П Р О Т О К О Л

№ 19

---

На 30 юни 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.35 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители на 23.06.2011 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 05.05.2011 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерски съвет на 08.06.2011 г.
Имате ли допълнения по така предложения дневен ред?
Който е съгласен, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители на 23.06.2011 г.
Господин Йорданов ще ни представи законопроекта.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлаганата промяна във връзка с прилагането на чл. 53 ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване касаеща случаите, при които не се изплащат месечни парични обезщетения за отглеждане на малко дете до две годишна възраст от държавното обществено осигуряване, при настаняването на детето в детско заведение. Поради неясното тълкуване на текста детско заведение в чл. 53 ал. 4 основно в периода 2007 – 2010 г. се наложи неговата промяна, считано от 1 януари 2011 г., с която беше уточнено, че парични обезщетения за отглеждане на малко дете до две годишна възраст не се изплащат при настаняване на детето в детско заведение, включително и детска ясла. В този период за значителен брой майки са установени декларирани не точни данни пред Националния осигурителен институт, относно правото за ползване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като децата им са били настанени в детски ясли. Поради възникналото напрежение с тези лица със законопроекта се създава преходна разпоредба, с която се регламентира за тези недобросъвестно получени суми в нарушение на чл. 53 ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, в случаите когато детето е настанено в детско заведение, включително и детска ясла, да не се дължи лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване, ако лицата погасят главницата по задължението в срок от шест месеца от влизане в сила на закона.
На лицата, които са погасили задълженията си се предвижда да се възстанови лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване, по ред определен от управителя на НОИ и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дами и господа, имате думата за изказвания.
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, да получим някаква информация за колко майки става дума? Колко трябва да връщат? Колко трябва да вземат лихви?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има такава информация.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво е становището на синдикатите по този въпрос? И един конкретен въпрос. Не смятате ли, че има известна неравнопоставеност. Вие искате за шест месеца да върнат задълженията към държавата.За една година да се вземат вземанията от държавата. Става дума за лихвите. Не мислите ли, че периода трябва да бъде един и същи.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Благодаря г-жо председател, следващ въпрос към мотивите може би, които са забравили да включат. Какво е породило, каква е инициативата към вносителите за тези законови промени, за тези обезщетения, които ги изложи колегата? Дали са медийните изяви на други партийни функционери на ниво Министерски съвет, където не са включени към мотивите, ми се струва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов по ал. 4 искането за възстановяване на лихви по ал. 3 се прави до Националния осигурителен институт в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, всъщност не означава, че с едногодишен срок ще се връщат лихвите, а че е едногодишен срока на майките да подадат искане за възстановяване на лихвите. Те могат да го подадат и на втория ден след влизането в сила на закона. Друг е въпроса дали не трябва да помислим между първо и второ четене да има срок след подаване на искането за възстановяване на сумата от Националния осигурителен институт. Това е вече друга тема.
По повод на първия ви въпрос, ще дам думата на г-жа Караиванова – подуправител на НОИ, която ще ни даде накратко данни за брой и суми.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, към 20 юни информацията няма съществени изменения и към настоящия момент. Общия брой начетени лица е 9420 броя. Размерът на задължението е главница 7 млн. 68 743 лв. и лихва 2 млн. 291 526 лв.
Общия брой на разсрочените задължения от тези 9420 е 1535. Броят на погасените задължения е 4012. Като главницата на погасените задължения е 3 млн. 276 563 лв. и лихвата е 635 958 лв. Остатъкът който остава за погасяване е главница 3 млн. 792 180 лв. и лихва 1 млн. 655 568 лв. Това са данните с които разполага Националния осигурителен институт по повод на направените разпореждания по реда на чл. 110 и чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Караиванова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители на 23.06.2011 г.
Който е за първото четене на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря на гостите и на вносителите.

