Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
23/06/2011
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 23 юни 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14.40 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам за днешния ден следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 година.
Имате ли предложения или съображения по така предложения дневен ред?
Който е съгласен, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 г. – второ гласуване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет.
Работната група подкрепя наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1, § 2, § 3, § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от първи до четвърти, включително.
Изказвания? Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам едно предложение § 1 да отпадне. Тъй като виждам тук едни академични дефиниции, които не са място в закона.
Имам един въпрос. Параграф 4 има ограничение за бюджетния дефицит да не надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Кой брутен вътрешен продукт? Последният отчетен, прогнозен, от кой прогнозиран? В такъв смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли предложения за допълване?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Нямам. Аз питам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл. 20 ал. 4 в момента звучи така. “Проектът за държавния бюджет се придружава от консолидирана фискална програма.” И имаме изречение второ. “Когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит, то не може да надвишава 2 процента от брутния вътрешен продукт.” Тъй като става дума за проект на държавния бюджет, вероятно става дума и за прогнозен брутен вътрешен продукт. Трябва ли да го уточняваме? Когато се прави проект на държавния бюджет, няма как да е на отчетен брутен вътрешен продукт. Ако напишем прогнозен, ще питате кой го е прогнозирал.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Пакетът от документи, който съпътства Закона за държавния бюджет съдържа в себе си, не случайно и самият доклад е много по-голям, отколкото обичаен доклад или мотиви към законопроект, съдържа в себе си всички прогнозни показатели при които е съставена съответната фискална рамка, в това число и консолидираната фискална програма и макрорамката и допусканията при които е съставен, разработен и предложен на Народното събрание този законопроект, законопроекта за държавния бюджет.
Ние също сме имали този дебат, който г-н Орешарски повдига. Така или иначе знаем, че Закона за държавния бюджет е един особен закон. Той не съдържа само норми. Той съдържа една прогноза за развитието на икономиката и на размера на държавата в съответната година. Така че в него неминуемо следва да намерят место и прогнозните параметри при които се очаква да се развие икономиката. В този смисъл тази норма трябва да се разбира отнесена към, тъй като тя е в раздела съставяне, трябва да се разбира в смисъл от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт. Този дебат може да се води дълго. Така или иначе няма как да бъде съотнесена към отчетни данни, тъй като самия Закон за държавния бюджет представлява една прогноза за приходи и един лимит за разходи, който Парламента одобрява и дава възможност на правителството да реализира в рамките на съответната бюджетна година. Така че идеята на законопроекта по принцип е да ограничи правителството и да заяви воля за фискална политика, така че критерия, който ще следва Парламента, когато разглежда прогнозата внесена от правителството, форматирана като закона за държавни бюджет за съответната година, ще трябва да изследва дали прогнозите на правителството са съставени така, че общата фискална рамка, макар и формално, макар и като прогноза, макар и като намерение да бъде формирана така, че салдото по нея да не надхвърля 2 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт.
Безспорно закона не може да изясни всички възможни хипотези, тъй като тук би трябвало и би могло да се разсъждава, брутния вътрешен продукт точно в кой момент е изчислен, по какви методологии. Пак казвам основната идея, както на първото гласуване можахме да заявим, да се демонстрира воля за определена фискална политика и фискални правила, които да бъдат последователно провеждани в следващите години, така както и досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Чл.14 на настоящия закон гласи: “Министерство на финансите съставя бюджетна прогноза в съответствие с извършени от него и други институции, икономически разработки, анализи на динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитите, така че още в чл.14 ал.1 говорим за бюджетна прогноза, включително за брутен вътрешен продукт като прогноза. Така че чл.20 се връзва именно и с този текст.
Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, аз не можах да си изясня за себе си, защото прогнози много. Те се сменят понякога по-често и в годината, но при нормалния ритъм има пролетни и есенни прогнози. Ако мога да задам още един въпрос. Тук виждайки Финансовата инспекция се сещам и за тези текстове, които отсъстват накрая. Ако правителството не изпълни тези текстове, какво става? Глобяваме ли някого? Кой? В какви размери? Другото много бланково ми звучи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, вие се изказвате като за първо четене. Ако имате някакви конкретни предложения за допълване на закона, това е второ четене. Бих ви призовала, след като сте изпуснали срока по Правилника може и сега в ход да направите своето предложение в тази посока. Ако не няма смисъл. Това беше коментар, който трябваше да го правим на първо четене.
Други изказвания? Няма.
Тъй като постъпи предложение § 1 да отпадне, подлагам на гласуване първо предложението на г-н Орешарски § 1 да отпадне.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Десет.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Четири.
Параграф 1 се приема.
§ 2, § 3 и § 4 по редакцията на работната група ги подлагам на гласуване заедно.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Трима.
Текстовете се приемат.
Заключителна разпоредба.
Гласуваме предложението за наименованието на подразделението заключителна разпоредба.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против. Няма. Въздържали се? Шест.
Прима се.
И последният параграф. Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Благодаря. С това законопроекта на второ четене е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 година.
По този законопроект присъстват:
Владислав Горанов - зам. министър
Добрин Пинджуров – директор дирекция “Бюджет”
Теменужка Петкова – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция
Евдокия Кьосева – директор на Дирекция “Правна” при АДФИ
Експерти от Агенцията за държавна финансова инспекция
Кой ще представи законопроекта? Господин Горанов
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Той е продиктуван от волята да засилим последващия контрол по спазване законодателството в областта на обществените поръчки и подобряване взаимодействието между контролните органи в тази област. Промените са в отговор на многобройните констатации и препоръки в четвъртия доклад на 2010 г. на България по механизма за сътрудничество и проверка на европейските комисии в постигането на специфичните цели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Мерките за изпълнение на препоръките са конкретизирани в приетия с решение 539 на Министерския съвет от 2010 г. график на неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа. Борбата с корупцията и организираната престъпност за периода август – декември 2010 г. В дейност № 16 от графика е предвидено да бъде повишен административния капацитет на Агенцията за държавна финансова инспекция, с цел подобряване ефективността на органите осъществяващи последващия контрол на процеса на възлагане на обществените поръчки.
Законопроектът отговаря и на изискванията на приетия с решение 154 на Министерския съвет график на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Съгласно нормативната уредба в Агенцията за държавна финансова инспекция и администрация към министъра на финансите е създадена през 2006 г. Вследствие на законодателните изменения от юли същата година, десетократно беше намален състава на Агенцията. Понастоящем тя разполага със 176 щатни бройки за цялата страна, от които 112 финансови инспектори и 14 юристи заети в инспекционна дейност.
Целите, задачите, принципите и обхвата на дейността и функциите са уредени със същия закон. Основната цел е да защити публичните финансови интереси чрез последващи инспекции за запазване на нормативните актове, които уреждат бюджета финансово-стопанската и отчетната дейност на организациите и лицата посочени в чл. 4 на Закона. В това число по отношение на режима на възлагане на обществени поръчки и установяване нарушения на нормативни актове уреждащи бюджетната финансово-стопанската и отчетната дейност.
Инспекционната дейност на Агенцията не е планова. Финансовите инспекции се извършват основно по инициатива на външни за Агенцията лица и органи, които определят и предметния обхват на инспекцията със заявления, молби, жалби, сигнали и искания от държавните органи, по отношение на Агенцията за възлагане на инспекции. По този начин при определянето на обектите не се извършва анализ на рисковите фактори за определяне на най-нуждаещия се от контрол обект.
Данните от отчетните доклади за дейността на Агенцията за 2008 – 2009 и 2010 г. показват нарастване броя на подадените молби, жалби, сигнали и искания подлежащи на проверка.
За 2008 г. общия брой на жалбите, сигналите, исканията, включително и останалите непроверени от предходни години е около 503. Като са възложени 345 инспекции. Или обхвата от заявленията е около 65 на сто. За 2009 г. същия показател е около 53 на сто. При 794 заявления възложените инспекции са 422.
