П Р О Т О К О Л

№ 14

---

На 08 юни 2011 г., /сряда/ от 15.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Ще ви предложа дневен ред за днешното заседание.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО, относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2010 г./ № 102-00-31, внесено от Министерския съвет на 01.06.2011 г.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 05.05.2011 г.
Имате ли предложения или допълнения към този предложен ви дневен ред? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

По точка първа от дневния ред при нас са:
Г-жа Боряна Пенчева – зам. министър на финансите
Г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция “Данъчна политика”
Г-жа Мина Янкова – н-к отдел в дирекция “Данъчна политика”
Г-жа Татяна Накова – главен експерт в дирекция “Данъчна политика”
Госпожа Пенчева накратко ще ни представи предложението за директива, а след това г-жа Петкова ще направи по-подробна презентация за народните представители.
Заповядайте г-жо Пенчева .
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията,
Поставеният от вас въпрос днес е изключително важен. Както знаете към момента България прилага във връзка с енергийните продукти минималните акцизни ставки в Европейския съюз и въпреки това въпроса с цената на горивата предизвиква широк обществен интерес. Това което се случва в момента е, че Европейската комисия е изготвила предложение за преразглеждане на директива 2003/96, енергийната директива, с цел да се въведат нови и да се изменят старите правила за данъчно облагане на енергийните продукти. Това ще осигури не просто по-високи данъчни приходи, но и по.-висока степен на последователност и ефективност в начина на облагане на енергийния сектор. Същността на това ново предложение, което се разглежда в момента е да има нова структура на акциза върху потреблението на енергийни продукти.
Данъците върху енергийните продукти ще се състоят от два компонента. Като първият компонент ще бъде обвързан с емисиите на въглероден двуокис, а вторият ще бъде на база на енергийното съдържание на продуктите. Това ще отчете и етапа в който се намира развитието на световната икономика. Необходимостта от въвеждане на нови технологии, от повишаване на енергоспестяване и въпросите на енергийната ефективност и опазването на околната среда.
Новият данък, който е обвързан с емисията на въглеродния двуокис има за цел да допълни европейската схема за търговия с емисии. И във връзка с това е предложена единна минимална данъчна ставка от 20 евро на тон емисии. Биогоривата няма да се облагат с данък, но вие по-нататък ще чуете детайли в презентацията, която е много информативна и в която сме се опитали да представим всичките елементи на този компонент.
От друга страна предвижда се всички енергийни продукти да се облагат в зависимост от тяхното енергийно съдържание. Като данъка ще се изчислява на база нетната калорийна стойност на енергийните продукти и електроенергията, които са определени в директива 2006-32.
Освен тези нови два компонента ще се разшири и обхвата на директивата, както и ще се подобри контрола свързан с движението на енергийните продукти. Предвижда се също така задължително освобождаване на енергийни продукти и електроенергия, използвани за производството на електроенергия, както и някои сектори, като например енергийни продукти за целите на въздухоплаването, корабоплаването във водите на общността и свързаните с пристанищата потребления на енергия. Така че предвидени са случаите, когато имаме задължително освобождаване и е дадена една възможност за допълнително или опционално освобождаване от данъчно облагане, която също е конкретна. Предвижда се също така и повишаване на минималните ставки на акциза.
В тази връзка днешната дискусия е много важна, защото ние ще очакваме от вас вашите предложения, вашите становища по това, което се случва, по тази дискусия, която тече в момента.
Министерство на финансите, като ръководител на работна група № 10 данъчно облагане, в рамките на дискусиите има своя предварителна позиция. В момента в тази работна група предварителната позиция се обсъжда от съответните експерти и отговорни служители на всички представени в групата. И следващият понеделник тази позиция ще бъде представена на заседанието на Съвета по европейски въпроси, с цел последващо одобрение и представяне към Брюксел.
В общи линии ние приветстваме новия подход, приветстваме тази нова структура на данъка. Приветстваме разграничаването на енергийните данъци, които наистина вече ще бъдат обвързани с емисиите на въглероден двуокис и с енергийното съдържание на продуктите. В същото време има наистина действия, които от една страна ние също приветстваме и подхода на еднакво третиране на всички сектори, еднакво третиране на всички страни. Но въпросът особено с минималните нива на данъчно облагане е много чувствителен. По принцип знаете нашата политика, аз отново ще повторя е за запазване на ниски данъци, за гарантиране на една дългосрочна предсказуемост на нашата данъчна политика. Така че ние в момента считаме, че не е отчетена разликата в стопанската и социалната ситуация в отделните държави членки. И ефекта който би имало е една евентуална промяна или повишаване на данъчните ставки върху потреблението на енергийни продукти и върху инфлацията и от там върху целия икономически растеж.
Така че този въпрос е изключително важен и ние ще вземем предвид вашите първоначални препоръки и по-нататък ще ги отстояваме както в работната група, така и на всички политически заседания, включително и на Съвета на финансовите министри, когато този въпрос бъде разглеждан.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, сега г-жа Петкова ще ни направи една много подробна презентация, на която ще станат ясни всички детайли, които се предлагат в тази директива. И след това ще може да я обсъдим. Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Мога ли да помоля тази презентация да се остави в електронен вид в Комисията, за да може да я получим по имейла всички. Директивата съм я получил.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще имате и презентацията. Не сме се разбрали да дойде заедно с директивата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, настоящата презентация включва три основни момента.
Първо ще бъде разгледан действащия режим на облагане с акциз на енергийните продукти и електроенергията, недостатъците на действащата директива и конкретните предложения на европейската комисия за промени в директивата.
Действащият режим в настоящата директива 2003-96 са определени облагаемите енергийни продукти и видовете употреба, които ги правят облагаеми. В същност енергийните продукти, електроенергията се облагат само когато се използват като моторно гориво или като гориво за отопление. Те не се облагат когато се използват като суровини или за целите на химическата редукция и електролитните и метеорологични процеси.
