---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ КЪМ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС




П Р О Т О К О Л

№ 3


На 03 февруари 2014 г. /понеделник/ от 14.00 часа в зала 130 на Народното събрание, се проведе заседание на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект за нов изборен кодекс.
Заседанието бе открито в 14.05 часа и ръководено от проф. Емилия Друмева.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.05 часа /


ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добър ден драги колеги! Започваме нашето поредно заседание.
Миналият път имахме интересен дебат за изборни книжа, за избирателни секции, за район за гласовете подадени в чужбина при парламентарни избори. Поговорихме за уседналостта. Започнахме голямата тема за избирателните комисии и конкретно за Централната избирателна комисия.
Междувременно предвид днешното ни заседание, някои сред нас са подали писмени предложения. Господин Томалевски за камери за видеонаблюдение при машинно гласуване. Господин Манов, господин Пейчев за допълнителния район, както и за електронното гласуване по интернет. И този въпрос е поставен. Но едновременно с това продължаваме подхода, който възприехме, че при нашите дебати се ориентираме, придвижваме се според систематиката и структурата на проекта за нов Изборен кодекс.
Преди да навлезем в поредността на текстовете и главите на проекта, сред нас драги колеги, са представители на Печатницата на Българската народна банка. Те са отправили писмо до ръководството на Народното събрание, до ръководството на Постоянната комисия, по въпроси които се съдържат в уредбата отнасяща се до участието на Печатницата на Българската народна банка. Казано с други думи, отпечатването на хартиените бюлетини. Те имат да споделят с нас идеи, някои опасения предложения. Дошли са тук. Считам, че е един много голям плюс за нашия дебат е тяхното присъствие. И за да изчерпаме този въпрос, след като господата са дошли тук и са сред нас, да използваме тяхната експертиза, тяхното експертно знание. Става въпрос за чл.209 от проекта – отпечатване на хартиени бюлетини. Кой ги печата, при какви условия. Как се подреждат бюлетините. Става въпрос за един кочан. Тъй като виждам, че по-голямата част или някои от нас не разполагаме с проекта, аз мога да го прочета текста.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо председател, ако обичате. Не сме приели дневен ред. Минаваме по същество. Не ни питате. Аз имам конкретни предложения по дневния ред. Започваме по същество. Така самоволно го правите. Извинявайте за бележката.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Брезоев, имам предвид, че уважаемите представители на Печатницата на Българската народна банка са тук, след като са били поканени от Комисията, в отговор на тяхното писмо. Считам, че една нормална учтивост изисква да ги поканим, накратко да чуем какво има да ни кажат.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз не възразявам.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това ми е съображението.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Съображението ви е много етично, но не е конструктивно. Искам да приведа аргументи. С редица важни, но технически въпроси, ние не стигаме до съществото на Изборния кодекс, който бихме искали да се промени в полза на възстановяване на правата на българските граждани да бъдат представени в Парламента. Затова ви моля да минем по същество. Аз разчитам на интелигентността на уважаемите ни гости. Някой ги е поканил с цел така да се проведе дебата. Аз предлагам да го обсъдим. Ние нали сме автономен орган. И може да обсъждаме нашия дневен ред или някой трябва да ни го налага, като предварително кани хора, за да ни сложи в ситуация на етично отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добре господин Брезоев. Чухме ви. Господин Стоилов, след него Томалевски.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Подкрепям предложението на проф. Друмева. След скандала в Костинброд, въпроса с типа бюлетини, с които ще се работи, тяхната полиграфическа защита, тяхната институционална защита при отпечатване, транспорт, разполагане, внасяне и изнасяне от секциите е изключително важен за общественото доверие. Няма да ставаме за смях с тези полуфабрикати, с които досега гласуваме. И подкрепям да изслушаме хората. Да им зададем въпроси. Да получим отговори. Има време да поставим и другите въпроси.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря ви за възможността. Госпожо Друмева, нека да гласуваме един дневен ред, в който първа точка от дневния ред да бъде изслушване на господата от Печатницата, за да могат да бъдат удовлетворени всички страни присъстващи на тази маса. Аз мисля, че това е от изключително голяма важност. Подкрепям това да се случи.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Който е съгласен първа точка от дневния ред да бъде: Изслушване на представители на Печатницата на Българска народна банка, които са сред нас. За разясняване, уточняване и имаме право и на въпроси. тъй като тук искам да отбележа, че точно бюлетините и отпечатването им като гаранции за честни избори, далеч надхвърля техническия характер.
Моля да гласуваме.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Първо колеги, ще прочета текста, за да се ориентираме.
Чл.209. Отпечатване на хартиените бюлетини.
Състои се от три алинеи.
Ал.1. Хартиените бюлетини се отпечатват от Печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници.
Отпечатването на бюлетините се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Бюлетините се отпечатват под контрола на Министерство на финансите и Централната избирателна комисия.
Ал.2. Бюлетините се подреждат в кочан по 100 бюлетини. При откъсване върху бюлетината и върху кочана трябва да остава един и същи номер, който да се сравнява от избирателната комисия след попълване на бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия.
Ал.3. Броят на отпечатаните бюлетини по ал.1 при всички видове избори е равен на броя на избирателите за съответния вид избор увеличен с 10 на сто.
Това е текста на чл.209.
Имате думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ – Изпълнителен директор на Печатницата на Българска народна банка
Искам да благодаря за доверието, което се оказва на Печатницата на Българска народна банка да отпечатаме бюлетините на Република България и в същото време искам да изразя нашата сериозна загриженост във връзка с чл.209 ал.2.
Тъй като вие много добре знаете, че всяка печатница има своя капацитет, своите технологични възможности и разбира се, най вече времето, за което трябва да бъдат отпечатани бюлетините.
В тази връзка ние се събрахме, обсъдихме с другите печатници, които имат също достъп до отпечатване на ценни книжа. Това са Дунав преса – Русе. Представителката е тук. И Демакс – София.
Нашата загриженост и тревога е във връзка с изготвянето на бюлетините и тяхната номерация. Тъй като тази двойна номерация увеличава времето за отпечатване, а вие отлично знаете, че времето е около десет дни. Обемът е много голям. Поради която причина досега практиката, която ние имаме е да се направи консорциум между Дунав прес и Демакс. И по този начин ние сме разпределяли на три направления отпечатването. Тъй като капацитетът на Печатницата на Българска народна банка не позволява цялото отпечатване на бюлетините да бъде извършено при нас. Защо?
Първо, затова защото тази Печатница е специализирана за отпечатване на ценни книжа. Ние имаме капацитет определен и определени възможности. Поради тази причина ние винаги сме се опирали на сродни на нас печатници с които да изпълним задачата, която е възлагана до този момент.
Какво ни притеснява в момента. В момента ни притеснява тази номерация, която трябва да бъде отпечатана, тъй като това е двойна номерация, с двойна перфорация, която ще удължи изключително много времето за отпечатване и това създава разбира се и проблеми. Ако примерно бъде допусната грешка, тя ще бъде отразена в много бюлетини и поради тази причина ние считаме, че беше нормално ние да информираме Народното събрание. Това наше писмо е изпратено до председателя на Народното събрание, заместник-председателя Мая Манолова и Премиера на Република България. Тъй като искаме предварително да бъдем коректни към всички вас и към Правителството и към Народното събрание, за да няма след това недоразумения и да не се допускат предпоставки, а не нарушения и да нямаме тези истории, които се получиха преди известно време. Поради тази причина, аз искам да дам думата на нашия директор по производство, технически да ви запознае с проблемите, за да бъдем на ясно и да вземем най-правилно решение за отпечатването на банкнотите, за да не изпаднем в неудобно положение и да се окаже, че не може да бъде изпълнена тази задача.
Аз ви благодаря, че ни допуснахте до вас. Благодаря, че имаме възможността лично да ви запознаем. И още един път благодаря за това, че вие имате възможност да чуете какви са техническите възможности. Защото вие сами разбирате, че всяко предприятие има своя капацитет. Ние може да искаме всичко да направим, но машините с които ние разполагаме нямат тази техническа възможност. И поради тази причина, аз ви благодаря още един път. Ако може нашия директор производство да каже в детайли, за да бъде ясно къде са проблемите.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ако има и въпроси междувременно. Виждам господин Николов, господин Стоилов, господин Томалевски.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ – производствен директор на отпечатване ценни книжа при Печатница на БНБ
Добър ден! Както господин Симеонов спомена, ние изпратихме едно писмо в което кратко и ясно са описани най-големите ни затруднения, които ще произтекат от изключително кратките срокове за печат, които са винаги при едни парламентарни избори. Защото ние говорим за парламентарни избори, а там обемите са доста големи. При другите избори такъв проблем не съществува, защото обемите са доста по-малки. Говорим за парламентарни и президентски избори и европейските.
Номерацията на бюлетините, според нас довежда до големи затруднения в отпечатването. Обикновено срока е от 8 – 10 дни, които имаме за печат и доставяне на бюлетините до всички районни избирателни комисии.
Първото нещо, което технически сме отбелязали, че номерацията и перфорацията, която трябва да се направи заради тази номерация за възможността за откъсване на бюлетината и след това на номера, който е на самата бюлетина, за да се осигури тайната на вота, ще доведат до автоматично удължаване на бюлетината с около 6 см. тоест по 3 см. ни трябва да номерация и перфорация.
Както знаете бюлетини сме имали и над един метър. В зависимост от дължината на бюлетината се избира и технологията на печат. Тоест ние може да печатаме така наречената ролна технология и така наречената листова технология. Ролната технология е по-бързия начин за печат, с по-големи възможности. Но там сме ограничени от нашите машини. Като бюлетината трябва да е до 61 см. максимум. Всичко над 61 см. трябва да се мине на листови машини и трите печатници с огромни усилия и денонощна работа успяваме да се справим досега.
Обръщам внимание на този факт, защото автоматично освен броя на кандидатите в листите ще трябва да се има предвид и увеличаването на бюлетината с 6 см., заради номерацията.
