П Р О Т О К О Л

№ 23

---

На 18 октомври 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Преди да ви предложа проекта за дневен ред искам да направя две съобщения.
Първо имаме нов член на Комисията по бюджет и финанси, госпожа Катя Чалъкова. Днес я гласувахме.
Второто съобщение е, госпожа Даниела Миткова ще почерпи за рождения ден. Да е жива и здрава. Пожелаваме й много успехи занапред, повече от тези, които е постигала до момента.
Предлагам днешното заседание да премине в дневен ред от две точки.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21.12.2011 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-46, внесен от Огнян Стоичков и Павел Шопов на 23.03.2012 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-60, внесен от Кирчо Димитров и група народни представители на 11.05.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година.
Наши гости са:
От Министерство на финансите
Владислав Горанов – зам. министър на финансите
Людмила Петкова – директор на дирекция “Данъчна политика”
От НАП
Росен Иванов – директор Дирекция “Данъчно осигурителна”
Красимир Сивев – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”
Предлагам да започнем със Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21.12.2011 г., който ще ни представи Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, предложението което сме направили с господин Мартин Димитров е да отпадне задължението за подмяна на фискални устройства и задължение за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите за лицата, които не са регистрирани по данък добавена стойност. Знаете, че в условията на тежката финансово- икономическа криза, задължавайки лицата, които не са регистрирани по Закона за данък добавена стойност ще бъдат принудени да направят едни допълнителни разходи, които са от порядъка на 200 лв. за закупуване на нов касов апарат или този нов касов апарат трябва да бъде и дистанционно включен към системите на НАП. А в тази тежка финансово-икономическа криза, знаете че микропредприятията са изправени до стената. Те нямат необходимите средства, с които да направят тези допълнителни разходи. По-важно е какво те продават, какви приходи имат, а не какво точно ще отбелязват. Защото не продавайки, те няма какво да отбелязват на тези апарати.
Така че нашето предложение е в тази посока, тези фирми, които не са регистрирани по данък добавена стойност, да не бъдат принуждавани за подмяна на тези фискални устройства.
Това което искам да кажа е, че нашето предложение беше направено някъде през средата на м. май, а влиза за разглеждане октомври месец. Тоест вече така или иначе вече бяха принудени да направят тези допълнителни разходи. И тук възниква въпроса, дали наистина Министерство на финансите и бюджета получи тези допълнителни постъпления, които се очакваха най вече от тези малки фирми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. На практика вече е безпредметно гласуването на този закон. Освен ако не държите да отговорят на въпроса ви дали са получили.
Предлагам да го гласуваме, за да караме по ред.
Предлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21.12.2011 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласувал 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 16.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към другите два законопроекта, които имат еднакъв предмет. Това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-46, внесен от Огнян Стоичков и Павел Шопов на 23.03.2013 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-60, внесен от Кирчо Димитров и група народни представители на 11.05.2012 г.
Ще ни го представите ли господин Димитров. И двата са с еднакъв предмет.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, следващият законопроект, който предстои да разглеждаме е внесен от нас и е свързан с набирането на средства за благотворителност, дарение чрез изпращането на sms съобщение до мобилен оператор. Знаете, че през последните години набирането на средства чрез дарение придоби много широка популярност. В много случаи тези средства са със значително голяма сума и се получава така, че този който трябва да получи тази сума не получава цялата сума, поради факта, че сумата бива облагана от мобилния оператор, който извършва тази услуга. По техните тарифни планове, облагането е в рамките на 10 – 15 ст. със включен данък добавена стойност, а дарителят плаща не един лев, която е най-честата практика, а плаща 1,20, т.е. държавата получава един допълнителен приход, облага това дарение с 20 ст. данък добавена стойност. Иначе така казано, точно в тази посока е нашето предложение, да не се облага допълнително дарението извършено от дарителя, от държавата, т.е. тя да не получава допълнителни приходи, без да извършва дадена услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Шопов заповядайте да представите другия законопроект.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мисля, че по същество проблемът е ясен и на обществеността. До внасянето на нашия законопроект с господин Стоичков от Партия “Атака”, проблемът висеше в публичното пространство. В медиите или определени граждани се възмущаваха. Но по никакъв начин не се коригираше тази несправедливост. Защото се касае до дарение. Но въпреки че се касае до дарение се облагаха sms с по 20 процента данък добавена стойност. Внасянето на нашия законопроект, което е от преди месеци доведе до раздвижване на администрацията и се издаде едно така наречено указание, как да се тълкува закона в тази връзка.
Аз като юрист с 30 годишна практика, до този момент не съм чул указание, може би на управляващия Бойко Борисов или по негова заповед, да промени правна регламентация, нормативни актове или практика, правилна или неправилна, каквото нещо стана. В един момент се каза, че проблемът е решен. И как е решен? Това стана по време на парламентарната ваканция. Тогава безкрайно много се учудих как е бил решен проблема, като Народното събрание не заседаваше. Аз като юрист ви го казвам, тук сте събрани все видни икономисти и финансисти. Това просто не може да стане. С указание правоотношения не се променят, не се създава реглаж. Не може с указание да бъдат създавани нови фигури юридически или фактически. Единственият начин нещата да бъдат променени е чрез нашия законопроект, а виждам и други колеги от други парламентарни групи също са внесли подобен законопроект, което също има място и което също има своето основание.
Защо не може с указание да се реши изцяло проблема. Защото до този момент нещата са действали съобразно практиката и сега се признава, че всъщност това е правено незаконно. Законът не се е прилагал правилно, не се е прилагал точно, но това означава, че трябва да бъдат върнати сумите за години назад, ако разбира се, това не бъде направено с нормативен акт. Защото “указанието”, тази странна фигура, явно има някаква нова фигура в Закона за нормативните актове. И като нормативен акт това правителство направи много нововъведения, но явно и това е негов “принос”. С това указание не може да се санират всички онези нарушения, които са правили до този момент.
Ние с нашия законопроект и евентуално, ако той се превърне в закон, санираме всичко и продължаваме напред, но от тук напред вече на една законова база.
И още по-важното и по-същественото е, че с това “указание” не може да бъде решен проблема на потребителите на телефони, които са с предплатена услуга. По отношение на предплатената услуга, която се плаща към момента на закупуването на картата, указанието не работи. За абонатите това по някакъв начин може да бъде ограничено. Може по някакъв начин да се задейства указанието, ако едно указание може, пак повтарям с тази уговорка, да има правно действие. Нещо ако се постави пред Конституционния съд ясно е докъде ще стигне и как ще бъде решено от Конституционния съд.
