П Р О Т О К О Л

№ 7

---

На 8 март 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.20 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.20 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и ви предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерство на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, № 202-02-7, внесен от Министерски съвет на 02.03.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. – отложени текстове.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров Ваньо Шарков на 3.12.2012 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме една договорка да изслушаме господин Ваньо Танов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На другото заседание ще го поканим, ако си тук.
Госпожа заместник министъра на отбраната Августина Цветкова ще ни представи законопроекта.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на вашето внимание предложение за ратифициране от Народното събрание на споразумение между Министерство на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения. Споразумението е подписано на 15 януари 2012 г. в Тел Авив – Израел.
Споразумението има за цел да установи правната рамка за осъществяване на двустранно сътрудничество в областта на военните тренировки и обучение. Предвижда се възможност за разполагане на въоръжени сили на едната държава с цел провеждане на съвместни или едностранни тренировки на територията на другата страна. Статусът на личния състав в тази връзка се урежда от приложимото право на страната домакин. Споразумението урежда и отношенията възникващи по повод причинени щети във връзка с дейностите по военна тренировка и обучение.
Предвид това, че става въпрос за рамков договор между държави сътрудничещи си във военната област, по аналогия със споразумението между страните по Североатлантическия договор, относно статута на техните въоръжени сили НАТО СОФА е установен принципа, че държавата домакин урежда всички искове относно щети върху собствеността, телесна повреда или смърт, които са причинени на нейна територия при изпълнение на служебните задължения от чуждия личен състав.
Предвидено е изпращащата страна да възстановява тези разходи на страната домакин, когато са причинени виновно от неин личен състав. Също по аналогия на НАТО СОФА, всяка страна поема своите разходи произтичащи от щети на нейната държавна собственост, освен ако тези увреждани не са били причинени поради груба небрежност или умисъл на личния състав на другата страна.
Водени от практиката за уреждане на подобни въпроси, двете страни се съгласяват да се откажат от искове за щети нанесени от техен личен състав, върху държавната собственост на другата страна.
С тези клаузи се ангажира отговорността на българската държава извън обичайните хипотези, на носене на отговорност за виновни действия на собствения личен състав. Поради това е възможно на определен етап от изпълнение на споразумението, провеждане на конкретно мероприятие на територията на България да възникне необходимост от допълнителни бюджетни средства за покриване на случаи уредени в чл. 8 от споразумението. Затова днес съм пред вас.
От друга страна, всяко мероприятие предмет на допълнително споразумение, също така предвидените в чл. 8 отговорност се поема на реципрочна основа и е свързана с качеството на страната домакин. С оглед на тези обстоятелства за приемането на настоящето решение, няма необходимост от допълнителни средства извън утвърдените по бюджета на Министерство на отбраната и не се налага корекция на бюджета. Споразумението подлежи на ратификация, съгласно чл. 85 ал.1 т.4 и т.7 от Конституцията на Република България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания и становища. Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво общо има Комисията по бюджет и финанси с това споразумение при положение, че то въобще не касае нито бюджета, нито изисква допълнителни разходи. Всичко си е в рамките на бюджета на Министерство на отбраната.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: В дадени случаи, които са уредени по т. 8 би могло да е необходимо допълнително финансиране извън бюджета. В случай в който държавата домакин или държавата, която изпраща военнослужещи трябва да заплати на държавата в която е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чл. 8 ли имате предвид или точка 8.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Чл. 8 от споразумението. Затова може да възникне необходимост от допълнителни бюджетни средства за покриване на случаи по чл.8. Поради това е преценено, че трябва ратификацията да мине и през Бюджетната комисия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако е така, в такъв случай не е коректно твърдението, че това въобще не касае бюджета, при положение, че определени обстоятелства очевидно ще касае бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Радославов.
АЛЕСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Логично е да попитаме госпожа заместник-министъра, в този чл.8 има ли някакъв все пак лимит, доколко като размер на средства биха били възникнали извън бюджета. Аз мисля, че е нормално да кажем до толкова пари може да се поеме като допълнителен разход от българската държава в случай на нужда. Защото, ако няма никакво ограничение ми се струва доста сериозен въпрос. Не може без нищо да няма лимит. Така да си остане, колкото се получи, примерно някаква вреда и колкото и да е трябва едва ли не автоматично това да означава, че трябва да се погасяват от българските данъкоплатци. Говорим за това, което става в страната.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте госпожо Цветкова.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Да, бих могла да ви обясня, че това споразумение се сключва по аналогия на споразумението между страните по североатлантическия договор. Тези споразумения са еднакви за страната домакин. В случай когато се провеждат учения, в случай че се нанесат вреди, страната домакин има задължение да ги покрие, в случай че няма виновност от другата страна. Това е възприето в международното право и това споразумение не е прецедент. Ние сме се опрели на сключения Североатлантически договор и така нареченото НАТО СОФА, специално за учение на въоръжени сили и няма прецедент в сключването на това споразумение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Цветкова, аз съм съгласен, че това е споразумение, което е едва ли не шаблонно. При положение, че има варианти в които ще има определена намеса от страна на българския бюджет е добре поне да имаме становище на Министерство на финансите. Да знаем има ли такива прецеденти, няма ли. Плащани ли са, не са ли? Тук министъра може би не е готов в момента да отговори, но ако няма такава готовност, ние как като бюджетна Комисия да се ангажираме с подкрепата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има становище на Министерство на финансите.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Благодаря. Имам становище на Министерство на финансите. Това споразумение беше съгласувано без забележки. Господин вицепремиера Дянков присъства на вземането на решение на Министерски съвет и наистина то е съгласувано без забележки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо председател. Моят въпрос е има ли България подобни споразумения с други страни извън НАТО? И какви са ползите за България от това споразумение.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: България има споразумение с други държави извън НАТО. Ползите са обмяна на опит и ползването на възможност за съвместни учения и повишаване способностите на Българската армия. Първата държава за която се сещам, защото вчера подписахме годишния план по такова сходно споразумение е държавата Сърбия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако нямате повече въпроси предлагам да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерство на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения.