Преминаваме към точка втора - законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 05.05.2011 г. Приет на първо гласуване на 16 юни 2011 г. – второ гласуване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието единодушно.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Изказвания? Няма.
Който е за § 1, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 1 е приет единодушно.
§ 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция на § 2.
Тук ми подсказват, че промяната е чисто редакционна, правно-техническа и няма никакви промени по същество.
Изказвания? Няма.
Който е за § 2 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 2 е приет единодушно.
§ 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага нова редакция на § 3, в която също се изчистени правно-технически проблеми.
Имате думата за изказване. Няма.
Който е за § 3, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 3 е приет единодушно.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Подлагам на гласуване наименованието на заключителната разпоредба и § 4 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.

По точка трета
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.
Колеги, предлагам да направим промяна между трета и четвърта точка, тъй като Боряна Пенчева – зам. министър още не е дошла. Затова предлагам да гледаме сега, тъй като са тук колегите за дейността на колективните инвестиционни схеми.
Тук са колегите от Комисията за финансов надзор. Кой ще го представи този законопроект. От Комисията за финансов надзор има ли кой да представи законопроекта?
Предлагам промяна в точките на дневния ред. Точка 4-та да стане точка 3-та. А точка 3-та да стане точка 4-та.
Имате ли обратно предложение? Няма.
Преминаваме към точка четвърта - Представяне и обсъждане на законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерски съвет на 08.06.2011 г.
Госпожа Димана Ранкова, вие ли ще ни представите законопроекта?
ДИМАНА РАНКОВА: Мога да представя съвсем накратко опорните точки на закона. Законопроектът е изготвен изцяло като нов, макар че досегашна уредба има и в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Новият законопроект всъщност транспонира в българското законодателство директива 209-65 на Европейския парламент, като всъщност срока по тази директива за нотификация е 1 юли 2011, което е относимо не само за създаване на законовата, но този срок е задължителен за нас и за подзаконовата база. Тоест това са промени в две наредби, които сега се работят. Основните опорни точки по новия закон са на първо място, разширяват се възможностите за извършване на дейност на управляващите дружества в рамките на Европейския съюз въз основа на единния паспорт.
На следващо място се предоставя възможност за създаване на нови структури от типа главно захранващи схеми. Намаляване на административните бариери във връзка с трансгранично предлагане на дялове. Усъвършенстват се изискванията за преобразуване на колективните инвестиционни схеми, независимо от правната им форма. И се подобрява като цяло защитата на инвеститорите, включително чрез въвеждането на единен типов документ, който се нарича ключова информация за инвеститорите.
Принципно идеята на законопроекта транспонирайки изцяло на сто процента въпросната директива 209-65, целта му е либерализиране на правната рамка и нови инвестиционни възможности за колективните инвестиционни схеми. По принцип важно е да се посочи, че от страна на Министерство на финансите беше изпратено, съответно получено становище на Европейската централна банка от юни 2011 г., в което се изразява пълно съгласие с предложения проект на закон, като всъщност ЕЦБ подкрепя и засиленото сътрудничество, което е също част от новия закон. Засилено сътрудничество и обмяна на информация между надзорните органи, с цел осъществяване на ефикасен надзор. Директивата посредством този закон и двете наредби, които в момента са в комисията на сто процента са въплатени в законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изцяло транспонираме директивата. Това е което правим. Имаме становище от Дирекция “Европейско право”, че всъщност измененията са изцяло в контекста на изискванията на директивата. На практика либерализираме пазара и даваме възможност на чуждестранни фирми, работещи в тази област, както и на българските да работят на европейския пазар с лиценза, който нашата комисия дава и с лиценза, който друга европейска комисия е дала. Комисия от европейска страна.
АСЕН АГОВ: Гарантирана ли е реципрочността, тоест, нашия лиценз издаден от Комисията по финансов надзор да се съблюдава и от другите европейски страни? Защото ще дам един такъв пример. Има директива, регламент на Европейския парламент и Съвета, кредитни агенции, които не са регистрирани в общността, да не се използват за даване на кредитен рейтинг. Този регламент стимулира по-късно акредитирането и лицензирането на европейски кредитни агенции сред които и една българска кредитна агенция.