Така че в последно време имаше спрямо нас като вносители и спрямо господин Стоичков и към мен и другите колеги от Атака, които са подписали нашия законопроект, един негласен натиск да си оттеглим законопроекта, защото е излишно. Въпросът бил решен от управляващия. Но ние разбира се отказахме и изложихме по какви съображения.
Така че единствения начин въпроса да бъде решен е да се приеме на първо четене нашия законопроект, като подкрепяме законопроекта изнесен от господин Кирчо Димитров, защото той е в същата посока. Тук е въпрос и до процесуална парламентарна икономия. Аз не мисля, че някой ще възрази сериозно Законопроектът на второ четене може да бъде приет и без сериозни обструкции. Така че това е пътя за решаване на този проблем, който дълги години беше една абсолютна несправедливост към граждани, които правеха дарение. И затова че те правеха дарение се взимаха 20 процента от това, което са дарили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Шопов. Имате думата колеги за изказвания по тези два законопроекта. Няма изказвания.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-46, внесен от Огнян Стоичков и Павел Шопов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 16.
Не се приема.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Явно не желаят да признаят елементарни неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов не съм ви дала думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма чувство явно за поемане на отговорност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-60, внесен от Кирчо Димитров и група народни представители на 11.05.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Законопроектът не е подкрепен.
Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво значи въздържали се. Това са очевадни неща. Тук не става въпрос за политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година.
Господин Горанов заповядайте да ни представите законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, в предложения законопроект са предложени изменения в Закона за данъка върху добавена стойност, както и в останалите материални и процесуални данъчни закони в частта за изменение в Закона за ДДС. Мотивите са свързани основно с необходимостта от отстраняване на някои несъответствия на нашия закон коментирани от Европейската комисия, както и промени свързани с изискванията на европейското право по отношение на общата система на данък върху добавената стойност. В предложените промени се определят условия и правила за фактуриране на доставки, с цел ясно разграничаване държавата членка, чиито правила за фактуриране се прилагат.
Има промени свързани с информацията, която следва да се посочи във фактурите, за да се постигне по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставеност третиране на трансгранични национални доставки.
По отношение на констатиране на несъответствия. Имаме писмо от Европейската комисия за несъответствие на нашия закон с директива 2006 – 112 на Европейския съюз за несъответствие във връзка с правната уредба действаща преди датата на присъединяването към Европейския съюз, по отношение правото на приспадане данъчен кредит при доставка на мотоциклети и леки автомобили.
Ние сме предложили в същата връзка да възстановим в данъчния закон нормата действала до присъединяването на Република България към Европейския съюз. Има и редакционни промени, както и такива, които подобряват практиката по прилагането на закона. Направено е предложение за изменение с което безвъзмездно извършване на услуга от държавата ползвател за подобряване на наети или предоставяне за ползване актив е приравнено на възмездно облагаема доставка. С предложения законопроект се предвижда и създаване на разпоредба за определяне на данъчна основа при доставка по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло и частично в стоки и услуги.
Предвижда се, че не е налице доставка при извършване на преобразуване на бюджетни, държавни или общински предприятия, като е предвидена промяна за удължаване на срока от 7 на 45 дни за подаване на опис на наличните активи към датата на регистрация. Това предложение, това изменение дава право на лицата, които не са приспаднали данъчен кредит за стоки и услуги, които при придобиването са били предназначени за извършване на доставки или дейности извън независимата икономическа дейност да могат да приспадат данъчния кредит, в случай че променят предназначението на стоките и услугите и ги използват за доставка.
Със заключителните разпоредби, както анонсирах в началото се предлагат промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физически лица, Закона за здравно осигуряване, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за акцизите и данъчните складове. Като промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са свързани основно с така наречената система на единното платежно нареждане.
Предлага се да бъде променен реда за погасяване на публичните задължения по чл.169 от ДОПК, когато длъжника не е в състояние да погаси всички задължения, като се въвежда поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение начина на установяването чрез декларация или издаден от администрацията акт. Като при повече задължения с един и същи падеж те се погасяват. Запазват се досегашния ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като същите ще се събират в отделна сметка, с оглед капиталовия характер и запазване правата на осигурените лица.
По отношение на здравно-осигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят, кое от задълженията си погасяват, с оглед запазване правата им за ползване на здравни услуги и достъп да финансиране от Здравно-осигурителната каса. Проектът за единно платежно обхваща събираните от НАП вземания за данъци и осигурителни задължителни вноски преди образуването на изпълнително производство. След образуване на изпълнително производство по отношение на събираните публични вземания, включително и други взискатели, агенцията за приходите ще събира публичните вземания по отделна избирателна сметка.
Поради възприетия в ДОПК принцип на предварително изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на прилежащи на изпълнение и не оспори е приложен принципа на погасяване на старо задължение, да не се прилага по не влезнали в сила актове. Предварителното изпълнение на същото следва да съобщи чрез заплащане в хода на предварителното изпълнение по особена набирателна сметка.
Същевременно предложените в Закона за корпоративно подоходно облагане и в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, промените са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите като значително се облекчава режима за деклариране и внасяне на корпоративни данъци и данъци върху доходите на физически лица.
Предложен е нов ред за определяне внасянето на авансовите вноски за корпоративния данък. Предвидени са и промени във връзка с новия Закон за хазарта и регламентиране на ставка за облагане на организирането от разстояние хазартни игри.
В Закона за корпоративно подоходно облагане се предлага авансовите вноски за корпоративен данък да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задълженото лице, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години.
Предвижда се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 30 000 да не правят авансови вноски за корпоративен данък. В сегашния закон този праг е 200 000. Предоставяме възможност лицата да могат по свое желание да правят тримесечни авансови вноски.
За лицата които имат нетни приходи от продажби между 300 000 и 3 млн. се предвижда да правят тримесечни авансови вноски, а тези чиито нетни приходи от продажби надвишават 3 млн. да правят месечни авансови вноски.
