П Р О Т О К О Л

№ 15

---

На 10 юни 2011 г., /петък/ от 15.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви да гласуваме дневен ред за днешното заседание от една точка.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Устройство на държавния бюджет № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 г.
Имате ли предложения за допълнение и изменение на така предложени дневен ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Внесен е на 26.05.2011 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за Устройство на държавния бюджет. Този законопроект е внесен от 126 народни представители. Той беше придружаващ, така да се каже и законопроекта за промяна в Конституцията, който знаете, че се движи по друг ред през специализирана комисия, която избрахме. Докато този законопроект, който има отношение и към другия се движи по нормалния ред на законопроектите през Бюджетна комисия.
Мотивите към законопроекта всички вие ги имате. Така че смятам да не ги преразказваме сега. Всички сте се запознали. Водиха се дълги консултации с всички политически сили във връзка с тези промени. Въпреки всичко ще маркирам само две неща. Законопроектът е кратък. Той има четири параграфа.
Първият параграф предлага изменение на чл. 3, който има по скоро технически характер. Осъвременяване на остарелите текстове на чл. 3, които по своята същност не се променят, само изчистване и осъвременяване на тези текстове. И създаване на нов чл. 12а, в който се фиксира максимален размер на разходите по консолидираната фискална програма 40% от прогнозния вътрешен продукт. Това е параметър, който трябва да се спазва при разработването на конкретните бюджети за съответните години.
И втората разпоредба, която има съществено значение, това е разпоредбата на чл. 20 ал. 4, в която се създава едно изречение второ, с което се фиксира, че тогава когато за конкретната бюджетна година по консолидираната фискална програма имаме резултат дефицит, този дефицит не може да надвишава 2% от брутния вътрешен продукт.
Някой може да попита защо е необходимо тези цифри да се фиксират в този закон. Защо те не си влезнат в Закона за държавния бюджет за съответната година. Две цели се постигат с тези записи.
Първата цел е да имаме устойчива и предвидима политика в тези две направления. Тоест, занапред да е ясно, че тези два параметъра са ограничителни за разработване на бюджетите.
Вторият момент, който до известна степен има технически характер, това е, че когато ние приемаме Закона за държавния бюджет, на практика приемаме Закона за републикански бюджет, а не приемаме параметри по консолидираната фискална програма. Записите в този закон гарантират, че тези параметри ще бъдат именно в тези граници.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте г-н Агов.
АСЕН АГОВ: Синята коалиция ще подкрепи тези мерки. Ние смятаме, че са своевременни и числата са напълно оправдани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги. Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да запитам г-жо председател, има ли подобна практика в страни на Европейския съюз, говоря от водещите нации и държави. При тях такова ограничение има ли в конституциите им или в сходните им нормативни документи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми г-н Радославов. Първо, искам да обърна внимание, че ние не разглеждаме Конституцията. Ние разглеждаме промени в Закона за устройство на държавния бюджет. Тоест, един закон, който се приема и променя по общия ред на приемането и променянето на всички останали закони. Нормалния ред на мнозинство от присъстващите.
Второ, в предложението за изменение на Конституцията по пакта няма разписани конкретни цифри. В това предложение, което е внесено в Народното събрание са записани основно съдържателно два текста. Единият от които казва, че с две трети мнозинство, т.е. различно мнозинство от обичайното, следва да се променят ставките в законите за облагане на доходите на физическите лица и за облагане на печалбите на юридическите лица. И с две трети мнозинство, което означава един широк консенсус между политическите сили представени в Парламента, може да се променя максималния размер на дефицита, който е записан в Закона за устройство на държавния бюджет. Това е в Конституцията. Подобни текстове с конкретна цифра има в Германия. А в няколко близки съседни страни в момента тече процедура по приемане на подобни текстове.
Това е така, защото в същност оказа се, че неконтролирането на дефицита на консолидирана основа, един от основните проблеми на повечето европейски страни и най вече на нашите съседки и за фиксирането му на някакво приемливо ниво в сериозен закон, какъвто е Закона за устройството на държавния бюджет и неговото изменение може да става единствено само с широко политическо съгласие, дава устойчивост на развитието на тези страни. И аз мисля, че България също трябва да си гарантира тази устойчивост. Генерирането на дефицити не е пътя по който трябва да се развива стабилно една икономика.
