П Р О Т О К О Л

№ 1

---

На 19 януари 2012 г. /сряда/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и беше ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

/Начало 14.45 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми гости и членове на комисията, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане искането на 61 народни представители от 41-ото Народно събрание за установяване противоконституционността на разпоредби от Закона за местните данъци и такси, както и препис от определението на съда от 22 декември 2011 г. по конституционно дело 13/2011 г. и приемане на становище на комисията по това дело.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерски съвет на 12.01.2012 год.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.- първо четене
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04.11.2009 г. и законопроект на Закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. - първо четене.
5. Представяне и обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерски съвет на 26.08.2011 г.
Имате ли съображения или предложения по така предложения ви дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред. който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували за, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа: Разглеждане искането за противоконституционност на разпоредби на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички вие получихте проекта на становище по това конституционно дело. Има ли някой, който не е получил или не се е запознал с това становище? Предлагам да не го четем, а да го подложим на обсъждане, ако имате становища или въпроси по него?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз съм един от подписалите това искане на Конституционния съд. Естествено, имам мнение за това становище. Ние можем да правим само предположения. Последната дума ще има Конституционният съд. Смятам, че становището или проектът за становище, което ни е предложено, е неубедително по основните точки, които са записани в това искане, особено точките, касаещи туристическия данък, някои формулировки в становището са определено неточни, според мен, неясни. Например, сравняването на данъка върху недвижимите имоти и туристическия данък, като имуществени данъци. Всъщност това е твърдението в становището, докато твърдението на вносителите е, че туристическият данък всъщност представлява една смесица, един хибрид между подоходен данък и имуществен данък. Аз бих го определил като косвен, целеви, хибриден, подоходно-имуществен данък. Именно това е основното противоречие с някои много важни текстове в Конституцията да не се смесват различни елементи, различни видове данъци и те да съответстват на характера на данъчното облагане, за което са предназначени.
Очевидно е, че тук става дума за една презумпция за виновност. Някои колеги направиха сравнение между тези 30% задължителна явна или неявна заетост на легловата база с минималните осигурителни прагове, но според мен не може да се прави такова сравнение, защото при минималните осигурителни прагове няма хипотеза за нулев доход. Там се предполага, че някой получава доход и е длъжен да плаща социална осигуровка, докато тука задължително е да се изисква този данък при условие на нулев доход, тоест, при условие, когато изобщо няма нито едно потребление на туристическата услуга в съответния хотел или обект. Затова аз смятам, че искането на Конституционния съд е основателно и че това становище е недостатъчно убедително, като се имат предвид текстовете,в които са записани в това искане.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища по темата? Няма. Тогава ще ми позволите аз да кажа две думи. Аз не съм съгласна с доводите, които изтъкна господин Имамов. Смятам, че данъкът не е подоходен в никакъв случай, защото по никакъв начин от определението в Закона за местните данъци и такси не се облагат доходи от нощувки или от туристически услуги. Самият размер на данъка представлява произведение между предоставените нощувки, тоест имаме натурален показател предоставени нощувки, и размер на данъка, определен от съответния общински съвет. Така че тук никъде не се говори за доход и не смятам, че това е данък, който облага дохода от тези нощувки. В този смисъл дори и тогава, когато има нулев данък, нулев доход, тоест, няма предоставени нощувки, е нормално да има данък, тъй като той не е свързан с дохода, а със самия факт на предоставянето на нощувки, на легловата база. Защо? Защото вие самите знаете, че когато в една община – това е общински местен данък – в една община се изграждат места за нощуване – хотели, мотели и т.н. – това от своя страна изисква от общината да изгради съответната инфраструктура, за да поеме евентуално реализацията на нощувките в тези хотели – на база на броя легла, потенциални, които могат да бъдат заети на 100 % - тази инфраструктура е ангажимент на общината. Тя касае и трудов елемент, и образователен, ако искате, касае и строителство,оборудване и т.н. Аз смятам, че е нормално общината да получи приходи от тези, които ползвайки тази инфраструктура и леглата, които са създали, евентуално получават доход, а тогава, когато те не могат да получат доход, има вариант, в който могат да прекратят своята регистрация като хотел – говорим за малки, неефективни. И тогава няма да се облагат с този данък. Така че за мен данъкът категорично има имуществен характер и той е свързан именно с това.
Иска ли някой друг да се изкаже? Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, по начало този туристически данък, който беше приет, много добре знаете, че Коалиция за България беше против, защото във времена, когато нараства безработицата, проблемите с доходите стават все по-имагинерни за огромна част от българското население, фактически този вид данък е, както вие се мотивирате, е имуществен, а не е подоходен. Той дефакто принуждава всеки един, който е регистрирал, че ще отдава легла под наем, да си плаща данък, без да има никаква гаранция дали действително ще получи някакви доходи във връзка с тая леглова база, което според мен не почива на здрава логика и това не стимулира именно по-малките, ако мога да кажа, хотелиери и тези граждани, които си дават от къщите няколко легла, няколко стаи, за да имат някакви доходи. Това, че вие говорите за инфраструктура и т.н., аз познавам поне десетина души в град Банско, и то не отсега, когато се построиха новите хотели, а хората си даваха по едва, две, три стаи в къщи, които са в централната част на града и ни какви допълнителни инфраструктури общината не е вложила за тази им дейност. Те съществуват. Мисълта ми е, че това беше един, според мен, данък, който е в услуга на го лемите хотелиерски вериги, които имат договори с международни компании, които им осигуряват поне над 30% гарантирана годишна посещаемост и ползване на легловата база и фактически тези големи хотели няма да пострадат, а ще пострадат точно тези, които нямат такива възможности, за да бъдат подпомогнати. Така че тук една еквилибристика, която се опитвате да прилагате, че не е подоходно-имуществен, според мен е грешно да го има този данък по начало и се надяваме, че Конституционният съд ще уважи нашите мотиви, защото той не е справедлив по самата си същност. Един пример ще дам, че не беше справедливо и това – наемодателят да плаща 10% от наема да внася наемателят, вместо наемодателят, като нормално е всеки, който получава доход, да плаща данък, а не този, който плаща, в случая. Но вие имате доста примери, където стремежът за получаване на някаква финансова стабилност прекрачиха всички нормални досегашни взаимоотношения на платец и на приобретател на някакъв доход, ако мога така да кажа. Така че ние си поддържаме позицията на Коалиция за България и Вашите доводи не ги приемаме за основателни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз няма да влизам в дискусия с вас. Вие имате сериозен практически опит в областта на данъчното облагане, това е така. Но аз продължавам да твърдя, че това е хибриден данък и във връзка с това ми твърдение бих желал да ми отговорите на следния конкретен казус. Ако един хотел има реална пълняемост 10%, а съответно собственикът или съответният платец на данъка трябва да плати 30% пълняемост, разликата от 20% откъде ще ги плати – от дохода или под някаква форма, зависи от имуществото на самия платец на данъка. Как ще стане това? Той е длъжен да плати 30% пълняемост, а в същото време има 10%.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако това не е подоходен данък, а имуществен данък, казусът е аналогичен на това, вие като имате апартамент, вила и кола, а сте безработен, откъде ще си платите данъците за тези имущества? Всъщност разковничето тук е в това, че 1996 година, мисля, Конституционният съд има едно решение, в което казва, че Конституцията е казала, че данъците биват подоходни и имуществени и според това тълкувание от 1996 година това означава, че един данък трябва да бъде или чисто подоходен, или чисто имуществен, без да има елементи на смесване между двата вида данъци. Всъщност разковничето на спора е в това, дали в туристическия данък имаме светване на елементи от подоходен и имуществен, или той има характер само на имуществен данък.
Има ли други, които искат да вземат отношение? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложеното ви становище. Който е за това становище, което ще предоставим на Конституционния съд, моля да гласува.
