П Р О Т О К О Л

№ 12

---

На 12 май 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 356 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и обявявам началото на днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам заседанието да мине при следния дневния ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти по т.26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-25, внесена от Министерския съвет на 19.04.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания “БДЖ” /България- железопътен проект на Трансевропейската мрежа/ и на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания “БДЖ” /България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б/
Имате ли предложения за други точки към дневния ред? Няма.
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По точка първа г-жа Боряна Пенчева, зам. министър на финансите ще ни представи рамковата позиция. Очакваме и Калин Христов – подуправител на БНБ, който малко ще закъснее, за да чуем позицията и на БНБ.
Заповядайте г-жо Пенчева.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията. Финансовата криза постави въпроса за доверието, доверието към финансовия сектор и към банките и за отговорността при отпускане и вземане на кредити. Затова с цел да бъде създаден единен ефективен и конкурентен пазар е представено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредит за жилищни имоти. Предложената директива цели да формулира единни и ясни правила. Ние систематизирахме основните елементи на това предложение, които най-общо се свеждат до следното.
На първо място, въвеждат се общи принципи при рекламата. Формата и съдържанието на информацията, която трябва да бъде включена в рекламите на жилищните кредити се стандартизира. Създава се задължение за кредиторите и кредитните посредници да предоставят обща информация за предлаганите кредитни продукти.
На второ място, въвежда се аналогично на директивата за потребителския кредит, единен стандартизиран информационен формуляр, който съдържа необходимата пред договорна информация и това е основната информация, която следва да бъде предоставена на потребителите. Аналогично с директивата за потребителския кредит се регулира изчисляването на годишен процент на разходите. Въвежда се задължение за кредитора да информира потребителя при промени на лихвения процент. Въвежда се също така и оценка на кредитоспособността на потребителя, която се прави от кредитора, както и задължение кредитора да откаже да отпусне кредит, когато резултатите на тази оценка на кредитоспособността не са удовлетворителни.
Въвежда се изискване за отговорно вземане на кредити, като кредито-получателят има ангажимент да предостави пълна и вярна информация на кредиторите. Въвежда се задължение за държавите членки да гарантират, че потребителя ще има законово или договорно правна възможност и право на предсрочно погасяване. Така че това нещо ще залегне в директивата. Преди изтичането на срока, като се предоставя възможност на държавите членки сами да определят условията за упражняване на това право, стига тези условия да не оскъпяват твърде много погасяването на кредита.
Въвеждат се също така и определени потенциални надзорни изисквания за кредиторите и кредитните посредници. Като по отношение на кредитните посредници се въвежда принципа на така наречения единен паспорт. А по отношение на не кредитните институции се въвежда национален лицензионен режим. И освен това се изисква държавите членки да създадат органи за извън съдебно решаване на споровете между кредиторите и потребителите.
Направена е оценка на финансовото въздействие, която показва, че няма да се изискват допълнителни национални финансови средства за прилагането на подобно законодателство в България. И като цяло нашата позиция е, че подкрепяме предложението за директива.
Ние считаме, че мерките заложени в директивата ще доведат до повишаване доверието на потребителите, до намаляване на вероятността потребителите да закупят продукт, който не могат да си позволят и съответно да има свръх задлъжнялост. Като в същото време нашата подкрепа е съпроводена с някои бележки и коментари, които ние сме изразили още в самото начало в хода на дискусиите.
Общият ни коментар е, че самото предложение за директива предвижда комисията в последствие да приеме серия от актове. И ние считаме, че това право не следва да се делегира на Комисията. Тя твърде много би била оправомощена по този начин. Считаме че тези правомощия са широки и би следвало да бъдат уредени или в самата директива, което е най-добрия вариант или да бъдат оставени на дискрецията на държавите членки. Така че това ни е принципния коментар.
