Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
03/09/2009
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-9/07.09.2009 г.
ОТНОСНО: Позиция на Министерски съвет по т. 10 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, № 902-00-9, внесена на 27.08.2009 г.
На заседание, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложението за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и позицията на Министерски съвет по т. 10 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г). На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, зам.-министър на правосъдието, Борислав Петков, директор дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова, експерт, дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси” и Милена Стоева, експерт, дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Предложението за рамково решение и рамковата позиция на Република България бяха представени от г-жа Даниела Машева.
Предложението за рамково решение на Съвета определя общи минимални стандарти относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство в Европейския съюз. Въпреки, че правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство е установено в членове 5 и 6 от ЕКПЧ и е доразвито в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, ЕК счита, че е необходимо да бъдат взети мерки на ниво ЕС.
Съгласно текста на предложението, право на устен и писмен превод имат всички лица, заподозрени в извършването на престъпление, до произнасянето на окончателната присъда, като това право се отнася и за производството по изпълнение на европейската заповед за арест (чл. 1). Правото на устен превод обхваща както досъдебното производство, така и съдебното производство. Това право обхваща и предоставянето на правен съвет на заподозрения от неговия адвокат (чл. 2). По силата на чл. 3 от предложението, заподозреният има право на писмен превод на основните документи, включващи заповедта за задържане, обвинителния акт, основните доказателства и съдебното решение. Държавите-членки следва да гарантират, че съществува право на обжалване срещу решение за отказ на писмен превод на някой от основните документи. Предвидено е разходите за устния и писмения превод да се поемат от съответната държава-членка (чл. 4). В чл. 5 (1) е определено основното изискване за гарантиране на качеството на устния и писмения превод. Съгласно чл. 5 (2), „Държавите-членки осигуряват обучение на съдиите, адвокатите и другия съответен съдебен персонал, за да гарантират способността на заподозрения да разбере производството.” Текстът на предложението предвижда рамковото решение да не се тълкува като ограничаващо правата и процесуалните гаранции, предоставени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или вътрешното законодателство на държавите-членки, осигуряващи по-високо ниво на защита (чл. 6).
Видно от горепосочените разпоредби, настоящото предложение за рамково решение следва да подобри правата на обвиняемите и подсъдимите, а наличието на общи минимални стандарти по отношение на правото на устен и писмен превод ще спомогне за утвърждаването на принципа на взаимно признаване.
Разпоредбите, които имат отношение към рамковото решение са чл. 21, ал. 2, чл. 134, чл. 142, чл. 189, ал. 2 – 4 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от българския Наказателно-процесуален кодекс и чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 3. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Приемането на рамковото решение ще доведе съществени изменения в съществуващата правна уредба.
Съгласно позицията, внесена от Министерски съвет, Република България подкрепя в най-общи линии проекта на Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, но застъпва категоричната позиция, че редица разпоредби, съдържащи се в него, като например, чл. 1, ал. 2 /относно етапа на наказателното производство за осигуряване на устния и писмен превод/, чл. 2, ал. 1-4 /по отношение на изискването за превод на всички необходими срещи между обвиняемия и адвоката; припокриването на ал. 2 с ал. 1 и създаването на специална процедура за установяване владеенето на езика на производството от страна на обвиняемия, по която да се предвижда и право на обжалване/, чл. 3, ал. 1 и 2 /относно правото на превод на всички съществени документи, без да се определя по чия преценка се считат за такива в ал.1 и ал.2/, чл. 5, ал. 2 /относно обучението на съдии, адвокати и съдебен персонал, за да се осигури способността на заподозрения да разбира производството срещу него/, следва да бъдат коригирани и прецизирани. От позицията на Република България е видно, че тя настоява за недопускане на формализъм в наказателното производство, което да доведе до неговото забавяне, като се предотврати възможността процесуалните гаранции да се използват от обвиняемия/ подсъдимия за протакане на процеса. В тази насока Република България ще настоява за прецизиране на етапа на наказателното производство, от който обвиняемият може да се ползва от правото на превод, както и изясняване на понятията „необходими срещи между обвиняемия и неговия адвокат” и „правните съвети, получени в хода на предварителното производство”, за които се предвижда превод. Не е подходящо да се развива специална процедура за установяване дали заподозреният разбира езика на производството. Това може безпроблемно да се установи от съответния разследващ или съдебен орган. Правото на обжалване в случай на неразбиране на езика на наказателното производство от обвиняемия е гарантирано така или иначе от разпоредбата на ЕКПЧ, а отделно от това би довела до евентуална отмяна на постановения акт. Не бива да се допускат злоупотреби и с правото да се изисква превод на „всички съществени документи”, без да се определят критерии как или кой ще преценява тяхната важност. Безпредметна е разпоредбата да се обучават съдии, адвокати и съдебен персонал да обезпечават способността на заподозрения да разбира производството. По тези въпроси следва да се търсят ясни и точни формулировки, за да не се обремени излишно наказателният процес.
По отношение на разпоредбата на чл. 5.2 от рамковото решение може да бъде отбелязано, че тя е формулирана много общо и следва да бъде прецизирана.
След проведената дискусия, народните представители се обединиха около становището, че предложението за рамково решение, предвиждащо общи минимални стандарти по отношение правото на устен и писмен превод в наказателното производство ще улесни прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения.
В заключение, Комисията по правни въпроси одобри представената позиция, съгласно която Република България принципно подкрепя предложението за рамково решение на Съвета, но настоява за изясняване на определени понятия в текста, за да не се обремени излишно наказателният процес.
Докладът бе подкрепен единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
Искра Фидосова
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-9/07.09.2009 г.
