---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ



П Р О Т О К О Л

№ 2


На 27 януари 2014 година (понеделник) от 14.10 часа в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър І” № 1, зала 130 се проведе заседание на Обществения съвет към Временната комисия за обсъждане и приемане на нов изборен кодекс при следния

ДНЕНЕН РЕД:
1. Обсъждане на приетия на първо четене проект на Изборен кодекс, № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители.

Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет е приложен към протокола.

***

Заседанието на Обществения съвет откри проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА – Председател на Обществения съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Обществения съвет. Както е известно проектът за Изборен кодекс е приет на първо четене от Народното събрание. Ние продължаваме нашата дискусия, като се стараем изказаните мнения, разбирания да стигат до народните представители изпреварващо и тъй като предстои постъпване на писмени предложения по приетия на първо четене проект на Изборен кодекс, след което водещата комисия ще направи доклад за второ чете и проектът за кодекс ще бъде обсъждан в Народното събрание текст по текст.
Моето предложение, драги колеги, като подход за работа е предложенията, които правим преди заседанието, да ги подреждаме съобразно структурата, систематиката на самия проект за Изборен кодекс. По този начин ще можем наистина да бъдем полезни, предполагам, предоставя се, на народните представители изпреварващо.
Преди това обаче, искам накратко да направя едно уточнение от организационно-технически характер. Пред мен е списъкът на Обществения съвет, присъствен лист за днешното заседание. На него срещу 5 имена е отбелязано, че това не са основните акредитирани членове на Обществения съвет, а са други лица. В тази връзка, драги колеги, обръщам внимание, че такава практика, разбира се, е приемлива и не е невъзможна, така се практикува, но за да има ред, да се разпознаваме, взаимно да уважаваме нашия състав и нашата работа, нека когато има заместване да има един е-мейл, може и писмо, разбира се, на хартия, но един е-мейл ще бъде достатъчен от титуляра на членството в Обществения съвет, за да има яснота, че лицето което замества е изпратено и наистина представлява съответната организация и титуляра. Ето виждам тук, че вместо Божидар Томалевски присъства Светозар Филипов, вместо Ивилина Алексиева присъства Петър Кичашки, вместо Лазарина Бонева присъства Галина Асенова. От името на господин Стефан Манов, наш уважаван член на съвета, който дистанционно участва, е постъпила информация, че той ще бъде представляван от Тася Тасева, той също е на линия. Колеги, споделям това изискване, което е въпрос на ред и взаимно уважение.
Постъпили са доста предложения. Нека да се опитаме, колеги, в деня на заседанието и малко часове преди заседанието да не се представят, за да има възможност членовете да се запознаят с тях. Те са представени тук в една папка, което е една любезност от страна на Секретариата на комисията и изказвам благодарност.
След като се движим по систематиката на проекта, предложения, които се отнасят до Глава първа – Основни положения, предложения са направени от Националната асоциацията на секретарите на общините, има техен представител. Моля накратко да представите вашите предложения.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо председател, имам процедурно предложение. Първо колко време ще заседаваме?
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ще заседаваме два часа, тъй като след това залата е заета и затова стремежът ни е към експедитивност.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: В тази връзка правя конкретно предложение. По всяка точка от всеки един от участниците да се изказва максимум до 5 минути и за реплика, дуплика, процедурно предложение – максимум 1 минута. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Мисля, че в общи линии от взаимно уважение спазваме тези изисквания. Стремежът е да бъдем експедитивни.
Колеги, да считаме, че подкрепяме предложението на господин Брезоев, то е разумно и ни стимулира към експедитивност.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Имам предложение по дневния ред. Предлагам да започнем, както Вие предложихте, по структурата на предложения ни проект и принципите, които ще обсъждаме, тъй като в техния контекст ще бъдат всички останали предложения.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Все пак ще обсъдим и предложения, които са направени. По отношение на принципите ние дадохме нашето мнение в становището. Във Вашето предложение, господин Брезоев е записано обстойно, че общите принципи се подкрепят.
Колегите от Национална Асоциация на секретарите на общините са дали конкретни предложения, които засягат Глава първа, раздел 2 – изборните книжа. Мисля, че има някакво разминаване в номерацията на текстовете, не е чл. 12, а е чл. 6.
Моля накратко да представите вашите предложения конкретно по част първа, която включва чл. 12, чл. 13. Това са изборните книжа и общата организация от Министерския съвет и от общинските администрации, областните организации и взаимодействие с избирателните комисии.
Имате конкретни предложения за изборните книжа и доколкото разбирам много смислено предложение. Какво всъщност включва понятието изборни книжа? Имате думата.
Г-ЖА СОФИЯ ЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. София Янчева, секретар на община Благоевград, председател на Управителния съвет на Национална Асоциация на секретарите на общини в Република България.
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Обществения съвет, тук съм за да подкрепя подаденото към Обществения съвет писмено предложение от името на нашата асоциация. Прави ми впечатление за тези несъответствия, но ние тъй като продължително сме работили по тези въпроси, сме ползвали досегашната нормативна база. Тъй като аз в качеството си на председател представлявам Асоциацията, нямам правото без да е свикан Управителният съвет, какъвто съм свикала след 3 дни, без участието на колегите членове на Управителния съвет не бих могла да направя други предложения.
Зная, че това наше предложение е направено до Обществения съвет в писмен вид, и аз се надявам, тъй като част от членовете на Обществения съвет писаха и до мен, чрез нашата асоциация по проблеми, които те са поставили, аз съм се запознала детайлно и госпожо председател, потвърждавам тези наши предложения от името на цялата асоциация и ги представям на вашето внимание.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря Ви. Ние очаквахме от Вас опростено да ни кажете защо всъщност предложението ви е всички тези надписи, бележки и всякакви изобщо материали да не бъдат печатани от общините, а да бъдат централно.
Г-ЖА СОФИЯ ЯНЧЕВА: Ако това се счете за целесъобразно, тъй като практиката показва, че книжата, които ние отпечатваме, в различните общини се отпечатват по различен начин. На срещата на местните власти, когато имахме форум на секретарите на общини сме обсъдили този въпрос и такова беше предложението на почти ½ от секретарите на общини и райони в Република България.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Добре, в такъв случай, има тук мотиви, в този вид ще бъдат представени на народните представители. Вашето предложение е всички изборни книжа да се изработват фабрично.
Господин Гетов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Аз ще направя няколко бележки в тази връзка по предложението на колегите от Националната Асоциация на секретарите на общини. Точно за изборните книжа, ал. 2 на чл. 12, което се предлага да бъде изменено със следната редакция:
„Чл. 12 (2) Всички изборни книжа се изработват фабрично, съгласно утвърдените с настоящия кодекс образци не по-късно от 30 дни преди деня за провеждане на изборите.”
Страхувам се, че това няма да сработи, тъй като в изборните книжа например влизат избирателните списъци. Вие знаете много добре, че 40 дни преди изборите те са в определена форма и на определени места, което означава, че е в дисонанс с предложения текст. А още повече, те не могат да бъдат изработени предварително фабрично, тъй като те се обработват на място, заедно с изработването на изборните списъци.
По-нататък искам да обърна внимание, че някои от нещата, които са предложили колегите вече са влезли в новия текст. Тук става дума, както за съдържанието на избирателните списъци, от Министерство на правосъдието са дадени срокове, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи. Всичко това е регламентирано, а що се отнася до допълнителния избирателен списък, такъв вече няма. В новия вариант на Изборния кодекс много от вашите неща са вече заложени и приети на първо четене, така че смятам, че тези неща, които вие също предлагате, са отчетени и са в новите текстове, които се предлагат от Временната комисия. Благодаря.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Най-вероятно е да се направят стандартизирани фабрично изработени документи за всички национални избори и това може да го извърши администрацията, не е голям проблем. Когато вече се стигне до местни избори, където имате множество документи, които са специфични за всяка една община се съмнявам, че би имал такъв капацитет централната администрация да изработи коректни документи, тъй като е възможно при некоректни документи, има такива в практиката от 90-те години, включително разместени имена и пр. по бюлетините, които водеха до недействителност, съдилищата да кажат, че трябва да се правят нови избори.
Аз подкрепям вашето предложение, но само до тази му част, която се отнася до национални избори, където стандартизирането на документите не е голям проблем, но когато се отиде на равнище община, нещата не изглеждат толкова прости и такива технически грешки са напълно възможни.