Имаме разбира се серия коментари по самите текстове на директивата. Като например, въвеждат се изисквания за минимални изисквания за компетентност, които касаят персонала на кредиторите и на кредитните посредници. Като не е направено ясно разграничение, какъв персонал, което би могло да се тълкува, че целия персонал и техническия персонал, а не само тези които са от търговски характер и извършват банковата дейност.
По отношение на оценка на кредитоспособността сме възразили срещу начина на определяне на методологията. По отношение на предсрочното погасяване считаме, че има необходимост да бъде включен текст, който да определя принципите и правото на кредитора за справедливо и обосновано обезщетение при предсрочно погасяване. И също така не подкрепяме на този етап идеята за въвеждане на единен европейски паспорт, като считаме, че установяването на национален лицензионен режим е по-подходящо, отколкото такъв единен европейски паспорт.
Нашата позиция е подобна на тази на Англия. Това което бих искала да кажа е, че позицията беше подготвена съвместно с Българската народна банка. Съгласувана е в рамките на работна група 26. Съгласувана е със Асоциацията на банките в България, с работна група 21 защита на потребителите и е одобрена на 9 май т.г. от Съвета по европейски въпроси. Така че ние считаме, че това е един важен въпрос по който е необходимо да има консенсус и аз ви благодаря за това, че вие поставихте този въпрос на разглеждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева. Заповядайте г-н Агов.
АСЕН АГОВ: Четох директивата, както и рамковата позиция, но това с единния европейски паспорт, бихте ли направили малко повече разяснение за това нещо, какво точно означава. Свързано е с кредитното досие на кредито-получателите ли?
СНЕЖАНА КОЛЕВА: Единен европейски паспорт означава, че в случая кредитния посредник получил лицензия в една държава членка може да оперира в рамките на общността, без да е необходима допълнителна оторизация от органа на приемащата държава. В директива се предлага въвеждане на единен европейски паспорт за кредитните посредници. Това е направено по подобие на два други режима във финансовия сектор. По подобие на директивата за застрахователните посредници и директивата за пазарите за финансови инструменти. Там се предвижда застрахователните посредници, инвестиционните посредници да оперират с единен европейски паспорт. Нашето възражение по този текст е, защото в другите два сектора има много подробна регламентация по отношение на посредниците, изисквания и т.н., докато тук са само два текста и в същност е недоразвита материята. И ние считаме, че е много рано да се въвежда една такава фигура, която ще оперира трансгранично и не са защитени достатъчно националните интереси. Защото тук опира въпроса за начина на надзор.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие се притеснявате, че тези които са получили лиценз в Германия, Англия или друга европейска държава като дойдат в България няма да отговарят на нашите изисквания и на нашите условия? Така ли? Какъв ни е казуса? Аз си мисля, че ние не би трябвало да бягаме от този европейски паспорт ли ще бъде, каквото ще да е. След като това, което ще бъде валидно в България или който ще бъде лицензиран в България ще може автоматически да работи и в чужбина, защо ние се отказваме от това? Като слушам аргументите малко ми се виждат недостатъчни.
СНЕЖАНА КОЛЕВА: Ще се опитам да дообясня. Аз може би не бях достатъчно ясна. Притеснението ни е, че регламентацията, която се предлага с директивата не е достатъчно детайлна, за да се въведе фигурата на единен европейски паспорт. Аналогичните две директиви, МИФИД и директивата за застрахователните посредници са отделни актове, които много детайлно регламентират правата, задълженията и респективно изискванията към посредниците. Докато в тази директива се предвиждат само два текста, които предвиждат въвеждането на такава фигура и съответно задължението на държавите членки да я признават.
