П Р О Т О К О Л

№ 20

---

На 13 септември 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, добре дошли на първото заседание на Комисията по бюджет и финанси от новата парламентарна сесия.
Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам това заседание да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков и група народни представители на 09.07.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10.07.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите «Бюджет за стратегията «Европа 2020», т.41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011/, № 202-00-41, внесена от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Законопроекта за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционните проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, № 202-02-27, внесен от Министерски съвет на 02.08.2012 г.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България /Второ споразумение за изменение/ между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България /Второ споразумение за допълнение/ между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27.07.2012 г.
Имате ли други предложения и изказвания?
Ако няма, подлагам дневния ред на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 254-01-78,внесен от Огнян Стоичков и група народни представители на 09.07.2012 г.
Кой може да ни представи законопроекта. Заповядайте господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз съм съвносител на този законопроект. Моля да обърнете внимание, че този законопроект е подписан от представители на няколко политически партии в Парламента. Законопроектът е резултат от проведени редица срещи с 14 министерства и ведомства, които имат отношение към проблемите на студентския град. По време на тези срещи бяха изчистени някои проблеми, които биха могли да бъдат решени чрез законодателни промени в Закона за висшето образование. Тези промени засягат предимно две групи проблеми.
На първо място, това са проблемите свързани с предоставянето на държавна собственост на висшите учебни заведения и правилата и контрола по използването на тази собственост, особено с режим на действие след 22 часа. Министърът има определени правомощия по отношение на ползването и контрола на това имущество, с цел да се ограничи използването им нефункционално и особено в нощните часове, което както знаете доведе до някои нещастни инциденти в студентския град през последните години.
На второ място, промените засягат нормативното определяне на статута на студентското общежитие като вид жилищна сграда, с което се редуцира значително такса смет. Защото както ви известно, както вие всички знаете има известни различия по отношение на такса смет в зависимост от функционалното предназначение на отделната сграда.
По отношение на игралните зали и казина в студентски град, които не отговарят на условията въведени с този закон е предвиден преходен период до изтичане на лиценза им издаден от Държавната комисия по хазарта. Максималната продължителност на този лиценз е пет години.
Заведенията с работно време след 22 часа, това са конкретните текстове в закона, които се намират в студентско общежитие или на отстояние 100 метра от такова, следва да изменят работното си време, в срок след шест месеца след влизането в сила на този закон.
В този законопроект са предвидени и контролни функции на Държавната комисия по хазарта и на общинските администрации по отношение проверката и санкционирането на нарушенията на въведения специален режим на сградите, които са определени като студентски общежития. Това е най-общо съдържанието на законопроекта. Той е подкрепен от Комисията по образование, която е основна комисия по този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Имамов. Министерство на образованието ще чуем ли вашето становище? Не. Господин Горанов имате ли да кажете нещо по този законопроект.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, колеги, аз мисля, че крайно време беше да има такава инициатива и е похвално, че колегите са съумели след много широко обсъждане и запознаване с заинтересовани институции и предлагат конкретни текстове. Мисля че и Народното събрание сме длъжници на уреждане на тези въпроси в студентския град. Така че приветствам внесения законопроект и предлагам да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Преминаваме към точка втора. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Госпожо Петрова заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание законопроекта на Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Необходимостта от този законопроект беше породена от критиките, които непрекъснато при постъпване на предложения от Министерския съвет за награждаване на лица за особени заслуги, с пенсия за особени заслуги се търсеше решение на този въпрос да се изготви нормативна уредба, която да уреди обществените отношения свързани с предоставянето на държавна парична награда на лица с особени заслуги към българската държава и нацията.
С целта на този законопроект се решава този въпрос, тъй като 20 години се търсеха критерии, които да бъдат определени, за да може да се ограничат лицата, които заслужават този тип стимулиране чрез държавна парична награда. Новият закон, който е предоставен на вашето внимание всъщност дава възможност държавата след направа на своята преценка за цялостен принос или изключителни постижения в различни области на обществения живот да предостави награждаване на определена категория лица. Като съответно предоставянето на държавна парична награда за особени заслуги бива три вида. А именно, по жизнено за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите, които са посочени в чл.2. Именно за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичнтие институции, защита на човешките права и свободи.
Също така периодична награда за срок от една до три години, която е за изключителни постижения в дейностите посочени в чл.2 от този законопроект от 1 до 4. А именно както за постижения в различни области на обществения живот, така и за развитие и укрепване на гражданското общество, за борбата с бедствия и аварии, за опазване на околната среда. И имаме еднократна държавна парична награда. Това е държавната парична награда, която се предоставя на лица проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен дълг и съответно граждански дълг. Именно това разграничение ни дава основание да бъдат предоставени три вида различни награди.
Инициативата за предоставянето на всеки вид награда, съответно изхожда от различен кръг, който може да направи предложението. Като периодичната и пожизнената награда се предоставя с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. А разбира се, Министерски съвет е иницииран от съответното министерство, което преди това получава предложенията от инициативни комитети, съответно от научни организации, от граждани, от висши училища, от органи на централната и местната власт. Също така и от юридически лица с нестопанска цел. Като предложението се внася, както споменах вече за компетентност до съответния министър. След като се разгледат предложенията съответното министерство инициира предложението до Министерски съвет.
Еднократната награда, специфичното е, че тя се предоставя с решение на Министерски съвет по предложение на министър-председателя на Република България. Именно в този закон в преходни и заключителни разпоредби, по скоро в допълнителната разпоредба са дадени легалните определения за изключителни заслуги в дадена област и за цялостен принос. Като изключителни постижения в дадена област са международната оценка, признание или награди получени за конкретни постижения със съществено значение за развитието на съответната област. Под цялостен принос следва да разбираме дългогодишна дейност и постигнати резултати, които съществено са допринесли за развитието в съответната област.
Законопроектът бих искала да изкажа своята благодарност и да споделя пред вас, че е разработван съвместно с Министерство на културата, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Тоест по текстовете е постигнат консенсус. Получени са и становища по направения законопроект, които са предоставени във вашата Комисия. Законопроектът е приет в Комисията по култура, гражданско общество и медии и също в Комисията по труда и социалната политика.
Тук бих искала да споделя по отношение на финансовата обосновка, че за 2013 г. предвидените средства са в размер до 500000 лв., като максималния размер на държавните парични награди ще се определя с годишния Закон за държавния бюджет на Република България. За редът и условията за изплащане на наградите са предвижда да се определи състав на Министерския съвет.
Също така бих искала да споделя, че по повод приемането на този законопроект също следва да бъдат след неговото приемане инициирани законодателни промени, които попадат в обхвата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. И това съответно ще бъде регламентирано с отделен закон за изменение и допълнение върху Закона за данъците върху доходите и физическите лица.
