П Р О Т О К О Л

№ 23

---

На 15 септември 2011 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.15 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предложението ми за дневен ред е следното:
Д н е в е н р е д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия. № 102-02-20, внесен от Министерски съвет на 07.09.2011 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Масларова и група народни представители на 15.07.2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от Христо Бисеров на 22.07.2011 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г.
6. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за увеличаване капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа, № 102-03-24, внесен от Министерски съвет на 12.09.2011 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия. № 102-02-20 внесен от Министерски съвет на 07.09-2011 г.
Заместник-министър Камен Кичев заповядайте.
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема г-жа председател, уважаеми народни представители, спогодбата ще замени съществуващата спогодба между Република България и Република Грузия от 19 януари 1995 г. С новата спогодба ще бъдат изпълнени част от ангажиментите на Република България произтичащи от членството й в Европейската общност за привеждане на двустранните договори в областта на въздухоплаването. Разпоредбите на новата двустранна спогодба между България и Грузия допълват тези договорености с основното многостранно споразумение за общо авиационно пространство между Грузия и Европейската общност, така нареченото единно небе. Спогодбата съдържа необходимите нормативно-правни условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация.
Спогодбата реално съпътства съществуващата спогодба и позволява и на страни членки на Европейската общност да я използват като такава. Това е идеята на Спогодбата. Към момента превозвачи от двете страни могат свободно да летят между двете държави. С ратифицирането на тази спогодба допълнително улесняваме процедурите по назначаване на превозвач и отдаване на необходимите честоти. Даже една част от процеса ще бъде автоматизирана. Това е идеята на спогодбата.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, уважаеми заместник-министри, ние поехме този ангажимент в делегацията на г-жа Цачева, тази година в Грузия. Аз съм председател на групата за приятелство на Българския парламент с Грузинския. И този въпрос стоеше и в предишния мандат. Мисля че отдавна трябваше да го придвижим. Така че аз пледирам единодушно да приемем това внесено предложение и дано реално да се даде един тласък на взаимоотношенията между България и Грузия. Имайте предвид, че България има специфичен статут. Ние представляваме и НАТО в Грузия, така че знаете и Филип Димитров стана европосланик. Така че предлагам да подкрепим законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги? Нямате въпроси и становища. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между Република България и правителството на Грузия, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря г-н Кичев.
По точка втора
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Господин Румен Овчаров ще ни представи законопроекта.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще поема тази социална функция да представя този законопроект.
Уважаеми колеги, общо взето всички сте на ясно със ситуацията с потребителската такса, която се плаща при посещението при лекар. Знаете, че в различни периоди тя се плащаше по различни начини. Имаше различни стойности. Беше един лев. После в определен момент я поотменихме за доста голям кръг хора. После тя отново беше върната. Така или иначе тя е в рамките на сега съществуващото законодателство и е 1 процент от минималната работна заплата.
Минималната работна заплата сигурно ще се увеличи скоро. Но не съм чул някой да казва нещо за минималната пенсия. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е особено логично да използваме един и същи, образно казано аршин, когато искаме и по-бедните и работещите, и пенсионерите да ги ограничим да ходят при лекар, защото според някой това е философията за въвеждането на тази мярка. Да се ходи по-малко на лекар.
Искам да ви припомня също така, че минималната пенсия в момента е около 136 – 137 лв. Тя е 57% от минималната работна заплата. Значително по-малко от минималната работна заплата. Тоест, ако вземем също така предвид, че 580 000 пенсионери получават точно тази минимална пенсия, а общо над 600 000 получават пенсия до 200 лв. и се оказва, че един доста голям контингент от пенсионерите плащат една значително по-висока като пропорционална тежест за това да отидат на лекар или да не отидат на лекар. В този смисъл ми се вижда съвсем разумно да обвържем плащането за ходенето при лекар именно на пенсионерите с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не с минималната работна заплата. Защото минималната работна заплата няма никаква връзка с пенсията на пенсионерите от чисто социална гледна точка. Това е нашето предложение. Честно да ви призная тук доста трогателно ми звучи обяснението на г-н Дянков, който пише в становището си, че видите ли точно това намаляване на потребителската такса ще му развали изпълнението на бюджетния баланс. Тези няколко стотин хиляди или 1 - 2 милиона едва ли ще бъдат точно препъни камъка в държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г- н Овчаров.
Колеги имате думата. Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви г-жо председател. Взимам повод от препратката към становището на Министерство на финансите. Господин Овчаров много коректно обясни философията на съществуването на потребителската такса и нейното историческо развитие. И ние нямаме различно становище по принцип от това, което като философия се предлага с разликата, че водени от аргумента, че подобно плащане към общо практикуващите лекари има за цел да намали потреблението и то онова потребление на медицински услуги, което е свръх потребление породено от никаква друга преграда пред достъпа до медицински услуги, не служи за заместване на дохода и не служи за възнаграждение за оказана медицинска услуга единствено да предпазва системата от свръх потребление. Тоест, ние бихме подкрепили една подобна политика, която обвързва по някакъв начин в по-тясна връзка имущественото състояние на пациента с това, което той трябва да плати като потребителска такса към здравната система. Но винаги сме заявявали, че поради причината, че плащането няма връзка с възнаграждението на личния лекар, не смятаме, че трябва да се компенсира. Тоест, ако по целесъобразност се прецени, че подобна промяна е необходима, тя би могла да се окаже фискално неутрална. Ако не се направи и другото. Не се доплаща на общо практикуващите лекари. Тъй като в модела на здравно осигуряване, това плащане няма за цел да възнагради труда на общо практикуващия лекар, а има за цел да възпре тези квалифицирани от психолозите пациенти холерици, които постоянно живеят с мисълта, че нещо не им е наред и не се чувстват пълноценни, ако сутринта не са при общо практикуващия си лекар за някаква консултация.
