П Р О Т О К О Л

№ 25

---

На 13 ноември 2012 г. /четвъртък/ от 14.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.10 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за публичните финанси № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г. – първо четене.
Има ли предложения за допълнение или изменение в така предложения ви дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от мен предложение.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
И по двете точки при нас са представители на Министерство на финансите.
Министерство на финансите
Владислав Горанов – зам.-министър на финансите
Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Росен Иванов - директор Дирекция “Данъчно осигурителна методология” към НАП
Експерти от Министерство на финансите и Националната агенция за приходите и Агенция “Митници”.
Преминаваме към точка първа
Доклад относно на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г., приет на първо гласуване на 25.10.2012 г. – второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Заглавието е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Диана Йорданова, Костадин Язов, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Димитър Главчев за създаване на нов § 1.
Колеги, оттеглям предложението от името на вносителите.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Който е за § 1 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Параграф 1 е приет.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. Предложението го оттеглям.
§ 2 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е за § 2 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. Предложението го оттеглям.
§ 3 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е за § 3 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението е прието.
§ 4 по вносител
Който е за § 4 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението е прието.
§ 5 Предложение на работната група също да се счита внесено по реда на чл.73 от Правилника, както и всички останали предложения на работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция на § 5.
Имате пред вас доклада колеги. По традиция не четем текстовете, както в зала.
Има ли изказвания по § 5 в редакцията на работната група? Няма.
Който е за § 5 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Предложението е прието.
§ 6 Предложение на Менда Стоянова оттеглено.
§ 6 по вносител, § 7 по вносител, § 8 по вносител, § 9, § 10, § 11 по вносител.
Работната група подкрепя параграфи от 6 до 11 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за параграфи от 6 до 11 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Параграфите са приети.
Параграф 12 по вносител.
Предложение на работната група. Да се счита внесено по реда на чл.73 от Правилника.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция на § 12.
Имате я пред вас.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Параграф 13 с предложение на работната група за редакция.
Предлагам на вашето внимание § 13 по редакцията на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Параграфи 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 14 до 24 включително по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 25. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция на § 25.
Изказвания по § 25? Няма.
Който е за § 25 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се .
§ 26 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за § 26 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 27 Предложение на работната група, която да се счита по реда на чл.73 от Правилника.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27 със следната редакция на § 27.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Параграфи 28, 29, 30, 31 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 28 до 31 включително по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 32 Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага следната редакция на § 32.
Изказвания? Няма.
Който е за § 32 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 33. Предложение на работната група, да се счита внесено по реда на чл.73 от Правилника. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага следната редакция на § 33.
Изказвания? Няма.
Който е за § 33 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 34 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се .
Параграф 34 по вносител е приет.
Работната група предлага да се създаде нов § 34а, който става § 35.
Изказвания? Редакционно е.
Който е за § 35 по предложението на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 35 по вносител, с предложение на народните представители, което оттеглям.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 36 със следната редакция предложена от работната група.
Изказвания? Няма.
Който е за § 36 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграфи 36, 37, 38, 39, 40 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 36 до 40 по вносител, които стават съответно параграфи от 37 до 41.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за наименованието на подразделението, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 41. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за 41, който става § 42 и предлага следната редакция за § 41.
Изказвания? Няма.
Който е за § 42 в редакцията на Комисията, моля да гласува. Параграф 41 по вносител, който става § 42 по Комисия.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 42 по вносител.
Който е за § 42 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 43. Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 44 и предлаганата редакция на този параграф.
Изказвания? Няма.
Който е за § 43 по вносител, а § 44 по доклада на Комисията, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 44 по вносител.
Предложение на работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 45 със следната предложена ви редакция.
Изказвания? Няма.
Който е за § 44 по вносител, който става § 45, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 45 по вносител. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 46 със следната редакция.
Изказвания? Няма.
Параграф 46 по доклада и редакцията на Комисията подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 46 Предложение на н.п. Хасан Адемов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението и работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 47 и предлага следната редакция на този параграф 46, който става § 47.
Изказвания? Няма. От вносителя, на който не приемаме предложението няма изказвания.
Подлагам на гласуване не подкрепеното от работната група предложение на н.п. Хасан Адемов.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Трима “за”.
Въздържали се? Трима. Против? Останалите.
Текстът не е подкрепен.
Подлагам на гласуване § 46, който става § 47 в редакцията, която е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 47. Работната група предлага да се отхвърли § 47 по вносител, тъй като систематичното му място е по номерацията на работната група в § 65.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърляне на § 47 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 48. Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението на вносителя и на народните представители и предлага следната редакция за § 48.
Изказвания? Няма.
Който е за редакцията на работната група за § 48, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 49.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 49. Гласуваме § 49.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 50 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50 и предлага следната редакция на § 50.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 50 по редакцията на работната група, която е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 51, § 52 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 51 и 52 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 53. Има предложения на н.п. Румен Овчаров, н.п. Петър Димитров и н.п. Корнелия Нинова.
