П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 24 януари 2013 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 г.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратификация на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
Има ли предложения и съображения по така предложения дневен ред? Няма.
В такъв случай предлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преди да преминем към точка първа и да представя представителите на Министерство на околната среда и водите да поздравим новата ни колежка в Комисията Гинче Караминова. Добре дошла!
Преминаваме към точка първа.
Министерство на околната среда и водите
Галина Симеонова – изпълнителен директор на ПУДООС
Боряна Каменова – директор на Дирекция “Политики по изменение на климата”
Венета Борикова – началник отдел в Дирекция “Политики по изменение на климата”
Министерство на финансите
Владислав Горанов – зам.-министър
Кой ще ни представи законопроекта?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с ратифицирането на рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и като член на Европейския съюз, България има редица задължения свързани със законодателния пакет климат – енергетика и с международното законодателство по изменение на климата.
Политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер. Специфичния характер на дейностите в изпълнение на тази политика, както и големия брой докладвания към органите на конвенцията и на Европейската комисия изискват навременен принос от всички органи, които има компетентности в областта на изменение на климата. Необходимо е ангажиране на компетентните органи и частно-правни субекти в съответните процедури и ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
Целта на нови проект на Закона за ограничаване на измененията на климата да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на тази политика. Като регламентира компетентните органи, техните правомощия. Да очертае кръга на частно правните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури, основните дейности и процеси.
От Закона за опазване на околната среда са пренесени в проекта на Закон и прецизирани действащи разпоредби. Освен това с проекта на закон са транспонирани напълно и редица европейски актове, като са регламентирани в националното законодателство провеждането на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период на европейската схема от 2013 г. до 2020 г. Преходното безплатно разпределение на квоти за операторите на инсталации участващи в схемата. Използването в рамките на схемата на кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове, правилата за мониторинг и докладване. И се въвеждат административно наказателни разпоредби.
Освен това се въвеждат промени в разпоредбите относно администрирането на националния регистър за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Транспонират се редица европейски актове по отношение на използването на биогорива в течните горива за транспорта. Определя се компетентен орган, който да отговаря за намаление на емисии в секторите, които не са в схемата, а именно селско стопанство, отпадъци, строителство и транспорт. И е доразвита въведената в Закона за опазване на околната среда, схема за доброволна редукция на емисиите, чрез която се предвиждат различни инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисията, да допринасят за това с техни дейности и инвестиции.
Предвижда се приходите от търгове от квоти за емисии на парникови газове да постъпват по набирателни сметки.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този законопроект е при нас за финансовата част. Последното ви изречение. И в този аспект, аз съм поканила и господин Горанов, тъй като от предварителния анализ ми се струва, че в някаква степен не отговаря на приетите на първо четене текстове в Закона за публичните финанси. Трябва да ги съобразим по определен начин с тях, така че ще помоля господин Горанов да изрази становището на Министерство на финансите в тази част.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви госпожо председател. Ние не сме тук в качеството на опозиция. Законопроектът е на Министерски съвет. В периода, в който беше изработен се размина с изготвянето и внасянето в Народното събрание на законопроекта за публичните финанси, който е вече в доста напреднал етап от евентуалното му приемане от Народното събрание. И в тази връзка ще се наложи между първо и второ гласуване някои концептуални неща да намерят отговор в Закона за ограничаване изменението на климата.
Принципен въпрос към колегите, който трябва да се прецени от финансова гледна точка е кое налага, ние сме го задавали в хода на съгласувателната процедура, кое налага разделянето на потоците в отделни сметки. Не говорим за темата, защо трябва да е набирателна, тъй като такава сметка въобще няма да има в бъдеще с влизането в сила на Закона за публичните финанси.
Принципът общо взето е, че когато имаме определен ресурс или определена държавна политика в дадена област, тя се реализира чрез един или няколко държавни органа, които осъществяват политиката в дадена област, в случая Министерството на околната среда, предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда и Националния доверителен екофонд /НДЕФ/ се появява с някакво участие. Вижда се от Закона какви функции са му отредени.
Кое налага разделянето на потоците между сметки на Министерство на финансите. Друг е въпрос, че тук пак не е прецизно, тъй като юридическото лице Министерство на финансите има свой собствен бюджет. Ако тук логиката е била, че постъпва в централния, а от там ще се поемат някакви разходи. Първият принципен въпрос, който трябва да се реши трябва ли да постъпват по специални сметки разпръснати на няколко места в държавата или както е най-нормално си постъпват по бюджета на един, няма да го наричам държавен орган, защото в случая той не е чиста администрация ПУДООС. Но да си постъпват по сметки на ПУДООС и от там по целесъобразност и каквото е отредил закона да бъдат изразходвани. Кое налага да се делят?
След като се даде този отговор, кое налага да се делят ще бъде лесно да се преработи в тази част Закона. И разбира се, терминологично на много места ще трябва да се разрешат някои понятия, които със Закона за публичните финанси искаме да хармонизираме цялата нормативна база в държавата, по отношение на съществуващите финансово правни форми за събиране и изразходване на бюджетни средства.
Общо взето, най-общо това са ни принципните коментари по този законопроект. Разбира се, не става ясно защо на няколко места продължава да се намесва министъра на финансите при положение, че той няма пряка компетентност по отношение на екологията. Но да кажем, това е по-малката беля.
По отношение на коментираните преди това въпроси наистина ще трябва да имаме по-задълбочен дебат и да направим някои корекции, за да може закона да работи по-добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Горанов.
Госпожо Симеонова, може ли сега да направим коментар?