Споделям това, тъй като се предвиждат държавните парични награди, които ще бъдат предоставени да бъдат включени в обхвата на необлагаемите доходи.
Благодаря за вашето внимание. На разположение съм, ако имате въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Петрова. Колеги, заповядайте. Има ли въпроси?
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Само бих искала да допълня, че с приемането на този закон всъщност имаме инициатива за отмяната на чл. 91 от КСО, което всъщност е създадена именно за изплащане на тези пенсии за особени заслуги, които не са обвързани с осигурителния доход. И за успокоение или за информация на колегите, бих искала да кажа, че пенсиите които са гласувани и приети до настоящия момент ще се изплащат в реда и в размера в който са приети.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петрова беше изчерпателна.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да разбираме, че пожизненото, първия вариант са пенсиите. Нали така, във вид на пенсии. Защото са три вида награди – пожизнени, период в срок от 1 до три години и еднократно.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Думата пенсия ще отпадне. Пожизнена ще бъде наградата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Става въпрос, че по същество са пенсии. Интересува ме само в парични награди ли се предвиждат или може да има и предметни, да кажем за еднократните. Може да е в равностойност на някаква сума или предвиждате само да бъде парична награда.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Парична награда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има безспорно още няколко въпроса, които трябва да се решат в този законопроект. Те са предвидени да бъдат решени на подзаконово ниво. Важен е въпроса, който още уточняваме с колегите. Няма да крия, че сме го работили заедно с народните представители и както спомена госпожа Петрова с Министерство на културата, с нас. Не сме решили още в интерес на истината, какъв ще е реда за изплащане. От кой орган ще бъдат изплащани съответните награди били те периодични или еднократни. Има няколко варианта. Дали през бюджетите на съответните държавни органи, които предлагат за награждаване. Дали през областните управители, дали през агенциите за социално подпомагане. Различни варианти обсъждаме, за да постигнем максимално лесен достъп на наградените от държавата лица до самата награда. Но това е решение, което ще намери место в подзаконовия нормативен акт. Максимално адекватно за целите на закона. Затова го казвам и пред вас, тъй като това е една тема, която може да бъде предмет на дебат. Не сме намерили още окончателно най-доброто решение, но уверявам ви, ако законопроекта стане закон, правителството ще измисли подходяща схема.
Иначе що касае сметките, които спомена вносителя, да те намират место в предварителните разчети на все по-напредналия законопроект за държавния бюджет, който някъде в средата на октомври ще представим на вашето внимание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма повече въпроси. Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, имам някакъв спомен, че подобна система на стимулиране съществуваше по времето на комунизма. Имаше заслужили артисти, народни артисти, заслужили деятели на културата, народни деятели на културата, заслужили художници, народни художници и т.н. И тези звания обикновено се даваха от ЦК на БКП. Това бяха политически благодеяния. Боя се, че може да изпаднем в положение, в което подобни политически благодеяния да раздава всяка партия, която е на власт. И по този начин да се опитва да корумпира тези иначе съвсем заслужили хора, да ги корумпира морално. Не говоря толкова за материалната страна, защото едва ли парите ще бъдат толкова много. Понякога може би ще бъдат обидно малко в сравнение със заслугите на тези хора.
Аз смятам, че такъв закон е излишен. Абсолютно излишен. Прилича на популизъм с комунистически привкус. И от тази гледна точка аз ще гласувам категорично против. Призовавам и останалите колеги да се замислят. Това значи по политически причини, с политическо усмотрение да се раздават стимули, награди за заслуги, които се преценяват от хора, които обикновено не са компетентни в определянето на заслугите, така както беше в Централния комитет на Българската комунистическа партия, където работеха достатъчно невежи хора. Доказателството за което е провала на комунизма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Колега Агов, те са три вида. Фактически ние всички искахме да има закон. Да гласуваме пожизнените пенсии на заслужили българи. Говоря за точка първа, в която пише пожизнена награда. Това е равносилно на пенсия. Става въпрос, че нали искахме да има закон. Да не е да се внася за конкретна личност и Народното събрание да гласува. Аз мисля, че в този аспект вие и това ли не одобрявате да има единия от тези трите варианта или по принцип сте против.
АСЕН АГОВ: Против съм такъв закон, защото този закон много скоро ще се изкористи. Народното събрание има добра практика. Досега не са срещнали възражения случаите в които се предлагат безспорни фигури. Защото Народното събрание е съставено от цялата палитра избор на българските гласоподаватели, на българските граждани. А органите за които вие говорите ще бъдат представители само на управляващото мнозинство. Ето за това смятам, че трябва да се търси максимално съгласие в Парламента. И както виждате то се намира. Досега няма отказана пожизнена пенсия на хора, които наистина имат заслуги. Защото даже онези, които биха имали нещо против, обикновено се съобразяват с общественото мнение, дали имат лични предпочитания или не. Примерно не харесват как някой актьор как играе в някой филм, където играе лошия. Може и това да се приеме като някаква воля.
Затова аз смятам, че досегашната практика е много добра. Народното събрание очевидно има пари, защото бюджета се съобразява с решенията на Народното събрание, нали така господин Горанов, когато отпуска такива пенсии. Климатът виждам е с не особен ентусиазъм, но се решава този въпрос.
Затова моя призив е онези, които нямат смелост да гласуват против такъв законопроект, поне да се въздържат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ясно е, че това е нареждане свише. Това не е работа на министъра на финансите, защото ситуацията в която се намираме в никакъв случай за мен няма да накара министъра на финансите да развърже кесията. Ясен е стремежа на управляващите да вземат все повече прерогативи и функции от Народното събрание, където са се сложили, дори бих казал исторически. И да действат на принципа “у нас ножа и хляба”.
Тоест, сега тази система която съществува е изработена не в десетилетията, но ако щете и в историята на третата българска държава. И тя представлява еманацията на волята на български народ, защото това представлява Народното събрание. Досега съществуващата за пенсиите по заслуга. Сега пенсиите пак ще бъдат по заслуга, но тук вече се задейства партокрацията. Заслуга е спрямо определени управления, определени хора.
Явно че закона се прави, ако щете дори целево за определен кръг от хора. И аз даже в главата си имам предвид някои имена. Няма да ги назова точно, но си представям по отношение на кои точно лица и кои ще бъдат първите получили. Аз мога да ги назова в момента, ако искате. Няма да влизам в ролята на пророк, разбира се. Но аз мисля, че ако всеки от вас помисли ще се сети за определени лица от така наречената духовна сфера, културна сфера, икономическа или от ЕНЖО. Така че тук ще получим и страшни критики от гражданското общество. Ще бъдем страшно критикувани от медиите, защото това не е друго, а връщане към системата на привилегиите. Изваждане на определени граждани пред скоби преди останалите всички други граждани. Даване на привилегии. Това беше един от хитовете от които направихме, така наречената наша безумна революция и целия този преход. Един от хитовете беше против привилегиите. Само че тогава привилегиите бяха на базата на това, че някой бил в гората три дни и някой бил свидетел, че бил и откраднал кашкавал. Цялата комунистическа шайка се основаваше на тази голяма лъжа. А сега привилегиите ще бъдат основани, защото Бойко Борисов така е наредил и така е решил. Всъщност това е целта на цялото занятие.
