П Р О Т О К О Л

№ 24

---

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
И
21 септември 2011 г. /сряда/ от 13.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Заседанието бе открито в 13.20 часа и ръководено от госпожа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
/ Начало 13.20 часа /

ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание. Бих искала да преминем към представяне на дневния ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по:
Предложение за Регламент на Съвета, относно многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020;
Предложение за Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС;
Предложение за Регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС;
Предложение за Регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на изискванията за парични средства;
Проект на Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление;
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите «Бюджет за стратегията «Европа 2020».
Това са точки от 41 до 43 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г. № 102-00-51/3.08.2011 г., внесени от Министерския съвет.
Подлагам на гласуване първо от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
От страна на Комисията по бюджет и финанси, който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно така предложения дневен ред.
Докладчици от страна на Министерство на финансите имаме удоволствието да бъде по пакета от така изброените в дневния ред мерки, г-жа Боряна Пенчева, заместник министър. Директно ви даваме на вас думата и след това и на гласа на гражданското общество.
Заповядайте госпожо Пенчева.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, бих искала да представя на вашето внимание в най-общ план, обща информация за следващата многогодишна финансова перспектива. Общо съдържанието на пакета документи за тази финансова перспектива, както и позициите на България по общата рамка, по разходните и по приходните политики за следващия период.
Както знаете на 29 юни беше публикуван пакета документи от страна на Европейската комисия, проектите на законодателни актове с едно съобщение към Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – бюджет Европа 2020. Това наистина постави началото на една дискусия, която до края на тази година трябва да определи както приоритетите, така и правилата за изразходване на европейския бюджет в следващите години. И това се случва в условията на една сложна икономическа ситуация в Европа и в света и ще бъде една изключително тежка дискусия.
Веднага след като беше представено това съобщение Министерство на финансите, съвместно с членовете на специалната подгрупа към работна група 28 – финансови и бюджетни въпроси изготви проект от шест рамкови позиции по отделните елементи на следващата финансова перспектива. Този пакет от рамкови позиции беше одобрен от Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет. След това наистина ние имаме една обща рамка на изпълнителната власт за позиция, в която тепърва ще участваме в работните групи и във всички формати към Комисията, съветите и ще ви оказваме на вас съдействие в рамките на Европейския парламент за нашите позиции по ключовите документи. И съдържанието на пакета, който беше представен, това е предложението за самия регламент относно многогодишната финансов рамка. Проект за между институционално споразумение между Парламента, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и добро финансово управление. Решение на Съвета за системата на собствени ресурси, както и предложение за регламент за определяне на мерки за прилагане на системата от собствени ресурси.
Също така беше представено и предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база брутен национален доход.
И в същност какво е предложено и каква е нашата позиция. Аз ще се опитам да не се спирам на детайли, а просто да представя общата рамка на позицията, която беше одобрена от Съвета по европейски въпроси и съгласувана с всички отговорни министерства.
Общият размер на следващата финансова перспеквиа като бюджетни кредити за ангажименти е над 1 млр. Това е 1 млр. 25 млн. евро или 1,05% от брутния национален доход на Европейския съюз. Като бюджетните кредити за плащания, които са предвидени във финансовата рамка са 972 милиарда евро. Средствата, които са планирани извън финансовата рамка са 58,3 милиарда евро. Така че наистина имаме един значителен ресурс. Нашата позиция е, че България по принцип подкрепя предложението на Комисията. Ние считаме това предложение за доста амбициозно, тези почти 5% увеличение, но в същото време отчитаме, че наистина, за да се отговори на новите предизвикателства, това амбициозно предложение може да бъде подкрепено и то би било реалистично.
Бих искала тук да Ви информирам, че през м. септември т.г. осем от най-големите държави членки, които са донори – Австрия, Германия, Финландия, Франция, Италия, Холандия, Швеция и Великобритания публикуваха нон пейпър с позиция против предложението на Европейската комисия за следващата финансова перспектива. Те считат, че в условията на фискална консолидация и на финансова консолидация на национално ниво, не следва да се търси увеличение на европейския бюджет. Ние продължаваме да подкрепяме към момента нашата позиция, че обединена Европа, ако иска да отговори на предизвикателствата следва да има амбициозен бюджет и да задели адекватен финансов ресурс за това.
По отношение продължителността на следващата финансова перспектива имаше много дискусии, както знаете, дали да бъде петгодишна, седемгодишна. Ние считаме, че предложението рамката да обхваща период от седем години е обвързано със стратегията Европа 2020. Отговаря на общите цели, затова го подкрепяме. Като подкрепяме идеята през 2016 година да бъде организирана междинна оценка. Европейската комисия ще представи такава междинна оценка и съответно в случай на необходимост предложение за изменение.
Един от новите моменти при следващата финансова перспектива, освен новите цели новата стратегия е така наречената по-голяма гъвкавост. Кризите, които се случиха през последните години накараха Европа да търси пътища за това. И в случая е предложено инструменти, които са извън финансовата рамка, които да отговорят на тази цел, да гарантират повече гъвкавост. Тези инструменти да бъде възможно много бързо да бъдат предоставени и да се реагира наистина при кризи. Ние подкрепяме идеята за гъвкавост, но в същото време обръщаме внимание, че създаването на голям брой инструменти извън финансовата рамка, създава условия за несигурност, не ясни правила и намалява ролята на страните членки в процеса на взимане на решение. И по някой път желанието да се реагира бързо на кризи със специални инструменти може да доведе до по-сложен процес на одобряване и в крайна сметка на по-късна реакция. Така че тепърва предстои да се детайлизират правилата на предложените от Комисията допълнителни инструменти и ние тогава ще финализираме нашите позиции. Но по прицип считаме, че не следва да има елемент на нестабилност. И в това отношение предложения специален резерв на кризи след експертни оценки, считаме че е необходима да бъде представена допълнителна информация за начините на действие и механизма на предоставяне на ресурси от този специален резерв за кризи в селскостопанския сектор. Тъй като имаме дори опасение, че това може да доведе до по-сложна и по-бавна процедура на оценка на щетите от кризи и трансфер на реален ресурс към заинтересованите и пострадалите страни, респективно производители.
По отношение на общите параметри за разходните политики, ние приветстваме идеята на Комисията и на страните членки за опростяване на процедурите. За опростяване на процеса на предоставяне на средства, като бъде намален броя на програмите и бъде създадена една обща стратегическа рамка за фондовете, които имат споделено управление между Европейската комисия и страните членки.
Изразили сме резерва по отношение на предложеното обединяване на програма «Прогрес», мрежата «Юрес» и инструмента за микрофинансиране. Основанието за тази наша резерва е, че трите инстумента въпреки че имат една обща цел, подкрепа на бизнеса са насочени към различни целеви групи. И подобно механично обединяване би довело до усложняване на правилата и би затруднило управлението им, както на ниво Европейски съюз, така и на национално ниво. А в крайна сметка би затруднило и ползвателите на средства от тези три инструмента.
И един специален акцент, нещо което България и особено през последните години има и добър и лош опит, това е въпроса за контрола. Считаме, че е изключително важно да бъдат предприети реални стъпки към опростяване на контрола. В много случаи европейската система на контрол е много скъпа, много тежка като процедура. България в това отношение е заделила огромен ресурс и огромен административен капацитет, за да гарантира ефективно и ефикасно изпълнение на фондовете. Така че ние считаме, че е много важно да има връзка между контрола и целта, за която се изразходват средствата, а не контрол заради процедурите. Така че тепърва, когато бъдат детайлизирани тези правила, ние ще допълним нашата позиция.
По отношение на конкретните разходни политики, разбира се, за нас е най-важна политиката за растеж и заетост и кохезионната политика. Ние подкрепяме увеличаването на средствата за кохезионната политика и при това тази позиция е изключително твърдо заявена. Ние считаме, че увеличаването на средствата за кохезионната политика ще доведе до повече възможности за балансирано и устойчво развитие на територията на Европейския съюз и избягване ситуация, в която Европейския съюз би следвало да се развива на две скорости. Тук бих искала да посоча изключителната важност на тази наша позиция, тъй като вие виждате, че Европа се ориентира повече към постигане на целите на стратегия 2020. Кохезионната политика се възприема в някаква степен като една от по-традиционните политики. Тя още от 1956 – 1957 година реално се прилага. Така че ние считаме, че въпреки че това е една традиционна политика, тя има изключително важно значение за развитието на модерна и съвременна Европа.
В тази връзка предложеното от Европейската комисия реално намаляване на прага на финансиране на кохезионната политика на ниво отделна страна членка от четири, както бе в тази финансова перспектива, на 2 процента и половина от брутния национален доход е много нисък. Ние сме направили различни предложения за увеличаване на този праг и предстои да участваме в тази дискусия. Да, разбира се ще има увеличение на средствата, които страната ни би получила и при този вариант, 2 процента и половина от брутния национален доход. Предвид на увеличения ни брутен национален доход, но ние считаме, че като политика е важен знака, който се дава, важен е приоритета, който се отдава, тъй като за страни, особено за новите страни членки, това е изключително важен въпрос.