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Благодаря на господин Горанов. Разбира се, че ще продължим дебатите между първо и второ четене, за да поправим текстовете. Защото действително корекциите, които се налагат възникват и с това, че предстоящия за приемане Закон за публични финанси промени доста и нашето статукво, което към момента вече е променено. Отговорът който би трябвало да дадем към момента, защо се налагаше да впишем разделението на приходите в две отделни сметки идваше от нашата презумпция, че тази част, която е определена по директива и би следвало да бъде приета от Министерство на финансите бяхме приели за разумно да отива директно в Министерство на финансите. Но в предлагания казус, който господин Горанов в случая разтълкува, че е възможно да бъде приет от нас целия приход като държавно предприятие и след това ние да възстановим в сметката на Министерство на финансите този дял, който трябва да бъде при тях, би могло да бъде направено. Ние разполагаме със съответния финансов ресурс и като кадри, за да обработим тази информация и да им я върнем.
Чисто като обработване на приходите, да на едно място би било по-лесно да се знае какъв е реалния приход от продажбата, а не да се търсят сведения от две сметки, за да се прави общия сбор на получените средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че не възразявате. Ще подготвим текста между първо и второ четене в тази посока. Може би между първо и второ четене ще продължим да коментираме и за министър на финансите, което се появява в законопроекта тук и там. Трябва ли наистина да стои на тези места, на които е записан или това не е необходимо. Защото министъра на финансите се включва във всяко министерство в законите.
Колеги, има ли въпроси, коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
Министерство на правосъдието
Елена Чернева-Маркова – председател на Националното бюро за правна помощ
Вилма Георгиева – зам.-председател на Националното бюро за правна помощ
Елена Владимирова – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”
Заместник-министъра ви вече не е заместник-министър и поради тази причина не е тук.
Заповядайте да ни представите законопроекта.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и госпожи народни представители, Министерският съвет е вносител на проект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, който е одобрен с решение на Министерския съвет № 963 от 21 ноември 2012 г.
Както знаете Закона за правна помощ е в сила от 1 януари 2006 г. С него беше създадено като институционална рамка и Националното бюро за правна помощ, чрез което се осъществява общото и методическо ръководство на дейността по правна помощ.
Създадената със Закона нова система за организация на правната помощ е един успешен европейски модел, който гарантира равен достъп до правосъдие. В резултат на тази нова система за организацията на правната помощ бяха преодолени редица негативни явления, свързани с липсата на отчетност и контрол при предоставянето на правна помощ, липсата на критерии при оценяването на предоставяната правна помощ, както с непрозрачното финансиране на правната помощ.
Настъпилите обществено-икономически промени, главно световната икономическа криза, както и създадената вече практика по прилагането на закона през изтеклите шест години, доведе до необходимостта от неговите промени. Кои са целите, които ще се постигнат с предлаганите изменения и допълнения в Закона за правната помощ.
На първо място, гарантиране на достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони.
На второ място, ще се подобри контрола и качеството на правната помощ.
На трето място, по-целесъобразно ще се изразходват предоставените държавни средства за правна помощ.
На четвърто място, ще се въведе механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Основните изменения и допълнения в Закона за правната помощ са обобщени в три направления.
Първо, разширяване на кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ.
Изрично се въвежда принципа за безплатна правна помощ на изброените в закона лица.
Както знаем правото на адвокатска защита е конституционно право, поради което държавата следва да го гарантира. В този смисъл е предложено допълнение за включване на лица от рисковите групи, деца пострадали от домашно или сексуално насилие и трафик и други лица, на които се полага правна помощ по силата на други законови актове. Като Закон за закрила на детето, Закон за убежището и бежанците, Закон за чужденците в Република България, Закон за борба с трафика на хора.
Разширен е и кръга на социално-слабите по смисъла на Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане. Националното ни законодателство се привежда и в съответствие с европейските норми, по-конкретно с регламент № 4 от 2009 г. на Съвета.
Второто направление, засилване на контрола по предоставяне на правна помощ.
Засилваме контрола с предвидените изменения върху органите, които допускат правна помощ. Като уеднаквяваме критериите при предоставянето на правната помощ при всички видове дела – граждански, административни и наказателни. Като съда или органа на до съдебното производство преценява въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, че страната няма средства за адвокатско възнаграждение.
На второ място, засилва се контрола и върху работата на адвокатите, които предоставят правна помощ. Като с цел подобряване качеството на работата на адвокатите и увеличаването на тяхната отговорност при предоставянето на правна помощ се засилва и ролята на Националното бюро, като се разширяват функциите му.
Третото направление, събиране на присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания за разноски за правна помощ.
В действащите към момента разпоредби на Закона за правна помощ не е предвидена възможност за възстановяване на държавата, на разходите за правна помощ, както и изискване за събиране на разноски от страна на Националното бюро за правна помощ.
Съгласно досегашната практика голяма част от присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания, продължават да се събират от структурите на НАП. Същевременно, съгласно Закона за Националната агенция за приходите в кръга на правомощията на НАП е да установява и събира определени със закон частни и държавни вземания.
Само за информация, съгласно Данъчно процесуалния кодекс, преди приемане на Данъчно процесуалния кодекс вземанията за адвокатски възнаграждения бяха определени като публични държавни вземания. След приемането на новия Кодекс, тези вземания вече са заличени като публично държавни вземания. Към настоящия момент те се считат, че са частни държавни вземания. И предвид изложените съображения, възстановяването на разходите за правна помощ от органите на НАП като частни държавни вземания е най-целесъобразния и ефективен начин за събиране на този вид вземания.
При това има изградена регионална структура на НАП, което дава възможност и за това. Самото Бюро за правна помощ не разполага с човешки и с финансов ресурс, за да извършва събиране на тези вземания.
Считаме, че предложения механизъм е в полза на държавата, което би довело до по-висока събираемост и до допълнителни приходи в държавния бюджет. Като се има предвид, че тези разноски идват от Републиканския бюджет.
