П Р О Т О К О Л

№ 22

---

На 21 юли 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” № 1, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Република Корея от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България, относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция –България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от Министерски съвет на 14 юли 2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-03-18, внесен от Министерски съвет на 12.07.2011 г.
4. Представяне и обсъждане проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания “Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на железопътната инфраструктура” 1 № 102-03-19, внесен от Министерски съвет на 14.07.2011 г.
Имате ли други предложения или съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Република Корея от друга страна.
Наши гости са:
Иво Маринов – зам. министър
Диана Найденова – директор на Дирекция “Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката
Процедура. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, бяхме тук обсъдили въпроса преди време и вие бяхте поели ангажимента, че още в средата на м.юни ще изслушаме генерал Ваньо Танев за събираемостта на приходите в Агенция “Митници” и вие тогава поехте ангажимент, че това ще се случи. Сега сме вече не средата на юли, а отиваме към края на м.юли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да го повикаме ли другата седмица?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако искате да го викнем. Ако искате да го повикаме месец август, когато е удобно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да г-н Овчаров, прав сте. Имаме такъв ангажимент. Той не е отпаднал. Ако имате предложение може и другата седмица да извикаме Ваньо Танов.
Ще съгласуваме това дали е подходящо следващата седмица или да го оставим за първата седмица след ваканцията.
КИРЧО ДИМИТРОВ: И аз имам едно питане. Защо не правим Комисията от 14.30 часа, а от 15.00 часа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека процедурно да го решим сега от 14.30 часа или от 15.00 часа. Имаше искане на една част от членовете на Комисията това да става от 14.30 часа. Две комисии насрочихме за 14.30 часа и чакахме всички останали до 15.00 часа. Има ли някой, който смята, че е по-подходящо Комисията да започва от 14.30 часа. Като го гласуваме в 14.30 часа и половината дойдат в 15.00 часа няма никакъв смисъл. Аз предлагам това да го уточним през м.септември.
Заместник министър Иво Маринов има думата да ни представи накратко законопроекта.
ИВО МАРИНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители от името на вносителя бих искал да направя кратко представяне на законопроекта предложен на вашето внимание.
След приемането от Съвета на европейския съюз през месец април на 2007 г. на насоките за преговори за сключване на споразумение свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея, самите преговори стартираха на 6 май 2007 г. в Сеул. Самото споразумение беше парафирано на 15 октомври 2009 г. На 17 февруари 2011 г. споразумението бе одобрено с огромно мнозинство от Европейския парламент. Европейският съюз и Корея са важни търговски партньори. Корея е деветия най-голям търговски партньор на Европейския съюз през 2010 г. с общо 66 млр. и 600 млн. евро взаимен стокообмен. Корея е на 10-то място в износа и на 8-мо място във вноса на Европейския съюз. Споразумението бе лансирано като част от инициативата глобална Европа и се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ търговия със стоки и услуги и инвестиции в сектора на услугите и промишлеността. Правила относно интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчиво развитие.
Споразумението включва следните основни елементи. По отношение на търговията със стоки Европейския съюз и Корея се споразумяха в кратък срок, а именно пет години да премахнат 98,7% от митата в стойностно изражение както за промишлените, така и за селскостопанските продукти. Останалата част от митата ще бъде премахната почти напълно в рамките на по-дълъг преходен период. Предвижда се премахване на износните квоти и ограничения, както и се забраняват всички експортни мита. Като голям пропуск за Европейския съюз в проведените преговори се отчитат и включените разпоредби за премахване на нетарифните бариери в търговията, във всички важни за Европейския съюз промишлени сфери като автомобилите, лекарствата, потребителската електроника. Корея ще счита за еквивалентни много европейски стандарти и ще признава европейски сертификати. Наред с ползите за Европейския съюз следва да се отчита, че влизането в сила на споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея и произтичащото намаляване и премахване на митата във взаимната търговия ще създаде благоприятния условия за българския износ. Водещите 20 експортни български стоки през последните две години, а именно 2009 и 2010 г. представляващи над 95% от общия износ на България за Корея, ще се внасят почти изцяло при нулеви мита още с влизане в сила на споразумението. В тези най-важни за България експортни стоки влизат остатъци, отпадъци от мед, алуминий и благородни метали, рафинирано олово, процесори и контролери за електронни интегрални схеми, хидравлични двигатели, електрически трансформатори и части за тях, антибиотици, пшеница и други.