В този смисъл, ние бихме могли да подкрепим една фискална неутрална мярка, с която се обвързва плащането, което правят пенсионерите с различна от минималната заплата. Предложението за минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст звучи логично съпоставено с минималната работна заплата. Но не бихме подкрепили компенсацията, тъй като г-н Овчаров не са стотина хиляди. Около 13 млн. са. Сумата която се компенсираше е 13 млн., тогава когато важеше на д-р Кунчев предложението от един предходен мандат. Така че съпоставими са при сегашните параметри на минималната работна заплата и вашето предложение за обвързване с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст 270 към 1,38. Може да намерите точно същата корелация и да ги докарате до някакви такива милиони, не стотина хиляди, а над 10 млн., което си е сума. Това е съпоставимо с около 30 – 40 процента от бюджета за спорт. Съпоставимо с бюджета на една средна община и т.н. Тоест, ние не бихме възразили срещу един диференциран подход към входа на здравно осигурителната система спрямо дохода. Но не сме съгласни, че трябва да бъде компенсиран.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз веднага съм готов да оттегля точка втора в такъв случай, която е за компенсациите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други, които искат да вземат отношение?
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, господин зам.-министър, аз мисля, че няма какво да се убеждаваме, че голяма част от българските пенсионери са с много ниски пенсии. Едва свързват двата края. Всеки един от нас им подобни роднини и близки. Така че това е факт. Факт е, че при тези затруднения, които очевидно има фиска и икономиката на страната не се увеличиха пенсиите с това швейцарско златно правило, което се правеше до преди две години. Така че положението на пенсионерите е, че те обедняват още повече с инфлацията, която се трупа.
Действително трябва да намерим едно решение. Защото 2,40 е голяма сума за този тип хора. Ще стане и 2,70. И тук от човешка гледна точка трябва да действително да намерим едно справедливо от социална гледна точка решение. Мисля, че има логика да се обвърже, както е проекта на колегите към минималната пенсия, защото в края на краищата хората от пенсията си отделят, болшинството от тези хора, отколкото за минималната работна заплата.
Въпросът за компенсацията действително е отделен въпрос. Когато ние направихме предишния мандат 1,40, като 1 лв. плащаха пенсионерите и държавата доплащаш на джипитата. Тогава имаше определен вой от тяхна страна, че едва ли не им се нарушават приходите. До тогава те фактически не декларираха, една част от тях, всичките си посещения . И когато трябва да се доплаща от държавата трябваше да декларират всичко. И по този начин се въведе една финансова дисциплина в самите общо практикуващи лекари. За да вземат допълнителните 1,40 практически прилагаха всичките си прегледи и си ги вкарваха официално като извършени такива. Нямаха интерес да крият един вид от тях. Така че въпросът за компенсацията е може би уместно да се до обсъди, но по принцип идеята я подкрепям напълно, че това би облекчило пенсионерите, ако се обвърже с минималната пенсия, вместо 2,40 ще плащат примерно 1,36. И да се мисли за другата част за компенсацията под каква форма би могло да се прави, в каква степен. Дали не трябва да се въведе това диференцирано според дохода на даден пенсионер пенсия. Но по принцип има много рационално, според мен зърно в предложението. И не би трябвало така автоматично да го неглижираме. Мисля, че е сериозен този въпрос и би могъл да намери решение.
Аз го подкрепям, защото е по-справедливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Колев иска думата.
ИВАН КОЛЕВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми колеги, първо искам да започна с това, че здравна услуга е тази, на която всеки има право на нея и има право да се възползва, когато има необходимост от нея. Първо, нямаме право да разделяме хората на възрастни и на млади, на пол и по други признаци. Така че няма логика да се разделят за пенсионерите да бъде обвързано с минималната пенсия потребителската такса, а за останалите хора с минимална заплата. Това първо.
Второ, достатъчно ниски са пенсиите на всички пенсионери. Това мисля че е безспорно и няма две мнения по този въпрос. Но действително първо има в момента залегнали механизми, които са за определени социални групи, които са социалните плащания. Първо, има облекчения, за хрониците има облекчения в момента действащи. И дори да тръгнем към някакво облекчение, действително на пенсионерите да могат да ползват тази услуга и да е по-достъпна за тях, действително в тези становища, които имаме се дават предложения това да мине през определени социални програми на социалното министерство. И това действително е по-добрия подход.
Това което министър Горанов спомена, един от основните параметри, критерии и функции на тази потребителска такса е ограничаване на потреблението. Тоест, това е една спирачка пред хората да отидат да говорят с тези високо квалифицирани кадри. Така че пак искам да завърша с това, че действително и сега и за в бъдеще надявам се и в следващия бюджет да имаме възможност точно на тези хора по някакъв начин да облекчим живота. Но по-доброто предложение е да мине това през определени социални програми за хората с най-ниски доходи, действително пенсионерите, защото самите пенсионери сами по себе си също могат да бъдат разделени на няколко групи – социални пенсии, минимални пенсии, стаж. Има пенсионери, които получават доста по-високи пенсии отколкото хора заплати. Така че здравната услуга е малко специфично да ги разделя на пенсионери и останали.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Много се извинявам г-н Колев. Тук не става дума за здравна услуга. И не става дума за разграничаване на хората на принципа за здравната услуга. Въпросът е за ограничаване на ползването на тази услуга по някакъв начин. Само че начина е абсолютно несъразмерен. Един пенсионер, който получава 130 лв. пенсия, както казахте те са около 600 000 човека тези, ако му се случи през един месец да отиде три пъти на лекар и трябва всеки път да плаща по 2,70. Десет процента от пенсията му е отишла само за ходенето на лекар. Ами ако трябва да си купи някакви лекарства. Ами ако е зимата и трябва да плаща парно. Той нещо ще яде ли?