Затова по-скоро бих подкрепил не в общата част, а там където се отива по раздели и се работи за отделните видове избори, парламентарни, президентски, просто да има такъв запис в началото, който да задължава администрацията да произвежда фабрично цялата документация. Такъв запис обаче трябва да се помисли в каква част би бил удачен за местни избори. Това е единствената ми бележка.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Като имаме предвид, че бюлетините за народни представители ще се печатат под ръководството на Министерство на финансите в печатницата на Българска народна банка, но тук възниква въпросът, който е по-голям и който няма обяснение в допълнителните разпоредби. Какво включва понятието изборни книжа – бюлетини, списъци, протоколи, образци на протоколи, образци на сертификати за наблюдател? Защото кодексът съдържа понятието изборни книжа и материали, т.е. ето едно предложение, което не е особено привлекателно, не е предмет на дискусии, а всъщност има значима практическа тежест. Всичко това може да бъде и като правила и ето аз изпитвам потребност тук да има представител на Министерския съвет, тъй като и сега действащия кодекс, и по проекта Министерския съвет е този, под чието ръководство протича цялата подготовка и на това се обръща внимание с това предложение
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо председател, тази седмица, която отмина заради отложеното заседание, беше много активна. Много от членовете, започвам по хронология - господин Стоилов, господин Панчаров, господин Пейчев, господин Манов и аз имахме предложения, които са съвсем конкретни. Тъй като ние се готвим да помогнем на Временната комисия за второ четене, предлагам следното.
Господин Манов си е направил труда и е обобщил всички тези неща и е предложил да работим по групи въпроси, като е изписал:
1. Централна избирателна комисия;
2. Други избирателни комисии;
3. Предизборна кампания;
4. Избирателни списъци.
Вие ги имате тези предложения.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Така е, имаме ги тези предложения, но преди малко нали се съгласихме, че ще вървим по систематиката на кодекса, така че да приемем, че с този въпрос за изборните книжа приключваме, като обръщаме внимание, след като има предложение от Националната Асоциация на секретарите на общини, тук също протече кратка дискусия, вече вниманието е съсредоточено.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, с уважение се отнасям към председателя на асоциацията, но това предложение може да се направи директно и с по-голяма тежест пред комисията. Мисля, че ние сега в малкото време, което имаме не се концентрираме там, където трябва. Аз още един път ви предлагам, има конкретни предложения, дайте да вървим по тях. Тези конкретни предложения отклоняват дебата. В досегашния ни формат ние направихме предложения, които са влезли вече в проекта за Изборен кодекс и те са на експерти, които си знаят материята. Аз тук ще цитирам и господин Стоилов, и госпожа Цанева и всички останали, които бяха направили конкретни предложения.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Брезоев, нека тогава да поставим на гласуване в какъв ред ще протича обсъждането на въпросите. Наистина г-н Стефан Манов е дал тук един подбор, обаче преди малко казахме, че ще вървим по систематика на проекта, защото смисълът на нашата работа е да изпреварва работата и обсъждането на депутатите.
Поставям на обсъждане как да работим.
Моето предложение е да работим по систематиката на проекта за кодекс.
Ако следваме систематиката на проекта следващата точка, по която има предложение е избирателни секции, следват изборни райони, след това избирателни списъци и тогава идваме до избирателни комисии.
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Понеже някои въпроси се третират, както и в общата част, така и вече в конкретните раздели не е ли по-разумно с цел пестене на време и оперативност, просто да се подходи към разглеждане на темите така, както г-н Манов ги е поставил.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: От ГК Равни пред закона.
Господин Манов е поставил темите за дебатиране и започва от Централна избирателна комисия. Ние преди това трябва да обсъдим други теми, за да стигнем до нея.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Темите, които съм извадила от направените предложения не са много.
Колеги, след като сме тук се предполага, че всеки от нас е запознат с проекта за Изборен кодекс, върху който работим. Който не е запознат да го поиска от комисията или да го свали от сайта.
По тази систематика следващият пункт е избирателни секции. Господин Ангел Славчев, не го виждам тук, на миналото заседание беше направил предложение секцията да не се формира от минимум 1000 избиратели, както е и в сега действащото право, както е и в кодекса, а да се формира от 500 избиратели.
Госпожа Цанева.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Аз смятам, че трябва да остане до 1000 души. Нашият проблем е, не че са 1000 души, а че надхвърлят 1000 души и това залегна – да няма секция повече от 1000 души, защото тепърва ако трябва да се правят нови секции, ние няма да можем да прилагаме този закон на тези избори. Това от една страна, а от друга страна колкото и да е висока активността, знаете, че има едни проценти от избиратели, които не идват да гласуват, т.е. нашето мнение е, че до 1000 души секция това е добър вариант и не се получава невъзможност да гласуват.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Други колеги, няма с това по този въпрос нашата дискусия приключва.
Следващият пункт. Изборни райони. Тук на предишно заседание г-н Томалевски в материала, който представи, а така също и проф. Константинов от името на асоциацията, която той ръководи, са представили предложения за изборен район за гласовете, подадени извън страната. Разбира се отнася се само за парламентарни избори.
В тази връзка и госпожа Тасева обърна внимание да обсъждаме заедно вече с конкретните текстове по отделните видове избори. Член 249, ал. 1 съдържа точно броя на многомандатните избирателния райони. Броят й е 32. Посочва се точно къде са – в София, Варна, Пловдив, където има повече, другите са по области.
Въпросите са два. Колко да е броят на районите за парламентарни избори и вторият въпрос, на който се акцентира особено е въпросът за формиране на многомандатен изборен район за гласовете, идващи извън страната, подадени в чужбина.
Тук възниква въпросът, който е третиран и от Стефан Манов, колко мандата да има един такъв район? Ето, това е една тема, по която си струва да дебатираме.
Г-Н СТЕФАН МАНОВ (включен чрез скайп връзка):
Колеги, благодаря ви за предоставената възможност. Оценявам високо труда на сътрудниците на комисията и личната ангажираност на всички колеги, за да направим тези връзки по интернет възможни и да предаваме онлайн.
Относно избирателните райони. Госпожо председател, Вие добре очертахте въпросите. Бих си позволил единствено да добавя, че въпросът за прерайонирането на районите в страната също си струва да бъде обсъден, особено във фокуса на преференциалния вот тъй като знаете, че преференциите не тежат еднакво в различните райони, именно защото тяхната големина е различна като брой мандати. Това просто като скоба.
Относно създаването на избирателен район в чужбина. Днес разполагаме с достатъчно експертни предложения как той да бъде сформиран. Доколкото познавам притесненията на политическите партии, едно от тях е непредвидимостта колко броя мандати ще има в този район. Ако се възприеме принципа на плаващия мандат, т.е. броя мандати да се определя едва след като се проведе избора и се отчете каква е тежестта на един мандат спрямо избирателната активност в страната и в чужбина. Вероятно това палеативно решение да излезем от този елемент, който плаши политическите партии, тъй като те губят предвидимостта как да подредят своите кандидатски листи по различните райони, не знаейки колко мандата ще има във всеки предварително и да се използва броя мандати по изчисляване на избирателната активност на предходен избор. Например 2013 година, ако бяхме отчели избирателен район от чужбина, за чужбина щеше да има 7 или 8 мандата. Можем да заложим текст, че за следващите избори ще се взема именно това число. Така след това могат да бъдат разпределени останалите 232 мандата в страната по единна норма на представителство, съгласно преброяването на населението, т.е. както досега и по този начин да постигнем един подход, който не променя коренно начина на сформиране на мандатите досега и не отдалечава така да се каже работата на политическата система от сегашната точка на функциониране.
Това го казвам с ясното съзнание, че проблемът с избирателен район в чужбина не е само технически, той е най-напред политически, но понеже много често се изтъква този технически проблем: „Не знаем колко мандата да дадем в чужбина, защото не знаем колко се пада като единна норма на представителство”, едно такова решение би могло да изкара ситуацията от това блокиране.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодарим на господин Манов.
От Асоциацията по изборни системи.
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: От Асоциацията по изборни системи.
Всъщност въвеждането на плаващите мандати и район чужбина е един от най-големите плюсове, че ще уеднакви цената на мандата, т.е по този начин вотът на всеки един гражданин ще бъде справедлив и ще бъде равен на вота на друг гражданин, който е подал своята бюлетина.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Малко повече обяснение да ни дадете за плаващите мандати, какво разбирате под плаващи мандати?
