютно ясно какво ще гласуваме, да ни формулирате точно рамковата позиция в частта, в която не подкрепяме, защото ние ще подкрепим вашата рамкова позиция, но трябва да сме наясно. Нека да ни кажат точно какво са записали в рамковата позиция, какво не подкрепя българското правителство.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз мисля, че точно това го прочетох съвсем ясно, че Република България е против въвеждането на обща консолидирана основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз. Това е основното, което не подкрепяме. Въвеждането на механизъм за обща консолидирана корпоративна основа ще лиши Европейския съюз от конкурентни предимства. Не приемаме консолидираната основа и не приемаме механизма за разпределение на обща консолидирана данъчна основа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, аз ви предлагам следното: по тази точка да направим две гласувания и два извода, които да запишем в доклад, които ще бъдат дадени на Европейската комисия и тя съответно по процедурата ще ги изпрати: първата точка или първото гласуване да касае подкрепата на рамковата позиция на правителството така, както ни е представена и втората точка – да изразим становището на комисията, че считаме, въпросната директива противоречи на принципа на субсидиарност и комисията не подкрепя изобщо директива за консолидирана данъчна основа. Говорим за консолидираната данъчна основа, а не за обща. Правим разлика между обща данъчна основа, тоест общи правила, които са като нашите и консолидирана данъчна основа. Така добре ли е? Имате ли други предложения, преди да преминем към гласуване?
АСЕН АГОВ: Само един въпрос. Това означава ли, че ние смятаме, че директивата не е работа на Европейската комисия, да се изразя простичко, а си е наша работа?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не директивата, а основата…
АСЕН АГОВ: Регулацията чрез директивата.
Нека да е ясно това. Искам да съм съвсем наясно за какво гласуваме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма ли да бъде добре да смекчим малко тази наша позиция, да си оставим вратата отворена, в смисъл, ние изразяваме готовност да обсъждаме общ механизъм за формиране на данъчната основа – в този смисъл?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Би могло всъщност да остане тази част от директивата – общите правила без консолидация, разпределителен механизъм и административна рамка. Това би останало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Самото наименование на директивата е Директива за обща консолидирана данъчна основа.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Директивата би могла да стане: „Директива за обща корпоративна основа”, тоест, общи правила без консолидация. Тоест, ако отпадне консолидацията и разпределителният механизъм, да се промени наименованието на директивата.
АСЕН АГОВ: Общо взето, има много тясна рамка на политиката, която сме определили и искам да ме разберете правилно. Промяната на директивата, първо и изменението на директивата във варианта, който Вие посочихте – добре, няма никакъв проблем с това. Обаче нямаме никакви гаранции, че това ще стане. Тука няма да се съглася с господин Имамов. Ако вземем първоначално твърда позиция, а след това започнем да работим, според мен това е по-продуктивната позиция, когато влизаме в разработка на нещата.
Ако вземем сега уклончива позиция, ще бъдем по-лесно убедени да приемем някакъв по-лош за нас вариант. Затова аз предлагам на комисията две неща. Първо, да не приемем и да кажем, че това е национална работа – решаването на тези проблеми, както са казали холандците. На второ място, според мен не може само вербално да се отнасяме към този твърде сериозен въпрос. Трябва да формулираме точно становище в писмен вид и ако трябва да си починем, и да го имаме пред себе си, за да знаем какво точно гласуваме. Извинете ме за формализацията, но смятам, че въпросът е твърде важен, за да си позволим след толкова разсъждения да импровизираме върху текста, особено втората част на текста. Разберете ме правилно, в никакъв случай не искам да блокирам работата ни днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да ви предложа един текст, с който, ако сте съгласни, можем да приключим. „Предложението за директива на съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък не съответства на данъчната политика и националния интерес на Република България. Народното събрание на Република България смята, че предложението също така не съответства на принципа на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепяме предложението за директива на съвета.” И тук трябва да добавим само някакви правни основания, които ще включим в доклада „на основание еди какво си…” е това наше предложение.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме две неща. Първо, подкрепяме рамковата позиция на Министерски съвет по точка 28 от годишната работна програма на Народното събрание по въпросите за Европейския съюз относно предложението за директива на съвета относно обща консолидирана основа за облагане на корпоративен данък”. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 18 гласа за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се.
Благодаря ви. Единодушно „за”, всички гласуват.
Предлагам да гласуваме – основанието ще го кажат юристите, на какво основание – текста, който ви прочетох, а именно: „Предложението за директива на съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък не съответства на данъчната политика и националния интерес на Република България. Комисията за бюджет и финанси на Република България смята, че предложението също така не съответства на принципа на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепя предложението за директива на съвета за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.”
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 18 гласа за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: И ние да ви благодарим. Дори ще имаме допълнителен аргумент. Това често се случва например с Германия, която казва: „Нашият парламент не ни позволява и други държави…” Така че ние вече ще имаме един допълнителен аргумент да кажем „нашият парламент не позволява”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
ДАРИН МАТОВ: Госпожо Пенчева, Вие ще излезете ли с някакво предложение, защото това говорехме, че когато кажеш, че си против, трябва да излезеш с някакво предложение. Може господин Имамов да се присъедини към това, че се възлага на Министерството на финансите да изготви становище, или нещо такова?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, работната група продължава да работи…
ДАРИН МАТОВ: Добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА:
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, На вашето внимание е Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство, за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. С предлагания законопроект се изпълнява националната процедура за влизане в сила на Меморандума за разбирателство, сътрудничество и подкрепа по отношение конкретно на секретариата, искам да обърна внимание, защото тази конвенция е в сила от 2006 г. Става дума тук конкретно за секретариата. Тази конвенция е подписана във Виена на 5 май 2006 г. от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна Гора. Тя е в сила за България от 1 март 2009 г. Обнародвана е в „Държавен вестник” по съответния ред.
Предлагаме на Народното събрание да ратифицира меморандума на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, тъй като в него е предвидено, че за първоначален период от две години договарящите се страни се съгласяват всяка от тях да направи годишни вноски в размер на 10 000 евро на година, за да подпомогне покриването на оперативните разходи на секретариата. На това основание проектът на меморандум е одобрен от Министерски съвет като основа за водене на преговори при условия на последваща ратификация.
Средствата, които ще се отпускат от страните по конвенцията, няма да са за директна издръжка на секретариата, а за отделни прояви. Финансово дейността на секретариата ще бъде подпомагана от договарящите се страни и международните партньори, с които ще се съгласува и изготвеният от ръководителя на секретариата годишен бюджет, съобразно правителственото решение. Разходите по неговото изпълнение ще са за сметка на бюджета на МВР за съответната година.
Секретариатът ще действа като технически експертен орган, упълномощен да подпомага договарящите се страни, при изпълнението и прилагането на тази конвенция. Той ще бъде и в момента, между другото е институционално свързан с Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили, DIKAF, и ще е разположен в гр. Любляна, – просто ползва едни и същи офиси, Република Словения, в помещенията на центъра.
Благодаря. Това е, което имах да посоча като аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов?
АСЕН АГОВ: За каква сума е?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: За 10 000 евро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Иска се ратификация. Не става въпрос за 10 000 евро, а заради секретариата, а 10 000 евро са последствие.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Въпросът е юридически. Затова се изисква ратификация на основата на конституционен текст, а не че проблемът е много съдържателен и финансово обременителен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси имате ли? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство, сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 102-029, внесен от Министерски съвет на 1 април т2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 17 гласа за, против няма, въздържали се – 1 глас.
Подкрепя се.
Благодаря на всички. Приключихме днешното заседание.
/Край на заседанието – 16.00 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КБФ:
/М.Стоянова/