Чета онзи ден инструкции на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка във връзка с програмата „Джесика”. Това е на Инвестиционната банка. И отново „Стандарт енд Пуърс”, „Муудис” и „Фитч” са изброени като лицензираните оценители на кредитния рейтинг. И въобще не се спазва регламента. Аз казвам, ние хубаво транспонираме директивата и си пожелаваме всичко това да се случва, но последващия надзор от страна на правителството в рамките на Европейския съвет, сякаш не съществува. Или приемаме нещо, което е валидно за всички ни или приемаме нещо и то се оказва валидно само за някои по отношение на Европейския съюз. И моят въпрос е следния. Какви са гаранциите, че това което се случи с кредитните агенции няма да се случи и с лицензирането на българските компании, които да могат теоретично да работят в Европа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-жо Ранкова.
ДИМАНА РАНКОВА: Благодаря. По отношение на първия въпрос на г-н Агов за единния паспорт на управляващите дружества. След 2007 г. по принцип тези които са лицензирани от Комисията за финансов надзор могат да извършват дейност по силата на този лиценз, без допълнителни действия и в други държави членки на Европейския съюз и европейското икономическо пространство. Както и обратното, признаваме ги тук. При управляващите дружеството, това все още практически не се е случило, но абсолютно същата уредба има при другия тип аналогични дружества, инвестиционните посредници. И наистина много наши вече действат по силата на единния паспорт в държави членки на Европейския съюз. Тоест, наистина са приравнени. Това за първата част от въпроса.
По отношение на Агенциите за кредитен рейтинг, наистина има един регламент на Европейската комисия, съвсем нов е, в който беше даден срок на съществуващите да се регистрират, за да могат да извършват дейност на целия Европейски съюз. Вече имаме една регистрирана наша, която може да извършва дейност и оценки. В процедура е и втора наша агенция, която е също заварена и при получаване на евентуалната регистрация ще може да действа и в други държави членки.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, това е точно така, както каза госпожата, но искам да кажа, че контрола не съществува върху европейските институции. Европейският съвет, който е издал регламента, защото това е регламент на Европейския съвет и на Европейския парламент, въобще не следи как европейските институции и дали компаниите в Европа и особено финансовите институции спазват този регламент. Дали спазват тази директива за която току що гласувахме. С вътрешни инструкции пренебрегват тези истории. Тоест, мен ме интересува, аз знам, че вие не може да отговорите на това, но мен ме интересува как в крайна сметка ние ще контролираме европейските институции да си изпълняват задълженията. Защото е абсолютно скандално такова поведение за едни важи, за други не важи. Не може да има двойни стандарти.
ДИМАНА РАНКОВА: След 1 юли 2011 г. т.е. всъщност от утре, по силата на този европейски регламент, след 1 юли всъщност целия надзор на всички регистрирани кредитни агенции, минава на ниво европейска комисия и на ниво ЕСМА. Изцяло и единствено само на европейско ниво.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания по темата? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерски съвет на 08.06.2011 г.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.

По точка четвърта
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.
Има ли някой по този законопроект тук?
По тази точка гости на нашата комисия са:
Министерство на финансите
Боряна Пенчева – заместник министър на финансите, която ще ни представи законопроекта с експерти от Министерство на финансите
Борислав Борисов – зам. директор на Агенция “Митници” с експерти от Агенция “Митници”
Колегите от НАП са тук.
Имаме представители от Българска народна банка - Десислава Атанасова – старши юрисконсулт
Ще имаме възможност да чуем различни становища по този законопроект.