Премахването на митата при вноса им в Корея ще спести на българските износители финансов ресурс и ще подобри тяхната конкурентоспособност на корейския пазар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Маринов. Колеги, имате думата за въпроси или изказвания. Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа законопроект за ратифициране на споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Република Корея от друга страна № 102-02-16, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г., моля да гласува за.
Гласували 20 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Законопроектът е подкрепен единодушно. Благодаря ви.
Колеги, по втора точка - Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България, относно изпълнението на Програма за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007-2013 г., заместник министъра от Министерство на регионалното развитие не може да присъства. Моята молба е да направим изключение по тази тема, защото ако не го приемем сега Меморандума, от това зависи привеждането на парите по тази програма между бенифициентите, които са кандидатствали и работят по тази програма. Това е причината да ви помоля да приемем това изключение. Тъй като от министерство на транспорта излязоха от заседанието на Транспортната комисия, предлагам да разгледаме първо техните точки и после да гласуваме евентуално представянето на този Меморандум. Съгласни ли сте с тези промени? Добре.
Заместник министър Камен Кичев е тук.
Велик Занчев го няма.
КАМЕН КИЧЕВ: Колегата Димитър Савов – председател на Борда на директорите на Националната компания железопътна инфраструктура и Жени Динкова от Министерство на финансите
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Кичев заповядайте да ни представите проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемно споразумение между Националната компания “Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема г-жа председател, уважаеми народни представители, става въпрос за заем, който е необходим на Националната компания «Железопътна инфраструктура» за закупуване на механизация за поддръжка и рехабилитация на новопостроената железопътна мрежа и съществуващата към момента. Както вие сте добре запознати, ние към момента със средства от оперативна програма «Транспорт» изграждаме най-различни линии навсякъде из България, където има смисъл и където е сметнато, че трябва да бъдат построени, които линии ще имат по-високи параметри от съществуващите към момента. И за да ги поддържаме тези линии в последствие и да поддържаме и рехабилитираме съществуващата линия са ни необходими средства. Тези средства за закупуване на тази механизация сме изискали от Световна банка. Световната банка одобри оптимизацията на дружеството свързана с персонал, свързана с реформи. Одобриха нашата програма и те подкрепят програмата на дружеството и казват: «Ще ви отпуснем средства.» Ние ви молим да ни разрешите, да разрешите на колегите от Министерство на финансите да говорят със Световна банка на тема какво, как и защо.
Госпожа Динкова ще ви запознае с параметрите на заема. 70 млн. евро. Производството на тази техника отнема между 12 и 18 месеца. Тя е специализирана. Няма я на пазара. Тя се поръчва и в последствие се произвежда за необходимите нужди, за необходимата инфраструктура.
ЖЕНИ ДИНКОВА: В допълнение на казаното от заместник министър Кичев, искам да обърна внимание, че средствата от Световна банка са допълващо финансиране и са насочени към разходи, които не са допустими по оперативните програми. Те са за закупуване и поддръжка на оборудване. Към момента предварителните параметри, които се разглеждат са заем с 18 годишен общ срок за погасяване. С включен в него петгодишен гратисен период по отношение на главницата, която да се погасява след това на шест месечни вноски при прилагане на анюитетен принцип за плащане на лихвата и главницата. Лихвен процент на база на шестмесечен EURIBOR с променлив спред и капитализиране на дължимата към кредитора първоначална такса в размер на 0,25% от размера на заема.
Окончателните финансови условия ще бъдат договорени в рамките на преговорите с кредитора. Заемът ще бъде обслужван от Национална компания “Железопътна инфраструктура”, като се предвижда дружеството да го покрива със собствени приходи и за сметка на субсидията от бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това което ни предлагате е част от голямото заемно споразумение със Световната банка. Така ли е?