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Определянето на броя на мандати не се извършва предварително по метода на Хенри Майер, мисля че е в срок от 40 или 50 дни преди изборите, а се определя след като се разбере броя на гласувалите в страната, т.е. на база на броя на гласувалите се определя какъв да бъде броя на мандатите на всеки един изборен район. По този начин районите, в които са гласували повече хора ще получат повече мандати за сметка на тези райони, в които са гласували по-малко хора и които ще получат по-малко мандати.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Тогава как формирате районите по принцип?
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Районите се формират по методиката на Хенри Майер.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Имам предвид населението. Хенри Майер е формулата. На база население ли?
Какво разбирате под плаващ мандат?
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Не, на база брой гласували.
Плаващ мандат е такъв мандат, който се определя след резултатите от гласуването, след като се знае броят на гласувалите. Не на база на населението
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Как определяте районите?
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Районите не ги променяме, единствено добавяме район чужбина.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Районите са формирани върху областите, т.е. очертанията на областите.
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Да, върху областите.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Без да се определя броя предварително?
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Да, без да се определя предварително.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Тогава каква дължина ще имат листите?
Професор Димитров.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нека да кажа няколко думи.
Тези въпроси са обсъждани поне 10 години, от 2004 година, когато за първи път се въведе така нареченият район в чужбина и т.н. До 2005 година техниката беше друга, преписваха се определени географски райони по света към определени райони у нас. Тъй като през 2001 година имаше едно голямо изкривяване в Добрич, се прибягна до друга техника. Другата техника е да се изчисляват тези гласове на национално равнище, с тях да се получават мандати, но след това да се използват само гласовете, подадени в страната, за да се разпределят първо мандатите по райони и след това по листи. Това води до така наречената локална несправедливост, силно изкривяване и т.н.
Има един правен проблем. Според Конституцията всички, които представляват даден район, представляват населението на този район, а не гласоподавателите. Те затова се правят според населението, пък се теглят и т.н.
Има един малък възможен изход. Тъй като в закона пише, че най-малкия район е четири и там дори има една методика, ако е под четири как да се направи четири и т.н., просто съвсем произволно на район чужбина, ако се освободи, да се припишат четири мандата. Много от тези норми, които се въвеждат са конвенционални, т.е. ние считаме, че това ще бъде справедливо, ние не знаем дали ще бъде справедливо, колко ще тежи и т.н. Това са различни сметки и изчисления, които можем да направим, когато видим разпределенията. Приписването на четири мандата ще бъде революционно според мен, заслужава си да се обмисли още повече, че в последните три избора сме нямали по-малко от четири мандата, които да се разпределят в чужбина. Имали сме пет, шест, не съм сигурен, че господин Манов е прав, като посочва между седем и осем мандата, даже малко под седем са, ако се вземат полезните гласове, подадени за партии преминали бариерата и се изключат всички останали. Така се редуцира числото, получава се цена и т.н.
Аз съм един от хората, които 10 години пледира да има такъв район, твърдя, че формулата четири отговаря най-добре, пасва на това, което досега сме мислили и би била наистина революционна, да се приема другата мярка и да се приложи за чужбина. Има обаче един технически проблем, нека добре да го знаем. Ако ще имаме район в чужбина, отново ще трябва да мислим дали е възможно да се използва преференция, в противен случай попадаме в сегашното положение, когато ще имаме преференции в страната и няма да имаме преференции в чужбина.
Ако трябва да се мисли технологично, регистрацията на листите в чужбина трябва да бъде доста по-рано, нищо чудно да бъде едновременна или автоматична, заедно с регистрацията на партиите, по-рано да се печатат тези бюлетини и да се мисли как, като използваме съвременни технически средства, ще се разреши такива бюлетини да се отпечатват на място, да се свалят от съответния файл, то и преди се е правело по друг повод, за да не се стигне до нещо много невероятно. Ние не може да покриваме разходите на DHL до Нова Зеландия, защото имаме акостирал кораб и там има секция. Казвам всичко технологично, от началото до някои технологични подробности, трябва обаче да се мисли систематично всичко. Не може да се мисли само да направим район, а пък после какво ще стане, ами нещо ще стане.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, има два въпроса, които се очертават за обсъждане.
Първият, който се засегна и от господин Манов, дали изобщо в чл. 249 да остане този ред на формиране на изборните райони на база на съществуващите 28 области, плюс повече райони в София, Пловдив, а сега и Варна. Това е сега съществуващо положение.
Господин Манов постави въпроса дали по друг начин да се формират районите.
Има ли мнения, различни от това, което се съдържа в проекта, това всъщност е и в действащият кодекс, без района от Варна. Това е традиция вече станала от 1990 година, тогава районите в пропорционалната част на изборната система бяха формирани на базата на бившите окръзи, тъй като доколко това беше обяснено тогава в Централната избирателна комисия, това е информацията за населението, която беше налична, пълна, надеждна и т.н., така че този въпрос стои ли пред нас?
Господин Николов.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Едно от нашите искания беше демографски да се осъвременят изборните райони, ако си останат като области, където е по-гъсто населението и има повече избирателни райони. Получава се така, че цената на един мандат е 20 000 примерно тук, обаче в Каспичан е 5 000, примерно говорим.
По отношение на този район в чужбина. Аз като гледам, ДПС ще спечели най-много от този район в чужбина, а много добре знаете какви са настроенията и в момента спрямо ДПС, така че аз не бих го подкрепил за момента, за да има мир в България. Благодаря.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Аз искам да си позволя да вметна, че дори и инициаторите на район чужбина, и в Обществения съвет това го обсъждахме, беше не включване в този кодекс на този етап, а да се даде възможност за едно не само публично обсъждане, но и да се проведат парламентарни дебати. Това беше идеята. Това беше предложението и на Другата България, ние така и го гласувахме в Обществения съвет .
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Всъщност, както е в проекта. Такъв район не съществува, а гласовете подадени извън страната постъпват в общото формиране на сумите за съответните политически партии и коалиции и всъщност участват в разпределянето на печеленето на мандатите на национално равнище, така че тези гласове от чужбина не се губят. Те отиват по предназначение за партия и коалиция, но остават само като разпределяне само на национално равнище, а след това отиват по листите вече в общото разпределяне по методиката. Това е сегашното положение, което виждам че е залегнало и в проекта.
По отношение на четирите мандатни райони, това е вече традиция, с много практика натрупана още от 1990 година. Още тогава беше ясно, че район с по-малко от четири мандата се превръща в мажоритарна система.
Имат думата господин Брезоев, след това господин Стоилов.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, става въпрос за принцип, принцип, който е свързан с фактически промени, които настъпиха през последните години. Два милиона българи са в чужбина. Статистиката е неумолима. Ние тези процеси искаме да ги минимизираме, да ги пренебрегнем и мен не ме боли затова конкретно, но това е принципен въпрос, който господин Томалевски и господин Манов поставиха. Сега виждам, че и господин Пейчев се включва по-активно, но не го защитава достатъчно принципно, затова искам да му помогна и да помогна на българските граждани, които не би трябвало да се отчуждават от България и равноправното участие в избори е един от тези феномени и ако искате фактически, психологически и законово трябва да се уреди тази материя.
Аз ви предлагам да обърнете внимание на тази част от репликата, или от изказването на господин Манов, който ми се струва, че се готви много солидно и изразява не само лично мнение, в която той каза, че те имат и достатъчно експертно обосноваване на това предложение, то не е просто предложение емоционално.
Що се отнася сега до личните мнения, разбира се, че моето лично мнение не може да бъде много обосновано, но аз имам достатъчно аргументация, що се отнася до това, че предварителното правене на райони, те са избрали понятието плаващ мандат, не знам защо това ми звучи малко интересно, но тук стои въпросът затова, че предварителното формиране на мандати, ако се прави по население, а не по избиратели, това е груба фактическа грешка. Ако се прави по избиратели, то няма никакъв проблем това нещо да се определи, още повече че тези 2 млн. души са излезли от определени места, където те вече не фигурират и това може да се направи в един много кратък срок. Моето формално предложение е да подкрепим предложението на господин Томалевски, на господин Манов, на господин Пейчев и на техните организации и да се направи предложение на Временната комисия за създаване на такъв изборен район в чужбина. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Тук има няколко предложения. Едното предложение е да има въобще район за гласовете от чужбина. Другото предложение е за плаващи мандати. Двете неща могат да се разделят.
Господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз наистина разбирам, че тук има две неща, които могат да се разделят категорично.
Първо по изборен район в чужбина. На предишния съвет вече говорихме, че българската диаспора в чужбина е устойчива, това не са мигриращи работници и тази категория български граждани имат специфични интереси, които биха могли да се отстояват в един избирателен район.
Тук възниква вторият въпрос. Дали този район да бъде формиран на квотен принцип, това което доколкото разбирам професор Димитров споделя, дават им се четири мандата и те се борят политическите партии за тези четири мандата в изборния район в чужбина или да се промени, това е всъщност проблема, който споделя господин Пейчев. Ако ние не вървим към този квотен принцип за чужбина, който би кореспондирал със сегашното положение на предварително определени мандати, следва да променим цялата техника на определяне на мандатите в страната и в т.ч. това ще рефлектира в броя мандати в чужбина. Това определя националната квота на гласуване и така наречения плаващ мандат, но това са различни теми за мен.
Според мен бихме могли да вървим към искане за създаване на район в чужбина и от там нататък да продължим дискусията по какъв начин ще бъдат предоставени мандатите за този район.
Аз лично бих предпочел, защото другото би било твърде голяма промяна, да се експериментира на първо време с фиксиран брой мандати за район чужбина на базата на броя гласували досега, как те биха изглеждали като национален изборен район. Това е.
Г-Н СТЕФАН МАНОВ (включен чрез скайп връзка): Ако ми позволите да направя кратък коментар на становищата, които се изказаха. Най- напред искам да кажа, господин Пейчев ще го потвърди, че ако при последните три избора през 2005 г., 2009 г. и 2013 г., ако имаше плаващи мандати, броят на мандатите в чужбина щяха да бъдат, както следва: 2005 г. – 5 мандата, 2009 г. – 9 мандата, 2013 г. – 8 мандата.
Искам да уточня, че отдавна, господин Димитров, от времето, когато Вие бяхте член на Централната избирателна комисия, избирателната активност в чужбина е значително по-висока, отколкото в края на 90-те и началото на 2000-та година, т.е. ние не можем да заключим тези гласове, които бяха 112 000 повече, отколкото в 20 от избирателните райони в страната от 31 райони, не можем да ги заключим в 4 мандата.
Ако говорим за преброяване на населението, както в момента се определя броят мандати по избирателни райони, за чужбина се полагат 40 мандата, защото има 1 150 000 души в чужбина трайно живеещи, това нещо се установява.
Нашето предложение е по-балансирано. То е да дадем бонус на тези, които гласуват, защото това са хората, които са запазили по някакъв начин връзка с България.
Това, на което искам да обърна внимание е за бюлетините и за Нова Зеландия. Бюлетини и днес се разкарват по целият свят, господин Димитров, и за президентски избори, и за парламентарни избори, и за евро избори. Нека не правим драма там, където няма. Освен това догодина и по-догодина, когато най-накрая стигнем до интернет вота, този проблем с бюлетините ще изчезне.
Последно нещо, което искам да кажа. Отсъствието на избирателен район в чужбина днес до какво води? Силната амплитуда на мандати в страната между четири мандата, всъщност три във Видин до 16 във Варна, до какво води това, че на някои партии им се дава да им вкарват с обувалката мандати в избирателните райони в страната и мандати се дават с 474 гласа във Видин, с 1000 гласа в два избирателни района в София. Не казвам партията, защото не това е важно в случая.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Манов, нека да се съсредоточим върху конкретния въпрос.
Г-Н СТЕФАН МАНОВ (включен чрез скайп връзка): Това нещо ще бъде намалено, не казвам ще изчезне. Ние сме правили симулации, господин Пейчев ще потвърди, че минималната цена на мандат в страната достига до 8 000 гласа. Не подценяваме преференциалния вот, защото когато има вот от 3 % или от 5 %, върху 487 мандата или 1000 мандата, това са 30 или 50 гласа с тях ли ще разместваме листата?
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Нека да се съсредоточим към конкретните въпроси.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Манов, аз предлагам нещо смислено и много разумно. Да се припишат четири мандата, с което ще се разтовари разпределението и с което чужбина ще получи представителство. Един от първите, които въобще са пледирали да има район в чужбина съм аз лично. Направил съм всичко възможно. Цялата математическа логика, основаваща се на цени, на мандати, няма никакво отношение към изборите. Не можахте ли да го разберете? Те се получават след края на изборния ден. Не може да ги вкарате в проекта на следващия закон. Не можете ли да разберете нещо безкрайно просто, че в чужбина са гласували за местните избори 156 000, на другите 94 000, на президентски избори 22 000 в чужбина. Какво ще извадите от това? Аз искам президентските избори да се броят, 22 000 са гласувалите на първия тур, 22 200 на втория.
Предлагам наистина разумно. След като е казано, че има район и че той не може да бъде по-малък от 4 мандата, ами да се припишат. Това е по силата на законите, не по някакви сметки, цени и т.н., които могат да бъдат много различни и са различни за всеки избор.
Предлагам Ви наистина работещ модел, подкрепете го, четири мандата наистина е добър модел.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, стана ясно, че никой не прави конкретно предложение за друг ред, по който да бъдат формирани многомандатните изборни райони, така че този въпрос отпада от дискусията, обаче на масата на дискусията е въпроса за този район за гласовете от чужбина.
Въпрос, който е свързан с него и по който мисля, че става ясно, че няма готовност или не са избистрени разбиранията, или нямаме готови отговори. Въпросът е как да бъде организиран този мандат, на какъв принцип да бъде определен броя на мандатите, които ще се разпределят?
Господин Пейчев, Вие предлагате с тези плаващи мандати един подход, който е много радикален и който изорава из основи цялата изборна система, така че ако поставим него на дискусията, тогава трябва да се върнем съвсем от началото на това как ще се произвеждат избори по пропорционална система.
Нека да сме наясно, че законът е приет на първо четене.
Тук господин Стоилов направи едно по-близко предложение и аз мисля върху него да се съсредоточим. Да има ли такъв район, в който да се събират гласовете, подадени извън страната на парламентарни избори? Другата опция, така както е в проекта да няма такъв район, а както е по действащото право?
Ето това е въпросът, мисля, че няма пречка да се върнем, когато сме готови, отново на този въпрос и да предложим една формула.
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Точно това искам да предложа. Очевидно повечето от нас са за въвеждането на изборен район в чужбина. Нека да оставим обсъждането за конкретния брой мандати, които да бъдат приписани на този район, за някое от следващите заседания.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Други мнения има ли?
Господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Категорично подкрепям искането за въвеждане на район в чужбина, вече го мотивирах донякъде.
Има обаче една друга мотивация, която с господин Манов сме дискутирали и с други колеги. Ако ние не въведем този район в чужбина в обществото се създава все по-нарастващо недоволство от факта, че определена легитимност, която се реализира на българската правна територия, непропорционално се развива и се генерира в чужбина. Конкретно говорим за организирания, силно мотивиран етнически вот на българските граждани в Турция. Ето защо аз смятам, че подхода който професор Димитров предложи, с квотен принцип, алокиране, предоставяне на фиксиран брой мандати в този район в чужбина, би бил удачен. Нека да разсъждаваме в тази посока. Ние говорим за някъде от 2 млн. българи, може би за 1,5 милиона българи, не знам колко са точно, щом и господин Гетов не ги знае, вече няма на какво да стъпим. Тези граждани имат различно отношение, както по срок на пребиваване, така по качество на пребиваване, така по придобиване на гражданство. Някои са го придобили по силата на кръвта и са български граждани само формално, защото имат български документи за самоличност, а това не е най-добрият критерии за предоставяне на граждански права.
В този смисъл целия този комплекс като го разгледаме, бихме могли да препоръчаме първо създаване на район в чужбина. Второ, както господин Пейчев каза на един по-късен етап математиците да ни кажат колко е най-справедливата норма и да вървим към уреждане на това противоречие, което съществува в законодателството. Благодаря.