Месечните авансови вноски за януари, февруари и март ще се внасят в срок до 15 април на текущата година, а за м. от април до декември авансовите вноски ще се внасят до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
Предлага се данъка върху разходите да стане годишен данък и да се внася еднократно до 31 март на следващата година. Споменах за новия закон за хазарта, в който е предвидена ставка от 7 на сто за хазартните игри организирани от разстояние.
Проектът предвижда данъка върху приходите на бюджетните предприятия също да стане годишен и да се внася еднократно до 31 март на следващата година, а не ежемесечно какъвто е досегашния ред.
Разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Това е предложение свързано със задължението на Република България като държава страна по конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международни търговски сделки. Препоръките са от 2009 г. Ние изпълняваме като включваме в законодателството изрична норма в тази посока.
Законът за данъка върху доходите на физическите лица има три основни групи промени. Първата група са насочени към отстраняване на слабости в действащия закон и внасяне яснота по практическото прилагане. Законопроектът предвижда правила за определяне цената на придобиване и продажба или замяна на недвижимо имущество в случай на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице. В тази връзка е предложено въвеждането в Закона за данък върху доходите на физически лица на понятието данъчна стойност на имуществото идентично с това в Закона за корпоративно подоходно облагане.
Въвежда се срок за издаване на образците за служебни бележки. Това е във връзка с въведената от 1 януари т.г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходи. Предвижда се значително стесняване на обема на информация, която данъчно задължените лица предоставят в НАП, с оглед намаляване на административната тежест за лицата при деклариране. Предложена е справката, която се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица платци на доходи за изплатените от тях през годината доходи на физически лица, да се въведе праг от 5000, до който лицата нямат задължение да подават такава информация.
Втората група предложения са свързани с ограничаване обхвата на необлагаемите доходи. Предвиждат се доходите от лихви по влогове и депозити в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки, установени в държава членка на Европейския съюз или в друга държава членка по споразумението за европейско икономическо пространство да бъдат изключени от обхвата на необлагаемите доходи, считано от януари следващата година. Дохода от лихви по влогове и депозити се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата. Брутната сума на доходите от лихви се облага с окончателен данък в размер на 10 на сто. Той ще се удържа и внася от търговските банки в месеца следващ тримесечието на начисляването на лихвата.
Третата група предложения са направени във връзка със стремежа за намаляване на административната тежест на данъчно задължените лица. Те са изцяло ориентирани към облекчаване на данъчно задължените лица по отношение декларирането и внасянето на данъците. Като се предвижда улесняване на данъчно задълженото лице по отношение на сроковете и механизма за внасянето на данък, а именно предложено е да се изменят сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извън трудови правоотношения от наеми и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.
Съгласно сега действащата разпоредба има разлика в зависимост от това, чие е задължението за внасяне на данък, когато това е на платеца. Срокът за внасяне е 10-то число на следващия месец, когато получателя на дохода е до 15-то число на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвъртото тримесечие авансов данък не се внася.
В Закона за акциза и данъчните складове се предвижда промяна в акцизната ставка във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акциза на горивата. Достигане до минималните нива на облагане в Европейския съюз.
В чл.33, ал.3 от Закона отпада задължението при прилагане намалени акцизни ставки върху природен газ и въглища използвани за отопление да бъдат придружени от административен документ, съгласно приложението към Правилника за прилагане Закона за акциза и данъчните складове.
Предлага се да отпадне задължението за регистрация по реда на чл.57а, ал.1 т.2 от Закона за лица, които продават природен газ само за моторно гориво. Като целта е да се облекчат лицата извършващи дейност от продажба на природен газ единствено за моторно гориво. Те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз.
Създава се допълнителен реквизит в данъчния документ по чл.85 в закона, в който се вписват основанията за не дължимост на акциза, което ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на правната уредба за целите на освобождаване от облагане.
В Закона за счетоводството се предвижда постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, да се изключат от общите изисквания за задължителен превод на български език. Тази промяна произтича от директива 45 – 2010 на Европейския парламент и на Съвета от 2010 г. за изменение на общата директива по ДДС – 112-2006. Като по този начин се премахва изискването за превод на данъчните документи, които са по смисъла на Закона за ДДС.
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа е предложена промяна, с която фонда за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен акт за дейности по компенсиране на инвеститорите, като предложението е породено от правния статут, нормативно регламентираните функции и цели, за които фонда за компенсиране на инвеститорите е създаден.
Не са предвидени изменения в Закона за местните данъци и такси. В този смисъл са всички изменения, които предлагаме с пакета данъчни закони.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Матов заповядайте.
ДАРИН МАТОВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз искам да направя няколко акцента върху предложението за промени в Закона за ДДС, а именно такива смущаващи моменти, според мен са, като ще започна с данъка върху лихвите по депозитите. Тук има два момента.
Първо, аз лично смятам и може би ще направя това предложение между първо и второ четене, да бъдат облагани с данък лихвите по депозити над 5000 лв. Защо казвам това. Защото поне справката, която аз разгледах за размера на депозитите до 1000, от 1000 до 2500, от 2500 до 5000, от 5000 до 10 000 и така както са групирани. Не знам дали справката е точна, но доколкото знам около 6 процента са депозитите до 1000 лв. от 1000 до 2500 мисля, че са някъде около 7 процента и до 5000 някакъв такъв подобен процент. Най-много се акцентира и най-много са депозитите между 5000 и 30000 лв. Да разбирам финансовото министерство, затова че наистина са необходими средства най вече за увеличаване на пенсиите от 1 април до година. Но си мисля, че този фискален ефект, както предварително е изчисляван на около 120 млн., мисля че няма да се получи в рамките на следващата година. И когато се отчетат резултатите няма да е този ефект, ако наистина се посегне върху ниските вложения. Няма защо да се заблуждаваме, че ниските депозити до 1000 лв. най вече, както и аз имам родител пенсионер така и вие имате и знаете, че това са пари, които те ги събират, да не кажа за черни дни, а за едни много тъжни за тях събития и за нас, разбира се около тях.
Затова, това е едното предложение, което ще излезе от мен. Другото е по отношение на това, че ако наистина бъдат облагани с данък лихвите по депозити, искам да задам въпроса към господата от Финансовото министерство. Дали не е редно това, ако наистина го има, този данък да бъде признаван в годишната данъчна декларация на платците на този данък в края на годината, когато го декларират. Тоест, това е доход, да приемам. И върху този доход ще има данък. Но този данък когато бъде изплатен, да бъде приспаднат като разход в годишната данъчна декларация, както се прави в цял свят.