Бихме подкрепили предложеното включване на така наречените райони в преход, което би разширило обхвата на кохезионната политика до повече държави членки на Европейския съюз и по-голяма част от европейските райони. Това е наистина една правилна политика, тъй като и в най-развитите страни членки има райони, които се нуждаят от общата политика на солидарност и подкрепа. В същото време обаче, ние сме изразили и нашата позиция и ще я изразяваме, че средствата за тези региони в преход не могат да бъдат за сметка на намаляване на средствата за по-слабо развитите райони.
По отношение на самите приоритети на кохезионната политика, ние считаме, че ключови следва да продължат да бъдат инвестициите в базисната инфраструктура, тъй като това е една предпоставка за подобряване на конкурентоспособността, особено на по-изостаналите райони, особено на страни като България. В крайна сметка и на повишваане на общата конкурентоспособност на обединена Европа.
По отношение на предложеното от Европейската комисия формиране на резерв, който да бъде разпределян на база на оценка на изпълнението на целите на Европа 2020, считаме че е необходима допълнителна дискусия, за да се получи една яснота как точно ще бъде формиран този резерв и как точно ще бъде разпределян този резерв.
Изразили сме резерви и по първоначалния обхват на някои от дейностите, които да бъдат подпомагани от фондовете. Така например по отношение на идеята в обхвата на европейския социален фонд да бъдат включвани и мерки за подкрепа на домакинствата в натура, като снабдяване с храна. Считаме, че това би изместило фокуса на Европейския социален фонд, който към днешна дата трябва да бъде ориентиран към едни активни мерки на пазара на труда, подкрепа на заетостта и активното участие в този пазар на труда.
Тук бих искала също да Ви информирам, че нашата позиция по отношение на предвидената обща сума в бюджета за ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени реактори за следващия период 2014 – 2020 година. Ние я определяме като крайно недостатъчна тази сума. И тя трябва да бъде увеличена, като се отчетат реално нуждите на страните членки за едно извеждане от експлоатация на подобни реактори, гарантиране на сигурност на европейско ниво. Само България, бих искала да Ви информирам е заявила необходимост от 650 млн. евро за продължаване на дейностите в ядрен и не ядрен прозорец на международния фонд Козлодуй, от които 450 млн. евро са необходими за съфинансиране на реализацията на програмата за ускорено извеждане на блокове 1 и 4 на АЕЦ «Козлодуй».
По отношение на разходните политики също бих искала да обърна внимание на новия инструмент за свързване на Европа, кънектинг юръп фъсилити, който наистина е нов инструмент за инвестиции в инфраструктура. Ние подкрепяме създаването на такъв инструмент, но искаме яснота как финансовите средства за този инструмент ще бъдат определени. В момент се предвижда част, около 10 млр. евро за този инструмент за свързване, да бъдат взети от Кохезионния фонд, което автоматично би намалило средствата за страните членки, които получават от Кохезионния фонд. Така че ние искаме яснота по отношение на това, как ще бъдат засегнати пакетите на отделните страни, въпреки че по принцип подкрепяме тази идея за свързаност и за инвестиции в инфраструктурата.
От друга страна ние изразихме и ще изразим нашата позиция затова че е необходимо по-ясно приоретизиране на конкретните проекти, които ще бъдат финансирани от този инструмент, предвид на приоритетите и на необходимостта от конкурентоспособна Европа. Според нас приоритет трябва да бъде свързването на Югоизточна Европа с Централна и Западна Европа, предвид и на ситуацията и в Близкия изток, предвид на необходимостта от диверсифициране на търговията и търговско-икономическите отношения на Европа като цяло.
По отношение на самите дейности, подкрепяме развитието на транспортната инфраструктура, като считаме, че следва да се постави акцент върху развитието и изграждането на подходяща енергийна инфраструктура.
По отношение на общата селскостопанска политика, ние наистина считаме, че трябва да се търси ефективност и че най-малко досегашното ниво на финансиране за тази политика следва да бъде запазено.
Нашата позиция, която беше изразена, включително от нашите представители в Европейския парламент за премахване различията между нивата на директна подкрепа на отделните страни членки трябва да бъде подкрепена и ние я подкрепяме. Искаме да се приложи един наистина справедлив подход за разпределение на средствата между държавите членки. И особено за избягване на такава Европа на две скорости, новите страни членки в това число България и Румъния следва да получат адекватна подкрепа.
Също така един нов елемент има, така наречения зелен елемент в директните плащания, където има обвързване на директните плащания с екологични мерки. Ние подкрепяме принципно въвеждането на този зелен елемент, но считаме, че предложения дял от 30% е прекалено висок и считаме, че по-добре и по-разумно би било да се даде повече гъвкавост на държавите членки сами да определят този процент, както и да се избегне дублиране между подпомагането на зелените плащания по първи стълб и агроекологичните плащания по втори стълб на общата селскостопанска политика. В отделните страни членки възможностите за прилагане на такива екологични мерки са различни, обективните възможности са различни и считаме, че тук е необходимо тази дискусия да продължи, като отново повтарям, че ние подкрепяме тази идеята за позеленяване на плащанията и обръщане вниманието на екологията.
По отношение на развитието на селските райони вторият стълб, България би подкрепила един по-засилен акцент върху прилагането на критериите по площи на земеделските стопанства, екологични цели, зони по натура 2000 и зони засегнати от климатичните промени. В това отношение през последните години, знаете, че страната ни беше потърпевша от климатични промени и ние считаме, че това наистина е добре да бъде във фокуса на общата селскостопанска политика.
Подкрепяме идеята за гъвкавост между първи и втори стълб, което би позволило селскостопанската политика да бъде наистина по-адекватна на предизвикателствата на Европа 2020 и да се отчетат особеностите на селското стопанство през 21 век.
По отношение на сектор рибарство българската позиция е за поддържане на силен финансов инструмент с диференциране на финансовата подкрепа за районите, които попадат в цел сближаване и не сближаване. Тоест, страните които са по-назад в общото икономическо развитие да бъде отчетена степента на икономическо развитие и при този инструмент.
По отношение на изключително важната тема за научни изследвания и иновации, ние подкрепяме идеята за обща стратегическа рамка хоризонт 2020, като считаме, че е необходимо опростяване на процедурите за изпълнение на рамковите програми. Досега вие знаете, че още в предприсъединителния период България участваше в много от рамковите програми. Още преди присъединяването Министерство на финансите беше предприело действия за да гарантира участието на България в тези рамкови програми. Сега наистина е дошъл момента, когато трябва да има една обща стратегическа рамка в интерес на общите ни цели и това е една много добра идея. В същото време ние считаме, че трябва да бъдат опростени процедурите за кандидатстване и за изпълнение и да се засили връзката с ключови области на политики.
В новата финансова рамка също така бихме подкрепили увеличаване на процента за средствата за изпълнение на кръга от мерки, които са в областта на вътрешни работи. Включително считаме, че опростяването на инструментите и създаването на два фонда миграция и убежище и вътрешна сигурност е правилна стъпка. И сме изразили нашата подкрепа към това.
По отношение на средствата за външните граници, това е един въпрос, който остро би засегнал България, така че както разбирате, ние сме за увеличение на тези средства за контрол на външните граници. Още повече, че считаме, че България като част от шенгенското пространство ще бъде изправена пред много тежки предизвикателства, предвид на нашето географско положение и ситуацията към момента.
По отношение на Европейския съюз като глобален партньор, подкрепяме създаването на пан африкански инструмент, в рамките на инструмента за развитие и сътрудничество. Като изказваме и препоръка за създаване на аналогичен, регионален инструмент за региона на черноморския басейн, също в рамките на инструмента за развитие и сътрудничество, който да финансира изпълнението и постигането на целите на бъдещата стратегия на Европейския съюз за Черно море. Ние считаме, че наистина имаме вече много добра практика от инструментите за ново партньорство и ново сътрудничество с новите съседи и е добре да бъдат създадени специални инструменти, които да продължат и да надградят това партньорство и сътрудничество.
И по отношение на администрацията и институциите на Европейския съюз, подкрепяме стремежа на Европейската комисия да се опростят процедурите, да се рационализира администрацията, да бъде намален броя на агенциите на Европейската комисия и като цяло средствата за административните разходи да бъдат намалени. Това ще е в унисон с националните политики и особено с политиката на България за съкращаване на броя на администрацията и намаляване на разходите за администрация.
И другата голяма тема за дискусии, това е приходната политика на Европейския съюз в следващата финансова перспектива. Всички страни членки се обединяват около идеята, че е необходимо да се гарантира прозрачност, равнопоставеност и опростяване на принципите на гарантиране на приходите на Европейския съюз. И в същото време, когато се стигне до дискусията как това да се случи вече наистина се наблюдава една много сериозна дискусия на европейско ниво.
Въпреки че формално е предложено премахване на корекциите като ключов елемент за опростяване на системата, ние го приветстваме това предлагане, но считаме, че предложението за замяна на сегашните корекционни механизми със системата за еднократни суми за четири държави членки – Великобритания, Холандия, Германия и Швеция, всъщност заменя една система с друга, без да води до реално опростяване на системите за корекции. Подобна идея за еднократни суми би довела до дискусия от страна на другите страни членки, които са донорки за подобни корекционни механизми. Така че ние наистина бихме приветствали една система, която реално е опростена и са премахнати корекциите.