Затова когато ги приказваме тези неща за правото на ползване на здравна помощ, понякога трябва да се съобразяваме и с реалностите в живота. Прав е г-н Горанов. Доходите на лекарите не се определят от това плащане. Това плащане е сложено само да ограничи неразумното потребление. Тук наистина е сериозен въпроса. Така че аз ви моля да го погледнете въпроса от чисто социалната му гледна точка. Става дума за реално живи хора 600 000.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Заповядайте г-н Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз изцяло споделям становището изразено от заместник-министъра на финансите г-н Горанов. Тъй като налице е минимална работна заплата, налице е и минимална пенсия. След като имаме определена такса за минималната работна заплата, нормално е да имаме такава и за пенсията. Така че би било нормално това. Не става въпрос тук за разделение на пенсионери и на работещи. Де факто имаме пенсионери, имаме и работещи. Би било логично и разумно да се приеме това, което г-н Горанов предложи, с изключение на точка втора, която г-н Овчаров декларира, че може да оттегли.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Аз съм абсолютно съгласен с вносителите. Пенсията е много ниска. И наистина пенсионери могат да не могат да си позволят да достигнат до здравната услуга, поради това, че трябва да плащат многократно тази такса. Въпросът е, че тук говорим за социална политика. Аз съм съгласен с г-н Колев, трябва да се разработи програма през Министерство на социалната политика. Нашата Комисия би трябвало да се занимава с приходната и разходната част. Ако трябва да се компенсира и наистина е над 10 млн., категорично няма какво да говорим. Но този въпрос, според мен трябва да се отнесе към Министерство на социалната политика. Там да се разработят механизми, с които да се компенсират тези такси за хората получаващи минимална пенсия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Да кажа и аз две думи.
Уважаеми колеги, аз съм съгласна с част от изказванията на преждеговорившите, а с друга част категорично не съм съгласна. Съгласна съм, че пенсиите са ниски. Не съм съгласна, че всички пенсионери, включително и тези с минимална пенсия са социално слаби и нуждаещи се. Ние не сме изследвали техния имуществен статус и не знаем дали е точно така.
Искам да добавя към аргументите, които г-н Горанов каза, освен като ограничителна мярка. Тази такса в крайна сметка означава доплащане от страна на пациента с цел да го ангажира той да контролира и качеството на предоставената му здравна услуга от джипито или от някой друг. Така че в това няма нищо нередно. И такава такса трябва да съществува. За мен след като имаме солидарна система на здравеопазване трябва да бъде солидарна и таксата. А този който не може да си позволи да заплаща тази такса, за да няма ограничение в неговото потребление на тази здравна услуга трябва да има законови текстове, които да го защитят. И в момента има такива законови текстове в Закона за здравното осигуряване, които казват, че такса не се заплаща от социално слаби лица получаващи помощи по Закона за социалното подпомагане. Лица настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и лица страдащи от хронични и инвалидизиращи заболявания. Това са всичките диспансеризирани, които изискват продължително медицинско наблюдение и поддържащо лечение и специфични грижи. Тоест онези пенсионери за които г-н Овчаров пледира могат да не заплащат такса въобще, ако докажат, че наистина отговарят на условията в Закона за социалното подпомагане.
Затова моето мнение е, че именно чрез социалното подпомагане трябва да се решават социалните въпроси.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е социален въпрос. Тук досега колко време си говорим за това, че това не е социален въпрос. Това е въпрос на даване възможност на едни хора, наистина да ползват медицинска услуга. Да имат равностойност при ползването на тази медицинска услуга. Не може един пенсионер, който получава 130 лв. пенсия да плаща такава сума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо пледирате само за пенсионерите, а не за безработните?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Безработните са социално слаби. Те получават социалната услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Безработните ако не са доказали, че са социално слаби не я получават. Защо може да си безработен и да имаш имуществен статус, който не те прави социално слаб. Същото е и за пенсионерите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Приемете че съм сбъркал. На второ четене ще го добавя, ако го приемете. Ще добавя и социално слабите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли още по дискусията или да преминем към гласуване?
Който е за подкрепа на законопроекта, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, моля да гласува.
Гласували четирима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Благодаря. Законопроектът не е подкрепен.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да го гласуваме без точка втора. Тоест, без компенсациите от страна на бюджета. Ние го гласувахме целия. Тук предложението възникна от зам. министъра на финансите и от колеги да гласуваме отделно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да гласуваме отделно по точки, това ли е предложението. Да го подложа на прегласуване и да гласуваме отделно по точки. По точки на първо четене няма как да се гласува.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Оттегляме втора точка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към
точка трета от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Има ли кой да представи този законопроект? Да ви прочета ли предложението на г-н Бисеров за законопроект или вие сте запознати с него?
Господин Бисеров предлага изменение на чл. 3 и на чл. 261 ал.1, ал. 3 и ал. 5 на Закона за Министерство на вътрешните работи. В чл. 3 г-н Бисеров предлага Министерство на вътрешните работи да е юридическо лице само на бюджетна издръжка. Това е думата, която той добавя. Тоест никакви други възможности да няма. Чл.161 ал.1 предлага Министерство на вътрешните работи да е на издръжка само на Републиканския бюджет. Тоест, добавя се думата “само”. И в чл. 261 ал.1 т.1 думата “дарения” да отпадне. Това е ал.1 т.1 на чл.261. В приходната част на бюджета постъпват средства от собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажба на движими вещи и дълготрайни материални активи, дарения и други определени със закон. Той предлага да отпадне думичката “дарения”. Това е неговото предложение.