Гласували за – 16, против – 5, въздържали се – 2.
Становището е прието.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора: Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерски съвет на 12.01.2012 год.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да се представите за протокола и представете законопроекта.
ВЛАДИМИР ДОРОВСКИ: Добър ден, госпожо председател. Уважаеми народни представители, Младши юрисконсулт съм от Министерство на външните работи. Представям законопроекта на Закон за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3, т 2, § А от споразумението между България и Швейцария за техническо сътрудничество от 1994 г., сключено чрез размяна на ноти.
Изменението представлява навлизане в съответствие с международните договорености на Република България и други страни, които са в противоречие с изискването за неприлагане на освобождаване от данъци и такси. С решение на Министерския съвет от 2008 г. е възложено на министрите на външните работи, на икономиката и енергетиката и на финансите да проведат предварителни преговори за хармонизиране на действащите двустранни споразумения за техническо сътрудничество. Целта е да се избегне процедура от страна на Европейската комисия, на производството срещу България за установяване на извършено нарушение поради прилагане на освобождаване от внос на мита и данъци, съгласно разпоредби, съдържащи се в някои международни договори. Договореният в предварителен порядък и впоследствие са разменени ноти за изменение на текста, който досега гласеше, че се освобождават от сборове, данъци и такси всички съоръжения и материали, предоставени от швейцарските партньори, държавни или частни и финансирани от отпусканата от швейцарската страна безвъзмездна помощ, като на негово място да се запише, че двете страни приемат, че мита, данъци и други подобни държавни налози по отношение на всичкото оборудване и материали, предоставени от швейцарските партньори по проекта, били те публични или части, няма да се финансират от безвъзмездната помощ от швейцарската страна. Такива мита, данъци и други подобни държавни налози, ще бъдат за сметка на съответните български бенефициенти или ще се финансират от държавния бюджет.
С решението на Министерския съвет от 2012 г. се одобрява сключеното споразумение чрез размяна на ноти и се предлага на Народното събрание да се ратифицира, тъй като първото сключено споразумение е ратифицирано и следва измененията също да бъдат ратифицирани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси? В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 32, § А от Споразумението между правителството на Република България и Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 200-02-2, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2012 г. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували – 23 „за”, против няма, въздържали се няма.
Прието е.
По точка трета: Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) ще ни представи законопроекта. Заповядайте!
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и дами народни представители, основната цел на законопроекта е да въведе в българското законодателство промените в правото на Европейския съюз, които касаят институционалната рамка на финансовия надзор и са приети с директива 2078 на Европейския парламент и на Съюза за изменение на група секторни директиви във връзка с правомощията на европейския банков орган, европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и европейския орган за ценни книжа и пазари.
С директивата се въвеждат необходимите промени в секторното законодателство на Европейския съюз в по-ефективно функциониране на новите европейски надзорни органи, които са част от европейската система за финансов надзор. С оглед достигане на максимално съгласуваност в действията на компетентните органи на отделните държави-членки, което е една от основните цели на директивата, със законопроекта се въвежда принципно задължение за сътрудничество и предоставяне на информация от комисията за финансов надзор на Европейската комисия, европейските надзорни органи и европейския съвет за системен риск, като се регламентират включително и предоставената от Комисията за финансов надзор информация, представляваща професионална тайна, необходима на новите надзорни органи за изпълнение на функциите им.
Конкретните задължения на Комисията за финансов надзор, с оглед осъществяване на това сътрудничество, са разписани като част от специалното законодателство, а именно, в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
Посредством предлаганите изменения в специалните закони се въвеждат задължения за Комисията за финансов надзор да предостави на европейските органи информация в законово определения срок, като обобщена справка или конкретни данни за издаваните от комисията и нейните органи индивидуални административни актове от значение за интегрираните и взаимно свързани европейски финансови пазари.
Също така в законопроекта са предвидени и норми, които съобразяват националното законодателство с три препоръки на Европейската комисия: препоръка 20-9-300/84 на Европейската комисия относно политиката за възнагражденията в сектора на финансовите услуги, препоръка 20-04-913 на Европейската комисия и препоръка 20-09-385 относно възнагражденията на директорите на публични дружества, както относно политиката на възнагражденията в сектора за финансови услуги, като в специалните закони са въведени изисквания към дружествата за допълнително социално осигуряване, застрахователите и презастрахователите, инвестиционните посредници, управляващите дружества и инвестиционните дружества да създадат, поддържат и оповестяват политика за възнагражденията на работещите в тях лица.
Също така законопроектът изменя текстове в Кодекса за застраховане, с което се отчита обстоятелството, че Република Сърбия се присъедини към многостранното споразумение между националните бюра Зелена карта на държавите-членки и от 1 януари 2012 – за моторните превозни средства със сръбска регистрация е отпаднал граничният контрол при пътуване на територията на държавите-членки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Само две думи допълнително. Директивата, която се транспонира с този законопроект, всъщност се транспонира в българското законодателство с изменението на още един закон – Закона за кредитните институции, който вече беше приет от Народното събрание в края на декември, обнародван и нотифициран. Този законопроект всъщност е втората част от пакета законодателни актове, които въвеждат в българското законодателство директивата на Европейския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г. Който е за, моля да гласува.
Гласували 23”за”, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря ви.
По точка четвърта: Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, който е внесен от Яни Янев, аз разговарях с господин Янев и го помолих да си оттегли законопроекта, но той ми обясни, че това не е възможно, тъй като са вносители много хора, които сега не мога да бъдат организирани. Законопроектът на господин Яни Янев има текстове, които имат подобни в законопроекта на Министерски съвет, но на чисто процедурно основание ние не можем да приемем един закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта – настоящия Закон за хазарта, тъй като в момента ще приемаме нов Закон за хазарта. Поради тази причина аз ви предлагам при гласуването да отхвърлим този законопроект. Сега давам думата на господин Кръстев, който е председател на Държавната комисия по хазарта да ни представи законопроекта на Министерски съвет.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от 8 юни 1999 година. Въпреки многобройните, повече от двадесет несъществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на неговото прилагане. В Закона за хазарта напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии. Ето защо още през март 2010 г. бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов Закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да въведе цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности и държавния надзор върху тях. Работата по законопроекта премина през няколко етапа. До средата на 2010 г. подготвеният от Държавната комисия по хазарта проект бе съгласуван със системата на Министерството на финансите. След отразяване на получените бележки и предложения, на 5 юли 2010 г. проектът бе публикуван на страницата на Държавната комисия по хазарта, като бе отправена покана за публичното му обсъждане към всички заинтересувани граждани и организации.
През юли 2010 г. бяха проведени четири големи срещи-дискусии с обществеността. Бяха разгледани над 100 писмени становища и предложения, получени от граждани и обществени организации до крайния срок на публичното обсъждане – 5 август 2010 г.
През септември – октомври 2010 г. бяха проведени няколко работни срещи с двете най-големи браншови асоциации БТАПОИ и БАРХИ. След това бе извършено вътрешноведомствено съгласуване на законопроекта в Министерството на финансите. В резултат на получените становища и проведени публични обсъждания, срещи и дискусии, законопроектът бе прецизиран и допълнен. На 4 февруари 2011 г. проектът бе публикуван на уебсайта на Министерството на финансите и бе изпратен за външноведомствено съгласуване.
В проекта на Закона за хазарта са отразени бележки на заинтересуваните министерства и ведомства и бе изпратен в Европейската комисия на 19 март миналата година, с което беше изпълнено изискването на ПМС № 165/2004 г. и директива 9834/ЕОО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментари на Великобритания в рамките на тази нотификационна процедура наложиха промени в няколко текста на проекта. Тези промени бяха представени на Европейската комисия през юли 2011 година и в резултат на това на 19 септември м.г. бе получено положително становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответствието му с основните принципи на европейското право и по-конкретно с принципите на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги.