Перфорираните листа в кочана, също така е записано, че има кочани, което значи, че кочана трябва да се шие. Защото ако кочана не е зашит, при такава перфорация при разкъсването на бюлетината, той ще се разпадне целия. Ще стане объркване с номерата и т.н. Сгъването на бюлетините става невъзможно поради технология, която при перфорация, вие си я представете от едната страна. От едната страна бюлетините стават с доста голяма дебелина, а от другата с по-малка. Тоест, това шиене е изключително трудно и изобщо не се препоръчва, защото те ще се разпадат.
Друго на което искам да обърна внимание, че продуктите под финансова контрол се изработват и се контролират от представители на Министерство на финансите. Това значи, че всеки един продукт се проверява и се брои преди, по време и след печата. Всичко това изисква време. Тоест представете си около 200 тона хартия, които трябва да бъдат преброени и отпечатани. Това също довежда до увеличение в брака.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ако позволите и след това ще преминем към въпросите. Проблемът с ал.2 кочана, да го има, да го няма и какво предлагат. Какво в замяна, вместо този кочан от който се откъсват. И второ, тези два номера, който е върху кочана, а след това и върху бюлетината, което значи две перфорации. И казвате, че това е трудно. Какво бихте предложили в замяна, за да се гарантира. Смисълът на кочана и на номерацията е гаранция, че избирателя ще пусне в урната същата бюлетина, която Комисията му е подала. Ето това е смисъла на този текст в ал.2. И очакваме някакво друго техническо решение, което да постигне ефекта за гаранция.
Господин Стоилов.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Това беше една от темите, по които аз днес исках да говоря във връзка с другите членове в Изборния кодекс, които детайлно описват как трябва да изглежда бюлетината. Считам, че това не е работа на Народното събрание да описва дали ще има имена в бюлетината, дали ще има празен ред. Дали ще бъдат отделени с една дебела черта и т.н. Затова, ако се даде право на дизайна на бюлетината да бъде на Централната избирателна комисия може да се направи такъв дизайн, който да срещне техническите ограничения, които господата от Печатницата споделят.
Възможно е да отпадне втория номер в бюлетината и второто перфориране, което се къса. Тогава да остане номер на бюлетината, който е в кочана, а самата бюлетина, която избирателя получава да има ограничен номер, без последните три цифри, което да гарантира идентификацията, групата и кочана, към който е изпратен. Включително вътре може да се зашифрова многомандатен избирателен район, изборна секция и т.н.
Второто нещо във връзка с полиграфическата защита трябва да се помисли. Като цяло мисля, че ако българската печатница на БНБ не е в състояние да произведе надеждни изборни документи, то да се обърнем към печатница в друга страна. Но ние не може да правим компромис с този елемент на доверие в изборния процес по технически причини.
Съжалявам, Непал гласува с номерирани бюлетини формат А 3 със 120 партии за пропорционално гласуване. Цяла Африка гласува с номерирани бюлетини. И тук някой да обяснява, че не можем да ги произведем в Европейския съюз тези бюлетини, съжалявам, не мога да приема тези аргументи. Готов съм да работя по дизайна, да обсъждам, но не мога да приема, че по технически въпроси ние трябва да се откажем от това нещо.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Господин Томалевски и господин Николов след него.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря ви. Имам само питане. В текста в ал.2 пише - кочана от по 100 бюлетини. Аз не мисля, че един кочан от 100 бюлетини може да има такъв голям проблем, за който вие говорите. Нещо повече, мисля че трябва да помислите как това нещо трябва да стане и ще стане, а не да ни изваждате аргументи как това е толкова трудно.
Второ искам да ви попитам, колко време ви трябва, за да ги отпечатате тези бюлетини?
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Проблемът със стоте бюлетини е че бюлетините, когато са дълги, обикновено искат да са сгънати. Това е проблема с кочана и с шиенето. Наблягам на факта, че времето за отпечатване е между 10 и 8 дни с номерация технически, бих казал един месец.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз изказвам лично мнение. Не говоря от името на колегите от Обществения съвет. Мисля, че опцията за аутсорцване на възможността за печатане на други печатници е излишна. Ако го даваме на БНБ да го печата, да го печата БНБ. ако не, както каза господин Стоилов, да се печатат някъде в чужбина. Ако си спомняте и преди години, българските левове се отпечатваха в чужбина.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ – Граждански комитет “Равни пред закона”
Явно господина от БНБ каза, че им трябват 30 дни, а няма откъде да се отреже от сроковете. Вие имате някакво общо предприятие с белгийци. Дали е възможно да се възложи на тях да се печатат. Идеята е, че явно няма откъде да се отреже от сроковете и аутсорцването, както той каза им трябва. Обаче имаме съмнение, защото печатницата “Демакс” е свързана с Петър Кънев. Все пак той е депутат и ще кажат, че ще има втори Костинброд. Няма да е, но ще е тук в Горубляне.
За кочана вие казахте, че трябва да се шие. Сто бюлетини може с телчета да се хванат.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Всяка една операция е време отнемаща.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: С телчета става много по-бързо.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Става, но това е ръчна операция.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз не можах да разбера за двойната перфорация. Защото си представям кочана как в горната част е перфориран. И от горната част имаме целия номер, а на бюлетината има, както спомена господин Стоилов район, секция и номер. С два паралелни номератора вие чуквате цялата цифра горе. А на самата бюлетина само предните цифри, които са за район, секция. Горната част си остава и от там късате. И на горната част закрита си стоят стоте номера, без да виждаш кой номер е скъсана бюлетината.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Ролята на долния контролен купон, за който се говори, така наречената втора перфорация и втори номер, който трябва да бъде откъснат, за да се направи бюлетината не разпознаваема или да се запази тайната на гласа, може да се приложи комбинацията със сегашната, унифицираните печати. Тоест, бюлетината пак ще получи печат, когато се откъсне и се даде на избирателя. Той след като я маркира пак ще получи втори печат, но не трябва да има такива идиотски решения, както тази година. Една комисия постанови, че даже и да се разминават печатите, те са приемливи.
Една верига от мерки, които трябва да гарантират тайната на вота и да вкарат бюлетината в технологичните възможности, които евентуално се предполага, че вие имате, за да ги направите. Възможно е това да стане.
Аз например бих предложил да отпадне изписването на имената на депутатите в бюлетината, категорично. Няма никаква необходимост в пропорционални избори да има написани имената на депутатите в бюлетината. Работа на политическите партии е да направят своите депутати разпознаваеми и в една бюлетина формат А 3 да се гласува за сто партии и за задължителна преференция. Няма никакъв проблем това нещо да стане.
БОАЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Във формат А - 3 и аз съм съгласен, че може да стане.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Предложете варианти.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Затова очакваме предложение от вас.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Вие може да ни предложите варианти, в които ние да мислим. Това би било полезно в бъдеще, дизайнерите, които ще правят бюлетините да кажат, да печатницата има този капацитет. И ако ние се съобразим с това и то отговаря на избирателната система да вървим към решаване.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това е смисъла и на нашата среща. Господин Брезоев има думата, след това госпожа Абаджиева, госпожа Дечева, господин Пейчев.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо председател, правя формално предложение. Тъй като очевидно няколко колеги са достатъчно компетентни в тази материя, да излъчим една група, примерно под ръководството на господин Стоил Стоилов, която да направи едно сериозно предложение. Почти 40 минути се въртим около едни въпроси, които аз мисля, че те могат да подготвят и ако не на нас, то директно на Комисията да ги предложат с наша подкрепа. Правя формално предложение да гласуваме, да възложим на група под ръководството на господин Стоилов да отработи нашето становище и да ни го предложи на следващото заседание.
Благодаря.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Нека да чуем и другите колеги. Госпожа Абаджиева.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз искам само две неща да отбележа. Моето впечатление е, че идеята на съществуването на еднакви номера в кочана, т.е. пълни номера на бюлетината, която ще бъде пусната и тази, която ще бъде откъсната в кочана е да се гарантира, че няма да има купуване на гласове. Защото механизма, който е популярен е, че в същност се сменят бюлетините. Изнася се бюлетината и се доказва по този начин как е извършено гласуването.
Ако приемем предложението за съществуване само на първоначалните номера, то не изключва тази възможност, да се излезе и да се докаже, че се е гласувало по този начин. Секционната комисия ще разполага сигурно с някакви резерви от тези 10 процента и ще има бюлетини, които могат да са с първите номера серийни, но да са без следващи. Тоест, гаранциите че ще се пусне бюлетината, която е дадена от Комисията е на сто процента осигурена, когато всичките номера съвпадат. Това от една страна.
Интересно е предложението, което се направи за тази комисия, но може би трябва да се уточни, кои да бъдат хората в нея.
И още едно нещо, по отношение на предложението, което беше направено, да се делегират права на Централната избирателна комисия. Мисля, че този текст е изключително важен относно гарантирането прецизността на вота. Много е сериозен, за да се гарантира на административен орган, какъвто и да бил той.
Предвид обществените интереси и значимостта на текста, който гарантира фактически волеизявлението на суверена в България, аз мисля, че въпроса не може да бъде делегиран на друг, освен на Народното събрание. И мястото му е точно тук в Кодекса да бъде ясно уточнено.
Техническите съображения за невъзможност, според мен трябва наистина да бъдат преодолени, защото изключително е важно и значимо, това за което говорим в момента, ако България не може да си осигури технически и да заплати, да осъществи волеизявлението на суверена да бъде истинско, просто това не е сериозно.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря ви. Подкрепям становището, което преди малко беше изказано, че трябва да гледаме в съвкупност всички решения и всички разпоредби на закона, който от тук нататък ще обсъждаме. Ако приемем хипотезата за наличие на машинно гласуване, изчистване на избирателните списъци и някои други мерки, включително организацията на тъмната стаичка, тогава всичките ни съображения около броя на бюлетините, което директно касае Печатницата, стават различни.