Госпожо Пенчева заповядайте да ни представите накратко законопроекта.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко бих искала да ви кажа, че сега действащия Валутен закон вие знаете е от 1999 г. Първо, обстоятелствата налагат актуализация. Второ, бих искала да припомня, че във връзка с редица жалби пред Европейската комисия за противоречия на националното законодателство с принципа за свободно движение на капитали, от Комисията ни бяха отправени сериозни препоръки за промяна на прилаганите от нас мерки за контрол на движението на парични средства в наличност. Именно за това в основата на предложените мерки в закона, промени в законодателството стои именно този подход. Да бъдат въведени европейските практики и изискванията на Европейската комисия. Имаме информация, че във връзка с жалбите, аз имам и номерата, мога да ги представя на Комисията е инициирана наказателна процедура срещу България, която е временно спряна, предвид на това, че ние сме декларирали, че в момента се подготвят адекватни промени на законодателството. В случай, че ние не приемем подобни промени на законодателството, наказателната процедура срещу страната ни ще бъде възобновена. Това налага именно да представим на вашето внимание тези промени за изменение и допълнение на Валутния закон.
Аз няма да се спирам на общата част. Искам да привлека вашето внимание върху това какво всъщност правим. Прави се ясно разграничаване между контрола при пренос на пари в кеш и изделия от благородни метали между Република България и държавите членки и контрола при вноса и износа от трети страни. Контролът между държавите членки ще се осъществява на случаен принцип на базата на рисков анализ, точно това, което е препоръката на Европейската комисия. И преди това на лицето ще бъде дадена възможност, преди извършване на физическата проверка да попълни декларация.
В предложените от нас промени се прецизират и санкциите за направените нарушения. Като например конфискация на изделията от благородни метали няма да бъде налагана в случай, че лицето единствено не е декларирало изделията. Тоест, няма да има конфискация само поради факта, че не е изпълнен декларативния режим, а при наличие на доказателства за по-сериозна противозаконна дейност. Тоест, едни по-адекватни санкции се предлагат с това изменение.
От гледна точка на контрола, разширяват се правомощията на Българската народна банка свързани със събирането на информация. Тук бих искала да обърна внимание, че предложените промени в законопроекта са съгласувани с Европейската централна банка, не само с Европейската комисия. И наистина реда на проверка, принудително събиране на статистическа информация е съгласуван с начин по който това се прави в Европа.
С предлаганата промяна на чл.7 във Валутния закон се цели, също така избягване в дублирането на воденето на регистри от министерствата и държавните агенции, Централния депозитар, инвестиционните посредници, нотариусите, които по занятие и на основание специално за дейността им законови и подзаконови нормативни актове са задължени да водят подобни регистри.
Има праг за отчитане за целите на платежния баланс, който е приведен в съответствие с чл. 5 на регламент на Европейския съюз 924 от 2009 г. Така че това, което ние представяме днес на вашето внимание е един подход, който без да налага сериозни промени във Валутния закон го привежда в съответствие с европейското законодателство. Прецизира се начина на контрол. Избягва се дублирането при събирането на информация. И в крайна сметка това ще бъде един закон, който ще позволи да бъде провеждан по-ефективен контрол, включително и във връзка със закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
В крайна сметка този закон дава възможност на митническите органи да провеждат, да организират и да планират своята дейност на проверки на вътрешните граници. Тази практика е нещо, което се провежда във всички европейски страни, така че ние наистина ще хармонизираме не само законодателно, но и добрите практики с другите страни членки.
В заключение бих искала да подчертая, че предложените промени са съгласувани писмено и с компетентните генерални дирекции на Европейската комисия и с Европейската централна банка. Като водеща при това съгласуване беше Дирекция “Предприятия и промишленост” на Европейската комисия. Ако желаете да добавите г-н Борисов нещо.
Ако има някакви въпроси, аз съм на ваше разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева. Колеги, имате думата.
Заповядайте г-н Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Безспорна е положителната роля на този законопроект само по отношение на събирането на обективна информация свързана с платежния баланс. Това е така. Това обяснява, разбира се и положителните реакции и одобрението на Европейската централна банка. Защото всички финансови институции са заинтересовани да има обективна информация, която изгражда важните показатели в платежния баланс.