В тази връзка подкрепяме запазването на ресурса на база брутен национален доход, който ще бъде, това да е основен ресурс, което реално отразява икономическото развитие на държавите членки и тяхната способност да плащат в общия европейски бюджет. Тук беше направена една много сложна дискусия, че е необходимо Европа да има наистина собствени ресурси. Да се въведат данъци, които да бъдат наистина европейски данъци, а не изземване на част от средствата на отделните страни членки през националните бюджети. Тази дискусия в крайна сметка доведе до това, че са предложени два основни нови данъка. Едното е данък върху финансовите транзакции. Другото е собствен нов данък върху добавената стойност. Тук нашата позиция, която беше изразявана през тази година неколкократно в рамките на Екофин и на други форуми е, че принципно не подкрепяме въвеждането на нови данъци, тъй като това в крайна сметка би довело до допълнително данъчно бреме върху гражданите на Европа и бизнеса на Европейския съюз. На този етап не сме склонни да подкрепим въвеждането на данъци във финансовия сектор. Считаме, че подобен въпрос следва да се разглежда само в глобален контекст, тъй като въвеждането на данъци в страни като България например са изключително стабилна финансова система и в същото време не достатъчно развит финансов пазар, не би имало положителен ефект. Въвеждането на данъци на европейско ниво също би поставило Европа в по-неконкурентна позиция спрямо световните финансови пазари. Така че това е към момента, въпреки че ние ще изчакаме предложението на Комисията. Нашата позиция е, че не бихме подкрепили подобен данък върху финансовите транзакции.
По отношение на данъка за добавената стойност, ние също считаме, че допълнителни данъци не би следвало да се въвеждат. Тук бих искал да ви обърна внимание, че все още не е ясно какво точно се има предвид. Дали въвеждането на един процент допълнителен данък добавена стойност над националните ставки или в рамките на националните ставки, ние ще очакваме предложенията на Комисията в началото на октомври и в началото на ноември, когато този въпрос ще бъде разгледан. Очаква се на 5 октомври Европейската комисия да представи повече информация по тези въпроси и на 11 октомври в групата за данъчна политика да се разгледа този въпрос. Но нашата принципна позиция, която към момента е съгласувана, че не бихме подкрепили въвеждането на допълнителни данъци.
По отношение на традиционните собствени ресурси ние подкрепяме запазването на традиционните собствени ресурси. Но не сме съгласни с предложението на Европейската комисия, да се задържат 10% от държавите членки за направените административни разходи по събирането на традиционните собствени ресурси. Нашето предложение е да се запази съществуващото положение, когато 25% от традиционните собствени ресурси остават в страните членки като разходи за тяхното събиране.
Така че в общи линии тази дискусия по собствените ресурси тепърва предстои. Изключително важен е конкретния механизъм по който се предвижда въвеждането на допълнителните данъци. Това е един сложен въпрос. Например предложението за европейски данък добавена стойност е това да бъде въведено през 2018 г. Въпреки далечния хоризонт е много важно сега да имаме една ясна позиция. Така че до края на тази година, тази дискусия предстои.
Бих искала да обърна внимание, че на 20 и 21 октомври в Брюксел ще се организира конференция на високо ниво с участието на Европейския парламент. И затова още веднъж бих искала да благодаря на Комисията по европейски въпроси и Комисията по бюджет и финанси за навременното организиране на тази дискусия, на тази среща. И да ви уверя още веднъж в нашата готовност да предоставим информация и в дискусия с неправителствения сектор да търсим най-добрата позиция за България, за да имаме наистина една конкурентоспособна България в една конкурентоспособна Европа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз ви благодаря госпожо Пенчева. Колеги, знаете много добре, че самата многогодишна финансова рамка 2014 – 2020 е изключително обемна предвид, че беше разпределена само на двете комисии, с оглед на експертизата на народните представители в тези комисии. И съответно ние насочихме своето внимание към определени приоритети по многогодишната финансова рамка. Изказали сме принципната позиция на Парламента по отношение на перата свързани с реализацията на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в контекста на Европа 2020 при отчитане на индикаторите заложени в националната програма за реформи. Но концентрацията ни е основно върху кохезионната политика, върху реформата в общо селскостопанската политика, акцента върху базисната съответно инфраструктура и справедливото разпределение на преките плащания, за да не се получи тази ножица между старите и новите държави членки. И съответно сме се концентрирали с изготвянето на становище по пропорционалност, тъй като нямаме възможност по силата на процедурата за субсидиарност, тъй като такава не се предоставя на този етап на националните парламенти, да изразят негативно становище по отношение на системата за собствени ресурси. И двете предложения за два общо европейски данъка – данък добавена стойност и данък върху финансовите транзакции. Въпреки това в рамките на политическия диалог с Европейската комисия в становището, което вие имате, ние съответно ще го изпратим до европейските институции, както и на предстоящи форуми предстои такъв в рамките на КОСАК. Това са на председателите и на делегациите от Комисиите по европейски въпроси в страните членки и съответно тези позиции ще бъдат отстоявани, стига днес да получим едно обединение около това становище, което към момента е изготвено като съвместен доклад на двете ни комисии.
Искам само да обърна внимание, преди да дам думата всъщност на гражданския сектор, на гласа на гражданското общество по темата. Защото това е всъщност дебат, който предстои през следващите 18 месеца във всички страни членки. Колкото повече добри говорители всъщност по темата има компетентни и в публичното пространство и се обяснява на достъпен език това, което бихме искали да постигнем като позиция, толкова по-хубаво ще бъде за отстояване на позицията ни като страна членка.
Това което само искам да отбележа е, че в доклада, който ви е раздаден, само в италик сме добавили хубави предложения, които считаме. Разбира се, всичко ще се подложи на гласуване. Предложени са ни от форума гражданско участие, в който се включват над 98 неправителствени организации. Те са допълнителни положителни аргументи и мотиватори на това, което беше всъщност първоначално заложено в доклада. Така че ви обръщам внимание, когато следите текста да го имате това в предвид.
Сега бих искала да дам думата първо на Георги Ангелов и след това на господин Камен Колев – председател на Съвета по обществени консултации, както и на представителите на Института по пазарна икономика.
Заповядайте г-н Ангелов.
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Добър ден! Аз искам да кажа няколко неща във връзка с финансовата рамка. Първо, знаем че имаше голям дебат за това колко трябва да се увеличава бюджета на Европейската комисия. Първоначално имаше идеи за по-голямо увеличение. Стигна се до 5 процента. Общата идея е, че всеки ден практически Европейската комисия ни казва, че трябва да си намаляваме дефицитите и разходите. Но когато става въпрос за техния бюджет, те не искат да дадат пример как това става. Тоест, в някакъв смисъл би трябвало и европейския бюджет да бъде част от общата бюджетна консолидация на Европа. И да се настоява за по-малко увеличение и дори и за замразяване на бюджета, поне докато свърши кризата. Иначе както Европейския съюз казва, не ни намалявайте нашия бюджет, така и МВР казва, не намалявайте и министъра на образованието също. Всеки има аргументи защо точно неговия не трябва да се пипа. Но ако не се пипне от никой, тогава няма как да се реши въпроса. Затова е добре европейския бюджет също да дава пример за бюджетна консолидация, за да може все пак това, което говори да бъде подкрепено и с действия.
Второ, по отношение на приходите, европейската комисия предлага практически доста голямо, драстично структурно изменение, а именно вече голяма част от нейния бюджет да не се финансира от страните членки, а от общо европейски данъци. Това не е просто техническа промяна. Това изцяло променя смисъла на Европейския съюз и затова подлежи на доста по-голям дебат от простата седем годишна рамка.
Конкретните предложения са данък върху финансови транзакции и данък върху добавената стойност. Данъкът върху финансовите транзакции първоначално възникна като идея, да се облагат спекулативни и вредни, така да кажем сделки. Но в крайна сметка предложението включва всички финансови транзакции, включително облигации, акции, включително обмен на валута и други инвестиционни инструменти. Тоест, ние и без това нямаме доста развит капиталов пазар за облигации и за акции. Ако обложим сега с допълнителни данъци, то никога няма да се развие. Тоест нашия бизнес никога няма да има достъп до тези инструменти, ако бъде натоварен още от момента.
Другият проблем е това, което винаги шведския премиер разказва. Те са въвеждали данък върху финансови транзакции 80-те години и резултатът е бил, че всички финансови транзакции са избягали от Швеция и са отишли в други страни. Резултатът е бил много ниски приходи, много големи административни разходи и никакъв ефект. Това може да се случи на цяла Европа. Тоест, голяма част от бизнеса да отиде в Азия или в САЩ. Именно за това идеята е, че ако въобще се мисли за такъв данък, той трябва да е на световно равнище. Поне Г-20 трябва да го въведе. В противен случай Европа ще стане не конкурентна. Тоест, от гледна точка на България и от гледна точка на Европейския съюз, този данък, както е замислен няма да има позитивен ефект. Да не говорим, че облагането на валута в страна като България, която е извън еврозоната и голяма част от бизнеса търгувайки с чужбина постоянно има обмен на валута и туризма, търговията, износа. Това не е нещо, което изглежда разумно за нашата страна. Тоест, в някакъв смисъл ще ни намали интеграцията с Европа облагайки с данък всяка транзакция.
