П Р О Т О К О Л

№ 25

---

На 29 септември 2011 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предложението ми за дневен ред е следното:
Д н е в е н р е д:

1.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнително споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 септември 2011 г.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31.08.2011 г.

Има ли други предложени за дневен ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред при нас са:
Евгени Ангелов - заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма
Аделина Кьосева – н-к отдел в Дирекция “Външноикономическа политика”
Татяна Маркова – експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”
Господин Ангелов заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание днес е представен проектозакона за ратифициране на допълнително споразумение изменящо договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Договорът между двете правителства за назначаване на инвестициите е подписан на 1 юни 1999 г. в Бейрут. Целта на допълнителното споразумение подписано в Бейрут на 21 декември 2010 г. е да внесе промени в договора, които да осигурят прилагане на мерките, които Европейския съюз е приел или може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Съюза. Внесените с допълнението споразумения и промени в договора касаят режима на третиране на инвестициите и свободния превод на плащания свързани с инвестициите. В различни членове, да не ги цитирам в момента, се установява принципа на недискриминационно третиране в инвестиционно сътрудничество между Ливан и България.
Също така допълнителното споразумение се изменя, като по-точно се дефинират изключенията от режимите за национално третиране или за най-облагодетелствана нация.
Също така в чл. 2 от Споразумението се изменя чл. 4 от основния договор, като се гарантира свободния превод на суми свързани с инвестиции, но без да се засягат мерките приети от Европейския съюз.
Влизането в сила на допълнителното споразумение е необходимо условие за привеждане на договора в съответствие със законодателството на Европейския съюз и предпоставка за по-нататъшното развитие на инвестиционната дейност между България и Ливан.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Ангелов.
Колеги, имате думата за въпроси и становища по представения законопроект. Има ли въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнително споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 септември 2011 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е единодушно.
Благодаря ви господин Ангелов.
По точка втора
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. – второ четене. Приет на първо гласуване на 21.09.2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието се приема.
§ 1 и § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфи 1 и 2 са приети.
§ 3.
Предложение на н.п. Менда Стоянова:
§ 3. В чл.14, ал.1 се създава т.12.
12. Приходите постъпили от реализация на отнети и изоставени в полза на държавата стоки по реда на чл.106а, 107в, 107е, ал. 2, 107з, ал. 3, т. 3 и чл. 124, ал. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, след приспадане на направените по съхранението и реализацията на тези стоки разходи.”
Това е текст, който беше в ал. 1 т. 3, но го отделяме в отделна точка 12 за по-голяма прецизност и яснота.
В т. 3 си остават само “митническите”, които са по 240 ал.2. Вместо да сложим запетая, както беше предложението и да продължим този текст го отделяме в отделна точка. Така че е чисто редакционна промяната за яснота.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция, която ви прочетох.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
§ 4, § 5 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 и § 5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 4 и § 5 по вносител са приети.
§ 6.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
В § 6 да се направят следните изменения:
На практика предложението е да се създаде нова ал.2 в § 16а, а именно: За всяко задържано лице да се издава заповед за задържане от митническия орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето.
И съответно преномериране на останалите алинеи. Както и в ал.8, която става ал.9, накрая след точката, която се заменя със запетая, да се добави, за което се издава писмена заповед. Предложението има за цел да прецизира нещата между първо и второ четене говорихме, че това трябва да става с писмена заповед, която да може да се обжалва по реда на АПК, за да има лицето права и на защита. Това е всъщност допълнението, което се прави към този текст.
Имате ли коментари? Няма.
В такъв случай работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция.
Предлагам да не я чета. Тя е пред вас. То е същото, което е от първо четене.
Тук и миналия път говорихме, че трябва да правим разлика между онова задържане на МВР и това задържане, което евентуално ще упражняват митниците. Защото ако отидем по задържане на МВР, тогава когато е необходимо ще върви в особените за целта места на Министерство на вътрешните работи.