Също подкрепям и идеята, хора които са работили с бюлетини да създадат работна група. Готова съм да участвам в това. Но в същото време това трябва да работи паралелно с обсъждане на всички останали положения. Както се предлагам като доброволец за работата в тази работна група, в същото време мисля, че не трябва в момента да детерминираме бюлетините, как, колко. Включително и това, дали да са 50 или 100. Защото връщайки се към анонимността и конфиденциалността на вота. И трябва да се види какви биха били разликите в разходите по отпечатването. При кочани от 50 бюлетини е по-лесно гарантирането на не изнасяне на бюлетина и гласуването с някои от поредните номера, отколкото в кочани със 100. Просто съображение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Пейчев има думата.
ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ – Българска асоциация по изборни системи.
Моят въпрос е малко по-елементарен и ще се възползвам от присъствието на техническия директор по производство, господин Василев. Да попитам относно размера на бюлетината. На предстоящите европейски избори очакваме да се регистрират около 50 партии, които ще имат право да направят листи от по 17 кандидати. Плюс независими кандидати на тези избори. Очакваме около 1000 имена, които трябва да бъдат поставени върху тази интегрална бюлетина.
За едни парламентарни избори в големите избирателни райони ще се получат около 3000 имена. При едни местни из0бори, например за 23-ти МИР – София ще получим около 7 – 8000 имена. Какъв ще бъде размера на бюлетината в такъв случай? И след това да започнем да говорим за поставяне в кочани, за сортиране, за отделяне и евентуално как това ще улесни или ще затрудни избирателите.
Благодаря.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз имам едно предложение. Всички ние знаем, че съществува проблем, когато бюлетините са номерирани и гражданите ги получават, съществува вариант някой да започне да си маркира последователността на подаване на бюлетините и по този начин после може да си контролира вота. Съществува такъв вариант.
Моето предложение е, нека да направим кочаните по-малки и всички бюлетини в кочана да имат еднакъв номер. Примерно кочаните, ако са по 50 или по 20 бюлетини и номера е един и същ за целия кочан, това ще бъде много по-лесно при отпечатването. Няма да има проблем. След това няма да съществува такава вероятност да се изнасят. Много трудно ще се изнесат, защото в рамките на 20 или на 50 бюлетина да се направи индианска нишка, да се изнесе бюлетина. Да се отиде да се отчете и да се върне ще бъде много трудно.
Много хора са изразявали пред мен становище, че когато бюлетините са номерирани и се знае кой номер бюлетина е дадена, после някой може да провери как е гласуван вота.
РЕПЛИКА: Отрязъкът който избирателя получава не е номериран.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Целият номер е на кочана. От 0 до 100 да има отчетност на самия кочан.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Мирчев.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Доколкото за себе си мога да резюмирам има няколко проблема. Първо, ако е печатницата на БНБ, дава ли се право на подизпълнител и мисля, че в текста се дава право. Бяха споменати две печатници. Трябва изрично да се каже. Има ли това право или не. Тези ли само две печатници или те могат да избират.
Второ, върху подизпълнителите кой осъществява контрол? Дали те като печатница или общите контролиращи?
Второ, доколкото чух в текста имаме контрол от Министерство на финансите и ЦИК. Би трябвало да имаме и обществен контрол върху работата на печатницата. Тоест, самите наблюдатели или Обществения съвет да се конструира. От гледна точка на номерата, решението е първия номер да бъде пълен. Вторият да бъде частичен. Но трябва да бъде уникален при всички случаи. Не съм съгласен с предишното предложение.
Относно дизайна. Действително ние работим с презумпцията и не чуваме Стоил Стоилов, че правим една грамадна бюлетина с 50 по 17 или 50 по 32. Много е просто решението. Имате само партията и коалицията. И от долу имате само едно квадратче. В това квадратче се вписва номера на преференцията. И тогава спокойно може бюлетината да бъде в една или в три колони и да се вмести в тези 61 см. От тази гледна точка обема на отпечатването се съкращава десетки пъти. Времето се съкращава и мисля че една такава мощна печатница няма да има никакъв проблем за десет дни да се справи с това.
Аз също се кандидатирам, ако има такава група да участвам. Защото освен всичко разбирам и от печатници.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Срокът който беше споменат един месец. Това е един стандартен срок в нашето изборно право, в което приключва регистрация на кандидати. Листите са готови. Такъв дълъг срок ще се отрази върху много други дейности, които вече трябва или да са свършили или да текат. Така че при всички случаи трябва да е по-кратък срока. Иначе настъпва един дисонанс в цялата система.
Предлагам да чуем нашия гост и след това да вземем решение. Считам, че беше едно разумно предложение за една такава знаеща, разбираща група от експерти сред нас, които да ни запознаят на следващото заседание, ако са вече готови, с едно предложение.
Заповядайте господин Василев.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Аз бих искал първо да отговоря на въпроса, защото ние не сме се и сблъсквали. Вие казвате една бюлетина от 3000 имена. Предполагам, че знаете и сте виждали. Беше записано, че ЦИК определя размера на шрифта, както е било досега, за да бъде максимално четим и т.н.,като гарантира ред отгоре и ред отдолу между имената на кандидатите. С 3000 имена вие кажете колко ще е голяма бюлетината. И дали може някъде да се отпечата. Всеки може би ще трябва да бъде с едно руло. За мен това е голям проблем. По-добре е за нас като капацитет, за да влезем до 61 см.
Проблемът с частичната номерация също стои. Това предполага един дигитален способ на отпечатване на номерацията. Докато ако те са еднакви могат да се вкарат, така наречените механични номератори, които малко печатници имат. От частично отпечатване на номера би трябвало при тези срокове тези номера да бъдат отпечатвани дигитално.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Някакви предложения или да оставим предложенията в по-тясното общуване с групата, която ние ще излъчим.
Господин Стилов, господин Мирчев, господин Николов, госпожа Дечева, проф. Димитров. Други желаещи да бъдат включени в групата? Групата се формира добре. Работата на групата считаме, че ще бъде най-полезна и като общува със специалистите от Печатницата, за да се постигне ефект.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Аз използвам момента, а и подкрепяме изцяло предложението да се създаде комисия, която да излезе с някакво общо предложение. Използвам момента да поканя всички тези бъдещи членове на тази група да дойдат в Печатницата и да се запознат на място. Да видят как става отпечатването и с какви възможности разполагаме. Тогава ще е по-лесно и за тях и за нас да водим един диалог.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Стоилов е ръководител на групата. Имате пространство да си уточните как ще общувате и очакваме на следващото заседание или ако не успеете, на по следващото, но да имаме вече резултат на масата, който да може да обсъдим, всъщност да чуем от вас.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имам едно процедурно питане. Срокът между първо и второ четене, когато могат да се направят конкретните поправки в Изборния кодекс, до кога е удължен? За да знаем с какви срокове работим. По простата причина, че ние тук си говорим днес, утре, вдруги ден, но едни други хора в Парламента мислят по друг начин.
И тук ще ви кажа забелязах, че има изменения в текста между първоначално приетия текст и текста, който е минал на първо четене в Парламента. В първоначалния текст не съществува опцията за делегиране, за отпечатване в други печатници, а в този текст го има. Казвам го като разминаване. Така че нека малко да си уточним какво мислим.
И още нещо към господина. Да направим така. Дайте ни на нас задание в какво да мислим, в какви параметри. В 61см., в десет дни или какво можете да направите в този срок, за да може и ние да мислим и да предложим какво бихме искали ние. Ние искаме това да се случи.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това от Комисията очаквам да го потвърдят. Срокът изтича днес в 18.00 часа за писмени предложения на депутатите. Този екземпляр, който виждам, че и вие четете господин Томалевски, това е проект, който на гърба има мотиви. Тоест това е проекта, който е внесен в Народното събрание. Вероятно познавате някакъв предпроект, който е имал друго съдържание.
Парламентарното право допуска и при второ четене в пленарна зала да се правят редакционни поправки на текстовете, като започнем текст по тест и т.н.
Заповядайте господин Василев. Имаше въпрос за конкретика.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Аз предпочитам Комисията, която ще се сформира да излезе с предложение на този въпрос.
ИВАН ГЕТОВ: По скоро като процедурно може да прозвучи моето предложение, но за да бъдем по-динамични и ефективни, аз предлагам тази Комисия да отговори първо на основния въпрос. Възможно ли е или не отпечатването на подобни бюлетини с номерация. Ако е възможно какъв вариант може да бъде той. Аз пределно си давам сметка, че една конкретика в тази насока ще облекчи работата на колегите от печатницата. Защото те нито знаят колко ще бъдат депутатите, нито колко ще бъдат партиите и т.н. а това рефлектира върху формата.
Второ, ако не може да бъде преодолян техническия проблем с отпечатването на такива бюлетини. Освен това тук има колеги, които поддържат тезата, че не са лишен от логика техните разсъждения на Асоциацията по изборни системи, които са против бюлетините с номерация, то тогава да се концентрираме върху друг вариант, върху начина по който да бъдат отпечатани тези бюлетини с номер без номер. Защото предложението ми е във връзка с това, че времето е малко. Няма никакво време. И ако си мисли, че тази Комисия ще работи две седмици, за да излезе с някакво решение няма да е така. Трябва по най-бързия начин да стигнем до извода, че Обществения съвет предлага такива и такива бюлетини, с или без номер такъв формат.
Нека тази Комисия да си изясни основния въпрос, с който започнах. Може ли не може ли подобен вид бюлетини да бъдат отпечатани в нашата печатница. А да не стане така, че да излязат с положително становище и после да се сблъскаме с проблема.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, много по-добре е тези, които ще утвърждават образците на бюлетините да имат малко по-голяма свобода. В края на краищата, ако се определят всички параметри в законовия текст, изключително трудно може да се получи техническо решение.
Подкрепям по принцип предложението на ЦИК, когато утвърждава образците да има достатъчна степен на свобода, за да може да изпълни техническото задание. Понеже спорим за сигурност, валидизиране на бюлетините и т.н. Поне един случай познавам, в който това се извършва на ръка. Полагат се подписи и определен тип печати. Отгоре надолу най-напред ЦИК извършва. След това всяка комисия за себе си и по уникален начин, стига накрая до секцията. В секцията сутринта започва с подписи, които се полагат върху всички бюлетини на определено място. Там от един двама, трима членове и така те стават уникални. Това е положението. Не е необходимо въобще да се занимава печатницата или който и да е там. И едното е реализуемо и другото. И едното дава еднаква надеждност и другото. Създава малко повече задължения на изборната администрация, разбира се. Трябва да се удължи с половин един час работното време и то трябва да е сутринта изтеглено. Всичко е публично. Може да се гарантира. Пише се протокол и т.н. Не е голям проблем.