Второто нещо върху което искам да акцентирам, това е облагането на различните ставки в Закона за хазарта. Както чухме от представянето на заместник-министър Горанов, он лайн хазарта ще бъде облаган със 7 процента, на заемния хазарт с 15 процента. Само трябва да напомня това, че за една и съща икономическа дейност има две различни ставки. Още повече, че за този вид икономическа дейност наречен хазарт се облага само оборота.
Едно от моите предложения, които също бих го направил между първо и второ четене е, да наистина нека да се облага, но да се облага с резултата, а не оборота, защото разбирам, че има и такъв замисъл във Финансовото министерство, да бъдат облагани с данък и печалбите от хазарта. Това би имало логика, при положение, че се облага резултата, а не оборота в тази икономическа дейност и да бъде облаган с един и същи вид данък. Другото е размерът на данъка и ставката на данъка.
Освен това знаем, че ниските данъци воят до по-голяма събираемост. И според мен трябва да се разчита от страна на Министерство на финансите на по-големите обороти, отколкото по-високите данъци. Защо казвам това? Защото специално в хазарта за миналата година, доколкото знам приходите са около 128 млн. Основните дейности в хазарта са 123 и 5 са допълнителни.
Другото нещо, което ако може да ми бъде отговорено и мен ме смущава лично е въвеждането на понятието прогнозна данъчна печалба. Досега знаем, че авансовите вноски се внасяха на базата на финансовите резултати от предходната година. В тази година се въвежда понятието прогнозна данъчна печалба, т.е. всяко едно лице или търговец ще може да внася авансови вноски на базата на прогнозна печалба, която той си е изчислил. Но тук има един капан, с който може би фирмите ще имат проблем. Когато има разлика от 20 процента от прогнозната печалба, те ще плащат лихви за тази разлика. И това ме смущава.
Другото нещо, на което искам да акцентирам е във връзка с § 27 чл.114, ал.6., където е записано, че всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите издадени от него и от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма.
Не знам как технологически ще трябва да подходят фирмите при положение, че трябва да запазят документите, които са издадени на хартиен носител. И примерно на една фактура на принтерна хартия, за която се знае, че след 6, 8 месеца или една година информацията от нея изчезва.
Искам да знам технологично какво предвижда Националната агенция по приходите, когато влезе одитора на проверка да каже, как ще се признават тези фактури. Защото една такава хартиена фактура, ако бъде преснимана и вкарана на някакъв електронен носител, тя съответно няма да има оригинален подпис и печат. Макар че при фактурите в момента не се изисква да имат оригинален печат. И при това положение как би подходила Националната агенция по приходите, когато се изчиства цялата информация по фактурата и не е вкарана в някакъв електронен носител. Ще бъдат снимани ли? Как ще се подходи? Технически как те виждат този въпрос?
Иначе по отношение на всички останали неща в проекта, членове и т.н., мисля, че са добри от гледна тока на това, че първо се облекчава работата на фирмите, намалява се документооборота и в същото време това е от полза и за Националната агенция по приходите.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, че ще взема толкова рано думата, но трябва да вървя на друга комисия, която е с медийно осветяване и ако отсъстваме там ще стане неприятно.
Имам усещането, че колкото повече наближава края на този мандат ГЕРБ, толкова започва да ги прави нещата някак си по-тихо и по-потайно. Бюджетът този път го внесохте в петък вечерта, без всякакви фойерверки, без пици и без всякакви други такива неща.
Сега с един законопроект променяте всички данъчни закони. Тоест няма да имаме дискусия по останалите закони, а с една дискусия ще претупаме всичките промени в данъчното законодателство. Няма да има корпоративно, няма да има акцизи, няма да има подоходно облагане и т.н. Всичко ще мине под рамката на Закона за ДДС наведнъж.
Имам един въпрос към въвеждането на единната сметка. Разбрах тук, че тя се прави, за да се улесни бизнеса. Очевидно че банките няма да бъдат съгласни, тъй като ще се намалят транзакциите и плащанията. Но все пак въпроса ми е бизнеса съгласен ли е, ръкопляска ли на това ваше предложение или и бизнеса не е съгласен? Защото аз поне доколкото знам, не съм чул някакви положителни емоции от страна на бизнеса по тази единна сметка.
Вторият ми въпрос, той е по скоро и становище е свързано с облагането на доходите от лихви. Може ли колегите от Министерство на финансите да ми кажат, кой е аргумента с който се въвежда този данък? Дали аргументът е социална справедливост, каквато беше една от първоначалните реакции на министъра, че това е един доход и всичките трябва да плащат. И най-много ще плащат най-богатите. Ако е така, защо не го правим така както е направено в другите нормални държави, колкото и това да е относително, с някакъв минимум върху който не се начислява този данък, с нетен доход с отчитането на разходите по кредитите и т.н., както също се прави в нормалните държави. Ако говорим за социална справедливост. И ако говорим за социална справедливост, защо не облагаме някои други доходи.
А ако говорим за всеобхватност и търсене на пари, защо не облагаме капиталовите печалби. Защо не облагаме доходите от аренди и т. н. Какъв е този избирателен подход да засегнем възможно най-много хора и то най-бедните хора. Има разбира се логика и тя е много добре известна на колегите от финансите, защо не са се облагали капиталовите печалби. Защото имаше идеята, че борсата в България трябва да се стимулира, трябва да се стимулира капиталовия пазар, с оглед на това, че той е по-прозрачен, че той е по-ясен и т.н.
Очевидно ГЕРБ вече няма идея, че трябва да си стимулира борсата. Според тях нашата борса вече е “цъфнала и вързала”. Оборотите са минали далеч това, което сме желали и тези 50 000 – 60 000, които на ден се въртят там са желаното и възможното за България.
Имам също така един въпрос и по отношение на хазарта. Той до голяма степен е свързан с това, което каза и преждеговорившия. Каква е логиката с хазарта. Защо едни хазартни дейности ги облагаме по един начин, другите по друг начин. Правим ли нещо по отношение на ротативките и въобще смятаме ли, че хазарта е нещо, което трябва да стимулираме, защото ми се струва, че по този начин го стимулираме. И смятаме ли, че българите трябва в условия на криза да си дават парите за хазарт, а не за други дейности. Защо примерно Министерството не предложи някакви мерки от рода на тези, които бяха предложени в някои от другите европейски държави.