Данъчната основа за облагане с акциз е на база енергийно съдържание за въглища, газ и електрическа енергия и за минералните масла на база количество – литри или килограми, евро за 1000 литри или 1000 килограма. В директивата са определени минималните данъчни ставки, като те са приложими към всеки продукт в зависимост от това, дали той се използва като моторно гориво, като гориво за определени промишлени и търговски цели или като горива за отопление. И в зависимост от това дали един енергиен продукт се използва като моторно гориво или като гориво за отопление, минималните данъчни ставки са различни. Най-високи са минималните данъчни ставки, когато горивата се използват като моторно гориво. Както са за бензина в момента минималната ставка е 359 евро на 1000 литра, за дизела 330 евро на 1000 литра, за керосина 330 евро на 1000 литра.
Съответно когато те се използват за определени промишлени или търговски приложения, тогава вече ставката за дизела е 21 евро на 1000 литра, за керосина е 21 евро. Виждате разликата е 12 пъти по-ниска ставка, когато се използват за определени цели. Като тези промишлени и търговски приложения, това са селскостопански, овощарски и рибовъдни дейности, горско стопанство, стационарни двигатели, превозни средства, когато са предназначени за използване извън обществената пътна мрежа.
Третата група минимални данъчни ставки, това е когато енергийните продукти се използват като гориво за отопление. Има два вида минимални ставки и са определени, когато горивата се използват за промишлени нужди и когато се използват за битови нужди. В същност при природния газ, въглищата и електроенергията минималните ставки са по-ниски, когато се използват за промишлени нужди, отколкото когато се използват за битови нужди като гориво за отопление.
В действащата директива се предвижда освобождаване от данъци, намалени данъчни ставки, като това може да бъде пряко освобождаване посредством диференцирани ставки, чрез възстановяване на част или цялата сума на данъчното облагане на акциза.
Предвидени са в директивата диференцирани ставки, но България не прилага диференцирани ставки, тъй като диференцирани ставки могат да се прилагат в случаите, когато националните данъчни ставки са по-високи от минималните ставки определени в директивата. Тъй като ние за енергийните продукти нямаме определени национални ставки по-високи от минималните, затова България не прилага диференцирани ставки. Предвидени са в конкретните случаи, когато могат да се прилагат, но всъщност ние не прилагаме тези ставки.
В директивата съществуват няколко задължителни освобождавания от облагане. И в същност аз ще наблегна на тях, тъй като вече в новата директива част от тези освобождавания, всъщност вече ги няма. Европейската комисия предлага тези освобождавания да отпаднат. Първото задължително освобождаване, това са енергийни продукти електроенергия, когато се използват за производство на електроенергия. Тъй като електроенергията се облага на изхода, за да се избегне двойно данъчно облагане, енергийните продукти, които се използват за производството на електроенергия са освободени от акциз. Тоест, ако е заплатен акциза, той се възстановява на лицата.
Енергийни продукти доставени за гориво за целите на въздухоплаването, с изключение на частните полети за развлечения, енергийните продукти доставени като гориво за целите на корабоплаването във водите на общността, включително и за риболов, с изключение на частното плаване за развлечение, както и електроенергията, която е произведена на борда на плавателен съд. В същност директивата предвижда държавите членки да ограничат това освобождаване, но ние в нашия закон за акцизите и данъчните складове не сме ограничили освобождаването.
В директивата съществуват и някои възможности, опции за освобождаване от облагане. Това е електроенергията от слънчева, вятърна енергия, от енергия на вълните генерирана от биомаси, от метан изпускан в изоставени въглищни мини. Следващата опция енергийни продукти електроенергия използвани за комбинирано производство на топло и електроенергия, енергийни продукти електроенергия използвани за превоз на стоки, пътници чрез железопътен транспорт, метро, трамвай, тролейбуси. Енергийни продукти доставени да бъдат използвани като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища, както и електроенергията произведена на плавателния съд. В същност с тази опция България се е възползвала. Това е корабоплаването по река Дунав.
Следващата опция това е природен газ в държавите членки, в които дела на природния газ в крайното потребление е по-малко от 15% през 2000 г., всъщност се освобождава от облагане. Тъй като за България природния газ в крайното потребление с относителен дял 10 процента, всъщност прилага се нулева ставка за метан. Електроенергията, природния газ, въглищата и твърдите горива използвани в бита или от благотворителни организации. Всъщност България прилага тази опция по отношение на електроенергията за битови нужди. Тя е с нулева ставка. Моторни горива използвани в областта на производството, разработването, изпитанията и поддръжката на самолети и кораби. И моторни горива използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища.
Държавите членки могат да прилагат данъчни ставки близки до нулевите за енергийни продукти и електроенергия, когато се използват за селскостопански, овощарски, рибовъдни дейности и горско стопанство. Едното беше или 21 евро на 1000 литра или съответно може да бъде нулева ставка. Да кажем за дизела използван от селскостопанските производители.
Това е една таблица, в която данните са взети от изготвената оценка от Европейската комисия и което е приложение към предложението за промяна в директивата, какъв е относителния дал на енергийните продукти в крайното потребление в четири сектора – промишленост, селско стопанство, услуги и домакинства.
Ако се погледне втората колона с най-голям относителен дял в крайното потребление е електроенергията, керосина и дизела. Това е като цяло за цялата икономика. Съответно по отрасли в промишлеността са електроенергия, природен газ, твърди горива. При селското стопанство 75% е относителния дял на дизеловото гориво. При услугите съответно електроенергия и топлоенергия и при домакинствата електроенергия, топлоенергия, възобновяеми енергийни източници и твърди горива. Това е като дял на всеки един от енергийните продукти, относителния дял.
Защо е необходима промяната в директивата. В същност Европейската комисия счита, че разпоредбите на съществуващата директива са остарели и непоследователни и облагането въз основа на физическите количества консумирани енергийни продукти не може да бъде решение за целите на Европейския съюз в областта на енергетиката и промяната на климата. Тъй като, както видяхте минималните ставки за минералните горива са определени на база на количества, а не на база енергийно съдържание или емисии въглероден диоксид.