Имате думата за становища. Заместник министър Веселин Вучков заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ:
Благодаря г-жо председател.
Уважаеми народни представители, Министерство на вътрешните работи изразява негативно отношение към така направения законопроект входиран от г-н Бисеров. Това предложение, доколкото разбирам е направено през м.юли. Всички бяхме свидетели, че през последните два месеца и половина, наистина темата се разви пред очите на всички, особено през м.август. Става дума, разбира се, за практиката за сключване на договори на дарения, която има над 20 годишна история във Вътрешното министерство. Разбира се, министъра на вътрешните работи няколко пъти пред журналисти обясни, че лансираните цифри в самото начало, които предизвикаха това много голямо напрежение, до голяма степен справедливо, не бяха прочетени както трябва, просто защото юридическият договор за дарения не съвпадаше с понятията възприети от счетоводните подходи в това отношение и се лансираха едни суми от порядъка на девет, а след това от порядъка на 15 млн. лева дарения, които е получило Вътрешното министерство за първите няколко месеца на тази година. В същност, истината е тази, че в тези суми бяха включени много голям обем от суми, които са завеждани като дарения, защото са средства, които се получават и се осчетоводяват и се осчетоводяват съгласно единната бюджетна класификация утвърдена от министъра на финансите. Но в същност това са в огромната си част суми, които са получени от МВР като бенифициент по международни програми и споразумения.
Всъщност за първите шест месеца на тази година всички дарения, така както е подготвена справката от Дирекция “ПУП” на МВР, са от порядъка на 3 млн. 800 000 лв. От тях от общини са 141 249 лв., от държавни органи 132 126 и от търговски дружества с държавно общинско участие 2 млн. 564 000 лв. От които повече от 2 млн. да от фирма, която е 100 процента собственост на Вътрешното министерство. Около 1 млн. 33 000 хил. са дарени от физически лица и частни търговски компании. Може би това е сумата, която предизвиква загриженост 1 млн. 33 000 лв.
Разбира се, въпросът междувременно след входирането на този законопроект претърпява много сериозно развитие. Още докато беше в отпуск министър Цветанов, аз го замествах. Всеки ден бях при комуникации и в крайна сметка разбира се, след като събрахме съответна информация от всички структури на МВР, ние установихме, че наистина има два проблема. Първият проблем, е че такива договори се сключват от всички юридически лица, които са във Вътрешното министерство и те са законосъобразни, защото това е договор, който е регламентиран в специалната част на Закона за задълженията и договорите. Тоест, всяко юридическо лице, включително и от МВР може да сключва такива дарения. Проблемът е, че министъра на вътрешните работи или който и да било от ръководството едва ли има физическата възможност да контролира един голям списък от дарения сключвани от структурите по Вътрешното министерство. И разбира се, не бива да подминаваме и това, че и Еврокомисията в техническото приложение към доклада от средата на м. юли спомена, че практиката за получаване на дарения поставя под въпрос справедливостта и безпристрастността на разследванията. Може би да няма пряка връзка между тези неща в един момент, но в крайна сметка наистина и на теория може да се постави под въпрос тази безпристрастност на наказателни разследвания. Още повече, както казах преди малко министъра или който и да било от ръководството не може сам да контролира всички договори за дарения в юридическите лица на МВР. По тази причина, след като събрахме цялата необходима информация, консултирахме се и с доста юристи и с някои други министерства и за да не прекратим практиката все пак за усвояване на евросредствата, на 15 август 2011 г. министъра издаде заповед, която беше широко оповестена в публичното пространство, с която от 1 септември преди две седмици се забрани сключването на договори за дарения в МВР. Във втора точка са изброени точно дефинирани четири изключения, които също бяха консултирани внимателно с юристи. Изключенията са:
Когато първо дарителя е община.
Второ, когато е държавна структура, която има функции във връзка с осъществяването на държавна власт.
Трето, когато става дума за държавно предприятие или търговско дружество със 100 процента държавно участие.
Четвърто, когато дарителя е международен орган или организация, чуждестранен държавен орган, Европейски съюз, орган или институция на Европейския съюз.
Малко по-късно на 31 август тази година с отделна заповед министърът е утвърдил и подробни вътрешни правила за реда и условията за сключването на тези договори за дарения. Като основната идея, макар че това е ресор на другия зам. министър от 1 октомври да функционира един специален сайт публичен регистър, в който ще се вписват основните реквизити на договорите за дарения, за да има прозрачност и публичност пред очите на гражданското общество.
Това са основно нашите съображения, които можем да изкажем. И да обобщим накрая, че всъщност, мислим че сегашното решение, което беше намерено от министър Цветанов през последните две, три седмици отчита необходимостта да се прекрати тази 20 и няколко годишна практика за сключване на договори за дарения. Защото това е основния принцип. Даренията са спрени.
