П Р О Т О К О Л

№ 21

---

На 14 юли 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 142 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване проект на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерски съвет на 27.06.2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.
Имате ли допълнения или съображения по така предложения дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
По точка първа при нас е проф. Сергей Игнатов, който ще ни представи проект за Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020.
Заповядайте г-н Игнатов.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги,
Благодаря за поканата. Доживяхме за пореден път да обсъждаме проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания, която още 2003 – 2004 г. трябваше да има нашата страна.
Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната. Стратегията която представям е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката. Наши съавтори са Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на финансите. Стратегията си поставя следните основни цели:
- Да формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите поставени от европейската стратегия 2020;
- Да инициира и стимулира цялостен процеса на модернизация в научноизследователските звена, университетите и научните организации като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличение на публичното финансиране на науката;
- Да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието;
- Да стимулира нарастването на дела на екотехнологиите в националната икономика;
- Да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси.
За тази цел в стратегията се дефинирани приоритетните направления за развитие на науката и иновациите, а именно:
Първо, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени екотехнологии.
Втори приоритет, здраве и качество на живота, биотехнологии, екологично чисти храни.
На трето място, нови материали и технологии. За тези които не знаят, част от тях са нанотехнологиите, в които имаме традиции.
Четвърто, културно-историческо наследство. Информационни и комуникационни технологии.
Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети или ще бъдат отговор на форсмажорни обстоятелства, действия, пандемии. Ще се гарантира развитието на фундаменталните научни изследвания на програмно конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техния дял да достигне 15% от общите разходи за наука. Защо 15. Защото фундаменталните изследвания в наши дни се правят в мрежа. Не може да си поставим като национална цел България да построи Церум и всички тези неща да си ги имаме тук, за да си правим само ние фундаментални изследвания. Това е невъзможно.
Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти. Те включват програмно финансиране. Диференцирано финансиране на университети и научни организации на база на оценка на резултатите. Схеми за наемане на млади учени и за реинтеграция на българските учени. Тези които са в чужбина и вече са утвърдени имена.
Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в които се разработват краткосрочните дейности и инициативи или програми съфинансирани от българското правителство. До 2013 г. ще бъдат реализирани някои ключови схеми като:
1. Българо-швейцарска програма за научни изследвания и научен обмен – 6,5 млн. швейцарски франка.
2. Схемата наука-бизнес по оперативна програма - Развитие на човешките ресурси за създаване на благоприятна среда за активен диалог между науката и бизнеса – 5 млн. лв.
3. Схема за развитие на приложното оборудване на университетите и научните организации, обвързано и с изпълнението на националната пътна карта за научна инфраструктура чрез оперативна програма – Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, около 20 млн. лв.
4. Финансиране на големи научно-технологически комплекси чрез оперативна програма - Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, около 100 млн. евро.
5. Подкрепа за кариерното развитие на млади учени за професионалното израстване и реинтеграция на български учени чрез фонд научни изследвания.
С приемането и реализирането на мерките заложени в стратегията се очаква концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания, ефективно използване на националните европейски фондове в областта на науката и иновациите. Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания. Създаване на ново поколение учени в подкрепа за утвърдените учени и възвръщане през престижа на професията учен. Повишаване на участието на индустриални партньори в процеса на иновациите и подобряване на трансфера на знанията. Въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност.
Смятам, че е много важна крачка приемането на национална стратегия за научните изследвания. Преди няколко дни говорих с колеги от Световната банка. Те ми казаха, какви са резултатите от посещение в Узбекистан. Като са ги питали какви са техните приоритети, те са казали: “Всичко ни е приоритет.” Всичко не може да бъде приоритет, естествено.
В процеса на разработването на стратегията най-ефективно участваше Министерство на икономиката. Тъй като знаете формата в момента в Брюксел по конкурентоспособност. На този формат се канят министрите, които отговарят за науката и министрите на икономиката. Там се ръководи от еврокомисар по науката г-жа Куин. Тоест, съвместно с моя колега от Министерство на икономиката ние изготвихме тази стратегия. Тя е синхронизирана със стратегията за икономическо развитие на страната. И завършвайки казвам. Основната цел на тази стратегия е чрез научните изследвания и иновации да се повиши конкурентоспособността на българската икономика.
Това което беше там в една от последните точки по конкурентоспособност, тези около 100 млн. евро вече в ход са работните групи, за да може до края на тази календарна година, да се стартира изграждането на три технопарка по три от областите в тази стратегия. Има голямо желание в екипа на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като те ръководят тази оперативна програма, има голямо желание да пристъпим и към изграждане на един много съвременен национален научноизследователски център. Защото един от големите проблеми за напускането на наши учени, особено млади, не се корени в заплащането на труда, който получават нашите учени, а в условията, които търсят за реализиране на свой вътрешен потенциал. Така че независимо, че стратегията не е минала през парламента, вече работим по тези проекти.
Вчера имаше съвещание с ръководството на съвета на ректорите и Асоциацията на научноизследователските университети, те изразяват пълна подкрепа на стратегията. Като член на настоятелството на Българска академия на науките от последното заседание, това което обсъждахме, финансирането на Академията приоритетно да мине под това, което е заложено в нашата стратегия. Така че колкото по-бързо приемем стратегията, толкова по-бързо ще започнем да променяме научната и иновационната среда в нашата страна.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Игнатов. Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря г-жо председател. На свой ред благодаря и се радвам, че е разработена такава стратегия. Дано тя даде тласък. Онова което не чух г-н министре е съпътстваща законодателна програма, която трябва да облекчи условието за развитието на научната дейност. В тази стратегия не чух да се предвижда пакет от законодателни мерки, които да трасират пътя да се прилага много по-добре тази програма. Това е първият недостатък. Веднага се сещам за нещо, което ми даде повод да спомена тук, изтичането на учени. Втичането на учени е направо невъзможно от България. Изтичането сякаш се дължи точно на това, което вие обяснихте. Привличането на български абсолвенти, на български докторанти, на хора които имат степени от най-престижни училища в Европа и в другите страни от свободния свят е на практика невъзможен. За да се признае една диплома на завършил докторант от Харвард са необходими около 6 до 10 месеца митарства. А този човек естествено ще бъде привлечен в някои от научните институти на САЩ или на Европа, защото там признават дипломите. Същото е положението и с много европейски дипломи. Тромавата процедура г-н министре, за страна от Европейския съюз създава подозрението, че част от българската академична общност не желае да посрещне конкуренцията на европейската образователна и на световната образователна система.
Ако ние не създадем условия тези хора безпрепятствено да се върнат в България и да участват в тези програми няма как да очакваме да има рязък напредък в развитието на българската научна мисъл. Това е анахронизъм, който сигурен съм, вие сте убеден, че трябва да бъде ликвидиран час по скоро. И моят въпрос е предвижда ли се в съпътстващи законодателни мерки, рязко облекчаване на режима, на признаването на дипломите от европейски и американски учебни институти, за да могат тези хора да дойдат обратно и да се възползват от възможностите в които тези финанси за които докладвате тук са направо идентични с онези, които биха получили като субсидия за определена научна дейност в съответните страни където са учили. Защо да остават там? Това са талантливи хора, които няма как да дойдат в България, и да си свършат работата. Дори за да вземат шофьорска книжка, не им признават дипломите за образование, защото изискват българска диплома за образование за това нещо.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, да започнем първо с пакета законодателни мерки. Ако помните миналата година приехме изменение и допълнение на Закона за стимулиране на научните изследвания, който беше синхронизиран с изискванията, които страната трябва да покрие след приемането ни в Европейския съюз. Миналата година септември или някъде в началото на есента беше приета национална пътна карта за научна инфраструктура. Изключително важен документ. Някак си не му се обърна голямо внимание. Но там много ясно личи симбиозата на научните организации и институтите от Академията и университетите. Тоест, изграждането на условия за съвместна работа и част от това финансиране за което говорим, то вече е заложено.
Зная че колегите от МИЕТ активно работят по Закона за иновациите, който трябва да бъде приет. И тук мога да кажа, че скорборда, аз през м. май го гледах в Брюксел. Естествено много са исканията към нашата страна. Ние изоставаме в редица области. Но това, което е много интересно България е включена на базата на това изследване, в сферата на иновациите в групата страни, които в момента се развиват много бързо. И изследването показва, че има твърда тенденция този процес да продължи. Това са България, Естония, Малта, Румъния и още няколко страни. Но ние сме там. Всеки ще каже как става това. Става това, защото тръгваме от по-ниска база. Докато страните от Централна и Западна Европа като проценти бележат по-бавно развитие, но така или иначе процеса в България вече се отпушва.
Предстои представяне в края на септември на Закона за науките и университетите, който все още съм длъжен да наричам Закона за науката и висшето образование, защото има много колежи. Но този закон трябва да реши и техния проблем. Защо за науката и висшето образование в едно. Защото смятаме, че вече 20 години след началото на промените в страната трябва да кажем, че университетите са местата, където трябва основно да се настани този процес на научноизследователската дейност, тъй като там израстват кадрите и т.н. Докато институтите в Академията очевидно тяхното бъдеще е преди всичко в тежките фундаментални изследвания, които изискват голяма концентрация, 24 часова работа в някои институти и лаборатории.
Въпросът е много важен за дипломите, това което казахте. Ще го разделя на две. Първият пример за докторант от Харвард. Така беше докато имаше ВАК. Вече няма ВАК и според Закона за академичния състав от миналата година е прието, според този закон, дипломите за придобита докторска степен се признават от университетите и научните организации, без да се минава през всички тези тромави процедури. Тогава не просто НАЦИД, тази национална агенция. Тогава едва ли не хората трябваше да подготвят един мини вариант на това, което са защитили, за да се легализира през Висшата атестационна комисия, така че този въпрос за признаването е частично решен.