В този смисъл искам да кажа, да не се концентрираме изцяло върху някакъв технически проблем, който и не сме в състояние да решим. Съвсем малка група. Това е всичко.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Групата е формирана. Има ръководител господин Стоилов. Предметът беше изяснен и добре формулиран от господин Гетов. С това съдържание разпоредбата приложима ли е, т.е. могат ли такива бюлетин да се отпечатат. Ако има проблеми както се казва, как да се процедира. Кое е предложението. Защото нашата задача при едно такова обсъждане и среща със специалистите, как да се преодолее проблема. Тоест трябва да се опитаме да излезем на другото заседание с готово предложение.
Господин Брезоев заповядайте.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Надавам се, че вече приключихме по този въпрос. Искам да направя едно изказване.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодарим на господата. Продължаваме общата работа.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Госпожо председател, точно един час. В 18.00 часа изтича срока за предложение по второ четене, удължения срок. Ние имахме достатъчно време и аз правя едно изказване, което искам да се чуе, тъй като го правя като гражданин и като експерт. Този който днес е поканил господата от Печатницата, ако е имал за цел да ни загуби един час е успял. Трябва да подчертая, че това мое изказване е протестно. То и без това е безсмислено. Не искам да легитимирам легендата, че Обществения съвет ще повлияе за промяна на същността на Изборния кодекс. Още един път ще подчертая, че в организационно-техническо отношение, що се отнася до улесняването на участието на гражданите и на техните субекти партии, коалиции от партии и граждански инициативни комитети, Обществения съвет допринесе достатъчно много.
Що се отнася до съществото на премахване на привилегиите на партиите и увеличаване на възможностите на гражданите да попаднат в този Парламент предстоящ или в Европейския парламент, Обществения съвет беше параван на партийните привилегии. Декларирам го, за да стане съвсем ясно и се обръщам към тези от вас, които сте тук по предложение на граждани. Тъй като имам чувството, че тук преобладава и се налага становището на тези, които не са предложение на гражданите и това мисля, че се видя достатъчно ясно.
Декларирам, че съм огорчен от негражданското проявление на експертната същност на членовете на Обществения съвет. Искам да се запише, да се знае. И аз когато се обръщам тук към вас, се обръщам с едно неудовлетворение от своята работа, защото не можах с нищо да повлияя. Длъжен съм да го кажа, тъй като изтичайки срока никой няма да направи тези предложения. Но аз трябва да ги кажа още един път, за да изпълня своето задължение към гражданите към които съм отговорен.
Първо, предлагаме да има равнопоставеност, що се отнася по отношение на пасивното избирателно право. Тоест, равнопоставеност на изборните субекти. Това означава, че към сегашните изборни субекти партии, коалиции от партии, инициативни комитети за издигане на един единствен кандидат в един многомандатен район, да се прибави четвърти субект, които ще има правата на партиите и коалиции да регистрира кандидати във всичките многомандатни избирателни райони.
Второто предложение, което очевидно никога няма да стигнем до тези разпоредби, които се намират след глава 10 е свързано с обстоятелството да отпадне напълно нула праг за изборите. Тоест всички, които са издигнали и са постигали среднопритеглената нормата за избор на един народен представител, да могат да го вкарат в Парламента, с цел широко гражданско представителство и минимизиране ролята на партиите.
Третото предложение е свързано с равнопоставено финансиране на предизборната кампания на всички изборни субекти. Давам само един пример. Лимитът определен в този законопроект за коалиции от партии е 6 млн. лева. Изборният пакет с който ще се финансира един инициативен комитет или една партия или една коалиция, не знаем защо и партии и коалиции. Изборният пакет е 40 000 души. Не съм толкова на ясно колко стотици пъти е разликата, но тя е стотици пъти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожа Абаджиева.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз се присъединявам към казаното в голямата си част от господин Брезоев. Искам да конкретизирам предложение и моля, ако е възможно да ги подложите на гласуване, за да имаме някакъв продукт в края на деня. И те са следните.
По отношение на липсата на равнопоставеност на политическите партии, аз в лично качество се убедих, тъй като на предишните избори представлявайки Християндемократическа партия участвах. Опитах да проверя как тази система работи. Всъщност работи ли изобщо и установих защо не работи.
Съгласна съм, че в установени демокрации, в които от 200 години има гарантирано участие на гражданите и функционира политическата система, логично е да има някакъв праг. Но в България при наличие на 26 процента активно даден вот, който не е представен в Народното събрание, очевидно ситуацията е различна. Няма как да спрем да възпроизвеждаме този Парламент, който не може да даде стабилно правителство очевидно, което е пречка и за всички нас като граждани Докато запазваме този модел, който просто се оказа, че в момента буксува и е неприложим.
От тази гледна точка, аз споделям казаното, че на този етап, в това състояние на демокрация в България и на политическо представителство е добре да бъде смъкнат този праг, дори и под тези три процента, които предлага ГЕРБ, а може би изобщо да го няма. Защото в комбинация с други два фактора, които искам изрично да направя предложение да бъдат променени и наличието на този праг презюмира, че в Народното събрание могат да влезнат само едни генномодифицирани партии, които са намерили неясно как финансиране.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожо Абаджиева, ние нали имаме гласуване по този въпрос.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Искам да кажа за два конкретни текста. Едното е лимита до 10 000 лева, който е заложен и в Изборния кодекс, а той съществува и в Закона за политическите прати, но не е пречка в преходните разпоредби да бъде съответно повлияно и в другия закон, който е до 10 000 лева еднократно дарение само от физическо лице веднъж в годината. Това препятства една млада, нова партия да има достатъчно средства да участва равнопоставено в кампания, която на всичко отгоре продължава по този изборен кодекс да презюмира плащане за участие в медиите.
Защо изобщо съществува този механизъм на заплащане на участие на партиите при положение, че е в обществен интерес информацията за тях да тече от една страна. От друга страна медиите имат приток на средства, когато ползват реклами и когато си качват рейтинга, рейтинг точките, което е един механизъм за финансиране на медиите.
Идеята е с тези ваучери нека държавата да подпомага медиите, за да се гарантира балансираното равнопоставено еднакво участие. Но нека същевременно да им отнеме правото да искат заплащане за участие в дискусии, в диспути и съответно над тези ваучери. Тези ваучери реално погледнато нищо не променят. 40 000 като се платят от държавата, не означава, че нагоре може да участваш равнопоставено. И при положение, че ти за тази една година и специално за тази кампания нямаш разрешен легален приток на средства.
Това че има ограничение от 10 000 лева еднократно от физическо лице не прави по-чисто финансирането. Напротив, прави го по-скрито. Нека да е ясно кой финансира. Защо да има ограничение. Нека да има публичност. Това са текстовете, три неща. Бариерата за която веднъж подложихме на гласуване и гласувахме, че трябва да бъде по-ниска.
Второто, да бъде премахнато това заплащане за медиите.
Трето, тези 10 000 лева да бъде този лимит премахнат, за сметка на ясна прозрачност и публичност на това, кой финансира. Това са тези три неща, за които моля да се произнесете.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Вие вече не като дневен ред, а всъщност го сложихте на масата и се изказахте, в което няма нищо лошо. Чухме ви с аргументи. Така че по процента на бариерата за разпределяне мандатите на национално ниво на парламентарни избори вече имахме дебати. Гласувахме. Така че считам, че няма основание да се връщаме поне в този момент.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Когато ги гласувахме имаше и това формално предложение. Може да си направите справка със стенограмите. Вие го пренебрегнахте тогава. Сега не се връщаме. Тогава го пренебрегнахте.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Гласувахме за три.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, наслагва се впечатлението, че това което трябва да се изпълни е предварително поръчано и няколко човека във вид на клакьори го поддържат постоянно. Мога да ги посоча. Няма нужда. Всички го виждаме.
Искам само да кажа като експерт. Демокрацията не е правото на мнозинството само. Вие добре го разбирате. Вие го демонстрирате нон стоп.
Благодаря ви.
ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: На миналото заседание на Обществения съвет известно време коментирахме правата на българските гласоподаватели в чужбина. И бих искал да излезе Обществения съвет със становище. Първо, дали да се създаде изборен район в чужбина. И по този начин да се запази активното и пасивното избирателно право на избирателите от чужбина. В смисъл такъв да могат да гласуват за определени листи, за независими кандидати, както и да излъчват също независими кандидати. И от там нататък, ако да, да модифицираме някакви предложения за брой мандати в изборен район чужбина.
Благодаря.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря ви господин Пейчев. Да отговоря максимално кратко. Изборен район в чужбина ще има. То е вкарано като предложеине в Парламента. И ще бъде предвидено, най-малкото защото не може да има преференция, без наличието на район в чужбина. Колкото касае пасивното избирателно право, имаше една друга комисия, на която вие не сте присъствали. Имаме нагласата или по скоро, госпожа Манолова, която председателства тази комисия, каза че тя ще подкрепи. Има едни конкретни промени и това беше предложено за парламентарен дебат, който касае именно пасивното избирателно право. Знаете много добре, че аз и моята организация “Другата България” се борим от години за това нещо. И това ни е настолна книга. Уверявам ви, че сме взели всички необходими мерки това да се случи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожа Дечева.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря ви. Във връзка с предложения многомандатен район в чужбина, ние продължаваме да настояваме. Такива са и направените писмени предложения за два многомандатни района. Единия да е Европейския съюз, а другия чужбина, всичко което е извън Европейския съюз. Тъй като всички българи, които оживеят в Европейския съюз трябва да имат същите права, каквито имат и българите в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожа Абаджиева постави въпроса за финансиране на партиите и за ползване на възможности, участия пред медии в предизборна кампания. Поставям тези въпроси на обсъждане.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Здравейте. Ще започна от там, че медийните пакети бяха предложени от гражданските организации още на предварителен етап, преди да започнем изобщо работа в Обществения съвет, когато се правиха консултации. И те не бяха случайни. Това предложение лежи на следното. Безплатно отразяване и в момента е гарантирано и в обществените медии. Защо? Защото те се издържат от държавата. Тяхната програмна схема не е случайна. Тя отговаря на политическия, обществения и на всякакъв дневен ред в обществото. Обществената медия има това задължение и е съвсем нормално закона да й го вменява безплатно отразяване. Наред с това, разбира се, обществените медии имат и платени форми. За целта се одобрява и тарифа в Министерски съвет.