Така че аз ще бъда твърдо против този закон. Започвам гласуването от тук и ще развия моите тези, така както аз си знам. Аз съм възмутен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте господин заместник-министър.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не ми е местото да опонирам на народните представители, но за добрия ред искам все пак да разкажа какво пише в закона. В действащия в Третата българска държава Кодекс за социално осигуряване приет 1999 г. е уреден реда в чл.91, че по предложеине на Министерския съвет Народното събрание може да гласува пенсии за особени заслуги към държавата и нацията независимо от осигурителния принос. Пенсиите по надолу в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определено се изплащат независимо от другата пенсия, която лицето евентуално има за осигурителен стаж и възраст или на което и да е друго основание и независимо от максималния размер.
Практика през годините наложи тенденцията подобни пенсии да се отпускат в максималния размер допустим в Кодекса за социално осигуряване. Но това което липсваше в утвърдената практика е механизма за взимане на решения. Кой точно е достоен да бъде номиниран от правителството и предложен на Народното събрание за удостояване с такава преценка, че заслугата му е такава, че той може до живот да получава определена сума, пак казвам гласувана от Парламента с мнозинство.
Не мога да се съглася напълно, че има някаква съществена промяна в режима досега. Тъй като повтарям и за двата вида по-сериозни награди, за които държавата иска да вкара ред как се отпускат са с решение на Народното събрание. Тоест, в този смисъл упрека не е прецизен докрай. И сега правителството ги предлага и сега събранието ги гласува. И в бъдеще предложения законопроект дава възможност единствено на Министерския съвет да ги предлага и единствено Народното събрание да ги утвърждава двата вида по-сериозни награди, периодичните и пожизнените. Единствено за еднократните е дадена възможност правителството да ги предлага. Има утвърдена практика в годините от различни правителства, в различни критични ситуации или в ситуации в които определени граждани са проявили особена доблест при критични ситуации, правителството да взима такива решения и го е правило.
Дори няма да споменавам конкретика, защото то е правено последователно поне в последните три, четири правителства. Има актове, които предлагат подобни еднократни награди на хора с различни заслуги, за съжаление често трагични. Или участие в критични ситуации в които български граждани са се намесвали. Гасили са пожар. Спасявали са удавени хора. Отпускани са помощи за починали или пострадали. Това е нещо, което почиваше до момента единствено на конституционните правомощия на Министерския съвет по чл.105 и чл.106 от Конституцията, да управлява държавната собственост и финансите на държавата от една страна. И делегирания му чл.28 ал.1 на Закона за устройство на държавния бюджет за възможност да управлява Републиканския бюджет. Тоест, самостоятелна компетентност на Министерския съвет да извършва такива действия не беше безспорна.
Според мен този законопроект, освен това че решава някои висящи правомощия на правителството, които могат да бъдат извлечени директно само от Конституцията, дава по-важното нещо, реда или малко повече яснота за реда, до който се стига до подобни номинации и казва кой може да ги прави. Защото вчера или онзи ден в Комисията по транспорт се разглеждаше предложението, не си спомням името на последния предложен от правителството български гражданин, който преди доста години спира един бърз влак на едно междугарие. Два влака са пуснати в един и същи коловоз. И с риск за живота си и в последствие осакатен от действията си, той с един метален прът гаси, правейки късо съединение на силовата мрежа на този коловоз и спира двата влака да не катастрофират. Това е последното предложеине на правителството. Но няма яснота, защо чак сега се прави, защото заслугата на този човек е отдавна и как точно се е стигнало до това решение. Говорил съм с министър Московски как се е стигнало до него. Законът обаче не го разглежда този въпрос. Нито както сега е предложено в законопроекта. Не правителствени организации могат да изразят позиции и да защитят определена теза.
Общо взето, според мен като изключим това, което господин Агов спомена и което сигурно също има аргументи пречупени исторически през лошите практики на миналото. След като има утвърдена практика, държавата да подпомага и да награждава парично определени граждани е добре това да бъде трайно уредено. Един аргумент който не споменахме до тук. Осигурителната система няма место да играе роля на инструмент за награди. Осигурителната система има принципи, които трябва да бъдат спазвани. Независимо от това, че и досега тези награди се изплащаха за сметка на Републиканския бюджет, те нямат място вътре в осигурителната система. Тя трябва да бъде изчистена от неприсъщи за осигурителния модел и принципи плащания, за да може нейната адекватност и стимули за осигуряване да бъдат повишени.
Не искам да опонирам на нито едни от народните представители. Това бяха разяснителни аргументи, които сме коментирали с колегите вносители по повод изготвяне на законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Представям си, че освен лентички, това е досега жанра, Бойко Борисов ще започне да върши още нещо друго. Да раздава нещо като пликове с пари или пенсии. Това е всичко. И всякакви красиви думи и всякакви висши държавни съображения се основават до един нарцисизъм, да бъде той задоволен, да бъде начесан.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че много подробно разисквахме темата. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Шест против. Въздържали се? Трима.
Законопроектът е подкрепен.

Преминаваме към точка трета. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предложения законопроект има за цел транспониране на директива на Европейския съюз за 2011-16 на Съвета от 15.02.2011 г., относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. С него се изменя глава 16 раздел пети от Кодекса, който регулира процедурата на административно сътрудничество с държавите членки на Европейския съюз в областта на данъците. С него в националното законодателство се предвижда освен директива 16-2011 ЕС на Съвета до 31.12.2012 г. да бъдат въведени всички процедури относно административното сътрудничество.
Определя обхвата на данъците за които може да се осъществява административно сътрудничество между държавите членки и всички видове преки данъци, включително местните данъци. Разширява се обхвата на взаимодействието между държавите членки, които досега осъществяват чрез взаимна помощ и обмен на информация, като отговор на засилената мобилност на данъкоплатците в Европейския съюз, като се дава възможност за по-широко административно сътрудничество при установяването на преки данъци. Длъжностни лица от една държава членка ще могат да присъстват в административно производство водено от друга държава членка, както и компетентните органи на две или повече държави членки. Те извършват паралелни проверки и ревизии на две или повече данъчно задължени лица.
Определят се лицата по отношение на които ще се извършва административното сътрудничество, като всички физически и юридически лица, както и всички форми на правни сдружения, дружества, тръстове, фондации и други установени на територията на Европейски съюз.