Считат, че съществуващото данъчно облагане не осигурява икономически стимули за укрепване на стопанския растеж и насърчаване създаването на работни места. И че облагането на енергийните продукти трябва да отчита по-точно тяхното енергийно съдържание и въздействието им върху околната среда. Тъй като примерно в момента дизела, който е с по-високо енергийно съдържание и примерно замърсява повече околната среда, в същност е с по-ниска данъчна ставка отколкото бензина.
Считат, че не съществуват достатъчни стимули за развитие на пазарите на алтернативни енергийни източници. Липсва европейска рамка за данъчно облагане на емисиите въглероден диоксид и липсва синхрон с европейската схема за търговия с емисии, тъй като се получава при някои сектори двойно данъчно облагане, а други сектори както са транспорт, селско стопанство, малки, средни предприятия и домакинства съответно не облагане на емисиите, тъй като са извън европейската схема.
И предложенията на Европейската комисия. Предлагат нова структура на облагане на енергийните продукти. Данъците върху енергийните продукти електроенергията ще се състоят от два компонента.
Първият компонент е обвързан с емисиите на въглероден диоксид. Вторият на база на енергийно съдържание на продуктите. Данъкът обвързан с емисиите въглероден диоксид или СО2 компонента. Новият данък има за цел да допълни европейската схема за търговия с емисии и да бъде въведен във всички сектори, които са извън тази схема. Четирите сектора, които казах – транспорт, селско стопанство, малки, средни предприятия и домакинства.
Предвижда се единна минимална данъчна ставка за данъка 20 евро на тон емисии въглероден диоксид. Биогоривата няма да се облагат с СО 2 компонента при условие, че отговарят на определени критерии за устойчиво развито производство, които са посочени в приложение към директивата. В случай, че те не отговарят на тези критерии ще бъдат облагани с емисионния фактор за емисиите СО 2 на еквивалентното отоплително или моторно гориво. Съответно със ставката за биоетанола на бензина, за биодизела, за дизеловото гориво.
Данък на база енергийно съдържание на продуктите или така наречения енергиен компонент. Предвижда се всички енергийни продукти да се облагат в зависимост от енергийното им съдържание. В момента на база енергийно съдържание се облагат въглищата. Данъкът ще се изчислява на база нетната калорийна стойност на енергийните продукти и електроенергията, които са определени в директива 2006-32 евро на гигаджаул. При определяне на двата компонента, всъщност и на енергийния и на СО 2 съществуват няколко риска. Референтните стойности към които препраща всъщност директивата са определени в мерни единици за тон. При изчисляване на базата на минималните ставки на база тези референтни стойности, всъщност се получават минимални ставки за тон гориво. Минималните ставки за тон гориво трябва да бъдат преизчислени за 1000 литра гориво. И тъй като относителното тегло, то е определено в диапазон. Примерно относително тегло килограми към литри се получава минимална ставка в диапазон. Примерно 330, 340 евро за 1000 литра дизелово гориво.
Като пример давам. От 1 януари 2013 г. СО 2 компонент за дизела като моторно гориво, 20 евро на тон по 3,13. Това е референтната стойност е 2,60 евро за тон. Енергийният компонент е 8,2 евро на гигаджаул по 42,3. Това е референтната стойност на енергийния компонент. 346,86 евро на тон. И в същност общата минимална ставка за тон дизелово гориво, това е 410 евро. Относителното тегло на килограм, литър е 0,82. И както виждате се получава един диапазон 327 – 336 евро като ставка. Което действително е един голям недостатък на предложението на европейската комисия.
Минимални данъчни ставки за всички енергийни продукти и електроенергията се определят. На дизела е 330. Като това е ставката която се предвижда от 1 януари 2013 г. Има таблица, която след два, три слайда ще ви покажем как ще бъдат цените до 2018 г. как се предвиждат цените сравнени със сега действащата минимална ставка. За някои от горивата ние все още не сме достигнали минималната ставка. Примерно на дизела ние не сме достигнали минималната ставка. Трябва да я достигнем до 2012 година 330. За всички енергийни продукти електроенергията, се определят отделни минимални данъчни ставки, за СО 2 компонента и за енергийния компонент, които формират минималната ставка за съответния енергиен продукт.
Европейската комисия предлага минималните ставки да се актуализират на всеки три години в съответствие с промените в хармонизирания индекс на потребителските цени, без цените за енергията и непреработените храни публикуван от Евростат. Тоест, тя предлага актуализация, индексация на минималните ставки в зависимост от инфлацията.
При новият режим се запазва принципа, минималните нива на облагане с енергийния компонент приложими за моторните горива, да бъдат по-високи в сравнение със съответното минимално ниво за отоплителните горива.
Следващото предложение по отношение обхвата на директивата. Разширява се обхвата на директивата по отношение на енергийните продукти и контрола свързан с тяхното движение. В същност двата основни момента са, че продуктите, които не са енергийни продукти по смисъла на директивата, но когато се предлагат за продажба или се използват като моторно гориво, ще се облагат със ставките на еквивалентното моторно гориво. Тоест, всичко което не се счита за енергиен продукт по директивата, но може да се ползва като гориво и се ползва, ще се облага с акциза за съответния енергиен продукт използван като моторно гориво. И добавки и разредители на моторни горива различни от вода ще се облагат със ставките на еквивалентното моторно гориво. Това са двата нови момента по отношение обхвата на директивата. Но Европейската комисия го предлага с цел преодоляване борба със измамите и отклонение от облагане.
Освобождаване от облагане. Запазват се някои от задължителните освобождавания по директивата. Първото задължително освобождаване е енергийните продукти, електроенергията, които се използват за производство на електроенергия. Те и сега са освободени от облагане на енергийните продукти. Само че новото което е, че се ограничава освобождаването само до енергийния компонент. Тоест, енергиен продукт използван за производство на електроенергия сега изцяло е освободен от акциз. А с новото предложение, той ще бъде освободен само от енергийния компонент, но ще се облага със СО 2 компонента.