Имате ли конкретни въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде ги задържаме тези хора? Митническите органи могат да задържат лица за извършени престъпления. Могат да ги държат не повече от 24 часа. Могат да ги освобождават. И по-нататък пише: “Когато е необходимо задържаното лице се настанява в обособените за целта места в структурите на Министерството. Когато не е необходимо къде се настанява?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стои на бюрото, където му взимат обясненията и го пускат като се свърши работата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Миналият път тук генерал Танов ни каза, че Митниците ще изграждат собствени заведения за задържане и арестуване. Ако е така каква ще бъде разликата между едните места и другите места? Какво значи необходимо?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще дам думата и на г-н Борисов. Но задържането колеги, не е заключване на лицето. Да те задържат значи да не можеш да си ходиш сега, а да стоиш и да ми обяснявам разни неща, които те питам.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато е необходимо слагаме белезници и разни други помощни неща. Това е друга тема. Ако могат да ни кажат колегите от Митниците, кога ще ги задържаме така, кога ще ги задържаме по другия начин.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Разпоредбата на ал. 3 цели единствено ограничаване правото на придвижване на лицето, за да могат да бъдат извършени първоначалните действия. И когато този срок от 24 часа е достатъчен, то тогава има два сценария. Или освобождаване след отпадане на основанието или продължаване от тук нататък на дознанието под контрола на прокурора. В случаите когато лицето не сътрудничи, оказва съпротива или се опитва по някакъв начин да посегне на себе си, то тогава ще се включи разпоредбата на ал.9 и тогава реда за който говорихме, включително с издаване на писмена заповед лицето ще се въдвори в съоръженията, които се поддържат от Министерство на вътрешните работи. Или в административната сграда или ако тези първоначални действия се извършват с мобилен екип, ние се съоръжаваме с мобилни превозни средства специално пригодени с условие за извършване на разпит, даване на възможност за писмени обяснения и това при едни нормални човешки условия, включително климатизация и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест Митниците ще се снабдят с подвижни арестантски килии.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Това е оборудването за нашите мобилни групи митнически, в които ние имаме намерение във всяка една от тях, понеже действат в широк периметър, денонощно да има митнически дознател, разследващ митнически орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на работната група, която е пред вас.
Който е съгласен с тази редакцията на § 6, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Текстът се приема.
§ 7, § 8, § 9 и заключителни разпоредби по вносител.
Който е за тези параграфи и наименованието заключителни разпоредби, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
§ 10. Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Това предложение включва нова т. 1, досегашната точка става т. 2. Точка 1 е чл.103а, ал.4. думите “по ал.3” се заменят със средствата от измерване и контрол по ал.1.
Предложението е редакционна промяна за уточняване на текста на ал.4.
Имате ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване текста.
Работната група подкрепя предложението и предлага текст в следната редакция, която е пред вас.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 10, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
§ 11, § 12, § 13, § 14, § 15.
Изказвания за тези параграфи, които са по вносител. няма предложения за тях. Няма.
Подлагам на гласуване § 11, § 12, § 13, § 14 и § 15 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 10, т.1. Това е въпросното редакционно уточнение, което влиза в сила от деня на обнародването на закона в Държавен вестник.
Другото касае подготовка на Митниците и МВР за разследващите. Това е нещо, което е редакционно по закона.
Други предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
С това и законопроектът на второ четене.
Благодаря.
Трябва да преминем към точка трета.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31.08.2011 г.
По тази точка гости при нас са:
Бисер Петков – управител на НОИ
Антоанета Ганчева – гл. директор в НОИ
Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право, осигуряване и условия на труд” в МТСП
Госпожа Масларова ще ни представи законопроекта. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря уважаема госпожо председател, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми гости и колеги,
Моля да бъда извинена, но в един и същи час по едно и също време се гледат два законопроекта в две различни комисии и затова се наложи да закъснея малко.
Законопроектът който внасяме с моя колега Драгомир Стойнев всъщност има като идея в областта на пенсионната система да има една принципност, последователност и една стабилност за установяване съотношенията между най-ниския и най-високия размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и разбира се за осигурителните вноски.