Работната група не подкрепя предложението. Това е предложение което виждате пред вас.
Предложение на н.п. Дарин Матов.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Хасан Адемов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението по т.4, относно чл.89, ал.1, ал.2 и ал.4 и подкрепя предложението в останалата й част.
Оттеглям предложението в не подкрепената част т.4 относно чл.89, ал.1, ал.2 и ал.4.
Предложение на работната група, което да се счита направено по реда на чл.73 от Правилника и в крайна сметка окончателната редакция на § 53, която е пред вас.
Имате думата за изказвания. Няма.
Тогава ще гласуваме не подкрепеното предложение на народните представители н.п. Румен Овчаров и н.п. Петър Димитров и н.п. Корнелия Нинова.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Въздържали се? Двама. Против? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложението на н.п. Хасан Адемов, което работната група не подкрепя.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Хасан Адемов.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Въздържали се? Няма. Против? Останалите.
Предложението на н.п. Хасан Адемов не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 53 с приетите от работната група предложения на народните представители, които ви прочетох.
Който е за окончателната редакция на § 53, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 54. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54 и предлага следната редакция на този § 54.
Изказвания? Няма.
Който е за окончателната редакция на § 54, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 55 по вносител.
Който е за § 55 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 56. Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56 и предлага тази редакция на § 56, който е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 57. Предложение на н.п. Дарин Матов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага § 57 да бъде отхвърлен, да отпадне.
Който е за, моля да гласува предложението на работната група и на н.п. Дарин Матов.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към § 58.
Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов § 38 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Петър Хлебаров и Борислав Стоянов.
Работната група също не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението по т.12, относно създаване на т.58. Оттеглям не подкрепеното предложение.
Работната група прави предложение, което да се счита по реда на чл.73 от Правилника за дейността на Народното събрание и предлага окончателна редакция на § 58 по вносител, който става § 57 със следната редакция.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което съм направил в този параграф е да отпадне изискването да бъдат облагани доходите на физическите лица, които получават от лихвите от депозити в баките. Според това предложение на правителството за първи път в историята ни се предлага нов вид данък, който трябва да се поеме именно от дребните вложители. За пореден път се увеличава и данъчното бреме. Според данните на Българска народна банка над 70 процента от тези депозити са именно на дребни вложители, които са до 1000 лв. Така че за пореден път ще бъдат обложени именно малките вложители. За пореден път няма да засегне големите вложители или така наречените богати, защото знаете, че те затова са богати, защото знаят по какъв начин да си опазват средствата.
Аз наистина разбирам желанието на правителството за допълнителни приходи в бюджета, но считам, че тези допълнителни приходи можеше да се потърсят най вече от монополите, най вече от сивата икономика.
Разбирам също така, че трябва да се увеличат пенсиите на възрастните хора, които в последните три години не са променяни, дори не са индексирани спрямо инфлацията. Но считам, че не е този начина, именно чрез облагане доходите на физическите лица от лихви по депозити, да се търсят тези приходи. Така че аз мисля, че правителството трябва да си изпълни ангажимента и обещанията, които непрекъснато дава, че докато правителството е на власт няма да има нови данъци. Няма да се повишават данъците. Защото знаете, че именно не повишаване на новите данъци не въвеждане на нови данъци, това е една дясна политика, за която претендира, че води правителството, а именно увеличаването и въвеждането на нов данък е една лява политика. Така че аз ви предлагам наистина да преосмислите това ваше предложение и да подложим на гласуване и да подкрепите моето предложение, да не се облагат доходите на физическите лица от лихви от депозити в банки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Димитров. Други желаещи. Господин Павел Шопов заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо председател, още на миналото заседание, когато се изказах по този текст в пленарна зала, ви обърнах внимание чисто юридически и правно-технически, че не е мястото в преходните и заключителните разпоредби на един закон да се въвеждат материално-правни разпоредби, материално-правни норми.
От друга страна ви обърнах внимание, че не е систематически мястото в този закон – Закона за данък добавена стойност да бъде вкарван текст, който би трябвало да бъде уреден в друг закон. Не в Закона за добавената стойност е мястото на текст, който урежда данък по същество и който е свързан с доходите на гражданите. Най-малко да ви посоча систематически мястото на този текст, който трябваше да бъде в Закона за данък общ доход. Там трябваше да бъде уреден. Но никой не ме послуша и се продължи с това правно безумие, бих го нарекъл. Питайте госпожа Фидосова и колегите й в Правната комисия да ви изнесат една лекция по въпроса. Тук виждам само един колега юрист и мисля, че тя е на ясно с правилността на това, което казвам. Ако не нека ми опонира.
Така че на 23-та година от началото на “демократичния” процес в България и законодателство, поне относно някои такива елементарни неща и във Бюджетната комисия най-после трябва да станат на ясно. Защото това и сега го правите в Закона за държавния бюджет. Материално-правни норми в преходните и заключителните разпоредби. Пълно безумие.