През 2010 г. общия брой на молбите, жалбите, сигналите и исканията отново нараства и кумулиран с непроверените от предходните години стига до 1073, като възложените са 366 или обхвата е около 34%.
Увеличаването броя на молбите неминуемо налага необходимостта от увеличаване капацитета на Агенцията за държавна финансова инспекция. В хода на присъединяването на Република България към Европейския съюз по преговорната глава 28 получихме препоръка да децентрализираме този тип контрол и ние го изпълнихме. Оказа се обаче, че необходимостта от този тип контролен орган на централно ниво показано и с данните на статистиката, които ви представих неминуемо налага увеличение на капацитета на Агенцията за увеличаване на инспекционната дейност.
Голям дял от инспекциите са с предмет проверка на спазване на режима за възлагане на обществени поръчки. Данните от докладите на Агенцията показват увеличаване броя и стойността на процедурите за възлагане на поръчки, при които са установени нарушения.
За 2008 г. са проверени 1364 процедури на стойност 636 млн., при които при 52 на сто от тях са установени нарушения.
За 2009 г. от общо проверени 1140 процедури на стойност над 1 млр. лв. са установени нарушения при 64 на сто от тях.
За 2010 г. при проверени 1391 процедури на стойност около 2,2 млр. са установени нарушения при 58 на сто от тях.
Устойчива тенденция на над 50 на сто от обществените поръчки са с определени пороци.
За установените нарушения в областта на обществените поръчки са съставени 1665 акта за 2008 г. срещу 584 длъжностни лица. През 2009 г. актовете са 2049 срещу 778 длъжностни лица.
През 2010 г. броя на съставените актове за нарушения в областта на обществените поръчки е 2280 срещу 905 длъжностни лица. Всичко това очертава необходимостта отново повтарям, за увеличаване на капацитета на Агенцията в областта на контрола, който тя осъществява. В законопроекта е предложено увеличение на тази численост. Мотивите на Министерския съвет са твърде детайлни. Така или иначе всички усилия са насочени към подобряване на финансовото управление и контрол. Предлагаме на Народното събрание да разгледа и одобри предложения от Министерски съвет законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов за изчерпателното представяне.
Колеги, имате думата. Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми г-н заместник министър, от тези данни, които ни ги поднесохте ми прави впечатление, че нараства, доколкото разбирам в относителен дял в проценти, не по абсолютна стойност само, нарушенията. Според вас на какво се дължи това? Защото би трябвало да се очаква точно обратното. При един завишен контрол какъвто безспорно се афишира, че го има в последните години, логично е тези, които организират обществен поръчки и т.н. да имат едно на ум, че ще бъдат проверявани щателно и да не си позволяват нарушение. Поне такава е логиката на разсъждение. При такава една логика, аз не мога да си обясня защо се получава това. Това малко ми прилича като някакво обвинение към правосъдната ни система на съдиите, че едва ли не едните ги хващат, а те ги пускат. Според мен няма нормален съдия при сегашната обществена и международна обстановка, ако има достатъчно доказателства да не осъди някого. Да не би една част от тези нарушени и т.н. да са по скоро като някакъв аргумент за натиск върху определени кметове или други такива длъжностни лица, които фактически са тези, които провеждат. Защото може да се тълкува и по такъв начин, че някой малко пресилено, като че ли ги вкарва в една графа на нарушители. Защото не е важно, има една приказка, “колко харчиш, а кой ти го мери.” Това исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Радославов, аз се притеснявах да не отидем в темата съдебна власт. Вие не отидохте натам. Вие по скоро намекнахте да не би в момента този инструмент на последващ контрол по законосъобразност да се използва с други цели. Това което цитирах като данни, мога да го повторя касае основно периода 2008 – 2010 г. за който имаме структурирана отчетна информация. И то е последващ контрол по законосъобразност. Тук не говорим за констатирани престъпления предадени на прокуратурата, които да изискват задължително наказателно преследване в последствие и чисто действие по Наказателния кодекс. Това по скоро е мотив, че е необходимо засилване капацитета на този тип контрол. Тъй като очевидно с развитието на обществените отношения и с утвърждаването на усвояването на европейските фондове нараства обема на обществените поръчки и за да защитим националния интерес и за да не се налага в последствие възстановяването на средства към Европейския съюз е необходимо все повече и повече да се обръща внимание на този тип контрол.
Може лесно да бъде установено, ако се разгледат отчетите на АДФИ за съответните години. Едва ли може да се търси точно този нюанс, че Агенцията е използвана като определен репресивен инструмент. По скоро ние искаме да укрепим нейния капацитет, за да гарантираме, че усвояването на средства от Европейския съюз няма да бъде впоследствие поставено под критика от нашите европейски партньори и да се налага да възстановяваме средства в европейския бюджет.
Това което те, говоря за европейските ни партньори в хода на предприсъединителния процес, настояваха за децентрализация има своята логика, но тогава подхода можеше да бъде и такъв. Ние да децентрализираме контрола запазвайки достатъчен капацитет на централно ниво. Начина по който тогава е проведена реформата обаче твърде много е отслабила инструмента на централно ниво и в същност в момента се предлага именно засилването на неговия капацитет, за да може постепенно обхвата на контролна дейност да се завишава и констатирания процент на нередности най вече във възлагането на обществени поръчки да намалява. Това е основния мотив на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател. Едва ли има тук сред колегите някой, който да е против промените, които се предлагат. Те са наложителни. Всички го разбираме. Мотивите са достатъчно изчерпателни. Аз само искам да внеса още един аргумент в посока на необходимостта от тези промени, увеличаване на административния капацитет. Като ще направя едно малко връщане назад, в продължение на това, което каза зам. министър Горанов.
2006 г. когато трябваше да затворим глава 28 – финансов контрол, тогава се считаше, че приключва реформата в областта на държавния финансов контрол, когато се приеха трите закона за вътрешен одит, за финансово управление и контрол и държавна финансова инспекция. Счете се, че лайт мотива на реформата беше, че трябва да се засили вътрешния контрол, който е в самите организации в публичния сектор. И при един достатъчно високо ефективен вътрешен контрол, се считаше, че последващия външен, който осъществява финансовата инспекция ще загуби голяма част от задачите си и затова беше направена тази, според мен грешна стъпка още тогава 2006 г. да бъде редуциран състава на инспекцията 10 пъти. Моят поглед на нещата е не, че сега се налага в резултат на резултатите, които са от работата на Инспекцията, а по скоро, че не трябваше тогава 2006 г. да се подхожда по този начин. Защото реформата в контролната система не е само реформа законодателна, а и в мисленето. Оказа се, че много трудно мениджърите в публичния сектор могат да разберат необходимостта и да прилагат инструментите на вътрешния контрол. Вътрешен одит, системи за финансово управление и контрол, управление на риска.
Думата ми беше, че още тогава не се подходи правилно като се редуцира състава на инспекцията. Ние всъщност от моя гледна точка връщаме едно положение, което е за да се постигне баланса в контролната система. Наистина реформата в мисленето изисква време. Живият живот показа, че Инспекцията въобще не е с намалени задачи в резултат на въвеждането на вътрешни контролни системи. И затова би следвало да балансираме нещата, да се увеличи този административен капацитет, за да се постигне тази ефективност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Донева.
Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Един въпрос. Кое налага промяната в § 5, по-точно в чл.11 по отношение на премиите, които се предоставят на служителите. В стария вариант е, че по предложение на директора на Агенцията, финансовия министър или упълномощено от него лице определя кой има право при определени обстоятелства да получи такова допълнително стимулиране. В новото предложение е служителите по трудово и по служебно правоотношение имат право на допълнително месечно възнаграждение към основната заплата за работа в Агенцията, съобразно длъжността в размер определен в устройствения правилник, без всякакви условности. Фактически има допълнително възнаграждение. Кое налага тази промяна?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-жа Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря ви г-жо председател. Промяната, която се извършва в чл.11 от Закона за държавната финансова инспекция чл.11 ал.3 е по скоро техническа, господин Горов. Целта на промяната е да уеднаквим текста на нормата с действителната характеристика на това възнаграждение.
