П Р О Т О К О Л
№ 22 A

---

На 7 ноември 2012 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси.)
Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията и г-жа Менда Стоянова - председател на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум и може да започнем.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси.)......
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров. Колеги, ние сме само за съвместното заседание по точка първа. Както всяка година, вече четвърта поредна година, изслушваме госпожа Сандолова, която ни представя Годишния доклад на Европейската сметна палата. Така че предлагам днешното извънредно заседание да премине при дневен ред от една единствена точка, а именно:
1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата.
Има ли предложение за допълнение или изменение в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложената от мен точка.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Господин Димитров заповядайте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Колеги, думата има госпожа Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата да представи Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г.
Госпожо Сандолова, моля Ви да акцентирате на моментите, които имат отношение и важност за Българския парламент.
Заповядайте.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря много.
Уважаеми колеги, благодаря за интереса и за поканата от страна на двамата председатели на Комисиите. За четвърти пореден път ще се опитам в най-общи линии, оценявайки времето, защото времето е пари, оценявайки вашето време в най-сбита форма да ви представя резултатите от поредния годишен доклад на Европейската Сметна палата.
За колегите, които друг път не са били в нашите обсъждания искам само като едно встъпление да кажа, че Европейската сметна палата в съответствие със законодателството, всяка една година изготвя така наречената Декларация за сигурност по отношение на изразходването на европейските средства през съответната финансова година. В случая става дума за отчетен доклад за европейските средства и тяхното изразходване през финансовата 2011 година. Това което като резултат и като основни изводи е формулирано е на базата на изразходването през тази финансова година. Така че това ще бъде фокуса на нашия разговор днес.
Европейската сметна палата всъщност одитира на извадков принцип. Какво означава това, искам да го подчертая. Защото ако видите големия доклад, който вече е разпространен и на български език на интернет страницата на Европейската сметна палата, може да срещнете някои термини, които са малко технически термини. Единият от тези термини е „вероятен процент грешка”. Вероятният процент грешка, колеги, означава, че по отделни области ние правим извадка и преброяваме грешките. Тези грешки не са финансови нарушения. Тези грешки не са престъпления. В повечето от случаите тези грешки могат да бъдат и несъответствие с постигането на проектните цели. Така че това е вероятностната грешка за отделните области. Тъй като се работи на статистическа извадка, с 95 % математическа сигурност на изводите, тя се нарича „вероятностна грешка”. Това е което може да ви затрудни при прочитането. Другите неща ще се опитаме на бързо да ги кажем.
Ще започнем с приходите за 2011 г. на европейския бюджет. Виждате това геврече. Приходната част е направена на извадков принцип на базата на 150 проверени транзакции се оказва абсолютно чиста. В смисъл нямаме грешки при изпълнение на приходната част на бюджета. Виждате нейната структура. Тя е интересна. Собствените ресурси, които се базират на брутния национален доход са 67 процента. И затова ще видите по-късно с ръста или увеличаване или намаляване, нашата вноска също варира.
Общите приходи на бюджета са 130 млрд. евро. Обръщам внимание, че миналата година бяха много малко повече, но общо взето обема на европейския бюджет се движи в едни и същи граници. Поне докато аз съм докладвала от 2007 г. досега в размер от 141 млрд. до 130 млрд. Виждате тези разлики не са много големи.
Разходна част на европейския бюджет. Разходната част на европейския бюджет фактически е разделена още от финансовата рамка. Знаете работи се в Европа на финансова рамка - седемгодишна. Първата финансова рамка, в която България беше включена и я изпълняваше е между 2007 г. и тя приключва 2013 г. Приключвайки 2013 г. ще трябва да разговаряме и за финансовата рамка, която е 2014 г. – 2020 г. Това са много важни преходи, които трябва да бъдат подготвени като преходи.
Виждате разпределението по отделни политики на разходната част на Европейския бюджет, което фактически показва в коя част на политиката каква част от разходите се усвоява.