Другият ни аргумент е, че кредитните посредници биха посредничили, биха представлявали кредитните институции. Има секторно законодателство, има разписана детайлна уредба, но те също така биха представлявали не кредитните институции, за които няма секторно законодателство. Изискването към некредитните институции, това са всички финансови институции, които предоставят кредити, но не са банки. Към тях няма унифицирана уредба. И това е всъщност нашия аргумент. Два аргумента по които смятам, че е още твърде рано да се въвежда фигурата на единен европейски паспорт. Тук опира въпроса и с надзора, защото когато нямаш унифицирани правила и в същност всяка държава си доразписва правилата към този посредник е трудно да се осъществява надзора. Кредитният пазар е много чувствителен. Продуктите са много различни за всеки пазар и според нас е много чувствителен въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това което ми казвате, ме кара да мисля, че разумния подход би бил да кажем: Да, ние сме съгласни за това, но смятаме, че е целесъобразно това да влезе в сила, когато има общо европейска или общо общностна регламентация на ситуацията. А не да кажем: “Не, ние не искаме.” Защо не искаме?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ние точно това сме казали. Може би в позицията ни е изразено, че към днешна дата ние сме против това, да бъде записано като един текст в директивата преди да има съответната регламентация. Може би позицията е по-кратко формулирана. Но точно това е нашето безпокойство, че е необходимо да бъде този въпрос наистина регламентиран. И ако вашия пример с Германия, един който е получил регистрация в Германия наистина звучи сериозно. Ако един който е получил регистрация в Гърция може да оперира, значи нека да мислим в такъв план или в Исландия.
Благодаря.
ДАРИН МАТОВ: Аз доколкото се запознах с директивата, това което коментираше г-н Овчаров, мисля че е много правилно, защото там касае кредиторите и кредитните посредници, които да действат на територията на друга държава членка на Европейския съюз. И това както е записано в директивата, доколкото аз съм запомнил, че това ще доведе до увеличаване на конкуренцията, което ще доведе до намаляване на лихвите по съответните кредити. А тук коментираме най-вече ипотечни кредити. Но не това е моя въпрос. Аз исках да обърна внимание, първо да започна с това, че настоящата директива изглежда, че допълва директивата за потребителския кредит, като се създава сходна уредба за ипотечните кредити. И тук в тази връзка си мисля, че ако наистина подходим по същия начин по отношение на предсрочното погасяване на тези ипотечни кредити, както беше направено с потребителските кредити, според мен и така както е записано тук, не би трябвало да има каквато и да е санкция. Защото според мен в чл.18, където сте записали в рамковата позиция пише така, че България подкрепя въвеждането на право на потребителя, на предсрочно погасяване на кредита и продължавам с най-важното. Считаме за целесъобразно аналогично на ЗПК да бъде включен текст даващ право на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение при предсрочно погасяване. Аз не мисля, че трябва да се дава такова право на кредитора по простата причина, че кредитора когато дава такива едни такива дългосрочни ипотечни кредити, първо той си взима лихвите за първите три години. И даже доколкото знам по ипотечните кредити, първо кредитополучателя е затруднен по това, че трябва да ипотекира нещо.
Второ, над 50% в първите три години вървят лихви за сметка на главницата. И третото, те си получават своето с така нареченото обслужване еднократно в рамките на около 1,5%. Така че мисля, че тук този текст, който е залегнал в рамковата позиция може би е тълкувание на Асоциация на банките и не мисля, че ако трябва да го пригодим при нашите условия, че трябва да имат въобще някакво такова обезщетение. Това ми е въпроса. Виждаме, че България подкрепя въвеждането по този член. Вие как мислите по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Аспарухов е експерт в Дирекция “Международни отношения” в Българска народна банка. Господин Христов влиза в залата. Точка 18 за директивата за предсрочното погасяване без санкции. Господин Дарин Матов току що разви теорията, че ние трябва да го въведем. Какви са тези обезщетения, които биха могли да се предвидят в определени случаи.