По отношение обаче на съдържателната страна на законопроекта, аз имам няколко въпроса. Очевидно тук става дума за изграждане на национални мерки за контрола на движението на парични средства в рамките на общността. Тоест на нашата вътрешна граница съответните наши органи ще имат право, както е посочено тук, по случаен избор да правят проверки, да искат информация на всеки, който напуска границата, дори в посока Европейски съюз. Беше споменато, че това е практика в други европейски страни. Аз искам да знам в кои точно европейски страни. Защото във връзка с това имам информация, да бъде опровергана, ако не е така, че Правната комисия е отхвърлила този законопроект, именно поради факта, че няма подобен аналог в други европейски страни. Вярно ли е това или не е?
Към този въпрос. Нашите митници ще проверяват само български граждани за наличието на пари в кеш или и европейски граждани на нашата граница? Това е детайл разбира се, но е много важен по отношение на този законопроект.
АСЕН АГОВ: Самото не попълване на декларацията не е повод за конфискация. Правилно съм разбрал, нали? Само при наличие на доказателства за противозаконна дейност се извършва конфискация. Това ли беше прилагателното. Дефиницията сериозна, според мен съществува в правния мир, но това е друг въпрос. Според мен, тук не е ясно и ако може вие ми го изяснете, ако не може вероятно правниците ще трябва да го сторят. Кой събира доказателствата? Пред кого се потвърждават доказателствата. Тоест, пред съда ли или пред Комисията Кушлев. Това са важни неща. И бих допълнил въпроса на колегата Имамов. Кажете ми, ако проверяваме само гражданите на общността, според мен работата няма да бъде свършена. Защото утре ще бъдем в Шенген. Няма да има граници. Няма да има митници. Тоест остават валидни проверките само на външната граница. Какво става с гражданите, които влизат в България и които не са граждани на Европейския съюз. Тук остава неизяснено. Трябва да важи за всички. Това имам предвид с този въпрос.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала в общ план да отговоря, тъй като все пак не съм юрист и може би не познавам в детайли цялата материя. Законът е предвиден за всички граждани, независимо дали са български, чужди или граждани на общността. Така че в това отношение не се прави разлика. Конкретно на въпроса в кои страни. За това може да бъде направена справка, която да бъде представена допълнително. Но отново обръщам внимание, че при съгласуването ни с Европейската комисия бяхме насърчени да ползваме точно този подход. Следователно наистина това е практика, която се прилага. По отношение на въпроса, кой събира доказателства относно повода за конфискация, действително се има предвид една широка дефиниция в случая. Това могат да бъдат както органи на МВР, на ДАНС, на съответните комисии, на сигнали, така че именно на базата на анализ на риска може да бъде направен подобно заключение.