Другата част за хора, които са завършили бакалавърска степен или магистърска степен имат период на обучение във висше училище и се връщат в България. Това което сме предложили мина през Министерски съвет, мина през комисия, трябваше днес да бъде втора точка. Утре вероятно ще е първа. Закона за изменение и допълнени на Закона за висшето образование в една от точките се предлага да дадем право на университетите, както и научните организации сами да признават дипломите за предшестващо обучение в чужди университети. Като се спазват държавните изисквания. Като казвам държавни изисквания имам предвид може да възникне въпрос за регулираните професии, които са по държавни изисквания. Така че на дни е решаването на този въпрос. Той е изключително важен, защото процедурата е тромава, но в нашата страна, тъй като имаше и голям медиен шум, нашата страна е една от трите в Европа с най-бърза писта за признаване на дипломи за висше образование. Два месеца е крайния срок. Докато в редица страни на Европейския съюз процедурата трае от 8 до 12 месеца, ако не и повече. Така че ние за този кратък период тук откакто се занимаваме с този проблем година и половина две, съкратихме процедурата и искаме да я облекчим още повече. Когато един човек, който е учил някъде и иска да продължи образованието си, естествено, така както аз ако кандидатствам познатия в моя личен живот пример с Оксфорд. Аз съм си комуникирал с Оксфордски университет. Няма централни комисии, няма такива неща.
Така че имаме пакет. И в същност националната стратегия за научни изследвания е част от този пакет. Но тя е важна, преди всичко за това да заявим, животът е многопластов и многообразен. Ние си го обичаме. Всичко е приоритет, но все пак имаме пет приоритета. И ако се концентрираме на тях и повишим конкурентоспособността на българската икономика, живота след време ще ни накара да ги разместим и да обогатим всичките тези приоритети. Но този поглед е нужен на нашето общество. Имаме опита знаете Южна Корея беше изключително бедна страна, особено в края на 50-те години. Те се концентрираха върху няколко основни неща и постигнаха това чудо, което са сега. Има великолепни университети. Така е.
Мисля че българските университети ще станат великолепни през близките години и ще бъдат много привлекателни. България е едно привлекателно място за живеене. Необходими са малки стъпки, които всички заедно трябва да ги предприемем. Необходима е модернизация на възприемането на това, какво е университет преди всичко, за да може тези които желаят да заминат в чужбина, мечтаната чужбина да я намерят в българската университетска среда.
Благодаря ви.
АСЕН АГОВ: Само в допълнение на това, което казах. Неуместно е сравнението с другите европейски страни, за колко време признават дипломите. Европа е склерозирала в областта на научните изследвания. Това е едно склеротично общество, което не отдава заслуженото и не случайно акцента е върху програмата 2020. Така че примерите не трябва да бъдат търсени в Европа. И според мен предимството на страни като България, е че могат много по-бързо да приложат бързите процедури, бързите писти, с оглед на това да се изпреварват склерозиралите европейски страни.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само да добавя. Съгласен съм частично с това, което казвате. Не случайно, мисля че президента Буш на времето нарече страните от Източна Европа, нова Европа, като акцента е върху тези възможности, тъй като не сме обременени от една такава дълга традиция. Но сме обременени от друга. Така че трябва да преодоляваме ежедневно нашата обремененост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Игнатов. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател, г-н министър, г-н зам. министър на финансите, тук искам уважаеми колеги да напомня, че нашата комисия се занимава с един определен акцент на тази стратегия и би трябвало да се занимава. А това са финансовите страни, финансовите проблеми на тази стратегия, която е ориентирана към параметрите заложени в програма 2020 по отношение на научното развитие на България. Аз не случайно се обърнах към министъра на финансите, защото помислих, че той би могъл да даде отговор на някои въпроси, касаещи финансовата страна на тази стратегия.
На първо място, уважаеми колеги, ако отворите на стр.60 от Приложение 2, където са дадени националните цели на страните членки на Европейския съюз по отношение на стратегията ще видите, че България залага 1,5 процента от брутния вътрешен продукт към 2020 г. при условие, че за Европа този процент е 3. Значи половината от целта за Европа. Основателно възниква въпроса, как така ние залагаме значително по-нисък процент от този за Европа. И ако направите едно елементарно сравнение с другите държави в тази таблица ще видите, че зад нас е само, ако не се лъжа Малта, с 0,67 и Литва с 1,5 колкото ние. Всички останали държави залагат по-голям процент на средства отделяни за наука от брутния вътрешен продукт. Може ли да получим допълнителна информация за това как е изчислен точно този процент?
Защо например, когато става дума за бюджетния дефицит ние залагаме изискване 2% от нашия фискален борд при условие, че Европа иска 3. А в случая се подценяваме по отношение на процента за наука, като залагаме такива показатели, които също ни нареждат някъде назад на опашката по отношение на научните изследвания и финансирането на науката в бъдеще. Може ли да чуем повече обяснение господин министър по този въпрос?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Игнатов заповядайте.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Естествено зам. министъра на финансите ще се произнесе. Тъй като вие сте хора професионалисти. Това което постоянно го четем за трите процента е идеология. И ако сега тук успеем да си извикаме министрите, които отговарят за наука в Европейския съюз ще видите, че само две, три страни се движат в тази мечта. Хубаво е тази мечта да се реализира и затова и ние залагаме сравнително голям скок, както виждате 1,5 до 2020 година. Това е много трудно за изпълнение, защото при нашата традиция ние се движим в едно и също русло. През годините беше 0,4, а сега кризата като ни удари е 0,3 и въпреки всичко аз ви казах, че имаме положително развитие в иновационната сфера.
Тук основния проблем, това което аз го виждам и го чувствам като проблем е с развитието на българската икономика, да се увеличи дела на средствата, които отиват за правене на научни изследвания, за иновации не от публичния сектор, а преди всичко частния. Така че имаме наистина такъв проблем. Но този проблем е много по-широк от темата наука. Частично е по-широк, защото за да се развива икономиката трябва да имаме добро научно иновационно развитие. Истината е, че само преди няколко месеца, анализите, които следим показваха, че дори Германия, такава мощна икономика има проблем с тези три процента. И Франция естествено. Те могат да бъдат нагодени по различна статистика, но трите процента все пак са повече идеологически, отколкото реално съществуващи. Така че заложеното от нас е много високо от гледна точка на днешното състояние на икономическото развитие на страната. И този процент сега ме подсещат, тази комисия го потвърди, когато се разглеждаше програмата. А сега вече ще предоставя думата на колегата от финансовото министерство.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, аз съм сигурен, че доц. Имамов знае отговора на въпроса, защото той е концептуален и не се поставя за първи път, когато се говори за наука. Принципно винаги сме го заявявали и ще продължаваме да го отстояваме, параметричните зависимости на разходите спрямо брутния продукт биха могли да бъдат използвани за международни сравнения и за статистически цели. Те няма как да са в основата на фискалната политика. За частния случай с разходите за наука като дял от брутния вътрешен продукт има два големи проблема. Единият наистина е концептуален и може би е отново грешен модел, който се налага в Европейския съюз.
Министърът спомена, че е важно този дял на разходи спрямо брутния вътрешен продукт да бъде насочен към реалното въвеждане в практиката на научните достижения. Затова и в Европа тези 3 процента, две трети от тях с разчита да дойдат от частния бизнес. Обратното институционалната наука със сигурност води до това, че Европа в момента е в догонваща позиция по отношение на практическото прилагане на научните достижения и иновациите обикновено не се раждат вече на нашия континент. Най-водещите съвременни иновационни решения. И тук е въпроса да се замислим дали инвестициите в иновации и в наука трябва да бъдат съществуващи институции или държавата да помисли за някакъв механизъм, който да провокира пазара, да предлага и да прилага тези иновации. Защото самоцелната иновация е толкова полезна, колкото и самоцелните научни изследвания в примерно, аз знам има в УНСС един доц. Трифон Трифонов, който беше съставил фундаменталния научен труд – Счетоводна метрификация на стойността в условията на икономическа оптимизация.
Висшата атестационна комисия не му присъди степен доктор, защото не откри приноса за счетоводната наука в България на този фундаментален научен труд. Но самоцелното създаване на наука без практическата обвръзка на иновацията измества курса от въпроса 1,5 ли трябва да бъде, 2 или 3 процента от брутния вътрешен продукт.
И друго, което винаги сме споделяли, когато разсъждаваме за съотношение на определени публични разходи или частни разходи спрямо брутния вътрешен продукт, те трябва винаги да отчитат и съотношението на ролята на държавата, спрямо ролята на държавата в другите европейски страни членки. Когато ние отиваме към един модел за относително малка намеса на държавата в разпределението на брутния вътрешен продукт, то тогава трябва да отчитаме и съотношението между средно ниво на държавна намеса спрямо нивото на държавната намеса на Република България в разпределението на брутния вътрешен продукт. Тоест, ако при нас той е между 35 и 38 на сто, в държави където е 50 или 55 на сто трябва да бъде коригиран и този процент за който говорим и то се отнася за всички такива сравнения. Ние сме си избрали модел на относително по-ниска намеса. И когато говорим за отбрана, за здравеопазване, за образование винаги трябва да изхождаме и от тази позиция, че дела спрямо брутния продукт трябва да бъде коригиран с коефициента на съотношението между разпределението, което българската държава прави брутния продукт спрямо другите държави членки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов. Господин Имамов има реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин заместник министър, не отдавна се появи информация в българската преса, че от средствата по европейските фондове за наука не е усвоен нито един лев. Бихте ли коментирали тази информация. Кои са тези средства? Вярна ли е тази информация? Става дума за европейски средства за наука.
АЛБЕНА ВУЦОВА: Действително процента е много нисък за усвояване, но не е нулев. Като 0,3 е за фундаментална наука, а 1,5% е за приложна наука. Ние залагаме до 15% усвояване от структурните фондове в тренда, който имаме. И освен това вчера тръгна също нова схема от оперативна програма човешки ресурси, за докторанти и постдокторанти, която също ще се прибави към това. Тя е 8 млн.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Те са 8 млн. от които 20 000, не повече на докторант се дават.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси. Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, господин министър, господин зам. министър, колеги, аз мисля, че тази стратегия за научни изследвания не само е нужна, но е абсолютно необходима, ако искаме държавата Република България да заприлича на една нормална съвременна държава. На мен ми харесва подхода на съчетаване на конкурентоспособността на икономиката с научните изследвания, защото иначе фактически много примери има както каза и зам. министъра на финансите за създаване на научен продукт, който си остава като уникално творение без приложение.