Дефиниране на националния орган, който е компетентен да осъществява административно сътрудничество и в случая е определена Националната агенция за приходите, като определя и звено в структурата на НАП управомощено да осъществява контакти с другите държави членки в областта на административното сътрудничество.
Усъвършенства се действащия в момента форум на обмен на информация по искане на компетентен орган чрез автоматичен или спонтанен обмен на информация през информационни системи. Като са разписани правомощията и задълженията на националните компетентни органи, в зависимост от това дали имат качество на запитан или на запитващ орган. Има още много детайли. Но най-обобщено с предложения законопроект в нашето законодателство се транспонира директива, с която се засилва капацитета на държавите членки за обмен на информация и за участие на органи на една държава членка в производство и провеждане на територията на друга държава членка, с оглед засилване капацитета в Съюза за избягване на злоупотребите при облагане с данъци.
Смятам че достатъчно коректно са транспонирани текстовете на директивата и законопроекта може да бъде подкрепен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам един въпрос към вас, който може да ми отговори. В какво се състои разширението и задълбочаването на автоматичния обемен от досегашния автоматичен обмен на данни. Какво ще си обменяме автоматично повече от сега каквото си обменяме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност сега автоматичния обем на информация е регламентиран. Едното е по директивата за спестяванията и имаме автоматичен обмен на информация по спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане. С тази директива всъщност се обхваща целия процес по администриране на данъци. При получаване на примерно определени доходи са обмен на информация, съвместни административни производства и директивата, която миналата година транспонирахме. Тя е взаимната помощ при събиране на данъци. Европейския съюз обхваща целия процес по администрирането на данъци. Като с новата директива всъщност са определени за кои видове данъци ще има автоматичен обмен на информация. Тъй като автоматичния обмен на информация ще започне от 2014 г. също се предвиждат да се изготвят промени в материалните данъчни закони, с които вече да се анализира с коя информация не разполагаме и съответно коя информация трябва допълнително да бъде изискана от данъкоплатците.
Давам пример. Дивидентите когато се изплаща дружество, което е местно за държава членка, в момента те са освободени от облагане. Не се декларират. Но по тази директива ние ще трябва също да обменяме информация за тях, за изплатените дивиденти примерно от българско дружество на чуждестранно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искаш да ни кажеш, че автоматичния обем ще се разшири до всички видове данъци, но не е ясно поетапно как ще влиза това, защото има и технически проблем.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: То е ясно. Директивата казва, от 2014 г. започва автоматичния обем на информация. Като първият етап е да се транспонира в националното законодателство до 1 януари 2013 г. А всъщност другите две години се дават за самото техническо изпълнение на директивата. Тоест това което е необходимо да се направи, за да може да бъде осъществен автоматичния обмен.
ДАРИН МАТОВ: Да разбираме, че става въпрос само за преките данъци, както каза и зам.-министър Горанов, без ДДС, акцизи и митни сборове. Там няма да има обмен на информация.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Има отделна директива, която е за косвените данъци. Тази директива за административното сътрудничество.
ДАРИН МАТОВ: Тази директива не засяга косвените данъци.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не засяга. Но ще кажа какво засяга. Засяга доходите от трудови правоотношения, възнаграждения по договори за управление, застрахователни обезщетения, пенсии, собствени доходи от замяна на движимо и недвижимо имущество, от продажба, от ограничени вещни права. Но всъщност то обхваща по скоро преките данъци плюс пенсиите и други. Косвените са предмет на друга директива. Автоматичния обем на информация е предмет на друга директива.
ДАРИН МАТОВ: Другото доколкото разбрах, че съществува такова звено. Вече е създадено към Националната агенция по приходите, което ще играе ролята на запитващ и запитван. Тоест, то ще представлява фактически ролята на изпълнителя и директора на Националната агенция по приходите, който е страна. И това звено съществува в момента и няма да се влагат допълнително средства за организиране на такова звено. Така да го разбираме.
Благодаря ви.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси имате ли?
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г. , моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря.
Преминаваме към следващата точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет, до Комитета на регионите «Бюджет за стратегията «Европа 2020», т.41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011/, № 202-00-41, внесена от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
Госпожа Пенчева ще ни представи позицията.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, тази актуализирана позиция беше подготвена през м.юли. Тази позиция включва само елементи, които бяха по промените, които бяха представени във връзка с така наречената преговорна кутия, представена от датското председателство. И фактически в последната позиция имаше варианти, които подчертават значението на кохезионната политика и на селскостопанската за България. Беше предвидена резервна позиция в случай на общо намаление на средствата за кохезионна политика за България. Беше предвиден изричен текст, в който ние подчертавахме важността на средствата, които са за извеждане от експлоатация на ядрени мощности за страна като България. Така че това е към този момент, към началото на лятото.
Това което е по-важно и това за което ние ще търсим вашата подкрепа предстои. В момента кипърското председателство и страните членки след Европейския съвет от юни имат намерение на Европейския съвет 23 ноември да бъде ясна финансовата рамка за следващата перспектива. Тоест да бъде постигнато съгласие по най-важните текстове на извънредния Европейски съвет на 22 – 23 ноември.
Преди това очакваме на 24 септември преди заседанието на Съвета по общи въпроси, да бъде представен ревизиран проект на преговорна позиция. Това което се случи и през лятото е, че много технически фишове бяха предоставени на страните членки, в които се изясняваха отделни аспекти на цялостната финансова рамка.
Екипът на Министерство на финансите направи един сложен анализ. Опитахме се да направим един модел. Да изчислим какви биха били средствата за България при определени икономически допускания. На база на данни, които са от Евростат, на база на он лайн данни, които са в базата данни на генерална дирекция Екфин и на нашите статистически данни, направихме една сметка какво би могла да получи България в най-оптималния вариант. Аз само бих искала да ви прочета цифрата, не че има някакво значение. Би се получило 28 млр. и 900 млн., ако бъдат запазени сегашните условия. Тоест, 2,9 процента от брутния вътрешен продукт при съответните всички други макроикономически допускания.
Но реалната ситуация е съвсем различна. В момента се обсъжда предложението срещу което, ние по принцип имаме идея да се опитаме в преговорите да се противопоставим. Таван от 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. При въвеждане на такъв таван, средствата биха се намалили до около 10 млр. Отделно по настояване на Германия се вкарва в преговорите и така наречената обратна предпазна мрежа, която води до допълнително редуциране. Идеята на тази обратна предпазна мрежа е да няма страни членки, които при следващата финансова перспектива да получават средства, които са много повече отколкото е общото разпределение, отколкото икономиката би могла да усвои. Така че и след този втори таван средствата стават вече значително по-малко.