Господин Борисов, желаете ли да направите допълнение?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако позволите само да допълня. Ние ще направим допълнителна справка в кои държави има такава практика. Аз изпреварващо мога да кажа, че механизъм от подобен вид за контрол, независимо от гражданството на лицата, но модифицирана в зависимост от дестинациите, които следват съществува във Франция и във Федерална република Германия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са двете държави, така ли е? Вие сте правили справка и не е нужно да ни представяте друга справка, която може да бъде по-пълна или това е достатъчно.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ние сме проучвали подобни практики. Натъкнали сме се на такива в тези две държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Доколкото разбрах, ние трябва да изпълним директива, която така да се каже, облекчава движението на стоки, капитали и т.н. Изпълнявайки тази директива по български предвиждаме, че там може, но ще го контролираме все пак колко изнасят и как ги изнасят. Типично по български. Ако това е някаква обща директива, тя трябва да важи за всички държави в Европейския съюз. Ние не може да си правим такива български прочети. Хем ще изнасяме, но хем няма да изнасяме, ама ще го проверяваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам практичен въпрос. Как митниците на Германия проверяват, когато по техните вътрешни граници няма митници?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този въпрос не важи само за Германия, защото е различно примерно, ако летиш и ако ходиш пеш. Ако ходиш пеш е различно, на летище е различно. Има ли разлика?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук е записано не само на границите, но и в рамките на държавата и навсякъде, по пътищата, по улицата навсякъде.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Госпожо председател, бих искала във връзка с въпроса каква директива и какво се случва. Отново ще припомня, че действащият Валутен закон е от 1999 г. Ние сме длъжни да гарантираме практическо прилагане на регламент 18-89 от 2005 г. на Европейския парламент относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят на общността. Тоест, нашия закон, който е от 1999 г. не е хармонизиран с директивата на Европейския съюз, която е от 2005 г. В тази връзка са подадени четири жалби, по които четири жалби Европейската комисия е стартирала наказателна процедури. И е обърнато внимание, че точно в тези области, които ние днес се опитваме да адресираме с настоящите промени, ние сме в нарушение на тази директива. А това са жалби от 2009 година 44-04, жалба 45-22 от 2009 г., жалба 45-94 от 2009 г., 41-25 от 2010 г. Това отговаря на вашия въпрос с какво хармонизираме, с правилата от 2005 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрах г-жо Пенчева. Тоест, искате да ме убедите, че по регламента от 2005 г. в Европейския съюз във всеки един момент, митнически служител може да ви спре на което и да е место и да ви каже: “Може ли да видя колко пари имате в портфейла си?” И ако случайно имате над 25 000 вие започвате да обяснявате.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ние не се опитваме толкова елементарно да го представим. Ние се опитваме да казваме, че трябва да има правила, които да отговарят на регламента от 2005 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така ли пише в регламента? Във всеки момент може да ме спре и да ме провери. Или това е български прочит на регламента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такива текстове тук няма. Това което г-н Имамов го каза, ако може да прочетеш за кой текст точно става дума. Действащия член 10.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз попитах с какви мотиви Правната комисия е отхвърлила законопроекта. Нека да ни бъде казано.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Без да имам претенции, че обобщавам становището на Правната комисия, вчера протече заседанието. Уважаемите народни представители, членове на тази Комисия се въздържаха в своето болшинство, поради не до там разграничени точно двата сценария. На пускане към трети държави или пристигане от трети държави, както и движение в рамките на Европейския съюз, а именно текстовете на чл.11 и чл.11а. Ние поехме и поемаме и пред вас ангажименти. Моля между първо и второ четене да прецизираме тези разпоредби, така защото недвусмислено и стабилно да бъдат изброени задълженията на лицата в зависимост от дестинациите, които следват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, аз мисля, че ние сме водеща комисия и на второ четене ще ги гледаме текст по текст точно нещата. Ако има такива съмнения, аз тук не мога да го видя точно в стария и в новия текст, това което г-н Имамов интерпретира.
Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам още един въпрос. Кое в досегашното законодателство ни затрудняваше да проследяваме движението през граница към трети страни? Мисля че в действащия Валутен закон има много ясни регламентации. Там са нарисувани едни цветни зони, зелени, червени. Който не мине през червената си носи отговорността. Има горни граници, които определят кой да мине през зелената зона и кой през червената. Това що се касае за трети страни, мисля че не би следвало да има проблем. Освен нещо редакционно, ако направим. Вътре в границата на общността, повярвайте ми, аз никъде не съм видял тази форма на контрол, поради отсъствието на Митници, най-елементарно казано. Ако това е стария мерак, някой да си води тефтер и да се отчита по платежния баланс, това е съвършено различно. В края на краищата счетоводството не може да е доминиращо за движението на капитали в общността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам за какво говорим наистина. Какъв е дебата. Това около което водим дебата, да го формулирам е имаме ли основание да записваме в нашия закон осъществяването на някакъв контрол. Около това ли водим дебата? Нека да изясним около какво водим дебата, за да видим текста, който касае този дебат.