Енергийните продукти доставени като гориво за целите на въздухоплаването, това е задължително освобождаване, което се запазва. Енергийните продукти доставени като гориво за целите на корабоплаването във водите на общността, с изключение на частното плаване за развлечение, както и електроенергията произведена на борда на плавателни съдове, включително и когато са закотвени в пристанище. Не се въвежда ограничаване на освобождаването за енергийните продукти, тъй като много трудно могат да се разграничат дали те се използват за производство на електроенергия или се използват за самото задвижване на корабите и самолетите.
Въвежда се ново освобождаване. Всъщност освобождаване от енергийно данъчно облагане, от енергийния компонент за ограничен период от време 8 години на електроенергията, която е произведена на сушата и се подава директно на закотвени в пристанища кораби. Всъщност мярката може да се прилага след като бъдат разработени стандарти от международната организация по стандартизация. Това е всъщност свързване на сухоземната енергийна система със закотвени кораби в пристанища.
Опции. Предложението ограничава всъщност възможностите за освобождаване от данъци и намалени ставки само до енергийния компонент. Всъщност всички енергийния продукти ще се облагат с СО2 компонента. Ако има опции за освобождаване, те са само за енергийното облагане. Дава се възможност за пълна гъвкавост на държавите членки по социални съображения да освобождават или да прилагат намалени ставки за домакинствата и благотворителните организации. Както говорихме при нас, ние домакинствата сме ги освободили, електроенергията е с нулева ставка. Но постепенно премахване на възможността за освобождаване от облагане на природния газ и втечнения нефтен газ. Това са пропан бутана и метана. Другите опции за освобождаване и намалени ставки по директивата се запазват.
Тук ще бъдат разглеждани конкретните ставки в зависимост от това дали се използват енергийните продукти, като моторно гориво или като гориво за отопление. Енергийни продукти използвани като моторни горива. За тях се предвиждат минималните ставки да бъдат въвеждани по етапно до 2018 г. СО 2 данъкът е 20 евро на тон от 2013 г. А данъкът на база енергийно съдържание поетапно увеличаване до 9,6 евро на гигаджаул 2018 г. Всъщност за бензина ставката е 9,6 евро на гигаджаул още от 1 януари 2013 г. За дизела и керосина и пропан бутана всъщност постепенно увеличаване до 9,6. И в тази таблица ще ви кажа как се получават като ставки по етапното увеличаване. На бензина действащата в момента ставка е 359. Тя си остава и от 1 януари 2013 г., 2015, 2018 - 359. Но дизелът, който в момента е 330 евро на 1000 литра, от 1 януари 2013 г. става 359, от 2015 – 382, от 2018 – 412.
Керосинът от 330 съответно увеличение на 350, 370, 386. За пропан бутана, който в момента е 125 на 501 от 2018 г. и за природния газ, който в момента е 2,06 увеличението от 2018 г. т.е. преминава 2,06 – 6,06 – 10 и 8. Виждате за някои от горивата с изключение на бензина има пъти увеличение на ставките.
Моторните горива от 2023 г. всички държави членки при определяне на националните си ставки трябва да възпроизвеждат съотношението, което съществува между минималните нива на данъчно облагане за различни енергийни продукти, както се предвижда. Примерно, всички енергийни продукти използвани като моторно гориво от 2018 да бъдат с 9,6 евро на гигаджаул. Ако примерно една държава членка реши да увеличи националната си ставка, примерно на 10,5 за бензина, тя трябва да увеличи на всички енергийни продукти да бъдат 10,5 евро на гигаджаул. Тоест след като се използва енергиен продукт като моторно гориво трябва да бъдат с еднаква ставка като енергиен компонент.
Алтернативни моторни горива пропан, бутан и метан. В настоящата ситуация всъщност минималните ставки за пропан, бутан и метан са значително по-ниски от ставките за другите моторни горива. И се предоставя възможност на държавите членки за пълно освобождаване. Предлаганата промяна е привеждане на данъчното облагане на пропан, бутана и метана към другите моторни горива според енергийното им съдържание от 2021 г. и се предвижда един преходен период до 2023 г., по време на който държавите членки могат да продължат да прилагат по-ниски данъчни ставки близки до нула за пропан, бутана и метана използван като моторно гориво.
Горивата за отопление. Въвеждат се нови минимални ставки от 2013 г. СО 2 компонента е 20 евро на тон. Енергийният компонент е 0,15 евро на гигаджаул. Виждате, че горивата използвани като гориво за отопление, ставката е значително по-ниска от тази, която се използва като моторни горива 9,6.
От 2013 г. всички държави членки съответно при определяне на националните си ставки трябва да възпроизвеждат съотношението. Тоест, ако увеличат енергийния компонент за дизела трябва и за другите да бъде увеличен, за да се спазва съотношението. И за 9 държави членки, включително и България може да прилагат преходен период до 1 януари 2021 г.за въвеждане на СО 2 компонента.
Минималните данъчни ставки за горивата като гориво за отопление. В момента действащите ставки, дизела е 21 евро на 1000 литра. Новата ставка ще бъде 59,6. Мазутът от 15 на 66. Керосинът е с нулева ставка, става 56. Природният газ е 0,15, става 8,2. Въглищата и кокса от 0,15 стават 5,7. И електроенергията се запазва от 0,5 на 0,5, тъй като тя няма СО 2 компонента. И /LPG/ елпиджи от 0 на 61,5. Пропан бутана от 0 става на 61,5.
Биогоривата. Настоящата ситуация пълно освобождаване на биогоривата, т.е. пълно облагане на биогоривата със ставката на еквивалентното гориво. Като има и опция за пълно освобождаване при контрол от страна на Европейската комисия. България облага биогоривата, но ползва намалена ставка за смесите 3% намалена ставка за 4 – 5 обемни за смесите.
