П Р О Т О К О Л

№ 17

---

На 17 юни 2011 г., /петък/ от 10.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 10.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 10.30 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам извънредното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Дневният ред на днешното извънредно заседание предлагам да бъде:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова Въжарова и група народни представители на 08.06.2011 г.
Това е точка от вчера, която отложихме за днес, тъй като вчера нямаше кой да представи от вносителите.
При нас е г-жа Въжарова, която ще ни представи законопроекта. Първо да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен с тази точка от дневния ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По темата при нас е доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ.
Тук е и г-н Атанас Кацарчев – представител на Българската национална телевизия, член на Управителния съвет по финансовите въпроси.
Давам думата на г-жа Въжарова да ни представи накратко законопроекта.
ТАНЯ ВЪЖАРОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми колеги, промените, които предлагаме в Закона за радиото и телевизията са с една цел, да помогнем на Българската национална телевизия за глътка въздух. Абсолютните ограничения на продуктовото позициониране поставят в неравностойно положение Българската национална телевизия, спрямо останалите телевизионни медии. И тук може би някой ще каже, да но те имат бюджет от държавата. Само съвсем накратко две думи за това.
Бюджетът на Българската национална телевизия е малко над 60 млн. и не е променян от три години и няма шанс промяна нагоре да има в близките една, две години. Друг наша мотив, за да дадем тази промяна, това е съотношението на времетраенето за реклама в търговските оператори и Българската национална телевизия. Това е един много съществен факт. И преди подробностите, които искам да ви кажа, единственото, което искаме да помогнем на БНТ, в никакъв случай не е увеличаване на програмното време на Националната телевизия. И за сравнение търговските оператори имат 12 минути на час рекламно време, докато Българската национална телевизия има 15 минути за 24 часа, за цялото денонощие. Сами разбирате каква е възможността те да имат приходи от постъпленията на реклами, при това разделение на програмното време.
И нещо друго, Българската национална телевизия има една трета от разрешеното програмно време, което е пет минути да бъде в прайм тайма, което е от 19.00 до 22.00 часа. Ето тук в чл. 90, който след малко ще ви прочета искаме да освободим това ограничение.
И още нещо, че промяната, която правим не противоречи на европейската директива от 2010 г. И ако може с това да помогнем на Националната телевизия, за да изпълнява и своите обществени функции, защото знаете, че има предавания, които не са атрактивни за рекламодателите, но трябва да бъдат в програмата, за да изпълняват тези свои функции. В общи линии съвсем накратко, да не ви губя времето е това. Ако имате въпроси и към СЕМ и към Националната телевизия ние ще отговорим.
Ето конкретно ние какво предлагаме. Първата промяна предлагаме в чл. 40 следните изменения и допълнения.
В ал. 3 думите “посредством спътник /спътници/ върху покритието” се заличават. Това е премахване на технологичните ограничения за подаване на сигнала и приемане на програмите на БНТ и БНР.
В ал. 4, след думите “ал.1” се добавят думите “и ал.3”.
По същественото е чл.83. Там се правят следните изменения.
Ал.1 се изменя така: “Позиционирането на продукти в новини, религиозни и детски предавания е забранено”. Позиционирането на продукти е забранено и в детски кинематографични произведения, филми и сериали създадени за аудио, визуални и медийни услуги.
Ал. 2 се отменя, защото ние обединяваме двете алинеи в една. И много е важно да се подчертае, че остава забраната за новини, детски и религиозни предавания, специално за детските предавания във всички форми на детски предавания е забранено продуктовото позициониране, както и рекламата.
В ал. 3 изречение второ се заличава, което дава тази свобода за продуктово позициониране.
И чл. 90 ал. 2 се отменя. Това което и преди малко ви казах. Да се премахнат ограниченията в прайн тайма от 19.00 до 22.00 часа. Тези пет минути, които досега им бяха разрешени. Това е в общи линии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Въжарова.