Моля, който е за, да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет. Благодаря.
Преминаваме към точка втора - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. – отложени текстове – второ четене.
Имате всички раздаден доклада за отложените текстове. Започваме с чл.22 т.14 и ал. 4.
Имаме предложението, което миналия път обсъждахме на Диан Червенкондев и Дарин Матов. Имаме и нов вариант на предложение, съгласувано с Министерство на вътрешните работи.
Имате думата. Искате ли да го прочета варианта.
Чл.22 т. 14 – втори вариант. Взема решение за определяне на интернет страници чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, за определяне на предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, които осигуряват достъп до тези интернет страници, както и за преустановяване на нарушенията;
Имате думата. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, отложихме вземането на решение по чл. 22 и то специално в т. 14 ал.4. Като направихме коментар през изминалата седмица, успяхме да стигнем до консенсуса да минаваме през съответна съдебна процедура, така че да не нарушаваме Конституцията, но съответно да стигнем до нашите основни цели, които сме си поставили с този закон, а именно да има конкретна регулация и съответно ограничаване на незаконния хазарт. Искам да подчертая, наистина ние се борим със сивата икономика, като част от нея, това е незаконни хазарт.
Целите които сме си поставили стават единствено и само с въвеждането на конкретни ограничителни мерки, каквито са спирането на достъпа до нелицензираните сайтове или така наречените, както господин Цонев каза, игрални платформи. Така че потребителите да нямат възможност да играят на тях. По този начин защитаваме потребителите и защитаваме фиска. Защото всеки един лев или долар или евро, който отива към такива незаконни сайтове няма своя дан към държавния бюджет.
Съответно предложението, което е направено от работната група, след допълнителни консултации от страна на Националната агенция по приходите и МВР, аз искам да направя конкретна редакция като предложение и мога да го прочета. Това е т.14.
Взема решение за определяне на интернет страници чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за преустановяване на нарушенията; на страницата си в интернет, комисията създава, обновява и поддържа списък на тази интернет страница. Тук в момента вменяваме на Комисията какво точно трябва да види. Трябва да локализира кои сайтове в момента не са лицензирани, т.е не са получили разрешения според българското законодателство за осъществяване на хазартна дейност и съответно да публикува списък, така наречения черен лист на своята страница.
В ал.4 вече вкарваме и съдебния контрол в целия този процес, като записваме решенията по ал.1 т. 14 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на издаването им. Лицата за които тези решения се отнасят се смятат уведомени в деня на публикуването.
Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, за което е взето решение по ал.1 т. 14 Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови ограничаване достъпа до тези интернет страници.
Председателят на Софийския районен съд или управомощен от него заместник председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на получаването му. Предприятията предоставящи обществени, електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда.
По този начин вкарваме и съдебен контрол, който наистина да прецени дали тези страници разполагат и предлагат нелицензирани интернет хазартни игри и съответно ако е така, да разпореди ограничаването на тези страници.
По т.14 ал.4 това искам да кажа. По-нататък може би ще взема отношение и по т.8.
Искам само да ви кажа, че по този начин голяма част от всички европейски страни прилагат ограничителните мероприятия към незаконния хазарт. С резолюцията, която е взета от Европейския парламент от 15 ноември 2011 г. се препоръчва тези репресивни действия ограничаване на достъпа и още по-стриктен и силен контрол към незаконния хазарт, който е източник на престъпления, източник на изпиране на пари и ощетява и европейските и в частност националните бюджети.
Така че колеги, ако трябва мога да давам примери точно от законите в Гърция, Франция, Италия, Дания, Холандия. Така че примерите са много. Да не говорим за САЩ, Австралия. Така че моето предложение е с тази редакция ние да приемем този член.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Още един път да прочета вашето предложение.
Решенията по ал.1 т.14 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на издаването им. Лицата за които тези решения се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването, лицето не преустанови нарушението за което е взето решение по ал.1 т.14, Комисията подава искане до председателя на Софийски районен съд, да постанови да се ограничи достъпа до тези интернет страници.
Да постанови ограничаване на достъпа до тези интернет страници.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да постанови всички предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да ограничат достъпа до тази интернет страница.
Нека това да бъде задължителен характер до всички, които предлагат електронни съобщителни мрежи или услуги.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми колеги, аз предлагам тук специално Комисията да подава искане не до председателя лично на Софийски районен съд. Това e искане до Софийски районен съд за ограничаване. Защото председателя на Софийски районен съд няма да се произнесе еднолично, а той трябва евентуално да го разпредели на друг съдия да вземе решение. Тук трябва да е според мен: “Комисията подава искане до Софийски районен съд за ограничаване” и т.н. Тоест, искането е за ограничаване. Не може да кажем, даваме искане да направите еди какво си. Подаваме искане за ограничаване.