Аз ще бъда съвършено кратка, тъй като съм се запознала със становищата на всички институции, които са работили по този законопроект. Искам да кажа, че четвърта година максималният осигурителен доход остава на 2000 лева. В същото време обаче, минималните осигурителни прагове се увеличават. В същото време в Националният осигурителен институт има определен дефицит. Нашето предложение е максималния осигурителен доход да бъде не по-малко от десетократния размер на минималната работна заплата. Тоест да се знае всяка година с увеличаване на минималната работна заплата, какъв ще бъде максималния осигурителен доход. То сега е десеткратния размер на минималната работна заплата, което значи следващата година ще бъде 2700 лв.
По този начин ние определено считаме, че ще има и един дисциплиниращ характер на участниците в системата за държавното обществено осигуряване и в дългосрочен план ще има една визия как ще се развиват тези параметри. Още повече определено считам, че това е един мотив, всеки който иска да получи по-висока пенсия, съответно да се осигурява на по-висок доход, за да може да получи и по-висока пенсия. Аз мисля, че това е мотивиращо.
Зная, че има много за и много против. Аз прочетох становищата и на Министерството и на Националния осигурителен институт. Но за мен по-високия осигурителен доход, който ще доведе до по-висока пенсия, при всички случаи е стимул, а не е нещо, което ще възпре хората, които съзнателно се осигуряват.
Другото предложение е свързано с бонификацията на всяка година трудов стаж над определената за страната пенсионна възраст. Едва ли тук на тази аудитория трябва да се характеризират параметрите на демографската криза, средната продължителност на живота, натовареността на пенсионната система. Още в предишните парламенти имаше доста дълги спорове от това, как ние да направим така, че да стимулираме гражданите по-дълго време да останат на пазара на труда.
Мисля, че тук една част от вас знаят, че всяка година трудов стаж се бонифицира с 1 процент. След това ние предложихме всяка година над определената пенсионна възраст за страната за жените и мъжете да има бонос 1,5 процент. Преди три години предложихме и станаха 3 процента. Имайки предвид разчетите, които се дадоха в началото на тази година във връзка с пенсионната система, развитието на приходната част на пенсионната система и на това колко пенсионери ще излезнат, колко ще влезнат като работещи. Какъв е средния осигурителен доход. Ние предлагаме да се стимулира всяка година работа след пенсионна възраст с 1,5%. Тоест по този начин хората, които са в кондиция, хората, които са предпочитани от работодателите, защото има много хора, които са със знание, с опит, с дисциплина на мястото, на което работят, те биха останали да работят по-дълго време, без да слагаме онези други санкции. Защото освен санкциите да санкционираме тези, които нямат достатъчно брой години, стаж и съответно осигурителен принос, да стимулираме тези, които ще имат повече принос в осигурителната система.
Така че това са двете предложения. Едното е максималният размер на осигурителния доход да бъде не по-малко от десет минимални работни заплати. И тук искам още нещо да кажа. Не може мотив да бъде това, че видите ли, ако увеличим максималния осигурителен доход, ние увеличаваме и максималната пенсия, която представлява 35% от максималния осигурителен доход.
Извинявайте, какъв ще ни бъде стимула да се осигуряваме, ако ние непрекъснато държим максималната пенсия на 700 лв. Аз разбирам, че е трудно, но ние трябва да даваме и стимули. Защото, ако се направят едни разчети. Примерно, ако един човек остане три години или четири години след пенсионна възраст да работи, колко пенсия ще получи през този период? И в същност колко ще внесе в пенсионната система като осигурителна вноска?
Имайки предвид и средната продължителност на живота, особено на мъжете, мисля, че това което предлагаме в никакъв случай не е драматично, а е полезно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой желае думата за дебатите по законопроекта? Госпожо Масларова, понеже към законопроекта няма финансова обосновка, за въздействието така да го наречем. Колко ще влезнат, колко ще излезнат? Вие имате ли нещо, което бихте могли да ни предложите като справка или като разчет?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Госпожо Стоянова, по увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2700 лв. влиза в приходната част на държавното обществено осигуряване. Боносирането на всяка година трудов стаж на хора, които остават да работят след определена възраст, също този човек получава работна заплата и си внася осигурителните вноски и до момента има само приходи.