Това го правите защо. Опитахте се да минете този изключително спорен текст по терлички, да мине без особено голям шум. Така винаги става когато някой се опитва да прокара полунелегално, полулегално така без дебат един текст и го пуска в преходните и заключителните разпореди. Защото те при приемането и при обсъждането общо взето по-малко се четат. Това беше целта на занятието и продължава този подход.
По същество относно цинизма на този текст, мисля че ще стане много сериозен дебат в пленарна зала. Ние от Атака много пъти се изказвахме през цялото време, откакто тече дебата и по този въпрос ние ще бъдем непримирими и ще го напомняме на управляващите, месеци и години занапред какво направи. Така както на предишните управляващи напомняме за плоския данък, който въведоха и всички вече го отричат, но вие продължавате да го държите в законодателството.
Но най-циничното разбира се е в това, което стана между двете четения, че явно управляващия нареди на медиите да вдигнат пиките и да се държат обвинително и заклеймително към измислените и може би не измислените, може би съществуват, еди колко си на брой милионери с над 1 млн. или повече лева депозити. Това е буквално цинизма. При положение, че 70 – 80 процента от българските вложители са дребни вложители, те трябваше да понесат и срама и вината, и отговорността и да плащат данък 10 процента, този новоизмислен и нововъден данък за това, че някои имали какви големи влогове. Това беше абсолютен цинизъм. Това няма да остане незабелязано. Цяла кампания беше проведена все с тази цел. На управляващия му пада върху гърба. Както когато вола рие му пада върху гърба. То е ясно това и безспорно.
С това ще завърша. Няма да излагам съображения по същество, защото ние сме ги излагали много пъти, че се въвежда нов данък и че всъщност това не е печалба, в каквато връзка беше направен опит да бъдат изкарани нещата. А дори и да е печалба, това спокойно можеше да бъде от онези печалби, които по всички 14 точки не се облагат с данъци, защото се борим и работим за увеличаване на доходите на българските граждани. В залата ще продължим да излагаме съображения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже има реплика, ще разрешите да дам думата за реплика.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Аз ще бъда много кратка, понеже колега Шопов започна с това, че си говорим и ще направи юридически бележки по въпроса. Но не чух никакви юридическо изказване. Когато юристите говорят, те говорят с членове и алинеи. От вас аз не чух кой член и коя алинея от Закона за нормативните актове е нарушена. Не посочихте никакво тълкувателно решение или решение на съдебната практика, за да оборите това, което искате в момента. Бих влезнала в този спор с вас, но ако посочите конкретен член и алинея. Аз твърдя, че такива няма в нарушение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз веднага ще ви отговоря. До там нещата са ясни в правната доктрина, теория и практика, че няма нужда в Закона за нормативните актове да бъде излаган и да бъде записан и развит специален текст, който да казва, че всяка една материя систематически се урежда там, където е мястото. Там където трябва да бъде уредена със Закон. А тук това е от елементарната теория на държавата и правото и от най-елементарно правно естество по въпроса, какво представлява процесуалната норма, какво представлява материалната норма и тези неща са известни на всеки студент, който учи поне във втори курс на Юридическия факултет в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Така че материално-правна норма уредена в преходни и заключителни разпоредби, където всички разпоредби са порцесуално-правни. Извинявайте колежке, но това са елементарни неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма коментар повече.
Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСРЛАВОВ: Уважаема госпожо заместник председател на Народното събрание и председател на Комисията по бюджет и финанси, колеги, уважаеми експерти, средства за масова информация, на всички ви е ясна позицията на Коалиция за България. Ние изложихме в пленарна зала всички аргументи и сме категорично против. Ще бъдем против, разбира се и в пленарна зала. Допълнително там ще се аргументираме. Смятаме, че този данък не е морален, който се въвежда, особено за огромното мнозинство от пенсионерите и ниско платените български граждани. Едва ли не с пенсионерска пита ще правим помен. За да се увеличат пенсиите ще се вземат пари от данъците на лихвите по депозитите. Така че ние сме категорично против. Там ще си изложим подробно позицията.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов. Други желаещи да се изкажат? Господин Матов заповядайте.
ДАРИН МАТОВ: Аз също ще продължа с това, което казах в зала, че облагането на лихвите по депозитите с данък не е най-доброто решение. Защото ако погледнем Закона за данък върху доходите на физическите лица, който беше променен с преходните и заключителните разпоредби в Закона за ДДС, мисля че там има много други доходи, които могат също да бъдат обложени, а не трябваше точно тук да се пипа. Защото и това, което коментирах в зала, че с промените в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС се промениха още 11 закона, което не е нормално. Това първо.