ДАРИН МАТОВ: Малко по надолу в ал.4 аз предлагам, да постанови със забележката на колежката Миткова и по-надолу е казано – “да спрат достъпа до тези интернет страници”. Да спрат, а не да ограничат. Или да вземе решение за спиране на интернет страниците. Това ограничаване не трябва да влиза.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, моля да въведете ред в тези разисквания. Имаме предложение от колегата Червенкондев. Там ясно се казват да спрат. Той докладва точно това предложение. Обсъждаме в момента новото предложение на колегата Червенкондев. Никъде не се казва в това предложение да се ограничи достъпа. Казва се да спрат. Следователно това е варианта, който е окончателен като предложение на колегата Червенкондев. Следователно моля ви да се съсредоточим върху това. Приемаме ли такъв вариант или не приемаме такъв вариант.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако в тридневен срок от публикуването лицата не преустановят нарушението, Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд.
Това е неговото предложение да постанови всички предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да спрат достъпа до тези интернет страници.
Това е изречението. Госпожа Миткова предложи да не е до председател на Софийския районен съд, а да е до Софийския районен съд.
АСЕН АГОВ: Формалното е до председателя госпожо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, това ще го изчистим. Това е дребен детайл.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Упълномощено от него лице, а не с решене на съда. Затова е до председателя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, че нямаме референт по закона в залата, за да го коментираме, но ще го изчистим. Логиката е ясна.
Други изказвания?
АСЕН АГОВ: Госпожо председател един въпрос. вероятно вие няма да може да ни отговорите. Тъй като не съм юрист, решението на председателя на Съда, с което се разпорежда да се спре достъпа, може ли да бъде обжалвано, така както се обжалват решения на съдебен състав в по-горна инстанция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само госпожа Миткова е тук, иначе друг юрист нямаме.
РЕПЛИКА: Зависи с какво се произнася председателя на съда, с решение, с разпореждане. Ако е с разпореждане няма къде да го жалим, ако е с решение се обжалва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По-нататък пише: Председателят на Софийски районен съд или управомощен от него заместник председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постановяването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на страницата на Комисията в интернет в деня на получаването му. Предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги са длъжни да спрат достъпа до съответната страница в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
Господин Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз има един въпрос. Точка 14 казва така: Взема решения за определяне на интернет страници чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за преустановяване на решенията.
Първият ми въпрос е, че отпада последната част от предложението за поддържане на интернет страница на комисията. Къде остава тя?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Точка 14. Взема решение за определяне на интернет страница, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за преустановяване на нарушенията. На страницата си в интернет, комисията създава, обновява и поддържа списък на тези интернет страници.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вторият ми въпрос е, на базата на какви критерии, комисията ще взема тези решения, чрез които ще определя тези интернет страници?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който няма лиценз.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако няма лиценз и ние не виждам с какво се занимаваме. Комисията ще има някакво субективно право да дава допълнителни права на фирмите или интернет страници, които няма лиценз и трябва да е ясно по какви критерии ще става това. А ние какво казваме: “Взема решения за определяне на интернет страници чрез които се организират хазартни игри от лица. Решенията в този случай могат да бъдат едни единствени. Те трябва да бъдат преустановяване, а не вземане на решения. Трябва да вземат решения за преустановяване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не могат да вземат решение за преустановяване, тъй като това го взема Софийския районен съд. Те само казват, кои са тези интернет страници, които нямат лиценз и за които трябва да поискат от съда да се произнесе.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук според мен отваряме една врата, която абсолютно без всякакви критерии да си определяме ние интернет страници, които ще затваряме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е така.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Овчаров поставя важен въпрос и е добре да го изясним. Аз как го разбирам. Разбира се, всеки има право да тълкува. Лицата които не са получили лиценз се обявяват в един списък, който ние наричаме негативен, черен и т.н. и не само ние. След което следват действия.
Втората стъпка е след като тези лица в ал.4, след като те се видят, считат се за уведомени в тридневен срок от публикуването. След като видят, че са обявени като такива, те имат право да обжалват това решение да бъдат в този списък. Ако те не обжалват, тогава се пристъпва към действие, искане разпореждане на председателя на районния съд по съответния ред чрез съответните служби или доброволно или по съответния ред. Там откъдето начина по който този хазартен оператор е стъпил на пазара, да бъде забранен този достъп. Той може да стъпи по много начини. Той може да стъпи през десет сайта, може през един. Затова е дадена тази формулировка, не като възможност комисията да си измисля сайтове и да си измисля кого, защо и как, а тя обявява кой не е получил лиценз. После се вижда той откъде е влезнал и дали този достъп е спрян и то със санкция на съответния съд. Има разлика между не получилия лиценз и юридическите или други лица през които той влиза на пазара. Това е цялата разлика така както аз я виждам и я тълкувам. И затова този тест е така, за да даде възможност да бъде спрян достъпа до него. Това е моето тълкуване, така както го чета текста.
АСЕН АГОВ: За обжалването, госпожо председател, защото не приключихме въпроса. Това е тълкувание на колегата Цонев. И тук ми се струва, че сме малко правен кръжок в цялата тази работа. Защо сме правен кръжок? Защото разбираме, че разпореждането не може да бъде обжалвано в по-горна съдебна инстанция. Презумпцията на колегата Цонев е, че в административния съд може да се обжалва решението на Комисията да обяви, че ти нямаш лиценз. А ти всъщност, ако имаш лиценз казваш: “Аз имам лиценз, комисията не е права.” Това е казуса. Защото Комисията публикува имената на компаниите или на сайтовете, които нямат лиценз. Не могат да блокират сайта.