Друг е въпроса, че при определени форсмажорни обстоятелства, в които би могло да има такива причини, че да се наложи да се генерира по-висок от този 2 процентен дефицит, това може да се случи именно с един широк консенсус от Народното събрание.
Струва ми се, че ако такива причини наистина, не дай си Боже, се появят или такова искане постъпи от правителството ще има достатъчно сериозни аргументи, за да консолидира такова мнозинство.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Един допълнителен въпрос. Вие имате ли информация в другите страни членки на Европейския съюз, дали ще последват подобни действия? Защото, ако такава практика не се въведе масово ще се окаже, че такива съвестни примерно държави каквато е България, която и сега по отношение на финансовата си политика е на добро ниво, може да се превърнат в донори на тези, които така безконтролно, както и нашите съседи са си консумирали повече, отколкото са произвеждали. Защото може да се получи и това. В крайна сметка – “Докато мъдрия се намъдрува, лудия се налудува.” Въпросът ми е дали такава обща политика, която би трябвало да се следва, вашата информация има ли подобни сигнали, че това ще последва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще отговоря на въпроса ви в две направления. Първото направление, директива на Европейския съюз в тази посока не се подготвя и тя не може да се подготви, защото това е извън прерогативите на директива или регламент, кой какво да си запише в законите. В Европейския съюз има директива, която фиксира дефицита на 3 процента. А в момента на напреднала фаза на приемане са регламенти, които гарантират сериозни санкции за страните, които нарушават тези 3 процента. Така че погледнато в този аспект, би трябвало да кажем, че има сериозна законодателна основа, факт на ниво Европейски съюз.
Едновременно с това, разбира се, трябва да добавим и европейския семестър, който всъщност има за задача да наблюдава тези процеси. Да прави анализ на дисбалансите в съответните страни и рисковете, които тези дисбаланси биха предизвикали в крайна сметка да рефлектират и в дефицит и в повишаване на дълга. И в рамките на този европейски семестър текущо се правят препоръки, за да не се стига постфактум до налагане на санкции, а превантивни мерки.
В тази връзка обаче искам да ви кажа, че редица европейски страни са предприели конкретни стъпки в собствените си законодателства, да запишат ограничение в дефицита. В Конституцията такива ограничения вече има в Германия, в Чехия и в Естония. В напреднал процес на приемане и обсъждане са Швеция и Финландия. А в начален процес на обсъждане за подобни промени текат в Латвия, Унгария, Словакия, Франция и Румъния за промени и записване в конституциите.
Господин Матов заповядайте.
ДАРИН МАТОВ: Аз също ще изкажа становище затова, че ще подкрепя тези промени. Защото смятам, че тези промени ще изиграят дисциплинираща роля върху нашата икономика, макар че се чуват гласове по скоро от ляво, гласове които казват, че тези 40 процента преразпределение за публичния сектор няма да дадат възможност за гъвкавост в нашата икономика. Но аз смятам, че именно това е основния фактор, който ще повлияе дисциплиниращо на нашата икономика. Смятам, че такива гласове трябва да бъдат чути, трябва да бъдат подкрепяни. Ако е въпроса само за критика, да критика може да чуваме. Но когато се предприемат такива стъпки би трябвало да бъдат подкрепяни. И отново потвърждавам, аз ще бъда за тези промени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз се връщам от Национално съвещание на финансистите на общините. И там хората също повдигнаха въпроса за пакта. И съвсем основателно, защото те искат някой да им обясни съвсем простичко, какви последици респективно за тях, от тяхна гледна точка, а и не само за тях, а и за всички нас в държавата, простичко какви негативни последици би предизвикало тези промени. И аз много се радвах на техния въпрос, защото проведохме една много хубава дискусия и хората разбраха, че не става дума за негативни последици. Напротив, става дума само за позитивни последици. Защото не може да считаме, че може да бъде позитивна последица възможността дефицита да расте и всяка година да бъде натрупван. Три и догодина още три и по догодина още три и накрая да стане десет пъти по три. Защото той трябва да бъде финансиран. Нито публичните разходи, които включват и субсидиите за общините, тях това ги интересуваше, трябва да бъдат повече от 40 процента. Защото ако по някакви причини ние решим, че разходите ни трябва да бъдат повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт, макар че последните десет години няма такава цифра. Това означава две неща.