Основните нови положения в законопроекта са следните.
Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства. Предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички видове хазартни и групи, регламентирани в закона, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри. Заложени са допълнителни изисквания за издаването на лицензи за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите, в сравнение с традиционния способ – наземно. Такива са изискванията за: наличие на петгодишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници акционери с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Този опит може да е придобит в България или друга държава юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност.
Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на НАП, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора трябва да е на територията на България или на територията на друга държава от европейското икономическо пространство. Трябва също така да има открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на България.
За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазарта и дейностите от разстояние е включено правомощие на надзорния орган да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензи по закона, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове.
Предвидено е увеличение на минималния брой на игралните места в игралните зали и увеличаване на минималния брой на игралните автомати в казината, което е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите. Целта е да се гарантира предлагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики и стандарти. Запазена е заложената и в действащия закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Дадена е легална дефиниция на понятието реклама на хазартни игри, като са изброени неизчерпателно хипотези, в които определени действия се счита за такава реклама. Предвидена е административно-наказателна отговорност и за лицата, които публикуват, извършват или разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри. Разширен е кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административно-наказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз на Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите, на административно наказание подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри. Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощието на държавния орган за надзор върху хазарта за унищожаване на годно игрално оборудване, което е използвано за организиране или осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или изоставено в полза на държавата.
В заключение следва да се подчертае значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България. Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаването на ясни национални правила в съответствие с европейските стандарти за трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност.
Благодаря ви за вниманието. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Друг някой от комисията иска ли нещо да допълни? Не.
В такъв случай откривам дискусията. Становища, въпроси, мнения? Госпожа Боянова, заповядайте!
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател. От изложението разбрахме, че този закон е представен на обществено обсъждане от доста време, но в последния момент на нас ни бе дадено едно становище от „Покер Старс”, в което се казва, че искат работна група. Въпросът ми е: имате ли писмено становище от „Покер Старс” и какви разговори сте водили по отношение на този закон?
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ПАНОВА: Главен секретар съм на Държавна комисия по хазарта. Ние сме провеждали четири срещи, на които бяха поканени за широко обсъждане всички заинтересувани страни. Тези срещи се проведоха през лятото на 2010 година и при тези срещи наистина бяха представени над 100 становища. Аз мисля, че имаме становище от „Покер Старс” на този етап, разгледали сме всички. Част от предложенията са приети. Не мога обаче да конкретизирам дали и кои от предложенията на „Покер Старс” са отразени в закона. Ако имат някакво становище, представено сега, на този етап, ние нямаме такова при нас на този етап.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук има ли представители на „Покер Старс”? Ще Ви дам думата по-късно.
По принцип комисията си е провела срещите и това е нейният резултат. Оттук нататък ние сме водещата комисия, която може да прави работни групи и да повтаря всички тези срещи. Затова на днешното заседание присъстват почти всички заинтересувани лица и аз ще ги помоля след като народните представители се изкажат, да вземете думата за становища и конкретни предложения. Други желаещи да се изкажат? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, запознахме се в детайли с направеното предложение от Министерски съвет по Закона за хазарта и ние считаме, че той е изключително навременен и е закон, който в момента регламентира една отворена врата, която не е полезна нито за потребителите, нито за държавния бюджет, а именно, нерегламентираната част от онлайн залаганията в хазартни сайтове или съответно използване на телекомуникационни услуги. Считам, че в представената нова глава и изисквания в Закона за хазарта са намерени отговори на почти всички липсващи нормативи в настоящия закон.
Основното е, че направихме работна група, на която присъстваха абсолютно всички заинтересувани страни и както представители на Държавната комисия по хазарта, Министерството на физическото възпитание и спорта, Български спортен тотализатор и представителите на производителите и търговците на игрално оборудване и имаше доста въпроси и коментари, които наистина не бих казал, че са съществени, но въпросът е, че между първо и второ четене би следвало да намерят своите дефиниции или доопределение. Един от тези въпроси, който може би е основен, е за шестте месеца, в които би следвало да се доказва произходът на парите и направените инвестиции за получаването на един предварителен лиценз. Тогавашното становище на Националната агенция по приходите, „Борба с организираната престъпност”, главна дирекция към МВР имаше изключителни забележки и няма логика наистина да чакаме шест месеца един сериозен инвеститор да направи каквито и да било инвестиции и предварително да получава лиценза. Тогава получихме отговори от страна на Държавната комисия по хазарта какво е тяхното мнение, тази дефиниция и тази процедура да бъде спазена по този начин. В момента на комисия повтарям този въпрос дали тези шест месеца би следвало да останат. Моето лично мнение е, че шест месеца за един сериозен инвеститор са прекалено дълъг период. Освен това, много по-трудно от страна на специализираните органи може да се направи проверка за произхода на тези средства. съответно в момента разписаните разпоредби в закона дават право преди да бъдат направени тези инвестиции да се получи лиценз и съответно да се започне предлагането на хазартен вид дейности.
Друг основен въпрос и считам, че е съвсем технологичен, е определението за реклама, какво следва и как да бъде записано точно като определение в закона, така че самите легални оператори на хазартна дейност да си рекламират своето име и наименование на игрите, без да има приканващ текст за участие или съответно някаква насока за увеличаване на хазартните постъпления, но все пак легалните оператори трябва да се рекламират по някакъв начин.
Основната тема, която беше засегната, е за интернет залаганията и тези залагания по дистанционен способ. В закона е записано, че те трябва да бъдат с основно телекомуникационно и компютърно оборудване в България и на територията на европейското икономическо пространство, което считам, че е съвсем нормално. Това е потвърдено, доколкото има становище, от Европейската комисия. това е другата основна тема, така че предлагам на колегите да подкрепим в този си вид на първо четене законопроекта, като съответно между първо и второ четене наистина е необходима една допълнителна работна група за предложение за изчистване на някои от детайлите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Аз също участвах в работната група и мисля, че колегата Червенкондев много правилно засегна трите основни момента, които бяха обект на обсъждания и на работната група, и с всички представители на Комисията по хазарта, и на организациите, които се занимават с хазарт. Аз също се присъединявам към неговото становище, че тези неща наистина трябва да се изчистят между първо и второ четене, а именно, това касае чл. 5, чл. 6 и чл. 10. Първо, започвайки с това, че чл. 5 където касае инвестициите, аз също смятам, че срокът, който се дава за доказване на инвестиции, е изключително голям, още повече че аз смятам, че една фирма, която ще оперира или юридическо лице, което ще оперира на пазара, първо за да получи лиценза, той трябва да изпълни всички тези условия, които са заложени, а те не са малко и след това вече да му се предостави съответният лиценз, защото има и друга логика: ако се дадат тези шест месеца, знаете, че той работи шест месеца и за шест месеца може да изнесе изключително много средства извън територията на страната, което е в изключително ощетяване на фиска. Това е първото. Мисля, че вече сме постигнали предварителна договореност това да се внесе като корекция.
Второто, което е изключително важно, е чл. 6, ал. 1. Става въпрос къде ще бъдат наземните сървъри. Аз лично смятам, че тук наземните сървъри, за да има контрол от страна на фиска и това е доказано и в другите европейски държави, които са работили по тази резолюция на Европейския парламент от 25.11.2011 година и където се казва, че всяка страна членка, която има оператори на хазартни игри, може да си определя къде да се намира сървърът. Аз лично смятам, че сървърът, специално по този член, който касае къде да се намира сървърът, да стигне дотам, на територията на Република България и това е свързано с домейните, които са с международно разширение. Става въпрос домейните да бъдат например само с bg. Това означава, че ако ние позволим сървърите да се намират на територията на друга страна членка, която обаче там е регистрирана фирмата, а тя оперира на българския пазар, аз ще ви кажа как много лесно да се създаде байпас, тоест, да се показват само тези залози, върху които са изплатени печалбите и всичкото останало да не влиза в хазната, което означава, че Националната агенция за приходите ще имат сериозен проблем и ще бъде ощетен фискът.