ОТНОСНО: Позиция на Министерски съвет по т. 10 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, № 902-00-9, внесена на 27.08.2009 г.
На заседание, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложението за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и позицията на Министерски съвет по т. 10 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г). На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, зам.-министър на правосъдието, Борислав Петков, директор дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова, експерт, дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси” и Милена Стоева, експерт, дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Предложението за рамково решение и рамковата позиция на Република България бяха представени от г-жа Даниела Машева.
Предложението за рамково решение на Съвета определя общи минимални стандарти относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство в Европейския съюз. Въпреки, че правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство е установено в членове 5 и 6 от ЕКПЧ и е доразвито в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, ЕК счита, че е необходимо да бъдат взети мерки на ниво ЕС.
Съгласно текста на предложението, право на устен и писмен превод имат всички лица, заподозрени в извършването на престъпление, до произнасянето на окончателната присъда, като това право се отнася и за производството по изпълнение на европейската заповед за арест (чл. 1). Правото на устен превод обхваща както досъдебното производство, така и съдебното производство. Това право обхваща и предоставянето на правен съвет на заподозрения от неговия адвокат (чл. 2). По силата на чл. 3 от предложението, заподозреният има право на писмен превод на основните документи, включващи заповедта за задържане, обвинителния акт, основните доказателства и съдебното решение. Държавите-членки следва да гарантират, че съществува право на обжалване срещу решение за отказ на писмен превод на някой от основните документи. Предвидено е разходите за устния и писмения превод да се поемат от съответната държава-членка (чл. 4). В чл. 5 (1) е определено основното изискване за гарантиране на качеството на устния и писмения превод. Съгласно чл. 5 (2), „Държавите-членки осигуряват обучение на съдиите, адвокатите и другия съответен съдебен персонал, за да гарантират способността на заподозрения да разбере производството.” Текстът на предложението предвижда рамковото решение да не се тълкува като ограничаващо правата и процесуалните гаранции, предоставени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или вътрешното законодателство на държавите-членки, осигуряващи по-високо ниво на защита (чл. 6).
Видно от горепосочените разпоредби, настоящото предложение за рамково решение следва да подобри правата на обвиняемите и подсъдимите, а наличието на общи минимални стандарти по отношение на правото на устен и писмен превод ще спомогне за утвърждаването на принципа на взаимно признаване.
Разпоредбите, които имат отношение към рамковото решение са чл. 21, ал. 2, чл. 134, чл. 142, чл. 189, ал. 2 – 4 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от българския Наказателно-процесуален кодекс и чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 3. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Приемането на рамковото решение ще доведе съществени изменения в съществуващата правна уредба.
Съгласно позицията, внесена от Министерски съвет, Република България подкрепя в най-общи линии проекта на Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, но застъпва категоричната позиция, че редица разпоредби, съдържащи се в него, като например, чл. 1, ал. 2 /относно етапа на наказателното производство за осигуряване на устния и писмен превод/, чл. 2, ал. 1-4 /по отношение на изискването за превод на всички необходими срещи между обвиняемия и адвоката; припокриването на ал. 2 с ал. 1 и създаването на специална процедура за установяване владеенето на езика на производството от страна на обвиняемия, по която да се предвижда и право на обжалване/, чл. 3, ал. 1 и 2 /относно правото на превод на всички съществени документи, без да се определя по чия преценка се считат за такива в ал.1 и ал.2/, чл. 5, ал. 2 /относно обучението на съдии, адвокати и съдебен персонал, за да се осигури способността на заподозрения да разбира производството срещу него/, следва да бъдат коригирани и прецизирани. От позицията на Република България е видно, че тя настоява за недопускане на формализъм в наказателното производство, което да доведе до неговото забавяне, като се предотврати възможността процесуалните гаранции да се използват от обвиняемия/ подсъдимия за протакане на процеса. В тази насока Република България ще настоява за прецизиране на етапа на наказателното производство, от който обвиняемият може да се ползва от правото на превод, както и изясняване на понятията „необходими срещи между обвиняемия и неговия адвокат” и „правните съвети, получени в хода на предварителното производство”, за които се предвижда превод. Не е подходящо да се развива специална процедура за установяване дали заподозреният разбира езика на производството. Това може безпроблемно да се установи от съответния разследващ или съдебен орган. Правото на обжалване в случай на неразбиране на езика на наказателното производство от обвиняемия е гарантирано така или иначе от разпоредбата на ЕКПЧ, а отделно от това би довела до евентуална отмяна на постановения акт. Не бива да се допускат злоупотреби и с правото да се изисква превод на „всички съществени документи”, без да се определят критерии как или кой ще преценява тяхната важност. Безпредметна е разпоредбата да се обучават съдии, адвокати и съдебен персонал да обезпечават способността на заподозрения да разбира производството. По тези въпроси следва да се търсят ясни и точни формулировки, за да не се обремени излишно наказателният процес.
По отношение на разпоредбата на чл. 5.2 от рамковото решение може да бъде отбелязано, че тя е формулирана много общо и следва да бъде прецизирана.
След проведената дискусия, народните представители се обединиха около становището, че предложението за рамково решение, предвиждащо общи минимални стандарти по отношение правото на устен и писмен превод в наказателното производство ще улесни прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения.
В заключение, Комисията по правни въпроси одобри представената позиция, съгласно която Република България принципно подкрепя предложението за рамково решение на Съвета, но настоява за изясняване на определени понятия в текста, за да не се обремени излишно наказателният процес.
Докладът бе подкрепен единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
Искра Фидосова
0