Според мен проблема в България се създаде тези 20 години, говоря за приложната наука с тези неспиращи трансформации на собствеността, говоря от държавна в частна, с което бяха унищожени почти всички научно-приложни институти, които ги имаше в страната. Всички от средното поколение и по-големите на възраст, аз самия съм работил от конструктор VІІ степен до изпълнителен директор на Научно-приложен институт, старши научен сътрудник и много добре знам, че всичките технологии и изделия бяха създавани точно в тези приложни институти, които повечето бяха отраслови. И затова в рамките на пазара на СИВ, България, а и не само на този пазар, включително така нареченото второ направление, както валута второ направление, ние имахме постижения с изделия и технологии, които бяха конкурентоспособни за времето си преди 20 години.
Очевидно е, че проблема и на днешното управление бих казал и на тези преди днешното управление беше, че трябва пак наново да се гради, според мен базата за тези научно-приложни изследвания, за да могат те колкото и да се преналиват, ако няма базата, т.е. кадрите, структурата, организациите, които биха оползотворили тези средства ще се движат до 1,5% за приложна наука резултатите. Така че хубаво е, че все пак вече имаме една стратегия за научни изследвания. Хубава, лоша очевидно, че тя ще се усъвършенства с начина на нейното реализиране. Би трябвало да я подкрепим, подхода за научните изследвания, който е тясно свързан с икономиката. Защото правилно е и на Запад една част от сериозното финансиране е от самите огромни компании, които си имат научноизследователски звена по-мощни, бих казал не само по финансовите си изражения, но и от учените и специалистите в тях. И в благодарение на което те са на световно ниво и поддържат, както се казва световната конкуренция.
България при това, бих казал, раздробяване на производствата и на нашите приоритетни области, ние имаме много ограничен потенциал и човешки като хора с компетенции и финанси, за да може да бъдем конкурентоспособни, говоря на световния пазар. Ние сме длъжни, според мен г-н министре, с тези, както споменахте около пет приоритетни области, ние сме длъжни, според мен и на една много интензивна международна, ако мога така да кажа, интеграция със сродни интереси, институти, било то към големи компании или научноизследователски или изследователски звена към университетите. Защото България сама за себе със своя капацитет, за съжаление в момента който е, аз лично не мога да си представя, че чак толкова гениални творения ще се създадат, даже и да се осигури някакво прилично финансиране, ако те не работят съвместно със свои колеги във вече утвърдени научни институти, било то в институционални университети и специализирани институти. Трябва много по-сериозно международно коопериране в областта на научните изследвания, според мен.
Вярно е, че без фундаментална наука природната наука не може да се развива. Но при тази, бих казал огромна конкуренция и при този глобализъм във всяко едно отношение, очевидно е, че една малка България трябва да пренасочи усилията си в приложната наука. Това което ще въоръжи нашите фирми с някакви по-съвременни технологии, ноу хау или някакви конкретни изделия, Защото ние ако нямаме експортно ориентирана индустриална продукция вече ще си останем бедна държава и който и да дойде да управлява няма да има ресурса за никакви социални значими придобивки. Защото в края на краищата една бедна държава не може нито да увеличава пенсии, нито да увеличава средния доход, който почива на производителност на труда във всички нормални икономики. Така че аз се надявам, че има разбиране от всички ни, че трябва да се подпомогне този процес, колкото е възможно повече. И се надявам, че този 1,5%, който се залага вероятно ще надскочи тази цифра, като прибавим инвестициите от частните фирми, колкото и да са ограничени в момента. И мисля че се поставя едно начало, което трябва да бъде подкрепено по принцип. Вероятно винаги има нещо да се подобрява. Защото ако ние не подкрепим едно начало и вечно сме настроени критично, понякога и с основание, едва ли в скоро време нещо ще се получи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Радославов. Колеги, има ли друг някой, който иска да се изкаже по темата.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, понеже стана дума за коопериране. България участва в почти всички международни програми. Не коментирам нашето представителство какво е, но общо взето мисля, че и там вече се забелязва една тенденция за добра промяна. Истина е което казвате. Приложната наука в България колабира през годините. Но сега имаме шанса вече в нови условия иновационния сектор да се активизира и да бъде изграден. Още повече, че българските индустриалци от шест, седем месеца са в активен контакт. Те искат да влезнат в техническите университети и в институтите. Искат да финансират, но и да казват какво качество искат и какъв продукт, става дума като специалисти и като продукт да бъде произвеждано. Така че тенденцията е добра, но трябва да имаме все пак тази стратегия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 № 102-03-16, внесен от Министерски съвет на 27.06.2011 г.
Който е за подкрепата на този проект, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Проектът е подкрепен.
Благодаря господин министър.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Сърдечно благодаря.

По втора точка
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка втора - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г. – второ четене.
Гости по тази точка са:
Владислав Горанов – зам. министър на финансите
Теменужка Петкова – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция и екип от Агенцията
Започваме точката.
Доклад относно второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-0142 внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г. , приет на първо гласуване на 6 юли 2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли изказвания по наименованието.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
§ 1, § 2, § 3 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1, § 2, § 3 текста по вносител.
Благодаря. Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 4 постъпило е предложение на н.п. Искра Фидосова, което работната група подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Четем и гледаме ал.10, която е предложението на н.п. Искра Фидосова, което гласи: До 10-то число на месеца следващ всяко тримесечие на интернет страницата на Агенцията се публикува списък с обектите, в които финансовите инспекции са приключили, както и информация за резултатите от тях.
Имате ли съображения? Предполагам, че мотивите са по отношение на прозрачност на дейността на Агенцията. След като ще е на интернет страницата, всички да видим какви инспекции извършва. Миналият път на дълго дискутирахме повече работа ли ще върши или по-малко Агенцията, за да може да направим този сравнителен анализ.
Има ли съображения по тези текстове? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на § 4 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Текстът е приет.
§ 5, § 6, § 7, § 8, § 9, § 10 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с параграфи от 5-ти до 10-ти включително по вносител, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
С това законопроектът на второ четене е приет.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали бяхме говорили на предишното заседание едни справки да ни предоставите за успеваемостта, така да се каже на вашите актове и до каква степен те се отменят от съдебната система и т.н.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Овчаров специална справка не сме подготвили, но мога да ви кажа данните. Взели сме като база 2009 г., тъй като административно наказателното производство се развива в един тригодишен период, може би знаете. Затова взехме 2009 г. като една базисна година от която всъщност да получим една по-точна и изчерпателна информация. Мога да ви кажа следното.
През 2009 г. са издадени 1395 наказателни постановления. От тях 835 не са обжалвани и са влезнали в сила. 238 наказателни постановления от тези 835 не обжалвани са доброволно платени. 597 наказателни постановления са изпратени за принудително събиране на глобите и имуществените санкции. По 560 наказателни постановления са постъпили жалби и са образувани съответните производства пред съответния компетентен съд. 168 наказателни постановления са потвърдени и влезнали в сила със съдебно решение. 265 са отменени с влезнало в сила съдебно решение и 124 съдебни производства са все още висящи. Това е от 2009 г. Има такива производства, които все още не са решени от тогава. Информацията за 2010 и 2011 не би могла да бъде абсолютно изчерпателна и да ви даде една представа за състоянието на административно наказателното производство.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя е важна като тенденция. Искам да видя каква е тенденцията и какъв е резултата.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това е тенденцията, че от 1395 наказателни 835 не са обжалвани и са влезнали в сила и са признати всъщност като нарушения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-жо Петкова.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Госпожо председател, малко със закъснение, информативно за § 5, създава се нова ал.5 – Стажът на лицата с висше юридическо образование придобит на длъжност финансов инспектор и т.н., да ни дадете малко повече яснота за тези промени.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. За заемането на длъжността финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция е предвидено, че тази длъжност може да се заема от лица с висше юридическо или висше икономическо образование. Поради тази причина при нас работят и колеги юристи, които заемат длъжността финансов инспектор. При изпълнение на своите служебни задължени като финансови инспектори те се сблъскват пряко и с административно наказателното производство или с реализирането на пълна имуществена отговорност по реда на Закона за държавната финансово инспекция. Тоест, на тях им се налага те да упражняват своите знания и умения като правоспособни юристи. Поради тази причина сме направили това предложение като това в никакъв случай не е някакво изключение. Същата е ситуацията и с колегите от Сметната палата, одиторите от Сметната палата, които са с икономическо или юридическо образование и този стаж им се признава за юридически. Това са мотивите.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Това ще е голям успех за вас като ръководител пред персонала.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други уточняващи въпроси? Няма.
Благодаря г-жо Петкова.

По точка трета
Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.
Искам да ви представя по тази точка нашите гости.
Боряна Пенчева – заместник министър на финансите и екип от Министерство на финансите
Борислав Богоев – заместник председател на Комисията за финансов надзор
Асоциация на застрахователите са заявили, няма ги.
Кольо Делев – член на Управителни съвет на Българска асоциация на застрахователните брокери
Златина Стоянова - Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи и
Ирина Стоева и Георги Вълков от Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП
Това са нашите гости.
Кой ще ни представи законопроекта?
Госпожа Боряна Пенчева заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искала да ви представя предложението за законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, който беше одобрен от Министерски съвет на 8 юни т.г. Причините довели до предложената промяна на законодателството са, че действащия към момента Кодекс на застраховането е от 1 януари 2006 г. и петгодишната практика на неговото прилагане показа някои недостатъци. В съвременния етап в момента процесите, които се развиват на една по-добра координация и регулиране в страните от Европейския съюз наложиха такива промени. Във връзка с това водени от идеята да гарантират защита на националните приоритети и на стабилността на застрахователни сектор направихме това предложение.
Кои са основните насоки на предлаганите изменения. На първо място това е възстановяване на правото на свободен избор на потребителя на застрахователна услуга. Възможността да се избира при кой застраховател да се застрахова е гарантирана при сключването на договорни взаимоотношения. Освен това се въвежда изрично изискване застрахователния договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество да е валиден само, ако лизинго-получателя е изразил предварително писмено своето съгласие за това. С цел да се въведе един по-строг контрол, към момента отчитането беше два пъти годишно към Комисията за финансов контрол. Ние предлагаме на вашето внимание промяна, която предвижда четири пъти годишно на тримесечие да става това отчитане.
С цел да бъде опростена процедурата по разглеждане и съкратена процедурата по разглеждане на застрахователните претенции на базата на практиката, която имаме е предложено съкращаване и въвеждане на краен срок за събиране на необходимите доказателства. Като при разглеждането и оценяването на претенциите застрахователят може да изиска допълнителни доказателства само в рамките на период от 55 дни.