Това което искам да ви направи впечатление е, че тази година и Европейската сметна палата и в много от отчетите на Комисията ще видите, че селското стопанство и усвояването на парите за селско стопанство са разделени в две части. Това е по-тъмното кафявото и долу малко към по-червеното. Едното е пазари и мерки помощи в областта на земеделието в размер на 34 % и развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване в размер на 11 %.
До миналата година на финансова рамка 2007 – 2013 г. се разглеждаха общо тези два раздела. Но тази година за по-голяма яснота на резултатите и тъй като имаме разлика в методиката на финансиране и усвояване на средствата се направи това разделение за по-голяма прозрачност на резултатите.
На следващата картинка, бих искала да съсредоточа вашето внимание. Защото тя е много интересна. Може да я видите и в нашите сайтове. Тези данни произхождат от Комисията. Те са отчетни данни на Комисията. Също в сайта на Комисията може да я видите. И това е едно много интересно сравнение, което за вас политиците е важно да се знае. Това е усвояването на средствата от различните държави-членки. Виждате, че на първо място с един много висок комин, ние имаме една Полша, която е усвоила доста милиарди.
Ние сме шестите отзад напред. Като тази линия представлява, уважаеми дами и господа, усвояването на средствата за 2011 г. към брутния продукт на държавите. В различните държави, въпреки че номиналната стойност на усвояването е различна, то има държави например като една Унгария, в която при едно усвояване примерно около 5 млрд. имаме много висока стойност. Това е първият пик, който виждате на графиката. Имаме една много висока стойност на усвояване по отношение на техния брутен продукт. Същото нещо ще видите в Латвия. Това е вторият пик. Следващият ще видите в Люксембург.
Другото на което искам да ви обърна внимание, тъй като вие имате едно цветно представяне, това е много интересна графика. Може да я намерите в интернет, за да я видите по-подробно от кои политики най-много се усвоява. Виждате ли едно оранжево коминче, което е на Белгия и на Люксембург. Това са административни разходи по простата причина, че тези две държави са европейски столици. Така че тази графика е много интересна да си я разгледате в подробности. Аз само ще ви подсетя да я намерите в интернет и можете много информация да изтеглите от там и много вътрешни анализи за себе си да си направите и политически и всякакви.
Следващата табличка, която съм ви подготвила са разходите и приходите към европейския бюджет на България 2007 – 2011 г. Да направим едно сравнение на това, което сме усвоили.
Имаме един постоянен тренд на увеличаване на усвояваните средства, като започнем от 591 млн. за 2007 г., 962 млн. за 2008 г., 967 млн. за 2009 г. Миналата година усвоихме 1 млрд. 221 мил. Ако си спомняте, аз бях много щастлива да ви кажа тази цифра. Тази година имаме един лек спад, защото от 1 млрд. 221 млн. сме отишли на 1 млрд. 111 млн., което е едно намаление със 100 млн. Но това е в зависимост от цикъла на усвояване. Виждате и приходната част. Ние доста сме увеличили това, което плащаме към бюджета. Започнали сме 2007 г. от 290 нашата вноска към бюджета, 2008 – 363, 2009 г. – 389, 2010 г. – 352, а 2011 г. сме платили 395, което се базира, както ви казах, на цялото законодателство за определяне на вноските на европейските бюджети, което означава, че ние сме увеличили нашата приходна част от данък добавена стойност. И нашите изцяло данни по отношение на произведения брутен вътрешен продукт, което е формирало тази една цифра на нашата вноска. Нетно сме дръпнали също малко назад. За миналата година беше 50 % увеличението, сега е минус 20. Но на малките цифри процентите са големи. Така че това, което е назад е минимално за случая.
Следващата графика ви показва в цветове разходната и приходната част на бюджета. Разходите са в синьо. Това е нашата вноска. Това е което усвояваме. Синьото е това, което усвояваме. В зеленото имаме нетно, което ни е дошло като допълнително финансиране, като приспаднем приходната част, вноската, която ние сме изплатили. Това са тези коминчета.