Ние трябва да имаме ресурс от данъчни постъпления, за да финансираме повече от разходите. Тоест, данъчните постъпления трябва да са повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт, което означава отново две неща. Или вземаме решение за повишаване на данъците, за да може на базата на изземване на допълнителни средства от хора и фирми да преразпределим преценявайки управляващите, независимо какви сме, на кой да дадем и по колко. Или да теглим заем, за да дадем тези пари за допълнителни разходи, което от своя страна ще рефлектира и върху дефицита. Това са положителните последици, които биха се получили и които няма да ни позволи този закон да направим.
Господин Кирчо Димитров има думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми г-н вицепремиер, колеги, както каза г-н Агов, ние ще подкрепим този законопроект за финансова стабилност. Както знаете още м. септември ние от Синята коалиция бяхме инициатори да се запишат такива правила, които наистина ще дисциплинират всяко следващо правителство и ще дадат една добра гаранция, както в средносрочен план, така и в един дългосрочен план.
По отношение на въпроса на г-н Радославов, дали има други държави. Господин Радославов, знаете, че още през миналата година в Европейския съюз започна дебат по отношение на това за едни по-стриктно финансови правила, които трябва да се налагат на държавите. И защо всеки път ние трябва да чакаме от вън да ни налагат нещо, а да не бъдем ние инициаторите. Така че аз считам, че наистина тези правила са много добри и те наистина ще бъдат дисциплиниращи и ще доведат до една стабилност на нашата финансова система.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател. Аз искам да кажа и следното нещо във връзка с това дали другите страни са въвели или възнамеряват да го въвеждат. Мога да кажа, че България е една от малкото страни в Европа, които могат да си го позволят да го въведат. Защото доста страни в Европа в момента не могат да си го позволят, защото вписвайки го в Закона да има два процента, те не могат да ги достигнат. Така че България е сред страните, които си е заслужила с работата си, да може да си го позволи, да го вкара в Закона за устройство на държавния бюджет и да може да бъде изпълнено това и в бъдеще. Така че мисля, че заради това някои страни не могат да го въведат, затова ще чакат.
Благодаря.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Само да добавя нещо по отношение изказването на колегата. Хубавото е, че при нас се въвежда от 2012 г. Имаше идея да бъде от 2013 г. Но понеже се спекулираше дали няма да се въведе преди изтичането на мандата, така че ние благодарим на финансовия министър, че все пак прие нашето предложение това да бъде записано от 2012 г. Обръщам се към колегата Валентин Николов, че другите държави могат да го запишат в един по-дълъг период. Така че хубавото е, че при нас влиза от 2012 г.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Господин вицепремиер, колеги, аз мисля, че точно се изразих, че България е в състояние да покрие тези критерии и затова зададох въпрос, дали такъв процес тече в другите държави членки на Европейския съюз, да не стане така, че ние да бъдем един от донорите, на тези които не спазват такива правила. Това ми беше фактически въпроса и получих отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Уважаема г-жо председател, на първо място бих искал да обърна внимание върху твърде късното представяне на проектозакона за изменение на Закона за устройството на държавния бюджет. Получихме го твърде късно. Не е ясно кои са вносителите, кои депутати са вносители на този законопроект. Но това е чисто технически въпрос.
Бих казал, че предлаганите промени биха били добра практика, която ние виждаме, че в международен мащаб ще се получи. Политическа партия “Атака” винаги е настоявала за повече държавност, за по-силна ръка в управлението на държавния бюджет. Но Политическа партия “Атака” никога няма да преглътне оставянето на така наречения плосък данък. Когато говорим за промени в Закона за устройството на държавния бюджет, не на последно място ние отбелязваме и нуждата от премахването на плоския данък. Това сме го обещали на избирателите на Партия “Атака”. Това го искат хората, с които се срещаме постоянно. Хората които се оплакват от своето постоянно обедняване, от своите ниски доходи, а в същото време някой би казал, че плоския данък, бях чул, че ще доведе повече инвеститори в България. Това не е вярно. Защото инвеститорите нямат нищо общо с данъка върху доходите на физическите лица от една страна.