Това което в момента предстои е изясняване на конкретните параметри, договорености по отделните инструменти. И това което ние ще направим е, че ще искаме диференциран таван за страните, като България и Румъния, които са с най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, да може да има едно по-преференциално третиране. Тъй като целта на кохезионната политика като такава е да бъдат подкрепени най-изостаналите райони. Така чие ние ще поискаме едно диференциране на този таван, в зависимост от икономическото развитие на отделните страни. И не бихме подкрепили въвеждането на обратни предпазни мрежи и други мерки от такъв ограничителен характер.
Също така не подкрепяме възможността за временно увеличение на съфинансирането на европейските фондове от общността. Намаляване на националното съфинансиране. Практика, която беше прилагана по отношение на Гърция, която е идеята да залегне в следващата регулаторна рамка за прилагане на финансовата подкрепа. Защото считаме, че националното усилие и националната ангажираност следва да бъдат еднакви за всички страни. И по този начин страните, които ефективно са изпълнявали всички политики биват наказвани от неравностойно третиране.
Също така подкрепяме продължаването на програмата храна за нуждаещото се население. Като изразяваме резерви за финансиране на подобни програми от Европейския социален фонд. И предлагаме да бъде осигурен алтернативен източник на финансиране. Така че в тази посока ще продължим да участваме в преговорите. Това което се очаква да се случи е да има заседание на работните групи. И да има заседание на тази работна група, приятели на председателството.
През м.октомври на Съвета общи въпроси ще бъде разгледана финансовата рамка и както ви казах през ноември трябва да има общо политическо споразумение към 23 ноември. Приоритет на кипърското председателство наистина е до края на председателството да бъде завършена регулаторната рамка на регламентите. Да има съгласие по регламентите за прилагане на кохезионната политика. и да бъде постигнато съгласие по селскостопанската политика така, че следващата година да бъдат договорени конкретните цифри.
Така че това са нашите задачи. Ние ще продължим да информираме Бюджетната комисия. И това мога към днешна дата да ви представя като позиция.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за въпроси колеги. Господин Имамов, господин Орешарски заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо председател. Не отдавна Европейския съюз направи бележка на България, че не изпълнява седемте препоръки по отношение на конвергентната програма и програмата за реформи. А в този важен документ предвидени ли са мерки конкретни, за да бъдат придвижени напред тези изключително важни бележки в двете програми. Защото очевидно те трябва да бъдат хармонизирани, трябва да бъдат свързани по някакъв начин. Тези две програми свързани с документ. Има ли такива конкретни мерки. Това ми е единия въпрос.
Вторият ми въпрос, според мен правилно сте оценили политиката на Европейския съюз за ограничаване на кохезионната политика и негативните последствия за България по отношение на тази политика. Естествено в това отношение ние подкрепяме идеята ви да се оспори този хоризонтален таван от 2,5 процента. Доколко ще бъде успешен не знам. Но това решение е основателно.
Другият ми въпрос е свързан с категоричното до известна степен становище против въвеждането на данъка върху финансовите сделки. Правили ли сте вие разчети какви ще бъдат ползите и вредите за България. Още повече, че ако този данък не се приеме. Той влиза като много важна част в така наречените собствени средства за определяне на вноската на Европейския съюз. Какво ще стане там? Как ще реагира България, ако повече държави приемат този данък? Защото има много сериозни оценки, че България ще спечели от въвеждането на този данък. Някъде между 200 и 300 млн. Аз съм срещал такива оценки. Ще бъде редуцирана вноската на България в Европейския съюз, ако този данък бъде въведен.
Благодаря.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: По отношение на конкретните мерки за националната програма за реформи и конвергентната програма, бих искала да ви информирам, че Министерския съвет е приел специална схема за следене и докладване на изпълнението на мерките, които са заложени в националната програма за реформи. Така че в тримесечен план се отчитат конкретните задачи и изпълнението на конкретните мерки от всяко Министерство. Министерството на финансите обобщава. За последен път това се случи през юни и беше докладвано на Съвета по европейски въпроси.
Тази практика ще продължи, като на сайта на Министерство на финансите се публикува информация за изпълнението на тези програми в съответствие с препоръки на Парламента.
Благодаря за подкрепата, която изказвате да се противопоставим на този хоризонтален таван от 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Наистина ние си даваме сметката, че това може би ще много трудно. Но това е нашата позиция, която ние считаме, че сме длъжни да заявим.
По отношение на данъка за финансовите транзакции, този въпрос вие реферирате, че сме били против към първоначалния момент, когато обхвата на този данък беше много голям. В момента в хода на дискусиите във връзка с данъка за финансовите транзакции се случи следното. Първата обхвата на транзакциите, които ще се облагат с данък беше стеснен.
Нашата позиция сега към днешна дата е следната. Бихме подкрепили въвеждането на такъв данък, ако от него бъдат изключени публичните сделките с държавни ценни книжа, на пенсионните фондове, осигурителните фондове от първи и втори стълб на пенсионната система. Тоест, да не бъде публичния сектор облаган. И ако този данък бъде въведен като собствен ресурс.
По наши сметки, ние направихме един подробен анализ. Това би довело до спестяване на вноска в бюджета, но не в размер на 200 – 300 млн., а в размер на 50 – 70 млн. евро годишно. В момента действително се обсъжда въвеждането чрез така нареченото разширено сътрудничество, механизма на разширено сътрудничество, където ако девет страни членки решат да въведат, би могло да се въведе като собствен ресурс. Така че ние участваме активно в хода на дискусиите.
Направили сме потенциална оценка за въздействието на въвеждането на подобен данък. Паралелно с това, което комисията е направила като оценка на въздействие. Административните разходи също с НАП сме направили проучване за начисляване на подобен данък. Също сме ги отчели, че ще бъдат около процент и половина от тези приходи, които този данък би донесъл. Като в началото би имало едни еднократни такси. Така че ние имаме готовност в случай, че бъде в този му вид предложен с променен обхват, със стеснен обхват като собствен ресурс и на базата нае една позиция на повече страни, за да не доведе до намаляване на конкурентоспособността на Европа и на определени европейски страни.
Тук има много проблеми от много въпроси, които следва да бъдат предварително изяснени от рода на холми хост, в зависимост от регистрацията на банките, къде точно би следвало да се плаща такъв данък, за да не се окажем в ситуация, когато дори да не го въведем нашите банки биха плащали подобни данъци върху своите транзакции на чужда държава.
Така че нашата позиция в зависимост от промяната на дискусията в Европа се актуализира и Парламента ще бъде информиран за това в детайли.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз имам въпрос върху цифрите или по скоро доуточнение на цифрите. Разбрах, че има опасност тавана да бъде 2,5 от брутния вътрешен продукт, което значи 10 млр. евро за цялата перспектива. Обхвата включва ли агропрограмите? Само кохезионната политика. И вторият ми въпрос е за дебатите по агропрограмите или по селските програми. Накъде върви там дебата? Разбрахме, че кохезионната политика ще бъде неприоритетна. Тя и сега не беше особено приоритетна за тях, за нас не е. Но агропрограмите как вървят? Тъй като там имаме също специфични интереси.