Третото нещо, върху което акцентирахме и върху което акцентира колегата Червенкондев, с което съм напълно съгласен, че не бива да се забранява рекламата на сто процента, а по-скоро трябва да се акцентира върху това, което ние коментирахме и в работната група, най-вече към това, да бъде забранено директното приканване за участие в игрите, защото тук има и друг момент: представете си, че се провежда някакъв мач, да кажем, където рекламират чужди оператори, а българските оператори не могат да оперират, макар да са лицензирани за тази цел и като оператори на хазартни игри искат просто да се покажат като транспаранти и т..н по време на мача – дали ще бъде футболен, баскетболен и т.н., който се предава по телевизията. Така че мисля, че това са трите най-важни неща.
Има и още детайли, по които може би ще взема отношение по време на дискусията. Бих казал един такъв детайл, примерно, с опита. Не е това, което каза председателят на комисията, че със закона се предвиждат методи и технологии за контрол и първо спомена опита – петгодишен опит, придобит няма значение къде, стига да е на територията на страна членка на Европейския съюз. Аз мога да ви кажа, че примерно една фирма, която оперира на територията на Австрия, да кажем, може да си извади оттам някакъв документ, макар и фалшив и да дойде в България и да го представи и да каже: „Ето, аз имам опит пет години и може спокойно да защитим тук съответния интерес.” Така че ще взема думата отново, когато вече говорим за основни детайли.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министър Нейков, заповядайте!
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, Министерството на физическото възпитание и спорта принципно подкрепя философията на законопроекта. Имаме някои несъгласия с него, които биха попречили за реализирането на нашата стратегия на Министерството на физическото възпитание и спорта – 2012-2022 година, които ние сме отразили към Комисията по бюджет и финанси и в следващо време се надяваме между първо и второ четене също да намерят съответно мястото, където им е и да се съобразим с тях и да бъдат включени в законопроекта нормално, така че принципно ние сме съгласни за и се надяваме всичко това да се случи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи от народни представители? Ако няма, да дадем думата на гостите и пак ще се получи дискусия. Заповядайте! Моля да се представите за протокола.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Председател съм на Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги. Ние представляваме, общо взето, и други потребителски организации като активни потребители, тъй като тук въпросът, по който основно поискахме участие, това е въпросът за организиране на хазартни игри от разстояние. Преди всичко искам да приветствам вносителя за този момент за забрана на рекламата на хазарта, тъй като в нашата асоциация пряко имаме поглед и приемните, с които разполагаме, имаме наблюденията за това, че потребителите, специално давам конкретен пример за играта „Стани милионер”, има хора, и то преди всичко възрастни, които по-грубичко казано, изгарят от тази реклама. Тоест, тя имаше подвеждащ характер. Заедно с Комисията за защита на потребителите, с която работим съвместно, беше подготвен колективен иск. Там се стигна до извънсъдебно споразумение с организатора, респективно, с телекомите, които предоставяха възможности. Така че, още веднъж подчертавам, може би тук трябва да се прецизира текстът, но като цяло ние като представители на потребителите приветстваме рекламата на хазарт.
Тук ще започна с „но”. Не сме съгласни конкретно с един член – това е чл. 22, ал. 1, т 13. Аз не знам по какъв начин е направено съгласуването с Европейската комисия, но ще започна с това, че ако този член остане в този му вид, има реална опасност за санкции, тъй като той е в нарушение на директиви. Ние сме изпратили в тази връзка писмо до Министерски съвет до министър-председателя, където подробно сме изложили нещата, както и до председателя на настоящата комисия.
Какво имаме предвид? Имаме предвид, че начинът, по който е опитал вносителят да реши лицензирането на онлайн хазарта, според нас би довел на практика до нула. Какво имам предвид? Тук се третират основно тези хазартни игри, които няма да се регистрират в Министерството на финансите, респективно, в комисията. Искам правилно да ме разберете, че ние сме за това, да се спазва фискът. Но начинът, по който е записано искам да ви кажа, че начинът, по който е записано има характера на принудителна мярка без определен адресат и ред за прилагане и контрол. Тоест, това е един висящ въпрос – говоря конкретно за чл. 22, ал. 1, т 13. Става дума за филтрирането. Самият процес на филтриране вече е ограничаване на достъп и филтриране на съдържание, което е недопустимо по европейското законодателство. Аз затова казах, че тук няма да можем да се съгласим.
Защо казвам, че няма да може да доведе и до резултати? Това, което казвате, че сървърът трябва да бъде разположен тук, съответно, DNS домейнът трябва да бъде, така да се каже тук – това вече вие го решавате и може би е правилно, аз не искам да се изказвам по този въпрос. Това би довело без да се въвежда рестрикция до регистрацията. Но всеки проблем има повече от едно решение. Аз мисля, че с тази точка вие сте тръгнали по пътя на най-малкото съпротивление. За трети път казвам: това няма да доведе до нищо. Сега ще ви кажа защо.
Тази мярка има ретрограден характер – извинявам се за израза, но искам да бъда точен и правилно разбран. Има ретрограден характер, тъй като информацията сред потребителите, която имаме претенции да познаваме, се разпространява много бързо. Ако вие наложите този член 22, той ще бъде ограничен в българското пространство, но казвам ви аз какво бих направил. Аз ще се хостна на чуждестранен – немски, швейцарски или какъвто и да е хостинг и ще вляза в този сайт, който вие тук сте забранили. Това при добър компютър даже време няма да загубя. Искам да кажа, че в социалната мрежа, с която трябва да се съобразявате, тази информация се разпространява като мълния. Тоест, тези нелицензирани сайтове – аз го разглеждам от техническата му страна – съответно оператори на хазартни игри, тук са и техни консултанти – ще бъдат заобиколени много бързо, тоест ще се върнем на изходна позиция. Тоест този член нищо не решава. Единственото, което той прави, е да ограничи свободата в интернет – опит, който се прави с трети закон. Това мога да го кажа твърдо, защото ние сме хората, които променихме Закона за електронните съобщения. Преди това там беше направен такъв неуспешен опит. Преди това беше Законът за електронната търговия. Така че в работна група бихме могли да предложим, тъй като, както казах, всеки проблем има повече от едно решение – да, ни знаем примерно как би могло това нещо по някакъв начин да бъде решено, без да бъде нарушавана свободата в интернет.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Аз съм от Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри (БАРХИ). Няколко пъти се спомена, че сме канени и сме участвали в работни групи. В хода на тези обсъждания в различните работни групи, дори и о т колегите от Комисията по хазарта бяха възприети някои от основните неща, които са залегнали в нашето предложение като организатор. Много се радвам, че преждеговорившият каза някои неща, които аз искам да уточня в момента. Именно това, че тази техническа възможност, която би могла да осъществи интернет връзката и пространството, възможността да се заобиколят някои от рестрикциите, които са написани в този закон, изисква да се реши въпросът по следния начин. Сървърът, който трябва да оперира съответно хазартната игра, трябва да е на територията на Република България. Защо? Защото там вече кой ще има пряк физически достъп контролният орган. Комисията по хазарта, данъчната служба, полицията ще имат пряк достъп до този сървър.
В Закона за хазарта са предвидени конфискации на хазартно оборудване за незаконни оператори. Хазартното оборудване за един онлайн интернет оператор е именно този сървър. Ако тук не е физически този сървър, не е физически на територията на България, няма как да се приложат тези санкции, повярвайте ми, няма как да се приложат тези санкции!