Предлаганата промяна е биогоривата няма да се облагат със СО 2 компонент, при условие, че отговарят на определени критерии за устойчиво производство. Всъщност опцията за освобождаване или намалени ставки до 2023 г. от енергийния компонент за чисто биогориво или смеси, когато биогоривата отговарят на критериите за устойчиво развито производство.
Когато те не отговарят на тези критерии ще се облагат с СО2 компонента и с енергийния компонент изравнен с този на еквивалентните горива, в зависимост от употребата им като моторно гориво или като гориво за отопление.
Електроенергията в настоящата ситуация се облага на изхода. Съответно енергийните продукти използвани за производство на електроенергия са освободени от акциз. Предлаганата промяна е електроенергията ще се облага на изхода, но енергийните продукти използвани в производството на електроенергия произведени в инсталации, които са включени в европейската схема за търговия с емисии се освобождават от СО 2 компонента. Когато електроенергията е произведена от малки инсталации, които не са включени в схемата, тогава енергийните продукти не се освобождават от СО 2 компонента. Електроенергията няма СО 2 компонент, но енергийния компонент е 0,15 евро на мегават часа.
И по сектори ще бъде разгледано. Първият сектор селско стопанство. В настоящия момент пълно облагане или опция за пълно освобождаване на всички енергийни продукти, електроенергията, които се използват в селското стопанство. Като държавите членки могат да прилагат и намалени ставки за моторните горива използвани в селското стопанство, не по-малко от 21 евро на 1000 литра за дизела. Предлаганата промяна е – допуска се намаляване или пълно освобождаване от енергийния компонент на енергийните продукти електроенергията за селскостопанска дейност при условие, че земеделските производители поемат ангажимент за подобрение в областта на енергийната ефективност. Дизеловото гориво използвано за извън пътна техника ще продължи да бъде облагано както гориво за отопление, а не като моторно гориво, т.е. с по-ниската ставка.
Следващият сектор домакинства. В настоящата ситуация опция за прилагане на намалени ставки или освобождаване на природния газ, въглищата, електроенергията използвани за бита. В България електроенергията за битови нужди е с нулева ставка. Предлаганата промяна е държавите членки продължават напълно да освобождават всички енергийни продукти използвани за бита от СО2 компонента и от енергийния компонент.
Въглищата, облагат се на база за енергийно съдържание с ниска данъчна ставка. Предлаганата промяна е увеличаване на минималната данъчна ставка. Преходен период до 2021 г. за въвеждане на СО 2 компонента. И опция за пълно освобождаване и от СО 2 компонента енергийния за въглищата използвани за битови нужди.
Преходните периоди. Предвидени са няколко преходни периода. Първият до 2020 г. задължително се освобождава от енергийно облагане и от двата компонента. Генерираната на сушата електроенергия подавана директно на закотвени в пристанища кораби, с цел стимулиране на нови технологии чрез свързване със сухоземната енергийна система.
Следващият преходен период е до 2023 г. по време на който държавите членки могат да продължат да прилагат по-ниски данъчни ставки близки до нула за пропан бутана и метана използван като моторно гориво.
Третият преходен период е до 2023 г. опция за пълно или частично освобождаване от енергийния компонент за чисто биогориво или смеси при условие, че биогоривата съответстват на критериите за устойчиво развито производство. На България и още осем държави се предоставя преходен период от 2021 г. за въвеждане на СО 2 компонента за всички горива използвани като моторно гориво или като гориво за отопление. Но при положение, че Европейската комисия направи предложение за намаляване с повече от 20% на емисиите на въглероден диоксид до 2020 г. т.е. примерно има предложение за 30% намаляване, всъщност ще бъде съкратен този преходен период, който се предоставя на тези девет държави членки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, благодаря на г-жа Петкова. Всички имате на имейла презентацията, така че ще можете да я прегледате по-внимателно. Имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Агов имате думата.
АСЕН АГОВ:
Искам да попитам във връзка с емисионния компонент на облагането. Защо е еднакъв за всички? Примерно емисиите на дизела са значително по-ниски от онези на бензина. Виждам че емисионната ставка за всички е еднаква 20 евро. В същото време поради по-високото енергийно съдържание на дизела се качва целия акциз на дизела за 2018 г. чувствително. Но не се отчита по-ниската емисионна стойност на дизела. Бихте ли ми обяснили, имате ли отговор на този въпрос. Иначе изглежда, че всички трябва да си продадем дизеловите коли и да се откажем да караме дизел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Още по-драстично е за метана и пропан бутана.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ставката е 20 евро на тон. Но референтните стойности за емисиите въглероден диоксид, те са различни. И в същност СО 2 данъка, той е различен. Примерно при дизела референтната стойност е 3,13, при бензина е 3,04. Примерно при въглищата е 3,57. СО 2 компонента то е ставката 20 евро на тон по референтната стойност емисиите се получава самия компонент. Тоест тя е 20 за всички, но референтната стойност е различна. Затова се получава СО 2 компонента за дизела по-висока отколкото за бензина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да попитам, все пак след като толкова подробно са се запознали докладчиците. В крайна сметка какво е вашето мнение? Какво се цели с цялата тази директива? Дали е защита на околната среда? Такъв елемент има ли? Аз като слушах, дано да не бъркам, но ми се струва, че не долавям такъв подтекст. Особено ми направи впечатление, че за природния газ и за метана скачат неимоверно много ставките. Тоест, вероятно има някакъв подтекст на някакви интереси и то на много високо ниво на транснационални компании, защото и за дизела, досега толкова години се стимулираше купуването на дизеловите моторни превозни средства, с по-ниско гориво и ред други предимства. Тоест, тук според мен е много трудно да преценим ад хок тези неща. Затова ви задавам този въпрос. Вашето лично мнение в крайна сметка. Има някакви червени нишки въз основа на които това е направено. Ако можете да отговорите в този смисъл?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов, мисля че г-жа Петкова е експерт. Участвала е във всички групи по коментиране, но тези въпроси едва ли са в нейната компетентност. По скоро ние като политици би трябвало да ги коментираме.