КАМЕН КИЧЕВ: Заемното споразумение, аз направо мога да мина и към другата точка от дневния ред. Ние предлагаме две неща. Заемът със Световна банка е разделен на две, на инвестиционен заем и на държавен заем към държавата, който е за реформата в БДЖ и който поддържа реформата в БДЖ. Двата заема сами по себе си са свързани дотолкова, доколкото Световна банка каза: «Ние ще ви отпуснем единия заем, ако направите реформата и в другото дружество.” Те не искаха да отпуснат само един заем. Те казаха: “Ако ние ще отпускаме средства за преструктуриране на БДЖ, ние искаме и инфраструктурата да отговаря на необходимите параметри и изисквания, за да може тази преструктурирана компания да се движи по тези линии. Така че това са два заема обвързани един с друг. Заемът към Национална компания 70 млн., заемът към БДЖ, който вече е дипиел /DPL – Deferred Payment Loan/, заем за развитие на политиката. Този заем е изцяло за реформи в дружеството и за подкрепа на тези реформи и за изчистване на задълженията на БДЖ. Този заем е на три вноски по 80 млн. евро. А заемът към НКЖ е 70 млн. евро. Това са два заема, две различни нотификации дадени от вас, одобрени от Парламента. Министерство на финансите да води преговори по сключване на тези два заема.
По отношение на параметрите на втория заем, колегите от финансите ще обяснят. По отношение на това, което ние сме постигнали в Световна банка, ние сме изпълнили техните изисквания за оптимизиране на персонал, за преструктуриране на дружеството по отношение на структурите в дружеството, по отношение на необходимост от оперативни и неоперативни активи на дружеството. По отношение на кредиторите и това, което трябва да бъде разплатено към всичките сключени към момента задължения на БДЖ, защото то дължи пари. Как точно тези 70 млн. в НКЖ и три по 80 млн. или 240 млн. евро в БДЖ ще бъдат разпределени. Мога да дам думата на колегите, които да дадат повече детайли по отношение на всяко едно перо, къде отива. Това е от мен. Това са двата заема. Два различни заема, но горе долу те са взаимно свързани като скачени съдове. Това е цитат от Репник – представителя на Световна банка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря г-жо председател. Освен, че ще се покриват задължения на БДЖ, мен конкретно ме интересува парите, които ще се вложат в техника, която е специализирана, която ще поддържа железопътния път, има ли яснота сега, каква техника ще се купува? Нова ли ще бъде, втора употреба ли? Кой ще я стопанисва после тази техника, НКЖ или Държавно предприятие транспортно строителство и възстановяване. Има ли хора подготвени да експлоатират тази техника?
КАМЕН КИЧЕВ: Диана Димитрова – финансов директор на Национална компания железопътна инфраструктура ще отговори на този въпрос.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Както разбрахте, уважаеми дами и господа, заема ще бъде в размер на 70 млн. евро, които ще бъдат разпределени. 100 млн. лв. за машини и съоръжения, които ще поддържат железния път и 40 млн. за машини и съоръжения, които ще рехабилитират контактната мрежа. На вашия конкретен въпрос, машините ще бъдат собственост на Национална компания железопътна инфраструктура. Те ще бъдат поддържани от НКЖ, като през този период от време, през който машините ще бъдат поръчани, а за да бъдат произведени, тъй като техния технологичен период на производство е между 12 и 36 месеца, той изцяло е съобразен с първия рехабилитиран проект Пловдив – Бургас, който ще бъде готов 2013 г. – 2014 г. В този период вече ще трябва да сме получили първите машини, които текущо да започнат да рехабилитират и този път след неговата ежедневна експлоатация. Ще бъдат обучени специалисти от самите фирми, които ще доставят машините. Срокът на обучението ще бъде между 3 и 6 месеца. Регулярно в годините те ще минават на проверовъчни изпити, за да могат да се справят с високо технологичните машини. Машините са изцяло съобразени, направени в списък и одобрени от консултантите и специалистите от Световна банка. В същност избрани са като страни производителки като възможности, защото ще имат тръжни процедури. А целият пакет е набор в документи в момента и е готов за стартиране. От месец септември от момента, в който се подпише