Г-Н ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ: Изцяло подкрепям колегите, които преди мен говориха за допълнителен избирателен район, включително с фиксиране на една наистина обоснована квота на представителство и то това да е едно начало, доста съм скептичен дали ще се приеме, разбира се. Иначе плаващият мандат е нещо изключително справедливо. Той наистина изравнява гласа на баба от село във Видинско с някои от Лондон. Това, което предполагам, че ще бъде непреодолимата преграда е теоретичната възможност да има някаква ужасяваща, много висока избирателна активност в чужбина, където просто да пренаредим до такава степен мандатите, защото, ако наистина, ако имаме една слаба избирателна активност в България и нормата е ниска, а в чужбина се гласува доста по-активно, ще се окаже че хора, които не живеят тук при нас избират нашите депутати. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Всъщност очертава се вече едно предложение за потребност от такъв един допълнителен изборен район, като остава отворен въпросът как ще бъде определен броя на мандатите за такъв район. Тук искам да обърна внимание, че броят на мандатите в другите райони се определя с така наречената норма на представителност, която се получава като целия брой избиратели се дели на 240 и се получава едно число и колкото пъти това число се нанася в населението на съответния МИР, а това е в повечето случаи област, толкова мандати получава този многомандатен район. Тук ще има тази особеност при нормата на представителство, дали ще включва този брой на правоимащи избиратели, избирателите от чужбина, тъй като с този район виждаме как се получават импликации и към други въпроси, т.е. как ще се определи нормата на представителство, защото стремежът е броя мандати в този район да бъде справедлив и да бъде съобразен с тази норма на представителство.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз ще се хвана за последната дума „справедлив избор”. Ние сме предложили още през м. юни м.г. при първото обсъждане на кодекса хората, които са в чужбина да гласуват по постоянния си адрес, който ще се осъществи с машинното гласуване или с електронното явно, защото чрез машинката като се наберат данните на човека да му се даде листата за неговия район, който е. Например, брат ми и снаха ми са в Лондон, аз искам те да ми помогнат в Пловдив да изберем точния човек и аз ще тегля последствията вместо тях, ако те са сгрешили, или ако аз съм сгрешил с тях. Това е най-справедливото, което може да се получи, но явно за момента няма как да стане, тъй като нямаме машинно и електронно гласуване в чужбина. Сега е много спорно това нещо за справедливия избор. Как ще изберем справедливо? Не ги знаем колко са хората в чужбина, географски къде са разположени. Както казва господин Гетов те трябва да се регистрират.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Всеки е длъжен да направи регистрация на настоящия си адрес. Вече станахме банални с това изискване, всеки при промяна на адреса си трябва да го регистрира. От тези цифри, които се подхвърлят в общественото пространство 1 милион, 1,5 милиона, някои стигат до 2 милиона и т.н. ще ви кажа съвсем отговорно, че някъде около 650 000 са адресните регистрации в чужбина, което означава, че за съжаление ние не си изпълняваме задълженията, като казвам ние, имам предвид всички българи, включително и тези зад граница. Една трета от тях си изпълняват задълженията, за какво говорим? За каквито и регистрации да говорим, за каквито и изисквания да говорим, които опират лично до желанието и съзнанието на всеки един от избирателите, независимо къде са те, просто ще бъдат палеативни тези загадки, никой не може да преброи колко са навън, защото вие много добре знаете как пътува в момента всеки един от нас. Всеки взема паспорта и заминава, за където пожелае, съгласно европейските директиви за свободно движение на хора в границите на Европейския съюз, съобразно всички други изисквания, които са наложени и облекчени по отношение на междудържавните спогодби за движение.
Никой на този свят не може да каже колко германци има в Германия към момента, колко белгийци в Белгия, колко българи в България. Това е, ако можем да направим някои засечки с различните информационни масиви в различните държави, които се изграждат, защото в Германия например се прави засечка на всички българи, които работят там, на всички чужденци които работят там по трудови договори. В Белгия се правят статистики на присъстващите на тяхната територия и т.н.
Няма единна международна система, която да обработва тези данни, първо защото те са много динамични. Вие знаете, че има различни случаи, белгийци работят във Франция или французи в Германия, да не говорим за швейцарците и за италианците. Така че тази динамика е много голяма и е много трудно да се определи това движение и поради тази причина пак казвам никой не знае какъв е броят и тук да се упражняваме, и да подхвърляме някакви цифри, просто достоверността им е твърде ниска и твърде малка, не може да бъде документирана. Пак казвам, по никакъв начин. Нито МВР има информация, те имат частична информация на терминалите, с които се прави чекинга на границите на държавите, които са извън Европейската общност, имам предвид Македония, Сърбия и Турция, но всичко останало което минава през Гърция, Румъния, просто не може да бъде хванато, кой къде пътува, защо пътува и т.н.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам само да допълня, че изборният регистър може да реши много от проблемите, които са в момента за чужбина. Както господин Стоилов беше предложил да има и за два изборни цикъла си губиш правото, щом си скъсал връзка, има такъв случай с Италия. Активната регистрация и изборния регистър, там най-живо ще се знае кой къде е, въобще географски даже къде се намира. Той ще си гледа партидата, ще си каже: искам да гласувам тук или там. Много ще е по-лесно, обаче това в момента не е изградено, предложи се, започна да се работи, сега след евро изборите да го има в проекта и трябва да се направи, за да има справедливост. Нали всички искат справедливост и точни избори. Избираме хора, които ще управляват България.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Тук искам да напомня, че активната регистрация отново се базира и се крепи на желанието и на съвестта на избирателите. Много трудно ще накараш българинът да отиде да свърши едно действие, което не е от негова полза. Един път трябва да отиде активно да се регистрира, втори път да отиде на избори. Активната регистрация като положителен начин за развитие по отношение на изборния процес е добра на книга, но на практика едва ли ще реши генерално въпроса и проблемите.
Г-Н СЕЗГИН МЕХМЕД: Казвам се Сезгим Мехмед от Сдружение Инициативи за прогрес, град Велико Търново. На мен малко ми е неясно създаването на такъв избирателен район в чужбина, тъй като все пак народният представител трябва да представлява определена територия, определено население. Това според мен означава следното, че гражданите на Република Турция, които имат двойно гражданство – турско и българско, това означава, че те твърдо ще си имат народен представител, т.е. те ще се представляват от един човек в Парламента. Според мен много по-реално и много по-правилно е те предварително да се регистрират, да има някаква адресна регистрация, по която те да гласуват и да си гласуват за този район, в който съответно имат някаква регистрация, някакъв имот или нещо, по което принадлежат към тази страна. Много по-правилно е.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Знаете, че минава през национално равнище, след това районни листи.
Г-Н СЕЗГИН МЕХМЕД: Предложението е да се въведе някаква адресна регистрация, по която да се гласува.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Като се стремим и искаме да има едно справедливо определяне на броя на мандатите в такъв район означава, че първо трябва да имаме активна регистрация, т.е. да имаме информация за броя на население, на избиратели.
Г-Н СЕЗГИН МЕХМЕД: Ако те не се регистрират, това означава че те въобще не се ангажират със собственото си право да гласуват. Това е съвсем реално, това е отговорност, която всеки да има.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да, така е.
Господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа, Светослав Николов използва понятието справедливост. Аз искам да ви върна към понятието право. Право на българския гражданин да изрази своето активно избирателно право да гласува и това свое право трябва да бъде отчетено точно. Това задължително не изисква активна или някаква друга регистрация, каквато и да е тя.
Това, на което исках да обърна внимание е, че тук се консолидирахме около идеята да има такъв район или така беше изказано преобладаващото мнение, но онова, което се пропуска е, че става въпрос за това, което предложи господин Пейчев и аз написах буквално като фактически вот, т.е. нещата в крайна сметка като мандати се определят на основата на фактически положения вот, т.е. на правото на гражданина да изразява своето мнение и не виждам какво ни притеснява в това отношение.
Що се отнася до разпределението на тези мандати, този мандат който ще се получи като фактически мандат, без значение дали се разпределя в един, втори или трети район в България, той е подаден от граждани, от български граждани, които са в чужбина и е справедливо това нещо да се отчита там, където се отчитат техните гласове, но това дали ще бъде точно постигнато не е толкова принципно. Важното е да се предостави възможност на българските граждани да гласуват и това означава, че тази организация може да бъде съставена от едни конкретен допълнителен район.