Благодаря.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Може би аз трудно бих могла в детайли да коментирам на този етап, тъй като все още дискусията върви в рамките на общата схема и на общата архитектура на следващата финансова рамка. Като ние ще се опитаме да запазим това преференциално третиране на най-бедните страни и ще искаме изравняване по-бързо на преките плащания с другите страни. В това отношение сме се присъдинили към инициативата на Словакия и други страни от Източна Европа, които отстояваме значението на тази политика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Това е правилна позиция, разбира се. Но моята мисъл беше дали въобще ще има преки плащания и дали няма да бъдат те намалени на всички. От тук и нашето искане за изравняване ще се обезцени в някаква степен. И няма ли в структурно отношение да се насочват към други фокуси програмите за подпомагане на селското стопанство? Тъй като има такъв дебат, в рамките да не кажа Комисията, Европейския съюз като цяло. Има сериозни критики върху сегашната структура на агропрограмите и доста интересни идеи за по-нататъшното й развитие, които аз ги знам само като идеи. Затова въпроса ми е дали се институционализират и дали има дебат институционално, а не само академично, така да се каже.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Наистина тази дискусия в момента тече и в Съвета на министрите по селското стопанство. Идеята за намаляване на преките плащания все повече се институционализира в Европейския съюз. Нашата позиция е в случай на намаляване на преките плащания, това намаляване да бъде с различен процент за различните държави. И страните като България и Румъния, които по принцип до момента имаха много по-малко отколкото другите страни, да получат по-преференциално третиране. Дискусията е да, за намаляване размера на преките плащания, но нашата позиция е това намаляване, ако обхване общо инструмента да бъде в различна степен за България и Румъния и да бъде по-преференциално третирането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други въпроси? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на представената актуализирана позиция на Република България, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Минаваме към следващата точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Законопроекта за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционните проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, № 202-02-27, внесен от Министерски съвет на 02.08.2012 г.
Госпожа Женя Динкова ще ни представи законопроекта.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и госпожи народни представители, предлагам на вашето внимание законопроект за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между държавите-членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Банката за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии, подписано от българска страна през м.септември 2011 г.
България е страна по Гаранционното споразумение по силата на ангажиментите, поети с договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на чл.6 т.5 и т.11 от Протокола към договора, страната ни се присъединява към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн от една страна и Европейската общност и нейните страни членки от друга, което е подписано в Котону, /Бенин/ през юни 2000 г.
Съгласно чл.4 ал.2 от Вътрешното споразумение страните членки на Европейския съюз поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону.
Предлаганото изменение на Гаранционното споразумение е във връзка с изтичането на определения в него междинен срок на гаранцията 31 декември 2010 г. Наред с това са извършени редакционни промени в някои текстове по Споразумението, с оглед тяхното прецизиране и с цел да бъдат актуализирани датите на приетите от управителните органи на Банката документи / указания, принципи, срокове и условия за действие на споразумението/ към които са реферирани. Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени.
Размерът на глобалната гаранция, която държавите членки поемат с Гаранционното споразумение е ограничен до 75 процента от общата сума на кредитите в рамките на Споразумението. Която сума не надхвърля 2 030 млн. евро. Гаранцията покрива само политическите рискове. И размерът за всяка държава-членка се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. Гаранцията която поема Република България възлиза на 2 694825 евро. До момента не е активирана гаранция по заемите отпуснати в рамките на Споразумението от Котону.
В заключение предлагаме на Народното събрание на основание чл. 85 ал.3 от Конституцията на Република България да ратифицира със Закон изменението на гаранционното споразумение между държавите членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите предоставени от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите, Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако, една държава членка не ратифицира това споразумение?
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Съгласно Устава на Европейската инвестиционна банка има определен кръг решения, които се вземат с единодушие, някои с квалифицирано мнозинство. В този случай е единодушие. Трябва всички страни или да го ратифицират или да се въздържат. Ако някоя страна не предприеме действие против, тогава Гаранционното споразумение не е валидно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако някой предприеме действие против?
ЖЕНИ ДИНКОВА: Просто не ратифицира. Ще бъде спряно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
Който е за подкрепа на Споразумението, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към последната шеста точка от дневния ред
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България /Второ споразумение за изменение/ между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България /Второ споразумение за допълнение/ между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27.07.2012 г.
Господин Кирил Гератлиев ще ни го представи.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, измененията в двете споразумения - рамковото и финансовото се налагат във връзка с приетото на последното заседание на Комитета през 2011 г. решене за допълнителна релокация на средства към инициативата JEREMIE в размер на 150 млн. евро. От които 15 процента са българско национално съфинансиране. С тези 150 млн. евро ще бъде създаден нов продукт, нов инструмент за споделяне на риска. Като към настоящия момент споразумението е подписано. Имаме обявена покана за подбор на банкови посредници, която изтича на 28 септември т.г. Като очакванията ни са продукта да е реално на пазара в началото на следващата 2013 г.
Какво се предвижда в двете споразумения, освен въпросната релокация. Има известно намаляване на процента на разходите за управление от 1,5 на 1,07 процента върху средствата по JEREMIE. Както и ангажименти към банковите посредници за ускоряване на темпа на предоставяне на тези средства към малки и средни предприятия. Тоест, ако те задържат средства предоставени от холдинговия фонд ще бъдат задължени, съгласно договорите си да плащат лихви.
С тези мерки, които са предвидени в изменените споразумения, наистина целим и ние и партньорите ни от Европейския инвестиционен фонд, искам да представя колегите тук Христо Стоянов и Стефан Цолов, които са наши партньори в инициативата JEREMIE. Да направим така, че с този продукт да постигнем пазарни лихви значително по-ниски от наличните към момента.
Реално очакваме след подбора на банкови посредници и след края на тази година да постигнем лихви от порядъка на 4,2 и 4,3, в зависимост от това, което оферират банките към края на този месец.