Между другото бих искал да кажа, че според мен няма да се реализират очакванията за 120 млн. приходи от въведения данък върху лихвите. Аз си направих труда да поговоря с някои от банкерите. Средните лихви и по влоговете и по депозитите са значително по-ниски от тези, които вие си смятате 4 процента. Няма такива лихви почти в нито една банка по спестовни и детски депозити. Те са около процент и половина средните. И по средни остатъци около 1000 лв. може да си направите сметката. Става дума за банка, която примерно държи между една трета или една четвърт от парите, от влоговете на българите.
Другите по депозитите, средните остатъци са около 4000 лв., а лихвите са между 2,5 и 3 процента. Така че нито в единия случай, нито в другия случай ще получите тези пари за които приказвате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Кирчо Димитров. Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми колеги, аз ще започна от там, че категорично няма да подкрепя предложеното от Министерския съвет облагане на лихвите на депозитите на гражданите. Мотивите ми за това са, че ние като дясна партия винаги и категорично сме заставали против въвеждането на нови данъци.
Аз съм изненадан от министър Дянков, който многократно е заявявал, че докато ГЕРБ е в управление и управлява няма да има нови данъци. И нещо повече дори, беше отречена тази идея от Министерство на финансите и само месец по-късно тази идея се въведе и вече е факт, нейното предложение.
Против съм, защото според данни на Българска народна банка около 70 процента от тези депозити са именно на граждани, на физически лица, които са до 1000 лв, т.е. отново ще се обхванат голям на брой сметки на хора, които забележете, не са заделили средствата от охолство, а са ги заделили поради факта, че виждат една несигурност в икономиката в следващите години.
Така че ние тук няма да обложим парите на сивата икономика, защото те не ги държат в банките, а ще бъдат обложени точно тези добросъвестни граждани, които са си заделили някакви суми в банките, за да може все пак да си платят и данъците в края на годината и са си направили някакъв разчет в по-дълъг период от време.
Има и други мотиви, затова че аз няма да подкрепя, но те до голяма степен бяха изложени от колегите и аз мисля, че ние продължаваме да се оправдаваме или да взаимстваме от Европейския съюз. Виждате ли, че много държави в Европа облагат тези лихви.
Да, наистина е така, но и да не побългаряваме нещата. В случая може наистина да се помисли в посока да се облага над определена сума. Това също ще бъде един реверанс към тези граждани, които държат по-малки суми на депозит с цел посрещане на совите първи нужди. Това е по отношение на лихвите.
Аз искам тук да задам един въпрос към господата от НАП по отношение на тази единна сметка.
Имат ли готовност господата от НАП за въвеждането на тази единна сметка? И какво би се получило, ако зачестят така допусканите грешки от неготовност и как фирмите биха си получавали този внесен данък добавена стойност и особено за тези малки фирми, които изцяло разчитат на този внесен данък добавена стойност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. В парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи внесения законопроект по много причини. Не само съдържателни, но и процесуални. Въпреки че в него има неща, които бихме могли да подкрепим. Така обаче поднесени ни лишават и от тази възможност. Не знам на кого е хрумнала идеята с единия от данъчните закони да внесе изменение във всички данъчни закони. На кого е хрумнала още по-безумната идея с изменение на материален данъчен закон, да изменя и процесуален данъчен закон. Но очевидно или моите познания по Закона за нормативните актове са недостатъчни и практиката ми на народен представител или някой сериозно бърка нещата, госпожо председател в изпълнителната власт.
Разбира се, има и доста неща вътре в самите закони, които ние не приемаме като политика. Тук много се говори за облагането на доходите от лихви. Аз няма да отегчавам уважаваната комисия с повторение на тези доводи. Нито ще добавя към тях още, защо не се нуждае от тезата за това, че този данък е излишен, това облагане в момента е излишно. Но ще кажа само, че не съм съгласен с опита на министър Дянков да направи тълкуване на плоския данък, каквото в теорията не съществува. Защото чух много добре в няколко изявления как каза, че това е всъщност плоския данък, да бъде всеобхватен. Плоскостта на данъка е защото няма скала. Той е плосък, защото не е стръмен, ако мога така да се изразя, за да ме разберете. А не защото трябва да бъде всеобхватен. Ако това му беше смисъла, щеше да се нарича всеобхватен данък върху доходите, без изключение. Така че този принос не го приемам към данъчната теория. Плоският данък си е плосък данък. Той има своя смисъл и сега няма смисъл да говорим.
Ако аргументът за облагането на лихвите е смисъла на плоския данък е много груба грешка и от гледна точка на теорията и от гледна точка на практиката.
Простата истина е, че тези 120 млн. са необходими на фиска. И доказателство за това е, че те са разчетени още преди данъка да бъде обявен. Така поне вие ни информирахте. Простите сметки показват, че са разчетени, защото и без това 1 млр. и 800 млн. увеличение на приходната част на бюджета е абсурдна при сегашното ниво на събираемост и при сега действащите данъчни ставки.
Така че това също не издържа като аргумент. Ето защо аз си мисля, че няма да е зле да бъдете малко по-искрени с българските избиратели, с данъкоплатците, с гражданите на тази страна, ако не искате да го направите това като уважение към хората, които разбират от тази материя и ще имате дебат с тях в Парламента. И не само в Парламента, а и извън Парламента с тези, които са специалисти по материята.
Много неща могат да се кажат още. Понеже се даде като аргумент за облагането на тези доходи европейската практика. Например защо не приемаме установена европейска практика в част от държавите, дори в по-голямата част от доходите като разход, да се спадат разходите за лихвите по ипотечните кредити, които гражданите плащат и т.н. Много аргументи и много практики могат да се приведат против това облагане и против начина по който е предложено.
Разбира се, колегите се спряха и на други части от този много сложен нормативен акт. Като например Закона за хазарта, който също се променя. По-точно променя се Закона за корпоративното подоходно облагане в частта му, в която се облагат доходите от хазарт. Две ставки се предлагат от един и същи данък за една и съща дейност. Едното е за 7 процента за хазарт от разстояние, а 15 процента остава за хазарта от не разстояние или от място, може би от вода или от въздух, както се шегуваше господин Орешарски. Аз бих казал, че това е сериозно недоразумение, за да не употребя друга по-тежка дума. Изпитвам уважение и колегиално отношение към всички съставители на този законопроект. Но все пак мога да ви дам един пример.