На последно място искам да заявя, че предложения закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ не изисква допълнителни бюджетни средства и не води до промяна на бюджета на Бюрото за 2013 г.
Направените изменения касаещи финансовата страна на закона изцяло бяха одобрени, без всякакви промени по време на съгласувателната процедура в Министерство на финансите. И по този начин, законопроекта беше внесен и за одобрение в Министерския съвет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма колебание. Тук сте финансисти и икономисти, но в юридическата практика съществуват много тежки проблеми. Те не са от вчера. Не са от това управление, не са от миналото. Тези проблеми са десетилетни. И те са свързани с хроническата недостатъчност на средства. И се стига до там, че колегите съдии се чудят как да си изпълнят задълженията, възлагайки на адвокати да осъществяват правна помощ. Заторомозяват се процесуално делата. Защото госпожа Маркова изложи много проблеми, но същността на закона е тази, няма какво да се заблуждаваме. Въпросът е в недофинансирането до този момент. И от тук нататък в решителни мерки, най-после правораздавателната система да се отърве от този перманентен проблем. Така че тук не е въпрос на опозиция и на управляващи, а въпроса до един, да го наречем домашен закон, който не може да се политизира изобщо. Еднозначно е решението. Прави чест, че сте успели в напрегнатия ред на Министерския съвет да го вкарате, да го вместите. И влизайки при нас в Народното събрание, аз мисля, че в най-бърз порядък оставащото време трябва да го внесем и да мине този законопроект.
Аз лично се съмнявам как ще успеем до края на двете четения. Трябва по някакъв начин да бъде вместен и на второ четене. Защото няма време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Шопов. Ще ми позволите аз да задам няколко конкретни въпроса по отношение на парите.
Вие казахте, че не се променя бюджета такъв, какъвто е гласуван независимо, че има разширяване на лицата, които ще ползват безплатна правна помощ. Защо няма ефект тогава на увеличение на бюджета? Това ми е първия въпрос.
Вторият въпрос ми е да ни запознаете накратко, как стои въпроса с ДДС върху правната помощ? Този въпрос решихте ли го? Имаше някакви проблеми.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: По първия въпрос, да ние действително разширяваме кръга на лицата, които ще получават и то принципно безплатна правна помощ. Но допълнителните бюджетни средства ще дойдат и те вече идват от там, че ние засилихме контрола по предоставянето на правна помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На правата да получиш безплатна правна помощ.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: За получаване на безплатна правна помощ. И в едно от измененията, аз си позволих, макар че карах много на бързо, защото не исках да занимавам Бюджетната комисия. И тук господин Шопов е съвсем прав, че аз не можах да покажа социалната същност на този закон, че той всъщност е социален по отношение на бедните в България. Той не е социален по отношение на адвокатите, в никакъв случай. Но ние засилихме контрола и издадохме едни съвместни указания с Министерство на вътрешните работи. Съвсем наскоро проведохме кръгла маса с представители на съдилищата и на прокуратурата. Вече приравнихме критериите за изследване на имотното състояние на наказателните дела с тези, които съществуваха понастоящем в закона по отношение на гражданските и на административните дела. И макар и само с указания, без приемане на промените в закона трябва да ви кажа, че за миналата година ние имаме 10 000 отчета по-малко подадени. Или по този начин ние ограничаваме назначаването на правна помощ на лица, които не са социално слаби. И вече ще има пречка за тях, те да се ползват от държавни пари, за да получават адвокатска помощ, без да им се следва.
Така че това е начина, както вече се и получава. Защото ние на практика го изпитваме и ще може да намалим разходите.
От друга страна, много разчитаме и на това рефинансиране, което предстои да се извършва от органите на НАП. Защото по наши изчисления на база, разбира се, изчисленията ни са малко относителни, но на база на изпратени решения до съдилищата за възстановяване на адвокатски възнаграждения. Тъй като безплатната помощ не е изцяло безплатна. Ако лицето на което му е предоставена безплатна правна помощ е осъдено с осъдителна присъда, то дължи възстановяване на разхода за адвокатска помощ. И на база на тези 3000, мога да ви кажа точно, но над 3800 решения са изпратени до съдилищата за издаване на изпълнителни листове за възстановяване. Ако тези суми се възстановят в Републиканския бюджет ще постъпят над 3 млн. лв. годишно. Това са поне нашите изчисления.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Досега след като НАП не ги събираше, как ги събирахте?
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Аз затова малко на скоропоговорка ви казах, че на времето при действието на Данъчно-процесуалния кодекс, те бяха събирани от НАП. След което някои структури на НАП продължиха да ги събрат по инерция, по стара практика. Другите в момента стоят без да са събрани. Това, което ние Бюрото направихме беше въпрос на лична договорка с държавните съдебни изпълнители да ги образуваме само при тях, без да ни вземат държавна такса. Защото ние не разполагаме със средства, за да платим държавните такси по образуване. За да не изтече давностния срок да си ги поискаме.
И затова сега с голямо очакване сме на приемане на тези изменения, за да може наистина тези вземания да се върнат в Републиканския бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега ако ми позволите да охладя малко вашите очаквания. За да си поговорим още малко, може би трябва да направим някаква промяна в текста. Вероятно НАП трудно се е съгласил да му вмените тази допълнителна работа. Така ли е? В хода на съгласувателната процедура.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Аз имах една единствена среща с представители на НАП в Министерство на финансите, лична среща в присъствието на зам.-министър Горанов. Разговорът беше много конструктивен. Изказах нашите съображения. Изказах невъзможността Националното бюро за правна помощ да ги събира. Нашите съображения, че все пак това са пари от бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изпълнителният титул, който ще им давате, кой е той.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Изпълнителният титул, който ще им даваме това е изпълнителния лист, който го издава съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, записваме го. НАП започва да ги събира. Тъй като ние сме запознати колегите от Комисията с това, колко много работа имат НАП и колко много публични задължения събират и как дават преимущество на онези от тях, които са по-важни, по-големи, по-изтичащи и т.н. Аз лично както и колегите може да ви споделим, затова от какви неволи страдат общинските вземания, които също НАП трябва да ги събира.