Господин Имамов има думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Аз започнах с въпроса каква е нашата задача. Ще гласуваме ли тези предложения няма ли? Разбрахме, че ще има работна група, която ще изготви становището на страната ни. Ще го гледаме ли това становище, няма ли да го гледаме в комисията? Защото цялата тази обемиста информация е изключително полезна. Но ние предполагам нямаме за задача да вникнем в детайлите на всичко това. Ние трябва да направим политически заключения за ефектите произтичащи от тези промени за България. Например, има ли анализи, изследвания информация за това, как ще се увеличи данъчната тежест през следващите години?
Второ, има ли информация и анализи как ще се отрази това върху инфлацията през следващите години? Очевидно тук става дума за една хармонизация на европейско равнище по отношение на акцизите. Те ще следват политиката на частична регулация на косвените данъци. Но много е важно за нас да знаем какви ще бъдат ефектите за България? И тези ефекти да бъдат в основата на нашите заключения дали да приемем или да не приемем отделни клаузи на тази директива. Ще получим ли такава информация?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов, в Комисията е получено неофициално становището, което още не е официално прието. Но ние първо го знаем и второ сами може да видим от тази презентация кое е приемливо и кое неприемливо за България. Такива изследвания каквито вие искате мисля, че няма като данни към този момент. Но на всички е ясно, като се види последната таблица едно такова увеличение на минималните акцизни ставки, които България трябва да въведе, че ще доведат до драстично увеличаване на цените и инфлация. Поради тази причина лично аз смятам и бих предложил и на Комисията, да се съсредоточим върху няколко основни елемента на тази директива. И да коментираме всеки от тях, дали го приемаме или не.
Първият елемент е въвеждането на втората СО2 компонента. Моето мнение от всичко това, което съм прочела досега е, че това може би е добро, защото все повече ще обвързва емисиите на въглероден двуокис с реални акцизни ставки за различните видове горива. Това че се уеднаквяват ставките за тази компонента на 20 евро на тон, както и за енергийната компонента на 9,6 евро на тон, отчитайки референтните стойности по видове горива. Тоест, това колко излъчват тези горива вредни емисии или колко са калорични за втория компонент, също създава равнопоставеност между различните видове горива отчитайки влиянието им върху околната среда. Но за мен въвеждането от 2013 г. на нови минимални ставки, които са значително по-високи от тези, които действат в момента ми се струва, че е неприемливо за нас като страна и за нас като Парламент. Така че нека да се въведат тези два нови компонента. Нека да се въведат тези референтни стойности, но на базата на досега действащите минимални ставки. Така че да не повлияят в първите години на инфлация или на цени, а само да има структурна, така да се каже промяна, която би дала отражение в това структурно потребление на различните видове горива, което се цели.
Аз мисля, че е неприемливо и това, че автоматично се залага след това корекция на тези минимални нива, на базата на хармонизирана инфлация за целия Европейски съюз, което в последствие също ще бъде с един непредвидим резултат. Това е моето мнение и затова исках да чуя и вашето мнение по тези основни параметри на тази директива. И ако желаете заповядайте по тази тема и след това бих ви предложила един проект за решение в тази посока.
Господин Агов им думата.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, според мен въпроса е много дълбоко политически. Защото става въпрос за много важна сфера на облагането. И не е толкова въпрос на онези сметки, които ви бяха представени така акуратно и така детайлно. Според мен, без да запознаем групите си, без да вземем отношение чисто политически, няма как да се произнесем днес. Не възразявам на намерението ви. Разсъждавам на глас в момента. Ако днес избързаме с едно решение, струва ми се, че няма да осмислим всичко онова, което ще се случи. Господин Имамов постави много ясно въпроса за това има ли оценки как ще се отрази това върху цялостния приход в бюджета, защото може би финансовия министър ще е щастлив да има повече пари в хазната. Но в крайна сметка гражданите няма да са щастливи.
На второ място, няма как ние сега да вземем решение за или против проекта, който вие сте ни предложили, без да разчетем всичко останало свързано с развитието на икономиката на страната. От тази гледна точка моето предложение е следното, г-жо председател. Дайте ни време. Тоест, да не взимаме днес решение. Дайте ни време да запознаем групите си, да обосновем решението си с по-широка експертиза и след това примерно на другото заседание да може да се произнесем. Това е моето предложение. Отлагане на решението днес. Откриване на истински дебат в следващо заседание, с цел взимане на решение на следващото заседание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрах ви г-н Агов, но искам да внеса следната процедурна яснота. Съгласно нашия правилник и съгласно изискванията, правителството ще приеме в понеделник своята позиция и ще я изпрати официално в Брюксел. Парламентът няма задължение да приеме тази позиция преди нейното изпращане в Брюксел или да не я приеме. Ние може да осъществим контрол върху тази позиция като изразим своето становище и кажем, че я подкрепяме или не я подкрепяме постфактум.
Това за което аз ви моля е да използваме и този път правата, които парламентите на европейските страни имат, да изразят своето становище по принципите на пропорционалност и субсидиарност, по които ние единствено имаме право да кажем: Тук, ние считаме, че е нарушен принципа на пропорционалност и субсидиарност, поради което няма да подкрепим. Това е нашето правомощие.
От анализа, който е направен на всички тези предложени в директивата промени, ние имаме основание да смятаме, че е нарушен този принцип или имаме основателни съмнения, че се нарушава този принцип, именно в тези два аспекта. А именно, относно разпоредбите свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки, както и по отношение на автоматичното хармонизиране, повишаване на минималните ставки на база на хармонизираната инфлация.
И ако искаме да се възползваме от тези наши права, ние трябва да изразим и изпратим нашето становище най-късно до 15 юни. Така че, ако вие не сте готови сега да гласуваме по тези две точки може да направим извънредна комисия в петък. Тъй като в петък Комисията по европейски въпроси трябва да вземе същото решение. Защото правилата са такива, че в същност те обобщават решението на ресорната комисия и го изпращат в Европейския парламент. Разбрахте ме за какво става дума чисто процедурно.