Следващата графика е също доста интересна. Аз няма много да се спирам на нея, защото няма добра видимост за съжаление, но може да я намерите в доклада. Това са извършените плащания към България през 2011 г. по отделни политики. Където колеги, може да видите много сериозно един ръст примерно на политиката Сближаване, която миналата година е била 397, а сега усвояването е 539. Вътре са магистралите.
В същия момент можете да видите едно леко намаляване на Природни ресурси, там е земеделието, от 575 на 445 и едно намаляване в Гражданство, свобода, сигурност, правосъдие, където вие като политици трябва да развиете определени политики, за да увеличите усвояването на средствата по тези програми. Това е което в най-общи линии мога да представя. Същото нещо го имате и в цветове, за да може малко по-добре да го прочетете.
Сега бих искала да започна от следващия слайт по отношение на Годишния доклад 2011 г., какви са основните послания.
Отчетите на Европейския съюз за 2011 г. дават вярна представа за финансовото му състояние и за резултатите от неговите операции и паричните потоци за годината. Това е задължението на Европейската сметна палата да даде одитно мнение по верността на счетоводните отчети. Не сме намерили грешки, които да бъдат съществени. В същото време Сметната палата трябва да се произнесе с такова одиторско мнение и по отношение на законосъобразността на изразходването на средствата, което като общо послание към европейския бюджет, който вчера от нашия председател господин Калдейра, беше докладвано в Европейския парламент.
Плащанията, свързани с тези отчети ,обаче са засегнати от съществени грешки, като вероятният процент грешка е 3,9. Всички одитори знаят, че материални са грешките над 2%. Миналата година ние имахме резултати на грешките в изразходването на целия европейски бюджет във всички държави-членки от 3,7. Тази година е 3,9, което формира едно послание, че трябва да се направят много по-сериозни усилия по отношение на контролите, които се осъществяват от Европейската комисия и контролите, които се осъществяват в държавите членки. Нивото грешки остава сходно с това на 2010 г, което е 3,7 %. И системите за контрол не реализират потенциала си да предотвратяват ли или да откриват коригираните грешки.
В основните послания можете да видите също, че ние правим една оценка на процентните грешки по отделни области на изразходването на средствата. Всички отделно проверени области на разхода на Европейския съюз са засегнати от съществено ниво на грешки, с изключение на външни отношения, помощи и разширяване. Това е което европейският бюджет финансира на вън за трети държави и административните разходи, защото те се наблюдават.
Вероятният процент грешки за групата политики Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване, забележете колеги е 7,7 %. И това не е само за България. Това е послание, което е от извадката на всички държави-членки, които усвояват селскостопанските средства.
Вероятният процент грешки за групата политики Регионална политика, енергетика и транспорт остава също висока, която е 6 %. Това което искам да ви кажа извън сухите данни е, че благодарение на тези анализи, благодарение на усилията на Европейката сметна палата всяка година да правим един натиск, да се облекчат правилата, да се намерят някакви нови пътища, които сами по себе, без да се оскъпява контрола, да създадат едни по-добри условия, да се допускат по-малко грешки, доведе в момента до нещо, което е много интересно. И вие като политици трябва да обърнете внимание.
В момента Комисията направи предложение за нови правила на изразходване на средствата, както виждате в двете политики - едната е селско стопанство, другата е регионални политики, енергетика и транспорт, нови правила за усвояване на средствата, които в момента се дебатират много силно в европейските институции. В най-скоро време ще бъдат подложени на гласуване, както от Европейския парламент така и от Европейския съвет.
Мисля, че едно предварително дебатиране и тук в нашия Парламент ще даде и изчисти една много добра позиция, по отношение на гласуването и на дебата, който вече е започнал на европейско равнище. В селското стопанство може би някои от вас знаят, се предвижда да се въведат права за ползване на субсидиите, като вид ценна книга. Те са много неща. В другите политики се предвижда много по-масово използване на финансови инструменти, което досега беше по-малко застъпено. Въобще аз мисля, че колегите, които се занимават от вас с този ресор и правят усилия най-вече да повишат усвояването на средствата трябва да се запознаят, да се включат в този дебат, в тези представяния. Нашата палата вече даде своето становище, което беше поискано по отношение на новия регламент за селско стопанство. И е добре да се формира предварително на широка база политическа, едно предварително мнение и в България, доколко тези нови правила ще бъдат в унисон с практиката в България и наистина ще постигнат целта. Един по-лесен начин да се усвояват средствата в България в зависимост от всички специфики на нашето селско стопанство. Спецификите на селското стопанство във всяка една държава.