Скоро направихме промяна в Закона за Комисията за финансов надзор, която също трябваше НАП да ги събира. И тъй като ставаше дума за малко на брой, с не особена стойност, обем задължения на НАП, не му е приоритет. Той кара по приоритети, докъдето стигне. И затова аз се притеснявам, че вашите очаквания няма да се оправдаят. Искам да ви попитам, защо избягвате алтернативата на частния съдебен изпълнител?
Защото тези промени, които правихме в Закона за КФН, макар че техните са публични, не са частни. Направихме промяна, за да има дадем право независимо, че са публични, с изричен текст на закона да могат да ги възлагат и на частен съдебен изпълнител. На общините направихме такава промяна. Дадохме им възможност и на частен съдебен изпълнител. Тоест да има и алтернатива. Ако НАП не ви свърши работа, какъв ви е на вас проблема да ги събира частния съдебен изпълнител. След като разноските ще бъдат за сметка на лицето.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Ние бихме ги събирали с удоволствие, но ние за да съберем едно вземане, например от 100 лв., ние трябва да мултиплицираме разход от 150 лв. - държавна такса за образуване на делото, разноски за изпращане на служител на Бюрото извън София. Ние за да образуваме дело при частен държавен изпълнител трябва да плащаме пари. И ако едно вземане е 100 лв. с разноските, които трябва да платим на частния държавен изпълнител, ние трябва да платим още 150 лв. И става безсмислено. Ние нямаме финансов ресурс, нямаме и човешки ресурс, който да се занимава с изпълнителните дела.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате нещо да добавите ли?
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА/НАП/: Ние сме по друга точка. Бих могла в случая да ви осветля. Случайно сме тук. Целият човешки ресурс, който се занимава с частни държавни вземания в НАП сме този отдел, който включва 18 човека, включително мен и техническия сътрудник. Няма регионални структури. Всички сме в гр.София и в момента се работи по предадените вземания пряко сили.
Нещо друго което бих искала да уточня, че за частните държавни вземания, както потенциално Националното бюро за правна помощ, така и НАП, дава абсолютно всякакви разноски – държавни такси и всякакви разходи, които един частен кредитор прави. Така че не би имало някаква разлика от тази гледна точка. Само исках да внеса това уточнение в интерес на ситуацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз поставям този въпрос не да защитя НАП, а за да охладя вашите очаквания. От гледна точка на финансите ясно.
Защо не си оставите и алтернатива в този текст? Защото да имате възможност по закон да прецените примерно, дали в някакъв момент да не се обърнете към частния съдебен изпълнител, който ще ви ги събере доста по-ефективно.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Госпожо председател, те все пак имат изградена структура, която се занимава с това. Докато в Националното бюро за правна помощ, аз разполагам с 11 юриста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един титул се дава на частния съдебен изпълнител или аз бъркам.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Ние също даваме на частни и държавни съдебни изпълнители. Нищо не се прави от служителите. Те осъществяват процесуалното представителство по изпълнителните дела, но делата се образуват при държавен и частен съдебен изпълнител съответно.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Благодаря колега за информацията, която ми давате, но има големи различия между вашата и нашата структура. Предмета на дейността на Бюрото е съвършено различна от вашата. Юристите в Бюрото се занимават със съвършено друга дейност, с отчитане на адвокатската помощ, а не с образуване на изпълнителни дела. В крайна сметка аз отново искам да се върна към това, че действително всички тези за и против, с оглед механизма на събиране на тези вземания бяха обсъждани най-детайлно с министър Горанов и с представители на НАП. И се стигна до категоричното решение на проблема, че структурите на НАП би следвало като най-целесъобразен начин да събират тези вземания. И в крайна сметка по този начин беше одобрен и законопроекта в Министерския съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках да ви дам друга идея. Исках да ви дам идея да разширите малко текста, да си дадете и още една възможност, ако се окаже, че не се оправдават вашите очаквания. След като сте разбрали, независимо от тези неща, за които тук става дума, дали едната институция или другата. Ние няма да опонираме. Моят съвет е да помислите, дали да не разширим текста и да дадем или, да ви дадем още една възможност.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Ние ще се възползваме от вашия съвет и ще помислим в тази посока. Но тъй като този проблем не е решен в продължение на шест години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото никой не се е занимавал да го решава.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Ние сме провеждали много разговори в тази посока. И стигнахме до извода, не защото това е желание на нашето бюро. С Министерство на финансите, а последно и с представители на НАП от страна на ръководството на НАП и се взе това решение като най-целесъобразно. Но разбира се, ще се възползваме от вашия съвет, за да предвидим евентуално и друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли още въпроси? Заповядай.
ДАРИН МАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че ако се даде вратичка да бъдат събирани тези вземания от частни и държавни съдебни изпълнители, ние ще отворим още една врата в закона и не случайно ще ни атакуват всички хора, които работят по този закон, че ние сме направили един нефелен закон. Тоест, отворили сме втора врата.
На мен например ми е съвсем ясно, че ако се даде втора възможност за събиране през частни и държавни съдия изпълнители, от това няма да спечели нищо държавата, защото всичко ще върви само през тази врата. Това мога да ви го гарантирам.
А това че в момента НАП няма този капацитет, както разбрахме от госпожата, че те дори работели с частни съдия изпълнители, но едно е НАП да работи с частни съдия изпълнители, друго е Бюрото за правна помощ да завежда някакво дело за вземане при частните съдия изпълнители. Искам тази разлика да разберете. Тя е много важна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такава разлика. Въпрос на кадрова обезпеченост. НАП не се ползва с привилегии през частни съдебни изпълнители.