Търговските медии не са държавни. Не знам дали има нужда така да го казвам. Търговски медии има с най-различен формат програмен. Той може да е политематичен, може да е специализиран. По какъв начин може да се накара една медия да участва изобщо в отразяването на изборите, това е нейно програмно решение. По какъв начин единственото, което гарантира тази медия до момента, да кажем по действащите правила е, че всяко отразяване на кампания ще бъде равнопоставено, от гледна точка на платеното участие.
Онова което гражданските организации предложиха и беше един от може би много големите плюсове на този нов Кодкес, ако се запази в този смисъл е, че държавата ще подпомогне всички онези субекти, които да се ползват от държавна субсидия в момента. И се предполага, че могат да бъдат най-малкото затруднени да участват в изборите, да платят такова участие. И в случай, че има търговски медии, които имат обявени тарифи и изобщо участват в тези избори, в това отразяване. Това беше целта. Да изкривяваме това, с абсолютно непазарни средства, които диктуват цензура външна. Това е цензура за една търговска телевизия, да се налага да отразява избори, които тя може би не смята да отразява. Това е решение на самата медия да го прави. И ако го прави, да го прави по правила определени от законодателя, без това да й бъде платено.
Пак ще припомня, че БНТ, БНР като обществени медии съответно го правят безплатно за хората. На тях им се плаща от държавния бюджет за това. На търговските медии няма кой да плати. Повече от наивно е, извинявайте, че използвам тази дума, но все пак нормално е не всеки да познава реализацията на продукцията в търговските медии, да се очаква това да се случва безплатно. Не бива да говорим по този начин. Това е непазарно, противно на всякаква логика на действието на търговските медии.
Против съм обсъждането на безплатни възможности наложени от държавата за участие в изборите и кампания в търговските медии. Единственото което можем, трябва да правим и правим е да се гарантира равнопоставеност.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожо Лозенска, може би нещо да ни разясните.
АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Аз подкрепям казаното от колегата Меликов. Аз също мисля, че това беше едно достижение на този проект за Изборен кодекс. И малко не разбрах това, за което вие говорихте, в интерес на истината. За какво точно ставаше дума. Дали за безплатните форми, дали за тези пакети. Това което говоря е следното. Никой не може и не трябва да задължава частен субект да извършва нещо. Единствената форма на разрешена държавна помощ е когато се извършва публична функция. В този смисъл има произнасяне вече на ниво Европейска комисия.
Това за което говоря е практиката, на която съм пряк свидетел. Над безплатната форма, която казвате, че държавните медии предоставят, всичко останало е платена форма на участие. Триста лева на минута. При 10 000 приход еднократен от дарение на физическо лице, като за всичките пари над 5000, то влиза в данъчна проверка. Сам си представете как може да се финансира на светло и чисто една млада нова партия, която има чисти намерения и не е корпоративна? Никак.
Тоест, в момента медиите функционират, правят си публицистични предавания, бе никой да ги задължава от една страна и без никой да им плаща за това, освен самите техни рекламодатели и целия механизъм на финансиране, спрямо предизвикания зрителски интерес. Гледаямостта всъщност качва рейтинга на часовото време на предаването. От друга страна това се отразява веднага на рейтинг точките, които са всъщност валутата на медийния пазар. Като адвокат съм обслужвала и медийна компания и рекламна агенция и съм на ясно с този механизъм. Това за което говоря в момента е, че просто нека да се освободят, ако искат, ако не искат да канят определени партии.
Ако една партия се чувства неравнопоставена и не иска да участва, а частната медия не позволява, някъде тук може да се намеси този ваучер, като допустима държавна помощ изравняваща възможността за участие и нищо повече. От там нататък защо и в държавните медии, държавно БНР, БНТ имаше тарифи. Платена тарифа. Какво значи това?
Аз съм съгласна да нямаме малките партии достъп. Или да нямат до частни медии, ако не може да се наложи на частната медия някаква политика. Но по отношение на държавната и при положение, че е налице обществен интерес от информиран вот. Това е много сериозно.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз не искам да противореча на това, което казвате. Но въпросът има по-изначални основания. В Закона за радиото и телевизията е заложено като изискване плурализъм единствено и само за Българската национална телевизия и Българското национално радио, като обществени. Дори за обществените медии, извън тези така наречени държавни, това не термин, който трябва да използвам. Други обществени медии също така не са задължени да отразяват плуралистично. От тази гледна точка, така предвидените разпоредби съответстват на ЗРТ, от гледна точка на това, че безплатните форми трябва да ги има за обществените, които трябва да гарантират плурализма за обществото. Търговските медии, след като Закона за радиото и телевизията не ги задължава да бъдат плуралистични, така пише в закона. От своя страна как да ги задължим. Въпреки, че с всички споразумения, които сме сключвали с търговските медии досега в своите диспути, те са предоставяли и безплатно време, господин Меликов, ако не се лъжа.
АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Само реплика. Да, те са предоставяли безплатно време, но плурализма когато е купен е състезание на пари, а не състезание на тези. Да изчистим този момент.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: След като в Закона за радиото и телевизията е заложен плурализъм само за едни медии, точно конкретно определени.
АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Не трябва да се позволява медиите да взимат пари и да имат тарифи с платено участие. Ако искат да си правят интересните предавания, да си канят който смятат за интересен и това е. Никой не ги задължава да канят непрекъснато всички. Но от друга страна слагайки тази тарифа означава, че се състезаваме с пари. И то с пари, които не са ясни и не са на светло. Освен ако не е партия със субсидия.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, следващата стъпка е да обявим безплатната външна реклама задължително, безплатен печат. Аз разбирам смисъла на вашето изказване.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Безплатен печат не може, защото имаме разноски. В случая медията печели от зрителския интерес. Как тя прави в момента безплатно публицистични предавания?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Мисля, че е ограничително да смятаме, че приходите на една медия са изключително само от реклама. Има много пера. И въпреки това много медии са и на загуба.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Преди да се включат и други колеги, госпожо Абаджиева конкретните ви предложения.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Да няма платена форма за участие в държавните медии. В момента закона не забранява да имат и платена форма. Нека да го забраним. Поне това да направим, ако не друго.
Естествено моето предложение е изобщо да няма платена форма. Но виждам, че това ще се сблъска с интересите на частните медии. Но поне в обществените медии платената форма трябва да се забрани.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Господин Николов, господин Томалевски.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз като гледам госпожата, с нейните предложения за частни медии, значи искаме национализация на частен ефир, което е глупаво. Ние все пак сме демокрация и сме пазарна икономика. Затова се предвидиха 40 000 лева ваучери и в бюджета на самия инициативен комитет, те да си решават как да ги изхарчат и къде да участват в частни медии. Иначе ние сме казали и сме искали да сме равнопоставени всички в обществените медии.
Нека да се ограничи това или да се намали максимално платеното участие. Или все пак, ако има платен репортаж или каквото и да е там, да се пише платен от еди коя си партия и от еди кой си. Имаме 40 000 лева ваучери. И вие си харчите. 200 000 лева са предвидени за инициативни комитети, бюджет който може да се събере по 10 000 лева на човек. Толкова ли няма да се намерят на една нова чиста партия, едни нови чисти хора с 10 000 лева.
РЕПЛИКА: Няма да се намерят.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Значи тя няма как да просъществува.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Смятам, че проблема засегнат от госпожа Абаджиева е наистина много сериозен. Аз също съм се сблъскал с него. Само че аз го разглеждам от малко по-различен аспект. Да, наистина сме в условията на пазарна икономика и трябва да има пазарен подход. Да, аз съм за това, нека да се плаща на медиите. Само че, както знаете всички, няма безплатни обеди и няма безплатни вечери. Какво се случва на едни избори. Отиваме 50 субекта. От които четири или шест от субектите, които са с държавна субсидия ние има плащаме обяда или ние им плащаме участието в медиите, което какво ще рече. Субсидията която те разпределят е от нашите пари.
Въпросът за който говорим, за който мисля, че всички ще ме подкрепите е следния. Да, това може да се регламентира по един по-различен начин. Махаме субсидиите на партиите и нека всички еднакво да участваме на избори само с дарения. Да видим тогава кой ще бъде в Парламента и кой няма да бъде. Защото помислете. В момента отиваме на избори. Ние с 80 000 лв. или с 800000 лева, а една друга партия отива с 80 млн. Как ще спечелим? Каква е възможността да се спечели?
Права е госпожа Абаджиева, че имаме състезание на бюджети, а не на предизборни кампании и на предизборни идеи. Като цяло политика не би трябвало да бъде състезание на бюджет. Това не е борса.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Госпожа Дечева има думата, след това Брезоев и Стоилов.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Мисля, че въпросът е свързан с този, който в момента обсъждаме и е мъгливо определение мониторинг в предложението за новия изборен кодекс. Който мониторинг за момента, не показва в страната неподходящото политическо поведение на субектите и насърчава към този момент. Това е по наше наблюдение, ако някой се интересува да предоставим анализите. Насърчава онова поведение, което е по-комерсиално и което води и което завърта цикъла на парите, вместо цикъла на идеите.