Въвежда се също така и изискване към застрахователните брокери. По отношение на застрахователните брокери се въвеждат две групи изисквания. Първата група е във връзка с тяхната квалификация, подготвеност на служителите, които работят в тези застрахователни брокери като професионален опит и професионална квалификация.
Втората е финансови гаранции. Като се въвежда задължение на застрахователните брокери да поддържат постоянни собствени средства в размер на 4% от общия размер на събраните от тях застрахователни премии предишната година, но не по-малко от 35 000 лева. Това смятаме ще направи този пазар предсказуем и ще даде по-ясни гаранции.
С цел да се назначат точно продуктите и да бъдат дефинирани ясно продуктите, които се предлагат от живото застрахователи и застрахователи по общо застраховане се предлага животозастрахователите след получаване на допълнителен лиценз да могат да предлагат застраховка заболяване. Като в настоящето предложение са дефинирани, дадени са дефиниции в съответствие с европейската директива за този вид застраховки.
По отношение на задължителната застраховка гражданска отговорност се предлага уредба, която да даде законовата база за функционирането на единната информационна система за всички компании предлагащи полици. В реално време подобна система се въведе от 1 юни т. г. Като се използва тази система се въвежда и евентуално коригиране за застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и или причинените от него щети. Тоест така наречената система „бонус малус”. Това смятаме, че ще има отражение и върху сигурността по движение по пътищата и ще бъде допълнителен стимулиращ фактор за една по-добра сигурност и едно по-адекватно поведение по пътищата.
Също така на базата на практиката е предложена възможността за прекратяване на възможността за разсрочено плащане на застраховката гражданска отговорност. Това предложение направихме на базата на анализ на практиката, която съществува и на начините по които се ощетява гаранционния фонд. Обществените средства в гаранционния фонд се използват не винаги адекватно, тъй като настоящата система за разсрочено плащане допуска възможността за злоупотреби, както от български граждани, в това число от други европейски държави, така и от чужди граждани на територията на страната. Купува се застраховка еднократно за един месец и след това се случват нарушения, които се поемат от обществените средства на гаранционния фонд.
С цел за гарантиране на пълна прозрачност на процеса се въвежда задължение за изпращане на тарифите на застрахователите на Комисиите за финансов надзор и задължение на Комисията за финансов надзор в тридневен срок от тяхното получаване да ги публикува на своята интернет страница. В последствие застрахователите не могат да застраховат на други цени освен на тези, които са публично обявени.
Също така друга по-основна промяна е, че се гарантира възможност за изготвяне и прилагане на единна методика за определяне размера на обезщетението при претърпели неимуществени вреди. Променя се подхода при определяне на минималната застрахователна сума, когато има пострадали при пътно-транспортно произшествие. Въвежда се подхода, че независимо от броя на пострадалите при пътно-транспортното произшествие има една минимална сума. По този начин се отговаря на европейските изисквания на директивата. Въвежда се същия подход, какъвто има в другите страни.
В заключение бих искала да обърна вашето внимание на обстоятелството, че в публичното пространство се проведе един дебат относно възможността за разсрочено плащане на застраховката гражданска отговорност. Отново бих искала да подчертая, че това нанася щети и дава възможност за занижен контрол. Но не това е само във фокуса и не е това е във фокуса на вниманието на предлаганите днес промени на законодателството. Целта отново бих повторила е да бъде въведена една ефективна система на контрол и да бъдат защитени интересите както на застрахованите, така и на застрахователните компании.
Благодаря за вашето внимание. Ако имате въпроси съм на ваше разположение.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Госпожа Боянова, заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаема г-жо министър, колеги, всички направени предложения в Закона за изменение и допълнение в Кодекса за застраховането са насочени главно към потребителите на застрахователни услуги. Какво имам предвид. Промените касаят коригиране действията на застрахователите, както и посредниците между застрахователите и клиентите на застрахователни услуги. Като започнем първо, че се ограничава възможността на застрахователите да изискват документи в един безкраен дълъг период. Сега каква е в момента ситуацията. Ако вие имате заведена щета при някой застраховател, той може в продължение на една, две и три години да ви изисква допълнително документи. Сега обаче с тези направени промени срока се ограничава. Само 55 дни той може да изисква такива документи и след това се задължава да плати. Другия момент, който е много важен е когато се получават кредити. Знаете, че почти всички застрахователи са обвързани с банки. Те имат регламентирани отношения, като съответно банката задължава потребителя на кредитната услуга да сключи застраховка с точно определен застраховател или с брокер, който брокер може да ви предложи застраховки от различни застрахователи. Но в цената на услугата е включена и една комисионна, която въобще не е малка.
Когато станете потребител на кредит, вие задължително плащате и тази застраховка с тази цена или тази комисионна, най-простичко казано. Дава се възможност на всички кредитополучатели да си избират сами застрахователите и да се договарят за цената на застраховката. Това е много важно. И по този начин защитаваме потребителя на застрахователни услуги.
Другият момент е когато получавате кредит и банката ви задължава да си сключите застраховка живот и не дай Боже, кредито получателя почине, какво се получава. Вместо кредита да бъде покрит от застрахователя, банката го дава на съдия изпълнител. Това е едно изключително неправилно действие от страна на банката, защото тя е обвързана със съответния застраховател, винаги са в някакви финансови отношения. Взаимноизгодни отношения. Така че по този начин с това изменение се премахва тази неправда.
Другият момент, техническите резерви на застрахователите. Досега те се определяха на база начислени премии, а сега на база събрани премии. По този начин застрахователите нямат възможност да раздуват техническите си резерви.
Що се касае за изменението, което се отнася за брокерите, то е съобразно директивата на Европейския съюз, която е още от 2002 г. Можело е това да бъде вменено като задължение преди много години. След като тук директно се прилага директивата на Европейския съюз, тя е изписана точно, че трябва да бъде 4 процента, но не по-малко от 15 000 евро. Не виждам някакво притеснение, защото в публичното пространство излезе информация, че едва ли не се ощетяват брокерите. Това не е така. Ако ние не спазим изискването на тази директива нали на България ще бъдат наложени санкции.
Най-сюблимния момент е за разсроченото плащане. Няма такова нещо, че разсрочено плащане не може да има. Може да има. Но ще бъде под друга форма. То може да бъде на 6, на 12 вноски. Само че няма да се прави от застрахователя, а ще се прави от кредитната институция. Така както примерно като си купувате хладилник може да си го плащате разсрочено. Само че не производителя ви предлага това, а кредитната институция, която ви дава възможност да плащате разсрочено. Дори клиента ще бъде защитен. Това е застрахователна услуга. И за да може застрахователното дружество да поеме риска, то трябва предварително да си изчисли колко ще бъде той. А когато има неплащане от страна на клиентите, които плащат разсрочено губи само коректния потребител на тази услуга.
Мога следния пример да ви дам по отношение на гражданската отговорност, която е най-спрягана в медиите. Застрахована кола гражданска отговорност в Силистра примерно. Там има много коли, които са с българска регистрация, но се движат извън България. Какво става в Румъния и в другите държави. Какво става на практика. Плаща се една вноска. След това колата излиза извън граница. Застрахователят няма как да събере останалите вноски. Водача на колата е незнайно къде. Става застрахователно събитие. Оказва се, че щетата е много голяма. Може да има и неимуществена щета. Примерно в другите държави нямат лимит за неимуществена отговорност. Той може да бъде много висок. Защото човешкия живот няма цена. Тъй като застраховката е нередовна. Тя е прекратена от българския застраховател. Става така, че тази голяма сума ще трябва да се плати от Гаранционния фонд. По този начин ние източваме гаранционния фонд с тези щети, които стават извън България се вземат парите от Гаранционния фонд. Най-големите плащания са точно за такива щети, които са се случили извън България. Аз не смятам, че български потребител на застрахователни услуги с този законопроект е ощетен по някакъв начин. Знам, че сме в изборна година има много популизъм, но с този закон ние не ощетяваме българския потребител. И ви моля да гласувате и да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Боянова.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаема г-жо председател, колеги, аз бих искал да взема конкретно думата по повод точно предложенията за плащане на гражданска отговорност на една вноска. Мотивите са ясни. И в този момент това е правилно решение, на фона на историята, която имаме в предишните години и на анализите, които са направени. Но в дългосрочен план това не е най-доброто решение, най-малкото защото не е най-гъвкавото. И действително г-жа Боянова спомена за механизъм от кредитните институции. Той все още не е наложен и няма как да се използва в момента конкретно. Така или иначе било чрез този механизъм, било чрез застраховка на неплащането, било чрез плащане на евентуално, за бъдеще време разбира се говоря, плащане на гражданска отговорност за определен период от време не за цялата година и разни такива други механизми, които са в полза на потребителя. Апелирам към вас да ги разгледаме в бъдеще време и да вървим към тях бавно, постепенно, но в правилна посока. Защото разбира се проблема е, че точно добросъвестните плащат за грешките на недобросъвестните. И този баланс е нарушен. Винаги ще има такъв баланс, но когато е нарушен, ние сме принудени да тръгнем към тази посока. Иначе относно останалите предложения по закона всички, които са в интерес на потребителя разширяват неговите правомощия и намаляват ограниченията ще бъдат подкрепяни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Пенчева нека да отговори.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря г-жо председател. Бих искала да направя един малък коментар, че наистина по отношение на разсроченото плащане на гражданска отговорност, наистина ние сме направили това предложение ръководени именно от защита на обществените интереси. Само една цифра ще ви кажа, че към края на 2010 г. приблизително една трета от всички застраховки по гражданска отговорност за сключени при условията на разсрочено плащане. И около 2 млн. и половина застраховки около 630 000 са прекратени предсрочно поради неплащане, което представлява 20% от сключените застраховки. Така че веднъж имаме незастраховани коли. И втори път имаме злоупотреби и източване на гаранционния фонд. Имаме включително вчерашния ден постъпила претенция 650000 евро от Гърция щета. Така че това беше основния ни мотив. Да предложим този модел на плащане. Но бих искала да обърна вниманието на уважаемите дами и господа народни представители, че предлагаме да подкрепите предложените изменения в законопроекта по принцип, като ние изразяваме нашата готовност да окажем максимално съдействие между първо и четене, въпроса с технологията на плащане на гражданската отговорност, би могъл да бъде допълнително изяснен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева. Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, госпожо зам. министър и г-н зам. председател на Комисията за финансов надзор, уважаеми колеги, аз мисля че стана пределно ясно от експозето на зам. министър и на колежката. Аз ще подкрепя законопроекта, защото съм убеден, че цели от една страна защита на интереса на потребителите, т.е. на гражданите и от друга гледна точка защитава интереса на Гаранционния фонд. Така че вероятно има, както каза и колегата Колев, някои възможности за усъвършенстване и подобряване на тези предложения, които се правят. Но самият живот ще подскаже според мен, какво би трябвало да се коригира. Очевидно е, че трябва да се приемат тези предложения и че са навременни. Така че аз ще го подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря г-жо председател. Аз тъй като поддържам връзка със застрахователите искам само да ви кажа, че застрахователите са готови с такива схеми за разсрочено плащане. Ако ние приемем закона в този вид, застрахователите работят в конкурентни отношения и те ще направят всичко възможно да предложат най-добрата схема, за да привлекат повече клиенти. Те работят съвместно с банките.