Второ, аз там казах, че фискалния ефект, който се очаква между 120 и 140 млн., дано да не съм лош пророк, но ще бъде не повече от 20 млн. Едно нещо, което и ние в момента не знаем и хората ми задават въпроса. Кой би поел програмата или софтуера, който трябва да бъде създаден към банките, за да могат да бъде автоматично изчисляван данъка и да бъде привеждан в държавната хазна? Дали банките ще го направят това със собствени средства? Дали ще го направи държавата, респективно ние данъкоплатците или директно ще бъдат вложителите по тези депозити?
Аз също и в зала казах и на първо четене, че може би било хубаво да се погледне за това, каква е диференциацията на депозитите, онези депозити на граждани, които според БНБ възлизат на около 33.2 млр. лева. И там много ясно и точно се вижда, че най-големи са вложенията като пари бруто над 5000 до 40000 лева. Тоест до 5000 лв. са най-много броя на вложенията, но са до 1000 лв. И това което споделиха моите колеги преди малко, аз застъпвам същата теза, че наистина тези пари на един обикновен вложител, даже дори и пенсионер да го наречем, че тези примерно до 1000 лева, които той е вложил на депозит, дори да му се вземат и 4 лв. на година средно, това представлява може би два процента от неговата пенсия, което е изключително болезнено за тях и това са пари, както и моята майка казваше “Пари за оня свят.” Така че аз също ще се въздържа или ще бъда против това предложение, което беше направено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Матов. Господин Кирчо Димитров заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Една реплика към колегата Матов. Господин Матов искам да ви уверя и не трябва да се съмнявате, че тези разходи, които банката ще направи, за да приведе именно този данък от лихвите, ще бъде именно за сметка или на тези, които са си вложили на депозит средствата или тези, които получават тези кредити. Така че не се съмнявайте, че ще излезе от печалбата на банките. То отново ще бъде за сметка на вложителите.
Благодаря.
ДАРИН МАТОВ: Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем кратко. Само искам да направя уточнение, че на оня свят пари няма. / Смях в залата./
КИРЧО ДИМИТРОВ: Господин Горанов искате да кажете, че втора серия на живота няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Хлебаров заповядайте като вносител.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: госпожо председател, уважаеми колеги, Бих искал да помоля да преосмислите решението си и да подкрепите моето предложение, което е общо взето като продължение на изказването на господин Матов. Предвижда да се направи един необлагаем минимум на влоговете на депозитите на хората, който е в размер на 10 000 лева. Мисля, че тази сума е разумна, особено за най-бедната част от обществото, които наистина имат не повече от няколко хиляди лева в банка. Добре е да не им се бърка в джоба по този начин, защото вие казвате, че увеличавате пенсии, доходи и т.н. от страна на правителството. Но всяка стотинка, която им се взема, наистина много рязко им влияе на мнението. Така че мисля, че не е добре да бъдат облагани тези доходи. И ви моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ще ви дам думата. Преди това аз искам да кажа няколко думи. Не съм съгласна с аргументите на всички, които се изказаха преди мен по няколко съображения и искам да ги изложа.
На първо място, това не е нов данък, не е ново данъчно облагане. В България имаме най-ниските данъци и определено трябва да кажа, най-ниския възможния данък за облагане на доходи на физически лица – 10 процента. Този пропорционален и най-нисък данък предполага широка база върху която той се начислява. Тоест, без преференции в една или друга посока. Мисля че това е правилния подход. Последната преференция, която представлява дохода върху лихвите от депозити на граждани в банки и която за мен няма логично обяснение защо е необлагаема, за разлика от всички останали доходи, които хората получават, а именно доходи от труд, доходи от допълнителен труд, доходи от недвижима собственост или друг вид доходи, тя е необлагаема толкова години.
Искам определено да обърна внимание на това, че не съм съгласна в тази връзка и с предложението на господин Хлебаров да има необлагаем праг на лихвите. Те са предложили 10 000 лв. Това е една приблизителна сума. Затова защото нямаме абсолютно никакво логично основание и обяснение да поискаме праг за облагане на доход от лихви, а да няма праг за облагане за останалите доходи. Този дебат, който колеги вие в момента се опитвате да водите, всъщност е дебат за начина на облагане на доходите на физическите лица въобще. Независимо, че вие се опитвате да го водите само в контекста на един единствен доход от лихви.
По отношение на това, което казахте господин Димитров и господин Матов, че разходите на банките ще бъдат калкулирани обратно. Ние имахме среща с Асоциацията на банките, за да уточним текстовете така, че те да бъдат максимално облекчени за хората и изпълними от банките. Имаме тяхното категорично уверение, че допълнителни разходи по администрирането на този данък ще бъдат в минимален размер и те по никакъв начин не могат да намерят такова отражение в другите видове такси, за каквото вие говорите. И в такъв смисъл искам да призова моите колеги да подкрепим текста на вносителя с онези корекции, които ви предлагаме в моето предложение и на моите колеги народни представители, за уточняване на текстовете за това точно кои доходи от лихви са обект на облагане на този закон, а това са именно доходите от лихви върху депозитите, единствено и само върху депозитите на хора. Некоректно е да говорим, че 9 млн. сметки в държавата са до 2000 лв. и те ще бъдат обложени. Това са 9 млн. от общо 12 млн. сметки в държавата, които наистина са до тази сума, но това са разплащателни сметки, това са влогови сметки, които не са в обхвата на закона.