Конкретно предлагаме когато стигнем до този текст. За следващото заседание ние ще предложим. Има международна практика за подписване на етични кодекси между всички медии, което не предотвратява това. Ние имаме много разпоредби, които не са вързани с други разпоредби в закона и по тази причина, те се обезсмислят. Докато един добър мониторинг, който се прави в повечето страни в Европа, съчетан с етичен кодекс, тоест мониторинга по един или друг начин става начин, форма да се налага постепенно. Няма да стане отведнъж, няма да стане за един изборен цикъл. Но този етичен кодекс да заработи.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожи и господа, исках да взема реплика, още когато господин Меликов още в самото начало постави въпроса за това. Опитва се да търся подкрепя някъде в принципите. Понеже вие изговорихте думата принцип, вместо пари. Искам да стъпим на това. Изборните пакети, т.е. медийните пакети, ако са предложение на граждани, те са предложение на гражданите, които искат нещо, без да им е съвсем ясно какво точно искат. Искат нещо да стане по-добро. Да бъдат информирани гражданите за всички участници в изборите, но не знаят точно как да го направят.
С не съвсем подходящи съвети и включвания, редица хора успяха да създадат впечатлението, че това е едва ли не някаква победа на гражданството. Това е нещо много по-добро от преди, когато нямаше нищо. Искам да припомня факти. Тарифите на така наречените обществени или иначе казано държавната телевизия и държавното радио с техните филиали, тарифите се определят от Министерския съвет. Не се заблуждавайте. Аз съм участвал на договаряне за представянето на предизборните кампании и измамата настъпва точно тогава. Не забравяйте, че става дума за парламентарно представени и непарламентарно представени партии. Да не би да ни е толкова кратка паметта.
Аз разбирам, че някои хора са млади, че не могат да си спомнят и не са натрупали толкова негативи, но ние сме натрупали негативи не за друго, а защото 24 години се развиваме по демократичен път, в който някой ни налага по същия тоталитарен начин, както до 1989 г., едно и също. Само че този път партиите в ротации ни го налагат, а до тогава ни го налагаше една, която не се ротираше. И в единия и в другия случай не ми е приятно, защото този път живея със заблудата и с надеждата, че като дойде другата ще поправи нещата.
Повтарям още един път. Тарифите, които се определят от Министерския съвет трябва да бъдат озаптени от този закон. Държавните медии определят едни рамки, които вие господин Меликов, предполагам че ще се съгласите, дават старт на висините в които се реят частните медии. Те не се определят от въздуха. Те си определят тарифите в зависимост от това, което определя като базис държавната медия. Това е истината. И принципът е следния. Не финансиране на медиите, а създаване на предпоставки на българските граждани да бъдат информирани и да направят съзнателен избор. До този момент, в който ще се показват само партийните кандидати, без значение дали парламентарно или непарламентарно, а гражданските ще бъдат покривани с 40000. Дадох пример – 6 млн. за Коалиция БСП примерно или ДПС, или другата коалиция и 40 000 за Петров. Извинявайте, къде е тръгнал Петров.
Това е принцип. Петров не ме интересува. Интересуват ме всички Петрови, Иванови и т.н. български граждани, които няма да бъдат информирани, че участва и той. И от това ще загубите и вие като млад човек, защото партията ще ви сложи и на вас ограничения после. Дали ще ги приемете или не си е ваша работа. Но за мен нямам хоризонт. Искам най-после да живея нормално, демократично.
Благодаря.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Може ли само една реплика, ако е възможно. Искам да кажа, че 300 лв. на минута беше тарифата. За участие в Панорама в диспут около 6000 и 7000 лева партията трябваш предварително да плати. Затова става дума. Това правеше невъзможно равнопоставеното участие, каквито и думички и лозунги да напишем в закона. Затова не би следвало в публицистично предаване, когато става дума за българската демокрация и за българската държава, в крайна сметка тези частни медии печелят в българска среда държавна. Не би трябвало да бъде регламентиран даже, начина по който те да събират пари и това да им се предоставя като възможност. Не им се ограничава нито пазара, нито свободния избор, нито свободната политика, да си избират който искат за участие. Ваучерите могат да служат евентуално, ако някой възрази, че не е равнопоставен, тогава да се намеси помощта на държавата.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, часа е 15.30 часа. Това което щяхме да гледаме днес беше избирателните комисии. Понеже бяха повдигнати няколко въпроса, очевидно трябва да стигнем и до избирателните комисии, за което апелирам. Понеже бяха повдигнати няколко въпроса, съвсем кратко казвам мнението и позициите на Института за модерна политика.
По отношение дизайна на бюлетината. Нашата позиция е категорична. В Изборния кодекс трябва да бъдат описани минималните изисквания, така че да гарантират вида на бюлетината. Тоест, съвсем балансирана свобода за ЦИК, като основните реквизити трябва да бъдат изписани в Изборния кодекс.
На второ място, по отношение инициативни комитети като равнопоставени субекти с политическите средства. Господин Брезоев вие знаете, че и Института за модерна политика имаше такава инициатива. Но очевидно народните представители нямат волята да въведат тази възможност. Така че според мен да отделяме допълнително време на това предложение няма смисъл, няма такава воля. А ние не сме минавали през избори, за да го гласуваме в Народното събрание.
На трето място по отношение на медийните пакети, считам, че това е едно изключително добро и удачно решение, което подобрява качеството на изборното законодателство. По отношение на лимита за финансиране на политически субекти и 10 000 лева от едно физическо лице, без финансиране от страна на юридически лица. Материя която се третира от Закона за политическите партии. Ако се проследят дебатите в пленарна зала от 1999 г. насам, този въпрос е бил регулярно поставян.
Позицията на Института за модерна политика е, че да трябва да излязат и да се поставят на светло и финансирането от страна на юридически лица и трябва да се допусне тази възможност.
От 2007 г. насам, винаги когато този въпрос е поставен в Народното събрание, всички парламентарно представени политически сили са били категорични, че не трябва да се допуска финансиране от страна на юридически лица със съответните сериозни аргументи. И такива има. Така че ми се струва, че и този въпрос няма смисъл да го подлагаме на обсъждане.
Що се отнася за партийните субсидии, вие знаете, че миналата година имаше редица организации и движения, които искаха изцяло премахване или съществено редуциране на партийните субсидии. Да, ние продължаваме да го искаме. Но очевидно липсва воля в Народното събрание това да се случи. Така че смятам, че и този въпрос не трябва в момента да бъде дебатиран.
По-добре е да дискутираме онези неща, които могат да се случат и да се извършат като промени в изборното законодателство. Така че в предложения ни Изборен кодекс, все пак да може да помогнем така, че да се гарантират едни по-равнопоставени свободни и честни избори. Нека да преминем към изборните комисии.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря. Избирателните комисии са една голяма, широка, много плътна тема. Така че започнахме миналия път с Централната комисия. Предлагам в съвкупност да разглеждаме въпросите и за другите избирателни комисии. В това число лично аз виждам проблеми в секционните избирателни комисии и в реда по който те ще могат да се справят с увеличения обем задължения и работа. Така че имате думата за всички избирателни комисии.
Господин Стоилов.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз мисля, че миналия път достатъчно разговаряхме на темата избирателни комисии и не знам какъв нов принос може да направим сега. Миналият път стана въпрос за предложението да се формира Централната избирателна комисия на квотен принцип с представители на президента, на съдебната система, на Парламента. Стана въпрос и да се намали числеността. Стана въпрос и за секционните избирателни комисии да се даде право на професионални организации, да предлагат членове на секционните избирателни комисии. Не си спомням дали стана въпрос, че е редно да се ограничи броя на секционните избирателни комисии, за да не се получава този феномен на 50 избиратели да има избирателни комисии от 7 или 9 члена, които само да удовлетворят формалните партийни квоти. Едва ли нещо ще добавим.
Аз искам да поставя два въпроса, тъй като явно няма да има време да минем по целия кодекс преди да започне четенето.
Първият ми въпрос, защо е отпаднала възможността за броене на бюлетините в регионални преброителни центрове? Опитът от предишните избори беше отчетен навсякъде като положителен, който преодолява възможността за контрол на вота в малките секции в Бобовдол. Сега научавам от текста, че тази възможност е отпаднала. Считам, че трябва да препоръчаме на парламентарната комисия, да се възстанови тази възможност за преброяване на бюлетините в регионални преброителни центрове, за да се намали възможността за контрол. Да се намали възможността за контрол от страна на партийните брокери. За това става въпрос. Контролирания вот.
Така или иначе се заговори за един от въпросите с интернет гласуването. Преди то е фигурирало в един вариант на Изборния кодекс, доколкото знам.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Понастоящем го има в действащия кодекс в преходните и заключителните на изменителния закон.
СТОИЛ СТОИЛОВ: За този го няма. Време е според мен, след като говорим за район чужбина, говорим за българската диаспора, говорим за улесняване на достъпа, да съществува тази техническа възможност за упражняване на избирателно право и да се направи един експеримент с интернет гласуване за някои от българските общности, които са в чужбина.
Според мен редно е да препоръчаме на парламентарната комисия това нещо да бъде включено в Изборния кодекс, като възможност за експериментиране на този вот. Дали ще бъде за българите от Нова Зеландия и Нова Гвинея дали ще бъде за САЩ, но това нещо трябва да върви.
И тук бих искал да поставя един въпрос, който господин Брезоев мисля че го спомена. Ще ми бъде интересно да чуя аргументацията и на други колеги. Това е въпроса за издигането на кандидати в повече от един многомандатен избирателен район. В момента са в два. Този въпрос предизвиква коментари. Дали трябва да се остави правото на партийните принцове и принцеси да бъдат издигани в два многомандатни избирателни района и по този начин да дават старт на едно изборно инженерство. Или това право трябва да бъде ограничено един кандидат да бъде издиган в един многомандатен избирателен район.
Предполагам, че проф. Димитров ще възрази на това. За мен това е проблем, който най-малкото трябва да бъде дебатиран.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз това което не разбрах е конкретно предложение ли имате по повод на повече от един район? Или да отпадне нормата, да се разшири.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Моето предложение е един кандидат да има право да бъде издиган в един многомандатен избирателен район.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Предложението изглежда нормално. Мога кажа защо на времето, говоря за преди 25 години е приета нормата за двама и причината е очевидна. Причината е, че имаше непредсказуемост в алгоритъма. И сега има непредсказуемост. И за да се избегнат случаите, в които водачи или проявени партийни лидери не могат, заради случайния принцип, не могат получат место. Един път се е случвало 2001 г. и друг път съм го казвал, с Александър Лилов. Затова имаше второ место, като резервен вариант за един относително затворен кръг. Ако искате може да добавим, водачите на листи. В смисъл не всички кандидати. Това съвсем ограничава, ако те се повтарят, до15 – 16 човека за една партия, десетина думи. На тях може да се даде. Съгласен съм, че това е привилегировано положение. Но партиите могат да утвърдят. Те по някакъв начин си регистрират кандидатите. То става със съгласието на партии, не против тяхна воля. Може да се разшири, за да третираме еднакво всеки кандидат.