ДАРИН МАТОВ: Ние отворим ли вратичка и на частните съдебни изпълнители, разбирате ли какво ще се случи. Всичко ще върви само там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да върви като това е ефективно. Важното е да се събират парите.
ДАРИН МАТОВ: От това какво печели фиска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Фискът нищо не печели, а само губи от тази работа в момента.
ДАРИН МАТОВ: Да, значи тогава ще намалим загубите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разноските които се правят по частния съдебен изпълнител, ако не съм права, моля да ме поправите, в крайна сметка са за сметка на лицето.
ДАРИН МАТОВ: Като се заведе дело, как завеждате дело? Вие как процедирате?
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Завеждането на едно дело все пак е една специализирана дейност и аз нямам кадровия капацитет в Бюрото да организирам тази дейност към настоящия момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за кадрова обезпеченост. Понеже те нямат такава кадрова обезпеченост, а НАП разполагат с такава кадрова обезпеченост, каквато и да е тя, малка или голяма, се използва ресурса на НАП. Единственото, което ще си говорим сигурно след една година, колко пари са събрани от тези 3 млн., които ги чакате да се съберат.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Все пак ще има някаква събираемост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се надаваме.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА-МАРКОВА: Като имате предвид, че нашия бюджет досега е бил все 7 млн. И тази година беше завишен на 9 млн., значи за нас и 1 млн. са много пари.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси по темата? Няма. В такъв случай предлагам да гласуваме на първо четене законопроекта за правната помощ.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
По точка трета
Преминаваме към следващата точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
Наши гости са:
Николай Налбантов – Директор на Дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”
Валентина Илиева – Началник на отдел в Дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”
Накратко по закона и по нашата част, която касае Бюджетната комисия. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя съдържанието на проекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Най-напред кое налага тези изменения Те са за транспониране на директива 2010-31 на Европейския съюз от 19 май 2010 г., относно енергийните характеристики на сгради.
Основното свързано с транспониране на тази директива е въвеждането на национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия. Като изготвянето на този план е в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Другото което се въвежда с този закон е изискването за удостоверяване енергийните характеристики на нови сгради. Като то ще се удостоверява със сертификат, който ще се издава на база проектните характеристики на сградата.
Другата основна промяна, това е промяната в размера на минималната разгъната застроена площ на една сграда за обществено ползване, за която е необходимо извършване обследване. Досега това изискване е за сгради до 1000 кв. метра разгъната застроена площ. С този законопроект, съгласно изискванията на директивата, тази площ е вече 500 кв. метра. А от 9 юли 2015 г. тя намалява на 250 кв. метра.
Освен това се въвеждат и изисквания за подобряване на енергийните характеристики на сградите след извършване на основен ремонт и реконструкция на тези сгради или на части от тях.
Правят се и някои промени свързани с изискванията към квалификацията на консултантите, които извършват обследвания. Във връзка с увеличаване броя на сградите и предвид това, че на обследване ще подлежат и по-малки сгради, които са и по ниска категория строежи по смисъла на ЗУТ се въвеждат две квалификационни нива за тези консултанти. Като при първо квалификационно ниво те ще имат право да правят всякакъв вид обследвания, а придобили второ квалификационно ниво ще могат да правят обследване само на сгради от пета категория и то които не са за обществено ползване. Освен това на всеки три години ще трябва да подновяват своята квалификация с полагане на изпит.
Това са основните моменти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега да дойдем на въпроса за парите. Как ще се отразят тези промени във фиска. Първо, говоря за разходите, които общините и държавните учреждения трябва да направят, за да направят обследване на сградите, след като е спаднал вече и прага на сградата, която подлежи на обследване. В тази връзка имате ли информация до момента каква част от тези обследвания, които трябва да направи държавата и общините са извършени и каква част тепърва трябва да се извършат. И какви разходи допълнително ще се изискват за обследванията само.
Както и да ни кажете какви са цените на тези обследвания. В смисъл свободно договаряне по Закона за обществените поръчки и се установява цената на конкретно обследване. Така ли е? Срокът в който това трябва да се извърши.
Следващият етап е разходите, които трябва да се направят отново от общините и държавата, защото говорим за държавния бюджет, за да се извърши ремонта и приведе тази сграда в съответните изисквания. Източниците на тези средства, имате ли такава информация, която да ни поднесете.
В мотивите прочетох, че на обследване и сертифициране са 10 000 сгради, но това е общо. В този смисъл как ще се отрази на бюджета. Защото ведомствата и общините са бюджет.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Как предвиждат като план програма за изпълнението. Не може да е за кратко време това, предполагам.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Правили сме такива разчети. Ние имахме доста сериозна дискусия с Министерство на финансите от гледна точка на необходимостта от финансова обосновка на законопроекта. Общият брой на сгради държавна общинска собственост с разгъната застроена площ над 1000 кв. метра, каквито са изискванията сега е 6851 сгради. Като тази информация е налична в Държавната агенция по устойчиво енергийно развитие, която събира тази информация.
Обследвани и сертифицирани са 2973 сгради за периода 2005 – 2012 г. За обследване и сертифициране остават 3878 сгради с обща разгъната площ 11,3 млн. кв. метра. Необходимите средства за това са оценени на около 16,5 млн. лв. при средна цена 1,5 лв. на кв.м.
За сградите вече в следващото ниво от 500 до 1000 кв. метра, за съжаление нямаме много точна информация. Никоя институция не разполага с такава. Но все пак има някакви експертни данни. С приблизителна оценка броя на тези сгради е 3142 с обща разгъната застроена площ 2,66 млн. кв. метра. Средствата необходими за сертифицирането са около 4,2 млн. лв.