Аз пледирам да вземем това решение и действително да оставим другите дискусии, тъй като отидохме напред във времето.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вижте, те и сега могат да гласуват, така че правото да гласуват е налице и е въпрос на добра воля, който иска да го упражни, така че всички могат сега да гласуват.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Няма никакъв смисъл да се гласува, когато правото е налице, а пък отчетността е в полза на политическите партии, това което се случва на практика в нашата страна.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Те не могат за друг да гласуват, освен за лица, които са представени от политически партии.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Това е принципен въпрос. Аз може би малко изпреварвам нещата, но моля да се има предвид, че фактическия вот на гражданите е добре да се отчита точно. Не се прави сега, при все че, ако някакви приноси има предишния формат на Обществения съвет, то те са свързани с организационно техническото улесняване на изборите.
Конкретно тези норми залегнаха. Аз съм много благодарен затова. Дайте сега да съблюдаваме принципите.
Принципът е тези български граждани да бъдат отчетени правилно. Ще бъдат отчетени правилно, ако има такъв район. Ще бъдат отчетени правилно, ако има така нареченият плаващ или какъвто и да се нарече там, но фактически вот, да се отчете този фактически вот. Затова пледирам. Благодаря.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Моето мнение е, че просто тази тема, тази врата не бива да се отваря, защото аз си мисля, че такъв Троянски кон си вкарваме в момента. Не знам дали си давате сметка в момента какво може да се случи в един хубав ден от тук нататък. Говорим си за активната регистрация. Българите няма да реагират и да си отделят от времето един или два пъти, за да отидат да се регистрират или да гласуват. Нали си давате сметка каква част от нашето население гласуват 100 процента. Ние тук в столицата едва докарваме до 40 %.
Трето. Изключително дисциплинирани хора, при такава опция, която им се дава сега, утре не второ, трето и четвърто коляно ще им бъдат залети с искания за паспорти за гражданство, и си представете утре, особено при един плаващ район, колко мандата от нашия Парламент могат да се явят и че трябва да се разпределят от чужбина. Просто затова ви призовавам тази врата изобщо не трябва да се отваря на сантиметър. Троянският кон, който наистина може да се вкара тук, може да взриви държавата. Не знам дали си давате сметка за какво говоря. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА:
Господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ:
Не мислех да продължавам с тази тема, но колегата тук, който говори преди малко ме провокира и наистина ние ще трябва да започнем да говорим и по това.
Принципът за отседналост, който в момента съществува в общинските избори, в местните избори, и в европейските избори рано или късно ще стигне до дискусията за този принцип и за парламентарните, и за президентските избори.
Това в момента не го дискутираме. Аз обаче съм на мнение и познавайки практиката и в други страни е, че рано или късно ние ще опрем до този принцип. Той е свързан с това, че на суверенитетът който се произвежда в момента от българските граждани, ще се гледа като на рента, така гледат някои политици, да не споменавам конкретна политическа партия и гледа на този избор, на тази легитимност, която се произвежда като на пожизнена рента.
Смятам, че създаването на район в чужбина като начало е добра идея, но след един или два изборни цикъла ние ще се върнем към темата за отседналост в законодателните избори, защото процентът на български граждани, живеещи конкретно в Република Турция, които са родени там и притежават гражданство по силата на кръвта, ще нараства, те не говорят български език, те няма да имат никаква фактическа връзка със страната, но благодарение на нанотехнологиите, както се изразяват за организиране на този електорат, а защо не допуснем и намеса на администрациите в страната, в която живеят, този електорат ще произвежда тук неприемлива легитимност за българската правна територия. Тъжно ми е да го кажа, т.е. на мен не ми е приятно да говоря в такъв дух, но това е факт, който трябва да отчитаме. Затова аз бих препоръчал още сега да се водят дебати за въвеждане на отседналост. Тя може да бъде 10 години, може да бъде 5 години, както е в Канада, може да бъде 6 години, както е в Австралия, 15 години, както е в Англия, но има в света 6 държави, от които Беларус, Русия и Съединените щати, които нямат никакви ограничения в тази област. Ирландия има ограничения само на хора, които са изпратени от държавата, държавата Израел има подобни ограничения, Индия има ограничения само за дипломати и военни контингенти, които работят навън. Има достатъчно методологическа и всякаква обосновка на подобно искане.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Виждам, че въпросът има много пластове, много измерения и като че ли не сме съвсем готови за някакви становища.
Колегата от Института за модерна политика, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КИЧАШКИ: Аз само една кратка ремарка във връзка с отседналостта. Знам, че този въпрос не го обсъждаме сега, но просто се повдигна темата. Трябва да сме наясно, че всякакво въвеждане на отседналост над 6 месеца има роля на твърде рестриктивен елемент, който не се препоръчва от Венецианската комисия.
А когато говорим за район в чужбина, аз просто искам да сме наясно, не казвам категорично мнение, не изразявам нито подкрепа нито несъгласие с този момент, вижда се, че това е дискусионна тема, която има много полярни мнения, както има мнения, че трябва да има осем, десет района, така има и за четири, така има и за нула, така и да няма въобще, ясно е че това е полярна тема. Това, с което обаче ние трябва да сме наясно, че когато предложим на Временната комисия едно наше становище, трябва да сме наясно, че всъщност, ако искаме да създадем район в чужбина, трябва да стане ясно, че това е все пак революционно действие, защото се обсъжда от 10 години и повече. Традиционно в България никога не се е гласувало с район в чужбина. Аз го казвам като човек от Видин с пределното съзнание, че един от видинските депутати стана депутат с гласове от чужбина, с 470 гласа и въпреки това просто искам всички тук да сме с ясното съзнание, че когато предложим един 33-ти избирателен район, трябва да сме наясно, че пренареждаме цялата карта на мандатите. Искам всички да са наясно с това, защото ми се стори, че има едни много емоционални възгласи да се въведе, от чисто сърце аз ги разбирам, но просто трябва да има и хладния разум да сме наясно, че това ще прекрои цялата карта на политическата система, дори и да са четири мандата.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, очертават се немалко въпроси, на които не сме в състояние сега да дадем отговор. За всички целта е справедливо определяне броят на мандатите, това е смисълът иначе, ако такъв район, не сме наясно, че ще има определен брой мандати, тук се абстрахирам от плаващите мандати, ако не е справедливо определен този брой мандати, тогава нищо не е свършено, тогава по-добре да остане сегашното положение, когато се разпределя само на национално равнище.
Очертава се мисля и едно положение да помислим, защото въпросът е сложен върху масата за дискусия, интересен е, привлекателен е с това, че всички сънародници, български граждани, които са в чужбина, те и сега могат да гласуват, но както и господин Брезоев каза, да бъде отчетен точно гласа им. В тази дискусия се установява, че не сме наясно за пътя, по който точно да се получи това отчитане, да не бъде изкривено.
В стремежа да се направи едно обособяване на такъв район, да се получи едно изкривено представяне, след като не сме наясно кое е доброто число. Четири малко ни се вижда. Пет, защо пък да е пет, т.е. не можем да стъпим върху здрава почва, от която да направим такова съждение. Затова бих предложила да помислим, можем да се върнем на следващо наше заседание, на въпроса още повече, че този въпрос е обвързан с формиране на районите, с активната регистрация.
Изказаха се мнения, че всъщност това е много хубаво предложение, но то би било уместно едва, когато се работи по регистъра, към който всички сме приканени, след като минат първите избори по този кодекс, вече да се формира такъв регистър. Така че ето очертават се няколко положения, които заслужават сериозно обмисляне и аз правя такова предложение да не затваряме дискусията по този въпрос, да я оставим, да помислим, за да търсим едно добро решение, което да работи и което да е обвързано с другите решения, защото то виждате засяга не малко други въпроси.
Господин Гетов.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: В дискусиите се засегна и въпроса за отседналостта. Аз си мисля, че няма да е лошо Общественият съвет да каже своето мнение дали е за, говорим по принцип за отседналостта, или не, без да се занимаваме с конкретизацията на отседналостта в различните видове избори.
Господин Стоилов засегна в изказването си тази тема. Поне това можем да направим, защото така или иначе се води полемика и в обществото, води се полемика и в Парламента на тази тема. Мисля, че така или иначе двете теми имат допирни точки и сега е моментът да го изясним и да си кажем ясно становището по този въпрос.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Аз мисля, че след като няма възражения, а и не виждам нещо така съвсем оформено във връзка с района в чужбина, можем да обобщим.