Аз се извинявам, но от СЕМ имаме още двама гости, членове на СЕМ. Госпожа София Владимирова и г-жа Ана Хаджиева.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател благодаря ви. Добре е да чуем мнението на СЕМ в лицето на г-н Лозанов, затова как те виждат тези промени в Закона, тъй като те осъществяват надзора върху телевизионната дейност? И след това ще имам и други въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да дам думата на г-н Лозанов, искам само да ви информирам, че имаме становище от „Европейско право”, което казва, че предложените промени не противоречат на директивата. Напротив, те изпълняват директивата за равнопоставено третиране между различните видове собствености по отношение на продуктовото позициониране. Това само за ваша информация.
Господин Лозанов заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости, благодаря за възможността да изразим позицията на Съвета за електронни медии. Трябва да заявя в началото, че Съвета за електронни медии подкрепя предложените промени в Закона за радио и телевизия. Преди всичко тази подкрепа се дължи на това, че тези промени се отнасят до аксесоарни рестрикции във връзка с рекламата на Българска национална телевизия. По същество не засягат ограниченията на рекламата в обществените медии до 6 минути на час, за разлика от търговците, които имат 12 минути. Това е което се запазва. На Българска национална телевизия специално е 15 минути за цялото денонощие. Така или иначе те ще могат да бъдат използвани до 6 минути на час. В границите на един час, когато се освободи прайм тайма няма да може да бъде повече от 6 минути на час. А в тези 15 ще могат да бъдат използвани да кажем в границите на три часа. Това бяха едни вторични аксесоарни забрани, по същество, което е логиката на закона, когато е писан и когато въобще се е осъществявала регулацията в нашата медийна среда. Това е същественото разграничение, тази намалена на половина, така да се каже и в много по-голяма степен реклама в търговските и в обществените медии.
Няма съмнение, че през последните години Българската национална телевизия преживява тежък период. Това е свързано и с едни трудности във финансирането въобще, които започнаха още с това, че не можа да се създаде фонд за радио и телевизия на базата на такси и които започнаха да стават все по-драматични в ситуацията на криза. Така че поначало беше необходимо законодателя да потърси нови инструменти във връзка с финансирането на Българска национална телевизия.
Освобождаването на продуктовото позициониране е важно, защото това е съвременната форма или една по-съвременна форма на търговско слово. И тъй като Българската национална телевизия, така или иначе като модел е решено да бъде дуалистична като финансиране и от бюджета и от рекламите е задължително всички нови форми, които търговското слово придобива и които добиват актуалност, да влизат в репертоара на Българската национална телевизия. Иначе това би било неоправдано подценяване спрямо останалите играчи на този пазар. А ние сме приели един от европейските модели на двойното финансиране.
Аз искам да подчертая, че този модел беше възприет не само във връзка с модела на Българската национална телевизия, а чисто и просто, защото на пазара на националните телевизии, ако Българската национална телевизия не играе на този пазар, ако тя няма финансиране чрез реклами, на този пазар в нашата ситуация ще има само двама оператори. И това било силна, от гледна точка на лоялната конкуренция, асиметрия.
Така че Българската национална телевизия на този пазар е необходима и на самите търговски играчи.
Освен това искам да ви кажа, че аз бих се притеснил, ако се дават нови възможности на Българската национална телевизия на този пазар, ако тя създаваше така да се каже, възможност за нелоялна конкурентна заплаха по отношение на другите играчи. Българската национална телевизия в момента като перспектива, има дял, който в никакъв случай не би бил основа да се говори за нелоялна конкуренция. Още повече, че самите формати на обществения оператор са ограничаващи по отношение на големите рекламни дялове. Тъй като са свързани с аудитории и с некомерсиални продукти.
Затова това освобождаване във всички случаи е в репертоара на много деликатната промяна на пазарните отношения. Няма да доведе нищо драстично. Аз видях, че вносителите са въвели едни числа като 13 млн., 16 млн. Това е абсолютно според мен утопично. Няма въобще да доведе до тези резултати тази промяна. Те ще се много по-малки и ще са в полза в момента на стабилизирането на медията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Лозанов. Предполагам, че тези милиони сте ги записали, за да убедят Бюджетната комисия за ефекта за бюджета.