Европейското ДДС в някакъв смисъл също е такъв проблем, защото първо намалява възможностите на националния парламент да влияе върху данъците. А практически започва да изземва функции от националните парламенти.
Второ, ще има голям проблем с данъчната основа, тъй като тя е различна във всички страни. И общо данъчната основна ще се определя като най-малко общо кратно от всички данъчни основи, което няма да направи системата по-проста, отколкото сегашната сложна система.
Тук има разбира се и друг проблем. Защото освен въвеждане на европейско ДДС, Комисията обсъждаше и въвеждане на корпоративен данък на европейско ниво. И ако видите документите, единствената причина поради която не е предложен такъв европейски корпоративен данък е, че все още не е хармонизирана данъчната основа на корпоративния данък. Тоест, те първо искат да хармонизират данъчната основа и след това да въведат единен европейски корпоративен данък, което за нас също е проблем. Тоест, давайки път въвеждането на европейското ДДС ще отвори прецеденти за други данъци, които за България и въобще за Европейския съюз като цяло ще намалят неговата конкурентоспособност. Само да припомня, че акцизите са един от тези хармонизирани данъци. И ние виждаме какви проблеми имаме с хармонизацията на акцизите. Понеже една и съща ставка практически се прилага и в богата страна като Германия и в бедна страна като България. При нас поражда много повече сива икономика, проблеми. Тоест, тази хармонизация е мислена, когато Европейския съюз е бил само от богати страни. Вече не е така и това трябва да бъде заявявано.
И по отношение на разходите, въпреки че намалява дела на земеделските субсидии, все пак остава доста голям в европейския бюджет. Нека да припомним, че земеделските субсидии се въвеждат от богатите страни, за да се защитят от конкуренцията на бедните страни. Нека да не се учудваме, че на нас няма да ни дадат скоро толкова големи земеделски субсидии. То цялата идея на земеделските субсидии е да защити богатите страни от конкуренцията на бедните.
Всъщност ние имаме интерес Западна Европа и Европейския съюз да премахне земеделската субсидия и тогава нашето земеделие ще бъде най-конкурентно в Европа. Нещо, което не се обсъжда много, но в крайна сметка ние не просто трябва да искаме еднакви нива, но трябва да искаме ниски нива на субсидии, за да може нашата конкурентност да бъде по-видима.
Иначе по отношение на високите технологии това е хубаво нещо, но България за да настигне, все пак имаме нужда и от по-базови неща, като пътища и друга базова инфраструктура. В този смисъл не трябва въобще да отрязваме това да мислим, ние вече сме богат регион, спираме тези неща и започваме само във вятърни перки и нови технологии да инвестираме. Някои страни имат нужда като нас и от по-стари, от по-базови неща, които са важни за икономическия растеж.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Ангелов. Заповядайте господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз само няколко пункта по това, което ще изложа. То беше много подробно и ясно изложено като виждане на Министерство на финансите и съответно позиция на България. Ще започна от там, че много е добре това, което се казва, че този бюджет всъщност трябва да отговаря на целите на стратегия 2020. Това е изключително важно. Но лично аз не съм убеден, че този бюджет ще доведе, поне не се вижда тази връзка до изпълнение на тези цели. Знаете и за образование и за процента бедност и в областта на кохезията, на тези четири, пет количествени цели, които са заложени в стратегия 2020. Не виждам пряка връзка между този бюджет, как той води до изпълнение на тези цели. Разбира се, като пожеланиe е много важно. Действително трябва да го кажем това и трябва да го гарантираме, но имам предвид, че много често Европейския съюз поставя някои цели, които са неизпълними. Ще ви дам един пример с лисабонската стратегия, с разходите за иновации. Постави се целта 3 процента разходи за научноизследователска дейност от средния доход от 2000 до 2010 г. Всъщност това, което излезе след изпълнението на тази стратегия се оказа, че разходите за иновации са се увеличи от 1,7 на 1,8 процента. А в същото време имаше бюджет, имаше съответните пера, които трябваше да доведат до изпълнение на тази цел. Тоест, поставям този първи въпрос, стратегия 2020 е много добра, обсъдена, приета. Доколко не е видима тази връзка между бюджета, как води до изпълнение на тези цели.
Вторият въпрос, който ми прави впечатление, въвежда се една нова категория региони по степента на бедност. Досега бяха под 75 процента от средния брутен вътрешен продукт. Сега една междинна категория с растеж, как беше наречена, между 75 и 90 процента с преход. И тук правилно госпожа Пенчева отбеляза, че това не трябва да води до намаляване на средствата за бедните региони. Но в същност България не е просто бедна. Нейния брутен вътрешен продукт не е просто под 75 процента. Тоест 40 или 44. Може би е добре да въведем един допълнителен праг. Да предложим един праг, който е под съответните 75 процента не нагоре до 90 процента междинен праг. Да кажем под 60 или под 50 процента. Така че там да се постави ударението на кохезионната политика. Действително бедните региони да получат по-голям обем средства, така че по-бързо да догонят останалите региони.
По отношение на бюджета 1025 милиарда. Малко вероятно е този бюджет да нарасне и това е поради факта, че големите страни, които са нетни донори не желаят това, но разбираемо, те имат своите проблеми също. Дългова криза, дефицити, на Гърция трябва да се помага, рискове. Но все пак това нарастване, което се планира, то не отговаря на очакваната инфлация. Така че реално средствата за следващият програмен период ще бъдат по-малко, отчитайки инфлацията. Може би там трябва да се ориентираме, поне в реален размер тези средства да не се намаляват.
Госпожа Пенчева каза да е адекватно. Не знам точно какво се разбира под по-адекватно нарастване. Но ако трябва нещо количествено да имаме предвид, според нас добре е поне в реално изражение да не намаляват тези средства. Тоест да отчитат инфлацията. Вече дали да се увеличават реално, разбира се, това ще бъде труден разговор. Но естествено е България като нетен бенифициент да иска да се увеличават тези разходи. Малко егоистично може би звучи. Естествен е стремежа на останалата част нетните донори да се въздържат от такова увеличение. Но все пак една позиция по запазване на реалния бюджет мисля, че е логична.
И тъй като е малко вероятно все пак да се извоюва по-голям бюджет, ясно е, че ударението трябва да се постави върху качеството на тези инвестиции, върху добавената стойност върху ефективността. И тук е най-големия потенциал. Аз ще дам само един пример. Не знам доколко съм прав, но примерно имахме една предприсъединителна програма САПАРД над 3500 проекта. Много стотици милиони там се изразходват. В края на краищата в момента ние внасяме 77 – 78 процента от основните храни.
Какъв е ефекта от влагането на тези средства в земеделието? Каква е оценката от усвояването на тези средства. Не просто като насадени декари или оказани помощи на декар и т.н. В момента голяма част без зърно и някои други, но общо взето земеделската продукция пада и като производство. Вносът се увеличава 77 – 78 от месото, от картофи, основни земеделски стоки. Така че трябва да поставим ударението върху ефективността, там където действително има някакъв ефект да мерим този ефект.
Аз не подкрепям идеята за новите данъци. Новите данъци, които в крайна сметка в същност противоречат на нашия подход да запазим в този период ниски данъци. Въвеждането на нови данъци, всъщност противоречи на този наш стремеж.
Много важно за нас е да се опростят процедурите от гледна точка на кандидатстване на повече бенифициенти. И затова качеството, ефективността, добавената стойност ние го виждаме като гаранция опростяването и прозрачността, възможността повече бенифициенти в бизнеса да могат да кандидатстват за този ресурс. Споделяме, инфраструктурата е от изключително важно значение. Тук се променя базата като горен таван на тези инвестиции. Може би радващото е, че като размер тези инвестиции не са намалели или няма да бъдат намелени в сравнение с това, което усвоявахме досега. Така че тук е голямото предизвикателство да гарантираме изграждането на нашата транспортна инфраструктура. Във всички случаи следващия програмен период това означава да се преборим за Хемус, за Черно море, за някои други основни инфраструктурни проекти, така че 2014 – 2020 ние да приключим с този основен въпрос.
И последно, земеделието, ясно е, че нашият стремеж е там да се изравняват субсидиите колкото се може по-бързо да се изравнят. Така че нашите производители да са конкурентоспособни. И тези 30 процента за зелени инвестиции също ми се струва, че са висока граница, което всъщност ще доведе до един неефективен разход в проекти, които трябва да се изпълнят само и само да може да се усвои останалата част.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Колев. Сега давам думата на представителите на Института за пазарна икономика госпожа Десислава Николова, както и господин Явор Алексиев.
Заповядайте госпожо Николова.
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА: Благодаря ви. Аз съвсем накратко ще премина през няколко наши коментара по финансовата рамка. Ние от Института за пазарна икономика също сме категорично против въвеждането на тези два общностни данъка - данък добавена стойност и данък върху финансовите транзакции. Като според нас това е една първа стъпка към евентуално по-нататъшно отлагане на ниво Европейски съюз и според мен още на този етап трябва да се прекъснат тези опити. Особено регламента за въвеждането на този данък върху финансовите транзакции. Всъщност той е един вид наказателен данък върху банковия сектор и финансови сектор като цяло, за рисковото му поведение и участието му в предизвикването на кризата. Но в същност този данък ще се облага върху всички финансови транзакции, без оглед на техния рисков профил. Така че всъщност този мотив, този аргумент не е състоятелен за въвеждането му.