Първо, искам да кажа, че не се налага отпускане на някакви допълнителни средства. Ако погледнете ал. 4 на чл. 11 ще видите, че тези средства са осигурени по бюджета на Агенцията ежегодно. Редакцията, която сме направили е чисто техническа, тъй като е налице несъответствие. Ако обърнете внимание на стария текст ще видите, че там е записано допълнително материално стимулиране към основната заплата за работа в Агенцията. Тоест, допълнителното материално стимулиране се предполага, че е свързано с някакви резултати, каквито всъщност не предполагат това нещо. Значи това е една добавка към основното месечно възнаграждение, която органите на Агенцията, преди това и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол са получавали. Това е една добавка за работа в конфликтна среда. Така че целта е да се изчисти чисто технически и да се въведе в съответствие с действителния характер на тези средства.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз няма да влизам в спор, но мисля че първия текст е значително по-добър, защото в края на краищата на човек му се полага някакво допълнително стимулиране в случай, че има някакви резултати. Ако определен служител през цялото време стои в Агенцията и в общи линии не постига никакви резултати, това значи ли, че по новия текст той ще получава съобразно заплатата си, поста си ще получава възнаграждение само за това, че си е седял цяла година, защото тези пари са предвидени в бюджета.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма такова нещо. Имаме вътрешни правила, които вътрешни правила са утвърдени съответно от министъра. Тези средства се определят, съгласно тези вътрешни правила.
ДИМИТЪР ГОРОВ: В закона се избягва този момент, за разлика от това в предишни закон го има.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Избягва се допълнително материално стимулиране. Защото то не е обвързано с това.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз пак казвам, няма да влизам в спор. За мен е неправилен този подход. И от тази гледна точка мисля, че е грешка § 5 чл.11 на закона. Параграф 5 е в новия закон, а в стария е чл.11.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Инспекцията има толкова много работа, г-н Горов, че никой не може да си позволи да седне и да стои.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са тези текстове, които не се променят. То си пише. Няма драма.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е въпроса в премиите. Въпросът е принципен и аз не знам дали тук по някакъв начин това е обосновано. 2006 г. Агенцията беше със затихващи функции и беше въпрос на време да престане да съществува. Даже по скоро беше наша импровизация тогава, това че тя остава по някакъв начин да работи. Сега с този законопроект ние на практика правим една много сериозна крачка в обратната посока. Не казвам, че е неправилна, но някак си тук това, което прегледах засега не ме убеждава, че е правилна крачката. Защото обосновката с това, че има график на Министерския съвет, с който график са записани неотложните мерки за справяне с проблемите в съдебната система, не мисля, че точно Държавната финансова инспекция е основния проблем на проблемите в съдебната система. И че като направим тези промени ние изведнъж, така да се каже, ще решим проблемите в съдебната система. Така че струва ми се, че правим едно упражнение, което е малко не добре формулирано и не достатъчно обосновано. Може би не съм прав, но така ми изглежда на пръв поглед.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз също смятам, че в мотивите много добре са посочени причините за увеличаване на капацитета на Агенцията. Това е така. Непрекъснато нарастват жалбите, документите, които са с основания за подобни проверки. Но аз имам други въпроси. Това увеличение на капацитета на Агенцията е свързано с увеличение на средствата за издръжка. Откъде идват тези средства? Какви са? Какви по-точно структурни промени ще предизвика това увеличение на капацитета? Ще има ли промени в структурата на Агенцията? Искам да ви цитирам, г-н заместник министър, предполагам, че го знаете, но този параграф трябва много често да го цитираме. По точно тази алинея в чл.1 на Закона за устройство на държавния бюджет, където изрично е казано, че разпоредбите на закони, които предвиждат увеличение на разходи или намаляване на приходи след като е приет годишния закон за държавния бюджет, влизат в сила не по-рано от изменението му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година. Какво ще правите вие по този въпрос? Сега ли ще финансирането това увеличение и тези допълнителни разходи или ще чакате от началото на следващата година?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз благодаря, че тук сме в ситуация в която всички единодушно и координирано защитаваме фискалната позиция. Първо, мерките които са предвидени по отношение на укрепване капацитета са поетапни. Те няма да бъдат реализирани в деня след обнародването на закона за изменение и допълнение на Закона за държавните финансови инспекции.
Второ, аз това което бих изказал в защита на вашата теза се съдържа и във внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, в който се предвижда общия размер на администрацията на централната изпълнителна власт, да не може да бъде изменян като общ размер на щатната численост. Същият пример е и тук. Допълнителната численост за Агенцията за държавна финансова инспекция и това ще може да бъде проследено в последователни изменения на устройствените правилници на Министерство на финансите и на устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция говорим за компенсирани промени между числеността на отделни звена в администрацията общо на всички второстепенни разпоредители и на централната администрация на Министерство на финансите, която ще гарантира спазването на тази норма, която вие цитирахте. Да не се налага увеличение на общите разходи или намаление на приходите, за да се спази чл.1 ал.2 на Закона за устройство на държавния бюджет. Тоест мерките свързани с увеличаване на капацитета на Агенцията ще бъдат компенсирани с намаляване числеността на други звена в администрацията. И в рамките на общия разход на Министерство на финансите, гласуван от вас по чл.6 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и следващите години, какъвто се одобри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз бих искала да отговоря на въпроса на г-н Овчаров, ако позволите. Действително господин Овчаров, през 2006 г. имаше такава визия за финансовата инспекция, тя да просъществува много кратко време. Тъй като се очакваше, че вътрешния одит ще заработи и ще поеме голяма част от функциите. Но както спомена и г-жа Донева нещата не се сбъднаха точно така, както бяха прогнозирани. Оказа се точно обратното. За Агенцията за държавна финансова инспекция се оказа, че има много работа, защото има много нарушения в областта на обществените поръчки. Този проблем не можа да остане скрит дълго време и Европейската комисия го установи.
Тази мярка, която е предвидена по отношение дейността на Агенцията и препоръките в доклада на Европейската комисия не са свързани със съдебната власт. Те са в раздел борба с корупцията. Ако сте обърнали внимание става въпрос за борба с корупцията. Това е наименованието на доклада, но раздела, в който става въпрос за Агенцията за държавна финансова инспекция е борба с корупцията. Така че смятам, че живия живот доказа наистина от кое има потребност и от кое не. Смятам, че резултатите, които има Агенцията показват, че тя има своето място и се справя доста успешно с възложените й задачи.
И още нещо, не искам да останете с впечатление, че говорим само за увеличаване капацитета на Агенцията. Говорим и за една смяна на модела за контрол в областта на обществените поръчки, която смяна беше продиктувана точно от препоръките на Европейската комисия. Една от основните критики към дейността на Агенцията е, че тя не осъществява своята дейност следвайки подходяща оценка на риска. Тоест да извършва финансови инспекции по своя инициативи в големи структуроопределящ обекти, в които се изразходва голям по обем публичен ресурс. И в същност тази промяна е един от основните текстове в предлагания законопроект, предвижда точно това. Агенцията да има възможност да извършва финансови инспекции в областта на обществените поръчки въз основа на годишен план, който годишен план ще бъде изготвян след анализ на определени рискови фактори. Този годишен план ще бъде задължителен за изпълнение и това предполага съответно увеличаване на работата и необходимост от укрепване капацитета на Агенцията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявате, но това означава почти цялостна смяна на концепцията. За да има такава промяна, някой би трябвало да каже какво в досега действащата система за контрол на обществените поръчки не е сработило. Какво правим с вътрешни одит? Ще го премахваме ли сега? Създавахме го три, четири години сега ще започнем да го ликвидираме. Довеждам се до абсурд. На практика ще имаме две системи, които ще контролират обществените поръчки. Ако някой сега обосновава, че системата на вътрешния одит не е сработила трябва да каже причините, поради които не е сработила. Няма ли да е необходимо да се вземат някакви мерки, за да бъдат коригирани слабостите в тази система. А ние веднага с лека ръка, с лекото оправдание, препоръка на Европейската комисия.