Други изказвания. Лили Боянова има думата.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Искам само да попитам, тъй като ние не сме водеща комисия, как е гласувала водещата комисия? Подкрепила ли е законопроекта?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували са 16 “за” и един въздържал се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявате г-н Лозанов, но не е ли късничко това, което се опитвате да направите? Българската национала телевизия може би имаше шанс да изиграе тази роля, за което вие сега ни разказвате, ако това нещо се беше случило преди 4 или 5 години. Сега да влезете на този пазар, който почти изцяло е доминиран от частните медии, ми се струва прекалено оптимистично. Ако бяхте дошли пред 4 или 5 години, аз бих подкрепил едно такова решение. Сега обаче ми се струва, че Българската национална телевизия трябва да търси решение в друга посока. Рекламата в прайм тайма има както плюсове, така и минуси. Честно си признавам, на мен ми е изключително досадно, даже като гледам някои от тези български филми, които са много популярни напоследък. Един филм, който е като продължителност един часа, а го гледаме два часа и половината време гледаме реклами. Наистина е досадно. И не е ли по-правилен пътя на Българската национална телевизия в тази поска. Тя да си има една нормална субсидия, но да е изцяло освободена от тези търговски взаимоотношения и да не търсим този палеатив, който според мен е вече загубена битка. Така си мисля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам дали в първата част на въпроса г-н Лозанов може да ви отговори. Той не прави законодателни предложения. Първата част, аз бих казала по-добре късно, отколкото още по-късно. Във втората част за досадата на рекламите, след това в първата част ще дадем думата на г-н Кацарчев.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз мисля, че повече са риторически въпросите на г-н Овчаров, защото и към мен не се отнасят пряко. Тук става дума преди всичко, за мен е важно продуктовото позициониране. Защото това е една нова форма на реклама, която спасява именно от досадата на рекламните блокове. И не бива Българската национална телевизия да бъде лишавана от нея. А по отношение на модела за двойното финансиране, той е възприет много отдавна за нашите обществени медии. И аз казах, че той има и ефекти по отношение на самия пазар. Вярно е, че дела на Българската национална телевизия на този пазар е малък. Но това е свързано и с изпълнението на обществената функция, която не предполага високи рейтинги и такива комерсиални резултати. Тоест това са внимателни баланси и от тази гледна точка ми се струва, че това предложение може да е било полезно и преди четири години да падне забраната на прайм тайма. Но сега заедно с продуктовото позициониране е задължителен ход, който трябва да се предприеме за Българската национална телевизия.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Само ще маркирам няколко неща. Първо, Българската национална телевизия никога не прекъсва филми за реклама. Тя излъчва преди или след, за разлика от останалите телевизии.
Второто важно нещо е, че Българската национална телевизия е на този пазар, откакто го има този закон. Тоест тя не влиза сега на пазара. Средно статистически Българската национална телевизия използва около 5% от този пазар. Това е било максимума, който е достигнала преди три години. Сега в момента в рамките на икономическа стагнация, естествено дела пада, предвид това, че по-атрактивно е да инвестираш в частни медии с много по-широк кръг зрители.
По отношение на нормалната субсидия. Нормалата субсидия е изчислена и вие знаете, че е прието и ПМС за следващите три години, така че не се вижда на хоризонта нормалната субсидия. Тоест в момента ние се намираме в състояние при което очакваме дефицит към края на годината около 16 млн. и 2014 г. при тази субсидия около 35 млн. дефицит. Ако сега ние не вземем мерки ще се окаже, че в един момент дефицита на БНТ е 50 на сто от бюджета. И аз не знам кой ще носи после отговорност за това нещо.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, ние сме Бюджетна комисия и според мен критерия, който трябва да използваме когато взимаме решения да или не, трябва да бъдат отношението на тези предложения към публичните разходи. Това което каза г-н Кацарчев е много важно и смятам, че ще доведе до спестяване на публични разходи, както сега така и в бъдеще. Тези дефицити ще станат отговорност на дефицита на държавния бюджет, евентуално в бъдеще.