От друга страна да се отчете, че все пак МВР е бенифициент по много европейски програми и то ги усвоява успешно, може да кажем. От друга страна, разбира се публични институции като общини и държавни органи, имаме не малко такива случаи, да се запази възможността да предоставят дарения в определени ситуации. Така че този законопроект, който е входиран в края на м. юли според нас е бил малко преждевременен и според нас не е необходимо да бъде приеман и да стане част от правната реалност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Горов има въпрос, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Въпросът ми е свързан с това, значи ли, че ще се утвърди практиката бизнесмените да дават пари на общините и общините да ги препредават на полицията?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин заместник министър, може ли да ми кажете една причина, поради която едно държавно предприятие, което по някаква причина има излишни пари, няма да даде тези излишни пари да кажем за болницата, за социално слабите, за болните деца, за трансплантация на органи и т.н., а ще ги даде на МВР? При положение, че голяма част от тези държавни предприятия си имат договори с МВР и за охрана и за ред други неща. И така или иначе плащат част от разходите. Защо трябва да вкарваме и даренията върху цялата тази работа?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз доколкото разбирам тук не става въпрос за големи суми. Вие казахте 3млн. общо, от които около 2 млн. мисля, че остават с държавно участие. Не става въпрос за бенифициента, Министерството, програми. Това предполагам, че никой не го брои като дарение. Фактически то не е дарение. Мисълта ми е дали си заслужава въобще за няколко милиони, при положение, че Министерството има над 1 млр. бюджет и като сложим допълнително за СРС-тата още 100 млн., дали си заслужва това нещо да се говори от цялата общественост. Аз ако съм ще ги махна тези 2 – 3 милиона, за да не е на прицел, че може да се създават някакви условия за корупция. Аз разбирам да е нещо значимо като финансов ресурс. Струва ми се, че може би, както охраняване със СОТ на окръжното на МВР. Много хора са клиенти на Министерство на вътрешните работи. Ако там се преоцени ценовата политика. Примерно завишение на тези услуги, където МВР охранява, дали ако се направи една такава преценка не би могло тези няколко милиона по друг начин, чрез собствена дейност да бъдат пак акумулирани и по този начин ще се създаде едно успокоение в обществото, че това не е предпоставка за създаване на корупционни практики. Дали не би било разумно да се помисли от страна на ръководството на Министерството, след като вече стигна до някои решения. Това все пак е за поздравление, това което се направи, че отпаднаха от физически лица дарения и т.н. На мен ми се струва, че ако се помисли сигурно ще се намери начин от собствена дейност съвсем регламентирано да се вдигнат тези приходи, отколкото да продължаваме на тази тема да въртим не само в Народното събрание, но и медийно. Предлагам едно такова решение да се търси.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Радославов. Все пак да се съсредоточим на законопроекта, който разглеждаме в момента. Според мен няма начин да го приемем този законопроект, по начина по който е направено предложението. Тъй като тук самите текстове, които се предлагат са взаимно изключващи се. Така че смятам, че текстовете които са предложени взаимно се изключват. Предложението за промяна на чл.3 и на ал.1 на чл.261 противоречи на предложението за промяна на ал.3 т.1 на чл.261. Съжалявам, че вносителите ги няма, за да защитят позицията си и евентуално да направят някакви обяснение във връзка с това. Поради тази причина не виждам повече смисъл да дискутираме закона. Но ако има желаещи и не бих искала да ограничавам правото ви на изказвания имате думата.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо да ми отговори на въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли да отговорите. Не сте задължен да отговорите, ако не желаете.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: От уважение към г-н Овчаров. Въпросът му беше дали мога да посоча една причина, поради която Държавно търговско дружество може. Да, могат да се посочат много причини за това. Аз мога да ви кажа, че фирмата на Вътрешното министерство, “Безконтактни мултиплексорни вериги”, в същност в тази напрегната обстановка, когато няма достатъчно бюджетно финансиране, за разлика от Румъния по шенгенската перспектива, сключи много договори за дарения, за да инсталираме съответната техника по нашите гранични пунктове. Аз мисля, че никой няма да възрази, че това е една много справедлива цел някаква юридическа форма да си изпълни някакви критерии, след като няма достатъчно национално бюджетно финансиране. За общините. Това изключение беше включено в тази заповед по настояване на общините. Обадиха се много кметове. Може би две трети от общините, ако не и повече имат такива договори за дарения с местните областни дирекции. Това няма нищо общо със СОТ - МВР, която охранява възмездно много обекти. Става дума за това, че много общински съвети дават по 200, по 300 лв. за обходи на патрулките по отдалечените населени места.
Единствената юридическа форма да се дават тези 200 – 300 лв. с решение на общинските съвети е под формата на договори за дарения. Другият вариант е да се назначи полицай, който ще излезе около 2000 лв. месечно. Така че много внимателно са обмислени тези четири изключения. И мисля, че тази заповед, която вече проработи ще даде първите резултати. а догодина ако трябва отново да се реализират тези изключения.
И накрая, финансирането в чужбина, защото се наложи това да проучим, в повечето западноевропейски страни и в Америка също има практика за извънбюджетно финансиране на структурите на полицията. Но това е чрез едни специално създадени полицейски фондации. Ние в момента в България нямаме готовност затова. И по тази причина се реши да се забранят договорите за дарения с тези четири изключения.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би има някаква логика в това, което каза г-н Вучков, но въпреки това даже и тези аргументи, те не променят общия принцип. Държавата трябва да гарантира финансирането на тази функция.
И всякакви такива гимнастики са си гимнастики, които се опитват да избягат от това основно задължение. И това го казвам не защото стана скандала с даренията. Казвам го и не защото сега сме в опозиция. Точно такава е била позицията ми и преди четири, пет години, когато тук като председател на тази същата Комисия имаше предложение в закона за МВР, парите които се събират от санкциите от видеокамерите, да се отделят по някаква специална сметка и с тях да се купуват видеокамери и т.н. Не мисля, че това е начин за финансиране на Министерство на вътрешните работи.
Държавата като държава, ако иска да поеме определена функция, тя трябва да намери начин да я финансира. А парите никога няма да стигат. Те винаги за нещо няма да стигат и винаги за нещо ще трябва да се правят някакви гимнастики. Дали ще е с тази фирма, за която говорите. Дали ще е за някаква друга фирма. Освен това не виждам някаква логика, поради която държавните дружества се извеждат в такива преференциални условия. Те ще бъдат образно казано, извън контрол. Примерно АЕЦ “Козлодуй” ще си правят каквото си искат шефовете. Ще си карат както си искат колите, защото те ще са големите дарители. Нали се сещаме, че ще бъде така. Това исках само да добавя. Така че ако не точно този законопроект, то някакъв такъв законопроект и то с абсолютно принципна позиция трябва да бъде приет. Не е работа на МВР да си събира, да търси пари от този и от онзи, за да финансира дейността си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване законопроекта на г-н Христо Бисеров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4-ма “за”.