От друга страна плоския данък работи за хората с по-голям финансов ресурс. Във високо доходните групи остават повече средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, ще ви помоля по-кратко, защото това не е темата на нашия закон.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Няма значение, че не е темата. Аз искам да обърна внимание, Политическа партия “Атака” какво желае да стане. Когато се променя държавния бюджет, ние нееднократно сме го казали и няма да се уморим да го повтаряме това нещо. Така че ще обсъдим внимателно това, което ни се предлага в момента по Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. И няма да спрем да настояваме за премахване на плоския данък и връщане на прогресивното подоходно облагане.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Само искам две технически уточнения. Първо, самият закон е внесен в Народното събрание на 26 май и всички ни сме получили и закона, както и колко страници подписи, точно с имената. Така че вероятно по някаква техническа причина това не е достигнало до вас.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Най-вероятно е така. Но нека да се обръща повече внимание, защото това са важни моменти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те се раздават веднага след постъпването им в кулоарите.
И второ, закона който разглеждаме сега не третира данъка върху доходите на физическите лица. Искам да обърна внимание, че по никакъв начин не го третира, така че това е тема, която бихме могли да разискваме, но когато дойде момента за Конституцията или за изменение на самия закон.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Разбирам, че искате да неглижирате нашето желание да се премахне плоския данък, но ние няма да спрем да го повтаряме това нещо и да държа на него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ще се обърна към колегата. Знам че не е тема днес за данъците. Но понеже плоския данък беше въведен по време на нашето управление, аз искам да кажа на колегата, че поне десетократно се увеличиха постъпленията в държавния бюджет.
РЕПЛИКА: Въведен беше по време на тройната коалиция.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Така че не виждам смисъл това нещо да се променя и наистина доведе до привличането на много чужди инвестиции.
ИВАН КОЛЕВ: Госпожо председател, уважаеми г-н вицепремиер, аз смятам, че самият факт, че в момента коментираме тази тема е огромен успех на България и на правителството. Всички си спомняме нападките срещу вицепремиера и министъра на финансите в началото на мандата особено от всички направления, от всички отрасли и почти от цялото общество на държавата за повече пари в условията на една тежка, световна икономическа криза. Самият факт, че той успя да запази финансова стабилност на държавата, самият факт, че получава поздравления за тази своя идея, която в момента коментираме и която група народни представители са вносители в Народното събрание от свои колеги от Европа е огромен успех, за който аз искам да го поздравя лично. И смятам, че извън БСП по чисто политически, идеологически причини, смятам че всички останали трябва да подкрепят този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на министъра на финансите. Заповядайте г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря. Първо благодаря на всички, че сте тук в петък след обяд, за да работим по този важен законопроект. Бяха споменати няколко причини и една основна причина, защо в България предлагаме този проект. Едната причина, че ние наистина сме една от много малкото държави в момента в Европейския съюз, който ако приеме този проект, всички вие ако приемете този проект и колегите, реално може да го изпълним. Защото ние в момента сме една от четирите държави, които за 2011 г. сме дали прогнози, да може да се впишем в рамките на тези 2 процента и дори и до 3 процента. Има само още четири държави, освен нас. Това е първото.
Но има и две други причини, които винаги си заслужават да се кажат. Едната е, че България е една от много малките държави в Европейския съюз, която е в състояние на валутен борд. Състояние на валутен борд знаете какво е. Нямаме монетарна политика. Хем не сме в евро зоната и не може да разчитаме на спасителните пакети от рода Португалия и Испания, не дай Боже, Португалия, Ирландия, Гърция. Хем нямаме монетарна политика, която в процес на криза евентуално да може да използваме. Защо нямаме, всички вие знаете. Някои сте били свидетели, някои участници. Защото когато имахме такава политика, особено в началото, средата на 90-те години, не се използваше разумно и стигнахме до голяма банкова криза. Така че разумно според мен се въведе тогава валутния борд, който за мен е една успешна политика. Но винаги трябва да се има предвид това. Защото като имаш валутен борд, ти не можеш да правиш дефицити в поредни години. Каквато и да е кризата, за да се запази валутния борд трябва да имаш много консервативна фискална политика. Това правителство, разбира се сме се старали това да е така. Но предишните две, три правителства също са успявали това да го направят. Така че всички всъщност управляващи в последните 10, 12 и повече години получават някакъв кредит, че сме успели да държим такава политика, която не е държавна в много други държави.