Ако за едно спортно събитие се залага в тото пунктовете, да кажем за мача Левски – ЦСКА, този залог ще бъде обложен с 15 процента данък. Ако го направя от компютъра си през темпо бет или евро бет ще бъде със 7 процента лихва. Едно събитие, една дейност, един и същи доход, два различни данъка. Сами се сещате, че това няма да как да мине в Конституционния съд, където със сигурност ви обещаваме, че ще бъде атакуван в тази му част и не само в тази му част този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Румен Овчаров, понеже сте на друга Комисия обявявате, че гласувате против този закон, за да броим гласа ви. Госпожа Диана Йорданова и вие сте в тази Комисия. Обявете гласа си, да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само още няколко думи по отношение на единната сметка. Радвам се, че там е обърнато сериозно внимание да бъдат извадени някои от плащанията, осигурителните основно и то към втория стълб, защото щеше да настане хаос. Но и в този вид мисля, че има нужда от прецизиране. И съвсем конструктивно ние ще направим предложение да бъде прецизирано това. Защото струва ми се, че има неща, по които ще настъпят неблагоприятни, не само фискални, но и осигурителни събития, не благоприятни и неочаквани дори за вносителите на данъка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов вие имате думата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз съм щастлив, че тук в този състав на Комисията предстоят едни перманентни заседания. Ще бъдем заедно до самата нова година, гледайки пакета данъчни закони и бюджета заедно с наблюдаващите. Искам да призова всичките, особено опозицията, да бъде бдителна, както и наблюдаващите процеса в Комисията. Тъй като наистина управляващите ще се опитат пакета от данъчни закони и този бюджет да го прекарат по терлички, колкото може по-тихо и незабележимо. Те вече направиха първото действие.
Други години министъра Дянков тържествено носеше проектопицата в Парламента. Внасяше я по съответния начин. Беше цяла церемония. А сега това стана. То е ясно защо, защото онова, което следва от тук нататък ще бъде наистина доста опозоряващо и срамно за управляващите. Така е разбира се в последната година. Така ще бъде и този път.
Като един от големите резили на управляващите е тази последна година да въведат данъка върху депозитите, върху влоговете. Тук както се вижда започна говоренето и дебата по този възел от проблеми. Защото това е възел от проблеми. Тук има и външни причини, министъра Дянков като представител на Световната банка и международните институции в България, имащ задачата да администрира и да финансира тази територия. И по тази причина настоява последната година, колкото и да е неудобно и не политическо за управляващия, да се вкара и този закон, за да се унифицира практиката. Наистина такава е по света практиката. И той няма какво друго да направи. Даже може би той е искал и по-рано да го направи, предишните години. Но по една или друга политическа причина се е отлагало, за да се стигне до тук. И това също трябва да се има предвид като причина, когато търсим какви са съображенията и мотивите на управляващия. И той е под натиск, разбира се.
На този закон ще му бъдат правени много квалификации и тук бяха направени квалификации от господин Цонев и от господин Овчаров и от всички управляващи. Характерното е, че на управляващите много им харесва и много обичат да увеличават данъците и да въвеждат нови данъци върху онова, което е статика, което е установено, което процесуално лесно се установява. Справка, увеличените данъци върху недвижимите имоти в годините, които донесоха много десетки и стотици милиарди на бюджетите и на държавата и на общините. И това се прави и по тази причина.
Парите в банките са ясни. Там се грижат банките. Те дават своите отчети. Парите няма къде да бягат от сметките. Лесно е. Данъчната администрация не се натрупва. Една законова разпоредба, която колкото и непопулярна да е, минава с гласовете на мнозинството, ако с може с най-малките политически загуби. И от там нататък парите текат към сметките в държавния бюджет от банките натам. Просто и ясно е. Това е бих го казал финансово мародерство. Буквално моята квалификация е тази – финансово мародерство. Не въздишайте госпожо председател. Така е.
И всичко това ще бъде говорено и ще бъде обяснявано на българските граждани. Мародерството е на бойното поле. Ранените и убитите в статика и да бъдат ограбвани. Абсолютно същото е. Гражданите които са си внесли парите в банките да бъдат ограбени. Защото това е ограбване. И тук не може да се говори за печалба на лицата, които са внесли пари в депозит в банките. Те не печелят от това, защото инфлацията в България във всички случаи всяка година е по-голяма, отколкото печалбата, която те ще получат от най-много 4 – 4,5 процента от банките. Значи те са принудени да внесат тези пари в банките на депозит, не за друго, а защото няма условия и управляващия не е създал условия за развитие на стопанската инициатива, за използването на тези пари в бизнес или за други нужди, които биха донесли печалба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов може ли по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е по същество. Всички тези неща трябва да ги чуете тук за първи път, а те ще бъдат чути и ние ще ги обясним на българските граждани, че те ще бъдат ограбени. Защото тук искам говорещите от опозицията да ги коригирам, защото парите в банките, внесени в депозити са със загуба за внеслите ги граждани поради инфлацията, която в България е висока.
Така че това ще предстои от тук нататък. Опитът на управляващите и на неговите хора в Парламента, които изпълняват заповедите и нарежданията м,у да прекарат пакета данъчни закони по най-бързия начин. Да няма дебат, ако може той изобщо да не се състои. Защото си спомняте им хареса начина по който беше прекаран бюджета в една година, без какъвто и да е дебат с удрянето на звънеца.
Така че и ние няма да подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Шопов.
Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти и представители на средствата за масова информация. Аз също не мога да подкрепя и ще гласувам против този законопроект. Защото според мен той е удар не само върху българските граждани, а той е удар и върху дребния и среден бизнес, който опитвайки се да запази известна част от своите средства следствие на утежнената бизнес среда ги внася като депозит.
Аз говоря за тези дребни търговци, които си ги внасят като депозити вече като граждани, а не като фирми, за това говоря. Имам такива познати хора, които си закриха магазините и си ги внесоха като физически лица на депозити, не като фирми. Аз не мога да разбера тази логика.