Евентуално да се разреши на независимите кандидати да се регистрират в два района по аналогия. Така както определен клас политици имат право да бъдат в две листи, а и независимите кандидати да опитат в един и в още един. Като се спази, разбира се процедурата, за всеки район подписи, инициативен комитет. Може това да се предложи като равностойно третиране между различните типове листи. Аз по принцип съм против. Това не създава някакви особени пречки. Има там една дреболия, кого влачи след себе си и т.н. Това засяга двама депутати в голяма партия, не повече от двама, конкретни, които ще станат кандидати. Това едно.
Нали всички се борим за преференции. Ние не знаем кой е водача, докато не излезе бройката от преференциите. Кой кого влачи и кой кого подтиска. Така че ние го мислим във вариант твърди и гъвкави листи. Не е това проблема, че двама души влачени от водачите на листите евентуално ще получат мандат. Знаете ли какво разместване има след това. Като от мнозинството заели длъжности, не заели. Има по принцип една гъвкавост. Нека да не правим някакви такива правила, които са незаобиколими. Защото все пак се намират начини да се заобиколят.
ТАНЯ ЦАНЕВА: По отношение на ЦИК имам само едно допълнение. Би трябвало според мен да се разшири квалификацията, ако мога така да кажа, за членовете. Нека се вмъкнат не само юристи и математици, а и обществени науки. Това извън Обществения съвет бях го споделила.
Много рядко с господин Стоилов не се съгласявам, но по отношение на преброителните комисии, повярвайте ми, това в никакъв случай не спомага изборния процес, а обратно забавя го. Това го има в сега действащия като нововъдение в общини под 30000 души. Секционната комисия не брои бюлетините, не отваря урните. Всички урни се изсипват в преброителния център. Имаме секционна комисия, имаме преброителен център, имаме и общинска комисия. Това много затруднява и забавя изборния процес и изборния ден. И в никакъв случай това не е нещо, което може при нашите балкански нрави да попречи, да се смени по пътя, ако някой реши да смени кутии, списъци и т.н. Излишно е. Натоварва изборния процес.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз мисля, че изкривяването на вота тръгва най вече от секционните избирателни комисии. В този ред на мисли сме предложили едно интересно предложение.
Там където няма машинно гласуване, където се брои на ръка, където се валидират бюлетините, където има голям брой невалидни бюлетини, да се сложат именно камери. Има такава практика. Митко може да не ти харесва, но на мен ми харесва. Да се сложат камери. Има практика. Направено е в Русия. Като 70 процента е паднала опцията за невалидни бюлетини. Ето това е един от аргументите ми. Там където няма машинно гласуване, да има камери в секциите.
Това което касае он лайн. Абсолютно сме категорични, че он лайн гласуване трябва да има само за чужбина. Знам, че има някои които са против това, но купуването на он лайн вота в България наистина е абсолютно възможен и знаем, че това ще се случи. Затова се ограничаваме и сме го предложили да бъде само за чужбина, където там не може да се получи това брокерство. Това е което искам да кажа за комисиите.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Искам да задам няколко въпроса. Първия въпрос по отношение на камерите и броя на секциите. Колко ли би струвало това? Може ли да си го позволи държавата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Много евтино. Демокрацията не се измерва в пари.
ИВИЛИНА АЛЕКИСЕВА: Господин Томалевски, тези популистични изказвания, ако обичате ги оставете.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: В института си ги говорете. Тук по същество.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Вторият въпрос, по отношение интернет гласуването. Като казвам категорично, че съм против привилегия за определени групи от хора на какъвто и да било признак, за едни да има, за други да няма и потвърждавам позицията ни, че трябва да се въведе интернет гласуване за всички, искам да задам следния въпрос отвъд проблема. Защото ние до тук знаем, че има проблем с интернет гласуване в две нива. Единият проблем е с контролирания вот. Това се каза от парламентарната трибуна. И вторият с разписване на текстовете в Изборния кодекс по начин, така че да се гарантира тайната на вота. Като юрист казвам, че втория проблем не е проблем.
Първият проблем няма да го коментирам. Задавам въпрос има ли трети проблем? Има ли технически проблем за въвеждане на интерент гласуване. И го задавам много сериозно, защото от господин Михаил Константинов от 1998 г. слушам за възможността за въвеждане на интернет гласуване и затова, че то може, но не може. Питам компетентни технически хора. Има ли трети проблем или проблемите са само първите два.
Благодаря ви.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Няма проблем да имаме интернет гласуване1 след като може да се регистрираме он лайн за гласуване, може и да гласуваме он лайн. Ако може да банкираме, значи може и да гласуваме.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Интересувал съм се от интернет гласуването. Имаме някаква техническа представа. Не твърдя, че съм експерт. Имам представа какво може да бъде защитено или не. Но имам огромна молба към всички, които присъстват тук, да не се сравняват интернет банкирането, купуването, използването на електронния подпис. Това е същото което прави ДПС. Кара избирателите на гърба на бюлетината да си напишат името. Това е същото, но в интернет. Да не говорим глупости, като чувам какво се говори по телевизията. Но няма как да изтичам в студиото и да плясна някой през ръцете. Нито може да стане във всички телевизии, нито във всички формати. Интересно е на хората. Любопитно им е. Говорят се глупости. Лесно е. Впечатлява и т.н. Няма да има гласуване, което да прилича на сайт за он лайн запознанства. Не може да има такова нещо. Нито да прилича на банкиране, нито да прилича на покупка. Никога и никой не го прави. Колко пъти ще си обясняваме. Ако се правеше, навсякъде щяха да го правят. Защо го предлагате. Също като с камерите. Не съветвам никой да ползва каквото и да е от руския опит, който единствено произвежда предпоставени резултати, включително и с технически средства.
МИХАИЛ МИРЧЕВ: Колеги, проблемът с електронното гласуване е вариант, който някои го практикуват, а други се ограничават. По целия свят, ако влезете в интервент има една дума фраут. Как да се контролират всъщност формите на измама въз основа на интернет гласуване, паралелно с другите форми на измама при не интернет гласуването. Много е просто. Така че има много за, има и много против. Примерно във Франция е широко разпространено. В съседна Германия е много ограничено това електронно гласуване.
Може ли конкретно предложение да дам. Ако има механизъм от наше име да го внесем официално. Става дума за чл.202, 203 до 205 включително. Наименованието е изключително неправилно и ви предлагам точното наименование. Говори се за проучвания, които са неясно какви - социологически, демоскопски, маркетингови. Нито един от термините не е точен. Тези изследвания се наричат на български език изборни, а на западен език се наричат електорални. Така че термина да бъде електорални или изборни изследвания в деня на избора.
В този ден има два вида изследвания. Ако искате за яснота да ги посочим в скоба или като допълнение Едното се нарича екзит пол, другото се нарича паралелно преброяване. Това са двата вида изследвания. Изключително е важно това, защото думата социология стана толкова грозна. Преди да стане грозна стана изключително неясна и с нея много се злоупотребява. Би трябвало да започнем да чистим пространството от тази неяснота и тази злоупотреба.
Има един деликатен въпрос, от гледна точка на субекта. Кой извършва тези проучвания и изследвания. Тук се визират погрешно назовани социологически и маркетингови агенции. По закон няма някъде, което да регистрира институцията Агенция, като социологическа или като маркетингова. Защото в предмета на дейност, много неща, всичко разрешено от закона плюс изследвания. Никъде не пише в титула, това е социологическа, маркетингова или някаква друга агенция.
Имате само два начина за професионално легитимиране. Членството в големи международни или национални организации. Например, социологическа агенция е тази, която е член на Българска социологическа асоциация като професионална организация. Маркетингова агенция е тази, която е член на европейската Есомар. Примерно в България има една Асоциацията, в която се включват и социологическите агенции – БСА. И има втора паралелна, която се нарича БАМОР, където са така наречените маркетингови агенции. Това може ли да бъде легитимация или не?
Много е неясно. Как ще ги определим. Примерно, аз имам такава Агенция. Нарича се АСЕМ. Каква съм? сигурно съм социологическа агенция. Примерно Гизди, която е организация от 1990 г. и е публичен факт, че от 1990 г. прави тези изборни изследвания, изведнъж някой ще я сложи в друга рубрика, че не е изследователска агенция. И се получава едно голям кълбо. Така че първо, нека сменим термина. Да говорим за електорални или за изборни изследвания.
Второ, да ги изброим двете – екзит пол и паралелно преброяване, което е извадково частично и след това пълно.
И трето, да помислим може ли да нормираме, що е то изследователска агенция? И тогава отваряме вратата примерно за организации като Гизди, които традиционно са осъществявали тази дейност. Или както е Института за модерна политика, които не са изследователска институция, но виждам, че започват регулярно да провеждат такива изследвания.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Паралелни, извадкови и прочее, всъщност то прехвърля изборниЯ ден. Така че общо взето ограниченията се отнасят до приключване на изборния ден.
МИХАИЛ МИРЧЕВ: Ако изборният ден завършва в 19.00 часа си прав. Но изборния ден завършва в 3.00 часа през нощта, защото имаме пресконференции и всъщност отклика от изборите. А ние обявяваме частичното паралелно преброяване, не по-късно от 22.00 часа.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че закона регламентира избора до края на изборния ден и някакви действия, които се отнасят до администрирането.
МИХАИЛ МИЧЕВ: При едното тълкувание влиза само езит пола, а при другото тълкувание влиза и паралелното преброяване.