Максималната пенсия ще се увеличи следващата година, а не тази. Така че има цяла година време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно е, че не е точно така. Аз ще помоля господин Бисер Петков, ако са подготвили някакви цифри. Ние по принцип сме поръчали да направят някакви разчети и да ни ги представи и след това да ни представи становището на НОИ и становището на МТСП. Аз ще ви кажа и становището на работодателските и на профсъюзните организации.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз ще предоставя информация по отношение на финансовите ефекти, които би имало приемането на предложението на н.п. Масларова и Стойнев. Като вече г-жа Масларова посочи положителните ефекти, които би имало това предложение по отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване. Конкретно нашите разчети показват, че доколкото към момента около 86 000 лица се осигуряват на максимален осигурителен доход и на практика увеличаването на максималния осигурителен доход с тези 35%, които се предлагат ще засегне именно тях. От увеличаването на максималния осигурителен доход очакваните допълнителни приходи от осигурителни вноски в бюджета на ДОО за 2012 година по общи оценки са от порядъка на 71 млн. лева.
Като същевременно, както вече се каза, налице е връзка между максималния осигурителен доход и максималния размер на пенсията, 35 % от максималния осигурителен доход е максималния размер на пенсията или към момента 700 лв. Ако се приеме предложението, максималния размер на пенсията ще стане 945 лв. Изплащането на новия максимален размер, съгласно действащите разпоредби би трябвало да започне от 1 юли следващата година. И за тези шест месеца това ще предполага допълнителен разход за бюджета на ДОО в размер на 40 млн. лв., но на годишна база, говоря след 2012 – 2013 г., това означава около 80 млн. допълнителен разход за изплащане на пенсии.
Тоест конкретно за 2012 г. нетния ефект от предложението върху бюджета на ДОО би бил положителен, но тук искам да отчета, че трябва да се вземе под внимание и това, че увеличения размер на максималния осигурителен доход ще предполага допълнителни трансфери от държавния бюджет. Знаете, че държавата участва с 12 процента върху общия осигурителен доход. И тези допълнителни трансфери се оценяват в размер на 47 млн. лв. Това ще бъде на практика сума, която държавния бюджет допълнително ще трябва да трансферира към бюджета на държавното обществено осигуряване.
Така че отчитайки съвкупния ефект на практика се оказва нетния ефект, че ще бъде с отрицателен знак.
Освен това голяма част от обезщетенията и кратктосрочните плащания са свързани с максималния осигурителен доход, нашите оценки са, че при увеличаване на максималния осигурителен доход, това ще доведе до увеличаване размера на краткосрочните плащания по обезщетения от порядъка на 7 млн. лв.
Така че първоначалния ефект беше само за пенсиите, който дадоха. Това са числата.
Първото предложение от законопроекта е да се увеличи максималния осигурителен доход от настоящите 2000 лв. на 2700 лв. или както госпожа Масларова го обоснова 10 пъти минималната работна заплата.
По отношение на второто предложение от законопроекта за увеличаване на тежестта в пенсионната формула на осигурителния стаж положен и придобит след придобиване на право на пенсия, а нашите разчети показват, че всъщност спестените пенсии от това, че хората продължават да се трудят след като са придобили правото и допълнителните вноски, които те ще правят в бюджета на ДОО няма да компенсират увеличения размер на пенсиите, който те ще получат, тъй като пенсиите се плащат до живот. И в същност, както предполагам е известно, средната продължителност на изплащане на пенсия е от порядъка на 20 – 21 години. Това са разчетите на Националния осигурителен институт с които съм длъжен да ви запозная.
В нашето становище, което изпратихме до Комисията по труда и социалната политика, принципното ни становище, доколкото предлагания законопроект има сериозно отражение върху приходите и разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване и целокупно държавния бюджет, че би следвало да се разглежда при разглеждането на законопроекта за бюджета на ДОО.
Благодаря ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Петков, вие казахте, че приходите ще бъдат 71 млн., увеличението на приходите.
БИСЕР ПЕТКОВ: Моля за извинение 75 млн.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така 75 млн. Държавните трансфери обаче ще се увеличат с 47 млн. Държавата дава 12% трансфер от осигурителния доход и освен това държавата може да си увеличи трансфера за тези, които са на максимален осигурителен доход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не сте го имали предвид. Това 45 е само 12-те процента.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз това искам да уточня. На мен ми се струва невъзможно от тези 75 млн. лв. 47 да са на държавната администрация. Излиза, че в държавната администрация едва ли не са ¾ от тези, които се осигуряват на максимален осигурителен доход. За мен не може да бъде реално. На максимален осигурителен доход могат да бъдат служители в държавни фирми. Примерно в АЕЦ “Козлодуй”. Приемам, че там сигурно е така. В някои от другите енергийни дружества. Къде другаде? Там където са с високи заплати. Може един кръг чиновници, министри, заместник министри. А другите кои са?