Против? Против 11.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към следващата точка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 година
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, аз предлагам независимо от структурирането на дневния ред да ги представя заедно, като започна с Наказателно процесуалния кодекс, тъй като по същество измененията са в него. Започвайки със Закона за митниците ще започна с вторичния закон. Философията е заложена първично, т.е болшинството от измененията са в Наказателно процесуалния кодекс и той в случая е водещия. В Закона за митниците са по-малките изменения. Разбира се, систематично свързани с Наказателно процесуалния кодекс. Отдавна знаете намерението на сегашното ръководство на Агенция “Митници”, подкрепено от Министерство на финансите, подкрепено и на различни политически формати, в това число и с общ дебат в Съвета по сигурност към президента, за възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления.
Подобна фигура не е чужда в европейските държави. И не случайно Европейската комисия в хода на преговорите по глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи и Глава 25 - Митнически съюз са давани препоръки в тази посока в годините от 2002 – 2004. Така също и в последния доклад по механизъм, сътрудничество и оценка за България от февруари месец тази година.
Настоящият проект предвижда разследващите митнически инспектори да осъществяват разследване основно на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система.
В Наказателно процесуалния кодекс изчерпателно са изброени, като основните групи са следните. Това са престъпления свързани с нарушаване на специалния режим под който са поставени акцизни стоки, а именно търговия и държавни стоки без бандерол в не маловажни случаи. Престъпления осъществявани чрез пренасяне през митническа граница на стоки без знанието и разрешението на митниците, което се определя като квалифицирана контрабанда.
Престъпления извършени чрез нарушаване правилата за транзитен превоз. Престъпленията извършени чрез нарушаване специализирания административен режим под който са поставени валутни ценности и благородни метали. Укриване и не плащане на задължения в големи размери с данъчни задължения и неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет, възстановяване на акциз и други подобни практики на злоупотреби.
С възлагането на функции по разследване на тези престъпления на определена група от митнически служители разследващи митнически инспектори се цели постигане на по-голяма оперативност, бързина и по-висока активност на досъдебните производства в резултат на притежавана от съответните митнически органи квалификация специализирана, както и специални знания свързани с разследването. Въвеждането на митническо разследване в НПК е необходима стъпка не само към повишаване активността на разследването на този вид престъпления, но и предотвратяване чрез отчитане на напредък при разкриването и наказването на този вид деяния. Няма нужда точно в тази Комисия да обяснявам, че това оказва огромно отражение върху приходната част на бюджета, особено при структурираната към косвено облагане данъчна политика.
С оглед гарантиране на своевременната разкриваемост на престъпленията, качественото обезпечаване и процесуалната годност на събраните доказателства, митническите органи ще могат при възможност и наличие на данни за престъпление в неотложни случаи да съставя протокол, с който да стартират на практика досъдебното производство и всички доказателства събрани от тях да могат да се използват в съдебна фаза.
С промените се предлага, независимо от решаването на кръга на разследващите органи, абсолютно е запазен принципа от Наказателния кодекс, прокурорът да осъществява общо ръководство и надзор върху производството и висшестоящият административен ръководител да няма възможност да се намесва в дейността на разследващия митнически орган.
В рамките на изчерпателни случаи изброени е въведено допълнително ограничение в зависимост от субекта на престъплението. Изключена е възможността да могат да се разследват горепосочените престъпления, когато в извършването на самото престъпление е взело участие лице, което е също е служител на Агенция “Митници”. Това е още един опит да се премахне възможността в рамките на митническата администрация да се извършва разследване от едни служители на други, като се създава възможност за корупционни практики.
С цел прецизиране на уредбата е допълнен и чл. 411 в, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс, който се отнася до кръга разследващи органи по дела подсъдни на специализирания наказателен съд. Изброените в този текст на Наказателно процесуалния кодекс разследващи органи се добавят и митническите инспектори, които изрично ще бъдат определени със заповед на директора на Агенция “Митници”.
Успоредно с измененията в Наказателно процесуалния кодекс в същата връзка се предлагат и изменения в Закона за митниците. Като с проекта се въвежда института на задържането, като административна мярка и се управомощават митническите органи да задържат лица в изрично посочените от закона случаи. Митническите органи могат да задържат лица за които имат данни, че е извършено престъпление по членове 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс, когато се установи, че съществува реална опасност да се открият или да извършат престъпления лицата. Предвидени са и мерки гарантиращи защита на правата и интересите на задържаните лица, като право на адвокатска защита, правото на задържаното лице да обжалва присъда, законността на задържането, правото на лицето в случай, че не владее български език, незабавно да се информира за основанието на задържането му на разбираем негов език. Общо взето всички права в процеса на административно задържане, които имат и полицейските органи при подобно задържане.
В законопроекта е предвидено въвеждането на правото за изслушване в рамките на административното производство по издаване решение от митническите органи във връзка с прилагането на митническото законодателство. С въвеждането на този институт ще се постигне хармонизиране с европейското законодателство, с оглед на изискванията на Комисията, като се постигнат и целите на института, а именно защита правата и интересите на лицата, с оглед на еднакво прилагане на закона. Изчерпателност при събирането на доказателства в образуваното производство от митническата администрация.