заемното споразумение, за да не губим време, между октомври и декември месец са първите срокове, които ги е поставила Световна банка и които всъщност ние изцяло покриваме, да започнат първите тръжни процедури за иницииране на изпълнител. Одобрени са самите машини и като тип, като вид, като мощност, като разходност и като енергоемкост и ефективност и ефикасност. Световна банка ще оценява и ще бъде постоянен участник при избора на компаниите. Тоест компаниите няма да бъдат избирани от НКЖ единствено, тъй като те ще имат решаваща роля при избора, за да може да се постигнат целите, ефективността при законосъобразното избиране на изпълнителя. В по-голямата си част това са международни компании.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Да разбираме, че тези специалисти ще бъдат служители на НКЖ. Те ще стопанисват тези машини. Те ще се грижат за ремонта на пътищата от тук нататък.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Служители на НКЖ ще се грижат за поддръжката. Те ще бъдат обучени. И НКЖ като собственик основната цел е минимизиране на разходите и преустановяването на работата на високо разходните машини към момента под формата на материали на горива, смазочни материали и други видове външни услуги изцяло минимизирани на текущите разходи, които са към момента. Понеже тези машини са неефективни.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Питам, защото досега това се извършваше от Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Да, една част от машините са собственост на ДПТСВ и те ще продължат да се водят тяхна собственост. Но тези които ДПТСВ не притежава като ефективни машини и като нови машини за новия железен път, ще бъдат собственост на НКЖ и НКЖ ще поеме ангажимента да минимизира разходите и същевременно да може да рехабилитира железния път.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря ви. Оказа се, че има две държавни фирми, които да поддържат железопътния път. Така ли да разбирам?
ДИАНА ДИМИТРОВА: По принцип не е така, защото тези машини, които ще бъдат в НКЖ, те няма да бъдат притежание на ДПТСВ. ДПТСВ не притежава такива машини.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз затова попитах, кой ще извършва ремонта на железния път. Дали ДПТСВ или НКЖ.
ДИАНА ДИМИТРОВА: НКЖ ще извършва ремонта на железния път, който е рехабилитирания нов железен път и именно заради това с тези нови машини. А ДПТСВ притежава машини, които са в съвсем друг аспект за извършване на цялостен ремонт, а не на рехабилитация. Това са две различни неща. ДПТС се занимава изцяло с ремонтната дейност и в частност по-малко в рехабилитация.
КАМЕН КИЧЕВ: Ако мога да добавя. Когато става въпрос за процедури по аварийно възстановяване на железен път, тогава се провеждат процедури и възстановяване по принцип рехабилитация на железен път. Провеждат се процедури в които ДПТСВ, държавното дружество участва наравно с частни дружества, които също участват в тези процедури.
Също така ДПТСВ има право на участие и в чужбина. И те вече имат проекти и в Турция и на няколко други места участват за рехабилитация на железен път. Те не са единствено и само компания работеща на територията на България. И ние също така нямаме право директно и единствено само на тях да им даваме всичките поръчки, които излизат по възстановяване на железопътната инфраструктура. В смисъл, най-добре би било така, но не може.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Те не могат да участват, защото са държавно предприятие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз нито в мотивите видях, нито чух от тези, които ни предлагат да правим това предложение, някакъв финансов анализ на компанията. Дали тя е способна да връща тези заеми или ще чакаме да мине гратисния период и като мине гратисния период, тогава ще искаме нов заем, за да покрием стария, както вече се е случвало. Още повече че 240 тук, 240 там. Това са 600 млн. допълнителен държавен дълг. Каквото и да си говорим, аз лично не вярвам, че нито НКЖ, нито БДЖ някога в бъдеще ще имат възможности за плащане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласувахме ги като разрешение за започване на процедура по нотификация и сега ги гласуваме като начало на преговори.