Втората тема, всеки ден на мен поне ми се припомня, че ако ние бяхме в рамките на Европейския съюз в едно съседство на фискално по-отговорни държави, тогава можехме да кажем: “Да, ние изпълняваме тези критерии, може още повече да се стремим. Но може би да изчакаме как вървят средно европейските тенденции.” Ние не сме в такова съседство. Нашето съседство е тежко и става тежко с дни.
Днес не знам дали сте следили новините от Гърция. Гръцкото правителство е приело на заседание вчера късно вечер и ще представи на Парламента след около две седмици поредния си пакет за още съкращения до 30 млр. евро, плюс една много иновативна данъчна идея, която между другото не с този закон, защото тук се третират единствено темите за дефицит и за преразпределение. Законовата част от данъците, както беше казано е в другата ни инициатива. Така че ако там имате резерви, ние неколкократно сме говорили. Аз ще помоля все пак този проектозакон да го оцените по неговото достойнство и да ни гласувате това доверие. В рамките на следващите разговори, разбира се може да мислим заедно, дали може да стигнем до някакво по-добро решение и за двете.
Но както и да е Гърция днес освен, че трябва с 30 млр. евро допълнително да съкращават заплати, главно са предложени да съкращават са дошли и със следната иновативна идея. За да не променят данък ДДС, да не променят корпоративния данък те въвеждат нов пряк данък, което между другото с промените в нашата Конституция, ако минат ще се избегне, в който се казва кризисна такса. И тази кризисна такса, правителството предлага да е 3 процента от най-общо казано, дори не е много ясно точно от какво, но да кажем от доходите на всички граждани. Три процента кризисна такса. Тя разбира се ще е временна, както всички данъци уж започват. Но както видяхме в Унгария, те казаха за една година. След което сега го удължиха за още три години. Така че като сме в такова съседство, ние някак си трябва много да се отделим от това съседство и да кажем: “Вижте в България е много по-различно от Румъния, от Сърбия, от Македония, от Гърция особено. Ние сме съвсем друг тип държава, съвсем друг тип бюджетна отговорност. И това е много важно за нас в предвид на всичките тенденции, които вървят.
Вчера с премиера знаете бяхме в северната ни съседка. Тя е по-добре от Гърция, но и там в момента положението е такова, че се водят преговори с Международния валутен фонд за допълнителни заеми. А тези заеми някой ще ги плаща. Ние знаем кой ще ги плаща. След пет години те ще ги плащат, след 10 години те ще ги плащат. Така че се радвам, че ние всички заедно, беше трудно в последните две години, но успяхме да избегнем тези сценарии. И този проектозакон един вид от една страна ни дава сигурността, че в бъдеще това ще го избегнем. Но моля ви да се фокусирате върху това, което става около нас и тази важна идея, този сигнал точно в този момент, България е много различна от всичките ни съседи и ние искаме това да го покажем. И всеки ден искаме да го показваме, за да не си мислят инвеститорите където и да е било, нашите партньори където и да е било, че нещо от рода на Гърция, на Румъния по-малко се фокусираме върху Сърбия и Македония. Но тук искам да ви напомня, че и двете държави са с големи заеми от Международния валутен фонд в рамките на последните шест месеца. Това за мен е също един важен мотив за приемането на този проектозакон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Дянков.
Колеги, няма повече желаещи за изказване. В такъв случай да преминем към гласуване.
Който е за подкрепата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Устройство на държавния бюджет № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 година, моля да гласува за.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Приятна почивка!

/Закрито в 14 часа и 50 минути/



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/