Благодаря.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм член на Управителния съвет на българската асоциация на застрахователните брокери.
Искам да взема отношение по два въпроса, които пряко касаят посредниците в България. Първият въпрос е свързан с разсроченото плащане на полиците гражданска отговорност. Около 80 процента от застраховките в България гражданска отговорност минават през застрахователни посредници, било то брокери или агенти. Ние знаем какво е настроението на клиентите ни. И когато тази информация стана публична, реакцията в никакъв случай не е добра. Еднократното плащане на сума от 200 лв. при настоящите икономически условия със сигурност затруднява домакинствата. А относно така цитираното плащане с кредитни инструменти, ние сме направили един анализ на това, как може един клиент да си плати полицата чрез кредитен инструмент, било то кредитна карта, било то някакъв краткосрочен заем. Банките с които сме контактували при информацията, която ние сме подали относно нашите клиенти дават около 25%. Което значи, че само 25% от клиентите ни ще могат да се възползват от един такъв кредитен инструмент.
Втората част специално за разсроченото плащане на гражданска отговорност, искам да обърна внимание, че с въвеждането на тази единна информационна система, която нашата Асоциация подкрепя ще се засили контрола върху водачите на моторни превозни средства, които нямат сключена такава застраховка. Системата предвижда в реално време органите на КАТ да имат информация чрез sms, а в последствие, доколкото разбирам, чрез снимането с камери, затова този автомобил има такава застраховка или няма. Това значи, че автоматично този водач подлежи на санкция. И това според нас ще засили сериозно контрола.
С един засилен контрол може би ще достигнем тези желани 90% обхват по тази застраховка. А останалите 10%, създават този гаранционен фонд. Ние едва ли ще достигнем 100% успеваемост.
Тук бих искал да добавя и нарушаването на правото на свободно договаряне между субекти. Ако ние вменим еднократно плащане на застрахователна полица, ние лишаваме от правото гражданите да се договарят пряко със застрахователите, затова как да плащат тази застраховка. Доколкото знам, ние може да разсрочим данъци, да не разсрочваме застраховка гражданска отговорност, която също е задължителна. За нас не е много редно.
И втората тема, която пряко ни касае нас като застрахователни брокери, това е въвеждането на тези проценти, които ние трябва да поддържаме под формата на активи или депозити. За това нещо трябва да излезе наредба. Тук специално беше направено изказване, че европейската директива ни го вменява. Това не е така. Европейската директива 2002-92 предвижда три начина затова да се обезпечи клиента, т.е. да не се допуска брокера да вземе парите и да не ги плати на застрахователя, които са в сега действащия Кодекс за застраховане. И те се избират от самия орган и от самия закон какви да бъдат тези изисквания. В момента в България самият действащ Кодекс към момента, казва, че чл.155 ал.2 и ал.3, че парите платени на брокера от потребителя се считат за платени на застрахователя, т.е. има сключена застрахователна полица. Само този текст гарнтира, че когато едни пари са постъпили в касата на брокерите или на агентите, полицата де факто е действаща. Застрахователят е длъжен да плати обезщетението. От там насетне всичко прераства в един търговски спор между субекта брокер и застраховател.
Това на първо място. И на второ място, имаме така наречената клиентска сметка, до която брокерите нямат достъп. И парите на застрахованите лица постъпват по нея, а респективно биват приведени към застрахователя. На трето място, имаме отговорност на брокера, която е с най-високия лимит, смея да кажа в България - 1 млн. и половина евро. Мисля, че това са достатъчни гаранции затова клиентите да не бъдат ощетени от брокерите.
И още нещо искам да кажа. През м. ноември комисионните по най-сключваната полица гражданска отговорност административно, забележете, бяха намалени, което в голяма степен влоши финансовото състояние на брокерите. Тези допълнителни изисквания още повече ще го нарушат. Това бяха въпросите, които исках да поставя.
Благодаря ви
БОРИСЛАВ БОГОЕВ : Благодаря г-жо председател. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията, аз ще си позволя да отговоря, без да влизам в диалог с г-н Делев в няколко пункта. Първо по отношение на разсроченото плащане на гражданска отговорност. Мисля че министър Пенчева декларира нашата готовност да изчистим между първо и второ четене това, което имат като забележка народните представители. Това което бих искал да направя и да не се съглася, че гражданската отговорност е данък. По никакъв начин гражданската отговорност не може да се сравнява с данъците. Гражданската отговорност е задължителен елемент от застраховането, който по специален ред, по специален начин е въведен от Европейската комисия. Преди присъединяването всяка една държава имаше задължение да адаптира законодателството си, контролните органи и регулациите си така, че да отговарят на тези директиви. По никакъв начин гражданската отговорност не е данък. Тя е задължителна застраховка. Една от малкото задължителни застраховки, които на този етап има в нашия правен мир. Така че аз не бих се съгласил, че тя трябва да се разглежда като данък и вноските трябва да бъдат такива, каквито са данъците на територията на тази държава.
На следващо място, не знам какви проверки и как е правил изследванията по отношение на банки и финансови инструменти използвайки финансово кредитната система на нашата страна. Но аз ще ви кажа един прост пример, тъй като ние черпим информация от източника, а именно от онези големи финансови групи, чиято част за застрахователните компании. Ако вие имате кредитна карта с 350 лв. кредитен лимит и го изразходвате на веднъж и си платите с тази кредитна карта гражданската отговорност, минималната ви вноска за един месец е 8 лв. и 50 ст.
Що се отнася до 4 процента за застрахователните брокери. Аз ще ви цитирам някои данни. Първо, това което каза преждеговорившия, парите платени на брокера се смятат платени за застрахователната компания. Да, но те са в касата и в сметката, която се оперира и е на разположение на брокера. Ето и някои данни за премийните приходи. За 2010 г. премийни приходи по събрани премии от застраховки през застрахователните брокери 705 млн. лв., начислени комисионни от застрахователните брокери 169 млн. лв. Средна комисионна 24 процента. Ако ние смятаме, че 705 млн. лв. нямат необходимост от допълнителен финансов стълб, за да поискаме гаранция от тези застрахователни брокери, които всъщност се явяват фронтренинга на застрахователните компании или по скоро събирането на премийните приходи и след това отчитането му, при положение, че застраховката важи от датата на нейното сключване и отговорността за бъдещи настъпили застрахователни събития се носи от застрахователните компании, аз не бих казал, че 705 млн. от обществените средства са малко и ние не трябва да се интересуваме от тях.
Що се отнася до административно намалените аквизиции, които Комисията за финансов надзор с Наредба от м. ноември намали и по скоро, тук бих поправил преждеговорившия, не става въпрос за административно намаление на комисионните, а става въпрос за административно намаление на аквизиционните разходи по отношение на застраховка гражданска отговорност. В застраховка гражданска отговорност, която е задължителна всички условия по сключване, изпълнение и носене на рискове са абсолютно еднакви за територията на целия Европейски съюз. И няма никакви нужди от допълнителни разходи на застрахователните компании, които те да правят, за да рекламират или да предлагат застраховка гражданска отговорност. И ние ограничихме аквизиционните разходи на 20%, забележете на 20%, които 20% в по-голямата си част отиваха за комисионни по отношение на застрахователните посредници. И по този начин ние от средно 24%, Комисията за финансов надзор успя да ограничи комисионните на под 17%. Тоест тези пари са влезнали или в техническите резерви на застрахователните компании или са останали на разположение на българските граждани като спестени средства.
Що се отнася до директивата. Директивата в т. 4, това което прочете г-н Делев е точно така, но там е дадена възможност за национална дискреция по отношение на регулатора и на местното законодателство, всяка една държава членка да прецени сама въз основа на пазарните си показатели и пазарните си данни, дали е необходимо кумулативно или не да използва тези възможности за осигуряване на необходимите мерки за защита интересите на клиентите си от неплатежоспособност на застрахователния посредник. А ние преди малко разбрахме, че парите които трябва да постъпят от застрахователните компании, така или иначе постъпват в застрахователния брокер. Аз продължавам да смятам, че 4 процента като допълнителен стълб от собствени средства, които те трябва да заделят, било под форма на дълготрайни материални активи, било под форма на парични средства, на депозити и т.н. са абсолютно необходими за защита именно интересите и средствата на застрахованите лица по линия на връзката застраховател, застрахователен посредник потребител на застрахователни услуги.
Благодаря за вниманието г-жо председател, като ви уверявам, че изразяваме пълна готовност Комисията за финансов надзор и Министерство на финансите да окажем пълно съдействие за отстраняване на тези текстове, които според вас будят въпросителни и притеснения, разчитам на вашата подкрепа на този законопроект.
Благодаря.