Препоръките на Европейската комисия са понякога абсурдни. Ако си спомняте 2006 г. в рамките на три месеца ни накараха три пъти да променяме Конституцията на страната. Един път независима съдебна система, втори път зависима съдебна система контролирала, инспекторати. И ние гласуваме като оловни войничета в Народното събрание.
Не съм против. Може би е правилно това, което предлагате. Но ми се струва, че с много лека ръка се подаваме, на този казал нещо и ние веднага го изпълняваме без да сме анализирали достатъчно задълбочено причините и следствията за непостигнатия резултат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, аз ще взема думата и ще се намеся. Защото когато миналата година приемахме пакета от закони на контролната система, този въпрос много дълго го дискутирахме, когато правихме промяната в Закона за вътрешния одит. И всички тогава бяхме на мнение, че на практика вътрешният одит като идея е супер, но за съжаление в нашите условия не дава този резултат, който трябваше да даде за тези години. Там коментирахме, ако си спомняте, какъв е проблема за да не даде този резултат, че на практика вътрешните одитори са подчинение на този когото одитира, така да се каже, кмета в случая или ако става дума за друг орган, ако става дума за вътрешен одит в държавни институции. И в този смисъл оставаше една функция, която нямаше кой да я изпълнява. Изпълняваше я Агенцията за финансова инспекция по сигнали. Така че ние го дискутирахме още тогава въпроса и аз много съжалявам, че тогава не взехме това решение, което сега вземаме. Именно с пакета, който тогава променихме.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ако ми позволите г-жо председател, само да допълня, че по никакъв начин не съм съгласна с това противопоставяне на вътрешни одитори и инспектори, защото г-н Овчаров, вас ви нямаше, когато започнах изложението си. За мен тези промени всъщност са възстановяване на проблема, който излезе през 2006 г. с десетократното намаление на служителите на инспекцията. Защото тогава се считаше, че след като се приемат законите и реформата в контролната система вече е приключила. Точно това, което каза и г-жа Стоянова. Вътрешният одит трудно се прие, защото беше наложен по един начин законодателно, без да се осъзнае, че то е необходимо от страна на мениджърите в публичния сектор и още не се осъзнава. И точно това наистина е проблема тогава. През 2006 г. не трябваше толкова рядко да бъде намален капацитета на инспекцията, защото реформата в мисленето наистина изисква време. Трябва това време да може вътрешния одит да докаже своята ефективност и да докаже, че е необходим и не беше редно така рязко да се намалява капацитета.
Затова в моето изложение преди малко казах, че всъщност тези промени наистина трябваше да се случат още по-рано, за да може този отрицателен ефект, който се получи с натрупване на такива нарушения през тези години можеш да бъде много по-малък, ако бяха приети тези промени по-рано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Има логика да се мисли, това което каза и г-н Овчаров, с какво да се подобри вътрешния одит. Вие изтъкнахте, че подчинеността на вътрешния одит на съответния шеф, кмет ли ще е, министър и т.н., тази зависимост може би им пречи да бъдат достатъчно обективни. Би трябвало според мен самото назначение да излиза от Министерство на финансите. Евентуално някакво предложение за усъвършенстване системата на вътрешния одит. Иначе ние казваме, те не са добросъвестни и обективни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярно.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Вторият ми подвъпрос. Как работи, само по сигнали. Сега като се увеличи капацитета ще проверявате на вътрешния одит, одита ли? Как ще стане цялата работа? Каква промяна на практика ще се получи. Централата ще проверява всички одити дали са правилно направени. Какво става? И ще се проверяваме безкрайно. Не ми е ясно. Какво се мисли да се прави в цялата тази система. Защото тя е свързана. Тази инспекции и вътрешния одит трябва да има някакво решение, което в крайна сметка да изкристализира и тук да го огледаме и да го подкрепим, за да има някакъв по-траен ефект. Това ми е мисълта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания има ли?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още един кратък въпрос. Аз все пак мисля по това, защо точно сега предлагате този законопроект? След като това ще ви коства вътрешно преструктуриране, икономии, рязане на пари в рамките на Министерството, за да осигурите допълнителни разходи. Въпросът ми е много ясен и точен. Как ще ни убедите, че този увеличен капацитет точно преди местните избори няма да го използвате за политически натиск. По-голямата част от промените са насочени към засилване на контрола по обществените поръчки. Можете ли да ни убедите, че това не е вярно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Най-големия мотив съдържащ се в самия мотив е незавършените подобни инспекции и всички натрупани проблеми от реформата през 2006 г. досега. Самият законодателен процес и графика по който предвиждаме това да се случи, според мен изключва хипотезата, че за периода от тук до след няколко месеца една репресивна машина ще бъде използвана за политически цели и сегашния й капацитет е достатъчен, ако целта й е да се използва по този начин.
Тук искаме да решим натрупани проблеми от 2006 г. насам с липсата на този вид контрол или със сериозното му намаляване тогава и то намаляването му не е било, за да изчезне, а просто много се е разчитало изцяло да бъде заменено от вътрешния. Вътрешният си има своята роля. Той няма да бъде преразглеждан като позиция. Казва се обаче, че е необходимо да се разполага с малко по-засилен, тук не говорим за увеличаване с десет пъти на капацитета. Говорим за увеличаване с 80 щатни бройки на съществуващата Агенция, за да може тя досега за дадените й задачи. И те не се задават от централното правителство или от министъра на финансите, а от всички постъпили на основание чл.5 от закона, заявления от гражданското общество, от общински съветници, от прокуратурата, задачи които да дадат увереност, че системите за вътрешен контрол работят, че обществените поръчки ще се възлагат и изпълняват коректно, най-малкото за да имаме увереност, че сме се защитили от това, след време когато се извършва одит на изпълняваните в момента оперативни програми по сегашния програмен период, няма да се налага същата тази комисия да разглежда едни десетки, стотици милиони, финансови корекции и възстановявания към европейския бюджет.
Съпоставяйки размера на укрепване на капацитета с целта, която се преследва, първо от една страна, според мен не се налага извода, че се цели някаква предизборна репресия.
И второ, натрупаните задачи към Агенцията трябва да бъдат извършени, за да може всеки един заявител към нея да има увереност, че тя не работи манипулативно и избирателно. Така както в момента на нея й се налага да работи, оставяйки голяма част от постъпилите заявления или искания към нея без разглеждане, тъй като тя с капацитета, който има трябва да се концентрира върху конкретни преценки, разбира се не от един човек, а от Съвет, задачи, за да може да излезе с изводите си във всеки един момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли представа колко от актовете, които издавате и колко от наказателните постановления, които издавате впоследствие биват отменяни в съда? Какъв е така да се каже, коефициента ви на полезно действие?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Имаме представа да. А имаме представа и за мотивите на съда, с които се отменят. Първо да кажа, че преобладаващия процент от нашите наказателни постановления се потвърждават. Но има един друг процент наказателни постановления, които са отменени със, меко казано, странни мотиви. Нарушението остава факт, но съда се позовава на общата давност, която е тригодишна. И по давност се прекратяват тези наказателни постановления. Това е една малка част. Това са мотивите. Това е една малка част, която за нас лично е много странно какви са тези мотиви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, аз бих ви помолила да направите една справка. Мисля че няма да представлява трудност. На второ четене може да я погледнем. Една справка брой потвърдени, брой отменени, както и причините.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Интересно е мотивите да се проследят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като брой от отменените, каква част по този мотив и каква част по друг мотив.
Предлагам да преминем към гласуване, защото мисля че изчерпахме темата.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция № 102-01-42, внесен от Министерски съвет. Първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Благодаря. Законопроектът е подкрепен.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание.