Пак се връщам на това. Това е презумпция на колегата Цонев. Ако според мен, все още не е изяснен този въпрос на жаленето на решението, в каква фаза се обжалва решението? Ние тук може да приемем всякакъв закон, но може да се окаже, че в правно отношение той не е издържан. Нека да погледнем точно този момент. Нашият колега, който е съдия и който познава съдебната практика, казва, че така както е разпореждането за СРС-тата. Но СРС-тата са доказателства за съдебен процес, събиране на доказателства. А тук има окончателно решение с разпореждането. И може да се окаже, че влизаме в някакъв правен възел, който не противоречи на съдебната практика изобщо на съдебните изисквания, правото на България.
Затова госпожо председател, като уважавам презумпцията на колегата Цонев, все пак трябва да сме на ясно. Къде аз, който съм взел лиценз и който решава да ми навреди някой, ме пуска в този списък. Дават ми едно разпореждане, което може да бъде абсолютно произволно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един път Комисията ще направи произволно обявяването ви и след това съда ще направи произволно с разпореждане. Нали затова вкарахме съда.
АСЕН АГОВ: Аз не казвам, че съда е недобросъвестен. Но вижте какво казва закона.
Ако в тридневен срок не преустанови нарушението, а не обжалва нарушението или не обжалва оповестяването, не преустанови нарушението за което е взето решение. Комисията подава искане до председателя и той в 72 часа от постъпването ти издава решение, с което ти спира сайта от всички разпространители. Това не е ли така? Произнася се и следващото изречение казва – издаването и т.н.
Според мен, за да бъдем прецизни, аз пак казвам, напълно подкрепям идеята и духа на предложението на колегата Червенкондев. Въпросът е да бъдем достатъчно прецизни в правните формулировки. За да не стигне до положение, в което този закон на практика няма да действа и ще блокираме едно усилие, което е по принцип положително.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз пак ще кажа, че нямаме разминаване нито с въпроса поставен от колегата Овчаров, нито с колегата Агов. Защото наистина трябва да бъде много точно и ясно регламентирано това. Това искаме да направим, тъй като ние миналия път се обединихме около това, че без това нещо закона е практически недействащ. Няма смисъл от този закон.
Само тази добавка да направя. Защо аз тълкувам така нещата? Защото разпореждането касае един акт, ако бъде приет разпореждането на председателя за спиране на достъпа на този сайт е на дейност, която е извън закона. Тя вече е установено, че е извън закона. Няма лиценз. Имаш лиценз или нямаш лиценз, господин Агов. Нямаш лиценз, значи си извън закона. И понеже тук става въпрос за една материя, която ние за първи път регламентираме искаме да направим така, че изпълнителя да има възможност да спре достъпа през съда с всички позволени от закона без произвол, да спре достъпа до това незаконно предлагане на дейност. Аз също искам да го прецизирам и казвам, от коя гледна точка разсъждавам.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, може ли да влезна още малко в този дебат? Мисълта ми е следната. Аз разбирам всичко това. Пак повтарям, подкрепям духа и смисъла на това, което предлагат колегите. въпросът е, ако в тридневен срок от публикуването, лицето не обжалва решението на Комисията и не преустанови нарушението, тогава вече следва всичко надолу по текста. Защото при разпореждането съдебното, колегата съдия ще каже. Съдията изслушва ли двете страни, когато издава разпореждането.
Ние сме Финансова комисия, не сме Правна комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сме и интернет комисия. Искам да ви обърна внимание. Имаме чл. 87, който казва: “Решенията на Комисията за временно или окончателно отнемане на лиценз”. Това е другото тяхно правомощие. “Както и решенията по чл.22 ал.1 т. 14 се обжалват по реда на чл. 28 ал.1.
Чл.28 ал. 1 казва, че решенията на Комисията се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд гр. София в 14 дневен срок от съобщаването му.
КИРИЛ КАЛФИН: Защо вървим тук по общия исков ред, а не вървим по АПК това обжалване. По общ исков ред, районен съд. Трябва да отидем по административния. По АПК вече подлежи на обжалване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Струва ми се, че е обърната философията на тези текстове. Ако Комисията прави нещо, тя трябва да публикува списъка на тези интернет сайтове, които имат лиценз. След като го има това, от там нататък не знам защо Комисията ще се занимава със следене в кои сайтове, какво, как и защо се прави. Трябва да има от там нататък един текст, че който предоставя еди какви си услуги и прави еди какво си в нарушение на издадените лицензии извършва престъпление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има такъв текст.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като има, ние защо се занимаваме тук, ще следим кой доставя, как го доставя и т.н. Това не е работа на тази комисия. Тук отваряме вратата за чисто административни намеси, които за мен са абсолютно нерегламентирани. Или казваме, че това е престъпление и от тук нататък правоохранителните органи си вършат работата като престъпление за този, който извършва тази дейност, без да е получил този лиценз. Къде другаде се публикуват списъци за тези, които нямат лиценз, а вършат нещо. Що за абсурд е това?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В България може би в някои клубове. Резолюцията на Европейския парламент изрично и точно го каза господин Овчаров. Казва се прочетете и вижте. За да стимулира държавите да публикуват такъв черен списък на сайтове или организации, които извършват престъпления, защото хазарта е престъпление. Черен списък, публикува се. Това нещо прилагаме едно към едно в закона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Черен списък на тези, които извършват престъпление е едно. А черен списъка на тези, на които им е отказан лиценз е друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е отказан лиценз.