Следващата категория сгради от 250 до 500 кв. метра, за които сертифицирането ще бъде задължително след 2015 г., за тях приблизителната оценка е, че те са 3 млн. 965 сгради, с обща разгъната застроена площ 1,7 млн. кв. метра или необходимите средства за сертифициране са 2,6 млн. лв.
Няма срокове за извършване на това сертифициране. Както виждате от задължение от 6000 по-малко от половината са си изпълнили задълженията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим общо от всички видове собственици.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Те най-много са общински. Може би Агенцията може да даде по-подробни данни по видове собственост. Няма задължения. Така че не е необходимо тези средства да бъдат предвиждани в конкретни бюджетни години.
Другото което следва да се обърне внимание, че много по-значителни са разходите за изпълнение на мерките. Така че разходите за сертифициране са една много малка част от общите разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но преди сертифициране не може да се тръгне.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Да, не може разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А мерките за изпълнение откъде се финансират?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: За мерките за изпълнение има много механизми за финансиране. И в момента такива работят. И то говоря за грантово финансиране по оперативни програми. При нас в момента се изпълняват мерки при сто процентово грантово финансиране по Международен фонд “Козлодуй” за общински и държавни сгради. В момента вече предстоят търговете за изпълнители. Други мерки по оперативна програма регионално развитие, която за следващия програмен период има заложени около 500 млн. лв. По схемата за търговия с предписани емисионни единици, по схемата за търговия с емисионни квоти, която е предмет на Закона за предотвратяване изменение на климата. Има и кредитни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С една дума, ако мога да обобщя, когато си намерят пари за саниране ще си направят и обследване. И тогава ще бъдат мотивирани да го направят. Въпросът е да си намерят пари. Няма срокове. Тоест, когато успеят.
Имате ли въпроси колеги? Няма.
Благодаря ви.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Следваща точка четвърта
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
От Министерство на финансите и от Министерство на образованието, младежта и науката.
От Министерство на образованието, младежта и науката няма ли присъстващи? Този закон е техен.
В такъв случай преминаваме на точка пета.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 г.
Заповядайте. Господин Кралев.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз беше приет през 2006 г. преди присъединяването на страната към Европейския съюз. Като неговата цел беше да се създадат необходимите процедури и да се определят структурите за прилагане на общата организация на пазарите, които са част от общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Защо променяме сега закона? Първо, защото междувременно бяха извършени доста промени в законодателството на Европейския съюз, който регулира общата организация на пазарите. Най-напред от 22 общи организации на пазарите те бяха обединени в една. Тоест регламентите, те бяха кодифицирани.
Проведе се така наречения средносрочен преглед на обща селскостопанска политика. В резултат на който се появиха някои нови схеми за подпомагане, като например програмите в областта на пчеларството, програмите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко в училищата. Също така бяха ограничени някои интервенционни мерки.
Друга важна причина е приетия през миналата година регламент на Съвета и Европейския парламент 261, с който беше приет така наречения пакет за млякото. Неговата цел е да се регулира веригата на доставки на млечни продукти. Като основно се въвеждат две нови мерки.
Първата е задължителни писмени договори при доставка на мляко и втората мярка е признаване на организации на производители, които да имат възможност да договарят от името на своите членове с изкупвачите и преработвателните предприятия. Това са регулаторни мерки. При тях няма финансиране и няма пари. Но има контрол, който е свързан с някои разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези разходи са точно определени в регламентите?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Тези разходи специално за контрол на договорите за млякото, за наш късмет не са чак толкова големи.
Първо, защото и в момента разплащателната агенция т.е. Държавен фонд земеделие контролира изцяло доставките на краве мляко, тъй като и досега в кравето мляко имаше млечни квоти и се налагаше контрол на кравето мляко. Новото е, че трябва да контролираме доставките и на другите видове млека – овче, козе, биволско. И това вече е свързано с някои допълнителни разходи, които са изчислени на около 300 000 лв. годишно.
Откъде ще се финансират. Областните дирекции за земеделие. Нашите структури по места.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Фонд “Земеделие” ще продължи да контролира кравето мляко, а останалите млека ще ги контролират областните дирекции. Защо така едното тук, едното там?
СЛАВИ КРАЛЕВ: За да няма двоен контрол. Защото Фонд “Земеделие” така или иначе сега извършва контрол по повод на млечните квоти, системата на млечните квоти, която се прилага вече пет години. И сега въвеждаме и втори допълнителен контрол. Може би ще има известно разминаване поне в началото, но се надяваме да успеем да синхронизираме системата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А за производителите и изкупвателите ще има ли допълнителни разходи с въвеждането на това?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Не, за тях няма да има допълнителни разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А какви са мерките за пазарна подкрепа?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Мерките за пазарна подкрепа, това е характерно за общата организация на пазара, че има едно съчетание на мерки за пазарна подкрепа с регулаторни мерки. Ще изброя няколко по-важни. Програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Най-голямата програма като пазарна мярка. Програмата за подпомагане на пчеларство. Схемите училищен плод и училищно мляко. Те са с по-малък бюджет.
Една мярка, която в момента има най-голям бюджет от всички пазарни мерки, това е предоставяне на храни за най-нуждаещите се лица. Нещо което се прави в България от Червения кръст. Раздават се храни. Интервенциите, които обаче в последните години никъде в Европейския съюз не се прилагат. Тъй като цените на земеделските продукти вървят нагоре. И не е нужна интервенция. Частно складиране, което в България никога не е прилагано и едва ли ще бъде прилагано някога. И общо взето това са основните мерки за пазарна подкрепа. Иначе имаме регулаторни мерки от типа на млечни квоти, контрол на кланични трупове, окачествяване на плодове и зеленчуци и какво ли още не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не може да не доведе до допълнителни разходи на контролните органи.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Това са мерки, които досега се прилагат и няма никаква промяна. Нямаме нови регулаторни мерки, с изключение на тези въпросни задължителни договори, които въвеждаме и които ще изискват допълнителни средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бабите ще сключват договори.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Може би колежката може да ви каже повече за тези договори. Аз не се чувствам специалист.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бабите с трите кози ще трябва да сключват договор за изкупуване на млякото.