ЛИЛЯНА БАНЧЕВА – Българска народна банка
Няма връзка с платежния баланс промяната в митническия режим. Отдавна е оставена тази идея, много отдавна.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: На стр.3 в мотивите ни се обяснява, че в Германия и във Франция е въведен подобен режим. Вижте как завършват тези абзаци. “Както и на всяко място на територията на страната” и за двете страни. Това дава основание да се предполага, че и нашия механизъм позволява да се извършват проверки на всяко място на територията на страната. Ако това не е вярно, нека да бъде опровергано, ако съм сбъркал в интерпретацията.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, според мен въпроса не е финансов, а е правен. Защото съмненията на колегата Имамов и моите съмнения относно събирането на доказателства и валидността на доказателствата са много сериозни правни проблеми. Колегата е правник, тук има правници в тази Комисия и те знаят много добре, че тези неща засягат правата на човека и то фундаментални права. И няма как Министерство на финансите да отговаря за фундаменталните права на човека. Затова, струва ми се, че не трябва да адресираме към тях въпроса, а всичко това трябва да се подложи на много сериозен контрол в рамките на Правната комисия. Защото остават тези съмнения и всъщност влизайки в правната материя може да се окаже, че объркваме работата на Министерство на финансите. А ние в случая искаме да помогнем. Защото очевидно има някаква спряна наказателна процедура в момента заради тези неща, четири казвате. Ето тези неща трябва да се изяснят и докладчиците да бъдат не само от Министерство на финансите, но да бъдат и достатъчно юридически подготвени, така че да могат да изяснят тези въпроси, които съвсем естествено възникват в главите ни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Пенчева, може ли да ни кажете, кой от тук присъстващите пряко работи по изготвянето на текстовете на този закон?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Първо бих искала да подчертая, че не става въпрос за фундаментални права на човека. Законът отново ще припомня, основната цел на предлаганите изменения е да хармонизира нашата практика с другите страни членки и да хармонизира нашето законодателство с директивата от 2005 г.
На следващо място ще припомня, че това все пак е принципното първо четене и по-нататък биха моли текстовете да бъдат прецизирани.
И в заключение ще кажа, че Закона е изготвен от Агенция “Митници”, съгласуван е с всички заинтересовани страни и с нашите юристи в Министерство на финансите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз без да съм много дълбок експерт в цялата тази работа ми се струва, че тук нещата не са доизпипани както трябва. Първо ние позволяваме да се изнасят 25 000 през границата свободно. После в параграфа за митническия регистър поставяме условието, че когато при извършване на контрол се установи, че физическо лице пренася през държавната граница на Република България средства в размер по-малък от 10 000 евро. Тоест свободно разрешаваме 25 000, а изведнъж започваме да контролираме за размер по-малък от 10 000. Тоест, ние на практика не само, че не облекчаваме режима, а на практика въвеждаме абсолютно нелимитиран контрол върху всичко, което се изнася през границата.
Освен това събира се информация. Тази информация се вписва в регистър. В този регистър тук е казано, че ще се събират и лични данни. Тези лични данни започват да се обменят с други митнически органи. И всичко това става дума за абсолютно неуточнена сума от 0 до 10 000 евро. Аз такъв закон не виждам нито една причина, поради която мога да го подкрепя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Пенчева.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Само за уточнение. В регламент 18-89, който е от 2005 г. и се прилага от средата на м.юни 2007 г., когато България беше вече пълноправен член на Европейския съюз, лимита, прага е 10 000 евро. Това е нормалния сценарий. При всяко едно движение над 10 000 евро следва да се извършва деклариране. От тук има две отклонения 5000 – 10 000, но само при наличие на изпреварваща информация. Тя може да дойде по различни пътища. Може да дойде от други правоохранителни, национални органи. Да бъдем инструктирани да предприемем някакви действия. А действията са елементарни. Трябва да проведем интервю с лицето. Да снемем необходимата информация и да я подадем по-нататък на органите, които са я изискали.