Ние може да се запознаваме, да си харесваме или да не си харесваме всяка една точка, която тук се гледа, но по-важно е какви права имаме да въздействаме върху това нещо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Европейската комисия се опитва да провежда една политика, която очевидно е насочена към мерки за запазване на климата и т.н. Нещо като продължение на протокола от Киото, който така или иначе изтича след две години. Тази политика не може да бъде политика само на Европейския съюз или на Европейската комисия. Това трябва да бъде политика на всички останали големи държави. САЩ приемат ли такава политика? Съгласни ли са с подобен механизъм, който ние налагаме тук на допълнителни данъчни тежести върху производителите в съответните държави. Китай приема ли такава политика? Русия приема ли такава политика? А ние накъде точно тичаме сега пак пред вятъра, за да се обложим себе си и да плащаме по-скъпите горива, да оскъпяваме собствената си продукция и после да се чудим, защо китайските стоки били без конкуренция и защо Китай има по 11 – 12 процента ръст на брутния вътрешен продукт. Този аспект също би трябвало по някакъв начин да се опитаме да го оценим, когато формираме становище по тази директива. Тази директива е изключително важна, за да може така тихом мълком да си я гласуваме и после да се чудим откъде ни е дошло.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз категорично възразявам срещу това, което казвате за гласуване тихом мълком, защото ние за първи път, вече сме колко години членове на Европейския съюз, мисля че за първи път миналия път и сега Бюджетната комисия правим такова обсъждане.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, като казах тихом мълком имах предвид, не че няма да я обсъждаме в Комисията, а някак си без необходимия дебат в целия Европейски съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не е така. Дебатът продължава в Европейския съюз. Това е първата стъпка. От тук нататък на базата на изразените становища от правителствата на различните държави, както и становищата на парламентите ще започнат по-нататъшните обсъждания. И аз ви гарантирам, че аз лично ще настоявам и ще следим. Ние имаме такова право, но е въпрос и на инициатива от наша страна да следим всяка следваща стъпка решенията, които се вземат или се предлагат. И ние може за всяка една от следващите стъпки да поискаме да си изразим становището. Така че това е началото, което поставяме сега. Друг е въпроса, че това е и данъчен закон, така да се каже. Вие знаете, че съгласно договора данъчните закони се гласуват в Европейския съюз с пълно единодушие. Така че България има възможност да отстоява позиция. И затова аз мисля, че тази първа наша позиция не е лошо да спазим срока и да си я афишираме, независимо, че не е проведен широк дебат по медиите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Една реплика. Не съм против да я формираме позицията, но според мен този аспект за който говоря също трябва да фигурира в тази позиция. Една цялостна оценка на ефекта от въвеждането на тази наредба за конкурентоспособността на икономиката, не само на България, но и на целия Европейски съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках да прочета последното становище, което на практика формира, но ако искате в него ще добавим това за което казвате, че искаме анализ за въздействието. Ние го имаме по нагоре в текста. Може да го добавим в последната част на становището. Имаме го по нагоре в текста. Ще го извадим и ще го изнесем долу.
Да поискаме обстоен анализ на въздействието, оценка на въздействието.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние настояваме пред Европейската комисия за консолидирания общ подход на всички, така да се каже, консуматори. Иначе си играем някаква игра сами за себе си. Всички големи консуматори или всички страни, които в момента са включени в протокола от Киото. Поне това.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Исках само да кажа за оценката на въздействието. Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, което е част от предложението за директива. Само че там тя разглежда четири варианта. И в същност това, което е изготвено като предложение, не е точно оценено в тази оценка. Тя разглежда при различни ставки на енергийните продукти дали се използват като гориво за отопление или като моторни горива и всъщност те правят оценка върху инфлацията, върху заетостта и върху брутния вътрешен продукт. Но всъщност самата оценка не е много добре направена от Европейската комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова ние предлагаме. Ние винаги трябва да се мъчим да се включим в принципите на пропорционалност и субсидиарност. Иначе всичко останало е едно становище в пространството.
По отношение на принципа на пропорционалност, предложението на директивата принципно не надхвърля необходимото за постигане на целите, но следва да се изготви допълнителна оценка за създадената административна и финансова тежест.
Да прочета ли предложението за становище и евентуално да допълним още нещо, което предложи г-н Овчаров.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, на първо четене за нас е ясно като се отчита какъв е профила за българската икономика. Тя е силно енергоемка и в средносрочен и дългосрочен аспект тази рамка изключително ще стагнира развитието й. Разбира се, едно е българската икономика, друго е да кажем холандската или икономиката на Великобритания. Отделен е анализа за ефекта върху Европейския съюз като цяло. И вече сравнителния анализ с Китай, Турция и други страни.
На мен ми се струва, че ние максимално трябва да се възползваме от това предложение, което направихте от тези възможности на база на принципите за пропорционалност и субсидиарност, да търсим максимална защита и аргументи, да не се случат тези неща за нас. Да стопираме и да забавим процесите, да ги блокираме, ако щете. Така че мисля, че няма проблем позицията ни да бъде по-категорична и по-остра.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател. Аз продължавам с процедурата. Вие казахте, че Министерския съвет предстои да вземе становище по тази директива, която официално ще изпрати в Брюксел. Защо ние не формулираме решение на базата на становището на Министерския съвет. Тоест, да кажем, да приемаме, подкрепяме или приемаме и подкрепяме в тези и тези позиции, в тези и тези не подкрепяме. Аз мисля, че това е по-чист, по-ясен и по-правилен подход, като едно независимо становище на законодателния орган в страната. Знам, че сте притеснени във времето. Казахте до 15-ти трябвало всичко това да се свърши. Да се вместим в този срок.