В Закона се предлага и изменение в Закона за акциза и данъчните складове, като се създават правомощия на полицейските органи. Това няма пряка връзка, но е много важно изменение, да съставят при установени от тях случаи на нарушение на акцизно законодателство актове за установяване на административни нарушения. В този случай издаването на наказателните постановления и провеждането на административно наказателното производство остава в компетенция на Агенция ”Митници”, но полицейските органи ще имат компетентност по образуване на административно наказателното производство. С тази мярка контрола върху контрабандните цигари ще се увеличи с няколко десетки хиляди души, говоря като органи, които могат да образуват административно наказателното производство по Закона за акциза и данъчните складове. Според нас това са предложения, които са много важни и ще дадат един много сериозен инструментариум на митническите служители да продължат сериозната борба за намаляване на опитите за не плащане на акциз, контрабанда и злоупотреби с движението на стоки и услуги, особено в контекста на членството на Република България в Европейския съюз, когато България се явява външна граница за общността.
Благодаря госпожо председател. Вече може да ги разглеждате законопроект по законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли становище?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Законопроектът на Министерския съвет господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Знам, че е на Министерския съвет, но има ли становище от МВР и какво е то?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В хода на съгласуването с писмо І-18-759 от 29 юни 2011 г., подписано от г-н Вучков, замествайки тогава вицепремиера Цветанов се казва следното. В съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, Министерство на вътрешните работи съгласува представения комплект материали относно проекта на решение на Министерски съвет за одобряване законопроекти за изменение и допълнение на НПК и Закона за митниците, без бележки и предложения.
В същото време желаем да обърнем внимание на следните принципни положения. Намираме, че каталога от престъпления от особената част на Наказателния кодекс на България, които ще бъдат разследвани от разследващите митнически инспектори след 1 януари 2012 г., така както е предвидено влизането на законопроекта се припокриват със състава на престъпления, които се разследваха от митническите служители в периода 2000 – 2006 г. Изразяваме подкрепа в предмета на митническото разследване да бъдат включени чл. 234, чл. 242. Ще цитирам и кои са, за да се ориентирате.
Чл. 234 - Продаване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон в немаловажни случаи. Чл. 242 – Пренасяне през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците квалифицирана контрабанда.
Чл. 242а – Пренасяне през държавната граница на стоки с документи за транзитни превози в нарушение на установения ред на разтоварване на стоката на територията на страната.
Чл. 251 – Нарушаване на режима на сделките внос и износ за други действия с валутни ценности или задълженията за тяхно деклариране и стойността на предмета на престъпления в особено големи размери.
Чл. 255 – Избягване, установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери.
Чл. 256 – Получаване от държавния бюджет не следваща парична сума в големи размери.
До тук спира изброяването и продължава.
Вярваме, че необходимостта от сключването на нови разследващи органи в до съдебната наказателна процедура е обмислена внимателно, включително и след съгласуване с държавното обвинение прокуратурата на Република България.
Основна причина за изоставането на подобна практика преди пет години се криеше в недобрите резултати и представянето на некачествени доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Изразяваме увереност също така, че недъзите на митническото разследване до 2006 г. няма да бъдат възпроизведени през 2012 г., за което ще бъде необходим строен алгоритъм за подбор на кадровия състав, качество на обучение и добро между институционално взаимодействие.
От подобно становище бихме могли да направим извода, че колегите от Министерството подкрепят законопроекта. Изразяват опасения да не се повторят недъзите на предходните практики, за което ние може аргументирано да уверим Народното събрание, че имаме готовност и нагласа да бъде изграден модела по качествено различен начин. Така че митническите органи да допринесат за разкриването на изредените състави на престъпления, а не обратното, да влошат производствата по разкриване и наказване на подобен род престъпления.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не случайно попитах, защото и ние колкото пъти сме го предлагали това, винаги Министерство на вътрешните работи, независимо от това, кой е бил министър са били против подобно нещо. Включително и сега, когато разработваме разни проекти. тези които се занимават с икономика и финанси ги предлагат подобни неща. Тези които се занимават с вътрешен ред и сигурност са твърдо против. И не случайно попитах, защото ако не е добре съгласувана дейността на двете ведомства, ако няма достатъчно ясни механизми за координация, то този филм е вече гледан. Като имам предвид сегашното състояние на взаимоотношенията, по скоро се страхувам, че отново ще възпроизведем едни стари практики, отколкото да направим нещо положително. Но може и да не съм прав. Като ги арестувате всъщност, къде ще ги водите господин генерал.
ВАНЬО ТАНОВ: Административно или арестуването ще бъде по НПК. В законопроекта е предложено административно задържане. Ние смятаме между първо и второ четене да внесем това задържане да бъде по НПК. Такова каквото е и полицейското задържане. И при това задържане отново стои прокурор, който ще контролира този процес, както и процеса по воденето на дознанието. Ако питате за това, че трябва да бъдат изградени клетки за задържаните лица, мисля че това не е сериозен проблем.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест ще ги изградите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други въпроси?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Считам, че това е една дори закъсняла мярка за възстановяването на Института на митнически дознател, който съществуваше до преди известно време. Но така или иначе и господин Горанов и господин Овчаров споменаха, че действително не можеше да заработи тази практика или тези добри намерения, които имаха и тогава управляващите. Сега смятам, че с ясното очертаване на деянията и изчерпателно изброени, които могат да бъдат преследвани от митническите служители, нещата действително ще си дойдат на място и особено когато се синхронизира работата между Агенция митници, МВР, прокуратура и съд. Аз мисля, че не е необходимо сега да се изграждат такива клетки за които говореше господин генерала. Има такива арести, които съществуват и където задържането по НПК се прави. Така че могат да бъдат задържани за 24 часа, както е предвидено, там където и сега съществуват тези места.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Постарали са се колегите да ни върнат в дебата отмяната през 2005 г. на този институт в Правна комисия, когато г-н Михаил Миков е предложил отмяната и е изложил следните аргументи. Митничарите са могли да водят производства по административно наказване и до съдебни производства. В сегашния законопроект, това което тогава е намерено за критичен проблем е преодоляно като разследващите митнически инспектори ще могат да разследват само престъпления. Други функции няма да имат и няма да може да им се възлагат. Това е уредено в Закона за митниците. Когато в престъплението е участвал митничар, друга критика на г-н Миков от този период е можел други митничар да води разследването, което да опорочава процеса. И това е преодоляно, споменах го в мотивите, в новия Наказателно процесуален кодекс, не предвижда подобна възможност. И в тези случаи разследването задължително се води от други разследващи органи.