Благодаря ви.
Заповядайте господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател. Аз не искам да се съмнявам в коректността на банките по отношение тези споразумения, но искам да припомня за едно по-старо споразумение между правителството и банките, относно плащането на таксите именно за преводите към държавния бюджет. Там пак ни уверявахте, че има споразумение и тези такси ще отпаднат или ще се поемат от Министерство на финансите. За съжаление близо вече осем месеца нищо не се случва. Дори и не се сещате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, бъркате нещо с пост терминалите. Тогава говорихме за тези такси.
Ще дам думата на представител на Асоциацията на банките, с който коментирахме последни редакции преди заседанието за изчистване на текста, така че да се тълкува еднозначно от всички банки по повод на чл.11 ал.5. Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Благодаря госпожо Стоянова. Аз няма да взимам отношение във връзка с политическия дебат по въвеждането на данъка, но това което за нас е важно е такава да бъде регулацията, че той да може просто, лесно и ясно да се прилага при това недвусмислено. В тази връзка последната редакция, която предлага работната група за § 58, който да стане § 57, ние я приемаме по принцип, но имаме предложение за усъвършенстване.
Според нас така предложената ал.5 на чл.11 е ненужна, дотолкова доколкото в чл.11 ал.1 и ал.2 е казано какъв е момента на придобиване на доход. И в този случай тя би била изкуствено привнесена. А употребата на думата начисляване е притеснително за нас, тъй като това означава, че върху реално не получен доход би трябвало да се плаща данък. За да е ясно и недвусмислено това, което се регулира и тъй като ние в тази връзка нямаме разминаване с работната група и с Министерство на финансите смятаме, че ал.5 трябва да се замени с нов текст, в който да се казва, че това което е изключение от общото правило и това, което създава известни притеснения за колегите от финансите, а за нас създава неясноти, как се извършват облагането в случаите на депозити с авансово изплащане на лихва.
По тази причина ние смятаме, че трябва да има изричен текст в ал.5, който да бъде примерно в този вид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще го предложа. Искам само да кажете каква е разликата при авансовото начисляване на дохода от лихва и окончателното му начисляване и заверяване на сметките на клиента.
ИРИНА МАРЦЕВА: Би трябвало данъка да се удържа и внася тогава, когато наистина е ясно каква лихва получава клиента. А това ще стане ясно или на падежа на депозита или при предсрочното му прекратяване. Тъй като авансово получената лихва, ако той не спази срока на депозита, тя ще бъде коригирана накрая в сумата, която ще получи. И за да е това категорично ясно и за да няма съмнение какво се случва при тези продукти, смятаме че трябва да има изричен текст. А употребата на думата начисляване да се премахне и от чл.65 ал.9.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да има еднаквост в текстовете.
Благодаря.
ИРИНА МАРЦЕВА: За да има еднаквост.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз искам само да попитам след разговорите, които са проведени с правителството и с работната група има ли някаква яснота, какво значи термина минимални разходи фактически за преводите от страна на банките към Републиканския бюджет. Горе долу в какви минимални размери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За банките, не знам дали госпожата е в състояние да даде подобно обяснение.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз не съм в състояние да дам такъв отговор, но мога да кажа това, което сме обсъждали беше в посока на следното. Данъкът да бъде въведен по такъв начин, че администрирането му да бъде съобразено със съществуващите информационни системи на банките. Да изисква минимални или почти никакви промени в тях. Така че това да не се отнася към завишение на разходите по обслужването на данъка и съответно конкретни сметки дали някой е направил при условие , че ние до вчера не знаехме какъв точно ще бъде данъка и механизма, мисля че е малко трудно в този момент да се каже.
Това с което се съобразиха представителите на правителството беше въвеждането на данъка да не изисква някакви съществени допълнителни усилия от банките и да може максимално бързо да стартира, защото в противен случай ние настоявахме за по-дълъг срок за влизане в сила, за да се подготвят системите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам само едно допълнение да направя;. Това е окончателен данък и той не е единствения окончателен данък в Закона за доходите на физическите лица. Има и други такива окончателни данъци, които при изплащането на дохода, платеца на дохода всъщност се задължава да удържи и да внесе от името и за сметка на лицето данъка в държавата.
Заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз имам въпрос за гражданите. Те какво ще плащат? Ще плащат ли нещо като такси за банкови преводи и стандартните банкови такси или някакви други такси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам причина за това, че банката ще направи удържане и привеждане на сумата на дохода от придобит от лицето, тя да му начислява такса за това. Има ли такъв вариант?