Следващата табличка ви дава също една визуализация на резултатите от тестовете на операции за 2011 г. Виждате по различните области какви са различните процентни грешки. Имаме пазари и преки помощи в областта на земеделието 2,9 %. Регионална политика, енергетика и транспорт 6 %, както казахме. Развитие на селските райони, околна среда, рибарство, здравеопазване 7,7 %. Това е най-сериозното и т.н. Надолу са вече по-малки и по-несъществени грешките.
Следващата табличка е един сравнителен анализ с миналогодишните резултати. Виждате разбира се едно покачване в селското стопанство. Виждате същите размери общо взето на външни отношения, помощи и разширяване. И съответните цифри като тенденция можете да ги видите в самия доклад.
Годишният доклад за 2011 г. основните послания могат да бъдат формулирани по следния начин. Увеличени са изразените от Комисията резерви, като размерът на средствата, които според генералните директори на Комисията са застрашени от грешки, застрашени са от несъответствие при тяхното прилагане, това означава нараства от 0,4 млрд. евро през 2010 г. до 2 млрд. евро през 2011 г. Виждате комисията работи на база рискове и там където тя осъществи контрола и види, че има рискови дейности, тя слага съответна резерва.
Забелязва се развитие в самооценката на Комисията по отношение на постиганите от нея резултати. Вчера господин Шивата заяви, че за Комисията това равнище от 3,9 % грешки не е високо. Разбира се, това мнение подлежи на коментари във всички държави от всички политически сили. Това е един въпрос на по-нататъшен политически дебат.
Одитите на изпълнението, проведени от Европейската сметна палата, показват липса на добри оценки на потребностите, слабости в разработването на програми, както и необходимост Комисията да доказва допълнителни предимства от прилаганите мерки на равнище Европейски съюз.
Колеги, цялостното развитие на икономическата ситуация в Европа, голямото неудобство, че тази година държавите- членки от седемнайсетицата, които използват евро валутата трябваше да правят и вноските за стабилизационния механизъм и всички мерки на съкращаване на разходите породиха в средата на държавите-членки и особено в тези 17, един много по-повишен интерес към нашите анализи. Един много по-критичен поглед по отношение на държави, области или случаи в които се злоупотребява или неправомерно се използват европейските средства. Защото по чисто субективен начин може да се каже, че самото евро поскъпна за себе си. То става все по-скъпо, за да бъде отделено към европейския бюджет.
Какво показва по отделни области и включително за България, доклада за тази година:
Пазари и преки помощи в областта на земеделието, виждате това са 43 млрд. евро. Отново общите грешки, които се наблюдават в доста държави-членки. Това са завишаване на заявените площи земя, нарушаване в кръстосаното спазване на 22 от 150 плащания. Като 22 са грешни, не точни данни. Това в което се съсредоточи нашият доклад и вчера и от председателя Калдейра беше докладвано в Европейския парламент е, че тази година ние наблягаме на факта, че самите държави-членки не дават информация, която да бъде надеждна. А надеждната информация се създава в държавите. Всички тези кадастри, вие знаете всяка година, отново говорим и отново ще говорим за това нещо сега, за съжаление.
За България, това което се казва, резервата за селското стопанство в България продължава да съществува. Не е вдигната от Комисията, което означава, че за 2011 г. земеделие, развитие на селските райони във връзка с недостатъци на интегрираната система за администриране и контрол ИСАК. Няма да повтарям, грешките са от същия характер, припокриване на територии за снеманите площи. Не обвързване на финансирането примерно с бройки животни, когато става дума за пасища. Трудности при финансирането на пасища, които са общинска собственост.