МИХАТ МЕТИН: Госпожо председател, колеги, уважаеми гости, миналата седмица ние този закон го разгледахме в Правна комисия. В частта по типичното застраховане за гражданските полици нямаше дебати, но трябва да ви кажа, че сериозни дебати се разгоряха по повод наличието на раздел 4 здравно медицинско застраховане в Кодекса за застраховане. И именно с тези аргументи че това е една спорна материя, материя, която не беше уредена преди около два, три месеца в друг законодателен акт не намери своето приложение в другия законодателен акт. Ние като Правна комисия и аз като член на Правна комисия и разбира се и като члена на тази комисия, изказвам своето несъгласие. И това несъгласие не е само мое, а това несъгласие е свързано и с несъгласието на нашите експерти, нашите представители в Здравна комисия, нашите колеги от парламентарната група за Движение за права и свободи. Ние считаме, че точно тази материя е свързана с медицинското застраховане и се нуждае от допълнителна преработка и допълнителна работа по нея. И точно тази материя е камъка, който преобръща каруцата на този законопроект. Поради това, ние ще гласуваме против този законопроект. Иначе всичко останало в законопроекта е читаво. Поздравления за вносителите. Добре са се постарали. Добре са поработили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Реплика г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми колети, мислите ли, че е възможно между първо и второ четене, изразява се категорична готовност от страна на Министерството и на Комисията за финансов надзор да участват активно в подобряване на някои текстове, защо да спираме целия законопроект. Аз мисля, че би могла Правната комисия и нашата Комисия заедно с експерти да изчистят тези текстове, така че аз предлагам да го подкрепим на първо четене с тази уговорка, да се усъвършенства.
Благодаря.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ: Председател съм на Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да попитам. По темата за здравните застраховки ли ще говорите? Тогава ще ви помоля първо г-жа Боряна Пенчева, за да приключим и след това ще се върнем.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Искам да внеса яснота, че предложените текстове в този раздел ІV чл.222 не представляват промяна, начин, допълнение да бъде променен модела. Тези текстове имат уточнителен характер. Това са по скоро дефиниции, които директивата дава, едно допълнително разяснение на съществувалата и без друго в действащия Кодекс на застраховането възможност в раздел ІІ и част А т.2 подобни застраховки да бъдат сключвани към момента. Така че ние предлагайки тези текстове като вносители бяхме водени от идеята да дадем допълнителни дефиниции, да дадем една рамка в която българските компании биха могли да действат. Въпреки това аз бих отново призовала да бъде приет закона, да бъде подкрепен закона на първо четене по принцип, като изразявам нашата готовност да бъдат прецизирани тези текстове, както и да отпаднат предвид на това, че по-нататък в други закони този въпрос би могъл да бъде уреден.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Пенчева. Позволявам си едно уточнение да направя. Стана дума че на практика тези текстове са отхвърлени преди няколко месеца, тъй като те съществуваха като преходна разпоредба за промяна в Закона за кодекса за застраховането в Закона за здравното осигуряване. Но искам да кажа, че внимателно съм се запознала със стенограмата и трябва да кажа, че този закон за здравното осигуряване беше отхвърлен като цяло, но не заради тези текстове, а заради текстовете на доброволното и здравно осигуряване, което на практика беше основната тема. А тези текстове попаднаха в закона. Така че аз смятам, че няма лошо тези текстове сега да си останат в този законопроект, но въпреки всичко има известни бележки от Европейската комисия относно правилното и точно транспониране на понятието директивата. И ще призова между първо и второ четене това да се изчисти. Не да се махнат всички текстове. Ясно да се прецизират понятията по директивата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря г-жо председател. Но тъй като това е Комисия по бюджет и финанси, аз бих искал да ви дам допълнително информация, тъй като не бяхме разбрани какво всъщност се случва на практика. На практика тези текстове, които ние въвеждаме като допълнителни дефиниции, това са услугите. Тези услуги в момента се предлагат от застрахователни компании, които са част от големи международни конгломерати. Но тъй като техните местни лица, да речем една голяма немска компания няма право. Тя е регистрирана тук в България по българското законодателство и е местен резидент като компания, юридическо лице, няма право да ги предлага, поради липсата в предмета си на дейност ги предлага да речем немския клон по линия на единния европейски паспорт. Събирайки премийните приходи, те плащат данъци другаде. И тогава какво се случва. Давам ви пример. Моята колежка е бременна. Тя има в момента такава застраховка от тази компания в Германия. Ние ощетяваме тези компании, които са регистрирани в България и са изцяло български компании, да не могат да събират точно тези премийни приходи с точно тези застраховки, които в момента ги правят чуждестранните компании. Това вече не е в наш интерес. А те биха го правили самите големи конгломерати, биха го правили през местните си клонове, поради простата причина, че нашето законодателство е по-удобно и по-леко данъчно законодателство, отколкото тяхното. Това искаме да направим ние с тези текстове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов, вие ли искате нещо да кажете. Мисля, че тази тема се изясни и се обединяваме. Господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости, споделям философията на закона и ще го подкрепя. Не съм тесен специалист и бих искал малко повече информация и анализ на два текста. Разчитам на г-жа Пенчева и г-н Богоев, че между първо и второ четене ще претърпят редакции отделни текстове. Бих искал да обърна вашето внимание на § 15 чл.105. Ще го прочета, за да съм прецизен. “Когато потребителят на застрахователна услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 55 дни от датата на завеждане на претенцията”. В началото чух, че това е точен текст, но аз си представям кога гражданина след завеждане на претенции ще си получи средствата. Защото така четейки го, ако компанията на 54-тия ден поиска допълнителни доказателства, тя ще си ги получи. Но на мен не ми е ясно, кога гражданина ще си получи средствата. Това е първият въпрос.
Колежката Боянова изказа в началото, понеже е работила в тази сфера, едно задоволство от чл.199 а. Прочетох го няколко пъти и не намирам основателен оптимизъм като такъв, така че хората застраховайки се да бъдат сигурни дори при смърт, особено във втората част на ал.2. Няма да я чета. Но ако я прочетете два пъти внимателно ще разберете, че изречението “до произнасяне на застрахователя по заверената претенция кредитора може да приема действия по установяване и обезпечаване на вземанията си”. Тоест в началото има някакво такова намерение, че застраховката ще покрие кредита, но изведнъж трябва да чакаме застрахователя да се произнесе. Обикновено те са свързани, както стана дума в началото. Особено в двата текста ще искам едно точно прецизиране.
Благодаря. Това ми бяха забележките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Богоев да отговорите.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Гюзелев, що се отнася до § 15, отговарям, след 55-тия ден. Това което е направено е ограничено на 55 дни. Каквото иска, застрахователя иска в рамките на тези 55 дни. След 55-тия ден той трябва да се произнесе. И има един 15 дневен срок в който по чл.107 от сега действащия текст на Кодекса за застраховането, той трябва да плати или мотивирано да откаже. Това са двата изхода от заявената претенция. Да плати или мотивирано да откаже. Защо 70 дни? Защото такава е практиката по отношение на завеждане на претенции, обработване на документите и изплащане или издаване на мотивираните откази. Но ние ограничаваме допълнителното събиране на документи. Може да искаш шест, пъти, десет пъти, колкото иска може и отново започват да текат едни срокове безкрайно дълго във времето за установяване на това, дали е основателна претенцията или не. Сега ограничаваме този срок на 55 дни. Тоест, застрахователя каквито и доказателства да събира, дали е основателна претенцията или не, той го прави в рамките на тези 55 дни.
Ако съм отговорил на вашия въпрос позволете да мина към следващия. Параграф 33. Тук отново сме изправени при следния факт. Ние задължаваме кредитора да насочи най-напред своята претенция към застрахователя. Тъй като логиката на застраховането, всички ние я знаем е застрахователя влиза между отношенията на двама, които имат основен договор за нещо. В случая за банков кредит или за каквото и да било. И той поема задълженията на кредитополучателя, тогава когато той погине или изпадне в трайна работоспособност и т.н. Но ние няма как да отнемем правата му на кредитор, той да търси и да извършва действия, които са по друго законодателство. Ние единствено и само искаме той да насочи най-напред иска си срещу застрахователя, а не срещу застрахованото лице. Но повярвайте ми, в срока в който ние сме подали, нито една банка няма да поиска да влезе да описва имущество или да прави каквото и да било. Тъй като в договорите има гратисни периоди, не е достатъчна само едно неплащане на вноски и т.н. Ние сме проучили детайлно какви са условията по договора по един банков кредит или в една банкова кредитна карта и т.н. Самите банкови закони не позволяват на банката незабавно да пристъпи към отнемане на имуществото или вкарване на съдия изпълнител и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте от Асоциацията на пострадалите при пътно-транспортни произшествия.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, бих искал да обърна внимание на един особено важен проблем, който не е засегнат в сегашния закон за изменение на Кодекса за застраховането, както и в настоящия Кодекс за застраховането. И това е, че в тях липсват критериите по които застрахователя е длъжен да плаща. В момента няма в целия Кодекс такова задължение. Застрахователите особено по гражданска отговорност в момента и Комисията по финансов надзор е запозната, правят абсолютно неоснователни откази, които биват мотивирани в рамките на две или три страници. И Комисията по финансов надзор, тъй като го няма този критерий, не може да предприеме никакви адекватни действия. И обикновено се получава един отговор в който се казва, че пострадалото лице трябва да си потърси правата по съдебен ред. Ние считаме, че ако има такива критерии в които да са изброени документите, които ако бъдат представени, застрахователят е длъжен да плати, то тогава самата Комисия по финансов надзор ще има правото да санкционира неправомерното поведение на застрахователните компании. Сега на практика какво се получава. Много от пострадалите лица биват “принуждавани”, защото никой не ги хваща да ги наказва физически, да подписват споразумения за много по-ниски суми, които биха били постигнати в едно съдебно дело. Никъде в Кодекса за застраховане в момента няма задължение пострадалите лица да подписват такова споразумение. И на практика става следното.