Това, което се говори за нотификацията на закона, ние знаем как стоят нещата – двама от членовете на Европейската комисия попитаха само кое налага сървърът да е в България. Те попитаха по същия начин и Република Австрия. Австрия отговори: Налага се. Ако сървърите са извън Австрия, няма да има техническа възможност ние да контролираме този процес. Техният закон беше нотифцирин. Същото се случи с френски закони, с италиански закони, с гръцки закони. Това налага на практика този сървър да е тук. Самият закон, същността на закона, изпълнението му ще бъде много по-лесно и по този начин ще се защити държавният интерес, интересът на потребителите най-вече, а и интересът на фиска, ако сървърът физически е на територията на Република България. За да не се спекулира със свободното преминаване на стоки и услуги, ние сме раздали една папка с последната резолюция от 15 ноември миналата година на Европейския парламент. В тази папка, която е преведена, е написано: „Европейския парламент взима под внимание всички отрицателни практики, всички спечелени съдебни дела от съответните държави срещу съответните оператори, всички пирамидални структури, които са се създавали в последните десет – дванадесет години, които са ощетили фиска или потребителите. Те дават вече съвсем друга директива на всяка една държава по отношение на онлайн хазарта
Само за секунда ще ми позволите да прочета какви са принципите – последните три принципи, които са обобщение от резолюцията на този Европейски парламент. Тези принципи са определени така:
„Принципът на страната по произход не се прилага и не може да се прилага в хазартния сектор.” Това какво значи? Ако страната с произход на лиценз е, да кажем, Великобритания, голяма държава е, няма евро, не значи, че този лиценз автоматично действа на територията на Република България.
Втори принцип. „Принципът за свободно движение на услуги и капитали не се прилага и не може да се прилага в хазартния сектор.”
Трети принцип. „Всяка от държавите-членки има законно право ие длъжна да регулира предоставянето на онлайн хазартни услуги на нейна територия.”
Раздали сме тези папки. Тук обобщено сме извадили тези принципи.
Във връзка със становището на „Покер Старс”, което се появява като една сериозна организация, която обаче е забранена в Съединените Американски щати – сигурно господата ще кажат защо – то ще бъде така: „Комуникацията с организаторите на хазартни игри, чийто сървър не е на територията на Република България, ще бъде такава: без име, без подпис, без адрес, без самоличност. Тези, които организират хазартни игри в Република България, седят срещу вас. Там се знае техният адрес, техният офис, знае се къде им е сървърът, знае се къде има оборудване. Така ще бъде винаги, ако не се приеме принципът сървърът да бъде в България. Те ще бъдат анонимни. И пари в бюджета и във фиска няма да влязат.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте!
РОСИ МАККИЙ: От името на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия. Бих искала да обърна внимание на един пропуск, може би неумишлен в този закон по-скоро, действително, неумишлен, който касае български фирми, които към сегашния момент оперират на българския пазар. Тъй като знам, че дискусиите, които досега бяха проведени, основно касаят интернет залаганията и този спектър, който към сегашния закон не е регулиран, ще направя едно отклонение върху дейност, която и в досегашния закон е била регулирана, а именно, дейността на производителите на игрално оборудване.
Като организация, която представлява интересите на производителите, смятаме, че е изключително важно и това беше повдигнато още преди две-три години, когато за първи път беше поставен въпросът за изменение и допълнение в сегашния съществуващ Закон за хазарта за това, че българските производители се лицензират, те подлежат на контрол, съответно административни и наказателни санкции, докато такова изискване за чуждестранни производители няма нито в сегашния закон, нито в проекта, който сега в момента се обсъжда. Смятаме, че това е една дискриминация, която не е целесъобразна и поставя в неравнопоставени условия българските производители. Подобни изисквания за лицензиране съществуват в множество юрисдикции и ние като български производители, които желаем да упражняваме дейност на други територии, съответно имаме задължението да вадим подобни лицензи. Това не само ще допринесе за равнопоставеност и по-добър контрол, но също така предполагам, че ще е важно от гледна точка на събиране на допълнителни данъци и такси от чуждестранни производители.
Не по-маловажен е въпросът, който касае дефиницията за инвестиции. Дейността на производителите е една много специфична дейност, която изисква различни инвестиции, свързани с развой, свързани с производство на софтуер със сертификации, с лицензи. Това никъде в сегашната дефиниция на инвестиции не е включено и смятаме, че е целесъобразно да се вземе предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашата първа забележка кой член от закона касае?
РОСИ МАККИЙ: Няма такъв член в закона. Всъщност никъде в закона не е предвидено изискване за лицензиране на чуждестранно производители. Ние сме дали становище от името на асоциацията, евентуално в чл. 42 да се добави изискване, че оборудването, което се експлоатира на територията на България, трябва да бъде от лицензирани чуждестранни производители, което е един вид залагане на такова изискване, защото в сегашните текстове на закона няма никъде текст, който предвижда изискване за такъв лиценз. Чуждестранно оборудване може да бъде оперирано и експлоатирано на територията на България, като то се внася от лицензирани вносители. Но на практика производителите по този начин заобикалят изискването за лиценз, като не се идентифицират пред контролния орган, както и не носят директна отговорност при съответни проблеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на второто Ви предложение за допълване на определението за инвестиции имате ли конкретни текстове, които сте предложили?
РОСИ МАККИЙ: Да, включили сме в становището на асоциацията предложение и по този въпрос. По принцип предложението ни касае и други текстове, но смятаме, че тези са изключително важни, тъй като засягат дейност, която принципно не се смята, че е включена в Закона за хазарта, но производителите са технологичен сектор, който подлежи на лицензиране по този закон. В същото време има много голяма специфика, която е различна от тази на експлоатация и опериране на игрални съоръжения в казино, игрална зала, спортни пунктове и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желаещи да се изкажат от Българския институт по метрология? Заповядайте!
ДИМКА ИВАНОВА: Аз съм изпълняващ длъжността председател на Българския институт по метрология. Искам само да подчертая, че ние сме давали писмени становища по този законопроект и сме изложили общо взето тези мотиви. Освен това, сега това, което ще кажа, отново сме го изложили в становище до госпожа Менда Стоянова, както и до Министерството на финансите.
Нашето становище по отношение на закона касае дейностите, които Българският институт по метрология извършва по този закон. Те най-вече са свързани с одобряването на типа на игралните съоръжения. Предвид това, че разпределението на паричните потоци, решението за печалба или загуба в почти всички случаи на хазартните игри, с изключение на тези залагания върху спортни и случайни събития, се определят от съоръженията, които използват операторите, считаме, че трябва много ясно да бъде разписан редът за изпитване, одобряване на типа, утвърждаване и проверка на тези съоръжения.
В предложения законопроект считаме,че дейността, свързана с одобряването на типа на тези игрални съоръжения е пропусната. Сега съвсем накратко – то е доста специализирано, но все пак ще кажа какво включва одобряването на типа. Това включва преглед и приемане на техническата документация на съоръжението, валидиране на софтуера, като това включва също определяне на начините за идентификация и сравняване, изпитване за възвръщаемост, изпитване за съответствие със задължителните технически изисквания към игралните съоръжения, приети с Наредба на Министерски съвет и оценка на съответствието със съществените изисквания, определени в Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствие за електромагнитна съвместимост.
В сега предложения законопроект всъщност се предвижда дейността да се извършва от лаборатории за изпитване, акредитирани, които ще бъдат утвърдени в списък от Комисията по хазарта. Това е, общо взето, няма нещо, което да ни смущава в този факт, но предвид нашия опит и предвид дейността, която досега сме извършвали, се оказва, че при това изпитване, което се извършва, това не означава, че изпитването е извършено в съответствие със задължителните технически изисквания към игралните съоръжения, приети с Наредба на Министерски съвет.