/ Закрито в 15 часа и 30 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
№ 18
На 23 юни 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14.40 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам за днешния ден следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 година.
Имате ли предложения или съображения по така предложения дневен ред?
Който е съгласен, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26.05.2011 г. – второ гласуване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет.
Работната група подкрепя наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1, § 2, § 3, § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от първи до четвърти, включително.
Изказвания? Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам едно предложение § 1 да отпадне. Тъй като виждам тук едни академични дефиниции, които не са място в закона.
Имам един въпрос. Параграф 4 има ограничение за бюджетния дефицит да не надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Кой брутен вътрешен продукт? Последният отчетен, прогнозен, от кой прогнозиран? В такъв смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли предложения за допълване?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Нямам. Аз питам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл. 20 ал. 4 в момента звучи така. “Проектът за държавния бюджет се придружава от консолидирана фискална програма.” И имаме изречение второ. “Когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит, то не може да надвишава 2 процента от брутния вътрешен продукт.” Тъй като става дума за проект на държавния бюджет, вероятно става дума и за прогнозен брутен вътрешен продукт. Трябва ли да го уточняваме? Когато се прави проект на държавния бюджет, няма как да е на отчетен брутен вътрешен продукт. Ако напишем прогнозен, ще питате кой го е прогнозирал.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Пакетът от документи, който съпътства Закона за държавния бюджет съдържа в себе си, не случайно и самият доклад е много по-голям, отколкото обичаен доклад или мотиви към законопроект, съдържа в себе си всички прогнозни показатели при които е съставена съответната фискална рамка, в това число и консолидираната фискална програма и макрорамката и допусканията при които е съставен, разработен и предложен на Народното събрание този законопроект, законопроекта за държавния бюджет.
Ние също сме имали този дебат, който г-н Орешарски повдига. Така или иначе знаем, че Закона за държавния бюджет е един особен закон. Той не съдържа само норми. Той съдържа една прогноза за развитието на икономиката и на размера на държавата в съответната година. Така че в него неминуемо следва да намерят место и прогнозните параметри при които се очаква да се развие икономиката. В този смисъл тази норма трябва да се разбира отнесена към, тъй като тя е в раздела съставяне, трябва да се разбира в смисъл от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт. Този дебат може да се води дълго. Така или иначе няма как да бъде съотнесена към отчетни данни, тъй като самия Закон за държавния бюджет представлява една прогноза за приходи и един лимит за разходи, който Парламента одобрява и дава възможност на правителството да реализира в рамките на съответната бюджетна година. Така че идеята на законопроекта по принцип е да ограничи правителството и да заяви воля за фискална политика, така че критерия, който ще следва Парламента, когато разглежда прогнозата внесена от правителството, форматирана като закона за държавни бюджет за съответната година, ще трябва да изследва дали прогнозите на правителството са съставени така, че общата фискална рамка, макар и формално, макар и като прогноза, макар и като намерение да бъде формирана така, че салдото по нея да не надхвърля 2 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт.
Безспорно закона не може да изясни всички възможни хипотези, тъй като тук би трябвало и би могло да се разсъждава, брутния вътрешен продукт точно в кой момент е изчислен, по какви методологии. Пак казвам основната идея, както на първото гласуване можахме да заявим, да се демонстрира воля за определена фискална политика и фискални правила, които да бъдат последователно провеждани в следващите години, така както и досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Чл.14 на настоящия закон гласи: “Министерство на финансите съставя бюджетна прогноза в съответствие с извършени от него и други институции, икономически разработки, анализи на динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитите, така че още в чл.14 ал.1 говорим за бюджетна прогноза, включително за брутен вътрешен продукт като прогноза. Така че чл.20 се връзва именно и с този текст.
Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, аз не можах да си изясня за себе си, защото прогнози много. Те се сменят понякога по-често и в годината, но при нормалния ритъм има пролетни и есенни прогнози. Ако мога да задам още един въпрос. Тук виждайки Финансовата инспекция се сещам и за тези текстове, които отсъстват накрая. Ако правителството не изпълни тези текстове, какво става? Глобяваме ли някого? Кой? В какви размери? Другото много бланково ми звучи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, вие се изказвате като за първо четене. Ако имате някакви конкретни предложения за допълване на закона, това е второ четене. Бих ви призовала, след като сте изпуснали срока по Правилника може и сега в ход да направите своето предложение в тази посока. Ако не няма смисъл. Това беше коментар, който трябваше да го правим на първо четене.
Други изказвания? Няма.
Тъй като постъпи предложение § 1 да отпадне, подлагам на гласуване първо предложението на г-н Орешарски § 1 да отпадне.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Десет.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Четири.
Параграф 1 се приема.
§ 2, § 3 и § 4 по редакцията на работната група ги подлагам на гласуване заедно.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Трима.
Текстовете се приемат.
Заключителна разпоредба.
Гласуваме предложението за наименованието на подразделението заключителна разпоредба.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против. Няма. Въздържали се? Шест.
Прима се.
И последният параграф. Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Благодаря. С това законопроекта на второ четене е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 година.
По този законопроект присъстват:
Владислав Горанов - зам. министър
Добрин Пинджуров – директор дирекция “Бюджет”
Теменужка Петкова – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция
Евдокия Кьосева – директор на Дирекция “Правна” при АДФИ
Експерти от Агенцията за държавна финансова инспекция
Кой ще представи законопроекта? Господин Горанов
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Той е продиктуван от волята да засилим последващия контрол по спазване законодателството в областта на обществените поръчки и подобряване взаимодействието между контролните органи в тази област. Промените са в отговор на многобройните констатации и препоръки в четвъртия доклад на 2010 г. на България по механизма за сътрудничество и проверка на европейските комисии в постигането на специфичните цели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Мерките за изпълнение на препоръките са конкретизирани в приетия с решение 539 на Министерския съвет от 2010 г. график на неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа. Борбата с корупцията и организираната престъпност за периода август – декември 2010 г. В дейност № 16 от графика е предвидено да бъде повишен административния капацитет на Агенцията за държавна финансова инспекция, с цел подобряване ефективността на органите осъществяващи последващия контрол на процеса на възлагане на обществените поръчки.
Законопроектът отговаря и на изискванията на приетия с решение 154 на Министерския съвет график на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Съгласно нормативната уредба в Агенцията за държавна финансова инспекция и администрация към министъра на финансите е създадена през 2006 г. Вследствие на законодателните изменения от юли същата година, десетократно беше намален състава на Агенцията. Понастоящем тя разполага със 176 щатни бройки за цялата страна, от които 112 финансови инспектори и 14 юристи заети в инспекционна дейност.
Целите, задачите, принципите и обхвата на дейността и функциите са уредени със същия закон. Основната цел е да защити публичните финансови интереси чрез последващи инспекции за запазване на нормативните актове, които уреждат бюджета финансово-стопанската и отчетната дейност на организациите и лицата посочени в чл. 4 на Закона. В това число по отношение на режима на възлагане на обществени поръчки и установяване нарушения на нормативни актове уреждащи бюджетната финансово-стопанската и отчетната дейност.
Инспекционната дейност на Агенцията не е планова. Финансовите инспекции се извършват основно по инициатива на външни за Агенцията лица и органи, които определят и предметния обхват на инспекцията със заявления, молби, жалби, сигнали и искания от държавните органи, по отношение на Агенцията за възлагане на инспекции. По този начин при определянето на обектите не се извършва анализ на рисковите фактори за определяне на най-нуждаещия се от контрол обект.
Данните от отчетните доклади за дейността на Агенцията за 2008 – 2009 и 2010 г. показват нарастване броя на подадените молби, жалби, сигнали и искания подлежащи на проверка.
За 2008 г. общия брой на жалбите, сигналите, исканията, включително и останалите непроверени от предходни години е около 503. Като са възложени 345 инспекции. Или обхвата от заявленията е около 65 на сто. За 2009 г. същия показател е около 53 на сто. При 794 заявления възложените инспекции са 422.