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Ние имаме конкретно предложение и даже си направихме труда преди започване на заседанието да ви оставим материал. Аз ще мога да ви го разкажа, но все пак бих желала колегата Манов да го направи.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ние не сме приключили разговора по тази тема, тя остава отворена. Вие кажете какво имате да кажете.
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Това, което всъщност ние предлагаме на Обществения съвет е свързано с идеята, не толкова да наказваме хората да не гласуват и т.н., защото в крайна сметка всеки един има правото да гласува по Конституция. Предложението ни е с дългосрочна перспектива, с дългосрочна визия, да се създаде практиката, и тя да бъде поощрена разбира се, хората които са извън България да гласуват.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Това е ясно. Конкретно какво предлагате.
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Да се регистрират, да посочат мястото, където те биха желали да гласуват.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да, активна регистрация. Ние точно затова говорим
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Думата, която използвах беше преференциално място за гласуване, а не място, където те живеят. Идеята на това нещо е друга и тя е, че когато много от нас, които живеем навън, не бихме желали да споделяме информация, затова къде точно по една или друга причина ще гласуваме.
Нашето предложение има три точки.
Първата точка е, разбира се това нещо да се развива в 5 – 6 години, хората да започнат да се регистрират с преференциалното им място в чужбина, където биха желали.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Изборен адрес имате предвид.
Г-ЖА ТАСЯ ТАСЕВА: Изборен адрес, но преференциално, защото аз мога да живея в малко градче, а да посоча по-голям град.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вижте, това са въпроси на регистрацията, т.е. активна регистрация.
Благодаря Ви. Това засяга изборната регистрация.
От господин Стоилов и от господин Гетов беше засегнат въпросът за отседналостта и въпреки, че систематически е по-нататък, засяга местни избори, но засяга и европейски избори, което е важно, а те чукат на вратата, да разменим мисли, можем да не стигнем до някакво принципно становище, но това е въпрос, който ни вълнува, така че имате думата.
Господин Стоилов, заповядайте.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз съм за отседналостта, за съществуването на този инструмент, който доказва връзката на индивида с местните общности на всякакви избори за запазване и разширяване на института на отседналостта.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Едно от нашите основни искания е даже депутатите да имат отседналост поне три години в района, в който се кандидатират, а какво остава за избирателите. Нека да припомня, че данъчно задължено лице е лице, което живее поне 181 дни в една държава или 6 месеца. Мисля, че отседналостта може би по това се определя.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, шестте месеца са размерени според стандартите на Венецианската комисия. Ако си спомняте през 2011 година Изборният кодекс предвиждаше 12 месеца отседналост. Това беше оспорено пред Конституционния съд и съдът се произнесе, че европейският стандарт е до 6 месеца и съответно законодателя се съобрази с това. Това е един стандарт в Кодекса за добрите практики на Венецианската комисия.
Това е хрониката на законодателното развитие и в сегашния проект се предвижда 6 месеца за местни избори и 3 месеца за активното гласуване за Европейския парламент.
Г-Н СЕЗГИН МЕХМЕД: Въпросът ми е следния. Не съм привърженик на отпадането на принципа за отседналост, но той как ще бъде регламентиран при положение, че в рамките на Европейския съюз няма как да се проследи дали този човек е бил в България или е бил в Европа, т.е. принципът на отседналост от тук нататък следва да бъде принцип на отседналост в Европа и в България.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Това е записано в кодекса.
По този въпрос за отседналостта можем отново да разсъждаваме и когато му дойде систематическото място.
Аз ви насочвам и към така споменатото решение на Конституционния съд, то е от 2011 година, където в мотивите се съдържат аргументи защо тази фигура на отседналостта не е противоконституционна и не е в противоречие с европейските практики.
Преминаваме по-нататък към избирателните списъци.
В предложенията, колеги, които са постъпили има едно изложение от Асоциацията за изборни системи, че това което е написано в проекта за кодекс е добро, изразява се една положителна оценка за активната регистрация, § 10. Това е в Преходните разпоредби, като уредба, която трябва да се реализира след първите избори, които ще се проведат по този кодекс. Има едно предложение от предишното заседание на госпожа Дечева за изначална регистрация. Има и предложение на Националната Асоциация на секретарите на общини.
Ако няма някакви други предложения да приключим с този въпрос. Това е една силна уредба, която е в проекта за кодекс.
Стигнахме до избирателните комисии, до Централната избирателна комисия, до другите избирателни комисии.
Има предложения от господин Стефан Манов, от господин Стоилов. Имате думата.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз имах възможност и да го напиша, и да го споделя в предишния състав на Обществения съвет.
Аз считам, че Централната избирателна комисия така, както е уредена в момента в проекта, не е добра уредбата. По мое мнение Централната избирателна комисия е ключов орган във формиране на общественото доверие и ако мога така да се изразя тя е един квази съд, специализиран в областта на една чувствителна материя, каквато е представителността чрез процедурата на избори за определяне на властите. Затова моето предложение беше Централната избирателна комисия да е съставена на квотен принцип от всички власти в България, може би не от всички власти. Там да има квота по модела на Конституционния съд или на Административния съд, на Парламента и на президента. Да има квоти от тези власти, тези квоти да бъдат публично изслушвани, с възможност за контрол от гражданския сектор и даже някъде бях написал преди около една година, те да бъдат гласувани с 2/3 мнозинство от Народното събрание. Това нещо ще създаде едно усещане в обществото, че Централната избирателна комисия наистина е формирана по начин, по който са представени всички съществуващи интереси в момента в страната, а не само на основата на партийното представителство в един временен Парламент. Нека не забравяме, че Парламентът е една временна уредба, избрани едни хора, които да ни ръководят 4 години.
Подкрепяме идеята за периодично обновяване, госпожа Тоня Тончева я сподели в предишния съвет, да се възприеме една квота, 1/3 от състава на Централната избирателна комисия да бъде обновявана на принципа на жребии или някакъв друг периодически принцип, примерно през 2 години. Това ще запази институционалната памет.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Такъв принцип е заложен в Преходните разпоредби. Споделяте ли го?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Да, това обновяване го споделям.
Това е моето мнение по отношение на Централната избирателна комисия, разбира се по броят хора може да се спори. Аз смятам, че 15 души са твърде много. Девет души Централна избирателна комисия за мен е по-приемливият вариант. Това е. Благодаря ви.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: По числеността на Централната избирателна комисия. Заставам зад идеята 15 души, тъй като съгласно проекта много нови задължения се вменяват на Централната избирателна комисия. Петнадесет души е по-добрият вариант, с 9 души няма да може да се справи комисията.
По отношение на предложението 2-ма души от Обществения съвет да участват на заседание без право на глас. Това е много добър вариант, но в същото време се замислих при положение, че ЦИК има всеки ден заседание, тези двама души от Обществения съвет работят някъде, как ще присъстват? Това означава ние да предложим, но реално това нещо няма да може да се случи.
По отношение на това и професионални организации да могат да номинират членове. Принципно съм за, но да ми кажат точно как си го представят, дали е за ЦИК, СИК или РИК принципа е един, така че трябва да ми се обясни какво се има предвид, защото аз така не си го много представям.
Това е по направените предложения.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Изводите ми са на базата на продължителното работно време с някои комисии, някои тук бяха и членове на тези комисии.
Съгласен съм с госпожа Цанева по няколко пункта. На първо място числеността на комисията. Намаляването на броя на членовете на комисията ще доведе до затрудняване на нейната работа. Практиката показва, че там много трудно се вземат решенията, освен това след като се вземат, приложението им на практика е също труден процес. Някой път и чисто физически не могат да го направят, защото са притеснени от липсата на необходимия брой хора.
По отношение на публичността и Обществения съвет дали да присъства или да не присъства на заседания. Ако се запише едно такова решение, както госпожа Цанева добре отметна, мисля, че няма да се прилага. Самия вариант да има публичност на заседанията и те да се предават онлайн и да са достъпни до всеки, мисля, че това е абсолютно достатъчно, за да може всеки, който се интересува да следи работата на Централната избирателна комисия. Освен това всички решения са публични. Мисля, че там има достатъчно прозрачност. Палеативна мярка, нерешима мярка.