БИСЕР ПЕТКОВ: Мисля че разбрах аргументите. На практика това е за допълнителния трансфер. Тъй като държавата трансферира суми върху осигурителния доход на всички осигурени лица.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В същност 12% от 85 млн. са 10 млн.
БИСЕР ПЕТКОВ: Тези 75 млн. са допълнителните постъпления от осигурителни вноски. Затова че осигурителния доход се увеличава от 2000 на 2700 лв.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Държавата си слага 12% и си дава нейния дял. Но то е 10 млн., не е повече. Даже няма и 10 млн.
БИСЕР ПЕТКОВ: Но тези 12% са върху целия осигурителен доход. На практика това са допълнителни вноски, допълнителни приходи. Базата осигурителния доход е както за тези 75 млн. допълнителни приходи, така и за трансфера, който държавата в размер на 12% от осигурителния доход прави към бюджета на ДОО.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя и сега го прави. Увеличението е само 75%. Те са 75 млн.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: 75 милиона това са допълнителни приходи от осигурителни вноски, които ще получи държавата заради увеличение на максималния осигурителен доход. Това е от работник и от работодател. А държавата трябва да даде от това увеличение 47, защото тази осигурителна вноска, която е на работниците и работодателите, някъде средно е около 20% от доходите. Държавата плаща 12%. Сметнете колко е. Едното е 19, другото е 12. Значи 47 милиона трябва да даде държавата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е ако приемем, че държавата е този работодател.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Държавата дава за всичките. Не дава само за държавните служители. Знаете, че 12% държавата дава върху моя доход, на всички.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя го дава като трети осигурител. Тя и сега го дава.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Точно това искахме да кажем, че държавата ще се задължи, освен тези 75 млн., които ще дадат работниците и работодателите, тя трябва да даде за това увеличение 47 млн.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как 47 млн.?
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Още 47 млн. допълнително още.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Държавата ще трябва да даде още 47 млн. Значи увеличението в НОИ ще бъде не 75 млн., а ще бъде 112 млн.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: 122 милиона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие не го казвате така. Вие казвате 75 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези 122 млн. ще бъдат заедно с държавата. 70 млн. ще дойдат от другите, а 45 млн. от държавата и стават 122 млн.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези 122 млн. са значително повече от тези 80 млн., които са необходими за изплащане на увеличените пенсии.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Така, но всичките тези 47 млн. трябва да дойдат от държавата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз разбирам гимнастиката, която вие сте направили. Въпросът е, че трябва да си ги казваме нещата точно. Скриваме 47 млн., за да не ги сметнем, че са общо 122 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но 45 млн. от тях излизат от другия джоб. То е трансфер. Един е джоба, консолидирания джоб.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те и сега излизат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези 45 млн. не излизат. Те ще излезнат допълнително.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Бих искал да ви обърна внимание, че когато се прави анализ дали тази мярка е на дефицит или на излишък, т.е. какви са ефектите от нея, трябва да се гледат нетните ефекти. Забравете в момента това, което дава държавата и гледайте какво влиза и какво излиза от НОИ. Доколкото разбрах от цифрите в НОИ влизат 75 млн. и излизат 80 млн.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Влизат 122 млн. и излизат 80 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нетният ефект на консолидирана база. Заповядайте г-н Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Освен това трябва да се има предвид нетния ефект за няколко последователни години, а не само за следващата година. Следващата година може нетния ефект да бъде положителен, ако не включим един по-дълъг период от време, защото системата е динамична и нетния ефект определено ще бъде отрицателен.