По принцип парите, които са вложени като депозит от българските граждани върху тях вече веднъж е начислен данък общ доход преди да ги внесат. Тоест данъка им е взет като доход първичен. Второ, в крайна сметка банките са тези, които оперират с тези пари на вложителите и те печелят основно от тези средства и това, че те си плащат данък от тази част от тяхната печалба. Но не виждам защо трябва да се посяга и върху дребните дивиденти на вложителите граждани. Още повече, тук е прав колегата Шопов, че инфлацията изяжда до голяма степен, ако не изцяло тези лихви. Те действително бяха над 4 процента. Аз лично сега си поднових един влог и от 4,5 процента сега е 3,75. Няма да цитирам коя банка е. Преди два дни го направих.
Мисля си, че българските граждани не са толкова наивни. Очевидно ще има един процес от теглене пари от депозити, за да се търсят по друг начин евентуално да си получават някакви дивиденти, които според мен няма начин да не удари интересите на банките и много е вероятно да последва едно увеличение на лихвите по кредитите, които банките дават, за да компенсират примерно част от този ресурс, което пак ще удари върху българските граждани.
Справедливо е това, което колегите отбелязват и ми се струва, че вложителите трябва да се вслушат. В края на краищата логично е от кредити, които банките дават, гражданите на които им се плащат лихвите, да им се признават и тези лихви да бъдат приспадани като ще им се удържа от лихви по депозити, поне това да могат да си приспаднат тези допълнителни разходи, ако искаме да бъдем социално справедливи. Това нещо не се разбира.
И последното, което искам да кажа е, че както и колегите го разбират и няма нормален човек, който да не смята, че трябва да има някакъв минимален праг, върху който да не се слагат лихви. Защото огромното мнозинство от пенсионери и хора с ниски доходи, държат малко пари за извънредни ситуации. Така че моля да се вземе под внимание това, което тук го обсъждаме от страна на вносителите, защото това е една драконовска мярка и няма как да се приеме от българските граждани.
Просто се чудя в политически план, дали разбира ГЕРБ каква голяма услуга прави на опозицията.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос към Министерство на финансите. Тези граждани на които ще се облагат доходите от лихвите ще попълват ли данъчна декларация и дали, ако трябва да попълват данъчна декларация това няма да бъде една допълнителна тежест върху тях?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов ще отговорите ли на въпросите досега. Те горе долу са едни и същи. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз искам да се извиня на експертите в тази зала, заради многото щуротии изречени в хода на дебата. Някои от тях заради политическа целесъобразност, други от неразбиране. Не можах обаче да чуя нито един аргумент, защо от обхвата на облагане трябва да бъдат изключени лихвите. Коментират се теоретични постановки, които са коректни от тези, които ги направиха. Но не чух нито един смислен отговор на въпроса, защо дохода от лихви е този доход за разлика от дохода от труд, дохода от собственост, дохода от наем, който не трябва да бъде предмет на облагане на гражданите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е лъжа. Не е доход това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие като видите камера и се превъзбуждате. Оставете ме да си отговоря на въпросите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Започва се с лъжа. Това не е доход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да продължите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Очевидно господин Шопов иска диалогов режим. Това е безспорно доход. Общо взето за да върнем дебата в нормалното експертно русло, ние смятаме, че по този начин разширяването на основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица, освен подобряване модела на този данък въведен в предходния мандат, ще помогне наистина за осигуряването на допълнителните средства за повишаване доходите в следващата година, които многократно надвишават фискалния ефект от тази мярка. Само искам да успокоя, че анализа за размера на очакваните постъпления е правен на база на начислените до полугодието на 2012 г. лихви от страна на търговските банки. Около 630 млн. лв. са начислените от търговските банки лихви по сметки на физическите лица. Лесно се прави сметката. Да, има аргумент, че намалява средната лихва по депозитите, но забелязвате трайна и устойчива тенденция към увеличение на масата на тези депозити.
От гледна точка на системата на единната сметка, според нас тя е едно достижение на администрацията приходната. Тя е готова да го въведе, въпреки че все още доста усилено тече работата в пренастройване на системите. Съвсем скоро преди края на годината се надяваме да успеем да осигурим достъп на данъчно задължените лица до техните партиди и сметки в системата за управление на приходите, за да могат те да виждат задълженията, с които те фигурират в системата. Тя освен, че ще намали в десетки пъти броя на платежните документи в банковата система, ще облекчи и работата на администрацията по насрещното засичане на задълженията с направените вноски в бюджета. Като цяло единствените притеснения, които в хода на дебата се изтъкваха във връзка с допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което всъщност е вменено в услуга на пенсионните фондове на Агенцията за приходите, за което тя не получава и една стотинка, а фондовете събират такси от осигурените лица и възможността на самоосигуряващите се да избират, за да върнат статуса си за здравно осигуряване, да посочват с отделна декларация, че те изрично заплащат здравно осигурителни вноски.
Не се каза, може би понеже аз пропуснах да го представя в първоначалното анонсиране на законопроекта, че именно заради система на единно платежно се изравнява лихвата върху просрочените осигурителни вноски и тя се връща над 10 процента над основния лихвен процент, а не както досега 20 процента.
Като цяло като изключим тежкия и не особено аргументиран от страна на противниците му дебат свързан с облагането на лихвите и тезата, че трябва да се въвежда един праг от който да бъдат облагани тези лихви. Промените в данъчните закони са основно насочени към подобряване на бизнес средата и отстраняване на натрупани и отчетени от администрацията несъвършенства в закона.
Смятам, че промените са относително малко на брой и това е аргументирало представянето им в един общ законопроект. Защото дебата за данъчната политика на държавата не е нужно да се води на части, а би могъл да се води върху една обща концепция за данъчната политика в следващата година.
Що се касае въвеждането на определен праг, ГЕРБ е за пропорционално облагане. Не сме го ние въвели, но го подкрепяме. Въвеждането на отделни прагове може да се коментира в контекста на цялостния коментар, дали запазваме пропорционалното облагане на доходите на физическите лица или въвеждаме прогресивно такова. Защото няма абсолютно никакъв аргумент за необлагаем доход от лихви до определен размер и облагаема минимална работна заплата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов поиска аргументи по същество срещу облагането на доходите от лихви. Аз в експозето си казах, че не са нужни, тъй като дебата е много всеобхватен вече седмица. И не смятам да губя времето на Комисията, но след като искате, не искам да останете с впечатление, че нямаме аргументи. Ще ви дам най-основния аргумент, който е в основата изобщо на данъчното облагане. Това са доходите на хората. Ние имаме най-ниските доходи в Европейския съюз. И когато водим политика по доходите, много добре знаем, че в тази политика влиза и облагането на доходите, не само стимулирането, не само нарастването. Не само икономическата политика, която води до увеличаване производителността на труда и т.н., да не развиваме цялата икономическа теория.