ПОЛИНА МАРИНА: Предвидени са няколко варианта, каквито регламента позволява. Има задължение за сключване на договор, но при условие, че производителя писмено представи своя отказ за сключване на договор, няма проблем той да договаря свободно. Но тогава той няма никаква защита.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А с договора каква защита има?
ПОЛИНА МАРИНА: Самият договор, това което се контролира ще се контролира, дали са спазени задължителните клаузи по договора, които са разписани стриктно в самия регламент на Европейския парламент и на Съвета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И като не са спазени?
ПОЛИНА МАРИНА: Тогава договора не се регистрира и не се води валиден. И първият изкупвач на мляко може да получи санкции. Това е мярка в защита на производителите най-вече и за по-добро разпределение на добавената стойност по веригата. Тоест по-голяма част от добавената стойност да стигне до производителите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие не регулирате цени. В договора може да си пише всичко.
ПОЛИНА МАРИНА: Цени не регулираме, но има задължителна клауза в договора, ако искате да ви прочета регламента. Задължителната клауза е, че цената трябва да бъде определена като постоянна. Тоест да има цифра за определения период, който е най-малко шест месеца по договора. Така е разписано в регламента. Или да се формира на базата на обективни компоненти като публични фактори на пазара, които се публикуват някъде и могат да бъдат използвани. Тоест, да са ясни за всички като формула. Това са двете опции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, залива ни всякаква информация, но слушах едно предаване по “Хоризонт”, че срока 2013 г. изтича за спазване на изисквания по европейски норми за самите кравеферми и т.н. И има голяма опасност хиляди ферми в Родопите да бъдат закрити, тъй като нашите дребни собственици производители не са в състояние вероятно да направят такива качествени обори и ферми. И аз си мисля, че без държавата да се намеси и да подпомогне сериозно, ние рискуваме действително да ликвидираме един поминък.
Аз никога не съм вярвал в живота си, че ще стигне България до там, че домати да внасяме тук и да купуваме какви ли не домати от Мароко, от къде ли не. Аз си спомням като млад специалист, когато присъствах на едно такова събрание. Тогава беше в Министерство на търговията, там където е сега “Подкрепа”, в тази сграда. Там се говори, че България изнесла 480 000 тона домати. И след като ние правихме оранжериите не само в Полша, но и в западни държави. Има нещо категорично сбъркано в тези 23 години в нашата политика държавна, независимо кой е управлявал през това време. Сменяха се най-различни политически партии и кабинети. Но истината е, че намалява и свинското месо и всичко поголовно. А да не говорим за овцевъдството, което толкова пари е носило и пак имаше оферти от арабските държави. Те са готови да изкупуват.
Мисълта ми е, че ние следвайки някак си вървейки след всички тези изисквания в Европейския съюз, които са едни уредени държави, където всички тези неща са свършили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние си бяхме договорили гратисни периоди.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Не може без държавна подкрепа. То се вижда. И аз си мисля, че ние като Комисия да направим нещо, предложение и да се види.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Държавната подкрепа трябваше да бъде на глава животно или нещо друго.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Малкото което остава да го досъсипем и после и да има държавна помощ няма да има кой да отглежда животни. Младите поколения много не им е престижно. Така че си мисля, че следвайки всичките тези изисквания на този Европейски съюз, накрая може да се окаже, че вредата е по-голяма от ползата. На практика в цели отрасли така се получава.
Молбата ми е тази, гледки тези конкретни текстове трябва да има възможност нещо да се направи в тази насока. Да се подпомогнат нашите дребни производители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е предмет на разговора.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да, но ползвам случая, защото живота си върви. Ще изтече и този мандат и ще се чудим какво стана.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря ви за коментара. Подпомагането на земеделските производители свързани с животновъдството се извършва от другите две части на обща селскостопанска политика. От политиката за развитие на селските райони, където подпомагането е в по-големи размери, но по-трудно за реализиране. И от така наречените директни плащания, където плащанията са наистина на глава животно. Вече трета година са на глава животно.
Тук се сблъскваме с политиката на Европейския съюз и няма как да я преодолеем. Опитваме се доколкото може.
Предопределя доколкото финансирането е основно от Европейския съюз. Нашата част, така наречените национални доплащания, те ни се разрешават, защото директните плащания не ги получаваме в пълен размер. Малко излезнахме от темата. Директните плащания не ги получаваме в пълен размер първите години. И имаме право да ги допълним с национални доплащания. Когато ме попитат: “Какво са това национални доплащания?”. Аз казвам, това са европейски схеми с национални пари. Забележете, европейски схеми с национални пари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От българския държавен бюджет, като ни казват на кого да ги даваме.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Точно така. И ни одобряват схемите, забележете. Ние ги нотифицираме и те ни ги одобряват. И ако нещо не им харесва, ни връщат схемата, докато я поправим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
С това законопроекта е подкрепен.
По точка шеста
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратификация на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, с решение 32 от 2013 г. Министерския съвет одобри спогодба за социална сигурност между Република Българя и Канада. Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации, които продължиха доста години. Въз основа на общоприетите принципи и на органи на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз, макар че Канада не е страна от Европейски съюз.
Спогодбата се основава на принципите на еднакво третиране на лицата, приложимо само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на приходите за осигуряване.
