Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-20/18.09.2009 г.

ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14/ 02.09.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
На заседание, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14/ 02.09.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
От името на вносителите народният представител Лъчезар Тошев изложи мотивите на законопроекта. Той посочи, че законопроектът е създаден на базата на законопроект, изработен от народния представител Филип Димитров в 40-тото Народно събрание. Отчетено е обстоятелството, че междувременно е създадена Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Законопроектът има за модел закона, с който е създаден полския Институт за национална памет, но който не може да се приложи директно в България, доколкото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт.
Според г-н Тошев проблемът, поставен чрез законопроекта, е актуален. България е единствената, която все още не е създала свой Институт за национална памет от страните в ЕС, преживели комунистическа диктатура. Въпросът с паметта за извършените престъпления е намерил място и в приетата на 2 април 2009 г. от Европейския парламент резолюция „Европейската съвест и тоталитаризма”.
В преходните разпоредби е предвидена разпоредба, засягаща давността за тежките престъпления извършени от комунистическия режим в България, които не са били преследвани по наказателен ред. Тези престъпления се третират като престъпления срещу човечеството. Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството се прилага и за тези престъпления. Що се отнася до други тежки престъпления извършени от комунистическия режим в България, предлага се давността за тях да тече от 1990 г., тъй като поради факта, че са извършени от самия режим, те не са били преследвани по времето на извършването им.
В последвалата дискусия по законопроекта на основание чл. 69, ал. 5 от ПОДНС участие взеха ангажираните представители на обществени организации: г-н Пламен Димитров, г-н Димитър Велинов и г-жа Мимоза Димитрова, които като цяло подкрепиха предложения законопроект, като направиха редица предложения за разширяване на неговото приложно поле, цели и задачи.

В дискусията по законопроекта участие взеха народните представители: И. Фидосова, Я.Стоилов, Д. Лазаров, В. Методиев, Ч. Казак, Л. Корнезов, Ек. Михайлова, Я. Нотев, Хр. Бисеров.
Според изказани становища от народни представители, които подкрепят законопроекта, е налице неразбиране на парламентарния институт на обсъждане и гласуване на законопроект на първо четене, доколкото целта на тази фаза на законодателния процес е обсъждане на философията и основните принципи на разглеждания законопроект. В този смисъл той наистина страда от редица юридико-технически дефекти, но следва да бъде одобрена и приета законовата цел и да се поправят, доколкото това е възможно между двете гласувания на законопроекта.
Законопроектът поставя редица проблеми от финансово-организационен и социално-исторически характер. На Института за национална памет са предоставени разследващи функции, което е разпоредба с противоконституционен характер. Законопроектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗНА – няма финансова обосновка, което е необходимо и особено в контекста на световната икономическа криза. Предлаганият Институт за национална памет е с неуреден юридически статут. Изказаха се мнения, че законопроектът по-скоро носи белезите на устройствен акт на юридическо лице с нестопанска цел и че дейностите на Института за национална памет биха могли да се изпълняват от организациите на гражданското общество. Като цяло Законопроектът е несъгласуван, противоречи на действащото законодателство и е с недостатъчна юридико-техническа завършеност.
Голяма част от народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект не може да бъде подкрепен, тъй като поставя редица принципни въпроси, които засягат дублирането на функции на други страни, създадени със специални закони, сериозни юридически въпроси, които не са уредени със закона, както и доста несъвършенства от правно-нормативен характер.

След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с три гласа „за”, пет гласа „против” и четиринадесет гласа „въздържали се” реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14/ 02.09.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

Искра Фидосова