Аз си спомням, че 2007 г. ние започнахме горе долу със същите и подобни бележки и коментари в селското стопанство. Мисля, че наистина базата данни трябва да бъде направена и актуализирана по съответния начин, така че да бъде добра база данни за прилагане на средствата в селското стопанство. И това, което е новото за тази година в селското стопанство, то е една добра новина и в нея има лош резултат. Нещо много странно ще ви кажа сега.
Миналата година Комисията инициира една идея да се укрепи достоверността на приеманите разходи. Как да се направи? Да се направи като допълнителни контроли или допълнителни експерти бъдат пуснати да проверяват съответните парцели и т.н., което е разход. Добрата част от тази новина е, че е отбелязано в нашия доклад, че такъв стремеж към подобряване на достоверността са направили само Румъния, България и Люксембург. Ние сме имали доброто желание. За съжаление обаче Палатата е влезнала за да провери, доколко тези допълнителни проверки са надеждни. Оказва се, че тези допълнителни проверки в много от случаите са не надеждни. Защото те са казали, че всичко е наред, а там не е било всичко наред, което е негатива в нашия позитив, да имаме едно подобрение в тези едни политики, по отношение на средствата в селското стопанство.
Развитие на селските райони, околна среда и рибарството. Общото послание е, че проверките на място, провеждани в държавите членки, не са достатъчно строги, за да се намали рискът от деклариране на недопустими разходи. В тази сфера главният риск е да има недопустими разходи. А това се случва. Виждате, че процента грешки е много висок 7,7.
В развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване, това което е написано единствено в доклада за България колеги е по отношение на усвояване на средствата по финансовата рамка 2007 – 2013 г. Имаме много ниско постижение в тази сфера. Усвоили сме от финансовата рамка само 29 %, което за мен означава, че трябва много сериозно да се работи по проектната готовност от тук нататък, тъй като остава само една година, а съответната вълна върви. Проектите не са само едногодишни. Проектите не стават за момента да ги заяви човек - има връщане, има уточняване докато започне активирането на процеса трябва доста работа да се извърши. Но така или иначе това е написано в доклада и за нас и за Румъния, но Румъния е на 34 % усвояване.
Това което може да се каже за регионална политика, енергетика и транспорт колеги е, че грешките в тази сфера и в мнозинството от държавите членки се базират на грешки по държавните поръчки. Като имате предвид, че това което доклада набляга е, че контролните системи вътре в държавите са разполагали с възможности и капацитет, както виждате да коригират 62 % от грешките, които са направени по държавни поръчки, обществени поръчки, които са в рамките на проекта.
Какво беше в регионална политика, енергетика и транспорт проверено в България? Ние сме част от общата резерва в Годишния отчет за дейността на 2011 г. на ГД „REGIO”. Това е Държавна дирекция за слабости в системата за управление и контрол по Европейския фонд за регионално развитие. Това е Кохезионния фонд. Тази резерва покрива 18 държави-членки. От 27 покрива 18 държави. По различни поводи тя е нова резерва от тази година. Ние за съжаление сме една част от тази резерва.
Проектите, одитирани в България по Оперативна програма „Околна среда” в случая са изграждане на канализационна мрежа и колекторна система към съществуващите такива в Белослав. Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Хисаря е проверен на място. И изграждането на канализация на гр. Перник, която също се финансира с европейски средства и също е проверена на място.
За наша радост мога да кажа, че сериозни грешки не са открити. Има малки отклонения по детайли в съответствието на процедури или други неща, но не се споменава нищо като сериозна грешка, отклонение или същественост, по отношение на тези проверени три проекта в България тази година в доклада на Сметната палата. Аз ви съобщавам само, че те са били проверени на место, без да бъдат отразени съществени грешки.
Нататък имаме още няколко неща - заетост и социални въпроси. Виждате, че имаме вероятен процент грешки доста нисък, но за съжаление нашето усвояване тук, както вече казахме, е ниско.