КАЛИН ХРИСТОВ: Първо искам да се извиня за закъснението. Имахме среща с Международния валутен фонд. Логиката е подобна на логиката за потребителския кредит. Тя е тази, че когато банките предоставят кредити в пасивната й част, те събират депозити. И няма депозити 30 годишни или 20 годишни по фиксирана лихва. Тоест, ако се дава кредит по фиксирана лихва, това което технически се нарича лихвен риск, ако кредитополучателя получи по фиксирана, това значи, че в пасива банката трябва да купи застраховка, за да може пасива й да е по фиксирана лихва. Друг въпрос е за избора, дали искаш да имаш с намаляващи вноски или анюитети. Това е избор, който всеки кредитополучател има. Това никой не го задължава. Въпросът е, че ако плащаш фиксирана лихва, когато пазарните лихви паднат под фиксираната, ти ще имаш стимул да си платиш обратно кредита. Но банката вече е направила застраховка. Платила е премията, за да има по пасив, по фиксирана лихва пасив, за да може да даде по тази фиксирана лихва кредит. Този разход трябва да й се възстанови или ще трябва да бъде разпределен върху други кредитополучатели. Ако ти имаш ипотечен кредит по плаваща лихва, тогава ще може да си предплатиш без наказателна лихва, тъй като ти носиш риск. Ти носиш риска от това лихвата да се променя. Това е проста логика. Това е логика, която има в цял свят. Така че това се има предвид. Решение на практика близко до решението с потребителския кредит. Когато вземащ по плаваща носиш лихвения риск. Имаш право да си платиш когато искаш, без наказателни лихви. Когато вземаш по фиксирана лихвения риск се носи от някой друг. Той прави разход да го застрахова. И затова когато ти предплатиш трябва да му възстановиш разхода. Нищо повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси в тази част? По принцип директивата, това е една дребна част от нея. По скоро нейната цел е друга, за еднакви услови и защита на потребителите. И още един път искам да обърна внимание, че на практика тази директива правилно ли съм разбрала, тя така се и нарича за жилищните кредити. Тоест тя се отнася за потребители физически лица, които са теглили кредити за жилища, а не за всякакви видове ипотечни кредити.
Други въпроси? Ако няма и сме си изяснили материята, аз ви предлагам да преминем към гласуване, като за целта ви предлагам да гласуваме следното становище на Комисията по бюджет и финанси.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията внесена от Министерски съвет относно приложението на директивата на Европейския парламент и на Съвета, относно договорите за кредити на жилищни имоти, тук номера съответно.
Предложението за директива съответства като цяло на принципите на субсидиарност и пропорционалност, но следва да се отбележи, че посоченото в чл.6 § 1 буква А изискване за минимална компетентност на служителите на кредитора е изискване, което е предмет на национална компетентност и включването му в директивата поражда съмнение за нарушаване на принципа на субсидиарност.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя така предложения вариант за директива на Европейски парламент и на Съвета относно договорите за кредитите на жилищните имоти, тъй като счита, че същата е съобразена с интересите на страната. Обръщаме внимание само по субсидиарност на тези минимални компетентности, на които г-жа Пенчева се спря подробно.
Имате ли някакви допълнения или бележки към така предложения текст? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст за становище, моля да гласува.
Гласували 18 души “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подкрепя се единодушно.
Благодаря ви.