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз не мога да отговоря от името на всички, тъй като това би било и в нарушение на закона, ако някой се е разбирал за това какви такси плаща. Така че няма как да отговоря на такъв въпрос. Всяка банка си има политика за това, какви такси и комисионни събира от клиентите, тарифи които са публично обявени. Няма как да отговоря от името на всички. И да кажа за всички, ние правим това или не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че това което вие казвате не е точно така господин Орешарски, защото практически банката ще привежда тези пари, не след като ги е привела по сметката на лицето, за да има основание да се счита, че има транзакция, която той трябва да заплати.
ПАМЕН ОРЕШАРСКИ: Госпожо председател, банката плаща 5 лв. от мен към бюджета. И тя не се интересува от всичко друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя прави един единствен превод за месеца.
ИРИНА МАРЦЕВА: Преводът ще бъде един за цялата сума до 10-то число на месеца, следващ месеца в който са изплащани лихвите. Тоест няма да има индивидуален за клиента превод.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И в такъв случай категорично няма основание да се събира такса от всяко едно лице, защото такава транзакция от името и за сметка на лицето не се прави.
В тази връзка правя предложение по реда на чл.73 за отпадане на ал.5 в тази редакция. Говорим за чл.11 ал.5 § 57, редакцията на Работната група, да се замени със следния текст.
При авансово изплащане на дохода по чл.38 ал.13, същия се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
В чл.65 ал.9, думата “Начисляването” да се замени с “придобиването”. Мисля, че с тези корекции изясняваме изцяло тълкуванията.
Има ли други желаещи за изказвания по този параграф?
Ако няма преминаваме към гласуване. Първо, предлагам да гласуваме предложението на народния представители Кирчо Димитров, Лъчезар, Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов, а именно т.5 за изменението на чл.38 да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за предложението на народните представители Кирчо Димитров, Лъчезар, Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов, моля да гласува за.
Гласували 6 “за”.
Въздържали се? Няма. Против? Останалите.
Текстът на предложението не е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Хлебаров и Борислав Стоянов.
Който е за въвеждане на праг на лихвата, който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Въздържали се? Няма. Против? Останалите.
Господин Горов не гласува по текста.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване предложението, което току що направих за промяна на ал.5 на чл.11 и промяната в чл.65, ал.9 като предложение по реда на чл. 73 от Правилника.
Който е за това, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Текстът е подкрепен. И в такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на текста на § 57, такава каквато е пред вас с корекцията, която току що гласувахме.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Шест. Въздържали се? Няма.
Окончателната редакция на чл.57 е приета.
Параграф 59 по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 58.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 60.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 59 и предлага следната редакция на този параграф. Редакцията е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 61 по вносител.
Който е за § 61 по вносител, който става § 60, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 62.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението по т.3 относно ал.11 и ал.15 и т.4 относно чл.91а и подкрепя предложението в останалата част.
Оттеглям не подкрепената част от предложението си.
Предложение на работната група, което правя по реда на чл.73.
Имате ли изказвания по § 62? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на работната група на § 62, който става § 61.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 63 по вносител.
Работната група предлага § 63 по вносител да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 61 т.9.
Който е за отхвърлянето на § 63 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 64 по вносител и § 65 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за параграфи 64 и 65 по вносител, които стават съответно § 62 и § 63, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф 65а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 65а, която става § 64 със следната редакция, която имате пред вас.
Изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване новия параграф 65а, който става параграф 64.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 66. Тук имаме предложение на работната група по реда на чл.73 го правя в момента.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 65 и предлага окончателната му редакция, която е пред вас.
Който е за окончателната редакция на § 65, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
С това законопроекта е приет и точка първа приключи.
Благодаря ви колеги.
Преминаваме към точка втора
По точка втора давам думата на заместник-министър Горанов да ни представи законопроекта за публичните финанси.
Заповядайте господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Със законопроекта се изпълнява целта на програмата на правителството за приемане на нова норматива уредба за управление на публичните финанси. Той е плод на дългогодишна и задълбочена работа на целия екип на Министерство на финансите и идва да замени съществуващия от 1996 г. Закон за устройство на държавния бюджет. С приемането му се транспонира европейското законодателство относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки, както и се създават условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на 2011 г.
Законопроектът за публичните финанси е естествено продължение на Пакта за финансова стабилност и в изпълнение на препоръките на Сметната палата.
С него се цели въвеждането на разпоредбите на Дял ІІІ от договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Законопроектът предвижда уреждането с един нормативен акт на общото устройство и структура на публичните финанси. С влизането му в сила ще бъде отменен Законът за устройство на държавния бюджет.
В законопроекта са обобщени националните фискални правила, приложими за целия сектор “Държано управление” и подсекторите / на централно и местно ниво/.