Аз смятам, че тези предложения от гледна точка на нашата комисия, на нашите отговорности създават възможност тази институция да генерира собствени приходи, с което ще бъдат облекчени публичните разходи, предвидени за нея през следващите две, три години. Аз ще подкрепя предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз мисля, че стана ясно, че има две възможности в това състояние, в което е държавата. Очевидно е, че не може да се отдели по-голям бюджет на Националната ни телевизия. И другият вариант е да се тръгне, както преди много години си спомням, имаше такса, която всеки месец плащахме колко броя телевизора в къщи, за да се образува този фонд, за който говореше г-н Лозанов. Така че аз намирам доводите на колегата преди малко, от гледна точка на нашия предмет на дейност за съвсем основателни. Тоест, ние по този начин ще дадем една потенциална възможност на обществената телевизия, чрез реклами, които са в значително по-малка степен по време, малко да си помогнат за издръжка. Защото в момента доколкото четох преди месец, масови съкращения има в Националната ни телевизия. Така че ние по-добре това да подкрепим, отколкото да се стигне до там, тя да се обезличи дотолкова, че въобще да не може да има реално влияние в обществените процеси. Защото има някакво ограничение до колко може да съкращаваш щата. И мисля, че те са вече на границата, както и от това което се обясни, дефицита, който ще се формира тази и следващата години. Така че няма алтернатива друга, може би в момента. Аз не виждам друга разумна алтернатива, така че си струва да подкрепим това предложение. Така мисля като гражданин и като член на тази комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Радославов. Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Няма никакво съмнение, че трябва да бъде подкрепен този законопроект и Синята коалиция ще го подкрепи. Ние имаме обаче следните бележки. Този допълнителен приход, който ще се генерира с един безспорно добър ход, какъвто е този за продуктовото позициониране трябва да бъде разгледан тогава, когато гледаме бюджета през есента. И ще кажа защо. Защото трябва да сме на ясно, че започнатата реформа и финансово стабилизиране на разходната част в телевизията трябва да бъде подкрепена. И трябва да бъде стимулирана чрез бюджета. Какво имам предвид. Ако тази реформа спре, ако разходите за единица продукция не бъдат рационализирани, тогава не виждам защо трябва да подкрепяме бюджет плюс приходи от реклами. За да бъда по-ясен ще кажа. Ако не бъде продължена реформата в Българската национална телевизия, тогава ще има съкращения в бюджета и ние ще предложим съкращения в бюджета, с оглед на постъпленията от рекламата и продуктовото позициониране. Трябва да има стимули за продължаване на тази реформа.
Веднага ще кажа, че аз приветствам тези действия на ръководството на националната телевизия и също така искам да отбележа, че има значително подобрение в програмата на Националната телевизия. В момента в Националната телевизия представя най-добрите и най-обективните новини в България - обхватни, публицистични предавания. За жалост другите телевизии, търговските телевизии от онова което наблюдавам не изпълняват задълженията си по своя лиценз. Тоест, обществената част, обществените услуги, които трябва да предоставят частните оператори не са в онази пълноценна степен, в която би трябвало да бъдат. Особено що се отнася до новини, актуални предавания и документалистика.
От тази гледна точка госпожо председател и уважаеми народни представители, аз подкрепяйки законопроекта в същата нашата комисия ще следя когато се занимаваме с бюджета, специално по параграфа за бюджета на националната телевизия да видим, дали продължава реформата и тогава ще направим своите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на г-н Агов. Има ли други изказвания?
Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам въпрос. Какво е становището на Министерство на финансите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Положително.
Други изказвания? Няма. Тогава преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 10 часа и 55 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/