По точка втора
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания “БДЖ” /България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа/ и на Изменение § 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания “БД” /България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б/
Господин Ивайло Московски – зам. министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция “Координация на програми и проекти”
Стефан Сотиров – началник отдел в дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество” в МФ
Господин Московски заповядайте да ни представите законопроекта
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря ви г-жо председател. Дами и господа народни представители, Министерски съвет предложи на Народното събрание да ратифицира със закон изменения № 2 подписани на 29 ноември 2010 г. от Република България, Европейска инвестиционна банка и Национална компания железопътна инфраструктура на финансовите договори между Република България, Банката и Националната компания. Договорите с Европейска инвестиционна банка, които се изменят са на обща стойност 150 млн. евро и са предназначени за финансиране на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км. в час. От тях до подписването на споразуменията за изменение № 2 са усвоени 40 млн. евро. С ратификацията и обнародването на подписаните на 29 ноември 2010 г. изменения № 2 на договорите ще бъде завършена предвидената от българското законодателство процедура за влизане в сила на международните договори, с които се предвижда удължаване на изтеклите през 2010 г. срокове за усвояване на средствата по договорите и ще бъде дадена възможност за ползване на заемни средства за изпълнение на проекта до успешното му приключване. При изпълнение на проекта е допуснато изоставане, което не е наваксано до края на 2010 г. Сред критичните причини за това са закъснение при подготовката и провеждането на тръжните процедури, сложните и бавни процедури за отчуждение на имоти и части от имоти за нуждите на проекта, които не са завършени и дори към настоящия момент и които водят до непрекъснатото му оскъпяване. А също така и промени в изготвянето на технически спецификации във връзка с определянето на защитени зони по натура 2000.
Въпреки това предвид значимостта на проекта, не само за Република България и финансиращите го институции за Европейския съюз, Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка приемат да осигурят необходимото финансиране до успешното му завършване. Европейската комисия има готовност да предостави безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма транспорт, която да замести и дори да надхвърли първоначално определената помощ от предприсъединителната програма ИСПА. А от страна на Европейска инвестиционна банка на 29 октомври 2010 г. са подписани предлаганите за ратификация споразумения на изменение № 2 на финансовите договори, с които се удължават сроковете за ползване на целевия кредит за изпълнението на обекта. С помощта на експертен екип осигурен от Европейска инвестиционна банка, Европейската комисия и ДЖАСПЪРС през периода юли – ноември 2010 г. е извършен подробен анализ на текущото състояние на проекта и на схемата по неговото финансиране. Подготвен е пакет с документи за финансирането на проекта от оперативната програма, включително актуализация на обхвата на стойността и стойността, схемата за финансиране, детайлна разбивка на проекта по договори и тръжна стратегия по оперативна програма.
Актуализираната прогнозна стойност на проекта за реконструкция и електрификация Пловдив – Свиленград е на стойност 406,21 млн. евро, включваща компонента със съфинансиране от предприсъединителната програма ИСПА възлизаща общо на 198, 78 млн. евро в обхвата на която попадат реконструкцията и електрификацията на ж.п. участъка от Пловдив до Димитровград и проект от оперативна програма транспорт възлизащ на 207,43 млн. евро в обхвата на които попада ж.п. участъка Димитровград до Свиленград. Договорите за заем от Европейска инвестиционна банка са сключени в изпълнение на решение на Народното събрание от 7 юли 1999 г. за финансиране на проекта, реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград, гръцка, турска граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км. в час. Заемът е разделен на два финансови договора. Първият за 80 млн. евро, вторият за 70 млн. евро.
С предлаганите за ратификация споразумения на изменение № 2 за двата финансови договора са уредени следните въпроси.
Първо, удължени са крайните срокове за ползване на заема, както следва. Предвиденият срок за завършване строителните работи по проекта удължен до края на 2012 г. с последващ едногодишен период за отстраняване на дефекти. Крайният срок за искания по траншове по заема удължен до 31 декември 2012 г. е и за двата финансови договора. Срокът след който Европейска инвестиционна банка може да анулира, която и да е част от кредита по отношение на която не са били извършени плащания е променен от 31 октомври 2010 г. на 30 април 2013 г. и за двата финансови договора.
Второ, променени са погасителните схеми за финансовите договори, както следва. За първият финансов договор, България - железопътен проект на транс европейската транспортна мрежа А за усвоените до 30 юни 2010 г. 40 млн. евро е запазена предишната погасителна схема. При която датата на падеж на първата погасителна вноска беше 15 декември 2010 г., а на последната 15 юни 2024 г.. Траншовете, които се предвиждат на заемополучателя след 30 юни 2010 г. е въведена нова погасителна схема при която датата на падеж на първата погасителна вноска е 15 юни 2013 г. , а на последната 15 юни 2024 г.