С това ще приключа. Ако имате въпроси сме готови да отговорим на вашите въпроси във връзка с този продукт. Пропуснах само да отбележа, че на 10 август Европейската комисия вече одобри въпросната модификация в оперативната ни програма. Така че са изпълнени към настоящия момент абсолютно всички условия във връзка с ратификацията на изменените рамково и финансово споразумения с Европейския инвестиционен фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси? Аз искам да попитам. Релокация на 150 млн. евро. Откъде към JEREMIE?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: 100 млн. евро са от приоритет на ос 1 на конкурентоспособност и 50 млн. евро са от приоритет на ос 4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли само да ни формулирате кои са 1 и 4, защото ние не ги знаем наизуст.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Приоритет ос 1 е свързана с иновации. Това са грантови схеми, схеми за безвъзмездна помощ. А приоритет на ос 4 е свързана с институционални бенефициенти. Това де факто са средства, които след извършване на анализ в управляващия орган считаме, че не могат да бъдат усвоени до края на програмния период. И в тази връзка предвид добрата работа, която имаме с Европейския инвестиционен фонд, считаме че този продукт е нужен един път на пазара и втори път там е мястото да бъде усвоен в рамките на оставащия период до действието на програмата. Декември 2015 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще разглежда и одобрява проектите, които ще кандидатства по тази програма.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Предвид течащата в момента покана имаме очакванията да имаме 10, 12, 15 банкови посредници. Оценката ще бъде извършвана от колегите ни от Европейски инвестиционен фонд. Това са банки с които Европейския инвестиционен фонд, Холдинговия ни фонд ще работи и ще предостави чрез банковите посредници средства на малки и средни предприятия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо вместо гранд да го насочите към някоя от другите оси, които имат по-голям интерес отиваме на заем, макар и с по-ниски лихви?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Това е един от най-трудните отговори. Аз не знам дали ще успея да отговоря на този въпрос, признавам си. Анализът към момента, който имаме от междинната оценка по приоритет на ос 1 и 2, която бе извършена в 2011 г. показва, че темпа на усвояване на схемите за безвъзмездна помощ върви доста бавно. Към настоящия момент имаме разплатени средства, изключвам средствата по JEREMIE, около 14 – 15 процента. Именно в тази връзка е предприета и стъпката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо върви бавно? Няма интерес или липсва административен капацитет на Министерството?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз мисля, че и двете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А сега си купувате допълнителен административен капацитет от Европейския инвестиционен фонд и посредниците? Така ли?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Мисля че установяваме една добра практика, която е добре да бъде продължена и в следващия програмен период.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За сметка на бенефициентите, малки средни предприятия, които вместо гранд ще трябва да си взимат заем. Наистина смятам, че точно вашата програма конкурентоспособност трябваше да работи за малките и средни предприятия, които имат нужда в този момент да бъдат подкрепени дори и за по-малки суми. И не зная дали JEREMIE е подходяща за тях в тази ситуация, в която се намират в момента.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз споделям това, което казвате, но е факт че към момента и административния капацитет и готовността на нашите бенефициенти да усвоят абсолютно всички средства по схеми за безвъзмездна помощ показва, че може би това решение е спасяване на средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Опит за спасяване. Тези 150 млн. къде се намират в момента?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: В момента са в българския бюджет. Ние първо трябва да ги платим като страна членка и едва след това, Комисията да ги възстанови. В момента реално плащане на тези 150 млн. евро от бюджета няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще има когато се сключат конкретните договори с конкретния бенефициент. Тогава ли ще бъдат приведени от бюджета към съответната банка? Така ли е или не?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: В момента тече, както споменах процедура за избор на банкови посредници. Тя изтича на 28 септември. Допускам, че до края на годината 2012 ще имаме извършен подбор на банкови посредници. И след сключването на договори, това ще бъде края на ноември или началото на декември или началото на януари, тогава възниква съгласно споразумението и нашия ангажимент да приведем тези средства на Холдинговия фонд, за да се увеличи неговия капитал. Когато това се изпълни и след договорите между Европейския инвестиционен фонд и банковите посредници, възникват вече задълженията от страна на банките да предоставят тези средства на малки и средни предприятия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Които кандидатстват, ако има такива.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Ние се надяваме и анализите ни сочат, че ще има такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А каква е лихвата, която ще дължи холдинговия, в който ще стоят парите докато ги даде на бенефициентите?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Тук ми е трудно да отговоря на вашия въпрос. Ще използвам колегите Христо Стоянов или Стефан Цалов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лихва към бюджета, когато стоят неизползвани тези средства.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Съгласно първия вариант на рамковото споразумение, който сега се променя Европейския инвестиционен фонд от името на холдинга като дружество JEREMIE, това подлежи на политика по управление на паричните средства в капитала на JEREMIE холдинговото дружество. На практика в основната си част в момента са депозити в БМВ в огромната си част.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента да. Но когато бъдат приведени, за да тръгне програмата след избора на посредниците?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Единствено могат да се слагат в първокласни банки на краткосрочни депозити. Като целия лихвен доход на дружеството се връща обратно в оперативната програма на Министерство на икономиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В JEREMIE или въобще в конкурентоспособност.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Връща се като доход в оперативната програма обратно в Министерство на икономиката. Това не са средства, които се възстановяват на Брюксел. По финансовия инженеринг, за разлика от грантовите се печели по оперативната програма. Тези средства се връщат обратно в Министерство на икономиката, включително и лихвения доход по управлението на паричните средства.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз искам да добавя. Във финансовия инженеринг, въобще в инструментите, които в момента са налични важно е те да бъдат завъртени в оборот веднъж през пазара до края на 2015 г., след което остават като безвъзмездна помощ за България. Холдинговия фонд след 2015 г. може да оперира с тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колкото успее да завърти с толкова ще може да продължи да оперира.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Това е важно да направим до края на 2015 г., за да останат всичките 350 млн. евро в България.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Казахте, че сега се намират тези средства, къде точно?
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: По началния мандат 200 млн. се определят по оперативната програма основната част от ресурса.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: БМВ, а не в Републиканския бюджет.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз говоря за двете фази на JEREMIE. Това което казва господин Стоянов касае JEREMIE 1 условно казано. Наличните финансови средства, които са елемент на основното рамково и финансово споразумение. а тези изменения, които в момента предлагаме на рамковото и финансовото споразумение касаят JEREMIE 2. В момента те на са платени от националния ни бюджет, за да бъдат искани за възстановяване от страна на Европейската комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова имаше въпрос.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз имам конкретен въпрос във връзка с реализирани проекти по оперативна програма конкурентоспособност. При условие, че толкова малко като процент са реализирани и одобрени, защо в момента готови проекти, които нямат друга причина освен липса на средства. Дори конкретно аз съм задала въпроса, че се отказва приемането на проекти заради липса на средства.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Големият интерес по програмата е в приоритет на ос 2. И от там средства за настоящата релокация не се взимат. Това което се предлага и вече е одобрено от страна на Европейската комисия е релокация от приоритет на ос 1. Защо не са релокирани към приоритет на ос 2, на мен ми е трудно да отговоря, честно казано. Предвид, че все пак трябва да има някакъв баланс между приоритетите. И допускам, че въпреки водените разговори това не е било разрешено от страна на Европейската комисия.