Българският институт по метрология, първо, има техническата възможност да извършва изпитване на такива съоръжения, а освен това когато дойде при нас някакъв протокол на съоръжение, изпитано в друга лаборатория, ние първо можем да направим преценка дали това е направено в съответствие с тези задължителни изисквания и освен това ако това не е направено, имаме възможност да извършим тези допълнителни изпитвания, които са необходими, за да се установи дали съоръжението съответства или не. Тоест считаме, че в предложения законопроект не е описано добре и е пропусната дейността, свързана с одобряването на типа.
Освен това искам да до пълня, че по принцип ние разполагаме и с акредитирана лаборатория за изпитване на електромагнитна съвместимост, в която всъщност се извършват изпитванията за повечето български производители. Тази дейност я извършваме повече от 18 години. За всеки одобрен тип в БИМ се съхранява пълна документация за извършените изпитвания, както и копие на програмните продукти. Тази информация може да бъде използвана и се използва при извършване на проверки, експертизи, както и при решаване на възникнали спорове относно техническото състояние и функционирането на игрални съоръжения. Повечето типове игрални съоръжения – в момента те са около над 2000 типа – са изпитани в Българския институт по метрология. Така че всъщност нашите предложения са към чл. 22, ал. 1, т 8. Считаме, че в сегашния текст трябва да бъде внесено едно уточнение, като се добави текст, свързан, че тези игрални съоръжения могат да се произвеждат и внасят, за да се експлоатират в страната след изпитването им в акредитирани лаборатории или в Българския институт по метрология и последващо одобряване на типа или модификацията от Българския институт по метрология. Тоест това, което предлагаме, е свързано изцяло с дейността на одобряване на типа, което включва една оценка за съответствие с направеното изискване, със съществуващите изисквания в страната.
Имаме също и бележка към текста в чл. 42, ал. 2. Тук да бъде допълнено участието на Българския институт по метрология, когато се приема Наредбата за извършване на проверки. Освен това, по отношение на чл. 18, свързан с членовете на комисията: Комисията се състои от председател, четирима членове – предлагаме да има един член, който се предлага от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, първо, предвид дейностите,в които се извършват от БИМ в изпълнение на Закона за хазарта, а също и другия мотив е, че производството на игрални съоръжения е на световно ниво и става все по-значителна част от икономиката на страната, важна част в туризма, за привличане на туристи и т.н., така че предложението е такова, като допълвам само, че на този етап представителят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма участва в Комисията по хазарта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Това становище, което аз имам при мен, обаче явно се различава от това, което Вие представихте, или поне най-малкото член 18 го няма тук. Тоест, имате ли нещо по-ново?
ДИМКА ИВАНОВА: Аз съм го представила с официално писмо становище миналата седмица. Така че, ако трябва допълнително ще представя. В това, което Ви е изпратено по имейл, в него няма член 18.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте!
ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: От името на „Покер Старт” бих искала да кажа, че ние изпратихме становище на фирмата през месец ноември до всички членове на Бюджетната комисия, както и до Държавната комисия по хазарта и Министерството на финансите. Становището, което сме раздали днес, е малко по-детайлно в частта си за техническата инфраструктура.
„Покер Старс” е най-големият в света оператор на онлайн покер игри и лидер в световната индустрия на хазартните игри в мрежата, който би искал да оперира легално в България и да плаща данъци на българската държава. Компанията е учредена и оперира от централата си на остров Ман, но в момента след разрешенията за осъществяване на хазартни игри онлайн на „Покер Старс” са такива, издадени в редица държави-членки на Европейския съюз, сред които Франция, Италия, Белгия, Естония, Дания и Малта. В момента фирмата кандидатства за лиценз и в Испания.
Единствената пречка, която би се появила в най-голямата компания в тази област да получи лиценз в България е изискването за техническа инфраструктура, тоест за централен сървър, разположен в България или държава членка на Европейския съюз. Ето защо в това становище ще намерите малко по-подробни данни и предложения как могат да се обезпечат адекватни защитни механизми, за да се гарантира честност на игрите в съответствие със законодателството, дори ако този сървър не е разположен в държавата.
Предложенията са три.
Първото предложение е да се изисква от операторите да удостоверят интегритета на своите системи, като се използват международно признати действащи съоръжения, които да бъдат одобрени от българските власти и специално за целта и в съответствие с държавните стандарти, присъстващи в приложимото законодателство.
Второто предложение е да се изисква от операторите да съхраняват данни, свързани с местната им дейност, включително за акаунтите на играчите, за паричните транзакции и всякаква друга информация, изискуема от Комисията по хазарта, МВР или Националната агенция за приходите на архивен сървър и този сървър да бъде конфигуриран така, че да позволява дистанционен достъп в реално време и контрол от страна на българските власти.
На трето място имаме предложение да се позволи на операторите да разположат този първичен игрови сървър в която и да е юрисдикция, чиито власти контролират хазартните игри, осъществявани от същия този оператор.
Предложеният архивен сървър ще бъде свързан с първичния игрови сървър на „Покер Старс” чрез предварително одобрен комуникационен протокол и в пълна степен и в реално време ще може да предоставя всякаква информация, отнасяща се до услугите, предоставени на българския пазар и посочена изискуема от българските власти. Нещо повече, защитеният комуникационен протокол, действащ между архивния сървър и първичния игрови сървър ще бъде предварително предоставен на българските власти и одобрен от тях или от санкционирана от тях тестова лаборатория.
В момента основната дейност на „Покер Старс” е съсредоточена на остров Ман, където се намират и неговите сървъри и техническата инфраструктура. Регулаторният режим на остров Ман съдържа ясни и строги механизми, насочени към защита на интегритета на сървърите и на транзакциите, извършвани чрез тях .
Струва си да споменем, че Великобритания, която е водещ фактор в регулирането на онлайн хазартните игри, признава остров Ман като място, поддържащо ниво на регулаторен контрол, еквивалентно на това на контролираните пазари в ЕСС и в европейското икономическо пространство.
Представили сме на вашето внимание и няколко примера на държави-членки от Европейския съюз, които допускат лицензиране на компанията за архивен сървър на тяхна територия. Това е Франция, която въведе използването на архивен сървър, подобен на предложения тук, Дания, която позволява на операторите да разполагат сървърите си където и да е в ЕС или друга юрисдикция, с която Датската Комисия по хазарта има сключени споразумения и Испания, която изисква от операторите да поддържат централна игрова единица и бекъп сървър инсталиран модул за защитена електронна връзка със системите на Испанската национална комисия по хазарта.
С това искам да обобщя, че предложението на компанията е да се допусне лицензиране и на компании, които да изградят огледален сървър на територията на България.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте!
ВЕРОНИКА ВЕЛИНОВА: На днешното заседание на комисията представлявам Асоциацията за дистанционни залагания, която е сдружение с офиси в Лондон и Брюксел на някои от най-големите оператори, предлагащи онлайн хазартни дейности. От името на изпълнителния директор на асоциацията г-н Което Фокс Фут съм помолена да представя на вниманието на членовете на комисията становище на асоциацията, което предполагам, че има начин да бъде раздадено, от което само накратко бих искала да изложа основните моменти.
Единият от въпросите, които ще видите подробно аргументирани в това становище, касае рекламата на хазартните дейности. Въпросът, който вече беше дискутиран на днешното заседание и аз не бих искала толкова подробно да се спирам на него сега, доколкото разбирам, този въпрос ще бъде обсъждан допълнително и вече вниманието на комисията и народните представители е насочено към него. Само ще посоча, че становището на асоциацията е, че тази забрана във вида, в който е предложен член 10 от законопроекта, би имала по-скоро обратен и негативен ефект по отношение както на потребителите, които ползват услугите, така и по отношение на фиска, доколкото потребителите по един или друг начин ще се насочат към нелицензираните оператори, които се предлагат конкурентни услуги, които така или иначе не могат да бъдат ограничени и забранени технически и мисля, че по този въпрос не е нужно да излагам подробни съображения.