През 2010 г. общия брой на молбите, жалбите, сигналите и исканията отново нараства и кумулиран с непроверените от предходните години стига до 1073, като възложените са 366 или обхвата е около 34%.
Увеличаването броя на молбите неминуемо налага необходимостта от увеличаване капацитета на Агенцията за държавна финансова инспекция. В хода на присъединяването на Република България към Европейския съюз по преговорната глава 28 получихме препоръка да децентрализираме този тип контрол и ние го изпълнихме. Оказа се обаче, че необходимостта от този тип контролен орган на централно ниво показано и с данните на статистиката, които ви представих неминуемо налага увеличение на капацитета на Агенцията за увеличаване на инспекционната дейност.
Голям дял от инспекциите са с предмет проверка на спазване на режима за възлагане на обществени поръчки. Данните от докладите на Агенцията показват увеличаване броя и стойността на процедурите за възлагане на поръчки, при които са установени нарушения.
За 2008 г. са проверени 1364 процедури на стойност 636 млн., при които при 52 на сто от тях са установени нарушения.
За 2009 г. от общо проверени 1140 процедури на стойност над 1 млр. лв. са установени нарушения при 64 на сто от тях.
За 2010 г. при проверени 1391 процедури на стойност около 2,2 млр. са установени нарушения при 58 на сто от тях.
Устойчива тенденция на над 50 на сто от обществените поръчки са с определени пороци.
За установените нарушения в областта на обществените поръчки са съставени 1665 акта за 2008 г. срещу 584 длъжностни лица. През 2009 г. актовете са 2049 срещу 778 длъжностни лица.
През 2010 г. броя на съставените актове за нарушения в областта на обществените поръчки е 2280 срещу 905 длъжностни лица. Всичко това очертава необходимостта отново повтарям, за увеличаване на капацитета на Агенцията в областта на контрола, който тя осъществява. В законопроекта е предложено увеличение на тази численост. Мотивите на Министерския съвет са твърде детайлни. Така или иначе всички усилия са насочени към подобряване на финансовото управление и контрол. Предлагаме на Народното събрание да разгледа и одобри предложения от Министерски съвет законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов за изчерпателното представяне.
Колеги, имате думата. Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми г-н заместник министър, от тези данни, които ни ги поднесохте ми прави впечатление, че нараства, доколкото разбирам в относителен дял в проценти, не по абсолютна стойност само, нарушенията. Според вас на какво се дължи това? Защото би трябвало да се очаква точно обратното. При един завишен контрол какъвто безспорно се афишира, че го има в последните години, логично е тези, които организират обществен поръчки и т.н. да имат едно на ум, че ще бъдат проверявани щателно и да не си позволяват нарушение. Поне такава е логиката на разсъждение. При такава една логика, аз не мога да си обясня защо се получава това. Това малко ми прилича като някакво обвинение към правосъдната ни система на съдиите, че едва ли не едните ги хващат, а те ги пускат. Според мен няма нормален съдия при сегашната обществена и международна обстановка, ако има достатъчно доказателства да не осъди някого. Да не би една част от тези нарушени и т.н. да са по скоро като някакъв аргумент за натиск върху определени кметове или други такива длъжностни лица, които фактически са тези, които провеждат. Защото може да се тълкува и по такъв начин, че някой малко пресилено, като че ли ги вкарва в една графа на нарушители. Защото не е важно, има една приказка, “колко харчиш, а кой ти го мери.” Това исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Радославов, аз се притеснявах да не отидем в темата съдебна власт. Вие не отидохте натам. Вие по скоро намекнахте да не би в момента този инструмент на последващ контрол по законосъобразност да се използва с други цели. Това което цитирах като данни, мога да го повторя касае основно периода 2008 – 2010 г. за който имаме структурирана отчетна информация. И то е последващ контрол по законосъобразност. Тук не говорим за констатирани престъпления предадени на прокуратурата, които да изискват задължително наказателно преследване в последствие и чисто действие по Наказателния кодекс. Това по скоро е мотив, че е необходимо засилване капацитета на този тип контрол. Тъй като очевидно с развитието на обществените отношения и с утвърждаването на усвояването на европейските фондове нараства обема на обществените поръчки и за да защитим националния интерес и за да не се налага в последствие възстановяването на средства към Европейския съюз е необходимо все повече и повече да се обръща внимание на този тип контрол.
Може лесно да бъде установено, ако се разгледат отчетите на АДФИ за съответните години. Едва ли може да се търси точно този нюанс, че Агенцията е използвана като определен репресивен инструмент. По скоро ние искаме да укрепим нейния капацитет, за да гарантираме, че усвояването на средства от Европейския съюз няма да бъде впоследствие поставено под критика от нашите европейски партньори и да се налага да възстановяваме средства в европейския бюджет.
Това което те, говоря за европейските ни партньори в хода на предприсъединителния процес, настояваха за децентрализация има своята логика, но тогава подхода можеше да бъде и такъв. Ние да децентрализираме контрола запазвайки достатъчен капацитет на централно ниво. Начина по който тогава е проведена реформата обаче твърде много е отслабила инструмента на централно ниво и в същност в момента се предлага именно засилването на неговия капацитет, за да може постепенно обхвата на контролна дейност да се завишава и констатирания процент на нередности най вече във възлагането на обществени поръчки да намалява. Това е основния мотив на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател. Едва ли има тук сред колегите някой, който да е против промените, които се предлагат. Те са наложителни. Всички го разбираме. Мотивите са достатъчно изчерпателни. Аз само искам да внеса още един аргумент в посока на необходимостта от тези промени, увеличаване на административния капацитет. Като ще направя едно малко връщане назад, в продължение на това, което каза зам. министър Горанов.
2006 г. когато трябваше да затворим глава 28 – финансов контрол, тогава се считаше, че приключва реформата в областта на държавния финансов контрол, когато се приеха трите закона за вътрешен одит, за финансово управление и контрол и държавна финансова инспекция. Счете се, че лайт мотива на реформата беше, че трябва да се засили вътрешния контрол, който е в самите организации в публичния сектор. И при един достатъчно високо ефективен вътрешен контрол, се считаше, че последващия външен, който осъществява финансовата инспекция ще загуби голяма част от задачите си и затова беше направена тази, според мен грешна стъпка още тогава 2006 г. да бъде редуциран състава на инспекцията 10 пъти. Моят поглед на нещата е не, че сега се налага в резултат на резултатите, които са от работата на Инспекцията, а по скоро, че не трябваше тогава 2006 г. да се подхожда по този начин. Защото реформата в контролната система не е само реформа законодателна, а и в мисленето. Оказа се, че много трудно мениджърите в публичния сектор могат да разберат необходимостта и да прилагат инструментите на вътрешния контрол. Вътрешен одит, системи за финансово управление и контрол, управление на риска.
Думата ми беше, че още тогава не се подходи правилно като се редуцира състава на инспекцията. Ние всъщност от моя гледна точка връщаме едно положение, което е за да се постигне баланса в контролната система. Наистина реформата в мисленето изисква време. Живият живот показа, че Инспекцията въобще не е с намалени задачи в резултат на въвеждането на вътрешни контролни системи. И затова би следвало да балансираме нещата, да се увеличи този административен капацитет, за да се постигне тази ефективност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Донева.
Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Един въпрос. Кое налага промяната в § 5, по-точно в чл.11 по отношение на премиите, които се предоставят на служителите. В стария вариант е, че по предложение на директора на Агенцията, финансовия министър или упълномощено от него лице определя кой има право при определени обстоятелства да получи такова допълнително стимулиране. В новото предложение е служителите по трудово и по служебно правоотношение имат право на допълнително месечно възнаграждение към основната заплата за работа в Агенцията, съобразно длъжността в размер определен в устройствения правилник, без всякакви условности. Фактически има допълнително възнаграждение. Кое налага тази промяна?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-жа Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря ви г-жо председател. Промяната, която се извършва в чл.11 от Закона за държавната финансова инспекция чл.11 ал.3 е по скоро техническа, господин Горов. Целта на промяната е да уеднаквим текста на нормата с действителната характеристика на това възнаграждение.