Застрахователят изпраща едно писмо, в което казва каква сума е определена. Казва на пострадалото лице, че трябва да подпише споразумение, за да получи сумата. А той ако откаже да подпише споразумение, следва отказ. Тоест, един и същи застраховател дава две коренно различни становища по една и съща щета. Въпреки че има случаи, когато са представени, влязла в сила наказателна присъда, има валидна застраховка гражданска отговорност, представени са абсолютно всички медицински документи. Застрахователят казва: “Аз не съм в риск и няма да платя.” И според нас това е проблем, който ще бъде решен, ако бъде въведен критерия по който застрахователят да бъде задължен да плаща. Ако има един списък с документи или по някакъв друг начин ние сме направили такова предложение и бъде одобрено, считаме че такива проблеми в бъдеще ще изчезнат. Тогава Комисията за финансов надзор ще има способа да санкционира застрахователите, които не плащат неправомерно. А тъй като в момента са в криза застрахователните компании, то изплащаните обезщетения, които се предлагат по доброволен ред са значително занижени. И от там хората, които имат нужда от пари след катастрофите няма как да ги получат, без да подписват споразумения. Не казвам, че всички застрахователи го правят, но болшинството от тях гледат да се преклодира тази възможност и след това да се води дело.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаема г-жо председател, уважаеми г-да народни представители, уважаеми г-н Вълков, с вас сме говорили многократно по този въпрос. Аз съм поел ангажимент. Работи се в момента по въпроса за това какви трябва да бъдат правомощията на Комисията и какви трябва да бъдат изчерпателно онези основания на които застрахователя да отказва изплащане при наличие на обстоятелства, които разбира се, ние ще отработим. Но така или иначе в момента проучваме международната практика, проучваме как тези неща са уредени в редица държави и поемам личен ангажимент, че с промените на Кодекса за застраховането за адаптиране на Солван секрет, тези въпроси ще бъдат отразени. Дори нещо повече. Ние с вас имаме устна договорка да работим с асоциациите. Дори вчера с другата асоциация, ние говорихме по подобни казуси. Имаме възможност вече да кажем, че един от критериите, за който застрахователната компания задължително ще трябва да плаща, това е когато тя е осъдена от съответния съд. Защото сега не плаща дори, когато са осъдени от съответния съд. Има отказ от плащане.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ: Става въпрос за наказателния процес. Гражданският иск в наказателния процес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Ясно е, че кодекса има нужда от доработване в тази посока. Това не означава, че предложения ни вариант трябва да бъде отхвърлен, за да го доработваме в този аспект.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: И методиката която ние предвиждаме тук до голяма степен ще установи тези отношения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Методиката е подзаконов нормативен акт. Вие си я правете. Въпросът е тук да имаме законови гаранции за това за което господина обясни. И аз очаквам наистина в кратки срокове до края на тази година, да предложите текстове в тази посока.
Господин Иван Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз бих искал да преповторя вашите думи и на г-н Богоев. Действително чисто процедурно на етапа, на който се намираме няма как нови предложения в момента да влезнат. Ние сме готови да приемем препоръчителен законопроект. Между първо и второ четене не могат да се правят генерални промени. Но съм убеден, че Комисията за финансов надзор, в лицето на председателя и зам. председателя г-н Богоев и отворен към всички асоциации. И искам да ви кажа, че ние тук сме широко отворени за всички потребители. Но в случая сме към потребителите. Така че щом има комуникация между вас, правете заедно предложение и впоследствие ще внесем нов законопроект, който да приемем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов има думата.
ДАРИН МАТОВ: Аз искам да направя едно уточнение и то в чисто финансов аспект. Наистина ще подкрепя на първо четене законопроекта. Обаче искам това, което предлагам като забележка да бъде прието от вас. Става въпрос за чл.102, който казва следното: Годишният финансов отчет се заверява от специализирани одиторски предприятия. Мисля че тук този текст би трябвало да се прецизира по отношение на това, че има неравнопоставеност между одиторското предприятие и регистрирани одитори. Мисля че тук трябва да бъде отбелязано, да се даде възможност регистрирани одитори по принцип, а не одиторско предприятие. Защото как може да задължим един застраховател, презастраховател, банка или друга финансова институция задължително те да бъдат одитирани в одиторско предприятие. Това означава, че ние се задължаваме едва ли не да дадем на големите одиторски предприятия в България като – Делойт, Прайс лотър хаус, Кей пи ем джи и т.н., ние отиваме в техните уста. Това е едното.
Второто, тук в ал.2 е записано, че лицето по ал.1, става въпрос за одиторското предприятие трябва да притежава подходящ опит и да има най-малко двама регистрирани одитори с такъв опит в одитирането на застраховател, презастраховател и т.н. И не могат да бъдат лица, които имат материални интереси в застрахователя и презастрахователя различно от тези на потребителите на услуги и т.н. Тоест да нямат отношение. По-голям е риска да има отношение на някои от служителите на одиторското предприятие, да имат конфликт на интереси, когато се заверява един застраховател и презастраховател, от това само един регистриран одитор, който разбира се също има служители, да бъдат в конфликт на интереси. Това е второто нещо.
Третото е по отношение на цената. Аз съм убеден на сто процента, че одиторските предприятия, цената на тяхната услуга е по-висока, отколкото един примерно регистриран одитор. Следващото нещо, мисля че регистрираните одитори и в България има регистрирани одитори, които имат съответния опит. И тук е записано в ал.3, че с Комисията по финансов надзор се съгласува предварително с нея избора на одиторско предприятие. Аз мисля, че тук е съвсем нормално да не давам повече мотиви за това, да бъде записано вместо “специализирано одиторско предприятие”, да бъде записано “регистриран одитор” по Закона за независимия финансов одит. И с това ще се реши проблема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов, аз ще си позволя да кажа, че в крайна сметка това е крачка напред този текст, защото досега имаше специален списък на одиторснки предприятия, които единствено и само можеха да одитират застрахователите. Така че това е изчистено и ние многократно сме го заявявали. Наистина можем да дискутираме между първо и второ четене какви са по-големите гаранции, които едно одиторско предприятие ще даде от един одитор регистриран, след като в крайна сметка проверката се прави от одитора, а не от предприятието като организационна форма на тези одитори. Между първо и второ четене може да направите подобно предложение, което да го обсъдим включително и с Комисията. Текстът е крачка напред.
Благодаря. Други изказвания. Искате ли нещо друго да допълните.
ЕФКО ПАТРИКОВ – Началник отдел “Правен” на Гаранционния фонд.
Поддържам депозираното днес становище от страна на Гаранционния фонд. Но искам да ви обърна внимание на няколко момента. Европейската комисия има две основни изисквания към България. – 90 процента обхват на гражданската отговорност и капацитет на Гаранционния фонд минимум 10 млн. евро. В момента капацитета на гаранционен фонд е 91 млн. Претенциите до преди една седмица бяха 68 млн. От вчера са с 1 млн. 300 000 повече. Ако с това темпо нараства броя на претенциите и техния размер, фонда няма да може да изпълни второто изискване. Първото въобще не се изпълнява. Давам ви актуални данни към днешна дата 14 юли. Обхвата на гражданска отговорност 76,11% при 90% минимум изисквани от Европейската комисия.
Следователно трябва да се предприемат мерки. Мерките които са предложени в законопроекта ние считаме, че са правилни. Но така или иначе поради наложилото се мнение, което може би има и своето основание за свободата на договаряне и т.н. да не се допуска еднократно плащане, което би гарантирало, че близо 80% от плащанията, които извършва Гаранционни фонд са именно поради прекратени застраховки за неплатени вноски. Втора, трета, четвърта или 15-та. В тази връзка становището на Гаранционния фонд е, че все пак трябва да се наложи някакво ограничение на броя на вноските за разсроченото плащане. Подобно, както и на други плащания в държавата. И това да не бъде на повече от четири вноски, защото представете си, ако бъдат разсрочени на 24 вноски. Всеки 15 дни трябва да правят вноска и всъщност лицето се застрахова не за една година, а за 15 дни. Нека да не се заблуждаваме. Това рефлектира не толкова в страната, колкото в събитията, които се случват в чужбина. Които са както каза и г-н Богоев, в Румъния, особено в Гърция напоследък. Там са жестоки сумите - 2 млн. претенции към нас, 1 млн. претенции към нас. И те са от български граждани. Не са от гръцки граждани. Държа да го подчертая. Водачът напуска страната. Не си плаща застраховката, вноските по нея и при ПТП загиналите български граждани предявяват претенциите си по гръцкия закон. И са жестоки сумите. А това за румънските граждани тепърва ще рефлектира върху гаранционния фонд, защото тази позиция само в Силистра от 3500 продажби, 2800 са за румънски граждани. Може да си представите за какво става дума.
В тази връзка държа да кажа, че има работна група в Комисията за финансов надзор, макар че не е точно моя работа да го казвам, която ще предложи и законодателни и други мерки. Естествено по установения за това ред чрез Министерския съвет, за да може да се преустанови тази безсмислена практика, да се продават български МПС на чужди граждани, а те правят ПТП из цяла Европа. Получаваме претенции от Италия, от Испания, Германия от къде ли не. Още от Франция нямаме. Там няма лимит на отговорността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Необходими са текстове в Кодекса за застраховането, които да ограничат това. Затова пледирате. Разработете такива текстове. Ще ги разгледаме. Категорично не съм съгласна, че еднократното плащане на застраховката ще разреши този проблем. Напротив. Няма да го реши, защото може да останат и без застраховка. Както и сега остават без застраховка на втора, на трета, на четвърта вноска.