Третият основен мотив за отмяната тогава. Много малко образувани преписки от страна на митниците за времето през което са имали разследващи функции. Според Агенция “Митници” от 2003 г. до 2005 г. има 279 дознания. Като 60 са предадени на съд. Малко са образуваните преписки за периода от 1999 до 2003 г. по причина, че веднага след създаването на митническото дознание в Наказателно процесуалния кодекс, отново той се изменя, като на митнически служители се премахва възможността да разследват квалифицирана контрабанда. Тези правомощия тогава преминават върху следователите. Като за митнически служители остават компетенциите да разследват само валутни престъпления. Едва през 2003 г. отново се възстановява правомощието на митническите служители да разследват и контрабандата.
Това което исках да кажа е, че сме се постарали да изследваме пороците във времето на института, за да го изградим отново по начин, по който считаме, че не крие рискове за неговото функциониране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Господин Овчаров излезе и каза, да го броим за.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като ги гледахме едновременно.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.

Преминаваме към последната точка - проект за решение за даване на съгласие за увеличаване капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа, № 102-03-24, внесен от Министерски съвет на 12.09.2011 г.
Господин Горанов имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Банката за развитие на Съвета на Европа е най-старата международна финансова институция в Европа, основана през 1956 г. като фонд за социално развитие на Съвета на Европа. Преобразувана е в банка на 1 ноември 1999 г. Към настоящия момент в Банката членуват 40 от 47-те държави членки на Съвета на Европа, като главната цел е финансиране на социални проекти.
През февруари 2011 г. Управителният съвет на Банката прие резолюция, с която се обосновава искане за поредно шесто увеличаване на капитала. Аргументите са: Насочване на повече финансови ресурси към целева група страни, включително и България за проекти в социалната сфера. Подобряване възможността за изпълнение на приетия нов стратегически план за развитие на Банката за развитие на Съвета на Европа за периода 2010 – 2014 г. Запазване на кредитния рейтинг на банката, което е от решаващо значение за достъпа до финансовите пазари, за привличане на ресурс.
Към края на 2010 г. капитала на банката е 3 млр. 303 млн. евро. Като е предложено той да достигне 5 млр. 503 млн. евро. Чрез номинално увеличаване на капитала с 2 млр. 200 млн. евро.
Увеличаване на капитала на Банката се предвижда ефективно да се състои не по-рано от края на 2011 г. при условие, че се получат потвърждения от най-малко от две трети, 67% от акционерите.
От посочената обща сума за увеличение на капитала се предлага 246 млн. евро, които са частта на платения капитал от страните акционери на Банката за развитие на Съвета на Европа да бъдат предоставени от резервите им. А останалата част, така наречения изискуем капитал да бъдат под формата на гаранции от страните членки сертификати за участие. Тоест намерение за участие без ефективни вноски. Република България е член на Банката за развитие на Съвета на Европа от 1994 г., като участието на страната ни в капитала на банката към края на 2010 г. е 1,135 процента или 37 млн. 491 хил. евро. Предложението за увеличение на капитала по страни членки за България е предвидено, капитала да се увеличи с 24 млн. 968 хил. евро, от които 22 млн. 184 хил. евро чрез увеличение на изискуемия капитал под формата на гаранции и 2 млн. 794 хил. евро ни се пада като част от резервите на Банката. Тоест, без ефективна или изискуема вноска.
В България Банката за развитие на Съвета на Европа започва дейност през 1996 г., като досега е отпуснала заеми в размер на около 200 млн. евро. Тя е отпуснала кредити за преструктуриране на здравния сектор, опазване на околната среда, интегриране на ромски малцинства чрез предоставяне на по-добри условия на живот, предоставяне и финансов ресурс за търговски банки като БВР, Райфайзен Банк и Райфайзен лизинг, ПроКредит Банк и Сосиете Женерал Експресбанк предназначени за подкрепа на ефективни инвестиции в малки и средни предприятия, с оглед подобряване на тяхната конкурентоспособност.
Считаме за целесъобразно и предлагаме на Народното събрание на основание чл. 84 т. 9 от Конституцията на Република България да приеме решение за даване съгласие за увеличаване капитала на Република България в банката за развитие на Съвета на Европа.
От фискална гледна точка споменах.
Първо, този процес ще започне не по-рано от началото на 2012 г.
Второ, изискуемостта за ефективно внасяне няма да възникне веднага. Вероятно тя ще се развива пропорционално на ангажирането на капитала. Тоест на ресурса, който се очаква да привлече допълнително банката.
Трето, подобни операции са операции свързани с финансирането и от гледна точка на консолидираната фискална програма не представляват разход и не влошават салдото на консолидираната фискална програма. За бюджетарите, това са операции под черта. Тоест, няма да влияят на бюджетното салдо в следващите бюджетни години, когато поетапно се налага по степен на изискуемост трансфера на средствата към Банката за развитие на Съвета на Европа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов. Колеги, имате думата за въпроси.
Подлагам на гласуване проекта за решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа № 102-03-24, внесен от Министерски съвет на 12.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Благодаря ви.
/Закрито в 16 часа и 25 минути/


Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 54 755 знака


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: /Менда Стоянова/