Предвидени са разпоредби, уреждащи целия бюджетен процес с акцент върху многогодишното фискално планиране, строга отчетност и бюджетна дисциплина.
Институционализира се и програмния подход на бюджетиране и се създават предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност на провежданите политики. Въвеждат се разпоредби за отчетност и статистика на публичните финанси в съответствие с методологията на Евростат.
Законопроектът акцентира върху засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната, съдебната власт и общините, с оглед спазването на общите ограничения, правила и процедури за постигане целите на фискалната политика при осигурена самостоятелност на бюджетите на трите власти. Регламентирани са бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на ДОО, НЗОК, с общинските бюджети и други бюджети, както и финансовите взаимоотношения с общия бюджет на ЕС и други програми и донори.
В законопроекта за засегнати редица нови моменти, свързани с въвеждане на надеждни практики за прогнозиране, наблюдение и управление на бюджетите, включени в консолидирана фискална програма и попадащи в обхвата на сектор “Държавно управление”.
Разширяват се използваните финансово-правни форми и се заличават съществуващи, които в практиката са загубили своето значение или са несъотносими към новата уредба, в резултат на което са прецизирани терминологията и дефинициите, като например: в структурата на държавния бюджет отпада обособяването на “републиканския бюджет”, прекратява се използването на извънбюджетни фондове и сметки и се определят ясно форми като “бюджет”, “сметки за средства от ЕС” и “сметки за чужди средства” със съответната дефиниция за техните разпоредители.
В резултат на извършен анализ на нормативната уредба в частта относима към бюджетните въпроси в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения и допълнения на редица закони, произтичащи от влизането в сила на закона, включително във връзка със закриването на извънбюджетни сметки и фондове.
В заключение искам да отбележа, че проектът на Закон за публичните финанси ще осигури търсената приемственост в провежданата фискална политика и ще гарантира в национален и международен план, че България ще продължи да бъде бюджетно дисциплинирана страна и пример за стабилност.
С оглед на гореизложеното считам, че предложения законопроект за публичните финанси следва да бъде подкрепен от Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, откривам дебата по Закона за публичните финанси.
Доколкото схващам, само вие имате някакво отношение към този закон, защото никой не благоволи да дойде на разглеждането му при първо четене. Но да се надяваме, че между първо и второ чете ще чуем становищата и на другите, които имат отношение към закона.
Господин професоре заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко искам да посоча, че ние категорично подкрепяме този законопроект, в смисъл че според нас той дава една много по-добра уредба на публичните финанси като цяло. Нещата са бих казал систематизирани, последователно уредени. С многобройни и легални определения, които според нас ще улеснят прилагането на закона. Въведени са много сериозни принципи на модерното бюджетиране. Аз бих искал да посоча само като пример главата за фискалните правила, където има много разумни и полезни неща. за нас от гледна точка на една контролираща институция е много по-добре да има такива правила, защото това безспорно улеснява одитната дейност на Сметната палата.
В този смисъл смятаме, че закона, по мое лично мнение като юрист се приближава доста до един кодекс, тъй като систематизирано и детайлно урежда материя, която досега беше поне в два закона. Но тук има и много принципни положения, които бяха уреждани с годишните бюджетни закони и смятам, че тези добри нормативни разрешения, които досега фигурираха в преходните и заключителните разпоредби на годишните бюджетни закони са поставени вече тук, където им е мястото.
Това е като обща оценка на закона. Само бих искал да посоча, че единствената разпоредба, която от наша гледна точка, от позицията на Сметната палата буди безпокойство, това е § 39 от преходните и заключителни разпоредби. Там се правят промени в Закона за Сметната палата.
Специално искам да посоча промяната в чл.11 на Закона за Сметната палата, където е заличен израза или думите, които подчертават независимостта на бюджета на Сметната палата. По-точна тази финансова бюджетна относителна автономия, разбира се, която е свързана с принципа на зависимост на върховната одитна институция. Този принцип, който е деклариран още в декларацията на конгреса на Световната организация на Сметните палати ИНТОСАЙ и след това е препотвърден и отново деклариран в декларацията от Мексико. В този смисъл смятам, че заличаването на тези текстове от закона, както и липсата на текстове подобно на сегашния закон за чл.16 от Закона за устройство на държавния бюджет, които предвиждаха правила за осигуряване на определена независимост на Сметната палата, по отношение органите на изпълнителната власт в процеса на съставянето на проекта за държавен бюдже,т смятам че не е удачно нормативно разрешение, най вече защото бих посочил, че на такъв тип промени се гледа много негативно в Световната организация на Сметните палати ИНТОСАЙ, съответно в европейския клон на ЕВРОСАЙ. И това би могло да ни създаде определени промени в международен план.
Но в същото време искам да подчертая, че за нас тези гаранции, които сега се създават в чл.16 от Закона за изпълнение на държавния бюджет не са една обикновена формална процедура или буква на закона. А те наистина създават една процедурна на гаранция, че Сметната палата като върховна одитна институции ще има известна, в рамките на бюджета разбира се, известна финансова автономия. И по този начин това е и една финансова гаранция за нейната независимост.