Искам да кажа, че в социалната система има много такива съотношения, които в повечето случаи са закръглени, без да са мотивирани. Защо точно десет пъти по-голямо, пет пъти по-малко и т.н. За мен е трудно да се мотивира това. От тази гледна точка аз съм съгласен със становището на работодателите, че трябва много по-сериозна аргументация. Защо десет пъти? Ние трябва да имаме информация за съотношението между минималната работна заплата и максималната, за да може да вземем решение за това как да нагласим тези съотношения за облагане доходите. Изобщо, ако трябва наистина да бъдем обективни, това е мое мнение, трябва да премахнем всякакви прагове за облагане. Това е най-обективния подход, който трябва да се приложи в страната. Друг е въпроса дали някой може да гарантира, че ще бъде приложен така, както трябва. Няма прагове, няма лимити, няма граници. Колкото получава доход, той трябва да бъде облаган до стотинка.
По отношение на този абсолютно обективен принцип трябва работодателите да поемат известни ангажименти. Аз ще се въздържа от гласуване по този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз трябваше само да ви запозная със становищата на работодателските организации. Имате ги. Добре, няма да ви запознавам и с аргументите, които са вътре, както и на профсъюзите.
Господин Мирославов заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, освен икономически, финансови и други съображения, ние имаме и юридически съображения в нашето становище, което сме дали на Комисията по труда и социалната политика, което предполагам, че може би го имате и вие.
В сегашния член 6 на Кодекса за социално осигуряване е казано със Закона на бюджета на държавното обществено осигуряване се въвежда максималния размер на осигурителния доход. Вносителят забравя този текст и макар че този текст съществува изведнъж, вносителите казват, да но за тази година определяме 2700 лв. Има противоречие. КСО препраща към Закона за бюджета, а изведнъж се определя в самото КСО. Разпоредбата юридически е погрешна.
Поради това нашето становище е, че този въпрос би трябвало да се разглежда тогава, когато евентуално се гледа бюджета на държавното обществено осигуряване.
Освен това днес или следващата седмица, Министерският съвет ще гледа едно решение, с което да се обвържат всички плащания от минималната работна заплата, това което стана 2002 г. и после го забравихме. И сега има много плащания.
Пречката на минималната заплата да участва при определяне на заседателни, на стипендии и т.н. е често пъти пречка самата минимална работна заплата да се повдига, защото така както вие изчислявате, така всички изчисляват, че ако се вдигне минималната работна заплата заедно с това се вдигат още много работи. Ето защо ние сме против този максимален размер на пенсията да се определя в съответствие с минималната работна заплата. 2002 г. това не стана. Сега се връщаме отново към нея.
Що се касае от 3 на 5, считаме, че този скок е доста голям и няма да отговаря на осигурителния принос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Първо, искам да кажа, че когато разглеждахме бюджета на държаното обществено осигуряване за 2011 г. , ако се върнете към стенограмите, ще видите, че ние тогава също го бяхме предложили. Така че тогава не стана. Искаме да повдигнем въпроса още от сега, за да може да коментираме. Ние много добре знаем в кой бюджет, кой закон, къде какво се препраща.
На второ място, г-н Мирославов много съжалявам, но аз и моят колега, г-н Стойнев, ние не знаем какво мисли Министерски съвет за утре и вдруги ден, а действаме съобразно ситуацията днес.
Аз отново поставям въпроса пред всички вас. Максималният осигурителен доход в момента е 2000 лв. Кажете ми какъв стимул имат хората да се осигуряват на реални доходи, на по-високи доходи, след като те знаят, че ние не вдигаме максималния осигурителен доход, не защото не сме убедени, че трябва да го вдигнем, а защото максималната пенсия представлява 35% от максималния осигурителен доход. И ще трябва да плащаме, при положение, че сме внасяли такива пари. И вие много добре знаете колко хиляди човека реалната им пенсия е 900 лв., 800 лв. 1005 лв. Те не са стотици хиляди, но това са хора, които са се осигурявали на високи доходи.
От една страна искате да имаме приходи в осигурителната система, от друга страна се казва: Ако дойдат приходите, ние ще трябва да даваме разходи.