От друга страна също такса подкрепяме и виждането на Министерство на финансите, че трябва да има равнопоставеност при плащането на вноските за премахването на всички тези рабати и рабати от рабатите за страните, които в момента ги ползват. Защото те са били въведени преди много години, особено рабата за Великобритания, когато аргумента е бил икономическото състояние на Великобритания. Но в момента този аргумент вече не е състоятелен. България може да поиска също рабат от своите плащания.
От друга страна, разходите не смятаме че трябва да се увеличава европейския бюджет за следващата финансова перспектива. Няма логика в това Европейската комисия да търси съкращаване на разходите от своите страни членки на национално ниво и в същото време да търси увеличаване на собствения си бюджет. Това беше казано и от колегата Ангелов. Така че определено се противопоставяме. А също така се вижда едно предложение за съкращаване, оптимизиране на администрацията, на броя. Но ако се видят разходите за администрация, там не се вижда такова съкращение. Те растат. Така или иначе, според мен трябва да се върви към оптимизиране на тези разходи.
Другото върху което ние бихме искали да обърнем внимание е козметичното намаление на разходите за селскостопанска политика. Според нас тези субсидии, както се вижда и до момента, те изключително много изкривяват пазара. Създават свръхпроизводство в много сектори. Така че те са вредни, те са една общностна помощ за определен сектор и представляват един двоен стандарт, защото в същото време Европейската комисия отрича държавната помощ и подкрепата на сектори. Така че трябва да се върви към постепенното им отпадане. Тъй като те са най-голямото разходно перо и пречат на развитието на други политики евентуално по-добри.
По отношение на общата селскостопанска политика може би това не беше споменато, че всъщност аграрния сектор в следващата перспектива ще има възможност да ползва два допълнителни фонда, така наречения Фонд за изследвания и Европейски фонд за глобализация. Тоест, в крайна сметка може да се окаже, че аграрния сектор ще ползва много повече средства отколкото в сегашната финансова рамка, въпреки тези козметични съкращения. Тоест, дава се достъп до едни допълнителни инструменти, които също трябва да се отчитат.
Това е което може да кажем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Преди да дам на вас колеги думата, бих искала да дам думата първо за кратки бележки от страна на госпожа Пенчева във връзка с това, което вече беше споменато от неправителствения сектор.
Заповядайте госпожо Пенчева.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря уважаема госпожо председател. Това което като общ извод аз слушайки позициите си направих, че ние като цяло мислим в една посока. Ние наистина имаме по отношение на приходната политика, защото вие започнахте от там, имаме еднакви позиции като цяло. Аз бих искала още веднъж да повторя, че да ние напълно споделяме тази позиция да няма допълнителни данъци върху финансовия сектор и евентуално въпроса за единно ДДС да бъде тепърва допълнително детайлизиран. Предвид на нашата твърда политика, че ние искаме стабилно устойчива и предсказуема данъчна политика и никакво повишаване на данъците. И да запазим тази позиция, че България в момента е държавата членка с най-ниски данъци в целия Европейски съюз на 27-те. Така че това е нашата твърда позиция. Това е въпрос за политики. Наистина обединените политики изискват обединено финансиране. Така че ние сме отворени да участваме в тази дискусия при условие, че не се изземват функции прерогативи от националните парламенти, от националните власти по определяне на конкретната данъчна политика вътре в страните.
Наистина ние сме за една хармонизация, за едно разширено данъчно сътрудничество, за търсене на общи системи за информация и по-добро сътрудничество, но не и въвеждане на допълнителна данъчна тежест. Така че като цяло позициите по отношение на приходната част в общи линии е еднаква. Нейната детайлизация предстои и затова бих приветствала и по-нататък диалога между парламента, не правителствения сектор и изпълнителната власт, когато вече се обсъждат и конкретните параметри на предложенията.
По отношение на разходните политики на Европейския съюз нашата основна цел беше да готвим така позициите на България, че не просто количествено България да получи повече средства за кохезионна политика или повече средства за селскостопанска политика. Ние наистина искаме да имаме по-конкурентоспособна Европа. Нека и Германия да получи повече средства от общия европейски бюджет, ако това доведе до повече растеж в Европа. Защото растежа в Германия пряко би се отразил на българския износ, пряко би се отразил на растежа в България. В момента двигател на нашия растеж е нашия износ. Основните ни партньори са европейските страни. Тоест, ние не разсъждаваме еднопосочно. Просто нашите средства за кохезионната политика са повече за сметка на някоя друга държава или нещо подобно. Въпросът е за ефективността на разходите в този Европейски съюз.
Затова ние подкрепяме една нова Европа, една стратегическа ориентация на общата политика в общите цели. Като обаче се отчете и реалното състояние на европейските държави. И затова наистина страните, които са в преход, районите в преход да бъдат бенифициенти на кохезионната политика е разумна идея, защото това би довело до една по-конкурентоспособна Европа. И наистина има логика в предложението и на господин Колев, че трябва да се търси една диференциация. Но тук стигаме до възможното и желаното и реално възможното в хода на преговорите. Ние наистина като позиция ще се опитаме и на ниво приоритети да отстояваме това, което е необходимо според нас и за България в следващата финансова перспектива като базисна инфраструктура, транспорт, околна среда, енергетика и като обем на ресурса за тези райони. Не защото искаме просто България да получи по-голям финансов ресурс, а защото считаме, че това би довело до една по-доба и по-конкурентоспособна Европа.
По отношение на самия начин на преговори много е важно и инструментите, начина на предоставяне кои са програмите. Защото когато ние кажем, че да подкрепяме повече инвестиции в технологиите, това означава ли нашата наука да участва? Как точно ще участва нашата наука? Примерно Европейския технологичен институт ще получи по-голям ресурс. Въпросът е за капацитета на отделните страни членки, дали те биха могли адекватно, дали имат инфраструктура, която да гарантира такава инвестиция в наука и в технологии. И в това отношение наистина ние разглеждаме европейските разходи като пакет. Тук бих се разминала леко с изразената позиция, че трябва да бъдат намалени селскостопанските плащания и че това ще доведе до по-голяма конкурентоспособност на българските селскостопански производители. Да, като абстрактна икономическа логика това може би е така, но в условията на днешния френски земеделец, на тези които получаваха дълго време средства от тази обща селскостопанска политика, наистина българското земеделие следва да разчита на солидарността и подкрепата на Европа, защото ние ще добавим конкурентоспособност в Европа с нашите уникални предимства на екологично земеделие. Разбира се, това трябва да е нов тип в рамките на ХХІ век.
И последно в заключение, изключително много благодаря, много са ни близки позициите, което означава, че ние сме се научили да имаме една национално отговорна позиция и политика и тепърва този диалог ще предстои.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви госпожо Пенчева.
Колеги, очертаха се два основни момента – приходната и разходната част. Приходната във връзка с реформата на системата за собствени ресурси и съответно идеята за намаляване на процента от БНД, който да формира всъщност бюджета за сметка на създаване на два нови общо европейски данъка. Данъка върху добавената стойност и данъка върху финансовите транзакции. И втората точка е разходната, именно бюджет насочен към изпълнението на целите и приоритетите на общностните политики или накратко Европа 2020.
Вие сте на ход за вашите коментари. Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря госпожо председател. Ще направя една предварителна забележка. Селското стопанство е измислено като термин от марксистите и по скоро от марксист-ленинците, за да внедрят работническа класа в земеделието. Няма селскостопанска политика. Има земеделска политика. И целият свят си служи със земеделие, а не със селско стопанство. Защото селяните са пречели на болшевиките да наложат своя строй. Затова е измислено това нещо някъде в 30-те години. И е хубаво тази лексика да бъде най-накрая коригирана. Защото това се дължи на преводачи, които не се съобразяват с икономическата история. Като отминавам това мое малко езиково заяждане искам да кажа следното.
Прави впечатление, че многонационалната финансова рамка на Европейския съюз за 2014 – 2020 година не изпълнява основната си функция. Основната функция на един бюджет, както всички знаем, събрали се тук около тази маса е да осъществява определени политики. В тази финансова рамка има по-малко парче от всяка политика, но няма една цялостна политика на изграждане на силно споен Европейски съюз. Тази многогодишна финансова рамка, на практика съхранява разделението в Европейския съюз. И това показва за сетен път безсилието на Европейската комисия и на някои страни в Европейския съюз да търсят нови решения за Европа. Казвам го това с цялата си убеденост, че с подобен вид документи и отсъствие на политика европейската интеграция е обречена на провал. Нещо което засяга пряко страни като България и всички ново присъединили се страни. Малко парички тук, малко парички там, някъде повече парички. Например, скандален е случая с това, че се увеличава бюджета тогава, когато ние всички си затягаме коланите. Това е скандално. Скандално е това, че Европейския парламент не намира сили в себе си да премахне заседанията в Страсбург и да не плаща наем за залата в Страсбург целогодишно. И да се харчат огромни средства, за да се мести през три седмици заседанието на Европейския съюз от Брюксел в Страсбург. Всички тези неща, би трябвало да бъдат изговорени на глас. И точно на нас от Централна и Източна Европа се пада ролята да го кажем. Защото виждаме, че основното ядро на Европейския съюз се е оплело като пате в кълчища в собствените несполуки на своите банки, които подхранваха кредитния апетит в Европа в продължение на десетилетия. Така че това е основната ми забележка.