Първо, искам да кажа, че не се налага отпускане на някакви допълнителни средства. Ако погледнете ал. 4 на чл. 11 ще видите, че тези средства са осигурени по бюджета на Агенцията ежегодно. Редакцията, която сме направили е чисто техническа, тъй като е налице несъответствие. Ако обърнете внимание на стария текст ще видите, че там е записано допълнително материално стимулиране към основната заплата за работа в Агенцията. Тоест, допълнителното материално стимулиране се предполага, че е свързано с някакви резултати, каквито всъщност не предполагат това нещо. Значи това е една добавка към основното месечно възнаграждение, която органите на Агенцията, преди това и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол са получавали. Това е една добавка за работа в конфликтна среда. Така че целта е да се изчисти чисто технически и да се въведе в съответствие с действителния характер на тези средства.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз няма да влизам в спор, но мисля че първия текст е значително по-добър, защото в края на краищата на човек му се полага някакво допълнително стимулиране в случай, че има някакви резултати. Ако определен служител през цялото време стои в Агенцията и в общи линии не постига никакви резултати, това значи ли, че по новия текст той ще получава съобразно заплатата си, поста си ще получава възнаграждение само за това, че си е седял цяла година, защото тези пари са предвидени в бюджета.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма такова нещо. Имаме вътрешни правила, които вътрешни правила са утвърдени съответно от министъра. Тези средства се определят, съгласно тези вътрешни правила.
ДИМИТЪР ГОРОВ: В закона се избягва този момент, за разлика от това в предишни закон го има.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Избягва се допълнително материално стимулиране. Защото то не е обвързано с това.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз пак казвам, няма да влизам в спор. За мен е неправилен този подход. И от тази гледна точка мисля, че е грешка § 5 чл.11 на закона. Параграф 5 е в новия закон, а в стария е чл.11.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Инспекцията има толкова много работа, г-н Горов, че никой не може да си позволи да седне и да стои.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са тези текстове, които не се променят. То си пише. Няма драма.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е въпроса в премиите. Въпросът е принципен и аз не знам дали тук по някакъв начин това е обосновано. 2006 г. Агенцията беше със затихващи функции и беше въпрос на време да престане да съществува. Даже по скоро беше наша импровизация тогава, това че тя остава по някакъв начин да работи. Сега с този законопроект ние на практика правим една много сериозна крачка в обратната посока. Не казвам, че е неправилна, но някак си тук това, което прегледах засега не ме убеждава, че е правилна крачката. Защото обосновката с това, че има график на Министерския съвет, с който график са записани неотложните мерки за справяне с проблемите в съдебната система, не мисля, че точно Държавната финансова инспекция е основния проблем на проблемите в съдебната система. И че като направим тези промени ние изведнъж, така да се каже, ще решим проблемите в съдебната система. Така че струва ми се, че правим едно упражнение, което е малко не добре формулирано и не достатъчно обосновано. Може би не съм прав, но така ми изглежда на пръв поглед.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз също смятам, че в мотивите много добре са посочени причините за увеличаване на капацитета на Агенцията. Това е така. Непрекъснато нарастват жалбите, документите, които са с основания за подобни проверки. Но аз имам други въпроси. Това увеличение на капацитета на Агенцията е свързано с увеличение на средствата за издръжка. Откъде идват тези средства? Какви са? Какви по-точно структурни промени ще предизвика това увеличение на капацитета? Ще има ли промени в структурата на Агенцията? Искам да ви цитирам, г-н заместник министър, предполагам, че го знаете, но този параграф трябва много често да го цитираме. По точно тази алинея в чл.1 на Закона за устройство на държавния бюджет, където изрично е казано, че разпоредбите на закони, които предвиждат увеличение на разходи или намаляване на приходи след като е приет годишния закон за държавния бюджет, влизат в сила не по-рано от изменението му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година. Какво ще правите вие по този въпрос? Сега ли ще финансирането това увеличение и тези допълнителни разходи или ще чакате от началото на следващата година?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз благодаря, че тук сме в ситуация в която всички единодушно и координирано защитаваме фискалната позиция. Първо, мерките които са предвидени по отношение на укрепване капацитета са поетапни. Те няма да бъдат реализирани в деня след обнародването на закона за изменение и допълнение на Закона за държавните финансови инспекции.
Второ, аз това което бих изказал в защита на вашата теза се съдържа и във внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, в който се предвижда общия размер на администрацията на централната изпълнителна власт, да не може да бъде изменян като общ размер на щатната численост. Същият пример е и тук. Допълнителната численост за Агенцията за държавна финансова инспекция и това ще може да бъде проследено в последователни изменения на устройствените правилници на Министерство на финансите и на устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция говорим за компенсирани промени между числеността на отделни звена в администрацията общо на всички второстепенни разпоредители и на централната администрация на Министерство на финансите, която ще гарантира спазването на тази норма, която вие цитирахте. Да не се налага увеличение на общите разходи или намаление на приходите, за да се спази чл.1 ал.2 на Закона за устройство на държавния бюджет. Тоест мерките свързани с увеличаване на капацитета на Агенцията ще бъдат компенсирани с намаляване числеността на други звена в администрацията. И в рамките на общия разход на Министерство на финансите, гласуван от вас по чл.6 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и следващите години, какъвто се одобри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз бих искала да отговоря на въпроса на г-н Овчаров, ако позволите. Действително господин Овчаров, през 2006 г. имаше такава визия за финансовата инспекция, тя да просъществува много кратко време. Тъй като се очакваше, че вътрешния одит ще заработи и ще поеме голяма част от функциите. Но както спомена и г-жа Донева нещата не се сбъднаха точно така, както бяха прогнозирани. Оказа се точно обратното. За Агенцията за държавна финансова инспекция се оказа, че има много работа, защото има много нарушения в областта на обществените поръчки. Този проблем не можа да остане скрит дълго време и Европейската комисия го установи.
Тази мярка, която е предвидена по отношение дейността на Агенцията и препоръките в доклада на Европейската комисия не са свързани със съдебната власт. Те са в раздел борба с корупцията. Ако сте обърнали внимание става въпрос за борба с корупцията. Това е наименованието на доклада, но раздела, в който става въпрос за Агенцията за държавна финансова инспекция е борба с корупцията. Така че смятам, че живия живот доказа наистина от кое има потребност и от кое не. Смятам, че резултатите, които има Агенцията показват, че тя има своето място и се справя доста успешно с възложените й задачи.
И още нещо, не искам да останете с впечатление, че говорим само за увеличаване капацитета на Агенцията. Говорим и за една смяна на модела за контрол в областта на обществените поръчки, която смяна беше продиктувана точно от препоръките на Европейската комисия. Една от основните критики към дейността на Агенцията е, че тя не осъществява своята дейност следвайки подходяща оценка на риска. Тоест да извършва финансови инспекции по своя инициативи в големи структуроопределящ обекти, в които се изразходва голям по обем публичен ресурс. И в същност тази промяна е един от основните текстове в предлагания законопроект, предвижда точно това. Агенцията да има възможност да извършва финансови инспекции в областта на обществените поръчки въз основа на годишен план, който годишен план ще бъде изготвян след анализ на определени рискови фактори. Този годишен план ще бъде задължителен за изпълнение и това предполага съответно увеличаване на работата и необходимост от укрепване капацитета на Агенцията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявате, но това означава почти цялостна смяна на концепцията. За да има такава промяна, някой би трябвало да каже какво в досега действащата система за контрол на обществените поръчки не е сработило. Какво правим с вътрешни одит? Ще го премахваме ли сега? Създавахме го три, четири години сега ще започнем да го ликвидираме. Довеждам се до абсурд. На практика ще имаме две системи, които ще контролират обществените поръчки. Ако някой сега обосновава, че системата на вътрешния одит не е сработила трябва да каже причините, поради които не е сработила. Няма ли да е необходимо да се вземат някакви мерки, за да бъдат коригирани слабостите в тази система. А ние веднага с лека ръка, с лекото оправдание, препоръка на Европейската комисия.