ИВАН КОЛЕВ: Първо, това което казах, че по общия ред е абсолютно неприложимо. Второ, що се отнася до списъка, не виждам какъв е проблема, тъй като имаме сайтове, които са лицензирани, имаме и сайтове, които не са лицензирани. Трябва да се блокират нелицензирани сайтове. Работата на Комисията ежедневно, ежечасно е да следи за такива сайтове, които се появява и да взема решения. Това дали ще се публикува на интернет страницата или няма, според мен няма проблеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение от гостите?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, имам едно процедурно предложение. Госпожо председател, процедурното ми предложени е следното. В предишните заседания и в работата на работните групи взеха участие всички организации, които са заинтересовани от регулациите по този закон. Ние ги изслушахме. Ние сме Бюджетна комисия. Този въпрос касае защита на фиска. Чули сме всички мнения и на хазартните оператори. Ние сме Бюджетна комисия, а не сме комисия за защита на фирмите от фиска. Този текст касае защита на фиска. Процедурното ми предложение, в това заседание да не се дава думата на заинтересовани страни, които имат точно интерес срещу фиска. Ние сме Бюджетна комисия и тези текстове защитават фиска. На предишни заседания ви слушахме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, благодаря за процедурното предложение. Въпреки всичко това са текстове, които имат широк обществен отзвук и аз смятам, че трябва да дадем думата на всички, които желаят.
Имате думата.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Благодаря госпожа Стоянова. Уважаеми народни представители, много благодаря, че имам възможност да се изкажа днес пред вас. Аз съм от Гражданска инициатива “Не на АСТА и контрол върху интернет”.
Мисля че е добре да имате информация и за мнението на обикновените граждани, а не само на администрацията и на бизнеса по отношение на тези текстове, тъй като преди всичко ние всички сме граждани. Бих искал да изразя нашето дълбоко безпокойство с този нов текст, който господин Червенкондев сега внесе.
На първо място, нашето несъгласие, че ще се въведе една формална роля на съда. Въвежда се изискването да има предрешено решение за забраната на такива сайтове. Тоест да няма обичайния съдебен контрол. А с тази формулировка, която е предложена реално се предрешава какво да бъде решението на съда, което според мен е тревожно и ще бъде една формална роля, която се опитва да се внесе с този текст.
Другото което е, нашето несъгласие е именно това да бъде ролята на Софийския районен съд, вместо Софийски градски съд. Мисля, че в обичайния ред се използват в Софийски градски съд.
Основното наше безпокойство е, че не се акцентира върху основните извършители на проблема. Това са операторите на незаконни хазартни сайтове и провайдерите, които осигуряват достъп до тези сайтове. Тук се измества фокуса върху самите потребители. Един от внесените текстове в Комисията е именно, действията да бъдат на ниво провайдер, които са реалните отговорници да има достъп до такива сайтове. Аз ще помоля, ако има възможност, действително да обмислите варианта, отговорността да бъде насочена както към операторите на незаконни хазартни сайтове, така и към провайдерите, които осигуряват достъп. Да не се измества натиска в посока обикновените граждани и интернет потребители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такъв натиск към обикновените граждани и интернет потребители. Изцяло тук говорим за провайдерите. Само че вие искате, ако мога правилно да ви формулирам. Вие искате този достъп да го ограничават не всички доставчици на интернет услуги, а доставчиците на тези сайтове. Това ли искате?
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Нека колегите защитници на правата в интернет също да вземат отношение. Това което искам да кажа е, че имаме резерви към така предложените текстове. Аз не искам да вярвам, че европейското правителство на България ще премахне неутралитета на интернет мрежата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такова нещо няма.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Това което се опитват с този текст да се внесе, а именно да се премахне неутралността на мрежата. А това е едно от големите преимущества на нашата демокрация. Не може заради различни интересни да въвеждаме това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да кажа, че не става дума за различни интереси, а става дума за спазване на Закона, включително и за престъпления. Така че говорим за различни неща.
Категорично искам да ви опровергая, че тук натиска изобщо не е към обикновените хора потребители, макар че съгласно нашия закон, ако те играят на подобни сайтове извършват престъпления именно към доставчиците на услуги за тези интернет сайтове.
Има ли други желаещи да се изкажат по темата?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, няма процедура. Но тук се намесват неща и затова не искам да се дава думата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние ще изслушаме всички, които искат да вземат думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Къде я видяха АСТА ? Не е безопасно това. Знаете ли защо намесват АСТА?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, по-добре да говорят на нашата Комисия, отколкото да говорят от вън.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова говорят тук за АСТА, за да може тук да смесят АСТА с неща, които нямат нищо общо с АСТА. Защото всички имаме чувствителност срещу АСТА. Миналият път му казах на този господин и на колегата му, че всички сме против АСТА. Дори иронизирах, като казах: “Аз съм Йордан Цонев от парламентарна инициатива против АСТА”. Не може да смесват АСТА с това, че ние не искаме да има трафик на незаконна дейност в интернет. Аз не правя разлика между детски порносайтове и незаконен хазарт в интернет. Ако те правят да станат да го кажат. Искаме същи режим какъвто има срещу порносайтовете и срещу всякаква незаконна дейност, да го има и срещу хазарта. Моите деца не искам да играят незаконен хазарт в интернет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да вземат думата. Колеги, Комисията е отворена и ще давам думата на всеки, който иска да се изкаже. Това е мястото тук за разискване на темата.