Отделно от това, европейските държави, които в последните години въведоха регламентация на онлайн хазартните дейности, не въведоха такава пълна забрана на рекламата на този тип дейности.
Другият въпрос, който асоциацията счита, че не е намерил място в законопроекта, касае социално отговорната хазартна политика на операторите. Считаме, че в законопроекта е добре да бъде намерено място за текст, който задължава операторите, предоставящи онлайн хазартни услуги, да бъдат задължени да въведат и изпълняват социално отговорна хазартна политика под надзора на Държавната комисия по хазарта. Текстове за такова задължение да бъде едно от условията за получаване на лиценз от българските власти, като това ще бъде насочено най-вече към защита на потребителите, по отношение на това, да бъдат защитени малолетните и най-уязвимите групи потребители на тези услуги, като малолетните и тези, които са пристрастени към хазарта, за да бъдат предпазени от прекомерното залагане и други социално негативни ефекти на наказателната дейност.
Третият въпрос, по който бих искала да обърна внимание и който е залегнал в становището на асоциацията, е предложението чрез съответните законодателни техники да бъде извършена и промяна на чл. 222 и чл. 223 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно него с данъчна ставка 15% се облага общата стойност на направените залози във всяка игра в онлайн хазарта. В тази връзка бих искала да обърна внимание, че единствената държава, която е възприела този подход на облагане и вече е предприела ревизия на този подход на облагане, е Франция, в която данъчната ставка е 8,8%, почти два пъти по-малко от тази в България. Това, което бихме искали да предложим и асоциацията ще внесе при вас и като формулиран текст, какъвто в това становище в момента няма да видите, тъй като не се посочено конкретно, е данъкът да бъде налаган не върху общата стойност на направените залози, а върху брутните приходи от хазартни игри, като под брутни приходи от хазартни игри следва да се разбира разликата между приходите от всички залози и изплатените печалби, тоест, всички средства, които реално са приход на компанията, а не тези, които (във връзка с) участниците в играта, защото има такива пакети от услуги, които лицензираният оператор не би предложил на нашия пазар, защото ще бъде крайно нерентабилно. Ако ми позволите, един пример с онлайн покера например, в който независимо от това дали и грачите разиграват на масата 800, 8000 или 80 000 долара, печалбата отива в един от тях, като операторът удържа в общия случай една такса, която е твърдо определена и някои от операторите удържат такава такса в размер на 2 долара. Да се удържи данък в размер на 15% при положение, че печалбата реално за оператора е 2 долара, е една предпоставка този оператор просто да не предлага тази услуга. В същия момент нелицензираните оператори ще я предлагат. Тоест, при такъв подход на данъчно облагане приходът за фиска би бил минимален към никакъв.
По този начин при един разумен подход на облагане на приходите – даже говорим не за печалбата, а за прихода, който реализира този оператор, ще може да бъде насърчен той да предложи конкурентни и легални услуги на своите потребители. За всякакви други въпроси асоциацията е на разположение да окаже своето съдействие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение? НАП.
ВАСИЛ ПАНОВ: Директор съм на дирекция „Контрол” в Националната агенция за приходите. Тъй като почти всички изказващи се в момента споменаха, че се надяват Националната агенция за приходите да събира достатъчно приходи от новия вид хазарт, предлагаме на първо място по отношение на прословутия сървър, който трябва да контролираме и чрез който трябва да определяме данъчната основа за тези данъци, категорично сме на мнение, че трябва да бъде на територията на страната или огледален такъв или тук контролен го нарекоха, архивен и най-различен – от всички залози, които се правят на територията на Република България, следва да бъдат през този сървър и да дават информация за техния размер.
Този сървър го нарекоха по много различни начини. Различни са. Става въпрос, че ако е този сървър, който е на организатора, имаме данни, че има такива сървъри, които са по няколко етажа и не знам как ще го разположиш на територията на страната, но сървър, който да дава достатъчно информация за нас, за да може да определяме данъчната основа за облагането на тези лица.
По отношение на свързаността на този сървър с Националната агенция за приходите, тъй като очевидно тази връзка трябва да бъде достатъчно сигурна, да дава сигурност на информацията, която постъпва в Националната агенция за приходите, предлагаме това да стане с наредба на министъра на финансите, тоест всички условия, които са към организаторите, към Националната агенция за приходите, към начина на свързаност на този сървър с Националната агенция за приходите, трябва да бъде определен с наредба на министъра на финансите, за да може наистина това нещо да бъде направено по най-добрия начин. Тук се спомена за инвестициите - не смятаме, че трябва един човек, който е дошъл тук или фирма, която да инвестира в държавата, шест месеца да го чакаме да доказва своята сериозност.
В най-общи линии, това са нашите предложения. В работната група се спомена и за едни документи, които да издават, над 1000 лева мисля, че беше, за печалбите. Считаме, че това е опасно от гледна точка на даване на възможност за пране на пари, тъй като дава доста голяма възможност за пране на пари.
СЕРГЕЙ КАЦАРОВ: Изказванията преди мен на народните представители Диян Червенкондев и Дарин Матев са мненията на ГДБОП именно, за член 5, ал. 2. В предишните работни срещи ние дискутирахме тези неща и наистина произходът на средствата шест месеца след като си лицензиран да доказваш, е несериозно. Не може да се даде възможност на някой оператор да работи шест месеца, без да знаем какви са средствата. По-скоро аз и миналия път казах: би било добре шест месеца преди това да знаем, преди да е получил, да имаме възможност да проверим човека, защото и сега има организатори на хазарт, които получават едни заеми, средства от един милион, имат един голям опит като сервитьори и сега в момента са управители и собственици на казина, което е изключително несериозно.
Що се отнася до сървърите – и на Националната агенция за приходите, и на предходните, ние сме на мнение, че сървърите трябва да са на територията на България. Не може в днешно време от нашия опит, когато направим запитвания за сървъри на територията на Китай, Тайланд, никога не получаваме отговори, няма ида получим. И също така за оператори, които нямат лиценз, да бъдат филтрирани. Възможно е, прави се, правят го много страни. Не е необходимо тези оператори да получават в приходи печалби от нашата страна да отиват към тях. Това са основните неща, които исках да кажа. Смятам, че те са залегнали в поправките на закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Исмаилов, заповядайте!
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. И аз приветствам идеята за нов систематизиран подход, за по-обхватен за регулиране като цяло дейността в сферата на хазарта, игрите, операторите и да се включат новите постижения в техниката и интернет залаганията.
Аз имам няколко по-дребни детайли, които ми привлякоха вниманието. Едното е изплащането на печалби до 5000 лева в брой. Това произтича и от други закони. Примерно, от казината има вариант за разбиване на печалбата, да се тегли по 4500, по 4500, 4500, защото при по-високи залози обикновено чужденци, които играят с такива залози, човекът бърза за самолета, в казиното е, а трябва да разкрие банкова сметка, може да има и възпиращ ефект върху играта с по-големи залози, си мисля аз, но това е някакво съображение и коментар от моя страна.
Другото нещо – когато са определени минималните отстояния за отстояния от училища на игралните зали и минималният брой игрални машини или маси, автомати, с оглед големината на населеното място, направили ли сте проучване колко на брой фирми или зали ще засегне това нещо? Чисто най-общ ми е въпросът. Това, предполагам, че са по-малките съдържатели на зали. Лично аз подкрепям този сектор да е малко по-окрупнен, той е толкова разпространен навсякъде по квартали и около училища, да е по-стабилен, солиден, с гаранции. Това е въпросът ми към вносителите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов, заповядайте!