Има ли други изказвания в тази посока? Да се ориентираме към приключване. Всъщност остана само един въпрос, който не дискутирахме достатъчно. Господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Аз искам само един въпрос. Това което ме впечатли. Това което казахте продажба на застраховка на чужди граждани. Имате ли представа как е уредено това нещо от другите държави от Европейския съюз. Те как са защитили тяхната продажба на застраховки на чужди граждани?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми г-н Колев, чуждият гражданин е собственик на МПС регистрирано на територията на страната. Носител на отговорността е регистрационния номер на автомобила. Той може да бъде собственост на всякакъв гражданин. Така че в другите европейски държави, когато МПС напуска територията на съответната страна, то задължително се отрегистрира от тази държава. когато постоянното му местопребиваване е в друга държава. Най-лесно е това да се провери как се продават автомобили в други държави. Задължително отрегистрация. В противен случай му се дават транзитни номера и се сключват друг вид застраховки. Застраховката гражданска отговорност е прикрепена към регистрационния номер. Ако регистрационния номер е временен, гражданската отговорност действа, докато действа регистрационния номер. Ако той е постоянен, както в този случай се случва, а автомобилите, които се управляват постоянно на територията на Румъния, Гърция, Македония, те са регистрирани в някои от българските градове. Там по съответния ред за регистрация на чужди граждани. Това е големия проблем, който иска да каже г-н Патриков. И по този начин, нашия български гаранционен фонд е източван в друга посока от други граждани. И тук трябва да се прецени именно от вас дали сумите, които България получава по линия на данъците от продажба на автомобили и регистрация на автомобили е по-голяма, отколкото сумите, които плаща Гаранционния фонд. Защото там има сайтове, има фирми, които се занимават именно с това, рекламата регистриран автомобил в България. Всичко уредено. За това става въпрос. Автомобилът е регистриран на територията на страната и се плаща пътен данък, който е смешен. Искам да кажа, това което ние пледираме, български гаранционен фонд да не се източва по този начин. В момента имаме работна група от абсолютно всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този законопроект вие предлагате единствено еднократното плащане на застраховката гражданска отговорност, като противодействие на източване. Така ли да го разбирам?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Да, госпожо председател, защото тук плащането ще се извърши от застрахователната компания. Логиката не е да плаща Гаранционния фонд, а застрахователната компания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега се плаща първа вноска и престава да има застраховка.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря г-жо председател. Уважаеми колеги, във връзка с предишния дебат искам да се върна. Имам следния въпрос. Аз мисля, че той обхваща и преди това, което говорихме във връзка с разсроченото плащане. Не мислите ли че тази информационна система, която е създадена и започва в съвсем близко време да работи, при напускане например на един такъв автомобил от границите на България не би следвало и не би било възможно да бъде проверено платена ли е или не е, за да не се източва гаранционния фонд, гражданската отговорност.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Отговорът е един. Не. Началникът на Гранична полиция също беше част от работната група и каза: “Откакто ние сме в Европейски съюз, дори нямаме право да проверяваме автомобили.” Тъй като е вътрешна граница.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Аз се връщам на тезата за кредитните карти. Чухме брокерите, които казват, че едва 25 процента от клиентите им имат кредитни карти и могат да плащат с кредитни карти. Вие казвате, че това е най-добрия начин, за да се получава пълната застраховка и кредитната институция да поеме разноските. Въпросът е как този процент от 25% да отиде на 75%. В такъв случай има инструмент. И той трябва да се стимулира. Брокери или застрахователи трябва да имат преференциални споразумения с кредитните институции. Защото в крайна сметка кредитните институции печелят от кредитните карти. Това нещо трябва да бъде стимулирано още повече, така че да се покрива цялата застраховка. А не брокерите да изпадат в ситуацията и да казват: “Аз нямам кредитна карта и няма да плащам застраховка.” Трябва да има преференциално издаване на кредитна карта да речем с лимит от 200 лв. или 300 лв. Това лесно се покрива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Делев има думата.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Относно кредитните карти. Знаете, че не голяма част от населението на България има кредитни карти. Аз говоря за тези 25 процента на клиенти, които идват и кандидатстват за кредитна карта или за бърз кредит. Не разполагат с такава. И казваме че само 25%, така казват банките. Ние не оценяваме тези клиенти. Ние подаваме информацията към банката, тя съответно си прави оценка на риска и отпуска или не отпуска кредит било то по кредитна карта или по друг начин. Банките ни казват, че 25%, като им дадохме профила на нашите клиенти ще получат такава кредитна карта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Профилът е лош. Така е. Това е в подкрепа на същия този лош профил, как ще си плати еднократно. За това става дума. И ние трябва да помислим към какво ще го тикнем. Остана един въпрос не доизяснен, който беше повдигнат от г-н Делев. По отношение на допълнителната гаранция от 4%, но не по-малко от 15 000 евро към застрахователните посредници. Госпожа Боянова според мен не точно се изказа, че това е изискване на директивата. Директивата изисква гаранции в това отношение и са предвидени 4, 5 гаранции. Но директивата казва, че всяка страна членка си преценява една или колкото кумулативно от тези гаранции желае.
Господин Богоев от своя страна обясни, че доста голям финансов ресурс минава през тези застрахователни брокери. Ние имаме едната гаранция, клиентската сметка. И сега искаме да вкараме втора гаранция, тъй като преценяваме, че сумата която минава през тези посредници е значителна и трябва по някакъв начин да се гарантира. Аз бих помолила, ако имате данни какви са досега случаите на злоупотреба, при които случаи има пострадали от тази злоупотреба, изчезнали брокери или посредници и клиентската сметка не е проработила, така да се каже като гаранция. За да имаме наистина основание в условия на криза да налагаме допълнителни финансови утежнения към тези брокери.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател. Само един допълващ въпрос. В Директивата не беше ли посочена професионална отговорност във връзка с покриване на такива щети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова допълнете.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Във връзка с това неточно, искам само да прочета от директивата, където изрично е написано. “Държавите членки вземат необходимите мерки и т.н.” Точка Б. Това е професионални изисквания. Изискване застрахователните посредници да имат финансов капацитет, възлизащ по всяко време на 4% от сумата на получените годишни застрахователни вноски, но не по-малко от 15.” Това не са две, това е едно условие. Това исках да уточня.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не съм казала че са две. Става въпрос, че в т.4 на директивата е казано, че тези мерки се вземат от една или повече от следните специфични форми. И са изброени четири форми, от които това е едната форма. Втората форма, която ние в момента сме възприели са така наречените клиентски сметки. Тоест ние сега вкарваме втората форма. Затова да има обосновка колко злоупотреби има, колко са пострадалите, за да искаме допълнително втора гаранция, така да се каже под един сериозен ресурс.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ще направим такава справка. Ние сега го имаме в текста на Кодекса, като точния текст, който е даден в директивата с една или. Тоест ние имаме или клиентска сметка или 4 процента.
И за ваше сведение само 12 посредника са избрали не клиентската сметка, а да гарантират. Те са 12 посредника от общо 370 близо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И сегашния текст позволява те да изберат една от двете, а не кумулативно и двете и клиентска сметка и 4%.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Точно така. Ние искаме кумулативно. Това е да отпадне думата “или” и да стане “и”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще стане между първо и второ четене.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Професионалната отговорност също е вписана като допълнителна гаранция. Застраховката професионална отговорност не фигурира в тези четири мерки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е. Тя е отделна точка.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Тя е по скоро задължителна за всеки, който е извършвал определен вид обществена дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, ако няма повече въпроси, мисля че беше сериозна и ползотворна дискусията. Ще ми позволите само да обобщя за доклада и за протокола. Няколко въпроса, които породиха тази дискусия и които трябва да намерят своето решение между първо и второ четене.
Първият въпрос е по отношение на гражданската отговорност и еднократното й заплащане, замествайки разсроченото плащане, като тук имаше мнение в едната и в другата посока. Разбира се, не трябва да отиваме в крайности на разсрочено плащане всеки ден, а в някакви периоди.
Втората тема беше свързана със здравните застраховки. Мисля, че там също се уточнихме, че трябва да изчистим само понятията с директивата, но не и да отхвърляме тези текстове.
Третата тема, няма да я записваме като тема. Тя получи отговор. Третата тема е може би кумулативно въвеждане на втора или алтернативно на втора гаранция по директивата за застрахователните брокери.
Следващата тема беше темата за одиторските предприятия. Това са темите по които имаше дискусия и по които ние ще желаем да участваме при коригирането, прецизирането на текстовете между първо и второ четене.
Призовавам ви да гласуваме по принцип подкрепа на закона при тези наши забележки и дискусии.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Законът е приет. Благодаря ви.
АСЕН АГОВ: Тъй като ще се върне всеки един от нас в политическите си групи и трябва да защити закона и гласуването на политическата фракция в зависимост от тези дискусии тук. Аз ви моля това чудесно обобщение, което направихте да го опише нашия секретариат, за да го получим във формата на шест реда на имейлите си, за да може да защитим закона пред групите си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, много ви моля г-н Гюзелев има един въпрос, който е извън законопроекта. Използваме вашата експертиза, за да получим мнение.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Въпросът е типичен за народен представител, който се вълнува от проблем. Знаете всички на 15 юни стана зверска катастрофа на автомагистрала Тракия при 9 загинали. Четири от тях са от Бургаска област. Едно е мъката на жертвите и на роднините, но към днешна дата фирмата транспортьор е с отнети лицензии, затворени офиси. И вече роднините на жертвите идват при народни представители да попитат. Има колективна застраховка и какво “ходене по мъките” следва. Аз не знам дали е редно в подобни случаи, но смятам, че г-н Богоев поне от гражданска позиция трябва да наблюдава развитието на този казус, понеже е най-близко до материята и представлява обществен интерес. Точно развитието на този случай ще даде отговор на въпроса, как се развиват тези проблеми в светлината на Кодекса на застраховането досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми г-н Гюзелев, ние наблюдаваме за съжаление зачестилите в последно време подобни катастрофи. И това което Комисията по финансов надзор прави е непрекъснат контакт със застрахователните компании. Ние нямаме въздействие върху превозвачите. Ние имаме въздействие единствено и само върху застрахователните компании. В случая за който вие говорите, застрахователната компания по гражданска отговорност е “Лев Инс”, която нееднократно декларира в средствата за масово осведомяване, че тя ще изплати полагаемото се обезщетение в срока, който е посочен в Кодекса за застраховане и ние следим този срок. Но се оказва, че самата фирма превозвач не е правила другата застраховка, която допълнително задължително трябва да прави. Това е злополука на пътниците, което е страшно и нередно от страна на превозвача. Гражданската отговорност е едно, но злополуката на пътници е съвсем друга застраховка, която е задължителна за превозвачите.
Фактът че имаме все още, аз точно не мога да си спомня, при кои условия се е случил лимита, но най-вероятно при старите лимити 5 млн. лв., независимо от това колко пострадали лица има, но от 11 юни 2012 г. вече лимита скача двойно на 10 млн., независимо от това, колко пострадали лица има. Така че 5 млн. лв. Застрахователна компания “Лев Инс” следва да изплати на пострадалите лица. Проблемът тук е, че 5 млн. са абсолютно недостатъчни за претърпени болки и страдания на лицата. И както тук беше споменато, например в една държава като Франция, там няма лимити. Там е всичко онова, което съда присъди или се стигне до споразумение. Социална Франция е преценила, че лимит за човешкия живот няма. Така че ние следим всичко. Ако трябва заповядайте в моя кабинет да го обсъдим този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Закривам заседанието.

/Закрито в 17 часа и 45 минути/

Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/