ВАНЯ ДИМИТРОВА: План прогнозния бюджет на НКЖ за 2012, 2013 и 2014 г. включва изключително голямо намалени на разходите за възнаграждения, които всъщност идват от ниско квалифицирания персонал. На вашия въпрос. Да, спазени са тези критерии и изисквания и определено НКЖ ще има възможност частично да връща заема, ако няма увеличена субсидия. Казвам частично, защото поетапно със замяната на машините ще отпадне ръчно неквалифицирания труд и с допълнителни инвестиции от средства, които са в размер на 90 млн. ще бъдат подменяни съоръженията като автоматични прелези от които ще дам елементарен пример. Отпадат по четири човека на прелез. Тоест, ние ако пресъоръжим около 50 прелеза и отпаднат 200 човека, тяхното месечно възнаграждение е в размер на 200 000 лв. На годишна база са около 2 млн. 400 000. За пет години са около 12 млн. Така че реално погледнато в момента финансовата рамка и бюджет на НКЖ е направена така, че машините и съоръженията от Световната банка да поемат изцяло разходите, които са за персонал плюс допълнителни разходи, включително социални осигуровки, данъци, работни облекла, ваучери и прочее. А за да може като цяло да се минимизира разхода от загуба на горива, същевременно излишни разходи за материали и като цяло да се мине на изключително ефективен начин на работа.
В тази връзка ще спомена, че когато поехме управлението на НКЖ, НКЖ имаше 52 млн. загуба и около 45 млн. задължения към доставчици. В момента приключи тримесечието с 4 млн. 300 000 загуба, а задълженията към доставчиците са 20 млн. Към края на тази година по бизнес план, което абсолютно върви като изпълнение, НКЖ ще приключи със загуба около 9 млн. лв. и задължения към доставчици може би между 5 и 8 млн. Така че следващата година 2012 г. и тези неща възнамеряваме да се изчистят с това вътрешно преструктуриране, спиране на използване на външни услуги, обучение на персонала изцяло и използване на максималния капацитет на служителите вътре в кампанията. Към 2014 г. НКЖ определено ще излезе на печалба. И при тази субсидия, която има в момента частично ще може да покрива и лихва и главница. Казвам частично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси.
МИТХАТ МЕТИН: Към вносителите въпрос. След произвеждането на техниката, за която говорим за рехабилитация, какъв е технологичния срок на експлоатация на тази техника. За колко години технологичен процес на работа говорим, 10 – 15 години?
ВАНЯ ДИМИТРОВА: По принцип мога да кажа това, което съм видяла по документациите, че при нормална, правилна експлоатация на машините и при компетентни хора, машините могат да работят между 20 и 30 години, защото сегашните машини са на 30 години и те продължават да работят. Само че разликата е, че те са изключително високо разходни. Така че нашата цел е обучавайки персонала, той да може да работи на едно наистина близко до европейското ниво и ние да може да удължаваме живота на машините, с цел да не са високо разходни. Това е нашата цел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател, аз имам един въпрос от компетенциите на Комисията. Бих искал да попитам, дали условията на заема са договорени, така както бяха продиктувани или имат само предварителен информационен характер? И ако са договорени, бих ви съветвал да не пишем в мандата. Да не ги изписваме по този начин, за да оставите коридорче да се спазарите със Световната банка. Не че там има големи възможности за движение в лихвените процент, но поне има възможност за избор на различни видове лихвени проценти. И да ни докладвате следващия път, как сте мотивирали фиксирана или плаща лихва и начина на обслужване на заема. Тоест, какви възможности е имало и какво сте избрали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Орешарски. Други въпроси по темата?
ВАНЯ ДИМИТРОВА: Да кажа на г-н Орешарски, че това са предварително разглеждани условия и разбира се стремежа на Министерство на финансите е да постигне максимално оптимални за България условия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другият път да кажат какво са постигнали.
АСЕН АГОВ: Максимално оптималните условия г-жо председател, ако разрешите. Каква ви е програмата минимум и каква ви е програмата максимум? Защото това са цели, които се поставят в едни преговори. Въпросът е много резонен. Максимално оптимални ми звучи малко като, ще работим от този стълб до обяд.
ВАНЯ ДИМИТРОВА: Господин Агов, това което мога да кажа в момента е, че предварително разглеждания вариант бе споменат от мен. Така че това са условията по които ние ще преговаряме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания по темата? Няма.
Предлагам да приключим с дебатите и ви приканвам да гласувате.
Който е за подкрепа решението за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за заемното споразумение на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, моля да гласува за.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Решението е подкрепено.