НЕВЕН ДИЛКОВ: Добър ден дами и господа. Аз съм от Сдружение за електронни комуникации. Ние сме едни от най-активните участници в тази дискусия. И първо ще повторя, както винаги съм започвал, че ние напълно подкрепяме духа и целите на закона. Нашите усилия са били винаги насочени върху това да подпомогнем процеса и да го направим по-работещ. И с това смятаме, че имаме изключително ценно участие в този процес.
От предишната комисия насам, която беше миналия четвъртък, ние направихме следните неща. Предоставили сме на Комисията доклад на италианска консултантска фирма, която е изследвала опита на Франция и Италия в блокирането на достъпа до интернет сайтове. В този доклад има няколко важни извода, които могат да бъдат забелязани. Единият извод е, че блокиране чрез технически средства на интернет сайтове е изключително неефективно и не води до търсените резултати.
Във Франция където има един от най-тежките режими за филтриране, все още над половината от пазара е нелицензиран.
Другият важен извод, който може да се направи е, че там където работи по-добре регулацията е страните, където се прилага гъвкава данъчна политика в Италия, където процента на данъчно облагане на сайтове 3,5 процента, над половината от сайтовете са лицензирани. Тоест, по-голямата част от пазара е вече на светло. Това не е свързано с филтрирането в интернет.
В тази връзка, спазвайки духа на дискусията, ние си модифицирахме предложението и позицията. Нашето първоначално предложение беше да не се ангажират интернет доставчиците изобщо с процеса на контрол. Тъй като ние смятаме, че те са просто преносители на информация. Ние имаме ново предложение, което е близко до това, което в момента се разглежда като вариант 2 в комисия. И ще обърна внимание какво е то.
Предложението, което се разглежда и е много близко до варианта, който вие разглеждате като вариант 2, създава като задължение не само на нарушителя да преустанови дейността си. Това е сайта, който е нелегален, но и на доставчика на интернет, който е непосредствения доставчик на услугата на този сайт. Това е всъщност интернет доставчика, който може не да филтрира, а да спре всъщност дейността на този сайт и според нас е най-ефективния начин да се преустанови дейността на даден нелицензиран сайт.
Конкретно в текста на ал.4 след думите “предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги” се добавят думите “на тези конкретни сайтове”. Ние смятаме, че това ще бъде приемлив вариант и ще бъде компромисен вариант и приемлив, надявам се за всички участващи.
Ако искате да го обясня по-подробно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С този текст, ние на практика ще задължим да спрат достъпа до тези страници, на онези интернет доставчици на конкретните сайтове. Това обаче не са български интернет доставчици в общия случай. С решението на съда ще накараме такъв доставчик във Франция, в Италия, в Германия, в САЩ да спре достъпа до този конкретен сайт. Това ли означава?
НЕВЕН ДИЛКОВ: Това означава, че доставчика, който непосредствено предоставя услугата на този сайт ще бъде длъжен да спре. Този доставчик са разлика от хазартния сайт, който може да е регистриран във всякаква офшорна зона е винаги, без изключение голям, глобален интернет доставчик или включително български. Българските доставчици са изключително добре познати в световната интернет карта. И много сайтове се хостват в България наистина. Така че това е български или друг голям, в голяма западна държава интернет доставчик.
Бързам да отбележа, че подобен подход е възприет в Норвегия и се обсъжда в момента точно такава мярка, да се въздейства даже чрез съдебни процеси върху форинг сървис провайдерс. И в Холандия, където самите сайтове са задължени да си ограничават достъпа до потребителите от едната държава.
Понеже имаше реплика от някои от участващите, че всички европейски държави са наложили такъв контрол, ще уточня. Също направихме такова проучване. От 27 европейски държави шест са приложил такива неща. Не са всички.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И аз благодаря на участника в дискусията господин Дилков. Вижда се, че от срещите, които сме имали, имаме съществено сближаване на позициите. Успяхме да се чуем с вас. Да вкараме съдебния контрол там. И вашето желание и нашето желание е за ограничаване на достъпа на тези страници. Съответно вие имате един подход. Ние сме приложили почти същия подход, който може би е едно и също.
Тъй като ви цитирахте Италия, Франция аз ще ви прочета точно тук на колегите и на министъра, извадки от закона в Италия.
Чл. 1 т.50 от закон 296 от 27 декември 2006 г. Дава възможност за блокиране на нелегални уеб страници, съгласно правила установени в декрет за прилагане.
Процесът на блокиране включва пет стъпки.
Първата, идентифициране на нелегалните интернет сайтове за хазартни игри. Дейност която се осъществява в Комисията по хазарта в Италия с подкрепа на полицията.
Второ, съобщаване на интернет доставчиците за сайтовете, които следва да бъдат блокирани. Съставяне на списъка на нелегалните интернет сайтове за хазартни игри в срок, в който блокирането трябва да бъде завършено.
Блокиране на нелегалните интернет сайтове. Сайтове за хазартни игри чрез пренасочване, като за тази дейност отговарят интернет доставчиците, което се състои до препращане на исканията за достъп от страна на ДНС до специална страница, интернет страницата на Комисията по хазарта при установяване, че страницата не е достъпна. Контрол върху ефективния блокаж на нелегалните интернет страници, осъществяване на мониторинг и т.н.