В този смисъл смятам, че трябва да се преобмисли нормативното решение съдържащо се в § 39 и бих предложил в дебатите, които ще следват приемането на Закона на второ четене, след това в Комисия и в пленарна зала да се преобмисли § 39 от законопроекта за публичните финанси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам само да кажа, че това което предлагаме като редакция на Закона за Сметната палата не е по никакъв начин опит да омаловажим или да поставим в зависимост върховния одитен орган в държавата, а е последователно приложена спрямо всички публични тела, ако мога така да се изразя, в държавата позиции по отношение на тяхната самостоятелност и несамостоятелност. Като единственото водещо за нас е било основния закон Конституцията. Съвършена или не Конституцията казва кои са самостоятелните бюджети. Всички други бюджети може да са отделни, но самата дума самостоятелни е използвана в Конституцията само за два от бюджетите на общините и на съдебната власт.
От там нататък Министерския съвет е суверен в друг текст на Конституцията, суверен за внасяне на Закона за държавния бюджет. И ние между другото, докато някога не се промени Конституцията в тази част, понеже тук е формата, поне да го изкажа на глас този проблем, правим някакви процедурни трикове и правила. Да не казвам трикове, защото ние нямаме за цел да правим някакви спекулации в това отношение. Но се опитваме от една страна да отговорим на Закона за съдебната власт. От друга страна да приемем Закона за бюджета, като единствен който има право да го внесе е Министерския съвет.
И онзи ден в залата правите три гласувания върху един законопроект. Една странна ситуация, в която имате три пъти първо гласуване. И отхвърляте един закон, а приемате друг закон, а трети го подкрепяте. Нещо което знам, че няма как да се реши лесно и най-малко в тази комисия, но стои като проблем.
Подобен е и проблема със Сметната палата. Нали само Министерския съвет може да внесе държавния бюджет. Така пише в Конституцията. И никой друг не може да внесе Закона за държавния бюджет.
От друга страна съдебната власт понеже била независима, трябвало нейния бюджет да се внесе непроменен. Хем Конституцията казва, че Министерския съвет трябва да внесе държавния бюджет, хем някой друг орган може да решава и да има законодателна инициатива, която да стига до Народното събрание. Същите са текстовете и в действащия закон за Сметната палата, въпреки че трябва да кажа, че поне откакто за предишния председател не го твърдя, но според мен и тогава е било така. Сегашният председател на Сметната палата, който е втория председател на Българската Сметна палата, никога не сме имали активиране на точно тази процедура, която е разписана в техния закон и винаги сме постигали единодушие по отношение на параметрите и разбира се основно с тяхното разбиране за възможностите в конкретната година. Но този проблем ще си стои винаги. И винаги ще се налага по отношение на Закона за съдебната власт. Такива са и претенциите на Комисията за финансов надзор и на други, които като кажат самостоятелно и разбират, че все едно те трябва да влезнат в Парламента и вие да гласувате техния бюджет.
Да, но кой управлява изпълнителната власт в държавата и кой управлява имуществото и финансите на държавата? На кой се възлага изпълнението на държавния бюджет? Всички тези неща са решени пак в тази Конституция. Този проблем ще стои между другото. От 2003 г., откакто Конституционния съд определи, че бюджета на съдебната власт е недостатъчен, от тогава играем едни театри в Парламента с 16 гласувания на един закон на първо гласуване. Споделям го в този формат. Някога трябва да се реши.
Законът за публичните финанси също няма как да даде директно решение на този въпрос, защото ако се върнем назад, пак ще се сезира Конституционния съд и ще се каже: Вие пак отнемате самостоятелността на бюджета на съдебната власт. Но това е в колизия с другия текст. И затова сега имаме три гласувания.
За КФН, ако и Сметната палата беше дала становище, а те имат право по техния закон трябваше да имате четири гласувания в зала онзи ден, на първо гласуване на държавния бюджет. Това по принцип само, за да ви кажа кое ни е водило към тези решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно прав си, това е малко различен спор от това, което водим. Но в чл.6 на практика една дълга таблица, където са отделните бюджети на министерства и ведомства започва с Президентството. Конституционният съд е там. Тук има малко объркване на приоритетите по отношение на бюджетите наистина. И аз за съжаление не виждам начин, с този закон това да се оправи.
Между първо и второ четене ще водим този дебат още един път и ще търсим някакви варианти, ако може в рамките без промяна в Конституцията да направим нещо смислено.
Имате думата за други изказвания и предложения.
Подлагам на първо гласуване законопроекта на Закона за публичните финанси № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г. – първо четене.
Който за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
С това законопроекта е подкрепен.
Приключихме днешното заседание, за което ви благодаря.
/ Закрито в 15 часа и 25 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/