Преминаваме към следващата точка
Представяне и обсъждане на законопроект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-03-18, внесен от Министерски съвет на 12.07.2011 г.
Кой по-подробно ще ни каже?
КАМЕН КИЧЕВ: Аз и преди малко ви запознах с двата вида заема. Вторият заем, това е заема за БДЖ. Вече говорим за оператори и за заема към него. Идеята на заема е да подкрепи структурната реформа в дружеството, която преминава през оптимизиране на съществуващия персонал и съществуващите оперативни и неоперативни активи. Също така и преструктуриране на управленската структура в дружеството, съкращаване на отделни дейности и вадене на дейности от дружеството. За целта са необходими средства.
Като първи транш са определени 80 млн. евро, които ще бъдат отпуснати най вече за покриване на съществуващите задължения на БДЖ към момента. Една малка част от тях ще бъдат отделени за рехабилитация на съществуващият подвижен състав. Състоянието на съществуващия подвижен състав е критично. Парите са крайно необходими. За съжаление и събитието от вчера за пореден път потвърждава това. Но 30 годишен локомотив като е топло загрява. Това е положението колеги. Няма какво друго да коментирам по темата. Така че тези средства за необходими. Съжалявам, че колегите от БДЖ, които са с мен са все още горе на заседанието на транспортната комисия. Те могат да навлезнат повече в детайли. Но аз съм доста запознат със средствата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви заместник министър Кичев. Ние сме го говорили два пъти мисля в Бюджетна комисия. Първият път когато говорихме, че ще бъде държавно гарантиран заем. След това когато го префасонирахме на държавен заем. И там го дъвкахме с подробности. Сега просто е последния етап, даване мандат за водене на преговорите за сключване на самия заем.
Имате ли въпроси? Господин Горов заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Вярно е, че го гледахме този проблем, този въпрос. Последно обаче колко ще бъде точно оптимизацията. Защото за оптимизация имаше различни твърдения от страна и на предишния министър и на преговорите, които бяха водени със синдикатите. Какъв е процента на оптимизацията? Защото под оптимизация ясно е, че разбираме едно – съкращение. И затова ме интересува какъв ще е процента на съкращенията при сключените договорни взаимоотношения със Световната банка?
КАМЕН КИЧЕВ: Точно толкова, колкото задоволява синдикатите и задоволява и Световна банка. Нека да отговоря така. Оптимизацията в дружеството ще бъде, че ние трябва да подобрим параметрите за меморандума. Разходите за възнаграждения в дружеството трябва да бъдат оптимизирани с до 30% за персонала. Това е едно към едно. Дали ще оптимизираме посредством съкращаване, дали ще оптимизираме посредством аутсортстване или отделяне не присъщи дейности, това вече е въпрос, който е изписан изцяло в програмата за преструктуриране, но до 30 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси? Финансовият директор на БДЖ е тук, ако искате да кажете някои подробности.
Предлагам да гласуваме. Който е за подкрепа на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение за първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува. Благодаря.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Благодаря на г-н Кичев и колегите.
Заповядайте г-н Гератлиев да ни обясните защо трябва сега това да го гласуваме.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря ви първо за изключението. Аз ще започна от важната част. Договорите се сключиха от гръцкото министерство на регионалното развитие конкурентоспособността и търговския флот през април 2011 г. Към настоящия момент навлизаме в третия месец от тяхното изпълнение. За съжаление 65-те договора, които включват 110 български партньора нямат никакви авансови средства. Ратификацията на Меморандума ще позволи привеждането на българското национално съфинансиране по програмата в гръцкото партньорско министерство и съответно привеждането, както на средствата от Европейския фонд за регионално развитие, така и средствата от националното съфинансиране на Република Гърция и на Република България към бенифициентите. Съвсем накратко това е важната причина. В детайли Меморандума регламентира в общи линии какви са ангажиментите на страните по изпълнението на настоящата програма. Аз няма да губя повече време. Обясних много накратко за какво става дума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнение на програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г.,
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви г-н Гератлиев.
Уважаеми колеги, с това днешното заседание приключи и приключихме заседанията за тази пленарна сесия.
Закривам заседанието.

/Закрито в 15 часа и 45 часа/



Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/