Външни отношения, помощи и разширяване. Това е европейското финансиране за трети държави. А виждате, че тук грешката е 1,1 %. Но аз като одитор мога да коментирам това и господин Калдейра вчера го коментира в Брюксел, тъй като привеждането на средствата към трети държави, в много случаи инструмента е, Комисията привежда на NGO. NGO-тата използват различни мрежи, за да правят социални помощи или други такива. Това да провериш до NGO не ти дава най-реалната представа за това, какво може да се случи с тези пари. Но за съжаление правомощията на Сметната палата, защото тя е европейска, стигат до този етап на тази верига от прекарването на парите. Това което някои от проверките, които са правени от международни институции, показва на място, че доста е рискова сферата, когато има средства в трети държави и NGO-тата не са може би най-добрия начин и вариант за тези средства. Това е което мога да добавя.
Последното изследване е и други вътрешни политики. Искам да подчертая, че най-често срещаните грешки тук са завишаване на разходите от страна на бенефициентите получаващи финансирания за изследвания. Вие знаете, че тук трансмисията минава през различни вузове. Примерно БАН усвоява средства у нас и т.н. Но изцяло проверките във всички държави показват, че има съответни рискове. В България не са отбелязани грешки.
Административни и други разходи. Това са разходите за администрация. Знаете новите политики са, те изцяло да се намалят. Вече се приеха някои решения. Аз мога да кажа, че Европейската сметна палата прие конкретно решение за намаляване с 5 % на заетите в Сметната палата, без да се намалява обема работа, което означава, че трябва да се търси ресурс да се повиши ефективността на работата. При намален състав да запазиш обема работа, а той де факто дори се увеличава, аз мога да кажа. Това са едни от мерките в администрацията. Много сериозни мерки се обсъждат и приемат, мога да кажа, на европейско равнище по отношение съкращаване на административните разходи.
В най-общи линии горе долу беше това. Аз бих искала да обобщя някои неща, за да фокусирам вашето внимание и да ползвам присъствието си тук в следните неща.
Уважаеми дами и господа, финансовата рамка е пред изпълнение на последната си година. Има в доста от програмите, в доста от разделите на европейския бюджет в България, средства, които трябва изключително много да се активизират с проектна готовност, за да може да усвои до края на финансовата рамка.
От какво зависи проектната готовност? Проектната готовност трябва да бъде политика, която да приготвя това. Вие сте Парламента. Ако си направите един мониторинг, тук хубави комисии имате, един мониторинг по проектната готовност. Това не го давам като съвет от страна на Европейската сметна палата, а го давам като съвет от моята лична практика. Защото ако няма проектна готовност, няма възможност следващия период да видите едно увеличаване на средствата.
Второто с което може да се стимулира, това е и предвиждането. Знам, че вие сте на фаза приемане държавния бюджет за 2013 г., Важно е предвиденото кофинансиране и не само кофинансирането за държавата. Това което практиката показва не само в България, а понякога частните бенефициенти имат проблеми с гаранции, имат проблеми с усвояване. Може да се помисли. Вие сте политиците, вие сте хората, които трябва да помислите в това отношение. Както разбира се и с цялостното преминаване към новата финансова рамка. Не само като нови инструменти в селското стопанство и в някои от другите политики, но и като проектна възможност, защото сега е момента. Една година преди да свърши възможността е момента да се приготви човек за това новото, което го очаква.
Бих искала от най-добро сърце да пожелая да има такъв натиск и да се оцени този златен момент, който трябва да се ползва, за да се увеличи проектната готовност на нашата държава за новата финансова рамка.
Благодаря Ви.
Това беше от моя страна. Ако има въпроси и ако има време за въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Сандовола.
Изключително важна презентация колеги. Аз ще помоля госпожа Сандолова да ни я изпрати по имейла на сътрудниците на Бюджетната и Икономическата комисии, за да получим в електронен вид тази презентация. Тя ще бъде много полезна.
Колеги, народни представители от двете комисии, имате ли въпроси към госпожа Сандолова? Няма.
Да благодарим за изчерпателната презентация и да Ви пожелаем успешна работа, госпожо Сандолова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията по бюджет и финанси, приключихме с днешната си работа. Следващото ни заседание колеги е във вторник в 14.00 часа, извънредно заседание.

Стенограф:Силвия Михайлова