ДИМИТЪР ДИМИРОВ: Бих бил против паралелното преброяване, което все едно няма как да бъде оповестено, когато и да било преди да се създадат протоколи.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожа Абаджиева.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Във връзка с изказването на господин Томалевски и неговите предложения, искам да уточня няколко неща. По отношение на отразяването и наличието на камери в секционните комисии. Там където няма машинно гласуване да се избегне всякакво съмнение за нарушаване тайната на вота. Това би могло да се обсъжда само в момента, в който се отварят урните и се пребряват, но не и в никакъв друг момент, не би следвало да работят тези камери. При такава корекция, аз съм склонна да подкрепя това предложение. Он лайн ще се излъчват и не трябва да работят по друго време. Трябва да се гарантира, че ще бъде опазена тайната на вота. Това по първото предложение.
Второто, което се отнася за гласуването на чужденците по интернет, да се разреши единствено за гласуване от чужбина. Аз съм съгласна с това, че в България по никакъв начин чрез интернет не може да се гарантира, че няма да бъде купуван вота. От предприятие да има корпоративен вот. Но от друга страна, действително, особено след последните избори беше почти невъзможно упражняването на правото на глас на българите в чужбина, което е ограничение на тяхното конституционно право. От тази гледна точка при наличие на достатъчно сериозен софтуер, аз също смятам, че това предложение е сериозно и трябва да се обмисли само за българите в чужбина.
И последното, което искам да кажа, независимо че беше изказаното мнението, че няма смисъл да се гласува по предложенията, които изложих по-горе, ставаше дума за финансирането. Защото Народното събрание нямало да го приеме.
Ако Общественият съвет излезе с нещо, което никой не е предложил или никой не споделя, това нещо остава черно на бяло. Нека да документираме волята на Обществения съвет. А дали е възможно или не, нека да оставим на преценката на народните представители. Затова все пак ви моля предложенията да бъдат гласувани.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Колеги почти приключваме. Госпожа Цанева има думата.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Само една минута да се върна към изказването на господин Мирчев. Горещо подкрепям точно тази формулировка, която той даде, да се включи. Жалко че господин Димитров излезе. Но това, че ние вечерта казваме, а изследванията ние ги правим цял ден.
Искам да ви кажа, че социологически агенции се въведе с Кодекса от 2011 г. И от 2011 г. на нас ЦИК ни отказва да правим паралелно преброяване или екзит пол.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Искам да взема отношение по отношение предложението, което и ние сме направили за камерите в секциите. Аз съм бил няколко пъти председател на секционна избирателна комисия. Трябва да ви кажа, че дейността на Комисията не е тайна. Вътре има наблюдатели, хора граждани. Така че не бива да се включват камерите накрая. Целта е да се наблюдава целия процес.
На тези и следващи и последващи избори вероятно ще има може би стотици политически субекти, които ще участват в тези избори. Каква по-добра форма на контрол. Представете си, ако всеки един от тях реши да изпрати наблюдател в дадена секция, какво стълпотоврение ще стане от наблюдатели. Най-добрия вариант е да има в секции камери, които да наблюдават работата на Комисията, не тъмната стаичка. Там се вършат тайните неща. И това нещо да се излъчва в интернет. Така по този начин в секциите, които няма наблюдатели, участниците в политическия процес ще могат да наблюдават пряко секциите. И ще се намали много броя на външните лица, които ще бъдат вътре в секцията.
Освен това искам да спомена и още нещо. На миналото заседание се спомена нещо, в подкрепа на секциите в чужбина. Спомена се, че ако има секции в чужбина ще се вземат повече мандати, примерно ДПС една част. Проверих методиката. Това въобще не е така.
Броят на всички гласували се сумира. Разпределят се. И благодарение на това разпределение на мандатите от чужбина има региони, в които има много малко гласували за ДПС, а те имат депутат там, точно благодарение на разпределение на гласовете от чужбина. Ако тези гласове си отидат в съответния избирателен район, те ще бъдат от хората, които са предложени там. Още повече, ако разпределяме гласовете в чужбина по другите избирателни район, ние практически трябва да направим нови изборни документи за чужбина, тъй като те няма да имат право на преференция. Те няма да знаят кого трябва да избират. Ние ограничаваме техните права. така че най-добрия вариант е да има район в чужбина.
По повод едно предложение, което направих преди две заседания. Чл.298 ал.2. гласи:” Седем на сто от гласовете подадени за кандидатските листи.”
Ние предлагаме да се промени текста с нещо което е относително. В Изборния кодекс има относителен брой гласове. Това се нарича районна избирателна квота. Това е броя на всички гласували. Тоест текста който е в чл.298 ал.2, седем на сто от гласовете подадени за кандидатската листа, тъй като има листи с 16 кандидата, има листи със седим има листи с четири. Този брой ще варира изключително непропорционално. Ние предлагаме този текст да бъде заменен - седем на сто от районната избирателна квота.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това е принципно различно, което вие предлагате. Преференцията тогава обхваща целия район, а не само листата.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Зависи от районната избирателна квота. Защо да не обхваща листата?
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Измерителят става целия район.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Гласовете подадени за целия район разделени на броя на депутатите в целия район. Аз ще ви кажа един прецедент. Ако приемем стария текст може да се окаже, че за една политическа партия са гласували по-малко гласоподавателите отколкото са необходими за избора на един депутат. В същия момент всичките са дали преференцията си за един човек и той ще има сто процента преференция. И в един момент си казваме. Добре, той има сто процента преференция, а той не става депутат. Защо? Защото в дадения район няма достатъчно гласове за един депутат. Текстът както е записан влиза в конфликт.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Вашето предложение се записва и ще бъде взето предвид. Така че ви благодарим.
Колеги, още от сега може да се предложат теми за дневния ред на следващото заседание. Разговаряхме с представителите на печатницата. Разговаряхме за избирателни комисии, за финансиране на партии, за медийните пакети, за равнопоставеност имаше доста обширни изказвания. Стенограмата е на разположение. Имате ли предложения за някои от въпросите по които да излезем със становище? Тъй като имам впечатление, че дебата по никой от въпросите не напредна и не навлезе в дълбочина. Кажете за следващия път.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: На няколко пъти по различен начин засегнахме темата на дискриминацията на пасивни, активни права свързано с медии. Ние като представители на гражданското общество, нашия най-голям интерес, който защитаваме е всъщност предотвратяване на повече дискриминиращи разпоредби.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Имате предвид активно и пасивно избирателно право.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Не само това. Имам предвид включително граждански листи. Това което господин Брезоев каза. Граждански листи, които да бъдат напълно равнопоставени с партийните листи.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Издигане на кандидати имате предвид.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Но не независими кандидати.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Кандидати също и от партии.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Но и граждански листи и пълна листа. Не само независими кандидати, но и листи, което не е предвидено.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Издигане на кандидати, т.е. с листи или независими. Това може да разгледаме на следващото заседание. И без това като структура сме стигнали до там в общи линии.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Понеже в много от разпоредбите има аспекти на неравнопоставеност.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ако вие предложите. Иначе ще тичаме по целия Кодекс с неравнопоставеност.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Конкретно което предлагам е за граждански листи, които да равнопоставят. Следващия път това ще го дискутираме.
Другото което е, тъй като стана дума тук за избирателните комисии. Да обсъдим какво става в деня на изборите, като точка от дневния ред в една избирателна секция и да видим къде са онези проблеми, които искаме да предотвратим с купуване, с корпоративен вот. Втора точка – изборния ден.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това е втора тема.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Моля да запишете нашето предложение за камери в секционните избирателни комисии, в които няма машинно гласуване. Както и он лайн гласуване само за чужбина, с оглед да ограничим купуването на вота. Да ги гласуваме и да го дадем на комисията.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Да се промени чл.167 в Изборния кодекс, където има ограничения за дарения само от физически лица само до размер на 10 000 лева, във връзка с чл.168 ал.1 т.2. Нека това също да влезе, за да бъде гласувано. Както и да бъде в чл.176 и чл.197, да разгледаме за редакции във връзка с финансирането по отношение на медиите на предизборните кампании. И това да отпадне възможността за държавните и публични медии да имат платени форми на участие в диспути. Аз лично се надявам това да обхване по принцип всички медии, но доколкото разбирам няма да срещне предложение. Така че ако е възможно в два варианта да бъде гласувано. Едното по принцип да няма платена форма, а вторият вариант е в случай, че се съгласим, че това е невъзможно да няма само такава за държавните.
СОФИЯ ЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Друмева, уважаеми членове на Обществения съвет, подкрепям госпожа Цанева и предлагам на следващото заседание да гласуваме също проблема за отпадането на преброителните комисии, което поддържаме. Това сме предложили в нашето становище на Националната асоциация.
ЛАЗАРИНА БОНЕВА – Институт за социална интеграция
Много се извинявам. Имам чувството, че има някакво неразбиране тук в колегите. В районна избирателна комисия се отваря чувала и се прави преброяване само в една единствена хипотеза. Когато ви се различават номерата на различните листове на протокола. Това че имаше районно избирателни комисии, в които се отваряха чувалите по други причини, в никакъв случай не беше правилно. И тук е напълно права госпожа Цанева, че това изключително много забави процеса. И ако имаше хора, които чакаха до 12.00 на обяд секционни комисии пред РИК-овете, това беше причината, че бяха отваряни чували без да има основание за това. Така че аз не виждам какво има тук да коментираме.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това са други комисии за местните избори.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Колеги аз искам да поставя още един въпрос. Преди няколко дни бях в Сърбия – Димитровград и се оказа, че в този района и около Пирот живеят около 7000 българи, които нямат никаква възможност да упражнят своя вот. Подобно е положението и в други райони на Сърбия където има етнически българи, както и в Македония. Защото избирателни секции се правят само в консулствата в Ниш и в Белград. Последните два избора не са правени в тези региони, които са много наситени с български граждани. Външно министерство не е направило секции и ние сме загубили там може би от порядъка на 15 000 – 20 000 човека и повече вот.
ПРЕДС. проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Колеги, благодаря ви за днешното заседание. Ще получим съобщение, евентуално понеделник по същото време.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 10 минути /


Председател на Обществения съвет:

Проф. Емилия Друмева








Стенограф:

Силвия Михайлова