И другата девиация е над 10 000 евро, а именно 25 000 евро. Когато установено в България физическо лице отива за трети държави или за Европейския съюз трябва да ни представи удостоверение от органите на Националната агенция по приходите, че няма изискуеми задължения към тях или че не е вписано в регистъра на длъжниците при НАП.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да приключим. Имаме две възможности. Едната възможност е да отложим разглеждането на законопроекта, което отлагане няма да ни помогне много, защото между първо и второ четене могат да се правят промени.
Втората възможност е да подкрепим по принцип законопроекта, за да не ни се случат наказателните процедури до 30 юни. И между първо и второ четене да направим сериозна работна група. Призовавам вашето участие в нея. И да изчистим текстовете.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Само чисто технически бих искала да информирам народните представители, че на местна база се представя доклад до Европейската комисия за напредъка на хода на законодателната дейност за промяна и хармонизиране на законодателството. И благодарение на това не е стартирала процедурата. Наистина отчитаме и благодарим вчера за препоръките на Правна комисия, те ще бъдат отчетени. Текстовете ще бъдат доработени, за да се гарантира яснота. Но закона наистина по принцип предвижда едно разграничение и опростяване на процедурите. Така че аз бих помолила за вашето съдействие да бъде приет закона и между първо и второ четене да бъдат прецизирани всички текстове. Предвид на това, че ние наистина докладваме на месечна база. Наистина закона следва да бъде хармонизиран с този от 2005 г. на Европейската комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева. Ще ми позволите да направя една забележка. Понеже ние вече две години гледаме закони произведени от Министерство на финансите. Първо законопроектът е внесен на 13 юни. След като имате четири наказателни процедури инфричмънт, досега трябваше да сте го направили.
Второ, за съжаление много ми е неприятно, но ще кажа една констатация, тя е моя. Може да ме подкрепите или не. Но обикновено законопроекти, които се готвят основно от Агенция “Митници” след това имаме много проблеми между първо и второ четене. Така че много ви моля, Министерство на финансите, Данъчна политика да си укрепи данъчната политика по отношение на Закона за акцизите, различните закони, които касаят Агенция “Митници” и НАП включително и да си водите политиката, както трябва в тази посока. Това е като препоръка към Министерство на финансите, моя лична. Да си укрепите капацитета на данъчна политика и да си поемете отговорността за разработките.
Господин Исмаилов заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Наистина има много теми, които се преплитат. Понякога говорим за вътрешен общностен валутен контрол. Много закони които са свързани с пране на пари, преди малко разглеждахме финансиране на тероризъм има контроли, които са вътре в общността от различни институции в различните страни членки. Те предприемат някакви мерки, които ограничават свободното движение затрудняват капитали, стоки и услуги. От друга страна говорим към трети страни на Европейски съюз, т.е. външни страни за Европейския съюз. И там се води някаква статистика. Аз разбирам, че това е статистика, която засяга статистиката на Европейския съюз, не толкова нашата статистика. Може би и нашата, но не знам БНБ дали нещата не са прехвърлени към централно европейско ниво. Така че наистина трябва да бъдат разгледани много внимателно нещата, за да не блокираме и да влезем в конфликт с по-общи принципи и по-високи разпоредби на закони, директиви и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих искал да помоля да ги видим тези наказателни процедури или поне предупредителните писма. Предполагам, че не са конфиденциални.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, мисля че горе долу се изясниха нещата. Предлагам да преминем към гласуване. Който е за да подкрепим принципно на първо четене законопроекта, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е приет на първо четене по принцип. С ясната уговорка, че правим сериозна работна група и изчистваме всички текстове между първо и второ четене. Ще привлечем юристи, въпреки че имаме юрист.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/Закрито в 15 часа и 30 минути/


Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/