Франция, също го цитирахте. Чл. 61 от Закон № 20-10-476 от 12 май 2010 г., относно поставянето в конкурентна среда и регламентирането на сектора на хазартните игри от разстояние.
Председателят на органа за регулиране на он лайн игрите може да сезира председателя на Окръжния съд в Париж, да предпише искане за постановяване на временна мярка, всякаква мярка предназначена да преустанови препращането към сайт на оператор на он лайн хазартни игри, които не са разрешени по силата на изключително право или одобрение, съгласно чл.21.
Когато председателя на съда разпореди спирането на достъпа до хазартните игри от разстояние, доставчиците на интернет услуги и собствениците на сайтове трябва да изпълнят това решение.
Настоящият декрет урежда реда и условията за блокиране, които тези лица трябва да прилагат, както и компенсирането на направените при тази процедура разноски.
Блокирането по името на домена означава да се направи недействително използваната система от имена, за да се локализират компютърните интернет услуги.
Мога да чета за Гърция, мога да чета за Германия. Давате цитати, аз ви ги връщам.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
КИРИЛ КАЛФИН: Разпореждането така ли остава или решение? Защото аз тук съм категорично против разпореждане, защото съда се произнася с разпореждания, определения и решения. Разпорежданията са в случаите, когато се говори за движението на делото. Дали спира, дали насрочва, дали връща и т.н.
По същество когато се произнася, се произнася с решение. А в случая той така трябва да се произнесе. Защото трябва да види за какво е спряно това дело. Терминологията тук разпореждане не е правилна. Ние не говорим за движението, за насрочването на делото, за отлагане и т.н. или за предоставянето на кой да го гледа. Задължително трябва да бъде решение, ако искаме той да го гледа по същество. Да види доказателствата, защо е спряно и т.н.
НЕВЯН ДИЛКОВ: Да попитам, ще бъде ли разгледано предложението, което направих току що.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, имам право като народен представител и член на Бюджетната комисия това предложение, което предложих да се гледа и да се гласува, така както съм го формулирал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли юрист, който може да каже по отношение на разпореждането забележката, която направи колегата. Това са текстове, които са взети от Закона за електронните съобщения. Там е разпореждане, това не е измислен от нас текст или нещо друго. Това означава, че то работи в онзи закон, който кореспондира с това за което днес коментираме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Виждаме тук, че има сближаване на позициите, има неясноти от чисто юридическа гледна точка. Какъв е проблема да седнат тук господата и да си уточнят едно окончателно предложение, което да гледаме на следващото заседание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са изчистени от юридическа гледна точка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Изчистени са, а не знаем дали е разпореждане или решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, прекратявам дискусиите. Мисля, че всички успяхте да кажете което искахте.
Ще подложа на гласуване чл. 22.
Отиваме на гласуване на варианта 2 на Червенкондев.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с чл. 22 ал. 1 т.8, това което миналия път говорихме за Българския институт по метеорология.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го коментирахме миналия път. Мисля, че там постигнахме само текста на т.14 ал.4 отложихме.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото има практика в други страни в Европа в този смисъл, затова исках да спомена в тази връзка.
Българският институт по метеорология е държавен институт. Досега всички апарати са минавали през Българския институт по метеорология за одобрение. Сега с новия текст, ние махаме това задължение. Де факто Българския институт по метеорология калкулира около 6 млн., доколкото знам тези приходи. Тези 6 млн. няма ли да отидат в акредитирани лаборатории извън България. Това ми е мисълта. Има такива практики в Словения, в Румъния, в Германия. Това е предложение на Министерство на икономиката и енергетиката. Не знам за какъв частен бизнес говори господин Горов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов, на миналото заседание мисля, че отделихме два часа по темата. Затова дали единствено Българския институт по метеорология трябва да прави това. В случая го правят всички акредитирани лаборатории. В момента е така. Одобрението в момента няма да бъде от лаборатория, а ще бъде от Комисията по хазарта. И ние миналия път изяснихме, че Комисията по хазарта, когато взема решение за одобрението на типа, първо има представител на въпросния институт. Второ, винаги може да разполага с капацитета на държавната институция. Така че аз не виждам тук за частни лаборатории или за чуждестранни лаборатории или нещо друго. Става дума, че ние сме записали, че типа се одобрява от Комисията по хазарта, която може да ползва капацитета на цялата държавна администрация, когато прецени и както й е необходимо.
Подлагам на гласуване варианта предложен от господин Червенкондев.
Който е за варианта предложен на Комисията от господин Червенкондев, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Трима.
Приема се варианта.
Няма смисъл да подлагам друг вариант на гласуване.
Подлагам на гласуване окончателният вариант на чл.22 с т.14, която гласувахме преди малко, с ал.4, която гласувахме преди малко и с отпадане на ал.5, която беше свързана с предходната ал.4.
Който е съгласен с този окончателен вариант на чл.22, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима.
Текстът на чл.22 е приет.
Тук отложихме няколко текста свързани с чл. 22. Това е чл. 105. Миналия път го коментирахме. Само не го гласувахме. Има ли коментари по него в окончателната редакция на работната група? Има ли изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на чл.105 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 19 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл. 108. Има ли изказвания по чл.108. Няма.