Персоналният обхват на спогодбата е включило всяко лице, което е или е било подчинено на законодателството на Канада или България или на двете страни, както и спрямо лицата, чиито права произтичат от правата на първото лице по смисъла на приложимото законодателство на която и да е от страните.
Материалният обхват на спогодбата е ограничен единствено и само до пенсионното законодателството на двете страни.
По отношение на България са включени пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Пенсии за инвалидност поради общо заболяване, както и произтичащите от тях наследствени пенсии.
Във връзка с приложимото право, като основно правило е предвидено лицата, които упражняват трудова дейност като заети на територията на едната страна, да са подчинени на законодателството на тази страна. Членовете на дипломатическите представителства и консулствата, членовете на техните семействата, както и на частни домашни работници, както и навсякъде и тук са изключени от приложното поле на Спогодбата.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди завършени, съгласно законодателството на двете страни, които се сумират при преценяване на правото за пенсия. Ще зачитат и периоди придобити преди влизане в сила на Спогодбата. Предвидена е и възможност да се вземат предвид и осигурителния период завършен в трета страна, с която и двете страни са обвързани с инструменти за социална сигурност, т.е. договора.
България ще изплаща пенсии изчислени само въз основа на българските периоди за осигуряване и в съответствие с дохода върху който са плащани осигурителни вноски за тези периоди.
Прилагането на Спогодбата няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за изпълнение на задълженията за българската страна по Спогодбата са в рамките на утвърдения бюджет за държавното обществено осигуряване за 2013 г. Предвидени са 8 млн. лева.
По данни на Министерство на външните работи към 30 септември 2012 г. броя на трайно пребиваващите български граждани на територията на Канада е около 65 000 – 70 000 души, с тенденция за увеличаване. Към настоящия момент Националния осигурителен институт не разполага с точните данни за броя на лицата обхванати от проекта на Спогодбата, които имат право на пенсия по българското законодателство.
Спогодбата дава възможност компетентния орган на България, т.е. министъра на труда и на всяка отделна провинция на Канада, да могат да сключат договорености по отношение на всеки въпрос от областта на социалната сигурност, който попада в юрисдикцията на канадските провинции.
Трябва да се отбележи, че Спогодбата не се разпростира върху законодателството на провинция Квебек, поради което в началото на април започват преговори с провинция Квебек за сключване на подобна спогодба, на базата на сключената тази спогодба.
Спогодбата подлежи на ратификация и се предвижда да влезе в сила на първия ден на четвъртия месец следващ месеца, в който страните разменят дипломатическите ноти, потвърждаващи изпълнението на всички изисквания необходими за влизането на спогодбата в сила.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на Спогодбата, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
По точка четвърта
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
Понеже ги няма от Министерство на образованието, да разгледаме законопроекта. За какво става дума. Закона за кредитиране на студенти и докторанти изменения и допълнения главно по увеличаване на контрола при ползването на тези кредити и главно по по-ефективно събиране на тези, които не са си изпълнили задълженията и не си плащат кредитите. Като това събиране се възлага на Националната агенция за приходите.
Предполагам, че това са отново частни държавни вземания. И тук вие ще ни кажете как ще ги събирате.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Целта на измененията, които действително са изготвени с участието на НАП е да се преодолеят съществуващите понастоящем противоречия в законовата уредба. Тъй като от една страна понастоящем банките, за да се активира държавната гаранция, представят заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тези вземания. А същевременно би следвало, съобразно закона за НАП в сегашната си редакция, от страна на НАП да се издава акт за установяване на частни държавни вземания и въз основа на него още веднъж да се правят разходи за издаване на изпълнителен лист. Целта е именно тези втори разходи да не се допускат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест акта за частно държавно вземане да бъде изпълнително основание. Или въобще да не се издава той, а направо да се мине към изпълнителен лист.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Да не се издава директно, а НАП да може да използва изпълнителен лист, който е издаден в полза на банката. Целта е спестяване на разходите.
Същевременно има още едно изменение, което предвижда случаите, които сме срещали по подобни вземания. Проблеми в случаите на оспорване на вземанията. Да е ясно кой ще бъде страна по делото и какво ще е качеството съответно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Страна ще бъде НАП, банката е помощник.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Да, тъй като в крайна сметка отношенията са се развили между банката и съответния изпълнител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук има по-ясно регламентиране на случаите при които се счита, че има неизпълнение на договора. И вземането става изискуемо.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Да, прецизира се разпоредбата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? На практика вие сте , предполагам инициирали до известна степен.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Частта която касае НАП специално, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Повечето е тази част.
Ползвам случая във връзка с тази правна помощ за която коментирахме, там изменения в преходните разпоредби, изменения в Закона за НАП не са предвидени. Това ще бъде ли пречка?
ЖАСМИНА САЗДОВА: Уважаема госпожо председател, в Закона за НАП все пак в разпоредбата на чл.3, ал.7, последна точка съгласно, която НАП събира и други частни държавни вземания предвидени и в друг закон.
ЛЮБОМИРА КЪРШИБРАДОВА: Само да допълня, че бихме изпаднали в същата хипотеза и там. Не мога да се ангажирам с някакво официално становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се изпрати писмо до Министерство на финансите и Националната агенция за приходите за прецизиране на текстовете и евентуално изменение на Закона за НАП. За да е ясно.
Господин Вълчев е тук. С НАП горе долу се разбрахме с онази част от промените, която касае бюджет, събиране и т.н. Бих ви помолила само да ни кажете две думи за другата част от законопроекта, която не касае събирането и която според мотивите на законопроекта ще разшири достъпа до студентско кредитиране. Така пише тук. В резултат на което ще се увеличи броя на отпуснатите кредити по закона и ще се разшири достъпа до висше образование и с това ще се увеличи дела на 30 – 34 годишните.
Идея в тази посока ще ни дадете ли? Това не ни касае толкова.
Гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/