ЛИЛИ БОЯНОВА: И още един допълнителен въпрос. Значи няма електронен регистър по който да се правят справки във връзка с проекти също, които са направени точно по конкурентно способности. Конкретен пример дори мога да ви дам.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Под електронен регистър се има предвид проекти, които са в момента на етап оценка.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Проектите не се знаят в момента къде са, в какво състояние са на оценка? Ще бъдат ли оценени? Как ще бъдат оценени. Много са въпросите. Аз лично съм се интересувала за един проект, който касае въвеждането на една иновация. Не можаха да ми дадат отговор какво се случва с този проект, тъй като е единствен в сферата и кандидатства за пари по тази оперативна програма.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Това малко е извън обхвата на Споразумението. Но нека да кажем, че ние работим с Исум. Всички договори до които се достигне, те са в Исум и са видими в реално време и дори и към днешна дата могат да бъдат видени. Ако не са там, това означава, че са на етап оценка. Ние съответно на етап оценка няма как да имаме регистър и да показваме кой проект къде е.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Прави впечатление, вие казвате че има малка усвояемост по програмата. Затова се търси изход чрез релокация. Малко проекти ли има заявени или оценяването като процес е толкова бавен, че накрая резултатите по усвояването не са добри? Какво е вашето впечатление. Защото ако въпроса е до административния капацитет и до сравнение, че има потенциал корупционна практика, която не е чужда на нашата действителност в тези години на преход. Така се обезсърчават и тези които са внесли за проектите в български фирми. Може би това което колежката искаше да ви подскаже, че няма как да се даде отговор, няма как да се качи, когато е в процес на оценяване. Това оценяване подаден проект може да продължи много време, че ще приключи програмата. Би трябвало да има някаква яснота, кога е внесен проекта и колко време се оценява. Защото някъде може да си стои и цяла година да се оценява. И след това попада в една рискова зона от време. Докато се оценява може да се усвои.
Понеже общо е впечатлението, като че ли общественото българско мнение е, че усвояемостта по фондовете като цяло е ниска. Една от причините поради която се оплаква дребния и среден бизнес, че се забавят точно процесите на оценка и това се явява едно забавяне на целия процес, който в крайна сметка стига до там, че се чудим как да ги спасим тези пари по една или друга програма, включително и този, който я предлага.
Мисълта ми е в допълнение към въпроса може би на колежката. В процеса на оценяване има ли някъде при вас, където да е ясно. Този задържа еди колко си време. Този не го придвижва и т.н. Това беше въпроса.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Абсолютно сте прав. Основните критики към програмата ни са точно с процеса на оценяване. Няма да скрия, че точно по приоритетната ос 1 имаме схеми, които се оценяват не една година, а повече от една година. Това е факт. Нещо повече. Пренесена е в оперативната програма една практика от пред присъединителните инструменти, която в никакъв случай не трябва да остава в новата оперативна програма след 2014 г. В тази връзка основните ни усилия в настоящия момент, а и следващата година ще бъдат наистина да разработим механизъм за кандидатстване, който да е чувствително различен от опита, който държавата имаше по предприсъединителните инструменти. Това не може да бъде решено с магическа пръчка сега и веднага. Поели сме ангажимент и аз искрено вярвам, че към края на м.ноември ще приключим всички оценки по приоритет на ос 1. Така че ще знаем размера на освободените средства там и ще направим схема по която да покажем, че има и друг начин за кандидатстване. Съответно за оценяване и съответно за сключване на договори. Това не е невъзможно. Прави се по други оперативни програми в България, а и не само в България. Така че е абсолютно реалистично.
Приоритет на ос 2 върви и там работим, включително договаряме схемите, които са широко търсени от българските малки и средни предприятия. С настоящия инструмент разчитаме, че ще подкрепи наистина малките и средни предприятия с лихви, не с безвъзмездна помощ. Но при процент доста по-добър от пазарния в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси? Заповядайте господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Аз ще ви дам само един конкретен пример и това е допълнение към изказалите се преди мен колеги. Мен също в един от приемните ми дни ме запознаха с един проект по конкурентоспособност. Знаете ли докъде беше стигнал. Беше стигнал до там, че човека си подал всички документи. Всичко му е изрядно. Обаче до обявяване срока, да речем изтича срока след 10 дни по обявяването на това кой е одобрен и кой не. Те не са уведомили съответно подаващия документите си, че там някъде има един лист, пропуснали да сложат някакъв печат. Съвсем нормално е да се обадят и да кажат: “На този лист сте пропуснали да го направите.” И в момента в който се обявяват резултатите казват това. “Защо моя проект не е одобрен?” И те казват: “Защото не сте си поставили печат на страница 3.” “А вие защо не ме уведомихте. Аз можех да дойда да го сложа. Става въпрос за един печат”.
Нещата стигат до такива детайли и са толкова елементарни. А ние говорим тук за някакъв си административен капацитет. Там някой си служител някъде си там, не си свършил работата да направи обратната връзка. Защото всеки един проект е съвсем ясно, че кандидатстващия бенефициента си е обявил абсолютно всичко и телефон, всичко.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Абсолютно сте прав. Аз съм запознат с казуса. Нещо повече, знам доста повече казуси в сравнение с всички вас мисля. За съжаление вътрешните правила в Дирекцията към момента са такива, че трябва да бъдат довършени тези схеми до края на тази година. Направени са усилия. Разработвана е съвсем различна като тип за кандидатстване програма. Това е последната обявена такава. Искрено се надяваме този нов подход, който вече е въведен в Министерството да даде някакви резултати, за да подобрим не само момента на кандидатстване, а и момента на оценка. За съжаление за пренесени едни практика в структурни фондове, които не носят полза никому, нито на администрацията, нито на кандидатстващите малки и средни предприятия.
Аз няма да скрия, че бях изправен пред една дилема в началото на м.май, дали да не отменим абсолютно всички процедури. Но тогава рискувахме цялата пирамида да рухне. Пристъпихме към промяна, която обаче отнема време. Няма как тези правила, тези наслагвани във времето процедури, заковани някои от тях и в постановление на Министерския съвет, визирам най-вече 121-во и 55-то, които касаят много силно нашата дейност, да бъдат автоматично сменени и да доведат до резултат, който да се усети още в тази година. Това няма как да се случи в настоящата 2012 г.
Екипът в МИЕТ е разработил наистина и доста усилия са направени, да се покаже друг модел на кандидатстване. Да се обърне пирамидата, включително да се разреши предварително изпълнение на някои от дейностите и едва след това да се пристъпи към сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ. Такъв е механизма по последната обявена схема. Искрено се надявам това да е успешен удар. Енергийна ефективност и зелена икономика. Същевременно тя също крие рискове в себе си, защото това са модели, които се прилагат, забележете почти в края на програмния период. Навярно ще се изненадате от моя оптимизъм, но аз съм убеден, че тази програма като една от най-лошите, критикувани и т.н ще приключи като една от първите по усвояемост. Това мисля че ще се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси имате ли? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на Споразумението JEREMIE, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви.
За нас беше полезен разговора. С това закривам днешното заседание.

/Закрито в 16 часа и 30 минути/


Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/