По-надолу се предлагат членове от обществени или еди- какви си структури. Има резон в този въпрос, но трябва пак много добре да се обмисли, да се огледат добре хората, за да не попадат случайни хора там. Виждате на тази маса, колко сме представители на обществени организации, направете сметка от страната колко са. Ако всеки започне да проявява някаква активност, провокиран от незнайно какви цели и задачи ще стане трудно, ще се затрудни процеса на формиране на комисиите.
Има място обществената нагласа по отношение на състава да се чуе, но чак да се вземат под внимание предложения от нерегламентирани такива организации и голям брой заемащи в общественото пространство известно място, непознато за обществото, мисля, че е пресилено, но може да се умува по този въпрос. Това е което имах да кажа.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз предлагам да се запази това да има двама члена на Обществения съвет, пък ако те не си запълнят правото, то да си стои това право, нищо повече, когато могат да присъстват, ще се сменят.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, привличам вниманието ви, че проектът предвижда Централната избирателна комисия да се формира от Народното събрание. Това как го виждаме, след като тук се направи предложение от господин Стоилов да се формира по схемата на Конституционния съд, което значи по равни квоти от Народно събрание, президент и съдебна власт, с обновяване периодично, а проектът предвижда от Народното събрание.
Нека да се изкажат мнения, тъй като това е един съществен въпрос, по който трябва да дадем мнение.
Господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря, госпожо председател. Това, което ме принуждава да взема отношение е обстоятелството, че този орган трябва да бъде един работещ професионален орган. Този орган е единственият, който материализира принципа за точно отчитане на гласовете на българските граждани. Давам си сметка, че не е този дебатът днес, но искам да го артикулирам, защото рано или късно трябва да се стигне до този дебат.
Солидаризирам се с предложението това да е органът, производен на Народното събрание, но не защото съм съгласен това да се случва днес. Днес това събрание, което се формира преимуществено с представители на политическите партии, ще формира политически такъв орган, защото тези които днес работят в състава на ЦИК и познавам една голяма част от тях, и които професионално се отнасят към своите задължения и отчитат нещата достатъчно прецизно, често пъти са изкушени да се противопоставят или да си развалят отношенията с партийни лидери по редица казуси и всички, които имаме близко отношение към тази проблематика го знаем. За да не се случва това, аз бих искал да артикулирам идеята ЦИК не само да запази този балансиран според мен състав, който е предвиден сега от 15 души, а може би даже да се увеличи състава, но да му се придадат едни функции, които аз съм развил в една теория. Едни функции, които да са свързани с цялостната организация и отчетността на изборите, т.е. вместо Министерския съвет, Централната избирателна комисия, която да се регламентира и избира пряко от Народното събрание, което много се надявам, че с този кодекс ще вкара и граждани в състава си и тогава тази Централна избирателна комисия ще бъде един действително избран професионално орган.
Сега правя конкретно предложение. За да не го обосновавам надълго и нашироко, идеята е, че аз се присъединявам към всички мнения, и тук се доверявам на специалистите, които конкретно се занимават с тази тясна проблематика, защото това е тясна проблематика и трябва да се изпипва добре.
Според мен засега в тази тясна конфигурация изборът на ЦИК ще бъде много справедливо да се прави от предизборните субекти, не знам как точно трябва това нещо да се направи, но ако предизборните субекти, които са заинтересовани от справедливото и професионално действие на Централната избирателна комисия.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Кого наричате предизборни субекти?
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предизборни субекти наричам всички, които участват в изборите, ако трябва да бъда по-прецизен може би изборни субекти. За мен изборни субекти са граждански инициативни комитети. Изборни субекти са тези, които предлагаме, национални инициативни комитети и т.н.
Партиите и коалиции от партии са архаични изборни субекти, но за да не навлизам в тази спорна зона предлагам така. Аз специално артикулирам или поставям началото на един дебат, който предстои. Може би в следващите години предстои един дебат. Централната избирателна комисия действително трябва да стане професионален орган, който да отчита, но и да организира изборите.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Той е предвиден като управленски орган, с много правомощия.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Сега изборите се организират от Министерския съвет и от ЦИК. Аз смятам, че един такъв професионален орган ще работи много по-добре.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, ориентираме се към приключване. Ще продължим дебатите и за комисиите, за ЦИК, начина на формиране, числеността дали 15 или повече члена, някой предпочитат и по-малко, изискванията към членовете на ЦИК. Насочвам ви да обърнете внимание и на това, тъй като към тях са поставени много строги изисквания. Да не се получи така, че всъщност да е много стеснен кръга.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Считам, че професионално кръгът е изключително стеснен – кои могат да бъдат членове на ЦИК? На първо време ми идват на ум специалисти в областта на демографията. Те биха могли да бъдат членове на ЦИК. Тук ми подсказват – специалисти от публичната администрация. Сега едно по-голямо разширяване на този профил мисля, че би било от полза.
После има и варианти, в които квалификация в областта на изборната администрация може да се придобива не само в Юридическия факултет, аз лично бих могъл да поспоря с дипломантите на Юридическия факултет в областта на изборното право. Това е моя допълнителна бележка.
По отношение на това, което каза господин Брезоев. Основен принцип, от който съм се ръководел при тези предложения е да се опитаме да държим изборните субекти на равна отдалеченост от изборната администрация. Това е водещото, което съм имал предвид, когато предложих да се формира Централната избирателна комисия на този принцип.
Що се отнася до нейните правомощия да не забравяме, че комисарите на Централната избирателна комисия са ръководното тяло, аз затова я нарекох квази съд, защото те ще разглеждат казусите, които възникват в областта на прилагане на изборното законодателство. Вътре под тях ще има главен секретар на Централната избирателна комисия по всяка вероятност, който ще отговаря за персонала, ще има Главен счетоводител, ще има отдел Логистика, който може би ще поръчва бюлетините и т.н.
В този смисъл не съм убеден, че трябва да разширяваме състава на Централната избирателна комисия. Сегашната беше повече от 20 души. Ще ви кажа, че в Индия Централната избирателна комисия се състои от 3 души – един комисар и двама заместник-комисари.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: То е на английския принцип за ретърнинг офиса.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Разбира се, те са три основни принципа за избирателните комисии, но за мен е важно от гледна точка на общественото доверие това, пред което ще се изправи и нашия Обществен съвет утре и някъде пред обществото, да имаме предвид едни такива предложения, които ще допринесат за това доверие.
Това ми беше идеята и за секционните комисии. Когато дадем право на професионалните организации в една община да предложат членове на секционните избирателни комисии да бъдат не само тези, които са предложени от политическите партии, а от Съюза на съдиите например, от организацията на Прокурорите. Затова съм писал не граждански, а професионални организации. Тогава ще имаме вариант, при който секционните избирателни комисии ще бъдат попълнени с хора, които със своите професионални дейности пораждат доверие, а не обратното. Защото в момента в някои случаи представителите в избирателните комисии, поради своята компрометираност да речем или недостатъчна компетентност, компрометират доверието в една иначе добре разписана процедура. Това съм имал предвид в предложението.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Колеги, на следващото заседание ще продължим с комисиите, тъй като въпросите са много, не само около формирането, но и например около стабилността на актовете на комисията. Например решение на секционна комисия докъде може да се оспорва нагоре. Имаше практика в предишно законодателство, че в районна комисия – край. Сега това е изоставено, т.е. получава се една нестабилност на актовете, а с това и на протичането на самите избори, т.е. има много въпроси, тъй като комисиите са снагата, те са скелетната конструкция в провеждането на изборите. Централно място има Централната избирателна комисия, която уредбата и най-вече с правомощията, които са и дадени се превръща в един управленски орган. Целта е да е независима, но като е управленски, той трябва и да се подчинява на правилата на администрацията, за да може да функционира и да е ефективен, т.е. много изисквания. Затова да очакваме на следващото заседание интересна и съдържателна дискусия, както и в днешното беше и продължаваме с комисиите.
Аз предлагам всяка седмица да имаме по едно заседание
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Аз предлагам да определим точките, по които ще дебатираме, да изготвим дневен ред.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ще дебатираме по комисиите. След това ще обсъдим предложенията за регистрация на участници, за застъпници, за номиниране на кандидати, за отседналост, за предизборна кампания. Аз тук се ръководя от предложенията.
Ще водим дебат по структурата на кодекса, глава по глава.
Колеги, хубава вечер, до следващото заседание.

Край на заседанието : 16. 00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:

проф. Емилия Друмева

СТЕНОГРАФ:


Траянка Стоянова