За вторият финансов договор, България - железопътен проект на транс европейската транспортна мрежа проект Б, броя на полугодишните равни вноски по главницата на всеки транш е увеличен от 28 на 30, като първата дата на погасяване ще е не по-късно от три години след датата на плащане на въпросния транш. А последната дата на погасяване ще е не по-късно от 18 години от датата на плащането.
Трето, техническото описание на проекта е предвидено в съответствие с актуалната му към днешна дата структура, компоненти из вече изготвените и одобрени идейни технически проекти за реконструкция и електрификация на цялата ж.п. линия.
Четвърто, потвърдени са упражняването и преди подписването на изменение № 2 право на Европейска инвестиционна банка да не извършва плащания на траншове при неудовлетворително изпълнение от бенифициента по кредита, тоест Национална компания железопътна инфраструктура. И на задължението да се сформира и поддържа пълноценно функциониращо звено за управление и мониторинг на проекта, както и задължение на Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията да бъдат удължени договорите за надзор на проектирането, строителството и за техническа помощ на звеното за управление на проекта, за комплексното управление до пускането в експлоатация на целия обект.
Пето, потвърден е поетия от българска страна и вече изпълнен ангажимент до 1 ноември 2010 г. да предостави на банката копие от искането за модификация на финансовия меморандум по предприсъединителната програма ИСПА, с което обхвата на изпълнявания по тази програма компонент на проекта се актуализира, по-точно намалява, съобразно реалното изпълнение на работите и изразходването на средствата към 31 декември 2010 г.
Шесто, потвърден е поетия от българска страна и вече изпълнен ангажимент до 1 декември 2010 г. да предостави на банката копие от формуляра за кандидатстване пред Европейската комисия за финансова подкрепа от оперативна програма транспорт, с което своевременно ще се осигури цялото финансиране необходимо за завършването на проекта, съгласно точка 7. Така наречената апликационна форма.
Седмо, за всяко от споразуменията заимополучателя е приел да плати на Европейска инвестиционна банка такса дължима за предоговаряне на финансовия договор в размер на 10 000 евро във връзка с разходите на банката за подготовка изпълнението на споразумението. Тази такса се удържа от следващия транш по договора. Таксата е въведена от управителния съвет на Европейската инвестиционна банка, като обща политика на банката при изменение на финансовите й договори със заимополучателите. По информация от Европейска инвестиционна банка размера на наложената такса за горепосочените две конкретни споразумения е минималния възможен.
Сключените изменения № 2 на финансовите договори като цяло са в полза на българската страна.
Благодаря. Ако имате допълнителни въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Тъй като имам информация, че обекта който ще се финансира се изпълнява от италианска фирма, а подизпълнителя е „ДПТСВ” интересува ме коя е надзорната фирма, която ще осъществява контрол на изпълнението на този участък?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Надзора на целия проект Пловдив – Свиленград турска граница се осъществява от един консорциум, който включва в себе си пет компании. Има английска, компания, испанска компания, две френски компании. Това е фирмата, която е определена за надзор от самото начало на проекта.
АСЕН АГОВ: Споменахте таксата. Аз този доклад го видях, но не ми е ясно при предоговарянето, поне от материала, който имам, има ли промяна в лихвения процент след удължаването на сроковете? Защото съвсем естествено е една банка, когато удължава срока на кредита да компенсира това удължаване с някаква промяна в лихвения процент. Тоест, в крайна сметка отиваме на темата за разходите. Дали се повишават разходите по тези кредити?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Агов, нямаме промяна в лихвения процент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване по т.2 законопроекта за ратифициране на изменение № 2 на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания БДЖ и на изменение 2 на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания БДЖ № 2.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
Изчерпахме дневния ред.
Благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 55 минути/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/