Една от причините да свалим през изминалия мандат данъка на 10 процента не е факта, че в света имаше висок икономически растеж. И че ние видите ли сме използвали цикъла, закачили сме с една кука за него и сме намалили данъците. Кой ще се откаже от допълнителни приходи във фиска? С тях могат да се правят много полезни неща, в това число да се строят магистрали.
Един от основните ни аргументи е, че доходите в страната няма как да бъдат стимулирани и затова трябва да се използват всички инструменти за тяхното увеличаване. Защото производителността на труда е показател, който расте бавно, каквото и да прави държавата. Защото вие знаете, че през фиска много трудно могат да бъдат стимулирани рязко нарастване на доходите, било то пенсии, било то на държавни служители. И по тази причина намалихме данъка на 10 процента. За да остане малко по-голям разполагаем доход в хората. Така че това е изключително съществен аргумент да не пипаме по никакъв начин доходите на хората от каквото и да са те, стига да са законни.
И сега при положение, че чл.13 въвежда точно 27 изключения, да бъда екзактен, точно 27 изключения на доходи, които не се облагат. Ние да посегнем точно на този няма абсолютно никакъв аргумент, освен фискален. Но аз ви уверявам, че това е неправилна политика. Няма нищо общо това с богатите хора.
Не само анализа на структурата на депозитите го показва. Показва го живота. Вие знаете колко много разчитат обикновените хора на малкото спестявания, които имат, да получат някой лев от тях и да си оправят някоя сметка, било за отопление, било за друго. Така че аргумента е такъв. Най-ниските доходи в Европейския съюз и невъзможността те да растат в темп, който да догонва останалите. Затова е направено това изключение. И не всичко от Европейския съюз е приложимо. Още повече да го прилагаме избирателно. Да облагаме доходите от лихви, но да не признаваме за разход лихвите, които се плащат по ипотечни кредити за жилище на едно младо семейство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Цонев. Искате думата ли господин Горанов?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Една закачлива реплика към господин Цонев. Имахте редкия шанс при установяването на 10 процентната ставка, да въведете и нулева такава до определено ниво на доходите. Вие бяхте един от най-яростните защитници на пропорционалното облагане. Продължете да бъдете такъв. А доходите на хората са фактор на икономическия растеж и на преразпределителната роля на държавата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приключваме дебата. Достатъчен беше мисля за всички. Има ли някой, който желае да вземе думата? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година, моля да гласува за.
Гласували 13 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 г.
Кой ще го представи? Заповядайте госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА: Благодаря ви госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, изменението и допълнението на Закона за фуражите произтича от това, че през 2012 г. през март месец беше приет регламент на Европейската комисия, който въвежда изисквания за одобряване на предприятия, които произвеждат растителни масла за технически цели и такива предназначени за фуражната промишленост, да бъдат включени в регистрационен режим на одобрителен режим на предприятията от досегашния регистрационен режим. Този регламент на ниво Европейски съюз, приемането му беше предизвикано от последната диоксинова криза, която имахме през 2010 г. Всички ние сме запознати с това. В тази връзка в Закона за фуражите се записват националните изисквания, как самия оператор какви документи трябва да подаде, за да бъде одобрен в съответствие с основния регламент 183, който въвежда хигиената на фуражите.
Друго важно изменение, което се предлага да бъде въведено в Закона за изменение и допълнение на Закона за фуражите, това е законодателните разпоредби, които са включени в Закона за ветеринарна медицинска дейност в глава ХІІ за медикаментозните фуражи и за нежеланите вещества да бъдат разписани в Закона за фуражите.
Освен това в главата за внос и износ и реекспорт на фуражи е включено едно важно изменение, което произтича от регламент 136 от 2004 г., въвеждане на координация с други административни структури, тогава когато на територията на България влизат фуражи от трети страни. А именно с Агенция “Митници” и гранична полиция.
Въвеждат се и административно наказателни разпоредби, тогава когато са нарушени съответните законови разпоредби от бизнес операторите.
Уреждането на всички законодателни разпоредби отнасящи се до храните за животните в Закона за фуражите ще доведе до опростяване и облекчаване прилагането на закона, както от страна на операторите във фуражния сектор, така и от страна на компетентния орган при извършването на официалния контрол на фуражите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли въпроси? Този законопроект защо е в нашата Комисия, заради текста, че ще има дистанционна връзка до митниците.
ПЕНКА МАНЕВА: Искам да ви кажа, че това е чл.6 и чл.7 от регламент 136 от 2004 г. изискване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да гласуваме.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря ви.
Колеги, преди да закрия днешното заседание предлагам на вашето внимание един проект на решение, който трябва да вземе нашата комисия, във връзка с прекратяване на пълномощията на госпожа Ваня Донева като народен представител. Знаете, че тя вече не е член на Парламента и на нашата Комисия.
Както и във връзка с избирането на господин Главчев за председател на Постоянната комисия по наблюдение на ДКЕВР ви предлагам да направим промени в членовете на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. Там както знаете имаме определена численост от седем члена, които ние на 26 август 2009 г. избрахме. И сега предлагам промяна, в която да освободим господин Главчев като председател на тази Комисия и на негово място предлагам да изберем за председател господин Грозданов, а за член на Комисията от нашата квота на мястото на Ваня Донева, предлагам госпожа Диана Йорданова.
Така че ще ви прочета проекта за решение, който трябва да обсъдим и гласуваме.
Решение за промяна в състава на Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор.
На основание чл.24 ал.1 и ал.2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси
Р Е Ш И:
1. Освобождава Димитър Борисов Главчев като член и председател на Подкомисията.
2. Избира за членове на Подкомисията Борис Крумов Грозданов и Диана Иванова Йорданова.
3. Избира за председател на Подкомисията Борис Крумов Грозданов.
Който е за подкрепа на това решение, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Решението е прието.
С това приключихме и дневния ред на днешното заседание.
Благодаря ви.
По имейла ще получите един проект на график за това как ще се движи бюджета и данъчните закони, за да имате предвид.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 20 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 61 330 знака




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/