Който е съгласен с текста на чл.108 по редакцията на работната група, моля да гласува за.
Гласували 21 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Член 108 е приет.
Параграф 7. Имаме предложение на Червенкондев и Матов, което работната група е подкрепила.
Господин министър.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Исках накратко да се изкажа по ал.2, предложението е в срок до 24 месеца от влизането му в сила, понеже преди това има срок от 3 месеца след влизането на закона в сила, се получават две години до три месеца. Смятам, че това е твърде дълъг период за влизането в сила на тези нови положения. Предлагаме този срок да бъде съкратен. Примерно да не е 24 месеца, а 15 или 18 месеца и моля, ако може да има дебат по тази тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги имате думата.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз също смятам, че е дълъг срока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На практика той е 24 плюс 3 месеца, значи 27 месеца.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма кой знае какви изисквания за покриване, две години и половина, две години и три месеца.
ДАРИН МАТОВ: Господин Дянков, наистина това беше първоначални вариант, който го гледахме в работната група и наистина беше толкова месеца. Да кажем какви са били мотивите на работната група. Обсъждахме с председателя на Комисията господин Кръстев, че трябва да имаме един по-дълъг период, в който да може да се направят съответните регистрации, фирмите и т.н. Затова искахме да удължим малко срока, за да имат достатъчно време да се подготвят. Защото ще има съвсем нови неща, които трябва да се вкарат и одобрения и т.н. Аз лично нямам нищо против, ако Комисията смята, че това също е добър вариант да преминем на този вариант. Това е всъщност първоначалния вариант, който беше предложен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Петнадесет плюс три или година и половина. Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента имаме нови глави, нови разпоредби и би следвало да се приемат изцяло нови общи правила за всички игри. Ще има пълно прелицензиране на абсолютно всички действащи лицензианти. Това са казина. В момента ще бъдете затрупани със заявки за лицензиране за интернет казина. Така че според мен нека да дадем този срок, който сме приели като консенсусен и да го гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други, които искат да вземат отношение. Господин Кръстев.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Бих искал да припомня, че законопроекта одобрен от Министерския съвет, който беше нотифициран от Европейската комисия, срока за привеждане в съответствие беше десетмесечен след влизането в сила. Това което постъпи през октомври в Народното събрание. Сега 24 месеца, виждате, че това е повече от два пъти удължаване на срока. И този срок е прекалено дълъг. Така че време от година и половина е напълно достатъчно за извършване на всички необходими дейности. Няма смисъл от толкова дълъг срок. Знаете в България като се види някакъв такъв много дълъг срок за изпълнение, всичко се отлага за накрая. Имаме две години и три месеца и привеждането в съответствие ще започне някъде към края на този период. Така че ще имаме много дълго време през което ще имаме стари лицензии по стария закон и нови по новия закон, което е излишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Сигурно е имало аргументи в полза на 24 месеца. Но не мога да си представя, че не е имало аргументи в полза на срока от 10 месеца. И най-вероятно тези аргументи са били обсъждани в доста по-широк кръг. Следователно аз мисля, че трябва да възприемем срока от 10 месеца, за да има енергия и амбиция да се извършат тези промени на време.
Тук съм напълно съгласен с чисто манталитетната теза за последния момент. Ние всичко правим в последния момент. Даже и след последния момент. Десет месеца е един отличен срок. И ние с колегата от Синята коалиция ще подкрепим оригиналния текст, който е десетмесечен. Искаме този срок да бъде 10 месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи?
В такъв случай имаме три варианта.
Варианта по вносител 10 месеца след влизането в сила на този закон, което означава 13 месеца на практика.
Имаме предложение за 15 месеца плюс три, което на практика означава година и половина – 18 месеца.
Имаме предложение за 24 месеца плюс три, което на практика означава 27 месеца.
Ще подложа и трите на гласуване, за да видим кой е варианта, в който ще се приеме целия член.
Който е за предложението на вносител за 10 месеца след влизането в сила на закона, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Подлагам на гласуване варианта за 15 месеца, което на практика е година и половина.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 4.
АСЕН АГОВ: Аз не участвам в това гласуване, защото съм участвал в първото, което е единствения разумен срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване варианта за 24 месеца, което на практика е 27.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Въздържали се 10.
Текстът не е приет.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 7 с 15 месеца в ал.2.
Който е за окончателната редакция на § 7, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се двама.
Колеги, имаме още три текста.
Точка 24. Миналият път гласувахме от допълнителните разпоредби т. 24 игрална сесия. Но тук имаме редакционна поправка в тази точка 24, както по-нататък в § 5 и § 6.
Така че ви моля, ако имате въпроси или изказвания по текста на т.24 заповядайте, ако не да я подложа на гласуване в този вариант, в който е пред вас.
Който е за редакцията на т.24, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 5 и § 6 в редакцията на работната група.
Тук има редакционни корекции.
Който е за § 5 и § 6 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет и с това законопроекта на второ четене е приет.
Преминаваме към точка трета.
АСЕН АГОВ: Ние гласувахме дневния ред, но Министерство на финансите днес ни представи тяхното становище по законопроекта на колегите Гяуров, Шарков и Димитров. И тъй като вътре има много сериозни аргументи, аз ви моля да отложим тази точка, защото трябва да се запознаем с тези аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отлагаме точката. Благодаря.
Закривам заседанието.

/Закрито в 16 часа и 35 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/



Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 51379 знака