От тази гледна точка становището на Комисията поне от гледна точка на разбирането на моята парламентарна група, която е много разочарована от отсъствието на лидерство в Европа, силно разочарована от отсъствието на порив да се търсят радикални решения на всичко онова, което е натрупано в момента. Становището на Комисията, както и позицията на България са една стъпка напред. Ако се доближим към един още по-критичен тон и търсим своите коалиции сред другите страни от Централна и Източна Европа, за да налагаме своето мнение и да търсим това ново лидерство на Европа, тогава ние подкрепяме това, което ни е предложено днес за обсъждане. Но ние го подкрепяме само като начална първа стъпка на изграждане на ясна и отчетлива национална позиция. Гласът на България в Европейския съюз тежи точно толкова, колкото гласа на Швеция и на Австрия. И във всички случаи тежи повече, говоря за лисабонския договор и това, което той ни отрежда.
Това че България със своите вътрешни лъкатушения не може да утвърди авторитета си, който да отговаря на броя гласове, с които разполага в Европейския съюз е друг въпрос. Но пак казвам, това е начална стъпка. Ние ще бъдем остро критични към всички тези неудачи на Европа. Защото ние не сме се стремили да ставаме членове точно на такава Европа. Не може френските земеделци да произвеждат някакви тонове масло, което разгонва фамилията на всички други конкурентни по-слабо развити икономики и конкурентоспособно развити икономики. В тази претенциозна многогодишна рамка, която ни се представя тук, да се съхраняват на практика абсолютно всички субсидии за френските земеделци. Истината е тази. Отнася се до голяма степен и за германските земеделци, които произвеждат много масло, може да го видите по рафтовете на всички български големи магазини.
Затова госпожо председател, аз съм подкрепящ от името на Синята коалиция, ние подкрепяме, както становището на двете комисията така и позицията на българското правителство. Но пак казвам, не мога да си представя, че някъде в Европа някое правителство ще успее да наложи данък, защото това е една глупост със собствените разходи. Дали ще събираш данъците и ще си плащаш вноската, така както я плащаш днес или ще намалят вноската, защото ще взимат централно един данък, това е преливане от пусто в празно, безсмислено упражнение. Така че категорично точно, като безсмислено финансово упражнение и прах в очите на хората, че се води някаква финансова политика в Европейския съюз представляват тези предложения на Европейската комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Агов. Критичният и конструктивен тон също е маркиран и в нашето становище. Всъщност това е целта днес да правим заседанието, защото през октомври всъщност предстои Съвета по общите въпроси, където ще се вземе решението за общите ресурси. И ние ще настояваме мнението на парламента да бъде взето под внимание. Също така исках само да отбележа, че хубавото за България е, че докладчик в Комисията по регионално развитие в Европейския парламент по темата ще бъде Андрей Ковачев, т.е. българския евродепутат. Така че изключително ще е важно, това което днес гласуваме, то ще достигне до нашите колеги, но и те съответно след това да го използват като допълнителна аргументация в техните дискусии в рамките на Европарламента.
Заповядайте господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо председател. Колеги, уважаеми гости, обсъжданият въпрос наистина е изключително важен, защото ние сме свидетели, че и в Европейския съюз има много сериозна дискусия свързана със системата за финансиране на Европейския съюз и оценките, че тази система е остаряла, включително всички останали оценки, които се дават и материалите, които получихме са наистина верни. Ние присъствахме на някои форуми в Европейския съюз, където ясно се вижда, че всички страни, особено малките страни са категорично против онази система, която съществува в момента за финансиране на Европейския съюз и искат категорично промяна в това отношение. Даже се чуват крайни оценки, че по системата, по която се финансира Европейски съюз вероятно само шепа чиновници в Европейския съюз знаят точно как става, по какъв начин се формира, какви са механизмите, какви са формулите и т.н.
Уважаеми колеги, в материалите, които ни се представиха, имам предвид обобщаващите материали, като позиция, аз очаквах да видя нещо друго. В това отношение ще изкажа съображения, които в известна степен противоречат на становището на заместник министъра на финансите, че видите ли за нас е важна Европа как ще се развива. И от там косвено България ще има някакви ползи по отношение на конкуренция, развитие, растеж и т.н.
Аз казвам следното. Нашите оценки във всички тези предложения трябва да бъдат от гледна точка на националните интереси на България. Тоест, как и по какъв начин предлаганите промени ще се отразят, аз съм достатъчно конкретен, върху вноската на България в Европейския съюз? Как ще се промени структурата на тази вноска?
И втората гледна точка, как и по какъв начин това, което предлага Европейския съюз като приоритети и като направление на разходната част съответства на нашите интереси по отношение на българските приоритети. От тези две гледни точки, ние трябва да направим оценка на това дали приемаме или отхвърляме дадени предложения, които трябва да се обсъдят и приемат на европейско равнище.
Аз само ще ви припомня, че вноската на България по данните за 2010 година около 670 млн. лв., което представлява близо 1,2 от брутния вътрешен продукт или 2,5 процента от общите разходи на нашия бюджет се преструктурира по следния начин. Това е много важно. Защото става дума за промяна в структурата на отделните елементи на тази вноска. Ресурсът на база брутен вътрешен доход е около 69 процента, 70 процента, близо две трети. Ресурсът на база данък добавена стойност е 13 процента. Традиционни собствени ресурси е на база мита налози върху захарта е 12 процента. Останалите малки проценти са свързани с така наречените корекции за Обединено кралство, Нидерландия, Швеция и т.н.
Моят въпрос е следния. Не приемам твърдението в един от документите, че на този етап не е възможно да направим по-конкретна оценка за това как ще си променим вноската в Европейския съюз. Трябва да има някаква оценка. Може би тази оценка ще бъде приблизителна, но трябва да има някаква оценка. Затова задълженията на България ще растат ли, ще намаляват ли? Как и по какъв начин ще се променят тези задължения?
Във връзка с тази структура, която ви прочетох, аз приемам твърдението, че предложения данък върху финансовите транзакции не е в съответствие с българските интереси. Наистина това може сериозно да се мотивира.
Що се отнася до другия допълнителен източник, аз не зная защо вие наричате допълнителен европейски данък добавена стойност единия процент от данъчните приходи от ДДС. И там е казано изрично, приходи от стандартната ставка. Тоест от онези стоки и услуги, които се облагат със стандартната справка. Искам да напомня, че не само акцизите, а всички косвени данъци, включително и ДДС са частично регулиране на европейско равнище. Там има стандартна ставка до определено равнище. Има редуцирана ставка, има супер редуцирана и една специална друга ставка.
Искам да напомня нещо друго. В България относителния дял на стоките и услугите, които се облагат със стандартна ставка е много по-голям от повечето европейски страни. Тези влияния също трябва да се отчетат, ако евентуално това се приеме. В Европа повечето страни имат диференцирани ставки на ДДС. Ако не се лъжа, само една държава има стандартна ставка без диференцирани ставки. Тоест, повечето стоки и услуги от първа необходимост, това е известно на всички и може да се види, имам предвид храни, лекарства, култура, изкуство и т.н. имат диференциране на някои супер диференцирани ставки. Тоест, много ниски ставки. Съгласно формулировките, които ние тук виждаме, очевидно се изключват приходите от подобни ставки при формирането на този европейски приход. Аз не го наричам данък. Това е част от националния данък, който се заделя за Европейския съюз. Не може да се нарече европейски данък и то допълнителен.
Що се отнася до субсидиите за селското стопанство, ние приемаме твърденията, че видите ли ние трябва да си правим експерименти, да намаляваме и да ликвидираме тези субсидии, защото едва ли в света ще се намери държава, която да не субсидира своето земеделие и на всички е ясно, че се води тиха война в целия свят по отношение на размера на тези субсидии за земеделието, защото това определя и цените на стоките и движението на земеделските продукти между различните общности и държави, преминаването им през граница и т.н., изхранване на населението и изобщо въпроси, които ние не бива да поставяме под съмнение. Тоест, ние трябва да настояваме по всякакъв начин да се увеличават субсидиите за българското земеделие, без да философстваме в тази посока.
На следващо място, мисля че е погрешно да се правят механични аналогии между бюджета на Европейския съюз и националните бюджети по отношение на параметрите. Бюджетът на Европейския съюз няма нито дългови проблеми, нито проблеми с дефицита си, за да следва тенденции, които са валидни за националните им бюджети.
Разбира се, ние подкрепяме идеите да се защитават националните интереси в тази посока, но бихме желали да видим по-сериозни доказателства по отношение на съответствието на тези национални интереси с онова, което Европа иска да приеме като общовалидни правила.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Имамов. Госпожа Пенчева иска да вземе отношение. Заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Аз искам да направя съвсем кратък коментар, тъй като може би не бях правилно разбрана, когато казах как се изготвя нашата позиция. Иначе искам да ви уверя, че водещо при изготвянето на позицията е именно защита на нашите национални интереси, като пълноправен член на европейската общност. И че именно националните интереси са тези, които ни водят при подготовката на всички позиции.