ДАРИН МАТОВ: Аз обещах, че ще взема думата за някои детайли и колегата Исмаилов ме подсети. Става въпрос точно за чл. 44, ал. 11, където се касаят отстоянията. Аз мисля, че този текст е дискриминационен, защото в него е записано – само ще цитирам половината от него поне, игралните зали, игрални казина не могат да отстояват на по-малко от 150 метра за населени места и селищни образувания с население до 50 000 души и на по-малко от 300 метра за населени места и образувания с население над 50 000. В края на краищата, целта на това ограничение е за недопускане на участие до хазарта на малолетни и непълнолетни и според мен няма никакво значение подрастващите в какво населено място живеят. Така че, според мен, трябва ако се постави една граница, трябва да се каже, примерно, 300 метра да бъде за всички населени места или цялата страна да касае това, а не да се диференцират до 50000 – на 150 метра, а над 50000 ще бъдат 300 метра. Това е едното ми предложение.
Другото предложение, като допълнение, е за чл. 49, т 4, която касае моментната лотария, лотарийна игра, която се разиграва с талони с поредни серии и номера, върху които са отразени цифри, комбинации от цифри, знаци и т.н., изписани…, организира се еднократно. Аз мисля, че при организирането на такива лотарийни игри то е свързано с едни сериозни инвестиции от страна на тези, които ги организират и според мен би трябвало да се даде възможност да се играе по няколко пъти, а не да бъде еднократно това. какво се случва? При организацията се отпечатват билети и т.н. и се влагат сериозни инвестиции и значителни разходи, които са свързани с издаването на лиценза, с отпечатването и дистрибуцията на тия билети и – прави се веднъж и дотук приключва. Мисля, че трябва да се даде възможност за едно поне няколкократно участие. Става въпрос за чл. 49, т. 4. Това е втората ми забележка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли още желаещи за изказвания?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Става въпрос за изключенията от хазартни игри. Аз коментирах и на работната група чл. 11, ал. 1 и 2. Става въпрос, че не се смятат за хазартни игри тези игри, които са с развлекателен или спортен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците, които не се основават на случайност, нямат нито паричен, нито предметен награден фонд и не носят парични или предметни награди, като по-нататък в Допълнителните разпоредби сте уточнили, че паричният характер касае не повече от 20 лева, нали така? Става въпрос за игрите мини футбол, билярд, тенис на маса, боулинг, пейнтбол, спийдбол, мини баскет – чл. 11, ал. 2. Много пъти знаем, че се организират такива турнири по билярд, по бридж, по боулинг, където има някакъв награден фонд в размер на 100, 500 лева, което по тая логика би следвало да ги определи като хазартна игра. Така ли е, правилно ли разсъждавам и не следва ли да се направи някакво доуточняване, защото говорим за турнир.
ДАРИН МАТОВ: Става въпрос за данъка, който се плаща за игралните автомати. Както знаем, досега той се плащаше на тримесечия авансово – започва тримесечието и в началото се внася. Сега обаче не се внася авансово, а се дава възможност да се декларира през годината и се вкарва в края на годината. Защо не го направим пак така? Тъкмо ще постъпват и повече средства. Нали все пак ние определихме какъв ще бъде размерът на игралните автомати по места? В зависимост пак от населеното място, както е записано в закона. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще помоля колегите, които имат предложения, да се ги направят. Не говорим само за между първо и второ четене. Малко по-неофициално. Ние преди това ще направим работна група с колегите от Комисията по хазарта, ще прегледаме абсолютно всички текстове и всички предложения едно по едно и вече тази работна група ще води всъщност и второто четене, така че всички, които имат желание да присъстват на тая работна група, нека да се подготвим с конкретни текстове и да чакат да я определим, може би още по-следващата седмица.
Предлагам да преминем към гласуване. Който е за първо четене по принцип да подкрепим законопроекта за хазарта, № 102-01, 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г., моля да гласува – за.
Гласували 13 „за”, против няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е подкрепен.
Подлагам на гласуване законопроекта на Яни Янев за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Моля да го отхвърлим по процедурни причини. Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – 8, въздържали се – 7.
Благодаря.
С това приключихме тази точка.
Преминаваме към последната точка пета: Обсъждане на Отчета за изпълнение на бюджета на НЗОК – 2010 година. Доктор Нели Нешева има думата да ни представи накратко отчета за бюджета.
ДОКТОР НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2010 г. преди да ви го представя, искам да кажа, че е приет от Сметна палата и тук при нас има представител на Сметната палата със своето становище. Искам да ви напомня, че това беше година, в която касата трябваше да плаща 13 месеца вместо 12 заради неплатен един месец ноември от 2009 година – година, в която се наложи два пъти актуализация на бюджета, година, за която за първи път се наложиха делегирани бюджети на болниците, за да могат да влязат в определен лимит, разбира се, и година, от която започнаха определени дисциплиниращи моменти в разпределението на средствата и от която започнаха намаляване в хоспитализациите, за разлика от предходните пет години, в които непрекъснато се покачваха хоспитализациите и, разбира се, и средствата за тях.
Знаме, че всички вие сте се запознали с цифрите, но все пак за протокола аз ще зачета в тази година за приети в приходи и трансфери в приходната част да бъдат 2 519 211 000, разходи и трансфери в размер на
1 689 432 000 лв. Приет е и излишък по бюджета на НЗОК за 2010 г. в размер 829 779 000. Това е последната година, в която има приет излишък. Следващата година вече сме гласували Закона за бюджета, който е балансиран, без излишък.
Съобщихме за 13-те месеца в рамките на една година.
Причината, която предизвика първата актуализация в началото на месец май с това, че парите за болнична помощ бяха останали едва една трета от предвидените в Закона за бюджета на НЗОК, предстояха плащания за още осем месеца. Това наложи и първата актуализация на бюджета 2010 през месец август, като размерът на приходите и трансферите е увеличен с 53 милиона – 40 милиона в частта на здравноосигурителни вноски, 13 милиона – в частта на получения трансфер от Министерството на здравеопазването. Искам да ви прочета и втората актуализация. Втората актуализация е на 14.12.2010 г., с която средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ са увеличени със 130 милиона. Увеличението е за сметка на намаление на излишъка по бюджета на НЗОК за 2010 г., което от своя страна води до намаление на наличността в края на периода.
Изпълнението на НЗОК по приходи и трансфери – всичко, общият размер на приходите и трансферите, заложени в годишния план за 2010 г. е 2 572 211 000. Размерът на събраните приходи и трансфери към 31.12. е 2 588 686 000, което представлява изпълнение 100,6 на сто спрямо годишния план.
Аз смятам, госпожо председател, че всички сте се запознали с цифрите, да не чета приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ДОКТОР НЕЛИ НЕШЕВА: Така че не бих се спирал и отделно на първична, специализирана, дентална, медико-диагностична, лекарства, болнична помощ. Искам да отбележа, че в този период има приходи от контролна дейност и във всяка една от следващите две години – 2011 г. и сега 2012 г. ние залагаме все повече и повече приходи от контролна дейност, което говори за това, че нашия контрол засилва своите дейности и е по-добър и по-добре се изпълнява контролът.
Завършвам, че годината към 31.12. е реализиран излишък в размер
на 556 020 000, като разликата от излишъка, който съобщих в началото, който се получава и накрая, отива за сметка на здравноосигурителни плащания, която е осъществена във втората актуализация през месец 12 на 2010 година.
С това приключвам. Мога да коментирам, ако има въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз съм впечатлена от отчета на здравната каса, защото те осъществяват вече такъв контрол, че реализират излишък. Бяха времената, когато парите не им стигаха. Това от бюджетна гледна точка е много добро и затова предлагам на колегите да одобрим отчета на Здравната каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други изказвания и въпроси, колежката от Сметната палата е тук, но ние разбрахме, че докладът е положителен, няма забележки. Всичко е законосъобразно.
Подлагам на гласуване да приемем отчета на НЗОК за 2010 година. Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 „за”, против няма, въздържали се няма.
Отчетът е приет.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Край на заседанието – 17.05 часа./

Файлът съдържа 77 393 знака.
Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ М. Стоянова/