В тази система трябва да има някаква справедливост и по-дългосрочна визия. Аз не възразявам. Може да не са 10 минимални работни заплати. Аз съм съгласна с една от позициите на работодателите, които казват: “Да, така е трябва да се увеличи, но трябва да са по-голям компонент от показатели.” Хайде да ги направим. Но докога ще стопираме максималния осигурителен доход само и единствено мотива, защото трябва да дадем по-висока максимална пенсия. Как да стимулираме хората? Как хората да имат сигурност и увереност в пенсионната система? Той казва: “Какво от това като внасям, след като има таван на пенсията?” Така че тези неща са взаимосвързани. И трябва да бъдем достатъчно коректни към себе си.
Още повече, аз мисля, че по някакъв начин ние трябва да стимулираме по-дългото участие на пазара на труда. Убедена съм, че няма да бъде 1,5, а ще бъде 1,4. И ще бъде 1,4, защото е казало правителството. Чудесно, въпроса е да го направим. Да направим стъпката с която да има стимул. Аз да желая да остана по-дълго на работа. Защото тези хора, които остават на работа след пенсионна възраст колеги, не са на минимална заплата. Това са специалисти, това са експерти, това са хора ценени с високи заплати. Те са добри специалисти, те получават висока заплата. И от там, разбира се и вноската е висока. Приходите в системата са по-високи.
Да, разбира се, че бюджета ще участва като трети осигурител. Но в крайна сметка, такава ни е системата. Значи ли заради това, че бюджета ще трябва да даде 41 млн. лв., а ние едни правила ще ги стопираме с години напред. И пак казвам, не е справедливо да увеличаваме минималните осигурителни прагове. Минималните осигурителни прагове ние ги вдигаме всяка година. Ако това не го знаете би трябвало бюджетната комисия да го знае. За минималните доходи увеличаваме праговете за осигуряване, а максималните ги натискаме. Разстоянието между максималния осигурителен и минималния осигурителен доход се намалява. И това е повод да седнем действително сериозно да мислим по този въпрос. Той е в полза на всички ни и на ситуацията от демографска гледна точка в страната.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз предлагам да се помисли дали задължително трябва да се промени това. Така е по закон в момента. Не може ли да го променим. Тази релация минималната работна заплата и осигурителния доход. Не може ли да променим това правило и максималния осигурителен доход да не е обвързан точно колко пъти с минималната работна заплата. Тогава може би няма да е 2700, а да стане 2400, 2200 или да се приеме някаква стъпаловидност, по-постепенно нарастване, което едва ли ще се отрази толкова драматично върху бюджета. Това ми е предложението. Много ясно, че този въпрос ще се обсъжда с бюджета за 2012 г. Да помислим и експертите и комисията да не е точно това, което предлагат колегите, но едно увеличение да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, мисля че изчерпахме дебата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По отношение на второто предложение, аз мисля, че трябва да се имат предвид и други процеси. Например, че безработицата за младите хора е някъде около 2,5 – три пъти по-голяма, отколкото сред възрастното население. България е на едно от първите места в Европа по безработица на младите хора. Тоест всеки трети човек на възраст около 15 – 20 – 25 години в България е безработен. Тоест България е на първо място по брой на младите хора, които нито учат, нито работят. Аз мисля, че даването на по-големи боноси на възрастните да удължават своята активност до голяма степен ще затормози решаването на проблема с безработицата на младите хора. Това също е сериозен въпрос.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Забравили сте, че Европейската комисия препоръчва на страната мерки за задържане на работната сила след пенсионна възраст. Само да го напомня.
АСЕН АГОВ: По повод на това, което е възражението на колегата Имамов. Ако тенденцията в целия Европейски съюз е да се повишава пенсионната възраст и ако определени страни спъват този процес, една от тях е Франция. Начинът обществото да свикне чисто психологически, е, че хората отиват и работят ефикасно до по-висока възраст е именно да се дадат боноси за оставането на работа. Тоест, това е правилната политика, това е вярната политика.
Що се отнася до младите безработни, като видите данните по-внимателно ще установите, че това е преди всичко структурна безработица. Тя не е заради липса на работни места във високо квалифицирания сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приключихме.
Подлагам на гласуване законопоректа.
Който е за на първо гласуване да бъде приет този законопроект, моля да гласува за.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Благодаря.
Закривам днешното заседание.

/Закрито в 16 часа и 10 минути/


Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 35 281 знака


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/