Другото на което бих искала да обърна внимание, че ние сме направили много сериозен и задълбочен анализ вече. Но нещата предстои те първа да бъдат детайлизирани през октомври и през ноември за конкретните механизми на изчисление на вноската и на нейните компоненти.
И второ, ние ще изчакаме да видим какво точно ще бъде предложение на Европейската комисия и каква точно ще бъде дискусията със страните членки. Бих искала да кажа, че нещата не се правят само на чисто на механична основа. Ще ви дам пример. Ние сме правили оценка на въвеждането на данък върху финансовия сектор. Формално погледнато чисто количествено, България би плащала много по-малко, отколкото страни като Великобритания, Франция и други страни, най-малкото поради факта, че нашия пазар е недоразвит и обема на такива сделки в България е нищожен в сравнение с другите. Тоест, логиката беше да кажем: Да, ние сме за въвеждането на тези такси. Дайте да ги въведем, защото нашият национален интерес е ние да платим по-малко. Не е толкова еднопосочен. Направили сме един сериозен задълбочен анализ. Към момента ние отново считаме, че това би навредило на общата конкурентоспособност на Европа и затова подкрепяме позицията, която аз изразих в началото.
Така че искам две неща да ви уверя. Първото, че всяка една наша позиция е наистина с отчитане на нашите национални интереси преди всичко, но като член на тази общност. И второто е, че всичко е плод на сериозен анализ, но не винаги този анализ е само чисто количествен, а той е анализ на влиянието върху отчитане на макроикономическия ефект, а не еднопосочно елемент по елемент чисто количествен анализ.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз ви благодаря госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте за въпроси, коментари. Госпожо председател на Бюджетната комисия заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, аз ще бъда кратка. На първо място, искам да кажа, че много се радвам на тази ползотворна дискусия и наистина се оказа, че мислим по еднакъв начин в голяма част от нещата и това е много положително. Така че може би ще имаме възможност консенсусно да изразяваме своята позиция пред Европейската комисия и Европейския парламент.
На второ място, искам да кажа, че наистина рамковата позиция, която ни е представена за обсъждане е добра и тя категорично се е водила от националните интереси. Виждате точка по точка, пункт по пункт на различните предложения са оценявани поотделно. Разбира се, това което каза г-жа Боряна Пенчева, ние никога не бива да го забравяме. В крайна сметка трябва да гледаме и общността и интересите на общността, защото ние сме част от нея. Не може да дърпаме чергата единствено и само към себе си. Много често тя може да ни се изплъзне, дърпайки я така, тъй като от другата страна я дърпат по-силни от нас държави. Ако ме разбрахте какво искам да ви кажа.
Аз обаче искам да фокусирам своето изказване по отношение на приходната част на бюджета, която ни се предлага. И по отношение на това да има собствен ресурс чрез въвеждането на, аз го наричам нов данък. Той е европейски данък. Единият е абсолютно нов данък върху финансовите транзакции, а другият според господин Имамов може би не е нов. Тъй като той е ДДС, част от националното ДДС, но изведен като европейски данък, той на практика ще се яви нов данък за всички държави. Тъй като ще откъсне или от сегашната ставка на ДДС в различните държави или това ще наложи увеличение на тази ставка.
Това което господин Имамов каза по отношение на стандартната ставка, там нещата са решени и предложението е на практика с този един процент да се облагат онези стоки и услуги, които са със стандартна ставка във всички страни от Европейския съюз. Това означава, примерно тъй като в България имаме стандартна ставка почти за всичко, от българските стоки и услуги ще бъдат изключени, абсолютно всички стоки и услуги, които в другите държави не се облагат със стандартна ставка и данъчната основа ще се формира върху това, което остава. Така че тук има справедливост в това отношение. Но това е само едно пояснение, което е чисто техническо.
Аз по скоро искам да обърна внимание на това, че предлагайки ни тези два нови приходоизточника за европейския бюджет ми се струва, че навлизаме в едно противоречие. Решенията за европейския бюджет се вземат по по-различен начин от решенията за въвеждането на данъци. Когато говорим за въвеждане на данъци или промени в данъчната политика вие знаете, че там всички страни трябва единодушно да вземат това решение. Те минават през националните парламенти. И там трябва да се постигне категорично сто процентово съгласие. Докато ми се струва, че по този начин, чрез бюджета на Европейския съюз ще се постигне заобикаляне на този принцип и аз мисля, че ние като Парламент, освен това да изпълним ролята си на контрольор на работата на правителството и да одобрим или да не одобрим със забележки рамковата позиция трябва да търсим и своята роля, която лисабонския договор ни даде и ние вече два пъти го правим на досегашни заседания. Да изразим позицията си по субсидиарност и по пропорционалност на предложенията. И това в доклада ние сме го направили като категорично казваме, че по отношение на принципа на пропорционалност не можем да се съгласим с предложените два данъка.
Аз лично смятам, че може да направим една дискусия с експертите от европейско право и да видим не може ли да искаме националните парламенти да се произнесат и по принципа на субсидиарност. Тъй като ми се струва, че и двата принципа се нарушават в този случай.
Това е което аз исках да кажа. И исках да се съсредоточим върху това, което ние реално като комисии и като Парламент бихме могли да свършим, освен контролната си функция.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви госпожо Стоянова. Тъй като това го дискутирахме с отдел “Европейско право” ще дам думата на госпожа Башлиева.
Заповядайте. Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, много моля за извинение за прекъсването. Тъй като трябва да излезна спешно. Гласът ми е за. Казвам го тук пред всички. Гласувам за становището на Комисията.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Агов.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: С договора Лисабон са определени точно компетенциите на Съюза, споделената компетентност на държавите членки и Съюза, в която действат само държавите членки. В случая за приемането на този регламент за методите за събирането на собствените ресурси е определена друга, различна процедура в договора. Това е чл.311. Този въпрос е изведен на ниво първичен документ. За него не може да прилагаме принципа на субсидиарност.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е ли начин да се заобиколи?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Може би е начин, но ние не може да променяме клаузите на договора, определените компетентности и начина на формулиране на принципа на субсидиарност.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви за изчерпателното изказване. Ние ще бъдем активни по линия на политическия диалог и принципа на пропорционалност. Заповядайте госпожо Михайлова и след нея господин Гюзелев.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви госпожо председател. Аз ще се опитам да бъда кратка, защото виждам, че колегите са настоятелни в апела за оперативност. Но преди всичко искам да благодаря за презентацията на заместник-министър Пенчева, защото тя даде наистина параметрите на позицията за разлика от документите, които получихме в насипно състояние. Добре че общата финансова рамка наистина е от края на юни месец, така че сме имали възможност да се запознаем с основните документи, становището и комюникето на Комисията.
Бих искала да наблегна на няколко акцента и бих се радвала да получа отговор от Министерство на финансите. На първо място хубаво би било да чуем всички тук, как тази позиция по миналогодишната финансова рамка се съчетава и съответства на националната програма за реформи, поне на варианта , който ние познаваме и който е в публичното пространство. Дали позицията ни по многогодишната финансова рамка се съчетава и съответства на националната програма за реформи, поне на варианта, който ние познаваме и който е в публичното пространство. Дали позицията ни по многогодишната финансова рамка ще доведе до промени в националната програма за реформи, още повече, че определено многогодишната финансова рамка е в пълен унисон с коментарите, които получихме по националната ни програма за реформи.
Доколкото чух от медиите, днес правителството е обсъждало изпълнените мерките по националната програма за реформи. Бих се радвала да чуя каква е тенденцията там, защото определено има цели полета, които присъстват в националната програма за реформи. Не намират място в нашата позиция по многогодишната финансова рамка, а същевременно има приоритетни области от многогодишната финансова рамка, които не са достатъчно добре засегнати в националната програма за реформи, по мое мнение. Ще се радвам да чуя и вашето мнение.
Второ, бях изненадана да чуя, че позицията на България е, че 30 процента зелени инвестиции е твърде висок процент. За страна, която изключително много набляга на екологичното си развитие и която идентифицира като приоритет на биологичното земеделие, екоземеделието и екопроизводствата и зелената енергия, позицията че ни се виждат високи тези 30 процента трябва да бъде защитена. Още повече, че те не са случайно в многогодишната финансова рамка. Те са във връзка с опита на европейската общност да постигне целите си по превенция на изменение на климата, намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Те са във връзка с една обща политика, която следва Европейския съюз и ние сме се присъединили към нея. Така че бих се радвала, ако получа отговор, ако 30 процента са висока стойност за нас, то каква стойност на този показател би била добра? И до каква степен това се свързва с необходимостта и изискването в многогодишната финансова рамка и преките плащания за земеделските производители да бъдат обвързани с такъв процент. Тоест 30 процента от тези плащания да бъдат във връзка със зелено производство или екологично производство. Това е въпрос на политика по отношение на нашите действия в бъдеще в следващия седем годишен период в областта на опазване на околната среда, предотвратяване на промените в климата, адаптация към промените на климата и намаляване на обема на вредните емисии.