Препоръките на Европейската комисия са понякога абсурдни. Ако си спомняте 2006 г. в рамките на три месеца ни накараха три пъти да променяме Конституцията на страната. Един път независима съдебна система, втори път зависима съдебна система контролирала, инспекторати. И ние гласуваме като оловни войничета в Народното събрание.
Не съм против. Може би е правилно това, което предлагате. Но ми се струва, че с много лека ръка се подаваме, на този казал нещо и ние веднага го изпълняваме без да сме анализирали достатъчно задълбочено причините и следствията за непостигнатия резултат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, аз ще взема думата и ще се намеся. Защото когато миналата година приемахме пакета от закони на контролната система, този въпрос много дълго го дискутирахме, когато правихме промяната в Закона за вътрешния одит. И всички тогава бяхме на мнение, че на практика вътрешният одит като идея е супер, но за съжаление в нашите условия не дава този резултат, който трябваше да даде за тези години. Там коментирахме, ако си спомняте, какъв е проблема за да не даде този резултат, че на практика вътрешните одитори са подчинение на този когото одитира, така да се каже, кмета в случая или ако става дума за друг орган, ако става дума за вътрешен одит в държавни институции. И в този смисъл оставаше една функция, която нямаше кой да я изпълнява. Изпълняваше я Агенцията за финансова инспекция по сигнали. Така че ние го дискутирахме още тогава въпроса и аз много съжалявам, че тогава не взехме това решение, което сега вземаме. Именно с пакета, който тогава променихме.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ако ми позволите г-жо председател, само да допълня, че по никакъв начин не съм съгласна с това противопоставяне на вътрешни одитори и инспектори, защото г-н Овчаров, вас ви нямаше, когато започнах изложението си. За мен тези промени всъщност са възстановяване на проблема, който излезе през 2006 г. с десетократното намаление на служителите на инспекцията. Защото тогава се считаше, че след като се приемат законите и реформата в контролната система вече е приключила. Точно това, което каза и г-жа Стоянова. Вътрешният одит трудно се прие, защото беше наложен по един начин законодателно, без да се осъзнае, че то е необходимо от страна на мениджърите в публичния сектор и още не се осъзнава. И точно това наистина е проблема тогава. През 2006 г. не трябваше толкова рядко да бъде намален капацитета на инспекцията, защото реформата в мисленето наистина изисква време. Трябва това време да може вътрешния одит да докаже своята ефективност и да докаже, че е необходим и не беше редно така рязко да се намалява капацитета.
Затова в моето изложение преди малко казах, че всъщност тези промени наистина трябваше да се случат още по-рано, за да може този отрицателен ефект, който се получи с натрупване на такива нарушения през тези години можеш да бъде много по-малък, ако бяха приети тези промени по-рано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Има логика да се мисли, това което каза и г-н Овчаров, с какво да се подобри вътрешния одит. Вие изтъкнахте, че подчинеността на вътрешния одит на съответния шеф, кмет ли ще е, министър и т.н., тази зависимост може би им пречи да бъдат достатъчно обективни. Би трябвало според мен самото назначение да излиза от Министерство на финансите. Евентуално някакво предложение за усъвършенстване системата на вътрешния одит. Иначе ние казваме, те не са добросъвестни и обективни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярно.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Вторият ми подвъпрос. Как работи, само по сигнали. Сега като се увеличи капацитета ще проверявате на вътрешния одит, одита ли? Как ще стане цялата работа? Каква промяна на практика ще се получи. Централата ще проверява всички одити дали са правилно направени. Какво става? И ще се проверяваме безкрайно. Не ми е ясно. Какво се мисли да се прави в цялата тази система. Защото тя е свързана. Тази инспекции и вътрешния одит трябва да има някакво решение, което в крайна сметка да изкристализира и тук да го огледаме и да го подкрепим, за да има някакъв по-траен ефект. Това ми е мисълта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания има ли?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още един кратък въпрос. Аз все пак мисля по това, защо точно сега предлагате този законопроект? След като това ще ви коства вътрешно преструктуриране, икономии, рязане на пари в рамките на Министерството, за да осигурите допълнителни разходи. Въпросът ми е много ясен и точен. Как ще ни убедите, че този увеличен капацитет точно преди местните избори няма да го използвате за политически натиск. По-голямата част от промените са насочени към засилване на контрола по обществените поръчки. Можете ли да ни убедите, че това не е вярно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Най-големия мотив съдържащ се в самия мотив е незавършените подобни инспекции и всички натрупани проблеми от реформата през 2006 г. досега. Самият законодателен процес и графика по който предвиждаме това да се случи, според мен изключва хипотезата, че за периода от тук до след няколко месеца една репресивна машина ще бъде използвана за политически цели и сегашния й капацитет е достатъчен, ако целта й е да се използва по този начин.
Тук искаме да решим натрупани проблеми от 2006 г. насам с липсата на този вид контрол или със сериозното му намаляване тогава и то намаляването му не е било, за да изчезне, а просто много се е разчитало изцяло да бъде заменено от вътрешния. Вътрешният си има своята роля. Той няма да бъде преразглеждан като позиция. Казва се обаче, че е необходимо да се разполага с малко по-засилен, тук не говорим за увеличаване с десет пъти на капацитета. Говорим за увеличаване с 80 щатни бройки на съществуващата Агенция, за да може тя досега за дадените й задачи. И те не се задават от централното правителство или от министъра на финансите, а от всички постъпили на основание чл.5 от закона, заявления от гражданското общество, от общински съветници, от прокуратурата, задачи които да дадат увереност, че системите за вътрешен контрол работят, че обществените поръчки ще се възлагат и изпълняват коректно, най-малкото за да имаме увереност, че сме се защитили от това, след време когато се извършва одит на изпълняваните в момента оперативни програми по сегашния програмен период, няма да се налага същата тази комисия да разглежда едни десетки, стотици милиони, финансови корекции и възстановявания към европейския бюджет.
Съпоставяйки размера на укрепване на капацитета с целта, която се преследва, първо от една страна, според мен не се налага извода, че се цели някаква предизборна репресия.
И второ, натрупаните задачи към Агенцията трябва да бъдат извършени, за да може всеки един заявител към нея да има увереност, че тя не работи манипулативно и избирателно. Така както в момента на нея й се налага да работи, оставяйки голяма част от постъпилите заявления или искания към нея без разглеждане, тъй като тя с капацитета, който има трябва да се концентрира върху конкретни преценки, разбира се не от един човек, а от Съвет, задачи, за да може да излезе с изводите си във всеки един момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли представа колко от актовете, които издавате и колко от наказателните постановления, които издавате впоследствие биват отменяни в съда? Какъв е така да се каже, коефициента ви на полезно действие?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Имаме представа да. А имаме представа и за мотивите на съда, с които се отменят. Първо да кажа, че преобладаващия процент от нашите наказателни постановления се потвърждават. Но има един друг процент наказателни постановления, които са отменени със, меко казано, странни мотиви. Нарушението остава факт, но съда се позовава на общата давност, която е тригодишна. И по давност се прекратяват тези наказателни постановления. Това е една малка част. Това са мотивите. Това е една малка част, която за нас лично е много странно какви са тези мотиви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, аз бих ви помолила да направите една справка. Мисля че няма да представлява трудност. На второ четене може да я погледнем. Една справка брой потвърдени, брой отменени, както и причините.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Интересно е мотивите да се проследят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като брой от отменените, каква част по този мотив и каква част по друг мотив.
Предлагам да преминем към гласуване, защото мисля че изчерпахме темата.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция № 102-01-42, внесен от Министерски съвет. Първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Благодаря. Законопроектът е подкрепен.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание.
/ Закрито в 15 часа и 30 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
2007
201