Едно изречение относно съдържателната характеристика на този материал. Това което се предлага, според мен чувствително ще увеличи приходите в Европейския съюз. Вярно е, че те са правили оценки за въздействието. Те са правили тези оценки от гледна точка на европейската икономическа система. Те не са оценки от гледна точка на специфичните особености икономически характеристики на отделните страни. Това нас ни интересува. Как всичко това ще окаже влияние върху бъдещето развитие на икономиката, на страната. По какъв начин това ще се отрази върху нашето икономическо развитие. Защото структурата на потреблението на енерго-продуктите е твърде различна в Европа. Тук самия принцип за облагане на база на енергийното съдържание, не изключва различията и по видове енергийни продукти. Тоест, различни са при въглищата, при газьола, при пропан бутана и т.н.
Следователно ние трябва задължително да имаме една конкретна, национална оценка за ефекта от прилагането на това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми г-н Имамов. Ние днес не бихме могли да подкрепим позиция или да отхвърлим на Министерски съвет, която не е официално приета. Това може да направим другата седмица. Затова аз ви предлагам, другата седмица отново да направим заседание, няма никакъв проблем. Още повече, че това дали ще го запишем и ще го изпратим в Европа няма кой знае какво значение, но ще го направим. Затова ви предлагам въпреки всичко днес да приемем следното становище след разглеждането на директивата. Ние имаме право и задължение, според мен вече трябва да имаме, да разглеждаме тези директиви заедно или паралелно с Министерския съвет и да заявяваме и нашето становище, а не непременно да подкрепяме или не тяхното. Макар че работим в синхрон. Затова ви предлагам следното становище:
Комисията по бюджет и финанси счита, че предложените изменения ще установят ясна правна рамка в Европейския съюз чрез разширяване обхвата на директивата и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на въглероден диоксид. Тоест, съгласни сме, че не е лошо да има компонента СО 2.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията България да е сред държавите членки, които ще се възползват от удължен преходен период до 2020 г., през който те няма да облагат въз основа на СО 2 елемента, горивата при употребата им, съгласно чл.8 и чл.9 от действащата директива. А това е именно при употребата за селскостопански, овощарски, рибовъдни дейности и горско стопанство, стационарни двигатели, съоръжения и оборудване използвани в строителните работи, гражданското строителство и благоустройство, превозните средства, които са предназначени за използване извън обществената пътна мрежа или които не са получили разрешение за използване предимно в обществена пътна мрежа, както и горивата за отопление. Това е чл.9 и чл.8, за които ние подкрепяме въпросния гратисен период за нас.
Комисията по бюджет и финанси счита, че като цяло предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, но разпоредбите свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки, пораждат основателни съмнения за нарушаване на този принцип.
По отношение на принципа за пропорционалност, предложението за директива принципно не надхвърля необходимото за постигането на очертаните цели, но следва да се изготви допълнителна оценка за създадената административна и финансова тежест.
Предвид гореизложеното Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението за разширяване обхвата на директивата и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент свързан с емисиите СО 2 и не подкрепя измененията свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки, както и предложението за актуализацията им на всеки три години, съобразно промените в хармонизирания индекс на потребителските цени.
Това ви предлагам днес да приемем като становище.
Следващата седмица, ако желаете ще разгледаме подробно това, което ще бъде прието в понеделник становище на Министерския съвет, за да изразим отношението си, съгласно програмата. Аз ви гарантирам, че тази директива и онази другата, която гласувахме за данъчната основа, ще ги следим стъпка по стъпка от тук нататък, как ще се движат в Европейската комисия. В тази връзка искам да ви информирам, че съм направила предложение до председателя на Народното събрание за изменение на Постановление 85 на Министерски съвет, с което да ни се предоставят всички документи свързани с директиви, регламенти, бели и зелени книги, веднага щом те се обсъждат, както и да получаваме стъпка по стъпка по-подробна информация, затова как се движат преговорите в работните групи и да ги разглеждаме на Комисия. Ако това се случи ще настояваме това да влезе и в нашия правилник, за да има силата и на закона за Министерство на външните работи, Министерски съвет и съответните дирекции, които работят по тези неща.
Който е за така предложеното становище, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Благодаря ви. Приема се.

По втора точка
Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 05.05.2011 г.
При нас е г-н Вучков – зам. министър на вътрешните работи, който ще ни представи законопроекта.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: От приемането му през 2003 г. този Закона за мерките срещу финансирането на тероризма е изменян многократно, основно във връзка с промени в НК и Закона за ДАНС. Предлаганите сега промени имат за цел да обновят самата уредба на закона, както и да въведат съответни промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Изпълняват се препоръките на селектирания комитет на експертите по оценка на мерките срещу изпиране на пари към Съвета на Европа Монивал, пътят към взаимни оценки на държавите членки за подобряване на капацитета за събиране на финансово разузнавателна информация. Цели се също така подобряване на материално-правната уредба насочена към предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Създава се законова делегация за приемане на съвместна инструкция между няколко ведомства МВР, ДАНС, Министерство на финансите, Комисията по установяване на незаконно имущество и т.н.
Мотивите са свързани с препоръките на Монивал за изпълнение на специална препоръка 4 от деветте специални препоръки за финансиране на тероризма на работната група с финансови действия. Изпълнява се и препоръка касаеща задължението за комплексна проверка за идентификация на клиента, което да бъде ясно подчертано в закона. Променя се и Закона за мерките срещу изпиране на пари относно терминологията, както и разширяване кръга на задължените лица. Това е особено важно.
Искам да подчертая, че тук основно сме ползвали експертизата на ДАНС, които обаче нямат законодателна инициатива и затова законопроекта беше внесен от г-н Цветанов като вицепремиер. Тук са експерти на ДАНС, така че ако има въпроси могат и те да се включат.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря г-н заместник министър.
Имате ли въпроси, колеги? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Има ли някой против внесения законопроект? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е законопроекта.
Закривам днешното заседание.
Благодаря ви.
/Закрито в 16 часа и 25 минути/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/