Мисля, че становището на неправителствения сектор по отношение на общата селскостопанска политика и директните плащания и субсидиите в земеделието е малко естравагантно. Може би ще дойде време, когато ще се върнем към някакво изконно земеделско производство. Но изказвам личното си мнение, не вярвам, че бихме били конкурентноспособни, след като много земеделски производители в продължение на много години са ползвали подкрепата на общата си селскостопанска политика, а България е още на прага, в началото на ползването на тези бонуси на общата селскостопанска политика. Така че надявам се, че ние ще постигнем като позиция един добър баланс и някакво стабилизиране на плащанията.
Още един въпрос. Многогодишната финансовата рамка предполага доста гъвкави механизми извън стандартните и познати структурни фондове и кохезионен фонд на Европейския съюз. Създаването на финансови инструменти, които са чисто хоризонтални и които са с доста сериозен финансов ресурс при неясни засега правила, съгласна съм с това, което беше казано в презентацията, поставя въпроса обаче, доколко ние в нашите национални документи, стратегически документи, националната програма за реформи, последващата ни подготовка за договора, който ще имаме с Европейската комисия, щом приемаме факта, че ще се разработва обща стратегическа рамка. Приемаме като следствие факта, че ще имаме договор с Европейската комисия, то каква е нашата готовност? Ние да използваме ефективно тези финансови инструменти, които са извън стандартните и обичайни досега, които ние познаваме по-добре.
Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика, ако позволите преди заместник министъра да отговори. Госпожа Михайлова, аз използвам репликата, за да кажа, че наистина презентацията беше много добра и много точна, много детайлна. Но категорично не съм съгласна с вас, ние да получаваме само презентация, а не първичните документи от които може да видим истината. Така че това, което ни беше предоставено в насипно състояние, както вие се изразихте, на практика са всички първични документи от Комисията плюс първичния документ от нашето правителство рамковите позиции. И аз смятам, че това е правилното, което ние трябва да продължаваме да получаваме и да искаме да получаваме.
Благодаря.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли право на дуплика само. Когато такъв обем документи се изпратят в рамките на два дни, те се превръщат в насипен поток от информация. Това ми е занаят все пак. Затова исках да подчертая. Благодаря за презентацията. Що се отнася до необходимостта, ние да сме запознати с тези документи няма спор.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Михайлова, всичко беше изпратено своевременно. Бих искала да акумулираме въпросите, за да може след това финално да дадем думата на госпожа Пенчева, за да може наистина да е оперативно заседанието. Преди вас господин Михалевски и господин Гюзелев беше заявил желание. Заповядайте господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Госпожо председател, аз ще бъда кратък. Виждам, че разходите за селскостопанската политика предизвикаха реплики, дуплики. Особено съм доволен от позицията на неправителствените организации. За първи път някой да каже проблема в общата селскостопанска политика, която се защитава не само от тях, а е една позиция на Великобритания. Защото този, който не познава земеделието вижда, че тази политика се използва от старите страни членки за решаване на демографски процеси. Това което ние не съумяваме да правим. И ако тръгнем на тази теза, която неправителствените организации защитава, ще видим, че към днешна дата ние имаме редица предимства. Но това нито един политик не смее да го каже.
Аз бих искал да се огранича до това. Адмирирам присъствието на неправителствените организации тук и фактически тяхната позиция все пак ни дава едни ориентири, за да не залитаме твърде еднопосочно. По отношение на позицията на госпожа Михайлова, че по втория стълб позеленяването е хубаво за българското земеделие. Казвам ви не, защото старите европейски страни имат твърде развити земеделски стопанства. Това позеленяване се изразява в пътища, инфраструктура, което нашите фермери и земеделски стопанства към днешна дата нямат.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Гюзелев. Заповядайте господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Имам едно конкретно предложение по доклада, който ни е раздаден. На стр. 6 в т.3 , където се очертава становището, че считаме приоритетна стратегията Европа 2020 за постигане и т.н. Първо, третото изречение според мен има някаква стилистична грешка и няма никакъв смисъл, да обърнат внимание тези, които са готвили това изречение да го променят.
Но моето конкретно предложение е свързано с второто изречение, което очертава следната позиция. Ние считаме, че изразходването на европейския бюджет за реализация на приоритетите на Европа 2020 следва да бъде адаптирано и да отчита специфичните приоритети на държавите членки и степента на тяхното развитие. Като правя едно допълнение, че искаме предлагания механизъм за свързване на Европа, да не влияе върху именно тази цел, която сме си поставили. Защото аз считам, че този механизъм е важен за Европа, за да си гарантира нови модели на финансиране, тъй като очевидно ресурсите, които трябва да се мобилизират за изграждането на стратегически проекти във всички сектори не е по силите на европейския бюджет. И трябва да се привлече и частен такъв. Аз смятам обаче, че този подход може да ни навреди силно, тъй като ние не сме готови да предложим жизнени проекти за публично частно партньорство в базисната инфраструктура и затова трябва да си гарантираме, че от една страна вървейки към този подход на Европа, тя ще се съобрази с нашите конкретни нужди.
Защото и господин Колев преди малко заяви, че е хубаво да се направи автомагистрала Черно море, Хемус и прочее. Трябва да Ви кажа, че ресурсите които имаме в най-добрия случай ще ни стигне да довършим третия лот на Струма. Вероятно да мобилизираме част от ресурса в този планов период за изграждане на участъка от Ботевград до Велико Търново на автомагистрала Хемус. И няколко малки отсечки по коридор № 9 и с това ще приключим. Защото няма да има просто повече ресурси. И нито един от тези проекти не може да бъде жизнен като публично частен. Така че, според мен ние точно тук, трябва не просто да изразяваме своето съгласие за механизма, но да поставим своите условия, за да гарантираме своите цели. И затова тази вметка, според мен е много съществена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Михалевски. Колеги, финално ако имате въпроси или коментари, за да дам след това думата на госпожа Пенчева. Има ли желаещи? Няма.
Заповядайте госпожо Пенчева.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря госпожо председател, аз ще бъда съвсем кратка. По отношение на връзката на националната позиция, която ви представих с националната програма за реформи. Да, точно това е логиката. Ние същите приоритети, които вече са заложени, одобрени включително и от вас с националната програма за реформи са били водещи при определянето на нашето отношение, особено към разходната част на предложената финансова рамка.
Предвижда ли се актуализация. Това което Министерския съвет одобри беше много ясен механизъм за следене, отчет на изпълнението на мерките по националната програма за реформи. Следващата година в рамките на хода на дискусията на европейския семестър, ние отново ще видим какво е изпълнението и съответно тази програма би могла да бъде актуализирана, както и дискусията по финансовата рамка ще бъде в един много по-завършен етап. Така че в следващата година е възможна актуализация.
По отношение на 30 процента на позицията ни, която ви представих. Тридесет процента за зелен елемент, нека да обърна внимание, че става въпрос за обвързване на директните плащания, не за втория стълб, където има позеленяване и агроекологични мерки, а обвързване на преките плащания с така наречения зелен елемент. Според експерти от Министерство на земеделието, аз също не съм достатъчно на ясно. Ние нямаме достатъчно инфраструктура и механизми за контрол за следене на евентуално подобно обвързване. Заради това, считаме, че за България такъв един принцип би бил механично прилаган. Ако за другите страни това е възможно, за България не е подходящо в следващата финансова перспектива.
По отношение на гъвкавите инструменти. Ние подкрепяме гъвкавостта, но има значение какъв е точно този инструмент. Нека да ви обърна внимание, че сме правили анализ на Европейския фонд за глобализация, от който към момента само част от старите страни получават средства, заради това, че производствени мощности се прехвърлят към новите страни членки. Така че ние се опитваме да кажем повече гъвкавост, но в момента в който имаме конкретна яснота, ние отново ще видим кои инструменти как точно, по кои правила следва да бъдат прилагани.
Бих искала да подкрепя предложението на господин Михалевски, което е детайлизация на нашата позиция, която аз казах, че бихме подкрепили увеличаване на бюджета за базисна инфраструктура и във връзка с инструмента свързаност на Европа. Но това да не засяга пакетите на страните членки, които се получават от кохезионния фонд. Така че би могло това изрично да бъде записано.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви госпожо Пенчева. В тази връзка господин Михалевски само ще ви попитам дали правилно съм в разбрала за формулировката. От друга страна обаче считаме, че изразходването на Европейски бюджет за реализацията на приоритетите за Европа 2020 следва да бъде адаптирано и да отчита специфичните приоритети на държавите членки и степента на тяхното развитие. Къде предлагате да включим “и да не влияе върху целите, които сме си поставили”? Ще го включим.
Колеги, аз предлагам да преминаваме към гласуване на съвместния доклад на двете комисии, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси, относно пакета от предложения на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз 2014 – 2020 с допълнените предложения, които бяха генерирани от становището на форум гражданско участие. Те са допълнителни аргументи в първоначалната посока, която имахте на становището. Ако сте съгласни колеги нека да подложим на гласуване цялостния вариант плюс предложенията на господин Михалевски.
Ако искате ще гласуваме всяко поотделно. Мисля, че не е необходимо.
Който е съгласен с доклада на двете комисии, първо Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
От Комисията по бюджет и финанси, който е съгласен моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Хубав следобед на всички. Благодаря на всички участници за ползотворната дискусия.
Закривам заседанието.

/Закрито в 15 часа и 10 минути/

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 84 363 знака



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
/Менда Стоянова/ ФОНДОВЕ:
/Моника Панайотова/